ПРЕПОРЪКА ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

27.1.2011 - (16442/1/2010 – C7‑0426/2010 – 2009/0060A(COD)) - ***II

Комисия по развитие
Докладчик: Gay Mitchell

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

(16442/1/2010 – C7‑0426/2010 – 2009/0060A(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (16442/1/2010 – C7‑0426/2010),

–   като взе предвид позицията си на първо четене[1] относно предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2009)0194),

–   като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

–   като взе предвид член 66 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по развитие (A7‑0006/2011),

1.  приема изложената по-долу позиция на второ четене;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПОЗИЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ^[2]*

---------------------------------------------------------

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006 за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 209, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

в съответствие с обикновената законодателна процедура[3],

като имат предвид, че:

(1)         С цел подобряване на ефективността и прозрачността на външната помощ на Общността, през 2006 г. беше създадена нова рамка за планирането и предоставянето на помощ. Рамката съдържа Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП)[4], Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство[5], Регламент (ЕО) № 1934/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход[6], Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на Инструмент за стабилност[7], Регламент (Евратом) № 300/2007 на Съвета от 19 февруари 2007 г. за създаване на Инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност[8], Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света[9] и Регламент (ЕО) № 1905/2006[10],

(2)         Прилагането на Регламент (ЕО) № 1905/2006 разкри непоследователности по отношение на изключението от принципа на недопустимост за финансиране от Съюза на разходи, свързани с данъци, мита и такси. С оглед на това се предлага да бъдат изменени съответните разпоредби на посочения регламент, за да се приведе в съответствие с другите инструменти.

(3)         Комисията следва да разполага с правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на географските стратегически документи, многогодишните индикативни програми и стратегическите документи за тематичните програми, тъй като те допълват Регламент (EО) № 1905/2006 и са с общо приложение. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителния етап, включително на експертно равнище.

(4)         С настоящия регламент не се надхвърля необходимото за постигането на поставените цели в съответствие с член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.

(5)         Регламент (ЕО) № 1905/2006 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1905/2006 се изменя, както следва:

(1)      В член 17, параграф 2, втората алинея се заменя със следното:

„Следващите инструкции относно разпределението на общата сума между бенефициерите се определят от Комисията посредством делегирани актове, в съответствие с член 35 и при спазване на условията, посочени в членове 35а и 35б.“;

(2)      Член 21 се заменя със следния текст:

               „Член 21

           Приемане на стратегически документи и многогодишни индикативни програми

Стратегическите документи и многогодишните индикативни програми, цитирани в членове 19 и 20, както и преразглежданията им, цитирани в член 19, параграф 2 и член 20, параграф 1, а така също и придружаващите мерки, цитирани в член 17, се приемат от Комисията посредством делегирани актове, в съответствие с член 35 и при спазване на условията, посочени в членове 35а и 35б.“;

(3)       В член 22, параграф 3 се заменя със следното:

„3.    Годишните програми за действие се приемат от Комисията, като се отчитат становищата на Европейския парламент и на Съвета.“;

(4)      В член 23 параграфи 3 и 4 се заменят със следния текст:

„3.    Ако разходите за тези мерки превишават 10 милиона EUR, Комисията ги приема, като се отчитат становищата на Европейския парламент и на Съвета. За специалните мерки на стойност под 10 милиона EUR, Комисията изпраща мерките на Европейския парламент и на Съвета за сведение, в срок от един месец след приемане на своето решение.

4.      Изменения в специалните мерки, като например отнасящи се за технически корекции, продължение на периода на изпълнение, пренасочване на средства в рамките на предвидения бюджет, или увеличение или намаление на размера на бюджета с по-малко от 20% от първоначалния бюджет, при условие че тези изменения не засягат първоначалните цели, изложени в решението на Комисията, се съобщават в срок от един месец на Европейския парламент и на Съвета.“;

(5)       Член 25, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.       Помощта на Съюза по принцип не се използва за плащане на данъци, мита или такси в страните бенефициери.“

(6)      В член 33, параграфи 1 и 2 се заменят със следния текст:

„1.    Комисията редовно извършва мониторинг и преразглежда своите програми, и оценява резултатите от изпълнението на географските и тематичните политики и програми, и на браншовите политики и ефективността на програмирането, по целесъобразност посредством независими външни оценки, така че да установи дали са спазени целите, което й позволява да формулира препоръки с оглед подобряване на бъдещите операции. Предложенията от Европейския парламент, националните парламенти или от Съвета за независими външни оценки се вземат надлежно под внимание. Особено внимание се отделя на социалните сектори и на постигнатия напредък за постигане на Целите на хилядолетието за развитие.

2.      Комисията изпраща докладите си с оценка на Европейския парламент и на Съвета за сведение. Резултатите се вземат предвид при проектирането на програмата и разпределението на ресурсите.“

(7)      В член 34, параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Комисията разглежда постигнатия напредък в изпълнението на мерките, предприети съобразно настоящия регламент, и представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад за изпълнението и резултатите, и доколкото е възможно, за основните последствия и въздействия на помощта. Този доклад се представя и на националните парламенти, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.“;

(8)      Член 35 се заменя със следния текст:

„Член 35

Упражняване на делегирането

1.      Правомощието за приемане на делегираните актове, посочени в член 17, параграф 2 и член 21, се предоставя на Комисията за срока на прилагане на настоящия регламент.

2.      След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета.

3.      Правомощията за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на условията, определени в членове 35а и 35б.

Член 35a

Оттегляне на делегирането

1.      Делегирането на правомощия, посочено в член 17, параграф 2 и член 21, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.      Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията, в разумен срок преди да вземе окончателното решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето.

3.      Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. Решението поражда действие незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението за оттегляне не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. Решението се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 35б

Възражения срещу делегирани актове

1.      Европейският парламент или Съветът могат да представят възражения срещу делегиран акт в срок от два месеца от датата на уведомяването.

По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок може да бъде удължен с два месеца.

2.      Ако при изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът е повдигнал възражение срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на датата, посочена в него.

Делегираният акт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на този срок, при условие че Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията за намерението си да не отправят възражения.

3.      Ако в рамките на срока, посочен в параграф 1, Европейският парламент или Съветът възрази срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която отправя възражения срещу делегирания акт, посочва основанията си за това.“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в

За Европейския парламент:                      За Съвета:

Председател                                               Председател

• [1]  Приети текстове от 21.10.2010 г., P7_TA(2010)0379.
• [2] ^* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
• [3]           Позиция на Европейския парламент от 21 октомври 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 10 декември 2010 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
• [4]           OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 82.
• [5]           OВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 1.
• [6]           OВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 41.
• [7]           OВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 1.
• [8]           OВ L 81, 22.3.2007 г., стр. 1.
• [9]           OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1.
• [10]           OВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст: какъв е залогът?

В основата си законодателната препоръка, която предлага докладчикът, не засяга по същество регламента за ИСР. Главната цел на препоръката е да защити демократичните прерогативи на Парламента, предвидени в Договора от Лисабон. Като съзаконодател Парламентът трябва да може да контролира наравно със Съвета приемането на стратегически решения относно това къде и как се изразходва помощта за развитие.

В техническо отношение редица решения, които по принцип се вземат от Комисията във връзка с изпълнението на основния акт, отговарят на критериите за „делегирани актове“ (член 290 от ДФЕС). Това ще даде на двата законодателни органа възможността да възразяват ефективно срещу определени проекторешения, предложени от Комисията, или дори да оттеглят делегирането. Докладчикът е убеден, че това ще представлява силна мотивация за Комисията да отчита надлежно предложенията на Парламента, когато изготвя програмите за помощта на ЕС по отношение на разпределението на средства и секторните приоритети. Предоставянето на реални правомощия за контрол и надзор на Европейския парламент, каквито намерения ясно са заявени в Договора от Лисабон, би допринесло значително за намаляването на демократичния дефицит в процеса на вземане на решения в Европейския съюз.

Поради това повечето изменения, предложени на първо четене, имат за цел да гарантират, че процедурата на делегирани актове е включена по подобаващ начин в регламента за ИСР в съответствие с буквата и духа на Договора от Лисабон. Същите изменения бяха предложени в доклада на нашия колега Charles Goerens относно придружаващите мерки за сектора на бананите (A7- 0285/2010), който е изменение на ИСР.

Тъй като процедурата за делегирани актове се прилага и спрямо изготвянето на програмите за другите финансови инструменти в областта на външната дейност, които в момента се преразглеждат - инструмента за стабилност, инструмента за демокрация и права на човека, както и инструмента за сътрудничество с индустриализирани страни, парламентарните комисии, които са водещи по отношение на тези инструменти (AFET и INTA) внесоха идентични изменения на първо четене в Парламента.

Позицията на нашите комисии относно делегираните актове са в съответствие с анализите на правната служба на Парламента и изцяло отговаря на политическата позиция на Парламента, изразена от Председателския съвет на 9 септември 2010 г. „Преговарящите от страна на Парламента следва винаги да настояват за включването на делегирани актове във всички решения, които отговарят на критериите на член 290 от ДФЕС – особено по отношение на целите, избора на приоритети, очакваните резултати и разпределението на финансови средства в широк контекст – с цел запазване на прерогативите на Парламента в тези области“.

Докладчикът отбелязва, че критериите на член 290 са задължителни, което означава, че ако те са изпълнени (какъвто е случаят с външните финансови инструменти), те не могат да бъдат обект на политически преговори или каквито и да било „специални договорености“, тъй като това би било в противоречие с Договора.

Поради това за Парламента в междуинституционалните преговори относно инструментите за външно финансиране става дума не само за гарантиране на ефективен парламентарен контрол, и съответно на демократичен контрол, чрез прилагането на законодателството на ЕС. Тези преговори също така засягат из основи зачитането на Договора от страна на всички институции. Също така си струва да се отчете фактът, че резултатът от преговорите относно използването на делегирани актове за прилагането на финансовите инструменти в областта на външните отношения ще установи солиден прецедент за бъдещите законодателни преговори относно всички финансови инструменти. Ако загубим тази битка, може да се наложи да чакаме нов договор, за да може най-после да получим правомощията, които Договорът от Лисабон ни предоставя в момента.

Процедура

След официалното приемане на позицията на първо четене в комисията по развитие, междуинституционалните преговори започнаха през февруари 2010 г. относно хоризонталния въпрос за делегираните актове в инструментите за външно финансиране. Поради категоричния отказ на Съвета да предостави на Парламента полагащата му се роля в управлението на финансовите инструменти, както е предвидено в член 290 от ДФЕС, без да отправи алтернативно предложение, за да удовлетвори законните претенции на Парламента за надлежен демократичен контрол над прилагането на инструментите, не беше постигнат компромис.

На 21 октомври 2010 г. Парламентът приключи с първото четене, като прие законодателна резолюция относно всички инструменти за външно финансиране с голямо мнозинство, подкрепящо въвеждането на процедурата на делегирани актове.

На 10 декември 2010 г. Съветът официално прие своята позиция относно три от четирите инструмента, включително ИСР. В позицията си Съветът отхвърля всички изменения на първо четене, които правят опит да въведат делегирани актове в инструментите, без да предлага алтернативна процедура. Що се отнася до средносрочния преглед на ИСР, само някои от техническите изменения, предложени от Парламента, бяха приети от Съвета.

Съветът призова Парламента да приеме преди края на 2010 г. (т.е. без каквито и да било преговори) Общата позиция на Съвета, което, както Съветът много добре знае, не би било възможно, без изцяло да се пренебрегнат вътрешните процедури на Парламента. Също така Съветът не се консултира с Парламента, за да определят съвместно най-подходящия момент за предаването на неговата позиция, каквото би било изискването в съответствие с член 20 от споразумението относно доброто междуинституционално сътрудничество в областта на съвместното вземане на решения.

-o0o-

Тъй като всички опити за постигане на напредък по досиетата по време на тристранните разговори и контактите на техническо равнище се провалиха, становището на докладчикът е, че Парламентът следва да приеме и отново да заяви възможно най-скоро своята позиция относно делегираните актове на второ четене. С оглед на липсата на алтернативно предложение от съзаконодателя, както и на необходимостта да се предприемат бързи действия в интерес на бенефициентите, Парламентът следва да потвърди отново позицията си от първо четене, без да започва нов дебат на тази фаза относно отделните изменения.

В същото време Съветът следва да бъде призован да реагира възможно най-бързо на позицията на Парламента на второ четене, за да се гарантира, че може да бъде намерено решение и че средствата могат да бъдат освободени възможно най-скоро.

В заключение и в светлината на правните и политическите аргументи, очертани по-горе, докладчикът препоръчва възстановяването на всички изменения от първо четене, които не бяха приети от Съвета.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Финансов инструмент за сътрудничество за развитие (изменение на Регламент (ЕО) № 1905/2006)
Позовавания	16442/1/2010 – C7-0426/2010 – 2009/0060A(COD)
Дата на 1-во четене в ЕП – Номер P	21.10.2010                     T7-0379/2010
Предложение на Комисията	COM(2009)0194 - C7-0043/2009
Дата на обявяване в заседание на получаването на позицията на Съвета на първо четене	16.12.2010 г.
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	DEVE 16.12.2010 г.
Докладчик(ци)        Дата на назначаване	Gay Mitchell 25.1.2011
Разглеждане в комисия	25.1.2011 г.
Дата на приемане	26.1.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Corina Creţu, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, András Gyürk, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Franziska Keller, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Iva Zanicchi, Gabriele Zimmer
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Martin Kastler, Csaba Őry, Patrizia Toia