Процедура : 2010/0115(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0235/2010

Внесени текстове :

A7-0235/2010

Разисквания :

PV 07/09/2010 - 13
CRE 07/09/2010 - 13

Гласувания :

PV 08/09/2010 - 6.2
CRE 08/09/2010 - 6.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0309

ДОКЛАД     *
PDF 466kWORD 731k
20.7.2010
PE 441.223v02-00 A7-0235/2010

относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020

(COM(2010)0193 – C7‑0111/2010 – 2010/0115(NLE))

Комисия по заетост и социални въпроси

Докладчик: Csaba Őry

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020

(COM(2010)0193 – C7‑0111/2010 – 2010/0115(NLE))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2010)0193),

–   като взе предвид член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0111/2010),

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7 0235/2010),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  отправя покана към Комисията да внесе съответните изменения в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския Съюз;

3.  отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  повтаря отдавнашния си призив към Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът разполага с достатъчно време, във всеки случай не по-малко от пет месеца, за да изпълни консултативната си роля, както е определена в член 148, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на преразглеждането на насоките за политиките на заетост на държавите-членки;

6.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение  1

Предложение за решение

Съображение 1 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1a) Член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява, че Европейският парламент и Съветът приемат мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност.

Изменение  2

Предложение за решение

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3.3, че Съюзът се бори със социалното изключване и дискриминация, и насърчава социалната справедливост и закрила, както и предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване.

(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3, параграф 3, че Съюзът има за цел постигането на пълна заетост и социален напредък, бори се със социалното изключване и дискриминация и насърчава социалната справедливост и закрила, както и предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на високо равнище на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата срещу социалното изключване и гарантирането на високо равнище на образование и обучение.

Изменение  3

Предложение за решение

Съображение 2 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(2a) Член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява, че във всичките си действия Съюзът полага усилия за премахване на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Член 10 добавя, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В член 2 от Договора за Европейския съюз се посочва, че европейското общество се характеризира с плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.

Изменение  4

Предложение за решение

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4) Лисабонската стратегия, стартирана през 2000 г., се основаваше на признаването на необходимостта на ЕС да увеличи своята производителност и конкурентоспособност, като едновременно с това увеличава социалното сближаване, в условията на глобална конкуренция, технологична промяна и застаряващо население. Лисабонската стратегия беше стартирана отново през 2005 г., след средносрочен преглед, който доведе до по-силно съсредоточаване върху растежа и върху повече и по-добри работни места.

(4) Лисабонската стратегия, стартирана през 2000 г., се основаваше на признаването на необходимостта на ЕС да увеличи своята производителност, основана на познанието, и конкурентоспособност, и отново да създаде условия за пълна заетост, като едновременно с това увеличава социалното и регионалното сближаване, в условията на глобална конкуренция, технологична промяна и застаряващо население. Лисабонската стратегия беше стартирана отново през 2005 г., след средносрочен преглед, който доведе до по-силно съсредоточаване върху растежа и върху повече и по-добри работни места.

Изменение  5

Предложение за решение

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) Лисабонската стратегия за растеж и работни места спомогна за заздравяване на консенсуса около основната насока на икономическата политика и политиката за заетостта на ЕС. Съгласно стратегията, основните насоки за икономическата политика, както и насоките за заетостта бяха приети от Съвета през 20055 г. и преразгледани през 20086 г. 24-те насоки положиха основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда, за ЕС като цяло. Въпреки това, опитът показва, че насоките не определят достатъчно ясни приоритети и че връзките между тях можеше да бъдат по-здрави. Това ограничи тяхното въздействие върху националното изготвяне на политики.

(5) Лисабонската стратегия за растеж и работни места трябваше да спомогне за определяне на основната насока на икономическата политика и политиката за заетостта на ЕС. Съгласно стратегията, основните насоки за икономическата политика, както и насоките за заетостта бяха приети от Съвета през 2005 г. и преразгледани през 2008 г. 24-те насоки положиха основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда, за ЕС като цяло. Въпреки това, опитът показва, че насоките не определят в достатъчна степен задължителни цели за участие в социалната, политическата и културната сфера за всички граждани на Европейския съюз и за устойчива икономика и че приоритетите е трябвало да бъдат по-тясно обвързани помежду си. И в крайна сметка постигането на основните цели на стратегията не беше възможно, тъй като държавите-членки не успяха да проявят ангажираност по отношение на тези насоки.

Изменение  6

Предложение за решение

Съображение 5 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(5 a) Наред с новите законодателни инициативи на ЕС със социална насоченост, Европейският съюз трябва значително да подобри своите съществуващи политики и тяхното изпълнение.

Изменение  7

Предложение за решение

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6) Финансовата и икономическа криза, която започна през 2008 г. се изрази в значителни загуби на работни места и на потенциални резултати и доведе до драматично влошаване на публичните финанси. Европейският план за икономическо възстановяване7, независимо от това помогна на държавите-членки в борбата им с кризата, частично чрез координирано данъчно стимулиране, като еврото представляваше гарант за макроикономическата стабилност. Поради това кризата показа, че координирането на политиките на Съюза може да доведе до значителни резултати, ако бъде засилено и превърнато в ефективно. Кризата също така накара да изпъкне тясната взаимозависимост на икономиките на държавите-членки и пазарите им на труда.

(6) Финансовата и икономическа криза, която започна през 2008 г. се изрази в значителни загуби на работни места и на потенциални резултати и доведе до драматично влошаване на публичните финанси. Европейският план за икономическо възстановяване, независимо от това помогна на държавите-членки в борбата им с кризата, частично чрез координирано данъчно стимулиране. Кризата, която все още е в процес на развитие, подчертава липсата на ефективни средства за ранно реагиране на нейните признаци и следователно показва, че координирането на политиките на Съюза може да доведе до значителни резултати, ако бъде засилено и превърнато в ефективно. Кризата също така кара да изпъкне тясната взаимозависимост на икономиките на държавите-членки и пазарите им на труда, в резултат на което пълното оползотворяване на потенциала на вътрешния пазар представлява също един от най-важните начини за увеличаване на конкурентоспособността на Европа и налага извършването на основен преглед на механизмите, за които постигането на целите за заетост и социалните цели ще продължи да се изразява в изпълнението на определените цели.

Изменение  8

Предложение за решение

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7) Комисията предложи да се изработи нова стратегия за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“8, за да може ЕС да излезе от кризата по-силен, и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пет основни цели, които са изброени в съответните насоки, представляват общи цели, насочващи действията на държавите-членки и на Съюза. Държавите-членки следва да положат всички усилия да постигнат националните цели и да отстранят препятствията, които ограничават растежа.

(7) Комисията предложи да се изработи нова стратегия за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“, за да може ЕС да излезе от кризата по-силен и също така да реагира по-ефективно на бъдещи дълбоки промени и кризи, както и да насочи икономиката си към жизнеспособен, устойчив от екологична и икономическа гледна точка и приобщаващ растеж, придружен от високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Основните цели, които са изброени в съответните насоки, представляват общи цели, насочващи действията на държавите-членки и на Съюза. Държавите-членки следва да поемат задължението да постигнат националните цели. Те следва да насочат вниманието си към повишаването на заетостта и отстраняването на препятствията пред растежа, които произтичат от законодателството, бюрокрацията и неправилното разпределение на средствата на национално равнище.

Изменение 9

Предложение за решение

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза, държавите-членки следва да проведат амбициозни реформи, за да осигурят макроикономическа стабилност и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността, да намалят макроикономическите неравновесия и да подобрят показателите на пазара на труда. Прекратяването на данъчното стимулиране следва да се осъществи и координира в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза и от всеобхватни стратегии за създаване на условия за растеж, държавите-членки трябва да проведат и да продължат изпълнението на структурни реформи, насочени към осигуряване на макроикономическа стабилност, насърчаване на повече и по-добри работни места и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността и производителността, да намалят макроикономическите неравновесия, да увеличат социалното сближаване, да се борят с бедността и да подобрят показателите на пазара на труда. Постепенното прекратяване на данъчното стимулиране, което трябва да започне веднага след гарантирането на устойчиво възстановяване на икономиката, следва да се осъществи и координира, наред с другото, в рамките на Пакта за стабилност и растеж. При все това, за да се постигнат на практика целите за устойчиво икономическо и социално сближаване, следва да се преодолеят основните макроикономически неравновесия и различия между държавите-членки.

Изменение  10

Предложение за решение

Съображение 8 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(8a) В стратегията "Европа 2020" хората и защитата на околната среда следва да бъдат поставени на първо място. Тя следва да допринася за излизане от икономическата криза и за предотвратяване на по-нататъшен икономически и социален срив, да бъде тясно координирана със структурната и кохезионната политика, да стимулира нашите икономики в средносрочен и дългосрочен план и да предлага решения за предизвикателствата на пазара на труда, произтичащи от застаряването на обществото.

Изменение  11

Предложение за решение

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, като осигурят достъп за всеки, и като укрепват изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в ЕС. Те следва да насърчават предприемчивостта и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване, и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.

(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, като осигуряват достъп за всеки, като намаляват броя на хората, които не успяват да завършат училищното си образование, като утвърждават правото на всяко лице на учене през целия живот, за да се даде възможност за развитие, признаване и сертифициране на уменията и като укрепват изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в Европейския съюз, за да спомогнат за премахване на регионалните дисбаланси и за предотвратяване "изтичането на мозъци". Те следва да насърчават предприемчивостта, развитието на малките и средни предприятия (МСП) и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, иновативни и социално ценни услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени и устойчиви работни места, териториално, икономическо и социално сближаване, и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.

Изменение  12

Предложение за решение

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9 a) С цел повишаване на икономическия растеж, държавите-членки следва да се борят срещу мерките, които го забавят, например бюрократичните пречки, прекомерното регулиране и стандарти, високите данъци и протекционистичните тенденции.

Изменение  13

Предложение за решение

Съображение 9 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9б) Изграждането на задълбочен и ефективен единен пазар е ключов елемент за гарантиране на общите макроикономически резултати на ЕС; за да се гарантира стабилността на икономическия и паричен съюз, особено важно е той да осигурява икономически ползи, да води до възстановяване на растежа и да създава възможности за нови работни места.

Изменение  14

Предложение за решение

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10) Държавите-членки следва също така, посредством програмите си за реформи, да се стремят към „устойчив растеж“. Устойчив растеж означава изграждане на ефикасна спрямо ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на разходите и ползите, и използването на водачеството на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии, включително екологични технологии. Държавите-членки следва да изпълнят необходимите реформи, за да намалят емисиите на парникови газове и да използват ресурсите ефикасно. Те също така следва да подобрят стопанската среда, да стимулират създаването на екологични работни места и да модернизират промишлената си база.

(10) Държавите-членки следва също така, посредством програмите си за реформи и въз основа на принципа за достойни работни места, да се стремят към „устойчив растеж“. Устойчив растеж означава изграждане на ефикасна спрямо ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на разходите и ползите чрез предоставяне на достатъчно финансиране за справяне с преструктурирането и използването на водачеството на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии, включително по-специално екологични технологии, създаващи повече работни места. Тези технологии следва, доколкото е възможно, да бъдат достъпни за всички фирми, в това число микропредприятията и малките и средни предприятия. Държавите-членки следва да изпълнят необходимите реформи, за да намалят емисиите на парникови газове и да използват ресурсите ефикасно. Те също така следва да подобрят стопанската среда, да стимулират създаването на устойчиви работни места в старата и новата икономика, включително осигуряване на обучение и умения, необходими за тези работни места, и да модернизират промишлената си база, особено в областта на преработвателната промишленост.

Изменение  15

Предложение за решение

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Програмите за реформи на държавите-членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни мигранти. Те също така следва да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, развитие на подходящи умения, повишаване на качеството на работните места и борба срещу сегментирането, структурната безработица и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.

(11) Програмите за реформи на държавите-членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, и по-специално промяната, свързана с новите технологии, автоматизацията и компютърната революция, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица, полагащи грижи за други хора, лица с увреждания, неквалифицирани работници, представители на малцинствата, и по-специално ромите, законни мигранти и лица, които не могат да участват в пазара на труда. Чрез въвеждането на подходящи инструменти държавите-членки следва също така да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, системи за обучение и развитие на умения, отговарящи на нуждите на пазара на труда, повишаване на качеството на работните места и равенството между половете, борба срещу сегментирането чрез гарантиране на сигурност за работниците при всички форми на заетост, борба срещу дискриминацията, структурната безработица, и по-специално младежката безработица, и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.

Изменение  16

Предложение за решение

Съображение 11 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11a) Във връзка с целта за "приобщаващ растеж" държавите-членки следва, по инициатива на Комисията, да определят подходяща законодателна рамка за нови форми на заетост. Тази рамка трябва да бъде насочена към осигуряване на гъвкави форми на заетост, като същевременно се избягва сегментацията на пазара на труда и се гарантира пълна защита на индивидуалните и колективните трудови права, включително съвместяване на професионалния и личния живот, както и подходяща социална сигурност за работниците.

Изменение  17

Предложение за решение

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12) Структурните реформи на ЕС и държавите-членки могат ефективно да допринесат за растежа и работните места, ако увеличат конкурентоспособността на ЕС в глобалната икономика, открият нови възможности за европейските износители и предоставят конкурентен достъп до жизнено важен внос. Поради това реформите следва да вземат предвид външното си отражение върху конкурентоспособността, за да се стимулира европейския растеж и участието на открити и справедливи пазари навсякъде по света.

(12) Структурните реформи на ЕС и държавите-членки могат ефективно да допринесат за качествен растеж и устойчиви и качествени работни места, ако отговорят по подходящ начин на продължаващата икономическа и финансова криза и по този начин увеличат конкурентоспособността на ЕС в глобалната икономика, открият нови възможности за европейските износители и предоставят конкурентен достъп до жизнено важен внос. Поради това реформите следва да вземат предвид външното си отражение върху конкурентоспособността, за да се стимулира растежа в Европейския съюз и участие на открити и справедливи пазари навсякъде по света, като ЕС се стреми да гарантира силен международен контрол върху организациите, които оказват значително влияние върху заетостта, мобилността на работната сила и социалните финансови продукти, като например пенсиите.

Изменение  18

Предложение за решение

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) Стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена с интегриран набор от политики, които държавите-членки следва да изпълнят изцяло и с еднакво темпо, с цел да постигнат положителните вторични ефекти от координираните структурни реформи.

(13) Стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена с интегриран набор от политики, които държавите-членки следва да изпълнят ефективно с оглед на положението в страната и специфичните им трудности, с цел да постигнат положителните вторични ефекти от координираните структурни реформи. Следва да се осигури съгласуваност на действията, предприемани от държавите-членки в икономическата и социалната сфера, както и в областта на заетостта.

Изменение  19

Предложение за решение

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13a) Създаването на условия за жените и момичетата да навлязат в сектори, в които жените са много слабо представени, и да се борят срещу все още господстващи стереотипи в тези професии е важно за гарантиране на равенството между половете и предлагането на пазара на труда. Следователно всички политики и мерки в рамките на стратегията "Европа 2020" следва силно да насърчават равните възможности и равенството между половете и следва да включват аспектите на равенството между половете. Това включва инициативи, насочени към подобряване на правата на жените и борба с дискриминацията срещу жените. Системите за социална защита следва да бъдат преразгледани с оглед премахване на елементи, които създават неравенство между половете. Условията на труд следва да бъдат подобрени в сектори, в които жените са по-силно представени. Следва да се разгледа въпросът за принудителното налагане на непълно работно време. Следва да се увеличи равенството между половете в обучението и образованието. Разликата между половете по отношение на възнагражденията следва да бъде намалена на 0-5 % до 2020 г. Подобреното предоставяне на достъпни, евтини, гъвкави и висококачествени грижи за всички, и по-специално достъп до детски заведения, е важен начин за улесняване и насърчаване на процеса на равнопоставеност между половете.

Изменение  20

Предложение за решение

Съображение 13 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13б) Държавите-членки следва да вземат предвид стратегията „Европа 2020“, и по-специално нейните аспекти, свързани със заетостта и социалната сфера, при планирането и прилагането на механизмите на ЕС за финансиране, включително и финансиране от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. Подчертава се значението на необходимостта от по-широко използване на взаимодействието и допълняемостта на различните налични финансови инструменти, за да се постигнат сложните цели на стратегията "ЕС 2020" за умен, приобщаващ и екологичен растеж и за да се подкрепят по-ефективно най-необлагодетелстваните микрорегиони и най-уязвимите групи, изправени пред сложни, многоизмерни проблеми. Използването на средствата на ЕС трябва да доведе до намаляване на броя на бюрократичните пречки и да улесни прилагането на по-дългосрочни мерки.

Изменение  21

Предложение за решение

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14) Докато настоящите насоки са насочени към държавите-членки, стратегията „Европа 2020“ следва да се изпълнява в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, като тясно асоциира парламенти, както и социални партньори и представители на гражданското общество, които да допринесат за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията.

(14) Докато настоящите насоки са насочени към държавите-членки, стратегията „Европа 2020“ следва да се изпълнява в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, като тясно асоциира парламенти, както и социални партньори и представители на гражданското общество, които да допринесат за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията, тъй като социалните политики трябва да бъдат в съответствие с местните условия и предпочитания.

Изменение  22

Предложение за решение

Съображение 14 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(14a) За да се гарантира прилагането в държавите-членки на насоките на политиката по заетост, отвореният метод на координация трябва да се подобри, тъй като въздействието му в държавите-членки е твърде слабо.

Обосновка

Като се има предвид неравномерния напредък във връзка с изпълнението на Лисабонската стратегия в различните страни от ЕС, възникват все повече съмнения относно полезността на отворения метод на координация. Ето защо той трябва да се подобри, за да оказва по-голямо въздействие върху изпълнението на поставените цели.

Изменение  23

Предложение за решение

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15) Стратегията „Европа 2020“ е подкрепена с по-малък набор от насоки, заменящ предишния набор от 24 насоки и насочен към заетостта и основите въпроси на икономическата политика по един съгласуван начин. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приложени към настоящото решение са неразривно свързани с насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към Препоръка […] на Съвета от […] г. Заедно, те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.

(15) Стратегията „Европа 2020“ е подкрепена с набор от насоки, заменящ предишния набор от 24 насоки и насочен към заетостта, укрепването на социалното сближаване и основите въпроси на икономическата политика по един съгласуван начин. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приложени към настоящото решение са неразривно свързани с насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към Препоръка […] на Съвета от […] г. Заедно, те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.

Изменение  24

Предложение за решение

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16) Тези нови интегрирани насоки отразяват заключенията на Европейския съвет. Те дават точни указания на държавите-членки за създаването на техните национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Тези насоки ще образуват основата за всички препоръки, специфични за всяка държава, които Съветът може да отправи към държавите-членки. Те също така ще образуват основата за създаването на Съвместния доклад по заетостта, изпращан ежегодно от Съвета и Комисията до Европейския съвет.

(16) Тези нови интегрирани насоки отразяват заключенията на Европейския съвет. Те дават точни указания на държавите-членки за създаването на техните национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Тези насоки ще образуват основата за всички препоръки, специфични за всяка държава, които Съветът може да отправи към държавите-членки, като вземе предвид различните изходни позиции на държавите-членки. Те също така ще образуват основата за създаването на Съвместния доклад по заетостта, изпращан ежегодно от Съвета и Комисията до Европейския съвет.

Изменение  25

Предложение за решение

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17) Въпреки че трябва да се изготвят всяка година, насоките следва да останат в значителната си част стабилни до 2014 г., за да се осигури съсредоточаване върху изпълнението,

(17) За да се гарантира подходящ преглед на степента на постигане на поставените цели, насоките следва да останат в значителната си част стабилни до 2020 г. Веднъж на всеки три години следва да се извършва оценка постигнатите цели.

Изменение  26

Предложение за решение

Съображение 17 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(17a) Междувременно предприетите мерки и резултатите от тях следва да бъдат анализирани чрез използването на научни методи и да бъдат подложени на критичен преглед.

Изменение  27

Предложение за решение

Член 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Насоките в приложението се вземат предвид в политиките за заетостта на държавите-членки, по които се докладва в националните програми за реформи. Държавите-членки следва да изготвят програми за реформи, които да са съгласувани с целите, определени в „Интегрирани насоки Европа 2020“.

Насоките в приложението и националните програми за реформи се прилагат в политиките за заетостта на държавите-членки. Трябва да се наблюдава внимателно въздействието на националните програми за реформи върху заетостта и социалната сфера, които трябва да бъдат съгласувани с целите, определени в тези насоки.

Изменение  28

Предложение за решение

Член 2 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Член 2a

При разработването и прилагането на своите национални програми за реформа държавите-членки гарантират ефективно управление на политиките за заетост и социалните политики, като вземат предвид насоките, посочени в приложението. Заинтересованите страни, включително тези на регионално и местно ниво и включително субектите, засегнати от различните аспекти на стратегията "Европа 2020", парламентарните органи и социалните партньори участват активно в изпълнението, мониторинга и оценката на тези програми, в това число и при определяне на целите и показателите.

 

Основните цели на ЕС, посочени в приложението, са последвани от подходящи подцели и показатели, включително показатели за постиженията и резултатите, както и национални цели, показатели и оценки на състоянието. Държавите-членки вземат предвид тези цели и показатели, наред с насоките и конкретните препоръки, отправени от Съвета към отделните страни.

 

Държавите-членки следят внимателно въздействието върху заетостта и социалната сфера на реформите, извършвани съгласно съответните национални програми за реформи.

 

Когато докладват за прилагането на посочените в приложението насоки, държавите-членки следват договорената на равнището на Съюза структура и включват еднакви елементи, с цел гарантиране на яснота, прозрачност и сравнимост на данните на отделните държави-членки.

Изменение  29

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Насока 7: Увеличаване на участието в пазара на труда и намаляване на структурната безработица

Насока 7: Създаване на повече и по-добри работни места, намаляване на безработицата и увеличаване на участието на пазара на труда до 75% от активното население

Изменение  30

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф -1 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Държавите-членки ще определят националните си цели за повишаване на равнището на заетост за жените и мъжете до 75% до 2020 г., с цел постигане на пълна заетост, по-специално чрез по-голямо участие на младите хора, възрастните работници, неквалифицираните лица, хората с увреждания и малцинствата на пазара на труда, както и чрез по-доброто интегриране на законните мигранти. Освен това държавите-членки ще определят националните си цели, така че делът на жените и мъжете на възраст от 15 и 24 години, които се образоват, обучават или извършват трудова дейност, да се увеличи до най-малко 90%.

 

Държавите-членки ще увеличат процента на заетостта с 10% до 2014 г., като насочат вниманието си към конкретни групи:

 

- млади хора на възраст между 15 и 25 години;

 

- възрастни работници на възраст между 50 и 64 години;

 

- жени;

 

- неквалифицирани работници;

 

- хора с увреждания;

 

- лица с мигрантски произход.

 

Делът на дългосрочно безработните лица следва да се намали с 10%.

Изменение  31

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следва да интегрират принципите на гъвкавата сигурност, одобрени от Европейския съвет, в своите политики за пазара на труда и да ги прилагат, като използват напълно подкрепата на Европейския социален фонд с оглед увеличаване на участието в пазара на труда и борбата със сегментирането и бездействието, неравенството между половете, като едновременно с това намаляват структурната безработица. Мерките за увеличаване на гъвкавостта и сигурността следва да са както балансирани, така и взаимно укрепващи се. Поради това държавите-членки следва да въведат комбинация от гъвкави и стабилни трудови договори, активни политики за пазара на труда, ефективно обучение през целия живот, политики за насърчаване на професионалната мобилност, и адекватни системи за социална сигурност с цел подсигуряване на професионалните преквалификации, придружени от ясни права и задължения на безработните активно да търсят работа.

За постигането на тази цел държавите-членки следва да насърчават растежа, като по този начин създават нови достойни работни места, повишават иновационния потенциал на икономиката, и по-специално този на малките и средни предприятия (МСП), и премахват административните и нетарифните бариери пред промишлеността. За тази цел държавите-членки следва също да разработят регулаторни инструменти и инструменти за подпомагане, които отчитат многообразието на стопанската дейност и правата на работниците, за да може за всички видове дружества да се осигурят еднакви условия на конкуренция и насърчаване на дейността им. С цел улесняване достъпа на жените и младежите до пазара на труда, при отчитане на географските предизвикателства, следва да се създадат предпоставки за осигуряване на достатъчно детски заведения, за да може всяко дете в предучилищна възраст да получи специализирани грижи извън семейството, а на всички младежи да бъдат осигурени реални работни места или места за обучение и продължаващо образование в рамките на четири месеца след завършване на училищното образование, в тясно сътрудничество със социалните партньори. На дългосрочно безработните лица следва да бъдат предложени мерки за повишаване на шансовете им за заетост, за които следва да се определят количествени цели с оглед подобряване на превантивните политики на пазара на труда. Следователно най-малко 25% от дългосрочно безработните лица следва да участват в активни мерки на пазара на труда под формата на специализирано обучение, образование и/или професионална преквалификация.

Изменение  32

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следва да засилят социалния диалог и да се борят със сегментирането на пазара на труда чрез мерки, насочени срещу временната и несигурната заетост, непълната заетост и недекларирания труд. Професионалната мобилност следва да се поощрява. За качеството на работните места и условията на труд следва да действа чрез борба с ниското заплащане и с осигуряване на адекватна социална сигурност също и за хората със срочни трудови договори и за самостоятелно заетите лица. Услугите по заетост следва да се укрепят и да бъдат отворени за всички, включително млади хора и застрашени от безработица, а персонализирани услуги да са насочени към тези, които са най-откъснати от пазара на труда.

Държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори, следва да увеличат равнището на заетост чрез мерки за повишаване на активността, насочени по-специално към младите хора, по-слабо квалифицираните лица и лицата, нуждаещи се от специална защита и/или подкрепа, чрез предоставяне на консултантски услуги и на адаптирано към потребностите на пазара на труда образование и професионално обучение. Държавите-членки следва да спазват и укрепват принципите на равно третиране и равно заплащане за равен труд на същото работно място, както е посочено в членове 18 и 157 на ДФЕС. Качеството на работните места следва да се разгледа също така чрез намаляване броя на работещите бедни. Освен това държавите-членки следва да повишават шансовете за заетост на законните мигранти посредством подходящи програми. Необходимо е също да продължат да се полагат усилия и да се прилагат новаторски програми за реинтегриране на пазара на труда на хората с увреждания, включително чрез субсидирани работни места. Държавите-членки следва да премахнат пречките, които затрудняват навлизането на нови участници на пазара на труда, да поощряват създаването на работни места, да насърчават социалните иновации и да повишават качеството и ефективността на службите по заетостта, включително обществените услуги в областта на заетостта. Бюрата по труда трябва да осигуряват програми за обучение и наставничество, по-специално в областта на информационните и комуникационните технологии, както и достъп до високоскоростен интернет за лицата, търсещи работа, и по-конкретно на възрастните хора, законните мигранти, етническите малцинства и хората с увреждания, с цел максимално улесняване на техните усилия за намиране на работа. В тази връзка индивидуалните и колективните форми на самостоятелна заетост следва да се подкрепят чрез предприятия, работещи в областта на социалната икономика. Следва да се предприемат специални мерки срещу преобладаващия брой жени на ниско платени работни места и да се насърчава по-ефективно заемането на ръководни длъжности от жени, за да се избегне специфичната сегментация на пазара на труда по полов признак. По-конкретно разпоредбите относно работното време следва да се адаптират, за да позволяват осъществяването на трудов процес, който да съответства на изискванията за съвместяване на семейния и професионалния живот и да осигурява по-голяма гъвкавост при напускането на пазара на труда на хората в третата възраст. Държавите-членки следва да предприемат мерки за насърчаване участието на бащите в грижите за децата и да преразгледат данъчните си системи, за да ги направят благоприятни за заетостта. Външните и вътрешни стратегии за гъвкава сигурност за повишаване на гъвкавостта с цел предоставяне на възможност за по-ефективно реагиране на производствените цикли следва да се прилагат по-добре посредством активни политики на пазара на труда и подходящи системи за социално осигуряване, които работниците да могат да ползват при всички форми на заетост, така че смяната на работата да не води до несъразмерни финансови разходи. Трябва да се подчертае, че гъвкавостта, без социална сигурност, не е устойчив начин за увеличаване на заетостта. Те следва да бъдат съпътствани от ясен ангажимент за активна подкрепа при търсенето на работа. Новите форми на организация на труда като нетипична временна заетост, работа на непълно работно време и надомна работа или мобилността на работниците не трябва да водят до намаляване на индивидуалните и колективните трудови права и социалната защита на засегнатите лица. Следва да се гарантира, че не се създават нови форми на заетост за сметка на редовните договори (на пълно работно време, безсрочни договори). Също така следва да се положат усилия за борба с недекларираната заетост чрез ефективни мерки за контрол и прилагане на трудовите права. При създаването на работни места и интеграцията на пазара на труда трябва да се следва принципът на МОТ за достоен труд и принципът за "добра работа", като водещи принципи. За подобряване на функционирането и ефективността на пазара на труда държавите-членки следва да насърчават социалното партньорство и да ангажират активно социалните партньори при разработването на националните политики и следва да зачитат напълно правото им съгласно националните закони и практики да сключват и прилагат колективни трудови договори.

Изменение  33

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф 2 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Изключително важно е да се създадат висококачествени работни места, които са нужни и в по-дългосрочен план и имат висока добавена стойност. Ето защо е жизненоважно политиките в областта на образованието и заетостта да подкрепят промените в икономическата структура. По правило работните места, закрити по време на икономическата криза, няма да бъдат възстановени със същия брой в същите сектори, както преди. Следователно образователната система трябва да реагира гъвкаво на изискванията на пазара на труда, които съпътстват всяка нова икономическа структура. Политиката в областта на заетостта трябва да гарантира на работниците възможно най-плавен преход между отделните сектори на икономиката и между различните етапи от развитието на пазара на труда. Затова е още по-необходимо, отколкото в миналото, да се определят дългосрочни цели като отправна точка и да се постави по-силен акцент върху координираните мерки на политиките за предприятията, образованието и заетостта.

Изменение  34

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С цел да се увеличи конкурентоспособността и да се повишат равнищата на участие, особено за ниско квалифицираните, както и в съответствие с насока 2 за икономическа политика, държавите-членки следва да преразгледат данъчните и осигурителните системи, както и капацитета на публичните служби да предоставят необходимата подкрепа. Държавите-членки следва да увеличат участието на работната сила посредством политики за насърчаване на активното остаряване, равенството на половете и равното заплащане, както и пазарно интегриране на младите хора, лицата с увреждания, законните мигранти и други уязвими групи. Политиките за равновесие между професионалния и личния живот заедно с предоставянето на достъпни грижи и иновации в организацията на труда следва да целят повишаване на равнищата на заетост, особено сред младежта, по-възрастните работници и жените, и в частност за запазване на високо квалифицираните жени в научната и в техническата област. Държавите-членки следва също така да отстранят преградите пред достъпа на пазара на труда на новодошли, да подкрепят самостоятелната заетост и създаването на работни места в области, включващи екологичната заетост и грижи, както и да насърчават социалните иновации.

В този контекст средствата от Европейския социален фонд следва да се използват в пълна степен за повишаване на шансовете за заетост и качеството на работата посредством мерки за развитие на персонални умения и за изпълнение на изискванията за качество по отношение на професиите на бъдещето. Необходимо е държавите-членки да повишат готовността за мобилност на хората в рамките на Европейския съюз чрез осигуряване на стимули с цел насърчаване на професионалната мобилност. С оглед на постигането на тази цел, правилата за получаване на субсидии от Европейския социален фонд следва да се разгледат и по възможност да се опростят. Националните бюджети и бюджетът на ЕС, включително Европейският социален фонд и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, следва да се координират и да бъдат насочени към подготвянето на работната сила за една устойчива икономика. За тази цел държавите-членки следва да предприемат мерки за оповестяване на предназначението на тези фондове и условията за използването им.

Изменение  35

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф 3 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Държавите-членки следва да насърчават инструмента за микрофинансиране на ЕС като пример за съчетаване на икономически и социални мерки с цел стимулиране растежа на икономиката и заетостта.

 

Инструментите за микрофинансиране на национално равнище и на равнището на ЕС следва да са придружени от конкретни програми за обучение и наставничество и схеми за социално подпомагане, като се осигурят минимални доходи през първата година след създаването на дружеството, с цел предприемачеството да се превърне в реална възможност.

Изменение  36

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф 3 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Държавите-членки следва също така да насърчават и инвестират в социални услуги от общ интерес, включително осигуряване на достатъчно финансиране за жилища, заетост и здравеопазване.

Изменение  37

Предложение за решение

Приложение – Насока 7 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е целта да се постигне до 2020 г. 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години, включително посредством по-голямо участие на младежта, по-възрастните работници и ниско квалифицираните работници, както и с по-доброто интегриране на законните мигранти.

заличава се

(Последният параграф от Насока 7 в текста на Комисията се помества пред първия параграф на изменението на Парламента.)

Изменение  38

Предложение за решение

Приложение – Насока 8 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Насока 8: Развиване на квалифицирана работна сила в отговор на нуждите на пазара, насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот

Насока 8: Насърчаване на качеството на работните места и обучението през целия живот, подкрепа на достойния труд и развиване на квалифицирана работна сила

Изменение  39

Предложение за решение

Приложение – Насока 8 – параграф -1 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Държавите-членки ще определят националните си цели за намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до 10% до 2020 г., като същевременно делът на лицата на възраст между 30 и 34 години, завършили висше или еквивалентно на него образование, се увеличи до най-малко 40%.

Изменение  40

Предложение за решение

Приложение – Насока 8 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следва да насърчават производителността и шансовете за заетост посредством предоставяне на достатъчно знания и умения, за да може да се отговори на актуалното и бъдещото търсене на пазара на труда. Качественото начално образование и привлекателното професионално обучение трябва да се допълват от ефективни стимули за обучение през целия живот, възможности за втори шанс, осигуряване на всеки пълнолетен възможността да повиши с една степен своята квалификация, както и от политики за целева миграция и интеграция. Държавите-членки следва да развият системи за признаване на придобитите компетенции, отстраняване на преградите пред професионалната и географската мобилност на работниците, насърчаване на придобиването на интердисциплинарни компетенции и творчески дух, както и да съсредоточат усилията си в частност върху подкрепата за ниско квалифицираните и върху повишаването на шансовете за заетост на по-възрастните работници, като в същото време увеличат обучението, уменията и опита на високо квалифицираните работници, включително изследователите.

Предоставянето на качествено начално образование и привлекателно професионално обучение, които допринасят за приспособяване на уменията на работниците към потребностите на пазара на труда, е важен приоритет за държавите-членки. Те трябва да се допълват от предоставянето на нова възможност на младите хора на възраст между 25 и 35 години, която включва задължително предлагане на образование или професионално обучение и ефективни стимули за обучение през целия живот, като социалните партньори се приканват да осигурят необходимото за целта време, както и да окажат финансова подкрепа за професионалното обучение. По-специално държавите-членки следва да намалят процента на преждевременно напусналите училище на по-малко от 10% и да допълнят политиката в областта на миграцията и интеграцията с възможности за изучаване на съответния език и на обществените порядки. Държавите-членки следва също така да развият системи за признаване на придобитите умения и компетенции.

Изменение  41

Предложение за решение

Приложение – Насока 8 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В сътрудничество със социалните партньори и стопанските организации държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, укрепят образователното и професионалното насочване съвместно със систематично информиране за новооткрити работни места и възможности, да насърчават предприемчивостта и подобреното прогнозиране на необходимостта от умения. Инвестирането в развитие на човешките ресурси, повишаване на квалификацията и участието в схеми за обучение през целия живот следва да се насърчава посредством съвместен финансов принос от правителства, физически лица и работодатели. За да подпомогнат младите хора и в частност тези, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки в сътрудничество със социалните партньори следва да задействат схеми, които да помогнат на наскоро дипломиралите се да намерят първата си работа или възможности за допълнително образование или обучение, включително професионални стажове, както и да се намесят бързо, когато млади хора стават безработни. Редовният мониторинг на показателите на политиките за повишаване на квалификацията и за предсказване следва да помогнат за идентифицирането на области за подобряване и увеличаване на способността на образователните и обучаващите системи да реагират на нуждите на пазара на труда. Фондовете на ЕС следва да бъдат напълно мобилизирани от държавите-членки, за да подкрепят тези цели.

В сътрудничество със социалните партньори и предприятията държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, включително професионално обучение, да укрепят образователното и професионалното насочване съвместно със систематично информиране и целесъобразни мерки за насърчаване на разкриването на нови работни места и възможности, предприемачеството и развитието на малките и средните предприятия, както и да подобрят прогнозирането на изискванията за качество. Развитието на човешките ресурси, повишаването на квалификациите и обучението следва да се финансират посредством съвместен финансов принос от работодатели и правителства. Във всеки един момент следва да се предоставят възможности за всички за достъп до висококачествено общо и професионално обучение и за повторна интеграция в образователната система на преждевременно напусналите училище. Държавите-членки следва да приведат в съответствие инвестициите в образователната система, за да се постигне целта за повишаване равнището на квалификациите сред активното население, като вземат предвид също така обучението в неофициален и неформален контекст. При това реформите по отношение на шансовете за заетост следва да целят по-специално гарантиране придобиването на ключови умения, които са необходими на всяко наето лице, за да има успех в икономика, основана на знанието, чрез обучение или познания в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Следва да се предприемат мерки, за да се гарантира превръщането в норма на свързаната с образованието мобилност на младите хора и преподавателите. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на общообразователните системи и системите за професионално и непрофесионално обучение за всички възрасти, по-специално чрез прилагането на национални рамки за квалификация, които предоставят гъвкави възможности за образование и чрез развитието на партньорства между общообразователните институции, центровете за професионално обучение и сферата на труда, включително и платени стажове, с оглед значително увеличаване на дела на високите степени на висше образование и професионално обучение.

Изменение  42

Предложение за решение

Приложение – Насока 8 – параграф 2 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Редовният мониторинг на показателите на политиките за повишаване на квалификацията и за прогнозиране следва да помогне за идентифицирането на области за подобряване и увеличаване на способността на системите за образование и обучение да реагират на потребностите на пазара на труда. С оглед на тези цели, фондовете на ЕС следва да се използват пълноценно от държавите-членки.

Изменение  43

Предложение за решение

Приложение – Насока 8 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Насока 8а: Подобряване на политиката на социално и икономическо сближаване в подкрепа на заетостта

 

Държавите-членки се ангажират да определят, допълват, координират и адаптират своите национални цели в рамките на съответната страна и помежду си по начин, гарантиращ намаляване на дисбалансите в икономическото развитие на регионите.

 

Държавите-членки осъзнават, че политиката на сближаване представлява ефективен инструмент, който подкрепя насоките, без обаче да е подчинен на тях, като отчита регионалните специфики, оказва подкрепа на регионите за преодоляване на техните социално-икономически трудности и намалява различията.

 

Прилагането на принципите за интегриран подход, управление на множество равнища и партньорство следва да бъде в основата на управлението и стратегията, като се вземе предвид по-специално това, че регионалното и местно управление следва да играят водеща роля като средство за достигане до безброй много икономически и социални организации, установени и функциониращи в рамките на Съюза, и по-конкретно МСП, особено в рамките на социалната икономика.

 

Следователно политиката на сближаване не е просто стабилен източник на финансови средства, но и важен инструмент за икономическо развитие и следователно за заетост за всички региони в рамките на Съюза.

 

Държавите-членки следва да инвестират повече средства в транспортната, енергийната, телекомуникационната и информационната инфраструктура и да използват пълноценно европейските структурни фондове.

 

Участието на потенциални бенефициенти в съфинансирани от Съюза програми следва да се насърчава чрез опростяване на съответните системи.

 

За да постигнат това, държавите-членки трябва да осигурят взаимодействие между своите политики на сближаване и други съществуващи секторни политики чрез интегриран подход, тъй като сближаването не се изразява само в разходи, но то също така дава сила, допринася за използване на нереализирания потенциал, намалява структурните различия между страните и регионите, увеличава растежа и подобрява конкурентоспособността на европейските региони в условията на един глобализиран свят, неутрализира последиците от световната икономическа криза и генерира социален капитал в Съюза.

Изменение  44

Предложение за решение

Приложение – Насока 9 – заглавие и параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Насока 9: Подобряване на показателите на образователните и обучаващите системи на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование

заличава се

С цел да се осигури достъп до качествено образование и обучение за всички и да се подобрят образователните резултати, държавите-членки следва да инвестират ефикасно в образователни и обучаващи системи именно, за да се повиши нивото на квалификация на работната сила на ЕС, позволявайки да се отговори на бързо променящите се нужди на съвременните пазари на труда. Действията следва да обхващат всички сектори (от образованието в ранното детство и училищата до висшето образование, професионалното образование и обучение, както и обучението за възрастни) като също се взема предвид обучението в неофициален и неформален контекст. Реформите следва да целят осигуряване на придобиването на ключови компетенции, които са необходими на всеки индивид, за да успее в икономика, основана на знанието, особено по отношение на шансовете за заетост, по-нататъшно обучение, или умения в областта на ИКТ. Следва да се предприемат стъпки да се осигури свързаната с обучението мобилност на младите хора и преподавателите да бъде превърне в норма. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на образователните и обучаващи системи, по-специално чрез въвеждането на национални рамки за квалификация, които дават възможност за гъвкави образователни пътеки, и чрез развитието на партньорства между сферата на образованието/обучението и професионалната сфера. Преподавателската професия следва да се направи по-привлекателна. Висшето образование следва да стане по-открито за нетрадиционни учащи се и участието във висшето или еквивалентно на него образование следва да се повиши. С оглед намаляване на броя млади хора, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки следва да предприемат всички необходими стъпки да предотвратят преждевременното напускане на училище.

 

(Насока 9 в текста на Комисията се премества и се слива с втория параграф от Насока 8 в изменението на Парламента.)

Изменение  45

Предложение за решение

Приложение – Насока 9 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да се намали процента на преждевременно напусналите училище до 10 %, като същевременно се увеличи делът на населението на възраст между 30 и 34 години, завършили висше или еквивалентно на него образование на най-малко 40 % до 2020 г.

заличава се

(Последният параграф от Насока 9 в текста на Комисията се помества пред първия параграф на Насока 8 в изменението на Парламента.)

Изменение  46

Предложение за решение

Приложение – Насока 10 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Насока 10: Насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността

Насока 10: Борба с бедността и насърчаване на социалното приобщаване и закрила

Изменение  47

Предложение за решение

Приложение – Насока 10 – параграф -1 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Държавите-членки ще определят свои национални цели за намаляване с 25 % броя на европейците, живеещи под националния праг на бедност, като по този начин те ще избавят от бедност над 20 милиона души.

Изменение  48

Предложение за решение

Приложение – Насока 10 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Усилията на държавите-членки за намаляване на бедността следва да целят насърчаване на пълното участие в обществото и икономиката и разширяване на възможностите за заетост, като напълно използват Европейския социален фонд. Усилията следва също така да се съсредоточат върху осигуряването на равни възможности, включително посредством достъпни, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), и в частност здравеопазване. Държавите-членки следва да въведат ефективни антидискриминационни мерки. Наравно с това, за да се борят със социалното изключване, да оправомощят хората и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила, обучението през целия живот и активните приобщаващи политики следва да се засилят, за да се създадат възможности на различните етапи от живота на хората и да ги предпазят от риска от изключване. Системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани, за да се осигури пълното им разгръщане с цел да осигурят адекватна подкрепа за доходите и достъп до здравеопазване — предоставяйки по този начин социално сближаване — като в същото време останат устойчиви финансово. Осигурителните системи следва да се фокусират върху гарантиране на сигурност на доходите в случай на преквалифициране и върху намаляване на бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване, такива като семейства само с един родител, малцинства, хора с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации в подкрепа на най-уязвимите.

Борбата срещу бедността и изключването остава жизненоважно предизвикателство. При преследването на тази цел е необходимо да се създадат възможности за всички социални групи да участват на пазара на труда или да се завърнат на него, независимо от местоживеенето или образователното равнище на лицата. От съществено значение е да се постигне равновесие между предоставянето на достатъчно чувство на сигурност и запазването на мотивацията за труд и печелене на доходи. За да се постигне тази цел, държавите-членки следва да полагат усилия за намаляване на бедността, включително и бедността сред работещите, да насърчават пълноценното и свободно участие в политиката, обществото, изкуствата и икономиката и да разширяват възможностите за заетост, като за тази цел се използва Европейският социален фонд. При това държавите-членки следва да обръщат особено внимание на нарастващия брой работещи бедни. За да се формулират конкретни цели за борба с бедността, следва да се изясни как следва да се „измерва“ бедността. Стандартното определение, съгласно което бедността е получаването на доходи, съответстващи на 60% от средния доход, трябва да има качествено измерение. Бедността не може да бъде определена посредством такъв едностранчив показател. Следва да се гарантира запазването на равни възможности, както и на достъпни, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), и в частност в социалната сфера и в областта на заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване, като се гарантира, че уязвимите и по-слаби групи от населението също имат достъп до тях. Държавите-членки следва също да гарантират, че информацията, предоставена в писмен или устен вид от публичните служби, е ясна и пълна и че отказът на право се обосновава, като се упоменават възможностите за обжалване от страна на съответното лице. Принципът, че не трябва да се прави разлика между мъже и жени с еднакво ниво на образование и еднаква работа, трябва да бъде правно обвързващ за всякакъв вид трудови правоотношения в държавите-членки. За да се борят със социалното изключване, да осигурят възможности за хората да играят активна роля в обществото и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила и активните приобщаващи политики трябва допълнително да се засилят, за да се създадат възможности и перспективи за работа, като се вземат предвид различните потребности и отговорности на различните етапи от живота на хората, да ги предпазят от риска от изключване и да предоставят подкрепа за намирането на качествена работа, по-специално за хората, които са най-откъснати от пазара на труда. Поради това следва да бъдат създадени ефективни подходи в рамките на една активна политика на пазара на труда за обучение и създаване на работни места за лицата, които са изключени от пазара на труда поради липса на квалификация. Същевременно системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани с оглед на пълното им разгръщане, с цел те да осигурят доходи над прага на бедност, да предоставят възможности за участие в социалния живот и достъп до здравеопазване, като едновременно с това трябва да се запази финансовата устойчивост на тези системи. Осигурителните системи следва да обезпечават сигурност на доходите в случай на преквалифициране и да намаляват бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване, такива като семейства само с един родител, малцинства, хора с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните. По-специално държавите-членки се ангажират да се борят срещу детската бедност чрез подходящи мерки, така че личното развитие на децата да не бъде ограничавано и те да не бъдат поставяни в неравностойно положение при започването на работа поради свързани с бедността пречки, спъващи свободното им развитие. Особено важно е гарантирането на равен достъп до образование и равни възможности за деца от семейства в неравностойно положение, за да се предотврати риска от социалното им изключване като възрастни. За да обезпечат по-голяма сигурност на доходите през различните етапи от живота, държавите-членки следва да гарантират подходящи минимални доходи, които да бъдат поне над прага на бедността, в съответствие с различните практики, колективни договори и законодателство в държавите-членки. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации, предназначени за преодоляване на различните социални рискове, които възникват в живота, особено по отношение на най-уязвимите, както и ефективно да прилагат приетите мерки за борба срещу дискриминацията. За повишаване на устойчивостта на публичните финанси държавите-членки следва да обърнат специално внимание на положителното въздействие, което подобренията в областта на социалното сближаване оказват върху националните бюджети. Намаляването на бедността и увеличаването на участието води до намаляване на социалните разходи и повишаване на данъчните приходи. Държавите-членки следва да гарантират високи минимални стандарти за качество на заетостта, за да се премахне бедността сред заетите лица.

Изменение  49

Предложение за решение

Приложение – Насока 10 – параграф 1 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Системите за социална закрила, включително системите за пенсионно осигуряване и здравеопазване, следва да бъдат подобрени и модернизирани, за да се гарантира социалната им целесъобразност, финансовата им устойчивост и способността им да откликват на променящите се потребности, като същевременно осигуряват подходяща закрила за всички лица в Европейския съюз срещу социална несигурност, свързана с здравословни проблеми, безработица и бедност.

 

Социалната сигурност следва да бъде подобрена от държавите-членки във връзка с краткосрочните договори, които засягат предимно жените, и най-вече бременните жени.

Изменение  50

Предложение за решение

Приложение – Насока 10 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да се намали с 25 % броя на европейците, които живеят под националните прагове на бедността, като по този начин се помогне на над 20 милиона души да излязат от бедността.

заличава се

(Последният параграф от текста на Комисията се помества пред първия параграф на изменението на Парламента.)


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На 27 април 2010 г. Комисията представи предложение за интегрирани насоки „Европа 2020“, като изложи рамката за новата стратегия и реформите, които трябва да се предприемат от държавите-членки. Предложението включва общи насоки за икономическата политика въз основа на член 121 от ДФЕС и насоки за заетостта въз основа на член 148 от ДФЕС. Както беше предложено от Комисията, тези два законодателни акта представляват отделни, но в същото време взаимосвързани инструменти, обединени в пакет от ограничен брой интегрирани насоки, с цел осигуряване на по-добра съгласуваност и яснота. Те са основните стълбове, върху които ще почива прилагането на стратегията "Европа 2020" и съдържат най-важните приоритети от съобщението на Комисията от 3 март относно стратегията "Европа 2020". Десетте интегрирани насоки (значително по-малък набор от насоки, заместващ предишните 24 насоки) включват 6 насоки в областта на икономиката и 4 в областта на заетостта. Съгласно предложението на Комисията областта "Заетост" от интегрираните насоки включва: Насока 7 - Увеличаване на участието в пазара на труда и намаляване на структурната безработица, Насока 8 - Развитие на квалифицирана работна сила, насърчаване на качествените работни места и ученето през целия живот, Насока 9 - Подобряване на показателите на образователните системи на всички равнища и увеличаване на участието във висшето образование, и Насока 10 - Борба срещу бедността и социалното изключване. Настоящият доклад се отнася за областта "Заетост" от интегрираните насоки, като същевременно отчита и предложенията на Комисията за областта "Икономическа политика".

Новите насоки за заетостта за 2020 г. се обсъждат в разгара на икономическата криза, която несъмнено ще окаже силно въздействие върху пазара на труда за много години напред. Въпреки някои насърчителни признаци за връщането на растежа, в повечето държави-членки икономиката все още е нестабилна. Следователно преките последици от кризата върху заетостта все още не се усещат напълно. Затова трябва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира устойчиво възстановяване и да се подобри потенциала на европейските икономики за създаване на работни места, както и да се помогне на младите хора да си намерят работа. Освен това, в повечето държави-членки все още са налице дългосрочни предизвикателства, като например демографските промени, глобализацията и прилагането на нови технологии, включително и нисковъглеродни технологии. За тях трябва да се намери решение в периода на възстановяване и след това. За тази цел е много важно изготвянето на европейска стратегия за заетостта за следващото десетилетие, която да бъде насочена към справяне с предизвикателствата и установяване на баланс между непосредствените предизвикателства, произтичащи от кризата, и тези в средносрочен и дългосрочен план.

В тези рамки докладчикът принципно подкрепя подхода на Комисията за ограничаване броя на насоките. Но също така докладчикът счита, че намаляването на броя на насоките и общите цели на равнището на ЕС не може да става за сметка на тяхната яснота и оперативна полезност за направляване на политиките на държавите-членки.

Следователно докладчикът счита, че някои аспекти от предложението на Комисията изискват допълнително обмисляне и изясняване. Тези аспекти включват по-специално следното:

- С оглед на настоящата икономическа и финансова криза и дългосрочните предизвикателства, пред които са изправени европейските общества, политиката в областта на заетостта трябва да играе много важна роля, наред с икономическата, социалната, образователната и другите политики. Освен това, трябва да се осигури съгласуваност между действията, предприемани от държавите-членки в различни области, например в сферата на икономиката, заетостта и социалната политика. В рамките на стратегията "Европа 2020" и програмите за реформи на държавите-членки това означава поемане на силен ангажимент за гарантиране, че инвестициите в устойчиво икономическо развитие улесняват също така и създаването на устойчиви работни места. Това също показва голямата важност на допълняемостта и съгласуваността между двете области на интегрираните насоки - икономика и заетост.

- Докладчикът подкрепя предложенията за предприемане на решителни действия за увеличаване на равнището на заетост на европейските жени и мъже, но счита, че тази цел може да се постигне, единствено ако държавите-членки обърнат внимание на насърчаването на мобилността и заетостта сред младежите, възрастните хора, лицата с увреждания и жените.

- В допълнение, целесъобразното използване на принципа за гъвкава сигурност, качественото образование, ученето през целия живот и борбата срещу структурната безработица представляват необходими предпоставки за постигане на общите цели и изпълнение на целите в областта на заетостта и социалната политика, както и за обезпечаване наличието на компетентна и квалифицирана работна ръка, необходима на работодателите.

- В тези рамки и като се има предвид положението на пазарите на труда, усилията на ЕС и държавите-членки за прилагане на стратегията "Европа 2020" и насоките за заетостта трябва също да отчитат нарастващия брой нови форми на труд и нетипични трудови договори и следва да осигурят подходяща законодателна рамка за тази област.

- Освен това осигуряването на квалифицирана работна ръка трябва да се придружава от солидни инвестиции за създаване на работни места, като МСП по принцип играят изключително важна роля за наемането на работници и насърчаването на растеж, създаващ заетост.

- Като надгражда върху опита на Лисабонската стратегия, докладчикът също така счита, че при стратегията "Европа 2020" следва да се положат допълнителни усилия за подобряване на нейното управление и инструментите за прилагането й. В тази връзка е много важна ролята на социалните партньори, на социалния диалог и други аспекти.

- И накрая, докладчикът силно вярва, че за да се постигне ефективност на стратегията "Европа 2020" и ефикасност на насоките за заетост, трябва да се разгледа внимателно също и въпросът за преодоляването на социално-икономическите различия между държавите-членки и между регионите. Затова трябва да се преследват целите на политиката на сближаване и трябва да се осигури взаимодействие между тази политика и другите секторни политики. През настоящия програмен период структурните фондове на ЕС и Кохезионният фонд, както и евентуални бъдещи финансови инструменти на ЕС трябва да играят ключова роля в това отношение.

Следователно измененията, предложени от докладчика, са насочени, от една страна, към увеличаване на яснотата и последователността на текста, и от друга страна, към разглеждане на горепосочените въпроси.


СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (28.6.2010)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки — част II от „Интегрирани насоки Европа 2020“

(COM(2010)0193 – C7‑0111/2010 – 2010/0115(NLE))

Докладчик по становище: Hans-Peter Martin

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1

Предложение за решение

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3.3, че Съюзът се бори със социалното изключване и дискриминация, и насърчава социалната справедливост и закрила, както и предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване.

(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3.3, че Съюзът се бори със социалното изключване и дискриминация, насърчава социалната справедливост и предоставя социална закрила; също така се очаква той да предприеме инициативи за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на високо равнище на заетост и осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване, както и изискванията, свързани с високо равнище на образование, обучение и опазване на здравето.

Изменение  2

Предложение за решение

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) Лисабонската стратегия за растеж и работни места спомогна за заздравяване на консенсуса около основната насока на икономическата политика и политиката за заетостта на ЕС. Съгласно стратегията, основните насоки за икономическата политика, както и насоките за заетостта бяха приети от Съвета през 2005 г. и преразгледани през 2008 г. 24-те насоки положиха основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда, за ЕС като цяло. Въпреки това, опитът показва, че насоките не определят достатъчно ясни приоритети и че връзките между тях можеше да бъдат по-здрави. Това ограничи тяхното въздействие върху националното изготвяне на политики.

(5) Лисабонската стратегия за растеж и работни места спомогна за заздравяване на консенсуса около основната насока на икономическата политика и политиката за заетостта на ЕС. Съгласно стратегията, основните насоки за икономическата политика, както и насоките за заетостта бяха приети от Съвета през 2005 г. и преразгледани през 2008 г. 24-те насоки положиха основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на равнище макроикономика, микроикономика и пазар на труда, за ЕС като цяло. Очакванията по отношение на Лисабонската стратегия не бяха изпълнени. В стратегията „Европа 2020“ трябва да се направят изводи от грешките в старата стратегия и след това да се разработят последователни мерки и стратегии, които могат да бъдат финансирани, приложени и контролирани и чиито резултати трябва постоянно да се измерват, за да може изпълнението на поставените цели да се проверява непрекъснато.

Изменение  3

Предложение за решение

Съображение 5 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(5a) Преди да създаде нови инициативи, Европейският съюз се нуждае от значително подобряване на съществуващите политики и тяхното изпълнение.

Изменение  4

Предложение за решение

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7) Комисията предложи да се изработи нова стратегия за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“, за да може ЕС да излезе от кризата по-силен, и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пет основни цели, които са изброени в съответните насоки, представляват общи цели, насочващи действията на държавите-членки и на Съюза. Държавите-членки следва да положат всички усилия да постигнат националните цели и да отстранят препятствията, които ограничават растежа.

(7) Комисията предложи да се изработи нова стратегия за следващото десетилетие, стратегията „Европа 2020“, за да може ЕС да излезе от кризата по-силен, и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Пет основни цели, които са изброени в съответните насоки, представляват общи цели, насочващи действията на държавите-членки и на Съюза. Държавите-членки следва да поемат задължението да постигнат националните цели. Те следва да се концентрират върху повишаването на заетостта и отстраняването на препятствията пред растежа, които произтичат от законодателството, бюрокрацията и неправилното разпределяне на средствата на национално равнище.

Изменение  5

Предложение за решение

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза, държавите-членки следва да проведат амбициозни реформи, за да осигурят макроикономическа стабилност и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността, да намалят макроикономическите неравновесия и да подобрят показателите на пазара на труда. Прекратяването на данъчното стимулиране следва да се осъществи и координира в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза, държавите-членки следва да проведат амбициозни структурни реформи, за да осигурят макроикономическа стабилност и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността, да намалят макроикономическите неравновесия, да засилят социалното сближаване, да увеличат производителността и да подобрят показателите на пазара на труда. Постепенното прекратяване на данъчното стимулиране, което трябва да започне веднага, след като икономиката поеме по пътя на устойчивото възстановяване, следва да се осъществи и координира, наред с другото, в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

Изменение  6

Предложение за решение

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, като осигурят достъп за всеки, и като укрепват изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в ЕС. Те следва да насърчават предприемчивостта и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване, и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.

(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието в международен план, като осигурят достъп за всеки, и като укрепват изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в ЕС. Те следва чрез законодателството и отпускането на средства активно да насърчават предприемаческия дух и по този начин да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване, и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.

Изменение  7

Предложение за решение

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9a) С цел да се стимулира икономическия растеж, държавите-членки следва да намалят бюрократичната тежест, да ограничат прекомерното регулиране, да понижат високите данъци и да избягват протекционистични политики.

Изменение  8

Предложение за решение

Съображение 9 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9б) Изграждането на ефективен единен пазар е ключов елемент за измерване на общите макроикономически резултати на ЕС; за паричния съюз е особено важно да осигурява икономически ползи, да води до възстановяване на растежа и създаване на нови възможности за работа.

Изменение  9

Предложение за решение

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10) Държавите-членки следва също така, посредством програмите си за реформи, да се стремят към „устойчив растеж“. Устойчив растеж означава изграждане на ефикасна спрямо ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на разходите и ползите, и използването на водачеството на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии, включително екологични технологии. Държавите-членки следва да изпълнят необходимите реформи, за да намалят емисиите на парникови газове и да използват ресурсите ефикасно. Те също така следва да подобрят стопанската среда, да стимулират създаването на екологични работни места и да модернизират промишлената си база.

(10) Държавите-членки следва също така, посредством програмите си за реформи, да се стремят към „устойчив растеж“. Устойчив растеж означава изграждане на ефикасна спрямо ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на разходите и ползите, и използването на водачеството на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии, включително екологични технологии. Тези технологии трябва, доколкото е възможно, да бъдат достъпни за всички фирми, в това число микропредприятията и малките и средни предприятия, така че промените, насочени към повишаване на устойчивостта, да могат да се извършат във всички области. Държавите-членки следва да изпълнят необходимите реформи, за да намалят емисиите на парникови газове и да използват ресурсите ефикасно. Те също така следва да подобрят стопанската среда, да стимулират създаването на екологични работни места и да модернизират промишлената си база. Финансовата кризата не следва да пречи или забавя този изключително важен преход към „зелена” и устойчива икономика.

Изменение  10

Предложение за решение

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Програмите за реформи на държавите-членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни мигранти. Те също така следва да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, развитие на подходящи умения, повишаване на качеството на работните места и борба срещу сегментирането, структурната безработица и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.

(11) Програмите за реформи на държавите-членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, и по-специално промяната, свързана с новите технологии, автоматизацията и компютърната революция, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни мигранти. Те също така следва да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на гъвкави пазари на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, развитие на подходящи умения, повишаване на качеството на работните места и борба срещу сегментирането, структурната безработица и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.

Изменение  11

Предложение за решение

Съображение 11 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(11a) С оглед постигане на целта за „приобщаващ растеж“, по инициатива на Комисията държавите-членки следва да създадат правна рамка за новите форми на заетост, която да гарантира правна равнопоставеност на работещите и същевременно да създава възможности за заетост, която да не поощрява допълнително сегментиране на пазара на труда, да гарантира широкообхватна закрила на личните и колективни права на работниците и да осигурява необходимата социална защита.

Изменение  12

Предложение за решение

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12) Структурните реформи на ЕС и държавите-членки могат ефективно да допринесат за растежа и работните места, ако увеличат конкурентоспособността на ЕС в глобалната икономика, открият нови възможности за европейските износители и предоставят конкурентен достъп до жизнено важен внос. Поради това реформите следва да вземат предвид външното си отражение върху конкурентоспособността, за да се стимулира европейския растеж и участието на открити и справедливи пазари навсякъде по света.

(12) Структурните реформи на ЕС и държавите-членки могат ефективно да допринесат за качествен растеж и устойчивост на работните места, ако отговорят по подходящ начин на продължаващата икономическа и финансова криза и по този начин увеличат конкурентоспособността на ЕС в глобалната икономика, открият нови възможности за европейските износители и предоставят конкурентен достъп до жизнено важен внос. Поради това реформите следва да вземат предвид външното си отражение върху конкурентоспособността, за да се стимулира растежа в Европейския съюз и участието на открити и справедливи пазари навсякъде по света.

Изменение  13

Предложение за решение

Съображение 12 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(12a) По време на процеса на разработване и провеждане на структурните реформи държавите-членки следва да обърнат специално внимание на това да се гарантира, че насърчаваният растеж осигурява значителна заетост и се придружава от създаване на много работни места в реалната икономика.

Изменение  14

Предложение за решение

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) Стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена с интегриран набор от политики, които държавите-членки следва да изпълнят изцяло и с еднакво темпо, с цел да постигнат положителните вторични ефекти от координираните структурни реформи.

(13) Стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена с интегриран набор от политики, които държавите-членки следва да изпълнят изцяло и в зависимост от техните различни структури - с възможно най-бързо темпо, с цел да постигнат положителните вторични ефекти от координираните структурни реформи.

Изменение  15

Предложение за решение

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13a) При планирането и отпускането на финансиране от ЕС, включително от Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, държавите-членки следва да вземат предвид стратегията "Европа 2020", и по-специално аспектите на политиката на заетост и социалната политика.

Изменение  16

Предложение за решение

Съображение 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14) Докато настоящите насоки са насочени към държавите-членки, стратегията „Европа 2020“ следва да се изпълнява в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, като тясно асоциира парламенти, както и социални партньори и представители на гражданското общество, които да допринесат за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията.

(14) Докато настоящите насоки са насочени към държавите-членки, от съществено значение е стратегията „Европа 2020“ да се изпълнява в партньорство с всички национални, регионални и местни власти, като тясно асоциира парламенти, както и представители на гражданското общество. Социалните партньори играят особена роля на национално равнище, тъй като без тяхното участие е невъзможно практическото прилагане на стратегията за заетост в предприятията. Всички страни трябва да получат равни права за допринасяне за създаването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и цялостното комуникиране по стратегията, тъй като социалните политики трябва да отговарят на местните условия и предпочитания.

Изменение  17

Предложение за решение

Съображение 14 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14a) Усилията на държавите-членки, насочени към извършването на амбициозни реформи и постигането на национални цели, следва да бъдат придружени от намаляване на бюрокрацията и административните и законодателни пречки, както и от ориентиране към ефективност и прозрачност на програмите и мерките.

Изменение  18

Предложение за решение

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15) Стратегията „Европа 2020“ е подкрепена с по-малък набор от насоки, заменящ предишния набор от 24 насоки и насочен към заетостта и основите въпроси на икономическата политика по един съгласуван начин. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приложени към настоящото решение са неразривно свързани с насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към Препоръка […] на Съвета от […] г. Заедно, те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.

(15) Стратегията „Европа 2020“ е подкрепена с набор от насоки, заменящ предишния набор от 24 насоки и насочен към заетостта и основите въпроси на икономическата политика по един съгласуван начин. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приложени към настоящото решение са неразривно свързани с насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към Препоръка […] на Съвета от […] г. Заедно, те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.

Изменение  19

Предложение за решение

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17) Въпреки че трябва да се изготвят всяка година, насоките следва да останат в значителната си част стабилни до 2014 г., за да се осигури съсредоточаване върху изпълнението,

(17) За да се провери съответно дали поставените цели са постигнати, насоките следва да останат в значителната си част стабилни до 2020 г. Веднъж на всеки три години следва да се извършва оценка постигнатите цели.

Изменение  20

Предложение за решение

Съображение 17 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(17a) Междувременно предприетите мерки и резултатите от тях следва да се анализират от академичните среди и да им се прави критичен анализ.

Изменение  21

Предложение за решение

Насока 7 – параграф - 1 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Всички политики и мерки в рамките на стратегията "Европа 2020" следва силно да насърчават равните възможности и равенството между половете и следва да включват аспектите на равенството между половете. Това включва инициативи, насочени към подобряване на правата на жените и борба с дискриминацията срещу жените. Системите за социална защита следва да бъдат преразгледани с оглед премахване на елементи, които създават неравенство между половете. Условията на труд следва да бъдат подобрени в сектори, в които жените са по-силно представени. Следва да се разгледа въпросът за принудителното налагане на непълно работно време. Следва да се увеличи равенството между половете в обучението и образованието. Разликата между половете по отношение на възнагражденията следва да бъде намалена на 0-5 % до 2020 г. Подобреното предоставяне на достъпни, евтини, гъвкави и висококачествени грижи за всички, и по-специално достъп до детски заведения, е важен начин за улесняване и насърчаване на процеса на равнопоставеност между половете.

Изменение  22

Предложение за решение

Насока 7 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следва да засилят социалния диалог и да се борят със сегментирането на пазара на труда чрез мерки, насочени срещу временната и несигурната заетост, непълната заетост и недекларирания труд. Професионалната мобилност следва да се поощрява. За качеството на работните места и условията на труд следва да действа чрез борба с ниското заплащане и с осигуряване на адекватна социална сигурност също и за хората със срочни трудови договори и за самостоятелно заетите лица. Услугите по заетост следва да се укрепят и да бъдат отворени за всички, включително млади хора и застрашени от безработица, а персонализирани услуги да са насочени към тези, които са най-откъснати от пазара на труда.

Държавите-членки следва да засилят социалния диалог и да реагират на сегментирането на пазара на труда чрез подходяща социална закрила срещу временната и несигурната заетост, както и да се борят с недекларирания труд. Професионалната мобилност следва да се поощрява. За качеството на работните места и условията на труд следва да действа чрез борба с ниското заплащане и с осигуряване на адекватна социална сигурност също и за хората със срочни трудови договори и за самостоятелно заетите лица. Услугите по заетост следва да се укрепят и да бъдат отворени за всички, включително млади хора и застрашени от безработица, а персонализирани услуги да са насочени към тези, които са най-откъснати от пазара на труда.

Изменение  23

Предложение за решение

Насока 7 - параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С цел да се увеличи конкурентоспособността и да се повишат равнищата на участие, особено за ниско квалифицираните, както и в съответствие с насока 2 за икономическа политика, държавите-членки следва да преразгледат данъчните и осигурителните системи, както и капацитета на публичните служби да предоставят необходимата подкрепа. Държавите-членки следва да увеличат участието на работната сила посредством политики за насърчаване на активното остаряване, равенството на половете и равното заплащане, както и пазарно интегриране на младите хора, лицата с увреждания, законните мигранти и други уязвими групи. Политиките за равновесие между професионалния и личния живот заедно с предоставянето на достъпни грижи и иновации в организацията на труда следва да целят повишаване на равнищата на заетост, особено сред младежта, по-възрастните работници и жените, и в частност за запазване на високо квалифицираните жени в научната и в техническата област. Държавите-членки следва също така да отстранят преградите пред достъпа на пазара на труда на новодошли, да подкрепят самостоятелната заетост и създаването на работни места в области, включващи екологичната заетост и грижи, както и да насърчават социалните иновации.

С цел да се увеличи конкурентоспособността и да се повишат равнищата на участие, особено за ниско квалифицираните, както и в съответствие с насока 2 за икономическа политика, държавите-членки следва да преразгледат данъчните и осигурителните системи, както и капацитета на публичните служби да предоставят необходимата подкрепа. Държавите-членки следва да увеличат участието на работната сила посредством политики за насърчаване на активното остаряване, равенството на половете и равното заплащане, както и пазарно интегриране на младите хора, лицата с увреждания, законните мигранти и други уязвими групи. Политиките за равновесие между професионалния и личния живот заедно с предоставянето на достъпни грижи и иновации в организацията на труда следва да целят повишаване на равнищата на заетост, особено сред младежта, по-възрастните работници и жените, и в частност за запазване на високо квалифицираните жени в научната и в техническата област. Обменът на стажанти между държавите-членки следва да бъде силно насърчаван, също и в областта на учителската професия. Държавите-членки следва също така да отстранят преградите пред достъпа на пазара на труда на новодошли, да подкрепят самостоятелната заетост и създаването на работни места в области, включващи екологичната заетост и грижи, както и да насърчават социалните иновации. С цел насърчаването на „зелени работни места“ държавите-членки следва да предлагат мерки за преквалификация на работниците, които понастоящем работят в сектори с високи емисии на CO2. За подобряване на функционирането и ефективността на пазара на труда държавите-членки следва да ангажират активно социалните партньори при разработването на националните политики и следва да зачитат напълно правото им, съгласно националните закони и практики, да сключват и прилагат колективни трудови договори.

Изменение   24

Предложение за решение

Насока 7 - Основни цели

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е целта да се постигне до 2020 г. 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години, включително посредством по-голямо участие на младежта, по-възрастните работници и ниско квалифицираните работници, както и с по-доброто интегриране на законните мигранти.

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е целта да се постигне до 2020 г. най-малко 75 % заетост за жените, както и за мъжете на възраст между 20 и 64 години, включително посредством по-голямо участие на младежта, по-възрастните работници и ниско квалифицираните работници, и по-специално по-възрастните жени, както и с по-доброто интегриране на законните мигранти, и също така да се намали младежката безработица.

Изменение  25

Предложение за решение

Насока 8 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следва да насърчават производителността и шансовете за заетост посредством предоставяне на достатъчно знания и умения, за да може да се отговори на текущото и бъдещето търсене на пазара на труда. Качественото начално образование и привлекателното професионално обучение трябва да се допълват от ефективни стимули за обучение през целия живот, възможности за втори шанс, осигуряване на всеки пълнолетен възможността да повиши с една степен своята квалификация, както и от политики за целева миграция и интеграция. Държавите-членки следва да развият системи за признаване на придобитите компетенции, отстраняване на преградите пред професионалната и географската мобилност на работниците, насърчаване на придобиването на интердисциплинарни компетенции и творчески дух, както и да съсредоточат усилията си в частност върху подкрепата за ниско квалифицираните и върху повишаването на шансовете за заетост на по-възрастните работници, като в същото време увеличат обучението, уменията и опита на високо квалифицираните работници, включително изследователите.

Държавите-членки следва да насърчават производителността и шансовете за заетост посредством предоставяне на достатъчно знания и умения, за да може да се отговори на текущото и бъдещето търсене на пазара на труда. Качественото начално образование и привлекателното професионално обучение трябва да се допълват от ефективни стимули за обучение през целия живот, възможности за втори шанс, осигуряване на всеки пълнолетен възможността да повиши с една степен своята квалификация, както и от политики за целева миграция и интеграция. Държавите-членки следва да развият системи за признаване на придобитите компетенции, отстраняване на преградите пред професионалната и географската мобилност на работниците, насърчаване на придобиването на интердисциплинарни компетенции и творчески дух, както и да съсредоточат усилията си в частност върху подкрепата за ниско квалифицираните и по-възрастните работници и повишаване на шансовете им за заетост, като в същото време увеличат обучението, уменията и опита на високо квалифицираните работници, включително изследователите. Държавите-членки трябва да разработят система, която да позволява сравняване на качеството на професионалните квалификации и съответното им признаване в рамките на Съюза, подобно на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити на студентите.

Изменение  26

Предложение за решение

Насока 8 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В сътрудничество със социалните партньори и стопанските организации държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, укрепят образователното и професионалното насочване съвместно със систематично информиране за новооткрити работни места и възможности, да насърчават предприемчивостта и подобреното прогнозиране на необходимостта от умения. Инвестирането в развитие на човешките ресурси, повишаване на квалификацията и участието в схеми за обучение през целия живот следва да се насърчава посредством съвместен финансов принос от правителства, физически лица и работодатели. За да подпомогнат младите хора и в частност тези, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки в сътрудничество със социалните партньори следва да задействат схеми, които да помогнат на наскоро дипломиралите се да намерят първата си работа или възможности за допълнително образование или обучение, включително професионални стажове, както и да се намесят бързо, когато млади хора стават безработни. Редовният мониторинг на показателите на политиката за повишаване на квалификацията и за вземане на предпазни мерки следва да спомогне за идентифицирането на области, нуждаещи се от подобряване,както и за увеличаването на способността на образователните и обучаващите системи да реагират на потребностите на пазара на труда. Фондовете на ЕС следва да бъдат напълно мобилизирани от държавите-членки, за да подкрепят тези цели.

В сътрудничество със социалните партньори и стопанските организации държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, укрепят образователното и професионалното насочване, съвместно със систематично информиране и подходящи мерки за насърчаване, за новооткрити работни места и възможности, да насърчават участието на стопански организации в образованието, обучението и допълнителното обучение и подобреното прогнозиране на необходимостта от умения. Инвестирането в планиране и развитие на персонала, повишаване на квалификацията и участието в схеми за обучение през целия живот следва да се насърчава посредством съвместен финансов принос от правителства и работодатели. За да подпомогнат младите хора и в частност тези, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки в сътрудничество със социалните партньори следва да задействат схеми, които да помогнат на младите хора със или без квалификация при напускане на училището да намерят първата си работа или възможности за допълнително образование или обучение, включително професионални стажове, както и да се намесят бързо, когато млади хора стават безработни. Редовният мониторинг на показателите на политиката за повишаване на квалификацията и за вземане на предпазни мерки следва да спомогне за идентифицирането на области, нуждаещи се от подобряване, както и за по-добро ориентиране на образователните и обучаващите системи към професионални области с добро бъдеще. За подкрепа на целите за обучение през целия живот, достъп до обучение и географска мобилност държавите-членки следва да въведат нови форми на дистанционно и електронно обучение (е-обучение), основаващо се на използването на интернет, за да допълнят традиционните форми на обучение. Фондовете на ЕС следва да бъдат напълно мобилизирани от държавите-членки, за да подкрепят тези цели.

Изменение  27

Предложение за решение

Насока 9 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С цел да се осигури достъп до качествено образование и обучение за всички и да се подобрят образователните резултати, държавите-членки следва да инвестират ефикасно в образователни и обучаващи системи именно, за да се повиши нивото на квалификация на работната сила на ЕС, позволявайки да се отговори на бързо променящите се нужди на съвременните пазари на труда. Действията следва да обхващат всички сектори (от образованието в ранното детство и училищата до висшето образование, професионалното образование и обучение, както и обучението за възрастни) като също се взема предвид обучението в неофициален и неформален контекст. Реформите следва да целят осигуряване на придобиването на ключови компетенции, които са необходими на всеки индивид, за да успее в икономика, основана на знанието, особено по отношение на шансовете за заетост, по-нататъшно обучение, или умения в областта на ИКТ. Следва да се предприемат стъпки да се осигури свързаната с обучението мобилност на младите хора и преподавателите да се превърне в норма. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на образователните и обучаващи системи, по-специално чрез въвеждането на национални рамки за квалификация, които дават възможност за гъвкави образователни пътеки, и чрез развитието на партньорства между сферата на образованието/обучението и професионалната сфера. Преподавателската професия следва да се направи по-привлекателна. Висшето образование следва да стане по-открито за нетрадиционни учащи се и участието във висшето или еквивалентно на него образование следва да се повиши. С оглед намаляване на броя млади хора, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки следва да предприемат всички необходими стъпки да предотвратят преждевременното напускане на училище.

С цел да се осигури достъп до качествено образование и обучение за всички и да се подобрят образователните резултати, държавите-членки следва да инвестират ефикасно в образователни и обучаващи системи и системи за допълнително обучение именно, за да се повиши нивото на квалификация на работната сила на ЕС, позволявайки да се отговори на бързо променящата се професионална сфера. В Европейския съюз следва да се въведе единен минимален стандарт за основно образование, в рамките на който всяко дете в ЕС да има право на безплатно място в училище, независимо от социалното положение на родителите. Действията следва да обхващат всички сектори (от образованието в ранното детство и училищата до висшето образование, професионалното образование и обучение, както и обучението за възрастни) като също се взема предвид обучението в неофициален и неформален контекст. Качеството на образованието и обучението, по-специално в областта на висшето и университетско образование, следва да отговаря на международните стандарти, за да гарантира трайна конкурентоспособност на работниците в държавите-членки. Реформите следва да целят осигуряване на придобиването на ключови компетенции, които са необходими на всеки индивид, за да успее в икономика, основана на знанието, особено по отношение на шансовете за заетост, по-нататъшно обучение, или умения в областта на ИКТ. Следва да се предприемат стъпки да се осигури свързаната с обучението мобилност на младите хора и преподавателите да бъде улеснена. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на образователните и обучаващи системи, по-специално чрез въвеждането на национални рамки за квалификация, които дават възможност за образователни пътеки, в това число за по-възрастните хора, и чрез развитието на партньорства между сферата на образованието/обучението и професионалната сфера. Преподавателската професия следва да се направи по-привлекателна. Висшето образование следва да стане по-открито за нетрадиционни учащи се и участието във висшето или еквивалентно на него образование следва да се повиши. По принцип всеки учащ се трябва да се насърчава и от него да се изисква постигането на определени резултати според индивидуалните му способности. С оглед намаляване на броя млади хора, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки следва да предприемат всички необходими стъпки да предотвратят преждевременното напускане на училище чрез индивидуално насърчаване и подкрепа. За да могат изключително надарените и способни млади хора да развият напълно личния си потенциал, държавите-членки трябва да приемат целеви мерки, за да насърчат и подкрепят потенциала им за развитие. За лицата, които поради различни причини не могат да участват в тези системи, трябва да се осигури социална закрила, която да не се ограничава само до предпазване от бедност. На лицата, които поради болест и/или настъпване на увреждания не могат повече да упражняват своята професия, трябва да бъдат предоставени специални възможности за допълнителна професионална квалификация и/или преквалификация.

Изменение  28

Предложение за решение

Насока 9 - Основни цели

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да се намали процента на преждевременно напусналите училище до 10 %, като същевременно се увеличи делът на населението на възраст между 30 и 34 години, завършили висше или еквивалентно на него образование на най-малко 40 % до 2020 г.

Основните цели на ЕС, на базата на които държавите-членки ще определят националните си цели, са да се намали процента на преждевременно напусналите училище до 10 %, като същевременно се увеличи делът на населението на възраст между 30 и 34 години, завършили висше или еквивалентно на него образование на най-малко 40 % до 2020 г. В съответствие с признатите изчисления на ОИСР, всяка държава-членка следва да отдели 6% от своя БВП, и ако е възможно повече, за частни и публични инвестиции в учебните заведения във всички области на образованието.

Изменение  29

Предложение за решение

Насока 10 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Усилията на държавите-членки за намаляване на бедността следва да целят насърчаване на пълното участие в обществото и икономиката и разширяване на възможностите за заетост, като напълно използват Европейския социален фонд. Усилията следва също така да се съсредоточат върху осигуряването на равни възможности, включително посредством достъпни, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), и в частност здравеопазване. Държавите-членки следва да въведат ефективни и антидискриминационни мерки. Наравно с това, за да се борят със социалното изключване, да оправомощят хората и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила, обучението през целия живот и активните приобщаващи политики следва да се засилят, за да се създадат възможности на различните етапи от живота на хората и да ги предпазят от риска от изключване. Системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани, за да се осигури пълното им разгръщане с цел да осигурят адекватна подкрепа за доходите и достъп до здравеопазване — предоставяйки по този начин социално сближаване — като в същото време останат устойчиви финансово. Осигурителните системи следва да се фокусират върху гарантиране на сигурност на доходите в случай на преквалифициране и върху намаляване на бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване, такива като семейства само с един родител, малцинства, хора с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации в подкрепа на най-уязвимите.

За постигането на тази цел държавите-членки следва да засилят усилията си за премахване на бедността, включително наличието на работещи бедни. Усилията следва да целят насърчаване на пълното участие, по собствено решение, в политиката, обществото, изкуствата и икономиката и разширяване на възможностите за заетост, като напълно използват Европейския социален фонд. Усилията следва също така да се съсредоточат върху запазване и реализиране на равните възможности и на достъпа до евтини, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), в частност в областта на здравеопазването, особено по отношение на услугите в областта на социалните грижи, заетостта, здравеопазването и услугите в помощ на домакинствата. Държавите-членки следва да въведат активни и ефективни антидискриминационни мерки. Принципът, че не трябва да се прави разлика между мъже и жени с еднакво ниво на образование и еднаква работа, трябва да бъде правно обвързващ за всякакъв вид трудови правоотношения в държавите-членки. Наравно с това, за да се борят със социалното изключване, да оправомощят хората и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила, обучението през целия живот и активните приобщаващи политики следва да се засилят, за да се създадат възможности на различните етапи от живота на хората и да ги предпазят от риска от изключване. Системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани, за да се осигури пълното им разгръщане с цел да осигурят доходи над прага на бедността и достъп до здравеопазване — като по този начин запазят социалната сплотеност. Осигурителните системи следва да се фокусират върху гарантиране на сигурност на доходите, в случай на преквалифициране, и върху намаляване на бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване, такива като семейства само с един родител, малцинства, лица с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации, предназначени за справяне с различните социални рискове в живота на хората, особено на най-уязвимите лица. За повишаване на устойчивостта на публичните финанси държавите-членки следва да обърнат специално внимание на положителното въздействие, което подобренията в областта на социалното сближаване оказват върху националните бюджети. Намаляването на бедността и увеличаването на участието води до намаляване на социалните разходи и повишаване на данъчните приходи.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Слави Бинев, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Vicky Ford, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Enikő Győri, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Íñigo Méndez de Vigo, Sławomir Witold Nitras, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elena Băsescu, David Casa, Илиaна Ивaнова, Syed Kamall, Philippe Lamberts


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (23.6.2010)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020

(COM(2010)0193 – C7‑0111/2010 – 2010/0115(NLE))

Докладчик по становище: Eva-Britt Svensson

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1

Предложение за решение

Съображение 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1a) Член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява, че Европейският парламент и Съветът приемат мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност.

Изменение  2

Предложение за решение

Съображение (2)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3.3, че Съюзът се бори със социалното изключване и дискриминация, и насърчава социалната справедливост и закрила, както и предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване.

(2) Договорът за Европейския съюз постановява в член 3.3, че Съюзът се бори със социалното изключване и дискриминация, и насърчава справедливостта, социалната закрила и равенството между жените и мъжете, както и предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация между социалните политики на държавите-членки. Член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване.

Изменение  3

Предложение за решение

Съображение 2 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(2a) Член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз постановява, че във всичките си действия Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Член 10 добавя, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В член 2 от Договора за Европейския съюз се обявява, че европейското общество се характеризира с плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.

Изменение  4

Предложение за решение

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза, държавите-членки следва да проведат амбициозни реформи, за да осигурят макроикономическа стабилност и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността, да намалят макроикономическите неравновесия и да подобрят показателите на пазара на труда. Прекратяването на данъчното стимулиране следва да се осъществи и координира в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

(8) Като част от всеобхватни „стратегии за излизане“ за икономическата криза, държавите-членки следва да проведат амбициозни реформи, за да осигурят макроикономическа стабилност и устойчивостта на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността, да намалят макроикономическите неравновесия, да подобрят показателите на пазара на труда, и следва да преразгледат необходимостта от реформи на пенсионните си системи съобразно реалната демографска ситуация и прогнозите за развитието ѝ в средносрочен и дългосрочен план. Прекратяването на данъчното стимулиране следва да се осъществи и координира в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

Изменение  5

Предложение за решение

Съображение 8 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(8a) като има предвид, че държавите-членки предвиждат съкращения на разходите в публичния сектор, по-специално в областта на грижите и образованието, те следва първо да разгледат въздействието на такива съкращения върху заетостта на жените.

Изменение  6

Предложение за решение

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, като осигурят достъп за всеки, и като укрепват изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в ЕС. Те следва да насърчават предприемчивостта и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване, и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.

(9) В рамките на стратегията „Европа 2020“ държавите-членки следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, воден от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието, като се борят срещу сексистките стереотипи и осигурят достъп за всеки, и укрепване на изследователските и стопански показатели с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в ЕС. Те следва да насърчават предприемчивостта и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени работни места, териториално, икономическо и социално сближаване и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства, свързани с обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии в този контекст е съществено.

Изменение  7

Предложение за решение

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Програмите за реформи на държавите членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни мигранти. Те също така следва да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, развитие на подходящи умения, повишаване на качеството на работните места и борба срещу сегментирането, структурната безработица и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.

(11) Програмите за реформи на държавите членки следва също така да се стремят към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сближаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, като по този начин участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през целия жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие в пазара на труда, особено за жени, по-възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни мигранти. Те също така следва да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони. Поради това осигуряването на ефективно функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, развитие на подходящи умения, борба срещу сексистките стереотипи, повишаване на качеството на работните места и борба срещу сегментирането, структурната безработица и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила, равните възможности и активно приобщаване за намаляване на бедността, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи. Държавите-членки следва също да се стремят към увеличаване на възможностите за трудова заетост за жените работници в селскостопанския сектор, като им осигуряват равно третиране в сравнение с другите сектори на пазара на труда.

Изменение  8

Предложение за решение

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13а) При отчитането на равнището на безработица държавите-членки следва да предоставят ясни и съпоставими данни, с разбивка по полове, които отразяват правилно съотношението на труда, позволяващо на работника да бъде икономически независим, заетостта на непълен работен ден и частичната безработица в статистическите данни за работната сила.

Изменение  9

Предложение за решение

Приложение - насока 7 - заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Увеличаване на участието в пазара на труда и намаляване на структурната безработица

Увеличаване на участието в пазара на труда, намаляване на безработицата и насърчаване на равенството между половете

Изменение  10

Предложение за решение

Приложение - насока 7 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следва да засилят социалния диалог и да се борят със сегментирането на пазара на труда чрез мерки, насочени срещу временната и несигурната заетост, непълната заетост и недекларирания труд. Професионалната мобилност следва да се поощрява. За качеството на работните места и условията на труд следва да действа чрез борба с ниското заплащане и с осигуряване на адекватна социална сигурност също и за хората със срочни трудови договори и за самостоятелно заетите лица. Услугите по заетост следва да се укрепят и да бъдат отворени за всички, включително млади хора и застрашени от безработица, а персонализирани услуги да са насочени към тези, които са най-откъснати от пазара на труда.

Държавите-членки следва да засилят социалния диалог и да се борят със сегментирането на пазара на труда чрез мерки, насочени срещу временната и несигурната заетост, непълната заетост и недекларирания труд. Професионалната мобилност следва да се поощрява. За качеството на работните места и условията на труд следва да действа чрез борба с ниското заплащане и с осигуряване на адекватна социална сигурност също и за хората със срочни трудови договори и за самостоятелно заетите лица. Услугите по заетост следва да се укрепят и да бъдат отворени за всички, включително жени, млади хора и застрашени от безработица, а персонализирани услуги да са насочени към тези, които са най-откъснати от пазара на труда. Държавите-членки следва да променят моделите и условията на труд на жените, за да укрепят позицията им на пазара на труда и да гарантират социалната им защита и други права на жените, включително на жените, които имат статут на самостоятелно заети лица.

Изменение  11

Предложение за решение

Приложение - насока 7 - параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С цел да се увеличи конкурентоспособността и да се повишат равнищата на участие, особено за ниско квалифицираните, както и в съответствие с насока 2 за икономическа политика, държавите-членки следва да преразгледат данъчните и осигурителните системи, както и капацитета на публичните служби да предоставят необходимата подкрепа. Държавите-членки следва да увеличат участието на работната сила посредством политики за насърчаване на активното остаряване, равенството на половете и равното заплащане, както и пазарно интегриране на младите хора, лицата с увреждания, законните мигранти и други уязвими групи. Политиките за равновесие между професионалния и личния живот заедно с предоставянето на достъпни грижи и иновации в организацията на труда следва да целят повишаване на равнищата на заетост, особено сред младежта, по-възрастните работници и жените, и в частност за запазване на високо квалифицираните жени в научната и в техническата област. Държавите-членки следва също така да отстранят преградите пред достъпа на пазара на труда на новодошли, да подкрепят самостоятелната заетост и създаването на работни места в области, включващи екологичната заетост и грижи, както и да насърчават социалните иновации.

С цел да се увеличи конкурентоспособността и да се повишат равнищата на участие, особено за ниско квалифицираните, както и в съответствие с насока 2 за икономическа политика, държавите-членки следва да преразгледат данъчните и осигурителните системи, както и капацитета на публичните служби да предоставят необходимата подкрепа, включително като премахнат пречките пред участието на жените на пазара на труда. Държавите-членки следва да увеличат участието в пазара на труда на населението в икономически активна възраст посредством политики, които насърчават активното остаряване, равенството на половете и равното заплащане, достъпа до социална и трудова закрила и обезщетения за жените. Освен това, следва да се отдели специално внимание на определени уязвими групи, които се изправят пред особени трудности намиране на работа, например, наред с другите, младите хора, лицата с увреждания и мигрантите. Политиките за равновесие между професионалния и личния живот следва да целят повишаване на равнищата на заетост, особено сред младежта, по-възрастните работници и жените. Следва да бъдат взети активни мерки за увеличаване на участието на жените в научната и техническата област, задържането им в тези области и увеличаване на шансовете им за повишение. С цел да бъдат подобрени възможностите за съчетаване на професионалния и личния живот на мъжете и жените, държавите-членки следва да предоставят на служителите правото на почасова заетост и гъвкавост по отношение на работното време и работното място, достъп до гъвкави, висококачествени и на достъпни цени грижи за деца , както и за други зависими лица, и достатъчно време за отпуск по майчинство, бащинство, за гледане на родители и за осиновяване. За да гарантират успеха на политиките относно равенството, държавите-членки следва също така да отстранят преградите пред достъпа на пазара на труда на новодошли и на жени, да подкрепят самостоятелната заетост и създаването на работни места в области, включващи екологичната заетост, която също е предварително условие за по-добре платени, висококвалифицирани и удовлетворяващи работни места зи жените, и грижи, както и да насърчават социалните иновации.

Изменение  12

Предложение за решение

Приложение - насока 7 - параграф 3 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Следва да бъдат взети конкретни мерки за премахване на пречките, пред които са изправени жените и по-специално по-възрастните жени, младите жени, жените мигранти, жените от малцинствата, лесбийките, транссексуалните жени и жените с увреждания, при навлизането им на пазара на труда, включително тези мерки, които активно се борят срещу различните форми на дискриминация и социално изключване, с които жените се сблъскват.

Изменение  13

Предложение за решение

Приложение - насока 7 - параграф 3 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

От гледна точка на равенството между половете, жените и мъжете следва да разполагат с еднакви възможности за достъп до пазара на труда и до напредване в кариерата. Следователно, наред с другото, следва да се развиват политики, които съвместната отговорност на мъжете и жените в частната сфера и полагането на грижи, по-специално като се установи правото на отпуск по бащинство, които гарантират достъпни и качествени услуги за гледане на деца от 0 до 3 години, предоставят универсализирани учебни заведения за децата между 3 и 6 години и премахват всички форми на дискриминация на работното място като съществуващите различия в трудовите възнаграждения между жените и мъжете.

Изменение  14

Предложение за решение

Приложение - насока 7 - параграф 3 в (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Предвид различията, които съществуват между възможностите в областта на заетостта на жените и мъжете в ЕС, са необходими специални усилия за интегриране на жените на пазара на труда, с оглед постигане на общата цел за 75 % заетост.

Изменение  15

Предложение за решение

Приложение - насока 7 - параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е целта да се постигне до 2020 г. 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години, включително посредством по-голямо участие на младежта, по-възрастните работници и ниско квалифицираните работници, както и с по-доброто интегриране на законните мигранти.

Основната цел на ЕС, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е целта да се постигне до 2020 г. 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години, включително посредством по-голямо участие на младежта, по-възрастните работници и ниско квалифицираните работници, както и с по-доброто интегриране на мигрантите. Държавите-членки следва да се стремят да гарантират, че поне 50% от заетостта на жените осигурява икономическа независимост. Разликата между половете по отношение на възнагражденията следва да бъде намалена на 0-5% до 2020 г.

Изменение  16

Предложение за решение

Насока 7а. Равенство между половете

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Насока 7а: Равенство между половете

 

Държавите-членки следва, посредством конкретни цели за равенство, интегрирането на принципа за равенство на половете в отделните политики и специфични политически мерки, да повишат заетостта на жените, която предоставя икономическа независимост, изцяло зачита правата на работниците и премахва разликата между половете по отношение на възнагражденията, дискриминацията и разликите между половете по отношение на процентите на заетост и на безработица.

 

Държавите-членки следва да се стремят да постигнат 75% заетост на жените (въз основа на щатни длъжности на пълно работно време) до 2020 г., наред с другото, чрез:

 

- повече публични и частни инвестиции, по-качествени обществени услуги и подкрепа за семействата и за отделните лица;

 

- подобряване на възможностите за съчетаване на професионалния и личния живот на мъжете и жените, по-специално в секторите, които са доминирани от мъже, посредством предоставяне на служителите на правото на почасова заетост и гъвкавост по отношение на работното време и работното място, ако те искат това, и достъп до подходящ отпуск по майчинство, бащинство, за гледане на родители и за осиновяване;

 

- осигуряване на достъпни, на разумни цени, гъвкави и висококачествени услуги, по-специално достъп до структурите за детски грижи, като се полагат усилия да се гарантират 50% от необходимите грижи за деца от 0 до 3-годишна възраст, и 100% от грижите за деца от 3 до 6-годишна възраст, и по-добър достъп до грижи за други зависими лица, по-специално лица в напреднала възраст;

 

- намиране на решение във връзка с несигурните условия на труд и работа на непълно работно време не по собствен избор, тъй като мнозинството засегнати от тях са жени;

 

- по-голямо и по-добро използване на уменията на жените от етническите малцинства и жените мигранти;

 

- признаване на правата на помагащите съпрузи и партньори, съжителстващи на семейни начала, които в повечето случаи са жени, помагащи в секторите на занаятите, търговията, селското стопанство, рибарството и малките семейни предприятия, така че те да получат необходимата защита в областта на социалната сигурност и на техния труд;

 

- подобряване на условията на труд и оценяване на труда в сектори, където жените са особено силно представени (напр. грижи, домакинска дейност и някои сектори на предоставяне на услуги).

 

- премахване на пречките, пред които са изправени жените и по-специално по-възрастните жени, младите жени, жените мигранти, жените от малцинствата, лесбийките, транссексуалните жени и жените с увреждания, при навлизането им на пазара на труда, включително тези мерки, които активно се борят срещу различните форми на дискриминация и социално изключване, с които жените се сблъскват.

 

- насърчаване на по-голямото участие на жените в професии в научната и техническата област, увеличаване на техните шансове за напредване в кариерата в тези сектори и гарантиране, че жените работници имат равен достъп до обучение и образование и по-специално, че те са включени във възможностите за обучение във връзка с екологични работни места;

 

- обръщане на специално внимание на на групите жени, които са изправени пред проблема бедност, като например самотни майки, млади майки, неомъжени жени без професионален опит, по-възрастни жени и жени мигранти, тъй като много от тях не са в състояние или все още не са в състояние да подобрят положението си чрез навлизане на пазара на труда.

 

Държавите-членки следва да увеличат усилията си за пълно прилагане на принципа на равно заплащане за еднакъв труд и да се стремят да намалят разликата между половете по отношение на възнагражденията на 0-5% до 2020 г. Тези цели ще бъдат подкрепени от преразгледаната Директива 75/117/EИО – едно законодателно предложение, което е по-ефективно от съществуващото законодателство, което предоставя мерки в случай на нарушаване на правото на равно заплащане и което гарантира, че мерките са възпиращи и съразмерни (напр. по-големи санкции в случай на повторно нарушение).

Изменение  17

Предложение за решение

Приложение - насока 8 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следва да насърчават производителността и шансовете за заетост посредством предоставяне на достатъчно знания и умения, за да може да се отговори на текущото и бъдещето търсене на пазара на труда. Качественото начално образование и привлекателното професионално обучение трябва да се допълват от ефективни стимули за обучение през целия живот, възможности за втори шанс, осигуряване на всеки пълнолетен възможността да повиши с една степен своята квалификация, както и от политики за целева миграция и интеграция. Държавите-членки следва да развият системи за признаване на придобитите компетенции, отстраняване на преградите пред професионалната и географската мобилност на работниците, насърчаване на придобиването на интердисциплинарни компетенции и творчески дух, както и да съсредоточат усилията си в частност върху подкрепата за ниско квалифицираните и върху повишаването на шансовете за заетост на по-възрастните работници, като в същото време увеличат обучението, уменията и опита на високо квалифицираните работници, включително изследователите.

Държавите-членки следва да насърчават производителността и шансовете за заетост посредством предоставяне на достатъчно знания и умения, за да може да се отговори на текущото и бъдещето търсене на пазара на труда. Качественото начално образование и привлекателното професионално обучение трябва да се допълват от ефективни стимули за обучение през целия живот, възможности за втори шанс, осигуряване на всеки пълнолетен възможността да повиши с една степен своята квалификация, както и от политики за целева миграция и интеграция. Държавите-членки следва да развият системи за признаване на придобитите компетенции, отстраняване на преградите пред професионалната и географската мобилност на работниците, насърчаване на придобиването на интердисциплинарни компетенции и творчески дух, както и да съсредоточат усилията си в частност върху подкрепата за ниско квалифицираните и върху повишаването на шансовете за заетост на по-възрастните работници, като в същото време увеличат обучението, уменията и опита на високо квалифицираните работници, включително изследователите, като същевременно осигуряват равен достъп и насърчават равностойното участие на жените и мъжете.

Изменение  18

Предложение за решение

Приложение - насока 8 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

В сътрудничество със социалните партньори и стопанските организации държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, укрепят образователното и професионалното насочване съвместно със систематично информиране за новооткрити работни места и възможности, да насърчават предприемчивостта и подобреното прогнозиране на необходимостта от умения. Инвестирането в развитие на човешките ресурси, повишаване на квалификацията и участието в схеми за обучение през целия живот следва да се насърчава посредством съвместен финансов принос от правителства, физически лица и работодатели. За да подпомогнат младите хора и в частност тези, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки в сътрудничество със социалните партньори следва да задействат схеми, които да помогнат на наскоро дипломиралите се да намерят първата си работа или възможности за допълнително образование или обучение, включително професионални стажове, както и да се намесят бързо, когато млади хора стават безработни. Редовният мониторинг на показателите на политиката за повишаване на квалификацията и за вземане на предпазни мерки следва да спомогне за идентифицирането на области, нуждаещи се от подобряване,както и за увеличаването на способността на образователните и обучаващите системи да реагират на потребностите на пазара на труда. Фондовете на ЕС следва да бъдат напълно мобилизирани от държавите-членки, за да подкрепят тези цели.

В сътрудничество със социалните партньори и стопанските организации държавите-членки следва да подобрят достъпа до обучение, да укрепят образователното и професионалното насочване, което следва да включва преодоляването на сексистките стереотипи, водещи до сегрегация на пазара на труда, и да го комбинират със систематично информиране за новооткрити работни места и по-големи възможности за жените в сектора на новите технологии, насърчаване на участието на жените в МСП и подобреното прогнозиране на необходимостта от умения, като се обръща специално внимание на равностойното участие на жените и мъжете. За да подпомогнат младите хора и в частност тези, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки в сътрудничество със социалните партньори следва да задействат схеми, които да помогнат на наскоро дипломиралите се да намерят първата си работа или възможности за допълнително образование или обучение, включително професионални стажове, както и да се намесят бързо, когато млади хора стават безработни. Редовният мониторинг на показателите на политиката за повишаване на квалификацията и за вземане на предпазни мерки следва да спомогне за идентифицирането на области, нуждаещи се от подобряване,както и за увеличаването на способността на образователните и обучаващите системи да реагират на потребностите на пазара на труда. Фондовете на ЕС следва да бъдат напълно мобилизирани от държавите-членки, за да подкрепят тези цели.

Изменение  19

Предложение за решение

Приложение - насока 9 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

С цел да се осигури достъп до качествено образование и обучение за всички и да се подобрят образователните резултати, държавите-членки следва да инвестират ефикасно в образователни и обучаващи системи именно, за да се повиши нивото на квалификация на работната сила на ЕС, позволявайки да се отговори на бързо променящите се нужди на съвременните пазари на труда. Действията следва да обхващат всички сектори (от образованието в ранното детство и училищата до висшето образование, професионалното образование и обучение, както и обучението за възрастни) като също се взема предвид обучението в неофициален и неформален контекст. Реформите следва да целят осигуряване на придобиването на ключови компетенции, които са необходими на всеки индивид, за да успее в икономика, основана на знанието, особено по отношение на шансовете за заетост, по-нататъшно обучение, или умения в областта на ИКТ. Следва да се предприемат стъпки да се осигури свързаната с обучението мобилност на младите хора и преподавателите да се превърне в норма. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на образователните и обучаващи системи, по-специално чрез въвеждането на национални рамки за квалификация, които дават възможност за гъвкави образователни пътеки, и чрез развитието на партньорства между сферата на образованието/обучението и професионалната сфера. Преподавателската професия следва да се направи по-привлекателна. Висшето образование следва да стане по-открито за нетрадиционни учащи се и участието във висшето или еквивалентно на него образование следва да се повиши. С оглед намаляване на броя млади хора, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки следва да предприемат всички необходими стъпки да предотвратят преждевременното напускане на училище.

С цел да се осигури включване на принципите за равенство между половете в образователните програми и програмите за обучение чрез достъп до качествено образование и обучение за всички и да се подобрят образователните резултати, държавите-членки следва да инвестират ефикасно в образователни и обучаващи системи именно, за да се повиши нивото на квалификация на работната сила на ЕС, позволявайки да се отговори на бързо променящите се нужди на съвременните пазари на труда. Действията следва да обхващат всички сектори (от образованието в ранното детство и училищата до висшето образование, професионалното образование и обучение, както и обучението за възрастни) като също се взема предвид обучението в неофициален и неформален контекст, и следва също да допринасят за намаляване на разделението между половете по отношение на професия, сектор и ранг на пазара на труда. Реформите следва да целят осигуряване на придобиването на ключови компетенции, които са необходими на всеки индивид, за да успее в икономика, основана на знанието, особено по отношение на шансовете за заетост, по-нататъшно обучение, или умения в областта на ИКТ. Следва да се предприемат стъпки да се осигури свързаната с обучението мобилност на младите хора и преподавателите да се превърне в норма. Държавите-членки следва да подобрят откритостта и съответствието на образователните и обучаващи системи, по-специално чрез въвеждането на национални рамки за квалификация, които дават възможност за гъвкави образователни пътеки, и чрез развитието на партньорства между сферата на образованието/обучението и професионалната сфера. Преподавателската професия следва да се направи по-привлекателна. Висшето образование следва да стане по-открито за нетрадиционни учащи се и участието във висшето или еквивалентно на него образование следва да се повиши. С оглед намаляване на броя млади хора, които не са в процес на заетост, образование или обучение, държавите-членки следва да предприемат всички необходими стъпки да предотвратят преждевременното напускане на училище.

Изменение  20

Предложение за решение

Приложение - насока 10 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Усилията на държавите-членки за намаляване на бедността следва да целят насърчаване на пълното участие в обществото и икономиката и разширяване на възможностите за заетост, като напълно използват Европейския социален фонд. Усилията следва също така да се съсредоточат върху осигуряването на равни възможности, включително посредством достъпни, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), и в частност здравеопазване. Държавите-членки следва да въведат ефективни и антидискриминационни мерки. Наравно с това, за да се борят със социалното изключване, да оправомощят хората и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила, обучението през целия живот и активните приобщаващи политики следва да се засилят, за да се създадат възможности на различните етапи от живота на хората и да ги предпазят от риска от изключване. Системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани, за да се осигури пълното им разгръщане с цел да осигурят адекватна подкрепа за доходите и достъп до здравеопазване — предоставяйки по този начин социално сближаване — като в същото време останат устойчиви финансово. Осигурителните системи следва да се фокусират върху гарантиране на сигурност на доходите в случай на преквалифициране и върху намаляване на бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване, такива като семейства само с един родител, малцинства, хора с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации в подкрепа на най-уязвимите.

В контекста на многоизмерното естество на бедността и социалното изключване, усилията на държавите-членки за намаляване на бедността следва да целят насърчаване на пълното участие в обществото и икономиката и разширяване на възможностите за заетост за всички, като пълноценно използват Европейския социален фонд. Усилията следва също така да се съсредоточат върху осигуряването на равни възможности и равностойното участие на жените на пазара на труда, включително посредством достъпни, устойчиви и висококачествени услуги и публични услуги (включително онлайн услуги, в съответствие с насока 4), и в частност здравеопазване. Държавите-членки следва да въведат ефективни и антидискриминационни мерки, насочени по-специално към жените и вземащи предвид феминизирането на бедността, и да включат аспектите на пола, за да защитят групите, изложени на риск, и да гарантират тяхното приобщаване към пазара на труда. Наравно с това, за да се борят със социалното изключване, да оправомощят хората и да насърчават участието на пазара на труда, системите за социална закрила, обучението през целия живот и активните приобщаващи политики следва да се засилят, за да се създадат възможности на различните етапи от живота на хората и да ги предпазят от риска от изключване. Системите за социална сигурност и пенсионните системи трябва да бъдат модернизирани, за да се осигури пълното им разгръщане с цел да осигурят адекватна подкрепа за доходите и достъп до здравеопазване за всяко лице — предоставяйки по този начин социално сближаване — като в същото време останат устойчиви финансово. Осигурителните системи следва да се фокусират върху гарантиране на сигурност на доходите в случай на преквалифициране и върху намаляване на бедността, в частност за групи, които са с най-голям риск от социално изключване в контекста на равенството между половете, такива като семейства само с един родител, малцинства, хора с увреждания, деца и млади хора, възрастни жени и мъже, законни мигранти и бездомните, като специално внимание се обръща на жените – жертви на тероризъм, трафик, организирана престъпност и домашно насилие. Държавите-членки следва също така активно да насърчават социалната икономика и социалните иновации в подкрепа на най-уязвимите, като същевременно създават икономически и социални политики, които отчитат в по-голяма степен въпроса за равенството между половете.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

2

12

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Emine Bozkurt, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Iratxe García Pérez, Jolanta Emilia Hibner, Mary Honeyball, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Philippe Juvin, Nicole Kiil-Nielsen, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Barbara Matera, Antonyia Parvanova, Frédérique Ries, Raül Romeva i Rueda, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Christa Klaß, Elisabeth Morin-Chartier, Mariya Nedelcheva, Chrysoula Paliadeli

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Julie Girling, Gesine Meissner


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.7.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

2

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Jean-Luc Bennahmias, Pervenche Berès, Mara Bizzotto, Milan Cabrnoch, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Tadeusz Cymański, Frédéric Daerden, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Pascale Gruny, Thomas Händel, Marian Harkin, Roger Helmer, Stephen Hughes, Vincenzo Iovine, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Françoise Castex, Jelko Kacin, Ria Oomen-Ruijten, Csaba Sógor, Emilie Turunen

Правна информация - Политика за поверителност