ДОКЛАД съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране

1.12.2010 - (2010/2096(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Iva Zanicchi

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА

относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране

(2010/2096(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 196 от Договора от Лисабон, в който се постановява, че „Съюзът насърчава сътрудничеството между държавите-членки с оглед засилване на ефективността на системите за предотвратяване и защита от природни или предизвикани от човека бедствия“, както и че „Дейността на Съюза има за цел:...да насърчава съгласуваността на действията, предприемани на международно равнище в областта на гражданската защита“,

–   като взе предвид член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който постановява, че действията на Съюза в областта на хуманитарната помощ имат за цел да „оказват съдействие и помощ на населението на трети страни, жертва на природни или предизвикани от човека бедствия" и че "действията в областта на хуманитарната помощ се осъществяват съгласно принципите на международното право и принципите на безпристрастност, неутралитет и недискриминация“,

–   като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, подписан съвместно през декември 2007 г. от председателите на Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия, както и плана за действие, представен от Комисията през май 2008 г. за прилагането на консенсуса,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от декември 2007 г., приканващи Комисията да използва по най-добрия начин общностния механизъм за гражданска защита и допълнително да укрепва сътрудничеството между държавите-членки,

–   като взе предвид Насоките относно използването на военни и граждански сили и средства за защита при бедствия (Насоки от Осло), преразгледани на 27 ноември 2006 г.,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 23 февруари 2009 г. относно стратегия на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент и до Съвета от март 2008 г. относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия (COM(2008)0130) и резолюцията на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. относно повишаване способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия[1],

–   като взе предвид доклада на Michel Barnier от 9 май 2006 г., озаглавен „За създаването на Европейски сили за гражданска защита:европейска помощ“,

–   като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно неотдавнашното земетресение в Хаити[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета от 23 март 2010 г. относно изграждането на капацитет на ЕС за бързо реагиране, представено от Anneli Jäätteenmäki, Charles Goerens, Louis Michel, Marielle De Sarnez и Frédérique Ries от името на групата ALDE съгласно член 121, параграф 1 от Правилника за дейността (B7 0228/2010),

–   като взе предвид член 121, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A7‑0332/2010),

A. като има предвид, че броят на бедствията, които причиняват значителни щети за хората, икономиката и околната среда, нараства по целия свят; като има предвид, че при възникването си подобни кризи имат все по-сериозно отражение, честота и обхват в по-голямата част от света, основно поради въздействието на изменението на климата; както и че Европейският съюз полага значителни усилия да реагира на кризите,

Б.  като има предвид, че увеличаването на броя и честотата на намесите както в Европейския съюз, така и извън него, е затруднено от световното финансово положение и бюджетни ограничения, които изтъкват необходимостта от по-ефективни по отношение на разходите операции,

В.  като има предвид, че поделянето на ресурси между 31 държави-членки, участващи в общностния механизъм за гражданска защита (ЕС-27, Норвегия, Лихтенщайн, Хърватия, Исландия) или в рамките на засилено сътрудничество между държавите-членки може да представлява актив както в оперативно, така и във финансово отношение,

Г.  като има предвид, че бюджетът на Комисията за оказване на помощ при хуманитарни бедствия, и по-конкретно този на ГД „Хуманитарна помощ“, не само е замразен, но дори на практика е леко занижен през последните пет години,

Д. като има предвид, че през последните години беше постигнат напредък по отношение на по-добре съгласувана реакция на ЕС при бедствия, особено чрез постепенно укрепване на механизма за гражданска защита, по-добро взаимодействие/съгласуване между гражданската защита и хуманитарната помощ, както и признаването на факта, че един цялостен подход по отношение на справянето с бедствия включва не само реакция, но и превенция и подготвеност,

Е.  като има предвид, че реакцията на Европейския съюз спрямо земетресението в Хаити даде началото не само на бърза, значителна и широкомащабна намеса за оказване на хуманитарна помощ, но и на задействането на механизма за гражданска защита, който беше в състояние да разположи незабавно, и то за пръв път, два модула (съоръжение за пречистване на вода и модерно оборудван медицински пункт), финансирани чрез подготвително действие от 2008 г. за способност на ЕС за бързо реагиране,

Ж. като има предвид, че поуките, извлечени от неотдавнашните кризи, продължават да показват необходимостта от подобряване на реакцията на ЕС при бедствия по отношение на ефикасност, съгласуване и видимост и че тези бедствия за пореден път подчертаха наложителността от създаване на капацитет на ЕС за бързо реагиране (европейски сили за гражданска защита),

З.  като има предвид, че способността на ЕС да защитава живота и собствеността на гражданите е определяща за доверието в него,

1.  отправя към Съвета следните препоръки:

a)  признава, че включването на гражданската защита и хуманитарната помощ в портфейла на само един член на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и реакцията при кризи, създава по-добро взаимодействие в рамките на Комисията и подпомага засилването на съгласуваността на цялостната реакция на ЕС при бедствия;

б)  призовава за засилване на интеграцията между гражданската защита и методите на работа в областта на хуманитарната дейност в рамките на ГД „Хуманитарна помощ“, като същевременно се съхранят техните специфични особености чрез запазване на ясно разделение и разграничаване на ролите помежду им, за да се увеличи в максимална степен взаимодействието и взаимното им допълване и да се повиши ефикасността; призовава военният и гражданският персонал и хуманитарните работници, ангажирани в действията за справяне с бедствията или в хуманитарните операции, да действат в съответствие с принципите на неутралност, независимост и безпристрастност;

в)  отново заявява, че използването на ресурси за гражданска защита, когато се прилагат при хуманитарна криза, следва да се основава на потребностите, както и да допълва хуманитарната помощ и да бъде съгласувано с нея в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и съгласно насоките на ООН (Насоки от Осло), с цел гарантиране на спазването на хуманитарните принципи на неутралитет, хуманност, безпристрастност и независимост;

г)  настоява, че помощта от страна на ЕС в случай на природни или предизвикани от човека бедствия следва да цели, когато това е възможно, подпомагането на местната икономика, например като се закупуват храни, произведени на място или в региона, както и като се предоставят необходимите за селскостопанските производители материали с оглед възстановяване на икономиката в селските райони;

      д)   изисква от Съвета и Комисията да изяснят договореностите за сътрудничество и съгласуване между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията за управлението на реакцията при широкомащабни бедствия извън територията на Европейския съюз;

е)  предлага полагането на локализирани усилия за координиране, при сътрудничество с националното правителство на засегнатата държава, като се използват представители на ЕС и на държавите-членки на място, за да се гарантира целенасочено и компетентно решаване на проблемите на засегнатите местности;

ж) настоятелно призовава Съвета да укрепи капацитета на ЕС за реакция при бедствия като висш приоритет, особено с оглед на разискванията относно създаването на сили на ЕС за гражданска защита и да предприеме действия в отговор на нееднократните призиви на Европейския парламент за прилагане на предложенията, отправени в доклада „Barnier“ от 2006 г.;

з)  призовава за незабавно създаване на сили на ЕС за гражданска защита, които да бъдат подходящо оборудвани с необходимите технологични и технически средства;

и)  призовава също така, в контекста на операциите след природни бедствия, за по-добра координация между агенциите за предоставяне на хуманитарна помощ и механизмите за гражданска защита на държавите-членки и ГД „Хуманитарна помощ“ на Комисията, както и евентуалните бъдещи европейски сили за гражданска защита;

й)  призовава настоятелно Комисията да разработи заедно с националните правителства, местните органи и организациите на гражданското общество в страните бенефициенти програми по отношение на превенцията на бедствия в рамките на Общността и капацитет за управление на реакцията при бедствия;

к)  насърчава Съвета да приеме, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки (по предложение на Комисията) за подобряване на предвидимостта и на способността за предварително планиране на съществуващия механизъм на ЕС за гражданска защита, който в момента се основава на ad-hoc и доброволно участие на държавите-членки; предлага тези мерки да включват договорености, изпитани съгласно подготвителното действие на ЕС, включително активи на равнище ЕС, доброволно събиране на ресурси, отбелязване на съществуващите капацитети, посочване на варианти и разработване на дейности за допълнително обучение;

л)  призовава също така за реалистичен бюджет, в който бюджетните кредити, предвидени за природни бедствия или хуманитарни действия, да се отпускат въз основа на разходите от предходните години;

м) счита, че силите за гражданска защита на ЕС следва да се развият въз основа на механизма за гражданска защита на ЕС, да доведат до оптимизиране на наличните средства по отношение на тяхната ефикасност и видимост, както и до доброволно обединяване на наличните логистични и човешки ресурси, както във връзка с обучението за реакция при бедствия, така и по отношение на управлението на реакцията при бедствия чрез разработване на инициативи, предприемани в рамките на подготвителни действия, и следва също така да бъдат в състояние да осигурят първа помощ в рамките на 24 часа след настъпването на дадено бедствие;

н)  препоръчва силите на ЕС за гражданска защита да се основават на принципите, че те следва:

- да се основават на оценка на потребностите с участието на всички фактори, ангажирани с хуманитарна дейност;

- да бъдат граждански

- да действат под флага на ЕС

- да спазват международното хуманитарно право

- да зачитат доброволния характер на участието на държавите-членки в планираните договорености

- да се основават на принципа за поделяне на тежестите

- да бъдат отворени за участие от страна на трети държави

- да признават цялостната роля на ООН при съгласуването на международната помощ при бедствия извън територията на Европейския съюз;

- да бъдат организирани на превантивен принцип, в зависимост от конкретните варианти;

о)  счита, че по-специално по отношение на операциите за предоставяне на хуманитарна помощ и въз основа на извлечените поуки от намесата в Хаити и Пакистан, ЕС следва да действа в рамките на възможното под опеката и при координация от страна на ООН, като съсредоточи своето внимание в тези области, в които неговата намеса може да допринесе за постигането на по-голяма добавена стойност;

п)  счита, че европейските сили за гражданска защита биха могли да се основават на ангажимент от страна на някои държави-членки за доброволно предоставяне на модули за гражданска защита, предварително определени и готови да се включат незабавно при операции на ЕС, координирани от Центъра за информация и мониторинг, че по-голямата част от тези модули, които вече са налични на национално равнище и следователно няма да доведат до сериозни допълнителни разходи, ще останат под контрола им и че разполагането на тези модули в положение на готовност би формирало ядрото на системата на ЕС за гражданска защита за реакция при бедствия в ЕС и извън него;

р)  счита, че допълнителни модули за гражданска защита биха могли да бъдат финансирани от ЕС за някои специфични нужди, за които са установени пропуски и където европейското равнище би внесло добавена стойност, и подчертава значението на засилването на финансирането на транспорта и разработването на транспортни модули в положение на готовност;

с)  подчертава необходимостта от разработване на всеобхватен и инициативен подход за реакция при бедствия, чрез който да бъдат координирани различните средства за действие, с които разполагат Съюзът и неговите държави-членки, като например управление на кризи (гражданско и военно), финансова помощ и дейност за развитие или социални политики и политики в областта на околната среда; в този контекст счита, че преходът между реакцията при бедствие и възстановяването след бедствие следва да бъде управляван по-ефикасно; припомня предложението за създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ в съответствие с Договора от Лисабон (член 214, параграф 5), а във връзка с обявяването на 2011 г. за Европейска година на доброволчеството насърчава Европейската комисия и Съвета да разработят в най-кратък срок съвместно с Европейския парламент правилата и процедурите за функционирането на корпуса, особено в контекста на подобни инициативи, предприети от някои държави-членки;

т)  напомня на Съвета, че използването на военни сили и способности при реагирането на бедствия, по-специално за подкрепа в областта на логистиката, транспорта и инфраструктурите при операции за хуманитарна помощ, следва да бъде изключение, използвано като „крайна мярка“ и винаги при спазване на съществуващите споразумения като Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и Насоките от Осло за използване на военни и граждански сили и средства за защита при международна помощ при бедствия;

у)  приема, че използването на военни и граждански сили и средства за реагиране при бедствия следва бъде „крайна мярка” в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и насоките от Осло; припомня, че наред с гражданската защита и хуманитарната помощ военните средства често представляват важен принос към реакцията при бедствие и отбелязва, че военните сили и средства могат да бъдат необходими за запълване на критични празнини по отношение на капацитета (по-конкретно за стратегически превози, специализирани средства, тежки машини и транспортни средства); поради тази причина подчертава необходимостта от разработване на всеобхватен подход и от подобряване на взаимодействието между гражданския и военния капацитет, както и от определяне на области, в които държавите-членки могат да обединят своите усилия и възможности на равнище ЕС с цел подпомагане на реакцията на ЕС при бедствие, което е особено важно в условия на икономически трудности;

ф)  изтъква необходимостта от изграждането на граждански капацитет в ЕС, който да е постоянно на разположение и да действа независимо от военните структури, както и да се установи кои са областите, в които държавите-членки могат да обединят усилията си и капацитета си на равнище ЕС във връзка с това;

х)  настоятелно призовава Съвета и Комисията да си сътрудничат при прилагането на плана за действие за видимост, който следва да включва конкретни мерки за подобряване на видимостта на реакцията на ЕС при бедствия;

ц)  насърчава използването на системата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) за поставяне на потенциално кризисните области под наблюдение, като по този начин се създава възможност за по-голяма готовност за изпращане на хуманитарна помощ, също така изтъква, че е от решаващо значение да се създаде механизъм за проследяване на усилията от страна на ЕС и за оценка на разгръщането на сили за предоставянето на помощ;

ч)  насърчава разработването на бюджети за научни изследвания и на индустриален капацитет (например сателитни изображения в рамките на програмата ГМОСС) за подобряване на фазите на управление на бедствията;

ш) приканва Съвета да се съобрази с горепосочените препоръки при проучването на предстоящото съобщение на Комисията относно укрепването на капацитета на Европейския съюз за реагиране при бедствия, обявено от Европейската комисия, и при формулирането на заключения във връзка с него;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията..

• [1]  P6_TA(2008)0304
• [2]  P7_TA(2010)0015

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение:

Нарастването на броя на сериозните бедствия (природни/предизвикани от човека) извън територията на Европейския съюз доведе до нарастване на призивите за подобряване на ефективността на съществуващия капацитет на ЕС за реакция при бедствия. Въпреки че от създаването на общностния механизъм за гражданска защита през 2001 г. до днес се наблюдава непрекъснато нарастване на капацитета на ЕС за реакция при бедствия, според докладчика трябва да се направи много повече, за да се осигури един съгласуван, последователен и видим подход на ЕС.

Необходимостта от по-добре съгласувана реакция беше изтъкната в последното съобщение от Комисията относно „укрепването на капацитета на Европейския съюз за реагиране при бедствия“, което датира от март 2008 г. Това съобщение трябваше да бъде първата крачка по пътя към цялостна и интегрирана реакция на ЕС. То включваше план за действие с редица конкретни действия за постепенно изграждане на по-интегрирано съгласуване между различните инструменти за реакция при бедствия.

От този момент насам една от най-важните стъпки в посока на по-интегрирана реакция беше включването на гражданската защита и хуманитарната помощ в портфейла на само един член на Комисията. Макар да е прекалено рано да се прави оценка на резултатите, не съществува съмнение, че това преразпределяне на портфейлите създава възможности за повече последователност и по-добро съгласуване по отношение на реакцията на ЕС при бедствия. Въпреки това две години след публикуването на съобщението на Комисията от 2008 г. много от мерките, включени в плана за действие, все още предстои да бъдат приложени, като същевременно реакцията на ЕС спрямо неотдавнашните кризи разкри ограниченията на съществуващата система.

Докладчикът счита, че е крайно време да се признае политическото значение на укрепването на капацитета на ЕС за реакция при бедствия, както и че следва да бъдат мобилизирани всички средства за постигането на тази цел. Във връзка с това докладчикът изразява съжаление относно факта, че много конкретни предложения, включени в доклада „Barnier“ от 2006 г. относно създаването на европейски сили за гражданска защита, до голяма степен са игнорирани или при тях се наблюдава само ограничен напредък.

Тъй като решението да се изготви доклад по собствена инициатива първоначално беше предизвикано от положението в Хаити, настоящият доклад ограничава обсега си до външното измерение на капацитета на ЕС за реакция при бедствия.

Поуки от неотдавнашните кризи със специален акцент върху Хаити

Реакцията на ЕС спрямо земетресението в Хаити, която комбинира особено задействането на механизма за гражданска защита, използването на военни сили и разгръщането на значителна и широкомащабна реакция под формата на хуманитарна помощ, ясно показа сложността на съществуващите средства и процедури.

Като признава, че реакцията от страна на държавите-членки и на институциите на ЕС беше бърза и широкомащабна, докладчикът също така отбелязва, че управлението на кризата породи и много предизвикателства по отношение на ефикасността, съгласуването и видимостта.

· Предизвикателството, свързано с ефикасността

По отношение на хуманитарната помощ трябва да се признае, че реакцията беше изключително бърза и ефективна посредством бързото разполагане на експерти от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ на мястото на събитията и предоставянето на хуманитарни средства (3 млн. евро) по ускорената процедура в рамките на 24 часа. Първоначалната реакция по-късно беше допълнена с още ресурси на обща стойност 120 млн. евро.

Механизмът на ЕС за гражданска защита се задейства точно в деня, в който удари земетресението, а предоставената чрез Центъра за информация и мониторинг помощ беше доста сериозна – с екипи за издирване и спасяване в градски условия, медицински екипи и осигуряване на провизии, подслон и пречистване на водата.

Въпреки че в случая с Хаити системата проработи сравнително добре, изпращането на помощ от ЕС за гражданска защита неизбежно се забавя от начина на действие на настоящата система, основаваща се на доброволно участие, специално за конкретния случай, което зависи от различни национални процеси, свързани с вземането на решения. Една от големите слабости на системата е невъзможността да се гарантира предварително, че най-важните ресурси ще бъдат предоставени на разположение и ще се избегнат сериозни пропуски.

Една от положителните поуки, които могат да се извлекат от Хаити, е фактът, че за пръв път Европейската комисия успя да изпрати директно инсталация за пречистване на вода (управлявана от Франция) и модерен медицински пункт с операционна зала (ръководен от Италия), които се държаха в готовност за действие съгласно споразумения, финансирани чрез подготвително действие за капацитет на ЕС за бързо реагиране (бюджет за 2008 г.).

Докладчикът счита, че окуражаващите резултати от подготвителното действие от 2008 г. следва да се подложат на допълнителна оценка, като се доразвие идеята за доброволен общ фонд със сили и средства от държавите-членки, намиращи се в готовност да бъдат изпратени незабавно при операции на ЕС. В този контекст докладчикът би искал да напомни на Съвета и на Комисията за следната препоръка от доклада „Barnier”: „Само превантивната организация и обединяването на съществуващите ресурси могат да доведат до възникването на европейски сили за гражданска защита“.

Кризата в Хаити също така доказа, че разгръщането на военни сили и средства може да бъде от голяма полза за допълване на осигуряването на хуманитарна помощ. Важно е да се проучи начинът, по който може да се увеличи ефективността на правилното използване на военни сили и средства при реагирането на бедствия.

В това отношение докладчикът счита, че използването на военни сили и средства и военен капацитет като част от реакция под гражданско ръководство в случай на природно бедствие, при всяко положение следва да продължи да се ръководи от съществуващите насоки като Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и Насоките от Осло за използване на военни и граждански сили и средства за реагиране при бедствия (актуализирани през ноември 2006 г.).

· Предизвикателството, свързано с координирането на действията

Предвид мащаба на кризата и броя на взелите участие действащи лица координационният процес след земетресението се оказа доста труден както на оперативно, така и на стратегическо/политическо равнище.

Както се споменава по-горе, координационният процес посредством Центъра за информация и мониторинг беше доста ефективен в Хаити, но имаше (и все още има) отделни случаи на предоставяне на национална помощ без предварително съгласуване на действията.

В контекста на Хаити Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ и Центърът за информация и мониторинг извършиха бързо общи оценки на потребностите, но обменът на информация и организирането на общите оценки на потребностите с държавите-членки на ЕС се оказаха трудни на етапа на незабавното изпращане на хуманитарна помощ. Това положение доведе до разнообразни и припокриващи се потоци от доклади, като се усложни адекватното мобилизиране на наличните хуманитарни ресурси. Както вече беше споменато по-горе, на равнището на Комисията координационният процес беше улеснен от неотдавнашното включване на гражданската защита и хуманитарната помощ в рамките на една генерална дирекция. Това ново разпределение на функциите доведе до по-висока степен на вътрешнослужебни консултации и създаде възможности за общи оценки и по-добър обмен на информация.

В този контекст е важно да се припомни, че „използването на ресурси за гражданска защита, когато се разгръщат в ситуация на хуманитарна криза, следва да се определя от необходимостта и да допълва и да е в съответствие с хуманитарната помощ“, както постановява Европейският консенсус относно хуманитарната помощ.

Кризата в Хаити освен това настъпи по време на институционален преход поради влизането в сила на Договора от Лисабон и обсъжданията, посветени на създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). По отношение на управлението на кризата в Хаити се отчете, че са положени усилия за прилагане на практика на духа на Договора от Лисабон чрез засилено взаимодействие между службите на Комисията и Съвета.

Веднага след земетресението обаче настъпи период на объркване относно това, кой следва да поеме ръководството при координирането на общите действия на ЕС. Предвид мащаба на кризата съгласуването на помощта от ЕС в крайна сметка се обезпечи от върховния представител/заместник-председател г-жа Аштън, в тясно сътрудничество с члена на ЕК г-жа Георгиева, която отговаря за хуманитарната помощ, гражданската защита и международното сътрудничество.

В бъдеще се очаква ЕСВД да създаде единна система за реагиране при кризи, която ще изисква рационализация на съществуващите кризисни платформи. Ще трябва да се изяснят точните механизми за координация между службите на Комисията и секретариата на Съвета и по отношение на съгласуването и използването на военни сили и средства от ЕС за реагиране при бедствия.

· Предизвикателството, свързано с видимостта

Като един от най-големите недостатъци на намесата на ЕС в Хаити бе изтъкната и липсата на видимост при реакцията на ЕС. Същите критики бяха отправени и във връзка с реакцията на ЕС при наводненията в Пакистан през юли/август 2010 г.

Докладчикът счита, че следва да се установят ясни споразумения и процедури, за да се гарантира двойна видимост (както за държавите-членки, така и за Европейския съюз) по отношение на силите и средствата за гражданска защита, изпратени от държавите-членки чрез механизма на ЕС за гражданска защита. Първо и съществено предварително условие за такава двойна видимост обаче ще бъде държавите-членки да демонстрират политическата си готовност за обединяване на информация и сили и средства под общото знаме на ЕС, вместо под националните си знамена.

Що се отнася до въпроса за видимостта, докладчикът също така счита, че следва да се обърне повече внимание на подобряването на мониторинга, както и на цялостната комуникация около реагирането на ЕС при бедствия. Следва да се осигури постоянен информационен поток, с данни, които продължават да се актуализират дори след етапа на извънредното положение.

Следва да се подсигури достъп до контрола над използването на бюджетите и информацията относно резултатите, за да се предоставят доказателства на европейското обществено мнение за това, че помощта е била действителна, конкретна и правилно управлявана.

Заключения

Краткият анализ на извлечените от Хаити поуки ясно сочи необходимостта от допълнителни реформи на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия. В този контекст трябва да се подчертае и това, че за по-ефикасното и бързо реагиране в извънредни ситуации ще е нужна силна политическа воля от страна на различните участници.

В последно време се положиха усилия за засилване на съгласуваността и координацията между гражданската защита и хуманитарната помощ при реакциите на ЕС, но стъпките в посока създаване на европейски сили за гражданска защита останаха минимални. Докладчикът поддържа мнението, че е крайно време да се отбележи допълнителен напредък в тази област, предимно чрез реализирането на редица конкретни предложения, включени в доклада „Barnier” от 2006 г. („За европейски сили за гражданска защита”).

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА ДО СЪВЕТА (B7-0228/2010) (23.3.2010)

съгласно член 121, параграф 1 от Правилника за дейността

относно изграждане на капацитет на ЕС за бързо реагиране

Anneli Jäätteenmäki, Charles Goerens, Louis Michel, Marielle De Sarnez, Frédérique Ries

от името на групата ALDE

Европейският парламент,

–   като взе предвид глобалната отговорност на Европейския съюз да предоставя бързо хуманитарна помощ и подкрепа и с оглед на значителните усилия, които ЕС полага по целия свят,

–   като взе предвид необходимостта от по-добра координация и обединение на съществуващата хуманитарна подкрепа в рамките на 24 часа от настъпването на дадено бедствие,

–   като взе предвид факта, че след неотдавнашното земетресение в Хаити Комисията за пръв път успешно разгърна два модула, които бяха налични благодарение на подготвителното действие относно способността на ЕС за бързо реагиране, създадено с подкрепата на Парламента,

–   като взе предвид предложението, включено в доклада на Michel Barnier, изготвен през 2006 г. и озаглавен „За създаването на Европейски сили за гражданска защита:европейска помощ“,

–   като взе предвид член 121, параграф 1 от своя правилник,

1.  отправя към Съвета следните препоръки:

     да призове Комисията да представи на Парламента възможно най-бързо предложения за създаване на сили на ЕС за гражданска защита въз основа на механизма за гражданска защита на ЕС и за осигуряване на възможност на Съюза да обедини необходимите ресурси за предоставяне на първоначална спешна хуманитарна помощ в рамките на 24 часа от настъпването на дадено бедствие;

      европейският механизъм за бързо реагиране следва:

•   да има граждански и/или хуманитарен характер

•   да може да бъде мобилизиран във всеки един момент и възможно най-бързо

•   да действат под флага на ЕС

•   да съблюдава международното хуманитарно право

•   да бъде открит за сътрудничество с други органи, участващи в хуманитарна дейност

•   да бъде подготвен за сътрудничество със системата на ООН

•   да бъде отворен за принос от страна на трети държави

•   да зачита доброволния характер на участието на държавите-членки в планираните договорености,

•   да се стреми непрекъснато към поддържане на стандарта на човешки и материални ресурси, които трябва да са на разположение за мобилизация във всеки един момент

•   да се основава на принципа на поделяне на тежестите;

     призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и управлението на кризисни ситуации, да играят водеща роля в координацията на реакцията на кризи на Съюза, като използват създадените по силата на Договора от Лисабон отговорности, за да координират по-ефективно реакцията на Европейския съюз при бъдещи кризи, като се основават на досегашните постижения;

2.   възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за информация, на Комисията.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (28.10.2010)

на вниманието на комисията по развитие

относно създаване на капацитет за бързо реагиране на ЕС
(2010/2096(INI))

Докладчик по становище:Renate Weber

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня централната роля на върховния представител/заместник-председателя при съгласуването на операциите на ЕС в трети държави и региони; подчертава, че структурата и начините на функциониране на Европейската служба за външна дейност (EEAS) следва да бъдат насочени към гарантирането на съгласуваността и последователността на действията на ЕС в кризисни ситуации; поради тази причина призовава Съвета да предостави на върховния представител/заместник-председателя постоянен мандат, който да й позволява да задейства звеното за кризи, като събира представители от всички съответни служби на Комисията и Съвета и от всички сили на ЕС за планиране (ЦИМ, CMPD, ВСЕС, СППЦМ), които да координират реакцията на ЕС в случай на бедствие, за да се осигури експедитивно започване на работата, без да се налага да се търси систематично съвет от Съвета; счита, че това звено би могло да бъде подпомагано от екип, който да бъде излъчван в първите часове на кризата, че то би могло да бъде съставено от граждански (ГЕР, ЦИМ), военни и гражданско-военни (ВСЕС, СППЦМ) експерти и би могло също да се възползва от разузнавателната информация, предоставяна от SITCEN и Сателитния център (SATCEN);

2.  подчертава необходимостта от оптимална координация между реакцията на ЕС при бедствие и други инструменти на ЕС – в частност гражданските или военните мисии и инструменти (напр. бойни групи) в рамките на Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) – които вече са разгърнати или които могат да бъдат сформирани след бедствие; също подчертава, че реакцията на ЕС може да разчита също така на наличните многонационални сили, например Европейското командване на въздушния транспорт в Айндховен, което би могло да допринася чрез координирането на стратегическите транспортни възможности на държавите-членки;

3.  приема, че използването на военни и граждански сили и средства за реагиране при бедствия следва бъде „последна мярка” в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и насоките от Осло; припомня, че наред с гражданската защита и хуманитарната помощ военните средства често представляват важен принос към реакцията при бедствие и отбелязва, че военните сили и средства могат да бъдат необходими за запълване на критични празнини по отношение на капацитета (по-конкретно за стратегически въздушни превози, специализирани сили, едромащабни инженерни дейности и транспорт); поради тази причина подчертава необходимостта от разработване на всеобхватен подход и от подобряване на взаимодействието между гражданския и военния капацитет, както и от определяне на области, в които държавите-членки могат да обединят своите усилия и възможности на равнище ЕС с цел подпомагане на реакцията на ЕС при бедствие, което е особено важно в условия на икономически трудности;

4.  поради тази причина призовава върховния представител/заместник-председателя и държавите-членки да положат съществени усилия за проучване на синергиите при двойната гражданско-военна употреба на възможностите за стратегически въздушен транспорт; приветства сътрудничеството между центъра за информация и мониторинг (ЦИМ) и Клетката за планиране на придвижването на ЕС в усилията на ЕС за откликване на бедствието в Пакистан; призовава държавите-членки да увеличат съществено обединението на способностите за въздушен транспорт в рамките на Европейското командване на въздушния транспорт (EATC) при същевременно гарантиране на двойната гражданско-военна употреба на тези сили; във връзка с това приветства направеното от белгийското председателство предложение за създаване на многонационално вертолетно подразделение в рамките на EATC, което да бъде използвано за изпълнението на граждански и военни задачи;

5.  насърчава Съвета да продължава разискванията относно подобряването на предсказуемостта на механизма на ЕС за гражданска защита и призовава за незабавното създаване на сила на ЕС за гражданска защита, както вече беше предложено в доклада Barnier още през 2006 г.;

6.  подчертава необходимостта от разработване на всеобхватен и инициативен подход за реакция при бедствия, чрез който да бъдат координирани различните средства за действие, с които разполагат Съюзът и неговите държави-членки, като например управление на кризи (гражданско и военно), финансова помощ и развитие или социални политики и политики в областта на околната среда; в този контекст изразява увереност, че преходът между реакцията при бедствие и възстановяването след бедствие следва да бъде управляван по-ефективно; припомня предложението за създаване на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ в съответствие с Договора от Лисабон (член 214, параграф 5) и във връзка с обявяването на 2011 година за Европейска година на доброволчеството насърчава Европейската комисия и Съвета, съвместно с Европейския парламент да разработят в най-кратък срок правилата и процедурите за функционирането на корпуса, особено в контекста на подобни инициативи, предприети от някои държави-членки;

7.  припомня съществуващите структури, способности и инструменти, разработени в рамките на ОПСО след заседанията на Европейския съвет от Хелзинки и Фейра, и подчертава, че гражданското управление на кризи (включително граждански екипи за реагиране) може да бъде финансирано от бюджета на общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на ЕС; поради тази причина подкрепя създаването на капацитет за бързо реагиране на ЕС, който не дублира, но допълва съществуващите в рамките на ОВППС структури и възможности;

8.  припомня необходимостта от зачитане на координационната роля на Организацията на обединените нации и от признаване на приноса на други международни участници.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	28.10.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 8 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gabriele Albertini, Pino Arlacchi, Franziska Katharina Brantner, Frieda Brepoels, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Mário David, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Anneli Jäätteenmäki, Tunne Kelam, Андрей Ковачев, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Kyriakos Mavronikolas, Alexander Mirsky, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Ria Oomen-Ruijten, Pier Antonio Panzeri, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Hans-Gert Pöttering, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Adrian Severin, Charles Tannock, Zoran Thaler, Geoffrey Van Orden, Kristian Vigenin, Graham Watson
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Christian Ehler, Kinga Gál, Georgios Koumoutsakos, Barbara Lochbihler, Norbert Neuser, Vittorio Prodi, Potito Salatto, Judith Sargentini, Marietje Schaake, Traian Ungureanu, Renate Weber

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	9.11.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Corina Creţu, Nirj Deva, Charles Goerens, Catherine Grèze, András Gyürk, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Iva Zanicchi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Judith Sargentini