ДОКЛАД относно Базел ІІ и преразглеждането на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4)
21.9.2010 - (2010/2074(INI))
Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Othmar Karas
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно Базел ІІ и преразглеждането на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ 4)
Европейският парламент,
– като взе предвид Директивата за капиталовите изисквания[1] и Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки — филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи[2],
– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията (COM(2009)0362),
– като взе предвид работния документи на Комисията от 26 април 2010 г. относно евентуалните по-нататъшни промени на Директивата за капиталовите изисквания,
– като взе предвид споразумението Базел ІІ[3],
– като взе предвид консултативните документи на Базелския комитет за банков надзор относно укрепването на стабилността на банковия сектор[4] и относно международна рамка за измерване, стандарти и наблюдение на ликвидния риск[5],
– като взе предвид документите на Съвета за финансова стабилност,
– като взе предвид комюникетата на Г20 от срещите на високо равнище във Вашингтон, Лондон и Питсбърг,
– като взе предвид своя доклад от 15 юни 2010 г. относно извънборсовите деривати[6],
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Съда на Европейския съюз и Европейската централна банка, озаглавено „Рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи в банковия сектор“ (COM(2009)0561), и придружаващия го работен документ (SEC(2009)1407),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейската централна банка относно фондове за преобразуване на проблемни банки (COM(2010)0254),
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета[7],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0251/2010),
А. като има предвид, че силните, стабилни и ефикасни финансови пазари и институции са от решаващо значение за удовлетворяването на финансовите нужди на разнообразните стопански субекти в ЕС, както и за подпомагане на растежа и заетостта, иновативността и конкурентоспособността на Европейската икономика; като има предвид, че функцията финансиране е особено важна за икономическото възстановяване; като има предвид, че регулаторната реформа във финансовия сектор следва да има за цел финансова стабилност и устойчив растеж,
Б. като има предвид, че следва да се приемат ревизирани, по-строги капиталови изисквания при надлежно съобразяване с икономическия цикъл и продължаващото икономическо възстановяване,
В. като има предвид, че Базелският комитет не позволява да се вземат под внимание всички заинтересовани страни и принципът на реципрочност,
Г. като има предвид, че всички финансови пазари, участници и инструменти трябва да подлежат на надзор и регулация, както и всички финансови инфраструктури със системно значение като системите, механизмите и платформите за плащания, клиринг и сетълмент и свързаното с това предоставяне на попечителски услуги, за да се запази финансовата стабилност, която е изключително важно обществено благо; като има предвид, че кризата насочи вниманието към факта, че собственият капитал на банките явно е бил недостатъчен по отношение на състоятелността и платежоспособността,
Д. като има предвид, че трябва да се укрепят и наистина да се прилагат стандартите за ограничаване на риска и да бъдат коригирани пропуските по отношение на качеството и количеството на капитала, управлението на ликвидността, слабостите на вътрешните модели и процикличния характер на Базел ІІ и Директивата за капиталовите изисквания, разкрити от кризата,
Е. като има предвид, че е необходимо да бъде разширен минималният набор от средства за интервенция при управлението на кризи, предоставен на надзорните органи,
Ж. като има предвид, че трябва да се полагат усилия за ясно разделение или издигане на предпазни стени между банкирането на дребно и инвестиционното банкиране, за да се гарантира, че обезпечените депозити не се използват като обезпечение за търговски дейности,
З. като има предвид, че новите стандарти следва да отчитат размера на банките, техния профил на риска и особеностите на модела им на дейност,
И. като има предвид, че трябва да се обърне дължимото внимание на кумулативния ефект от съответните елементи на ревизираната рамка Базел ІІ и от други регулаторни инициативи върху реалната икономика и икономическия растеж,
Й. като има предвид, че безпрецедентните сривове на пазара и на регулацията принудиха Г20 на срещите си в Лондон, Питсбърг и Торонто да вземе решение за подобряване качеството на капитала, увеличаване покритието на риска, смекчаване на процикличността, въвеждане на провизии за кредитни загуби в бъдеще, възпиране на прекомерния ливъридж и въвеждане на коефициент на ливъридж, който ще действа като допълнителен показател към подчинената на риска рамка Базел ІІ, постепенно трансформирайки се в процедура по стълб 1, както и за засилване на стандартите за ликвидност,
К. като има предвид, че Европа прилага Директивата за капиталовите изисквания към всички кредитни институции и инвестиционни посредници, които имат разнообразни модели стопанска дейност; като има предвид, че други страни ограничават приложението на правилата Базел ІІ само до някои банки с конкретен модел стопанска дейност; като има предвид, че подобни различия в обхвата на приложение пораждат безпокойства по отношение на съвместимостта, равнопоставеността и риска от евентуален регулаторен арбитраж,
Л. като се имат предвид значителните европейски особености, като например фактът, че корпоративният сектор в Европа се финансира предимно чрез отпускане на заеми; като има предвид, че ревизираните правила от Базел трябва надлежно да отчетат тези особености; като има предвид, че би било желателно отпускането на заеми да бъде насочено в по-голяма степен към специализирани области като отпускане на заеми за МСП, а по-големите дружества бъдат насърчавани да емитират облигации директно за инвеститорите,
М. като има предвид, че универсалният подход, който не отчита конкретния за банките профил на риска и разнообразието на европейския банков сектор, е в ущърб на европейския банков отрасъл и следователно може да навреди на икономическия растеж и икономическото възстановяване,
Н. като има предвид, че поради мащабната реформа на финансовото регулиране, извършвана понастоящем в ЕС, трябва да има последователност между реформите и освен това графиците за прилагането следва да отчитат кумулативния ефект от мерките върху реалната икономика и да не възпрепятстват икономическото възстановяване,
О. като има предвид, че преминаването към използване на единен набор от висококачествени глобални счетоводни стандарти е от ключово значение за поддържането на равнопоставеност и гарантиране на сравнимостта на данните в световен мащаб; като има предвид, че тези стандарти трябва да бъдат надлежно осъвременявани, за да се отчетат поуките от кризата,
П. като има предвид, че необходимостта от строго спазване на принципа за предимство на съдържанието пред формата трябва да се взема предвид от всички съответни органи, за да се предотвратят неподходящи резултати,
Р. като има предвид, че международното сближаване между отчитането за счетоводни и това за регулаторни и данъчни цели е от основно значение, за да се гарантира предоставянето на една и съща ясна и прозрачна информация на упражняващите контрол органи и на инвеститорите, както и че двойното отчитане трябва се сведе до минимум, като има предвид, че това не изключва пруденциални филтри, ако те са налице във всички сметки,
С. като има предвид, че банките следва да се съсредоточат повече върху същинската си задача да служат на реалната икономика; като има предвид, че Базелският комитет и Комисията следва да насърчат това,
Т. като има предвид, че реформите, включени в преразглеждането на Базел ІІ, трябва да бъдат провеждани паралелно със структурните реформи на банковия надзор, както препоръчва Европейският парламент, и евентуално с пътна карта за изработване и последователно прилагане на мерки от типа на предвидените в стълб 2,
Общи въпроси
1. приветства поетия от Г20 ангажимент за подобряване на качеството и количеството на капитала, за въвеждане на стандарти за управлението на ликвидността, справяне с процикличността и осъвременяване на общите стандарти за ограничаване на риска в отговор на финансовата криза;
2. приветства усилията на Базелския комитет и на Комисията; подчертава все пак, че нови правила за капиталовите изисквания следва да бъдат разработени и приложени внимателно и тяхното влияние следва също така да бъде анализирано в по-широката рамка за регулаторно преразглеждане;
3. изразява опасенията си по отношение на структурните дефицити и дисбаланси в настоящото предложение, както и по отношение на риска от възпрепятстване на икономическото възстановяване и икономическия растеж; счита, че с оглед на настоящата икономическа ситуация ще бъде необходимо да се следи банките да не прехвърлят разходите, свързани с предстоящото предложение, на крайните потребители на финансови услуги;
4. подчертава необходимостта от укрепване на взаимодействието между процеса на надзорен преглед (стълб 2) и оповестяването (стълб 3), като направи публично достъпни резултатите от стрес тестовете и добавянето на капитал;
5. напомня значителните особености на европейския банков сектор, като например разнообразието на стопански модели, функциониращи под различни правни форми, както и факта, че европейският корпоративен сектор се финансира предимно чрез отпускане на банкови заеми, и затова призовава за цялостно преразглеждане на микро- и макро-икономическите последици от предлаганите нови правила;
6. настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да обърнат необходимото внимание на тези специфики и на различните видове риск, оказващи влияние върху банковия сектор; подчертава, че е необходимо да се направи ясна разлика между инвестиционните и традиционните банкови услуги на дребно, както и транзакционните услуги, в рамките на ревизираните правила Базел ІІ;
7. приканва Комисията да бъде по-проактивна в процеса на реформа на правилата Базел ІІ, активно да насърчава и защитава европейските интереси, да координира подходите на държавите-членки с цел постигане на най-благоприятни резултати за европейската икономика, както и да представя пред Парламента редовни доклади относно състоянието на текущите преговори и да го включва активно в процеса на преговори;
8. отчита важността на международното сътрудничество и координиране, насочено към постигане на равнопоставеност в международен план и избягване на регулаторен арбитраж; при все това изтъква, че тази цел не бива да доведе до поставянето на европейската икономика и европейския банков сектор в неблагоприятна по отношение на конкуренцията позиция, и вярва, че следва да се запази многообразието на банковия сектор;
9. подчертава, че за възстановяването на европейската икономика са необходими динамични финансови пазари, които са в състояние да финансират инвестициите и иновациите; отправя предупреждение да не бъдат приемани правила и изисквания, които биха довели до ново ограничаване на кредитирането, като по този начин дестабилизират икономическото развитие и европейските пазари на труда;
10. подчертава, че пълната ангажираност на всички страни, участващи в Базелския процес и в Г20, за ясен и последователен график на прилагане представлява предварително условие за успеха на реформата, като обезпечава равнопоставеност в международен план и не допуска регулаторен арбитраж; настоятелно призовава Комисията и Базелския комитет да гарантират, че договорените стандарти се прилагат по синхронизиран начин;
11. припомня, че се предвижда Споразумението Базел ІІ и предстоящата му ревизия да бъдат глобален стандарт; поради това силно се опасява, че заложените ограничения в различни национални закони, приети в отговор на кризата (в частност американския Закон за реформа на Уолстрийт и защита на потребителите, ограничаващ признаването на външните рейтинги), биха довели до сериозно фрагментиране на прилагането на този глобален стандарт; затова настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията обстойно да оценят и очертаят последиците от подобно законодателство за прилагането на Базел ІІ и за преговорите по преразглеждането на Базел ІІ, и настоятелно призовава Комисията да докладва на Парламента за резултатите;
12. настоятелно призовава Комисията да засили трансатлантическия финансово- регулаторен диалог със САЩ;
13. подчертава, че графикът на прилагане трябва да отразява цялостното въздействие на ревизираните стандарти върху отрасъла, върху неговия капацитет за отпускане на заеми на реалната икономика и върху процеса на възстановяване в Европа; подчертава, че не следва да се изключва възможността за запазване на придобитите права (grandfathering), за поетапно прилагане или, ако това е необходимо, за преразглеждане на графика, за да се гарантира гладко преминаване към новите стандарти;
14. припомня необходимостта Парламентът да се включи в преговорите в качеството му на демократично избран европейски орган и настоятелно призовава Комисията и Базелския комитет да предприемат необходимите стъпки за постоянното му участие в тях;
15. припомня своите опасения за ограничения характер на предположенията във връзка с установените от банките взаимовръзки, намиращи се в основата на някои аспекти на методологията за изчисляване на регулаторния капитал; в тази връзка набляга на значението на правилния надзор и мониторинг на собственото вътрешно оценяване на банките чрез използване на вътрешнорейтинговия подход; отбелязва също така, че трябва да се внимава да не се въвеждат погрешни стимули;
16. призовава Комисията да продължи да работи за по-нататъшното интегриране на надзора върху банковия сектор от страна на ЕС чрез създаване на новата Европейска система за финансов надзор и новия Европейски съвет за системен риск;
17. призовава Комисията да извърши необходимата оценка на вероятното въздействие върху реалната икономика на ревизираните правила Базел ІІ преди прилагането им, с особено внимание към финансирането на МСП и към стабилността на банковия сектор в стресови ситуации;
18. счита, че е необходимо да бъде разширен минималният набор от средства за интервенция при управлението на кризи, предоставени на надзорните органи, извън разпоредбите на член 136 на Директива 2006/48/ЕО, така че да бъдат включени най-малко следните правомощия: да се изискват корекции на капитала, ликвидността, предлаганите услуги и вътрешните процеси; да се препоръчват или налагат промени в управлението; да се ограничава срокът на банковите лицензи; да се налагат „планове за разрешаване проблемите на банките“ (living wills); да се налага пълна или частична продажба; да се създава „мостова“ банка или банките да се разделят на оздравени банки и банки с проблемни активи; да се изисква суап на дълг в капитал, като се гарантира подходящо преоценяване; да се налагат изисквания за неразпределяне на печалбите и дивидентите и рестрикции, за да се консолидират капиталовите изисквания и да се гарантира, че акционерите плащат преди данъкоплатците; да се преструктурират и прехвърлят активите и пасивите към други институции, за да се гарантира непрекъснатост на системно значимите операции; да се определят критерии за оценка на обезценените активи; временно да се изземе управлението; да се ликвидират фалирали банки;
19. призовава Комисията да създаде на банковия сектор стимули за управление на риска и печалбите с цел дългосрочни резултати и да насърчава банките да проявяват активен и продължителен интерес да продължават да отпускат кредити, без да разчитат прекомерно на секюритизация или на структури със задбалансови позиции, както и изцяло да консолидират някои задбалансови позиции като ПСП;
20. отбелязва, че дългосрочните инвестиции като тези в енергийно-разпределителни инфраструктури разчитат на секюритизация;
21. предлага Базелският комитет, Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) и др. да бъдат интегрирани в глобална структура – евентуално МВФ – с цел да се въведе истинска организация на финансите и да се осигури участието на всички заинтересовани страни в изготвянето на правилата, както и достатъчен капацитет за проверка на прилагането им;
22. на мнение е, че проблемът със считаните за „твърде големи, за да фалират“ финансови институции следва да бъде разрешен и следователно капиталовите изисквания и антицикличните буфери следва да бъдат пропорционални на размера, равнището на риска и модела на дейност на финансовата институция;
Качество на капитала
23. подкрепя инициативата за подобряване на качеството и равнищата на капиталите в отговор на кризата; припомня, че този въпрос е тясно свързан със счетоводните правила и следователно предполага последователен подход, който отчита и глобалното сближаване;
24. отбелязва решението на Базелския комитет от (края на) юли 2010 г. да допуска предпазливо признаване на миноритарни участия, активи по отсрочени данъци и инвестиции в други финансови институции; счита, че е възможно да са необходими допълнителни промени;
25. подчертава, че за да се гарантират равни условия и да не бъде поставен в неблагоприятна позиция който и да било стопански модел неакционерно дружество, в частност кооперациите, взаимоспомагателните дружества и спестовните каси, капиталът трябва да бъде дефиниран независимо от правната си форма по балансиран начин, на основата на качеството на капиталовите инструменти (т.е.установеност, способност да се поемат загуби и гъвкавост на плащанията);
26. настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията при определянето на допустими капиталови инструменти да отчитат нуждите и особеностите на неакционерните дружества (т.е. кооперациите, взаимоспомагателните дружества и спестовните каси), които представляват значителна част от европейския банков отрасъл;
27. настоятелно призовава Комисията да преразгледа предложените критерии за допустимост за първичен капитал от първи ред и да сведе каталога до критериите, необходими за гарантиране на качеството на капитала (т.е. установеност, способност да се поемат загуби и гъвкавост на плащанията);
28. призовава Базелския комитет и Комисията да гарантират, че при консолидираните изчисления на капитала се отчитат по балансиран начин както рискът, така и капиталът и че в частност капиталът, получен от миноритарни собственици и внесен директно в кредитни институции от същата банкова група, следва да се признава надлежно (т.е. миноритарното участие), както и че не се възпрепятстват вложенията на регионалните кооперативни банки и спестовни каси в централната им институция (т.е. не се прихващат от собствения капитал);
29. подчертава важната роля, която резервният капитал изигра по време на кризата; призовава Комисията и Базелския комитет да признаят ролята на гъвкавия резервен капитал при кризи и да наблюдават приемането на конвертируеми инструменти от страна на пазара;
30. призовава Комисията точно да отчита съществуващите разлики между данъчните и счетоводните баланси, за да се избегнат възможни неизгодни положения по отношение на конкуренцията;
31. отправя искане към Базелския комитет и Комисията да изясни третирането на споразуменията за реципрочни финансови кръстосани участия;
32. отправя искане към Комисията да разгледа възможностите за постигането на баланс при третирането на нереализирани печалби и загуби, с оглед ограничаване на нестабилността и процикличността;
33. призовава Комисията да проведе задълбочено проучване на капиталовите инструменти преди и след кризата с цел извършване на оценка на значението на конкретни капиталови инструменти и ролята им в ситуация на криза;
Стандарти за ликвидност
34. счита разработването на високи стандарти за ликвидност за ключова част от отговора на кризата; счита, че стандартите за ликвидност следва да бъдат диференцирани в достатъчна степен, така че да отчитат особеностите на модела на дейност и профила на риска на отделните банки; на мнение е, че следва да бъде отчетен фактът, че свързаният с дадени активи риск може да варира във времето, както и че са необходими механизми за разрешаването на този проблем;
35. отбелязва, че трансформацията на падежите сама по себе си излага банките на дългосрочен/краткосрочен ликвиден риск;
36. изразява становището, че за да не се поставят в неизгодна позиция банки, признати като финансови конгломерати, които имат участие в застрахователни дружества, двойното отчитане на собствени средства между банките и застрахователните дружества трябва да се третира съгласно настоящия режим, установен с Директивата за финансовите конгломерати;
37. настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да преразгледат определянето на коефициентите за ликвидност и финансиране;
38. смята, че „коефициентът на покритие на ликвидността“ следва да отчита в по-голяма степен риска от концентрация на допустими активи в ликвидни буфери и следва да насърчава диверсификацията и да възпира прекомерната концентрация в един определен клас активи, включително правителствения дълг; счита, че ликвидните буфери следва да са съставени, в колкото се може по-голяма степен, от активи, които остават високо ликвидни в периоди на голямо напрежение, както и че при правилно формиране този коефициент ще подобри устойчивостта на институциите на ликвиден риск;
39. призовава Комисията да гарантира, че бъдещото й предложение за преразглеждане на ДКИ 4 предвижда прилагането на стандарти за ликвидност към задбалансовите пасиви;
40. призовава, в случай на приемане на стандарт за структурна ликвидност ( т.е. нетен коефициент на стабилно финансиране), за надлежно признаване на стабилните източници на финансиране, характерни за Европа (т.е. Pfandbriefe); счита, че националните органи на приемащата държава-членка следва при всички случаи да имат достъп до информация относно положението с ликвидността в съответния сектор;
41. призовава Комисията да определи критериите за висококачествени ликвидни активи, като вземе предвид определението на Европейската централна банка за допустими активи за провеждане на операции по паричната политика (механизъм за обратно изкупуване, репо сделки);
42. настоятелно призовава Комисията да включи държавния дълг на всички държави-членки от еврозоната като висококачествени ликвидни активи, независимо от конкретния им рейтинг, за да се намали диспропорционалното въздействие на дейността на рейтинговите агенции;
43. при все това обръща внимание на вероятността висококачествени ликвидни активи бързо да се превърнат в неликвидни във време на напрежение; ето защо призовава кредитните институции да провеждат стрес тестове, надхвърлящи коефициента на покритие на ликвидността и нетния коефициент на стабилно финансиране;
Антициклични мерки
44. приветства усилията за ограничаване на прекомерния ръст на кредитите и на риска от формиране на кредитни балони;
45. изразява загриженост относно евентуалния процикличен характер на фиксирания конкретен за всяка банка буфер за запазване на капитала според сегашното предложение; счита, че както буферите за запазване на капитала, така и антицикличните буфери следва да са в състояние да покриват загуби в периоди на напрежение; счита, че за да бъдат буферите ефективни, те следва да бъдат проектирани и разработвани успоредно;
46. приветства опита за определяне на набор от хармонизирани макроикономически променливи за изграждане на ефикасни антициклични буфери;
47. признава ползите от формирането на провизии, ориентирани към бъдещето (подхода на очаквана загуба), като възможна допълнителна мярка за намаляване на цикличността и насърчаване на отчитането на очаквани кредитни загуби по време на бизнес цикъла;
48. счита, че бъдещият Европейски банков орган следва да играе водеща роля при изготвянето и прилагането на мерки, свързани с капиталовите изисквания и стандартите за антицикличните капиталови буфери на равнище ЕС;
49. призовава за международно сближаване на стандартите за докладване за счетоводни и за регулаторни цели, по-специално по отношение на подхода на отчитане на очаквана загуба при вече обявена печалба, с цел извличане на поуки от кризата и за гарантиране на използването на един и същ набор от ясни и прозрачни правила при предоставянето на информация на упражняващите контрол органи и на инвеститорите; предупреждава за необходимостта да се сведе до минимум двойното отчитане; счита, че тези усилия следва да основават на нововъведения като регулаторна страница или пруденциални филтри и да ги доразвиват;
50. посочва, че антицикличното регулиране изисква хармонизирани критерии за гарантиране на всеобхватно и внимателно наблюдение на финансовите пазари и на пазарната среда от надзорните органи, включително, наред с другото, пълен обмен на информация, синхронизация на регулаторните действия и наблюдение в реално време на експозициите и риска, включително чрез изискване за одитни следи за всички транзакции на финансовия пазар;
Коефициент на ливъридж
51. отбелязва, че предвид сложността на финансовата система използването на „приблизителен“ коефициент на ливъридж е полезен, прост и труден за манипулиране защитен механизъм срещу формирането на прекомерен ливъридж и прекомерното поемане на риск; предупреждава, че за да бъде ефективен, един универсален, фиксиран коефициент на ливъридж трябва да бъде изчислен по такъв начин, че да може да отчита разликите в стопанските модели и профилите на риска на кредитните институции;
52. счита, че за да бъде ефективен, един такъв коефициент трябва да включва всички задбалансови позиции и деривати, да бъде ясно определен, прост и международно съпоставим, и че следва да отчита регулаторното нетиране и различните счетоводни стандарти, съществуващи в международен мащаб;
53. изразява загриженост обаче, че един „приблизителен“ коефициент на ливъридж, сам по себе си няма да отчита в достатъчна степен риска и може да постави в неблагоприятна позиция дружества, предлагащи традиционни нискорискови банкови услуги (като финансиране на дребно, корпоративно финансиране и финансиране на недвижими имоти и транзакционно банкиране), или икономики, в които корпоративният сектор се финансира предимно чрез отпускане на заеми; ето защо подчертава значението на това, надзорните органи да наблюдават промените в ливъриджа, както и общите равнища на ливъриджа, тъй като наличието на значими промени може да бъде знак за нарастване на риска; изразява също така загрижеността си, че един „приблизителен“ (недиференциран) коефициент на ливъридж би могъл да породи обратни стимули за пренасяне на финансови активи към по-рискови експозиции;
54. отправя искане към Базелския комитет и Комисията да анализират подобаващо вариантите на коефициент на ливъридж, приложими за капитала от първи и втори ред, като отчетат спецификата на банковия сектор в ЕС;
55. отправя искане към Базелския комитет и Комисията да проучат възможността за въвеждане на защитни граници за отделните сфери на дейност, рисково претеглени активи и портфейли; счита, че оценяването на активите като нетни или брутни суми следва да се разглежда в този контекст;
56. освен това отправя искане към Базелския комитет и Комисията да проучат възможността за пропорционалност на приблизителния коефициент на ливъридж чрез прилагането на прагови стойности, които да дават ход на регулаторна намеса;
57. отдава предпочитание на включването на коефициента на ливъридж в стълб 1 от рамката на Базелския комитет;
58. отбелязва, че коефициентът на ливъридж е необходима мярка за оценяване на общата експозиция на банките, но настоява Комисията да разработи регулаторни инструменти, насочени към ефективно ограничаване на прекомерния ливъридж (в частност прекомерното прибягване към краткосрочно финансиране и финансиране на едро);
59. призовава за допълнителен анализ на алтернативни форми на коефициента на ливъридж в стълб 2; изтъква, че коефициентът на ливъридж би могъл например да има променливи граници и че надзорните органи биха имали право на намеса по своя преценка при нарушение на лимита;
60. призовава Комисията да гарантира, че коефициентът на ливъридж не води до несъобразена секюритизация като тази, която беше разкрита от финансовата криза, или до заместване и отпускане на по-малко кредити, особено по отношение на кредитирането за реалната икономика (до които банките вероятно ще прибягват за намаляване на своя коефициент на ливъридж);
Кредитен риск от контрагента (КРК)
61. призовава за повишени стандарти при стрес тестовете, бек-тестовете и справянето с утежняващ риск, както и за оценки на дългосрочните социални рискове и рисковете, свързани с околната среда, пораждани от дружества и проекти, финансирани чрез банкови кредити;
62. настоятелно призовава Базелския комитет и Комисията да проучат алтернативи за по-успешно справяне с риска, свързан с корекцията на кредитната стойност при влошаване на кредитното качество на контрагентите на банките;
63. счита, че суаповете за кредитно неизпълнение не следва да се използват с цел неспазване на капиталовите изисквания;
64. призовава третирането на кредитния риск от контрагента да бъде пропорционално на риска, а капиталовите изисквания да бъдат по-високи за сделки, които не подлежат на централизиран клиринг в сравнение със сделки чрез централен съконтрагент, при условие че тези контрагенти отговарят на високите изисквания, които ще бъдат определени в европейското законодателство, при отчитане на стандартите, договорени на международно равнище, и като се вземат предвид потенциалните разходи за корпоративния сектор за използване на деривати за хеджиране на техните търговски дейности; призовава да се стимулира въвеждането на най-високи стандарти в случаите на двустранен клиринг;
65. подчертава факта, че кризата е показала, че взаимообвързаността между финансовите институции е по-голяма от взаимообвързаността между финансовите институции и корпоративните им клиенти, и изразява становището, че капиталовите изисквания за КРК следва да бъдат по-строги за експозиции на финансовите институции към други финансови институции и да отчитат също така динамичния характер на този риск във времето; подчертава, че внимателното наблюдение на взаимообвързаността е необходимо за установяване на концентрация на сделки между едромащабни участници и за предприемане на съответни регулаторни мерки по отношение на КРК;
°
° °
66. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на Еврогрупата и на Европейската централна банка.
- [1] Директива 2006/48/ЕО (OB L 177, 30.6.2006 г., стр. 1) и Директива 2006/49/ЕО (ОВ L 177, 30.06.2006 г., стр. 201).
- [2] ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 97.
- [3] Базел ІІ: Международна конвергенция по отношение измерването на капитала и на капиталовите стандарти: ревизирана рамка - пълна версия от юни 2006 г., http://www.bis.org/publ/bcbs128.htm.
- [4] Консултативни предложения на Базелския комитет за укрепване на стабилността на банковия сектор, 17 декември 2009 г., http://www.bis.org/press/p091217.htm.
- [5] Консултативни предложения на Базелския комитет от 16.12.2009 г. относно международна рамка за измерване, стандарти и наблюдение на ликвидния риск, http://www.biz.org/publ/bcbs165.htm.
- [6] Приети текстове, P7_TA(2010)0206.
- [7] ОВ L 320, 29.11.2008 г., стр. 1.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Основавайки се на твърдия ангажимент на Г20 и на заключенията от срещите на високо равнище на Г20 във Вашингтон, Лондон и Питсбърг, Базелският комитет (наричан по-нататък „Комитетът“) започна реформиране на рамката на Базел ІІ с цел укрепване устойчивостта на банковата система.
Целта на предложението на Комитета е да се подобри капиталовата база и да се разшири и укрепи покритието чрез капиталовата рамка (като кредитен риск от контрагента, произтичащ от деривативи, репо сделки и т.н.). Комитетът също така възнамерява да въведе коефициент на ливъридж, за да се ограничи натрупването на ливъридж в системата, както и други допълнителни антициклични мерки като изграждането на капиталови буфери в добри времена. И не на последно място Комитетът предлага глобални стандарти за управление на ликвидността.
Докладчикът е убеден, че кризата ясно показа необходимостта от основно преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка. Затова той приветства усилията на Базелския комитет да подобри рамката като цяло.
Въпреки подкрепата си по принцип за реформирането на рамката докладчикът е дълбоко загрижен за явните недостатъци на преговорния процес по преработената рамка и за факта, че така представената рамка явно поставя европейската икономика в неблагоприятна по отношение на конкуренцията позиция.
Следователно основната причина за настоящия доклад е Европейският парламент да отправи призив към Базелския комитет да бъде включен по подходящ начин в продължаващите преговор, както и призив за приемане на необходимите промени в рамката, за да не се поставят в неизгодна позиция европейската промишленост и икономика.
Европейският парламент трябва да участва активно и да оказва силно влияние върху преразглеждането на правилата още по време на преговорите в рамките на Базелския комитет. Докладчикът счита, че тъй като Европейският парламент е демократично избраният европейски орган, който впоследствие ще бъде съзаконодател по предложението на Комисията относно Директивата за капиталовите изисквания (CRD 4), той следва да бъде включен в преговорния процес на ранен стадий, и отправя искане към Базелския комитет и към Комисията да предприемат необходимите стъпки в тази насока.
Въпреки твърдия международен ангажимент за преразглеждане на рамката от Базел е много важно това преразглеждане да постигне необходимия баланс между различните стопански модели, инвестирането и традиционното банкиране на дребно, различните правни форми и преобладаващото финансиране на корпоративния сектор чрез банково кредитиране в Европа. Докато американската икономика се финансира главно от капиталовия пазар, европейският корпоративен сектор разчита на капацитета за отпускане на заеми на банковия сектор. 80º% от инвестициите и заемите в Европа са на базата на банкови кредити. Преразгледаните правила следва да отчитат тези различия и да не поставят определени пазари и стопански модели в неизгодна позиция. В противен случай съществува риск от нанасяне на вреди на европейската икономика и промишленост.
Докладчикът изразява съгласие с важността на осигуряването на равнопоставеност в международен план по отношение на преработената рамка Базел ІІ, при условие че тази рамка не поставя европейската икономика в неизгодна позиция.
В рамките на Базелския комитет следва да има твърд ангажимент от страна на всички участващи страни за ясен и последователен график за изпълнение. Докладчикът счита, че това е предварително условие за успешна реформа и за предотвратяване на регулаторен арбитраж. Докладчикът призовава Комисията и държавите-членки към по-добра координация на интересите на Европейския съюз.
Графикът за изпълнение трябва да отчита въздействието на всички елементи на преработената рамка Базел ІІ и на всички текущи реформи върху реалната икономика. Особено важно е осигуряването на финансиране на МСП и на корпоративния сектор, като се има предвид, че МСП са една от движещите сили за растеж и заетост в Европа.
Освен това предстоящото предложение за CRD4 трябва да е съобразено с наличието на силен наблюдаващ орган.
Докладчикът изразява загриженост за взаимовръзката между различните компоненти на предстоящото предложение – съчетаването на повишаване на качеството на капитала с увеличаване на неговото ниво трябва да става внимателно.
Докладчикът счита, че основната цел на реформата следва да бъде съсредоточаването на банките върху управление на риска и печалбата в дългосрочна перспектива. Предстоящото предложение следва да намери начин за създаване на стимули за банките да продължат да отпускат кредити без прекомерна секюритизация и задбалансови позиции.
ПОДРОБНОСТИ ПО ОБЩИТЕ ВЪПРОСИ:
Качество на капитала
Докладчикът се обявява в подкрепа на идеята за укрепване качеството и количеството на капитала като отговор на кризата. Той приветства подхода за преразглеждане на определението за капитал, за да се включи в него качеството на капиталовите инструменти, основано на установеност, способност да се поемат загуби и гъвкавост на плащанията, но изразява съмнения относно непряката концентрация към определени правни форми. Освен това определението за допустими капиталови инструменти следва да не бъде в ущърб на някои модели неакционерни дружества, в частност кооперациите и спестовните каси, които представляват значителна част от европейската банкова промишленост.
Всички капиталови изисквания следва да бъдат съгласувани с общата цел от Базел за чувствителност към рисковете, като се избягват дисбаланси в удържането на капитал, което следва да отчита по балансиран начин както риска, така и капитала (напр. миноритарните участия).
Стандарти за ликвидност
Докладчикът счита, че засилването на стандартите за ликвидност е ключова част от ревизираните изисквания от Базел в отговор на кризата. Една от поуките от кризата като криза на ликвидността е, че за справяне със стресови ситуации в краткосрочен и дългосрочен план е необходима повече ликвидност.
Докладчикът счита, че новите стандарти за ликвидност не следва да насърчават концентрацията на допустими активи в конкретни класове ликвидни буфери, а следва да стимулират диверсификацията във висококачествени ликвидни активи. Докладчикът е загрижен за структурата на коефициента за стабилно финансиране. Положението с някои държавни облигации показва, че нито един клас активи не е стабилен сам по себе си.
Докладчикът намира потребност от по-голяма гъвкавост на допустимите висококачествени ликвидни активи, налични в Европа, чрез отчитане на тяхната специфика и правилно определяне на стабилни източници на финансиране в Европа.
Антициклични мерки
Базелският комитет предвижда въвеждане на поредица от мерки, насърчаващи банките в добри времена да изграждат капиталови буфери, които да изразходват в лоши времена.
Докладчикът приветства усилията на Комитета да ограничи прекомерния ръст на кредитите и формирането на кредитни балони; следва да се разработят такива мерки, които да противодействат на процикличния характер на съществуващата регулаторна рамка. Въпреки това докладчикът е притеснен за продължаващия процикличен характер на евентуален фиксиран, конкретен за всяка банка буфер за запазване на капитала.
Той се обявява в подкрепа на концепцията за формиране на провизии по време на целия цикъл като евентуална антициклична мярка. В тази връзка подчертава значението на сближаването на стандартите за счетоводно отчитане и в частност на предпазливостта по отношение на подхода на очаквана загуба при обявена печалба и предупреждава за отрицателния ефект от двойното отчитане.
Следва да се добави, че усилията за постигане на глобално доближаване на счетоводните стандарти до един набор от висококачествени международни стандарти (МСФО) са от първостепенно значение за успешното изпълнение на програмата на Г20, осигуряваща сравнимост на информацията за инвеститорите и равнопоставеност в международен план.
Коефициент на ливъридж
Въз основа на заключенията на Г20 Базелският комитет предлага концепцията за приблизителен коефициент на ливъридж. Целта на коефициента е да бъде защита срещу натрупване на прекомерен ливъридж в системата.
Докладчикът има сериозни опасения за този коефициент. Той счита освен това, че за да бъде ефективен, коефициентът следва да включва засегнати от кризата области като например задбалансови позиции и деривати, и да бъде международно сравним. След като бъде определена структурата на коефициента на ливъридж, трябва да се разгледат други въпроси, като например дали той да се включи към стълб 1 или стълб 2 и въздействието му върху нискорисковите банкови услуги като сектора на недвижимите имоти и корпоративното финансиране.
Кредитен риск от контрагента (КРК)
Кризата разкри някои сериозни недостатъци в начина, по който се извършват стрес тестове и бек-тестове и се решава въпросът с утежняващия риск. Освен това кризата показа застрашителното въздействие, което би могла да окаже липсата на прозрачност и яснота при търговията с деривати на извънборсовите (OTC) пазари. Базелският комитет предлага редица промени за справяне с ключови проблеми, при които управлението на КРК се оказа неефективно.
Докладчикът твърдо подкрепя усилията на Комитета да укрепи стандартите за стрес тестове, бек-тестове и справяне с утежняващ риск.
Той приветства усилията на Комитета да стимулира клиринг на извънборсови сделки чрез централен съконтрагент и счита, че капиталовите изисквания следва да правят разлика между риск от транзакция, извършена чрез централен съконтрагент, и извънборсова транзакция, при условие че подобен централен съконтрагент отговаря на стандартите за високо качество. Стандартите следва да се изработят от Европейската комисия при отчитане на международни разработки.
Докладчикът също така отбелязва притесненията на корпоративния сектор, използващ деривати за хеджиране на търговския си риск, относно евентуалните разходи за капиталови изисквания за деривати без централен клиринг и иска от Комисията да разгледа евентуалното въздействие и свързаните разходи за корпоративните клиенти, когато разграничава между капиталовите изисквания за извънборсови транзакции и за транзакции на деривати с централен клиринг.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
13.9.2010 |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
38 0 2 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Burkhard Balz, Слави Бинев, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Vicky Ford, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Werner Langen, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Alfredo Pallone, Antolín Sánchez Presedo, Edward Scicluna, Kay Swinburne, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Thijs Berman, Herbert Dorfmann, Sari Essayah, Ashley Fox, Danuta Maria Hübner, Sophia in ‘t Veld, Ramón Jáuregui Atondo, Philippe Lamberts, Olle Ludvigsson, Zoran Thaler |
|||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Matthias Groote |
|||||