ДОКЛАД относно специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент във връзка с проектопрепоръката до Европейската комисия по жалба 676/2008/RT

27.10.2010 - (2010/2086(INI))

Комисия по петиции
Докладчик: Chrysoula Paliadeli

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент във връзка с проектопрепоръката до Европейската комисия по жалба 676/2008/RT

(2010/2086(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент, представен на 24 февруари 2010 г.,

–   като взе предвид член 228, параграф 1, втора алинея, от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 195 от ДЕО),

–   като взе предвид член 41, параграф 1, член 42 и член 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана[1], последно изменено с Решение 2008/587/EО на Европейския парламент от 18 юни 2008 г.[2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141)[3],

–   като взе предвид член 205, параграф 2, първа фраза от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7‑0293/2010),

А. като има предвид, че член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби от всеки гражданин на Съюза относно случаи на лошо администриране в действията на институциите или органите на Съюза,

Б.  като има предвид, че жалбите, подадени от граждани на ЕС, представляват важен източник на информация относно евентуални нарушения на правото на ЕС,

В.  като има предвид, че в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“,

Г.  като има предвид, че на 1 март 2007 г. неправителствена организация, действаща в областта на опазването на околната среда, изиска от Комисията достъп до информация и документи на Генерална дирекция „Промишленост и предприятия“ и бившия заместник-председател на Комисията, отговорен за промишлеността и предприятията, във връзка със срещи между Комисията и представители на сектора на автомобилостроенето, при които е разглеждан въпросът за подхода на Комисията по отношение на емисиите на въглероден диоксид от автомобили,

Д. като има предвид, че Комисията предостави достъп до 15 от общо 18 писма, изпратени до тогавашния член на Комисията г-н Гюнтер Ферхойген, но отказа достъп до три писма, изпратени от германския автомобилостроител „Порше“, поради факта, че тяхното оповестяване би накърнило защитата на търговските интереси на дружеството,

Е.  като има предвид, че член 1, буква а) от Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията[4] предвижда, че целта на регламента е да гарантира възможно най-широк достъп до документите на Съвета, Европейския парламент и Комисията, и като има предвид, че в съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз, всякакви изключения от този принцип трябва да се тълкуват стриктно,

Ж. като има предвид, че Комисията отказа да предостави на жалбоподателя достъп до съответните писма от „Порше“ АД въз основа на първо тире от член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001, съобразно което „институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост...“,

З.  като има предвид, че въпросните писма са изпратени от „Порше“ АД в рамките на консултациите на Комисията с основните заинтересовани страни относно преразглеждането на стратегията на Общността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леките автомобили и че във връзка с това е имало вероятност трите писма да съдържат информация за бизнес отношенията на „Порше“ АД и че съответно Комисията е можела да ги разгледа като попадащи в обхвата на изключението, установено в член 4, параграф 2, първо тире, от Регламент 1049/2001,

И. като има предвид, че службите на омбудсмана направиха проверка на трите писма от „Порше“ АД, както и на разменени електронни съобщения между Комисията и „Порше“, в които Комисията информира „Порше“, че възнамерява да не оповестява трите писма, и като има предвид, че омбудсманът, въз основа на проверката, стигна до заключението, че Комисията е отказала неоснователно пълен достъп до писмата от „Порше“ АД съобразно член 41, параграф 2, първо тире, и частичен достъп съобразно член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001[5], и че това е пример за лошо администриране,

Й. като има предвид, че на 27 октомври 2008 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка към Комисията, в която излага подробностите от своя фактически и правен анализ и заявява, че Комисията следва да предостави достъп до трите писма, изпратени от „Порше“ АД до бившия заместник-председател г-н Гюнтер Ферхойген, в тяхната цялост, или да обмисли частичното им оповестяване,

К. като има предвид, че омбудсманът, въз основа на член 195 от ДЕО (понастоящем член 228 от ДФЕС) изиска от Комисията да представи обстойно становище в рамките на три месеца, т.е. в срок до 31 януари 2009 г.,

Л. като има предвид, че Комисията не представи своето становище в рамките на тримесечния срок, предвиден в член 228 от ДФЕС, а вместо това изиска шест удължавания на срока за представяне на обстойно становище по отношение на проектопрепоръката на омбудсмана, и че през юли и след това отново през септември 2009 г. омбудсманът информира секретариата на Комисията за намерението си да представи специален доклад до Парламента, ако не получи отговор на проектопрепоръката си,

М. като има предвид, че новата Комисия, след като встъпи в длъжност, действително предостави достъп до писмата, но че това се случи повече от 15 месеца след издаването на проектопрепоръката, вместо трите месеца, установени в статута на омбудсмана и в член 228 от ДФЕС,

Н. като има предвид, че Комисията, като забави отговора си на проектопрепоръката в продължение на 15 месеца, наруши задължението си да сътрудничи на омбудсмана лоялно и добросъвестно в хода на проверката на случай 676/2008/RT и че това е в ущърб не само на междуинституционалния диалог, но и на обществения имидж на ЕС,

О. като има предвид, че омбудсманът е забелязал забавяния от страна на Комисията в друг случай, свързан с достъп до документи (355/2007(TN)FOR), в който Комисията е трябвало да представи подробно становище относно проектопрепоръката на омбудсмана в срок до 31 октомври 2009 г., но все още не е сторила това,

П. като има предвид, че Комисията спази първоначалните срокове за отговор на жалби в само четири от 22 случая, включващи достъп до документи, разглеждани от омбудсмана през 2009 г.; като има предвид, че в 14 от тези 22 случая тя представи отговора си с повече от 30 дни закъснение, и в шест случая представи отговора си с най-малко 80 дни закъснение,

Р.  като има предвид, че отговорност на Парламента като единствения избран орган на ЕС е да пази и защитава независимостта на Европейския омбудсман при изпълнението на задълженията му към гражданите на ЕС и да следи за изпълнението на неговите препоръки,

1.  подкрепя критичните забележки на Европейския омбудсман и неговата препоръка до Комисията във връзка с жалба 676/2008/RT;

2.  признава, че прекомерното забавяне на отговора до омбудсмана в този случай представлява нарушение на задължението на Комисията за лоялно сътрудничество, предвиден в Договора;

3.  изразява сериозна загриженост от общата практика на забавяне и възпрепятстване, прилагана от Комисията по отношение на разследванията на омбудсмана в случаи, свързани с достъпа до документи;

4.  припомня, че в контекста на консултациите, предвидени в член 4, параграф 4 на Регламент 1049/2001, Комисията трябва да определи срок за отговор на третата страна, автор на документа, и подчертава, че Комисията следва да прилага тези правомощия по начин, който й дава възможност да спазва собствените си срокове[6];

5.  припомня свързаната със случая съдебна практика, засягаща принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 от ДЕС), според който институциите на Съюза имат задължението да си сътрудничат добросъвестно в отношенията помежду си, и отбелязва, че това задължение е ясно регламентирано в новия член 13, параграф 2 от ДЕС;

6.  счита, че нежеланието за сътрудничество от страна на Комисията в този и други случаи рискува да подкопае доверието на гражданите в Комисията и да отслаби способността на Европейския омбудсман и на Европейския парламент да осъществяват адекватен и ефективен надзор върху Комисията, и че това нежелание като такова е в противоречие със самия принцип на правовата държава, на който е основан ЕС;

7.  изисква Комисията да даде гаранции на Европейския парламент, че занапред ще изпълнява задължението си за лоялно сътрудничество с Европейския омбудсман;

8.  счита, че ако Комисията не даде такива гаранции и/или продължава с тактиката си да не сътрудничи на омбудсмана, Парламентът може да санкционира Комисията и тези санкции може да включват, наред с другото, прехвърляне на част от бюджета за административни разходи на Комисията в резерва;

9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейския омбудсман.

• [1]  ОВ L 113, 4.5.1994 г., стр. 15.
• [2]  OВ L 189, 17.7.2008 г., стp. 25.
• [3]  OВ С 244, 10.10.2002 г., стр. 5.
• [4]  OВ С 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
• [5]  Член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001 гласи: „Ако само част от искания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се разпространяват.“
• [6]  Член 5, параграф 5 от Подробните правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, приложени към Решение 2001/937/ЕО на Комисията, предвижда, че: „Третата страна, автор на документа, с която са проведени консултации, разполага с определен срок за отговор, който не може да е по-кратък от пет работни дни, но трябва да даде възможност на Комисията да спази собствените си срокове за отговор..“

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Специалните доклади са най-силното оръжие, което е на разположение на Европейския омбудсман. Решенията на омбудсмана не са правно обвързващи и поради това той разчита на силата на убеждението, на способността да убеждава чрез обосновани аргументи и понякога, на публичността и на силата на общественото мнение. Изключително малкият брой специални доклади, които Европейският омбудсман трябваше да представи на Европейския парламент (17 за периода от 1995 г. насам), свидетелстват за подхода на сътрудничество, възприет от институциите на ЕС в преобладаващия брой случаи.

Част от основанията за това сътрудничество обаче са свързани с наличието на правомощията за изготвяне на специални доклади до Европейския парламент. Особено когато се съставя проектопрепоръка, съзнаването на факта, че следващата стъпка може да бъде специален доклад, често помага въпросната институция или организация да бъде убедена да промени позицията си. Следователно специални доклади следва да бъдат представяни единствено във връзка с важни въпроси, по които Парламентът може да помогне за това, въпросната институция или организация да промени позицията си.

В качеството си на политически орган Европейският парламент е независим при разглеждането на специалните доклади на омбудсмана както по отношение на своите процедури, така и на характера на своя подход и своите действия. Когато разглежда специален доклад, Парламентът винаги отчита факта, че правото да се обърнат към омбудсмана, заедно с правото да подадат петиция до Европейския парламент, е основно право на гражданите, което е заложено в Хартата на основните права, която понастоящем, съгласно Договора от Лисабон, има правна сила.

Жалбата

През март 2007 г. неправителствена организация, развиваща дейност в областта на защитата на околната среда, иска достъп до определени документи съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

Документите са свързани със срещи между представители на Европейската комисия и производители на автомобили, по време на които е разискван въпросът за подхода на Комисията спрямо емисиите от въглероден диоксид на автомобилите.

През ноември 2007 г. Европейската комисия предоставя достъп до 15 от общо 18 писма, изпратени до тогавашния член на Комисията, г-н Гюнтер Ферхойген. Въпреки това, по отношение на три писма, изпратени от германския производител на автомобили „Порше“, тя отказва достъп на основанието, че тяхното оповестяване би навредило на защитата на търговските интереси на дружеството. След това е изпратена жалбата до Европейския омбудсман. През септември 2008 г. службите на омбудсмана извършват проверка на писмата в сградите на Комисията. Въз основа на тази проверка на 27 октомври омбудсманът стига до заключението, че Комисията неправилно е отказала достъп до трите писма. Поради това той съставя проектопрепоръка до Комисията, според която тя следва да предостави достъп до въпросните писма в тяхната цялост или да разгледа възможността да разкрие частично тяхното съдържание.

Съгласно член 3, параграф 6 от статута, определен по отношение на Европейския омбудсман от Европейския парламент, Европейската комисия разполага с три месеца, през които да представи подробно становище относно проектопрепоръката на омбудсмана. Крайният срок за отговор от страна на Комисията е съответно 31 януари 2009 г. Комисията не отговоря и иска удължаване на срока до 30 януари 2009 г. Впоследствие тя иска още удължавания на срока на 23 февруари 2009 г., на 26 март 2009 г., на 29 април 2009 г., на 29 май 2009 г. и на 26 юни 2009 г.

След като е приел всички искания на Европейската комисия за удължаване на първоначалния срок, омбудсманът изпраща писмо до Комисията на 3 юли 2009 г., в което заявява, че не е ясно по каква причина изготвянето на подробно становище отнема толкова много време, за да са необходими шест удължавания на един сам по себе си доста великодушно определен срок. Комисията отговоря на 17 юли, като заявява, че не е в състояние да даде отговор по същество, защото още се консултира с третата страна („Порше“).

На 30 септември 2009 г., 10 месеца след проектопрепоръката, Европейската комисия уведомява омбудсмана, че е решила да предостави частичен достъп до тези писма и за тази цел е изготвила редактирани версии. Тя също посочва намерението си да информира „Порше“ за своето решение. На 27 октомври 2009 г. Комисията обяснява, че решението да уведоми „Порше“ е изпратено за превод на немски език и ще бъде изпратено на дружеството в началото на ноември. На 9 ноември 2009 г. Европейският омбудсман изпраща ново писмо до Комисията, в която изисква копие от уведомителното писмо, изпратено до „Порше“, и изисква да бъде информиран относно приключването на процедурата за предоставяне на достъп до писмата. На 4 декември 2009 г. службите на Комисията съобщават по телефона на службата на омбудсмана, че уведомителното писмо скоро ще бъде изпратено до „Порше“.

До датата на внасянето на настоящия специален доклад в Европейския парламент на 24 февруари 2004 г. Европейският омбудсман не беше информиран нито относно уведомителното писмо , нито за акта на предоставяне на достъп до писмата. След като новата Комисия встъпи в длъжност и омбудсманът представи своя специален доклад, Комисията наистина предостави достъп до писмата. Това обаче се случи повече от 15 месеца след като беше изготвена проектопрепоръката, вместо в рамките на трите месеца, предвидени от Европейския парламент в Статута на Европейския омбудсман и от член 228 от ДФЕС.

В различните си съобщения по този въпрос Европейската комисия обяснява, че не може да изпълни задължението си да отговори на проектопрепоръката поради продължаващи консултации с „Порше“ относно предложеното оповестяване на въпросните документи. Комисията оправдава продължителността на въпросните консултации, като извежда на преден план два аргумента: на първо място, че е имало изгледи за постигане на положителен резултат в преговорите с „Порше“ във връзка с въпросното оповестяване, и, на второ място, че е било необходимо да се даде на „Порше“ разумен срок да предприеме съдебни действия срещу решението на Комисията да оповести съдържанието на въпросните документи.

Що се отнася до първия довод на Европейската комисия, трябва да се припомни, че в рамката на консултациите, предвидени в Регламент 1049/2001, Комисията трябва да определи срок, в който третата страна, автор на документа, трябва да отговори. Комисията несъмнено следва да упражнява тези свои правомощия по начин, който й позволява да спазва собствените си срокове. По отношение на втория аргумент на Комисията трябва да се отбележи, че необходимостта да се даде възможност на „Порше“ да упражни свои законни права не може да оправдае изключително голямото забавяне от страна на Комисията, на първо място, при отговора на проектопрепоръката, а след това при изпълнението на решението си да информира „Порше“ относно своето намерение да публикува документите.

Във връзка с това трябва да се припомни, че съответната съдебна практика, засягаща принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3, Договор за Европейския съюз), съгласно който институциите на Съюза са обект на задължението да сътрудничат добросъвестно в отношенията помежду си. Задължението е ясно посочено от новия член 13, параграф 2 от Договора за Европейския съюз.

Допълнителна информация

Съобразно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“.

За съжаление опитът на омбудсмана показва, че Комисията твърде често не спазва сроковете, установени с Регламент 1049/2001 относно обработката на искания за публичен достъп до документи. Работата на Комисията е още по-незадоволителна, когато гражданите отправят жалби до омбудсмана в случаи, свързани с достъпа до документи.

От 22 такива случая, разгледани от омбудсмана през 2009 г., Комисията е спазила първоначално установения срок за отговор на жалбоподателя само в 4, т.е. в по-малко от една пета от случаите. В повечето случаи (14 от 22) е налице закъснение, надвишаващо 30 дни. В над една четвърт от общия брой случаи (6 от 22) закъснението възлиза на 80 или повече дни.

На 4 май 2010 г. омбудсманът участва на заседание на комисията по петиции и разясни специалния доклад. В речта си той посочи, че има друг случай, свързан с достъпа до документи (355/2007(TN)FOR), в който Комисията е забавила своето подробно становище относно проектопрепоръка трикратно. Става въпрос за жалба, подадена от НПО, а именно Европейското бюро по околна среда. Омбудсманът е изготвил проектопрепоръка по този случай на 29 юни 2009 г. Комисията би следвало да е изпратила своето становище в срок до 31 октомври 2009 г. На 27 май 2010 г. Комисията обявява, че за изпращането на подробното й становище й е необходимо време до 31 юли 2010 г. поради обстоятелството, че все още е налице неясно от правна гледна точка положение.

Заключения

Фактът, че Комисията действително предоставя достъп до писмата в случая 676/2008/RT, след като омбудсманът представя специалния си доклад, следва да се разглежда като успех за процеса на надзор от страна на ЕП върху работата на Комисията чрез осъществяването на разследванията на омбудсмана.

При все това Европейският парламент може да стигне единствено до заключението, че като отлага своя отговор на проектопрепоръката в продължение на 15 месеца и не изпълнява ангажимента си да информира „Порше“ относно намерението си да оповести съдържанието на писмата, Европейската комисия нарушава задължението си да сътрудничи с Европейския омбудсман лоялно и добросъвестно, и че този подход от страна на Комисията вреди не само на междуинституционалния диалог, но и на доброто име на ЕС сред обществеността.

В хода на своето разследване Европейският омбудсман установява случай на лошо управление и дава на Европейската комисия всички възможности да поправи стореното. Липсата на желание за сътрудничество от страна на Комисията в това отношение рискува да подкопае доверието на гражданите в нея и да отслаби способността на Европейския омбудсман и на Европейския парламент да осъществяват необходимия и ефективен надзор върху Комисията. По този начин то противоречи на същностните принципи на правовата държава, на които се основава Европейският съюз.

Наред с това, ясно е, че Комисията твърде често закъснява с отговорите си на искания за достъп до документи. Тя закъснява сериозно в отговорите си до омбудсмана в повечето случаи, свързани с достъпа до документи, и в някои случаи закъсненията са с голяма продължителност. Това положение създава системен проблем. То лишава гражданите от една от основните ползи, която могат да очакват от използването на основното им право да отправят жалби до омбудсмана; т.е. по-бързо решение от това, което може да се постигне чрез прибягване до Съда.

Поради това Европейският парламент изисква Европейската комисия да признае, че прекомерните забавяния на отговор до Европейския омбудсман в този случай представляват нарушение на нейното задължение за лоялно сътрудничество, предвидено от ДЕС, и да даде гаранции, че занапред ще зачита задължението за лоялно сътрудничество с Европейския омбудсман. Ако Комисията не поеме такъв ангажимент и/или продължи да не сътрудничи на омбудсмана, Парламентът може да й наложи санкция. Такава санкция може да включва, наред с другото, поставяне на част от бюджета на Комисията за административни разходи в резерв.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.10.2010 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	10 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Margrete Auken, Victor Boştinaru, Pascale Gruny, Peter Jahr, Мария Неделчева, Chrysoula Paliadeli, Nikolaos Salavrakos, Jarosław Leszek Wałęsa, Angelika Werthmann
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Axel Voss