Процедура : 2010/2006(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0213/2010

Внесени текстове :

A7-0213/2010

Разисквания :

PV 06/07/2010 - 11
CRE 06/07/2010 - 11

Гласувания :

PV 07/07/2010 - 8.12
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0276

ДОКЛАД     
PDF 235kWORD 184k
28.6.2010
PE 440.108v03-00 A7-0213/2010

съдържащ препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор

(2010/2006(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Elisa Ferreira

(Инициатива – член 42 от Правилника)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
 ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИЗИСКАНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съдържащ препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор

(2010/2006(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид своята резолюция във връзка със съобщението на Комисията „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие“(1) от 13 април 2000 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи в банковия сектор“ (COM(2009)0561),

–   като взе предвид предложението от 23 септември 2009 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск (COM(2009)0499),

–   като взе предвид предложението от 23 септември 2009 г. за решение на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск (COM(2009)0500),

–   като взе предвид предложението от 23 септември 2009 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган (COM(2009)0501),

–   като взе предвид Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции(2),

–   като взе предвид Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции(3),

–   като взе предвид Директива 94/19/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити(4),

–   като взе предвид Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции(5),

–   като взе предвид Втора Директива на Съвета 77/91/ЕИО от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите-членки за дружествата за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни(6), Трета Директива на Съвета 78/855/ЕИО от 9 октомври 1978 г. относно сливанията на акционерни дружества(7) и Шеста Директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 г. относно разделянето на акционерните дружества(8),

–   като взе предвид Меморандума за разбирателство от 1 юни 2008 г. относно сътрудничеството между органите за финансов надзор, централните банки и министерствата на финансите от Европейския съюз в сферата на трансграничната финансова стабилност,

–   като взе предвид препоръка 13 в доклада на групата на високо равнище по въпросите на финансовия надзор под председателството на г-н Jacques de Larosière, предадена на председателя г-н Барозу на 25 февруари 2009 г., в която „групата призовава за създаването на съгласувана и функционална регулаторна рамка за управление на кризи в ЕС“,

–   като взе предвид член 42 и член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по правни въпроси (A7‑0213/2010),

A. като има предвид, че съществува вътрешен пазар на банкови услуги в Съюза, а не амалгама от услуги, независими една от друга, и че този вътрешен пазар е от решаващо значение за конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб,

Б.  като има предвид, че понастоящем управлението на кризи в банковия сектор е недостатъчно застъпено в международното право,

В.  като има предвид, че съществуващите механизми на ЕС и на международно равнище за надзор във финансовия сектор показаха, че са неефективни в предотвратяването или ограничаването в достатъчна степен на ефекта на доминото,

Г.  като има предвид, че данъкоплатците, ръстът и заетостта понесоха прекалено голяма тежест във връзка с разходите за управление на кризата,

Д. като има предвид, че участието на акционерите, както и на кредиторите в споделянето на тежестта е от решаващо значение за намаляване до минимум на произтичащите от кризи на финансовите пазари и на финансовите институции разходи за данъкоплатците,

Е.  като има предвид, че липсата на европейска правна уредба и надзор или техните слабости доведоха до некоординирани действия на националните органи и увеличиха опасността от прояви на протекционизъм, нарушаване на конкуренцията, включително чрез държавна помощ, и застрашиха изграждането на вътрешен пазар на финансовите услуги,

Ж. като има предвид, че единен подход към предотвратяване на несъстоятелност на банкови групи би съответствал в по-голяма степен на концепцията за вътрешен пазар,

З.  като има предвид, че стабилният вътрешен пазар на финансови услуги е жизненоважен за конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб,

И. като има предвид, че е необходимо повишаване на отговорността на участниците в банковия сектор и че тази отговорност следва да допринесе за постигането на основната цел да се възстановят финансовите пазари с цел финансиране на икономиката,

Й. като има предвид, че в резултат на кризата е налице необходимост, както и очаквания от страна на гражданите, институциите на ЕС, в диалог с Г-20 и други международни форуми, спешно да създадат адекватна рамка, която в случай на криза запазва финансовата стабилност, свежда до минимум разходите, които се поемат от данъкоплатците, запазва основните банкови услуги и защитава вложителите,

К. като има предвид, че финансовата стабилност и интегрираните финансови пазари налагат трансграничен надзор на трансграничните финансови институции и финансовите институции със системно значение,

Л.  като има предвид, че целта на рамка на равнище ЕС за трансгранично управление на кризи е да предостави на органите пълномощия да приемат мерки, включващи намеса в управлението на банкови групи при необходимост (и особено, но не изключително само в такива случаи, по отношение на приемащи депозити банки при възможен системен риск),

М. като има предвид, че целта на рамка на равнище ЕС за трансгранично управление на кризи е също така да се регулират трансграничните банкови групи и отделни банки, извършващи трансгранични операции изключително чрез свои клонове; като има предвид, че следва да съществува и единна регулация по отношение на трансграничните банкови групи,

Н. като има предвид, че за решителни действия в отговор на кризите се изисква съгласуван и цялостен подход, който да включва по-добър контрол (прилагане на новата структура на надзора на ЕС), по-добро законодателство (текущи инициативи като например свързаните с Директива 2006/48/ЕО, Директива 2006/49/ЕО, Директива 94/19/ЕО, с възнагражденията на ръководните кадри и др.), както и ефективна рамка на ЕС за управление на кризи за финансовите институции,

О. като има предвид, че в обхвата на принципа „замърсителят плаща“ трябва да бъде включен и финансовият сектор предвид унищожителното въздействие на фалитите върху държавите, отделните сектори и в по-широк смисъл върху цялата икономика,

П. като има предвид, че ранната намеса при кризи в банковия сектор и тяхното преодоляване следва да започне въз основа на ясно определени критерии, сред които недостатъчна капитализация, намалена ликвидност и влошаване на качеството и стойността на активите; като има предвид, че намесата следва да бъде обвързана със схеми за гарантиране на депозитите,

Р.  като има предвид, че е необходим строг кодекс на поведение на равнище ЕС за управляващите кадри, както и механизми за възпиране на неподходящо поведение, и те трябва да бъдат разработени в съответствие с международни инициативи от такъв характер,

С.  като има предвид, че е важно Комисията да извърши пълна оценка на въздействието, ако се разглежда въпросът дали нови насоки за управленските кадри биха били уместни;

Т.  като има предвид, че в рамките на три години след като започнат да действат Европейски банков орган (ЕБО), режим на ЕС за разрешаване на проблеми в банковия сектор, фонд на ЕС за финансова стабилност и звено за разрешаване на проблемите на банките, Комисията следва да проучи доколко е уместно да се разшири обхватът на рамката за управление на кризи, за да се включат други, небанкови финансови институции, включително, на без да се ограничава до тях, застрахователни дружества и лица, управляващи активи и фондове, и също така следва да проучи доколко е осъществимо и уместно създаването на мрежа от национални фондове за стабилност за всички институции, които не участват във Европейския фонд за финансова стабилност, както се предлага в препоръка 3 в приложението,

У. като има предвид призивите да се избягва моралният риск с цел да не бъде поеман прекалено голям риск, както и за рамка, която да защитава системата, а не „нарушителите“, по-специално оздравителните фондове следва да не бъдат използвани като средство за изваждане на акционерите на банките от затруднено положение или за възнаграждаване на ръководните кадри за собствения им провал, като има предвид, че институциите, които се възползват от режим на ЕС за разрешаване на проблемите на банките в този контекст, следва да понесат последици, като например административни и компенсационни мерки; като има предвид, че премахването на моралния риск следва да стане водещ принцип на бъдещия финансов надзор,

Ф. като има предвид, че настоящите икономически, финансови и социални проблеми, както и множество нови регулаторни изисквания относно банките, налагат постепенен и внимателен подход, но не следва да възпират един амбициозен и належащ дневен ред,

Х. като има предвид, че прехвърлянето на активи в рамките на дадена банкова група следва да не застрашава в никакъв случай финансовата и ликвидната стабилност на прехвърлителя и следва да се извършва при справедлива пазарна оценка или цена; като има предвид, че следва да бъдат разработени ясни принципи за оценка на обезценени активи и за третиране на дъщерни дружества и клонове със седалище в приемащи страни,

Ц. като има предвид, че Съюзът следва да изгради общо схващане за това, кой, какво, кога и как следва да предприеме в случай на криза във финансовите институции,

Ч.  като има предвид, че мерките, приложими в банковия сектор, следва да насърчават реалната икономика по отношение на нейното краткосрочно и дългосрочно финансиране и нейните потребности от инвестиции,

Ш. като има предвид, че значителните несъответствия между националните регулаторни режими и режимите относно несъстоятелността трябва да бъдат преодолени чрез хармонизирана рамка и по-активен диалог между националните надзорни органи и органите в рамките на групите за трансгранична финансова стабилност,

Щ. като има предвид, че нарастващите размери, сложност и взаимосвързаност както на регионално, така и на световно равнище показаха, че фалитът на институции, независимо от техния размер, може да предизвика последици в цялата финансова система, което налага въвеждането на ефективна рамка за разрешаване на кризи по отношение на всички банки, в един постепенен и разделен на няколко фази процес, като е препоръчително първоначално акцентът да бъде поставен върху институциите с най-висока концентрация на риск; като има предвид, че подобна рамка за разрешаване на кризи следва да отчита във възможно най-голяма степен усилията, които полагат международни форуми в същата посока,

Ю. като има предвид, че ограничен брой банки (трансгранични банки със системно значение) представляват изключително високо равнище на системен риск предвид своята големина, сложност и взаимосвързаност в целия Съюз, поради което съществува належаща необходимост от целенасочен специален режим, налице е необходимост от по-справедливи като цяло режими за разрешаване на проблемите по отношение на другите трансгранични финансови институции,

Я. като има предвид, че за да бъде една рамка на ЕС за управление на кризи ефективна, когато подпомага намеси, се изисква общ набор от правила, подходящи експертни познания и финансови ресурси, които следователно също трябва да бъдат основните стълбове на предложения приоритетен режим за трансграничните банки със системно значение,

АА.     като има предвид, че надзорът, правомощията за ранна намеса и мерките, свързани с разрешаване на проблемите, следва да бъдат разглеждани като три взаимосвързани стъпки от обща рамка,

АБ.     като има предвид, че бързодействащ специален режим за трансграничните банки със системно значение следва да се развие в средносрочен или дългосрочен план във всеобщ режим, който да обхване всички трансгранични финансови институции в Съюза и това следва да включва хармонизиран режим на ЕС по отношение на несъстоятелността,

АВ.     като има предвид, че всеки един фонд за стабилност, разработен на общоевропейска основа, следва да бъде защитен единствено за целите на бъдещото разрешаване на кризи и да не бъде използван за връщане на суми, свързани с предишни намеси, или за проблеми, произтичащи от финансовата криза от 2007-2008 г.,

1.  отправя искане към Комисията да представи на Парламента до 31 декември 2011 г., въз основа на членове 50 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, едно или няколко законодателни предложения, свързани с рамка на ЕС за управление на кризи, Фонд на ЕС за финансова стабилност (Фонд) и звено за разрешаване на проблемите на банките, в съответствие с подробните препоръки в приложението по-долу, като се вземат предвид инициативи на международни организации като Г-20 и Международния валутен фонд (МВФ), за да бъдат гарантирани равнопоставени условия в световен мащаб и въз основа на задълбочен анализ на всички съществуващи алтернативи, включително оценка на въздействието;

2.  потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.  счита, че от финансова гледна точка изисканото предложение следва да бъде осигурено чрез подходящи бюджетни кредити (като се изключат вноските за фонда, които са задължение на участващите банки);

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1)

     OВ C 40, 7.2.2001 г., стр. 453.

(2)

ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(3)

ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.

(4)

ОВ L 135, 31.5.1994 г., стр. 5.

(5)

ОВ L 125, 5.5.2001 г., стр. 15.

(6)

OВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 1.

(7)

ОВ L 295, 20.10.1978 г., стр. 36.

(8)

ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 47.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИЗИСКАНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Препоръка 1 относно обща за ЕС рамка за управление на кризи

Европейският парламент счита, че законодателният акт, който ще бъде приет, следва да има за цел да регулира:

1.  създаването на европейска рамка за управление на кризи с общ минимален набор правила и впоследствие общо право относно решаването на проблемите на банките и несъстоятелността, приложимо за всички банкови институции, които осъществяват дейност в Съюза, и чиито цели са:

–     насърчаване на стабилността на финансовата система;

–     ограничаване или предотвратяване на ефекта на доминото във финансовия сектор;

––   ограничаване на разходите за интервенции за обществото;

–     оптимизиране на позицията на вложителите и гарантиране на еднаквото им третиране в рамките на целия Съюз;

–     съхраняване на предлагането на основните банкови услуги;

–     избягване на моралния риск, прехвърлянето на разходите върху промишлеността и акционерите и интернализиране на отрицателните външни последици, породени от финансовите пазари и институции;

–     гарантиране на еднакво третиране на всеки клас кредитори в Съюза, включително справедливо отношение към всички дъщерни дружества и клонове на една и съща трансгранична институция във всички държави-членки;

–     гарантиране на зачитането на правата на работниците;

–     укрепване на вътрешния пазар за финансови услуги и повишаване на неговата конкурентоспособност.

2.  Постепенното хармонизиране на съществуващите национални закони за решаването на проблемите на банките и несъстоятелността и надзорни правомощия и, в разумен срок, изграждането на ефективен единен режим на ЕС.

3.  Когато в края на преходния период бъде завършен процесът, свързан с хармонизиране на разпоредбите относно несъстоятелността и надзора, създаване на единен орган на ЕС за разрешаване на проблемите, под формата на самостоятелен орган или като звено в структурата на ЕБО.

4.  С цел подобряване на сътрудничеството и прозрачността, извършване на редовни партньорски проверки на надзора под ръководството на ЕБО въз основа на предварителна самооценка.

5.  Когато възникне необходимост от разрешаване на проблемите на трансгранична институция или от нейната ликвидация, да провежда задълбочено разследване (посредством независими експерти, определени от ЕБО), с цел изясняване на причините и отговорностите, свързани със ситуацията. Да се гарантира, че Парламентът е информиран относно резултатите от разследванията.

6.  Възлагането на съответния надзорен орган на задължението за управление на кризи (включително пълномощия за ранна намеса) и одобрението на плана за действие при изключителни обстоятелства на всяка банка, както следва:

     за трансграничните банки със системно значение: на ЕБО в тясно сътрудничество с колегиума на националните надзорни органи и групите за трансгранична финансова стабилност (съгласно определението в Меморандума за разбирателство от 1 юни 2008 г.);

–     за всички останали трансгранични банки, които не са от системно значение: на консолидиращия надзорен орган в рамките на колегиума (съгласно договореното управление), като ЕБО координира и се провеждат консултации с групите за трансгранична финансова стабилност;

–     за местните банки: на местния надзорен орган.

7.  Създаването на общ набор от правила за управление на кризи, в това число общи методологии, определения и терминология, както и набор от съответни критерии за провеждането на стрес-тестове на трансграничните банки.

8.  Да се гарантира, че плановете за решаване на проблемите на банките стават задължително регулаторно изискване; плановете за решаване на проблемите на банките следва да включват задълбочена самооценка на институцията и подробности относно справедливото разпределение на активите и капитала, със съответно възстановяване на преводи от дъщерни дружества и клонове към други звена и посочване на планове за сегментиране, позволяващи отделянето на самостоятелни модули, и най-вече на модулите, които осигуряват жизненоважна инфраструктура като например услуги по плащанията. Изискването относно съдържанието на плановете следва да бъде пропорционални на размера, дейностите и географския обхват на банката. Да се гарантира, че тези планове за разрешаване на проблеми редовно се актуализират.

9.  Разработването преди декември 2011 г. на европейски надзорен рейтинг за банките (индикативна таблица на риска) въз основа на общи количествени и качествени показатели. Индикаторите от индикативната таблица на риска следва да се оценяват съгласно характера, мащаба и сложността на въпросната институция при запазване на поверителност. Индикативната таблица на риска следва да включва най-малко:

     капитал;

–     ливъридж;

–     ликвидност;

–     несъответствие на падежите, лихвените проценти и валутите;

–     ликвидност на активите;

–     големи експозиции и концентрация на риск;

–     очаквани загуби;

–     чувствителност спрямо пазарни цени, лихвени проценти и обменни курсове;

–     достъп до финансиране;

–     резултати от стрес тестове;

–     ефективност на вътрешния контрол;

–     качество на управлението и корпоративно управление;

–     сложност и непрозрачност;

–     потенциални рискове;

–     спазване на правото или регулаторните изисквания.

10. Да се предоставят на надзорните органи правомощия за намеса въз основа на прагове на надзорния рейтинг, в пълно съответствие с принципа на пропорционалност, и да се гарантират разумни срокове за обезщетяване, за да може институциите сами да предприемат мерки по отношение на слабостите.

11. Да се предоставят на надзорните органи подходящи правни средства за намеса чрез изменение на съответното секторно законодателство или чрез приемане на ново секторно законодателство с цел:

–       да се изискват корекции на капитала (над минималните регулаторни изисквания) или ликвидността и промени в предлаганите услуги и вътрешните процеси;

–       да се препоръчват или налагат промени в управлението;

–       да се налагат задържане на дивиденти и ограничения, за да се укрепят капиталовите изисквания; да се ограничи срокът на банковите лицензи;

–       да се позволи на надзорните органи да предизвикват отделяне на самостоятелни модули, били те с добри или лоши финансови резултати, от институцията, за да се гарантира, че основните функции могат да продължат да бъдат изпълнявани;

–       да се налага пълна или частична продажба;

–       да се прехвърлят активи и пасиви към други институции, за да се гарантира непрекъснатост на системно значимите операции;

–       да се създава „мостова“ банка или банка за редовни активи/банка за проблемни активи;

–       да се изисква суап на дълг в капитал или друг конвертируем капитал в зависимост от естеството на институцията, като се гарантира подходящ коефициент за преоценка;

–       временно да се изземе управлението чрез национализация;

–       да се наложи временна забрана (мораториум) на определени типове жалби срещу банката;

–       да се контролира процесът на вътрешногрупово прехвърляне на активи;

–       да се назначи специален администратор на равнище група;

       да се регулира извършването на ликвидация;

–       да се даде възможност на ЕБО да разреши намесата на Европейския фонд за финансова стабилност, включително за предоставянето на спешно средносрочно финансиране, вливане на капитал и гаранции;

–       да се налагат административни и оздравителни мерки за тези институции, като се използва фондът.

12. Всички средства, споменати в точка 11, се прилагат, като се спазват изцяло правилата на ЕС относно конкуренцията и се гарантира еднаквото третиране на кредиторите и вложителите във всички държави-членки.

Препоръка 2 относно трансграничните банки със системно значение

Европейският парламент счита, че законодателният акт, който ще бъде приет, следва да има за цел да регулира:

1.  Трансграничните банки със системно значение, поради своята особена роля на единния пазар на финансови услуги, се нуждаят от спешно внимание чрез създаването на нов специален режим, наречен „право на европейските банки“, който да бъде разработен до края на 2011 г. Следва да бъде предложен и по-общ режим за всички други трансгранични банки.

2.  Трансграничните банки със системно значение спазват новия засилен специален режим; този режим преодолява правните пречки за ефективно трансгранично действие, като в същото време гарантира ясното, еднакво и предсказуемо третиране на акционерите, вложителите, кредиторите и другите участници, по-специално след вътрешногрупово прехвърляне на активи. Това следва да включва специален „28-и“ режим за процедури по несъстоятелност по отношение на трансграничните банки със системно значение, чийто обхват на по-късен етап може да бъде разширен спрямо всички трансгранични банки;

3.  Комисията следва да приеме мярка за създаване преди април 2011 г. на критерии за дефиниране на понятието „трансгранични банки със системно значение“. Въз основа на такива критерии; банки от такъв тип ще бъдат посочвани редовно от надзорния съвет, след консултация с Европейския съвет за системен риск (член 12б от доклада на комисията по икономически и парични въпроси от 17 май 2010 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган) („доклад относно ЕБО“);

4.  За всяка от трансграничните банки със системно значение ЕБО упражнява надзор и действа посредством компетентните национални органи (в съответствие с доклада относно ЕБО);

5.  Комисията приема мярка, с която се предлага система за прехвърляне на активи в рамките на трансграничните банки със системно значение, като взема надлежно предвид необходимостта от защита на правата на приемащите държави.

6.  Европейски фонд за финансова стабилност и звено за решаване на проблемите на банките подкрепят интервенциите, ръководени от ЕБО, свързани с управлението на кризи, решаването на проблемите или несъстоятелност по отношение на трансграничните банки със системно значение.

Препоръка 3 относно Европейски фонд за финансова стабилност

Европейският парламент счита, че законодателният акт, който ще бъде приет, следва да има за цел да регулира:

1.  Създаването под ръководството на ЕБО на Европейски фонд за финансова стабилност (Фонд) за финансиране на интервенции (оздравяване или организирана ликвидация), насочени към запазване на стабилността на системата и ограничаване на ефекта на доминото, породен от фалита на банки. До април 2011 г. Комисията представя на Парламента предложение с подробности относно устава, структурата, управлението, големината и оперативния модел на фонда, както и точен график за изпълнение (съгласно точки 2 и 3 по-долу).

2.  Фондът е:

–     общоевропейски;

–     финансиран ex-ante от трансграничните банки със системно значение в съответствие с основани на риска, антициклични критерии и отчитащ системния риск, който представлява дадена банка; банките, които внасят средства във фонда, не са задължени да участват в подобни фондове за стабилност или звена за решаване на проблеми в своите собствени държави;

–     отделен и независим от схемите за гарантиране на депозити;

–     достатъчно голям, за да финансира различни видове временна намеса (като напр. заеми, закупуване на активи, капиталови инжекции) и да покрива разходите във връзка с процедури за разрешаване на проблемите на банки или процедури по несъстоятелност;

–     постепенно структуриран, като се отчита настоящата икономическа среда;

­       изграден по начин, който не поражда морален риск, фондът не се използва за покриване на загубите на акционерите на банки, нито за възнаграждаване на управленските кадри за техния собствен провал;

3.  Комисията също така разглежда:

–     насоките за инвестиции във връзка с активите на фонда (риск, ликвидност, привеждане в съответствие с целите на ЕС);

–     критерии за избор на управител на активите на фонда (служител на фонда или чрез трета страна – частна или публична организация, като например Европейската инвестиционна банка);

–     възможност за вноски, които се вземат предвид при изчисляването на задължителните коефициенти на капиталова адекватност;

–     административни мерки (наказания или компенсационни схеми) за трансграничните банки със системно значение, които се възползват от фонда;

–     условия за евентуално разширяване на обхвата на фонда, с цел включване на всички трансгранични банки, различни от трансграничните банки със системно значение;

–     обхват (и уместност) на създаването на мрежа от национални фондове, които да обслужват всички институции, неучастващи във фонда. В такъв случай следва да бъде създадена рамка на ЕС, за да се регулират съществуващите и бъдещите национални фондове, които ще спазват единен и задължителен набор от общи правила.

Препоръка 4 относно звено за решаване на проблеми на банките

Европейският парламент счита, че законодателният акт, който ще бъде приет, следва да има за цел да регулира:

Независимо звено за разрешаване на проблемите на банките, което ще бъде създадено в рамките на ЕБО, за да ръководи процедурите на разрешаване на проблемите и обявяване на несъстоятелност при трансграничните банки със системно значение. Това звено:

–       функционира в рамките на строги граници, определени от нормативната уредба и компетенциите на ЕБО;

–       обединява специализиран правен и финансов опит в областта на преструктурирането, оздравяването и ликвидацията на банки;

–       си сътрудничи тясно с националните органи във връзка с изпълнението, техническата помощ и обмена на персонал;

–       предлага извършването на плащания от фонда;

–       когато възникне необходимост от разрешаване на проблемите на трансгранична институция или от нейната ликвидация, следва да се провежда задълбочено разследване от независими експерти, определени от ЕБО, с цел анализиране и посочване на причините и отговорностите, свързани със ситуацията. Парламентът следва да бъде информиран относно резултатите от разследванията.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1.  Настоящата тежка финансова криза създаде широк консенсус сред заинтересованите страни и политическата класа във връзка с необходимостта от предприемането на незабавни действия, за да се гарантира устойчивостта и стабилността на финансовата система.

Предотвратяването на колапса и ограничаването на ефекта на доминото във финансовата система бяха свързани с безпрецедентно високи разходи. Отрицателните странични ефекти се изразяваха в почти замразени финансови пазари, водещи до свиване на кредитните пазари, парализиране на стопанската дейност, рязко увеличаване на безработицата и намаляване на данъчните приходи. Отпускането на значителни средства доведе до отклоняването на ресурси от основни сфери на развитието (образование, иновации, научни изследвания, алтернативни енергии и др.).

Каквато и да е окончателната равносметка, ясно е, че кризата беше твърде тежка за данъкоплатците, както и за европейския растеж и заетост, и представляваше голяма пречка, забавяща темпа на изграждане на европейското бъдеще.

2.  Правителствата, централните банки и регулаторите в цяла Европа използваха много различни инструменти за интервенция - от регулаторни мерки, предвиждащи по-малка степен на намеса (временно облекчаване на капиталовите изисквания или изискванията за ликвидност), до капиталови инжекции, осигуряване на ликвидност, гарантиране на лоши активи, водене на преговори за продажба с други институции или придобиване на публична собственост. Твърде често интервенциите бяха насочени към трансгранични институции или банки със значителен обем международни операции (които следователно оказват влияние върху банки или други клиенти в рамките на други юрисдикции). Тези инструменти бяха използвани от местните органи на управление и бяха слабо съгласувани в международен мащаб, което доведе до множество въпроси, като например:

· нарушаването на конкуренцията (напр. прехвърлянето на депозити от Англия в Ирландия, когато ирландското правителство гарантира всички депозити);

· възражения от страна на акционери (напр. Northern Rock, Lloyds, RBS, Fortis и др.);

· голямо отлагане (поради възражения от страна на акционерите) на някои важни операции, като например купуването на банката Fortis в Белгия и Люксембург от BNP Paribas;

· объркване във връзка с нормативните уредби и правата на акционерите;

· протекционистки мерки.

В обобщение, различните подходи, методи и инструменти, използвани в Европа и САЩ по неясно координиран начин ( в последната минута), пораждат сериозна загриженост относно:

· ефективността на целия процес;

· правната несигурност;

· условията на равнопоставеност и нарушаването на конкуренцията.

3.  Рискът преминава бързо от един сектор към друг поради наличието на тесни връзки между банковото и застрахователното дело, управлението на активи и др., като това води до разширяване рамките на управлението на кризата извън банковия сектор. Все пак, реализмът ни кара да насочим вниманието си най-напред към банките, без да се изключва евентуално бъдещо разширяване на обхвата.

4.  Тъй като днешните глобални пазари изискват вземането на глобални решения и следователно се нуждаят от хармонизация на регулирането и процедурите в международен мащаб, ЕС следва да не се страхува да поеме водеща роля в този процес и да участва активно в изграждането на финансовата система на бъдещето.

Представените предложения са изготвени въз основа на множество предложения от страна на европейски университети, частни и държавни организации, международни институции, като например Г-20, Съветът за финансова стабилност и МВФ, както и на практическите изводи, извлечени от кризата. Някои решения, като например създаването на Федералната корпорация за гарантиране на депозити в САЩ, също бяха много вдъхновяващи.

5.  Понастоящем е налице голямо разнообразие от национални рамки, които невинаги са съвместими помежду си. Трудно е да се работи бързо и ефективно с трансгранични организации, опериращи в рамките на различни юрисдикции. Съществуването на силен и стабилен единен европейски финансов пазар изисква съгласуваност и сближаване на нормативната уредба на 27-те държави-членки. Ако се направи това, Европа може да се превърне в ключов международен финансов център.

6.  Необходимо е прилагането на силен, всеобхватен подход за създаването на ефективна рамка за превенция и мрежа за сигурност, с цел защита и укрепване на вътрешния пазар. Подходът трябва да бъде многостранен, като комбинира съгласувано:

· ефективна структура на ЕС за надзор, с Европейски съвет за системен риск и 3 секторни органа: за секторите „Банково дело“, „Застраховане и пенсионно осигуряване“ и „Ценни книжа и пазари“;

· подобрено международно регулиране, наред с другото, чрез преразглеждане на капиталовите изисквания, даване на ново определение на капитала от първи ред и капитала от втори ред, покриване на допълнителните рискове, въвеждане на коефициенти за ликвидност, антициклични буфери, коефициенти за ливъридж, реформиране на счетоводните стандарти и правила относно изплащането на обезщетения на ръководните кадри и др.

· рамка на ЕС за управление на кризата, чрез която могат да се преодолеят настоящите ограничения, произтичащи от национални и често противоречащи си режими за разрешаване на проблемите на банките и обявяване на несъстоятелност.

7.  Колкото и ефективна да е рамката за управление на кризи, рискът и фалитът ще си останат важни характеристики на всеки добре функциониращ финансов пазар. Следователно настоящите предложения целят да се запази измерението „обществено благо“ на финансовите услуги, а не толкова да се спасят отделни финансови институции. „Оздравяването“ или „принудителната ликвидация“ трябва да останат алтернативни резултати от евентуална намеса. Тази несигурност е от съществено значение за предотвратяване на моралния риск.

8.  Интервенциите трябва да бъдат предназначени за пренасочване на разходите от данъкоплатците и вложителите към промишлените предприятия, съгласно принципа „замърсителят плаща“.

9.  Основният товар трябва да се поеме от акционерите и частично – от необезпечените кредитори, като се гарантира подходяща степен на сигурност. Средствата за спасяване на дадена организация винаги трябва да се връщат.

10.  Необходимостта от равни условия за всички участници на европейския финансов пазар не трябва да води до пренебрегване на съществуването на големи неравновесия между държавите-членки, които личат от трудностите във връзка с приемането на общи инструменти за регулиране и надзор, уреждането на въпросите за държавата по произход и приемащата държава, вземането на решения относно споделянето на тежестта и страховете от евентуална зависимост на публичните органи от частни дружества. Недостатъчното взаимно доверие нарасна с кризата.

11.  Напредък по отношение на създаването на общ подход може да бъде постигнат само чрез всеобщ процес отдолу-нагоре, включващ конструктивен диалог между колегиумите на надзорните органи и представителите на правителствата на държавите-членки.

12.  Продължаващите икономически, финансови и данъчни последици от кризата, които водят до огромен публичен дефицит и данъчна тежест за държавите-членки, незавършената структура на надзорната система в ЕС, общият регулаторен правилник и всички последици за банките, произтичащи от завишените изисквания по отношение на капитала, ликвидността, системата за гарантиране на депозитите и др., всички тези елементи изискват изготвянето на поетапна и балансирана пътна карта, с цел създаване на желаната обща рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи.

13.  Все пак, очевидно е дошло времето Европа да избере дали да предприеме по-нататъшни стъпки към едно общо бъдеще или да поеме по пътя на национализма. Вторият вариант определено не е решение на проблема. Но прилагането на първия вариант изисква бавен процес на сближаване и изграждане на взаимно доверие, като същевременно трябва да се вземат незабавни решения за справяне с рисковете във връзка с банките със системно значение.

14.  Всъщност по-малко от 50 банки (от всичките 12 000 в ЕС) притежават 70 % от банковите активи. Високият риск, който те олицетворяват, се дължи на големината на банките, на сложността и взаимосвързаността им с останалата част от системата. Техните проблеми пораждат ударни вълни, които се отправят към различните сектори и държави.

15.  Ако предложението за започване на процеса от банките със системно значение звучи изключително амбициозно, то залагането им като приоритетна цел е насочено към същността на въпроса и може да служи като първоначална платформа за разработване в средносрочен и дългосрочен план на общ режим, обхващащ цялата банкова система и евентуално - и небанкови финансови институции.

16.  Настоящото предложение оказва въздействие върху текущите регулаторни тенденции, и по-специално тези, които са свързани със структурата на надзорните органи в ЕС, като ЕБО ще представлява централен елемент от изграждането на една обща култура на надзор и ще играе водеща роля по отношение на банките със системно значение.

17.  Задължителните планове за действие при изключителни обстоятелства/разрешаване на проблемите на банките, разработени за всяка институция в рамките на колегиумите на надзорните органи, в чието изготвяне са участвали групите за трансгранична финансова стабилност, изглежда са идеално средство за постигане на консенсус по определяне на състоянието на трансграничните банки и вземането на решения във връзка с това (независимо дали те са със системно значение или не).

18.  Изборът във връзка с бъдещо управление на кризи на Фонд за стабилност (финансиран от частни дружества и управляван от държавни организации), вместо на събирането на банкова такса, се основава на убеждението, че:

· бързото събиране на средства е предпоставка за ефективна намеса;

· е важно да се обвържат по прозрачен начин вноските на промишлените предприятия и разходите за отстраняване на замърсяванията, причинени от тях;

· неговият общоевропейски характер е единственият начин за справяне с националистичните нагласи в условията на криза.

Въпреки че трябва да се направят допълнителни проучвания за това колко голям да бъде фондът, вноските трябва да се определят в зависимост от риска. Ликвидността на фонда трябва да се управлява консервативно, като същевременно се използва добре съгласно стратегическата програма на ЕС.

19.  Предложеното отделяне на Фонда за стабилност от схемите за гарантиране на депозитите е свързано с признаването на различните им цели и със страха, че смесването на средствата може, в най-лошия случай, да застраши плащанията към вложителите.

20.  Изискваният експертен опит и мащабът на процедурите за разрешаване на проблемите на банките при работа с банките със системно значение потенциално гарантират създаването на специална агенция (какъвто е случаят с Федералната корпорация за гарантиране на депозити (FDIC) в САЩ). Все пак по съображения, свързани с бюрокрацията и ограничаването на разходите, твърдо се препоръчва да се започне със създаването на по-малка структура, работеща като специално звено в рамките на ЕБО.

21.  Съществуващите закони и съдебни практики във връзка с обявяването на несъстоятелност и фалит са доста различни в отделните страни и обикновено се фокусират върху защитата на кредиторите и акционерите, а не толкова върху запазването на стабилността на финансовата система. По този начин въвеждането на всеобщ европейски режим за разрешаване на проблемите на банките ще изисква изключително сложен процес на хармонизация. За постигането на напредък в близко бъдеще, изглежда е необходимо въвеждането на корпоративно право на европейските банки (вдъхновено от съществуващата Директива за европейското дружествено право), което трябва да бъде прието от всички банки със системно значение.

22.  Моментът изисква прилагането на амбициозен, но същевременно балансиран и реалистичен подход. Тази историческа възможност трябва да бъде използвана. Европейският парламент ще действа в съответствие със своя мандат и ще отговори на очакванията и доверието на европейските граждани.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (1.6.2010)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Трансгранично управление на кризи в банковия сектор

(2010/2006(INI))

Докладчик по становище: Sebastian Valentin Bodu

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че в Съюза съществува вътрешен пазар за банкови услуги, а не смесица от независими една от друга услуги и, като има предвид, че вътрешният пазар е жизненоважен за цялостната конкурентоспособност на Съюза,

1.  счита, че Европейският банков орган следва да разполага с правомощия да прилага на равнището на Съюза задължителни за всички държави-членки мерки, като същевременно упълномощи националните надзорни органи да извършват ежедневен надзор на възможно най-високо равнище;

2.  изразява мнение, че „плановете за разрешаване проблемите на банките“ следва да бъдат одобрявани от надзорния орган, осъществяващ ежедневен надзор на банките, така че да се гарантира, че измененията са отбелязани и взети предвид, и дават възможност плановете за разрешаване проблемите на банките да бъдат актуализирани и приведени в съответствие;

3.   счита, че разединението на банкова група следва да съществува като възможност в началния етап (намеса в ранен стадий);

4.  счита, че прехвърлянето на активи/парични суми от един филиал/подразделение към дружеството-майка, не следва да се разрешава, ако то би дестабилизирало филиала/подразделението и ако въпросното дестабилизиране води до значителни негативни последици за приемащата държава-членка;

5.  счита, че намесата в начален стадий и разрешаването на положението с банковата криза следва да бъдат предприети въз основа на добре определени критерии, сред които слаба капитализация, намалена ликвидност или влошаване на качеството или стойността на активите; изразява мнение, че намесата би била обвързана със схеми за гарантиране на депозитите;

6.   изразява становище, че целта на рамката на ЕС за трансгранично управление на кризата следва да предостави на органите правомощия за приемане на мерки, които включват намеса в управлението на банковите групи, когато това е необходимо (и по-специално, но не изключително за влогонабиращите банки, където е налице опасност от поява на системен риск);

7.  счита, също така, че целта на рамката на ЕС за трансгранично управление на кризата се състои и в регулиране на трансгранични банкови групи и отделни банки, които осъществяват трансгранични операции изключително чрез филиали; счита също, че по отношение на трансграничните банкови групи следва да се приеме единно регулиране;

8.  отбелязва факта, че Органът би трябвало да действа в съответствие със следните принципи:

- еднаква защита на кредиторите и миноритарните акционери във всички държави-членки, в които съществуват филиали/подразделения

- пропорционално разпределяне на разходите по предприетите в начален стадий действия, съответно с разрешаването на кризисна ситуация, между всички държави-членки, на чиято територия развива дейност банката, спрямо която са предприети действия (напр. със стойността на активите от всяка държава); счита, че вариантът с общо периодично финансиране е най-нежелателен;

9.  изразява становище, че все пак следва да се допуснат изключения от някои от изискванията, произтичащи от дружественото право на ЕС, с цел да се позволи намеса на даден орган в банковите дейности, когато това се налага в името на обществения интерес;

10. счита, че в случай, че възникне проблем с обезщетяване на акционерите, кредиторите или контрагентите на пазара, обезщетението трябва да се осъществява въз основа на ликвидационна стойност на банката, без да се вземат предвид евентуални суми, получени като държавна помощ;

11. счита, че комуникацията и сътрудничеството между отговорните органи и административни структури с цел разрешаване на проблемите или несъстоятелността на трансграничните банкови групи могат да бъдат подобрени чрез установяване на набор от предварителни и последващи насоки;

12. изразява становище, че всяка държавна помощ или фонд за разрешаване проблемите на банките следва да бъде проектиран по начин, по който да се избягва морален риск и да се възпира поемането на прекомерен риск; счита, по-конкретно, че не следва да се използват фондове за разрешаване проблемите на банките за подпомагане на акционерите на банките, които трябва да поемат изцяло последиците от евентуални загуби, както и че фондовете за разрешаване проблемите на банките не трябва да се използват за изплащане на бонуси;

13. припомня на Комисията значението на осъществяването на цялостна оценка на въздействието при всяко обмисляне на въпроса дали са необходими нови насоки за управлението на предприятията;

14. счита, че единен подход при предотвратяване на фалит на банкови групи би се приближил в най-голяма степен до концепцията за единен пазар.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Gerald Häfner, Daniel Hannan, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Evelyn Regner, Димитър Стоянов, Alexandra Thein, Diana Wallis, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Piotr Borys, Kurt Lechner, Toine Manders, Angelika Niebler

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Mara Bizzotto, Jutta Steinruck


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Слави Бинев, Godfrey Bloom, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Rachida Dati, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Vicky Ford, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Enikő Győri, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Íñigo Méndez de Vigo, Sławomir Witold Nitras, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elena Băsescu, David Casa, Saïd El Khadraoui, Sari Essayah, Sophia in ‘t Veld,Илиaна Ивaнова, Syed Kamall, Philippe Lamberts

Правна информация - Политика за поверителност