ДОКЛАД относно „Отвъд БВП − Измерване на напредъка в свят на промени”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (*) (2.12.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (27.10.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (11.11.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (12.11.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (3.12.2010)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

20.4.2011 - (2010/2088(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Anna Rosbach
Докладчик по становище (*): Nikolaos Chountis, комисия по икономически и парични въпроси
(*) Процедура с асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

Процедура : 2010/2088(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0175/2011

Внесени текстове :

A7-0175/2011

Разисквания :

Гласувания :

PV 08/06/2011 - 6.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0264

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (*)
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно „Отвъд БВП − Измерване на напредъка в свят на промени”

(2010/2088(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2009 г., озаглавено „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“ (COM(2009)0433),

– като взе предвид конференцията на тема „Отвъд БВП“, организирана от Парламента, Комисията, Римския клуб, Световния фонд за дива природа (WWF) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през ноември 2007 г. в Брюксел,

– като взе предвид доклада на комисията за измерване на икономическите резултати и социалния напредък (Доклад Stiglitz), представен на 14 септември 2009 г.,

– като взе предвид инициативата на световно равнище за изследване на икономиката на екосистемите и биоразнообразието (инициативата TEEB), подкрепена от държавните и правителствените ръководители от Г8+5 през юни 2007 г., и резултатите от нея, публикувани през 2009 и 2010 г.,

– като взе предвид „Преглед на икономиката на изменението на климата“ от Nicholas Stern, публикуван на 30 октомври 2006 г.,

– като взе предвид декларацията от Истанбул, подписана по време на втория световен форум на ОИСР относно статистиката, знанията и политиката на 30 юни 2007 г.,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 10 и 11 декември 2009 г., 25 и 26 март 2010 г. и 17 юни 2010 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 10 ноември 2009 г. (Икономически и финансови въпроси) относно статистиката,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 23 октомври 2009 г. (Околна среда), озаглавени „Към устойчиво развитие: екологично ефективна икономика в контекста на Лисабонската програма след 2010 г. и стратегията на ЕС за устойчиво развитие“,

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент относно европейските икономически сметки за околната среда (COM (2010)0132),

– като взе предвид интегрираните насоки ЕС 2020 за европейските политики в областта на икономиката и заетостта, предложени от Комисията на 27 април 2010 г.,

– като взе предвид съобщенията, озаглавени „Европейско управление: по-добро законотворчество“(COM(2002)0275), „Стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2006)0689), „Втори стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2008)0032) и „Трети стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз” (COM(2009)0015),

– като взе предвид плана за действие на ЕС за устойчиво потребление и производство (COM(2008)0397),

– като взе предвид съществуващите статистически инструменти, като например статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), изследването на работната сила (LFS), Евробарометър, проучването на европейските ценности и европейското социално проучване (ESS),

– като взе предвид европейското проучване на качеството на живот (EQLS), координирано от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), което предоставя цялостна картина на качеството и условията на живот в европейските държави (обхващайки всички държави-членки на ЕС и страните кандидатки) с над 120 показателя, като осигурява съпоставителни данни между страните[1],

– като взе предвид своите резолюции от 10 март[2] и 16 юни 2010 г.[3] относно стратегията „ЕС 2020“, своята резолюция от 8 октомври 2009 г.[4] относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 година, своята резолюция от 15 юни 2006 г.[5] относно ревизираната стратегия за устойчиво развитие, както и своята резолюция от 24 април 2008 г.[6] относно Зелена книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, на комисията по развитие, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, и на комисията по регионално развитие (A7-0175/2011),

А. като има предвид, че необходимостта от подобряване на данните и показателите, за да се допълни БВП като показател за цялостното развитие на обществото, се признава все повече от всички международни институции,

1. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“, като възможен допълващ инструмент, с който да се допринесе за подобряване на анализирането и обсъждането на политиките;

2. изтъква, че БВП е показател за икономическата активност на пазара, превърнал се в стандартен ориентир, използван от лицата, влияещи върху формирането на политиките по целия свят; подчертава, че БВП е показател за измерване на производството и не измерва устойчивостта на околната среда, ефикасното използване на ресурсите, социалното приобщаване и социалния напредък като цяло; подчертава също така, че БВП може да бъде подвеждащ, в смисъл че възстановителните мерки вследствие на някои събития, като например злополуки и природни бедствия, биват разглеждани като полза, вместо като разходи;

3. отбелязва, че освен показателите за измерване на икономическото развитие и производителността, съществуват и други показатели, които влияят и изясняват жизнените стандарти в дадена страна и които досега не са били измервани, макар и да съществуват релевантни показатели;

4. подчертава необходимостта от разработване на допълнителни показатели за измерване на средносрочния и дългосрочния икономически и социален напредък; призовава за разработването на ясни и измерими показатели, които да отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие, ефикасното използване на ресурсите и социалното приобщаване; освен това призовава да се разработят показатели, които са съсредоточени в по-голяма степен върху перспективата за домакинствата, и отразяват доходите, потреблението и благосъстоянието;

5. приветства инициативата на Комисията да представи индекс за екологичното състояние, който да бъде представян редом с БВП, и който първоначално ще включва следните основни елементи на политиката в областта на околната среда: „изменение на климата и използване на енергията“, „природа и биоразнообразие“, „замърсяване на въздуха и отражение върху здравето“, „използване и замърсяване на водата“, „генериране на отпадъци и използване на ресурсите“;

6. изразява очакване пренасочването на вниманието към по-широкообхватни и по-устойчиви показатели да доведе и до по-систематично съсредоточаване върху социалните и екологичните фактори в развиващите се страни, включително изменението на климата, биологичното разнообразие, здравеопазването, образованието и управлението, и по този начин да се даде възможност политиките за развитие да се насочат към най-силно нуждаещите се и намиращите се в най-неблагоприятно положение групи от населението; подчертава, че тези показатели следва да бъдат съвместими и в съответствие със съществуващите глобални инициативи, като например индекса на човешко развитие на ООН;

7. подчертава необходимостта от измерване на качеството на живот в обществото; счита, че постигането и поддържането на качество на живот включва важни и многостранни фактори като здравеопазване, образование, култура, трудова заетост, жилищно настаняване, екологични условия и т.н.; счита, че на показателите, които измерват тези фактори, следва се отдаде по-голямо значение; предлага показателите на EQLS, които обхващат ключовите области на качеството на живот, да служат като основа за по-нататъшното разработване на качествените и количествените показатели;

8. отбелязва мерките и инструментите, възприети на европейско равнище за измерване и анализ на възможните последици от законодателните инициативи върху напредъка, като например оценките на въздействието, включително анализите на съотношението разходи-ползи, на разходната ефективност, многофакторните анализи, оценките на риска, събирането на данни, статистиката, свързаните с околната среда икономически отчети, политическия анализ на различни политически равнища, докладите относно мониторинга на изпълнението и прилагането и прегледите, извършвани в различни области на законодателството на ЕС; подкрепя изцяло създаването на солидна нормативна уредба за европейските икономически отчети за околната среда като положителна стъпка в процеса „БВП и отвъд него“;

9. отбелязва нарастващото международно признание на ограниченията на БВП като показател за социалния напредък, природните ресурси и екосистемните услуги, за мащабните трансформации като тези, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие; признава напредъка, постигнат на различни форуми, като например Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Световната банка и ОИСР, и от страна на Комисията, наред с други, по отношение на разработването на показатели за измерване и анализ на напредъка;

10. подчертава, че е важно да се постигне съгласие за прилагане на системен подход за създаване на съгласувана система „Отвъд БВП“, с цел да се допринесе за подобряване на анализирането и обсъждането на политиките;

11. подчертава, че предизвикателството се състои в това, да се разработи ясен и разбираем набор от показатели, които да бъдат същевременно теоретически последователни, политически актуални и емпирично измерими и да осигуряват съпоставимост между страни и региони; подчертава, че е необходимо тази работа да се извърши в тясно сътрудничество с други заинтересовани институции и организации;

12. подчертава необходимостта от разработване на надеждни, хармонизирани и навременни статистически данни, както и от получаване на поредици от данни и показатели, обхващащи дълъг период, които могат да се използват за планиране на бъдещи промени и формиране на политики; препоръчва различните бази данни, поддържани от публичните органи, да бъдат по-добре използвани и комбинирани, както и да се използва еднообразна методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчетност във всяка държава-членка, за да се гарантира качеството и сравнимостта на данните; призовава събирането и обработването на данните да се извършва в съответствие с принципите на професионална независимост, безпристрастност, обективност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се обръща съответно внимание и на въпросите, свързани със защитата на личните данни; счита, че Евростат следва да играе водеща роля в този процес;

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В брутния вътрешен продукт (БВП) се кумулира добавената стойност от всички стопански дейности, които имат парично изражение. БВП е най-широко възприетата мярка за макроикономическа дейност. Тя е разработена през 30-те години на миналия век, използва се при определяне на политиките в целия свят и се цитира като показател по време на публични дискусии.

БВП се счита и за общ показател за цялостното развитие на обществото и напредъка по принцип. Той обаче не представлява надеждна основа за политически дискусии по всеки въпрос. БВП например не измерва екологичната устойчивост или социалната интеграция

Все повече се осъзнава необходимостта от допълнителни данни и показатели. Тази необходимост е в основата на редица международни инициативи. През ноември 2007 г. Европейският парламент (съвместно с Европейската комисия, Римския клуб, организацията WWF и ОИСР) организира конференция на тема: „Отвъд БВП“. Тази конференция показа широката подкрепа от страна на политици и експерти в областта на икономиката, опазването на околната среда и гражданското общество за разработването на показатели, които да допълват БВП, като предоставят по-цялостна информация в подкрепа на процеса на определяне на политиките.

В съобщението на Комисията, озаглавено „Отвъд БВП: Измерване на напредъка в свят на промени” се предлагат различни показатели за допълване на БВП. По-специално става дума за разработване на по-цялостни показатели, които да предоставят по-надеждна база от познания.

В своя доклад бих искала преди всичко да изразя подкрепа за желанието на Комисията за въвеждане на ясно определена система за измерване, която да излиза извън рамките на БВП, в смисъл че ще допълва БВП в контекста на процеса на вземане на решения и осъществяване на оценки. Според мен целта на този подход не противоречи на политическите и научните дискусии, които продължават от години. По-скоро въпросът е как този подход може да бъде приложен при използване на ясно определени и измерими показатели. Ясно е, че този проект може да се увенчае с успех, единствено ако наблегне на използването на надеждни данни.

Често се наблюдава липса на ясно определена информация, данни и показатели. Съществуват многобройни инициативи, както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки за запълване на тези празноти. За съжаление обаче има само частични признаци за съгласувани действия. Така например с увеличаването на броя на дейностите на национално и международно равнище в областта на показателите, положението постепенно излиза извън контрол и става подозрително. Освен това, при общите разисквания относно показателите не трябва да се забравя, че сами по себе си показателите не са достатъчни за политическите дебати, вземането на решения и правенето на оценки. Това, което е необходимо, е една цялостна концепция, която да отчита съществуващите мерки, които могат да бъдат приложени на практика.

Важно е да разработим инструмент, който да може да допълни БВП, като се отчита, че това трябва да бъде осъществено по такъв начин, че да има практическо приложение и да се използват ясно определени показатели и висококачествени данни.

В съобщението на Комисията се предлагат редица отделни мерки, които трудно могат да бъдат оценени. Тези инициативи не са интегрирани в една по-цялостна стъпаловидна стратегия, която ясно да показва как новият подход за излизане от рамките на БВП може да бъде прилаган.

В моя доклад Комисията се призовава да представи стъпаловидна стратегия за излизане от рамките на БВП, която да показва, как новият подход може да бъде прилаган на практика във всекидневната политическа дейност. Според мен без изясняването на този въпрос не може да бъде постигнат истински напредък по този дебат.

[1] EQLS обхваща следните основни области на концепцията за качество на живот: стопански ресурси, лишения; здравеопазване и достъп до здравни грижи; заетост и качество на работните места; баланс между професионалния и личния живот; семейни отношения и подкрепа; социално приобщаване/изолация (живот на общността и социално участие); образование и обучение; качество на жилищния фонд и местна околна среда; социален капитал и качество на обществото; качество на обществените услуги; субективно благоденствие (включително щастие, удовлетвореност от живота, оптимизъм за бъдещето).
[2] Приети текстове, P7_TA(2010)0053.
[3] Приети текстове, P7_TA(2010)0223.
[4] Приети текстове, P7_TA(2009)0028.
[5] Приети текстове, P6_TA(2006)0272.
[6] Приети текстове, P6_TA(2008)0182.

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Отвъд БВП - Измерване на напредъка в свят на промени“
(2010/2088(INI))

Докладчик по становище(*): Nikolaos Chountis

(*) Процедура с асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

– като взе предвид декларацията на ОИСР от Истанбул относно „Измерване и подпомагане на напредъка на обществата“, приета на 30 юни 2007 г.,

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент относно европейските икономически сметки за околната среда (COM(2010)132),

– като взе предвид доклада на комисията за измерване на икономическите резултати и социалния напредък (Доклад Stiglitz, Sen и Fitoussi, 2008 г.),

1. приветства инициативата на Комисията за започване на сериозен, всеобхватен и ориентиран към бъдещето план от пет действия за подобряване на брутния вътрешен продукт (БВП) като показател за оценяване на икономическите резултати и за допълване на БВП с други показатели, които отчитат основни измерения на човешкото благосъстояние и напредък, като например икономически, екологични и социални показатели;

2. препоръчва да се търси ограничен набор от подходящи показатели, който да е лесно по-късно да бъде допълнен с други показатели, както и набор от обобщени показатели, които могат да включват две допълнителни перспективи за околната среда чрез един монетаризиран показател, като например коригирани нетни спестявания, и един физичен показател, като например екологичен отпечатък, въглероден отпечатък или други показатели за разделяне, както и няколко по-обширни показатели за социално включване и човешко благосъстояние, като например показателя GINI и индекса на човешка бедност или индекса на социално здраве; предлага самият БВП да се подобри; изтъква като примери „Показателя за устойчиво икономическо благосъстояние“, „Показателите за действителен напредък“ и „Националния показател за благосъстояние“; препоръчва Евростат да работи в тясно сътрудничество с други изследователски центрове и организации, разработили такива показатели, за да ги направи по-точни и приложими;

3. изразява увереност, че националните политики и политиките на ЕС ще се преценяват по това, дали са успешни за постигане на напредък в достигането на социалните, икономическите и екологичните цели и дали подобряват благосъстоянието на европейците, както и че БВП не е достатъчен за регистриране на комплексната социално-икономическа действителност на националните и регионалните предизвикателства; подчертава, че използването на нови и допълващи социални и екологични показатели е напълно в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и други важни инициативи, които не могат да бъдат постигнати само с БВП като мерило;

4. вярва, че въпреки че БВП е солидна мярка за макроикономическа дейност, като показател за общото развитие на обществото той страда от много слабости; по-конкретно не регистрира важни социални фактори като безработицата, непълната заетост на работната ръка, продължителността на живота или качеството на образованието и здравната система, нито отчита неравенствата в разпределението на доходите, непазарните дейности, които допринасят за създаването на икономическа стойност (доброволчески труд, надомна работа и незаконни дейности), и отрицателните вторични екологични ефекти, и също така нараства, когато се инвестират средства за справяне с неблагоприятни промени като нарастване на социалните проблеми, като в резултат на това разрушението (във всичките му форми) се отчита от БВП като икономическа печалба;

5. отбелязва, че когато хората обсъждат качеството на своя живот, те оценяват например сигурната социална среда, където е лесно да се намери удобно жилище и работа, където е добре да се отглеждат деца, където например се полагат грижи за интеграцията на чужденците, където се предоставят социални услуги и човек може да се наслаждава на природата на постижимо разстояние, и изразява съжаление, че е трудно да се получат сравними данни по тези въпроси;

6. с оглед на все по-близката взаимозависимост между икономическите, социалните и екологичните въпроси, застъпва становището, че БВП е единственият показател, който дава възможност да се отчетат надлежно различните социално-икономически характеристики на европейско равнище, и трябва да остане главният критерий за равнището на отпусканите финансови средства в бъдещата политика на сближаване, но подчертава необходимостта от по-добро отчитане на екологичните и социалните фактори на национално и регионално равнище и също от определяне на подходящите критерии за тази цел;

7. отбелязва, че силни емпирични доказателства сочат, че има праг, отвъд който растежът на БВП прогресивно се отделя от паралелното подобряване на жизнения стандарт и устойчивостта;

8. приветства като положителна и важна стъпка предложените от Комисията пет действия за по-добро измерване на напредъка в един променящ се свят и припомня намерението за използване на тези показатели като нови насоки и критерии за оценка на създаването и изпълнението на политиките; подчертава необходимостта от разработване на тези действия в тясно международно сътрудничество;

9. подчертава, че БВП е главният показател, който може да съчетае екологичните и социалните, икономическите и транспортните критерии с оглед измерване на просперитета на всички равнища в ЕС; изразява опасението си, че ако бъде дадена прекалено голяма тежест на други показатели, резултатът би бил произволно, случайно вземане на решения и прекалена бюрокрация, което може да затрудни постигането на целите за равенство между регионите, в ущърб на най-бедните и географски най-необлагодетелстваните региони в Европа;

10. вярва, че за да се подобри и допълни БВП като ключов статистически показател, ръководещ процеса на създаване на политики и основаващ се на измерването на пазарната продукция на дадена икономика, се налагат всеобхватни и радикални промени в системата, така че да се отчетат надлежно икономическите, екологичните и социалните параметри на планиране, изпълнение и оценка на икономическите, екологичните и социалните политики, и изисква по-конкретно по-навременно събиране и обработване на данните;

11. подкрепя изцяло създаването на солидна нормативна уредба за европейските икономически сметки за околната среда като положителна стъпка в процеса „БВП и отвъд него“; счита, че е много важно веднага щом системата влезе в действие, европейските икономически сметки за околната среда да бъдат активно и точно използвани за създаването на всички политики на ЕС като ключов принос за оценки на въздействието, планове за действие, законодателни предложения и други важни продукти на процеса на определяне на политика, както и че също е много важно системата да бъде координирана и оценявана отблизо, за да проправи пътя за бъдещо развитие в тази област;

12. следователно призовава Комисията да запази БВП като ключов показател при планирането на мерки за повишаване на просперитета и икономическите резултати и да определи региони, допустими за получаване на подкрепа на европейско равнище въз основа на това, като във връзка с това на националните органи трябва да се продължи да се дава свобода на действие за използване на други социални, екологични и свързани с инфраструктурите показатели на подходящото равнище с оглед отчитане на специфичните условия на регионите и градовете и изпълнение на целите на стратегията „ЕС 2020“;

13. подчертава необходимостта от разработване на надеждни, хармонизирани и навременни статистически данни, както и от постигане на дълги времеви поредици от данни и показатели, така че да бъдат използвани за планиране на бъдещи промени и формиране на политики; препоръчва различните бази данни, поддържани от публичните органи, да бъдат по-добре използвани и комбинирани, както и да се използват еднообразна методология, общи стандарти, определения, класификации и правила за отчетност във всяка държава-членка, за да се гарантира качеството и сравнимостта на данните; призовава събирането и обработването на данните да се извършва в съответствие с принципите на професионална независимост, безпристрастност, обективност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се обръща внимание и на въпросите, свързани със защитата на личните данни; счита, че Евростат следва да играе водеща роля в този процес;

14. приветства готовността на Комисията да работи в сътрудничество с други правителствени организации, гражданското общество и изследователски центрове; припомня потребността от включване на гражданите в този решаващ дебат и от предоставяне на източници на безплатна информация, лесно достъпни за всички граждани, така че действителното съдържание на различните показатели, как те са постигнати, тяхната взаимовръзка и какво измерват те в действителност да бъде разбираемо, а тяхното развитие във времето - проследявано; призовава за тясно асоцииране на Европейския парламент в бъдещото развитие на този въпрос;

15. изтъква потребността от набор от показатели, измерващи нефискални външни и вътрешни макроикономически промени, които при определени обстоятелства могат да се отразят на публичните финанси, и отбелязва, че такъв набор от показатели би могъл да включва баланс на текущата сметка, позиции на нетните чуждестранни активи, производителност и разходи за единица труд, действителен реален обменен курс, кредит в частния сектор и цени на активите;

16. отбелязва обаче, че поставянето на БВП под въпрос като единствен статистически показател и въвеждането на допълнителни показатели ще поведе икономическите политики на национално и европейско равнище в нови посоки и ще въведе нови аспекти, свързани с качеството на развитие и с благоденствието на гражданите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Отвъд БВП - Измерване на напредъка в свят на промени“
(2010/2088(INI))

Докладчик по становище: Nirj Deva

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че концепцията за „растеж“, която се отнася до количествени икономически мерки, не трябва да се бърка с концепцията за „развитие“, която се отнася до качествени критерии и обхваща качеството на живот и подобряването на условията на живот (качество на околната среда, здравеопазване, образование, справедливо преразпределение на доходите, социални връзки и т.н.); съответно настоятелно призовава ЕС да не се стреми към обикновена „насочена към растежа“ политика на развитие;

2. подчертава, че взаимовръзката между благосъстояние и БВП не е автоматична, а условна, тъй като БВП изключва редица непазарни дейности (като например грижи за деца, грижи за възрастни и за болни хора и т.н.), които оказват въздействие върху благосъстоянието; също така посочва, че ако благосъстоянието и БВП могат да вървят ръка за ръка в развиващите се страни, също така има случаи, при които политиките могат да допринасят за благосъстоянието, като същевременно забавят растежа, какъвто е случаят с опазването на горската екосистема; по тази причина счита, че, в съответствие с целта за съгласуваност на политиката на развитие, са необходими алтернативни показатели на БВП с цел да се осигури представителна картина на икономическите и социалните условия и условията на околната среда;

3. изразява надежда, че предложението на Комисията за измерване на резултатите според екологични, както и според чисто икономически показатели ще бъде съвместимо и в съответствие със съществуващите глобални инициативи, като например индекса на човешко развитие на ООН ;

4. припомня, че БВП не е добър показател за благосъстояние; изразява очакване пренасочването на вниманието към по-широкообхватни и по-устойчиви показатели да доведе и до по-систематично съсредоточаване върху социалните и екологичните фактори в развиващите се страни, включително изменението на климата, здравеопазването, образованието и управлението, и по този начин да се даде възможност политиките за развитие да се насочат към най-силно нуждаещите се и намиращите се в най-неблагоприятно положение групи от населението; подчертава необходимостта от разширяване на националните сметки, с цел да обхванат социални въпроси и въпроси, свързани с околната среда, за да може въпросният набор от показатели да дава точни резултати;

5. приветства подетата от европейските институции инициатива „Отвъд БВП“ за прекратяване на налагането на ограничения спрямо начина, по който се измерват богатството на нациите и на благосъстоянието на гражданите;

6. заявява намерение да следи отблизо всеки нов инструмент, за да гарантира, че той не води до намаляване на помощта за развитие, особено що се отнася до ангажимента на ЕС да предоставя 0.7% от БВП за целите на развитието до 2015 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени“
(2010/2088(INI))

Докладчик по становище: Marian Harkin

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните като водеща комисия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

– като взе предвид съществуващите статистически инструменти, обхващащи някои измерения на социалния напредък, благоденствието и устойчивото развитие в Европа, като например статистическите данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), европейското проучване на работната сила (LFS), Евробарометрите, изследването на европейските ценности и европейското социално проучване (ESS),

– като взе предвид доклада Stiglitz (Доклад на Комисията за измерване на икономическите резултати и социалния напредък[2]), който представя преглед на седемте измерения, които трябва да се вземат предвид при разработването на нови показатели,

A. като има предвид, че БВП, макар и важен показател за икономическия растеж, не е достатъчен като самостоятелен инструмент, когато става дума да се определи каква политическа линия трябва да се следва, за да се посрещнат предизвикателствата на 21-ви век, и изисква допълнителни показатели, включително такива, измерващи икономическото и социалното сближаване, и показатели, свързани с околната среда,

Б. като има предвид, че финансовата, икономическа и социална криза показва, че икономическата стратегия, основана изцяло на БВП, не позволява да се развие устойчив модел, и следователно съществува особена необходимост от достъп до подходяща и подробна информация относно развитието на реалните доходи на домакинствата,

В. като има предвид, че, при положение че бедността и социалното изключване са обидни за човешкото достойнство, на настоящия етап на социално развитие в Европейския съюз напредък означава основно благоприятстването на индивидуалното и колективното политическо, социално и демократично участие на всички, като се премахват социалните разделения и бедността,

Г. като има предвид, че икономическото благосъстояние и социалното развитие не винаги са свързани и че следователно за изготвянето на последователни политики е необходима информационна рамка, която да съдържа по-обхватни показатели, включващи социалните ползи и загуби и ползите и загубите за околната среда, както и показатели за измерване на устойчивото развитие и качеството на живот,

1. отбелязва, че тъй като понякога не се осъществява вертикално разпределение на благата, е налице нарастващо различие между това, което показват официалните статистически данни във връзка с икономическите резултати, и начина, по който самите хора възприемат своите условия и качество на живот, и че това може също да доведе до липса на доверие в правителствата и демократичния процес; отбелязва, че субективното благосъстояние в Европа се влияе не само от доходите, но и от очакваното качество на обществото[3]; поради това призовава за показатели, които точно отразяват качеството на живот на гражданите;

2. подчертава необходимостта от ангажирането на обществото, включително социалните партньори и представителните организации, в подбора на показатели и – посредством комбинираното използване на алтернативни показатели във връзка със състоянието и устойчивото развитие на околната среда, равнищата на социалното приобщаване, социалното благоденствие, социалната интеграция и справедливостта, с цел да бъде подпомогнато изграждането на консенсус, който е необходим за развитието на споделени възгледи за обществените цели;

3. изразява безпокойство, че е налице съществено забавяне в събирането и предоставянето на данни относно социалните последици от неотдавнашната финансова и икономическа криза и криза на заетостта; ето защо призовава за публикуването на качествени и количествени показатели в навременен срок и когато това е целесъобразно, основаващи се на различни видове домакинства, с цел подобряване на процеса на изготвяне на политиките и създаване на възможност за по-целенасочени реакции и наблюдаване на тенденциите с течение на времето, с оглед на това да се постигне най-добрият възможен баланс между финансовата консолидация, развитието и социалното сближаване;

4. подчертава необходимостта показателите да се основават на статистически данни, които са подходящи, навременни, точни, достъпни, съпоставими и последователни във всички държави-членки;

5. призовава Комисията да въведе като приоритетна и неотложна мярка показатели за социалните и свързаните с околната среда въпроси, в допълнение към БВП, тъй като БВП е свързан единствено с икономическите аспекти на развитието, така че да се установи един по-всеобхватен образ на благоденствието и сближаването;

6. призовава за ново партньорство между всички съответни участници (Евростат, националните статистически служби, научноизследователските организации, националните правителства, агенциите на ЕС и т.н.) с цел разработването на показатели на благоденствието и устойчивото развитие, които предоставят на отговорните за политиките фактори допълнителен набор от мерки за многоизмерните явления, каквито представляват благоденствието и качеството на живот;

7. счита, че Комисията следва да добави алтернативни показатели към конвенционалните средства за оценка на напредъка към постигането на целите, формулирани в стратегията „ЕС 2020“;

8. счита, че целта за иновации не може да бъде постигната, ако не се съвмести с установяването на показатели, с чиято помощ да се определи и оцени средата, водеща до иновации;

9. подчертава необходимостта от измерване на качеството на живот в обществото, като се обърне внимание по-специално на групите, изложени на риск от изолация, и отбелязва, че такова измерване ще изисква методични социални изследвания, оценки на въздействието и показатели от следните категории: здравеопазване и очаквана продължителност на живота, бедност, образование, заетост, транспорт, семейство, престъпност, жилищно настаняване, свободно време, политическо и културно участие, равнище на обществено доверие, свързаност, материално и обществено благополучие и психическо здраве, околна среда, социална защита и социален капитал;

10. предлага показателите на EQLS, които обхващат ключовите области на качеството на живот, да служат като основа за по-нататъшното разработване на качествените и количествените показатели;

11. отбелязва, че сред показателите за измерване на икономическото развитие и производителността съществуват и други показатели, които влияят и изясняват благоденствието на дадена страна и които досега не са били измервани (количествено);

12. подчертава необходимостта от измерване на „справянето с доходите“ и равнището, при което хората живеят добре по отношение на финансовите и материалните активи, включително минимален доход и степента, в която той предпазва получателите си от бедност, както и адекватността на системите за социална сигурност; в допълнение към това, подчертава необходимостта от наличието на показатели в различни категории, като например задлъжнялост, качество и достъпност на жилищен фонд, достъп до енергоснабдяване и до обществени услуги, обучение, култура, информационни и комуникационни технологии, грижи за деца и здравни грижи;

13. посочва, че съответните показатели са налице и призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид измерването и резултатите въз основа на тези показатели във връзка с данните за БВП при въвеждането, планирането и оценката на социалните политики;

14. отбелязва, че социалното и икономическото сближаване са всеобхватни цели на ЕС, и че тези цели изискват наличието на показатели, които отразяват както хоризонталното, така и вертикалното разпределение на благата в обществото, сред различните социални категории и в различните региони, и че подобни показатели улесняват анализа на справедливостта на разпределението и наблюдението на процесите на социално приобщаване и социално участие в ЕС;

15. подчертава необходимостта да бъдат измервани както платеният, така и безвъзмездният домашен или доброволен труд, и да се използва като показател равнището на безработица;

16. призовава за приемането на наръчника на МОТ относно измерването на доброволческия труд и популяризирането му от всички държави-членки, с цел планиране на действията от страна на гражданското общество, като се използват измерими показатели, и по-активно насърчаване на подобни действия.

17. отбелязва решението на Съвета от 17 юни 2010 г. за предоставяне на възможността на държавите-членки да определят своите национални цели за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност и изолация, въз основа на един или повече от един от трите показателя, по които беше постигнато съгласие със Съвета; счита, че държавите-членки, използващи единствено показателя „домакинство на безработни“, вероятно пренебрегват систематично проблеми като бедност при работещите, енергийна бедност, бедност сред децата и социално изключване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] EQLS обхваща следните основни области на концепцията за качество на живот: стопански ресурси, лишения; здравеопазване и достъп до здравни грижи; заетост и качество на работните места; баланс между професионалния и личния живот; семейни отношения и подкрепа; социално приобщаване/изключване (живот на общността и социално участие); образование и обучение; качество на жилищния фонд и местна среда; социален капитал и качество на обществото; качество на обществените услуги; субективно благоденствие (включително щастие, удовлетвореност от живота, оптимизъм за бъдещето).
[2] http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf
[3] Според заключенията на Eurofound, между последното тримесечие на 2007 и септември 2009 г. средното равнище на удовлетворение от живота като цяло в рамките на ЕС се е понижило с 4%. Моделът на промяната в удовлетворението от живота отразява промените в БВП на държави като балтийските страни, но не отговаря на относително слабия спад на БВП на страни като Малта или Франция. (Източник: Trends in quality of life in the EU: 2003-2009, Eurofound, 2010).
Разликите в доходите, както и очакваната корупция влияят значително върху доверието в политическите институции на страните. (Източник: Второ европейско проучване на качеството на живот, извършено от Eurofound).

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“
(2010/2088(INI))

Докладчик по становище: Marisa Matias

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

– като взе предвид декларацията на ОИСР от Истанбул от 30 юни 2007 г. относно „Измерване и подпомагане на напредъка на обществата“,

– като взе предвид интегрираните насоки ЕС 2020 за европейските политики в областта на икономиката и заетостта, предложени от Европейската комисия на 27 април 2010 г.,

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент относно европейските икономически сметки за околната среда от 9 април 2010 г. (COM(2010)0132);

– като взе предвид доклада на Комисията относно измерване на икономическите резултати и социалния напредък (Доклад Stiglitz, Sen и Fitoussi, 2008 г.), представен на 14 септември 2009 г.,

– като взе предвид световната инициатива „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ (TEEB), подкрепена от лидерите на Г8+5 през юни 2007 г., и резултатите от нея, публикувани през 2009 и 2010 г.

– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

– като взе предвид проекта на обществено допитване от 16 август 2010 г. на Съвместния изследователски център на Института за околна среда и устойчивост, озаглавен „Показатели за разделяне, показатели, свързани с потребителската кошница, и показатели, свързани с управлението на отпадъците. Рамка, методология, база данни и процедури по осъвременяване“,

А. като има предвид, че съществува необходимост от превръщане в насоки на дебата относно ползите и ограниченията на БВП като инструмент за измерване и оценяване на социалните и икономическите резултати и заедно с това на социалния напредък;

Б. като има предвид, че БВП остава основният показател за измерване на макроикономическата дейност, но при все това не отчита в достатъчна степен непазарните аспекти, и следователно е необходимо да бъде допълнен от стегнат и приемлив набор от други по-подходящи за измерване показатели, например социалното приобщаване или екологични цели;

В. като има предвид, че показателите, основани на статистически средни стойности, не могат да отразяват нарасналите социални и икономически различия,

Г. като има предвид, че следва да се прави разлика между настоящото и бъдещото благосъстояние; като има предвид, че следва да се подчертае, че устойчивостта също трябва да бъде оценявана от гледна точка на икономическото и екологичното й измерение,

1. отбелязва предложението на Комисията за разработване на показатели в подкрепа, като допълнение към БВП, на оценката на напредъка на обществото по отношение на трите стълба на икономическо, социално и екологично измерение и чиято цел е да предоставят по-изчерпателна и актуална информация в подкрепа на политически решения на местно, национално и регионално равнище;

2. приветства съобщението на Комисията от 20 август 2009 г., озаглавено „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“ (COM(2009)433 окончателен), в което се посочва необходимостта от подобряване и допълване на БВП; подкрепя по-специално работата по разширяването на националните сметки до екологични и социални фактори;

3. признава целите на Съюза, свързани с изменението на климата, и счита, че тези цели изискват увеличаване на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите отвъд развитието на БВП, което ще доведе до нови икономически модели; по тази причина счита, че докато икономическият растеж е от основно значение за благосъстоянието на обществото, е съществено важно да се разработят допълнителни показатели, с които да се измерват различни аспекти на качеството на живот, и да им се придаде по-висока стойност;

4. счита, че постигането и поддържането на качество на живот включва важни и консенсусни фактори като здравеопазване, образование, култура, трудова заетост, жилищно настаняване и екологични условия; по тази причина счита, че показателите, които измерват тези фактори, също са важни и следва да им се отдаде повече значение;

5. припомня водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, която се съдържа в стратегията „ЕС 2020“ и отбелязва необходимостта да се разработят и използват подходящи показатели за измерване на постигането на целите й;

6. подчертава значението на основаното на обективни фактори разработване на политики и отбелязва факта, че допълнителните социални и екологични показатели предоставят обективен инструмент за вземането на правилни делови решения, водещи до иновации, ефективност на ресурсите и енергийна ефективност и до намаляване на разходите;

7. призовава да се разработят показатели, които са съсредоточени в по-голяма степен върху перспективата за домакинствата, отразяващи доходите, потреблението и благосъстоянието като средство за по-добро отразяване на загрижеността на гражданите относно материалното благосъстояние;

8. счита, че допълнителни показатели, които биха могли в най-добрия случай да допълват БВП, следва да са изпитани, за да отразяват по-добре макроикономическата дейност; подчертава, че БВП е единственият показател, който позволява да се отчитат надлежно отличаващите се социално-икономически характерни особености на европейско равнище, но изтъква необходимостта от отчитане на екологичните и социалните фактори на национално и регионално равнище и от определяне на подходящи критерии за тази цел, както и че в този процес може да се разгледа включването на непазарни фактори като домакинската работа и доброволния труд, както и третични положителни и отрицателни въздействия, свързани с икономическата дейност, и жизнеспособността на дейностите във времето;

9. призовава Комисията да запази БВП като решаващ показател за определяне на допустимостта в рамките на регионалната политика; изразява опасения, че използването на каквито и да било други показатели ще застраши основните цели на политиката на сближаване в ущърб на най-бедните региони и регионите в най-неизгодно положение от географска гледна точка; счита обаче, че националните органи могат да продължат да прилагат други социални, екологични и свързани с инфраструктурата показатели на съответното равнище на вземане на решения, които отчитат специфичните особености на регионите и градовете в рамките на стратегията „ЕС 2020“;

10. подчертава необходимостта от разработването на допълнителни показатели за измерване на средносрочния и дългосрочния икономически и социален напредък, които ще отчитат изменението на климата, ефикасното използване на ресурсите и социалното включване;

11. призовава за разработването на избрани показатели, които да допълват средните статистически измерители, като отразяват разпределението и неравенствата в социалните групи;

12. призовава Комисията да увеличи усилията за разработване на информационен регистър за устойчиво развитие, който оценява от екологична и икономическа гледна точка опазването и инвестирането в ресурси, необходими за гарантиране на бъдещото благосъстояние (включващ природни ресурси, физически и човешки капитал);

13. призовава за развитието на обща, съпоставима методология на допълнителните показатели и за разширено сътрудничество в тази област между Евростат и съществуващите националните служби, както и между ЕС и неговите партньори от Г-20; по тази причина подкрепя усилията на Европейската комисия за разработване на методики за оценяване и оповестяване на напредъка по основните елементи на политиката в областта на околната среда, като подчертава, че е важно да се приемат показатели, които да бъдат приети и съпоставими извън територията на ЕС;

14. подкрепя препоръката на Съвета за разширяване на националните сметки до екологични и социални въпроси чрез въвеждането на международно приети методи;

15. отбелязва, че е необходимо да се продължи изследователската дейност и инвестирането в способностите на статистическите служби с цел подобряване на вече постигнатото и установяване на пропуските в наличната информация, както и при необходимост, за създаването на нови индекси;

16. отбелязва, че не са необходими допълнителни статистически служби или органи; призовава за разширено сътрудничество между националните служби и Евростат.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно отвъд БВП - Измерване на напредъка в свят на промени
(2010/2088(INI))

Докладчик по становище: Danuta Maria Hübner

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. изтъква, че измерването на регионалните икономически резултати и просперитет безспорно представлява аспект на политиката на сближаване и на структурната политика и поради това попада в областта на отговорност на комисията по регионално развитие;

2. приветства предложението на Комисията за обсъждане на предимствата на предоставянето на разположение на политиките на ЕС в бъдеще на набор от социални и екологични показатели, допълнителни спрямо БВП, като последният следва да бъде признат като главен критерий, с цел подобряване на условията за вземане на решения, особено по отношение на политиката на сближаване, и да бъде даден по-задоволителен отговор на тревогите на гражданите от европейските региони; за тази цел подкрепя дейностите на Евростат и призовава Комисията да изготви ново съобщение относно всички налични показатели, като вземе предвид стратегията „ЕС 2020“;

3. изтъква, че Приложение ІІ към Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд[1] предвижда използването на критериите за дела на безработицата, дела на заетостта, образователния ценз на работещите и гъстотата на населението, при разпределяне на средствата за целта „регионална конкурентоспособност и заетост“; подчертава значението на определянето на подходящи критерии и на интегрирането на други, допълнителни спрямо БВП, показатели на национално и регионално равнище за целевото прилагане на програмите в регионите и градовете;

4. счита, че БВП представлява съществен критерий и ефективен инструмент за измерване на икономическия растеж на регионите; счита, че резолюцията му от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС в периода след 2013 г.[2] предоставя правилната рамка за разискванията относно допустимостта за финансиране от регионалните фондове на ЕС; счита също така, че на подходящия етап от процеса на вземане на решения при изготвянето и прилагането на политиките на ЕС биха могли да бъдат добавени допълнителни инструменти с екологични и социални критерии и други фактори, с цел както улесняването на една всеобхватна оценка на регионалното развитие, така и направляване на политиката на сближаване, чиято основна цел е постигането на балансирано развитие на всички региони на ЕС, включително периферните, най-отдалечените и пограничните региони, като се вземат предвид специфичните им характеристики;

5. изтъква, че комбинираното финансиране за структурните фондове, Кохезионния фонд, фонда за развитие на селските райони и фонда за рибарство, за периода 2007-2013 г. се базира изключително на БВП на държавите-членки; припомня, че този подход е в съответствие с принципа на солидарност в Европейския съюз, тъй като целта на политиката на сближаване е да намали пропастта между равнищата на развитие на европейските региони;

6. счита, че регионалната икономическа структура се отличава с присъща за нея сложност, както и че е налице известна степен на взаимозависимост между икономическите, социалните и екологичните въпроси; счита, че макар и БВП да остава най-уместната и точна мярка на развитие при прилагането на програмите в регионите и градовете, понякога е възможно да даде непълна представа, която не отчита действителното положение в регионите; ето защо счита, че следва да бъде проведен един сериозен, честен, открит и научен дебат относно предимствата на допълнителни спрямо БВП показатели; подчертава, че докато БВП следва да остане основният критерий за Цел 1, следва да бъдат използвани и други критерии за категоризиране и определяне на приоритетите при оказването на подкрепа за регионите по Цел 2, на базата на съответните социални, икономически, екологични, демографски и географски предизвикателства, пред които са изправени, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета; отбелязва, че държавите-членки могат да обмислят проучването на допълнителни показатели – например екологични и социални фактори – даващи по-пълна картина на благосъстоянието на обществото, специфичните характеристики на регионите и градовете по Цели 1 и 2 и добавената стойност, постигната от политиките на ЕС на национално равнище, с цел да не бъдат изключвани обширни и слабо развити райони от развитието, предоставяно от общата европейска политика на сближаване;

7. припомня, че здравеопазването, образованието, защитата на гражданите, транспортните средства и инфраструктура, устойчивостта на околната среда, равенството и социалната интеграция са изцяло част от съставния модел на европейското развитие, в допълнение към икономическите въпроси; добавя, че качеството на живот и икономическата, социалната, географската, демографската и екологичната уязвимост на регионите трябва да се имат предвид, когато става въпрос за оценка на проекти, които получат финансиране по политиката на сближаване за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ и за разработване на балансирана социална пазарна икономика;

8. призовава Комисията да запази БВП и да продължи да се отнася до него като основен критерий за определяне на допустимостта за подпомагане на регионалната политика на европейско равнище за предстоящия програмен период 2014-2020 г.; посочва, че в това отношение и с оглед създаване на по-всеобхватна картина на регионалните политики на сближаване, трябва да бъде оставена възможност за националните органи да използват други показатели на съответното ниво на вземане на решения при проектирането и изпълнението на политиките на ЕС; счита, че по отношение на изпълнението на регионални програми, в съответствие с принципа на субсидиарност, обсъждането и разглеждането на лесно и точно измерими показатели в допълнение към БВП биха могли да осигурят по-цялостна картина на резултатите на регионалните политики на сближаване, така че националният експертен опит би могъл да отговори на основните цели на равнище ЕС;

9. счита, че ако държавите-членки разполагат с научни доказателства, които потвърждават успешен и дълготраен опит в прилагането на цялостни икономически, екологични и социални показатели, които отчитат специфичните за всеки регион характеристики в националната политика за разпределяне при усвояването на структурните и Кохезионния фондове, ще са необходими допълнителни проучвания за надеждността, удачността и евентуалното прилагане на тези показатели, за да отговарят на общите европейски предизвикателства;

10. напомня, че прилагането на каквито и да било допълнителни критерии следва да зачита принципа, че мерките на политиката на сближаване трябва да се съсредоточават в региони, чието развитие изостава;

11. отбелязва, че строгото прилагане на критерия за БВП при определяне на допустимостта за подпомагане на регионите по отношение на целта „сближаване“ създава значителен прагов ефект в ущърб на регионите, които не отговарят на условията за подпомагане; във връзка с това призовава Комисията да направи оценка на възможността за създаване на междинна цел между „сближаване“ и „регионална конкурентоспособност и заетост“, с оглед смекчаването на този прагов ефект;

12. счита, че финансираното от ЕС сближаване не бива да води до инвестиции, които не отчитат действителни проблеми на европейските граждани.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.
[2] P7_TA(2010)0356.

Дата на приемане

1.12.2010 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Wolf Klinz, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Peter Simon, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Sophie Auconie, Sari Essayah, Robert Goebbels, Carl Haglund, Thomas Händel, Danuta Maria Hübner, Sophia in ‘t Veld, Thomas Mann

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edvard Kožušník

Правна информация - Политика за поверителност