Процедура : 2010/2084(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0366/2010

Внесени текстове :

A7-0366/2010

Разисквания :

PV 18/01/2011 - 14
CRE 18/01/2011 - 14

Гласувания :

PV 19/01/2011 - 6.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0016

ДОКЛАД     
PDF 217kWORD 164k
9.12.2010
PE 445.928v02-00 A7-0366/2010

относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции

(2010/2084(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Marisa Matias

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции

(2010/2084(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 168 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,(1)

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно мерките за борба с невродегенеративните заболявания и в частност с болестта на Алцхаймер посредством съвместно планиране на научноизследователски дейности и заключенията на Съвета относно стратегиите на общественото здравеопазване за борба със свързаните с възрастта невродегенеративни заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер,

–   като взе предвид откритията на организацията „Алцхаймер Европа”(Alzheimer Europe), направени по проекта в рамките на ЕС „EuroCoDe” („Европейско сътрудничество в областта на деменцията”) (2006/2008), финансиран от ГД „Здравеопазване и потребители”, и Световния доклад за 2010 г. относно болестта на Алцхаймер, публикуван от Международната федерация на асоциациите за болестта на Алцхаймер (Alzheimer’s Disease International, ADI) във връзка със Световния ден на борбата с болестта на Алцхаймер на 21 септември 2010 г.,

–   като взе предвид резултатите от EuroCoDe („Европейско сътрудничество в областта на деменцията“), европейски проект на „Алцхаймер Европа” (Alzheimer Europe), финансиран от Европейската комисия;

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други деменции (COM(2009) 380 окончателен),

–   като взе предвид, стратегическата цел на ЕС да насърчава доброто здраве в условията на застаряващо население в Европа, установена на базата на бялата книга на Комисията „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС, 2008—2013“, която подчертава необходимостта от увеличаване на научните изследвания в интерес на палиативните грижи и по-доброто разбиране на невродегенеративните заболявания,

–   като взе предвид резолюцията си от 9 септември 2010 г. относно дългосрочните грижи за възрастни хора(2)

–   като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно ролята на жените в едно застаряващо общество,(3)

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0366/2010),

А. като има предвид, че по приблизителни оценки през 2010 г. броят на лицата, страдащи от деменция, от каквото и да е естество, по света възлиза на 35,6 милиона души и че тази цифра, която според изчисленията почти се удвоява на всеки 20 години, може да достигне 65,7 милиона през 2030 г. (доклад за 2010 г. на Международната федерация на асоциациите за болестта на Алцхаймер (Alzheimer’s Disease International), като има предвид, че броят на страдащите от болестта на Алцхаймер е занижен поради трудности при ранното диагностициране,

Б.  като има предвид, че по приблизителни оценки броят на лицата, страдащи от деменция възлиза на 9,9 милиона, като по-голямата част от тези случаи са на болни от болестта на Алцхаймер (доклад за 2010 г. на Международната федерация на асоциациите за болестта на Алцхаймер (Alzheimer’s Disease International)); като има предвид, че невродегенеративните заболявания могат да засегнат хора от всички възрасти, но са една от основните причини за увреждания и зависимост при възрастните хора и че броят на страдащите от тези заболявания се очаква да нарасне драстично до 2020 г. поради по-голямата продължителност на живота и липсата на социален живот сред пенсионерите; като има предвид, че броят на засегнатите хора, почти се утроява, когато се вземе предвид броят на непрофесионалните болногледачи;

В.   като има предвид, че според Световния доклад за 2009 г., посветен на болестта Алцхаймер, в Европа са съсредоточени повече от 28% от всички хора, страдащи от деменция, което я поставя на второ място само след Азия (35%), като същевременно от всички региони по света в западна Европа е най-голям делът на страдащите (19%),

Г.  като има предвид, че населението в Европа застарява, като хората над 80 годишна възраст са най-бързо нарастващата част от населението в повечето европейски държави, като има предвид, че намалява съотношението на работещите спрямо пенсионерите, и като има предвид че поради тази причина деменцията се очаква да бъде едно от основните предизвикателства за устойчивостта на националните социални и здравни системи, включително що се отнася до неинституционалните грижи и институциите за дългосрочни грижи, през следващите десетилетия;

Д. като има предвид, че според някои изчисления (доклад за 2010 г. на Международната федерация на асоциациите за болестта на Алцхаймер (Alzheimer’s Disease International)), общите преки разходи за медицински и социални грижи, свързани с болестта на Алцхаймер, в Европа възлизат на 135,04 милиарда щатски долара,

Е.  като има предвид, че ранното диагностициране може да помогне за управлението на разходите за здравеопазване в Европа,

Ж. като има предвид, че понастоящем Европейският съюз не разполага с достатъчно точна статистика относно деменциите и по-специално невродегенеративните заболявания и че изчисленията варират с коефициент три в зависимост от проучванията; като има предвид, че следователно е задължително да се проведат европейски епидемиологични изследвания въз основа на общи, строго определени показатели,

З.  като има предвид, че последствията от деменцията са както социални, така и икономически, като засягат всички системи на здравеопазването в държавите-членки,

И. като има предвид, че за да се предотвратява икономическото и социалното въздействие на болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция, е необходимо да се инвестира в научни изследвания и ефективни подходи към системите за предоставяне на грижи,

Й. като има предвид, че повечето научни изследвания в тази област се извършват от държавите-членки при сравнително ниско равнище на международна координация, което води до разпокъсване и ограничен обмен на знания и най-добри практики между държавите-членки и като има предвид, че научните изследвания за болестта на Алцхаймер изостават в сравнение с изследванията на други сериозни заболявания в Европа,

К. като има предвид, че скорошните открития на „Алцхаймер Европа” показват, че болестта на Алцхаймер продължава да не се диагностицира успешно и че съществуват много неравенства между държавите-членки по отношение на превенцията, достъпа до лечение и предоставянето на подходящи услуги,

Л. като има предвид, че според настоящи научни изследвания начинът на хранене вероятно играе съществена за развитието на болестта на Алцхаймер и че следователно превенцията на деменция чрез гъвкави интервенции следва да бъде приоритет и следва да се обръща специално внимание на факторите за превенция като например здравословна диета, насърчаване на физическа и когнитивна активност и контрол на сърдечносъдовите рискови фактори като диабет, висок холестерол, хипертония и тютюнопушене,

М. като има предвид, че все повече се засилва убеждението, че въздействието на невродегенеративните заболявания върху населението в Европа е от такъв мащаб, че нито една държава-членка не е в състояние да се справи с него сама; като има предвид, че поради това е необходимо държавите-членки и ЕС да засилят значително сътрудничеството си и съгласуването на своите иновационни и мултидисциплинарни клинични изследвания на причините, начините за превенция и лечение на болестта на Алцхаймер, както и обмена на информация и равнището на финансовите средства в тази област, с цел борба с невродегенеративните заболявания, и по-специално болестта на Алцхаймер, превърнала се в голямо предизвикателство за европейските общества;

Н. като има предвид, че настоящата европейска инициатива няма за цел да замества вече съществуващите национални планове за борба срещу болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, а че трябва да бъде използвана като средство за по-ефективно координиране на европейската изследователска дейност в тази област;

О. като има предвид, че деменцията е не само унищожително разстройство за самите пациенти, но може също така, при липса на подходящи висококачествени услуги, да се превърне в много голяма тежест за техните близки и за техните болногледачи, предвид емоционалните, физическите и финансовите трудности, пред които изправя роднините и приятелите на страдащите от деменция; като има предвид, че във всяко семейство на пациент средно трима души пряко поемат основната тежест на заболяването, което означава, че по тази преценка 19 милиона европейци са директно засегнати от деменциите;

П. като има предвид, че има дефицит на капацитет при институционалните грижи за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер, и че този недостиг ще се влоши в бъдеще; като има предвид, че има недостиг на здравни специалисти и социални работници, полагащи грижи за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер, и че този недостиг ще се увеличава в бъдеще; като има предвид, че същевременно е ясно, че най-доброто за такива хора е да им се помогне да останат в познатата им домашна обстановка;

Р.  като има предвид, че във връзка с полагането на грижи за страдащите от деменция и подкрепата за болногледачите, Европейският съюз и държавите-членки трябва да преследват тройна цел: осигуряване на качествено полагане на грижи за болните, гарантиране на необходимото време за отдих на болногледачите, и осигуряване на възможности за полагане на грижи за болните у дома или в качествени иновативни заведения,

С. като има предвид, че модерните телемедицински услуги могат да предоставят много ефективна подкрепа на пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер, и на техните болногледачи, и могат по този начин да допринасят за по-добро качество на живот на пациентите в позната за тях обстановка и да осигуряват добра алтернатива на институционалните грижи,

Т.  като има предвид, че общественото отношение към болестта на Алцхаймер и хората, засегнати нея, изолира страдащите и техните семейства и близки; като има предвид, че цялостният подход към проблема остава погрешен и води до социалното изключване на хората, страдащи от болестта и техните близки; като има предвид, че следователно е необходимо по-добро разбиране на стигмата, предразсъдъците и дискриминацията, свързани с деменцията, както и проучвания за намиране на начини за предотвратяване на социалното изключване и за насърчаване на активното упражняване на гражданските права, така че да се запази достойнството и уважението към хората с деменция като основа на всяко действие,

У. като има предвид, че повишаването на качеството на живот на пациентите зависи често от емоционалното състояние на техните роднини;

Ф. като има предвид, че групите за помощ представляват подходяща рамка за оказване на колективна подкрепа на роднините на пациентите и за споделяне на тяхната „съзнателната отговорност“;

Х. като има предвид, че болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция не следва да се възприемат като нормален проблем, пред който са изправени отделните индивиди като част от процеса на остаряване като съответно не им се полага подходящо лечение, медицинска помощ и специализирани грижи,

Ц. като има предвид, че въпреки че осведомеността на обществото и научните знания за болестта на Алцхаймер са се увеличили значително, като подчертава най-вече, че болестта се проявява не само с клинични симптоми на деменция, но и още в по-ранен период с появата на предементни състояния, терапевтичните възможности все още се свеждат до симптоматично лечение; като има предвид, че понастоящем съществуват поразителни различия между държавите-членки и дори вътре в тях, и слабости по отношение на обучението и квалификацията на персонала и наличието на необходимото оборудване за диагностика и научни изследвания и като има предвид, че болестта на Алцхаймер често се диагностицира години след настъпването на заболяването и това забавя възможностите за лечение, което би забавило развитието на болестта;

Ч.  като има предвид, че напредъкът, постигнат напоследък в областта на използването на надеждни биомаркери за болестта на Алцхаймер, даде тласък на развитието на нови критерии, определящи болестта на Алцхаймер като клинична единица, обхващаща не само стадий, в който са засегнати паметта и познавателната способност, но и също така по-ранен стадий;

Ш. като има предвид, че болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция не засягат само възрастните, но също могат да се развият и при млади хора; като има предвид, че достъпът до диагностични услуги, научни изследвания и грижи, подкрепа и настаняване следва да бъде подобрен за страдащите от болестта млади хора,

Щ. като има предвид, че повишаването на осведомеността на обществеността и на специалистите относно болестта на Алцхаймер както на национално, така и на европейско равнище, би трябвало да даде на населението способността да разпознава първите признаци на болестта, да потърси ранна диагностика, лечение и услуги още в ранния стадий,

АА.като има предвид, че поставянето на акцента върху предементния стадий на болестта на Алцхаймер би могло да допринесе за подпомагане на разработването на подходящи терапевтични интервенции, водещи до забавяне на развитието на болестта и в крайна сметка до забавяне на проявата на тежкия стадий на болестта на Алцхаймер, т.е. формата на заболяването, съпътствана от най-тежки увреждания,

АБ.като има предвид, че за пациенти, засегнати от болестта на Алцхаймер съществува сериозна и спешна нужда от разработване на ефикасни активни вещества, модифициращи болестта (за разлика от веществата с чисто симптоматично действие), която досега не е задоволена,

АВ.като има предвид, освен това, че диагнозите за болестта на Алцхаймер, поставени в почти 70% от случаите на деменция, не отчитат напълно разнообразието от мозъчни поражения, възникнали при страдащите, и факта, че при младите и възрастните страдащи не се проявява еднаква патологична и клинична картина,

1.  призовава Съвета да обяви деменцията за здравен приоритет на ЕС и настоятелно приканва държавите-членки да разработят конкретни национални планове и стратегии за болестта на Алцхаймер за справяне със социалните и здравните последици на деменцията и осигуряване на социални грижи и подкрепа за лицата с деменция и техните семейства, както беше направено в някои държави-членки, където планът за болестта на Алцхаймер и сходни болести, лансиран през 2008 г. направи възможно координирането на медицински и социални грижи и клинични и основни научни изследвания за тези заболявания на национално равнище;

2.  приветства инициативата на ЕС за съвместно програмиране, подкрепяна от държавите-членки с цел да се даде тласък на научните изследвания в областта на болестта на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания и насърчава Комисията да продължи да предприема мерки за справяне с предизвикателствата по отношение на здравето, обществото, технологиите и околната среда, които са свързани с лечението на болестта на Алцхаймер и на други невродегенеративни заболявания;

3.  призовава Съвета и Комисията да вземат предвид понятието за деменция, когато подготвят бъдещи действия в областта на превантивната здравна политика, а именно във връзка с нейното взаимодействие със сърдечносъдовите заболявания, психичното здраве, физическата активност, образованието в сферата на здравето и новите технологии;

4.  призовава държавите-членки да осигурят на гражданите на ЕС информация относно начина на живот с оглед на забавянето или превенцията на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция, като популяризират идеята: „здравословен начин на живот за здрав мозък”;

5.  предлага Съветът и Комисията да разгледат възможността за обявяване на Европейска година на психичното здраве, която да допълни Световния ден на болните от Алцхаймер, 21 септември, с цел по-голяма обществена информираност относно мозъчните заболявания, свързани със стареенето, и начините за разпознаване и идентифициране на ранните симптоми на тези заболявания, и провеждане на публични информационни кампании за превенцията на тези заболявания и за лечението на мозъчно-съдови болести; тази европейска година следва да даде също така възможност за насърчаване на обмена на добри практики между европейските държави;

6.  посочва, че а) все по-застаряващото население и б) нарастващият натиск върху публичните финанси и частната производителност вследствие на увеличението на разходите за застаряващото население ще породят структурен проблем за държавите-членки; ето защо Европейският съюз следва да възприеме в дългосрочната си стратегия политика на решително насърчаване на принципа на превенцията (по отношение на медицинските практики, както и по отношение на насърчаването на по-здравословен начин на живот). Здравните показатели ще допринесат за значително подобряване на икономическите показатели;

7.  призовава Съвета и Комисията да признаят ролята на асоциациите на пациентите в областта на невродегенеративните заболявания и да ги включат като основен партньор в кампаниите за превенция, информационните кампании и кампаниите за подкрепа на страдащите от деменции, както и в определянето на изследователските програми;

8.  предлага Комисията да обмисли обявяването на „Ден на полагащите грижи за болни“ с цел повишаване на осведомеността и признаване на важната роля на професионалните и непрофесионалните болногледачи навсякъде в Европа;

9.  подчертава неотложността на откриването на ефикасни интервенции, които предотвратяват появата или забавят развитието на болестта на Алцхаймер;

10. призовава Съвета и Комисията да предприемат действия, за повишаване на обществената осведоменост в Съюза относно деменцията, за да се улесни разпознаването на ранните симптоми на деменцията с оглед ранното диагностициране, назначаването на съответното лечение и оказването на подходяща подкрепа,

11. подчертава първостепенното значение на профилактиката, както и значението на ранната диагностика за ефикасни интервенции; подчертава необходимостта и призовава държавите-членки да подобрят епидемиологичните и клиничните данни с цел насочване на пряката научноизследователска работа, рехабилитацията и действията, особено по време на асимптоматичните фази и преди настъпването на инвалидност;

12. отбелязва, че понастоящем не съществува специфична политика относно предотвратяването на болестта на Алцхаймер и следователно призовава за създаване на такава политика, включително и на европейско равнище, която да се основава на необходимостта от запазване на среда, благоприятна за физическата и интелектуална дейност на пациентите, на хранителен режим, съобразен с препоръчания от европейската платформа за хранене, физическа дейност и здраве, както и на насърчаването на всички политики за намаляване на активното или пасивното тютюнопушене;

13. изразява убеденост, че тестовете за ранна диагностика, предложени неотдавна от международната работна група относно новите критерии за болестта на Алцхаймер, научните изследвания във връзка с рисковите фактори и определянето на критерии за ранна диагностика са от съществено значение;

14. насърчава всички държави-членки да вземат активно участие в определянето, разработването и прилагането на общи протоколи за ранна диагностика, да изготвят биомаркери с оглед възползване от появата на нови терапии за деменция и предементни състояния и да определят обща програма за изследвания в областта на невродегенеративните заболявания, като по този начин намалят преобладаващите различия между държавите-членки и вътре в държавите-членки по отношение на диагностиката и лечението; подчертава, че въвеждането на стандартни оперативни процедури за оценка на маркерите на болестта ще бъде от ключово значение за откриването на лекарства и за разработването на по-ефективни, основаващи се на технологиите грижи за пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер;

15. насърчава държавите-членки да гарантират, че лекарствените средства, които забавят проявата на болестта на Алцхаймер, са достъпни за всички пациенти, страдащи от заболяването, а не само за пациенти, при които е диагностициран тежък стадий на Алцхаймер;

16. насърчава Комисията да изготви насоки за разработването и прилагането на обща ранна диагностика, основана на мултидисциплинарна оценка на състоянието на паметта на пациента и адаптирана система за уведомяване и информиране, предоставяща на пациентите и семействата им най-добрата възможна рамка, чрез която да подходят към появата на заболяването;

17. насърчава държавите-членки да създадат специализирани центрове и да осигурят на национално равнище задоволително медицинско оборудване (включително ядрено-магнитен резонанс, чийто принос за изследването на деменциите е безспорен);

18. призовава Съвета и Комисията, когато изготвят плановете за действие за научните изследвания да вземат предвид бързото разпространение на деменцията и на болестта на Алцхаймер и тяхното въздействие;

19. настоятелно призовава държавите-членки да разработят политики за улесняване на достъпа до финансиране за научни изследвания в областта на деменцията и болестта на Алцхаймер, включително изследвания в сферата на превенцията, на база пропорционална на икономическото въздействие на тези заболявания върху обществото;

20. подчертава значението на мултидисциплинарния подход към начините, по които сътрудничеството и съгласуването в областта на изследователската дейност на европейско равнище могат да подобрят знанията, диагностиката, лечението, профилактиката и социалните изследвания за подобряване на благосъстоянието на пациентите, техните семейства и болногледачи; счита, че изследването в областта на одобряването на нови критерии за диагностика, разработването на ранни тестове за скрининг и определянето на рискови фактори за развитието на болестта от предементния до напреднал стадии е от решаващо значение; препоръчва представители на пациентите, здравните организации и доставчиците на медицински услуги да се включат в този процес; при това положение, счита, че има ясна добавена стойност в провеждането на широкообхватни епидемиологични и клинични изследвания на базата на транснационално сътрудничество;

21. признава настоящото значение на подкрепата на Европейския съюз на стойност 159 милиона евро за 34 проекта, свързани с невродегенеративни заболявания; при все това счита, че е от съществено значение в контекста на предстоящата осма рамкова програма за научни изследвания и развитие да се превъзмогне разпокъсания характер на научните изследвания, по-специално относно болестта на Алцхаймер, и да се включат проекти в недостатъчно проучените области на безлекарствена, поведенческа и когнитивна терапия;

22. счита за изключително важни тестовете за ранна диагностика, изследванията на рисковите фактори, както и критериите за ранна диагностика; при това положение, счита, че има ясна добавена стойност в провеждането на широкообхватни епидемиологични и клинични изследвания въз основа на транснационално сътрудничество; счита за също толкова важно европейското проучване на здравето, което ще може чрез когнитивния си модул за тестване да осигури ценна информация относно броя на хората, страдащи от начален стадий на когнитивни нарушения;

23. призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да вземат предвид специфичните нужди на жените в сферата на медицинските и социалните научни изследвания, здравеопазването, заетостта и социалната политика, тъй като жените са два пъти по-засегнати от болестта, а и участват несъразмерно в полагането на грижи за болните;

24. призовава държавите-членки да развиват дългосрочни политики и планове за действие в областта на грижите и превенцията, които да предвиждат и вземат мерки по отношение на социалните и демографските тенденции, и да се съсредоточат върху подкрепата, предоставяна на семействата, които се грижат за пациентите, като по този начин се предостави социална защита на уязвими лица, страдащи от деменция;

25. подчертава значението на превенцията на болестта на Алцхаймер чрез насърчаване на здравословен начин на живот, включително поддържане на ментална и социална активност, поощряване на добър начин на хранене и физическа активност;

26. приканва държавите-членки да разработят стратегически план за действие, който да определя средносрочните до дългосрочните изследователски потребности и цели в областта на невродегенеративните заболявания, включително по отношение на нуждата от предоставяне на грижи, и по-специално във връзка с болестта на Алцхаймер. Тези планове за действие следва да бъдат насочени към укрепване на потенциала на младите изследователи и оказване на подкрепа на иновационните изследователски подходи, основани на публично-частно партньорство; препоръчва насърчаването на развитието на центрове за високи постижения за конкретни научно-изследователски области с участието на представители на пациентите, организациите на болногледачите и на обществени и частни доставчици на здравни услуги;

27. приканва държавите-членки да проучат в сътрудничество с Комисията възможните инициативи, които Комисията би могла да предприеме с цел подпомагане на държавите-членки при разработването и изпълнението на общата програма за научни изследвания,

28. призовава държавите-членки да разработят планове за действие, насочени към подобряване на благосъстоянието и качеството на живот на пациентите, страдащи от болестта на Алцхаймер и други деменции, както и тези на техните семейства;

29. приканва европейските институции да подпомогнат доколкото е възможно центъра за наблюдение и изследване на деменцията към организацията „Алцхаймер Европа“ като полезен инструмент за разпространяване на най-добри практики и резултати от научни изследвания сред пациентите и техните болногледачи;

30. изтъква важността на научните изследвания на връзката, както и на разликата между процеса на стареене и деменцията, както и между деменцията и депресията при по-възрастните хора, а така също и между разликите в пола и различните видове деменция; насърчава държавите-членки, освен това, да стимулират специфични програми в областта на здравеопазването и научните изследвания, които отдават голямо значение на избора и перспективата за пациента и да формулират препоръки, базиращи се на основните принципи за човешко достойнство и социално приобщаване, като същевременно насърчават независимостта и самоопределянето на пациентите;

31. призовава държавите-членки да отделят ресурси за здравни грижи за пациенти, болни от болестта на Алцхаймер, и за обмен на информация и създаване на мрежи с оглед на получените резултати;

32. подчертава значението на помощта у дома за пациентите и за възрастните хора, и съществения принос на организациите с нестопанска цел и доброволческите организации за грижите за пациенти, болни от болестта на Алцхаймер, и за страдащите от други заболявания, свързани с възрастта; насърчава държавите-членки да създадат форми на партньорство с тези организации и да подкрепят дейностите им; призовава държавите-членки освен това да отдадат необходимото доверие и признаване на ролята, която имат неинституционалните грижи, предоставени от близките на болните от тези заболявания;

33. подчертава необходимостта от действия, които се съсредоточават не само върху лечение на болестта на Алцхаймер с лекарствени средства, след като заболяването вече се е развило, но и върху превантивни мерки, включващи режима и начина на хранене, с цел да се намали вероятността от заболяване от болест на Алцхаймер; призовава за провеждане на задълбочени изследвания на въздействието на режима и начина на хранене върху болестта на Алцхаймер, както и за разработване и разпространяване в обществото в рамките на кампании за повишаване на осведомеността на съвети, включително по отношение на храненето, относно предотвратяването на болестта;

34. подчертава, че за постигане на разбиране на психологичните и социалните аспекти на деменция са необходими и научни изследвания в областта на здравната икономика, социалните и хуманитарните науки, както и нефармакологични подходи;

35. счита, че диагностицирането на ранните симптоми на паметови нарушения следва да бъде една от централните области на здравното обслужване на работното място;

36. настоятелно призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да обсъдят създаването на стандарти за безопасност, приложими за институциите, специализирани в грижи за възрастни хора, за общностите, към които те спадат и за условията на полагане на грижи в дома;

37. приканва държавите-членки, в тясно сътрудничество с Комисията и във взаимодействие с научноизследователски организации да изготвят общи насоки за обучението на всички видове персонал, работещ с пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер (медицински и парамедицински), и за обучението и наблюдението на лица от семейството, които полагат грижи и други информирани болногледачи с цел гарантиране на компетентно и ефективно използване на съществуващите ресурси; изтъква бързо растящата нужда от квалифициран персонал, който да работи с лица с деменция;

38. призовава държавите-членки да вземат предвид възможностите, предлагани от стратегиите „ЕС 2020“ „Инициатива за нови работни места“ и „Нови умения за нови работни места“ с цел укрепване на бъдещия капацитет на работната сила за полагане на грижи за хора, страдащи от болестта на Алцхаймер и други видове деменция; в цяла Европа е необходимо да бъдат създадени нови работни места, изискващи специфични умения, така че да се осигурят грижите за едно все по-зависимо застаряващо население;

39. призовава Комисията да използва механизмите на своята водеща инициатива „Съюз за иновации“ в рамките на стратегията „Европа 2020“ и заплануваното пилотно партньорство за активно остаряване в добро здраве (което ще започне в началото на 2011 г.), с цел борба против деменцията в Европа;

40. подчертава, че напредъкът, постигнат напоследък в областта на образните изследвания и биомаркерите проправя пътя за разкриване на тих молекулярен процес и ранни симптоми на болестта на Алцхаймер чрез използване например на маркер, които в момента се изследва, позволяващ да се визуализират амилоидни плаки в мозъка - едно от двете поражения, свързани с тази болест;

41. признава важния принос на семействата, болногледачите и общностите за това, засегнатите пациенти да могат да използват потенциала си и приканва държавите-членки да подпомагат семействата, болногледачите и общностния живот;

42. подчертава значението на психологическата подкрепа за пациентите и техните семейства; подчертава значението на съчетаването на психосоциалния подход към стареенето с резултатите от медицински и биомедицинските научни изследвания; подкрепя необходимостта от научни изследвания в областта на здравната икономика, социално-хуманитарните аспекти и нефармакологичните подходи към лечението, за да се разбират психологическите, икономическите и социалните аспекти на деменцията и за да се насърчава използването на съществуващите технологии (електронно здраве, ИКТ, помощни технологии и т.н.);

43. препоръчва на Комисията да проучи по какъв начин може да бъдат разширени инициативите на ЕС в сферата на правата на хората с деменция, включително по отношение на разпореждания на пациента относно неговото лечение (воля на пациента), както и въпросите, свързани със системите за настойничество;

44. насърчава държавите-членки в плановете си за действие за подпомагане на страдащите от болестта на Алцхаймер да разгледат редуцирането на употребата на антипсихотични лекарства, като се има предвид, че тези лекарства понастоящем обикновено се предписват за борба срещу проявите на деменция, но ползата им се оказва ограничена и те по-скоро водят ежегодно до нарастване на смъртните случаи в резултат от предписването им;

45. подчертава, че трябва да се зачита достойнството на хората, страдащи от болестта на Алцхаймер, и да се премахне отношението на изолация и дискриминация спрямо тях;

46. насърчава държавите-членки и Комисията да разработят нови стимули, базирани на политиката, с цел улесняване на разпространението на информация и стратегии за достъп до пазара на иновативни терапии и тестове за диагностика, в отговор на незадоволените нужди на пациенти, засегнати от болестта на Алцхаймер;

47. насърчава държавите-членки да развиват здравно обслужване и социални грижи, чийто основен принцип е разширяване на обхвата и гарантиране на равен достъп и равенство, да поощряват развитието на предлагането на интегрирани услуги в общностите и в дома в полза на лицата с деменция, независимо от тяхната възраст, пол, етническа принадлежност, материално състояние, увреждане и селско или градско местожителство; насърчава държавите-членки да предприемат действия за борба с тези фактори, които не влияят еднакво върху здравето на населението и чието влияние може да бъде предотвратено; насърчава Комисията и държавите-членки да продължават да събират данни относно неравенствата в сектора на здравеопазването;

48. призовава държавите-членки да не пренебрегват профилактичното лечение, което спомага за забавяне на настъпването на деменция, както и да осигуряват достъпа на пациентите, страдащи от болестта, до достъпни и качествени грижи; обръща вниманието на държавите-членки върху факта, че такива услуги трябва да бъдат защитени в период на фискална консолидация в цяла Европа;

49. призовава държавите-членки да създадат европейска мрежа от свързани помежду си референтни центрове, където ще бъдат съсредоточени опитът при диагностицирането, лечението и грижите при деменции и болестта на Алцхаймер, и чрез които информацията и данните могат да се обменят и оценяват между държавите-членки;

50. насърчава държавите-членки да разработят персонализирани пътеки за мултипрофесионално и мултидисциплинарно полагане на грижи и оказване на подкрепа, координирани от едно лице за контакт от момента на поставяне на диагнозата с цел улесняване на полагането на грижи у дома чрез увеличено използване на универсалните и специализирани служби за помощ и грижи по домовете, автоматизацията на дома и новите информационни и комуникационни технологии;

51. призовава държавите-членки да разработят разнообразни, иновативни и висококачествени съоръжения за почивка на болногледачите като центрове за настаняване и временно приемане, и да проследяват здравето на болногледачите, като например им осигуряват подходящи медицински грижи и психологическа или социална подкрепа;

52. призовава Европейския съюз и държавите-членки да увеличат научните изследвания, да подобрят достъпа до диагностични услуги и да приспособят услугите за полагане на грижи и предоставяне на подкрепа към потребностите на младите болни;

53. насърчава държавите-членки да предоставят на пациентите достъп до нови форми на лечение, чиято терапевтична ефикасност е проверена и установена, веднага след като бъдат налични;

54. настоятелно призовава държавите-членки да подобрят обществената и професионална осведоменост относно деменцията сред специализираните здравни работници и здравните работници с по-ниска специализация или без специализация, сред изработващите политиките в областта на здравеопазването и сред медиите, което да доведе до по-добро разпознаване на симптомите на болестта на Алцхаймер, да спомогне за по-добро разбиране на заболяването и за подобряване на грижите за болните; повишаването на осведомеността трябва да се насочи към различни аспекти, като например диагностика, лечение и подходяща подкрепа;

55. припомня на Комисията доклада на Bowis от 2006 г., който призовава работодателите да въведат мерки за „психично здраве на работното място“ като необходима част от отговорността, която носят по отношение на здравето и безопасността на работното място, с оглед на осигуряване на възможно най-добро интегриране на пазара на труда на лица с психични разстройства, както и че тези политики следва да бъдат публикувани и наблюдавани съгласно съществуващото законодателство, свързано със здравето и безопасността; припомня на Комисията, че Парламентът все още очаква оповестяването на тези политики;

56. подчертава размера на медицинските разходи, до които води болестта на Алцхаймер и други деменции и че е важно да се намерят изпълними решения, които да вземат предвид: преките медицински разходи (включващи разходите на системата на здравеопазването: разходите за специалисти, лекарствени продукти, медицински прегледи и редовни контролни прегледи); преките социални разходи (обхващащи разходите за професионални услуги извън медицинските заведения: услуги, предлагани в дадена общност, грижи в дома, осигуряване на храна, транспорт и настаняване на пациентите в специализирани жилищни центрове за грижа за възрастни хора, където те могат да получават медицинска помощ); и неофициалните разходи (обхващащи разходите, свързани с намалената продуктивност в случаи на удължаване на периода на професионална дейност, загуба на производствена сила в резултат на ранно пенсиониране, болнични или смърт);

57. насърчава държавите-членки да провеждат информационни кампании насочени към широката общественост и отделни групи като ученици, здравни работници и социални работници, като сравняват и обменят опит относно мерките за подкрепа на членовете на семейства, полагащи грижи, и асоциации на пациентите и неправителствени организации, чрез оказването на подкрепа за публикуването и разпространението на информационни брошури, включително онлайн, за обучението и организирането на доброволци и правни, психологически и здравни асистенти, както по домовете, така и в центровете за дневни грижи, както и чрез подпомагане или учредяване на асоциации за болестта на Алцхаймер, в които засегнатите да обменят опит; подчертава колко е важно в рамките на всички кампании за повишаване на осведомеността и образованието да се обръща внимание на способността за разпознаване на симптомите на деменция;

58. насърчава държавите-членки да поощряват доброволния и безплатен скрининг за деменция за тези групи от населението, при които съгласно научните изследвания съществува по-голям риск от развиване на болестта на Алцхаймер или други дементни заболявания;

59. насърчава държавите-членки и Комисията да поощряват разглеждането на потребностите и етичния подход към болните с цел да се гарантира зачитане на човешкото достойнство, и да обмислят правния статут на хората, страдащи от невродегенеративните заболявания, с цел да се предвиди правна рамка за ограничаване на свободата и правната защита за болните;

60. призовава за признаване на асоциациите за болестта на Алцхаймер като основни партньори и за тяхното включване в 1) разработването на препоръки за превенция и най-добри практики и разпространяването им сред гражданите, 2) предоставянето на необходимата информация и подкрепа за хората с деменция и техните болногледачи, 3) защита на интересите и на нуждите на хората с деменция и техните болногледачи пред лицата, разработващи политики и 4) поощряването на партньорствата с медицинските професии с цел осигуряване на цялостен подход; изтъква, че за тази цел европейските институции следва да проучат възможностите на Европейската програма за обществено здраве да предоставя редовно основно финансиране на асоциациите „Алцхаймер Европа“ и насърчава държавите-членки да подкрепят асоциациите за болестта на Алцхаймер на национално равнище;

61. насърчава държавите-членки да създадат групи за подкрепа на здравните работници, които работят в тези институции, на роднините на хоспитализираните пациенти, на роднините, които оказват помощ на пациента в дома, както и на здравните работници, работещи в областта на здравното обслужване по домовете;

62. призовава Съвета, Комисията и държавите-членки заедно с Парламента да насърчават независимостта на хората с деменция и да подкрепят запазването на тяхното достойнство и социално интегриране чрез план за действие в областта на здравето, както и да предоставят информация относно най-добрите практики в сферата на зачитането на правата на уязвимите хора и на борбата срещу лошото отношение към пациенти с деменция;

63. призовава Комисията и Съвета да подпомагат развитието във връзка с изпълнението на научноизследователски проекти, на партньорства между обществени институции и между публични и частни институции, като по този начин включат съоръжения, ресурси и опит от публичния и частния сектор в борбата с последиците от болестта на Алцхаймер и от другите видове деменция;

64. отбелязва значителния напредък, който трябва да се постигне в областта на достъпа до терапевтични изпитвания за пациентите, засегнати от болестта на Алцхаймер и сходни заболявания, за да се гарантира, че новите молекули са ефективни; подчертава, че този проблем следва да бъде засегнат при следващото преразглеждане на директивата на ЕС относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти (2001/20/EО);

65. призовава държавите-членки, в контекста на пагубното въздействие на болестта на Алцхаймер върху паметта и умствените способности, да изработят национални стратегии, позволяващи на органите, отговарящи за оказването на финансова помощ на болните, да извършват мониторинг на тази помощ, за да се гарантира, че тя се използва изключително в полза на болните;

66. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

(1)

ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2010)0313.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2010)0306.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно европейска инициатива за болестта на Алцхаймер и други болести, свързани с деменциите, е основна стъпка по пътя към конкретни предложения за свързване на различните съществуващи политики и начини за справяне с този вид болести. Фрагментираната намеса, неравенството на съществуващите отговори в европейското пространство и фактът, че преобладават неравни условия на достъп и лечение на болестта, са причини, повече от достатъчни, за да бъде обоснована настоящата инициатива. Като се основава на четири основни цели: насърчаване на ранното диагностициране и качеството на живот; подобряване на епидемиологичното познание за болестта и координиране на съществуващите научни изследвания; оказване на подкрепа за солидарността между държавите-членки чрез обмен на добри практики; и накрая, зачитане на правата на хората, страдащи от болести, свързани с деменции, Комисията предлага поредица от мерки, които настоящият доклад цели да задълбочи. Представени са също така допълнителни мерки, насочени по-специално към включване в по-голяма степен на социалното измерение на болестта и на последиците от нея. Освен на тези области, е отделено особено внимание на здравните специалисти и болногледачите, на укрепването на различни здравни системи, на обучението и подкрепата за семейства и лица, които ежедневно се справят с деменцията.

Контекст

Според данните, представени от асоциациите на пациенти, всяка година 1,4 милиона граждани, живеещи в Европа, развиват някакъв вид деменция. На всеки 24 секунди се диагностицира нов случай. Приблизително 1 на всеки 20 души на възраст над 65 години и 1 на всеки 5 на възраст над 80 години страдат от деменция. Счита се, че повече от 8 милиона европейци на възраст между 30 и 99 години, страдат от дегенеративни заболявания на нервната система, брой, който според учените може да се удвоява на всеки 20 години.

Болестта на Алцхаймер е отговорна за повече от половината от тези случаи. Показателно е, че едва 3% от лицата с диагноза са преживели повече от 40 години след като диагнозата им е била поставена. Освен познатите случаи, трябва да се подчертаят неравенствата, които продължават да съществуват при достъпа до диагностика и лечение не само между различните страни, но и в самите страни.

Понастоящем е известно, че дегенеративните заболявания на нервната система представляват една от основните причини за инвалидност при хората в напреднала възраст и че се очаква броят на хората, засегнати от тези болести, да се увеличи значително. Този факт е още по-значителен, като се има предвид увеличаването на средната продължителност на живот и намаляването на съотношението между работещите и пенсионираните лица.

Много от причините за произхода на болестите, свързани с деменции, все още са непознати. При все това е възможно да се определят поредица от рискови фактори, които увеличават възможността от заболяване от болестта на Алцхаймер. Сред тях са високото кръвно налягане, високият холестерол и хомоцистеин; ниски степени на интелектуално стимулиране, социална дейност и физически упражнения; наднормено тегло и диабет; сериозни и повтарящи се мозъчни увреждания. Неотдавна научни изследвания доказаха, че болестта на Алцхаймер може да се развие в резултат на нанасяне на невротоксичен протеин в мозъка. Изглежда потвърден фактът, че не става въпрос за предимно наследствена болест, тъй като броят на семействата, в които болестта се развива в резултат на генетично разстройство, е много нисък. Болестта на Алцхаймер е болест в резултат на съчетаване на различни фактори.

Ранно диагностициране и предимство за превенцията

Често се смесват симптомите на болестта на Алцхаймер с обичайните признаци на стареене. Въпреки научния напредък и повишаването на осведомеността на специалистите от областта на здравеопазването, броят на лицата, на които се поставя диагноза в средна или вече напреднала фаза е все още много висок. Освен това знаем, че обичайно използваният процес за диагностициране на болестта е чрез "изключване на други заболявания". Броят на хората, които имат болестта, но не знаят за това, продължава да бъде висок.

От съществено значение е в центъра на всяка стратегия да се постави превенцията и усилията да се насочат към получаване на възможно най-ранно диагностициране.

Достойнството на пациентите

До момента не е открито никакво лечение за болестта на Алцхаймер. Настоящите начини за лечение се основават на използването на лекарства, които целят смекчаване или стабилизиране на симптомите, свързани с поведенческите и познавателните промени при пациентите. Възможно е да се забавят последиците, но все още не може да се избегне прогресивната загуба на неврони. Поради това е от съществено значение да се засили немедикаментозната намеса, като се насърчават интервенциите, които подобряват благосъстоянието на засегнатите лица. Да се помага на пациентите да живеят с болестта, като се полагат усилия за запазване на самостоятелността им, е пътят към достоен живот за възможно най-дълъг период от време.

Въпреки че симптомите са общи, поради социалните и икономически условия всеки пациент и съответно семейство са засегнати от процеса на болестта по много различен начин. Така например, в не малко случаи роднини на болни са принудени да напуснат работата си, за да се грижат за тях.

Засегнатите лица

Хората, засегнати от болестта на Алцхаймер и други болести, свързани с деменции, както и техните роднини или хората около тях, са поставени в контекст на социална изолация.

Поведенческите и личностни промени в резултат на болестта правят засегнатите лица все по-зависими от други хора. Следва да подчертаем също така, че лицата, засегнати от болестта на Алцхаймер, не са само тези, които страдат от болестта, но също и близките им и хората, които се грижат за тях. Съществува тенденция те да бъдат поставени на втори план в преобладаващата сегашна система. Единствено като се признае сложността на съжителството и деменцията ще може да се допринесе за по-справедлив подход и признаване на всички засегнати страни.

Структура на доклада

Основната насока на настоящия доклад е по-добра координация между държавите-членки и по-ефикасен и солидарен отговор с оглед на превенцията и лечението на хората, които живеят с деменции, по-специално болестта на Алцхаймер, и хората, които ги заобикалят, независимо дали са специалисти от областта на здравеопазването, доставчици на услуги или роднини. За да съществува европейска стратегия в тази област, е от съществено значение различните страни да отдадат предимство на изготвянето на национални планове за действие.

Съсредоточаването на вниманието към ранното диагностициране и превенцията, както и събирането и обработването на епидемиологични данни относно болестта са също съществени стъпки.

След като тези условия бъдат изпълнени, е необходимо интегрирано действие между различните страни - от научните изследвания до предоставянето на здравни грижи. Важно е да се запълнят съществуващите празнини в областта на обучението на специалистите, подкрепата на семействата (както по отношение на грижите, така и по отношение на психологическата помощ), и действията за повишаване на обществената осведоменост за това какво означава състоянието на живот с деменция.

Една европейска стратегия трябва също така да се стреми да осигури наличието на услуги, които гарантират възможно най-голямо покритие, както и да гарантира равенство при достъпа и лечението на пациентите, независимо от техните възраст, пол, финансови възможности и място на пребиваване.

Повишаването на стойността на достойнството на всички пациенти по време на процеса на болестта им и намаляването на съществуващите неравенства трябва да бъдат също приоритетни цели. Този избор предполага по-широко участие на различни заинтересовани страни - от медицински организации до асоциации на пациенти, чиито принос е от основно значение за сближаването на усилията и ефикасността на мерките, които ще бъдат приети.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.11.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sergio Berlato, Milan Cabrnoch, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Jill Evans, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Nick Griffin, Françoise Grossetête, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Gilles Pargneaux, Andres Perello Rodriguez, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Dagmar Roth-Behrendt, Carl Schlyter, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Catherine Soullie, Salvatore Tatarella, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Marisa Matias, Judith A. Merkies, Miroslav Mikolášik, Bill Newton Dunn, Rovana Plumb, Bart Staes, Csaba Sándor Tabajdi, Giommaria Uggias, Thomas Ulmer

Правна информация - Политика за поверителност