ПРЕПОРЪКА относно проекторешението на Съвета за сключване на Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна

9.12.2010 - (05078/2010 – C7‑0036/2010 – 2008/0250(NLE)) - ***

Комисия по международна търговия
Докладчик: David Martin

Процедура : 2008/0250(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0365/2010
Внесени текстове :
A7-0365/2010
Приети текстове :

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекторешението на Съвета за сключване на Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна

(05078/2010 – C7‑0036/2010 – 2008/0250(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (05078/2010),

–   като взе предвид проекта на Временно споразумение за икономическо партньорство между държавите от Тихоокеанския регион, от една страна, и Европейската общност, от друга страна (05558/2/2009),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0036/2010),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по рибно стопанство (A6-0365/2010),

1.  одобрява сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на държавите от Тихоокеанския регион.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Споразумения за икономическо партньорство (СИП)

През 2000 г. страните от АКТБ и ЕС се споразумяха да сключат споразумение за нов търговски режим, съвместим с правилата на Световната търговска организация (СТО), който да замени преобладаващия по това време едностранен режим на търговски преференции, предоставяни от ЕС при внос от страните от АКТБ.

През 2002 г. започнаха преговори за нови споразумения за икономическо партньорство (СИП), с цел те да бъдат сключени до 31 декември 2007 г., като бе известно, че на 1 януари 2008 г. ще да изтече валидността на дерогацията на СТО, обхващаща действащите търговски споразумения между АКТБ и ЕС. Тъй като СИП имат за цел доизграждането и укрепването на процесите на регионална интеграция в АКТБ, преговорите бяха водени на регионално ниво с шест самоопределили се регионални групи по СИП.

Преговорният процес относно СИП включваше всички държави от АКТБ, с цел да се определят широки теми от общ интерес, а конкретните въпроси, представляващи интерес при преговорите, се определяха и продължават да се определят на национално и регионално равнище.

Оттогава КАРИФОРУМ е единствената регионална група, която подписа всестранно СИП.

Предвид вероятността другите преговори да не доведат до сключване на всестранни СИП за всички партньори/региони от АКТБ, беше взето решение да се сключат временни СИП, които да бъдат насочени към търговията със стоки и съвместимостта с правилата на СТО до края на 2007 г., с намерението за договаряне на всестранни СИП през 2008 г.

В Тихоокеанския регион единствено Република Фиджи и Папуа-Нова Гвинея, най-големите икономики в региона, са сключили временно споразумение.

Споразумения за икономическо партньорство (СИП)

„Временните“ споразумения за икономическо партньорство са споразумения за търговия със стоки, чиято цел е да се предотврати прекъсване на търговията между държавите от АКТБ и Европа. Въпреки че временните споразумения могат да се считат за първа стъпка в този процес, от правна гледна точка те са напълно независими международни споразумения, които не водят задължително до пълно СИП.

Следва също да се отбележи, че евентуалното одобрение от Парламента на временно СИП не накърнява позицията на Парламента относно одобрението на всестранно СИП, тъй като процедурата по сключване се отнася до две различни международни споразумения.

Фиджи

Фиджи е островна държава с население от 854 000 жители, 87% от които живеят на двата най-големи от общо 322-та острова. Страната е преминала през политически трудности в миналото, включително военни преврати и напрежение между местните фиджийци и индийците, заселили се тук през 19-ти век.

Други проблеми, пред които страната е била изправена, са проблемите в захарната и текстилната промишленост, загубата на квалифицирана работна ръка поради емиграцията, довела до изтичането на мозъци, както и природните бедствия, в това число и циклони.

В миналото отношенията между ЕС и Фиджи са били насочени към отпускането на помощи за развитие на селските райони и към образованието. Фиджи се ползва с изгоден достъп до пазара на захар (подкрепа чрез съпътстващите мерки към реформата в сектора на захарта). Фиджи пое ангажименти към Европейския съюз по основни въпроси, свързани с правата на човека, демократичните принципи и върховенството на закона. Съветът взе решение за разширяване на политическия диалог между двете групи и създаде рамка за бъдещо сътрудничество.

Папуа-Нова Гвинея

Папуа-Нова Гвинея е най-голямата от островните държави, като обхваща 70% от населението на региона и обема на търговия с ЕС. Тя е етнически разнородна държава и се състои от 344 острова, с около 800 говорими езика. Населението е представено основно от общности с традиционно препитание. Територията на страната е претърпяла екологични щети, причинени от експлоатацията на природните ресурси. Сътрудничеството за развитие се засили чрез по-тясно сътрудничество между правителството на Папуа-Нова Гвинея и най-големия донор на страната - Австралия. Сътрудничеството за развитие между ЕС и Папуа-Нова Гвинея е насочено основно към развитието на селските райони и други, свързани с това въпроси. Развитието на човешките ресурси, управлението на природните ресурси и развитието на образованието се изтъкват като ползотворни дейности за предоставяне на по-добри услуги и генериране на доходи.

Временно споразумение за партньорство между Европейската общност и държавите от Тихоокеанския басейн

Временното споразумение между Папуа-Нова Гвинея, Фиджи и Европейската общност беше парафирано на 14 декември 2007 г. Тези две държави са единствените членове от Тихоокеанския регион, които подписаха това споразумение, а останалите членове на Тихоокеанската регионална група решиха да не го подписват заради ниските си нива на търговия на стоки с ЕС.

Република Фиджи и Папуа-Нова Гвинея сключиха споразумението главно с надеждата да защитят своята захарна промишленост и производство на риба тон, които щяха силно да пострадат от Общата система за преференции.

Временното споразумение обхваща правилата за произход и въпросите за пазарния достъп. По отношение на правилата за произход споразумението включва правилата за произход във връзка с риболова, текстилната промишленост и селското стопанство, които водят до инвестиции и възможности за заетост. Що се отнася до пазарния достъп, ще се гарантира освободен от мита и квоти достъп до пазарите, който ще осигури инвестиции и възможности за заетост. Въпросите за търговията и развитието трябва да се разглеждат в контекста на по-широката регионална рамка. Временното споразумение също изисква правителствата да отстъпят политическо пространство под формата на регулаторни правомощия.

Критики

Преговорите относно временното споразумение бяха обект на сериозна критика от страна на членове на гражданското общество и политици от Тихоокеанския регион. Преговорната стратегия на ЕС беше критикувана по-конкретно заради оказания натиск над Република Фиджи и Папуа-Нова Гвинея да подпишат временното споразумение под заплаха да изгубят преференциален достъп до европейските пазари. Групи на гражданското общество критикуваха тези действия, като привеждаха аргумента, че с тях се намалява равнището на солидарност между тихоокеанските държави. Критиките твърдяха, че мотивацията на ЕС за СИП е само да си осигури достъп до суровини и да гарантира, че съперниците, като например Китай, няма да се сдобият с достъп до тях, или още че тези суровини не са обработени чрез процеси с добавена стойност в своята страна на произход.

Регионално въздействие и последици за отношенията с трети страни

Регионалната солидарност е намаляла значително, според критиците на временното споразумение. СИП се създаваха паралелно с разпадането на всяка регионална група (освен КАРИФОРУМ) под натиска и ограничените срокове за парафиране на временните споразумения. Тихоокеанската регионална група от държави от АКТБ се състои от 14 островни държави с общо население от 7 милиона души. Повече от всеки друг регион, тихоокеанските държави се различават в голяма степен по размер и характеристики. Временните СИП не бива да уронват както политическите интереси, така и обществените настроения за икономическа интеграция в Тихоокеанския басейн.

Споразумението може да има последици и за отношенията между Тихоокеанския регион и неговите най-близки и най-големи търговски партньори: Австралия и Нова Зеландия. Разпоредбите на сегашното споразумение относно търговията със стоки могат да се окажат пречка за бъдещи търговски споразумения с тези страни. Например всички бъдещи търговски концесии, договорени между Тихоокеанския басейн и Австралия (неговия най-голям търговски партньор), трябва да бъдат предоставени и на ЕС. Поради това СИП има последици за бъдещите търговски преговори между държавите от Тихоокеанския регион и Австралия и Нова Зеландия. Тихоокеанското споразумение за по-тесни икономически връзки изисква всяко споразумение, в което встъпват държавите от АКТБ с друга развита страна, да бъде съгласувано с Австралия и Нова Зеландия, които едва ли биха приели да бъдат дискриминирани.

Специфични разпоредби относно правилата за произход

Целта на специфичните разпоредби относно правилата за произход за продукти на рибното стопанство е развитието на местен капацитет за преработка на риба в тихоокеанските държави от АКТБ, за да се създаде местна заетост и приходи. Рибарската промишленост е основен източник на заетост, особено за жените. Според Комисията е налице малък риск от дестабилизиране на пазарите на ЕС с оглед ограничения риболовен капацитет на риболовния флот на тихоокеанските държави, ограничените доставки на изцяло получена на място риба и ограничения местен капацитет за преработка. При все това източници сочат, че в Папуа-Нова Гвинея се разработват някои нови местни предприятия за преработка на риба тон, както и помощни предприятия и инфраструктура, в допълнение към трите действащи предприятия. Затова е важно да се следи отблизо положението и докладчикът приканва Комисията да представи на Парламента доклад за тези специфични аспекти на сектора на рибарството на тихоокеанските държави, както и за управлението на рибните запаси в Тихоокеанския басейн, включително практиките за устойчиво развитие.

Преговори за сключване на всеобхватно СИП

Европейската комисия се надява да сключи всеобхватно споразумение за икономическо партньорство с Тихоокеанската регионална група и преговорите продължават с всичките 14 страни от региона.

Докладчикът, след като се консултира с многобройни представители от Папуа-Нова Гвинея и Република Фиджи, счита, че Европейският парламент следва да даде своето одобрение за сключването на Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна, ако получи твърди ангажименти от Комисията и Съвета, които да гарантират, че:

-     е налице ранно определяне и предоставяне на дела от ресурсите за помощ за търговията. Тези финансови средства следва да бъдат допълнителни средства, а не единствено преобразуване на финансирането по Европейския фонд за развитие. Те следва да са съобразени с приоритетите на Папуа-Нова Гвинея и Република Фиджи. Тяхното отпускане следва да бъде навременно, предсказуемо и в съответствие с графиците за изпълнение на националните и регионални стратегически планове за развитие;

-     във всеобхватното СИП е учреден парламентарен комитет, който да наблюдава изпълнението на споразумението, като съставът от страна на ЕП следва да отговаря на този на Съвместния парламентарен комитет Карифорум-ЕС;

-     всеобхватното СИП включва клауза за преразглеждане и оценка на цялостното въздействие, която да се извърши от три до пет години след неговото подписване, с цел определяне на социално-икономическото въздействие на споразумението, включително на разходите и последиците от неговото прилагане;

-     Парламентът получава доклад относно специфичните аспекти на риболовния сектор на тихоокеанските държави така, както са изложени по-горе.

СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (27.10.2010)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно проекта за решение на Съвета за сключване на Междинното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга
(05078/2010 – C7‑0036/2010 – 2008/0250(NLE))

Докладчик по становище: Carmen Fraga Estévez

КРАТКА ОБОСНОВКА

1. Съдържание на предложението

На 23 ноември 2007 г. Европейската комисия и държавите Папуа-Нова Гвинея и Фиджи постигнаха ново временно споразумение, чиято цел е държавите от Тихоокеанския басейн да могат да започнат да се ползват от по-добрите условия на достъп до общностния пазар, предлагани от Европейския съюз в рамките на преговорите за споразумение за икономическо партньорство (СИП). Целта беше същевременно, в очакване на сключването на цялостно СИП, да бъдат предотвратени възможни смущения в търговията между държавите от Тихоокеанския басейн и Европейската общност вследствие на изтичането на 31 декември 2007 г. на валидността на търговските преференции, предоставяни по силата на Споразумението от Котону.

По силата на това споразумение, което се прилага временно, считано от 1 януари 2008 г., се премахват, с много малко изключения, митата върху всички продукти с произход от държава от Тихоокеанския басейн. Това премахване на митата важи за всички продукти на рибното стопанство.

Освен това, правилата за произход са подробно посочени в протокол, приложен към споразумението, и съгласно тези правила бива придобит произходът на суровините на държавите от Тихоокеанския басейн, в случая на суровите продукти на рибарството – за продуктите, произлизащи от кораби, плаващи под флага на въпросните страни, дори и тези продукти да са добити извън техните териториални води. Поясняват се по този начин някои критерии (държава на регистрация, държава на флага, собственост на кораба) с цел установяване на достатъчна връзка между корабите и държавите, ползващи се от преференциите.

Определянето на произхода на преработените продукти на рибното стопанство, включително на рибните консерви от позиция SH 1604, принципно подлежи на условия, определящи какво се разбира под достатъчно преработване на суровината, уточнени в приложен към протокола списък. Тези условия установяват граница от 15 % за използване на суровини с друг произход при определяне на произхода на крайните продукти.

При все това, дерогация от това правило дава възможност държава от Тихоокеанския басейн да получи статут за продукти с произход и следователно достъп до пазара на ЕС, при пълно освобождаване от мита, за продуктите от позиция SH 1604, произведени в производствени единици, намиращи се на територията на въпросната държава, от суровини с друг произход, разтоварени на пристанище на същата тази държава. За тази цел страните, желаещи да се ползват от тази дерогация, трябва да уведомят Европейската комисия, че местните суровини не са налични в достатъчно количество за удовлетворяване на нуждите от доставки на преработвателната им промишленост, т.е. капацитетът на корабите, плаващи под техните флагове, не е достатъчен, за да отговори на нуждите на преработвателната им промишленост.

Това означава, че преработвателната промишленост на страните, които се ползват от споразумението, може да изнася в Европейския съюз без облагане с мита преработени рибни продукти с произход от трети флоти и страни, за които общностното законодателство не предвижда такива тарифни преференции.

2. Коментари на докладчика по становище

Докладчикът по становище желае да изрази, на първо място, дълбокото недоволство и неудовлетвореност на сектора на общностното рибарство във връзка с това положение и изтъква тежките отрицателни последици от това споразумение за този сектор, по-специално за сектора на консервираната риба тон, поради включената в споразумението напълно несъразмерна дерогация от обичайно прилаганите правила за произход.

Правилата за преференциален произход имат за основна цел установяването на достатъчна икономическа връзка между внасяните в ЕС продукти и страните, ползващи се от предоставените от нея преференции, така че да се гарантира, че тези преференции не се прехвърлят неправомерно в полза на други държави, за които не са били предназначени. Това е точно обратното на предвижданото в споразумението.

Относно продукт с толкова ниска добавена стойност, какъвто е консервираната риба тон, досега винаги се е предвиждало, във всички прилагани от ЕС споразумения и самостоятелни преференциални режими, крайният продукт да може да се разглежда като продукт с произход единствено ако по-голямата част от използваната е суровина е такава, т.е. ако произлиза от риболов, осъществен от кораби, имащи достатъчна връзка с държавата, ползваща се от преференциите.

Дерогацията, предоставена на държавите от Тихоокеанския басейн и активно използвана от Папуа-Нова Гвинея, превърна тази страна в истински "преразпределителен център" за преработка на огромни количества риба тон от най-различен произход (Филипини, Тайланд, Китай, САЩ, Австралия и т.н.), разтоварвана в пристанищата й, за да бъде трансформирана в набързо създадени на място заводи от оператори от съответните държави, с единствена цел да се възползват от пълното освобождаване от мита, предоставено от ЕС по силата на това временно споразумение (тъй като директният износ на тези държави подлежи било на мито за най-облагодетелствана нация от 24%, било на намалено мито по силата на Общата система на преференции).

Като се има предвид, че по-голямата част от тези страни освен това са в пряка конкуренция с общностните продукти, мащабът на това явление нанесе значителни смущения на пазара на консервираната риба тон и доведе до напълно нелоялна конкуренция спрямо европейската преработвателна промишленост, вече намираща се в неблагоприятно икономическо положение поради много по-високите разходи за работна сила и много-по строгите задължения по отношение на екологичните и санитарни стандарти, до такава степен, че хиляди работни места в този сектор днес се намират в сериозна опасност от закриване. Това също така в сериозен ущърб на останалите държави от АКТБ или бенефициери на Общата система на преференции, които, тъй като не им е предоставена подобна дерогация, могат да разчитат единствено на собствените си суровини за функционирането на преработвателната им промишленост.

Често повтаряните от Комисията аргументи, че става дума за помощ за развитие за държавите от Тихоокеанския басейн чрез мерки за насърчаване на инвестициите в тези държави, не са много убедителни, като се вземе предвид, че построените на място заводи, имащи за цел да се възползват от неочаквано представилата се възможност за дерогация от правилата за произход, са крайно изостанали в оборудването си, използват предимно азиатски персонал, идващ от други държави в региона, вместо местна работна сила, прилагат нищожни възнаграждения и се подозира, че имат отрицателно въздействие върху околната среда.

Без да оспорва положителните страни, които може да има временното споразумение с държавите от Тихоокеанския басейн, комисията по рибно стопанство би искала да обърне внимание на комисията по международна търговия, натоварена да предложи това споразумение на Парламента за одобрение, на вредния и неуместен характер на предвидената от член 6, параграф 6 от Протокол ІІ дерогация от правилата за произход.

Докладчикът приветства многократно изразените уверения от страна на Комисията, че няма да бъде допуснато предоставянето на друга подобна дерогация на който и да било преференциален партньор на ЕС, и счита, че тези гаранции могат да се тълкуват също така като отчитане на факта, че е направена грешка; поради това докладчикът изразява увереност, че – въпреки че вече е прекалено късно да се поправят вредите, нанесени на сектора на рибарството през периода на временното прилагане, това ще бъде прекратено при първа възможност.

******

Комисията по рибно стопанство приканва комисията по международна търговия, която е водеща комисия, да предложи на Парламента да даде своето одобрение за сключването на споразумението, като включи следните точки в проекта за законодателна резолюция:

1.   настоятелно изисква режимът на дерогации от правилата за произход за преработените продукти на рибното стопанство, предвиден в член 6, параграф 6 от Протокол ІІ, приложен към Междинното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга, да бъде прекратен най-късно след края на консултациите, предвидени в буква г) от въпросния параграф;

2.   приканва Комисията да следи окончателното споразумение за партньорство с държавите от Тихоокеанския, намиращо се все още в процес на преговори, да не съдържа никакви дерогации от този вид от правилата за произход за преработени продукти на рибното стопанство.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.10.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Josefa Andrés Barea, Antonello Antinoro, Kriton Arsenis, Alain Cadec, João Ferreira, Carmen Fraga Estévez, Pat the Cope Gallagher, Marek Józef Gróbarczyk, Carl Haglund, Iliana Malinova Iotova, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Britta Reimers, Crescenzio Rivellini, Ulrike Rodust, Struan Stevenson, Catherine Trautmann, Jarosław Leszek Wałęsa

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Diane Dodds

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.12.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, David Campbell Bannerman, Harlem Désir, Christofer Fjellner, Joe Higgins, Yannick Jadot, Metin Kazak, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Keith Taylor, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

George Sabin Cutaş, Małgorzata Handzlik, Salvatore Iacolino, Syed Kamall, Maria Eleni Koppa, Jörg Leichtfried, Michael Theurer, Jarosław Leszek Wałęsa

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Markus Pieper, Giommaria Uggias