ДОКЛАД относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2009 г.

22.3.2011 - (2010/2248(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: George Sabin Cutaş


Процедура : 2010/2248(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0073/2011
Внесени текстове :
A7-0073/2011
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2009 г.

(2010/2248(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид Годишния доклад на Групата на ЕИБ за 2009 г. (доклад за дейността и за корпоративната социална отговорност, финансов доклад и статистически доклад),

–       като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2008 г.[1],

–       като взе предвид своята резолюция от 25 март 2009 г. относно годишните доклади на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие за 2007 г.[2],

–       като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020[3],

–       като взе предвид член 48 от Правилника за дейността,

–       като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A7-0073/2011),

Новият Устав на ЕИБ

1.      приветства внесените от Договора от Лисабон промени, позволяващи повече гъвкавост във дейностите на ЕИБ, свързани с финансиране, включително: дялови участия като допълнение към обичайните дейности на банката; възможността за създаване на клонове и други образувания с цел регулиране на т.нар. специални дейности и осигуряване на по-широки услуги за техническа помощ; и укрепването на Одитния комитет;

2.      припомня внесените от Договора от Лисабон промени, изясняващи целите на финансирането от страна на ЕИБ в трети държави, които трябва да подкрепят общите принципи относно взаимодействието на ЕС с останалата част от света, в съответствие с посоченото в член 3, параграф 5 от ДЕС, а по силата на гаранцията трябва да подкрепят целите на външните действия на ЕС, определени в член 21 от ДЕС;

3.      е запознат с искането от страна на някои държави-членки ЕИБ да поема повече риск при операциите си по финансиране, но обръща внимание на факта, че това не следва да излага на риск кредитния рейтинг ААА на ЕИБ, ключов фактор, позволяващ на ЕИБ да предоставя своите заеми при най-добрите условия;

4.      припомня, че целта на ЕИБ е да подкрепя целите на политиките на ЕС и че Банката се отчита пред Сметната палата, OLAF и държавите-членки на ЕС, както и – на доброволен принцип – пред Европейския парламент;

5.      препоръчва обаче да се обмисли предложението за въвеждане на пруденциален регулаторен надзор по отношение на качеството на финансовото състояние на ЕИБ, точното отчитане на нейните резултати и спазването на правилата за добра стопанска практика;

6.      предлага регулаторният контрол:

         i) да се осъществява от Европейската централна банка на основание член 127, параграф 6 от Договора за функционирането на ЕС;

         ii) или, ако това е невъзможно и на доброволен принцип от страна на ЕИБ, да се провежда от Европейския банков орган със или без участието на един или повече национални регулаторни органи, или от независим одитор;

7.   призовава Комисията до 30 ноември 2011 г. да предостави на Парламента правен анализ на възможните варианти за пруденциален надзор на ЕИБ;

8.   предлага Комисията, съвместно с ЕИБ (с оглед на качеството на човешките ресурси и опита на ЕИБ в областта на финансирането на големи инфраструктурни проекти), да се ангажира с процес на стратегически анализ на финансирането на инвестиции, без да изключва нито един възможен сценарий, включително безвъзмездни средства, освобождаване на средства, вписани от държавите-членки в капитала на ЕИБ, средства на Европейския съюз, вписани в капитала на ЕИБ, заеми, иновативни инструменти, финансов инженеринг, подходящ за дългосрочни проекти без непосредствена възвръщаемост, развитие на гаранционни схеми, създаване на раздел за инвестиции в бюджета на Съюза, финансови консорциуми между европейски, национални и местни органи и публично-частни партньорства;

9.   въпреки това припомня отправените предупреждения и своята загриженост предвид факта, че част от управлението от страна на ЕИБ на програми и фондове на ЕС беше изключено от процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, което създава специфични изисквания за координация между Комисията и ЕИБ и затруднява постигането на общ поглед върху постигнатите резултати; потвърждава своето искане към ЕИБ да представи изчерпателна информация за резултатите: поставени и постигнати цели, причини за евентуално отклонение и резултати от извършените оценки; призовава Комисията да предостави подробна информация за процедурите по координация с ЕИБ и тяхната ефективност;

10. призовава Комисията да получи от ЕИБ декларация относно дейностите със значителен мултипликационен ефект, които са гарантирани от европейския бюджет;

11. подчертава, че в края на 2009 г. гаранциите от бюджета на ЕС достигнаха сумата от 19,2 милиарда евро за кредитите, отпуснати от ЕИБ; подчертава, че това е значителна сума за бюджета на ЕС, и очаква подробно разяснение на свързания риск; счита, че ЕИБ следва също така да разясни разпределянето на лихвите по заеми, получени в резултат на този голям размер на гаранциите;

12. изисква подробни обяснения относно таксите за управление, които ЕИБ получи от бюджета на ЕС;

13. отново предлага Европейският съюз да бъде допуснат да стане акционер на ЕИБ;

Финансиране, предоставяно от ЕИБ в ЕС

Световната финансова криза и нейното отражение върху ЕИБ

14.    приветства съсредоточаването от страна на Банката върху трите области, в които Европа беше най-тежко засегната от кризата, а именно малките и средните предприятия, регионите по цел „Конвергенция“ и действията относно климата;

15.    признава изключително важната роля, която ЕИБ изпълнява при подпомагането на МСП, особено по време на финансова криза и икономически спад, и я призовава да улесни взаимодействието между своята схема за отпускане на общи заеми и безвъзмездните средства от структурните фондове;

16.    посочва важността на МСП за европейската икономика и поради това приветства увеличаването на финансирането, отпуснато от ЕИБ на МСП между 2008 г и 2010 г., с общ размер 30,8 милиарда евро, и признава, че тази сума надвишава годишната целева сума от 7,5 милиарда евро за периода; приветства създаването на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ през март 2010 г. с финансиране в размер на 200 милиона евро от Комисията и Банката; същевременно подчертава трудностите, с които се сблъскват МСП при опитите си да получат заеми, и във връзка с това, призовава ЕИБ да продължи да увеличава прозрачността на своите дейности по отпускане на заеми чрез финансови посредници; за тази цел призовава по отношение на нейните финансови посредници да бъдат установени ясни условия за финансиране и критерии за ефективност на заемите; призовава да бъде въведено задължение за ЕИБ да представя ежегодни доклади относно отпусканите от нея заеми на МСП, включително оценка на достъпността и ефективността на тези заеми, както и на мерките, насочени към постигането на по-висок процент на достигане на средствата до получателите,

17.    препоръчва ролята на ЕИБ да бъде по-целенасочена, избирателна и ефективна, както и ориентирана към резултатите; счита, че в работата си с малките и средните предприятия ЕИБ следва най-вече да си партнира с прозрачни и отговорни финансови посредници, свързани с местната икономика; счита, че по отношение на отпускането на заеми на МСП ЕИБ следва активно да оповестява информация чрез своята интернет страница, по-специално що се отнася до предоставената сума, броя на отпуснатите до момента заеми и регионите и промишлените сектори, за които те са отпуснати; счита, че следва също така да се предоставя информация за условията, които финансовият посредник следва да изпълни;

18.    приветства договарянето на достъпа на ЕИБ до предоставяната от ЕЦБ ликвидност чрез Banque Centrale du Luxembourg с оглед на улесняването на програмите на ЕИБ за отпускане на заеми и управлението на ликвидността;

19.    отбелязва, че целта „Конвергенция“ на политиката за сближаване на ЕС е централна цел за ЕИБ; подчертава добавената стойност от съвместните действия на ЕИБ и Европейската комисия в областта на техническата помощ (JASPERS), чрез което се предоставя допълнителна подкрепа и се осигурява преимущество за интервенцията по линия на структурните фондове;

20.    насърчава ЕИБ да осигури на регионите, обхванати от цел „Конвергенция“, техническата помощ и съфинансирането, от които те се нуждаят, за да могат да усвояват по-голям дял от средствата на тяхно разположение, по-специално за проекти в приоритетните сектори, като транспортна инфраструктура, както и за други проекти за насърчаване на растежа и заетостта и проекти – част от стратегията „Европа 2020“, в съответствие с високи социални стандарти и стандарти в областта на прозрачността и околната среда;

21.    призовава ЕИБ да приведе своите операции в пълно съответствие с целта на ЕС за бърз преход към нисковъглеродна икономика и да приеме план за постепенното прекратяване на предоставянето на заеми за изкопаеми горива, включително заемите за електроцентрали, захранвани с въглища, и за удвояване на усилията за ускоряване на преминаването към възобновяеми енергийни източници и ефективни в енергийно отношение технологии;

22.    изразява своята загриженост поради продължаващата липса на прозрачност по отношение на начина, по който се отпускат и контролират „общите заеми“, що се отнася до управлението на данъците, като следователно счита за необходимо да се гарантира, че кредитополучателите не се възползват от услугите на данъчни убежища, нито прибягват до други практики за укриване на данъци;

23.    призовава за по-голяма съгласуваност между дейностите на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд, най-вече с цел насочеността на фонда да бъде приспособена в по-голяма степен към целите на „Европа 2020“; във връзка с това настоява за разграничаването на дейностите между структурите и оптимизиране на начина, по който се използват техните баланси;

24.    приветства решението на Групата на ЕИБ да си сътрудничи по-тясно с Комисията в рамките на политиката на сближаване във връзка с трите съвместни инициативи JESSICA, JEREMIE и JASMINE, чиято цел е постигането на по-голяма ефикасност и ефективност на политиката на сближаване, както и подсилването на функцията на структурните фондове, свързана с действието им като лостов механизъм; признава, че горепосоченото сътрудничество се оказа полезно и благотворно, особено в контекста на икономическата криза;

Финансиране от ЕИБ след 2013 г.

25.    счита, че е настъпил моментът за значително увеличение на дългосрочните стратегически инвестиции в Европа, като се отдели специално внимание на ключовите области в европейските инфраструктури и сближаване; във връзка с това изисква:

         по-голяма прозрачност на дейността на ЕИБ пред Европейския парламент,

         ясно задължение за отговорност на ЕИБ пред Европейския парламент,

         целенасочено използване на финансовите инструменти;

26.    насърчава ЕИБ да разработи своята оперативна стратегия за периода след 2013 г. в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

27.    счита, че стратегията „Европа 2020“ възприема интересен и положителен подход по отношение на финансовите инструменти; с цел повишаване на ефикасността, изисква ЕИБ и Комисията да отчитат следните цели: опростяване на процедурите и максимално увеличаване на мултиплициращите фактори и на катализиращия ефект на Групата на ЕИБ с цел привличане на инвеститори от публичния и частния сектор;

28.    приканва ЕИБ да продължи да придава важно значение на съвместните инициативи с Комисията в контекста на съвместната си работа с нея, особено по отношение на политиката на сближаване; признава ролята, която изпълняват тези инициативи, на катализатор за по-нататъшното развитие, наред с другото що се отнася до подготовката на следващия програмен период след 2013 г.;

29.    насърчава ЕИБ да представя в своите инвестиционни проекти класация на приоритетите, като използва методологии като анализа на разходите и ползите, за да постигне възможно най-високия мултипликационен ефект върху БВП;

30.    подкрепя участниците като ЕИБ, които са източник на качествени инвестиции, по-специално благодарение на опита на банката в прилагането на иновативни инструменти като например механизма за структурирано финансиране, механизма за финансиране с поделяне на риска и европейския механизъм за чист транспорт;

31.    насърчава разширяването на сливането на безвъзмездните средства от ЕС със заемите от ЕИБ, като средство за засилване на ефекта на лоста на наличните ресурси, при условие че новите финансови инструменти са прецизни, интегрирани и гъвкави;

32.    счита, че обширният опит при създаването и използването на финансови инструменти, придобит през настоящия програмен период, следва да позволи както на Комисията, така и на ЕИБ да излязат извън пределите на текущото приложно поле и употреба на тези инструменти и да приложат новаторски методи, разширявайки обхвата на предлаганите продукти;

33.    счита, че са необходими ясни и отделни цели и правна рамка по отношение на облигациите, които ЕИБ емитира за набиране на собствено финансиране, както и за бъдещите облигации за финансиране на проекти;

34.    посочва факта, че ЕИБ се самофинансира чрез успешно емитиране на общи облигации, подкрепени от всички държави-членки на ЕС;

35.    приветства идеята за облигации за финансиране на проекти, чиято цел е повишаването на кредитните рейтинги на облигации, които самите дружества емитират, в рамките на стратегията „Европа 2020“ и използват за финансиране на европейските инфраструктури в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии и постигане на екологосъобразна икономика; счита, че подобни облигационни емисии за финансиране на проекти биха повлияли положително наличността на капитал за устойчиви инвестиции за насърчаване на растежа и заетостта, допълвайки националните инвестиции и инвестициите от Кохезионния фонд; счита, че този инструмент следва да подобри кредитния рейтинг на избрани проекти и да привлече частно финансиране за допълване на националните инвестиции и инвестициите от Кохезионния фонд;

36.    следователно изисква от Комисията и ЕИБ да представят конкретни предложения за създаването на облигации за финансиране на проекти; подчертава, че Парламентът трябва да бъде изцяло включен в създаването на подобни инструменти и приканва да бъде разгледан въпросът за използването на бюджета на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка като първи по ред буфер, покриващ предварително определена загуба, с ЕИБ в ролята на второстепенен източник на финансиране;

37.    счита, че е налице ясна необходимост от допълнителна подкрепа от страна на ЕИБ в следните области: МСП, дружества със средна капитализация и други ключови проекти за насърчаване на растежа и заетостта като част от стратегията „Европа 2020“;

38.    настоятелно призовава ЕИБ да инвестира в товарни превози в европейския железопътен сектор, както и в други трансевропейски мрежи на товарни превози с акцент върху пристанищата на Средиземно море, Черно море и Балтийско море, с цел тяхното окончателно свързване с европейските пазари;

39.    настоятелно призовава ЕИБ да предоставя повече подкрепа за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа, с цел произвеждане на ефект на лоста за повече инвестиции както от публичния, така и от частния сектор; счита, че и в този случай облигациите за финансиране на проекти могат да служат като допълващ инвестиционен инструмент, наред с бюджета на фонда за трансевропейската транспортна мрежа; настоятелно призовава бъдещите инвестиции да бъдат съсредоточени върху трансграничните участъци на трансевропейската транспортна мрежа, така че да се оптимизира създадената европейска добавена стойност;

40.    настоятелно призовава ЕИБ да инвестира в газопровода „Набуко“ и други важни проекти в рамките на трансевропейските енергийни мрежи, което ще позволи да бъде посрещнато бъдещото търсене на енергия в ЕС, като се диверсифицира групата от страни доставчици на ЕС и се подобри съчетаването на политики на ЕС, и като се спомогне за осъществяването на ангажиментите на Съюза в областта на околната среда;

Финансиране, предоставяно от ЕИБ извън ЕС

Ролята на ЕИБ в присъединяващите се страни

41.    счита, че ЕИБ, като част от дейностите й в присъединяващите се страни, следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху мерките за енергийна ефективност, инфраструктурата в областта на енергията от възобновяеми източници и околната среда, трансевропейските мрежи и трансевропейските енергийни мрежи, както и публично-частните партньорства в съответствие с високите социални и екологични стандарти и стандарти за прозрачност, и че в съответствие с целите на ЕС в областта на климата, тя следва да отдаде приоритет на устойчивите видове транспорт, по-специално железопътния превоз;

42.    счита, че ЕИБ следва да предоставя техническа помощ на присъединяващите се страни, както предвижда новият член 18 от Устава на Банката;

Ролята на ЕИБ за развитието

43.    приветства промените, въведени чрез Договора от Лисабон в член 209, във връзка с член 208 от Договора за ЕО, съгласно който ЕИБ дава своя принос при условията, посочени в нейния устав, за прилагането на мерките, необходими за постигането на целите на политиката на Общността в областта на сътрудничеството за развитие;

44.    припомня, че стратегията и операциите на ЕИБ за финансиране следва да допринасят за общите принципи, ръководещи външната дейност на ЕС, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, за целта за развитие и укрепване на демокрацията и правовата държава, целта за зачитане на правата на човека и основните свободи и за спазването на международните споразумения в областта на околната среда, по които Европейския съюз или неговите държави-членки са страни; припомня, че спазването на разпоредбите на Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда трябва да бъде гарантирано от ЕИБ на всички съответни етапи на проектите;

45.    приветства заключението на Комитета на мъдреците, че следва да се разгледа възможността за разработването на „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“; при все това, настоятелно призовава ЕИБ и другите европейски институции внимателно да подходят към въпроса за приложимостта на този нов подход и неговите възможни последици в дългосрочен план за ефективността на общата външна дейност на ЕС, с цел да бъде избегнато размиване на цялостните политики и цели за развитие, като се създават инструменти без предварителна оценка относно целите и приоритетите, на които те ще служат;

46.    приветства предложеното ново решение, с което ще се засили капацитетът на ЕИБ за подкрепа на целите на ЕС в областта на развитието, ще се заместят регионалните цели с хоризонтални цели на високо равнище и ще се разработят оперативни насоки за всеки регион в рамките на външния мандат; припомня необходимостта от определянето на ясни приоритети, включително източници на възобновяема енергия, градска инфраструктура, развитие на общините, финансови институции под местен контрол;

47.    препоръчва следните стъпки с цел засилване на ролята на ЕИБ в областта на развитието:

а)      разпределяне на по-голям брой специализиран персонал с експертен опит във връзка с въпросите на развитието и развиващите се страни, както и увеличаване на местното присъствие на персонала в трети страни;

б)     увеличаване на дела на местните участници в проектите;

в)     допълнителен собствен капитал в областта на проекти, насочени към развитие;

г)      отпускане на повече безвъзмездни помощи;

д)     проучване на възможността за групиране на дейностите на ЕИБ в трети страни в рамките на единно отделно образувание;

48.    препоръчва ЕИБ да се съсредоточи върху инвестиции за проекти за енергия от възобновяеми източници в развиващите се страни, и по-специално върху Африка на юг от Сахара;

Сътрудничество между ЕИБ и международни, регионални и национални финансови институции

49.    признава, че сътрудничеството между ЕИБ и многостранните банки за развитие, регионалните банки за развитие, европейските двустранни агенции за развитие и публичните и частните финансови институции от развиващите се страни следва да се увеличи с цел подкрепа на политиките на ЕС;

50.    счита, че е необходимо по-голямо сътрудничество при еднакви условия и въз основа на реципрочност с регионалните и националните финансови институции, за да се гарантира по-ефективно използване на ресурсите и насочване към специфични местни потребности;

51.    насърчава подписването на меморандума за разбирателство, който понастоящем се договаря между ЕИБ, ЕБРД и Комисията, с оглед на укрепването на сътрудничеството във всички общи страни на дейност извън ЕС, с двойната цел техните политики на отпускане на заеми да бъдат съгласувани между тях, както и да бъдат съгласувани с политическите цели на ЕС, като например социалното сближаване и защитата на околната среда;

Офшорни финансови центрове

52.    призовава ЕИБ да определи ясни условия за финансиране за финансовите посредници и да докладва за напредъка, постигнат по отношение на прозрачността и повишената отчетност, по-специално по отношение на заемите, отпускани чрез финансови посредници; счита, че ЕИБ следва да актуализира и да направи по-строга своята политика относно офшорните финансови центрове, като излезе извън рамките на съществуващите условия на равнопоставеност съгласно списъците на ОИСР и като вземе предвид всички юрисдикции, които биха могли да допуснат избягване и укриване на данъци;

53.    счита, че не е достатъчно да се разчита на списъка на ОИСР на офшорни финансови центрове и че следва да се прилагат всички международно признати списъци, докато ЕС създаде свой собствен списък; счита обаче, че ЕИБ следва да осъществява собствена независима оценка и мониторинг на съответните отказващи сътрудничество юрисдикции и редовно да оповестява публично резултатите, които биха допълвали анализите от международните референтни списъци и референтните списъци на ЕС;

54.    счита, че ЕИБ не трябва да взема участие в никакви операции, извършвани от отказваща сътрудничество юрисдикция, посочена от ОИСР, Специалната група за финансови действия (FATF) и други компетентни международни организации, както и вследствие на собствената й независима оценка и мониторинг;

55.    счита, че ЕИБ следва да прилага много стриктно своята актуализирана и оповестена политика относно отказващи сътрудничество юрисдикции/офшорни финансови центрове, за да гарантира, че операциите й по финансиране не допринасят за никакви форми на укриване на данъци или изпиране на пари;

56.    отправя искане към ЕИБ да включи в годишния си доклад пред ЕП подробна информация за прилагането на нейната политика относно офшорните финансови центрове, по-специално като докладва относно броя на отхвърлените заявления поради несъответствие и броя на изисканите и изпълнените премествания с цел привеждане в съответствие;

57.    призовава ЕИБ да засили допълнително процеса на активно и навременно оповестяване на информация относно проектите, включително нейните собствени оценки относно въздействието на проектите върху околната среда, както и тяхното социално въздействие и въздействие върху правата на човека и развитието, докладите за мониторинг и последваща оценка;

58.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската инвестиционна банка, Групата на Световната банка, всички банки за регионално развитие, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

  • [1]  Приети текстове, P6_TA(2010)0156.
  • [2]  OВ C 117E, 6.5.2010 г., стр.147.
  • [3]  Приети текстове, P7_TA(2010)0223.

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (1.3.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно годишния доклад на ЕИБ за 2009 г.
(2010/2248(INI))

Докладчик по становище: Jean-Pierre Audy

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. счита, че е настъпил моментът за значително увеличение на дългосрочните стратегически инвестиции в Европа, като се отдели специално внимание на ключовите области в европейските инфраструктури и сближаване; във връзка с това изисква:

- по-голяма прозрачност на дейността на банката пред Европейския парламент,

- ясно задължение за отговорност на ЕИБ пред Европейския парламент,

- целенасочено използване на финансовите инструменти;

2. подкрепя участниците като ЕИБ, които са източник на качествени инвестиции, по-специално благодарение на опита на банката в прилагането на иновативни инструменти като например механизма за структурирано финансиране, механизма за финансиране с поделяне на риска и европейския механизъм за чист транспорт;

3. подкрепя абсолютната необходимост ЕИБ да запази своя рейтинг „AAA“;

4. отново призовава ЕИБ да бъде подложена на пруденциален регулаторен надзор с цел наблюдение на качеството на нейното финансово състояние, точното отчитане на резултатите от нейната дейност и спазването на правилата на добрата професионална практика;

5. предлага регулаторният контрол:

i) да се осъществява от Европейската централна банка на основание член 127,

параграф 6 от Договора за функционирането на ЕС,

ii) или, ако това е невъзможно и на доброволен принцип от страна на ЕИБ, да се провежда от Европейския банков орган със или без участието на един или повече национални регулаторни органи, или от независим одитор;

6. изисква от Комисията до 30 ноември 2011 г. да предостави на Парламента правен анализ на възможните варианти за пруденциален надзор на ЕИБ;

7. предлага Комисията, в сътрудничество с ЕИБ, да изпълни – като се има предвид качеството на човешките ресурси, с които разполага, и се отчита нейният опит във финансирането на големи инфраструктурни проекти – задачата да осъществи стратегически преглед на финансирането на инвестициите, без да изключва никоя хипотеза: безвъзмездни средства, освобождаване на средства, вписани от държавите-членки в капитала на ЕИБ, средства на Европейския съюз, вписани в капитала на ЕИБ, заеми, иновативни инструменти, финансов инженеринг, подходящ за дългосрочни проекти без непосредствена възвръщаемост, развитие на гаранционни схеми, създаване на раздел за инвестиции в бюджета на Съюза, финансови консорциуми между европейски, национални и местни органи, публично-частни партньорства и др.;

8. припомня въпреки това отправените предупреждения и своята загриженост предвид факта, че част от управлението от страна на ЕИБ на европейски програми и фондове беше изключено от процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, което създава специфични изисквания за координация между Комисията и ЕИБ и затруднява постигането на общ поглед върху постигнатите резултати; потвърждава своето искане към ЕИБ да представи изчерпателна информация за резултатите: поставени и постигнати цели, причини за евентуално отклонение и резултати от извършените оценки; призовава Комисията да предостави подробна информация за процедурите по координация с ЕИБ и тяхната ефективност;

9. призовава Комисията да получи от ЕИБ декларация относно дейностите със значителен мултипликационен ефект, които са гарантирани от европейския бюджет;

10. подчертава, че в края на 2009 г. гаранциите от бюджета на ЕС достигнаха сумата от 19,2 милиарда евро за кредитите, отпуснати от ЕИБ; подчертава, че тази сума не е пренебрежима за бюджета на ЕС и очаква подробно разяснение на свързания риск; счита, че ЕИБ следва също така да разясни разпределянето на лихвите по заеми, получени в резултат на тази голяма сума на гаранциите;

11. изисква обяснение относно подробната такса за управление, която ЕИБ получи от бюджета на ЕС;

12. приветства промените, въведени чрез Договора от Лисабон в член 209, във връзка с член 208 от Договора за ЕО, съгласно който ЕИБ дава своя принос при условията, посочени в нейния устав, за прилагането на мерките, необходими за постигането на целите на политиката на Общността в областта на сътрудничеството за развитие;

13. припомня, че стратегията и операциите на ЕИБ за финансиране следва да допринасят за общите принципи, ръководещи външната дейност на ЕС, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, за целта за развитие и укрепване на демокрацията и правовата държава, целта за зачитане на правата на човека и основните свободи и за спазването на международните споразумения в областта на околната среда, по които Европейската общност или нейните държави-членки са страни; припомня, че спазването на разпоредбите на Конвенцията от Орхус за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда следва да бъде гарантирано от ЕИБ на всички съответни етапи на проектите;

14. препоръчва ролята на ЕИБ да бъде по-целенасочена, избирателна и ефективна, както и ориентирана към резултатите; счита, че в работата си с малките и средните предприятия банката следва най-вече да партнира на прозрачни и отговорни финансови посредници, свързани с местната икономика; счита, че по отношение на отпускането на заеми на МСП ЕИБ следва да разкрива ефективно информация чрез своята интернет страница, по-специално що се отнася до предоставената сума, броя на отпуснатите до момента заеми и регионите и промишлените сектори, за които те са отпуснати; счита, че следва също така да се предоставя информация за условията, които финансовият посредник следва да изпълни;

15. призовава ЕИБ да плаща, съобразно средния процент на плащанията за гаранции, наблюдаван на финансовия пазар, за гаранцията, която Европейският съюз й предоставя в случай на загуби, произтичащи от заеми и гаранции в полза на проекти, изпълнявани извън Съюза; счита, че гаранцията, която Съюзът предоставя на ЕИБ, както и плащането за нея, следва да подлежи на одит от страна на Сметната палата;

16. отново предлага Европейският съюз да бъде допуснат да стане акционер на ЕИБ;

17. призовава ЕИБ да определи ясни условия за финансиране за финансовите посредници и да докладва за напредъка, постигнат по отношение на прозрачността и по-голямата отговорност, по-специално по отношение на заемите, отпускани чрез финансови посредници; счита, че ЕИБ следва да актуализира и да направи по-строга своята политика относно офшорните финансови центрове, като излезе извън рамките на съществуващите равни условия съгласно списъците на ОИСР и като вземе предвид всички юрисдикции, които биха могли да допуснат избягване и укриване на данъци.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Andrea Češková, Jorgo Chatzimarkakis, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Ingeborg Gräßle, Илиaна Ивaнова, Bogusław Liberadzki, Monica Luisa Macovei, Søren Bo Søndergaard

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Zuzana Brzobohatá, Derk Jan Eppink, Christofer Fjellner, Edit Herczog, Ивайло Калфин, Derek Vaughan

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

László Surján

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.3.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Rachida Dati, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Wolf Klinz, Philippe Lamberts, Astrid Lulling, Íñigo Méndez de Vigo, Ivari Padar, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Marianne Thyssen, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Sophie Auconie, Elena Băsescu, Saïd El Khadraoui, Danuta Jazłowiecka, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Sirpa Pietikäinen, Catherine Stihler