ДОКЛАД относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система
11.10.2010 - (2010/2028(INI))
Комисия по култура и образование
Докладчик: Ivo Belet
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 14 и 106, параграф 2, от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид Протокол № 29 към ДЕС за системата на публичното радиоразпръскване в държавите-членки[1],
– като взе предвид член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз[2],
– като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)[3],
– като взе предвид своята резолюция от 19 септември 1996 г. относно ролята на обществената телевизия в едно мултимедийно общество[4],
– като взе предвид своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно медийна концентрация и медиен плурализъм в Европейския съюз[5],
– като взе предвид резолюцията си от 16 декември 2008 г. относно медийната грамотност в дигиталния свят[6],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение[7],
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно плурализма на медиите в държавите-членки на Европейския съюз (SEC(2007)0032),
– като взе предвид Препоръка № R (96) 10 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 11 септември 1996 г. относно гаранцията за независимостта на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение,
– като има предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета на 25 януари 1999 г., относно публичната услуга разпространение на радио- и телевизионни програми[8],
– като взе предвид Препоръка № CM/Rec(2007)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 31 януари 2007 г. относно медийния плурализъм и многообразието в медийното съдържание,
– като взе предвид Препоръка № CM/Rec(2007)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 31 януари 2007 г. относно мисията на обществените медии в информационното общество,
– като взе предвид Препоръка № 1878 (2009) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 25 юни 2009 г. относно финансирането на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение,
– като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 27 септември 2006 г. относно гаранцията за независимостта на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0286/2010),
А. като има предвид, че в едно демократично европейско общество участието на гражданите в обществения дебат и достъпът до информация в света на цифровите технологии зависят от един енергичен и конкурентен сектор на аудио-визуалните и печатните медии;
Б. като има предвид, че радио- и телевизионното разпространение, наред с други видове медии, е сред най-важните източници на информация, достъпни за гражданите на държавите-членки на ЕС, и в това си качество е важен фактор при формирането на ценностната система и мнението на хората,
В. като има предвид, че както обществените, така и частните услуги за радио- и телевизионно разпространение играят изключително важна роля за европейската аудио-визуална продукция, културното многообразие и идентичност, информацията, плурализма, социалното сближаване, насърчаването на основните свободи и функционирането на демокрацията,
Г. като има предвид, че обществените радио- и телевизионни оператори имат новаторската роля да стимулират и оползотворяват технологичните развития, така че да предлагат своето съдържание на обществеността посредством иновативни медийни и разпространителски техники,
Д. като има предвид, че аудио-визуалното пространство на ЕС е уникално и се характеризира с това, което се описва като „двойна система“, основана на истински баланс между обществени и търговски радио- и телевизионни оператори,
Е като има предвид, че съществуването на ефективна двойна система с действителен баланс между обществените и частните радио- и телевизионни оператори е от общ интерес,
Ж. като има предвид, че едновременното съществуване на обществени и търговски радио- и телевизионни оператори осигури многообразен набор от свободно достъпни програми, от които се ползват всички граждани на ЕС, и допринася за медийния плурализъм, културното и езиково многообразие, за конкуренцията между редакциите (по отношение на качеството и многообразието на съдържанието), както и за свободата на словото,
З. като има предвид, че ЕС отдава особено значение на ролята на двойната система за създаването и разпространението на европейско съдържание,
И. като има предвид, че промените в аудио-визуалното пространство през последните години, с развитието на цифровите технологии, частните платформи със заплащане и новите онлайн медийни участници, оказаха въздействие върху традиционната двойна система за радио- и телевизионно разпространение и върху конкуренцията между редакциите (по отношение на качеството и многообразието на съдържанието), като създадоха необходимостта държавните и частни радио- и телевизионни оператори да внесат многообразие в дейностите си и да обмислят нови платформи за разпространение,
Й. като има предвид, че разпространението на новите технологии промени начина за достъп на европейските граждани до медиите и до информацията,
K. като има предвид, че в онлайн средата традиционните граници в медийния сектор вече не могат да бъдат запазени, тъй като традиционните медии не могат да оцелеят, без да разширят обхвата си с нови платформи (напр. услуги за кратки текстови съобщения, уеб страници и приложения за смартфони), в съответствие с целите на програмата на ЕС за цифровите технологии,
Л. като има предвид, че вестниците и списанията са и следва да продължат да бъдат основни съставни части на плуралистичното и многообразно европейско медийно пространство,
M. като има предвид, че доставчиците на телекомуникационни, интернет услуги и интернет търсачките играят все по-голяма роля в новата медийна среда,
Н. като има предвид, че в епохата на цифровите технологии – която се характеризира с повишен потребителски избор, но също така с опасност от фрагментация на аудиторията, увеличаваща се медийна концентрация, нарастване на броя на вертикално интегрираните медийни дружества, насочване към платени услуги и кодиране, радио- и телевизионното разпространение, предоставящо обществени услуги, помага и следва да помага за запазването на обществената сфера, като предоставя висококачествени програми от обществена значимост и обективна информация,
O. като има предвид, че в някои държави-членки радио- и телевизионното разпространение, предоставящо обществени услуги, все още няма достатъчна обществена подкрепа и не разполага с достатъчно средства,
П. като има предвид, че обществените радио- и телевизионни оператори в някои държави-членки са изправени пред сериозни проблеми, застрашаващи политическата им независимост, жизнеспособността им и финансовите им основи, което поражда непосредствена заплаха за самото съществуване на двойната система
Р. като има предвид, че неотдавна комерсиалната телевизия бе изправена пред икономически затруднения, в резултат от рецесията в рекламния бизнес,
С. като има предвид, че е от изключителната сфера на компетентност на държавите-членки да определят мисията на обществените услуги и да осигуряват финансирането на своите радио- и телевизионни оператори, предоставящи обществени услуги, в съответствие с принципите на Амстердамския протокол,
Т. като има предвид, че медиите, предоставящи обществени услуги, се нуждаят от публично финансиране в достатъчен размер, от участие в подходящи нови технологии и платформи и от стабилна и предсказуема регулаторна среда, така че да могат да изпълняват своята мисия по отношение на предлагането на висок стандарт на културно и новинарско съдържание и по този начин да работят ясно за развитието на медийната грамотност в полза на обществото,
У. като има предвид, че е възможно обществените средства за радио- и телевизионно разпространение да се подобрят чрез обмен на опит и най-добри практики между държавите-членки,
Ф. като има предвид, че зачитането на европейските стандарти, свързани със свободата на словото, медийния плурализъм и независимостта, мисията и финансирането на медиите, предоставящи обществени услуги, следва да бъде приоритет за всички държави-членки,
Х. като има предвид, че в момента ЕС не разполага с подходящи инструменти за осъществяване на мониторинг или за реагиране на заплахи за медиите, предоставящи обществени услуги, или за двойната система в държави-членки или конкретни региони на ЕС;
1. отново потвърждава ангажимента си относно двойната система за радио- и телевизионно разпространение, в която обществените и частните медии изпълняват съответните си роли, независимо от политическия или икономическия натиск, и призовава достъпът до радио- и телевизионно разпространение на най-високо равнище да бъде осигурен независимо от финансовите възможности на потребителите и ползвателите;
2. подчертава по-специално основната роля на една действително балансирана европейска двойна система за насърчаването на демокрацията, социалното сближаване, интеграцията и свободата на словото, като се акцентира върху запазването и насърчаването на медийния плурализъм, медийната грамотност и културното и езиковото многообразие и спазването на европейските стандарти, свързани със свободата на пресата;
3. отбелязва, че съвместното съществуване на държавни и частни медии до голяма степен е допринесло за иновациите и диверсификацията при предлагането на съдържание и е оказало положително въздействие върху качеството;
4. отново потвърждава необходимостта от поддържане на силни и жизнени независими обществени услуги за радио- и телевизионно разпространение, адаптирани към изискванията на епохата на цифровите технологии, и настоява за предприемане на конкретни мерки за постигането на тази цел;
5. подчертава в този контекст факта, че в епохата на цифровите технологии обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение имат специфичната задача да поддържат обществена сфера посредством създаване на всеобщ достъп до висококачествено медийно съдържание от обществен интерес от всички съответни платформи;
6. призовава държавите-членки да гарантират достатъчни ресурси, за да могат обществените радио и телевизия да се възползват от новите цифрови технологии и така да осигурят на широката общественост предимствата на модерните аудио-визуални услуги;
7. във връзка с това приканва обществените радио- и телевизионни оператори да се организират така, че да предложат привлекателно и качествено онлайн съдържание, за да могат да достигнат до младите хора, които ползват медиите почти изцяло чрез интернет;
8. призовава държавите-членки да предприемат мерки срещу цифровата изолация – например между градовете и селските райони, и да гарантират, че с цифровизацията за всеки и във всички райони е възможен равнопоставен достъп до обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение;
9. настоятелно призовава държавите-членки да разгледат възможността да улеснят потребителите при преминаването от аналогова към цифрова телевизия;
10. настоятелно призовава държавите-членки да определят мисията на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, така че те да запазят своя отличителен характер чрез ангажимент за оригинална аудио-визуална продукция и висококачествени програми и журналистика, независимо от търговските съображения или политическото влияние, и именно това да служи като техен отличителен белег; отбелязва, че тази мисия следва да бъде определена възможно най-ясно, като същевременно надлежно се отчита независимостта на операторите по отношение на програмите;
11. припомня, че съгласно принципа на технологична неутралност в рамките на възложената им мисия радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, трябва да имат възможност да предлагат своите услуги, в това число нови услуги, на всички платформи;
12. подчертава факта, че в някои държави-членки липсата на правни разпоредби относно дейностите, свързани с обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение в интернет, може да повлияе на способността на този сектор за разширяване към нови платформи;
13. припомня, че платформите за наземно радио- и телевизионно разпространение въз основата на отворени и оперативно съвместими стандарти играят централна роля в двойната система за радио- и телевизионно разпространение и са идеалният начин за предоставяне на безплатни и леснодостъпни аудио-визуални медийни услуги на потребителите, които могат да се справят по по-добър начин с фрагментацията на местните пазари и следователно да отговорят на местните културни и социални очаквания;
14. отбелязва съобщението на Комисията от юли 2009 г. относно радио- и телевизионното разпространение[9], което признава правото на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, да присъстват на всички съответни платформи за разпространение, и потвърждава, че е от сферата на компетентност на държавите-членки да определят мисията, финансирането и организацията на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение, като същевременно отбелязва отговорността на Комисията за проверка по отношение на явните грешки, и призовава държавите-членки да поддържат баланс между предлаганите цифрови медийни услуги, да гарантират лоялна конкуренция между обществените и частните медии и по този начин да се запази едно жизнено медийно пространство в онлайн средата;
15. приветства признаването на принципа на технологичната неутралност и на необходимостта да бъде зачитана редакционната независимост на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, като надлежно се отчита тяхната потребност от стабилно и сигурно финансиране;
16. същевременно посочва огромните разходи, свързани с (настоящите) предварителни оценки, и подчертава подкрепата си за съразмерни оценки;
17. припомня значението на препоръките и декларациите на Съвета на Европа, по които се споразумяха всички държави-членки на ЕС и които установяват европейски норми в областта на свободата на словото, свободата на пресата и медийния плурализъм, както и по отношение на независимостта, организацията, мисията и финансирането на медиите, предоставящи обществени услуги, по-специално в информационното общество, като по този начин се защитава надеждността на публичното радиоразпръскване;
18. напомня на държавите-членки, че са поели ангажименти по отношение на тези европейски норми, и настоятелно ги призовава да осигурят подходящо, съразмерно и стабилно финансиране на медиите, предоставящи обществени услуги, за да им позволят да изпълнят мисията си, да се гарантира тяхната политическа и икономическа независимост, да се допринесе за интегриращо информационно общество, основано на знанията, при наличието на представителни, висококачествени и общодостъпни медии;
19. призовава Комисията да насърчи обмена на най-добри практики между държавите-членки на различни равнища (национални медийни органи, заинтересовани страни, ръководители на обществени радио- и телевизионни оператори, независими регулатори, представители на зрителите и гражданите);
20. призовава държавите-членки да засилят сътрудничеството между националните регулаторни органи в рамките на Европейската платформа на регулаторните органи (ЕПРА), както и да увеличат обмена на опит и най-добри практики във връзка със съответните национални системи за радио- и телевизионно разпространение;
21. припомня на държавите-членки, че членовете на управителните съвети на обществените радио- и телевизионни оператори следва да се назначават въз основа на тяхната компетентност и познания в областта на медийния сектор;
22. призовава Комисията и държавите-членки да предоставят на Европейската аудио-визуална обсерватория мандат, включително необходимите ресурси, за събиране на данни и осъществяване на проучвания относно начините, по които всяка държава-членка е изпълнила тези норми, с цел да се провери дали те са постигнали желания резултат, и настоятелно призовава държавите-членки да носят отговорност в случай на неспазване на тези ангажименти;
23. призовава Комисията в рамките на преговорите за присъединяване да отдава по-висок приоритет на двойната система като част от достиженията на правото на ЕС и настоятелно призовава да се наблюдава напредъкът, постигнат от страните кандидатки в това отношение;
24. призовава освен това държавите-членки да предприемат необходимите мерки по отношение на въпроса за недостатъчното финансиране на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, особено като се има предвид специфичната мисия на публичната медия да е достъпна за възможно най-широк зрителски/слушателски кръг, по всички нови медийни платформи;
25. отбелязва, че във всички държави-членки трябва да се гарантира прозрачност на собствеността върху частните радио- и телевизионни оператори, и призовава Комисията да наблюдава и подкрепя напредъка в тази посока;
26. призовава държавите-членки да прекратят политическата намеса по отношение на съдържанието на услугите, предлагани от обществените радио- и телевизионни оператори;
27. приветства заключенията от независимото проучване, проведено по искане на Комисията за определяне на показатели за измерване на медийния плурализъм в ЕС;
28. насърчава прилагането на мониторинг на медийния плурализъм, който е ефективен инструмент за диагностициране на заплахи за медийния плурализъм
29. припомня финансовите инструменти, предлагани от ЕИБ, и насърчава обществените радио- и телевизионни оператори, изправени пред финансови затруднения, да се обърнат към ЕИБ с искане за заем при преференциални условия за обновяване на тяхната инфраструктура, по-специално във връзка с цифровизацията и иновациите;
30. насърчава различните заинтересовани страни да засилят сътрудничеството си с оглед на гарантирането на двойната система и насърчава по-специално обществените и частните радио- и телевизионни оператори да си сътрудничат помежду си, както и с издателите, за обмен на съдържание, иновативни проекти и да намерят начини за съвместна работа;
31. призовава Комисията да започне инициатива за сближаване на различните медийни участници с цел определяне на възможни области на сътрудничество, улесняване на обмена на най-добри практики и решаване на свързани с това въпроси;
32. във връзка с това изтъква, че общинското радио- и телевизионно разпространение, особено в по-малките общности, е изправено пред трудности по отношение на дългосрочното финансиране (напр. чрез реклама); в това отношение могат да се използват новите възможности на цифровизацията, с цел постигане на регионално общинско радио- и телевизионно разпространение с широк обхват;
33. насърчава Комисията да адаптира авторските права спрямо новата ера на цифровите технологии, като позволи на радио- и телевизионните оператори да продължат да осигуряват широк спектър от качествено европейско съдържание, и да обмисли специфични начини за улесняване на повторното използване на архивирано съдържание, както и да въведе разширени колективни системи за лицензиране и лесни за ползване системи от типа „обслужване на едно гише“ за уреждане на права;
34. очаква да получи доклада относно прилагането на разпоредбите на Директивата за аудиовизуални медийни услуги относно запазеното за европейски програми време за излъчване, като се има предвид фактът, че някои държави-членки не са предприели мерки в тази насока;
35. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че съставителите на съдържание спазват съществуващата правна рамка и я приканва да обмисли начини, по които интернет търсачките и доставчиците на интернет услуги биха могли да допринасят за финансирането на създаването на съдържание;
36. подчертава значението на медийното образование за отговорно ползване на услугите, предоставяни от съставители на съдържание;
37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.
- [1] ОВ C 83, 30.3.2010 г., стр. 312.
- [2] ОВ C 83, 30.3.2010 г., стр. 394.
- [3] ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.
- [4] ОВ C 320, 28.10.1996 г., стр. 180.
- [5] OВ C 8E, 14.1.2010 г., стp. 85.
- [6] OВ C 45E, 23.2.2010 г., стp. 9.
- [7] ОВ C 257, 27.10.2009 г., стр. 1.
- [8] OВ C 30, 5.2.1999 г., стp. 1.
- [9] ОВ C 257, 27.10.2009 г., стр. 1.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Радио- и телевизионното разпространение е единствен по рода си сектор. Той влияе на ценностната система и мнението на хората и все още е основният източник на информация за повечето граждани в ЕС. Следователно секторът има особено значение за защитата и популяризирането на основните свободи и демокрацията, включително на социалното сближаване.
1. Частта от достиженията на правото на ЕС относно двойната система
Както се подчертава в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги[1], аудио-визуалното пространство на ЕС се характеризира с така описаната „двойна система“. Съвместното съществуване на обществените и търговските радио- и телевизионни оператори осигури разнообразен набор от програми. То допринася за медийния плурализъм, културното и езиково многообразие, за конкуренцията между редакциите (по отношение на качеството и многообразието на съдържанието), както и за свободата на словото.
Една силна, жизнеспособна и добре финансирана система за обществени услуги за радио- и телевизионно разпространение представлява част от това. При една добре функционираща двойна система радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги, могат да повишат стандартите на пазара.
2. Ангажимент на ЕС към ролята на радио- и телевизионните оператори, предоставящи обществени услуги
В Протокол 29 към Договора за Европейския съюз[2] ЕС пое ангажимент към системата за обществено радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки, „като счита, че публичното радиоразпръскване в държавите-членки е пряко свързано с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите.“
Значението на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение отново беше потвърдено в резолюцията на Съвета относно обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение[3] и тяхната роля за насърчаването на културното многообразие се признава от Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г.
В рамките на форума на Съвета на Европа държавите-членки също така се споразумяха по набор от препоръки[4].
3. Двойната система в епохата на цифровите технологии: система под натиск
За съжаление областта на радио- и телевизионно разпространение в Европа е далеч от идеалното положение на балансирана, двойна система за радио- и телевизионно разпространение, опираща се на два еднакво силни стълба.
Медиите, предоставящи обществени услуги, и двойната система на прага на необратимост
В контекста на трансформиране на цифровите медии обществените радио- и телевизионни оператори в някои държави-членки се сблъскват с фундаментални, застрашаващи съществуването им проблеми и от финансово, и от политическо естество. „В повечето наблюдавани страни общественото радио- и телевизионно разпространение страда от нарастващо политизиране и натиск, недостатъци в моделите на финансиране и уронване на престижа [...] “[5].
Успоредно с това искреността на определени частни радио- и телевизионни оператори беше поставена под съмнение поради близката им връзка с мощни икономически конгломерати или тъй като източниците им за финансиране са с неясен произход.
Съгласно Протокол 29 към Договора за създаването на ЕС финансирането на обществените радио- и телевизионни оператори е от компетентността на националните органи. Стигнали сме обаче до една критична точка. В някои държави-членки обществените медии и следователно двойната система се намират на пределна точка от своето съществуване. Политиката на ЕС в аудио-визуалната област не може да се ограничи до намеса в случаите на прекомерно голямо обезщетяване. Ако гледаме сериозно на своя ангажимент към двойната система, следва да вземем предвид липсата както на финансиране, така и на редакционна и управленска независимост на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение.
От двойна система към среда с многобройни участници
Медийната политика през 2010 г. не може да се ограничи до поддържане на баланса между обществените и търговските радио-и телевизионни оператори. В настоящата медийна среда все по-важна роля играят новите големи участници, например доставчиците на телекомуникационни и интернет услуги, както и интернет търсачките. Гражданската журналистика и съдържанието, създадено от потребителите, също представляват предизвикателство за традиционните медийни участници. Двойната система за радио- и телевизионно разпространение се превърна в многополюсна медийна среда.
Към нова медийна екология
В новата цифрова среда свободното предлагане на обществени услуги за радио- и телевизионно разпространение е „трън в очите“ на много търговски медийни участници. В резултат на това нараства враждебността от страна на издателите към онлайн услугите, предлагани от страна на обществените медии – доставчици на услуги. Следователно един балансиран модел на съвместно съществуване в рамките на интернет е част от основните приоритети на националната и европейска медийна политика в близко бъдеще.
Европейската комисия, в преразгледаното Съобщение относно радио- и телевизионното разпространение[6], счита, „обществените радио- и телевизионни оператори трябва да могат да използват възможностите, предлагани от цифровизацията и разнообразяването на платформите за разпространение, на технологично неутрална основа в полза на обществото“.
Съобщението има за цел да спомогне за съвместното съществуване на различните медийни участници. За тази цел то изисква, когато обществените радио- и телевизионни оператори предвиждат значими нови аудио-визуални услуги, тяхната мисия съответно да се промени или да се направи предварителна оценка (като се съпоставя стойността на предоставяните от тях обществени услуги с тяхното въздействие върху пазара).
4. Предложения за бъдещето
Много е трудно да се формулират общи препоръки за целия ЕС поради различния правен и организационен контекст в държавите-членки. Определено не може да се говори за универсален подход.
Обсъждане на всички равнища
Трябва да се поощряват интензивни обсъждания на национално равнище относно това, как да се създаде здравословна медийна екология. Преразгледаното съобщение следва да бъде считано за стимул в тази насока. Би могло да се помисли за определянето на минимални прагове, необходими за прилагането на приетите принципи (достатъчно финансиране, независимо управление, независимост на редакциите). ЕС следва да поощрява дискусията между държавите-членки на различни равнища.
Спазване на европейските норми
Междувременно държавите-членки трябва да спазят ангажиментите, по които се споразумяха в рамките на Съвета и на Съвета на Европа и които поеха при присъединяването си към ЕС. В това отношение е възможна и желателна процедура за мониторинг.
В преговорите за членство Комисията следва да отдаде по-високо значение на двойната система като част от достиженията на правото на ЕС.
Финансиране
Обществените радио- и телевизионни оператори биха могли да получат финансова помощ чрез заеми от ЕИБ за инсталиране или обновяване на инфраструктурата си с цел цифровизация.
Насърчаване на сътрудничеството: установяване на печелившо положение за всички участници
Различните заинтересовани страни следва да бъдат насърчени да си сътрудничат. Споделянето на аудио-визуално съдържание, обменът на формати и кръстосаните препратки между платформите биха могли да бъдат от полза за заинтересованите страни. Сътрудничеството, основаващо се на доброволното участие на различни партньори, изисква промяна в начина на мислене, но може да доведе до положение, при което всички печелят. В интерес на обществото органите следва да улеснят намирането на решения на евентуални проблеми, свързани с конкуренцията или авторските права.
Принос към съдържанието
Следва да се насърчава приносът на интернет търсачките за създаването на съдържание, например чрез създаването на правна рамка за лицата, занимаващи се с агрегиране на съдържание.
Усилия на Европейската комисия в рамките на обсъждането относно медийния отрасъл
Европейската комисия трябва да обедини различните медийни участници и заинтересовани страни в стремежа към здрав и жизнеспособен отрасъл. Медиите са четвъртият стълб на демокрацията. Значителна част от тях изживяват наистина труден период. Спазването на принципа на субсидиарност може да върви ръка за ръка с подкрепата на ЕС за дългосрочни решения. „Двойната система никога не е била статичен краен продукт, а процес в непрекъснато развитие“[7].
- [1] Директива 2010/13/EС (OВ L 95, 15.4.2010 г., стp. 1).
- [2] Протокол за системата на публичното радиоразпръскване в държавите-членки (OВ C 83, 30.3.2010 г., стp. 312) официално известен като Амстердамски протокол.
- [3] Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета от 25 януари 1999 г. (ОВ C 30, 5.2.1999 г., стр. 1).
- [4] Препоръка № R (96) 10 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 11 септември 1996 г. относно гаранцията за независимостта на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение, Препоръка № CM/Rec(2007)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки от 31 януари 2007 г. относно мисията на обществените медии в информационното общество, Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 27 септември 2006 г. относно гаранцията за независимостта на обществените услуги за радио- и телевизионно разпространение в държавите-членки.
- [5] Open Society Institute, Television Across Europe, More Channels, Less Independence, 2008.
- [6] Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение(OВ C 257, 27.10.2009 г., стp. 1.)
- [7] Doris Pack, key note speech, Warsaw Conference, Future or Funeral, 23.1.2010 г.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
28.9.2010 г. |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
19 5 1 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Magdi Cristiano Allam, Maria Badia i Cutchet, Malika Benarab-Attou, Lothar Bisky, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Santiago Fisas Ayxela, Ildikó Gáll-Pelcz, Cătălin Sorin Ivan, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Marco Scurria, Timo Soini, Емил Стоянов, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Marie-Christine Vergiat, Sabine Verheyen, Milan Zver |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Ivo Belet |
|||||