ДОКЛАД относно бъдещето на европейската стандартизация

6.10.2010 - (2010/2051(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Edvard Kožušník


Процедура : 2010/2051(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0276/2010
Внесени текстове :
A7-0276/2010
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно бъдещето на европейската стандартизация

(2010/2051(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид публичното изслушване относно европейската стандартизация, проведено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на 23 юни 2010 г.,

 като взе предвид отговорите на проведените от Комисията обществени консултации относно преразглеждането на европейската система за стандартизация (23 март – 21 май 2010 г.),

 като взе предвид проучването относно оценката на въздействието на „пакета за стандартизация“, проведено от Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Комисията (9 март 2010 г.),

 като взе предвид доклада на експертната група за преглед на европейската система за стандартизация (EXPRESS), озаглавен „Стандартизация за конкурентоспособна и новаторска Европа: визия за 2020 г.“ (февруари 2010 г.),

 като взе предвид доклада на професор Mario Monti „Нова стратегия за единния пазар“ от 9 май 2010 г. до председателя на Комисията,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

 като взе предвид проучването относно достъпа на МСП до европейска стандартизация, озаглавено „Постигане на по-големи ползи за малките и средни предприятия от стандартите и включването в стандартизацията“, изготвено по поръчка на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) (август 2009 г.),

 като взе предвид проучването относно достъпа до стандартизация, проведено за Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ на Комисията (10 март 2009 г.),

 като взе предвид доклада на Комисията от 21 декември 2009 г. относно действието на Директива 98/34/ЕО в периода 2006—2008 г. (COM(2009)0690) и придружаващия работен документ на службите на Комисията (SEC(2009)1704),

 като взе предвид Бялата книга от 3 юли 2009 г., озаглавена „Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – пътят напред“ (COM(2009)0324),

 като взе предвид заключенията на Съвета от 25 септември 2008 г. относно стандартизацията и иновациите,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г. „Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2008 г., озаглавено „Към увеличаване на приноса на стандартизацията за иновациите в Европа“ СOM(2008)0133),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 18 октомври 2004 г. относно ролята на европейската стандартизация в контекста на европейската политика и законодателство (COM(2004)0674) и придружаващия работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Предизвикателства пред европейската стандартизация“,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2004 г., озаглавено „Интегриране на аспекти на околната среда в европейската стандартизация“ (COM(2004)0130),

 като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 юли 2001 г., озаглавен „Принципи на европейската политика за международната стандартизация“ (SEC(2001)1296),

 като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 1999 г. относно доклада на Комисията относно резултатността и отчетността на европейската стандартизация при „новия подход“[1],

 като взе предвид доклада на Комисията от 13 май 1998 г. относно резултатността и отчетността на европейската стандартизация при „новия подход“ (COM(1998)0291),

 като взе предвид Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за финансиране на европейската стандартизация[2],

 като взе предвид Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти[3],

 като взе предвид Решение 87/95/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г.относно стандартизацията в областта на информационните технологии и далекосъобщенията[4],

 като взе предвид Виенската спогодба от юни 1991 г. за техническо сътрудничество между ISO и CEN и Дрезденската спогодба от септември 1996 г. за обмен на технически данни между CENELEC и IEC,

 като взе предвид член 48 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0276/2010),

A.  като има предвид, че европейската система за стандартизация беше основен елемент при постигането на единния пазар, особено с употребата на стандарти в ключови законодателни области съгласно „новия подход“, който е включен в новата законодателна рамка,

Б.   като има предвид, че настоящата правна рамка допринесе за успеха на европейската стандартизация, като даде възможност за развитие на европейски стандарти, които са необходими за всички действащи лица в икономиката, за да се осигури гладкото функциониране на вътрешния пазар, да се улесни световната търговия и достъпа до пазара и да се насърчи устойчивият растеж и конкурентоспособността,

В.   като има предвид, че европейската система за стандартизация играе ключова роля в отговора на все по-голямата потребност на европейската политика и законодателство от стандарти, които да могат да гарантират безопасност на продуктите, достъпност, иновации, оперативна съвместимост и защита на околната среда,

Г.   като има предвид, че седмият принцип от „Small Business Act“ подчертава важността на насърчаването на участието на МСП и защитата на интересите на МСП в рамките на стандартизацията,

Д.  като има предвид, че разработването на европейски стандарти допринася за разработването на глобални стандарти,

Е.   като има предвид, че модерната и гъвкава европейска система за стандартизация е ключов съставен елемент за амбициозна и обновена европейска промишлена политика,

Ж.  като има предвид, че европейската система за стандартизация функционира в рамките на и в различни отношения с глобалната екосистема и разчита на специфични структури и специален набор от процеси за разработване на стандарти във вида, в който се прилагат от Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) въз основа на принципа за национално делегиране и от Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI) въз основа на пряко членство,

З.   като има предвид, че докладът Monti за нова стратегия за единния пазар потвърждава, че стандартизацията е от ключово значение за управлението на единния пазар и подчертава, че е необходимо да се преразгледа процесът за европейски стандарти, като се запази ползата от настоящата система и се постигне равновесие между европейските и националните измерения,

И.  като има предвид, че за да се справи с бъдещите нужди на предприятията и потребителите и да донесе всички възможни ползи в подкрепа на държавни и обществени цели, европейската стандартизация трябва да се приспособи към предизвикателствата, произтичащи от глобализацията, изменението на климата, появата на нови икономически сили и развитието на технологиите,

Й.  като има предвид, че е необходимо да се разработи стратегически подход по отношение на европейската система за стандартизация и да се преразгледа настоящата система с цел тя да продължи да бъде успешна и да се отговори на потребностите на следващото десетилетие, като по този начин ще се даде възможност на Европа да запази водещата си роля в световната система за стандартизация,

Въведение

1.  приветства намерението на Комисията да преразгледа европейската система за стандартизация с оглед запазване на многото й успешни елементи, подобряване на недостатъците й и постигане на подходящ баланс между европейските, националните и международните измерения; подчертава, че предлаганото преразглеждане следва да се опира на предимствата на съществуващата система, които представляват добра основа за извършване на подобрения, като се избягват радикални промени, които биха подкопали основните ценности на системата;

2.  настоятелно призовава Комисията да приеме и да внесе незабавно предложение за модерна, интегрирана политика за стандартизация, включително преразглеждане на Директива 98/34/ЕО за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, Решение 87/95/EИО относно стандартизацията в сферата на информационните технологии и телекомуникациите и Решение № 1673/2006 за финансиране на европейската стандартизация, както се посочва в работната програма на Комисията за 2010 г.;

3.  подчертава, че преразглеждането на европейската система за стандартизация трябва да допринесе за европейските иновации и устойчиво развитие, да засили конкурентоспособността на Съюза, да укрепи неговото място в международната търговия и да окаже благоприятно въздействие върху благосъстоянието на неговите граждани;

4.  високо оценява доклада на експертната група за преглед на европейската система на стандартизация (EXPRESS); призовава европейските и националните организации за стандартизация, държавите-членки и Комисията да прилагат неговите стратегически препоръки, за да може да се постигне европейска система за стандартизация, която да може да отговаря на нуждите на обществото и икономиката и да запази водещата си роля в световната система за стандартизация;

5.  призовава предложението на Комисията за преглед на настоящата правна рамка за европейската стандартизация да бъде придружено със стратегия, която създава всеобхватна рамка за действие на европейско и национално равнище, включително конкретни предложения за подобрения, които не могат да бъдат постигнати с преглед на законодателството; подчертава, че такава стратегия не следва да се ограничава с препоръките на доклада EXPRESS;

6.  приветства бялата книга на Комисията относно „Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – пътят напред“; призовава държавите-членки и Комисията да прилагат съдържащите се в бялата книга основни препоръки, за да гарантират развитието, в рамките на европейската и международната система за стандартизация, на съответните глобални стандарти в областта на ИКТ с цел прилагане и използване в областта на политиките на ЕС и обществените поръчки;

7.  одобрява намерението на Комисията да включи в правната рамка за европейската стандартизация принципите на споразумението на Световната търговска организация относно техническите пречки пред търговията (прозрачност, откритост, безпристрастност, консенсус, ефективност, уместност и съгласуваност), за да засили прилагането им в европейската система за стандартизация; поддържа становището, че включването на тези принципи следва да не увеличава броя на признатите европейски организации по стандартизация над трите съществуващи организации, а именно CEN, CENELEC и ETSI,

8.  счита, че към посочените принципи могат да бъдат добавени допълнителни характеристики като поддръжка, достъпност, качество, неутралност и отчетност; счита, че е необходимо допълнително да бъдат уточнени и дефинирани всички изброени принципи и че трябва да бъде въведена специална система за наблюдение, за да се гарантира прилагането им на национално и европейско равнище при разработването на стандарти в подкрепа на политиките и законодателството на ЕС;

9.  подчертава, обаче, че тези принципи сами по себе си не са достатъчни, за да гарантират, че всички заинтересовани лица – по-специално представителите от сферата на здравеопазването и безопасността, на интересите на потребителите и на околната среда – са подходящо представени в процеса на определяне на стандарти в рамките на европейската система за стандартизация; затова счита, че добавянето на принципа за подходящо представителство е жизненоважен елемент, тъй като – когато става въпрос за обществен интерес – от изключителна важност е да бъдат включени становищата на всички заинтересовани лица по един подходящ начин, особено при разработването на стандарти в подкрепа на законодателството и политиката на ЕС, като признава необходимостта за определен проект в областта на стандартизацията да бъдат ангажирани технически най-подготвените експерти;

10. подчертава, че МСП, въпреки че представляват съществена част от европейския пазар, не са подходящо включени в системата на стандартизация и следователно не могат да се възползват изцяло от произтичащите от стандартизацията ползи; счита, че е от съществено значение да се подобри тяхното представителство и участие в системата, най-вече в техническите комитети на национално равнище; призовава Комисията да идентифицира чрез оценка на въздействието, извършена от нея в контекста на преразглеждането на европейската система за стандартизация, най-добрия начин за постигане на тази цел, като оцени необходимото финансиране за подкрепа на МСП;

11. посочва, че въпреки че стандартите допринасят за значително подобряване на качеството и безопасността на стоките, в сферата на услугите наличието им не е съизмеримо със стопанското значение и потенциала на този сектор; отбелязва по-специално, че през последните години броят на националните стандарти за услуги, развивани в Европа, значително надвишава броя на еквивалентните европейски стандарти, разработени в този сектор;

12. признава, че стандартите за услуги често отговарят на национални особености и че разработването им е свързано с потребностите на пазара, интересите на потребителите и обществения интерес; подчертава обаче, че разработването на европейски стандарти за услуги и изготвянето от професионалните организации на техни собствени харти или етикети за качество на равнището на Съюза, съгласно Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар, следва да благоприятства по-нататъшната хармонизация в сектора на услугите, да увеличи прозрачността, качеството и конкурентоспособността на европейските услуги и да стимулира конкуренцията, иновациите, намаляването на пречките пред търговията и защитата на потребителите;

13. затова подкрепя намерението на Комисията да включи стандартите за услуги в правната рамка на европейската стандартизация, тъй като това не само ще осигури уведомяване за всички национални стандарти за услуги, които евентуално биха могли да представляват пречки пред търговията на вътрешния пазар, но и ще предостави надлежна правна основа, на базата на която Комисията може да изисква европейските организации за стандартизация да разработят стандарти в ясно определени и внимателно оценени области в сферата на услугите; предлага на Комисията да насърчава доставчиците на услуги да разработват стандарти в рамките на европейските организации за стандартизация, с цел, доколкото е възможно, да се избягва фрагментаризиране сред различните национални стандарти, като същевременно се гарантира, че стандартите за услуги са относими към потребностите на пазара и потребителите и към обществения интерес; подкрепя предприетите действията за гарантиране на качеството на предоставяните на услуги като харти и етикети за качество, изготвени от професионални организации, и насърчава всички заинтересовани лица да участват в процеса на европейска стандартизация;

Повече права за европейската система за стандартизация

     а) Общи положения

14. отново потвърждава, че европейската стандартизация в подкрепа на законодателството по „новия подход“ се оказа успешен и крайно необходим инструмент за завършването на изграждането на единния пазар; отбелязва, че броят на мандатите за стандартизация в подкрепа на законодателството в области извън тези, обхванати от„новия подход“, се е увеличил през последните години, което показва, че този модел е бил възприет при множество разнообразни политики на ЕС; счита, че е желателно употребата на стандарти да обхване и други сфери на законодателството и политиката на Съюза извън единния пазар, като се отчитат специфичните особености на съответните сфери съгласно принципите на по-добро регулиране;

15. поддържа, че е от изключително значение да се прави ясно разграничение между законодателство и стандартизация, за да се избегне погрешно разбиране по отношение на целите на законодателството и желаното равнище на защита; подчертава, че европейските законодатели трябва да са особено бдителни и точни при определянето на съществените изисквания в регламента, като Комисията трябва ясно и прецизно да определи целите на дейността по стандартизация в мандатите; подчертава, че ролята на стандартизаторите следва да се ограничава до определяне на технически средства за постигане на целите, поставени от законодателя, както и да се осигури високо равнище на защита;

16. потвърждава, че е от съществено значение в разумен срок да се разработят европейски стандарти, особено в тези области, които спешно се нуждаят от стандарти с цел да отговорят на изискванията на публичните политики и бързо променящите се пазарни условия; следователно приканва европейските и национални органи по стандартизация да продължат да усъвършенстват ефикасността и ефективността си, като имат предвид, че ускоряването на процеса на стандартизация не трябва да се осъществява в ущърб на принципите за откритост, качество, прозрачност и консенсус сред всички заинтересовани страни;

17. признава, че е важно да се опрости процедурата за установяване на стандарти; приканва Комисията, в сътрудничество със заинтересованите лица, да открие нови начини за усъвършенстване на ефективното приемане на европейски стандарти;

18. счита, че процесът на стандартизация частично ще бъде ускорен чрез усъвършенстване на консултацията между Комисията и европейските организации по стандартизация преди възлагането на мандат, което ще им позволи да реагират по-бързо, за предпочитане в рамките на двумесечен период, относно възможността си да поемат проект за стандартизация;

19. отбелязва важността на комисията по Директива 98/34 като форум между Европейската комисия и държавите-членки при обсъждането на въпроси, свързани с техническото регулиране и стандартизация; счита, че представителите на Европейския парламент следва да бъдат поканени на заседанията на тази комисия (или на органа, който ще я наследи), която докато запазва функциите си на наблюдател на европейските и национални органи по стандартизация, следва също така, по целесъобразност, да бъде отворена за наблюдение от страна на европейски организации на заинтересованите лица, особено при обсъждането на мандатите в областта на стандартизацията;

20. настоятелно призовава Комисията в сътрудничество с европейските организации по стандартизация да разработва и прилага подобрена и съгласувана система за координиране на политиката и действията по стандартизация, която следва да обхващат всички аспекти на процеса на стандартизация, от подготовката и даването на мандати, през наблюдението на работата на техническата комисия, като гарантира, че произведените стандарти са в съответствие с политиките на ЕС и отговарят на съществените изисквания на съответното законодателство, до официалното приемане, публикуване и употреба на стандартите; подчертава ролята, която съответните категории заинтересовани страни биха могли да играят като консултативна група, подпомагаща Комисията при разработването на хармонизирана платформа на европейската политика за стандартизация;

21. призовава държавите-членки да прилагат координирана политика на стандартизация и да приемат съгласуван подход по отношение на използването на стандарти в подкрепа на законодателството; призовава Комисията да гарантира, че постигането на целите на политиката на ЕС не е изложено на риск поради некоординирани действия в областта на стандартизацията, конкуриращи се или ненужни стандарти, или твърде много схеми за сертифициране;

22. призовава Комисията да преразгледа и рационализира процеса на предоставяне на мандати за стандартизация на европейските организации по стандартизация, така че да включи етапа на консултация със съответните заинтересовани лица и задълбочен анализ, който обосновава необходимостта от дейност по установяване на нови стандарти с цел да се гарантира релевантността на определянето на стандарти и да се избегне дублирането и разпространението на разминаващи се стандарти и спецификации;

23. призовава Комисията също така да представи план за действие, насочен към по-интегрирана система на ЕС за стандартизация, по-ефективно и ефикасно определяне на стандартите, по-добър достъп до стандартизация, особено за МСП, по-важна роля на ЕС при определянето на стандартите на международно равнище и по-устойчива система на финансиране за разработването на стандарти;

24. подчертава важната роля на „консултантите по новия подход“ при проверката дали хармонизираните стандарти спазват съответното законодателство на ЕС; обръща внимание на факта, че тези консултанти понастоящем се избират от и действат в рамките на европейските организации по стандартизация, което поставя значителна административна тежест върху тези организации и, понякога, води до загриженост сред заинтересованите лица относно безпристрастността и независимостта на процеса; затова призовава Комисията да оцени необходимостта от преразглеждане на съществуващите процедури; освен това счита, че Комисията следва да определи процедура, за да се гарантира, че възлаганите стандарти са в съответствие с други политики и законодателство на ЕС извън обхвата на „новия подход“; счита, че това следва да се осъществи по време на разработването на стандартите с цел да се избегнат забавяния и неефикасност, дължащи се на последващо отхвърляне;

25. призовава Комисията и държавите-членки да извършат по-задълбочени проверки на стандартите срещу прехвърляне, с цел да гарантират, че последните изпълняват изискванията на мандата, особено когато стандартите са използвани за целите на законодателството в областта на новия подход, като се гарантира, че не се натрупва допълнително значително забавяне на процедурата за одобрение на стандартите; възнамерява да разгледа, в контекста на предстоящия преглед на европейската система за стандартизация, възможността за разширяване на правото на Парламента, което в момента е поверено на Комисията и държавите-членки, да възрази срещу хармонизиран стандарт, който изглежда не отговаря напълно на произтичащите от съответното законодателство съществени изисквания;

26. призовава Комисията, за целите на прозрачността, да взема решения относно официални възражения срещу публични стандарти по консолидиран начин и да предостави актуализирана таблица за всички действия, предприети във връзка с официалните възражения; призовава също така Комисията да представи годишен доклад относно мандатите за стандартизация и напредъка по тяхното изпълнение;

27. призовава европейските организации по стандартизация да засилят съществуващите механизми за обжалване, чието предназначение е да бъдат използвани в случай, че възникне спор относно даден стандарт; отбелязва, че съществуващите механизми не винаги са ефективни, тъй като съставът им на практика отразява позицията на лицата, които одобряват дадения стандарт; затова предлага разширяване на състава, за да може да участват външни независими експерти и/или заинтересовани лица от европейски дружества, които понастоящем са асоциирани членове или партньори, сътрудници на европейски организации по стандартизация;

28. изразява подкрепа за Keymark, доброволна европейска марка за сертифициране, собственост на CEN/CENELEC, която показва съответствие с европейските стандарти; подчертава, че Keymark е ценна алтернатива на различните национални схеми за сертифициране, които предполагат многократно тестване и маркиране на продукти в няколко държави-членки, и следователно могат да се превърнат в бариера пред търговията в рамките на вътрешния пазар и да предизвикат значителни разходи за малките дружества, които могат да се отразят върху повишаването на цените за потребителите; затова насърчава националните органи по стандартизация и други национални органи за сертифициране да насърчават Keymark като алтернатива на националната схема за сертифициране; призовава също за информационна кампания на паневропейско равнище, за да се повиши осведомеността сред стопанските субекти и потребителите относно ползите от Keymark;

29. осъзнава, че действащата система за финансиране от страна на ЕС в подкрепа на европейската система за стандартизация често води до объркване поради нормативните изменения, големите разходи за извършване на одити и забавянията в разрешенията за плащанията; подчертава, че съществува неотложна необходимост от намаляване на посочените разходи и на голямата административна тежест, които на моменти превишават ползите от предоставената финансова подкрепа, като същевременно се спазват финансовите правила на ЕС; призовава Комисията и всички заинтересовани страни да гарантират финансовата устойчивост на системата, включително чрез публично-частни партньорства и многогодишно финансово планиране, което е изключително важно за осигуряване на нейната ефективност и ефикасност в условията на глобална конкуренция; счита, че Комисията и европейските организации по стандартизация биха могли да подобрят сътрудничеството помежду си, за да гарантират стабилна и лесна за използване рамка за финансовия принос на ЕС към европейската система за стандартизация, което значително ще повиши ефикасността на системата;

     б) Подобряване на достъпа до процеса на стандартизация

30. отчита принципа за национално делегиране като крайъгълен камък на европейската система за стандартизация, особено в процеса на разработване на стандарти от страна на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC); отбелязва обаче, че - както потвърждава проучването относно достъпа до стандартизация - в голямото мнозинство европейски държави заинтересованите лица от обществеността участват много слабо или не участват изобщо в процеса на разработване на стандарти;

31. затова насърчава европейските и националните органи по стандартизация да насърчават и улесняват ефективно участие в процеса на изработване на стандарти на всички заинтересовани лица, по-специално на представители на малките и средни предприятия (МСП) и всички заинтересовани лица, представляващи обществения интерес, като потребителите (включително хората с увреждания и уязвимите потребители), природозащитниците, работниците и организациите, които представляват други обществени интереси;

32. призовава също така Комисията да проучи причините за слабото равнище на участие на заинтересованите лица от обществеността и на МСП на национално равнище и, по целесъобразност, да насърчава мерки за държавите-членки, които ще предоставят на заинтересованите лица от обществеността и на МСП по-добър достъп до процеса на стандартизация на национално равнище; приветства усилията на CEN/CENELEC и националните органи по стандартизация в прилагането на „Инструментариума от 58 препоръки” от проучването за достъпа на МСП до стандартизация и препоръките от доклада на EXPRESS с оглед на подобряването на достъпа за всички заинтересовани лица;

33. подчертава необходимостта, призната от 90-те години на ХХ век насам, да се осигурява пряко участие на заинтересованите лица от обществеността на европейско равнище, за да отразяват по-ефективно становищата им, като се има предвид, че те са слабо представени в националните технически комитети в повечето държави-членки; потвърждава, че поради постигането на незначителен успех в увеличаването на представителството на заинтересованите лица от обществеността на национално равнище, е необходимо поне в периода до 2020 г. да се поддържа и увеличава финансовата и политическата подкрепа за европейските организации, създадени, за да представляват тези заинтересовани лица; призовава въпросните организации да играят по-видима роля в предоставянето на консултации на държавите-членки и на националните организации на заинтересованите лица, с оглед на засилването на участието на съответните заинтересовани страни на национално равнище;

34. поддържа становището, че тези европейски организации, представляващи обществени интереси, трябва да получат по-силна роля в европейските организации по стандартизация; затова призовава Комисията и европейските организации по стандартизация да насърчават различни мерки за постигането на тази цел, включително, без да се накърнява принципът за национално делегиране, като осигурява ефективно членство за тези организации, но без право на глас, в европейските органи по стандартизация, при условие че те са асоциирани членове или партньори сътрудници; счита, че националните органи по стандартизация трябва да играят ключова роля при стимулирането и укрепването на участието на заинтересованите лица от обществеността в процеса на стандартизация, предвид на това, че принципът за национално делегиране има предимство;

35. приветства неотдавнашните разработки на Международната организация по стандартизация (ISO), и в частност модела, използван за разработване на стандарта ISO 26000 за социална отговорност, при който националните органи по стандартизация имаха право да номинират за съответната работна група само по един представител от всичките шест определени категории заинтересовани лица (промишленост, потребители, правителство, труд, неправителствени организации, услуги, подкрепа, научноизследователска дейност и други); поддържа, че използването на такъв модел следва да бъде щателно оценено от европейските организации по стандартизация и Комисията в сътрудничество със заинтересованите страни като алтернатива при изработването на стандарти в области от изключителен обществен интерес и че заключенията от тази оценка следва да бъдат предоставени на Парламента; приканва Комисията да предложи финансови средства, за да се подкрепи въпросният алтернативен модел;

     в) Засилване на принципа за национално делегиране

36. посочва, че въпреки че националните органи по стандартизация представляват основен елемент на европейската система за стандартизация, между тях съществуват чувствителни различия по отношение на ресурси, технически опит и ангажираност на заинтересованите лица в процеса на стандартизация; подчертава, че съществуващите различия пораждат значителен дисбаланс в тяхното ефективно участие в европейската система за стандартизация, а ограничените средства в някои национални органи по стандартизация могат да попречат на ефективното им участие в процеса на разработване на стандарти;

37. изисква Комисията и европейските организации по стандартизация да насърчават програми за обучение и да вземат всички необходими мерки, за да могат националните органи по стандартизация в по-слаба позиция, които понастоящем не поддържат секретариати на технически комитети или не участват в европейската стандартизация на равнище съизмеримо с икономическата им структура, да заемат по-активна роля в процеса на стандартизация, за да повишат доверието във вътрешния пазар и осигурят равни условия; счита, че също така са необходими програми за обучение на МСП, за да се увеличи участието им в процеса на разработване на стандарти и да се повиши значимостта на стандартизацията като стратегически инструмент за предприятията;

38. приветства инициативата на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) за въвеждане на процес на партньорска проверка, за да се оцени правилното прилагане на принципите на СТО (и допълнителни признаци) от страна на националните органи по стандартизация и да се стимулира непрекъснато усъвършенстване и обмен на добри практики; подчертава, че този проект следва да служи като ефективен инструмент за укрепването на националните органи по стандартизация и за по-доброто участие на всички съответни заинтересовани лица на национално равнище; счита, че този проект следва да включва всички национални органи по стандартизация и да бъде подкрепен от независими одити; приканва Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) да изготвят и да направят обществено достояние доклад относно резултатите от партньорската проверка;

39. настоятелно призовава държавите-членки да гарантират ефективното представителство на всички съответни заинтересовани лица в националните технически комитети, като създадат механизми за мониторинг и докладване и като предоставят обучение и финансова подкрепа за заинтересованите лица в по-слаба позиция, и, ако е необходимо, за обединения на МСП и занаятчийски предприятия, за да осигурят ефективното им участие; подчертава значението на осигуряването за потребителите на цифров достъп до информация относно стандартите;

40. призовава европейските организации по стандартизация и държавите-членки периодически да представят на Комисията доклади за напредъка на дейността си по осигуряване на подходящо представителство на всички заинтересовани лица в техническите органи, отговарящи за разработването на възлагани стандарти, като докладите следва да се основават на конкретни изисквания; подчертава, че впоследствие тези доклади следва да се включат в доклад на Комисията относно положените усилия и постигнатите резултати от европейските и националните организации по стандартизация;

41. приканва националните органи по стандартизация да осигурят безплатен достъп на заинтересованите лица в по-слаба позиция до комитетите по стандартизация и да разработят инструменти, за да подобрят участието на заинтересованите лица, включително безплатен и лесен за използване механизъм за онлайн консултации за всички нови предложения за стандарти; насърчава тези организации да използват в пълна степен информационните и комуникационните технологии (ИКТ), за да укрепят участието на заинтересованите лица чрез срещи в уебсреда и онлайн дискусии; също така насърчава националните органи по стандартизация да осигурят комуникации отвъд границите на системата, особено за обществени справки относно нови стандарти, тъй като обществените запитвания обикновено са насочени към настоящите участници в системата;

42. изразява съжаление, че обществените органи в повечето държави-членки проявяват слаб интерес да участват в процеса на разработване на стандарти, въпреки значението на стандартизацията като инструмент в подкрепа на законодателството и публичните политики; настоятелно призовава държавите-членки – като представители на интересите на гражданите – и по-специално органите за пазарен надзор да изпращат представители, които да участват във всички национални технически комитети, проследяващи разработването на стандарти в подкрепа на политиките и законодателството на ЕС; подчертава, че присъствието на национални органи в дискусиите за разработването на стандарти е от съществено значение за правилното функциониране на законодателството в областите, обхванати от „новия подход“, и за избягването на последващи официални възражения във връзка с хармонизираните стандарти;

43. призовава националните органи по стандартизация, в интерес на лоялната конкуренция на вътрешния пазар, да следват етичния кодекс на ISO, за да гарантират, че безпристрастността на стандартите не е застрашена от други дейности като сертифициране или акредитиране; подчертава също така значението на развиването на стандарти и насоки за оценка на съответствието и на насърчаването на тяхното приемане и справедливо използване, по-специално доколкото става дума за изисквания за честност, обективност и безпристрастност;

     (г) Улесняване на достъпа до стандарти

44. признава, че европейската стандартизация помага за създаването на равни условия за всички участници на пазара, особено за МСП, които представляват гръбнака на европейската икономика и имат жизненоважен принос за системата; признава обаче, че тяхното участие в процеса на стандартизация не винаги е пропорционално на стопанското им значение, като се има предвид, че сложността и разходите във връзка със стандартите могат да представляват пречка пред МСП;

45. подчертава, че стандартите следва така да се разработват и адаптират, че да отчитат особеностите и средата на МСП, и в частност на малките и микро-предприятията и на занаятчийските предприятия; приветства неотдавнашните инициативи, предприети от европейските и националните органи по стандартизация, за прилагане на препоръките в проучването относно достъпа на МСП до европейска стандартизация и счита, че те трябва да се считат за най-добри практики; приветства и насърчава също така мерките, предложени в програмите за МСП на Европейския комитет по стандартизация (CEN)/Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC), с цел да се улесни използването на стандарти от страна на МСП; подчертава, че следва да се вземат по-нататъшни мерки, за да се гарантира, че МСП могат да участват пълноценно в разработването на стандарти и че разполагат с по-добър и по-евтин достъп до тях;

46. подчертава, по-специално, че при разработването на стандартите Съюзът и държавите-членки следва да създадат условия за по-доброто отчитане на интересите на МСП и занаятчийските предприятия, посредством прилагане на стратегическите мерки, съдържащи се в „Small Business Act”, съгласно неговия седми принцип: финансова подкрепа от страна на ЕС, намаляване на разходите за достъп до стандарти, систематично публикуване на резюмета на европейските стандарти и справедлив състав на комитетите по стандартизация;

47. призовава също така Комисията да опрости процедурите, когато това е възможно, и при бъдещите промени да взема предвид принципа „Мисли първо за малките!“; препоръчва Комисията да включи въпроса относно стандартизацията в следващата „седмица на МСП“;

48. настоява, че достъпът на потребителите до европейските стандарти, разработени в подкрепа на политиките и законодателството на ЕС, е важен въпрос, който трябва да бъде разгледан допълнително; изразява становището, че следва да бъдат обсъдени различни системи на ценообразуване за частни/промишлени стандарти и за хармонизирани/възлагани стандарти; призовава, в частност, националните органи по стандартизация да намалят разходите чрез специални тарифи и чрез предлагане на пакети от стандарти на по-ниски цени, както и да проучат допълнителни начини за подобряване на достъпа, особено за МСП;

49. отново уверява, обаче, че цената за закупуване на стандарт представлява едва малка част от общите разходи, които поемат потребителите на стандарти, тъй като те обикновено трябва да заделят значително повече средства, за да транспонират желания стандарт в своя собствен бизнес;

50. подчертава, че стандартите следва да бъдат разбираеми, прости и лесни за използване, за да могат по-добре да се прилагат от потребителите; счита за съществено да се намалят, по целесъобразност, прекалено многото кръстосани позовавания между стандартите и да се обърне внимание на настоящите трудности при идентифициране на групата стандарти, имащи отношение към даден продукт или процес; призовава националните и европейските органи по стандартизация и търговските сдружения да предоставят лесни за ползване насоки относно използването на стандартите, безплатни онлайн резюмета, по-добър онлайн достъп до предложения, произтичащи от консултации и прости функции за електронно търсене;

51. приветства текущата инициатива на европейските организации по стандартизация да изработят и да публикуват онлайн, без ограничения за достъпа, съкратена версия на всички свои стандарти, и приканва към бързо приключване на този проект; подчертава обаче, че този проект следва да бъде изпълнен също така и на национално равнище, за да могат потребителите на стандарти да получат информация на своя собствен език за това какво се включва във всеки стандарт чрез уебсайтовете на националните органи по стандартизация;

52. подчертава колко е важно да се осигурят стандарти на всички официални езици на ЕС, за да се гарантира, че потребителите наистина ги разбират; призовава Комисията допълнително да подкрепи и да опрости финансовите разпоредби за превода на хармонизирани стандарти;

Стандартизацията в подкрепа на иновациите и устойчивата конкурентоспособност в глобализирана среда

53. признава, че европейската стандартизация представлява важен инструмент за насърчаване на иновациите, научноизследователската и развойната дейност, и за осигуряване на принос за конкурентоспособността на Съюза и за завършването на вътрешния пазар; подчертава важните икономически ползи от европейската стандартизация, които позволяват на дружествата да постигнат по-бърз трансфер на знания, намаляване на разходите и рисковете, по-бърз достъп до пазара и по-висока стойност за иновациите;

54. признава, че въпреки че стандартизацията може силно да улесни използването на нови технологии, съществува значителен дисбаланс при прехвърлянето на резултати от научноизследователската и развойна дейност към разработването на стандарти; подчертава необходимостта да се подобрят взаимната информираност и сътрудничеството между стандартизатори, новатори, академични и изследователски среди; подчертава, че включването в стандартите на нови знания, в частност от публично финансирани програми за изследвания и иновации, ще насърчи иновациите и конкурентоспособността;

55. призовава Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с националните органи по стандартизация, да насърчават включването на стандартизацията в академичния дневен ред, образованието (например при икономическите и техническите училища), програмите за обучение през целия живот и информационните кампании, за да се повиши осведомеността относно важността и ползите от стандартите на настоящите и бъдещите икономически оператори и на лицата, разработващи политиките; приканва националните органи по стандартизация да повишат сътрудничеството с търговските сдружения и да предоставят правдоподобна информация на МСП относно икономическите преимущества, произтичащи от използването на стандарти; призовава също така Комисията да осигури включването на въпроса за стандартизацията в програмата „Еразъм за млади предприемачи“; насърчава предприемането на действия за оценка, количествено изразяване и огласяне на икономическите и социалните ползи от стандартизацията;

56. счита, че европейските рамкови програми за научни изследвания, конкурентоспособност и иновации могат да дадат важен принос в процесите на определяне на стандарти като посветят раздел на стандартизацията; счита, че подобна мярка би повишила разбирането на ползите от стандартите и би помогнала да се насърчава систематичният подход между научните изследвания, иновациите и стандартизацията на по-ранен етап; призовава Комисията да включи критерия „относимост към стандартизацията” в критериите за оценка на финансираните от ЕС проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, да насърчава проекти, свързани със стандартизацията, и да повишава осведомеността за тези проекти чрез иновативни средства;

57. призовава Комисията да следи технологичните новости, с цел да идентифицира бъдещи постижения в областта на научноизследователската и развойната дейност, за които стандартизацията би могла да бъде полезна, и да улесни потока и прозрачността на информацията, необходима за навлизане на пазара и за извършване на научноизследователска и развойна дейност и в тази връзка, да насърчава леснодостъпни и лесни за използване механизми за оценка по интернет;

58. призовава държавите-членки да използват европейските стандарти в обществените поръчки, за да подобряват качеството на обществените услуги и да насърчават иновативни технологии; при все това подчертава, че използването на стандарти не следва да води до допълнителни пречки, в частност за малките предприятия, които искат да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки;

59. потвърждава отново, че да се обърне внимание на изменението на климата и на други бъдещи глобални енергийни и екологически предизвикателства означава да се разработват и стимулират чисти технологии и „зелени“ продукти; затова счита, че спешно е необходимо да се интегрират свързаните с околната среда аспекти във всички съответни политики и услуги, и че европейската система за стандартизация е нужно да разработи усъвършенствана система, за да гарантира, че на тези аспекти се обръща подходящо внимание при разработването на стандарти; подчертава необходимостта да се насърчава активното участие в комитетите по стандартизация – на национално и европейско равнище – на природозащитните организации и на публичните органи, отговарящи за опазването на околната среда; подчертава, че необходимостта да се постигне свързване на европейските усилия в областта на иновациите с глобални стратегии за борба срещу изменението на климата и за ответни действия във връзка с енергийните, социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, трябва да бъде отразено също така при установяването на нови насоки за моделите за стандартизация;

60. подчертава, че подобряването на здравето и условията на живот на хората предполага разработването на продукти, които могат да допринесат за здравословното развитие на населението и да подобрят достъпността, особено за децата и уязвимите хора; затова счита, че спешно е необходимо да се интегрират свързаните със здравето аспекти във всички релевантни продукти и услуги, и че европейската система за стандартизация е нужно да разработи усъвършенствана система, за да гарантира, че на тези аспекти се обръща подходящо внимание при разработването на стандарти; призовава във връзка с това, например, да се създадат европейски стандарти за ортопедично подходящи обувки за деца; подчертава необходимостта да се насърчава активното участие на здравни експерти и обществени органи, отговарящи за здравните въпроси, в комитетите по стандартизация;

61. подчертава, че с оглед на по-нататъшното укрепване на защитата на потребителите, следва да бъде дадено предимство на процедурата за разработване на стандартите, свързани с Директивата за общата безопасност на продуктите;

62. обръща внимание на резолюцията на Парламента от 6 май 2010 г. относно електрическите автомобили, в която се подчертава необходимостта от ефективни процедури за стандартизация в различни области, за да се ускори въвеждането на пазара на електрически автомобили в интерес на конкурентоспособността и околната среда;

63. изтъква, че както правата върху интелектуалната собственост, така и стандартизацията насърчават иновациите и улесняват разпространението на технологиите; подчертава, че следва да се установи точен баланс между интересите на потребителите на стандарти и притежателите на права върху интелектуална собственост; призовава европейските и националните органи по стандартизация да бъдат особено бдителни, когато разработват стандарти въз основа на патентовани технологии, за да позволят широк достъп на всички потребители; подчертава необходимостта да се гарантира, че лицензите за основните права върху интелектуална собственост, които се използват в стандартите, се предоставят при честни, разумни и недискриминационни условия;

64. отчита, че форумите и консорциумите допринасят значително за системата за стандартизация, като предоставят спецификации с глобално значение, които често са по-отворени за иновативни технологии; посочва, че особено в сектора на ИКТ голям брой форуми и консорциуми са се превърнали в световни организации, произвеждащи широко прилагани спецификации на базата на открит, прозрачен и основан на консенсус процес на разработване; счита, че европейските организации по стандартизация и форумите/консорциумите трябва да намерят начини да си сътрудничат при планирането на дейностите си, като прехвърлят стандартите на най-подходящото ниво – международно или европейско – за да се осигури съгласуваност и да се избегне фрагментиране или дублиране;

65. призовава също така европейските организации по стандартизация да разработят и приложат подобрен механизъм за приемане на спецификациите на форумите/консорциумите за европейски стандарти, като трябва да бъде гарантиран консенсус от страна на всички заинтересовани страни чрез установените процедури за консултации със всички засегнати страни, в съответствие с принципа за национално делегиране; подчертава, че това не следва да ограничава възможността за директно внасяне на спецификациите на форуми/консорциуми в международни организации по стандартизация, за да получат по-глобален статут, при условие, че това е в съответствие с принципите, залегнали в споразумението на Световната търговска организация за техническите пречки пред търговията (прозрачност, откритост, безпристрастност, консенсус, ефективност, уместност и съгласуваност);

66. със задоволство припомня, че оперативната съвместимост е ключът към иновациите и конкурентоспособността, особено в сектора на ИКТ, където форумите и консорциумите играят роля; изтъква, че оперативната съвместимост зависи не само от развитието на стандартите/спецификациите, но също и от прилагането им от страна на потребителите; признава важната роля, която играят водените от потребители форуми и консорциуми за постигането на оперативна съвместимост; призовава Комисията да засили координацията между форумите и консорциумите в областта на ИКТ и официалните органи за разработване на стандарти, което би могло да повиши оперативната съвместимост и да намали риска от дублиране и конфликти между стандартите в сектора на ИКТ;

67. подчертава наложителната необходимост от адаптиране на политиката за стандартизация на ИКТ към пазара и развитието на политиките, което ще доведе до постигането на важни цели на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост, като например електронно здравеопазване, достъпност, сигурност, електронна търговия, електронно правителство и транспорт, и ще допринесе за развитието на стандарти в подкрепа на защитата на личните данни;

68. призовава Комисията, за да подпомага други политики на ЕС, да прилага модернизирана и разширена политика на ЕС за стандартизация в областта на информационните технологии, което следва, наред с другото, да осигури оперативна съвместимост, правна сигурност и прилагане на подходящи предпазни мерки, като същевременно намалява допълнителната тежест за бизнеса, рисковете за потребителите и пречките пред свободното движение на информационни технологии;

69. призовава Комисията да използва ефективно съществуващите правни основи, позволяващи стандартизация на информационните технологии, и да идентифицира други сектори, области или приложения в областта на информационните технологии, при които ефективното използване на стандартизацията на ЕС би могло да се използва за подпомагане на политиките на ЕС, и съответно да представи подходящи предложения; призовава също така Комисията да обсъди използването, по целесъобразност, на „новия подход” и „новата законодателна рамка” като модел за модернизирана политика за стандартизация в областта на ИКТ в подкрепа на политиката на ЕС;

70. подчертава, че международните стандарти са движеща сила за глобалния пазар, благодарение на използването на един и същ стандарт в много страни, съсредоточен върху подход, „основан на постиженията“, който насърчава разбирането от страна на потребителите и тяхното доверие в пазара;

71. подчертава, че регулаторният диалог е важен аспект от външното измерение на вътрешния пазар и че следователно има необходимост да се защити и засили позицията на европейската система за стандартизация в международната среда, свързана със стандартизацията, за да се насърчава разработването на международни стандарти с истинско глобално значение, да се улеснява търговията и да се повишава европейската конкурентоспособност, като същевременно се вземат предвид законните интереси на разработващите страни и се вземат мерки да се избягва ненужно дублиране на работа, вече извършена на международно равнище;

72. подкрепя командироването в Китай и Индия на двама европейски експерти в областта на стандартизацията с цел подкрепа на европейските организации по стандартизация, популяризиране на европейските стандарти и предоставяне на обратна информация относно системите за стандартизация в тези страни; призовава Комисията да проучи необходимостта от командироване на експерти в областта на стандартизацията в други региони на света, за да популяризират допълнително европейската система за стандартизация;

73. призовава Комисията да координира своите дейности в областта на стандартизацията с нашите международни партньори, например в рамките на трансатлантическия диалог; насърчава Комисията, като отчита това, да разгледа и да предприеме необходимите мерки за укрепване на влиянието на европейската стандартизация на световно равнище, с цел да повиши конкурентоспособността на европейските продукти и услуги в международната търговия;

74. призовава за подновен ангажимент за международна стандартизация от страна на европейските заинтересовани лица и националните органи по стандартизация, за да се използва европейското лидерство и да се реализират предимствата на ранен старт на световните пазари; подчертава необходимостта от по-добро сътрудничество при международната стандартизация между европейските заинтересовани лица и националните органи по стандартизация на техническо и политическо равнище;

°

° °

75. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата, и парламентите на държавите-членки.

  • [1]  OВ C 150, 28.5.1999 г., стр. 624.
  • [2]  ОВ L 315, 15.11.2006 г., стр. 9.
  • [3]  OВ L 204, 21.7.1998, стр. 37-48.
  • [4]  OВ L 36, 7.2.1987 г., стр. 31-37.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

І. Контекст

Целта на настоящия доклад е да даде принос към продължаващия дебат по прегледа на европейската система за стандартизация.

Понастоящем Европейската комисия работи по „пакета за стандартизация“, който ще включва законодателно предложение, целящо да преразгледа съществуващата правна рамка за европейска стандартизация[1], както и всеобхватно съобщение, с което ще се определи политиката за стандартизация през следващото десетилетие.

При подготовката на „пакета за стандартизация“, Комисията поиска от някои ключови експерти да направят стратегически препоръки. Тези експерти бяха обединени в експертна група за преглед на европейската система за стандартизация (EXPRESS), която през февруари 2010 г. предостави препоръките си под формата на доклад, озаглавен „Стандартизация за конкурентоспособна и новаторска Европа: визия за 2020“.

Комисията също така организира обществена консултация по прегледа на европейската система за стандартизация (проведена от 23 март до 21 май 2010 г.) и поръча да се изготви проучване относно оценката на въздействието (9 март 2010 г.). Предстоящият „пакет за стандартизация“ също така ще се опира на Бялата книга от 3 юли 2009 г., озаглавена „Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС – Пътят напред“.

ІІ. Общи забележки на докладчика

Докладчикът приветства намерението на Комисията да преразгледа европейската система за стандартизация с оглед запазване на многото й успешни елементи, подобряване на недостатъците й и постигане на подходящ баланс между европейските и националните измерения.

Следва да се подчертае, че предлаганото преразглеждане следва да се опира на предимствата на съществуващата система, която е добра основа за извършване на подобрения, като се избягват радикални промени, които биха подкопали основните й ценности. Във връзка с това докладчикът не е съгласен с множество възможности за политики, съдържащи се в проучването на Комисията относно оценката на въздействието, които биха довели до цялостно преразглеждане на системата.

При изработването на настоящия доклад, докладчикът взе предвид заключенията на доклада EXPRESS, съдържащ редица важни препоръки. При все това, докладчикът отбелязва, че EXPRESS не винаги успява да отправи оригинални препоръки или да постигне консенсус по ключови въпроси, което се обяснява главно с различните, и, понякога, конфликтни гледни точки на членовете на групата.

Докладчикът също така отчете отговорите, получени от Комисията по време на обществената консултация по прегледа на европейската система за стандартизация, и заключенията от публичното изслушване относно бъдещето на европейската стандартизация, организирано от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на 23 юни 2010 г.

Докладчикът също така имаше възможността да се срещне с представители на международни организации по стандартизация в контекста на посещение на делегация на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в Женева (25-26 май 2010 г.) и проведе обширни консултации с представители на европейски и национални органи по стандартизация и ключови заинтересовани лица, участващи в процеса на разработване на стандарти.

ІІІ. Обща позиция на докладчика

Пълният потенциал на единния пазар не може да се реализира без подкрепата на модерен процес на стандартизация. Европейската система за стандартизация е ключов елемент от осъществяването на единния пазар, в частност посредством използването на стандарти в ключови законодателни области от „новия подход“. Тази законодателна техника беше полезна за въвеждането на правила с благотворно влияние върху иновациите, като в тази област техническите спецификации, които позволяват изпълнение на законовите изисквания, са разработени от самите заинтересовани лица и се обновяват в съответствие с най-съвременните тенденции в технологиите. Взаимно договорените доброволни стандарти позволиха по-добро регулиране, стимулират стопанската конкурентоспособност и премахват пречките пред търговията.

Стандартизацията играе ключова роля в подкрепа на все по-големите потребности на европейската политика и законодателство от стандарти, които да могат да гарантират безопасност на продуктите, достъпност, иновации, оперативна съвместимост и защита на околната среда. Докладчикът отбелязва, че броят на стандартите в подкрепа на законодателството отвъд обсега на „новия подход“ през последните години се е увеличил, което показва, че този модел е бил възприет при множество разнообразни политики на ЕС. Желателно е да се разшири употребата на стандарти в нови сфери на законодателството и политиката на Съюза, като се отчитат специфичните особености на съответните сфери съгласно принципите за по-добро регулиране.

Докладчикът е включил в настоящия проектодоклад редица конкретни препоръки, адресирани до държавите-членки, Европейската комисия и европейските и националните органи по стандартизация, с оглед предоставяне на повече права на настоящата европейска система за стандартизация. Следва да се подчертае, че много от тези предложения се отнасят по-специално до хармонизираните/възлагани стандарти, които имат за цел да подкрепят законодателството и политиките на ЕС и следователно са от ключово значение за обществения интерес.

В изложението на мотивите докладчикът би желал да акцентира върху някои препоръки от доклада, за да улесни обсъждането в комисията.

Засилване на принципа за национално делегиране

Въпреки че националните органи по стандартизация представляват гръбнакът на европейската система за стандартизация, между тях съществуват чувствителни различия по отношение на ресурси, технически опит и ангажираност на заинтересованите лица. Тези различия пораждат значителен дисбаланс в тяхното участие в европейската система за стандартизация. Комисията, държавите-членки и европейските организации по стандартизация следва да предприемат всички необходими мерки, за да могат национални органи по стандартизация, които са в по-слаба позиция, да заемат по-активна роля в процеса на стандартизация.

Следва също така да се подчертае, че публичните органи в повечето държави-членки проявяват слаб интерес да участват в процеса на разработване на стандарти, въпреки значението на стандартизацията като инструмент в подкрепа на законодателството и публичните политики. Държавите-членки, и по-специално органите за пазарен надзор, следва да изпращат представители, които да участват във всички национални технически комитети, проследяващи разработването на стандарти в подкрепа на политиките и законодателството на ЕС.

Принципът за национално делегиране е крайъгълен камък на европейската система за стандартизация, особено в процеса на разработване на стандарти на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC). Следва обаче да се подчертае, че – както потвърждава проучването относно достъпа до стандартизация – в голямото мнозинство европейски страни заинтересованите лица от обществеността не участват в процеса на разработване на стандарти или участието им е много слабо.

С някои съществени изключения експертното участие на националните потребители в стандартизацията обикновено е фрагментирано в рамките на много организации или въобще не се наблюдава, а в тези няколко държави, където участието на потребителите е ефективно на национално равнище, становището им често пъти отпада в процеса на разработване на националната позиция. Положението е още по-незадоволително, когато става въпрос за участие на заинтересовани лица, представляващи екологични интереси: понастоящем едва в две държави-членки екологични организации допринасят систематично в процеса на разработване на стандарти.

Държавите-членки следва да гарантират ефективно представителство на всички съответни заинтересовани лица в националните технически комитети, като създадат механизми за мониторинг и докладване и като предоставят, при необходимост, финансова подкрепа за заинтересованите лица в по-слаба позиция, за да улеснят участието им.

Подобряване достъпа до процеса на стандартизация

Участието на заинтересовани лица от обществеността – представляващи интереси, свързани със здравето и безопасността, потребителите и околната среда – предоставя на системата значителен аспект на легитимност и отчетност, подобрява качеството на консенсуса и прави европейските стандарти по-представителни.

Следователно европейските организации, представляващи обществени интереси, трябва да получат по-силна роля в европейските организации по стандартизация, за да отразяват по-добре становищата на съответните заинтересовани лица, които продължават да бъдат в слаба позиция на национално равнище. Това би могло да включва осигуряване на ефективно членство в европейските органи по стандартизация за тези организации, при условие че те са асоциирани членове или партньори сътрудници.

В този контекст жизнено важен елемент е също така въвеждането на алтернативна система, която би гарантирала по-балансирано представителство на всички заинтересовани лица в процеса на стандартизация. Докладчикът приветства неотдавнашните разработки на Международната организация по стандартизация (ISO), и в частност модела, използван за разработване на стандарта ISO 26000 за социална отговорност, при който националните организации по стандартизация имаха право да номинират за съответната работна група само един представител от всичките шест идентифицирани категории заинтересовани лица. Подобни процедури с множество заинтересовани лица, при които се определя предварително зададен брой места за различни организации на заинтересовани лица, биха могли да се използват като алтернатива за подготвянето на европейски стандарти в области от изключителен обществен интерес.

Улесняване на достъпа до стандарти

Въпреки че малките и средни предприятия представляват гръбнакът на европейската икономика, тяхното участие в стандартизацията не винаги е съизмеримо със стопанското им значение. Нещо повече, стандартите не винаги се разработват и адаптират, така че да отчитат особеностите и средата на МСП, и в частност на малките и микро-предприятията и на занаятчийските предприятия. Следователно е необходимо да се гарантира, че стандартите са разбираеми и лесни за употреба, така че да могат да се прилагат по-добре от всички потребители. Също така следва да се вземат мерки, за да се обезпечи, че МСП изцяло са в състояние да участват в разработването на стандарти и че имат по-лесен и не толкова скъп достъп до тях.

Стандартизация в сферата на услугите

Стандартите допринасят за значително подобряване на качеството и безопасността на стоките, но в сферата на услугите наличието им изостава чувствително от стопанското значение и потенциала на този сектор. Въпреки че стандартите за услуги често пъти отговарят на национални особености и че разработването им е свързано с потребностите на пазара, развитието на европейските стандарти за услуги, както е предвидено в Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар, ще благоприятства по-нататъшната хармонизация в сектора на услугите, ще увеличи прозрачността, качеството и конкурентоспособността на европейските услуги и ще стимулира конкуренцията, иновациите, намаляването на пречките пред търговията и защитата на потребителите.

Стандартизацията в подкрепа на иновациите

Въпреки че стандартизацията може силно да улесни използването на нови технологии, съществува значителен дисбаланс при прехвърлянето на резултати от научно-изследователската и развойна дейност към разработването на стандарти. Затова е необходимо да се подобрят взаимната информираност и сътрудничеството между стандартизатори, новатори, академични и изследователски среди. Включването в стандартите на нови знания, в частност от публично финансирани програми за научни изследвания и иновации, ще насърчи иновациите и конкурентоспособността. Европа следва също така да играе по-активна роля в насърчаването на оперативно съвместими в рамките на ЕС стандарти за иновативни продукти и технологии, като например в областта на нисковъглеродните, информационните и комуникационни услуги и в областта на технологиите.

Стандартизацията в глобализирания свят

Европейската система за стандартизация признава предимството на международните стандарти. При все това европейски стандарти са необходими, когато не съществуват международни стандарти или когато те не обслужват по подходящ начин европейските потребности, и по-специално потребностите, определени от европейските политики и законодателство. Европа следва да засили позицията си в свързаната със стандартизацията международна среда, за да стимулира разработването на стандарти с истинско глобално значение, да улеснява търговията и да увеличава европейската конкурентоспособност. Нещо повече, Европа би могла да насърчи методологията на „новия подход“ или еквивалентни регулаторни модели, отворени за стандартите, в своето регулаторно сътрудничество по въпросите на търговията с търговските партньори на ЕС.

ІV.      Заключение

Докладчикът би желал да повтори, че продължаващият дебат по прегледа на европейската система за стандартизация следва да се опира на предимствата на съществуващата система, които са добра основа за извършване на подобрения, като се избягват радикални промени, които биха подкопали ключовите й ценности. В този дух той представя редица предложения с оглед усъвършенстването на системата в настоящите й граници и очаква допълнителни предложения.

  • [1]  Решение 87/95/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 относно стандартизацията в областта на информационните технологии и далекосъобщенията
    - Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти
    - Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за финансиране на европейската стандартизация

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (15.7.2010)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно бъдещето на стандартизацията в Европа
(2010/2051(INI))

Докладчик по становище: Reinhard Bütikofer

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава, че новият европейски модел за стандартизация трябва да допринесе за европейските иновации и устойчиво развитие, да засили конкурентоспособността на Съюза, да укрепи неговото място в международната търговия и да окаже благоприятно въздействие върху благосъстоянието на неговите граждани;

2.   призовава Комисията да включи съществуващото задължение за следване на принципите на Споразумението на Световната търговска организация относно техническите пречки пред търговията (прозрачност, откритост, безпристрастност, консенсус, ефективност, уместност и последователност) в правната рамка за европейската стандартизация, по-специално в Директива 98/34/ЕО или нейния наследник, тъй като това ще подпомогне установяването, въвеждането в сила, съгласуването с и надзора на стандарти; насърчава Комисията да популяризира принципа на балансирано представителство и отчетност в европейската система на стандартизация; припомня значението на правото на интелектуална собственост, което трябва да е неделима част от бъдещата европейска политика за стандартизация;

3.   подчертава, че международните стандарти са движеща сила за глобалния пазар, благодарение на използването на един и същ стандарт в много страни, съсредоточен върху подход, „основан на постиженията“, който насърчава разбирането от страна на потребителите и тяхното доверие в пазара;

4.   призовава Комисията да определи ясни критерии за допустимост по отношение на организациите, които имат право да изготвят стандарти;

5.   призовава Комисията да въведе в частта относно стандартизацията на Директива 98/34/ЕО или нейния наследник задължение за държавите-членки да гарантират, че националните органи по стандартизация подават уведомление относно националните стандарти в областта на услугите;

6.   признава, че европейската стандартизация е ключов инструмент за насърчаване на иновациите, които са от ключово значение за конкурентоспособността на ЕС, както и за завършване изграждането на вътрешния пазар и подчертава нейните важни икономически предимства, които позволяват на дружествата да осъществяват по-бърз обмен на знания, да намаляват разходите и риска, да достигат по-бързо до пазара и да реализират по-висока стойност за нововъведенията;

7.   признава, че е важно да се опрости процедурата за установяване на стандарти;

8.   призовава Комисията да въведе в частта относно стандартизацията на Директива 98/34/ЕО или нейният наследник изричната възможност Комисията да издава указания в определени сектори от сферата на услугите;

9.   приветства усилията на европейските организации по стандартизация и националните органи по стандартизация за включване на всички заинтересовани страни и за осигуряване на балансирано представителство; насърчава тези организации да използват в пълна степен информационните и комуникационните технологии (ИКТ), за да укрепят участието на заинтересованите страни чрез срещи в уебсреда и онлайн дискусии; счита, че следва да се разгледа възможността за определяне на горна граница за участието на определени типове заинтересовани страни в техническите комитети и в работните групи, така че, на например, МСП да получат справедливо представителство; подчертава необходимостта от непрекъснато подобряване на сътрудничеството между органите по стандартизация, сектора на научноизследователската и развойната дейност и академичните институции от началните етапи на разработване на стандарти;

10. призовава държавите-членки и Комисията да стартират информационни кампании относно стандартизацията и процедурите по стандартизация, с цел да се повиши осведомеността, особено в сектора на научноизследователската и развойната дейност, академичните и образователните институции;

11. призовава държавите-членки да подкрепят националните/секторните представителни организации на МСП и другите национални заинтересовани страни в обществото при националните процеси на стандартизация;

12. признава важната роля на организациите на заинтересованите страни, които работят в интерес на общественото благо на европейско равнище, като Европейската асоциация за координиране на потребителското представителство в стандартизацията (ANEC), Европейската организация на гражданите за екологични стандарти (ECOS) и Европейския синдикален институт – изследвания, образование, здравеопазване и безопасност (ETUI-REHS), както и изключително важната роля на Европейската организация на занаятчийските камари и малките и средните предприятия за стандартизация (NORMAPME); признава, че техните ограничени ресурси могат да затруднят ефективното им участие в процеса на изработване на стандарти и призовава Комисията да предостави на тези организации част от средствата, предназначени за европейска стандартизация, и по-специално, за да се подкрепи участието на експерти в разработването на стандарти; призовава Комисията да оцени приноса на тези организации в рамките на две години, за да потвърди, че средствата, които са получили са оправдани; също така призовава Комисията да разгледа възможността други организации също да заслужават подобна подкрепа и в този случаи да обсъди увеличаване на съответното финансиране; очаква тези организации, наред с другото, да играят по-важна роля при консултирането на държавите-членки в бъдеще и по този начин да осигурят участието на групи на заинтересованите страни (потребители, природозащитни групи, синдикати и МСП) в националните „огледални комитети” по европейски проекти за стандартизация;

13. призовава всяка от тези организации на заинтересовани страни да получи подходяща роля в европейския процес на стандартизация, което следва да им даде пълномощия при официалното одобрение на европейски стандарти, за чието изработване те са допринесли, като това може да включва и да им се предостави право на глас; призовава за разработването на механизъм за ускорено уреждане на спорове, който може ефикасно да разрешава противоречия при разработването на стандарти;

14. призовава Комисията и всички заинтересовани страни да гарантират финансовата устойчивост на европейската система на стандартизация, включително чрез публично-частни партньорства и многогодишно финансово планиране, което е изключително важно за осигуряване на нейната ефективност и ефикасност в условията на глобална конкуренция;

15. препоръчва Комисията да включи въпроса относно стандартизацията в следващата „седмица на МСП“;

16. признава, че европейската стандартизация помага за създаването на равни условия за всички участници на пазара, особено за МСП, които имат изключително голям принос; признава също така обаче, че сложният характер на стандартите, участието в разработването на стандарти и разходите за стандарти могат да представляват пречка пред МСП; приветства и насърчава мерките, предложени в програмите за МСП на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и Европейски комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec), за да се улесни използването на стандарти от страна на МСП;

17. призовава националните и европейските органи по стандартизация да предвидят за МСП пакети от стандарти и лесни за използване насоки с по-ниски такси и да улеснят достъпа до тях, по-специално като предоставят безплатни онлайн резюмета на стандартите;

18. подчертава необходимостта от стабилност и опростяване на европейските стандарти и от намаляване на времето за разработване на стандарти и призовава националните и европейските органи по стандартизация и търговските сдружения да предоставят лесни за използване насоки за употреба на стандарти, като намалят техническата терминология в текстовете, описващи стандартите и като подобрят и опростят възможностите за електронно търсене;

19. подчертава, че е необходимо европейските усилия в областта на иновациите да се насочат към глобални стратегии за борба срещу изменението на климата и за ответни действия във връзка с енергийните, социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, което трябва да бъде отразено също така при изготвянето на нови насоки за моделите за стандартизация;

20. призовава Комисията да следи технологичните новости, с цел да идентифицира бъдещи постижения в областта на научноизследователската и развойната дейност, за които стандартизацията би могла да бъде полезна; и да улесни потока и прозрачността на информацията, необходима за навлизане на пазара и за извършване на научноизследователска и развойна дейност; и, в тази връзка, призовава Комисията да насърчава лесни за достъп и ползване механизми за оценка през интернет;

21. призовава за реформа на процедурата за предоставяне на мандати и нейния график, така че стандартите да могат да се издават в кратки срокове, за да се повиши търговската стойност на европейските иновации и по този начин да се засили иновативността на европейската промишленост;

22. обръща внимание на резолюцията на Парламента от 6 май 2010 г. относно електрическите автомобили[1], в която се подчертава необходимостта от ефективни процедури за стандартизация в различни области, за да се ускори въвеждането на пазара на електрически автомобили в интерес на конкурентоспособността и околната среда;

23. призовава Комисията да постави особен акцент върху стандартите в своите рамкови програми за научни изследвания, конкурентоспособност и иновации, и по-специално да насърчава систематичен подход нагоре по веригата – между научноизследователската дейност, проектирането и стандартизацията;

24. призовава Комисията да разгледа възможността за прилагане на раздел, посветен на „значението за стандартизацията“, при оценката на финансирани от нея проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност;

25. призовава Комисията да осигури включването на въпроса за стандартизацията в програмата „Еразъм за млади предприемачи“;

26. приветства Бялата книга на Комисията, озаглавена „Модернизиране на стандартизацията в сферата на ИКТ в ЕС“;

27. призовава Комисията да въведе в правната рамка възможността да се позовава, единствено в областта на ИКТ и само при условие че са спазени някои основни принципи на стандартизацията, на приноса на форуми и консорциуми;

28. призовава Комисията да прилага, с цел подпомагане на други политики на ЕС, модернизирана и разширена политика на ЕС за стандартизация в областта на информационните технологии, което следва, наред с другото, да осигури оперативна съвместимост, правна сигурност и прилагане на подходящи предпазни мерки, включително по отношение на сертифицирането, органите за оценка на съответствието и акредитацията, като същевременно следва да намали допълнителната тежест за бизнеса, рисковете за потребителите и пречките пред свободното движение на информационни технологии;

29. призовава Комисията да използва новия подход и новата законодателна рамка като модел за модернизирана политика за стандартизация в областта на ИКТ в подкрепа на политиката на ЕС;

30. призовава Комисията да използва ефективно съществуващите правни основания, позволяващи стандартизация в областта на информационните технологии;

31. призовава Комисията да идентифицира други сектори, области или приложения в областта на информационните технологии, при които ефективното използване на стандартизацията на ЕС би могло да се използва за подпомагане на политиките на ЕС, и съответно да представи подходящи предложения;

32. призовава Комисията да гарантира, че постигането на целите на политиката на ЕС не е изложено на риск поради некоординирани действия за стандартизация или конкуриращи се или ненужни стандарти, твърде много схеми за сертифициране, липса на надеждност на стандартизацията и проверките и др.;

33. подчертава наложителната необходимост от адаптиране на политиката за стандартизация на ИКТ към пазара и развитието на политиките, което ще доведе до постигането на важни цели на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост, като например електронно здравеопазване, достъпност, сигурност, електронна търговия, електронно правителство, транспорт и др., и ще допринесе за развитието на международни стандарти за защита на личните данни;

34. подчертава ролята, която съответните категории заинтересовани страни в областта на ИКТ биха могли да играят като консултативна група, подпомагаща Комисията при разработването на хармонизирана платформа на европейската политика за стандартизация в областта на ИКТ;

35. отбелязва нарастващия брой стандарти, разработени от промишлени форуми и консорциуми, които са утвърдени глобални структури за стандартизация в сектора на ИКТ; счита, че европейската инфраструктура в областта на ИКТ не може да бъде осъществена, без да се използват в по-голяма степен стандартите от подобни промишлени форуми и консорциуми;

36. призовава Комисията да създаде механизъм за признаване на конкретните стандарти, разработени от промишлени форуми и консорциуми, които биха могли да имат значително въздействие върху премахването на пропуските в стандартизацията и върху международното сътрудничество по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ;

37. призовава Комисията да засили координацията между форумите и консорциумите в областта на ИКТ и официалните органи за разработване на стандарти, което би могло да повиши оперативната съвместимост и да намали риска от дублиране и конфликти между стандартите в сектора на ИКТ;

38. призовава Комисията да координира своите дейности в областта на стандартизацията с нашите международни партньори, например в рамките на трансатлантическия диалог;

39. насърчава Комисията, като отчита това, да разгледа и да предприеме необходимите мерки за укрепване на влиянието на европейската стандартизация на световно равнище, с цел да повиши конкурентоспособността на европейските продукти и услуги в международната търговия;

40. настоятелно призовава Комисията да приеме и да внесе незабавно предложение за модерна, интегрирана политика за стандартизация в Съобщението си за по-интегрирана европейска система за стандартизация, включително преразглеждане на Директива 98/34/ЕО, Решение 87/95/EИО относно стандартизацията в сферата на информационните технологии и телекомуникациите и Решение № 1673/2006 за финансиране на европейската стандартизация, както се посочва в Работната програма на Комисията за 2010 г.;

41. призовава Комисията да опрости процедурите, когато това е възможно, и при бъдещите промени изрично да взема предвид принципа „мисли първо за малките предприятия“;

42. призовава Комисията да представи план за действие, насочен към по-интегрирана система на ЕС за стандартизация, по-ефективно и ефикасно определяне на стандартите, по-добър достъп до стандартизация, особено по отношение на бързо развиващи се и иновативни дружества, по-голяма роля на ЕС при определянето на стандартите на международно равнище и по-устойчива система за финансиране на разработването на стандарти;

43. призовава Комисията да представя на Парламента годишни доклади относно процеса на европейска стандартизация – предоставените от Комисията мандати за стандартизация – и относно напредъка на тяхното изпълнение;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

53

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Lena Ek, Ioan Enciu, Gaston Franco, Adam Gierek, Robert Goebbels, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Arturs Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Philippe Lamberts, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Jens Rohde, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Niki Tzavela, Marita Ulvskog, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Francesco De Angelis, Vicky Ford, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Владко Тодоров Панайотов, Mario Pirillo, Theodoros Skylakakis, Hannes Swoboda, Silvia-Adriana Ţicău, Catherine Trautmann

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.9.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Christian Engström, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Илиaна Ивaнова, Philippe Juvin, Alan Kelly, Eija-Riitta Korhola, Edvard Kožušník, Kurt Lechner, Toine Manders, Hans-Peter Mayer, Gianni Pittella, Mitro Repo, Robert Rochefort, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Laurence J.A.J. Stassen, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Kyriacos Triantaphyllides, Emilie Turunen

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ashley Fox, Anna Hedh, Constance Le Grip, Morten Løkkegaard, Sylvana Rapti, Oreste Rossi, Olga Sehnalová, Wim van de Camp

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Karin Kadenbach