Процедура : 2009/2176(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0216/2010

Внесени текстове :

A7-0216/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 07/09/2010 - 6.10
CRE 07/09/2010 - 6.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0300

ДОКЛАД     
PDF 203kWORD 128k
29.6.2010
PE 439.874v01-00 A7-0216/2010

относно ЕИП-Швейцария: пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар

(2009/2176(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Докладчик: Rafał Trzaskowski

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ЕИП-Швейцария: пречки пред пълното прилагане на вътрешния пазар

(2009/2176(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Споразумението за свободна търговия от 22 юли 1972 г. между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария,

–   като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, и по-специално приложение І към него относно свободното движение на хора и приложение ІІІ относно признаването на професионални квалификации,

–   като взе предвид Споразумението от 25 юни 2009 г. между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за опростяване на проверките и формалностите при превоза на стоки и за митнически мерки за сигурност,

–   като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за взаимно признаване по отношение на оценка за съответствие,

–   като взе предвид Споразумението от 21 юни 1999 г. между Европейската общност и Швейцарската конфедерация по някои аспекти на държавните поръчки,

–   като взе предвид Протокола от 27 май 2008 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република България и Румъния като договарящи страни след присъединяването им към Европейския съюз,

–   като взе предвид Протокола от 26 октомври 2004 г. към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, за свободното движение на хора по отношение на участието, като договорни страни, на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република след присъединяването им към Европейския съюз,

–   като взе предвид Споразумението относно Европейското икономическо пространство,

–   като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (Директива за услугите)(1),

–   като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации(2),

–   като взе предвид резолюцията на Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (ЕИП), приета на 33-тото заседание на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП,

–   като взе предвид доклада на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП относно годишния доклад относно действието на Споразумението за ЕИП през 2008 г.,

 като взе предвид доклада относно швейцарската външната политика от 2 септември 2009 г.,

 като взе предвид 25-ия индекс за развитие на вътрешния пазар за държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), членки на ЕИП,

 като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 217 от него, който предоставя на Съюза правото да сключва международни споразумения,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7‑0216/2010),

A. като има предвид, че четирите държави-членки на ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) са основни търговски партньори на Европейския съюз (ЕС), като Швейцария и Норвегия заемат съответно четвърто и пето място сред най-важните търговски партньори на ЕС по отношение на обема на търговия,

Б.   като има предвид, че отношенията между ЕС и три от държавите-членки на ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) се основават на Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), което осигурява пълноценно участие във вътрешния пазар, като управлението и мониторингът на Споразумението за ЕИП се извършват в силно институционализирана рамка,

В.   като има предвид, че участието на Швейцария в Споразумението за ЕИП беше отхвърлено на проведения през 1992 г. референдум, поради което отношенията между Швейцария и ЕС в момента се основават на повече от 120 двустранни и секторни споразумения, които осигуряват голяма степен на интеграция, но не и пълноценно участие във вътрешния пазар,

Въведение

1.   счита Споразумението за ЕИП за основен двигател за икономически растеж; приветства като цяло добрите резултати на държавите от ЕАСТ, които членуват в ЕИП, при прилагането на законодателството на вътрешния пазар, което се вижда от индекса за развитие на вътрешния пазар за държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП; отбелязва, че отношенията между ЕС и Швейцария са свързани с много повече предизвикателства по отношение на прилагането на Споразумението за свободно движение на хора;

2.   отбелязва, че двустранните споразумения не установяват автоматичен механизъм за адаптиране на тяхното съдържание към последващото развитие на съответните достижения на правото на ЕС; признава, че автономното адаптиране на националното право към правото на ЕС в областите, обхванати от двустранни споразумения, е следствие от суверенното решение на народа на Швейцария да не се присъедини към ЕИП, което следва изцяло да се зачита;

Прилагане на правилата на вътрешния пазар: държави от ЕАСТ, членки на ЕИП

3.   приветства включването на по-добра информация относно държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, в годишния индекс за развитие на пазарите на дребно; насърчава Надзорния орган на ЕАСТ с помощта на Комисията и в сътрудничество с нея да продължава да развива системния мониторинг на прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар;

4.   отбелязва, че с влизането в сила на Договора от Лисабон се създава несигурност по въпроса кое законодателство на ЕС е от значение за ЕИП; счита, че това може да доведе до по-бавно прилагане на законодателството в областта на вътрешния пазар в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП; настоятелно призовава Комисията да предостави оценка на положението;

5.   отбелязва, че Договорът от Лисабон засилва ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС; счита, че по подобен начин парламентите на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, следва да бъдат по-тясно приобщени към законодателния процес в ЕС по отношение на предложенията, свързани с ЕИП; призовава Комисията да предоставя на националните парламенти на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, законодателните предложения, изпратени за консултация до националните парламенти на държавите-членки на ЕС;

6.   призовава Комисията да формализира процеса на уведомяване за нови правила и законодателство на ЕС, които попадат в приложното поле на Споразумението за ЕИП, за да се намалят несъответствията между приемането на новото законодателство и потенциалното му възприемане от държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП;

7.   насърчава държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, да предоставят необходимите ресурси за прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар; счита, че прилагането на Директивата за услугите, и по-специално установяването на единични звена за контакт, има изключително значение в тази връзка;

8.   признава, че поради институционално обусловени причини в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар по необходимост се осъществява по-бавно отколкото в ЕС; отбелязва, че въпреки тези различаващи се условия и като цяло добрите резултати, в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, продължават да съществуват още възможности за допълнително намаляване на дефицита при прилагането;

9.   отбелязва, че в момента се обсъждат други важни законодателни предложения в областта на вътрешния пазар, в това число предложението на Комисията за директива относно правата на потребителите; призовава Комисията да осигури по-голямо участие на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, в тези обсъждания;

Прилагане на правилата на вътрешния пазар: Швейцария

10. приветства постигнатия напредък по либерализирането на трансграничното предоставяне на услуги между ЕС и Швейцария, и по-специално положителния ефект от Споразумението за свободно движение на хора, за което свидетелства постоянно нарастващият брой на командировани работници и самостоятелно заети доставчици на услуги от ЕС, извършвали дейност в Швейцария между 2005 и 2009 г.; отбелязва, че тази тенденция е от взаимна изгода;

11. отбелязва, че Швейцария е приела редица подкрепящи мерки, които съпътстват Споразумението за свободно движение на хора и имат за цел защита на работниците от дъмпинг на възнагражденията и социален дъмпинг, осигуряване на равно третиране на доставчиците на услуги от Швейцария и ЕС и гарантиране на обществената подкрепа за споразумението; отбелязва, че тези мерки могат да възпрепятстват предоставянето на услуги от предприятия в ЕС, особено от малки и средни предприятия, на територията на Швейцария; отбелязва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейския Съюз редица от тези подкрепящи мерки биха били приемливи само ако защитават пропорционално даден общ интерес, който още не е защитен в държавата на произход на доставчиците на услуги;

12. посочва, че по-специално следните подкрепящи мерки са непропорционални по отношение на Споразумението за свободно движение и затрудняват предоставянето на услуги от страна на МСП в Швейцария: действащото в Швейцария задължение за предварително уведомяване с осемдневен срок на изчакване, задължението за поемане на част от разходите по правоприлагане на тристранните комисии, както и прекалено строгото правоприлагане; във връзка с това настоятелно призовава швейцарските органи да отменят нормативните актове, които задължават чуждестранните предприятия, предоставящи трансгранични услуги, да внасят гаранция за финансова почтеност;

13. изразява загриженост във връзка с последните събития на летище Zürich-Kloten, където швейцарските органи отказаха да позволят на германски и австрийски таксиметрови превозвачи да взимат пътници, и изразява дълбоки съмнения, че тази мярка е в съответствие със Споразумението за свободно движение на хора; настоятелно призовава Комисията да проучи задълбочено този въпрос;

14. призовава Комисията да проучи мерките, възпрепятстващи функционирането на вътрешния пазар в рамките на ЕС, които създават трудности и за швейцарските доставчици на услуги, и ако е необходимо, да предприеме мерки;

15. насърчава швейцарското правителство и кантоните да се възползват от опита на ЕС и ЕИП за отваряне на пазара на услуги чрез прилагането на Директивата за услугите; подчертава, че в икономически аспект Директивата за услугите показва либерализиращ ефект не само в отношенията между държавите-членки, а също така и вътре в тях посредством процеса на преглед на националното законодателство, който има за цел премахване на излишните бариери при установяване, и партньорска проверка, в рамките на която държавите-членки трябва да обосноват налагането на по-нататъшни ограничения в интерес на обществото; поради това счита, че подобна процедура би могла да се окаже полезна при подготвянето на необходимите условия за увеличаване на предоставянето на трансгранични услуги между ЕС и Швейцария;

16. приветства усилията на швейцарското правителство за подобряване на наличността на информация за предприятията от ЕС;

17. приветства решението на парламента на Швейцария за транспониране на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и призовава Швейцария и Комисията да постигнат съгласие относно прилагането на директивата в най-кратки срокове;

18. отбелязва, че като цяло Споразумението за свободно движение на хора не включва всеобхватно споразумение относно свободното движение на услуги, като последното е обхванато по много избирателен начин от конкретни двустранни споразумения; подчертава, че едно всеобхватно споразумение относно свободното движение на услуги би донесло значителни икономически ползи и за двете страни; поради това призовава Комисията и Швейцария да проучат възможността за започване на преговори с цел сключване на всеобхватно споразумение относно свободното движение на услуги;

19. като зачита напълно причините за специфичния характер на отношенията между Швейцария и ЕС, счита, че следва да бъдат положени всички усилия, така че еднакви или сходни правила, наред с другото в областта на свободното движение на услуги, да бъдат тълкувани и прилагани по един и същ начин в ЕС и в Швейцария, за да се осигури равностойното участие на Швейцария във вътрешния пазар;

20. подчертава общия интерес на ЕС и на Швейцария от по-единно прилагане на Споразумението за свободно движение на хора и от по-своевременно сближаване на законодателствата в областта на вътрешния пазар на Швейцария и ЕС, което би осигурило на стопанските субекти и от двете страни по-прозрачна и по-предвидима среда;

21. приветства независимата тенденция от страна на швейцарските органи да вземат под внимание съдебната практика на Съда на ЕС от периода след подписването на Споразумението за свободно движение на хора; приветства наскоро приетия швейцарски законодателен акт, с който се взема предвид принципа на дело „Cassis de Dijon“;

22. насърчава Комисията и Швейцария да постигнат бързо съгласие в рамките на текущите преговори относно двустранни споразумения, включително споразумението в областта на безопасността на продуктите; призовава Комисията и Швейцария да формулират настоящото и бъдещи споразумения възможно най-еднозначно и далновидно, с цел възможностите за различно прилагане да бъдат строго ограничени от самото начало;

23. призовава Комисията и Швейцария да търсят възможности за създаването на механизъм за по-бързо приемане на Споразумението за свободно движение на хора с цел развитие на съответните достижения на правото на ЕС в областите, които попадат в обхвата на неговото действие;

24. призовава Комисията и Швейцария в краткосрочен план да разгледат възможностите за намиране на хоризонтални решения на определени проблеми от институционален характер, да намалят фрагментирането и да повишат прозрачността в системата за вземане на решения, да подобрят комуникацията между съвместните комитети и да проучат възможността за въвеждане на ефективен механизъм за уреждане на спорове;

25. призовава за засилване на комуникацията между Европейския парламент и Швейцария и за по-голямо участие на швейцарски представители в работата на Европейския парламент и на съответните му органи;

26. отбелязва, че в светлината на новите предизвикателства в настоящите и планираните преговори относно няколко области на политики, наред с другото защитата на потребителите, съществува необходимост от обсъждане на възможността да се излезе от съществуващата институционална рамка и евентуално да се сключи всеобхватно двустранно споразумение, което е от полза както за Швейцария, така и за ЕС;

°

° °

27. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр.36.

(2)

ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр.22.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Четирите държави-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) са основни търговски партньори на Европейския съюз (ЕС), като Швейцария и Норвегия са съответно на четвърто и пето място сред най-важните търговски партньори на ЕС по отношение на обема на търговия. Докладчикът счита, че четирите държави-членки на ЕАСТ и държавите-членки на ЕС наравно принадлежат към едно общо културно пространство по отношение на споделянето на основни ценности и на културно и историческо наследство.

1. Отношения между ЕС и държавите-членки на ЕАСТ

Отношенията между ЕС и Исландия, Норвегия и Лихтенщайн се основават на Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), сключено на 1 януари 1992 г. между Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, Европейската общност (ЕО) и нейните държави-членки. Основната цел на това споразумение е да разшири действието на вътрешния пазар на ЕО върху територията на трите държави от ЕАСТ. То обхваща същите „четири свободи“ като Европейската общност, но позволява на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, да участват в определени съпътстващи политики като защита на потребителите и опазване на околната среда. Споразумението се основава на принципа на хомогенност, което означава, че законодателството на ЕИП в областите, включени в споразумението, следва да бъде възможно най-близко до достиженията на правото на ЕС.

От особено значение също така е включването на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, в обсъжданията на бъдещите важни законодателни актове на ЕС, като например предложението за Директива относно правата на потребителите.

Швейцария взе участие в преговорите, довели до сключването на Споразумението за ЕИП. Участието на страната в споразумението обаче беше отхвърлено на референдум през 1992 г. Отношенията между Швейцария и ЕС впоследствие бяха уредени въз основа на редица двустранни споразумения с ЕО и нейните държави-членки.

2. Институционална рамка: два различни модела на икономическа интеграция без присъединяване

Със Споразумението за ЕИП се създават съвместни институции, съставени от представители на договарящите се страни, които институции управляват споразумението. За текущото управление на споразумението и за включването в неговите разпоредби на законодателството на Общността отговаря Съвместен комитет. Той е съставен от посланиците в ЕС на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, представители на Европейската комисия и държавите-членки на ЕС.

Споразумението за ЕИП се управлява в силно институционализирана рамка: Секретариатът на ЕАСТ отговаря за всекидневното управление на Споразумението за ЕИП. Надзорният орган на ЕАСТ следи за прилагането на достиженията на правото на ЕС от значение за ЕИП в законодателството на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП. Той също така има правомощията да завежда процедури за нарушение в Съда на ЕАСТ, който е съдебният орган на ЕИП.

За управлението на отношенията между ЕС и Швейцария не съществува подобна всеобхватна институционална рамка. Всяко двустранно секторно споразумение се управлява като цяло от отделен съвместен комитет, съставен от представители на договарящите се страни. От страна на ЕС основна роля играе Европейската комисия.

Както Споразумението за ЕИП, така и двустранните споразумения предвиждат специална процедура, за да се отчитат новите достижения на правото на ЕС. Когато се приема нова мярка от значение за ЕИП, Секретариатът на ЕАСТ изготвя проект на решение на Съвместния комитет за изменение на приложението към съответното споразумение, който обикновено по-късно се приема от Съвместния комитет. В случай че конституциите на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, изискват одобрение от парламента или чрез референдум, влизането в сила на решението е възможно едва след изпълнението на това изискване.

По отношение на двустранните споразумения съответните решения се взимат от компетентния съвместен комитет на ЕС и Швейцария след преговори между договарящите се страни. Съвместните комитети могат да изменят единствено приложения към споразуменията или техни допълнения, доколкото те имат технически характер. Те обаче не могат да променят основните разпоредби на споразумението, с едно изключение.

3. Основни констатации на проектодоклада

3.1. Споразумение за ЕИП и прилагане на правилата на вътрешния пазар

Споразумението за ЕИП на практика осигури участието на Исландия, Норвегия и Лихтенщайн във вътрешния пазар. За периода на своето функциониране, вече повече от 15 години, Споразумението за ЕИП е ключов двигател на икономически растеж от взаимна изгода за държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, и държавите-членки на ЕС.

Предвид широкото приложно поле на Споразумението за ЕИП докладчикът признава, че неговият проектодоклад даде възможност за изготвянето само на обща оценка на прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, без да навлиза в дълбочина в отделните области на политики.

Докладчикът счита, че моментното състояние на прилагането на правилата на вътрешния пазар в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, като цяло е добро, както се вижда от индекса за вътрешния пазар за 2009 г. на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП. Средният дефицит по транспонирането в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия е 0,7 % и е еднакъв с този в повечето държави-членки на ЕС.

Докладчикът счита, че е важно Европейският парламент и другите институции на ЕС да вземат участие в структурирани обсъждания с държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП. Той призовава по-специално Европейската комисия да включи в по-голяма степен държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, в текущите обсъждания по въпроси на вътрешния пазар. Той счита, че е важно институциите на ЕС и държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, да се включат в обмен на най-добри практики в прилагането на правилата на вътрешния пазар. В този смисъл отбелязва, че проектът за Общоевропейско електронно възлагане на обществени поръчки (PEPPOL), координиран от Норвегия, който ще улесни субектите от публичния сектор във всички европейски страни да извършват трансгранично възлагане на обществени поръчки, е пример за добро сътрудничество за обмен на най-добри практики в рамките на ЕИП. Друг пример за успешен проект е съвместното обучение за пазарен надзор и правоприлагане по отношение на данъците, таксите и допълнителните разходи на авиокомпаниите, осъществено под ръководството на Норвегия.

Докладчикът счита, че влизането в сила на Договора от Лисабон поражда за Споразумението за ЕИП две нови предизвикателства на институционално равнище.

На първо място, тъй като Споразумението за ЕИП се основава на стълбовата структура на ЕС, премахната с Договора от Лисабон, съществува несигурност кое законодателство на ЕС е от значение за ЕИП. Това може да доведе до забавяне на прилагането на законодателството на вътрешния пазар в държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП. Докладчикът счита, че Европейската комисия следва да предостави оценка на положението.

На второ място, Договорът от Лисабон засилва ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС. Докладчикът счита, че по подобен начин парламентите на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, следва да бъдат по-тясно приобщени към законодателния процес в ЕС по отношение на предложенията от значение за ЕИП. Той предлага Европейската комисия да изпраща до националните парламенти на държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, законодателните предложения, изпратени за консултация до националните парламенти на държавите-членки на ЕС.

Докладчикът отбелязва, че държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, са в процес на прилагане на Директивата за услугите. Той насърчава държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, да предоставят необходимите ресурси за прилагането на Директивата за услугите и по-конкретно да създадат единични звена за контакт. Освен това той насърчава държавите от ЕАСТ, членки на ЕИП, да използват прилагането на Директивата за услугите като възможност за развитие на техните електронни административни услуги.

3.2. Споразумение за свободно движение на хора – отношения между ЕС и Швейцария

Докладчикът отбелязва, че Швейцария по свой начин допринася за развитието на вътрешния пазар.

ЕС сключи повече от 120 двустранни и секторни споразумения с Швейцария, най-важните от които са Споразумението за свободна търговия, подписано през 1972 г., седемте споразумения от т.нар. „първа група двустранни споразумения“ (свободно движение на хора, сухопътен и въздушен транспорт, търговски бариери от технически характер, възлагане на обществени поръчки, изследователска дейност, селско стопанство), сключени през 1999 г., и „втората група двустранни споразумения“, сключени през 2004 г. (Договорите от Шенген и Дъблин, борба с измамите, облагане на спестяванията, статистика, обработени селскостопански продукти, пенсии, околна среда, средства за масово осведомяване и обща декларация за намеренията във връзка с асоциирането към образователните програми).

Проектодокладът се съсредоточи върху функционирането на Споразумението за свободно движение на хора между ЕС, неговите държави-членки и Швейцария, което беше сключено като част от „първата група двустранни споразумения“.

На първо място докладчикът отбелязва, че Споразумението за свободно движение на хора е имало значителен положителен ефект, за което свидетелства постоянно нарастващият брой командировани работници и самостоятелно заети доставчици на услуги от ЕС, осъществявали дейност в Швейцария между 2005 и 2009 г., допринасяйки по този начин за задълбочаване на икономическите връзки между ЕС и Швейцария. Около 200 000 трансгранични работници от държавите от ЕС или ЕАСТ всекидневно пътуват до Швейцария.

Независимо от това положително развитие докладчикът счита, че съществуват също редица проблеми, на които трябва да се обърне внимание във връзка с прилагането на Споразумението за свободно движение на хора. Бяха повдигнати въпроси както от страна на доставчиците на услуги от ЕС, така и от швейцарските органи.

Дружествата от ЕС посочиха няколко пречки при прилагането на Споразумението за свободно движение на хора, в това число най-вече изискването за 8-дневен уведомителен срок за предприятия от ЕС, желаещи да предоставят услуги в Швейцария, и изискването да поемат част от разходите по правоприлагането на тристранните комисии. В отговор на тези критики швейцарското правителство подобри наличността на информация от интерес за предприятията, по-специално чрез уебсайт, предоставящ информация относно трудовите възнаграждения и условията на труд в Швейцария. Предприятията обаче посочиха на вниманието на докладчика нормативни актове, които задължават чуждестранните предприятия, предоставящи трансгранични услуги, да внасят гаранция за финансова почтеност. Подобни разпоредби изглеждат непропорционални в светлината на Споразумението за свободно движение на хора, тъй като значителен брой предприятия не са в състояние да съберат такава сума, за да навлязат на пазара в Швейцария. Докладчикът отбелязва с дълбоко съжаление, че неотдавнашното решение на швейцарския Федерален трибунал за отхвърлянето на тази мярка беше оспорено от кантон Базел, който внесе жалба срещу него. Докладчикът отново разбира опасенията, но поставя въпроса дали мерките от подобен род са пропорционални.

Доставчиците на услуги от Швейцария се оплакват, наред с другото, от изискването на германското законодателство, съгласно което при командироване на работници за извършване на предприемаческа дейност в Германия швейцарските компании са задължени да извършват плащания към германския фонд за отпуск, дори когато вече са осигурили платен отпуск в Швейцария. Друг споменат от швейцарските дружества въпрос е свързан със задължителната десетгодишна гаранция за всички дейности, свързани със сгради, във Франция. Всички строителни дружества са задължени да сключат съответната застраховка с френско застрахователно дружество. Швейцарските органи твърдят, че за швейцарските дружества е много трудно да получат такава застраховка.

Докладчикът отбелязва, че както задължението за извършване на плащания към германския фонд за отпуск, така и задължителната десетгодишна гаранция биха могли да се считат за пречки пред свободното предоставяне на услуги, но изглежда, че те не са дискриминиращи по отношение на Швейцария, тъй като се прилагат в еднаква степен и в рамките на ЕС. Още повече че Съдът на Европейския съюз вече е постановил, че задължението за извършване на плащания към германския фонд за отпуск може, при определени условия, да се счита за съвместимо със свободата за предоставяне на услуги, гарантирана от Договора(1).

Докладчикът счита, че следва да се проучат всички възможности за подобряване на прилагането на Споразумението за свободно движение на хора, като се гарантира, че еднакви или сходни правила се тълкуват и прилагат по един и същи начин в ЕС и в Швейцария, за да се осигури пълноценното участие на Швейцария във вътрешния пазар. По-единното прилагане на Споразумението за свободно движение на хора и по-своевременното сближаване на законодателствата на вътрешния пазар на Швейцария и ЕС би осигурило на стопанските субекти и от двете страни по-прозрачна и по-предвидима среда, което е от взаимна изгода за Швейцария и ЕС. Същевременно той признава всички усилия от страна на швейцарските съдилища да вземат под внимание съдебната практика на Съда на Европейския съюз, приета в периода след подписването на Споразумението за свободно движение на хора.

Докладчикът признава,че поради конституционното устройство на Швейцария автоматичното приемане на нови достижения на правото на ЕС би било несъвместимо с швейцарската политическа система и традиции. Той е запознат с предизвикателствата, пред които правителството на Швейцария е изправено, за да осигури подкрепата на швейцарския народ за Споразумението за свободно движение на хора, по-конкретно предвид факта, че всяко изменение или разширяване на споразумението би могло да бъде предмет на референдум.

Въпреки всичко докладчикът насърчава Европейската комисия и Швейцария да работят заедно за подобряването на прилагането на Споразумението за свободно движение на хора и другите двустранни споразумения, свързани с прилагането на правилата на вътрешния пазар. Докладчикът приканва Комисията и Швейцария да разгледат възможността за всеобхватно двустранно споразумение с цел по-единно прилагане в рамките на вътрешния пазар и в Швейцария на обхванатите от споразуменията достижения на правото на ЕС, в това число и новите достижения на правото, и да намерят хоризонтални решения по определени въпроси от институционален характер.

(1)

Вж. обединени дела C-49/98, C-50/98, C-52/98 до C-54/98 и C-68/98 до C-71/98 (Finalarte и други).


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.6.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Christian Engström, Evelyne Gebhardt, Louis Grech, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Philippe Juvin, Sandra Kalniete, Eija-Riitta Korhola, Edvard Kožušník, Kurt Lechner, Toine Manders, Hans-Peter Mayer, Gianni Pittella, Mitro Repo, Robert Rochefort, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Laurence J.A.J. Stassen, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Kyriacos Triantaphyllides, Emilie Turunen, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Cornelis de Jong, Emma McClarkin, Rafał Trzaskowski, Wim van de Camp

Правна информация - Политика за поверителност