Процедура : 2010/2010(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0234/2010

Внесени текстове :

A7-0234/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 07/09/2010 - 6.9
CRE 07/09/2010 - 6.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0299

ДОКЛАД     
PDF 334kWORD 367k
20.7.2010
PE 439.396v04-00 A7-0234/2010

относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика

(2010/2010(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси

Докладчик: Elisabeth Schroedter

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика

(2010/2010(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Включване на устойчивото развитие в политиките на ЕС: Преглед на стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие за 2009 г.“ (COM(2009)0400),

–   като взе предвид предложението на Комисията за Решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки, част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193),

–    като взе предвид Регламент (ЕО) № 106/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2009 г. относно програмата на Общността за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване (преработен вариант)(1),

–   като взе предвид Директива 2010/31/ЕС(2) на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (преработена версия),

–    като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(3),

–    като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147) и своята резолюция по този въпрос от 6 май 2010 г.(4),

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Постигане на по-екологосъобразен транспорт“ (COM(2008)0433),

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи“ (COM(2009)0435),

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001),

–    като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 10-11 декември 2009 г., и по-специално точки 21-24,

–    като взе предвид доклада на председателството на Съвета относно прегледа на стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие за 2009 г.(5),

–    като взе предвид Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към РКООНИК,

–    като взе предвид документа за 2007 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Изменение на климата за 2007 г.: Обобщен доклад, принос на Работни групи І, ІІ и ІІІ за Четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата“,

–    като взе предвид доклада Stern от 2006 г. относно икономиката на изменението на климата,

–    като взе предвид инициативата за "зелени" работни места от 2008 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Международната организация на труда (МОТ), Международната организация на работодателите (IOE) и Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), озаглавена „Екологични работни места: Към достойни условия на труд в устойчив, нисковъглероден свят“,

–    като взе предвид информационния документ на МОТ, озаглавен „Глобални предизвикателства към устойчивото развитие: Стратегии за зелени работни места“, представен на Конференцията на министрите на труда и заетостта на страните от Г8, проведена в Ниигата, Япония, в периода от 11 до 13 май 2008 г.,

–    като взе предвид Декларацията на ОИСР относно „зеления“ растеж, приета на заседанието на Съвета на министерско равнище, проведено на 25 юни 2009 г., и действащата Стратегия за „зелено“ развитие,

–    като взе предвид доклада от 2009 г. на „Грийнпийс“ и Европейския съвет за възобновяема енергия (EREC), озаглавен „Да работим за климата: възобновяеми енергии и революция на зелените работни места“,

–    като взе предвид доклада от 2007 г. на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Агенцията за социално развитие (SDA) относно „Изменението на климата и заетостта: Въздействие на изменението на климата върху заетостта в ЕС-25 и мерки за ограничаване на емисиите на CO2 до 2030 г.“,

–   като взе предвид Рурския икономически доклад 156 „Икономически ефект от насърчаването на технологиите за възобновяема енергия, германският опит“,

–   като взе предвид публикацията на Датския център за политически изследвания (CEPOS)„Вятърната енергия, случаят с Дания“,

–   като взе предвид публикацията на университета „Крал Хуан Карлос“: „Проучване на ефекта върху заетостта от предоставянето на държавни помощи за източници на възобновяема енергия“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2004 г. относно доставките на развойни продукти COM(2007) 799,

–    като взе предвид доклада на Комисията „Заетост в Европа през 2009 г.“, и по-конкретно глава 3: Изменение на климата и състояние на пазара на труда,

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800), и своята резолюция от 11 март 2009 г. във връзка с него(6),

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Движеща сила за възстановяването на Европа“ (COM(2009)0114),

–        като взе предвид съвместния анализ на европейските социални партньори, озаглавен „Главни предизвикателства пред европейския пазар на труда“ от 18 октомври 2007 г.,

–    като взе предвид Рамката на европейските социални партньори от 2002 г. за действия относно развитието на компетенциите и квалификациите през целия живот,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нови умения за нови работни места - Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ (COM(2008)0868), и доклада на експертната група относно „Нови умения за нови работни места: действие сега“ от февруари 2010 г.,

–    като взе предвид изследването от 2009 г. на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), озаглавено „Бъдещи умения, необходими за зелената икономика“,

–    като взе предвид член 48 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0234/2010),

A.  като има предвид, че през 2009 г. Европейският съвет утвърди устойчивото развитие като основна цел на Договора от Лисабон; като има предвид, че към водещите принципи на стратегията на ЕС за устойчиво развитие принадлежат интегрираното разглеждане на икономически, социални и екологични въпроси, засилването на социалния диалог, увеличаването на корпоративната социална отговорност, както и предохранителният принцип и принципът "замърсителят плаща",

Б.  като има предвид, че един от ключовите моменти в стратегията „Европа 2020“ е насърчаването на социална, пестяща ресурсите, щадяща околната среда и конкурентоспособна икономика,

В. като има предвид, че според Споразумението от Копенхаген индустриализираните страни трябва да ограничат емисиите си на CO2 с 80–90 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г.,

Г.  като има предвид, че въздействието на изменението на климата в Европа е различно в отделните региони; като има предвид, че съгласно проучване на Комисията(7) регионите в Южна и Източна Европа, където живее над една трета от населението на Европейския съюз, са изложени в особено голяма степен на натиска на изменението на климата, че най-уязвимите групи от населението са и най-силно засегнатите, както и че в резултат на това може да възникнат по-големи регионални и социални дисбаланси;

Д. като има предвид, че промяната към устойчива икономика има различно положително въздействие, по-специално върху отделните сектори; като има предвид, че всички работни места ще трябва да бъдат приспособени към прилагането на устойчив, пестящ ресурсите метод на производство и експлоатация, и следователно най-голямата необходимост от приспособяване произтича от съществуващите трудови правоотношения, като е желателно да са налице гъвкави трудови правоотношения,

Е.  като има предвид, че според съдържащите се в Зелената книга относно демографските промени (COM 2005/94) цифри в периода между 2005 г. и 2030 г. трудоспособното население в ЕС ще намалее с 20,8 милиона (6,8%), както и че броят на хората на възраст над 60 години в момента нараства двойно по-бързо в сравнение с положението преди 2007 г. - с около два милиона годишно, за разлика от един милион преди това,

Ж.  като има предвид, че тази промяна може да стабилизира заетостта и значително да увеличи броя на работните места, като доведе до съществено разширяване; като има предвид, че там, където са били въведени надеждни рамкови условия, може да се отчете устойчиво повишаване на възможностите за заетост и на сигурността на работните места, което се подкрепя чрез увеличаване на износа,

З.   като има предвид, че необходимият икономически растеж и произтичащите ползи за заетостта в условията на икономика, основана на иновации, не могат да бъдат постигнати, освен ако европейските изследователи и предприятия не успеят да превърнат резултатите от изследователската си дейност в търговски продукти; като има предвид, че сравнителният анализ на иновациите, изготвен от Комисията, показва разлика в областта на иновациите от 30 % в сравнение със САЩ и от 40 % в сравнение с Япония,

И. като има предвид, че в някои нови отрасли все още не съществуват структури за социален диалог; като има предвид, че в някои нови сектори не съществуват колективни споразумения или тези, които съществуват, не се прилагат и че също така не съществуват отраслови кодекси; като има предвид, че новите отрасли са изложени на силен натиск с оглед повишаване на конкурентоспособността, както и че в райони с висока безработица натискът за приемане на лоши условия на труд е голям;

Й. като има предвид, че на пазара на труда в ЕС през последните две десетилетия се разви несигурност на работните места в дългосрочен план, като младите хора по-специално все по-често работят на краткосрочни договори, при по-лоши условия на труд; като има предвид, че новите работни места, създадени при тези обстоятелства, не могат да бъдат приемани за устойчиви; като има предвид, че тези структурни слабости трябва да бъдат преодолени във връзка с преследването на целите за развитие на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика,

К. като има предвид, че преходът към нова устойчива икономика не следва да се използва като претекст за изключване на най-уязвимите и най-слабо квалифицирани работници от пазара на труда; като има предвид следователно необходимостта от избягване на ефекта „обиране на каймака“, чиито първи жертви ще бъдат най-слабо квалифицираните работници,

Л. като има предвид, че равнопоставеността на половете е утвърдена като цел в Договора от Лисабон и като една от Целите за развитие на хилядолетието; като има предвид, че жените са слабо представени в множество сектори и следователно не могат да се възползват в същата степен от растежа на заетостта в областта на новата устойчива икономика,

М. като има предвид, че новата икономика ще се оформи в рамките на едно застаряващо население, с все по-ограничена работна сила, поради което ще е необходимо да се привлекат повече жени за упражняването на платен труд чрез адаптиране на организацията на работата и подготвяне на работодателите във всички сектори за по-голямо многообразие на работната сила,

Н. като има предвид, че според неотдавнашни проучвания заемането от жени на отговорни длъжности на всички равнища представлява добавена стойност за предприятията, по-специално по отношение на икономическите им резултати,

О. като има предвид, че в ЕС броят на жените със завършено висше образование е по-голям от този на мъжете и че техният брой преобладава в изучаването на търговски дисциплини, мениджмънт и право, но че все още малко жени заемат отговорни длъжности в предприятията и административните структури,

П. като има предвид, че именно поради наличието на сексистки стереотипи в образованието и обществото жените са недостатъчно представени в области, погрешно считани за „запазени за мъже“, като информатика, инженерство, физика и технически професии, като например механика и зидарство,

Р.  като има предвид, че безработицата расте сред по-възрастните работници, които се сблъскват с особено острия проблем на социалната изолация след навършване на 55 години и въпреки постигнатия през миналото десетилетие напредък, едва малко повече от една трета от жените на възраст между 55 и 64 години са имали работа през 2008 г., докато 55% от мъжете на тази възраст са работели,

Стратегия за разкриване на работни места за нова устойчива икономика

1.  счита, че устойчивото развитие се базира на дългосрочна концепция, според която икономическият растеж, социалното сближаване и защитата на околната среда вървят ръка за ръка и се подкрепят взаимно; изтъква потенциала на създаването на „зелени работни места” в рамките на една устойчива икономика;

2.  счита, че следкризисната икономика представлява голяма възможност за постигането на устойчив растеж на базата на социална справедливост и екологична ефективност; отбелязва, че превръщането на европейските замърсяващи икономики в екологично ефективни ще доведе до дълбоки промени в производството, дистрибуцията и потреблението, което следва да се използва като шанс за придвижване към реална устойчивост, без да се застрашават работните места или благосъстоянието; счита, че е необходимо преходът към основаваща се на незамърсяващи енергийни източници икономика да бъде разглеждан като възможност за инвестиране в устойчиво развитие, а не просто като бреме за държавните и частните бюджети;

3.  подчертава важността на мерките за насърчаване на растежа и заетостта в селските райони, за да се спре обезлюдяването на тези райони;

4.  отбелязва, че е необходимо производството на стоки и услуги да стане по-устойчиво; отбелязва, че инвестициите в нова устойчива икономика представляват потенциал за растеж на пазара на труда и нови възможности за доходи; отбелязва, че зад положителните резултати се крият загуби в някои сектори и че следователно трябва да се насърчава придобиването на нови умения и преквалификацията;

5.  счита, че настоящата световна икономическа и социална криза, която забави промените в областта на енергийното потребление и намаляването на въглеродните емисии, не следва да възпрепятства държавите-членки да осъществят преход към конкурентоспособна, по-устойчива, нисковъглеродна и ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика, тъй като това ще ги направи по-устойчиви на сътресения, по-малко зависими от постоянно поскъпващия внос и по-конкурентоспособни;

6.  счита, че следва да бъдат положени повече усилия за интернализация на външните разходи; призовава Комисията да използва съществуващите инструменти на политиките или ако е необходимо, да разработи нови инструменти с цел разпределяне на разходите и гарантиране, че бъдещите предложения за политики отразяват нейните заключения;

7.  изразява увереност, че една нова устойчива икономика за ЕС трябва да гарантира балансирано икономическо и социално развитие; призовава за амбициозна устойчива индустриална политика, като се набляга на ефективността на ресурсите; изтъква, че „зелената” икономика трябва да предлага възможности за достойни и добре заплатени работни места, като вниманието следва да бъде насочено към защитата на околната среда;

8.  твърдо е убеден, че политиката в областта на околната среда, базирана на пазарната икономика, може да се превърне в двигател за растеж и заетост във всички отрасли на икономиката и подчертава, че предвидимите, улесняващи инвестициите рамкови условия са предпоставка за иновативните предприятия да се възползват максимално от тези възможности в полза на околната среда и работниците;

9.  призовава за участие на промишлеността в екологичните иновации, тъй като предприемачите играят много важна роля в по-широкото разпространение на екологичните иновации; във връзка с това отбелязва, че информирането на предприемачите чрез запознаване с нови бизнес възможности ще бъде важно за успеха на стратегията, насочена към развитието на ефективни по отношение на използването на ресурсите икономики и устойчиви промишлени отрасли;

10. подкрепя водещата инициатива на Комисията в стратегията „Европа 2020“ за извършване на преход към устойчива икономика, за намаляване зависимостта на икономическия растеж от използването на ресурси и енергия, за ограничаване на парниковите емисии и съответно противодействие на глобалното затопляне; приветства инициативата за привеждане в съответствие с тази цел на нормативните уредби, инструментите за насърчаване на пазарната икономика, субсидиите и възлагането на обществени поръчки; при все това изразява съжаление от факта, че със стратегията „ЕС 2020” Комисията изпуска възможността да се заеме с въпроса за потенциала на пазара на труда в една устойчива икономика;

11. отбелязва, че за да се постигнат целите на стратегията "ЕС 2020" в сферата на заетостта, за да бъде оползотворен потенциалът на една нова устойчива икономика и за да бъде подобрена устойчивостта на производството на стоки и услуги, трябва да се повиши енергийната ефективност на жилищата и строителството, да се увеличи делът на възобновяемите енергии и на технологиите за околната среда, да се подобри устойчивостта на транспорта и мобилността, на селското, горско и рибно стопанство, както и на експертната помощ чрез услуги в областта на околната среда, а също така и рециклирането, нересурсоемките производствени процеси и затворените процеси за производство на материали; отбелязва, че секторът на услугите и секторът на социалната икономика също имат голям „зелен” потенциал за заетост;

12. подчертава значимостта на публичния сектор, който изпълнява водеща роля със своя пример, като приема прогресивни стандарти по отношение на обществените поръчки и предоставя стимули и информация, особено в областта на енергетиката, изграждането на инфраструктура и оборудване, транспорт и комуникации, с цел създаване на работни места с осигурени права; призовава Комисията и държавите членки да насърчават, по-специално при доставките на развойни продукти, включването на екологични и социални стандарти, както и клаузите с "местно" съдържание и предприятията, функциониращи в условията на устойчива и приобщаваща икономика, по-специално МСП;

13. настоятелно призовава държавите-членки, когато разглеждат икономическото, социалното и екологичното въздействие на изменението на климата, да обменят опит и най-добри практики в сферата на заетостта;

14. изразява убеждението си, че "зелените" устойчиви работни места не трябва да бъдат просто едно допълнение, а предприятията и обществото като цяло трябва да бъдат организирани по устойчив начин; осъзнава, че не съществува отделен отрасъл на икономиката, който може да бъде наречен „опазване на околната среда“ или „екологична промишленост“, тъй като дейността по опазването на околната среда е свързана с много традиционни отрасли, като например промишленото производство, строителството и секторът на услугите; следователно призовава за приемане като работна дефиниция на определението, дадено от МОТ, в съответствие с което всички работни места, насърчаващи устойчивото развитие, са "зелени" работни места; посочва, че определението включва, от една страна, работни места, които директно ограничават използването на енергия и суровини, защитават екосистемите и биологичното разнообразие и свеждат до минимум производството на отпадъци и замърсяването на въздуха, и от друга страна, всички работни места, които намаляват екологичния отпечатък; признава, че поради относителния характер на определението потенциалът за работни места не може окончателно да се определи;

15. счита, че са необходими значително повече изследвания за измерване на въздействието на политиките в областта на околната среда и изменението на климата върху нетното създаване на работни места; призовава Комисията да превърне тази сфера в приоритет за Осмата рамкова програма;

16. изтъква, че всички работни места са обвързани с целта за насърчаване на устойчивото развитие и че методите на производство и работа трябва да са във възможно най-голяма степен ориентирани към ефективност по отношение на ресурсите, материалите и енергийната ефективност; изтъква, че този подход трябва да важи за цялата верига на доставки и че няма смисъл промишлените предприятия да се делят на добри и лоши, а всички индустрии трябва да станат по-устойчиви;

17. счита, че е много важно една нова рамка на Общността да бъде обезпечена с достатъчно средства за подкрепа на публични изследвания и да се осигури лесен и небюрократичен достъп до резултатите от проучванията, за да могат всички дружества, включително микропредприятията и МСП, да осъществят промени с цел постигане на енергийна ефективност, използване на нови енергийни източници, нови производствени процеси и рециклиране, да използват ресурсите по възможно най-добрия начин и да създадат работни места с гарантирани права;

Оптимизиране на потенциала за заетост

18. призовава за разработване на европейска стратегия за заетост за устойчива икономика като част от стратегията „ЕС 2020”, която цели оптимизиране на работния потенциал, като същевременно обръща специално внимание на достойния труд, здравето и безопасността на работниците, нужните умения и социално справедливия преход; подчертава, че устойчивата икономика трябва да съчетава социалната, технологична, икономическа и екологична устойчивост; подчертава, че една устойчива стратегия за заетост като тази следва да бъде един от основните елементи от насоките на политиката за заетост;

19. препоръчва регионалните органи да приемат стратегии за развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020”, с цел създаване на нови работни места в условията на устойчива икономика;

20. призовава Комисията до 2011 г да предложи стратегия, включваща законодателни и незаконодателни мерки, за насърчаването на „зелените“ работни места, източник на растеж и благоденствие за всички;

21. подчертава, че иновативната мощ на европейските предприятия ги е превърнала в световни лидери в областта на опазването на околната среда; все пак изразява загриженост за това, че производствените дейности все още продължават да се преместват масово от ЕС към трети държави, които имат много по-ниски екологични стандарти; призовава Комисията и държавите-членки да започнат незабавна и решителна борба с това явление, като разработят международен многостранен подход, който да гарантира, че конкуренцията в световен мащаб се базира на сравними изисквания;

22. подчертава, че стабилната, дългосрочна и амбициозна регулаторна рамка е предпоставка за реализиране на пълния потенциал на "зелените"работни места; призовава Комисията и държавите-членки да определят екологични стандарти и финансови стимули, чрез които да се създадат надеждни рамкови условия за най-малко 10 години, и по този начин се гарантира правна сигурност и сигурност при планирането; призовава наличните финансови инструменти да се използват за насърчаване на устойчивостта и повишаването на устойчивостта на икономическите дейности да се включи във финансовата перспектива на различните фондове, включително структурните фондове и Кохезионния фонд, като една от насърчаваните цели;

23. във връзка с това подчертава важността на концепцията за интегрирано развитие на градските райони, както и това, че устойчивото преструктуриране на необлагодетелстваните градски райони може да изиграе ролята на пилотна програма; счита, че предпоставка за това е наличието на ясна политическа рамка, включително продължаване на насърчаването на градското измерение в структурните фондове;

24. отбелязва необходимостта в рамките на съществуващите програми да се отпусне финансиране за провеждане на целенасочени проучвания в регионите на ЕС в най-неравностойно положение, с оглед набелязване на стратегически цели и определяне на вида на мерките, необходими за създаване на благоприятни условия за развитие на устойчиви местни икономики, с конкретните цели за създаване на „зелени“ работни места и интегрирани мерки за привличане на нови и подпомагане на вече съществуващите „зелени“ дружества;

25. подчертава, че целенасочените инвестиции за екологично преструктуриране на регионите на ЕС в най-неравностойно положение са един от най-полезните инструменти за постигане на стратегическите цели за регионално и териториално сближаване;

26. подчертава важността на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за обединяването на регионите чрез свързване на научноизследователската дейност, иновациите и инфраструктурата на местно равнище в контекста на новите технологии, като например възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност; освен това подчертава, че особено в градските райони регионалните и местните органи са в най-добра позиция и с най-големи възможности за създаване на необходимите условия за развитие на групи от иновативни предприятия; посочва, че подобно групиране може да даде решаващ импулс за икономическото развитие на местно равнище и да създаде нови работни места в регионите;

27. ясно осъзнава факта, че схемите за финансиране на ЕС, както и националните и регионални схеми за финансиране продължават да се характеризират с висока степен на несъгласуваност, поради което подчертава необходимостта от планиране на по-добро многостепенно съгласуване на програмите и подпомагане, насочено към по-голямо взаимодействие между различните общи политики, като се използват структурните фондове, фондовете за земеделие и развитие на селските райони, рамковата програма за научноизследователска дейност и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), за да бъде постигната устойчива и ресурсно-ефективна икономика; смята, че по отношение на Общата селскостопанска политика следва да се разгледа допълнително въпросът за извършване на по-решителен преход от изплащането на преки помощи към развитие на селските райони и развитие на екологично устойчиво селско стопанство;

28. отново призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от успеха на Фонда за възстановяване и да създадат нова общностна инициатива, включително и пилотни проекти, за възстановяване по пътя към една нова устойчива икономика;

29. подчертава, че в параграф 8 от заключенията на Съвета от 21 октомври 2009 г. Комисията се призовава да започне преразглеждане за всеки отделен сектор на субсидиите, които оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и са несъвместими с устойчивото развитие; призовава Комисията незабавно да предприеме действия във връзка с тези заключения, като разгледа начините за преразпределяне на тези субсидии в рамките на бюджета, в подкрепа на нови дейности, свързани с устойчивата икономика;

30. призовава за създаването на ефективни системи за финансиране и данъчни стимули, за да се помогне на МСП да се насочат към екологосъобразни стратегии за заетост и да гарантират екологосъобразни иновации и производство;

31. счита, че съществуващото и предложеното законодателство на ЕС притежава значителен потенциал за създаване на нови работни места в области като управлението на въздуха, почвите, водите, енергията, обществените услуги, селското стопанство, транспорта, горското стопанство и околната среда; призовава държавите-членки да прилагат законодателството на ЕС, което би могло да доведе до нови инвестиции в екологосъобразни технологии и работни места;

32. припомня, че обществените поръчки представляват голям дял от пазара и биха могли да осигуряват значителни стимули за развитието на по-екологосъобразна икономика; ето защо призовава за всички обществени поръчки да има изисквания за високи екологични стандарти;

33. призовава ЕС и държавите-членки да предвидят промяна, т. е. да преодолеят недостига на информация и несигурността и да насърчат информираността, процесите на социално обучение и промените в моделите на потребление; счита, че са необходими стимули за дружествата, за да инвестират те в чисти технологии и че работниците изразяват по-голямо желание да посрещнат промените, ако те водят до повече възможности за заетост и за работещите е гарантирана сигурност;

34. подчертава, че необходимостта от разгръщане на потенциала за висококачествени работни места, предлагани от новата устойчива икономика, означава, че новаторството трябва да бъде насочено към намиране на решения на основните предизвикателства, пред които е изправено обществото, включително безработицата и бедността, изменението на климата, застаряването на населението и недостига на ресурси; обръща внимание на значението на провеждането на индустриална и научноизследователска политика, основана върху отворения достъп до иновациите и клъстерите, с цел насърчаване обединяването на знания между различните обществени и частни стопански оператори и стимулиране на иновациите; за тази цел призовава Комисията да създаде Европейска технологична платформа за нересурсоемките отрасли;

35. препоръчва, ако някоя държава-членка реши да субсидира, например, увеличаването на производството на вятърна, био- или слънчева енергия, размерът на субсидията да се основава на научна оценка на емпирични данни и субсидията да осигурява разумни перспективи за инвестиции и сигурност за потенциалните инвеститори; също така призовава към внимателно разглеждане на някои фактори като увеличаването на нетната заетост чрез субсидии, цената на енергията, нетното въздействие върху емисиите на парникови газове и други замърсители, като по този начин се търсят начини за оптимизиране повишаването на устойчивостта;

36. отбелязва, че не е налице еднакво разбиране за това кои технологични решения са по-устойчиви в екологично, икономическо или социално отношение в рамките на световната конкуренция; отбелязва, че трябва да се вземат предвид много променливи, когато се сравнява, например, устойчивостта на производството на енергия чрез използването на вятърни генератори, слънчеви PV панели, изгарянето на въглища с улавяне и съхраняване на въглерод, ядрените реактори или някои други технологии; следователно призовава да се извършат повече научни изследвания по този въпрос, като се сравни целият жизнен цикъл на производство на отделните методи и призовава към по-голяма ефективност на всички процеси на производство по отношение на използването на ресурсите;

Потенциал за работни места за жените и мъжете в новата устойчива икономика

37. подчертава, че единствено чрез увеличаване на участието на жените в европейския пазар на труда можем да се възползваме пълноценно от потенциала за растеж и за разкриване на нови работни места на новата икономика, тъй като намаляването на разликата между заетостта сред мъжете и тази сред жените съответства на половината от увеличението на броя на заетите лица в Европа като цяло и на четвърт от годишния икономически растеж от 1995 г. насам и тъй като това е предпоставка за гарантиране на устойчив растеж и изпълнение на изискванията, свързани с екологичните промени в условията на едно застаряващо общество;

38. призовава за реализиране на инициатива на ЕС за повишаване на информираността сред работодателите, по-специално в секторите, в които традиционно преобладават мъжете, във връзка с необходимостта и ползите от по-голямо разнообразие на работната сила в рамките на едно застаряващо общество, както и за предоставяне на работодателите на инструменти, чрез които те да се подготвят за по-голяма диверсификация;

39. призовава ЕС, държавите-членки и социалните партньори да се борят срещу дискриминацията и да насърчават равенството между половете в рамките на една устойчива икономика, да създадат работна среда, която привлича и задържа жените в тези сектори, да насърчават баланса между работа и личен живот чрез подходящи условия на труд, съобразени със семейството и позволяващи висококачествени грижи за децата, да създадат възможности и условия за мъжете и жените да се включат в пазара на труда на равноправна основа, да насърчават участието на жените в доминираните от мъже представителни органи, да ограничат основаващата се на пола сегментация на пазара на труда и неравнопоставеността в заплащането;

40. изтъква, че инвестициите в социалната инфраструктура предоставят възможност за модернизиране на Европа и за насърчаване на равенството и че те могат да се разглеждат като стратегия, прилагана успоредно с модернизирането на физическата инфраструктура чрез инвестиции в „зелени“ технологии; счита, че поради това равенството между половете следва да бъде политически приоритет и инструмент от първостепенно значение;

41. подчертава, че целенасочените усилия за гарантиране на достъпа на жените до образование на всички нива, чрез борба срещу стереотипите, свързани с пола, и за осигуряване на обучение през целия живот са от основно значение за премахване на сегрегацията по полов признак на пазара на труда; призовава за осигуряване на подходящо обучение, за да се предотврати недостатъчното представителство на работниците от женски пол в рамките на „зелените“ работни места, като се има предвид, че масовото избягване от страна на жените на научния и технологичния сектор ще възпрепятства растежа и устойчивостта на Европа и ще лиши много талантливи и квалифицирани млади жени от възможности за работа и икономическа сигурност;

42. призовава за създаване на специална инициатива на ЕС за привличане на момичета към професиите в областта на математиката, информатиката, естествените науки и технологиите и за борба срещу стереотипите, които все още преобладават по отношение на тези професии; подчертава ключовата роля на средствата за масово осведомяване и образованието за преодоляването на тези стереотипи;

43. подчертава възможността в момента на преход между образование и работа младите жени да бъдат ориентирани към стажове в области, където те са недостатъчно представени, като това се насърчава чрез съвместно планиране от страна на училища, университети и обучителни агенции и/или фирми, с цел те да придобият конкретни умения и способности, включително на високо и специализирано ниво, чрез професионален опит и чрез осигуряване на постоянна, а не временна трудова заетост, с възможности за реализация;

44. призовава ЕС и държавите-членки да отдадат по-висок приоритет на „зелените” работни места за жените в контекста на програмите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ), като вземат предвид факта, че ЕСФ финансира проекти за обучение в области като възобновяемите източници на енергия и екотуризма; подчертава, че са необходими повече усилия за повишаване на участието на жените в проекти, подкрепяни от ЕСФ, което към момента е под 10%; призовава за въвеждане на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в рамките на ЕСФ, на плановете за възстановяване и програмите за преструктуриране, за да се гарантира, че тези програми привличат и интегрират също и жените;

45. подчертава, че преходът към нова икономика следва да не бъде използван като претекст за ограничаване на различни мерки за осигуряване на равни възможности, а вместо това следва да бъде разглеждан като уникална възможност за увеличаване на участието на жените на пазара на труда в ЕС, тъй като това е предпоставка за гарантиране на устойчив растеж, оптимално развитие на потенциала на работни места и засилване на конкурентоспособността;

Достоен труд

46. призовава Комисията, наред с трудовия потенциал за висококвалифицираните работници, да обърне специално внимание на многото работни места със средно и слабо равнище на квалификация в рамките на устойчивата икономика, както и на неквалифицираните, но специализирани работници; призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на този факт в насоките на политиката за заетост; призовава държавите-членки да повишат стойността на работните места за средно и слабо образовани работници и да им осигурят достойни условия на труд;

47. подчертава необходимостта от това, да се обърне специално внимание на достойния труд, нуждите от умения и социално справедливия преход; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да гарантират, че една стратегия за заетост за устойчива икономика ще бъде от полза за всички хора в ЕС; изтъква необходимостта от включване на всички форми на заетост в тази стратегия, както на висококвалифицираните работни места, така и на средно или нискоквалифицираните такива; призовава за увеличаване на възможностите за образование, научни изследвания и развойна дейност; призовава също така към това, в насоките на политиката за заетост и програмата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ вниманието да се насочи предимно към лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, най-уязвимите лица, и по-специално хората с увреждания и ниско квалифицираните работници, както и към закрилата на тези хора;

48. счита, че политиката в областта на заетостта играе централна роля в борбата срещу бедността и социалното изключване и поради това призовава, в съответствие с програмата на МОТ „Достоен труд”, за осигуряване на добри условия на труд и възнаграждения, които не само обезпечават средства за достойно съществуване, но и гарантират подходящ дял от БВП;

49. установява, че поради често пъти по-ниската степен на организация на работниците и работодателите в някои от новите отрасли, съществува риск от несигурни трудови правоотношения и лоши условия на труд; призовава ЕС и държавите-членки да осигурят рамкови условия за създаване на представителни органи в новите отрасли; призовава социалните партньори да се организират и приканва Комисията да насърчава обмена на примери за най-добри практики в целия ЕС, по-специално по отношение на подобряването на механизмите за информация и консултация на работниците и създаването на европейски работнически съвети;

50. отбелязва, че трябва да се положат допълнителни усилия с цел гарантиране на ефективната хармонизация в ЕС на минималните изисквания за организация на работното време, свързани със здравето и безопасността на работниците;

51. призовава държавите-членки да изготвят в сътрудничество със социалните партньори интегрирани планове за оценка на действията за екологични промени както на местно, така и на национално равнище; призовава социалните партньори да наблюдават участието на служителите в стратегията за устойчиво развитие, като предлагат и след това приемат политики за засилване на ефективното участие, свързано с устойчивата мобилност на работниците и „зеления“ растеж;

52. призовава социалните партньори да включат и новите отрасли и да разработят стратегии за включване на отрасловите сдружения в социалното партньорство;

53. призовава ЕС и държавите-членки да обвържат по-тясно публичните субсидии, както и обществените поръчки, с минималните социални стандарти на равнище държави-членки и да ускорят създаването на представителни органи на социалните партньори;

54. изтъква, че за служители, засегнати от промени в производствените процеси на дадено дружество или в даден сектор, обучението и ученето през целия живот създава също нови работни места; призовава ЕС да разработи рамка за предвиждане на промяната и преструктурирането, предимно в рамките на производството, като предоставя правото на всички засегнати работници да участват в схеми за обучение и учене през целия живот; призовава държавите-членки, работодателите и служителите да признаят управлението на уменията, допълнителното обучение и обучението през целия живот за обща отговорност, както е утвърдено в рамковото споразумение на социалните партньори от 2002 г. относно ученето през целия живот; призовава Комисията да включи в рамката за обучение през целия живот девето ключово умение, свързано с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие, тъй като това умение е от съществено значение в едно общество на знанието; призовава държавите-членки да включат концепцията за устойчивост в първоначалното обучение, образованието и ученето през целия живот;

55. призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да увеличат усилията си за ефективно справяне с неблагоприятните последствия от преструктурирането както за местната икономика, така и за заетостта; подчертава необходимостта от разпространяване на насоки за управление на промяната и социалните последствия от нея;

Посрещане на нуждите от умения

56. изтъква, че държавите-членки трябва да адаптират своите системи за обучение и образование и да разработят и приложат съвместно целенасочени планове за действие за преквалифициране на работещите в области, които ще бъдат засегнати от преобразуването на местните икономики в посока към нова устойчива икономика, да гарантират достъпа им до нови,"зелени" устойчиви работни места, да гарантират, че работната сила ще може да приспособи своите умения към нуждите на пазара на труда на една по-устойчива икономика, която се основава на концепции за обучение въз основа на умения; във връзка с това приветства инициативата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ и признава сътрудничеството с държавите-членки на ЕС за стъпка в правилната посока; изтъква обаче, че тази инициатива трябва да бъде по-тясно свързана с целите на решението на Съвета за устойчиво развитие и да бъде продължена с конкретни действия както на равнището на ЕС, така и в държавите-членки на ЕС;

57. подчертава необходимостта от подобряване на отворения метод на сътрудничество и обмен на най-добри практики във връзка с устойчивото развитие, "зелените" работни места и ученето през целия живот, за да се гарантира успешно и ефективно управление на реформата на икономиката, както и на новите потребности от обучение и неблагоприятните социални последици, произтичащи от този вид преход;

58. призовава държавите-членки да се борят с дискриминацията въз основа на възрастта и да приспособят възможностите за обучение и стратегиите за учене през целия живот към нуждите на по-възрастните работници, за да осигурят по-висока степен на участие и сред работниците на възраст над 55 години, включително на жените над 55 г.;

59. призовава ЕС и държавите-членки да приемат подробни политики за иновации и креативност, особено по отношение на образованието и обучението, в това число професионалното образование и обучение, като основа за изграждането на „зелена“ икономика, конкурентоспособност и благоденствие;

60. счита, че във време на криза е важно да се привличат млади хора за новия вид „зелени“ работни места и да се гарантира, че програмите за придобиване на умения насърчават достъпа на младите хора до пазара на труда, за да могат те да се възползват от потенциала на работните места, да се води борба с високата безработица сред гражданите под 25-годишна възраст и да се използват уменията на младото поколение за работа с новите технологии; изразява съжаление за това, че водещата инициатива "Младеж в движение" на стратегията "ЕС 2020" изключва младите хора, които не участват в процеса на висшето образование; подчертава, че за да се извърши реална промяна, е необходимо вниманието да се насочи към младите хора, които понастоящем имат най-малко възможности и са застрашени от бедност;

61. призовава държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят и приложат програми за професионално ориентиране на младите хора в областта на науката и технологиите, с цел насърчаване развитието на жизнеспособна и устойчива икономика, както и мерки за повишаване на информираността и насочване на вниманието към въпроси, свързани с екологията и околната среда, посредством официалната образователна система и чрез мерки на местите и регионалните органи на управление;

62. призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с държавите-членки, с цел изготвяне на средносрочни и дългосрочни прогнози относно търсените на пазара на труда умения и да поощрява партньорството между университетите и бизнеса, за да се подпомогне преходът на младите хора при навлизането им на пазара на труда, като същевременно се спомогне за създаването на общество, основано на знанието, за развитието на приложните изследвания и за по-добри перспективи на пазара на труда за лицата, които току-що са завършили своето образование;

63. призовава държавите-членки, както и социалните партньори да определят цели за постигане на еднакво участие на жените и мъжете, за предоставяне на равни възможности за образование, обучение, целеви схеми за набиране на персонал, специализирани стажове и инициативи за обучение на жени, мигранти, трайно безработни лица и други групи, които са дискриминирани на пазара на труда;

64. насърчава държавите-членки да използват Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за прилагане на европейските цели и за насърчаване на нови умения, включително за създаването на нови, качествени, устойчиви "зелени" работни места;

65. призовава отговорните заинтересовани страни да наблюдават заетостта, с оглед подобряване на основното професионално обучение и ученето през целия живот; в тази връзка призовава държавите-членки да направят оценка на изпълнимостта на идеята за създаване на преходни фондове за управление на нуждите от умения;

66. призовава ЕС и държавите-членки да насърчат приспособимостта към устойчива икономика като една от целите на Европейския социален фонд, за да допринесат за увеличаване на устойчивостта на икономическите дейности и развитието на инфраструктурата;

67. напомня, че устойчивостта като измерение не следва да се ограничава до обучението за професиите, свързани с околната среда, а трябва да се включи във всички програми за образование и обучение, за да се насърчи културата на устойчиво развитие и съзнанието за опазване на околната среда;

68. подчертава добавената стойност на ученето през целия живот и призовава държавите-членки да съставят подробни планове за потенциала на местно равнище с цел да организират съобразени с търсенето обучения, съчетаващи наличните ресурси с реалните нужди, както и да възвърнат престижа на средното професионално образование чрез предоставянето на образование, отговарящо на високи стандарти, по-специално в региони, в които потенциалът на местно равнище и традиционните сфери на дейност изискват оптимално развитие на специални умения и знания; призовава Комисията да предостави на държавите-членки достатъчно техническа помощ за изготвянето на планове за нуждите на местно равнище и отбелязва, че средните професионални училища с високи стандарти биха могли да допринесат за намаляване на безработицата сред завършилите средно образование и да доведат до устойчива заетост;

69. подчертава важността на това, държавите-членки да използват Европейския социален фонд, за да инвестират в умения, заетост, дейности по обучение и преквалификация, с цел създаване на повече и по-добри работни места чрез национални, регионални и местни проекти; счита, че професионалният опит на по-възрастните хора може също така да допринесе за тези инициативи, като се има предвид нарастващия дял на по-възрастните хора от населението на ЕС; препоръчва регионалните и местните органи да поддържат подходящи постоянни контакти с бизнес средите, организациите на работодателите, профсъюзите и НПО с цел да се даде обективен израз на нуждите на пазара на труда в средносрочен и дългосрочен план;

70. признава важната роля на местните и регионалните органи в сферата на образованието, което формира основата за придобиване на нови умения, ориентирани към бъдещето, включително чрез учене през целия живот и преквалификация; посочва, че в много държави общите условия за образование и по-нататъшно обучение на младите хора, включително на лицата, напускащи училище без придобита квалификация, са отговорност на регионалните и местните органи; следователно насърчава регионите да използват структурните фондове за финансиране на образователната инфраструктура, по-специално в необлагодетелстваните градски райони и региони, и да създадат възможност за всеобхватно и приобщаващо училищно образование, като използват тази подкрепа; посочва значителния потенциал (за образование и обучение), който предлага свързването в мрежа на местните и регионалните органи, предприятията и сдруженията във връзка със създаването на устойчиви работни места в областта на местния транспорт, градската мобилност, образованието и научно-изследователската и развойна дейност, както и на акцентирането върху равните възможности;

71. отбелязва необходимостта от сътрудничество между държавите-членки, социалните партньори и висшите учебни заведения, с оглед разработване на университетски и следдипломни курсове на обучение и създаване на тематични области, ориентирани към екологична промяна в икономиките;

72. смята, че демографските предизвикателства изискват по-всеобхватна стратегия, която да съчетава създаването на работни места с посрещането на новите и нововъзникващите потребности на европейския пазар на труда; счита, че в това отношение трябва да се осъществи допълнителен напредък при подобряването на мобилността на работниците в ЕС, включително на изследователите и други специалисти, с оглед постигане на Европа без граници в рамките на вътрешния пазар на ЕС;

Социално справедлива промяна

73. отбелязва, че за увеличаване на устойчивостта на икономическите дейности може да се наложи извършването на някои промени в цели промишлени сектори; призовава ЕС и държавите-членки да се стремят да избягват социални жертви по пътя към устойчива икономика и да работят за създаване на рамкови условия за социално справедлива промяна, която да сведе до минимум рисковете от промяната и да оптимизира ползите за всички работници; подчертава, че социално справедливата промяна представлява основен елемент от устойчивото развитие и е важна предпоставка за подкрепа на прехода от страна на хората в Европа;

74. подчертава, че разходите, предизвикани от липсата на управление на промяната, могат да бъдат многократно по-високи от предварителните инвестиции; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да поемат заедно отговорността за превантивно управление на промяната;

75. подчертава необходимостта от интегриране на устойчивата икономика в рамките на корпоративната и социална екологична отговорност, както и възможността за насърчаване на културата на устойчиво развитие и устойчива икономика посредством програми за обучение в контекста на корпоративната социална отговорност;

76. напомня, че създаването на необходимите условия за работниците да повишат квалификацията си и да се приспособят към новите "зелени" технологии с оглед предотвратяване загубата на работни места, както и насърчаването и подкрепата за колективни споразумения с цел предвиждане на промяната и предотвратяване на безработицата, заедно с увеличаването на социалната сигурност, системите за подкрепа на доходите и проактивните секторни инициативи за обучение, представляват превантивни мерки от съществено значение;

77. призовава Комисията да подкрепи на равнището на ЕС проучвания относно професиите на бъдещето, с оглед предотвратяване на съкращения и запазване на работните места в Европейския съюз;

78. подчертава необходимостта от тясно и ефективно сътрудничество и взаимно допълване на дейностите на международните организации и призовава Световната търговска организация да предприеме мерки във връзка със социалните и екологичните аспекти на инвестициите и търговията;

79. признава, че неправителствените организации и профсъюзите играят важна роля за развитието на потенциала за "зелени" работни места посредством приноса си към процеса на вземане на решения, в качеството си на работодатели и по отношение на повишаването на обществената осведоменост;

80. изтъква, че организациите, инвестиращи в екологично ефективни практики, ще спомогнат за създаването на по-добри условия за работа на персонала и служителите и в резултат на това могат да постигнат по-голяма производителност; призовава държавите-членки да подкрепят Схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) и да насърчават всички икономически сектори да се стремят към регистриране в СОУОСО; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да включат в социалния диалог съществени въпроси, свързани с околната среда, на всички равнища на консултация, като се отделя особено внимание на секторните преговори; подчертава, че за да бъде една промяна социално справедлива, работниците следва да играят ролята на участници и партньори в процеса; призовава за участието на представители на служителите, отговарящи за „екологизирането“ на работните места, определени от МОТ, в съответствие с националните практики за постигане на по-голяма устойчивост на работните места, фирмите и промишлените предприятия; призовава държавите-членки и социалните партньори да си сътрудничат конструктивно с екологичните организации и експерти и да използват техните съвети при управлението на прехода;

81. призовава държавите-членки и социалните партньори да си сътрудничат конструктивно с екологичните организации, включително неправителствените организации, при управлението на прехода;

82. призовава ЕС, с помощта на социалните партньори, да започне системен диалог в областта на външните си отношения, с оглед прилагането на подобен подход към устойчивото развитие и в други части на света, за да се осигурят еднакви условия за развитие и да се гарантира, че промишлената конкурентоспособност не е изложена на риск; счита, че осигуряването на лоялна конкуренция в секторите на устойчиво производство ще се отрази благоприятно върху подобряването на защитата и условията на труд на работниците;

83. призовава Комисията и държавите-членки да започнат информационни кампании и кампании за повишаване на обществената осведоменост относно създаването на „зелени“ работни места в условията на устойчива икономика;

84. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.

(3)

ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(4)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2010)0154.

(5)

CNS ST16818/09, 1.12.2009 г.

(6)

Приети текстове, P6_TA(2009)0123.

(7)

Работен документ на Комисията, озаглавен „Регионите през 2020 г. – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС”, ноември 2008 г., достъпен на следния адрес:

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/working/regions2020/pdf/regions2020_en.pdf.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Ангажимент на ЕС за устойчивост

Европейският съвет определи през декември 2009 г. в своето решение относно обновената „Стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие“(1), че развитието е устойчиво, ако то отчита потребностите на съвременното поколение по начин, който не застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват своите потребности. В заключенията се посочват седем ключови предизвикателства: изменение на климата и екологични енергии, устойчив транспорт, устойчиво потребление и производство, съхранение и управление на природните ресурси, обществено здраве, социална интеграция, демографско развитие и миграция и световна бедност. Водещи принципи на стратегията са интегрираното разглеждане на икономически, социални и екологични въпроси, засилването на социалния диалог, увеличаването на корпоративната социална отговорност, предохранителният принцип и принципът "замърсителят плаща". Освен това, решението на Съвета предвижда инвестиции в човешки, социални и екологични ресурси, технологични иновации и нови екологични услуги, с цел да се създадат предпоставки за дългосрочна конкурентоспособност, благоденствие, социално сближаване, качествени работни места и по-добро опазване на околната среда.

Също така през 2009 г. Съветът утвърди ангажимента на ЕС да вземе решително участие в международната борба срещу нарастващото глобално затопляне. В своите решения ЕС се ангажира до 2020 г. да намали своите парникови емисии с най-малко 20 % в сравнение с 1990 г., както и да покрива 20 % от енергийните си нужди с възобновяеми енергийни източници до 2020 г. Според изследване на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) глобалното затопляне може да се ограничи до 2°C, само ако до 2050 г.(2) индустриализираните страни ограничат своите парникови емисии с 80–90 % в сравнение с 1990 г. Това означава за Европейския съюз, че усилията в областта на възобновяемите енергии и енергийната ефективност трябва значително да се ускорят.

Какво представляват "зелените" работни места?

От определението на Съвета за устойчиво развитие става ясно, че са засегнати почти всички съответни сектори на промишлеността и услугите. Поради тази причина настоящият доклад следва обширното определение на МОТ за "зелените" работни места(3). Следователно "зелените" работни места не се ограничават само до областите на заетост, които са непосредствено свързани със защитата на околната среда. По-скоро едно работно място е "зелено", ако има принос за промяната към устойчива икономика, допринася за пестенето на енергия, използването на възобновяема енергия, опазването на природните ресурси, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, както и избягване на проблема с отпадъците и замърсяването на въздуха.

Въз основа на това определение не споделям мнението на Комисията, че "зелени" работни места се откриват преди всичко в сектора на високите технологии, а следвам заключенията на МОТ, че всички квалификационни сфери са определено засегнати от промяната към по-голяма устойчивост, което води до различен анализ на нуждите от професионално образование и обучение и необходимостта от екологично образование като цяло.

Оптимизиране на потенциала за заетост

Положителният страничен ефект от разпространяването и насърчаването на възобновяемите енергии и енергийната ефективност е огромен. Така изследването на „Грийнпийс“(4) оценява потенциала на работните места в сферата на възобновяемата енергия и енергийната ефективност на повече от 8 милиона.

Опитът в Германия потвърждава тази прогноза и ясно показва, че силното разрастване на сектора на възобновяемите енергии оказва непосредствено въздействие върху работните места. Въз основа на Закона за възобновяемата енергия в Германия са създадени нови 250 000 работни места; така Германия играе водеща роля, като се направи сравнение на международно ниво. Като се има предвид непрякото въздействие върху заетостта, от влизането си в сила през 2000 г. законът осигурява редовно повишаване на заетостта. Прогнозите предвиждат нарастване на броя на заетите лица с 400 000 до 2020 г. Това, което не е взето под внимание в моделите на нетните калкулации на Европейската комисия в нейното изследване(5) относно състоянието на заетостта в Европа през 2009 г., е фактът, че растежът на заетостта в новите устойчиви сектори, като сектора на възобновяемите енергии в Германия, се стабилизира допълнително от нарастващата износна дейност. Комисията определя нетната стойност на растежа само въз основа на европейския вътрешен пазар и забравя потенциала, който ЕС може да придобие чрез световна водеща роля при прехода към устойчива икономика.

Успехът на германския пример обаче се основава преди всички на това, че Законът за възобновяемата енергия (EEG), Законът за енергийния паспорт и публично финансираните програми за кредитиране предлагат на инвеститорите дългосрочна и надеждна рамка. Без тези ясни политически и финансови положения потенциалът на пазара на труда не може да бъде развит.

Междувременно други страни от ЕС следват примера на Германия. Поради тази причина Европейският съюз трябва да включи задълженията за надеждни рамкови условия в стратегията „Европа 2020“ и своевременно да поеме законодателни инициативи. В рамките на своите правомощия държавите-членки трябва бързо да предприемат съответни мерки. Това също означава, че промяната към устойчива икономика следва да се заложи като основна цел във всички процедури на ЕС за отпускане на средства, и по-специално структурните фондове. През следващите десет години трябва систематично да се дава ход на необходимите инвестиции.

Действителният потенциал за работни места на новото устойчиво развитие трудно може да се измери и представените във въведението на настоящия доклад изследвания по отношение на конкретни числа са неясни и отчасти си противоречат. Изчисленията се различават съществено, в зависимост от рамковите условия. Това се вижда от примера с транспортния сектор.

Изследването на Програмата на ООН за околната среда (UNEP)(6) разглежда промените в градската мобилност от моторизиран индивидуален транспорт към ефективни системи за градски транспорт и определя коефициент на потенциала за растеж на заетостта от 2,5 до 4,1. С финансовите сценарии, които Комисията е използвала досега, секторът на градския транспорт попада под огромен натиск. Докато за развитието на електрическите автомобили на разположение има значителни изследователски и промишлени ресурси, секторът на градския транспорт и съответните превозни средства са изключени от програмите за подпомагане. В градското пространство двете форми на придвижване се намират в непосредствена конкуренция. Евентуалният потенциал за заетост във връзка с устойчивата мобилност може да се развие реално, едва когато този потенциал се разкрие чрез политически рамкови условия и финансови решения. Потенциалът на продажбите и услугите във велосипедния транспорт е подобен на този в обществения транспорт. В екологичната оценка и двете форми на придвижване се предпочитат пред електрическия автомобил.

Нова устойчива икономика за социална, всеобхватна Европа

Промяната към устойчива икономика е не само екологична необходимост, а трябва да бъде и част от нашата стратегия за социална Европа. Успешната промяна зависи до голяма степен от приемането й от страна на жителите на Европа, като това приемане може единствено да се осъществи, ако можем да покажем, че нашите стратегии за промяната към устойчива икономика имат справедлива социална насоченост и в дългосрочен план водят до по-високи стойности на заетостта, по-добри условия на труд и повишена социална сигурност. Цел на новата устойчива икономика трябва да бъде социалната и екологична устойчивост, а социално справедливото управление на промяната е основен елемент на тази стратегия.

Добра работа

По-специално тук се повдига въпросът за качеството на работното място. Несигурните трудови правоотношения се увеличават, особено сред слабо квалифицираните работници. Въз основа на обширното определение на Европейския съвет за устойчиво развитие не считам, че целта на доклада е да представи само в цифров вид екологичния потенциал на работните места, а също така проучих и въпроса по какъв начин могат да се осигурят добри условия на труд за "зелени" работни места и как промяната към устойчива икономика може да има справедлива социална насоченост.

При проучването за настоящия доклад бързо стана ясно, че аспектът за условията на труд е ключов елемент в новите отрасли. Както заетите в соларната промишленост, например в Източна Германия, така и представителите на отрасъла за производство на вятърна електроенергия критикуват силния производствен натиск, който, заедно с международния натиск на конкуренцията, води до ниско заплащане и лоши условия на труд. При тези условия е повече от трудно да се убедят работници за смяна на отрасъла, например работниците от въгледобивната промишленост, която има дългогодишни традиции в осигуряването на добри условия на труд и социална сигурност. В разговори със сдружения на работодателите и профсъюзи се изяснява, че основният проблем в тези нови сектори са преди всичко липсващите представителни органи на двете страни; вече са налице проекти, които целят насърчаване създаването на такива органи, и моят доклад ясно подкрепя тези усилия.

Изисквания по отношение на квалификациите

Социално справедлива промяна означава да се обърне внимание на въпроса за образованието и обучението на хората. На първо място, това означава гарантиране на реалното използване на потенциала на зелената икономика за разкриване на работни места. Потенциалът за растеж на определени сектори може да се реализира, само ако са налице достатъчно добре образовани/обучени работници. От друга страна, трябва да се гарантира, че промяната е възможност за всички: млади и възрастни хора, жени, лица на пазара на труда или извън него. Днес обаче все още не може да се предвиди кои квалификации и в каква степен ще бъдат необходими. При все това е ясно, че трябва да ориентираме възможностите за образование/обучение, както и стратегиите за учене през целия живот по посока към устойчивост. Ще бъдат необходими специализирани програми, гарантиращи, например, че една работничка, заета в продължение на 30 години във въгледобивната промишленост, може да смени работата си. За да се управлява успешно съществената необходимост от нова квалификация, преквалификация и допълнително обучение, трябва да се анализира кои групи от заети и търсещи работа лица се нуждаят от специална подкрепа и да се планират съответните мерки.

Социално справедлива промяна

Промяната изисква голяма степен на гъвкавост, а в някои случаи дори и мобилност. Често цитираният пример на Дания показва, че хората възприемат голямата степен на гъвкавост на пазара на труда като възможност, а не като заплаха, когато социалната сигурност се гарантира от държавни системи и силни социални партньорства и предвидливото управление на квалификациите предлага перспективи. Предпоставка за успеха на прехода към устойчива икономика е гарантирането на социалната сигурност на работниците в съответните етапи на промяната.

(1)

Заключения на Европейския съвет от 10-11 декември 2009 г.

(2)

IPCC: Изменение на климата за 2007 г.: Обобщен доклад. Принос на Работни групи І, ІІ и ІІІ за Четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата, основен работен екип, Pachauri, R.K. и Reisinger, A. (Eds.), IPCC, Женева, Швейцария.

(3)

МОТ, информационен документ, озаглавен „Глобални предизвикателства към устойчивото развитие: Стратегии за зелени работни места”, представен на Конференцията на министрите на труда и заетостта на страните от Г8, проведена в Ниигата, Япония, от 11 до 13 май 2008 г.

(4)

Доклад на „Грийнпийс“ и Европейския съвет за възобновяема енергия (EREC), озаглавен „Да работим за климата: възобновяеми енергии и революция на зелените работни места“ за 2009 г.,

(5)

Европейска комисия „Заетост в Европа през 2009 г.“

(6)

UNEP, МОТ, IOE и ITUC „Зелени работни места: Към достойни условия на труд в устойчив, нисковъглероден свят“ за 2008 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (25.6.2010)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно развитието на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика

(2010/2010(INI))

Докладчик по становище: Edward Scicluna

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисията по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че настоящата световна икономическа и социална криза, която забави промените в областта на енергийното потребление и намаляването на въглеродните емисии, не следва да възпрепятства държавите-членки от осъществяването на преход в посока към конкурентоспособна, по-устойчива и ефективна по отношение на използването на ресурсите икономика с ниски въглеродни емисии, тъй като това ще ги направи по-устойчиви на сътресения, по-малко зависими от постоянно поскъпващия внос и по-конкурентоспособни;

2.  посочва, че една европейска стратегия в областта на заетостта трябва да вземе под внимание икономическото въздействие на изменението на климата върху европейските пазари на труда, икономическите действия за адаптиране към това изменение и други действия в резултат от промени в политиката, насочени към смекчаване на изменението на климата;

3.  подчертава, че може да се насърчават ефикасна в екологично отношение икономика и „зелени” работни места чрез прехвърляне на данъчната тежест от работниците и предприятията към невъзобновяемите енергийни източници и че това ще предотврати също така отрицателните последици за околната среда;

4.  посочва, че Комисията следва да се възползва от подготовката за следващата многогодишна финансова рамка, за да насърчи устойчив пазар на труда, като обърне специално внимание на „зелените” работни места;

5.  отправя искане към Евростат, ОИСР и всички статистически агенции на държавите-членки да обмислят преструктурирането на статистическата класификация на икономическите дейности чрез въвеждане на отделен код по NACE, така че тя да отразява по-добре новите екологически сектори, които понастоящем остават в сянка, тъй като са включени в традиционната класификация по сектори,

6.  отбелязва, че според ОИСР секторът за екологични стоки и услуги има потенциал за предоставяне на работни места, отговарящи на широк набор от квалификации и умения, включително за нискоквалифицирани работници, и призовава Комисията да обърне специално внимание на тази уязвима група;

7.  счита, че предвид демографските тенденции съществува голям потенциал за развитие на устойчиви работни места в сферата на социалните и здравните услуги, който следва да бъде използван в интерес на една ефективна политика в областта на заетостта;

8.  счита, че политиката в областта на заетостта играе централна роля в борбата срещу бедността и социалното изключване, и поради това призовава, в съответствие с програмата на МОТ „Достоен труд”, за добри условия на труд и възнаграждения, които не само предоставят средства за достойно съществуване, но и осигуряват адекватен дял от БВП;

9.  подчертава, че преходът към зелена икономика ще изисква подходящи програми за обучение и образование и че в някои случаи е необходимо университетите да предвидят предлагането на изцяло нови области на образование и основни дисциплини, и насърчава държавите-членки без отлагане да разгледат въпроса за несъответствието, което вече съществува между уменията на настоящите работници и нуждите на зелените сектори;

10. призовава за установяването на ефикасни системи за финансиране и данъчни стимули, за да се помогне на МСП да се насочат към екологосъобразни стратегии в областта на заетостта и да гарантират екологосъобразни иновации и производство;

11. призовава за участието на промишлеността в екологичните иновации, тъй като предприемачите имат много важна роля в по-широкото разпространение на екологичните иновации; отбелязва в тази връзка, че информирането на предприемачите – посредством подчертаване на новите възможности за предприятията – ще бъде от основно значение за успеха на стратегията, насочена към развиването на ефективни по отношение на използването на ресурсите икономики и устойчиви промишлени отрасли;

12. посочва, че предвид ускореното по-ранно преструктуриране в отговор на световната криза и на изменението на климата, следва да се изиска от държавите-членки да изготвят рамка, в която ясно са показани начините, по които правителствата, работодателите и работниците следва да се адаптират;

13. макар и да признава, че една европейска стратегия в областта на заетостта следва да даде възможно най-широко определение на „зелени работни места”, счита, че следва да се установят разграничения между контрола върху замърсяването, рециклирането, управлението на отпадъците, управлението на водните ресурси, дейностите по пречистване на водите, опазването на природата, производството на екологични технологии, производството на енергия от възобновяеми източници и свързаното с това оборудване и екологосъобразната научна и развойна дейност;

14. изразява своята загриженост относно липсата на мобилност на работна сила на вътрешния пазар на ЕС; посочва, че все още съществуват ограничения пред свободното движение на работна сила от новите държави-членки и че преносимостта на социални права е ограничена;

15. изразява своята загриженост относно несигурността на работните места в дългосрочен план, която се разви на пазара на труда на ЕС през последните две десетилетия, като младите хора по-специално все по-често работят на краткосрочни договори при по-лоши условия на труд; счита, че новите работни места, създадени при тези обстоятелства, не могат да бъдат считани за устойчиви; счита, че в контекста на стремежа да се развива потенциалът за работни места на една нова устойчива икономика трябва да се предприемат мерки по отношение на тези структурни слабости;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Vicky Ford, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Enikő Győri, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Íñigo Méndez de Vigo, Sławomir Witold Nitras, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elena Băsescu, David Casa, Илиaна Ивaнова, Syed Kamall, Philippe Lamberts


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (8.6.2010)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно развиване на потенциала за разкриване на работни места в нова, устойчива икономика

(2010/2010(INI))

Докладчик по становище: Rovana Plumb

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че следкризисната икономика представлява голяма възможност за постигането на устойчив растеж на базата на социална справедливост и екологична ефективност; отбелязва, че превръщането на европейските икономики от замърсяващи в екологично ефективни ще доведе до дълбоки промени в производството, разпространението и потреблението, което следва да се използва като шанс за придвижване към реална устойчивост, без да се застрашават работните места или благосъстоянието; счита, че е необходимо преходът към основаваща се на незамърсяващи енергийни източници икономика да бъде разглеждан като възможност за инвестиране в устойчиво развитие, а не просто като тежест за публичните и частните бюджети;

2.  призовава Комисията да разработи статистически инструменти за оценка на нетния баланс на създадените от "зелената икономика" работни места;

3.  счита, че устойчивото развитие почива на една дългосрочна концепция, според която икономическият растеж, социалното сближаване и защитата на околната среда вървят ръка за ръка и се подкрепят взаимно; изтъква потенциала от създаването на "зелени" работни места в рамките на една устойчива икономика и одобрява формулираното от МОТ определение, според което всички работни места, които благоприятстват устойчивото развитие, представляват "зелени" работни места; при все това уточнява, че всички работни места в "зелените" сектори трябва да осигуряват добри условия на труд;

4.  отбелязва, че през 2009 г. броят на "зелените" работни места в Европа беше изчислен на 3,4 милиона;

5.  подчертава неотложната необходимост от противодействие на изменението на климата, с цел ограничаване на затоплянето до 2°C над доиндустриалните равнища; счита, че прилаганата понастоящем цел за намаляване с 20% за 2020 г. не съответства на цялостната цел и очаква предложението да промени целта на поне 30% намаление колкото се може по-скоро; затова настоятелно призовава Комисията да развие конкретни политики, осигуряващи прехода към "зелена" икономика, особено по отношение на преквалификацията на работниците за „зелени“ работни места и подкрепата при прехода към по-екологосъобразна европейска промишленост в контекста на световните пазари, и насърчаващи частния сектор да инвестира в технологии с ниски емисии, които благоприятстват иновациите и създаването на работни места;

6.  подчертава, че стабилната, дългосрочна и амбициозна регулаторна рамка е предварително условие за осъществяването на пълния потенциал на "зелените"работни места; счита, че за да се постигнат целите на стратегията "ЕС 2020" в сферата на заетостта посредством "зелени" работни места, са необходими конкретни и правно задължаващи мерки, имащи за цел постигането на абсолютно намаление при употребата на природните ресурси, заедно с други цели по отношение на околната среда;

7.  възприема схващането, че съществуващото и предложеното законодателство на ЕС притежава значителен потенциал за създаване на нови работни места в области като управлението на въздуха, почвите, водите, енергията, обществените услуги, селското стопанство, транспорта, горското стопанство и околната среда; призовава държавите-членки да прилагат законодателството на ЕС, което би могло да доведе до нови инвестиции в екологично-съобразени технологии и работни места;

8.   изтъква, че изискването за екологосъобразни селскостопански практики би увеличило в значителна степен работните места и приходите в сектора на селското стопанство;

9.   изтъква необходимостта от отдаване на дължимото значение на биоразнообразието в контекста на създаването на "зелени"работни места, по-специално при прилагането на мрежите на Натура 2000; изтъква, че екотуризмът е авангарден сектор що се отнася до създаването на "зелени" работни места, отбелязвайки ръст от около 20% на година; изтъква също така потенциала за работни места, произлизащи от развлекателните дейности, свързани с природата;

10. подчертава, че субсидиите за постигане на по-екологосъобразен сектор на градския транспорт биха благоприятствали заетостта, при условие че се инвестират в обществения транспорт;

11. насърчава Комисията да представи своето определение за "зелени" работни места; освен това насърчава Комисията да даде предимство на „зелените“ работни места при развиването на политики в сферите на производството на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност, управлението и рециклирането на отпадъци и обновяването на сгради;

12. призовава Комисията до 2011 г да предложи стратегия, включваща законодателни и незаконодателни мерки, за насърчаването на „зелените“ работни места, източник на растеж и благоденствие за всички; призовава Комисията и държавите-членки в рамките на всички останали политики на ЕС да включат политики, насочени към преквалифициране на работниците към „зелени“ работни места; изтъква необходимостта от включване на всички форми на заетост в тази стратегия, както на висококвалифицираните работни места, така и на средно или нискоквалифицираните;

13. подчертава, че параграф 8 от заключенията на Съвета от 21 октомври 2009 г. призовава Комисията да предприеме преразглеждане на субсидиите за всеки отделен сектор, които имат неблагоприятно въздействие върху околната среда и са несъвместими с устойчивото развитие; призовава Комисията незабавно да предприеме действия в съответствие с тези заключения, като разгледа средствата за преразпределяне на тези субсидии в рамките на бюджета, в подкрепа на нови дейности, свързани с устойчивото развитие;

14. призовава Комисията да приеме девето ключово умение по отношение на околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие в референтната рамка за обучение през целия живот – което е от съществено значение в едно общество на знанието;

15. Призовава държавите-членки да приспособят образователните системи и системите за обучение към нуждите на една нова устойчива икономика;

16. счита, че когато става въпрос за благоденствието на гражданите политиката в областта на околната среда и социалната политика вървят ръка за ръка на местно, регионално, национално и европейско равнище; изтъква, че организациите, инвестиращи в екологично ефективни практики, ще спомогнат за създаването на по-добра работна атмосфера за персонала и служителите и в следствие на това могат да станат по-производителни; призовава държавите-членки да подкрепят Схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) и да насърчават всички икономически сектори да се стремят към регистриране в СОУОСО;

17. припомня, че обществените поръчки представляват голям дял от пазара и биха могли да предвиждат значителни стимули за постигането на по-екологосъобразна икономика; ето защо призовава за всички обществени поръчки да има изисквания за високи екологични стандарти;

18. изразява увереността си, че въвеждането на пестящи ресурсите "зелени" технологии няма да бъде достатъчно за постигането на устойчиво развитие, при положение че нарастването на производителността се оползотворява под формата на нарастване на приходите; освен това счита, че от екологична гледна точка би било логично канализирането на печалбите от производителността към повече свободно време и по-къси работни дни, вместо към по-високи възнаграждения и непрестанно увеличаващо се потребление;

19. настоятелно призовава държавите-членки, когато разглеждат икономическото, социалното и екологичното въздействие от изменението на климата, да обменят опит и най-добри практики в сферата на заетостта;

20. заема позицията, че са необходими значително повече изследвания за измерване на въздействието на политиките в областта на околната среда и на изменението на климата върху нетното създаване на работни места; призовава Комисията да превърне тази област в приоритет за осмата Рамкова програма;

21. счита, че следва да бъдат положени повече усилия за интернализация на външните разходи; призовава Комисията да използва съществуващи инструменти на политики - или ако е необходимо да разработи нови инструменти - за разпределяне на разходите и за да бъде гарантирано, че бъдещите предложения за политики отразяват нейните заключения;

22. призовава Комисията и държавите-членки да започнат информационни кампании и кампании за повишаване на обществената осведоменост относно създаването на „зелени“ работни места в условията на устойчива икономика;

23. признава, че неправителствените организации и профсъюзите играят важна роля при развиването на потенциала за зелени работни места, посредством приноса си към процеса на вземане на решения, в качеството си на работодатели и за повишаването на обществената осведоменост;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

53

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

János Áder, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Bairbre de Brún, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Владко Тодоров Панайотов, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Andres Perello Rodriguez, Sirpa Pietikäinen, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Oreste Rossi, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Catherine Soullie, Salvatore Tatarella, Anja Weisgerber, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Christofer Fjellner, Gaston Franco, Mairead McGuinness, Rovana Plumb, Bart Staes, Kathleen Van Brempt, Anna Záborská


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.6.2010)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика

(2010/2010(INI))

Докладчик по становище: Ilda Figueiredo

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2004 г. относно доставките на развойни продукти COM(2007) 799,

–   – като взе предвид Директива 2010/31/ЕС(1) на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (преработена версия),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 22 и 23 ноември 2007 г. относно научната информация в цифровия век: достъп, разпространение и съхранение,

A. като има предвид, че икономическата и финансова криза засегна тежко държавните бюджети,

Б.  като има предвид, че според съдържащите се в Зелената книга относно демографските промени (COM 2005/94) цифри в периода между 2005 г. и 2030 г. в ЕС ще има недостиг на 20,8 милиона (6,8%) лица в трудоспособна възраст, както и че броят на хората на възраст над 60 години в момента нараства двойно по-бързо в сравнение с положението преди 2007 г. - с около два милиона годишно, за разлика от един милион преди това,

1.  изразява увереност, че една нова устойчива икономика за ЕС трябва да гарантира балансирано икономическо и социално развитие; призовава за амбициозна устойчива индустриална политика, като се набляга на ефективността на ресурсите; изтъква, че „зелената” икономика трябва да предлага възможности за достойни и добре заплатени работни места, като вниманието следва да бъде насочено към защитата на околната среда;

2.  счита, че е от съществено значение въвеждането на амбициозни, надеждни, предвидими и стабилни политики - по-специално в областта на енергетиката и климата; призовава Комисията и държавите-членки да мобилизират средства с цел постигане на двойна цел, свързана със справянето с последиците от изменението на климата и създаването на работни места и устойчив растеж, при спазване на принципите на добро бюджетно управление; следователно подчертава значението на това европейската цел за понижаване на потреблението на енергия с 20 % до 2020 г. да стане задължителна и отново подчертава подкрепата си за ангажимента на Съвета за намаляване с 80 до 95 % на европейските емисии на парникови газове до 2050 г.;

3.  счита, че при все това е пренебрегнат фактът, че държавите-членки на ЕС са изправени пред редица общи предизвикателства, при които единствено общи европейски инициативи имат смисъл;

4.  подчертава, че необходимостта от разгръщане на потенциала за висококачествени работни места, предлагани от новата устойчива икономика, означава, че новаторството трябва да бъде насочено към намирането на решения на основните предизвикателства, пред които е изправено обществото, включително безработицата и бедността, изменението на климата, застаряването на населението и оскъдността на ресурсите; обръща внимание на значението на една индустриална политика и на една научноизследователска политика, основани върху отворения достъп до иновациите и клъстерите, с цел насърчаване на обединяването на знания между различните обществени и частни стопански оператори и стимулиране на иновациите;

5.  подчертава важността на въвеждането на съгласувана стратегия на ЕС, която да обхване екологичните нововъведения и да бъде насочена както към намаляване на замърсяването, така и към ефективно използване на ресурсите в производствените процеси; за тази цел призовава Комисията да създаде Европейска технологична платформа за отраслите със слабо потребление на ресурси;

6.  призовава Комисията и държавите-членки да постигнат напредък при реформирането на финансовите инструменти, с цел те да станат по-екологосъобразни и ориентирани към дългосрочни цели, тъй като това би привлякло частни инвестиции и би довело до създаването на повече и по-добри работни места в бъдеще;

7.  подчертава, че разумното използване на механизмите и инструментите за финансиране, както и насоките в областта на тази обществена политика могат да спомогнат за мобилизирането на значителни допълнителни средства от частния сектор, за да се подпомагат инвестициите и да се създават нови работни места;

8.  вярва, че е от решаващо значение да се осигури рамка на Общността за научноизследователска и развойна дейност с подходящ и достатъчен бюджет за подпомагане на научноизследователската дейност в публичния и частния сектор и за предоставяне на резултатите по достъпен и небюрократичен начин с цел насърчаване на новаторството на микробизнесите и МСП в областта на енергийната ефективност, енергийната инфраструктура, използването на нови енергийни източници и нисковъглеродни производствени процеси, рециклирането и по доброто използване на ресурсите в контекста на създаването на достойни и добре платени работни места с права; отново подчертава необходимостта от изпълнение на целта за 3% инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, като се гарантира, че научно-изследователската дейност създава добавена стойност за европейската икономика, което може да окаже положително въздействие върху задържането на висококвалифицираните работници в ЕС;

9.  подчертава, че МСП и микробизнесите изпълняват основна роля в развитието на устойчивата икономика; изразява съжаление, че те могат да срещнат затруднения при предвиждането на новите икономически тенденции; призовава Европейската комисия и държавите-членки да помогнат на тези предприятия да определят областите с потенциално развитие, свързани с устойчивата икономика, по-специално в областта на възобновяемите енергии и икономията на енергия, с цел осигуряване на по-лесен достъп до микрокредитиране, например от европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, както и на правилна информация относно това, как да подават заявления за кредитиране по този механизъм;

10. посочва, че необходимият икономически растеж и произтичащите ползи за заетостта в икономика, основана на иновации, не могат да бъдат постигнати, освен ако европейските изследователи и предприятия не успеят да превърнат резултатите от изследователската си дейност в търговски продукти; насочва вниманието към сравнителния анализ на иновациите, изготвен от Комисията, който показва разлика в областта на иновациите от 30 % в сравнение със САЩ и от 40 % в сравнение с Япония;

11. призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с държавите-членки, с цел изготвяне на средносрочни и дългосрочни прогнози относно търсените на пазара на труда умения, и да поощрява партньорството между университетите и бизнеса, за да се подпомогне преходът на младите хора при навлизането им на пазара на труда, като същевременно се спомогне за създаването на общество, основано на знанието, за развитието на приложните изследвания и за по-добри перспективи на пазара на труда за лицата, които току-що са завършили своето образование;

12. ясно осъзнава факта, че схемите за финансиране на ЕС, както и националните и регионални схеми за финансиране, продължават да се характеризират с висока на степен на несъгласуваност, поради което подчертава необходимостта от планиране на по-добро многостепенно съгласуване на програмите и подпомагане, насочено към по-голямо взаимодействие между различните общи политики, като се използват структурните фондове, фондовете за земеделие и развитие на селските райони, рамковата програма за научноизследователска дейност и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), за да бъде постигната устойчива и ресурсно-ефективна икономика; вярва, че по отношение на Общата селскостопанска политика следва да бъде обмислен допълнително въпросът за по-решителен преход от изплащането на преки помощи към развитие на селските райони и развитие на селско стопанство, устойчиво от гледна точка на околната среда;

13. посочва, че преходът към нова устойчива икономика представлява сложно явление, което изисква да се обърне особено внимание на засегнатите от деиндустриализацията лица, с въвеждане на механизми за оказване на финансова подкрепа и интегрирана намеса, насочени към устойчивото развитие и икономиката, основана върху новаторството и способна да създава достойни, добре заплатени работни места с права и да намалява социалните неравенства и регионалните несъответствия; придава важно значение на социалните партньори за постигането на тези цели;

14. смята, че демографските предизвикателства изискват по-широка стратегия, която да съчетава създаването на работни места с посрещането на новите и нововъзникващите потребности на европейския пазар на труда; счита, че в това отношение трябва да се осъществи допълнителен напредък при подобряването на мобилността на работниците в ЕС, включително на изследователите и други специалисти, с оглед постигане на Европа без граници в рамките на вътрешния пазар на ЕС;

15. призовава Комисията да изиска от държавите-членки да преразгледат преходните разпоредби, уреждащи достъпа до техните пазари на труда, като средство за запазване на заетостта в ЕС по време на световната икономическа криза;

16. припомня, че енергийната и ресурсна ефективност ще представлява конкурентоспособно предимство в бъдеще; подчертава, че прегръщането на идеята за енергийна ефективност може да допринесе не само за повишаване на промишлената диверсификация и намаляване на емисиите на парникови газове, но също може да осигури ползи за обществото и да допринесе за едромащабното създаване на работни места с права, което ще помогне на държавите-членки да преодолеят настоящата икономическа криза и да се насочат към устойчив икономически растеж; призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид секторите с високо трудово натоварване при изготвянето на своите енергийни стратегии;

17. счита, че преходът към нова устойчива икономика и промяната в производствените процеси на дружествата или отраслите следва да се придружават от подходящи програми за обучение, по-конкретно професионално обучение за младите хора и програми за учене през целия живот, по-специално за уязвимата група на лицата над 50-годишна възраст и че това ще доведе до създаването на нови работни места; поради тази причина призовава Комисията и държавите-членки да засилят предоставянето на такива програми за обучение; подчертава значението на един засилен диалог относно социалните промени, необходими за приспособяване към новата устойчива икономика, по-специално в рамките на предприятията, чиято дейност се основава върху изкопаеми горива; призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да гарантират този социален диалог с цел екологичното преобразуване да бъде справедливо;

18. призовава за сътрудничество между държавите-членки в борбата срещу недекларирания труд, тъй като скритата икономика е въпрос, който предизвиква опасения в цяла Европа; счита, че мерките срещу недекларирания труд следва да бъдат засилени на равнище държави-членки, както и на равнището на ЕС;

19. призовава Комисията да изготви Насоки относно заетостта, които да подкрепят активно увеличаването на трудовата заетост сред работниците под 25-годишна възраст и над 50-годишна възраст, като обръща надлежно внимание на конкретните предизвикателства, с които се сблъскват младите хора и хората в напреднала възраст;

20. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да потърсят решение на проблема с несъответствието, което вече съществува, между уменията на наличната работна сила и потребностите на новите устойчиви отрасли; в този смисъл подчертава колко е важно да се субсидира чиракуването на младите хора като ценна стъпка в прехода от образованието към професионалния живот; в допълнение към това, призовава държавите-членки да предоставят стимули за работодателите, които предлагат на нискоквалифицираните лица или на лицата без квалификация обучение и възможности за придобиване на практически опит директно на работното място; най-накрая счита, че грамотността и компетентността в областта на цифровите технологии следва да бъдат решително подкрепяни в националните политики и в политиките на ЕС като основни умения, които повишават социалната интеграция и подобряват конкурентното предимство на европейската работна сила;

21. подчертава значимостта на публичния сектор, който изпълнява водеща роля със своя пример, приема прогресивни стандарти относно обществените поръчки и предоставя стимули и информация, особено в областта на енергетиката, изграждането на инфраструктура и оборудване, транспорт и комуникации, с цел създаване на работни места с права; призовава Комисията и държавите членки да насърчават, по-специално при доставките на развойни продукти, включването на екологичните и социалните стандарти, както и клаузите с "местно" съдържание и предприятията, функциониращи в устойчива и приобщаваща икономика, по-специално МСП;

22. настоява също така върху значението на частните инвестиции, като подчертава, че на потребностите от финансиране може да се отговори единствено чрез частни инвестиции; посочва големите различия при сумите, които частните предприятия инвестират в научна и развойна дейност, като диапазонът варира от 5 до 7 % от печалбите в индустриите в областта на информационните и комуникационните технологии и фармацевтичната промишленост до приблизително 1% при дружествата за производства на енергия; призовава ЕС да създаде подходящите рамкови условия за стимулиране на предприятията да инвестират;

23. отново призовава Комисията и държавите-членки да извлекат полза от успеха на Фонда за възстановяване и да създадат нова общностна инициатива, включително пилотни проекти, за възстановяване по пътя към една нова устойчива икономика;

24. отбелязва, че трябва да се положат допълнителни усилия с цел гарантиране на ефективната хармонизация в ЕС на минималните изисквания за организацията на работното време, свързани със здравето и безопасността на работниците;

25. призовава Комисията и държавите-членки да създадат конкретен инструмент за подпомагане на лицата, които са работили в публичния сектор и са загубили своите работни места поради икономическата и финансова криза, подобен на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, в случая на засегнатите от глобализацията или икономическата криза предприятия от ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Ioan Enciu, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Edit Herczog, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Philippe Lamberts, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Adina-Ioana Vălean, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ilda Figueiredo, Andrzej Grzyb, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Werner Langen, Marian-Jean Marinescu, Владко Тодоров Панайотов, Markus Pieper, Mario Pirillo, Vladimír Remek, Frédérique Ries, Hermann Winkler

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Jan Zahradil

(1)

ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (24.6.2010)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно развитие на потенциала за разкриване на работни места на една нова устойчива икономика

(2010/2010(INI))

Докладчик: Kerstin Westphal

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в своето предложение за резолюция следните предложения:

1.  счита, че политиката на сближаване на ЕС играе решаваща роля за развитието на потенциал за разкриване на работни места в една устойчива икономика, тъй като спомага за премахването на регионалните различия, стимулирането на икономиката с цел постигане на пълна заетост; изтъква ролята, която трябва да играят органите на регионално и местно равнище за насърчаването на устойчива икономика, подчертава, че регионите следва да използват европейските структурни фондове и Кохезионния фонд за предприемане на инициативи за създаване на нови, устойчиви и трайни работни места; подчертава важността на това, държавите-членки да използват Европейския социален фонд, за да инвестират в умения, заетост, дейности по обучение и преквалификация с цел да се създават повече и по-добри работни места чрез национални, регионални и местни проекти; счита, че професионалният опит на по-възрастните хора може също така да допринесе за тези инициативи, като се има предвид нарастващият дял на по-възрастните хора в населението на ЕС; препоръчва регионалните и местните органи да поддържат необходимите постоянни контакти с бизнес средите, организациите на работодателите, профсъюзите и НПО с цел да се даде обективен израз на нуждите на пазара на труда в средносрочен и дългосрочен план;

2.  във връзка с това подчертава важността на концепцията за интегрирано развитие на градските райони, както и това, че устойчивото преустройство на необлагодетелстваните градски райони може да изиграе ролята на пилотна програма; счита, че предпоставка за това са ясни политически рамкови условия, включително запазване на насърчаването на градското измерение в структурните фондове;

3.  подчертава, че в контекста на настоящата икономическа криза и на въпроса за изменението на климата е от първостепенна важност да се подкрепя развитието на една „зелена“ икономика; посочва, че органите на регионално и местно равнище играят ключова роля за прехода към по-голяма устойчивост, по-специално по отношение на тяхната способност да подпомагат връзките между центровете за образование, обучение и научни изследвания и малките и средните предприятия (МСП); подчертава, че в тази насока политиката на сближаване на ЕС е ключово средство, което може да помогне не само за борбата с изменението на климата чрез интелигентна енергийна политика, но също така да за разкриването пред гражданите на перспективи за нови икономически възможности и нови възможности за заетост;

4.  посочва, че въздействието на изменението на климата в Европа е различно в отделните региони, че съгласно проучване на Комисията(1) регионите в Южна и Източна Европа, където живее над една трета от населението на Европейския съюз, са изложени в особено голяма степен на натиска на изменението на климата, че най-уязвимите групи от населението са и най-силно засегнатите, както и че в резултат на това може да възникнат по-големи регионални и социални дисбаланси;

5.  признава важната роля на местните и регионалните органи за образованието, което формира основата за придобиване на нови умения, ориентирани към бъдещето, включително чрез учене през целия живот и преквалификация; посочва, че общите условия за образование и по-нататъшно обучение на младите хора, включително на напускащите училище без придобита квалификация, в много държави са отговорност на регионалните и местните органи; следователно насърчава регионите да използват структурните фондове за образователна инфраструктура, по-специално в необлагодетелствани градски райони и региони, и да създадат възможност за всеобхватно и приобщаващо училищно образование, като използват тази подкрепа; посочва значителния потенциал (за образование и обучение), който предлага свързването в мрежа на местните и регионалните органи и предприятията и сдруженията по отношение на създаването на устойчиви работни места в областите обществен транспорт, градска мобилност, образование и научно-изследователска и развойна дейност, както и на поставянето на ударението върху равните възможности;

6.  подчертава важността на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за регионалното групиране чрез свързването на научноизследователската дейност, иновациите и инфраструктурата на местно равнище в контекста на новите технологии, като например енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност; освен това подчертава, че особено в градските райони регионалните и местните органи са в най-добра позиция и с най-големи възможности за създаване на необходимите условия за развитието на групи от иновативни предприятия; посочва, че подобно групиране може да даде решаващ импулс за икономическото развитие на местно равнище и да създаде нови работни места в регионите;

7.  ясно осъзнава факта, че до голяма степен продължава да липсва координация между схемите за финансиране на ЕС и националните и регионални схеми за финансиране, и поради това, с оглед на постигането на целите на „Европа 2020”, подчертава необходимостта от по-добро многостепенно съгласуване на програмите и от подпомагане, насочено към по-голямо взаимодействие между различните общи политики, като се използват структурните фондове, фондовете за земеделие и развитие на селските райони, рамковата програма за научноизследователска дейност и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“;

8.  подчертава добавената стойност на ученето през целия живот и призовава държавите-членки да съставят подробни планове за потенциала на местно равнище с цел да организират съобразени с търсенето обучения, съчетаващи наличните ресурси с реалните нужди, както и да възвърнат престижа на професионалното средно образование чрез предоставянето на образование, отговарящо на високи стандарти, по-специално в региони, в които потенциалът на местно равнище и традиционните сфери на труд изискват да бъдат развити изцяло специални умения и знания; призовава Комисията да предостави на държавите-членки достатъчно техническа подкрепа за начина на съставяне на планове на нуждите на местно равнище и отбелязва, че професионалните средни училища с високи стандарти биха могли да допринесат за намаляване на безработицата сред притежаващите образователна степен и да доведат до устойчива заетост;

9.  посочва основната роля, която играят МСП за насърчаването на иновациите в Европа; насърчава частния и публичния сектор да използват Европейския социален фонд като средство за насърчаване на предприемаческите нагласи и умения сред младите хора, както и за предоставяне на насоки за професионално развитие на хора, застрашени от безработица;

10. изтъква значението на географската мобилност на работниците в съответствие с Договорите; признава, че подобряването на мобилността посредством добър местен транспорт увеличава достъпа до възможности за работни места и че полученият мултиплициращ ефект е особено важен за пограничните региони, засегнати от високо равнище на безработица; поради това насърчава регионите, както и местните и регионалните администрации, органи и НПО в граничните райони да използват средства от структурните фондове и Кохезионния фонд за инфраструктурни мерки, изпълнявани в контекста на националните и междурегионалните програми за сътрудничество, като същевременно се използва Европейският социален фонд за създаване на по-добри възможности за образование и заетост за младите хора от селските райони;

11. подчертава важността на мерките за насърчаване на растежа и заетостта в селските райони, за да се спре обезлюдяването на тези райони;

12. призовава отговорните органи в държавите-членки, както и Комисията, да засилят вниманието си към устойчивостта на съфинансираните мерки, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(2); настоятелно призовава отговорните органи да гарантират дългосрочното обвързване на средствата от структурните фондове и предоставянето на финансиране само след като се гарантира дълготрайността на операциите, както е посочено в член 57 от посочения регламент; призовава отговорните органи да предотвратят чрез подходящи механизми за санкциониране т.нар. „Subventions-Hopping”;

13. потвърждава подкрепата си за пилотния проект „Еразмус за изборни местни и регионални представители“, който може да подпомогне местните и регионалните органи при обмена на модели на най-добри практики и при това да има мултиплициращ ефект върху политиката в областта на пазара на труда; подчертава необходимостта от конкретизиране на свързаните с изпълнението елементи на проекта и от близко сътрудничество с Комитета на регионите и с организациите, представляващи мрежи от региони; призовава Комисията да ускори процеса на изпълнение на този пилотен проект; насърчава Комисията да придаде конкретна форма на идеята за създаване на „местна академия” за тази цел;

14. препоръчва регионалните органи да приемат стратегии за развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020” с цел създаване на нови работни места в една устойчива икономика.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Sophie Auconie, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, Zuzana Brzobohatá, John Bufton, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Ian Hudghton, Евгени Кирилов, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jens Geier, Catherine Grèze, Андрей Ковачев, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Elisabeth Schroedter, Richard Seeber, Димитър Стоянов

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Marian Harkin, Станимир Илчев, Alexandra Thein

(1)

Работен документ на Комисията, озаглавен „Регионите през 2020 г. – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС”, ноември 2008 г., достъпен на следния адрес:

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/working/regions2020/pdf/regions2020_en.pdf.

(2)

ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (2.7.2010)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно развитието на потенциала за работни места на една нова устойчива икономика

(2010/2010(INI))

Докладчик по становище: Britta Thomsen

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че преходът към нова устойчива икономика следва да не бъде използван като претекст за ограничаване на различни мерки за осигуряване на равенство, а вместо това следва да бъде разглеждан като уникална възможност за повишаване на участието на жените на пазара на труда в ЕС, тъй като това е предпоставка за гарантиране на устойчив растеж и за изпълнение на изискванията, свързани със съобразеното с околната среда преобразуване в рамките на застаряващото население,

Б.  като има предвид, че преходът към нова устойчива икономика не бива да се използва като претекст за изключването на най-уязвимите и най-слабо квалифицирани работници от пазара на труда; като има предвид, следователно, необходимостта да се избягва ефектът на „обиране на каймака“, чиито първи жертви ще бъдат най-слабо квалифицираните работници,

В.  като има предвид, че според неотдавнашни проучвания, присъствието на жените на отговорни длъжности на всички равнища представлява добавена стойност за предприятията, по-специално по отношение на икономическите им резултати,

Г.  като има предвид, че броят на жените в Съюза със завършено висше образование е по-голям и че техният брой преобладава в изучаването на търговски дисциплини, мениджмънт и право, но че все още малко жени заемат отговорни длъжности в предприятията и административните структури,

Д. като има предвид, че именно поради наличието на основани на пола стереотипи в образованието и обществото, жените са недостатъчно представени в области, погрешно считани за „запазени за мъже“, като информатика, инженерство, физика и технически занаяти, като например механика и зидарство,

Е.  като има предвид, че новата икономика ще се оформи в рамките на едно застаряващо население с все по-ограничена работна сила, поради което ще е необходимо да се привлекат повече жени за упражняването на платен труд чрез адаптиране на организацията на работата и подготвяне на работодателите във всички сектори за по-голямо многообразие на работната сила,

1.  подчертава, че единствено чрез увеличаване на участието на жените в европейския пазар на труда можем да се възползваме пълноценно от потенциала за растеж и за разкриване на нови работни места на новата икономика, тъй като намаляването на разликата между заетостта сред мъжете и заетостта сред жените съответства на половината от увеличението на броя на заетите лица в Европа като цяло и на четвърт от годишния икономически растеж от 1995 г. насам;

2.  подчертава, че при прехода към нова устойчива икономика е важно да се насочи вниманието към равенството между половете, тъй като съществува по-голяма вероятност жените да бъдат в несигурна позиция на пазара на труда поради несигурни трудови правоотношения и съответна разлика в заплащането, основана на пола; отчита необходимостта от това, жените да имат избор по отношение на вида труд, който полагат, ако те желаят да работят; призовава за разработването на политики в областта на пазара на труда на равнището на държавите-членки, които обръщат внимание на въпроса за равенството между половете, заедно с програми, които овластяват и вдъхват увереност на жените; припомня, че това може да се постигне чрез предоставяне на по-високи стандарти на образование за момичетата и жените в области, в които обикновено преобладават мъжете;

3.  счита, че като се има предвид, че сегрегацията по полов признак в рамките на заетостта, при която стойността на работните места и трудовото възнаграждение варират в зависимост от това, дали става въпрос за предимно мъжка или женска професия, е важен източник на неравенство, „зелените“ работни места могат да бъдат механизъм за осигуряване на по-добро възнаграждение за труда на жените, за да се осигурят социални ползи за работниците от женски пол и по този начин да се подходи към въпроса за равновесието между половете и разликата в заплащането между мъжете и жените;

4.  призовава за реализиране на инициатива на ЕС за повишаване на информираността сред работодателите, по-специално в секторите, в които по традиция преобладават мъжете, относно необходимостта и ползите от по-голямо многообразие на работната сила в рамките на застаряващото общество, както и за предоставяне на работодателите на инструменти, чрез които те да се подготвят за по-голямо многообразие;

5.  подчертава, че „зелените“ работни места имат потенциал да се превърнат в ключов елемент на растежа на бъдещия европейски пазар на труда, че понастоящем над 20 милиона работни места в Европейския съюз могат да се разглеждат като „зелени“ и че според неотдавнашни данни само в сектора на възобновяемите източници на енергия работните места потенциално могат да се удвоят и да достигнат 2,8 милиона към 2020 г.; призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да гарантират, че жените също ще извлекат полза от това;

6.  изтъква, че инвестициите в социалната инфраструктура предоставят възможност за модернизирането на Европа и за насърчаването на равенството и че те могат да се разглеждат като стратегия, прилагана успоредно с модернизирането на физическата инфраструктура чрез инвестиции в „зелени“ технологии; счита, че поради това равенството между половете следва да бъде политически приоритет и инструмент от първостепенно значение;

7.  изтъква, че, като се има предвид, че едва 30% от всички предприемачи са жени и че малко жени са самостоятелно заети, пречките, които понастоящем възпрепятстват жените да започнат предприемаческа дейност, следва да бъдат премахнати, тъй като предприемачите са от решаващо значение за производителността и растежа в устойчивата икономика;

8.  призовава държавите-членки да предприемат ефективни мерки, по-конкретно по законодателен път, за насърчаване на балансираното присъствие на жените и мъжете на отговорни длъжности в предприятията и политическите органи; приветства решението на норвежкото правителство да наложи минимално представителство от 40% за всеки пол в управителните съвети на частните дружества и обществени предприятия;

9.  подчертава, че целенасочените усилия за гарантиране на достъпа на жените до образование на всички нива, чрез борба срещу стереотипите, свързани с пола, и за осигуряване на обучение през целия живот са от основно значение за премахване на сегрегацията по полов признак на пазара на труда; призовава за осигуряване на подходящо обучение, за да се предотврати недостатъчното представителство на работниците от женски пол в рамките на „зелените“ работни места, като се има предвид, че масовото избягване от страна на жените на научния и технологичния сектор ще възпрепятства растежа и устойчивостта на Европа и ще лиши много талантливи и квалифицирани млади жени от възможности за работа и икономическа сигурност;

10. призовава държавите-членки да прилагат политики за равни възможности в областта на заетостта и да приемат съобразени със семейството практики в областта на труда като предпоставка за устойчив растеж както в икономическо отношение, така и по отношение на околната среда;

11. призовава за създаване на специална инициатива на ЕС за привличане на момичета към професиите в областта на математиката, информатиката, естествените науки и технологиите и за борба срещу стереотипите, които все още преобладават по отношение на тези професии; подчертава ключовата роля на средствата за масово осведомяване и образованието за преодоляване на тези стереотипи;

12. подчертава, че с цел да се осигури еднаква степен на участие в професионалното обучение и обучението през целия живот, следва да се обърне по-голямо внимание на предоставянето на възможности на мъжете и жените за изпълнение на техните роли в рамките на семейството и на задълженията им за полагане на грижи; призовава ЕС и държавите-членки да осигурят гъвкави, висококачествени възможности за грижи за децата на достъпни цени;

13. подчертава възможността в момента на преход между образование и работа младите жени да бъдат ориентирани към стажове, където те са недостатъчно представени, като това се насърчава чрез програмиране, осъществявано съвместно от училища, университети и агенции за обучение и/или предприятия, с цел те да придобият конкретни умения и способности, включително на високо и специализирано ниво чрез професионален опит, като осъществяват постоянна, а не временна трудова дейност, с възможности за реализация;

14. призовава ЕС и държавите-членки да отдадат по-висок приоритет на „зелените” работни места за жените в контекста на програмите по Европейския социален фонд (ЕСФ), като вземат предвид факта, че ЕСФ финансира проекти за обучение в области като възобновяемите източници на енергия и екотуризма; подчертава, че са необходими повече усилия за повишаване на процента на участие на жените в проекти, подкрепяни от ЕСФ, който към момента е под 10%; призовава за въвеждането на бюджетиране, съобразено с фактора пол, в рамките на ЕСФ и на плановете за възстановяване и програмите за преструктуриране, за да се гарантира, че тези програми привличат и интегрират също жените;

15. подчертава, че институционалните усилия в полза на работни места в рамките на нова устойчива икономика следва също така да са насочени към укрепване на професионалните възможности на най-бедните работници, които също принадлежат към динамичната сила на пазара на труда;

16. призовава Комисията да обърне особено внимание на най-бедните граждани, по-конкретно на жените, които в ежедневието си преживяват изключителна бедност и чието интегриране на пазара на труда се нуждае от специални придружаващи мерки;

17. приканва европейските и националните институции, както и предприятията и социалните партньори, да обърнат особено внимание на интеграцията на жените, принадлежащи към маргинализирани малцинства, например жените от ромски произход;

18. приканва европейските и националните институции да предприемат мерки във връзка с проблематиката на новата устойчива икономика чрез европейски години, посветени на определена тема, като Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.), Европейската година на доброволчеството (2011 г.) и предложението за Европейска година на активното остаряване и солидарността между поколенията (2012 г.), за да се подчертае въздействието от укрепването на различните секторни политики;

19. подчертава необходимостта от повишаване на участието на жените в професионалните съюзи в секторите с нетрадиционна заетост, тъй като защитата на правата на жените, като правото на равно заплащане, отпуска по майчинство, справедливото работно време и липсата на дискриминация на работното място, е от решаващо значение за социалната устойчивост на работните места в рамките на новата икономика;

20. призовава държавите-членки да изискат от държавните и частните предприятия да разработят планове за насърчаване на равенството между половете, както и система за отчитане на постигнатия напредък.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.6.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Emine Bozkurt, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Iratxe García Pérez, Jolanta Emilia Hibner, Mary Honeyball, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Philippe Juvin, Nicole Kiil-Nielsen, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Barbara Matera, Антония Първанова, Frédérique Ries, Raül Romeva i Rueda, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Christa Klaß, Elisabeth Morin-Chartier, Мария Неделчева, Chrysoula Paliadeli

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Julie Girling, Gesine Meissner


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.7.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Jean-Luc Bennahmias, Pervenche Berès, Mara Bizzotto, Milan Cabrnoch, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Tadeusz Cymański, Frédéric Daerden, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Pascale Gruny, Thomas Händel, Marian Harkin, Roger Helmer, Vincenzo Iovine, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Françoise Castex, Jelko Kacin, Ria Oomen-Ruijten, Antigoni Papadopoulou, Csaba Sógor, Emilie Turunen

Правна информация - Политика за поверителност