ДОКЛАД относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г.
17.3.2011 - (2011/2042(BUD))
Комисия по бюджети
Докладчик: Francesca Balzani
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2012 г. (2011/2042(BUD))
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 313 и 314 от ДФЕС,
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение (МИС) от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление[1],
– като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“[2],
– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно Съобщението на Европейската комисия относно работната програма на Комисията за 2011 г.[3],
– като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)[4],
– като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно икономическото управление[5],
– като взе предвид актуализираното финансово програмиране на Комисията за периода 2007-2013 г., представено в съответствие с точка 46 от горепосоченото МИС от 17 май 2006 г.,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно насоките за бюджета за 2012 г.,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0058/2011),
Бюджет за 2012 г. под знака на засиленото европейско икономическо управление, механизма на Европейския семестър и целите на стратегията „Европа 2020“ за насърчаване на растежа и заетостта
1. счита, че стратегията „Европа 2020” следва да помогне на Европа да се възстанови от кризата и да излезе от нея по-силна посредством интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на петте водещи цели на ЕС, а именно насърчаване на заетостта, подобряване на условията и публичните разходи за иновации, изследвания и развитие, постигане на целите за изменението на климата и за енергетиката, подобряване на образователното равнище и насърчаване на социалното включване, по-специално чрез намаляване на бедността; припомня, че самите държави-членки одобриха напълно тези пет цели;
2. посочва, че трябва да се гарантира известна съгласуваност между постигането на тези цели и финансирането, отпускано за тях на европейско и национално равнище; настоява, че бюджетната политика на ЕС трябва да бъде в съответствие с този принцип; счита, че Европейският семестър, в качеството си на нов механизъм за засилено европейско икономическо управление, следва да даде възможност да се проучи най-добрият начин за изпълнение на тези пет водещи цели;
3. изразява твърдото си убеждение, че Европейският семестър следва да се стреми към подобряване на координацията и съгласуваността на националните и европейските икономически и бюджетни политики; счита, че той следва да се фокусира върху подобряването на взаимодействието между европейските и националните публични инвестиции, за да се постигнат по-добре общите политически цели на ЕС; отбелязва съществените разлики между структурата на бюджета на ЕС и тази на националните бюджети; счита обаче, че общите публични разходи на ЕС и националните публични разходи за общите политически цели следва да бъдат определени възможно най-скоро;
4. отчита загрижеността на Съвета за икономическите и бюджетните ограничения на национално равнище, но припомня преди всичко, че съгласно разпоредбите на Договора бюджетът на ЕС не може да отчита публичен дефицит; припомня, че през 2009 г. натрупаният публичен дефицит в ЕС като цяло възлизаше на 801 милиарда евро и че бюджетът на ЕС представлява едва 2% от общите публични разходи в ЕС;
5. счита обаче, че поради трудната икономическа обстановка в целия Съюз е по-важно от всякога да се гарантира правилно изпълнение на бюджета на ЕС, качество на разходите и оптимално усвояване на съществуващото финансиране от Общността;
6. счита, че бюджетът на ЕС носи добавена стойност за националните публични разходи, когато стартира, подпомага и допълва инвестиции в онези области на политиката, които стоят в основата на стратегията „Европа 2020“; освен това счита, че бюджетът на ЕС има решаваща роля в подпомагането на ЕС да излезе от настоящата икономическа и финансова криза чрез своя капацитет на катализатор за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в Европа; счита, че бюджетът на ЕС би могъл най-малкото да смекчи последиците от настоящите ограничителни национални бюджетни политики и същевременно да подкрепи усилията на националните правителства; подчертава също така, че предвид своя преразпределителен характер, понижаването на равнището на бюджета на ЕС може да навреди на европейската солидарност и да окаже неблагоприятно въздействие върху темпа на икономическо развитие в много държави-членки; вярва, че един подход „нетен вносител“/„нетен бенефициент“ в прекия смисъл на думата не отчита надлежно косвените последици за страните от ЕС и следователно подкопава общите цели на политиките на ЕС;
7. припомня, че изпълнението на седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ ще изисква огромни по размер, ориентирани към бъдещето инвестиции, които Комисията изчислява на не по-малко от 1 800 милиарда евро до 2020 г. в своето съобщение, озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM (2010)700 окончателен); подчертава, че една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ – а именно насърчаване създаването на работни места и качествена заетост за всички европейци, ще бъде постигната, само ако необходимите инвестиции в образованието, в полза на обществото на знанието, научноизследователската и развойна дейност, иновациите, МСП, зелените и новите технологии се вложат сега и не се отлагат повече; призовава за подновяване на политическия компромис, който съчетава намаляването на публичните дефицити и дългове с насърчаването на такива инвестиции; изразява своята готовност, с оглед увеличаване на въздействието на бюджета на ЕС и принос към отговора на ЕС на икономическата криза, да проучи възможните начини за разширяване обхвата на съществуващите инструменти, за да се засили взаимодействието между бюджета на ЕС и действията на ЕИБ, с цел подпомагане на дългосрочните инвестиции; приветства стартирането от Комисията на обществени консултации относно инициативата „Облигации за проекти по стратегията „Европа 2020“;
8. поради това се противопоставя на опитите за ограничаване или намаляване на бюджетните кредити, свързани с изпълнението на основните цели и седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“; отбелязва, че всеки подобен опит би имал обратен ефект, като най-вероятно ще доведе до провала на стратегията „Европа 2020“, какъвто беше случаят с Лисабонската стратегия; счита, че стратегията „Европа 2020“ може да бъде надеждна, само ако получи достатъчно финансиране и припомня, че Европейският парламент е повдигал многократно този сериозен политически въпрос; потвърждава своето настоятелно искане Комисията да изясни бюджетните аспекти на водещите инициативи и да информира Парламента за бюджетните средства, необходими за изпълнението на стратегията „Европа 2020“;
9. подчертава факта, че бюджетните мерки не са единствения фактор за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, но че усилията в бюджетната сфера трябва да бъдат допълнени с конкретни предложения за опростяване, за да се създаде необходимата среда за постигане на целите на ЕС в областта на заетостта, научните изследвания и иновациите, включително зелените и енергийните технологии; също така изразява убеждението, че постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, включително създаването на нови зелени работни места, е въпрос не само на увеличаване на бюджетните средства, но и на качествено преориентиране на съществуващите политики на ЕС, в това число и ОСП, като се вземат надлежно предвид критериите за устойчивост;
10. освен това счита, че бюджетните кредити за 2012 г., включително в областите, които не са пряко свързани с реализирането на стратегията „Европа 2020“, трябва да се задържат на подходящо равнище, за да се гарантира продължаването на политиките на ЕС и постигането на целите на ЕС и след настоящата икономическа криза;
11. призовава за по-голяма съгласуваност между външните и вътрешните политики на ЕС, като се отчита голямото влияние на международните събития върху икономическата, природната и промишлената среда на ЕС и върху неговата конкурентоспособност и заетост; поради това подчертава необходимостта ЕС да получи необходимите финансови средства, за да може да отговори адекватно на нарастващите глобални предизвикателства и ефективно да защитава и насърчава своите общи интереси и основни ценности, като правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, основните свободи и опазването на околната среда; припомня, че умерените допълнителни разходи на равнище ЕС често могат да генерират пропорционално по-големи икономии на равнище държави-членки;
12. счита, че ЕС трябва да играе важна роля в подпомагането и оказването на финансова подкрепа на арабските страни в този исторически момент от тяхното демократично развитие и икономически и социални промени; в тази връзка приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200));
13. изразява съжаление относно липсата на каквото и да било парламентарно измерение в първото издание на Европейския семестър, въпреки ролята на Европейския парламент и 27-те национални парламента в съответните им бюджетни процедури; вместо това е твърдо убеден, че засилването на парламентарното участие би подобрило значително демократичния характер и прозрачността на този механизъм; подкрепя инициативата на комисията по бюджети да организира, като първа стъпка, среща с националните парламенти, за да се обсъдят общите насоки на бюджета на държавите-членки и ЕС за 2012 г.;
14. приветства поетите публично ангажименти от унгарското и полското председателство за започване на открит и конструктивен диалог с ЕП по бюджетните въпроси през 2011 г.; отново потвърждава готовността си да работи в тясно сътрудничество със Съвета и Комисията, в пълно съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон; очаква настоящите насоки да бъдат взети предвид изцяло по време на бюджетната процедура за 2012 г.;
Устойчивост и отговорност в основата на бюджета на ЕС за 2012 г.
15. отбелязва, че за 2012 г. многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. предвижда общо равнище на бюджетните кредити за поети задължения (БКПЗ) в размер на 147,55 милиарда евро и общ таван на бюджетните кредити за плащания (БКП) в размер на 141,36 милиарда евро; припомня, че във всеки случай тези суми са значително по-ниски (с около 25 милиарда за БКПЗ и около 22 милиарда евро за БКП) от тавана, определен в настоящото решение за собствените ресурси;
16. подчертава, че финансовото програмиране, представено от Комисията на 31 януари 2011 г., представлява индикативен референтен пакет за бюджетните кредити за поети задължения за всяка от съществуващите програми и действия на ЕС; отбелязва, че общият размер на бюджетните кредити за поети задължения може да бъде определен на 147,88 милиарда евро;
17. подчертава, че тези цифри представляват годишна разбивка на многогодишните общи суми, договорени от Парламента и Съвета по време да приемането на тези програми и действия; подчертава, че планираните годишни суми представляват бюджетни кредити, които дават възможност за постигането на целите и приоритетите на ЕС, особено в контекста на стратегията „Европа 2020“; признава обаче, че по някои функции на МФР може да се допусне известна свобода на действие, предвид изключително временния характер на индикативните суми (по-специално по функция 2), предложени от Комисията в този период от годината;
18. посочва, че бюджетът за 2012 г. е шестият от седемте бюджета в рамките на настоящата МФР; счита, че поради тази причина двете направления на бюджетния орган понастоящем имат по-ясен поглед върху пропуските и положителния напредък във връзка със съществуващите многогодишни програми; отбелязва, че вече са извършени средносрочните прегледи на програмите, които са предмет на съвместно вземане на решение, и призовава Комисията да представи всички последици за бюджета в резултат на тези прегледи; в тази връзка подчертава, че ЕП е решен, в случай че се окаже необходимо за оказването на подкрепа и укрепването на политическите приоритети на ЕС, както и за справянето с нови политически потребности, и в тясно сътрудничество със своите специализирани комисии, наред с другото, да се възползва от разпоредбите на точка 37 от Междуинституционалното споразумение (която позволява марж от 5% законодателна гъвкавост);
19. подчертава факта, че оставянето на достатъчно маржове под таваните на всички функции на МФР не е единственото решение, за да се преодолеят непредвидени обстоятелства; посочва хронично недостатъчното финансиране за някои функции на МФР, и по-конкретно за функции 1а, 3б и 4, спрямо нуждите и политическите приоритети на ЕС, одобрени от държавите-членки; счита, че подходът, на който се основават насоките на Съвета за бюджета за 2012 г., не отразява дългосрочна перспектива и би могъл да изложи на риск съществуващите действия и програми, в случай че възникнат непредвидени събития или нови политически приоритети; подчертава, че неотдавнашните събития в няколко северноафрикански страни вече сочат в тази посока, и приканва Комисията да оцени по какъв начин наличните финансови инструменти на ЕС биха могли да се използват за подкрепа на стремежа към демокрация;
20. счита, напротив, че различните механизми за гъвкавост, предвидени от МИС (като например прехвърлянето на разходи между функциите или мобилизирането на инструмента за осигуряване на гъвкавост), са инструменти, които трябва да се използват максимално; припомня, че те трябваше да бъдат използвани всяка година от 2007 г. насам в отговор на различните предизвикателства, които възникнаха; очаква от Съвета да съдейства напълно за тяхното използване и да започне такива дискусии на ранен етап, с цел да се избегнат прекомерно дългите и трудни преговори за тяхното мобилизиране;
21. в тази връзка подчертава, че строгият контрол върху бюджетните кредити за поети задължения ще изисква не само значително преразпределение и промяна на приоритетите, но също така и съвместно определяне на евентуалните отрицателни приоритети и икономии от страна на институциите; настоятелно призовава своите специализирани комисии сериозно да се ангажират в процеса на определяне на ясни политически приоритети във всички области на политики на ЕС; въпреки това подчертава, че за тази цел е необходима по-голяма бюджетна гъвкавост и че може да е необходимо преразглеждане на МФР (например, компенсации между функциите на настоящата МФР), за да може Съюзът да функционира, не само за да се справя с новите предизвикателства, но също така за да се улесни процесът на вземане на решения в рамките на институциите, с цел бюджетните средства да бъдат съобразени с променящите се обстоятелства и приоритети; подчертава, че този процес трябва да бъде напълно прозрачен;
22. подчертава, че засилването на редица политики и новите правомощия, установени на равнище ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон, логично следва да предполагат наличието на допълнителен финансов капацитет за ЕС, като случаят не беше такъв през 2011 г. – първата година след влизането в сила на Договора; припомня на Съвета и Комисията политическата декларация, приложена към бюджета за 2011 г., съгласно която Комисията се задължава да обмисли възможните начини за укрепване на приоритетните области на Договора от Лисабон и да извърши цялостна оценка на нуждите при изготвянето на проектобюджета за 2012 г.; очаква от Комисията да последва този пример, например като предложи успешните пилотни проекти или подготвителни действия във връзка с Договора от Лисабон да бъдат преобразувани в многогодишни програми;
23. счита, че подходът на Комисията към определянето на субсидиите от бюджета на ЕС за децентрализираните агенции на ЕС е надежден и осигурява правилните стимули; подчертава, че предвидените бюджети за агенциите на ЕС далеч не са ограничени единствено до административните разходи, а напротив, допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и целите на ЕС като цяло, определени от законодателния орган; потвърждава необходимостта от внимателно проучване на исканията за нови длъжности във връзка с възложените нови задачи; въпреки това подчертава значението на адекватното финансиране на тези агенции, чиито задачи са се увеличили, за да не се затрудни тяхното изпълнение; призовава за по-специфичен подход по отношение на набирането на специализиран научен персонал с професионален опит, особено когато тези длъжности се финансират изключително от такси и следователно нямат отражение върху бюджета на ЕС; подкрепя работата, извършена от междуинституционалната работна група за бъдещето на агенциите, която беше създадена в началото на 2009 г., и очаква нейните заключения, особено във връзка с горепосочените аспекти;
Равнище на плащанията, неизпълнени поети задължения (RAL) и финансиране на бюджета на ЕС
24. отбелязва, че през 2012 г. равнището на плащанията ще бъде пряк резултат от поетите през предходните години правни и политически задължения; счита, че увеличението спрямо бюджета за 2011 г. е предвидимо и в съответствие с общия профил на плащанията през програмния период 2007-2013 г. (вж. таблицата в приложението);
25. подчертава неотложната необходимост от решаване на въпроса за нарастващото равнище на неизпълнените поети задължения (RAL) в края на 2010 г. (194 милиарда евро, вж. таблицата в приложението); изразява съжаление за позицията на Съвета, който решава относно равнището на плащания предварително, без да взема под внимание точна оценка на действителните нужди; подчертава факта, че равнището на RAL е особено високо по функция 1б; счита, че предложението на Съвета за намаляване на поетите задължения в бюджета на ЕС с цел да се намали равнището на RAL не е трайно решение, тъй като това би било пагубно за постигането на предварително съгласуваните цели и приоритети на ЕС; във връзка с това подчертава ангажимента на Съвета, поет в съвместна декларация с Парламента, относно възможността за разрешаване на появяващите се потребности за плащания през 2011 г. посредством коригиращ бюджет;
26. подчертава, че наличието на известно количество RAL е неизбежно, когато се изпълняват многогодишни програми, и че съществуването на неизпълнени поети задължения по дефиниция изисква извършване на съответните плащания; поради тази причина отправя искане за поддържане на подходящо съотношение между поетите задължения и плащанията и в хода на бюджетната процедура ще направи всичко възможно да намали разликите между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания;
27. споделя становището на Съвета, че реалистичното бюджетиране следва да се насърчава; призовава Комисията да гарантира, че нейният проектобюджет се основава на този принцип; отбелязва обаче, че изпълнението от предходни години, което се подобри през последните години, може да не представлява много точен показател за нуждите през 2012 г. в някои случаи, тъй като изпълнението на някои от програмите би могло да се ускори през 2012 г. и съответно нуждите от плащания да нараснат; подкрепя призива на Съвета към държавите-членки да предоставят по-точни прогнози за изпълнението, по-конкретно с цел да се избегне непълното усвояване на бюджетните кредити, и счита, че по-голямата част от усилията в това отношение следва да бъдат полагани от самите държави-членки, тъй като размерът на проектобюджета на Комисията се определя основно от техните собствени прогнози (особено по функция 2) и капацитет за изпълнение; припомня, че държавите-членки управляват съвместно с Комисията над 80% от финансирането на ЕС; припомня на държавите-членки тяхната правна отговорност при определянето и прилагането на финансовите правила, приложими за получателите на финансиране от ЕС;
28. посочва, че след влизането в сила на Договора от Лисабон защитата на финансовите интереси също е отговорност на държавите-членки; подчертава констатацията на Европейската сметна палата, че системите за управление и контрол в някои от държавите-членки не са напълно ефективни; също така припомня, че все още не е възстановено неправилно изразходваното финансиране по структурните фондове, което възлиза на милиарди евро; отбелязва, че настоящият доклад на ГД „Регионално развитие“ не може да обяви законосъобразността и редовността на разходите на държавите-членки, тъй като някои държави-членки не са изпълнили задължението си да представят своите доклади навреме; посочва, че в резултат на настоящото недостатъчно финансиране за бюджета на ЕС Парламентът може да бъде принуден да определи отрицателни приоритети сред проектите на ЕС и впоследствие да намали техните бюджети;
29. осъзнава факта, че равнището на окончателно извършените плащания всяка година води понякога до т.нар. значителен „излишък“ спрямо първоначално договореното от бюджетния орган равнище на плащанията, което означава, че националните вноски на държавите-членки в бюджета на ЕС съответно намаляват и фискалните им позиции се подобряват; не счита, че опасенията на Съвета по отношение на размера и графика на това „възстановяване“ са от значение за решаването на основния деликатен политически въпрос за финансирането на бюджета на ЕС; по-скоро изразява становище, че неизразходваните плащания от година „n“ следва да се пренасят за следващата бюджетна година („n + 1“), вместо да се приспадат от изчислението на националните вноски на държавите-членки; поради тази причина призовава настоятелно Комисията да внесе амбициозни предложения за създаването на нови и истински собствени ресурси на ЕС, с цел да му бъдат осигурени напълно реални и независими финансови ресурси; освен това настоява всички нови собствени ресурси да се основават на цялостна оценка на въздействието и да бъдат насочени към разработването на начини за укрепване на конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС; призовава Съвета към конструктивно сътрудничество в дебата за справедливи нови собствени ресурси за ЕС;
Административни разходи по раздел III от бюджета на ЕС
30. взема надлежно предвид писмото от 3 февруари 2011 г. от члена на Комисията, отговарящ за финансовото планиране и бюджета, който потвърждава ангажимента на Комисията за нулево увеличение на персонала, както и усилията й за ограничаване на номиналното увеличение (в сравнение с 2011 г.) на бюджетните кредити за административни разходи по функция 5; осъзнава факта обаче, че докато правомощията на ЕС продължават да се увеличават, тази тенденция не може да бъде устойчива в дългосрочен план и може да окаже неблагоприятно въздействие върху бързото и ефективно изпълнение на действията на ЕС;
31. призовава Комисията да проучи дългосрочното отражение на своята политика на възлагане на работа на външни изпълнители и на своя подход за назначаване на все по-голям брой договорно наети служители върху качеството и независимостта на европейската публична администрация; подчертава, че въпреки реализирането на икономии от заплати и пенсии, това води до ситуация, при която все повече служители, работещи за Комисията, не фигурират в щатното й разписание; припомня, че размерът на пенсиите и заплатите се определя от правно обвързващи споразумения, които Комисията трябва да спазва в тяхната цялост;
32. подчертава факта, че в случая на многогодишните програми някои специфични административни разходи (включително тези на изпълнителните агенции) са включени в общия финансов пакет на програмите, заедно с т.нар. „оперативни разходи“; посочва, че навикът на Съвета да съкращава хоризонтално средствата по тези бюджетни редове с цел намаляване на административните разходи неизбежно ще доведе до промяна на целия финансов пакет за тези програми, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решение, и би застрашил бързината и качеството на тяхното изпълнение;
* * * * *
33. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета и на Сметната палата.
- [1] ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2011)0068.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2010)0481.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2010)0376.
- [5] Приети текстове, P7_TA(2010)0224.
ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
15.3.2011 |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
32 4 3 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Damien Abad, Alexander Alvaro, Francesca Balzani, Lajos Bokros, Andrea Cozzolino, James Elles, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Estelle Grelier, Carl Haglund, Lucas Hartong, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Anne E. Jensen, Ивайло Калфин, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, Barbara Matera, Miguel Portas, Dominique Riquet, László Surján, Derek Vaughan, Angelika Werthmann, Jacek Włosowicz |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Antonello Antinoro, Gerben-Jan Gerbrandy, Jürgen Klute, Riikka Manner, María Muñiz De Urquiza, Paul Rübig, Georgios Stavrakakis, Theodor Dumitru Stolojan |
|||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Ádám Kósa |
|||||