ДОКЛАД относно „Младежта в движение“ - рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа
20.4.2011 - (2010/2307(INI))
Комисия по култура и образование
Докладчик: Milan Zver
Докладчик по становище(*):
Jutta Steinruck, Комисия по заетост и социални въпроси
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно „Младежта в движение“ – рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юни 2010 г., озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучениеза подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0296),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г., озаглавено „Младежта в движение“: Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз (COM(2010)0477),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал[1],
– като взе предвид решението на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция[2],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“)[3],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението и относно компетентностите в подкрепа на ученето през целия живот и инициативата „Нови умения за нови работни места“[4],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2010 г.[5] относно новата стратегия за работни места и растеж, по-специално частта, потвърждаваща водещите цели за подобряване на образователните равнища,
– като взе предвид Заключенията на Съвета от 19 ноември 2010 г. относно инициативата „Младежта в движение“, която признава значението на по-интегриран, междусекторен подход в отговор на предизвикателствата, пред които са изправени младите хора[6],
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 28 януари 2011 г.[7] и становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 март 2011 г. относно инициативата „Младежта в движение“,
– като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0169/2011),
A. като има предвид, че в контекста на стратегията „ЕС 2020“, познанията и уменията на младите хора са от съществено значение за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж,
Б. като има предвид, че „Младежта в движение“, водеща инициатива на стратегията „ЕС 2020“ цели да повиши привлекателността на висшето образование в Европа, общото качество на всички равнища на образование и обучение, както и качество на мобилността, свързана с обучение и работа, чрез по-добро използване на съществуващите европейски програми,
В. като има предвид, че в стратегията „Европа 2020 г.“ се посочва, че „до 2020 г. всички млади хора в Европа трябва да имат възможност да получат част от образованието си в други държави-членки“,
Г. като има предвид, че младежта заема ключова роля в петте водещи цели на ЕС за 2020 г.: заетост, научни изследвания и иновация, климат и енергетика, образование и борба срещу бедността,
Д. като има предвид, че „Младежта в движение“ укрепва съществуващата стратегия на ЕС в областта на младежта (COM(2009)0200), като дава възможност на младите хора да придобият познания, умения и квалификации, които са необходими за работата и живота,
Е. като има предвид, че младите хора бяха особено тежко засегнати от кризата и процентът на безработица сред младите хора в ЕС е над 20%, което е повече от два пъти от средната стойност за възрастните, а в някои държави-членки дори надвишава 40%,
Ж. като има предвид, че безработицата сред младежите от почти 21 % е едно от най-належащите предизвикателства в Европа,
З. като има предвид, че поради икономическата криза държавите-членки намаляват своите инвестиции в областта на образованието и обучението, като по този начин пряко влияят на перспективите на младите хора, докато Европа се сблъсква с все по-големи демографски предизвикателства при постигането на необходимия растеж,
И. като има предвид, че икономическата цена на лошите образователни резултати е значително по-висока отколкото цената на финансовата криза,
Й. като има предвид, че кризата подчерта необходимостта от реформиране на нашите икономики и общества и ключовата значимост на висококачествени системи за професионално образование и обучение с цел ускоряване на тази реформи и повишаване способността на Европа да реагира спрямо днешните и утрешните предизвикателства,
K. като има предвид, че поради постепенното намаляване на публичните инвестиции в университетите и последващото повишаване на таксите и/или намаляване на социалните помощи и стипендиите за обучение, все повече млади хора напускат университетската система, което води до увеличаване на социалната пропаст,
Л. като има предвид, че човешкият капитал е стратегически инструмент за гарантиране на успешното икономическо и социално развитие на обществата ни,
М. като има предвид, че съгласно данните на „Европас” все повече млади хора изразяват желание да пътуват в рамките на Европейския съюз за образователни или професионални цели,
Н. като има предвид, че образованието е от съществено значение за насърчаване на творческата нагласа и новаторския потенциал на младите хора; като има предвид, че образованието дава на младите хора необходимите средства, за да се развиват в интелектуално отношение, да навлязат на пазара на труда, да се развиват като личности и да поемат своята социална и гражданска роля,
O. като има предвид, че съгласно различни проучвания мобилността способства за чувството за европейско гражданство и ангажираност в демократичните процеси,
П. като има предвид, че достъпът до програми за мобилност следва да бъде възможен не само за студентите, но също така за младите хора с ниско равнище на квалификация, тъй като този достъп може да увеличи възможностите на пазара на труда,
Р. като има предвид, че програмите за мобилност следва да бъдат достъпни за всички младежи, без оглед на избраното от тях образование,
С. като има предвид, че броят на младите хора, които могат да отидат в чужбина, по-специално в рамките на програмите на ЕС, не се увеличава достатъчно,
Т. като има предвид, че през първото си десетилетие процесът от Болония се сблъска с редица трудности при постигането на своите цели, насочени към развитие на европейското висше образование,
У. като има предвид, че снижаването на процента на преждевременно напускащите училище е от ключово значение както за предпазване на младите хора от опасността от социално изключване и бедност, така и за подобряване и улесняване на техния достъп до пазара на труда,
Ф. като има предвид, че преходът от образование и обучение към работа изправя младежите пред голямо предизвикателство,
Х. като има предвид, че доброволческата дейност се явява важна възможност за придобиване на повече квалификации чрез формално и неформално обучение, за поемане на социална отговорност, за разбиране на значението на европейската интеграция и изпълняване на ролята на активни граждани в множество области, и като има предвид, че тези възможности следва да се насърчават, по-специално в рамките на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г.,
Ц. като има предвид, че младежките организации са основни „доставчици” на неформално образование, което допълва формалното образование и е важно за предоставянето на възможности младите хора да придобият умения и квалификации, за да се превърнат в активни граждани и да се улесни достъпът им до пазара на труда; като има предвид, че чрез това младежките организации спомагат за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“,
Ч. като има предвид, че е от ключово значение за младите хора и младежките организации, които ги представляват, да се включат в процеса на вземане на решения, така че да придобият чувство за съпричастност и да се гарантира, че те допринасят активно със своите възгледи за стратегията за младежта,
Ш. като има предвид, че основните цели на инициативата „Младежта в движение“ е да се разшири обхватът на европейската политика на сближаване и да се формират граждани, осъзнаващи своята европейска идентичност,
Общи забележки и финансова подкрепа
1. приветства „Младежта в движение“ като политическа инициатива, която да даде тласък на съществуващите програми, свързани с образованието, мобилността и младежката заетост, и като насърчение за държавите-членки да постигнат целите на стратегията „ЕС 2020“;
2. подчертава, че „Младежта в движение“ насърчава висшите учебни заведения да повишат своите стандарти чрез насърчаване на по-голямо сътрудничество с учебни заведения по целия свят, и изтъква, че сътрудничеството с учебни заведения от САЩ може да бъде особено полезно в това отношение;
3. изтъква, че инвестирането в образованието е без съмнение съществено за устойчивия растеж и развитие и че дори в момент на икономическа криза, финансирането за младежта и образованието не следва да бъде считано като разход в настоящето, а като инвестиция за бъдещето на Европа;
4. подчертава, че целта на всички инициативи, насочени към младежта, трябва да се насочват всички млади хора по такъв начин, че те да се интегрират успешно в обществото и те да бъдат подготвяни непрестанно за Европа на бъдещето, което означава да им бъдат дадени и възможности да се ангажират с обществени дейности и да помагат за оформянето на обществото, както и на всички млади хора да бъде предоставена възможност да ползват предимствата на училищното, висшето и неформалното образование, професионалното образование и обучение и допълнително обучение, което акцентира върху изпълняването на изискванията на едно модерно, конкурентно, приобщаващо и устойчиво общество, за да бъде улеснен техният достъп до пазара на труда;
5. изтъква, че кризата не следва да се използва като причина за намаляване на разходите за образование, тъй като високото образование е необходимо на младежите, за да могат да преодолеят последиците от кризата;
6. изразява съжаление относно факта, че според Комисията националните схеми, изготвени от държавите-членки за постигане на образователните цели на стратегията „ЕС 2020“, не са достатъчни;
7. признава факта, че пригодността за заетост трябва да бъде една от целите на висшето образование, но подчертава, че това трябва да стимулира креативността и потенциала за иновации на младите хора и трябва да допринася за тяхното интелектуално и социално развитие;
8. признава, че успехът на инициативата „Младежта в движение“ зависи най-вече от прилагането на нейните ключови действия от държавите-членки; ето защо отправя искане към Комисията да наблюдава отблизо и да анализира основните елементи в процеса на прилагането й, за да подпомогне държавите-членки и гарантира по-добра координация между тях;
9. призовава Комисията да докладва редовно на Парламента относно ефективността на ключовите действия на „Младежта в движение“ и напредъка, постигнат от държавите-членки;
10. насърчава европейските институции да започнат интензивен структуриран диалог в областта на образованието в рамката „Образование и обучение 2020“, с цел пълно приобщаване на младежките организации и други заинтересовани страни към прилагането на образователни мерки, с оглед проследяване на програмата „Младежта в движение“ в сътрудничество с младите хора и разискване на приоритетите и действията за младите хора, като им се предоставя по-голяма роля в процеса на вземане на решения по въпрос, които ги засягат;
11. призовава Комисията, в своето предложение за нова многогодишна финансова рамка (МФР) да продължи да увеличава постепенно инвестициите в програми за мобилността и младежта като обучение през целия живот („Еразъм“, „Леонардо да Винчи“, „Коменски“, „Грундвиг“), „Мария Кюри“, „Еразмус Мундус“ и „Младежта в действие“, в техния настоящ вид, както и в Европейската доброволческа служба; отправя искане за по-ефективно насърчаване на тези програми и за по-добро информиране относно възможностите, които те предлагат на потенциалните бенефициенти; призовава инвестициите в сътрудничеството със страни кандидатки и потенциални кандидатки да бъдат продължени и да бъде представено предложение за следващото поколение програми за мобилността и младежта в съответствие с целите на стратегия „Европа 2020“;
12. изтъква, че младежи, които по някаква причина са имали проблеми с училищното си образование, не следва да бъдат изолирани от трудовия живот, а тези младежи следва да получат целева подкрепа; достъпът до образование не трябва да е обвързан със социалното или финансовото състояние на родителите; от особено значение е хоризонталната мобилност на всички образователни нива - както в сферата на училищното образование, така и в тази на професионалното обучение;
13. подчертава, че следва да бъде повишена привлекателността на мобилността и че финансовата подкрепа следва да бъде широкообхватна и достатъчна, със специален фокус върху намиращите се в най-неравностойно положение; отново заявява, че тази позиция следва да бъде отразена в следващите финансови перспективи; призовава, с цел засилване на мобилността при обучението, за увеличаване на дела от бюджета, посветен на програмата „Леонардо“;
14. подчертава, че е необходимо амбициозно финансиране, за да се постигне съответствие с целта за осигуряване на възможност за всички да получат част от образованието и обучението си в чужбина; счита, че образованието и обучението трябва да бъдат приоритет за Европейския съюз и че тази цел следва да бъде отразена в следващите финансови перспективи;
15. призовава образователните програми, предназначени за насърчаване на мобилността, да бъдат продължени след 2013 г. и освен това приканва Комисията да предвиди увеличаване на предназначените за тях финансови ресурси в контекста на изработване на бъдещите рамкови програми;
16. призовава Европейския съюз да мобилизира своите финансови инструменти в помощ на младите хора, като използва по-добре Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд;
17. приканва държавите-членки да обезпечат по-голямо финансиране на системите за образование и обучение на всички равнища и да подкрепят финансово прилагането на програмите за мобилност на ЕС на национално равнище, както и да осигурят или да подобрят качеството на образованието като цяло;
18. изразява убеждение, че програмата „Младежта в действие“ е от съществено значение за участието на младежта в Европа и тази програма трябва да бъде укрепена и продължена; призовава Комисията да поддържа отделна програма „Младежта в действие“ за предстоящата многогодишна финансова рамка;
19. изтъква значението на инициативата „Младежта в действие“, която има значителен принос за включването на младежите в обществото, и призовава Комисията да използва натрупаните знания и умения от програмата „Младежта в действие“;
20. насърчава държавите-членки да заложат общи инвестиции в размер на най-малко 2 % от БВП за висше образование, което се препоръчва от Комисията в годишния преглед на растежа и заетостта като минимално изискване за икономики с висока степен на развитие на знанието;
21. обръща внимание на значението на гъвкавите образователни програми, които да са съвместими с едновременна заетост;
Младежта и мобилността
22. призовава за активно включване на младите хора на всички етапи от програмите на ЕС, от разработването до прилагането им;
23. подчертава важността на това, младите хора да бъдат включени не само на пазара на труда и в икономиката, но и във формирането и управлението на бъдещето на Европа; призовава Комисията да представи Зелена книга относно участието на младите хора;
24. изразява съгласие, че трябва да се предприемат действия от ранна възраст, за да се снижи процентът на преждевременно напускащите училище под 10%, съгласно споразумението по смисъла на стратегията „ЕС 2020“ със специален акцент върху областите в неравностойно положение; приветства предложението на Комисията за препоръка на Съвета с оглед подпомагане на усилията на държавите-членки да намалят процента на напускащите училище;
25. подчертава, че случаите на преждевременно напускане на училище, като познат фактор за увеличаване на риска от бъдещо изключване както от заетостта, така и от обществото, трябва да бъдат драстично намалени; подчертава, че това явление трябва да се разглежда многостранно, във връзка със социални мерки, за да се насърчи образованието и обучението в необлагодетелстваните райони;
26. призовава институциите на ЕС, с оглед на факта, че младежката мобилност може да спомогне за подкрепа на демократичните процеси, да създадат рамка, позволяваща на младите хора от държавите от Европейската политика на съседство да участват активно в инициативата „Младежта в движение“, като по този начин се предоставят по-добри възможности за обучение на младите хора както от държавите-членки на ЕС, така и от държавите от Европейската политика на съседство;
27. подчертава, че е важно също да се улесни мобилността на преподавателите и работниците в областта на младежта и образованието, тъй като те могат да изпълняват ролята на катализатори за младите хора, за които те отговарят;
28. признава важния принос на регионалните и местните правителства за стимулирането на мобилността;
29. призовава Комисията и държавите-членки също така да обърнат специално внимание и да окажат подкрепа на тези, за които е налице най-голям риск, за категориите младежи с по-малко възможности и за тези, които търсят „втори шанс“, за да се върнат отново в образователната система, след като са я напуснали;
30. призовава Комисията да събира данни на национално, регионално и местно равнище относно практическите бариери пред мобилността и да предприеме всички необходими стъпки за тяхното премахване, с цел гарантиране на висококачествена мобилност, която е достъпна за всички, през целия образователен цикъл, включително професионалното образование и обучение; счита, че „Индексът на мобилността“ предложен от Комисията ще бъде от голяма полза за постигане на тази цел;
31. насърчава Комисията да предприеме повече инициативи за младежка мобилност също и в региони, съседни на ЕС;
32. призовава Комисията да предприеме спешни действия за стимулиране на мобилността на гражданите с оглед насърчаване на образованието, заетостта и признаването на професионалните квалификации;
33. изтъква, че е важно да бъдат предприети мерки, за да се гарантира, че младежите, включително тези, които идват от необлагодетелствани райони, са мобилни на всеки етап на тяхното образование, разполагат с ефективна система за социална и здравна сигурност, както и че техните стипендии изцяло могат да се прехвърлят, когато те са в чужбина, техните междинни резултати и квалификации се признават във всички държави-членки, както се предлага в Европейската квалификационна рамка;
34. признава, че на младите хора с увреждания, както и на младите хора с деца трябва да бъде предоставена допълнителна подкрепа, за да получат достъп до съществуващите програми за мобилност и да се възползват от тях в пълна степен чрез съчетаване на образование, работа и личен живот;
35. припомня, че в допълнение към международната мобилност следва да се предоставя насърчаване за интернационализация в собствената държава и да се предоставя подкрепа за създаването на международна мрежа за сътрудничество от университетите и държавите на студентите; подчертава потенциала на виртуалната мобилност на младите хора като допълнение към географската мобилност;
36. изтъква значимостта на признаването на уменията, придобити посредством всяка форма на обучение, включително неформалните и неофициалните форми на образование, и тяхната роля за развитие на важни умения и квалификации, които ще гарантират достъп пазара на труда и адаптивност към неговите нужди и призовава уменията и квалификациите, придобити по този начин, да бъдат включени в „индекса на мобилността“;
37. препоръчва насърчаването на проекти, подкрепящи предаването на знания и умения от поколение на поколение; привлича вниманието към ползите, които могат да се извлекат от уменията и културния опит на студентите, възползвали се от мобилност в чужбина;
38. призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия за насърчаване на неформалното образование и за подкрепа на доставчиците на неформално образование;
39. подчертава значението на мобилността за засилването на чувството за европейско гражданство, укрепването на европейската култура и европейските ценности на взаимно уважение, по-голямото участие на младите хора в демократичните процеси и изграждането на по-силно европейско измерение у младите хора;
40. припомня на държавите-членки да въведат изучаването на втори чужд език в ранна възраст и в образованието в ранна детска възраст; изтъква, че за хората без втори език мобилността няма да се превърне в реалност; изтъква, че е важно да се изучава езикът на съседните държави;
41. призовава държавите-членки да насърчават мобилността при учещите и работещите посредством: а) повишаване на информираността и улесняване на достъпа до информация за всички заинтересовани млади хора; б). изтъкване на добавената стойност на мобилността в ранните етапи на образованието; в) гарантиране на това, че резултатите от процеса на учене при мобилност между държавите-членки се удостоверяват; и г) намаляване на административните тежести и стимулиране на сътрудничеството между съответните органи във всички държави-членки;
42. призовава Комисията да улесни свързаната с ученето и работата мобилност, като: а) укрепи програмите на ЕС за образование и за млади хора, като „Erasmus“, „Leonardo“ и „Младежта в действие“, б) подобри прилагането на съществуващите европейски инструменти като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и „Europass“; и в) разработва новите инструменти, които вече е проучила, като уебсайта на „Младежта в движение“, картата „Младежта в движение“, европейския паспорт на уменията и пилотния проект „Твоята първа работа с EURES“;
43. приветства ключовите нови действия на инициативата „Младежта в действие“ като единен централизиран уебсайт за мобилност, карта за мобилност, която допълва и укрепва напредъка на понастоящем вече установените младежки и студентски карти и европейски паспорт за умения, който следва да се превърне в онлайн портфейл за учене през целия живот, като всички те усъвършенстват полезни, вече съществуващи инструменти за мобилност; призовава освен това за подобряване на видимостта на всички настоящи и бъдещи програми;
Европейско висше образование и процес от Болоня
44. подчертава, че е важно да бъде започнат нов, по-конструктивен диалог между всички заинтересовани страни в рамките на процеса от Болоня, като се черпи опит от неговите успехи и проблеми, с оглед неговото подобряване;
45. призовава Комисията да разшири обхвата на програмата за модернизация на университетите и да поднови приоритетите, за да се отговори на новите предизвикателства като социалното измерение на висшето образование, насърчаването на обучение, в чийто център е учащият, и подкрепата за държавите-членки за постигането на целта от 40 %;
46. счита категорично, че автономността на университетите е необходима, но в същото време подчертава отговорността на университетите спрямо обществото; призовава държавите-членки да инвестират в реформата и модернизацията на висшето образование;
47. обръща внимание на необходимостта от намиране на равновесие между системите за висше образование, от една страна, и потребностите на икономиката и обществото като цяло, от друга страна, и свързването им посредством подходящи образователни програми, които да осигуряват на обучаващите се квалификациите и уменията, необходими за бъдещото общество и икономика;
48. призовава държавите-членки, регионалните и местните органи да насърчават и засилват сътрудничеството между университетите, центровете за професионално образование и обучение и частния сектор, с цел да се засили диалогът между университетите и бизнеса и да се гарантира по-добра координация между трите компонента от триъгълника на знанието – научноизследователска дейност, образование и иновации;
49. подчертава значението на съществуващите програми за финансиране на научни изследвания и иновации в рамките на рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност и политиката на сближаване и значението на една по-добра координация с мерките в областта на образованието; счита също така, че трансграничното сътрудничество е от съществено значение за успеха на инициативата „Младежта в движение“; поради това призовава заинтересованите страни да се възползват в пълна степен от съществуващите възможности в рамките на целта „териториално сътрудничество“ на политиката на сближаване;
50. подчертава значението на създаването на гъвкави форми на обучение, като отворени университети и използване в по-голяма степен на възможности за придобиване на допълнително образование онлайн, като по този начин на всички младите хора се предоставя достъп до високи стандарти за образование на по-високо ниво и се гарантира, че те не са лишени от тази възможност поради отдалеченост или неподходящи учебни графици; счита, че предвид забавеното навлизане на младите хора на пазара на труда, както и проблемите с гарантирането на устойчивостта на системите за социално осигуряване, от изключително значение е да се създадат подходящите предпоставки за съчетаването на учене и работа;
51. насърчава университетите да приведат своите програми и структури в по-голямо съответствие със специфичните потребности на трудовия пазар, да разгледат потребностите на деловите среди при разработването на образователните програми и да следват нови методи за сътрудничество с частни и публични дружества, като насърчават създаването на публично-частни партньорства и спонсорски програми, като същевременно поощряват и подкрепят предприемачеството сред младите хора;
52. посочва необходимостта от това, университетите да разработят програми за насърчаване на предприемачеството сред студентите посредством учебни програми и чрез създаване на звена за контакт с финансовите участници, заинтересовани от подкрепата на иновативни проекти;
53. подчертава важното значение на насърчаването на предприемачеството и оказването на подкрепа на младите хора при стартирането на собствен бизнес и насърчаването и разширяването на програмата „Еразмус“ за млади предприемачи; поради това препоръчва изпълнението на информационна кампания на ЕС в образователните институции, обхващаща предприемачество, първоначален капитал, данъчно облагане на новосъздаденото предприятие и подкрепа за непрекъснато обучение;
54. призовава Комисията да установи база данни за иновационни проекти, улесняваща обмена на добри практики между вече изпробвани и изпитани от държавите-членки или университетите проекти, за да се помогне връзката между абсолвентите и предприятията и да се гарантира на абсолвентите незабавен достъп до трудовата сфера;
55. признава стойността на предлагането на стипендии за обучение на студенти от страна на частни предприятия;
56. препоръчва вместо обща система за класация на университетите Комисията да въведе информационна система относно програмите на европейските университети, която наред с другото ще публикува редовно публични доклади относно пригодността за намиране на работа на студентите от всяка програма, както и за възможностите за мобилност;
57. призовава Комисията да положи всички необходими усилия за доизграждане на европейското пространство за научни изследвания, като се предоставя по-голяма подкрепа за мобилността на младите научни работници с цел насърчаване на високи европейски научни постижения в областта на научноизследователската дейност; ;
58. счита, че държавите-членки трябва да гарантират една система от стипендии, гарантираща достъп до висше образование на равна основа за младите мъже и жени, с цел да се избегне мултиплицирането на неравенствата, с особен акцент върху образованието от трета степен;
Професионално образование и обучение
59. призовава държавите-членки да модернизират и увеличат привлекателността и качеството на професионалното образование и обучение, така че то да може да бъде по-добре адаптирано към настоящите и бъдещите потребности на променящия се пазар на труда, който до 2020 г. ще изисква нови познания и умения, основаващи се на дипломи, които следва да бъдат взаимно признавани във всички държави-членки; във връзка с това подчертава големия успех на двойните образователни системи в съответните държави-членки;
60. подчертава, че приспособяването на образователните системи и професионалното обучение към бъдещите изисквания по отношение на уменията на пазара на труда е един от ключовите елементи в борбата срещу безработицата сред младите хора и поради това преходът от училище, професионално образование и обучение или висше образование към трудова заетост трябва да бъде подготвян по-добре и да следва непосредствено след образованието или обучението; счита, че трябва да бъде насърчавано по-добро сътрудничество между образователните учреждения, младежките организации, различните сектори на пазара на труда и работодателите, например като специалисти от различни области провеждат лекции или семинари с цел да запознаят учениците и студентите с бъдещата им работа;
61. поради това подчертава голямото значение на ефективното изпълнение на инициативата „Европейска гаранция за младите хора“ и превръщането й в средство за активна интеграция на пазара на труда; подчертава, че държавите-членки до този момент не са поели никакви убедителни ангажименти за изпълнение на инициативата „Европейска гаранция за младите хора“ и ги призовава да направят това възможно най-бързо;
62. счита, че мобилността за придобиването на нови умения е силен инструмент за подобряване на уменията и компетенциите, личното развитие и активното гражданско участие на младите хора; счита, че поради това доброволната мобилност в рамките на училищното образование и професионалното обучение, допълнителното обучение и висшето образование следва да бъдат насърчавани по отношение на всички млади хора, независимо от техните финансови възможности, социален и етнически произход, курса на образование или обучение, който преминават, както и от техните увреждания здравословни проблеми или географско положение, и следва да бъдат насърчавани с професионални насоки и съвети, предоставяни в рамките на целия процес;
63. подчертава, че мобилността не трябва да води до понижаване на социалните стандарти в приемната държава; подчертава значението на взаимното признаване на завършеното училищно образование, професионално обучение и университетски дипломи и следдипломни квалификации, придобити в рамките на ЕС, за повишаване на мобилността;
64. призовава за надлежно прилагане на ECVET, EQF и ECTS; ясно заявява, че удостоверение за взаимно признаване трябва да се предоставя в рамките на 12 месеца след датата на получаване на квалификацията; посочва, че Европейският парламент ще бъде редовно информиран с помощта на показателите за мобилност;
65. подчертава, че е важно да се подкрепя и допълнително да се насърчава мобилността в областта на професионалното образование и обучение, включително стажовете, като на тези студенти и стажанти се предоставят информация, съвети, насоки и структури за настаняване, когато те са в чужбина; подчертава по-специално необходимостта от установяване на партньорства с центровете за обучение и организациите на деловите среди, за да се гарантират възможности за висококачествена мобилност и те да се превърнат в неразделна част от програмите на обучение;
66. изтъква срещаните трудности при прехвърлянето от системата на професионалното образование и обучение в тази на висшето образование и изтъква, че образователните институции трябва да се адаптират, за да улеснят този преход;
67. подчертава, че чрез предоставянето на познания и умения на младите хора професионалното и висшето образование и обучение могат да подобрят тяхната мотивация и оптимизъм, както и да им помогнат да изградят самоуважение;
Преход от образование и обучение към работа
68. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават доброволческия труд, например като се предостави стабилно правно основание за него и той се признае като изработено време, като по този начин той се превърне във възможен вариант за младите хора, особено когато са без работа;
69. подчертава категорично, че плавното навлизане на младите хора на пазара на труда зависи главно от модернизирането на институциите за професионално образование и обучение и университетите, включително по отношение на техните програми за обучение, с оглед да се гарантира качеството на обучението и съответствието на тези учебни програми на потребностите на пазара на труда;
70. подчертава важността на това, графиците на часовете в университетите да бъдат направени по-гъвкави за студентите, които вече работят и искат да учат едновременно;
71. подчертава, че след започване на работа младите хора трябва да получават достъп до професионално образование и обучение, което ще им позволи да повишават квалификацията си по време на работа, и че подходът на непрекъснатото обучение и ученето през целия живот и професионалното развитие трябва да бъдат насърчавани още със започването на трудова дейност, и че трябва да се отправи настоятелен призив към държавите-членки да създадат независима система за консултации относно допълнително образование, за да се гарантира превръщането на повишаването на квалификацията в правило;
72. подчертава, че високото качество на началното училищно образование и професионалното обучение във всички специалности и професии увеличава възможностите за работа на младите хора и осигурява квалифицирани служители за предприятията; призовава държавите-членки да създадат подходящи надзорни органи, за да гарантират, че се осигуряват такива форми на образование и обучение;
73. подкрепя категорично целта на ЕС за това, 40% от младите хора да завършат трета или еквивалентна степен на образование (т.е. висше и професионално образование);
74. изтъква значимостта на инструментите за предоставяне на насоки на младите хора, за да им се съдейства в техния образователен и професионален избор от началното училище до по-високите нива на образование и обучение с оглед на по-добрата им подготовка за гладко преминаване към активния живот; счита, че трябва да бъдат предприети мерки за засилване на ролята на семейната и социалната среда на младите хора, както и на училището, по отношение на професионалната ориентация и избора на занятие; посочва, че в много случаи за постигане на тази цел е необходима индивидуална подкрепа чрез консултиране на младите хора при професионалния избор и започването на работа;
75. приканва образователните институции от трета степен да въведат висококачествени стажове с подобаващо възнаграждение във учебните програми, където това е целесъобразно, с оглед предоставяне възможност на младите хора да се подготвят за трудовата дейност, по-специално за да им се даде възможност за достъп до работни места, изискващи високо равнище на квалификация; посочва, че тези стажове не трябва да заместват реални работни места и трябва да предлагат адекватно заплащане и социална закрила, и подчертава необходимостта от признаването на тези стажове от страна на пазара на труда; призовава държавите-членки да разработят политики, които насърчават наемането на работа на млади хора;
76. призовава Комисията да насърчава на европейско равнище инициативи за признаване на периода на стаж като период на заетост за целите на социалната сигурност, както някои държави-членки вече правят;
77. счита, че е от жизненоважно значение да се подкрепят инициативите на частния сектор, насочени към младите хора, с оглед насърчаване на създаването на работни места и социалното включване;
78. посочва необходимостта да се използват европейската история и европейската култура като основни инструменти за задълбочаване на европейската интеграция;
79. счита, че висококачествените системи за образование и обучение могат да спомогнат за увеличаване на шансовете на младите хора да намерят носеща удовлетворение работа, която впоследствие ще увеличи доверието им в бъдещето, ще подхрани тяхната креативност и така ще допринесе за благоденствието на обществото;
80. признава ролята на местните и регионалните органи в областта на обучението и мобилността; счита, че техните правомощия и опит следва да бъдат разглеждани като допълващи действията на ЕС; подчертава, че, за да постигне своите цели, ЕС следва да разработи партньорски подход, по-специално към местните и регионалните органи;
Заетост сред младите хора
81. подчертава, че положението със заетостта на младите хора зависи от общите икономически политики; настоятелно призовава държавите-членки да се насочат към инвестиции и създаване на работни места; посочва, че строгите финансови ограничения, които включват например съкращения в образователната система и създаването на по-малко работни места, няма да помогнат на младите хора и могат да навредят на обществото и икономиката в по-дългосрочен план;
82. подчертава, че трябва да се създадат тесни връзки между водещите инициативи, насочени към борба срещу безработицата, като например инициативите „Младежта в движение“ и „Нови умения за нови работни места“; счита, че социалните партньори, представителите на деловите среди, местните и регионалните органи и младежките организации следва да бъдат включени в разработването на една устойчива стратегия за понижаване на безработицата сред младите хора, при което е необходимо общо за ЕС официално взаимно признаване и удостоверяване на придобитите умения, отразени във формалната и неформалната квалификация (съгласно Европейската квалификационна рамка (ЕКР) на ЕС) и придобити в рамките на формално, неформално и неофициално обучение;
83. подчертава, че в резултат на икономическата и финансова криза безработицата сред младите хора (причините за която според МОТ не са размерът на доходите и непреките разходи за труд, правото на участие в управлението и социалните стандарти за закрила) се превърна в голямо предизвикателство в ЕС и досега не е била обект на достатъчно внимание от страна на ЕС и държавите-членки; подчертава, че безработицата в младежка възраст създава за индивида много голям риск от бедност в дългосрочен план; подчертава необходимостта от качествени работни места, за да се предотврати попадането на младите хора в категорията на работещите бедни;
84. подчертава, че трудовите договори и договорите за стажове следва да осигуряват социални права за всички от първия ден, в който договорът влиза в сила; отхвърля всякакви предложения за отклоняване от този принцип; подчертава, че не трябва да има съкращаване на сроковете за предизвестие, че договореностите, включени в колективните споразумения и нормативните разпоредби, трябва да се прилагат по същия начин, както се прилагат по отношение на редовните служители, а правото на участие в управлението и свободата на сдружаване трябва де се упражняват без ограничения още от първия работен ден;
85. призовава за рамка на ЕС за установяване на права и закрила за нетипичната и несигурна заетост, като се зачита принципът на субсидиарност;
86. подчертава, че младите хора трябва да бъдат предпазени от дискриминация на работното място, особено на основата на възраст и професионален опит, чрез ефективното прилагане на Директива 2000/78/ЕО; призовава всички държави-членки да създадат национална стратегия за борба с безработицата сред младите хора;
87. подчертава, че основната загриженост на младите хора е да бъдат независими, да имат достъп до здравеопазване и достойно жилище на разумна цена, като същевременно са в състояние да се обучават, да работят и да се развиват; поради това призовава държавите-членки да премахнат свързаните с възрастта дискриминационни практики по отношение на достъпа до социалноосигурителните схеми;
88. отново изтъква важността на конкретни, подлежащи на проверка цели, съчетани с адекватни финансови средства, при изпълнението на стратегията „ЕС 2020“ и на интегрираните насоки за намаляване на безработицата сред младите хора; поради това подчертава, че в своите национални програми за реформа държавите-членки следва да се ангажират с повишаване на процента на заетост при младите хора на възраст 15–25 години с 10 % до 2014 г. и да увеличат процента на заетост при младите хора (за тези, които не учат) на 75% до 2020 г.;
89. отбелязва, че тъй като до 2020 г. около 35 % от всички вакантни работни места ще изискват високо ниво на квалификация, съчетано със способност за адаптиране и новаторство, трябва да се положат интензивни усиля за увеличаване на дела на лицата на възраст 30–34 години, завършили висше образование или придобили равностойна квалификация, най-малко на 40 %.
90. признава, че изпълнението на новите интегрирани насоки е отговорност на държавите-членки, докато Комисията следва да подкрепя и контролира действията на национално равнище чрез отворения метод на координация (ОМК); счита, че предложените от Комисията в инициативата целеви групи и показатели следва да бъдат наблюдавани, а напредъкът при изпълнението следва да бъде измерван посредством ясни показатели;
91. счита, че държавите-членки трябва да предприемат мерки за предоставяне във възможно най-голяма степен на информация, избор и обучение, за да помогнат на младите хора да реализират своя потенциал, но изразява твърдо убеждение, че това най-добре се постига от хора, които работят на място на местно равнище във всяка държава-членка;
92. счита, че трябва да бъде доразвито качеството на услугите в областта на професионалното развитие и ориентиране; подчертава важността на включването на социалните партньори в тяхното проектиране, организиране, предоставяне и финансиране, за да се осигури съответствие с изискванията на пазара на труда и ефикасност;
93. подчертава, че по отношение на корпоративната социална отговорност е важно да се предприемат действия в подкрепа на младите хора за един добре обоснован професионален избор, като се вземат предвид нуждите както на националния, така и на европейския пазар на труда, и посочва, че подобни инициативи могат да бъдат придружени от придобиване на трудов стаж;
94. счита, че изборът на професия все още е силно зависим от пола и че това е компонент, който допринася за неравенството между половете; подчертава, че това оказва въздействие върху безработицата и бедността при жените; подчертава, че тази свързана с пола дискриминация трябва да бъде преодоляна;
95. подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки, които да показват една всеобхватна картина на възможностите за образование и обучение и избор на професия на по-късен етап, например с помощта на съветници по въпросите на равенството, и че още в ранна възраст трябва да се направи опит да събуди и насърчава интерес сред момичетата особено към специалностите математика, информатика, естествени науки и технологии и в области от стратегическо значение по отношение на професионалното развитие, а по отношение на момчетата – към професиите в областта на преподаването, грижите и социалната сфера;
96. подчертава, че с оглед на бъдещият недостиг на квалифицирани работници трябва да бъдат предприети конкретни мерки за насърчаване на потенциала на момичетата и жените, по-специално посредством конкретни подпомагащи програми, които да насърчават подготовката на момичетата за професии в сферата на науката и техниката;
97. приветства по-голямата роля на ЕИБ за създаването на програми за финансиране на студенти, както и за подкрепа на младите хора, които започват самостоятелна стопанска дейност; счита, че ролята на ЕИБ следва да се засили още повече, като се инвестира целенасочено в сектори с голяма добавена стойност в държавите-членки и по-специално в онези предприятия, които полагат най-големи усилия да наемат млади хора и да им осигуряват висококачествено обучение;
98. подчертава, че млади хора с по-слаби изгледи за започване на работа, по-специално групата на лицата без работа, необхванати от системите на образование или обучение, трябва да бъдат подкрепени или дори наставлявани по отношение на установяване на техните индивидуални нужди и с фокус върху увеличаването на интегрирането им на пазара на труда и на достъпа им до качествени работни места;
99. счита, че финансираните от публични средства безплатни места за обучение и стандартизирана система за подпомагане в процеса на обучение могат да бъдат един ефективен инструмент за интегриране на пазара на труда на млади хора в особено необлагодетелствано положение;
100. подчертава обаче, че от съществено значение е първоначалното интегриране на пазара на труда и че всички мерки за интегриране следва да имат за цел насърчаване на достъпа до редовния пазар на труда от ранен етап и трябва да бъдат съчетани с мерки за подкрепа, фокусирани върху потребностите на отделните лица;
101. подчертава специфичните затруднения на бедните млади хора да прекарат известно време в чужбина поради финансови и езикови ограничения, а в някои случаи и поради дискриминация; изразява убеждение, че финансовата подкрепа трябва да е насочена по-специално към нуждите на най-необлагодетелстваните;
102. подчертава значението на създаването на възможности за заетост на младите хора с увреждания чрез създаването на приспособени програми за обучение и насърчаване на предоставянето на повече безвъзмездни помощи за заетост на тази важна част от младото население с цел подпомагане на по-доброто им интегриране и реализация на потенциала им в обществото;
103. призовава държавите-членки и Комисията да насърчават информационни кампании за възможностите за образование и обучение на млади хора с увреждания, като например проекта за обмен на Европейския форум за хора с увреждания и студентската мрежа „Еразъм“;
104. подчертава, че работната програма на „Eurofound“ за 2009–2012 г. включва конкретния проект „Активно включване за млади хора с увреждания или здравословни проблеми“ и посочва решаващата роля на центровете за обучение, предлагащи обучения по социални и професионални умения за млади хора с увреждания и такива, които са израснали в институции за социални грижи; призовава за предоставяне на подкрепа за развитието и използването на тези центрове за обучение, където това е необходимо;
105. подчертава необходимостта от мерки за пълно изясняване на положението на национално и на европейско равнище по отношение на безработните млади хора, които не участват в образователни програми или в програми за обучение; призовава Комисията в сътрудничество с държавите-членки да установи причините за това маргинализиране на младите хора и да препоръча начини за повторната им интеграция, както и за предприемане на действия за преодоляването на проблема чрез постига на съответните цели през следващото десетилетие по отношение на пригодността за заетост, конкурентоспособността на европейските работници и намаляването на дяла на преждевременно напускащите училище;
106. подчертава, че стажовете са подходяща форма на помощ за правилен избор на професия на всички етапи от процеса на избор на професия, отново обръща внимание на необходимостта от определяне на минимални стандарти за стажовете, като доход и социални права, включително договорености относно социалната закрила и социалното осигуряване, за да се подобри качеството на стажовете и да се гарантира тяхната образователна стойност;
107. отново изразява своето виждане, че стажовете не трябва да заместват действителни работни места и трябва да бъдат строго ограничени като продължителност; подчертава, че е спешно необходима правно обвързваща европейска рамка за качеството на стажовете, покриваща всички форми на образование и обучение, за да се предотврати експлоатацията на стажантите, и че Комисията следва да представи план за действие с график, включващ общо описание на това, как да се приложи тази рамка за качество;
108. приветства инициативата „Твоята първа работа с EURES” за насърчаване на трудовата мобилност, която следва да е тясно свързана с „Европейски монитор на свободните работни места”, за да се осигури на работниците и работодателите прозрачност и обзор върху целия пазар на труда в ЕС, с цел свободните работни места да се заемат колкото е възможно по-бързо от компетентни хора; посочва обаче, че това не трябва да води до изтичане на специалисти от определени части на ЕС;
109. подчертава, че координирани активни мерки на ЕС по отношение на пазара на труда, като например публично финансирани програми за младите хора, и създаването на нови, устойчиви и добри работни места с подходящо заплащане и нови предприятия, както и насърчаване на корпоративната култура в училищата, стимули за започване на инициативи, техническа помощ при започване на икономически дейности, опростяване на административните процедури за ускоряване на съответните формалности, мрежи от услуги на местно равнище за улесняване на управлението, както и връзки с университети и научноизследователски центрове за насърчаване на иновационни продукти и процеси, признаване на доброволния труд като професионален опит и насърчаването на предприемачеството са важни елементи в успешната борба с безработицата сред младите хора и подпомагането на приобщаващия растеж;
110. подчертава важността на неформалните и неофициалните форми на обучение и образование и на доброволния труд за развитието на младите хора; подчертава, че придобитите умения не само предлагат възможности на младите хора за тяхното навлизане в света на труда, но също така им позволяват да бъдат активно ангажирани в обществото и да поемат отговорност за своя живот;
111. подчертава, че крайната цел на инициативата „Младежта в действие“ е не само да подобри европейските системи за образование и да увеличи пригодността за заетост на младите хора, но също така и да създаде социална среда, в която всеки млад човек ще бъде способен да реализира своя потенциал и стремежи;
o
o o
112. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
„Младежта в движение“ е една от седемте водещи инициативи, съдържащи се в стратегията на Европейската комисия „Европа 2020“, с цел насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж. „Младежта в движение“ съдържа 28 ключови действия и конкретни мерки за подобряване на образованието и обучението на младите хора чрез мобилност и улесняване на прехода на младите хора от образованието към пазара на труда. Това е от особена важност днес, тъй като младите хора, които са една от социалните групи, засегнати в най-тежка степен от глобалната социална криза и едновременно с това имат най-малка роля за нейното възникване, трябва да бъдат подкрепени, за да се включат в пазара на труда и подсигурят бъдещето си, както и за да се даде тласък на икономиката. Младите хора са утрешните ръководители, отговорни за вземането на решения, и е от ключово значение те да бъдат в състояние да развият днес квалификации, умения и познания, които ще им позволят да допринасят активно за растежа и устойчивото бъдеще на Европейския съюз през следващите години и да постигнат целите, определени в стратегията за растеж на ЕС.
Инициативата има за цел постигането на водещите цели на инициативата „Европа 2020“ за намаляване на броя на преждевременно напусналите училище от 15% на 10% и увеличаване на броя на хората с образование от трета степен от 31% на 40% до 2020 г.. Преждевременното напускане на училище създава риск за младите хора да останат без работа и да живеят в бедност, което е свързано с висока социална и икономическа цена. Понастоящем 14,4 % от 18-24-годишните в ЕС са с незавършено средно образование и не участват в по-нататъшно образование и обучение. Освен това около 21% от младите хора в ЕС са безработни.
„Младежта в движение“ се фокусира върху мобилността с учебна цел, но също така е от съществено значение за гарантирането на това, образованието, което поучават младите хора, да е в съответствие с потребностите на пазара и да им предоставя уменията и познанията, от които те ще се нуждаят. До 2020 г. по прогнозни данни 35 % от всички работни места ще изискват високо ниво на квалификация (за сравнение понастоящем те са 29%), което се равнява на 15 милиона работни места в повече. Целта на „Младежта в движение” е да увеличи мобилността на младежта, като се стреми до 2020 г. да гарантира на всички младежи в ЕС възможността да следват в чужбина. Мобилността е важна за запознаване с чужди култури, но също така и за по-доброто разбиране на собствената култура. Под една трета от населението на ЕС има завършено висше образование, в сравнение с 40% в САЩ и над 50% в Япония, така че Европа трябва да увеличи тези цифри, за да стане по-конкурентоспособна в една световна икономика, отличаваща се с непрекъснат растеж.
Стратегията има за цел да увеличава мобилността за всички млади хора, не само за онези, които се обучават във висши учебни заведения. Висококачественото професионално образование и обучение (ПОО), върху което ЕС се фокусира през 2002 г. в Копенхагенския процес, е от съществено значение за посрещането на потребностите на непрекъснато променящия се съвременен пазар на труда. „Младежта в движение” ще подобри мобилността с учебна цел за младите хора в ПОО, което ще спомогне още повече за намаляване на безработицата.
Държавите-членки на ЕС вече демонстрираха желанието си да си сътрудничат за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически ръст чрез постигнатото споразумение по Стратегията „Европа 2020”. От съществено значение е те да продължават този ангажимент, за да гарантират, че младите хора на Европа няма да бъдат лишени от възможността да се развиват и да допринесат за увеличаване на бъдещия просперитет на Европейския съюз.
Този доклад ще се фокусира преди всичко върху образователните аспекти на „Младежта в движение”, чиято цел е намаляване на броя на преждевременно напускащите училище, увеличаване на броя на хората с образование от трета степен, увеличаване на привлекателността на ПОО и разширяване на признаването на неформалното образование. „Младежта в движение” представлява политическа стратегия за младите хора, която си поставя за задача разширяването на съществуващите програми, но също така съдържа ключови нови действия за следващите години, които ще допълнят настоящите структури и ще доразвият успехите на съществуващата стратегическа рамка.
Общи бележки
Понастоящем няма допълнителен бюджет, предвиден за „Младежта в движение”. С цел да се избегне възможността, тази нова стратегия да остане да съществува само като концепция, от съществено значение е държавите-членки да се ангажират както по отношение на финансовата подкрепа, така и по отношение на изпълнението й на национално равнище в съответните страни, а също така да се приеме бюджет на ЕС за нея. Държавите-членки следва да разглеждат това като дългосрочна инвестиция – не само в образованието на младите хора, но също така и в бъдещия просперитет на отделните страни и на ЕС като цяло. Много важно е да се създаде неразривна връзка между „Младежта в движение” и общата стратегия за растеж, за да се привлекат достатъчни ресурси и политически ангажимент. Освен финансирането на „Младежта в движение” от жизненоважно значение е съществуващите програми, като например „Еразъм”, „Леонардо да Винчи”, „Коменски”, „Грунтвиг”, „Младежта в действие“ и „Мария Кюри” да продължават да получават финансиране и политическа подкрепа. Тези програми вече имат много добри резултати и е задължително те да могат да продължават да преуспяват.
Младите хора, като главни заинтересовани лица и експерти по въпросите, които ги засягат, трябва също така да бъдат включени в целия процес на „Младежта в движение” и да участват в един структуриран диалог с ЕС, който от своя страна ще спомогне за стимулирането и насърчаването на активно гражданско участие. Това включва процеси на консултация, изпълнението на стратегията и свързаните с нея програми, оценка на нейната ефективност и предложения за подобрения в бъдеще. Освен това гражданското общества винаги е играло и продължава да играе ключова роля по отношение на младежките въпроси в ЕС и държавите-членки следва да сътрудничат тясно с тези организации, за да оползотворят техните познания и опит и да гарантират, че няма да има ненужно дублиране на настоящите усилия.
Мобилност
Ние приветстваме насърчаването на младежката мобилност в рамките на „Младежта в движение”, но все пак признаваме, че от съществено значение е да се преодолеят практическите пречки и бариери пред мобилността, както бе посочено в Зелената книга относно мобилността с учебна цел. Това включва трудности с визите, медицинските документи, издавани на различни езици, проблеми с преносимостта (прехвърляемостта) на стипендиите при заминаване в чужбина и факта, че може да се окаже необходима допълнителна финансова подкрепа при преместване в страни с по-висок стандарт, като Швеция и Дания. Признаването на времето, прекарано в чужбина, и на квалификациите, получени в други страни от ЕС следва да бъде насърчавано още повече. Освен това, признава се, че хората с увреждания се натъкват на още повече бариери пред мобилността, отколкото хората без увреждания, и следва да бъдат създадени допълнителни механизми, за да се гарантира, че те получават същите възможности, както всеки друг. Освен това студентите със семейства (напр. с деца) следва също така да получават допълнителна подкрепа, за да преодолеят специфичните предизвикателства, пред които ще се изправят при участието си в процеса на мобилност с учебна цел.
Мобилността на студентите може да има много положителни въздействия върху онези, които участват в нея, но също така се признава, че ако е зле организирана, тя може да има много отрицателни последствия (напр. негативен опит с новата култура, чувство на самота и носталгия и т.н.): поради това от първостепенно значение е висококачествената мобилност и тя трябва да бъде гарантирана на младите хора, които участват. Освен това „Младежта в движение” се фокусира основно върху мобилността на млади хора от третата образователна степен, но също така следва да се подчертае добавената стойност на мобилността за ученици от средното образование и програми като „Коменски” следва да бъдат пропагандирани пред държавите-членки, младежите и техните родители. Унгарското председателство ще посвети внимание на мобилността по време на своя мандат и тази възможност следва да бъде оползотворена, за да бъде поставен въпросът за мобилността на челно място в дебата.
Неформалното образование и участието на младежта
Макар безработицата сред младежта понастоящем да представлява сериозен проблем по целия свят, на който трябва да се търси категорично решение, не трябва да се забравя, че мобилността има за цел не само навлизането на пазара на труда; тя е също така от изключителна важност за неформалното образование (НФО), което от своя страна спомага за развитие на ключови познания и умения у младите хора. Качествената мобилност е от ключово значение за постигане на интеркултурни познания, лично развитие и многоезичие за младите хора и „Младежта в движение” следва да гарантира, че на тези аспекти се посвещава дължимото внимание и подкрепа. Изучаването на езици, особено в ранна възраст, представлява фактор с огромен принос за успешната мобилност, както и за успешно развитие на други важни познания и умения.
„Младежта в движение” се фокусира на заетостта като краен резултат и действително заетостта представлява проблем на образованието, но също така и на участието на младежта и активното гражданско участие. Белгийското председателство имаше много ясна позиция относно ценността на младежкия труд и НФО и от съществено значение е „Младежта в движение” да продължава да подкрепя тези два аспекта. Освен това активното участие на младежта увеличава шансовете за мобилност и за ангажираност в демократичните процеси; процентът на младите хора, гласували в последните европейски избори, беше два пъти по-висок сред онези, които са участвали в обмен по „Еразъм”, отколкото сред онези, които не са участвали. Следователно съществуващите програми следва да продължават да се фокусират върху активното гражданско участие и развитието на ключови познания, НФО и насърчаването на европейското гражданско общество.
Преждевременно напускане на училище
„Младежта в движение” се стреми да постигне водещата цел за намаляване на броя на преждевременно напусналите училище от 15% на 10%. Тази стъпка се приветства, но също така е важно да се предоставят възможности на хората, които са напуснали училище преждевременно, да се върнат към образованието на по-късен етап от живота, за да се гарантира, че за хората ще продължават да съществуват перспективи за социална мобилност в бъдеще.
Висше образование и Болонски процес
Въпреки някои от грешките, допуснати при разработването и изпълнението на Болонския процес (от който бяха извлечени много поуки), той определено беше положителен за младите хора и техните образователни потребности и изпълнението му следва да продължава и в бъдеще. Пазарът на труда се промени значително през последните години и поради това е от съществено значение образователните системи да са в съответствие с потребностите на пазара и да отговарят на неговите изисквания. Трябва да се стимулира и насърчава разширеното и висококачествено сътрудничество между институциите за висше образование и света на бизнеса, за да се гарантира, че образованието, което получават младите хора, е в съзвучие с познанията, уменията, компетентностите и опита, които ще им бъдат необходими при намиране на заетост. Освен това прекалено голяма част от днешното висше образование се основава на теоретични познания; макар то да е от съществено значение само по себе си, също така жизненоважно за младите хора е да придобият повече практически познания и опит чрез висококачествени задължителни стажове (тези стажове следва да имат солиден правен статут и да бъдат заплащани, за да гарантират включването на младите хора от всички социално-икономически среди, и не трябва да бъдат просто заместители на постоянните работни места). Освен това предприемачеството във висшето образование следва да продължава да бъда насърчавано и подкрепяно.
Професионално образование и обучение
Потребностите на пазара на труда са от значение не само за младите хора с университетско образование и от съществено значение е също така да бъде призната значителната роля на професионалното образование и обучение (ПОО) за успешния преход от образование към труд и да бъде насърчавана мобилността сред всички млади хора. На ПОО често не се отделя достатъчно внимание и трябва да бъдат предприети действия за увеличаване на престижа и признанието на този тип образование, за да бъдат привлечени повече млади хора към него. Освен това трябва да се предостави достатъчна подкрепа за структурите по места за младежи от ПОО, които се обучават зад граница, и програмата „Леонардо да Винчи” следва да бъде насърчавана все повече, за да се увеличи известността й и участието в нея.
Съществува силна връзка между начина, по който хората участват в обществото, и степента на тяхното образование. Твърде често политическото участие и активното гражданско участие се доминират от студенти в сравнение с останалите млади хора. Следователно насърчаването и увеличаването на признанието на ПОО ще спомогне да се гарантира, че по-широк спектър млади хора от по-широки социални среди и с по-разнообразен опит ще притежават достатъчно самоувереност и познания, за да станат активни граждани и да проявят интерес към политическите въпроси, които оказват въздействие върху техния живот.
Заключение
В крайна сметка най-важните фактори при мобилността с учебна цел е гарантирането на високо качество, като същевременно се гарантира достъпа до нея за всички млади хора. Поради това ЕС следва да насърчава повече държави-членки да подпишат Европейската харта за качество на мобилността.
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси(*) (21.3.2011)
на вниманието на комисията по култура и образование
относно „Младежта в движение“ – рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа
(2010/2307(INI))
Докладчик по становище(*): Jutta Steinruck(*) Процедура с асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава, че целта на всички инициативи трябва да се насочват всички млади хора по такъв начин, че те да се интегрират успешно в обществото и те да бъдат подготвяни непрестанно за Европа на бъдещето, което означава да им бъдат дадени и възможности да се ангажират с обществени дейности и да помагат за оформянето на обществото, както и на всички млади хора да бъде предоставена възможност да ползват предимствата на училищното, висшето и неформалното образование, професионалното образование и обучение и допълнително обучение, което акцентира върху изпълняването на изискванията на едно модерно, конкурентно, приобщаващо и устойчиво общество, за да бъде улеснен техният достъп до пазара на труда; подчертава, че нито един млад човек, който по различни причини е имал проблеми по време на образованието си, не трябва да бъде изгубен за пазара на труда, а , напротив,тези млади хора следва да получат целенасочена подкрепа; посочва, че достъпът до образование не трябва да бъде зависим от социалния статус или финансовите възможности на родителите на даден млад човек; подчертава важността на хоризонталната мобилност на всички равнища на образование, както в училище, така и в професионалното обучение;
2. признава ролята на местните и регионалните органи в областта на обучението и мобилността; счита, че техните правомощия и опит следва да бъдат разглеждани като допълващи действията на ЕС; подчертава, че, за да постигне своите цели, ЕС следва да разработи партньорски подход, по-специално към местните и регионалните органи;
3. подчертава, че положението със заетостта на младите хора зависи от общите икономически политики; настоятелно призовава държавите-членки да се насочат към инвестиции и създаване на работни места; посочва, че строгите финансови ограничения, които включват например съкращения в образователната система и създаването на по-малко работни места, няма да помогнат на младите хора и са в състояние да навредят на обществото и икономиката в по-дългосрочен план;
4. подчертава необходимостта да бъдат намалени случаите на преждевременно напускане на училище със специален акцент върху областите в неравностойно положение;
5. 2. изтъква факта, че в резултат на икономическата и финансова криза безработицата сред младите хора (причините за която според Международната организация на труда (МОТ) не са размерът на доходите и непреките разходи за труд, правото на участие в управлението и социалните стандарти за закрила) e голямо предизвикателство в ЕС и досега не е била обект на достатъчно внимание от страна на ЕС и държавите-членки; подчертава, че безработицата в младежка възраст създава за индивида много голям риск от бедност в дългосрочен план; подчертава необходимостта от качествени работни места, за да се предотврати попадането на младите хора в категорията на работещите бедни; подчертава, де трудовите договори и договорите за стажове следва да осигуряват социални права за всички от първия ден, в който договорът влиза в сила; отхвърля предложенията за отклоняване от този принцип; подчертава, че не трябва да има съкращаване на сроковете за подаване на предизвестие, договореностите, включени в колективните споразумения и нормативните разпоредби трябва да се прилагат по същия начин, както се прилагат по отношение на редовните служители, а правото на участие в управлението и свободата на сдружаване трябва де се ползват без ограничения още от първия работен ден; призовава за рамка на ЕС за установяване на права и закрила за нетипичната и несигурна заетост, като се зачита принципът на субсидиарност; подчертава, че младите хора трябва да бъдат предпазени от дискриминация на работното място, особено на основа на възраст и професионален опит, чрез ефективното прилагане на Директива 2000/78/ЕО; призовава всички държави-членки да създадат национална стратегия за борба с безработицата сред младите хора;
6. подчертава, че основната загриженост на младите хора е да бъдат самостоятелни, да имат достъп до здравеопазване и достойно жилище на разумна цена, като същевременно са в състояние да се обучават, да работят и да се развиват; поради това призовава държавите-членки да премахнат свързаните с възрастта дискриминационни практики по отношение на достъпа до схеми за социални грижи;
7. отново изтъква важността на конкретни, подлежащи на проверка цели, свързани с адекватни финансови средства, при прилагането на стратегията „ЕС 2020“ и на интегрираните насоки за намаляване на безработицата сред младите хора; поради това подчертава, че в своите национални програми за реформа държавите-членки трябва да се ангажират с повишаване на процента на заетост при младите хора на възраст 15–25 години с 10 % до 2014 г.; с увеличаване на процента на заетост при младите хора (за тези, които не учат) на 75% до 2020 г.; отбелязва, че тъй като до 2020 г. около 35 % от всички вакантни работни места ще изискват високо ниво на квалификация, съчетано със способност за адаптиране и новаторство, то интензивно трябва да се преследва увеличаване на дела на завършилите висше или равностойно образование лица на възраст 30–34 години до поне 40 %. признава, че прилагането на новите интегрирани насоки е отговорност на държавите-членки, докато Комисията следва да подкрепя и контролира действията на национално равнище чрез отворения метод на координация (ОМК); счита, че предложените от Комисията в инициативата целеви групи и показатели следва да бъдат наблюдавани, а напредъкът при прилагането следва да бъде измерван посредством ясни показатели;
8. счита, че мобилността за придобиването на нови умения е силен инструмент за подобряване на уменията и компетенциите, личното развитие и активното гражданско участие на младите хора; счита, че поради това доброволната мобилност в рамките на училищното образование и професионалното обучение, допълнително обучение и висшето образование следва да бъдат насърчавани по отношение на всички млади хора, независимо от техните финансови възможности, социален и етнически произход, преминатия курс на образование или обучение, както и от техните увреждания здравословни проблеми или географско положение, и следва да бъдат насърчавани с професионални насоки и съвети, предоставяни в рамките на целия процес; подчертава, че мобилността не трябва да води до понижаване на социалните стандарти в приемната държава; подчертава значението на взаимното признаване на завършеното училищно образование, професионално обучение и университетски дипломи и следдипломни квалификации, придобити в рамките на ЕС, за повишаване на мобилността; призовава за надлежно прилагане на ECVET, EQF и ECTS; ясно заявява, че изпитано взаимно признаване трябва да се гарантира в рамките на 12 месеца след датата на получаване на квалификацията; посочва, че Европейският парламент ще бъде периодично информиран с помощта на показателите за мобилност;
9. подчертава, че следва да бъде повишена привлекателността на мобилността и че финансовата подкрепа следва да бъде широкообхватна и достатъчна, със специален фокус върху намиращите се в най-неравностойно положение; отново заявява, че тази позиция следва да бъде отразена в следващите финансови перспективи; призовава, с цел засилване на мобилността при обучението, за увеличаване на дела от бюджета, посветен на програмата „Leonardo“;
10. призовава държавите-членки да насърчават мобилността при учещите и работещите посредством: а) повишаване на информираността и улесняване на достъпа до информация за всички заинтересовани млади хора, б) изтъкване на добавената стойност на мобилността в ранните етапи на образованието, в) гарантиране на това, че резултатите от процеса на учене при мобилност между държавите-членки се удостоверяват, г) намаляване на административните тежести и стимулиране на сътрудничеството между съответните органи във всички държави-членки;
11. призовава Комисията да улесни свързаната с ученето и работата мобилност, като: а) укрепи програмите на ЕС за образование и за млади хора, като „Erasmus“, „Leonardo“ и „Младежта в действие“, б) подобри прилагането на съществуващите европейски инструменти като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и „Europass“; в) разработва новите инструменти, които вече е проучила, като уебсайта на „Младежта в движение“, картата „Младежта в движение“, европейския паспорт на уменията и пилотния проект „Твоята първа работа с EURES“;
12. подчертава, че приспособяването на образователните системи и професионалното обучение към бъдещите изисквания по отношение на уменията на пазара на труда е един от ключовете за борба срещу безработицата сред младите хора и поради това преходът от училище, професионално образование и обучение или висше образование към трудова заетост трябва да бъде подготвян по-добре и да следва непосредствено след образованието или обучението; счита, че трябва да бъде насърчавано по-добро сътрудничество между образователните учреждения, младежките организации, различните сектори на пазара на труда и работодателите, например като специалисти от различни области изнасят лекции или семинари с цел да запознаят учениците с бъдещата им работа; поради това подчертава голямото значение на ефективното прилагане на инициативата „Европейска гаранция за младите хора“ и превръщането и в средство за активна интеграция на пазара на труда; подчертава, че държавите-членки до този момент не са поели никакви убедителни ангажименти за прилагане на „Европейска гаранция за младите хора“ и ги призовава да направят това максимално бързо; подчертава, че трябва да се създаде тясна връзка между водещите инициативи, насочени към борба срещу безработицата, като например инициативите „Младежта в движение“ и „Нови умения за нови работни места“; счита, че социалните партньори, представители на деловите среди, местни и регионални органи и младежки организации трябва да бъдат включени в разработването на една устойчива стратегия за понижаване на безработицата сред младите хора, при което е необходимо общо за ЕС взаимно признаване и удостоверяване на придобитите умения, признавани при формална и неформална квалификация (съгласно Европейската квалификационна рамка (ЕКР) на ЕС) и придобити в рамките на формално, неформално и неофициално обучение;
13. счита, че държавите-членки трябва да предприемат мерки за предоставяне във възможно най-голяма степен на информация, избор и обучение, за да помогнат на младите хора да реализират своя потенциал, но изразява твърдо убеждение, че това най-добре се постига от хора, които работят на място на местно равнище във всяка държава-членка;
14. счита, че трябва да бъде доразвито качеството на услугите в областта на професионалното развитие и професионалното ориентиране; подчертава важността на включването на социалните партньори в тяхното проектиране, организиране, предоставяне и финансиране, за да се осигури съответствие с изискванията на пазара на труда и ефикасност;
15. подчертава, че по отношение на корпоративната социална отговорност би било полезно да се предприемат действия в подкрепа на младите хора за един добре обоснован избор на кариера, като се вземат предвид нуждите както на вътрешния, така и на европейския пазар на труда, и посочва, че подобни инициативи може да бъдат придружени от придобиване на трудов стаж;
16. счита, че изборът на професия все още е силно зависим от пола и че това е компонент, който допринася за неравенството между половете; подчертава, че това оказва въздействие върху безработицата и бедността при жените; подчертава, че тази свързана с пола дискриминация трябва да бъде преодоляна; подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки, които да показват една всеобхватна картина на възможностите за образование и обучение и избор на професия на по-късен етап, например с помощта на съветници по въпросите на равенството, и че още в ранна възраст трябва да се направи опит да събуди и насърчава интерес сред момичетата особено към специалностите математика, информатика, естествени науки и технологии и в области от стратегическо значение по отношение на професионалното развитие, а по отношение на момчетата – към специалностите в областта на преподаването, грижите и социалната сфера; подчертава, че с оглед на бъдещият недостиг на квалифицирани работници трябва да бъдат предприети конкретни мерки за насърчаване на потенциала на момичетата и жените, по-специално посредством конкретни подпомагащи програми, които насърчават подготовката на момичетата за професии в сферата на науката и техниката;
17. подчертава, че младите хора биват принуждавани да избират от непрекъсната нарастващ брой възможности за обучение; счита, че те трябва да бъдат информирани редовно относно развитието на пазара на труда, за да могат да се съсредоточат върху развитието на умения, които наистина се търсят, като целта е нито един млад човек, завършил училище или курс на обучение, да не остане без работно място, а преходът между образование и трудова дейност да бъде плавен;
18. призовава държавите-членки в сътрудничество със социалните партньори да включат професионалното обучение по-ефективно в гимназиалния курс на обучение, като се имат предвид съществените различия между държавите-членки по отношение на равнището на участие и организация в тази област; отбелязва, че това може да допринесе в значителна степен за постигането но целите на стратегията „Европа 2020“ чрез намаляване на процента на преждевременно напусналите училище и равнищата на безработица; подчертава необходимостта да се насърчава обменът на добри практики посредством отворена координация;
19. подчертава значението на създаването на гъвкави форми на образование, като отворени университети или използване в по-голяма степен на възможности за придобиване на допълнителна квалификация в интернет, като по този начин на всички младите хора се предоставя достъп до високи стандарти за образование на по-високо ниво и се гарантира, че те са лишени от тази възможност поради големи разстояния или неудобни учебни графици; счита, че предвид забавеното навлизане на младите хора на пазара на труда, както и проблемите с гарантирането на устойчивостта на системите за социално осигуряване, от изключително значение е да се създадат подходящите предпоставки за съчетаването на учене и работа;
20. подчертава, че координирани активни мерки на ЕС по отношение на пазара на труда, като например публично финансирани програми за младите хора, и създаването на нови, устойчиви и добри работни места с добро заплащане и нови предприятия, както и насърчаване на корпоративната култура в училищата, стимули за започване на инициативи, техническа помощ при започване на икономически дейности, опростяване на административните процедури за ускоряване на съответните формалности, мрежи от услуги на местно равнище за улесняване на управлението, както и връзки с университети и научноизследователски центрове за насърчаване на иновационни продукти и процеси, признаване на доброволния труд като професионален опит и насърчаването на предприемачеството са важни елементи за успешна борба срещу безработицата сред младите хора и подпомагане на приобщаващия растеж; подчертава, че финансирането от ЕС, достъпно за младите хора младите хора, т инструменти като европейския социален фонд (ЕСФ), програмите за мобилност („Erasmus“, „Socrates“, „Leonardo“) и програмата YOUTH следва да бъдат използвани по по-ефективен, достъпен, прозрачен и координиран начин, защото разнообразието от възможности за финансиране прави труден за младежките организации достъпа до финансиране, което отговаря на техните нужди; подчертава необходимостта от финансиране за младите хора, което да е лесно достъпно, да може да бъде управлявано от доброволци и малки организации при необходимост и да позволява финансирането на всеобхватни мерки, които включват няколко измерения като заетост, мобилност, социална интеграция и културни дейности;
21. приветства по-голямата роля на ЕИБ за създаването на програми за финансиране на студенти, както и за подкрепа на младите хора, които започват самостоятелна стопанска дейност; счита, че ролята на ЕИБ следва да се засили още повече, като се инвестира целенасочено в сектори с голяма добавена стойност в държавите-членки и по-специално в онези предприятия, които полагат най-големи усилия да наемат и обучават качествено млади хора;
22. подчертава, че млади хора с по-лоши изгледи за започване на работа (като поставя особен акцент върху групата на лицата без работа, необхванати от системите на образование или обучение) трябва да бъдат подкрепени или дори наставлявани по отношение на техните индивидуални нужди и с фокус върху увеличаването на тяхното интегриране на пазара на труда и техния достъп до качествени работни места; счита, че публично насърчаваните безплатни места за обучение и стандартизирана система за подпомагане в процеса на обучение могат да бъдат един ефективен инструмент за интегриране на млади хора в особено необлагодетелствано положение; подчертава обаче, че интегрирането на първия пазар на труда е от съществено значение и че всички мерки за интегриране следва да имат за цел достъп до редовния пазар на труда от ранен етап като предварително условие и трябва да бъдат включени в мерки за подкрепа, фокусирани върху нуждите на отделните лица; подчертава специфичните затруднения на бедните млади хора да се възползват от опит в чужбина заради финансови и езикови ограничения, а в някои случаи и поради географска дискриминация; изразява убеждение, че финансовата подкрепа трябва да е насочена специално към нуждите на най-необлагодетелстваните;
23. подчертава значението на създаването на възможности за заетост на младите хора с увреждания чрез въвеждането на приспособени програми за обучение и насърчаване на увеличаването на помощите за наемане на тази важна част от младото население с цел социалното им интегриране в по-голяма степен и реализация в обществото; призовава държавите-членки и Европейската комисия да насърчават информационни кампании за възможностите за обучение и образование на млади хора с увреждания, като например проекта за обмен на Европейския форум за хора с увреждания и студентската мрежа „Еразъм“;
24. подчертава, че работната програма на „Eurofound“ за 2009–2012 г. включва конкретния проект „Активно включване за млади хора с увреждания или здравословни проблеми“ и посочва решаващата роля на центровете за обучение, предлагащи обучения по социални и професионални умения за млади хора с увреждания и хора, които са израснали в институции за социални грижи; изисква подкрепа за развитието и използването на тези центрове за обучение, където това е необходимо;
25. подчертава необходимостта от мерки за пълно изясняване на положението на национално и на европейско равнище по отношение на безработните млади хора, които не учат и не участват в процес на обучение; призовава Комисията в сътрудничество с държавите-членки да установи причините за това маргинализиране на младите хора и да препоръча начини за повторната им интеграция, както и за предприемане на действия за преодоляването на проблема чрез постига на съответните цели през следващото десетилетие по отношение на заетостта, конкурентоспособността на европейските работници и намаляването на дяла на преждевременно напускащите училище;
26. подчертава, че стажовете са подходяща форма на помощ за правилен избор на професия на всички етапи от процеса на избор на професия, отново заявява необходимостта от определяне на минимални стандарти за стажовете, като доход и социални права, включително договорености относно социалната закрила и социалното осигуряване, за да се подобри качеството на стажовете и да се гарантира тяхната образователна стойност; отново заявява, че стажовете не трябва да заместват истински работни места и трябва да бъдат строго ограничени във времето; подчертава, че е спешно необходима европейска рамка за качеството на стажовете, покриваща всички форми на образование и обучение, за да се предотврати експлоатацията на стажантите, и че Комисията следва да представи план за действие с график, включващ общо описание на това, как би била приложена тази рамка за качество;
27. призовава образователните програми, предназначени за насърчаване на мобилността, да бъдат продължени след 2013 г. и освен това приканва Комисията да предвиди увеличаване на предназначените за тях финансови ресурси в контекста на изработване на бъдещите рамкови програми;
28. подчертава, че след започване на работа младите хора трябва да получават достъп до допълнително образование и обучение, което ще им позволи да се обучават по време на работа, и че подходът на непрекъснатото обучение и ученето през целия живот и професионалното развитие трябва да бъдат насърчаван още със започването на трудова дейност, и че трябва да се отправи призив към държавите-членки да създадат независима система за консултации относно допълнително образование, за да се гарантира, че повишаване на квалификацията се превръща в правило;
29. настоятелно призовава за създаване на единен списък на акредитирани университети и специалности, който да гарантира признаването на квалификациите в ЕС;
30. подчертава, че високото качество на началното училищно образование и професионалното обучение във всички специалности и професии увеличава възможностите за работа на младите хора и осигурява квалифицирани служители за предприятията; призовава държавите-членки да създадат подходящи надзорни органи, за да гарантират, че се осигуряват такива форми на образование и обучение;
31. приветства инициативата „Твоята първа работа с EURES” за насърчаване на трудовата мобилност, която следва да е тясно свързана с „Европейски монитор на свободните работни места”, за да се осигури на работниците и работодателите прозрачност и обзор върху целия европейски пазар на труда, с цел свободните работни места да се заемат колкото е възможно по-бързо от компетентни хора; посочва обаче, че това не трябва да води до изтичане на специалисти от определени части на ЕС;
32. подчертава необходимостта от насърчаване на предприемачеството и оказването на подкрепа на младите хора при стартирането на собствен бизнес и насърчаването и разширяването на програмата „Еразмус“ за млади предприемачи; поради това препоръчва прилагането на информационна кампания на ЕС в образователни институти, обхващаща предприемачество, първоначален капитал, данъчно облагане на новосъздаденото предприятие и подкрепа за непрекъснато обучение;
33. подчертава важността на неформалните и неофициалните форми на обучение и образование за развитието на младите хора, както и доброволната работа; подчертава, че придобитите умения предлагат възможности на младите хора не само за тяхното навлизане в света на труда, но също така им позволяват да бъдат активно ангажирани в обществото и да поемат отговорност за своя живот, като същевременно стимулират техните предприемачески умения;
34. подчертава важността на това, младите хора да бъдат включени не само на пазара на труда и в икономиката, но и във формирането и управлението на бъдещето на Европа; изисква от Комисията да изготви Зелена книга за участието на младите хора;
35. призовава Комисията да поддържа отделна програма „Младежта в действие“ за предстоящата многогодишна финансова рамка;
36. призовава Комисията да увеличи и да разшири участието в програми за мобилност и да подобри тяхната видимост, особено на тези, които са насочени към младите хора, например чрез използване на единно име за определяне на всички програми за мобилност, като същевременно се запазват спецификите на всяка от тях.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
16.3.2011 |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
41 4 0 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Regina Bastos, Edit Bauer, Jean-Luc Bennahmias, Pervenche Berès, Philippe Boulland, David Casa, Alejandro Cercas, Marije Cornelissen, Frédéric Daerden, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Thomas Händel, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Csaba Őry, Rovana Plumb, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Sven Giegold, Antigoni Papadopoulou, Evelyn Regner |
|||||
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Diana Wallis, Janusz Wojciechowski |
|||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
12.4.2011 |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
27 0 2 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Magdi Cristiano Allam, Maria Badia i Cutchet, Zoltán Bagó, Malika Benarab-Attou, Lothar Bisky, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Santiago Fisas Ayxela, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Emma McClarkin, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Marco Scurria, Joanna Senyszyn, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Gianni Vattimo, Marie-Christine Vergiat, Sabine Verheyen, Milan Zver |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Ivo Belet, Nadja Hirsch, Seán Kelly, Iosif Matula |
|||||