ДОКЛАД относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията
6.10.2010 - (2010/2027(INI))
Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Thomas Mann
Докладчик по становище (*):
Ashley Fox, Комисия по икономически и парични въпроси
(*) Процедура с асоциирана комисия – член 50 от правилника
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията
Европейският парламент,
– като взе предвид своята резолюция от 14 март 1997 г. относно доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно демографското положение в Европейския съюз (1995 г.)[1],
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 1998 г. относно доклада на Комисията относно демографското положение за 1997 г.[2],
– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Към Европа за всички възрасти – насърчаване на напредъка и солидарността между поколенията“[3],
– като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Изправени пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“ (COM(2005)0094),
– като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията[4],
– като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно Европейски социален модел за бъдещето[5],
– като взе предвид своята резолюция[6] относно отбелязания напредък в областта на равните възможности и недискриминацията в ЕС (въвеждане на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство) (2007/2202(INI))
– като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. за демографското бъдеще на Европа[7],
– като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г.[8] относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС,
– като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г.[9] относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Демографското бъдеще на Европа: да превърнем едно предизвикателство във възможност“ (COM(2006)0571),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на връзките между поколенията“ (COM(2007)0244),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 март 2007 г. относно „Семейство и демографско развитие“[10] и съдържащото се в него основно предложение държавите-членки да подпишат „Европейски пакт за семейството“,
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Демографското бъдеще на Европа: факти и цифри“ (SEC(2007)0638),
– – като взе предвид публикациите на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), озаглавени „Новаторски средства за обучение при по-възрастни работници“ („Innovative learning measures for older workers”)[11], „Работа и напредване на възрастта. Възникващи теории и емпирични перспективи“ („Working and ageing. Emerging theories and empirical perspectives“)[12], „Модернизиране на професионалното образование и обучение. Четвърти доклад относно изследванията в областта на професионалното образование и обучение в Европа: Обобщаващ доклад“ („Modernising vocational education and training. Fourth report on vocational education and training research in Europe: Synthesis report“)[13] и „Предлагане и търсене на умения в Европа. Средносрочна прогноза за периода до 2020 г.“ („Skills supply and demand in Europe. Medium-term forecast up to 2020“)[14],
– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Демографски доклад за 2008 г.: посрещане на социалните потребности в едно застаряващо общество“ (SEC (2008) 2911),
– като взе предвид съвместния доклад, подготвен от Комисията и Комитета по икономическа политика (работна група по въпросите на застаряването), озаглавен „Доклад за 2009 г. относно застаряването на населението: икономически и бюджетни прогнози за 27-те държави-членки на ЕС (2008—2060 г.),
– като взе предвид членове 25 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които определят изрично правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот, както и правото им на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила на в случай на старост[15],
– като взе предвид член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който изрично забранява всяка форма на дискриминация, основана на възраст[16],
– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета 2000/43/ЕО за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента по този въпрос[17],
– като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[18],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7‑0268/2010),
А. с убеждението, че едно хуманно общество неизбежно се основава принципа на справедливостта между поколенията,
Б. като има предвид, че е необходимо да се вземе предвид специфичното, свързано с въпроса за равенството между половете измерение на отношенията между различните поколения,
В. като има предвид, че трябва да се направи много повече, за да се сложи край на широко разпространената несправедлива дискриминация, пред която по-възрастните хора често се изправят единствено поради възрастта си, както при наемането на работа, така и при достъпа до стоки, обекти и услуги,
Г. като има предвид, че съществува силна обвързаност между дискриминацията по отношение на по-възрастните хора въз основа на възрастта, социалното изключване и бедността сред по-възрастните хора;
Д. като има предвид, че много от по-възрастните хора често страдат и от някакво увреждане и следователно могат да станат обект на многостранна дискриминация;
Е. като има предвид, че демографските промени силно повлияха на личния и професионалния живот, особено при жените, като недостатъчното равнище на услуги, неадекватните социални плащания, бавната и трудна интеграция на пазара на труда, дългите периоди на несигурна или временна заетост и липсата на подкрепа за младите двойки са сред причините младите хора да отлагат създаването на семейство и раждането на деца,
Ж. като има предвид, че икономиката и обществото се нуждаят от опита, участието и богатството от идеи на всички поколения, за да постигнат своите цели,
З. като има предвид, че според изчисленията на Комисията демографското развитие може да доведе до коренни промени в структурата на населението и възрастовата пирамида; като има предвид, че например броят на децата на възраст между 0 и 14 години ще спадне от 100 милиона (показател за 1975 г.) на 66 милиона през 2050 г., броят на населението в активна възраст ще достигне своята връхна точка от 331 милиона около 2010 г. и след това ще спада постоянно (до около 268 милиона през 2050 г.), докато в периода между 2004 и 2050 г. продължителността на живота ще се увеличи с 6 години за мъжете и 5 за жените, а броят на лицата на възраст над 80 години ще се увеличи от 4,1 % през 2005 г. на 11,4 % през 2050 г.,
И. като има предвид, че в съответствие с амбициозните цели за равнището на заетост в стратегията „ЕС 2020“ процентът на заетост при жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. следва да се увеличи до 75 % в периода до 2020 г., като същевременно сме изправени пред демографско предизвикателство,
Й. като има предвид, че при достатъчна предварителна подготовка и сериозно отношение от страна на всички демографските промени могат да бъдат управляеми и устойчиви; като има предвид, че демографският проблем следва да бъде разрешаван с мисълта за дългосрочна стратегическа цел и следва да се предприемат действия за борба срещу несправедливата дискриминация, основана на възрастта,
К. като има предвид, че ролята на родителите е особено значима във време на демографски промени, тъй като те са необходими и като работници, и като майки и бащи (включително (съ-)майки и бащи), и като има предвид, че следва да се предотврати опасността тази двойна тежест да се стовари само на плещите на жените,
Л. като има предвид, че днес сме изправени пред една двойна криза, при която от една страна се наблюдава висок процент безработица сред младите хора, а от друга се поставя под въпрос финансирането на пенсионните системи, както и че тези две явления трябва да бъдат разглеждани заедно, като се работи за укрепване на социалните права и по-силно участие на младите в създаването на богатства и възстановяването на икономиката; като има предвид, че, както напомни Комитетът на регионите (CdR 97/2009), в нашето застаряващо общество трябва да гледаме на младите хора като на ценен и същностен за обществото ресурс, който може и трябва да бъде използван за постигане на социалните и икономически цели,
М. като има предвид, че основните инструменти за насърчаване на справедливостта между поколенията (под формата на пенсионни системи, бюджет, задлъжнялост и осигуряване на здравеопазване и цялостна рехабилитация) и слагане на край на несправедливата дискриминация са в ръцете на държавите-членки, но че ЕС може да провежда важни инициативи, основани на мониторинг, обмен на най-добри практики и програми за действие, и да наблюдава изпълнението на европейското законодателство срещу дискриминацията въз основа на възраст и да съгласува важни нови предложения за законодателство срещу дискриминацията, което ще направи незаконна дискриминацията въз основа на възраст при достъпа до стоки, обекти и услуги,
Н. като има предвид, че делът на хората над 60-годишна възраст в ЕС ще се увеличава по-бързо от всякога, като най-голям ръст се очаква между 2015 и 2035ºг., когато тази възрастова група ще нараства с по 2 милиона годишно;
О. като има предвид, че дискриминацията подкопава солидарността между поколенията; въпреки забраната й в Договора тя остава широко разпространена и сериозно ограничава достъпа на по-възрастните и по-младите работници до пазара на труда, социалното осигуряване и определени услуги,
Принципи и цели
1. счита справедливостта и солидарността между поколенията за синоними и определя справедливостта между поколенията като равномерно, разумно и съзнателно разпределяне на ползите и тежестите между поколенията и счита солидарността в най-общ смисъл за една от основните ценности на европейското сътрудничество;
2. счита, че функциониращото сътрудничество между поколенията се опира на основните ценности свобода, права и солидарност, справедливост и безкористна подкрепа на бъдещите поколения и че то трябва да преминава под знака на взаимното уважение, споделената отговорност и готовност за възприемане на основните права, които се полагат хората като човешки същества и като граждани на ЕС, и за оказване на взаимна подкрепа, както и на индивидуално планиране на бъдещето, включително по-силен ангажимент с оглед възприемането на поведение, основаващо се на профилактиката в областта на здравеопазването;
3. счита, че перспективата за намаляване на населението до 2050 г. може да доведе до намаляване на натиска върху околната среда и да даде възможност за устойчиво развитие, което от своя страна се нуждае от проактивни политики за приспособяване на пространственото планиране, жилищното строителство, транспорта и всички други инфраструктури по съответния начин;
4. констатира радващия факт, че продължителността на живота се увеличава и че хората са активни и участват по собствена воля и ангажирано в обществения живот за по-дълъг период; счита, че увеличаването на продължителността на живота представлява положителна крачка напред, която не бива да води до ограничаване на правата на работещите; също така признава, че раждаемостта в държавите-членки от десетилетия остава на ниско равнище, което може да доведе до голямо натоварване на идните поколения и конфликти при разпределението на тежестта, ако не бъдат предприети навременни мерки; посочва, че тези предизвикателства може да изиграят ролята на ключов стимул за постигане на по-справедливо разпределение на тежестта и по-приобщаващи и по-качествени системи за социално осигуряване;
5. счита, че една политика за справедливост между поколенията трябва да има за цел създаването на необходимите предпоставки, права и инструменти за воденето на открит и честен диалог между поколенията за постигането на ситуации, облагодетелстващи всички участници, и в тази връзка на средства, водещи до справедливо споделяне между поколенията;
6. счита за важно да се изясни, че по-възрастните хора, независимо дали страдат от увреждания или не, и работниците, които са близо до пенсионна възраст, не са тежест за икономиката и обществото и не представляват пречка за модернизирането на работния процес, а по-скоро са надежден актив и осигуряват значителна добавена стойност благодарение на своя опит, постиженията си, познанията си и по-голямата си лоялност към работното си място; счита за важно да се води борба срещу предразсъдъците и дискриминацията във всичките й форми и по отношение на всички групи на обществото и да се полагат усилия за създаването на общество, в което по-възрастните хора са в равно поставено положение и към тях се отнасят като към човешки същества, които имат основни права; отбелязва, че политиката на Европейския съюз по отношение на възрастните хора се основава на принципа „едно общество за всички“ и че всички мерки, предвидени в рамките на тази политика, трябва по всякакъв начин да затвърждават това схващане; изразява убеждение, че във всички държави-членки на хората на различна възраст трябва да бъдат предоставени всички възможности за активно участие в обществото, независимо от тяхната възраст; посочва, че младите хора са бъдещето, което означава, че при разработването на политики трябва да се отчита модернизирането на обществото и участието на всички;
7. призовава да се обръща специално внимание на аспектите, свързани с равенството между половете, при разглеждане на демографското предизвикателство и солидарността, тъй като отношенията между половете изграждат структурата на целия цикъл на живота – от раждането до старостта, като влияят върху достъпа до средства и възможности и върху определянето на стратегиите за живота на всеки негов етап;
8. подчертава, че европейските икономики, изправени пред демографски предизвикателства, имат нужда от дружества, които са конкурентоспособни благодарение на ниска фискална и бюрократична тежест, и реформиран държавен сектор; счита, че конкурентноспособният и новаторски частен сектор е основен елемент за създаването на възможности за нови работни места за всички поколения;
9. като се има предвид, че гражданското общество, църквите и благотворителните организации досега винаги са предприемали мерки за социална подкрепа и развитие, насочени както към семействата, така и към всички нуждаещи се групи от обществото, счита, че тяхното участие в планирането и прилагането на подобни мерки ще помогне за обогатяване на политиките, насочени към социална солидарност и солидарност между поколенията, с което ще се даде практически израз на принципа на субсидиарност;
10. отбелязва, че в резултат на демографските промени има значително по-голям брой по-възрастни потенциални доброволци, които представляват огромен неизползван ресурс за нашите общности; призовава Комисията да насърчава възможности за по-възрастните доброволци и да разработи програма „Възрастните в действие” за нарастващия брой възрастни с голям опит, желаещи да се включат в доброволческа дейност, като тази програма може да функционира успоредно и да допълва програма „Младежта в действие“, както и да насърчава конкретни програми за доброволческа дейност между поколенията и за наставничество;
Инициатива „Прозрачност“
11. призовава Комисията и Съвета да въведат във всички държави-членки и на равнище ЕС отчети за поколенията като инструменти за предоставяне на информация и доразвиване на показателите за устойчиво развитие на Евростат, за да се съставят надеждни модели и прогнози относно потоците от плащания и приноса и натоварването за всяко поколение;
12. залага на оценка на въздействието (тест на поколенията), която ясно показва въздействието на законите на европейско и национално равнище върху справедливостта между поколенията и позволява дългосрочен анализ на разходите и ползите;
13. призовава Комисията да представи поотделно наблюдаваните днес тенденции по отношение равнището на зависимост, драстичното спадане на раждаемостта сред гражданите на държавите-членки и затруднения им достъп до скъпото оплождане ин витро (включително съответното законодателство, засягащо пазара на труда), както и финансовите последици от всички изброени процеси цел да позволи на съвременните поколения да планират житейската си стратегия;
14. призовава Европейския институт за равенство между половете да наблюдава и анализира отношенията между поколенията въз основа на показатели за пол и възрастова група;
Област на политики „Образование и трудова заетост“
15. изразява увереност, че откритият и справедлив достъп до образование и работа за всички възрастови групи трябва да бъде основен фактор при разработването на политики в областта на справедливата между поколенията и че той създава предпоставките за благосъстояние, самостоятелност и устойчивост;
16. предвид застаряването на обществото в Европа счита, че следва да се полагат активни усилия за интегрирането и задържането на хората на пазара на труда, като този подход се прилага за всички възрастови групи, включително по-възрастните хора; счита, че е от съществено значение намирането на баланс между предлагането на достатъчно силно чувство за сигурност на отделните лица и поддържането на мотивацията им да работят и да си осигуряват доходи; счита, че за постигането на по-високо равнище на компетентност следва на всички групи от обществото да се осигури образование с възможно най-добро качество и по-добри възможности (в сравнение със сегашните) за обучение през целия живот;
17. счита, че една политика в областта на заетостта, която отчита положението на по-възрастните работници, предполага разглеждане на нови начини на организация на работата в дружествата, насърчаване на гъвкави формули за постепенно преминаване в пенсия, намаляване на стреса, подобряване на условията на труд и насърчаване на анти-дискриминационни практики при назначаването на работа и професионалното обучение;
18. подчертава, че демографските промени изправят Европейския съюз пред предизвикателството на управлението на човешките ресурси, което налага провеждането на активна политика за пълна заетост;
19. признава, че трудът е повече от заетост, представляваща източник на доходи, и че чрез труда си в рамките на семейството и обществото както младите, така и по-възрастните хора допринасят съществено за по- хуманния облик на нашето общество и за стабилизирането на услугите и работните места, и призовава правителствата да улеснят и признаят доброволческата дейност, изграждането на местни общности и грижите в рамките на обществото и семейството и незабавно да решават въпросите, свързани с юридическата отговорност в тази област;
20. призовава държавите-членки да предприемат мерки за признаване на невидимата и неформална работа в областта на солидарността между поколенията, извършвана от членове на семейството (предимно жени) от всички възрастови групи за полагане на грижи за членове на семейството, които са в напреднала възраст или по-млади и се нуждаят от грижи, на правно, социално и икономическо равнище (особено по отношение на социалното осигуряване, професионалния статус, доходи и равни възможности за мъже и жени), както е подчертано в доклада, приет от комисията по правата на жените и равенството между половете на 8 декември 2008 г.;
21. изразява силна увереност, че несправедливата дискриминация на основа на възраст на работното място е широко разпространена и че с приоритетно значение трябва да се направи повече за борбата срещу нея, по-специално чрез ефективното прилагане на европейската Директива за равно третиране в областта на заетостта от 2000 г. във всички държави-членки и чрез други незаконови мерки, за да се гарантира, че по-възрастните хора познават правата си и имат достъп до помощ и правни съвети, ако се нуждаят от тях;
22. признава, че на пазара на труда по-възрастните жени често са пряко или косвено жертви на дискриминация и многостранна дискриминация, положение, срещу което следва да се предприемат необходимите мерки;
23. отбелязва, че за да могат да имат достъп до заетост, по-възрастните хора трябва да имат възможност преди всичко да стигнат до работното си място и поради това счита, че е важно предложената директива срещу дискриминацията, която да обяви за незаконна възрастовата дискриминация при достъпа до стоки, обекти и услуги, да бъде приета и приложена във възможно най-кратък срок;
24. счита, че е погрешно всички по-възрастни работници да бъдат принуждавани да спрат да се трудят против волята им заради произволно определена задължителна възраст за пенсиониране; поради това призовава държавите-членки отново да разгледат възможността за отказ от задължителна възраст за пенсиониране, която не позволява на хората, които искат да продължат да работят, да направят това, като в същото време запазят пенсионна възраст, така че хората, които искат да се пенсионират, да могат да го направят и да продължат да получават своята пенсия и помощи, свързани с пенсионирането;
25. счита, че небалансираните мерки за подмладяване на заетите лица няма да доведат до по-високо равнище на иновации, както често се твърди, а в действителност са средство за намаляване на разходите посредством съкращаване на опитни и поради това скъпоплатени служители и представляват прахосване на опит, знания и умения, особено когато обучението на по-възрастни хора е по-добре компенсирано от по-дългото им оставане на същото работно място;
26. счита, че мерки от всякакъв характер, свързани с пенсионната възраст, следва да се основават на потребностите на съответните лица; счита, че съществува необходимост от по-гъвкави разпоредби относно пенсионирането, които зачитат потребностите на отделните лица в условията на застаряване на заетите лица и отговарят на търсенето на пазара на труда; призовава държавите-членки да превърнат в приоритет разработването и усъвършенстването на системите за социално осигуряване, за да се отговори на тези потребности;
27. изразява съжаление относно факта, че професионалната кариера при някои лица става все по-неравномерна и несигурна в резултат на временна заетост и нарастващия брой срочни трудови договори – в някои държави-членки, при липса на достойно възнаграждение и социалноосигурителни права – както и на недеклариран труд, несигурна работа или работа на непълен работен ден и безработица, както и че повечето работни места са трудно достъпни за по-възрастните хора; признава, че периодите, в които се работи, учи, полагат се грижи или се извършва доброволческа дейност, са допълващи и осигуряват ценен опит на всяка възраст; отбелязва, че увеличаването на несигурната заетост се отразява и върху финансовата сигурност на сегашното поколение и по този начин ще увеличи тежестта за следващите поколения; отбелязва обаче също така, че много форми на независима работа, самостоятелна заетост, работа при гъвкави условия, почасова работа и различни видове временна заетост могат да играят безспорно жизненоважна роля, за да се помогне на много по-възрастни хора да увеличат доходите си или да си осигурят доход, например ако носят отговорност за най-близките членове на семейството си или приятели;
28. изразява убеждение, че гъвкавата сигурност допринася за по-отворени, и по-чувствителни към промените и по-приобщаващи пазари на труда и може да облекчи преходите между отделните периоди в професионалния живот на хората, особено когато се основава на солидарност и споделена отговорност между поколенията и взема предвид различните потребности и нужди на всички групи, обособени по възраст и доходи; посочва, че трябва да се направи необходимото, за да се гарантира наличието на добре регулирани механизми за предоставяне на необходимото обучение, мониторинг на правата на работниците и зачитане на семейния живот; отбелязва, че гъвкавата сигурност предполага и всеобхватни стратегии за обучение през целия живот, както и модерни, подходящи и устойчиви системи за социално осигуряване;
29. подчертава, че сигурността при професионалните кариери и обучението следва да бъде изцяло гарантирана; всеки трябва да е в състояние да следва пълноценна и непрекъсната професионална кариера, даваща право на пълна пенсия;
30. подчертава, че обучението през целия живот трябва да бъде в основата на всички мерки в сферата на образованието и е нещо, за което носят отговорност всички поколения, публичните органи и предприятията; ето защо приканва държавите-членки да одобряват системи за професионално обучение, особено когато те включват и период на практическо обучение, в определени случаи под формата на стаж;
31. настоятелно призовава ЕС да води ефективна политика, така че да гарантира, че по-възрастните работници имат възможност да останат на пазара на труда и не са обект на дискриминация въз основа на възраст;
32. призовава за насърчаване на култура, която осигурява управлението на процеса на застаряване в дружествата, както по отношение на идването на млади хора, така и за напускането на по-възрастните работници, и съобразяване на нейните елементи с условията, особено чрез възможности за постепенно пенсиониране, като се отчита трудността на заеманото работно място и условията по отношение на работа, здраве и сигурност.
33. изразява убеденост, че оптималното управление на човешките ресурси посредством първоначалното обучение и обучението през целия живот е отговорност на участващите в икономиката фактори, включително професионалните групи, които следва да предвиждат своите нужди по отношение на заетостта и обучението;
34. посочва, че за да бъде полезно във възможно най-голяма степен за работещите, обучението през целия живот трябва да бъде удостоверявано посредством дипломи и сертификати; обръща внимание на необходимостта от генерализиране на практиката за удостоверяване на постигнатите резултати;
35. предлага систематичното проследяване и статистическо изобразяване на участието на по-възрастните работници в структурите за обучение през целия живот;
36. предлага предоставянето на допълнителни стимули за участие в програмите за обучение през целия живот на по-възрастните заети и безработни лица, с цел съответно укрепване на позицията им или осигуряване на успешното им завръщане на пазара на труда;
37. призовава да се увеличи участието на жените от всички възрастови групи в програмите за обучение през целия живот;
38. отбелязва, че като резултат от променящата се демография по приблизителни оценки до 2030 г. съотношението между хората, които са активни, и останалите ще бъде 2:1; призовава Комисията и държавните-членки да подкрепят бъдещата роля на полагащите грижи в семействата, като разработят политически инициативи, които ще позволят на жените и мъжете да постигнат равновесие между професионалните си отговорности и отговорностите, свързани с полагането на грижи;
39. изтъква, че демографските промени не трябва да бъдат използвани като оправдание за повсеместно премахване на социални права и услуги, и че тези промени са всъщност предизвикателство за съвременното общество, както и че посочените услуги и права трябва да бъдат балансирани по отношение както на неработещите, така и на работещите поколения; настоятелно призовава държавите-членки да опростят социалното законодателство, за да бъде то по-гъвкаво, по-достъпно и по-разбираемо както за работодателите, така и за работещите;
40. счита, че Комисията следва да подкрепи прилагането на нови инициативи, насърчаващи активен, здравословен и достоен процес на остаряване чрез съществуващите политически инструменти и програми на ЕС;
Инициатива „Европейска гаранция за младите хора“
41. подчертава, че безработицата сред младите хора е един от най-неотложните ни проблеми, тъй като води до липса на перспектива, социална изолация, нарастващи социални разходи и разхищаване на ценни човешки ресурси, като всички тези аспекти представляват важна социална причина за спада на раждаемостта и захранват спиралата на липса на справедливост между поколенията; подчертава необходимостта да се съкратят интервалите, които възникват, когато млади хора преминават от една образователна институция в друга или преди да бъдат назначени на работа след завършване на образованието; отбелязва също така, че е много е важно да се гарантира социалната интеграция на младите хора, да им се даде възможност да бъдат назначени на подходяща работа и да се насърчава предприемачеството сред младите хора;
42. подчертава необходимостта от създаване на дългосрочни перспективи за младите хора и призовава Комисията и държавите-членки да вземат мерки с оглед насърчаването на мобилността на младите хора през периода на обучението им и участието им в качествени стажове, от създаване на повече възможности за заетост за младите хора и гарантиране на пълноценното им участие в обществото, от инвестиране в подкрепа на младежта насърчаване на възможностите за младите, така че следващото поколение да може да се ползва изцяло от правата си и да запази достойнството си;
43. подчертава, че безработицата сред младите хора и по-специално неравностойното развитие на регионите представлява пречка пред постигането на териториалното сближаване;
44. подчертава, че демографското развитие ще доведе до недостиг на специализирана работна ръка, който може до голяма степен да бъде компенсиран с назначаване на жени-специалисти; за тази цел е необходимо държавата и работодателите да променят начина си на мислене и да предприемат мерки за приспособяване в по-голяма степен на условията за наемане на работа към нуждите на жените;
45. подчертава, че следва да се обърне особено внимание на началото на професионалната кариера на младите хора и на полагането на всички възможни усилия за насърчаване на успешното им навлизане на пазара на труда, защото едно неуспешно начало на професионалната кариера може да има последици за целия останал период от живота на младите хора и за дейността им на пазара на труда;
46. призовава Съвета и Комисията да положат особени усилия и да разработят конкретни мерки, към които трябва да спада и „Европейска гаранция за младите хора“, за да се гарантира, че след безработица в продължение на най-много четири месеца на младите да се предлага работно място, стаж, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение, при условие че въпросните лица подпомагат процеса на интегрирането си в работния процес със собствени усилия;
47. да се предоставят на младите хора, които са безработни, съветите, напътствията и помощта, от която се нуждаят, за да бъдат върнати на работа (или да им се осигури първото им работно място), като същото важи за студенти или бъдещи студенти, така че те да могат да изберат професия при пълно съзнаване на потенциалните възможности за работа;
Инициатива „Европейски пакт за заетост 50+“
48. призовава държавите-членки и Комисията на ЕС да гарантират постигането на следните цели в рамките на разширената стратегия „ЕС 2020“:
i) осигуряване на пълна заетост при мъжете и жените на възраст над 50 години до законово определената възраст за излизане в пенсия и постигане на минимума от 55% заетост;
ii) премахване на стимулите например за ранно пенсиониране, които вредят на системите за социално осигуряване, разпределят тежестта неравномерно и следователно не са устойчиви;
iii) борба срещу възрастовата дискриминация;
iv) определяне на специфични за отделните държави цели за достъп до обучение и обучение през целия живот за работниците в напреднала възраст с разпределение по възрастови групи и пол и по този начин повишаване на дела на лицата, участващи в първоначално и допълнително обучение при всички поколения; и улесняване на достъпа до обучение за по-възрастни работници чрез определяне на стимули/премии от работодателите за по-възрастни работници, които решават да продължат образованието си след навършване на 50 години;
v) борба срещу основаната на възрастта дискриминация на работното място и в обучението и разработване на стимули за работници, навършили 60 години, да останат на пазара на труда, така че да могат да предадат знанията и опита си на следващите поколения, което ще изисква от държавите-членки да приемат съответното законодателство, насочено към насърчаване на наемането на хора от тази група от страна на дружествата;
vi) подкрепа за (ре)интеграцията на възрастните хора, страдащи от увреждания, основана на нов подход за цялостна рехабилитация, отчитащ в еднаква степен биологичната и физическата среда, вместо тези хора да бъдат класифицирани като „инвалиди“;
Инициатива „Управление на процеса на застаряване“
49. счита, че запазването на възможностите за наемане на работа на хората с напредването на възрастта са свързани и с инициативи в областта на здравеопазването, равнището на доходите и вноските в брой или в натура спрямо пенсията и другите придобивки от пенсионирането, допълнителното обучение, работното време, независимостта и индивидуалния избор за работниците, по-добрия баланс между работата и личния живот, удовлетвореността от работата и поведението на ръководството, както и с гаранцията за предоставяне на добри условия в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО, както и по отношение на достъпността, и че подобни инициативи следва да бъдат разработвани съвместно от социалните партньори по целесъобразност за всички работещи и да бъдат насърчавани от Комисията и държавите - членки;
50. счита, че държавите-членки следва да насърчават дружествата да въвеждат стратегии за управление на процеса на застаряване, които ще подобрят тяхната конкурентоспособност чрез използване на опита и конкретните качества на работниците в напреднала възраст.
51. предлага на социалните партньори, работодателите и държавите-членки да осигурят на заетите лица над 50-годишна възраст възможност за повишение до края на професионалния им живот;
Инициатива „Тандем на поколенията“
52. призовава за конкретни инициативи, за да се насърчава в работния процес създаването на екипи от хора на различна възраст, и предлага дружествата, предприемащи такива инициативи, да бъдат подкрепяни, както и да се отличават най-добрите проекти, като се изтъкне как променящото се разпределение между поколенията увеличава конкурентоспособността и позволява по-хармоничен растеж;
53. предлага предприемането на конкретни инициативи за създаването на нова предприемаческа култура за управление на човешките ресурси, с цел промяна в посока назначаването на работници в напреднала възраст във връзка с корпоративната социална отговорност;
54. изразява увереност, че държавите-членки биха могли да подобрят резултатността на държавните агенции за намиране на работа за по-възрастните безработни лица, като това включва и възможностите за социална/благотворителна дейност;
Инициатива „Гарантиране на достойна пенсия“
55. изразява убеждение, че правото на пенсиониране е право, от което може да се ползва всяко заето лице след навършване на определената от закона пенсионна възраст, фиксирана от всяка държава-членка в процес на консултации със социалните партньори и при зачитане на националните практики; счита, че ако лицата в напреднала възраст решат да не удължават професионалната си кариера след навършване на възрастта за пенсиониране в съответната държава, това не трябва да се отразява на техните пенсионни права или на други социални права;
56. призовава Съвета и държавите-членки да направят обективен преглед на възрастовите ограничения за упражняване на определени професии и заемане на определени длъжности, както и при предоставянето на кредити и сключване на застрахователни полици, най-късно до 2012 г. и да премахнат тези ограничения; призовава Съвета и държавите-членки да разгледат трудностите, които срещат по-възрастните хора при достъпа до отпускане на кредити;
Инициатива „Удължаване на активния живот“
57. призовава Комисията да преразгледа дейностите в областта на гарантирането на добро здравословно състояние с напредване на възрастта, както и да представи през 2011 г. план за действие за:
– насърчаване на достойния живот, доброто здравословно състояние, качествения начин на живот и автономността на хората в напреднала възраст;
– равен достъп до здравни грижи, независимо от приходите,
– подчертаване по-специално на здравните рискове за лицата, които рязко преустановяват активната си дейност и
– поставяне на ударение върху предотвратяването на здравните проблеми, което изисква държавите-членки да подкрепят здравословния начин на живот и да предприемат подходящи мерки за намаляване на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, затлъстяването и други основни рискове за здравето;
58. приветства факта, че множество организации на гражданското общество обявиха 29 април за Ден на солидарността между поколенията и призовава Комисията да изготви предложение 2012 г. да бъде обявена за Европейска година на удължаването на активния живот и солидарност между поколенията, което да показва приноса на по-възрастните хора към обществото и създава възможности младите хора и по-възрастните хора да работят заедно;
59. счита, че държавите-членки следва да включат удължаването на активния живот сред приоритетите си за идните години; отбелязва, че това включва по-специално създаването на подходящи рамкови условия за мобилизиране на потенциала на лицата в напреднала възраст и разработването на новаторски подходи за дейности, както и съответното обучение за работещите в помощните служби;
60. счита, че процесът на удължаване на активния живот следва да бъде разглеждан от по-широката перспектива на устойчива заетост за жени и мъже през целия им професионален живот и че насърчаването на по-възрастните работници да останат на работа изисква по-специално подобряване на условията на труд с цел гарантиране на тяхното здраве и сигурност или приспособяването на работните места към техния здравен статус и потребности, борба с възрастовата и половата дискриминация, актуализиране на техните умения чрез предоставяне на подходящ достъп до обучение през целия живот и обучение, и преразглеждане, когато това е необходимо, на данъчните системи и системите за обществено осигуряване, за да се гарантира, че са налице ефективни стимули, за да се работи по-дълго;
61. счита, че държавите-членки и ЕК следва да използват всички възможности, които предлагат Отвореният метод на координация, Стратегията за заетост и други инструменти и програми на Общността, включително финансовата помощ от структурните фондове, особено Европейският социален фонд, за насърчаване на удължаване на активния живот;
62. счита, че държавите-членки и ЕК следва да използват съществуващите консултативни комитети и комитети по политиките, включително Комитета за социална закрила, Комитета по заетост, Комитета за икономическа политика, Групата от експерти по демографските въпроси, за да поддържат приоритетното място на удължаването на активния живот в политическия дневен ред на ЕС и на държавите-членки.
63. призовава Съвета и държавите-членки да вземат незабавно мерки за гарантиране на достойни пенсии за всички, като те в никакъв случай не могат да са под прага на бедността;
64. призовава Комисията да направи проучване на ефективността и ползите от активното участие на заетите в напреднала възраст на пазара на труда по отношение на устойчивостта на системите за социално осигуряване, насърчаването на производителността и развитието и борбата със социалната изолация;
Област на политики „Съчетаване на професионалния и личния живот“
65. подчертава, че за да се избегне несъразмерна тежест за жените поради нараснало търсене на грижи в едно застаряващо общество, съвместяването на труда и грижите следва да се гарантира както при мъжете, така и при жените във всички държави-членки и да бъде разпределено поравно между мъжете и жените; изтъква също така, че това налага предлагането на достъпни, висококачествени грижи, по-добро образование и грижи за деца, отпуск по бащинство и насърчаването на почасовата работа при мъжете;
66. подчертава факта, че хората в напреднала възраст често играят важна роля в семейството, като се грижат за децата, осигурявайки грижи за децата по време на училищните ваканции и след училище, което има голяма стойност като цяло и освен това има значителна стойност в икономически план;
67. признава необходимостта от предприемане на действия за подобряване на договореностите, определящи не само отпуска по майчинство, но и отпуска по бащинство и родителски отпуск за работещи бащи;
68. обръща внимание на факта, че е необходимо в целия ЕС да бъдат въведени лостове за увеличаване на раждаемостта, без които проблемът със застаряването в Европа няма да може да бъде решен;
69. насърчава държавите-членки да предприемат постоянни дългосрочни ангажименти към семейството, вкл. допълнителни помощи за родители, особено допълнителни мерки в подкрепа на самотните майки, и данъчни или социални облекчения за детските ясли и за доброволческите, кооперативните и благотворителните организации; също така насърчава обмена на доказани добри практики в рамките на Европейския алианс за семействата и други съответни платформи и организации; призовава държавите-членки да въведат системи от стимули, които да дават възможност на заетите лица да вземат пълен или частичен отпуск, за да се грижат за децата си, като в същото време запазват правата си при завръщане в предприятието;
70. приканва държавите-членки да намалят тежестта върху лицата, които полагат грижи за възрастни лица или лица с увреждания и да им позволят да работят, като създадат интегрирани системи за предоставяне на грижи;
71. защитава правото на почасова работа, гъвкаво работно време и работното време, приспособено към потребностите на работниците, както и на подходящи договорености при майчинство, бременност, отпуск за гледане на деца, за надбавки за деца, работа на половин щат и надомна работа, като се запазва високо равнище на социална сигурност, като мерки, които допринасят за съвместяването на отговорностите за полагане на грижи и професионалния живот;
72. счита, че е от съществено значение да се насърчава солидарността между поколенията, по-специално във връзка със свързаното с равнопоставеността на половете измерение, чрез целенасочени данъчни политики, мерки за насърчаване на удължаването на активния живот, политика за жилищно настаняване, както и създаването на интегрирани мрежи от услуги за деца, лица в напреднала възраст и лица с увреждания, и зависими лица, за да се въздейства благоприятно върху равновесието между професионалния и семейния живот;
73. подчертава факта, че съвместяването на професионалния и семейния живот е възможно единствено, ако безвъзмездните грижи са по-равномерно разпределени между мъжете и жените и ако на семействата се предоставят услуги в областта на осигуряването на грижи, които да бъдат достъпни, на приемливи цени и с добро качество; призовава държавите-членки да гарантират достъпни, гъвкави и висококачествени услуги на разумна цена, и по-специално достъп до детски заведения, като се стремят да гарантират условия за предоставяне на 50 % от необходимите грижи за децата на възраст до три години и 100 % от грижите за децата на възраст между три и шест години, като също така подобрят достъпа до грижи за другите зависими лица и осигурят адекватни условия за отпуск както за майките, така и за бащите;
74. отбелязва, че много от хората в напреднала възраст нямат никакви или имат само ограничен брой близки, на които да разчитат, и призовава държавите-членки да положат повече усилия за обмен на най-добри практики по отношение на политиките, за да гарантират, че хората в напреднала възраст могат да останат независими възможно най-дълго и че ако има необходимост от услуги за подпомагане, те са на разположение и съобразени с потребностите на отделните лица.
75. отбелязва, че, ако на пазара на труда не са изпълнени условията за съвместяване на професионалния, семейния и личния живот и ако развитието на цялостните услуги за семействата не се насърчава, раждаемостта ще намалее, което още повече ще увеличи застаряването на европейското общество;
76. призовава предприятията и правителствата да осигурят качествено консултиране и подкрепа за лица, които се грижат за по-възрастни членове на своето семейство, както и възможности за признаване на грижите, които полагат при определяне на пенсионните им права и получаване на адекватна финансова компенсация; счита, че с грижите, предоставяни от членове на семейството не трябва да се злоупотребява като начин на спестяване на средства;
Област на политики „Икономика и растеж“
77. счита, че участието на нови пазари в „икономиката на възрастните хора“ предлага сериозна възможност за подобряване на конкурентоспособността и за иновации, както и за повишаване на растежа и заетостта и разпространение на доброволчеството; счита, че противопоставяйки се на предложеното законодателство, насочено срещу дискриминацията на основа на възраст, много браншови организации не видяха тази възможност;
78. счита, че иден от начините за справяне с цифровото разделение – феномен, засягащ особено жените и по-специално по-възрастните жени и водещ до професионално и социално изключване – е училищата да организират експериментални инициативи за грамотност в областта на информационните технологии;
79. счита, че приемането на силно ново законодателство срещу дискриминацията при достъпа до стоки и услуги ще разкрие съществена възможност за икономически растеж и заетост с премахването на пречките, които по-възрастните хора срещат по отношение на определени услуги и стоки; призовава за премахване на всички неоснователни или несправедливи случаи на обща забрана върху стоки и услуги, основаваща се единствено на възрастта, с които се сблъскват много от по-възрастните хора, когато се опитват да сключат застраховка или договор за почивка или автомобил под наем, например.
80. призовава държавите-членки да създадат рамкови условия, и по-специално да предприемат новаторски мерки без ограничения, които отчитат различните регионални условия в това отношение;
81. призовава да се действа по-близо до конкретния обект на политики, например чрез създаването на „регионални“ или „териториални“ или „локални“ съвети по заетостта, като се събират заедно лицата, вземащи политически решения, и социалните партньори;
82. счита, че държавите-членки следва да предприемат сериозни мерки за ограничаване на сферата на черната и сивата икономика, заета от „нерегулирана“ работна ръка, която вреди на пазара на труда в ЕС, вместо само да въвеждат мерки за защита на вътрешната работна сила; отбелязва, че предприемането на действия срещу недекларирания труд чрез мерки/санкции пряко срещу работодателите и/или посредничите наистина има възпиращо действие;
83. призовава за повече усилия за подобряване на борбата срещу нелегалния труд, особено чрез увеличаване на човешките и другите ресурси, които са на разположение на контролните органи (служби за проверки в предприятията, съдилища по трудов оправни въпроси и др.)
Област на политики „Пенсии и бюджети“
84. обръща внимание на факта, че социалноосигурителните системи са изправени пред големи предизвикателства и че държавите-членки следва да предприемат амбициозни структурни реформи и да търсят нови начини за устойчиво финансиране на здравеопазването и пенсиите;
85. като има предвид, че бързото застаряване на населението е на път да се превърне, или дори вече се е превърнало, в глобален проблем, който през следващите години ще изправи системите за предоставяне на грижи и за здравеопазване на държавите-членки пред нови предизвикателства, счита, че Комисията следва да поеме ролята на координатор с оглед изработването на общи решения в областта на предоставянето на грижи и здравеопазване, предназначени за по-възрастните хора и да обобщи добрите практики сред държавите-членки;
86. призовава да се направи повече за да се гарантира, че по-възрастните хора познават своите права и задължения по отношение на системите за социално осигуряване и пенсиите и че тази информация се предоставя в прост и достъпен формат;
87. подчертава, че достойният живот е човешко право, както и че хората, които са работили през целия си живот не бива да стават жертви на икономическата криза;
88. подчертава, че следва да се предприемат мерки по отношение на различията между мъжете и жените по отношение на трудовото възнаграждение – понастоящем 17 % в ЕС 27 – тъй като последствията от това са по-ниски доходи от момента на раждането на първото дете и, накрая, по-ниски пенсии и по-висок процент на бедност сред по-възрастните жени;
89. призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат схемите за социално осигуряване, в случаите когато те продължават да водят до значителни неравенства между равнищата на пенсиите при мъжете и жените, и да разгледат възможността от въвеждане на корективни фактори, като се отчитат периодите без вноски, произтичащи от временна заетост и отговорности, свързани с майчинството;
90. подчертава, че в тази област на социалната политика следва да се вземат предвид практиките на всички държави-членки на ЕС, тъй като националните пенсионни системи в държавите-членки са различни;
91. подчертава, че намаляването на очакваната и непрекъснато нарастващата тежест върху бъдещите поколения представлява основен приоритет, като се има предвид рязкото увеличение на броя на възрастните хора над 80 години;
92. отбелязва въздействието на глобалната рецесия върху публичните финанси и икономиката в по-широк план; освен това счита, че застаряването на населението, в съчетание с намаляващата раждаемост в Европа, представляват ключова демографска промяна, която ще изисква реформа на социалните и фискалните системи в Европа, включително пенсионните системи, като се осигурят необходимите грижи за по-възрастното население и същевременно се избягва увеличаване на тежестта на дълга за по-младите поколения; насърчава провеждането на реформа на Пакта за стабилност и растеж с цел държавите-членки да могат да изпълнят задължението си за по-устойчиви пенсионни системи;
93. отбелязва, че многобройните въпроси, свързани с демографските промени в обществото, попадат изключително в компетенциите на държавите-членки и че няма общи правомощия на равнището на Общността за определяне на европейски правила за разрешаване на проблема с демографските промени; признава необходимостта от това всяка държава-членка да предприеме действия, за да гарантира устойчивостта на своите публични финанси и способността си адекватно да управлява демографските промени;
94. отбелязва, че през последните години са се използвали различни начини за изчисляване на задлъжнялостта между поколенията, прогнозиране на развитието на публичния дълг през следващите десетилетия и произтичащите от него разходи за бъдещите поколения, които позволиха да се измерят индикатори на устойчивост на публичните финанси, като например необходимото първично салдо, представляващо структурното салдо на бюджета, което гарантира устойчивостта на публичните финанси;
95. призовава Комисията да осигури постоянно отчитане на задлъжнялостта между поколенията, включително прогнози за бъдещите тежести във връзка с дълга и липсата на устойчивост на публичните финанси на държавите-членки, и да публикува резултатите, които да са леснодостъпни и разбираеми;
96. отбелязва, че настоящите прогнози за дълга са обезпокоителни и ще натрупат огромна тежест във връзка с дълга върху плещите на бъдещите поколения; ето защо призовава държавите-членки да намалят структурните си първични дефицити и да се стремят към устойчиво съотношение на дълга;
97. препоръчва на държавите-членки да предложат мерки за повишаване на общата производителност и по-специално производителността при предоставянето на социални услуги, включително здравни услуги и грижи за по-възрастните;
98. отбелязва, че ако увеличената продължителност на живота се съчетава с добро здравословно състояние, вместо с боледувания, липсата на устойчивост на публичните финанси би намаляла, според някои прогнози, с 1,5 % от БВП и че следователно предотвратяването на проблемите със здравето и разрешаването им на по-ранен етап е от изключително важно значение;
99. подчертава, че е необходимо да се насърчава частното пенсионно осигуряване и да се гарантира, че средните пенсии в публичния сектор не са по-щедри, по отношение както на вноските, така и на обезщетенията, отколкото съпоставимите пенсии в частния сектор; отбелязва, че частните пенсионни фондове ще играят важна роля за намаляването на бъдещата тежест, свързана с осигуряването на държавни пенсии и подчертава необходимостта настоящата пенсионна система на базата на разпределение да бъде заменена с капиталово финансирани системи;
100. изразява загрижеността си относно неуспеха на много държави-членки да реформират своите пенсионни системи; призовава Комисията да представи анализ на положението във всички държави-членки, като очертае дългосрочните рискове за всяка отделна държава-членка;
101. изисква изясняване на пълния размер на нефинансираните пенсионни задължения на публичния сектор, като задълженията бъдат включени в съотношението на държавния дълг спрямо БВП;
102. подчертава необходимостта от това държавите-членки да увеличат участието на пазара на труда чрез гъвкаво работно време, насърчаване на почасовия труд и работата от дома;
103. насърчава държавите-членки да подпомагат всички семейства в рамките на своите данъчни системи и системи за обезщетения и да предоставят услуги, свързани с грижи за деца, на семействата с малки деца;
104. насърчава държавите-членки да премахнат всички демотивиращи фактори, особено свързаните с данъците и пенсиите, които възпират възрастните хора да продължат да работят, след като навършат пенсионна възраст; насърчава ефективните механизми и стимули за подкрепа, тъй като въздействието на застаряването на населението зависи от равнището на заетост и средният брой часове работно време;
105. счита, че предвид демографските тенденции има голям потенциал за развитие на устойчиви работни места с достойни условия на труд в областта на социалните и здравните услуги;
Област на политики „Миграция“
106. счита, че миграцията, съчетана с успешна интеграция, включително икономическа интеграция, може да бъде един от начините за справяне с демографските промени и че все още прекалено много хора от имигрантски произход не чувстват принадлежност към държавите-членки, в които живеят, донякъде поради дискриминацията, с която се сблъскват;
107. изразява убеждение, че е необходим открит и искрен дебат за разискване на различни политики в областта на имиграцията, условията за прием на имигранти и техните икономически перспективи, проблемите с незаконната имиграция, нарастващата безработица сред имигрантите поради настоящата икономическа криза и ефективни мерки за избягване на социалната и културна изолация на новопристигналите;
108. насочва вниманието към факта, че за по-възрастните хора е характерна една естествена по-ниска социална мобилност и приспособимост към нови условия, но и по-добри умения за интеграция.
109. изразява убеденост, че за успешна интеграция са нужни чувство на идентифициране с демократичните традиции и основните конституционни ценности, участие, основаващо се на равни възможности, и отговорност и че интеграция може да бъде постигната само с готовност за приспособяване от страна на имигрантите и готовност за приемане от страна на местното население, че солидарността между поколенията се допълва от солидарността между отделните култури, което означава премахване на предразсъдъците по отношение на различните култури;
110. вярва, че създаването на климат на приемане на законните имигранти от страна на населението на приемната държава е неразривно свързано с правилната и цялостна информираност и изграждането на култура срещу ксенофобията;
111. изразява увереност, че удължаването на активния живот следва да предполага пълно социално участие и интегриране в един демократичен и гарантиращ широко представителство процес на вземане на решения;
Области на политика „Здравеопазване и предоставяне на грижи“
112. обръща внимание на регионалните дисбаланси, произтичащи от демографските промени, които предизвикват процеси на масово напускане на селските и отдалечените региони, поради което трябва да бъдат разработени нови концепции за промяна в структурите за предоставяне на социални и медицински грижи, да се предоставят нови помощи и да се въведе интензивен обмен на най-добри практики относно подкрепата за напредъка и услугите, основани на модерни информационни и комуникационни технологии;
113. счита, че биха могли да бъдат развити и организирани „услугите по домовете” за възрастните лица чрез насърчаване на самостоятелни и съвместни форми на дейност, въз основа на споразумения с местните органи и въвеждането на „целеви” ваучери за семействата;
114. предвид неизбежното застаряване на населението приканва държавите-членки и Комисията да си сътрудничат тясно, най-вече по отношение на въвеждането на устойчиви механизми за финансиране на системите за предоставяне на грижи, за да се гарантира предоставянето на необходимите грижи;
115. отбелязва, че съществуват значителни данни за дискриминация спрямо хора в напреднала възраст в здравеопазването. подчертава, че при пациентите в напреднала възраст е по-малка вероятността да получат цялото необходимо лечение, поради дискриминация на основа единствено на тяхната възраст; счита, че подобно диференцирано медицинско лечение и грижи може да има съществени последици за здравето на хората в напреднала възраст.
116. отбелязва също така, че демографските промени и последиците от тях засягат по различен начин държавите от западната и източната част на Европейския съюз, както и че е необходима политика, гарантираща еднакъв и балансиран растеж и устойчиво регионално развитие;
117. призовава държавите членки да подпомагат регионите с емиграция, като гарантират високо равнище на услуги от обществен интерес (напр. образование, включително грижи за деца в ранна възраст, здравни услуги,пощенски услуги) и достъпност (напр. обществен транспорт, транспортни инфраструктури и телекомуникационни мрежи), както и да поддържат икономическо участие и умения (напр. чрез обучение, включително методи за обучение през целия живот и инвестиране в нови технологии и тяхното използване); настоятелно призовава базовите условия за осъществяването на тези цели да бъдат адаптирани към местните нужди и към заинтересованите страни на местно равнище и да бъде подобрена способността за адаптация на тези заинтересовани страни; обръща внимание по-специално на положението на островните, пограничните, планинските и други отдалечени райони;
118. призовава държавите-членки да разгледат възможностите за регулирана трудова миграция;
119. подчертава, че независимо от доходите, възрастта, социалното положение или здравословния риск хората трябва да получават достъпно, висококачествено медицинско обслужване, както и висококачествени грижи, и че за да бъде постигнато това трябва възможно най-скоро да бъде прието предложеното ново законодателство на ЕС срещу дискриминацията, което включва достъп до здравни услуги;
120. приветства финансирания от ЕС проект „Увеличаване на участието на хора в напреднала възраст в клинични изпитвания“ (PREDICT ), който има за цел да установи причините за продължаващата дискриминация спрямо хората в напреднала възраст при клиничните изпитания; счита, че на хората в напреднала възраст следва да се предоставят лекарства, чиято ефикасност и сигурност е изпитана за тяхната възрастова група;
121. признава постигнатото от държавите-членки в областта на грижите, предоставяни на възрастните хора, но ги призовава да обърнат повече внимание на въвеждането и спазването на критерии за качество на предоставяните услуги; счита, че държавите-членки и Комисията следва да подобрят сътрудничеството си по отношение на контрола на услугите по предоставяне на грижи, и че за тази цел държавите-членки биха могли да разгледат възможностите за създаване на мрежа от национални пунктове за контакт в областта на предоставянето на грижи, които да се използват както на национално равнище, така и на равнище ЕС за получаване на информация относно предлаганите услуги в областта на предоставянето на грижи и тяхното качество и за подаване на жалби относно качеството на услугите;
122. призовава за съставянето на зелена книга на Комисията относно злоупотребите с лица в напреднала възраст и защитата на лицата в напреднала възраст в общността и в домовете за полагане на грижи;
123. призовава за обмен на информация и най-добри практики между държавите-членки, посредством отворения метод на координация, относно предоставянето на дългосрочни грижи за лица в напреднала възраст и, по специално, мерките за защита на лицата в напреднала възраст в общността и в домовете за полагане на грижи, както и за борба срещу злоупотребата с лица в напреднала възраст;
124. признава, че голям брой жени имигрантки се занимават с полагане на грижи за хора в напреднала възраст, и предлага от една страна държавите-членки да засилят контрола за ограничаване на явлението недеклариран труд в този сектор, а от друга страна да предприемат мерки за улесняване на достъпа на тези работници до подходящо обучение в рамките на обучението през целия живот, за да се гарантира полагането на висококачествени грижи;
125. призовава държавите-членки да обърнат внимание на проблемите, с които се сблъскват полагащите грижи в семействата – включително правото да избират свободно дали искат да бъдат лице, полагащо грижи, възможността за комбиниране на полагането на грижи с платена заетост и достъп до схеми за социално осигуряване и пенсия за навършена възраст, за да избегнат бедност като резултат от полагане на грижи;
126. изтъква значението на соцалноосигурителните и пенсионни права за отделните лица, отчитащи безвъзмездния труд за полагане на грижи;
127. счита, че съществува необходимост да бъде съставен кодекс на поведение, валиден за целия ЕС, който да определя минимален обем изисквания и услуги при предоставянето на дългосрочни грижи и да бъде приет от ЕП и Съвета;
Област на политики обществена ангажираност
128. счита, че всеки следва да има шанс и възможност за обществена ангажираност; подчертава, че същевременно с това обществената ангажираност трябва винаги да остане на доброволческа основа;
129. подчертава, че предвид демографските тенденции, ръководният принцип на гражданското общество придобива все по-голяма тежест, което налага преоценка на отношенията между гражданите и държавата при поемането на обществените отговорности;
130. счита, че предоставянето на грижи изисква добри умения и отговорност от страна на полагащите грижи, които трябва да намерят адекватно социално и финансово признание; счита, че това е единственият начин за гарантиране на качеството в дългосрочен план и на достатъчен брой квалифицирани и мотивирани социални работници;
131. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.
- [1] ОВ C 115, 14.4.1997 г., стр. 238.
- [2] ОВ C 104, 6.4.1998 г., стр. 222.
- [3] ОВ C 232, 17.8.2001 г., стр. 381.
- [4] ОВ C 292Е, 1.12.2006 г., стр. 131.
- [5] ОВ C 305Е, 14.12.2006 г., стр. 141.
- [6] Приети текстове, P6 TA(2008)0212
- [7] Приети текстове от тази дата, P6_TA(2008)0066.
- [8] Приети текстове, P6 TA(2008)0467
- [9] Приети текстове, P6 TA(2009)0211
- [10] ОВ C 161, 13.07.2007 г., стр. 66.
- [11] Cedefop Panorama Series, 159. Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2008 г.
- [12] Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2010 г.
- [13] Cedefop Reference Series. Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2009 г.
- [14] Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, 2010 г.
- [15] ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1.
- [16] ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1.
- [17] ОВ C 137E, 27.5.2010 г., стр. 68.
- [18] ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Постигането на справедливост между поколенията ще бъде едно от основните предизвикателства пред социалната политика на европейско и националната равнище през идните години. Демографските промени ще продължат през първите десетилетия на века, а първите им резултати вече се усещат.
Гарантиране на справедливост между поколенията
Сред положителните последствия от демографските промени е увеличението на продължителността на живота и на физическата и духовна активност на хората. От друга страна раждаемостта в държавите-членки остава ниска вече няколко десетилетия и възрастовото съотношение непрекъснато се променя в полза на по-възрастното население. Границите на договора между поколенията са достигнати: солидарността, социалната справедливост и стабилността на социално осигурителната система могат да бъдат гарантирани само докато броят на получаващите обезщетения е значително по-малък от броя на тези, които плащат за това. Ако прогнозите се окажат верни, може да се очаква високо финансово натоварване на бъдещите поколения, което може да породи конфликти за преразпределение на тежестите. Финансовите, икономическите и социалните кризи могат допълнително да задълбочат тези проблеми.
Възможности за водене на диалог
Докладчикът съзнава, че основните инструменти за постигане на справедливост между поколенията са в ръцете на държавите-членки. Много европейски срещи на високо равнище са се занимавали с последствията от демографските промени, постигнатите договорености обаче се прилагат съвсем нерешително. Докладчикът вижда европейския принос в създаването на основа и инструменти за водене на открит и честен диалог между поколенията, който да позволява постигането на резултати, в които и двете страни са печеливши. Понятието справедливост трябва да придобива конкретни измерения чрез справедливо разпределение на придобивките, възможностите и участието.
Постигане на прозрачност
Докладчикът предлага конкретни мерки, които да послужат за основа на един открит диалог. Целта на инициативите за по-голяма прозрачност, като отчетите за поколенията е да позволят надеждно онагледяване и прогнозиране на потоците от плащания, ползите и тежестите за всяко поколение. Задължителното извършване на оценки на въздействието на нормативните актове (Generations-Check) на европейско и национално равнище следва да онагледи ефекта върху справедливостта между поколенията и да позволи дългосрочна оценка на разходите и ползите.
Област на политики „Образование и трудова заетост“
Особено внимание следва да се обърне на областта на политики „Образование и трудова заетост“. Откритият и равен достъп до възможности за образование и до пазарите на труда следва да представлява ядрото на политиката за справедливост между поколенията. Той представлява основата, върху която всяко поколение изгражда своето благоденствие и самостоятелност. Достъпът до учене през целия живот и увеличаването на трудовата заетост може да повиши производителността. Изключването накърнява човешкото достойнство.
Заетостта сред възрастовата група от 55 до 64 години е под целта, поставена от Стратегията от Лисабон за 2010 г. от of 50 %.[1] Според прогнозите до 2020 г. общият брой на работещите лица ще намалее с три милиона. Пазарът на труда и икономиката ще претърпят съществени структурни промени: ще се увеличи броят на възрастните работници и служители (между 55-64 години), на пенсионерите (между 65 и 79 г.) и на възрастните хора (над 80 г.), като същевременно ще намалява броят на децата, подрастващите и възрастните в активна възраст.[2] Трудовият стаж става все по-разпокъсан и несигурен в резултат икономическите кризи, на временна заетост, нарастващия брой срочни трудови договори, работа на половин работен ден или безработица. За да се предотврати всичко това е необходимо бързо и решително да се засили участието на по-младите и по-възрастните хора на пазара на труда. Концепцията за гъвкава сигурност (Flexicurity) и целта на стратегията ЕС-2020 за постигане на трудова заетост от 75 % представляват важни стъпки в тази насока.
В ЕС делът на безработните сред 15-24 годишните е значително по-висок отколкото сред другите възрастови групи. Делът на отпадащите от училище продължава да бъде твърде висок и целта от Лисабон процентът на учениците, които отпадат от училище бъде сведен до максимум 10º% до 1212ºг. е застрашена. Работните места на бъдещето изискват висококвалифицирана работна сила. За да се засили участието на младите хора на пазара на труда докладчикът предлага въвеждането на „Европейска гаранция за младите хора”. Тя ще осигури на всеки млад човек, след безработица от най-много 6 месеца работно място, стаж, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение. При това трябва да важи принципът „насърчаване и изискване”: въпросните млади хора трябва да подпомагат процеса на интегрирането си със собствените си усилия.
По отношение на по-възрастните докладчикът предлага сключването на „Европейски пакт 50+“. Това би довело до разширяването на стратегия ЕС-2020, което да предвижда повишаване на дела на заетите лица сред хората на над 50-годишна възраст до над 55 %, както и постепенно намаляване на ранното пенсиониране и свързаните с него финансови стимули, повишаване на дела на всички поколение в допълнителното обучение и увеличаване на стимулите за лицата над 60-годишна възраст да останат на разположение на пазара на труда. Трябва да стане ясно, че по-възрастните хора не са тежест, а актив за икономиката и обществото със своя опит, житейски постижения и знания. Този пакт следва да бъде съпътстван от конкретни мерки като създаване на екипи, съставени от лица на различна възраст в предприятията, както и проверка и премахване на възрастовите граници.
В предприятията е необходима промяна на мисленето. Последните изследвания на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) показват, че много работодатели продължават да имат предубеждения относно възможностите на по-възрастните работници и служители. Необходими са инициативи в областта на здравеопазването, допълнителното обучение, условията на труд, удовлетвореността от работата и поведението на ръководството. Те трябва да бъдат разработени заедно от социалните партньори и да бъдат прилагани в предприятията. Трябва да има по-широко разбиране за това, че по-възрастните служители и работници могат и се насърчават да остават активни след обичайната пенсионна възраст.
Обучението през целия живот трябва да бъде основна концепция, залегнала във всички мерки в областта на образованието в държавите-членки. Проучвания на бъдещи нужди от квалифицирани специалисти в рамките на инициативите „Нови умения – нови работни места“ показват, че голяма част от работната сила има само основни умения.
Област на политики „Семейство“
Средната раждаемост в ЕС възлиза на 1,5 деца и е една от най-ниските в света. Често липсват структури, които да дават възможност на партньорите да осъществят желанието си да имат деца. Предпоставка за по-висока раждаемост би била една ориентирана към децата политика. Предоставянето на възможности за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот би могло да допринесе за решаване на проблеми, свързани с застаряването на населението. Достъпните и висококачествените грижи за деца от най-ранна възраст трябва да се разширят и трябва да се предприемат мерки в помощ на родителите.
Област на политики „Удължаване на активния живот"
Удължаването на активния живот е процес на оптимизиране на възможностите на човека да запази здравето си с възрастта, да участва в живота на социалното си обкръжение и да подобрява качеството си на живот. 2012 г. следва да бъде обявена за „Европейска година на удължаване на активния живот и солидарност между поколенията” за да се покаже ясно приносът на младите и на възрастните хора към обществото. Европейските години вече са доказали приноса си за спечелване на широка политическа подкрепа и за прокарване на пътя към постигане на доброволни споразумения за действие.
Област на политики „Икономика и растеж“
Докладчикът счита, че застаряването на населението предлага също така значителни възможности за повишаване на конкуренцията и за иновации, а оттам за повишаване на растежа и заетостта. Трябва да се създадат рамкови условия за разработването на нови пазари в „икономиката на възрастните хора“. Те включват пазари продукти и услуги, които отговарят на специалните нужди на по-възрастните хора и им помагат възможно най-дълго да водят самостоятелен живот и да поддържат високо качество на живот. Само в Германия поколението на над 60-годишните притежава покупателна способност от приблизително 320 милиона евро годишно, като тенденцията е за бърз растеж на тези цифри.
Област на политики „Миграция“
Проблемът за миграцията следва да се разглежда в световен контекст: в САЩ зависимостта от имиграция расте, докато в Африка и Близкия Изток ефектът от демографските промени ще се усети едва към края на века. В много страни имиграцията компенсира ниската раждаемост и осигурява положителния прираст на населението. Политиките в областта на миграцията следва винаги да имат за цел интеграция, която означава идентификация, равноправно участие и отговорност. Това от своя страна предполага готовност за адаптиране от страна на имигрантите и готовност за приемане от страна на местното население.
Област на политики „Пенсионно осигуряване"
Демографските дисбаланси оказват съществено влияние върху финансирането на социалните разходи и финансовото състояние на пенсионната система. До 2060 г. средните за държавите-членки публични социални разходи, свързани със застаряването се очаква да достигнат около 4,75 % от БВП.[3] До 2016 г. публичните разходи за пенсии могат да достигнат 2,4 % от БВП. Възниква въпросът как в тези рамки могат да бъдат осигурени подходящи пенсионни доходи за всички. Докладчикът подчертава, че консолидирането на държавните бюджети и ефективното намаляване на дълга трябва да бъдат в центъра на усилията в това отношение.
Предоставяне на грижи
Демографските проблеми ще се усетят по-силно в застаряващите и слабо населените или периферни региони на ЕС, които първи ще се изправят пред проблеми, които впоследствие ще засегнат и другите региони. Само източна Германия е заплашена от загубване на половината от икономически активното си население до 2050 г. Научните изследвания на причините и следствията на това явление следва да бъдат особено насърчавани като основа на политическите концепции за необходимите трансформации на структурите за социално и здравно осигуряване.
Благодарение на непрекъснато увеличаващата се продължителност на живота се увеличава броят на хората над 80-годишна възраст в ЕС. През 2010-2030 г. техният брой се очаква да увеличи с 57 %.[4] Делът на самотните хора ще се увеличава. Семействата не могат сами да осигурят грижи за много възрастните си членове. Държавите-членки следва да изградят системи за редовен и прозрачен контрол, за да защитят достойнството на нуждаещите се от грижи лица и да приемат кодекс на поведение, валиден за целия ЕС, който да определя минимален обем изисквания и услуги при предоставянето на дългосрочни грижи и да бъде приет от ЕП и Съвета.
- [1] Консултации относно възможното обявяване на 2012 г. за Европейска година на удължаване на активния живот и солидарност между поколенията, ЕС, юни 2009 г.
- [2] COM (2005) 94 Зелена книга на Комисията „Изправени пред демографските промени: нова солидарност между поколенията”
- [3] „Доклад от 2009 г. за застаряването на населението: икономически и бюджетни прогнози за 27-те държави-членки на ЕС (2008—2060 г.),
съвместен доклад от Комисията и Комитета за икономическа политика - [4] COM (2005) 94 Зелена книга на Комисията „Изправени пред демографските промени, нова солидарност между поколенията”.
СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси(*) (14.9.2010)
на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси
относно демографското предизвикателство и солидарността между поколенията
(2010/2027(INI))
Докладчик по становище(*): Ashley Fox(*) Процедура с асоциирана комисия – член 50 от правилника
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. отбелязва въздействието на глобалната рецесия върху публичните финанси и икономиката в по-широк план; освен това счита, че застаряването на населението, в съчетание с намаляващата раждаемост в Европа, представляват ключова демографска промяна, която ще изисква реформа на социалните и фискалните системи в Европа, включително пенсионните системи, като се осигурят необходимите грижи за по-възрастното население и същевременно се избягва увеличаване на тежестта, свързана с дълга, за по-младите поколения; насърчава провеждането на реформа на Пакта за стабилност и растеж с цел държавите-членки да могат да изпълнят задължението си за по-устойчиви пенсионни системи;
2. отбелязва, че многобройните въпроси, свързани с демографските промени в обществото, попадат изключително в компетенциите на държавите-членки и че няма общи правомощия на равнището на Общността за определяне на европейски правила за разрешаване на проблема с демографските промени; признава необходимостта от това всяка държава-членка да предприеме действия, за да гарантира устойчивостта на своите публични финанси и способността адекватно да управлява демографските промени;
3. отбелязва, че през последните години се използват различни начини за отчитане, свързано с поколенията, прогнозиране на развитието на публичния дълг през следващите десетилетия и на скритите разходи за бъдещите поколения, които подчертават показателите за липса на устойчивост, например изискваното първично салдо, представляващо структурното салдо на бюджета, което е необходимо, за да гарантира устойчивост на публичните финанси;
4. призовава Комисията да осигури постоянно отчитане, свързано с поколенията, включително прогнози за бъдещите тежести във връзка с дълга и липсата на устойчивост на публичните финанси на държавите-членки, и да публикува резултатите, които да са леснодостъпни и разбираеми;
5. отбелязва, че настоящите прогнози за дълга са обезпокоителни и ще натрупат огромна тежест във връзка с дълга върху плещите на бъдещите поколения; ето защо призовава държавите-членки да намалят структурните си първични дефицити и да се стремят към устойчиво съотношение на дълга;
6. препоръчва на държавите-членки да предложат мерки за повишаване на общата производителност и по-специално производителността при предоставянето на социални услуги, включително здравни услуги и грижи за по-възрастните;
7. отбелязва, че ако увеличената продължителност на живота се характеризира с добро здравословно състояние, вместо с боледувания, липсата на устойчивост на публичните финанси би намаляла, според някои прогнози, с 1,5% от БВП и следователно предотвратяването на проблемите със здравето и разрешаването им на по-ранен етап е от изключително важно значение;
8. подчертава, че е необходимо да се насърчава частното пенсионно осигуряване и да се гарантира, че средните пенсии в публичния сектор не са по-щедри, по отношение на вноските и обезщетенията, отколкото съпоставимите пенсии в частния сектор; отбелязва, че частните пенсионни фондове ще играят важна роля за намаляването на бъдещата тежест, свързана с осигуряването на държавни пенсии; подчертава необходимостта от това, настоящата пенсионна система на базата на разпределение да бъде заменена с капиталово финансирани системи;
9. изразява загрижеността си относно неуспеха на много държави-членки да реформират своите пенсионни системи; призовава Комисията да представи анализ на положението във всички държави-членки, като очертае дългосрочните рискове за всяка отделна държава-членка;
10. изисква изясняване на пълния размер на нефинансираните пенсионни задължения на публичния сектор, като задълженията бъдат включени в съотношението на държавния дълг спрямо БВП;
11. подчертава необходимостта от това държавите-членки да увеличат участието на пазара на труда чрез гъвкаво работно време, насърчаване на почасовия труд и работата от дома;
12. насърчава държавите-членки да подпомагат всички семейства в рамките на своите данъчни системи и системи за обезщетения и да предоставят услуги, свързани с грижи за деца, на семействата с малки деца;
13. насърчава държавите-членки да премахнат всички демотивиращи фактори, особено свързаните с данъците и пенсиите, които възпират възрастните хора да продължат да работят, след като навършат пенсионна възраст; насърчава ефективните механизми и стимули за подкрепа, тъй като въздействието на застаряването на населението зависи от равнището на заетост и средният брой часове работно време;
14. счита, че предвид демографските тенденции има голям потенциал за развитие на устойчиви работни места с достойни условия на труд в областта на социалните и здравните услуги;
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
13.9.2010 г. |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
18 15 3 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Burkhard Balz, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Pascal Canfin, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Vicky Ford, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Alfredo Pallone, Antolín Sánchez Presedo, Edward Scicluna, Peter Skinner, Kay Swinburne, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Herbert Dorfmann, Sari Essayah, Ashley Fox, Danuta Maria Hübner, Sophia in ‘t Veld, Ramón Jáuregui Atondo, Philippe Lamberts, Olle Ludvigsson, Zoran Thaler |
|||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (15.7.2010)
на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси
относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията
(2010/2027(INI))
Докладчик по становище: Edit Bauer
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
– като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г.[1] относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията,
A. като има предвид, че е необходимо да се вземе предвид специфичното, свързано с въпроса за равенството между половете измерение на отношенията между различните поколения,
Б. като има предвид, че в съответствие с амбициозните цели за равнището на заетост в стратегията „ЕС 2020” се планира да се увеличи процентът на заетостта при жените и мъжете на възраст между 20 и 64 г. със 75 % до 2020 г., като същевременно сме изправени пред демографско предизвикателство,
В. като има предвид, че ролята на родителите е особено значима във време на демографски промени, тъй като те са необходими и като работници, и като (съ-) майки и бащи, и като има предвид, че следва да се вземат превантивни мерки по отношение на опасността тази двойна тежест да падне на плещите само на жените,
Г. като има предвид, че демографските промени силно повлияха на личния и професионалния живот, особено при жените, като недостатъчното равнище на услуги, неадекватните социални плащания, бавната и трудна интеграция на пазара на труда, дългите периоди на несигурна и временна заетост и липсата на подкрепа за младите семейства са сред причините младите хора да отлагат създаването на семейство и раждането на деца,
Д. като има предвид, че жените живеят по-дълго от мъжете и представляват нарастваща част от възрастното население,
Е. като има предвид, че в държавите-членки и регионите, в които съществуват ефективни, гъвкави и интегрирани системи за социално подпомагане, процентът на раждаемостта е по-висок, независимо от високия процент на заетост при жените;
Ж. като има предвид, че всички европейски страни страдат от недостиг на млади специалисти в областта на занаятите, докато опитът и уменията на по-възрастните лица се подценяват, и че следователно съществува опасност от изчезване на занаятчийски професии, по-специално такива, обичайно практикувани в по-голяма степен от жени,
1. призовава да се обръща специално внимание на аспектите, свързани с равенството между половете, при разглеждане на демографското предизвикателство и солидарността, тъй като отношенията между половете изграждат структурата на целия цикъл на живота – от раждането до старостта – като влияят върху достъпа до средства и възможности и върху определянето на стратегиите за живота на всеки негов етап;
2. счита, че е от съществено значение да се насърчава солидарността между поколенията, по-специално във връзка с половото измерение, чрез целенасочени данъчни политики, мерки за насърчаване на активно остаряване, политика за жилищно настаняване, както и създаването на интегрирани мрежи от услуги за деца, възрастни лица и лица с увреждания, и зависими лица, за да се въздейства благоприятно върху равновесието между професионалния и семейния живот;
3. подчертава, че следва да се предприемат мерки по отношение на различията между мъжете и жените по отношение на трудовото възнаграждение – понастоящем 17 % в ЕС 27 – тъй като последствията от това са по-ниски доходи от момента на раждането на първото дете и, накрая, по-ниски пенсии и по-висок процент на бедност сред възрастните жени;
4. изтъква значението на соцалноосигурителните и пенсионни права за отделните лица, отчитащи безвъзмездния труд за полагане на грижи;
5. подчертава факта, че съвместяването на професионалния и семейния живот е възможно единствено, ако безвъзмездните грижи са по-равномерно разпределени между мъжете и жените и ако на семействата се предоставят услуги в областта на осигуряването на грижи, които да бъдат достъпни, на приемливи цени и с добро качество; призовава държавите-членки да гарантират достъпни, гъвкави и висококачествени услуги на разумна цена, и по-специално достъп до детски заведения, като се стремят да гарантират условия за предоставяне на 50% от необходимите грижи за децата на възраст до три години и 100% от грижите за децата на възраст между три и шест години, като също така подобрят достъпа до грижи за другите зависими лица и осигурят адекватни условия за отпуск както за майките, така и за бащите;
6. признава необходимостта от предприемане на действия за подобряване на договореностите, определящи не само отпуска по майчинство, но и отпуска по бащинство и родителски отпуск за работещи бащи;
7. признава, че на пазара на труда по-възрастните жени често са пряко или косвено жертви на дискриминация и множествена дискриминация, положение, срещу което следва да се предприемат необходимите мерки;
8. призовава за мерки за насърчаване на доброволния труд за пенсионираните и възрастните жени, като по този начин се даде възможност да се използват професионалните им умения;
9. признава важната роля на по-възрастните жени като лица, предоставящи грижи, чиито възможности често се подценяват и които могат да допринесат за по-добро съвместяване на професионалния и семейния живот;
10. призовава да се увеличи участието на жените от всички възрастови групи в програмите за обучение през целия живот;
11. призовава Европейския институт за равенство между половете да наблюдава и анализира отношенията между поколенията въз основа на показатели за пол и възрастова група;
12. призовава за признаване на инициативите за подпомагане на младите и възрастните хора, които желаят да създадат съвместно бизнес, в който да участват представители на различните поколения;
13. призовава Комисията и държавите-членки да преразгледат схемите за социално осигуряване, в случаите когато те продължават да водят до неравенствата между равнищата на пенсиите при мъжете и жените, и да разгледат възможността от въвеждане на корективни фактори, като отчетат нееднаквите вноски, произтичащи от временната заетост и отговорностите, свързани с майчинството;
14. счита, че биха могли да бъдат насърчени и организирани „услугите по домовете” за възрастните лица чрез насърчаване на самостоятелни и съвместни форми на дейност, въз основа на споразумения с местните органи и въвеждането на "целеви" ваучери за семействата;
15. счита, че едно от средствата за справяне с неравенствата в сферата на цифровите технологии - феномен, засягащ особено жените и по-специално възрастните жени и водещ до професионално и социално изключване - би било училищата да организират експериментални инициативи за грамотност в областта на информационните технологии.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
14.7.2010 |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
28 1 0 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Regina Bastos, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Tadeusz Cymański, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Антония Първанова, Nicole Sinclaire, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Anna Záborská |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Jill Evans, Christa Klaß, Мария Неделчева, Chrysoula Paliadeli, Sirpa Pietikäinen, Zuzana Roithová |
|||||
- [1] OВ C 67E, 12.3.2010 г., стp.31
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
30.9.2010 |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
38 2 2 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Pervenche Berès, Milan Cabrnoch, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Tadeusz Cymański, Frédéric Daerden, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Ilda Figueiredo, Pascale Gruny, Marian Harkin, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Vincenzo Iovine, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jean Lambert, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Traian Ungureanu |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Georges Bach, Edite Estrela, Kinga Göncz, Gesine Meissner, Csaba Sógor, Emilie Turunen |
|||||