ДОКЛАД относно ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави-членки

14.3.2011 - (2010/2104(INI))

Комисия по бюджетен контрол
Докладчик: Marian-Jean Marinescu

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави-членки

(2010/2104(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Протокол № 4 относно атомната електроцентрала „Игналина“ в Литва[1] и Протокол № 9 относно блок 1 и блок 2 на атомната електроцентрала „Бохунице V1“ в Словакия[2], приложени към Договора за присъединяване, както и член 30 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз[3],

–   като взе предвид регламентите на Съвета за изпълнението на Протокол № 4 относно атомната електроцентрала „Игналина“ в Литва[4], за изпълнението на Протокол № 9 относно блок 1 и блок 2 на атомната електроцентрала „Бохунице V1“ в Словакия[5] и относно финансовата помощ на Съюза за извеждане от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“ в България („Програма Козлодуй“)[6],

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно използването на финансовите ресурси, определени за извеждане от експлоатация на ядрени инсталации, отработено гориво и радиоактивни отпадъци (COM(2007)0794) и придружаващия документ, озаглавен „Данни за извеждането от експлоатация в ЕС“ (SEC(2007)1654),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 24 октомври 2006 г. относно управлението на финансовите ресурси за извеждането от експлоатация на ядрени мощности, отработено гориво и радиоактивни отпадъци[7],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0054/2011),

А. като има предвид, че трите страни кандидатки за членство в ЕС – Литва, Словакия и България – експлоатираха стари атомни електроцентрали (АЕЦ), за които беше постигнато споразумение да бъдат затворени, и че преговорите за присъединяване доведоха до определянето на конкретни дати за затварянето на блоковете на въпросните три АЕЦ,

Б.  като има предвид, че ЕС призна, че преждевременното спиране и последващото извеждане от експлоатация на тези блокове в трите АЕЦ представлява значителна финансова и икономическа тежест, която не може да бъде напълно покрита от въпросните държави-членки, поради което в договорите за присъединяване, както и в последващите регламенти на Съвета за изпълнението на тези договори, беше предвидена финансова помощ за съответните държави-членки; като има предвид обаче, че не беше взето ясно решение дали помощта следва да покрие всички разходи по извеждането от експлоатация или да компенсира всички икономически последици; отбелязва, че и България, и Словакия остават за момента нетни износители на електрическа енергия,

В.  като има предвид, че като част от помощта са предвидени действия в следните основни области:

· извеждане от експлоатация (подготвителна работа за закриването, подкрепа за регулаторните органи, изготвяне на документацията, необходима за извеждането от експлоатация и издаването на разрешения, безопасна поддръжка и наблюдение след закриването, преработка на отпадъците, съхранение и обезвреждане на отпадъците и отработеното гориво, както и демонтажна дейност),

· енергетика (модернизация и подобряване на околната среда на съществуващите съоръжения, подмяна на спрените производствени мощности, повишаване на сигурността на енергийните доставки и енергийната ефективност и други мерки, допринасящи за необходимото преструктуриране и модернизация на енергийната инфраструктура),

· социални последици (подкрепа за персонала на централата предвид поддържането на висока степен на безопасност в периода преди демонтажа след затварянето и преквалификация на кадрите за изпълнение на новите задачи по извеждането от експлоатация),

Г.  като има предвид, че помощ се предоставяше още преди присъединяването и преди затварянето на съответните блокове, и че тези средства се съсредоточаваха в международните фондове за подпомагане на извеждането от експлоатация, докато протичаше административната подготовка,

Д. като има предвид, че извеждането от експлоатация на атомните съоръжения и управлението на произвежданите от тях отпадъци е сложна техническа операция, за която са необходими финансови средства и която предполага отговорност в областта на околната среда и техническа, социална и финансова отговорност,

1.  отбелязва, че Литва, Словакия и България изпълниха своите ангажименти по договорите за присъединяване да затворят съответните блокове в трите АЕЦ своевременно: блок 1 на АЕЦ „Игналина“ беше затворен на 31 декември 2004 г., а блок 2 – на 31 декември 2009 г.; блок 1 на АЕЦ „Бохунице V1“ беше затворен на 31 декември 2006 г., а блок 2 – на 31 декември 2008 г.; блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ бяха затворени на 31 декември 2002 г., а блокове 3 и 4 – на 31 декември 2006 г.;

2.  отбелязва също така, че и трите държави-членки се опитаха да предоговорят своите политически ангажименти относно спирането на реакторите и това доведе до забавяне на процеса;

3.  отбелязва наличието на правно основание за предоставянето на финансова помощ; отбелязва, че сумите се определят всяка година с решение на Комисията, въз основа на отделните годишни комбинирани програмни документи, което дава възможност за контрол върху развитието и финансирането на одобрените проекти;

4.  отбелязва, че поради ограничения опит на ЕС и данни в областта на извеждането на атомни реактори от експлоатация, за финансовата помощ беше взето решение, без да има възможност да се определи финансов таван; отбелязва, че дори след изготвянето на плановете и стратегиите за извеждане от експлоатация все още нямаше ясни условия за определянето на тавани, което означаваше, че решенията за отпускане на допълнителна финансова помощ трябваше да бъдат вземани на всеки отделен етап и за всеки отделен случай;

5.  счита, че целта на помощта от Общността е да се подпомогнат тези три държави-членки да се справят с финансовата и икономическата тежест в резултат на конкретните дати за преждевременно затваряне, и да се покрият разходите за извънредно важните дейности по извеждане от експлоатация, да се инвестира в енергийни проекти с цел намаляване на енергийната зависимост и да се допринесе за смекчаване на социалното въздействие на извеждането от експлоатация на електроцентралите; отбелязва обаче, че и в трите случая разходите за извеждането от експлоатация на електроцентралите са надхвърлили планираната помощ от ЕС и също така е много вероятно да надхвърлят първоначалните прогнози; също така отбелязва, че голяма част от средствата е била използвана за енергийни проекти, а не за основната цел на финансовата помощ, а именно извеждането от експлоатация на АЕЦ;

6.  счита, че концепцията за солидарност на Европейския съюз действително допринася за смекчаването на икономическите последици от предсрочното затваряне на съоръжения в енергийния сектор; отбелязва обаче, че към момента на изготвянето на настоящия доклад самото извеждане от експлоатация е все още в началната си фаза;

7.  отбелязва, че извеждането от експлоатация на въпросните АЕЦ следва да получи най-висок приоритет в интерес на безопасността и здравето на всички хора в Европа;

8.  изразява опасения, че недостигът на финансови средства за мерките по извеждане от експлоатация ще забави извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали и ще бъде заплаха за околната среда и човешкото здраве;

9.  подчертава, че въпросът за безопасността е от изключително значение за извеждането от експлоатация на предсрочно затваряните блокове във въпросните три АЕЦ; следователно приканва Съвета, Комисията и държавите-членки да вземат това предвид във всички бъдещи решения, свързани с извеждането от експлоатация на ядрени мощности като цяло и с тези три програми за извеждане от експлоатация в частност; призовава Комисията да договори подходяща координация с държавите-членки и да установи точен график за изпълнението на проектите;

10. отбелязва със загриженост, че подробните планове за извеждане от експлоатация на въпросните три програми за извеждане от експлоатация все още не са завършени, вследствие на което съществува недостатъчно информация за графиците, разходите по конкретните проекти и източниците на тяхното финансиране; по тази причина настоятелно призовава компетентните национални органи да приключат плановете и Комисията да докладва за този процес и да осигури подробен дългосрочен финансов план за проектите във връзка с извеждането от експлоатация; приканва Комисията ясно да опише обхвата на финансирането на ЕС, необходимо за изпълнението на тези планове;

11. призовава Комисията да проучи начини за промяна на методите на ЕС за финансиране на операциите по извеждане от експлоатация с оглед на стратегиите, използвани в държавите-членки и техните национални административни структури, и за опростяване на правилата относно управлението на средствата, така че те да не засягат безопасността и сигурността на операциите по извеждане от експлоатация;

12. отбелязва липсата на ясно разпределение на отговорността между участниците във финансирането и участниците в процеса на извеждане от експлоатация; счита, че Комисията следва да носи основната отговорност за изпълнението на помощта на ЕС и че следва да се приложи на практика съвместно управление с ЕБВР;

13. счита, че за целите на възлагането на обществени поръчки е желателно да се прилага критерий за реципрочност в рамките на Общността в полза на европейските предприятия, като се прилагат по-специално принципите, посочени в член 58 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност, наред с другото, в енергийния сектор;

14. отбелязва, че общият размер на финансовата помощ от Европейския съюз за трите държави-членки до края на 2013 г. възлиза на 2 847,78 милиона евро; изтъква, че въпреки че съществуват различия между отделните АЕЦ, в частност по отношение на съхранението на горивото, по принцип програмите използват една и съща технология; отбелязва при все това, че има значителни различия по отношение на разпределените суми: „Игналина“ (2 блока): 1 367 милиона евро; „Бохунице“ (2 блока): 613 милиона евро; и „Козлодуй“ (4 блока): 867,78 милиона евро;

15. отбелязва, по данни към края на 2009 г., разликите между държавите-членки по отношение на изплатените суми: „Игналина“ от общо 1 367 милиона евро са поети задължения за 875,5 милиона евро (64,04 %) и са отпуснати 760,4 милиона евро (55,62 %); „Бохунице“: от общо 613 милиона евро са поети задължения за 363,72 милиона евро (59,33 %) и са отпуснати 157,87 милиона евро (25,75 %); „Козлодуй“: от общо 867,78 милиона евро са поети задължения за 567,78 милиона евро (65,42 %) и са отпуснати 363,149 милиона евро (41,84 %), най-вече поради различните срокове за затварянето;

16. счита, че е необходимо фондовете да се управляват и техните средства да се използват по абсолютно прозрачен начин; признава значението на доброто и прозрачно управление на финансовите средства, с адекватен външен надзор, за да се гарантира лоялна конкуренция на енергийния пазар; препоръчва прозрачност и публично участие в тази област;

17. отбелязва следните извършени одити и оценки: „Междинна оценка на помощта за извеждането от експлоатация за Литва и Словакия“ (2007 г.), вътрешни одити на Комисията на трите програми през 2007 г., одити на Централната агенция за управление на проекти, извършени от Европейската сметна палата (ЕСП) през 2008 и 2009 г. по отношение на „Игналина“, одит на ЕСП предвид подготовката на декларацията за достоверност за 2008 г., проучване на осъществимостта на ЕСП през 2009 г.; отбелязва също така текущите дейности: съобщение на Комисията, което се очаква да бъде предоставено в началото на 2011 г., външен финансов одит на Комисията на Фонда за международна помощ за извеждане от експлоатация на АЕЦ „Бохунице“, пълен одит на ЕСП за изпълнението на трите програми;

18. счита, че като се вземат предвид необходимите големи суми, фактът, че този вид усвояване на средствата е новост, неизвестните фактори, които се проявиха в хода на процеса, и многобройните последващи промени, приспособяване и разпределение на допълнителни средства, броят и обхватът на извършваните одити изглежда недостатъчен; изразява съжаление, че междинната оценка на Комисията относно помощта за извеждане от експлоатация за Литва и Словакия през септември 2007 г. не обхващаше България (която по това време вече получаваше помощ);

19. изразява съжаление предвид липсата на годишни доклади от Комисията за Европейския парламент относно използването на финансовите средства, предназначени за извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали; поради това призовава Комисията да осъществява мониторинг и да докладва ежегодно на Парламента относно подобренията при използването на средствата и относно вероятността набраните средства за извеждането от експлоатация на тези конкретни блокове в трите атомни електроцентрали да бъдат усвоени през следващите три години;

20. приканва Комисията да извърши анализ, за да се убеди, че съществува възможност за разпределяне на средства за предстоящи проекти за извеждане от експлоатация до 2013 г., по-специално предвид факта, че разрешенията за извеждане от експлоатация ще бъдат издадени през юли 2011 г. за „Бохунице“ и в края на 2011 г. и в края на 2012 г. – за АЕЦ „Козлодуй“;

21. приканва Комисията да представи сравнителни данни за изпълнението на първоначалните и преразгледаните графици за отделните етапи на процесите за извеждане от експлоатация, както и за мерките в енергийния и социалния сектор, преди каквото и да било разпределение на финансови средства на ЕС;

22. приканва Комисията да докладва за конкретните подобрения, произтичащи от създаването на управителния комитет на държавите-членки през 2007 г., чиято цел е да й съдейства при изпълнението на програмите за подпомагане, както и да даде отчет за процедурните промени оттогава досега;

23. отбелязва, че все още не е завършен одитът на Сметната палата; предполага, че той следва да спомогне за разкриването на целите на използването на средствата и тяхната ефективност, както и че ще представи осъществими предложения за бъдещето и ще оцени допълнителното финансиране, необходимо за изпълнение на извеждането от експлоатация; предполага, че тъй като става дума за цялостен одит на изпълнението, той ще внесе яснота относно това дали:

· средствата са използвани за целите, за които са били предназначени,

· процедурите за обществени поръчки са били правилно подготвени и спазени,

· разпределените средства са спомогнали за все по-безопасното извеждане от експлоатация,

· процедурите за обществени поръчки са гарантирали, че участващите дружества ще осигурят безопасност съобразно стандартите на ЕС,

· има дейности, в които участва ОЛАФ,

· е съществувала добра координация между трите съществуващи програми, с оглед на ефективното използване на натрупания опит и на подготвените и финансирани предишни проекти, и в кои отношения програмите за извеждане от експлоатация са се припокривали (при наличието, например, на няколко сходни проекта, свързани със съхранението, квалификацията на персонала и др., те биха могли да бъдат приспособени от една АЕЦ за друга, което да доведе до икономии);

24. предлага, по отношение на бъдещите дейности, които ще бъдат финансирани от средствата, разпределяни от ЕС през периода 2007–2013 г., изясняването и на други въпроси:

· дали вече съществуващите планове и стратегии са пълни или все още е възможно да се добавят нови дейности и впоследствие допълнителни средства,

· дали цялостният капацитет на временното хранилище и процедурата за избор на окончателно място в държавата-членка за погребване на отработени радиоактивни отпадъци са завършени или не;

· дали все още съществува потребност от разпределянето на допълнителни средства за енергийните проекти или дали е необходимо вниманието да се насочи към проектите за извеждане от експлоатация,

· в случай че досега не е било правено, дали опитът и проектите, използвани за една АЕЦ, следва да се насочат и към другите централи;

25. отбелязва със загриженост липсата на екип на ЕС от координатори и експерти за трите проекта, което щеше да позволи програмата за извеждане от експлоатация да бъде третирана като цялостен пакет въз основа на опита на ЕС, позволявайки по този начин взаимодействие между трите случая;

26. подчертава, че е необходима по-добра координация между трите програми, за да се осигури по-добро планиране на дейностите и споделяне между тях на придобития опит; счита, че Европейският съюз като цяло също може да се възползва от този опит, тъй като всеки реактор се извежда от експлоатация в края на икономическия му живот; по тази причина приканва всички заинтересовани страни да разработят и съберат най-добри практики при извеждане от експлоатация и да гарантират най-доброто използване на придобития опит и получените данни сред останалите държави-членки с атомни електроцентрали;

27. призовава Комисията да създаде координационен екип, който да поеме отговорност за:

· надзора върху изработването на окончателен план с ясен график,

· надзора върху използването на заделените до този момент средства,

· установяването на това дали продължава да съществува необходимост за участие на ЕС, и ако това е така, определяне на точната степен на участие на ЕС,

· вземането на решение относно отговорностите, включително ролята на ЕБВР, и надзора върху приключването на процеса на извеждане от експлоатация;

28. отбелязва, че за финансирането на операциите по извеждането от експлоатация следва да се прилага принципът „замърсителят плаща“ и че ядрените оператори следва да гарантират, че докато функционират ядрените инсталации, се отделят достатъчно финансови средства за покриване на бъдещите разходи по извеждане от експлоатация;

29. отбелязва, че ранното затваряне на реакторите предотврати планираното натрупване на необходимите средства в съответните национални фондове, предназначени за покриването на всички разходи, свързани с извеждането на централите от експлоатация;

30. призовава Комисията, като се вземат предвид различните стратегии, използвани от държавите-членки, да проучи възможностите за хармонизиране на подходите за финансиране на извеждането от експлоатация в ЕС, с цел да се гарантира своевременното натрупване на необходимите финансови средства, без да се правят компромиси с безопасността и сигурността на процеса на извеждане от експлоатация.

АЕЦ „Игналина“

31. приветства факта, че повечето от проектите по програмата „Игналина“ за енергийна ефективност и осигуряване на доставките на електрическа енергия са в процес на изпълнение или вече са изпълнени;

32. отбелязва със загриженост, че ключови проекти за управление на инфраструктурата за отпадъци (проекти за съхраняване на отработеното гориво и хранилище за отпадъци) имаха сериозни закъснения, което доведе до допълнителни разходи спрямо първоначалните прогнози; отбелязва, че наличният марж в системата е почти изчерпан и че забавянията могат да започнат да оказват влияние върху критичния път за целия план за извеждане от експлоатация, с пропорционално увеличение на разходите; призовава Комисията да докладва за резултатите от преоценката на графика на проектите;

33. отбелязва, че голяма част от средствата бяха разпределени за енергийни проекти, че все още се изисква значително финансиране за извеждането от експлоатация и че националните средства не са достатъчни за неговото покриване: държавният фонд за извеждането от експлоатация на АЕЦ „Игналина“ досега е събрал малко над 100 милиона евро (като само техническите разходи по извеждането от експлоатация варират от 987 до 1 300 милиона евро) и значителна част от него е била използвана за проекти, които не са свързани с извеждането от експлоатация; призовава за предприемането на подходящи мерки в тази връзка, особено от държавата-членка;

АЕЦ „Бохунице“

34. приветства напредъка по програмата „Бохунице“;

35. отбелязва, че докато помощ от Общността се предвижда за извеждането от експлоатация на атомните съоръжения и в частност реакторите V1, както и за сигурността на доставките, националният фонд за ядрена енергетика не заделя никакъв специално предназначен източник за финансиране за текущия проект за извеждане от експлоатация на блок А1;

36. отбелязва, че изпълнението на някои проекти за извеждане от експлоатация, като например възстановяването на системата за физическа защита на зоната, проекта за обработка на старите отпадъци и изграждането на временното хранилище за радиоактивни отпадъци на площадката Бохунице, отчете значително забавяне; настоятелно призовава Комисията и словашката страна да предприемат мерки, за да се предотвратят закъсненията и да се избегне застрашаването на планирания напредък на работата по извеждане от експлоатация;

АЕЦ „Козлодуй“

37. приветства общото добро техническо и финансово изпълнение на програма „Козлодуй“ и преразглеждането на стратегията за извеждане от експлоатация на блокове 1 до 4, която беше променена от първоначалната стратегия за отсрочено извеждане от експлоатация на стратегия за незабавно и непрекъснато извеждане от експлоатация;

38. отбелязва със загриженост, че енергийните проекти имат доста висок дял в разпределението на отпуснатите публични средства; призовава Комисията да наблюдава изпълнението на останалите енергийни проекти и да докладва за резултатите; призовава за увеличение на дела на проектите, свързани с извеждането от експлоатация и отпадъците, в оставащия период на програма „Козлодуй“;

39. подчертава необходимостта от широкообхватна административна координация между Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” и АЕЦ „Козлодуй“, които понастоящем отговарят съответно за блокове 1-2 и 3-4; приканва българската страна да анализира и приложи в най-кратки срокове необходимите мерки за подобрение по отношение на това разделено управление, и/или да събере блокове 1-4 под общо управление;

40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на България, Литва и Словакия.

• [1]               OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 944.
• [2]               OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 954.
• [3]               OВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 29.
• [4]               OВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 10.
• [5]               OВ L 131, 23.5.2007 г., стр. 1.
• [6]               OВ L 189, 13.7.2010 г., стр. 9.
• [7]               OВ L 330, 28.11.2006 г., стр. 31.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Трите страни – Литва, Словакия и България, експлоатираха стари съветски ядрени реактори, за които международната общност, в съответствие с многостранната програма за действие на Г7, приета на срещата на високо равнище на Г7 в Мюнхен през 1992 г., стигна до заключението, че не могат да бъдат осъвременени на икономически приемлива цена, за да отговарят на минималните необходими стандарти за безопасност. В контекста на преговорите за присъединяване към Европейския съюз трите страни поеха ангажимент да затворят и впоследствие да изведат от експлоатация тези ядрени реактори на конкретни дати. Като признание на факта, че предсрочното затваряне представлява изключителна финансова тежест, и като израз на солидарност, Европейският съюз се ангажира да предостави адекватна допълнителна финансова помощ за извеждането от експлоатация на тези реактори до края на 2013 г.

В предприсъединителния период на Литва и Словакия беше предоставена помощ посредством програма ФАР[1], между 2004 и 2006 г. беше предоставена помощ съгласно Протоколите към Акта за присъединяване, а от 2007 г. регламентите на Съвета за Литва[2] и Словакия[3] гарантират продължаването на помощта за периода 2007–2013 г.

Що се отнася до България, в предприсъединителния период до 2007 г. ЕС допринесе за извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй“ посредством програма ФАР, за периода 2007–2009 г. беше предоставена помощ съгласно Протокола към Договора за присъединяване (въз основа на избраната тогава стратегия на отсрочено извеждане от експлоатация); през 2009 г. България поиска удължаване на финансовата помощ, за да приложи преразгледана стратегия за незабавно извеждане от експлоатация, а регламентът на Съвета[4] гарантира продължаването на помощта за периода 2007–2013 г.

Преглед на финансовата помощ за държавите-членки от 1999 г. до 2013 г. (милиона евро) съгласно заложеното в основните правни актове (действителни годишни поети задължения, преизчислени спрямо инфлацията):

	1999–2003 г.	2004–2006 г.	2007–2013 г.	Общо
Литва	210	285	837	1332
Словакия	90	90	423	603
България	155	185	510	850
Междинна сума	455	560	1770	2785

До края на 2009 г. действителните суми, за които са поети задължения, достигнаха: 878,5 милиона евро за Литва, 363,7 милиона евро за Словакия и 567,8 милиона евро за България.

Правно основание

В Протокол № 4[5] към Договора за присъединяване Литва пое ангажимент за затваряне на блок 1 от АЕЦ „Игналина“ преди 2005 г. и на блок 2 – най-късно до 31 декември 2009 г., както и за последващо извеждане от експлоатация на тези блокове. През периода 2004–2006 г. Общността трябваше да предостави на Литва допълнителна финансова помощ в подкрепа на нейните усилия по извеждане от експлоатация и предприемане на мерки за преодоляване на последиците от затварянето и извеждането от експлоатация.

Помощта трябваше да възлиза на 285 милиона евро за периода 2004–2006 г. (320 милиона евро след преизчисления спрямо инфлацията).

Помощта трябваше да обхване мерки в подкрепа на извеждането от експлоатация; мерки за подобряване на околната среда в съответствие с достиженията на правото на ЕС, мерки за модернизиране на мощностите за конвенционално производство, които да заместят производствените мощности, и други мерки, произтичащи от решението за затваряне и извеждане от експлоатация на тази централа и допринасящи за необходимото преструктуриране, подобряване на околната среда и модернизиране на секторите за производство, пренос и разпределение на енергия в Литва, както и за увеличаване на сигурността на доставките и енергийната ефективност в Литва.

Помощта трябваше да включва мерки за подпомагане на персонала в електроцентралата за поддържането на висока степен на работна безопасност в АЕЦ „Игналина“ в периодите преди нейното затваряне и по време на извеждането от експлоатация. За определени мерки приносът в рамките на програмата „Игналина“ би могъл да бъде в размер до 100 % от общите разходи. Съюзът пое ангажимент да осигури подходяща допълнителна помощ от Общността за усилията за извеждане от експлоатация след 2006 г., въз основа на същите елементи и принципи.

В Протокол № 9[6] към Договора за присъединяване Словакия пое ангажимент за затваряне на блок 1 от АЕЦ „Бохунице V1“ до 31 декември 2006 г. и блок 2 най-късно до 31 декември 2008 г. и за последващо извеждане от експлоатация на тези блокове. През периода 2004-2006 г. Общността трябваше да предостави на Словакия финансова помощ в подкрепа на нейните усилия по извеждане от експлоатация и предприемане на мерки за преодоляване на последиците от затварянето и извеждането от експлоатация.

Помощта трябваше да възлиза на 90 милиона евро за периода 2004–2006 г.

Решението за предоставяне на помощта и неговото прилагане трябваше да се извършат в съответствие с разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕИО) № 3906/89 на Съвета от 18 декември 1989 г. относно икономическата помощ за някои страни от Централна и Източна Европа[7].

Решенията за продължаване на помощта от ЕС в тази област след 2006 г. трябваше да отчетат, че извеждането от експлоатация на АЕЦ „Бохунице V1“ ще трябва да продължи и след финансовата перспектива за този период и че това представлява значителна финансова тежест за Словакия.

Член 30 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз[8] гласи, че България е спряла окончателно за последващо извеждане от експлоатация блок 1 и блок 2 на АЕЦ „Козлодуй“ и се обвързва с окончателното спиране (през 2006 г.) и последващо извеждане от експлоатация на блок 3 и блок 4 от тази електроцентрала. През периода 2007–2009 г. Общността трябваше да предостави на България финансова помощ в подкрепа на нейните усилия по извеждане от експлоатация и предприемане на мерки за преодоляване на последиците от затварянето и извеждането от експлоатация на блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“.

Помощта трябваше да възлиза на 210 милиона евро (по цени за 2004 г.) и да се отпуска на равни годишни траншове от 70 милиона евро (по цени за 2004 г.) за периода 2007–2009 г.

Помощта трябваше да обхване мерки в подкрепа на извеждането от експлоатация, мерки за подобряване на околната среда в съответствие с достиженията на правото на ЕС, мерки за модернизиране на секторите за конвенционално производство, пренос и разпределение на енергия, мерки за подобряване на енергийната ефективност, мерки за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и подобряване на сигурността на енергийните доставки в България.

През 2006 и 2007 г. Европейският съвет прие нов регламент за Литва[9] и Словакия[10], който беше правното основание за продължаването на помощта от Европейския съюз в тези страни. От средата на 2010 г. нов регламент на Съвета[11] дава правното основание за допълнителна помощ от Европейския съюз за България за 2010–2013 г.

Управление, одит и контрол

Финансовата помощ от Европейския съюз се предостави под формата на финансово участие в три международни фонда за подпомагане на извеждането от експлоатация, управлявани от Европейската банка за възстановяване и развитие. Освен това от 2004 г. насам част от финансовата помощ за Литва се предоставяше и под формата на пряко подпомагане за страната с цел прилагане на разпоредбите на член 2, параграф 4[12] от Протокола за присъединяване посредством национална агенция (Централна агенция за управление на проекти).

През 2007 г. беше създаден управителен комитет на държавите-членки, чиято цел е да съдейства на Комисията при изпълнението на програмите за подпомагане, а процедурите на Комисията бяха променени. Беше подписан Меморандум за разбирателство между Комисията и Европейската банка за възстановяване и развитие и беше създаден съвместен управителен комитет със страните бенефициенти с цел подобряване на координацията на програмата.

Програмата за помощ подлежи на редовни одити и оценки: междинна оценка за Литва и Словакия, която приключи през 2007 г., вътрешни одити на Европейската комисия на трите програми през 2007 г., одит на Централната агенция за управление на проекти, извършен от Европейската комисия и Европейската сметна палата, одит на Европейската сметна палата във връзка с декларацията за достоверност за 2008 г., както и проучване на осъществимостта от Европейската сметна палата относно цялостен одит на изпълнението. Европейската сметна палата извършва понастоящем одити на изпълнението и на трите програми, а през есента на 2011 г. се очаква специален доклад на ЕСП.

Бъдещи перспективи

Като прогноза за 2013 г. – края на настоящата финансова перспектива, въз основа на настоящите постижения се предполага, че големите инвестиционни проекти ще са приключили или ще са близо до своето приключване и новите структури за организация и управление на извеждането от експлоатация ще съществуват и функционират.

Въпреки че забавянията по програмите се доближават до границите, където биха могли да засегнат графиците за извеждане от експлоатация, понастоящем се предполага, че до 2013 г. демонтажните дейности, както и управлението на отпадъците от извеждането от експлоатация и изпълнението на работите от персонала на електроцентралите, ще са започнали.

Последното задължение на Европейската комисия ще бъде поето през 2013 г.; изпълнението на работите, финансирани съгласно тези задължения, ще продължи обаче и след тази дата.

• [1]               Програма за подпомагане на страните от Централна и Източна Европа
• [2]               ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 10.
• [3]             ОВ L 131, 23.5.2007 г., стр. 1.
• [4]             ОВ L 189, 13.7.2010 г., стр. 9.
• [5]             OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 931.
• [6]  OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 931.
• [7]  OВ L 375, 23.12.1989 г., стp. 11.
• [8]  OВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 29.
• [9]             ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 10.
• [10]             ОВ L 131, 23.5.2007 г., стр. 1.
• [11]             ОВ L 189, 13.7.2010 г., стр. 9.
• [12]             „Програма „Игналина“ включва мерки за подпомагане на персонала в електроцентралата за поддържането на висока степен на работна безопасност в АЕЦ „Игналина“ в периодите преди нейното спиране и по време на извеждането от експлоатация на споменатите реактори.“

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (1.3.2011)

на вниманието на комисията по бюджети

относно ефикасността и ефективността на финансирането от ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали в новите държави-членки
(2010/2104(INI))

Докладчик по становище: Zigmantas Balčytis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че в хода на преговорите за присъединяване правителствата на Литва, Словакия и България се съгласиха, в рамките на съответните договори за присъединяване, да преустановят експлоатацията на някои от по-старите ядрени реактори на определени дати за преждевременно затваряне,

Б.  като има предвид, че спирането и последващото извеждане от експлоатация на тези АЕЦ представляваха значителна финансова и икономическа загуба и текуща тежест, които не можеха да бъдат напълно покрити от заинтересованите държави-членки,

В.  като има предвид, че извеждането от експлоатация на атомните съоръжения и управлението на произвежданите от тях отпадъци е сложна техническа операция, за която са необходими финансови средства и която предполага отговорност в областта на околната среда и техническа, социална и финансова отговорност,

1.  отбелязва, че за финансирането на операциите по извеждането от експлоатация следва да се прилага принципът „замърсителят плаща“ и че ядрените оператори следва да гарантират, че докато функционират ядрените инсталации, се отделят достатъчно финансови средства за покриване на бъдещите разходи по извеждане от експлоатация; в тези три случая обаче отказът от експлоатация през целия жизнен цикъл на АЕЦ, които бяха преждевременно затворени, не допусна заделянето на необходимите средства;

2.  отбелязва, че операциите по извеждане от експлоатация могат да представляват риск за общественото здраве, както и за околната среда, ако необходимите мерки не са взети навреме, и че по тази причина следва да бъдат генерирани и заделени достатъчно финансови средства по време на експлоатацията на съоръженията, за да може извеждането от експлоатация на ядрените инсталации да се извършва в съответствие със стандартите за безопасност;

3.  отбелязва, че опитът на ЕС в областта на извеждането от експлоатация на атомни съоръжения е ограничен, поради което подчертава, че въпросът за сигурността е от първостепенно значение за извеждането от експлоатация на въпросните преждевременно затворени АЕЦ, както и че това следва да се има предвид при всяко бъдещо решение от страна на всички заинтересовани страни;

4.  признава значението на доброто и прозрачно управление на финансовите средства, с адекватен външен надзор, за да се гарантира лоялна конкуренция на енергийния пазар; препоръчва прозрачност и публично участие в тази област; счита, че за целите на възлагането на обществени поръчки е желателно да се прилага критерий за реципрочност в рамките на ЕС в полза на европейските предприятия, като се прилагат по-специално принципите, посочени в член 58 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за обществени поръчки от възложители, извършващи дейност, наред с другото, в енергийния сектор;

5.  подчертава необходимостта трите АЕЦ да представят подробен окончателен план за извеждане от експлоатация, който е необходим за изготвянето на финансова схема, благодарение на която да бъдат избегнати рисковете и несигурността;

6.  отбелязва, че преждевременното извеждане от експлоатация има пряко въздействие върху енергийните ресурси (и техните цени) на съответните държави-членки; счита, че разработването на алтернативни и конкурентни източници на енергия с ниски емисии следва да се насърчава при преодоляването на отрицателните последици и че следва да се отдели нужното внимание на създаването на подходящи механизми за компенсация с цел покриване на разходите за извеждане от експлоатация и обезвреждане на отпадъците до определения стадий, от който нататък трите държави ще могат сами да поемат останалите разходи;

7.  подчертава, че е необходима по-добра координация между трите програми, за да се осигури по-добро планиране на дейностите и споделяне на придобития опит; Европейският съюз като цяло също би могъл да се възползва от този опит, тъй като всеки реактор се извежда от експлоатация в края на икономическия си живот; във връзка с това приканва всички заинтересовани страни да гарантират, че се прилагат и събират най-добрите практики в областта на извеждането от експлоатация и че придобитите опит и данни се използват по най-добрия начин от държавите-членки с атомни електроцентрали;

8.  призовава Комисията, като се вземат предвид различните стратегии, използвани от държавите-членки, да проучи възможностите за хармонизиране на подходите за финансиране на извеждането от експлоатация в ЕС, с цел да се гарантира своевременното натрупване на необходимите финансови средства, без да се правят компромиси с безопасността и сигурността на процеса на извеждане от експлоатация;

9.  счита, че ако се хармонизира процедурата за извеждане от експлоатация, следва да се вземат под внимание съответните административни структури на държавите-членки, както и да бъде опростена самата процедура за управление на ресурсите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	28.2.2011
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Robert Goebbels, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Romana Jordan Cizelj, Arturs Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Philippe Lamberts, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Herbert Reul, Paul Rübig, Amalia Sartori, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Antonio Cancian, Francesco De Angelis, Françoise Grossetête, Jolanta Emilia Hibner, Ивайло Калфин, Mario Pirillo, Catherine Trautmann

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	3.3.2011
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Andrea Češková, Jorgo Chatzimarkakis, Luigi de Magistris, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Ville Itälä, Илиaна Ивaнова, Elisabeth Köstinger, Monica Luisa Macovei, Christel Schaldemose, Bart Staes, Georgios Stavrakakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Zuzana Brzobohatá, Derk Jan Eppink, Christofer Fjellner, Monika Hohlmeier, Ивайло Калфин, Marian-Jean Marinescu, Véronique Mathieu, Barbara Weiler
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Adam Gierek