ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно изменение на Директива 2003/109/ЕО за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила
1.12.2010 - (COM(2007)0298 – C6‑0196/2007 – 2007/0112(COD)) - ***I
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Claude Moraes
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно изменение на Директива 2003/109/ЕО за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила
(COM(2007)0298 – C6‑0196/2007 – 2007/0112(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2007)0298),
– като взе предвид член 63, параграфи 3 и 4 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C6-0196/2007),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),
– като взе предвид член 294, параграф 3 и член 79, параграф 2, букви а) и б) от Договора за функционирането на ЕС,
– – като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 18 ноември 2010 г., да бъде одобрена позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0347/2010),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
ПОЗИЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ[1]*
---------------------------------------------------------
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно изменение на Директива 2003/109/ЕО за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила
(Текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 79, параграф 2, букви а) и б) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
в съответствие с обикновената законодателна процедура[2],
като имат предвид, че:
(1) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни[3] не се прилага към бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила, обхванати от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила[4].
(2) Перспективата за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ в държава-членка след определено време е важен елемент за цялостната интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила, в държавата-членка на пребиваване.
(3) Статутът на дългосрочно пребиваващ за лицата, ползващи се с международна закрила, е важен и за насърчаване на икономическото и социално сближаване, което е основна цел на Съюза, отбелязана в Договора за функционирането на ЕС.
(4) Лицата, ползващи се с международна закрила, следва да могат да получат статут на дългосрочно пребиваващи ▌в държавата-членка, която им е предоставила международната закрила, при същите условия като други граждани от трети страни. ▌
(5) С оглед правото на лицата, ползващи се с международна закрила, да пребивават в други държави-членки, различни от тази, която им е предоставила международната закрила, е необходимо да се гарантира, че тези държави-членки са уведомени за предишната ситуация по отношение на международната закрила на съответните лица, така че те да могат да изпълнят задълженията си по отношение на спазване на принципа на забрана за връщане. ▌
(6) Ползващите се с международна закрила лица, които са дългосрочно пребиваващи, следва да бъдат равностойно третирани с гражданите на държавата-членка на пребиваване по широк кръг от икономически и социални въпроси при определени условия, така че статутът на дългосрочно пребиваващ да представлява истински инструмент за интегрирането на дългосрочно пребиваващи лица в обществото, в което живеят.
(7) Равнопоставеното третиране на лицата, ползващи се с международна закрила, в държавата-членка, която им е предоставила международната закрила, следва да не засяга правата и ползите, гарантирани съгласно Директива 2004/83/ЕО и съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с протокола, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. (Женевската конвенция).
(8) Условията, определени в Директива 2003/109/ЕО относно правото на дългосрочно пребиваващ да пребивава в друга държава-членка и да получи статут на дългосрочно пребиваващ там, следва да се прилагат по един и същ начин за всички граждани от трети страни, които са получили статут на дългосрочно пребиваващи.
(9) Прехвърлянето на отговорност при закрила на лица, ползващи се с международна закрила, е извън обхвата на тази директива.
(10) Когато държава-членка възнамерява да експулсира на основание, предвидено в Директива 2003/109/ЕО, лице, ползващо се с международна закрила, което е получило статут на дългосрочно пребиваващ в тази държава-членка, съответното лице следва да се ползва със закрилата срещу връщане, гарантирана с Директива 2004/83/ЕО и член 33 от Женевската конвенция. За тази цел, когато съответното лице се ползва със статут на международна закрила в друга държава-членка ▌, е необходимо да се предвиди, освен в случаите, когато експулсирането е разрешено съгласно разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО, че той/тя може да бъде експулсиран/а само към държавата-членка, която е предоставила статута на закрила, и че тази държава-членка е задължена да го/я приеме. Същите гаранции следва да се предоставят на лице, ползващо се с международна закрила, което пребивава, но все още не е получило статут на дългосрочно пребиваващо лице във втора държава-членка.
(10a) Когато експулсирането на лице, ползващо се с международна закрила, извън територията на ЕС е разрешено съгласно разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО, държавите-членки гарантират, че цялата информация е получена от подходящи източници, включително, където е приложимо, от държавата-членка, която е предоставила международната закрила, и е оценявана в подробности с цел да се гарантира, че решението за експулсиране на лицето съответства на член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
▌
(12) Настоящата директива зачита основните права ▌и спазва принципите, признати от член 6 от Договора за Европейския съюз и от Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално от член 7 от нея. ▌
(12а) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Съюза, собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние.
(13) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от този протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито са предмет на нейното прилагане.
(14) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива ▌и не е обвързана от нея, нито е предмет на прилагането ѝ,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 2003/109/ЕО се изменя, както следва:
1. В член 2, буква е) се заменя със следното:
„е) „международна закрила“ означава международна закрила съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета[5];“
2. Член 3, параграф 2 се изменя, както следва:
a) Буква в) се заменя със следното:
„в) имат разрешение за пребиваване в държава-членка на основание ▌форма на закрила, различна от международна закрила, или са поискали разрешение за пребиваване на същото основание и очакват решение по своя статут; “.
б) Буква г) се заменя със следното:
“г) са кандидатствали за международна закрила и все още не е взето окончателно решение по кандидатурата им; “
2a. Член 3, параграф 3 се изменя, както следва:
а) буква в) се заменя със следното:
„в) Европейската конвенция за установяването от 13 декември 1955 г., Европейската социална харта от 18 октомври 1961 г., изменената Европейска социална харта от 3 май 1987 г. и Европейската конвенция за правния статут на работника емигрант от 24 ноември 1977 г. и параграф 11 от приложението към Женевската конвенция за бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с протокола, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., както и;“
б) добавя се следната буква:
„ва) Европейското споразумение за прехвърляне на отговорност за бежанци от 16 октомври 1980 г.“
3. Член 4 се изменя, както следва:
а) вмъква се следният параграф:
„1a. Държавите-членки вземат решение да не предоставят статут на дългосрочно пребиваващ въз основа на статут на международна закрила в случай на отнемане, прекратяване или отказ за подновяване на този статут на международна закрила, както е предвидено в член 14, параграф 3 и член 19, параграф 3 от Директива 2004/83/ЕО.“
б) В параграф 2 се добавя следната алинея:
„По отношение на лица, на които е предоставен статут на международна закрила, най-малко половината от периода между датата, на която е било подадено заявлението за международна закрила и въз основа на която е бил предоставен този статут, и датата, на която е издадено разрешението за пребиваване по смисъла на член 24 от Директива 2004/83/ЕО или за целия период, ако той е над 18 месеца, се взема предвид при изчисляване на периода, посочен в параграф 1.
4. В член 8 се добавят следните параграфи:
“4. Когато държава-членка издаде разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС на гражданин на трета страна, на когото е предоставила международна закрила, тя попълва в рубриката „бележки“ на неговото разрешение за пребиваване в ЕС следното: ▌„международна закрила, предоставена в [име на държавата-членка] на [дата]“.
5. Когато разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС е издадено от втора държава-членка на гражданин на трета страна, чието разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕС съдържа бележката, посочена в параграф 4, втората държава-членка вписва същата бележка в разрешението на дългосрочно пребиваващ в ЕС.
Преди втората държава-членка да впише бележката, посочена в параграф 4, тя ▌ се консултира с държавата-членка, посочена в бележката, относно това дали дългосрочно пребиваващото лице все още отговаря на изискванията за международна закрила. Държавата-членка, посочена в бележката, отговаря на запитването не по-късно от един месец след получаване на искането от втората държава-членка. Когато международната закрила е оттеглена с окончателно решение, втората държава-членка не вписва бележката, посочена в параграф 4.
5а. Когато, съгласно съответните международни инструменти или националното законодателство, международната закрила на дългосрочно пребиваващо лице е била прехвърлена на втората държава-членка след издаване на посоченото в параграф 5 разрешение, втората държава-членка променя по съответен начин бележката, посочена в параграф 4, не по-късно от три месеца след прехвърлянето на отговорност.“
(4a) В член 9 се добавя следният параграф:
„3a. Държавите-членки могат да оттеглят статута на дългосрочно пребиваващ в случай на отнемане, прекратяване или отказ за подновяване на статута на международна закрила, както е предвидено в член 14, параграф 3 и член 19, параграф 3 от Директива 2004/83/ЕО, ако статутът на дългосрочно пребиваващ е бил получен въз основа на статута на международна закрила.“
5. В член 11 се добавя следният параграф:
“4a. Доколкото е засегната държавата-членка, която е предоставила международната закрила, параграфи 3 и 4 не засягат разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО.“
6. Член 12 се изменя, както следва:
a) Добавят се следните параграфи:
„3a. Когато държава-членка реши да експулсира дългосрочно пребиваващо лице, чието разрешително за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС съдържа бележката, посочена в член 8, параграф 4, тя отправя искане към държавата-членка, посочена в бележката, да потвърди дали въпросното лице все още се ползва с международна закрила в тази държава-членка. Държавата-членка, посочена в бележката, отговаря на това искане за информация не по-късно от един месец след получаването му.
3б. Ако дългосрочно пребиваващото лице все още се ползва с международна закрила в консултираната държава-членка, то се експулсира в тази държава-членка, която, без да се засяга приложимото законодателство на Съюза и националното законодателство и без да се засяга принципът на целостта на семейството, незабавно и без формалности приема повторно лицето, ползващо се с международна закрила, и членовете на неговото семейство.
3в. Чрез дерогация от параграф 3б и в съответствие с международните си задължения държавата-членка, взела решението за експулсиране, си запазва правото да изведе дългосрочно пребиваващото лице в страна, различна от държавата-членка, предоставила международна закрила, когато това лице отговаря на условията, посочени в член 21, параграф 2 от Директива 2004/83/ЕО.“
б) Добавя се следният параграф 6:
“6. Настоящият член не засяга член 21, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО.“
(6a) Добавя се следният член:
„Член 19a
1. Когато разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС съдържа бележката, посочена в член 8, параграф 4, и когато международната закрила на дългосрочно пребиваващото лице е била прехвърлена съгласно съответните международни инструменти или националното законодателство към втората държава-членка преди издаване на разрешението, посочено в член 8, параграф 5, втората държава-членка отправя искане към държавата-членка, която е издала разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС, да измени по съответен начин бележката, посочена в член 8, параграф 4.
2. Когато дългосрочно пребиваващото лице получи международна закрила във втората държава-членка преди издаване на разрешението, посочено в член 8, параграф 5, втората държава-членка отправя искане към държавата-членка, която е издала разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС, да го промени, така че да въведе бележката, посочена в член 8, параграф 4.
3. След получаване на искането, посочено в параграфи 1 и 2, държавата-членка, която е издала разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС, издава измененото разрешение не по-късно от три месеца след получаване на искането от втората държава-членка.“
7. В член 22 се добавя следният параграф:
„3a. Ако междувременно международната закрила не е оттеглена или лицето не попадне в една от категориите, определени в член 21, параграф 2 от Директива 2004/83/ЕО, параграф 3 не се прилага за граждани от трети страни, чието разрешение за дългосрочно пребиваване в ЕО, издадено от първата държава-членка, съдържа бележката, посочена в член 8, параграф 4.
Този параграф не засяга член 21, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО.“
8. В член 25 първа алинея се заменя със следното:
„Държавите-членки определят точките за контакт, които отговарят за получаване и предаване на информацията, посочена в членове 8, 12, 19, 19а, 22 и 23.“
Член 2
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до […][6]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби ▌.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Настоящата директива влиза в сила на деня след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.
Съставено в ...,
За Европейския парламент: За Съвета:
Председател Председател
- [1] * Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌
- [2] Позиция на Европейския парламент от …
- [3] OВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44.
- [4] OВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.
- [5] OВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.
- [6] ОВ: Моля, въведете датата: 24 месеца след публикуването на настоящата директива в Официален вестник.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
1. Исторически контекст на предложението
През 2001 г. Комисията представи предложение за директива[1] относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни. В това предложение първоначално беше предвидено бежанците да могат да кандидатстват за статут на дългосрочно пребиваващи след петгодишно законно и непрекъснато пребиваване в държава-членка. По време на преговорите въпреки това държавите-членки решиха бежанците да бъдат изключени от обхвата на директивата. Впоследствие в Съвместното изявление на Съвета и Комисията, направено на заседанието на Съвета в състав „Правосъдие и вътрешни работи“ на 8 май 2003 г., беше договорено Комисията да представи предложение за директива за разширяване на статута на дългосрочно пребиваващи за включване на бежанци и лица, ползващи се със субсидиарна закрила.
Комисията представи настоящото предложение през юни 2007 г., като използва същото правно основание като акта, който трябваше да измени, т.е. член 63, параграф 3, буква а) и член 63, параграф 4 от Договора за ЕО. Основната цел на предложението беше да предостави на лицата, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно в държава-членка за период от пет години, правна сигурност относно правото им на пребиваване в държава-членка, както и набор от права, сравними с тези на гражданите на ЕС.
Настоящото предложение беше разгледано от ЕП съгласно процедурата на консултация и доведе до приемане на доклада на Martine ROURE (PSE, FR) през април 2008 г. Основните изменения, приети от ЕП, бяха:
- изчисляването на петте години на пребиваване, предшестващи подаването на заявление за статут на дългосрочно пребиваващ;
- материалните условия (стабилни ресурси и здравни осигуровки), изисквани за придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ, от които ЕП искаше лицата, ползващи се с международна закрила, да бъдат освободени поради тяхната уязвимост;
- националните условия за интеграция, които следва да се прилагат за лицата, ползващи се с международна закрила, само в зависимост от конкретния случай;
- принципът на забрана за връщане, който трябваше да се засили чрез по-строги разпоредби.
Предложението също беше разгледано в рамките на Съвета, където разискванията се съсредоточиха върху обхвата на директивата. Повечето делегации подкрепиха включването в обхвата на директивата както на бежанците, така и на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила. Въпреки това някои делегации се изказаха в подкрепа на по-широк обхват на директивата, с цел включване на други форми на закрила, предоставена от държави-членки, докато други подкрепиха ограничаването на обхвата само до бежанци. Тъй като се изискваше единодушие, не беше постигнато споразумение преди влизането в сила на Договора от Лисабон. По тази причина предложението сега отново се разглежда от Европейския парламент като част от т.нар. „омнибус“. Съгласно новите разпоредби на Договора от Лисабон, то ще бъде разгледано съгласно процедурата на съвместно вземане на решение.
2. Съдържание на предложението
Внесените от Комисията изменения целят да разширят обхвата на директивата, с цел да включат лицата, ползващи се с международна закрила, които пребивават законно на територията на държава-членка за период от пет години. Член 4 от директивата е изменен, за да се вземе предвид цялата продължителност на процедурата по предоставяне на убежище при изчисляване на петгодишния период.
За да се избегне рискът от връщане, се въвежда изменение на член 8, което задължава държавите-членки да включат в разрешението за дългосрочно пребиваване, издавано на лица, ползващи се с международна закрила, специална бележка относно факта, че лицето е получило статут на закрила. Ако лицето, ползващо се с международна закрила, което е получило статут на дългосрочно пребиваващ, се премести в друга държава-членка и след петгодишно пребиваване придобие статут на дългосрочно пребиваващ, тогава гореспоменатата бележка следва да бъде посочена във второто разрешение за дългосрочно пребиваване.
В обхвата на директивата не попада въпросът дали лицата, които се ползват с международна закрила и на които е предоставен статут на дългосрочно пребиваващи, запазват статута си на международна закрила съгласно Директива 2004/83/ЕО. Когато статутът им на международна закрила е запазен, те продължават въпреки всичко да се ползват с правата и ползите, произтичащи от него. Поради това член 11 се изменя, за да се поясни, че възможностите за ограничения на принципа за равно третиране са приложими само дотолкова, доколкото са съвместими с разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО.
Измененията на членове 12 и 22 имат за цел да гарантират, че принципът на забрана на връщане, гарантиран от Женевската конвенция, се спазва във всички ситуации, които могат да възникнат при упражняване на права, предоставени съгласно Директива 2003/109/ЕО. Това означава по-конкретно, че преди да пристъпят към извеждане на лице, ползващо се с международна закрила, от територията на Съюза, държавите-членки ще трябва първо да преценят дали Директива 2004/83/ЕО все още се прилага спрямо това лице и дали извеждането ще бъде в съответствие с принципа на забрана на връщане. При определени обстоятелства това може да включва консултация с държавата-членка, предоставила международната закрила, ако тя е различна от държавата-членка, предоставила статута на дългосрочно пребиваващ (член 12), или държавата-членка, в която пребивава лицето (член 22).
3. Позиция на докладчика
Настоящото предложение би облагодетелствало пряко всички лица, ползващи се с международна закрила, които са пребивавали законно на територията на ЕС за повече от 5 години, но понастоящем нямат право на статут на дългосрочно пребиваващи. То би прекратило различното им третиране в сравнение с други граждани на трети държави и би им предоставило по-голяма сигурност по отношение на положението им в ЕС. По-специално то би позволило на лицата, ползващи се с международна закрила, които са получили статут на дългосрочно пребиваващи, да получат право на пребиваване в държава-членка, различна от тази, в която те са били признати.
Поради тези причини настоящото предложение следва да се приветства и поради това докладчикът подкрепя един конструктивен подход, като възприема повечето от предложените от Комисията изменения, както и много от техническите промени, по които беше постигнато съгласие в Съвета по време на преговорите по настоящия инструмент. Настоящият проектодоклад отразява желанието да се вземат под внимание някои поводи за загриженост на държавите-членки с цел да се постигне споразумение на първо четене, както и ангажимент да се защитават интересите на лицата, ползващи се с международна закрила, преди и след получаването на статут на дългосрочно пребиваващи.
За тази цел настоящият доклад:
- подкрепя прилагането на предложението както по отношение на бежанците съгласно Женевската конвенция, така и по отношение на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила;
- подкрепя предложението на Комисията да се отчита цялата продължителност на процедурата при изчисляването на петгодишния период на законно пребиваване;
- пояснява, че всеки друг период на законно пребиваване, в това число периодът на временна закрила преди предоставянето на международна закрила, следва да се отчита при изчисляването на петгодишния период;
- отбелязва, че с оглед на факта, че някои държави-членки приемат непропорционален брой лица, ползващи се с международна закрила, допустимостта на подобни лица за статут на дългосрочно пребиваващ съгласно настоящата директива може да има последствието да изостри натиска, на който са подложени тези държави-членки, по-специално поради тяхното географско или демографско положение. Макар да се изискват други мерки за решаване на въпроса за това нежелано последствие, докладчикът подчертава, че разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат по такъв начин, че да улеснят упражняването на правото на лицата, ползващи се с международна закрила, които се ползват със статут на дългосрочно пребиваващи в изправена пред подобен натиск държава-членка, да пребивават в различна държава-членка от тази, която им е предоставила международна закрила;
- подкрепя предложените гаранции срещу връщане, като се включва бележка в разрешението за дългосрочно пребиваване и се задължават държавите-членки да се консултират с държавата-членка, предоставила закрилата, в случай на възможно експулсиране;
- подкрепя позоваванията на параграф 11 от Женевската конвенция и Европейското споразумение за прехвърляне на отговорност;
- допълнително укрепва гаранциите за защита срещу връщане – експулсиране следва да се позволява само на държавата-членка, предоставила международната закрила;
- укрепва гаранциите в случай на прехвърляне на закрилата към друга държава-членка съгласно национални договорености – необходимо е разрешението за дългосрочно пребиваване да бъде изменено по съответен начин;
- добавя специфични позовавания на Женевската конвенция, за да предостави допълнителни гаранции;
- подчертава, че следва да се търси подкрепа за целостта на семействата, като се има предвид обаче, че докладчикът също отчита, че в някои случаи може да не е във висшия интерес на членовете на семейството да бъдат приети обратно заедно с члена на семейството, който е получил статут на дългосрочно пребиваващ. Поради това експулсирането на членове на семейството не следва да бъде автоматично, а да зависи от избора на членовете на семейството и да е в съответствие с действащото законодателство на Съюза.
- отбелязва, че настоящото предложение има за цел да предостави статут на дългосрочно пребиваващи на лица, ползващи се с международна закрила, които са пребивавали законно на територията на ЕС за повече от 5 години. Това им дава възможност за интеграция, което означава възможност да общуват на един от официалните езици на тяхната държава-членка на пребиваване и да повишават осведомеността си относно правата и задълженията си, както и относно основните ценности на държавата-членка на пребиваване. С тази цел държавите-членки следва да предоставят езиково обучение на дългосрочно пребиваващите лица. Държавите-членки следва също така да бъдат насърчавани да разработват програми за обучение относно основните закони и основните ценности на държавата-членка на пребиваване и принципите на демокрацията, правата на човека и равенството, както и правата и задълженията на личността в тази държава-членка.
- [1] COM(2001)127.
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Extension of the scope of Directive 2003/109/EC to beneficiaries of international protection |
|||||||
|
Позовавания |
COM(2007)0298 – C6-0196/2007 – 2007/0112(COD) |
|||||||
|
Дата на представяне на ЕП |
7.6.2007 |
|||||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
LIBE |
|||||||
|
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание |
AFET |
DEVE |
EMPL |
|
||||
|
Неизказано становище Дата на решението |
AFET 14.4.2010 |
DEVE 4.5.2010 |
EMPL 19.5.2010 |
|
||||
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
Claude Moraes 4.3.2010 |
|
|
|||||
|
Разглеждане в комисия |
27.4.2010 |
28.9.2010 |
11.10.2010 |
26.10.2010 |
||||
|
|
15.11.2010 |
29.11.2010 |
|
|
||||
|
Дата на приемане |
29.11.2010 |
|
|
|
||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
27 0 0 |
||||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jan Philipp Albrecht, Simon Busuttil, Cornelia Ernst, Kinga Gál, Kinga Göncz, Ágnes Hankiss, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Juan Fernando López Aguilar, Louis Michel, Claude Moraes, Jan Mulder, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Wim van de Camp, Axel Voss, Renate Weber |
|||||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Ioan Enciu, Franziska Keller, Jean Lambert, Kyriacos Triantaphyllides, Cecilia Wikström |
|||||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Elisabeth Morin-Chartier |
|||||||