ПРЕПОРЪКА относно проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Грузия за улесняване на издаването на визи
1.12.2010 - (11324/2010 – C7‑0391/2010 – 2010/0106(NLE)) - ***
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Nathalie Griesbeck
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Грузия за улесняване на издаването на визи (11324/2010 – C7‑0391/2010 – 2010/0106(NLE))
(Одобрение)
Европейският парламент,
– като взе предвид проекта за решение на Съвета (11324/2010),
– като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз и Грузия за улесняване на издаването на визи (10304/2010),
– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 77, параграф 2, буква а) и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0391/2010),
– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0345/2010),
1. дава своето одобрение за сключването на споразумението;
2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Грузия.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Разширяването на Европейския съюз до 25 държави-членки през 2004 г., след това до 27 държави-членки през 2007 г., беше повод ЕС да създаде нова рамка за сътрудничество със съседите си от изток и юг; по този начин Европейският съюз се ангажира с разширена политика на съседство, която да обхване и страните от региона на Южен Кавказ и да има за цел задълбочаване на отношенията със страните, разположени на външните граници на ЕС, насърчаване на сигурността им, на стабилността и развитието им и предотвратяване на появата на нови разделения на европейския континент.
По този начин Европа даде знак за нарастващ интерес по отношение на държавите от Южен Кавказ и сега трябва да продължи ангажимента си към държавите от този регион като зона в близост до новите й граници, в която сигурността трябва да бъде гарантирана. Южен Кавказ има стратегическо значение за Европейския съюз и от своя страна ЕС може да съпътства този регион с оглед той да се развие в икономическо и търговско отношение. Дейността на ЕС трябва да бъде белязана обаче най-вече от стимули, въз основа на принципи на добро управление и абсолютно зачитане на правата на човека и демокрацията. Европейският съюз трябва да изпълнява по-активна роля в региона на Южен Кавказ, както се припомня в резолюция 2009/2216(INI), приета от Европейския парламент през май 2010 г., и следва да изготви стратегия за укрепване на стабилността, просперитета и улесняване на уреждането на конфликтите в този регион.
Освен това процесът на задълбочаване на отношенията между Европейския съюз и страните от Южен Кавказ, в случая с Грузия, ще допринесе със сигурност за подобряване на правораздавателния процес и степента на зачитане на свободите. Двете споразумения, сключени наскоро с Грузия: първото – за реадмисия на незаконно пребиваващи лица, и второто – за улесняване на издаването на визи, ще допринесат напълно за постигането на тези цели.
* *
Докладчикът одобрява сключването на тези две взаимозависими и успоредни споразумения с Грузия; две споразумения, които ще отместят границите на пространството на свобода и сигурност, като го разширят отвъд Европейския съюз, за да обхване тази съседна страна.
На първо място тези две споразумения са много важен етап, напредък в отношенията между Европейския съюз и Грузия. На практика съществува ясна воля за сближаване на Грузия с Европейския съюз, която през последните години се изразяваше в поредица от основни политически действия – от засилването на двустранното сътрудничество между Европейския съюз и Грузия до присъединяването на Грузия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека. По тази причина сключването на тези споразумения между Европейския съюз и Грузия е насърчаващ напредък, като се имат предвид европейските амбиции на Грузия, и ще представлява сериозен знак от страна на Европейския съюз. Това ще насърчи установяването на приятелски отношения, стабилността, сигурността и благосъстоянието на гражданите.
Освен това тези споразумения представляват също така интерес в регионален аспект и ще допринесат за усилията, полагани от Европейския съюз за засилване на сътрудничеството с други страни от региона. За Грузия те представляват също така напредък и стимул за задълбочаване на сътрудничеството със съседните й страни и с Европейския съюз.
Освен това настоящите споразумения ще насърчат Грузия да проведе необходимите реформи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Докладчикът е убеден, че в дух на взаимен ангажимент Европейският съюз и Грузия могат да се борят ефикасно срещу незаконната имиграция и да допринесат за развитието на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и гражданското общество, като насърчат улесняването на контактите и движението на лица между двете договарящи се страни.
По-специално споразумението за улесняване на издаването на визи ще улесни личните контакти между гражданите, което е определящо условие за осигуряване развитието на отношенията в областта на икономиката, хуманитарните дейности, културата, науката и др. Премахването на визите за гражданите на Грузия ще отбележи важен етап по пътя към тяхната европейска интеграция. Улесняването на визовия режим има важно значение в живота на хората, тъй като то укрепва междуличностните контакти и представлява реализация на идеята за свободното движение като едно от основните права в Европа.
Що се отнася до прилагането на двете споразумения:
Според докладчика има основания да се счита, че в Грузия са особено необходими информационни кампании, за да се информира населението относно новата ситуация и то да може да се ползва от новите възможности, произтичащи от нея. Освен това промените във визовата политика следва да се обявят в най-кратки срокове на интернет сайтовете на европейските институции.
Също така докладчикът препоръчва на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, както и на Европейската комисия, която следи прилагането на настоящите споразумения, да идентифицират, след тяхното влизане в сила, евентуалните пречки или асиметрични ограничения, които могат да възпрепятстват правилното им прилагане и реципрочността на процедурите както на равнище консулски услуги, така и на равнище преминаване на границите.
Накрая, докладчикът изразява съжаление, че Европейският парламент взема ограничено участие и е слабо информиран, що се отнася до започването и воденето на преговори с оглед на подписването на такива споразумения. В качеството си на пряк представител на гражданите на Европа Парламентът може да даде решителен принос за повишаването на отговорността в рамките на външната дейност на ЕС, както и на демократичния контрол. Докладчикът очаква Европейската комисия да информира Парламента относно резултатите от прилагането на споразуменията в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество между институциите.
СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (7.10.2010)
на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
относно проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Грузия за улесняване на издаването на визи(11324/2010 – C7‑0391/2010 – 2010/0106(NLE))
Докладчик по становище: Krzysztof Lisek
КРАТКА ОБОСНОВКА
Политическият мандат за сключване на споразумения за улесняване на издаването на визи за краткосрочен престой на граждани на трети държави е установен с Хагската програма от ноември 2004 г. с цел разработването на общ подход.
В своето съобщение относно укрепването на Европейската политика на добросъседство (ЕПД)[1] от 4 декември 2006 г. Комисията препоръча да започнат преговори за реадмисия и облекчаването на визовия режим със страните, включени в ЕПД.
Съвместната декларация от 7 май 2009 г. от срещата на високо равнище в Прага за създаването на Източното партньорство поставя като дългосрочна цел либерализацията на визовия режим, което да бъде постъпателна и трябва да бъде съпътствана от подобряването на условията на сигурност за борба с трансграничната престъпност и незаконната миграция.
Предложеното решение взема под внимание и отразява съществуващата рамка за сътрудничество с Грузия, по конкретно Споразумението за партньорство и сътрудничество, влязло в сила на 1 юли 1999 г., както и плана за действие за политика на добросъседство ЕС-Грузия (одобрен през ноември 2006 г.), а също така и гореспоменатата декларация от Прага.
Насоките за преговорите за сключването на споразумение за облекчаване на визовия режим с Грузия бяха приети от Съвета на 27 ноември 2008 г. Преговорите бяха проведени през цялата 2009 г., а одобреният текст беше парафиран на 25 ноември 2009 г. Считано от 1 юни 2006 г. всички граждани на ЕС са освободени от изискването за притежаване на визи, когато пътуват до Грузия за период от време, ненадвишаващ 90 дни.
Предложеното решение за сключването на споразумение включва стандартни елементи на споразуменията на ЕС за облекчаване на визовия режим, които установяват сроковете за вземане на решение за издаване на визи; таксите и освобождаването от такива, изискваните документи и освобождаването от такива, както и съвместна декларация относно сътрудничеството в областта на документите за пътуване. Освен това предложението включва декларация на ЕС за улеснения за членове на семействата, която отговаря на конкретни искания на Грузия, с цел да се улесни мобилността на по-широк кръг от лица, имащи роднински връзки с грузински граждани, законно пребиваващи на територията на държавите-членки на ЕС. Разпоредбите не се прилагат в Обединеното кралство, Ирландия и Кралство Дания, които се приканват да сключат двустранни споразумения за облекчаване на визовия режим, към същото се приканват и държавите, които не членове на ЕС, но са страни по Шенгенското споразумение.
Подобряването на мобилността ще улесни междуличностните контакти като важен елемент за развитие на икономическите, хуманитарните, културните и други връзки. Следователно то е и ключ към реализирането на Източното партньорство, като се припомня, че дългосрочната цел е пълната либерализация на визовия режим.
*******
Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, да предложи на Парламента да даде одобрението си.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
5.10.2010 г. |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
25 2 0 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Gabriele Albertini, Frieda Brepoels, Andrzej Grzyb, Heidi Hautala, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Андрей Ковачев, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Vytautas Landsbergis, Krzysztof Lisek, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Adrian Severin, Ernst Strasser |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Nikolaos Chountis, Marietje Schaake, Helmut Scholz |
|||||
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Marie-Christine Vergiat |
|||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
26.10.2010 |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
47 1 0 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Sonia Alfano, Rita Borsellino, Emine Bozkurt, Simon Busuttil, Carlos Coelho, Cornelis de Jong, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Hélène Flautre, Kinga Gál, Kinga Göncz, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Ágnes Hankiss, Salvatore Iacolino, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Juan Fernando López Aguilar, Clemente Mastella, Véronique Mathieu, Nuno Melo, Louis Michel, Claude Moraes, Jan Mulder, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Rui Tavares, Valdemar Tomaševski, Wim van de Camp, Axel Voss, Renate Weber, Tatjana Ždanoka |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Alexander Alvaro, Edit Bauer, Andrew Henry William Brons, Anna Maria Corazza Bildt, Nadja Hirsch, Monika Hohlmeier, Franziska Keller, Ádám Kósa, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Petru Constantin Luhan, Мария Неделчева, Joanna Senyszyn, Cecilia Wikström |
|||||