ДОКЛАД относно интегрираната морска политика (ИМП) - Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (19.7.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (27.7.2010)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

5.10.2010 - (2010/2040(INI))

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Gesine Meissner
Докладчик по становище (*): Antonello Antinoro, Комисия по рибно стопанство
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника

Процедура : 2010/2040(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0266/2010

Внесени текстове :

A7-0266/2010

Разисквания :

PV 21/10/2010 - 5
CRE 21/10/2010 - 5

Гласувания :

PV 21/10/2010 - 7.10
CRE 21/10/2010 - 7.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0386

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство
СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно интегрираната морска политика (ИМП) - Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства

(2010/2040(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Директива 2008/56/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда[1],

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“(COM(2007)0575),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Доклад за напредъка на интегрираната морска политика за ЕС“ (СOM(2009)0540),

– като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия, съпътстващ „Доклад за напредъка на интегрираната морска политика за ЕС“ (SEC(2009)1343),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Към интегрирана морска политика за по-добро управление в Средиземноморието“(COM(2009)0466),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Развиване на международното измерение на интегрираната морска политика на Европейския съюз“(COM(2009)0536),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Към интегриране на морското наблюдение: Обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС“ (COM(2009)0538),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Проучване на създаването на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR)“ (COM(2008)0068),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Работна програма на Комисията за 2010 година - Време за действие“ (COM(2010)0135),

– като взе предвид Бялата книга на Европейската комисия: „Адаптиране спрямо изменението на климата - към европейска рамка на действие“ (COM(2009)0147),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Пътна карта за морско пространствено планиране: за постигане на общи принципи в ЕС“ (COM(2008) 0791),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки за интегриран подход към въпросите на морската политика: към най-добра практика при интегрираното управление на морското дело и консултация със заинтересованите страни“ (COM(2008)0395),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море“ (COM(2009)0248),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Европейският съюз и Антарктическият регион“ (COM(2008)0763),

– като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия, озаглавен „Изграждане на европейска инфраструктура за знания в областта на морското дело: Пътна карта за Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда“ (SEC(2009)0499),

– като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия, озаглавен „Инфраструктура за данни за морската среда, резултати от публичните консултации“ (SEC(2010)0073),

– като взе предвид работния документ на службите на Европейската комисия, озаглавен „Неофициален документ относно морското наблюдение“ (SEC(2008)2737),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания: Съгласувана рамка на Европейското научноизследователско пространство в подкрепа на устойчиво използване на океани и морета“ (COM(2008)0534),

– като взе предвид съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“ (СOM(2009)0008),

– като взе предвид заключенията на Съвета относно интегрираната морска политика от 16 ноември 2009 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно интегрираното морско наблюдение от 17 ноември 2009 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно интегрираната морска политика от 14 юни 2010 г.,

– като взе предвид конвенцията за защита на Средиземно море срещу замърсяване и протоколите към нея[2],

– като взе предвид Становището на Комитета на регионите относно пакета „Морски и брегови транспорт“ от 17-18 юни 2009 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. за бъдещата морска политика на Европейския съюз: Европейска визия за океаните и моретата[3],

– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно интегрирана морска политика за Европейския съюз[4],

– като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.[5],

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие, както и на комисията по рибно стопанство (A7-0266/2010),

A. като има предвид, че океаните и моретата са изключително сложни системи и върху тях влияят множество дейности, интереси и политики; като има предвид, че експертните знания за справяне с многобройните предизвикателства на морското дело, както и правомощията за справяне с тези предизвикателства са разпръснати сред множество публични и частни участници на различни равнища на управлението,

Б. като има предвид, че световните океани и морета са взаимосвързани и като има предвид, още повече, че все по-интензивното използване на океаните и моретата от сектори като превозите, рибарството, енергетиката, туризма и научните изследвания, заедно с изменението на климата, увеличиха натиска върху морската среда,

В. като има предвид, че превозите и корабостроителната промишленост допринасят в значителна степен за икономическото благоденствие на държавите от ЕС и предоставят ценна услуга на европейската и световната промишленост и на потребителите,

Г. като има предвид, че подходът на ИМП е ясен отговор на въпроса как да се постигне по-голяма степен на съгласуваност между действията, провеждани в рамките на различните политики, които влияят върху моретата и крайбрежните региони, и необходимостта от използване на ресурсите на тези екосистеми по начин, който е благоприятен за околната среда,

Д. като има предвид, че Рамковата директива за морска стратегия представлява екологичната основа на интегрираната морска политика (ИМП); като има предвид, че този подход следва да бъде по-добре свързан с другите секторни политики,

Е. като има предвид, че една успешна ИМП следва да се основава на отлични постижения в областта на морските изследвания, технологиите и новаторството и следва да води до подход от типа „обслужване на едно гише“ при вземането на решения и следователно до намаляване на случаите на дублиране на регулаторни правомощия, като в същото време отчита регионалните и местните особености,

Ж. като има предвид, че тези структури за интегрирано морско управление следва да засилват съгласуваното планиране на конкурентни морски дейности, стратегическото управление на морските региони, качеството на дейностите по надзора и прилагането на законите; като има предвид, че тази цел поражда необходимост от предприемане на мерки за ясното посочване на целия спектър от подобни структури, гарантиране на тяхната видимост и подобряване на сътрудничеството помежду им, като всичко това е поставено в една прозрачна и съгласувана рамка,

З. като има предвид, че Европейският съюз е водещата морска сила в света и следва да използва ИМП и нейните достижения като основа, за да играе ролята на движеща сила на международно равнище за подобряване на планирането на морските дейности, опазването на околната среда и насърчаването на добри морски практики в рамките на международни форуми,

И. като има предвид, че бреговете на Европа и най-отдалечените острови играят особена роля по отношение на сигурността и защита от екологични заплахи и престъпни деяния;

Общи забележки

1. приветства пакета от мерки на Европейската комисия от октомври 2009 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) като навременен и окуражаващ анализ на прилагането на плана за действие от Синята книга от 2007 г. и в същото време признава, че вече предприетите и планираните нови инициативи са напълно съгласувани с целите на Синята книга и логично тяхно следствие; като цяло потвърждава валидността на интегрирания подход към морското дело;

2. изразява съгласие с Комисията за това, че нашата „силна морска традиция“ е една от силните страни на Европа; поради това призовава Европейската комисия и държавите-членки да продължат да развиват потенциала, който предлагат различните морски сектори, като изготви амбициозна стратегия за „син растеж“, счита, че ИМП следва да допринася за постигането на целта за конкурентоспособен, социален и устойчив Съюз; в тази връзка счита, че разработването на ИМП трябва хармонично да включва усилията за постигане на икономическо развитие, високо равнище на заетост – по-специално като направи сектора по-привлекателен за младите хора чрез дейности по обучаване и стартирането на „Морски Еразъм“, и защита на околната среда; с оглед на това заявява, че ИМП следва да бъде свързана с целите и инициативите на стратегията „ЕС 2020“;

3. следователно призовава Комисията да представи цялостна, междусекторна стратегия за устойчив растеж в крайбрежните региони и морските сектори до 2013 г., основана на широкомащабно проучване на потенциала и възможностите за политики, както и на широки консултации със заинтересованите страни; счита, че един от елементите на тази стратегия следва да бъде нов, интегриран подход за укрепване на лидерството на Европа в световен мащаб по отношение на морските и мореплавателските научни изследвания, технологичното развитие и морското инженерство в различни сектори като корабостроенето, устойчивото развитие на морските ресурси, „чистите“ превози и разработването на енергията от разположени в морето инсталации и използваните за тази цел технологии; заявява, че трябва да бъдат намерени решения на международно равнище за премахване на практиките на нелоялна конкуренция в рамките на корабостроителната промишленост;

4. призовава Комисията да предприеме действия след катастрофата с петролния разлив в Мексиканския залив и да създаде правна сигурност в областта на добиването на нефт в крайбрежните региони в Европа, като представи съгласувана европейска стратегия за подготвеност в случай на извънредни положения и за справяне с бедствия, предизвикани от сондажни съоръжения и танкери, на международно равнище, особено в случаи на трансгранично замърсяване; изисква от Комисията да насърчава държавите-членки да прилагат изцяло вече съществуващата международна правна рамка, определена от международните конвенции на Международната морска организация (ММО) в тази връзка, до посочи същевременно всички възможни мерки за предотвратяване на подобни бедствия, както и всички законодателни пропуски на равнище ЕС и на равнище държави-членки, и да коригира възможно най-бързо всички действия и закони на ЕС, които имат отношение, по съответния начин, като отчита различните обстоятелства в крайбрежните региони и моретата в Мексиканския залив и в Европа;

5. настоятелно призовава Комисията да разшири мандата на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) по отношение на проверките по безопасността на крайбрежни инсталации и почистването на петролни разливи при преразглеждането на Регламента за EMSA;

6. в тази връзка счита, че е налице спешна необходимост от предприемане на действия за преразглеждане на Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, тъй като тя не включва отговорност в съответствие с принципа „причинителят на замърсяването плаща“ при добив на нефт в крайбрежните региони;

7. в тази връзка призовава Комисията да провери дали мандатът на EMSA следва да бъде разширен и дали следва да й бъде предоставена отговорността за контрол върху спазването на стандартите за сигурност при добива на петрол в крайбрежните региони и за проверка на плановете в случай на извънредна ситуация в тази връзка ;

8. приветства изследването на Комисията, озаглавено „База данни относно финансирани от ЕС проекти в морските региони“[6], и призовава Комисията в следващия си доклад за напредъка на ИМП да предостави пълен и систематичен преглед на цялото финансиране, предоставено по всички бюджетни редове за дейности, свързани с морските сектори, крайбрежните региони и моретата;

9. изисква от Комисията да настоява ИМП да получи подходящо финансиране в следващата финансова перспектива и да проучи всички възможности за финансиране, включително предложението на Комитета на регионите за крайбрежен фонд и ефективното координиране на различните схеми за финансиране;

10. подкрепя заявеното от Комисията намерение да финансира ИПМ с 50 милиона евро през следващите две години с цел надграждане на основата на предишни проекти в областта на политиката, управлението, устойчивостта и наблюдението;

Морско управление

11. поздравява тези държави-членки и региони, които вече са създали политики и структури на интегрираното морско управление; призовава държавите-членки, чиито административни структури, свързани с ИМП, все още са до голяма степен фрагментирани, да пристъпят незабавно към създаването на унифицирани и интегрирани структури за морско управление;

12. изразява съгласие с насоките на Комисията за морското управление и с нейния анализ на обещаващия, но все още незадоволителен напредък, постигнат през последните години;

13. призовава Комисията, държавите-членки и крайбрежните региони да положат по-големи усилия при определянето на интегрирани морски политики и при изграждането на подходящи структури за морско управление, които позволяват да се вземат решения въз основа на най-добрата налична информация, като се включват всички заинтересовани страни и следователно по-добре се съблюдават различните цели на политиките;

14. подчертава необходимостта от насърчаване на индивидуално разработени стратегии за местно развитие, задвижвани от процес на възходящи консултации, и от възпиране на използването на унифициран подход; следователно счита, че интегрираното морско управление е от съществено значение за избягване на всякакво припокриване на компетентности между различни равнища на управление и за засилване на сътрудничеството и диалога с местните и регионалните органи, крайбрежните общности, участниците от гражданското общество и други заинтересовани страни от морската сфера; подкрепя създаването и разработването на стратегии за морските макрорегиони на Европейския съюз в контекста на стратегическите подходи по отношение на регионалните морски зони;

15. призовава Комисията да оцени по-детайлно, като се основава на резултатите, качеството на структурите на морското управление на равнище държави-членки и на регионално равнище и да обменя най-добрите практики за постигане на целите на ИМП; счита, че интегрираното и прозрачно морско управление осигурява оптимално планиране, създава широк спектър от синергии и допринася за възникването на европейска морска зона без граници;

16. изразява съгласие с Комисията относно това, че участието на заинтересованите страни в разработването на морската политика следва също да бъде гарантирано на по-постоянен принцип в управленските структури. за тази цел приканва всички държави-членки от крайбрежни региони, които до момента не са направили това, да определят възможно най-бързо национални звена за контакт за ИМП; като по този начин се отговоря положително на искането на Комисията; подчертава необходимостта тази оперативна мрежа да се задейства възможно най-скоро; подкрепя създаването на междусекторна платформа за диалог между заинтересованите страни относно морски въпроси; изисква представянето на договорености за конкретни партньорства между Комисията и регионите, отново заявява подкрепата си за „Европейски ден на морето“ и изисква отново да бъдат обсъдени разпоредби за информиране на гражданите на ЕС и публично участие във връзка с всички аспекти на ИМП;

17. приветства Европейската мрежа на морските клъстери и изисква от Комисията, държавите-членки и регионите да подкрепят тези възникващи организации на всички равнища, по-конкретно като подкрепят капацитета им за иновации и интегрирането им в политиките и програмите на национално и общностно равнище, като укрепват трансграничното сътрудничество, работят за повече откритост по отношение на малките и средните предприятия (МСП) и подобряват тяхната видимост;

18. призовава държавите-членки и Комисията да засилят диалога си на международно равнище относно ИМП и други морски въпроси на съответните форуми, включително относно ратификацията и прилагането на конвенциите на ООН за морско право (UNCLOS); предлага учредяването на среща по въпросите на ИМП на министерско равнище за държавите-членки от Съюза за Средиземноморието, която да се провежда поне веднъж годишно;

19. призовава Европейския съюз да работи активно в рамките на Съюза за Средиземноморието за включване на проекта на общ кодекс за добри практики в секторите на рибарството и аквакултурите в програмата на тази нова международна организация;

20. призовава Комисията да усили международното измерение на ИМП и насочва вниманието на Комисията и на държавите-членки към факта, че подобрения в областта на условията на труд в открито море, сигурността и екологичните показатели на плавателните съдове трябва да бъдат включени в програмата на международните форуми и ратифицирани от страните с пристанища, морска флота и брегова линия като част от международни споразумение, за да даде възможност за постигането на подобрение на положението в областта на корабоплаването в световен мащаб;

21. призовава Комисията и Съвета да подкрепят включването на ИМП във финансовите лостове и целите на външната политика на ЕС чрез разработването на подходящи инициативи, насочени към справяне с проблеми като замърсяването, незаконния риболов и пиратството;

Инициативи и стратегии за морските басейни

22. приветства регионалните инициативи и стратегии за морските басейни, предложени до момента от Комисията, и макрорегионалните стратегии, отнасящи се до моретата; признава, че прилагането на принципите на ИМП изисква те да бъдат трансформирани в насочени стратегии и конкретни мерки, съобразени с особеностите на всеки морски басейн и, в случая със Средиземноморието, с различните негови подрегиони; призовава за продължаване на диалога и сътрудничеството с цел подобряване на управлението на морското пространство и крайбрежните региони в рамките на подход на различни равнища в различните морски басейни, включително Северно море, Балтийско море, Атлантическия океан, Черно море и Средиземноморието, и призовава Комисията да предприеме бързо стъпки в сътрудничество с държавите-членки, за да подготви и представи действия в тези региони;

23. призовава Комисията да обърне специално внимание на тези специфични характеристики на най-отдалечените региона на ЕС, чиито териториални води гарантират, че ЕС притежава на голямата изключителна икономическа зона в света; следователно счита, че тези територии биха могли да имат основна роля в международното измерение на ИМП и призовава Комисията да интегрира морско измерение в международните си споразумения с регионални подгрупи;

24. отбелязва, че голяма част от водите на Средиземно и Черно море са извън зоните, които са под юрисдикцията или суверенните права на държавите-членки по крайбрежието, и вследствие на това тези държави не притежават предписателни или изпълнителни правомощия да регулират цялостно човешки дейности извън гореспоменатите зони;

25. поради това изисква от съответните държави от крайбрежни региони да решават проблемите, свързани с определянето на граници, въз основа на UNCLOS, и да се споразумеят относно своите морски зони;

Морско пространствено планиране

26. съзнава, че стабилността, предвидимостта и прозрачността на управлението на морските пространства са ключът към осигуряването на оптимално и устойчиво развитие на икономическите дейности и нов растеж и работни места в морските региони, включително по-нататъшното развитие на възобновяеми източници като енергията на вятъра и вълните;

27. счита, че управлението на ставащите все по-интензивни и по-силно конкуриращи се начини на използване на моретата въз основа на eкосистемен подход изисква съгласувано, рационализирано и трансгранично морско пространствено планиране като неутрално средство, което има потенциала да допринесе в значителна степен за прилагането на Рамковата директива за морска стратегия, както и да улесни хармоничното съжителство между различните начини на използване на морето;

28. приветства пътната карта за морско пространствено планиране (МПП), основано на eкосистемен подход, и разработването на десетте принципа на планиране и счита това междусекторно средство на политиките за особено важно за прилагането на ИМП; изисква от Комисията да представи през 2011 г. проект на директива относно МПП или да предложи този вид инструмент, който е най-подходящ за осигуряването на съгласуваност между МПП и другите съществуващи инициативи (Интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ), „Натура 2000“, Рамкова директива за морска стратегия);

29. предлага да се оценят възможностите за съвместно използване на морското пространство от различни сектори (напр. морски превози, възобновяема/вятърна енергия и аквакултури);

30. подчертава голямото значение на европейското морско пространствено планиране и използването му за крайбрежните региони, и по-специално за най-отдалечените региони, и изтъква необходимостта от защита на най-чувствителните в екологично отношение морски биогеографски региони, като същевременно се даде възможност на сектора на рибарството за устойчива експлоатация на ресурсите;

Морско наблюдение

31. очаква един добре координиран и интегриран, обхващащ всички стълбове, междусекторен и трансграничен подход спрямо морското наблюдение да подобри защитата на интересите на държавите-членки и на Европейския съюз, както и предпазването от замърсяване на моретата и незаконни действия, като осигури достъп на органите, действащи в моретата, до информация за мониторинг и наблюдение в съответните различни сектори на дейност, като по този начин доведе до повече ефикасност;

32. поради това призовава Комисията, държавите-членки, агенциите на ЕС и по-специално EMSA, както и съответните организации да ускорят усилията си по отношение на сътрудничеството и съгласуването и с оглед на необходимите законодателни корекции;

33. призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да определи пречките пред обмена на данни в ЕС и националното законодателство и в мандатите на агенциите, да се поучи от опита, натрупан в регионалните и националните инициативи, проекти за научни изследвания и пилотни проекти и от свързаните с морско наблюдение операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), да представи през 2010 г. пътна карта за интегрирано морско наблюдение и да проучи области за сътрудничество с трети страни, особено тези от Средиземноморието, които са ратифицирали UNCLOS, както и със съответните организации;

34. изисква от Комисията да определи допълнителните финансови потребности за създаването на обща среда за обмен на информация достатъчно рано, в рамките на интегрираното морско наблюдение, преди следващата финансова перспектива, в полза както на ЕС, така и на държавите-членки;

35. призовава Комисията да предложи правна рамка за включването на морското наблюдение с оглед на общата среда за обмен на информация;

36. отново заявява призива си за подобрено сътрудничество между националните инспекторати, бреговата охрана и военноморския флот на държавите-членки и напомня на Комисията да проведе - както беше поискано по-рано от Европейския парламент за 2005 г. с Директива 2005/35/ЕО - проучване за осъществимостта на по-нататъшно сътрудничество или интеграция между различните служби за брегова охрана, с по-голяма степен на съвместимост между различните системи за наблюдение и с оглед създаването в близко бъдеще на Европейска служба за брегова охрана; счита, че съществува голям потенциал за включване на EMSA в по-голяма степен в наблюдението на крайбрежните региони и за предоставяне на държавите-членки на по-голяма подкрепа при проследяването на замърсяването на моретата;

Други въпроси

37. отново заявява позицията и исканията, заявени в неговата резолюция относно стратегическите цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.;

38. изисква от Комисията, с оглед на предстоящото представяне на Бялата книга относно бъдещето на превозите, да отчете решаващата роля на морските товарни превози за днешната търговия, да насърчава развитието на второстепенни и по-малко натоварени пристанища и да предприеме подходящи действия по въпроса за мерките за безопасност на морските превози в ЕС и в чужбина, като инвестира в подобряване на системите за управление на многопластови рискове за откриване и проверка на опасни товари;

39. подчертава важността на едно морско пространство без граници и призовава Комисията и държавите-членки:

- да извършат оценка на малките пристанища и да ги запазят,

- да разширяват мрежата за морски превози на къси разстояния, за да ограничат до минимум разстоянията за превоз по суша,

- да подкрепят научните изследвания и новаторството в областта на начините, управлението и логистичните решения при превоза на товари с цел да се намерят решения, които съкращават времето при превозите и при управлението на разходите,

- да подкрепят развитието на пристанищната инфраструктура;

40. призовава Комисията да интегрира европейската морска политика и политиките в областта на корабоплаването по вътрешните водни пътища, за да максимизира потенциала на превозите по водни пътища и да създаде ефикасни и разнообразни начини за превоз;

41. насърчава Комисията, държавите-членки и промишлеността да положат повече усилия в научноизследователската и развойната дейност по отношение на използването и прилагането на възобновяеми източници на енергия както за задвижване на кораби, така и за електричество на борда на корабите;

42. настоятелно призовава Комисията да подобри условията на труд на мореплавателите чрез подходящите средства, да приложи конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за условията на труд в морския сектор в законодателството на Общността и да предложи програма за получаване на квалификация и обучение на мореплаватели и особено наемането на млади хора, включително на тези от трети държави;

43. изисква от Комисията да обмисли координирана европейска инициатива в областта на индустриалната политика, насочена към повишаване на конкурентоспособността, оказване на подкрепа за отлични постижения на европейското корабостроене, както и за сигурността и екологичните показатели и за конкурентоспособността на морските превози в общото морско пространство без граници, като в същото време използва за тази цел конкурентоспособния капацитет на Европа в корабостроенето и екологични технологии и алтернативни корабни горива с цел насърчаване на „екологични превози“; призовава държавите-членки да ратифицират Международната конвенция от Хонг Конг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби (2009 г.);

44. на основание на позоваването на териториалното сближаване в ДФЕС и с цел подобряване на достъпността счита, че е от съществено значение мобилността на пътниците и стоките да продължи да бъде неделима част от политиката в областта на вътрешния пазар чрез насърчаването на морските превози на къси разстояния и морския каботаж между териториите и същевременно да се гарантират по-добри връзки между периферните морски региони, най-отдалечените региони и островите, от една страна, и континенталните територии и икономическите центрове, от друга страна; посочва, в същия контекст, че е от решаващо значение да се разгледат затрудненията, пред които са изправени островните региони в ЕС, по-специално малките островни общности, по отношение на превоза на хора и стоки, като се оказва подкрепа за морски връзки, които не се обслужват по подходящ начин от пазара и чрез гарантиране на същата цена на километър за превоза на хора, независимо от местонахождението им; настоява за конкретни действия за най-отдалечените райони, при които да се отчитат характерните им особености;

45. обръща внимание на особеното значение на морската икономика за държавите-членки с големи изключителни икономически зони и на необходимостта да се насърчава развитието на морски икономически клъстери и да се повишава приносът им за растежа и трудовата заетост в рамките на стратегията „ЕС 2020“;

46. подчертава, че рибарството и аквакултурите имат своето място в морската икономика и развитието на често отдалечените крайбрежни региони, чието икономическо, социално и екологично развитие ИМП следва да подобри;

47. настоява в ИМП да бъдат отчетени ограниченията и характерните особености, присъщи на сектора на рибарството и аквакултурите, във връзка с използването на морската среда, по-конкретно по отношение на наличието на подходящи места за извършването на тези дейности и необходимостта от опазване на морските местообитания чрез създаване на морски резервати и други мерки с тази цел, като се отдели специално внимание на по-доброто планиране на научните изследвания и се отчете цялостно географското и климатичното разнообразие на всяка морска зона;

48. припомня особената уязвимост на крайбрежните региони и островите от въздействието на изменението на климата; подчертава, че планирането на всякакво развитие по протежение на обширната брегова линия на Общността, включително хинтерланда, трябва да отчита последствията от изменението на климата; предлага уязвимостта от изменението на климата да бъде обсъдена при изготвянето на бъдещата регионална политика с цел да не се излага на опасност изпълнението на ИПМ;

49. призовава Комисията съгласувано да интегрира в морския сектор целите за намаляване на емисиите от CO2 и да въведе икономически, пазарно основани инструменти в морския сектор и да разработи стратегия за облекчаване на специфичните последици от изменението на климата върху крайбрежните и островните региони като последващи действия във връзка с Бялата книга относно изменението на климата;

50. отново подчертава спешната необходимост от намаляване на натиска върху морската среда, който произлиза от сушата, като например замърсяването от промишлени и селскостопански отпадъчни води и лошото управление на крайбрежните зони, в контекста на един интегриран eкосистемен подход;

51. призовава държавите-членки да изпълняват своите задължения, залегнали в Рамковата директива за морска стратегия, и да извършат до 15 юли 2012 г. оценка на екологичното състояние на морските води, да определят цели по отношение на околната среда и да представят програми за наблюдение; освен това призовава държавите-членки да приемат амбициозни програми с мерки за постигане на добро екологично състояние на морските води;

52. призовава държавите-членки да изпълнят задължението си за определяне на морски защитени територии съгласно член 13 от Рамковата директива за морска стратегия; освен това призовава държавите-членки да контролират ефективно спазването на предпазните мерки;

53. отбелязва, че от 1 юли 2010 г. важат нови пределни стойности за съдържанието на SO2 в корабните горива в Ламанша, както и в Северно и Балтийско море, които въз основа на решение на ММО бяха обявени за области, в които се контролира съдържанието на серни емисии; счита съответно, че всички европейски крайбрежни зони следва да бъдат защитени по един и същ начин и че прилагането на нови пределни стойности за съдържанието на SO2 само за някои зони би могло да доведе до нарушаване на правилата за конкуренция. счита, че еднакви правила, обхващащи целия ЕС, са за предпочитане, и преходът от морски към сухопътен транспорт следва да се избягва на всяка цена.

54. признава, че моретата са се превърнали в сметище за огромни и бързо нарастващи количества отпадъчни материали, много от които произведени от пластмаса, както и за изгубени товарни контейнери; призовава Комисията да насърчава европейски и международен дебат за проучване на средства, чрез които тези количества може да бъдат намалени;

55. изисква Комисията да предложи стратегия за устойчив туризъм в крайбрежните, островните и морските региони с оглед повишаване на тяхната устойчивост и привлекателност за жителите и туристите, като това е една от целите на опазването на природата в морските региони, например „Ватенмеер“, и това да става чрез използване на новите разпоредби относно туризма в Договора от Лисабон и чрез насърчаване на инициативи като мрежата EDEN.

56. посочва, че като се отчетат огромният потенциал за развитие и важният източник на растеж, които представляват морският и крайбрежен туризъм и свързаните с тях сектори, крайбрежните региони са основната туристическа дестинация в Европа, и изисква от Комисията да включи тези въпроси в своята стратегия за устойчив крайбрежен и морски туризъм;

57. подчертава важността на добавената стойност на морската политика за укрепване на сътрудничеството между съседите и особено между държавите-членки и страните кандидатки;

58. приветства Европейската стратегия за мореплавателските и морските изследвания, както и общите призиви съгласно Рамковата програма за научни изследвания за „Океани на бъдещето“ като конкретни прояви на интегриран подход към прилагането на ИМП; предлага свързаните с моретата науки да станат един от приоритетите в Осмата рамкова програма за научни изследвания, както и създаването на Европейски институт за морски изследвания;

59. изразява съгласие с това, че изграждането на междудисциплинарна научна и технологична база от знания за моретата и бреговете на Европа е от основно значение; изисква от Комисията и държавите членки, в сътрудничество с регионални и местни участници, да извършат оценка на съществуващите бази данни и програми за наблюдение и да ускорят усилията си за привеждане на Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODNET) възможно най-скоро в режим на действие;

60. настоятелно призовава Комисията да помогне на държавите-членки да стартират план за проучване и съставяне на карта на останки от кораби и потънали археологически обекти - тъй като те са част от културното и историческо наследство на Общността - и по този начин да улесни опознаването и изследването на подобни обекти и да помогне да се предотврати плячкосването, на което те са подложени, с което да даде възможност за правилното им съхранение;

61. приветства Атласа на моретата, разработен наскоро от Комисията, и насърчава заинтересованите страни да се възползват от Морския форум като нов инструмент за сътрудничество, както и да привлекат широката общественост по-ефективно;

62. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Европейската комисия.

[1] OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
[2] Приети текстове, P7_TA(2010)0128.
[3] Приети текстове, P6_TA(2007)0343.
[4] Приети текстове, P6_TA(2008)0213.
[5] Приети текстове, P7_TA(2010)0128.
[6] Окончателен доклад. Рамков договор FISH/2007/04, специфичен договор № 4, декември 2009 г.

Необходимо ни е ново съзнание по отношение на моретата

ЕС разполага с 320 000 км крайбрежна ивица, една трета от нашите граждани населяват крайбрежните зони, а тенденцията е този брой да се покачва. Икономическите ни действия в морето и на брега произвеждат 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС и съгласно всички прогнози в тази област има още много потенциал за развитие. 40% от вътрешноевропейския стокообмен и 95% от износа извън Европа се извършват по море. Разработването на сигурни кораби, които са съобразени с изискванията за опазване на околната среда, е от основно значение и представлява голям шанс за европейското корабостроене. Нашите морета трябва да продължат да бъдат двигател за растеж. С тяхното още по-интензивно изследване се свързват много визии за бъдещето и големи очаквания. Същевременно, както показва петролната катастрофа в Мексиканския залив, те представляват чувствителна екологична система, предлагат качество на живот и многообразие на видове, които трябва да се съхранят или дори в някои случаи да се подобрят.

Досега политиките ни в областите морски транспорт, морска икономика, нови технологии, крайбрежни райони, енергия от разположени в морето инсталации, рибарство, контрол и запазване на правото и реда по море, туризъм, защита на морската среда и изследване на моретата се развиваха отделно една от друга. Това разглеждане, ограничено до отделните области, води до ситуации, в които се вземат противоположни мерки, имащи от своя страна отрицателно въздействие върху морската среда, както и до упражняване на извънреден натиск върху конкуриращи се морски дейности или до липса на ефективност, неясноти и конфликти при ползването. При чисто секторни процеси на вземане на решения е и по-трудно да бъдат разбрани взаимодействията и съответно проучени неизползвани досега възможности за съвместно действие между различните морски сектори с цел постигане на по-голяма ефективност.

Нарастващата конкуренция за морско пространство, значението на моретата и на морския сектор за нашето бъдеще, както и кумулативното влияние на човешките дейности върху морските екосистеми, правят това фрагментирано вземане на решения относно морските въпроси недостатъчно адекватно.

Това познание доведе до разработване на концепцията за интегрираната морска политика, която от една страна определя рамката за управление, обхващаща всички равнища, а от друга страна трябва да разработва междусекторни инструменти на политиката.

Интегрираната морска политика трябва следователно

- да създава по-голяма съгласуваност между различните области на политиката.

- да разработва по-.добри регулаторни и междусекторни инструменти (интегриран морски надзор, морско пространствено планиране (MПП), интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ), изграждане на интегрирана база на познание и данни, свързани с морската среда, регионални стратегии за морските басейни).

- да използва потенциалите на моретата и на морския сектор по екологично и икономически устойчив и ефикасен начин .

- да избягва дублирането на дейности в различните национални и регионални служби на държавите-членки, що се отнася до правомощията.

- да облекчава необходимото координирано планиране на конкуриращи се морски дейности и на стратегичното управление на морските райони.

- да гарантира прилагането на екосистемния подход, залегнал в Рамковата директива за морска стратегия,

- да свързва на всички нива надеждни информации и сравними статистически данни по отношение на морската политика.

Позиция на докладчика

Вече два пъти Европейският парламент зае позиция по въпроса за интегрираната морска политика (доклад на Piecyk I и II). Докладчикът желае от една страна да потвърди принципно положителната оценка по отношение на интегрираната морска политика в последните две резолюции на Европейския парламент, като същевременно извърши оценка на мерките, запланувани в плана за действие от Синята книга и определи нови предизвикателства.

Докладчикът съсредоточава вниманието си върху административните структури и структурите на управление, необходими за интегрираната морска политика, както и върху междусекторните инструменти като морското пространствено планиране, интегрирания морски надзор или изследването на моретата. Успешното им прилагане е предпоставка за по-съгласувано и по-ефикасно разработване на секторните политики и мерки на ЕС, насочени към нашите морета и крайбрежия, като например политиките в областта на рибарството, транспорта, околната среда, енергетиката, предприятията или в областта на научните изследвания.

Тук Европейският парламент би могъл допълнително да оцени или изиска много секторни мерки. Докладчикът познава предизвикателствата[1], свързани с борбата с емисиите на сяра и азотни оксиди, както и с твърдите отпадъци от корабите, със значителния дял на замърсяването на моретата от наземни източници, с проблематичните условия на живот и труд на мореплавателите, с пиратството, с рибарите, засегнати от социално-икономическите последици на мерките за възстановяване на риболовните запаси или за опазване на екосистемите. Тя познава и приветства прогнозите за растеж на морския транспорт, на морските научни изследвания, морската икономика и крайбрежния туризъм, значението на рибарството за изхранване на нарастващото световно население, както и възможностите на пазара на труда, свързани с всички тези области.

Все пак според докладчика Европейският парламент би трябвало да заеме позиция преди всичко по следните въпроси:

1. Продължава ли ЕП да приветства концепцията за интегрирана морска политика?

2. Счита ли ЕП, че интегрираната морска политика се прилага и използва в ЕС достатъчно бързо?

3. Задоволителен ли е начинът, по който Европейската комисия, Съветът и държавите-членки прилагат плана за действие, който до голяма степен беше приветстван и от ЕП?

4. Отбелязан ли е напредък по отношение на приложението на междусекторните инструменти на политиката (интеграция на морския надзор, морско пространствено планиране (MПП), интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ), изграждане на интегрирана база на познание и данни, свързани с морската среда, регионални стратегии за морските басейни).

5. Какви мерки трябва да бъдат изискани допълнително?

[1] вж. Резолюция на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно интегрираната морска политика - оценка на напредъка и новите предизвикателства
(2010/2040(INI))

Докладчик по становище: Antonello Antinoro(*) Процедура с асоциирани комисии – член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава значението на включването на политиката в областта на рибарството и аквакултурата в интегрираната морска политика (ИМП) като цялостна политика, която не е подчинена на други политики, за да се даде възможно най-целесъобразен отговор на загрижеността по отношение на опазването на околната среда и икономиката както на обществото като цяло, така и на самия сектор на рибарството;

2. потвърждава необходимостта от създаване на междусекторни инструменти на политиката, които да обхващат сектора на рибарството и аквакултурата и да могат, наред с другото, да оптимизират управлението на европейското морско пространство, да подобрят развитието на знанията за морето и да гарантират интегриран морски контрол;

3. настоява по-специално в ИМП да бъдат отчетени ограниченията и характерните особености, присъщи на сектора на рибарството и аквакултурата във връзка с използването на морската среда, и по-конкретно по отношение на наличието на подходящи места за извършването на тези дейности и необходимостта от опазване на морските местообитания чрез създаване на морски резервати и други мерки, предназначени за тази цел, като се отдели специално внимание на по-доброто планиране на научните изследвания и пълното интегриране на географското и климатичното разнообразие на всеки морски басейн;

4. подчертава по-конкретно жизненоважната необходимост от прилагане на мултидисциплинарни изследователски програми, разработени специално за правилното интегриране на всички дейности, провеждани в морска среда, във връзка именно с опазването на морските екосистеми и прилагането на нови технологии (по-селективни съоръжения за риболов, по-екологосъобразни двигатели, отглеждане на морски видове в плен и т.н.), които предлагат преки ползи за сектора на рибарството и аквакултурата;

5. счита, че засилването на регионалното сътрудничество е необходимо, за да се постигне устойчиво и по-ефективно управление на морските и крайбрежните ресурси, по-специално когато морското пространство води до пълна взаимозависимост на дейностите, какъвто е случаят с много морски басейни, като например Средиземно море или Балтийско море;

6. осъзнава, че определянето на граници между европейските страни, граничещи със Средиземноморието, и други средиземноморски страни, повдига сложни и чувствителни политически въпроси, които биха могли да попречат на разработването на една истинска интегрирана морска политика за региона, по-специално по отношение на управлението на рибните запаси;

7. за тази цел призовава Европейския съюз да се бори в рамките на Съюза за Средиземноморието за включване в програмата на тази нова международна организация на проекта за общ кодекс за добри практики в сектора на рибарството и аквакултурите;

8. призовава за обмен между институционалните участници в рамките на ИПМ и Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), като се извърши една желателна регионализация на тази политика, с цел освобождаване на потенциала за взаимодействие между ИПМ и ОПОР, по-специално във връзка с разработването на отделен подход за всеки риболовен басейн;

9. призовава също така за подобряване на механизмите за сътрудничество между различните политики в рамките на ИМП, включително и ОПОР, по-специално въз основата на смесени консултативни органи, създадени във всяка държава-членка, обединяващи участници от всички засегнати сектори и позволяващи по този начин действителен обмен между тези политики;

10. подчертава, че желанието ИМП да допринася за запазването на един жизнеспособен в икономическо и социално отношение европейски сектор на рибарството, който съдейства за опазване на околната среда и същевременно е източник на просперитет за участниците в него, ще спомогне също така за успеха на политиките на Общността в областта на заетостта и икономическото развитие, включително търговската политика, както и за снабдяването с качествени храни на Съюза, който изпитва сериозен недостиг в тази област;

11. изисква принципите за ефективност на ресурсите и устойчиво производство и потребление да бъдат включени в ИПМ;

12. подчертава, че рибарството и аквакултурата имат своето място в морската икономика и развитието на често отдалечените крайбрежни райони, чието икономическо, социално и екологично развитие ИМП трябва да подобри;

13. подчертава голямото значение на планирането на европейското морско пространство и използването му за крайбрежните райони, и по-специално за периферните райони, и изтъква необходимостта от защита на най-чувствителните в екологично отношение морски биогеографски райони, като се даде възможност на сектора на рибарството за устойчива експлоатация на ресурсите;

14. потвърждава неотложната необходимост от намаляване на натиска върху морската среда, причинен от намиращите се на сушата източници, и по-специално замърсяването от промишлени и селскостопански отпадъчни води и лошото управление на крайбрежните зони, в контекста на един интегриран eкосистемен подход; освен това подчертава необходимостта от спешно създаване на мрежа от защитени морски зони;

15. подчертава важната роля на провеждането на целенасочени и интегрирани морски научни изследвания и насърчаването на иновациите, което ще допринесе за по-ефективно посрещане на нуждите на пряко заинтересованите страни и за запазване на морското биоразнообразие; призовава Комисията да разгледа възможността за оказване на по-голяма подкрепа за приложните изследвания в рамките на Осмата рамкова програма, например чрез хоризонтална координация на съответните изследователски програми, по-подходящо финансиране или създаването на Европейски институт за морски изследвания;

16. призовава Комисията и държавите-членки незабавно да направят преоценка на рисковете, произтичащи от експлоатацията на офшорните сондажни платформи, офшорните вятърни паркове, добива на пясък и чакъл и други изискващи пространство практики, като вземат предвид по-слабата позиция на рибните стопанства, рибарите и крайбрежните общности;

17. настоятелно призовава секторът на рибарството да бъде включен в по-голяма степен и да участва по-активно в европейските морски клъстери;

18. подкрепя заявеното от Комисията намерение да финансира ИПМ с 50 милиона евро през следващите две години, с цел подпомагане на предишни проекти в областта на политиката, управлението, устойчивостта и наблюдението;

19. подчертава необходимостта от извършване на оценка на допълнителните финансови потребности на крайбрежните държавите-членки и, ако е необходимо, от отпускане на средства във връзка с морското наблюдение на европейските води;

20. подчертава факта, че финансирането на прилагането на ИМП трябва да бъде гарантирано в бюджета на Общността посредством пропорционални вноски от всички сектори, обхванати от тази политика, като се вземе предвид различната важност на отделните политики за бюджета на Съюза;

21. изисква да се отдели по-голямо внимание на информирането на гражданите на ЕС и да се гарантира реално участие на обществеността във всички аспекти на ИМП.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно интегрираната морска политика - оценка на напредъка и новите предизвикателства
(2010/2040(INI))

Докладчик по становище: Georgios Stavrakakis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. във връзка с компетентността, предоставена от позоваването на териториалното сближаване в ДФЕС, и с цел подобряване на достижимостта, счита, че е от съществено значение мобилността на пътниците и стоките да продължат да бъдат неделима част от политиката в областта на вътрешния пазар чрез насърчаването на морските превози на къси разстояния и морското крайбрежно плаване между териториите и същевременно да се гарантират по-добри връзки между периферните морски региони, най-отдалечените райони и островите от една страна, и континенталните територии и икономическите центрове, от друга страна; в същия контекст подчертава, че е от решаващо значение да се разгледат затрудненията, пред които са изправени островните райони в ЕС, по-специално малките островни общности, по отношение на превоза на хора и стоки, като се оказва подкрепа за морски връзки, които не се обслужват по подходящ начин от пазара и чрез гарантиране на същата цена на километър за превоза на хора, независимо от местонахождението им; настоява за конкретни действия за най-отдалечените райони, при които да се отчитат характерните им особености;

2. припомня особената уязвимост на крайбрежните райони и островите от въздействието на изменението на климата; подчертава, че планирането на всякакво развитие по протежение на обширния морски бряг на Общността, включително хинтерланда, трябва да отчита последствията от изменението на климата; предлага уязвимостта от изменението на климата да бъде обсъдена при изготвянето на бъдещата регионална политика с цел да не се излага на опасност изпълнението на интегрирана морска политика (ИПМ);

3. обръща внимание на необходимостта от увеличаване на регионалното морско сътрудничество в контекста на една интегрирана рамка с оглед укрепване на морските сектори, създаване на устойчив икономически растеж и работни места в морските региони, справяне с отрицателното въздействие на островното положение, опазване на морските екосистеми, по-специално чрез научните изследвания и морския надзор, и насърчаване на обмена и прехвърлянето на най-добри практики; подчертава приноса на регионалната политика в тази област чрез целта й за териториално сътрудничество; призовава за изготвяне на всеобхватна и лесно разбираема система за защита на крайбрежните региони и моретата, която да подпомага регионалното планиране;

4. подчертава необходимостта от съгласуваност между морското и наземното пространствено планиране, като не се забравя екосистемният подход; отбелязва, че териториалното сътрудничество е особено важно за защитата на трансграничните чувствителни морски области;

5. като отчита факта, че морските региони, включително крайбрежните региони, островите и най-отдалечените райони имат свои собствени специфични характерни особености, които налагат специфични решения, подчертава необходимостта от насърчаване на приспособени стратегии за местно развитие, провеждани чрез процес на консултации "отдолу нагоре", и не одобрява универсалния подход; следователно счита, че интегрираното морско управление е от съществено значение за избягване на всякакво припокриване на компетентности между различни равнища на управление и за засилване на сътрудничеството и диалога с местните и регионалните органи, крайбрежните общности, участниците от гражданското общество и други заинтересовани страни от морската сфера; на фона на това, предлага създаването и разработването на стратегии за морските макрорегиони на Европейския съюз в рамките на изготвянето на стратегически подходи, свързани с регионални морски басейни;

6. Въпреки това, за справяне с общи проблеми, приоритети и предизвикателства в по-широка географска област, включително различни държави-членки, препоръчва на Комисията, в светлината на стратегията "ЕС 2020", да анализира възможността за насърчаване на "макрорегионален" подход, основан на цел 3 от Регламента за структурните фондове, който гласи, че "макрорегионалната стратегия следва да бъде включена в регионалната политика на ЕС, водеща до координирана политика за цялата територия на ЕС; подчертава необходимостта да се анализира добавената стойност на тази стратегия за изпълнението на целта за териториално сближаване в рамките на територията на Съюза; това следва да бъде направено също и за морската политика с оглед насърчаване на развитието и по-добро изпълнение на морската политика на ЕС в крайбрежните и най-отдалечените райони в рамките на ясна и всеобхватна стратегия;

7. обръща внимание на особеното значение на морската икономика за държавите-членки с големи изключителни икономически зони и на необходимостта да се насърчава развитието на морски икономически клъстери и да се повишава приносът им за растеж и трудова заетост в рамките на Стратегията 2020;

8. предлага да бъде засилено сътрудничеството по въпроси, свързани с островите и крайбрежията, и да бъдат положени усилия за планиране на възможен интегриран подход за морски политики и мерки с оглед популяризиране на характерните им особености и приоритети в рамките на интегрираната морска политика

9. подкрепя интегрирането на отдалечените морски райони и островите в "морските магистрали", така че да се укрепят устойчивата мобилност, интермодалността и вътрешният пазар; в този контекст предлага да се разработят регионални инициативи в рамките на морски магистрали в европейските морски области от съществено значение с цел насърчаване на въвеждането на нови интермодални логистични вериги по море в Европа и повишаване на развитието на морската търговия; в същата връзка призовава Комисията да започне проучване на въздействието върху възможностите и условията за установяването на повече морски магистрали;

10. предвид рисковете, на които са изложени най-вече крайбрежните региони, подчертава значението на мерки за морска безопасност, което налага съвместни усилия, придружаващи морската политика, както и мерки и сътрудничество в други области на политиката на равнището на ЕС;

11. призовава Комисията да постави най-отдалечените райони в центъра на международното измерение на морската политика, като предни постове на Съюза в съответните морски басейни, както е предвидено в съобщението й от 26 май 2004 г. относно засилване на партньорството за най-отдалечените региони (COM(2004)343) и да изготви морски регионални стратегии за най-отдалечените райони; следователно счита, че тези територии биха могли да имат основна роля в международното измерение на интегрираната морска политика (ИМП) и призовава Комисията да интегрира морското измерение в международните си споразумения с регионални подобразувания;

12. признава, че едно увеличаване при развитието на производството на морска енергия ще доведе до натиск върху индустрията на отдиха, туризма, рибарството и транспорта и призовава за сътрудничество между регионите, за да се защитят тези интереси, като се отдаде особено внимание на дейностите, свързани с риболов, които имат своето място в морската икономика на крайбрежните райони.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Josefa Andrés Barea, Antonello Antinoro, Alain Cadec, João Ferreira, Carmen Fraga Estévez, Pat the Cope Gallagher, Marek Józef Gróbarczyk, Carl Haglund, Илияна Малинова Йотова, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Ulrike Rodust, Struan Stevenson, Catherine Trautmann, Jarosław Leszek Wałęsa

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Luis Manuel Capoulas Santos, Raül Romeva i Rueda, Ioannis A. Tsoukalas

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Veronica Lope Fontagné

Правна информация - Политика за поверителност