Процедура : 2010/0820(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0185/2011

Внесени текстове :

A7-0185/2011

Разисквания :

PV 07/06/2011 - 15
CRE 07/06/2011 - 15

Гласувания :

PV 08/06/2011 - 6.1
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0254

ДОКЛАД     *
PDF 198kWORD 225k
4.5.2011
PE 456.684v03-00 A7-0185/2011

относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния

(14142/2010 – C7‑0369/2010 – 2010/0820(NLE))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик по становище: Carlos Coelho

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния

(14142/2010 – C7‑0369/2010 – 2010/0820(NLE))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (14142/2010),

–   като взе предвид член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0369/2010),

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0185/2011),

1.  одобрява проекта на Съвета във вида, в който е изменен;

2.  приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своя проект;

4.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение  1

Проект на решение

Съображение 4

Проект на Съвета

Изменение

(4) На ХХХХХ 20ХХ [дата на приемане на съответните заключения на Съвета] Съветът заключи, че условията във всяка от посочените области са изпълнени от България и от Румъния.

(4) На ХХХХХ 20ХХ [дата на приемане на съответните заключения на Съвета] Съветът заключи, че условията във всяка от посочените области са изпълнени от България и от Румъния. Всяка от заинтересованите държави-членки следва да информира писмено Европейския парламент и Съвета, в рамките на шестмесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото решение, относно последващите действия, които е предприела във връзка с препоръките, съдържащи се в докладите за оценка и посочени в последващите доклади, които все още предстои да бъдат осъществени.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст на Шенгенското сътрудничество

Шенгенското сътрудничество започна на 14 юни 1985 г. с Шенгенското споразумение, което позволи премахването на систематичния граничен контрол по вътрешните граници на държавите, страни по Споразумението, и създаването на общо пространство със свободно движение на хора и една единствена външна граница (с общи правила за контрола по външните граници, обща визова политика, полицейско и съдебно сътрудничество и създаване на Шенгенска информационна система (ШИС)).

Първоначално броят на държавите-членки беше 5 (Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия), но с времето той се увеличи. В момента Шенгенското пространство включва 25 държави-членки на Шенген: държавите-членки на ЕС Австрия, Белгия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, както и трите асоциирани страни, които не са членки на ЕС – Норвегия, Исландия и Швейцария (Лихтенщайн следва да стане четвъртата асоциирана страна, след като съответният протокол влезе в сила на 7 април 2011 г., последван от необходимите посещения с цел оценка). Към момента България, Румъния и Кипър прилагат само частично достиженията на правото от Шенген и следователно по границите на тези три държави-членки все още се осъществяват проверки.

Към момента свободното движение се гарантира на територия с 42 673 км външни водни граници и 7 721 км външни сухопътни граници, която обхваща 25 държави и 400 милиона граждани.

Шенгенски критерии за оценка

Румъния и България приеха достиженията на правото от Шенген при присъединяването си към ЕС през 2007 г. . В съответствие с член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване, установяването чрез процедура на оценка, че новите държави-членки спазват необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото на Шенген (защита на данните, Шенгенска информационна система (ШИС), въздушни, сухопътни, морски граници, полицейско сътрудничество и визи), представлява предварително условие за вземането на решение от страна на Съвета относно отмяната на проверките по вътрешните граници с тези държави-членки.

Оценките за всяка нова държава-членка следва да започнат след постъпване на искане от заинтересованата държава-членка (заявление за готовност). Те следва да се провеждат под ръководството на Работната група за оценка на Шенген (SCH-EVAL), като се започне с изпращането на въпросник до заинтересованата държава-членка относно всички части на достиженията на правото от Шенген и се продължи с посещения с цел проверка. В службите на ШИС, в бюрата на SIRENE, в консулствата, на границите и т.н. следва да бъдат изпратени експертни екипи, които следва да изготвят изчерпателни доклади, съдържащи описания на фактите, оценки и препоръки, и които могат да изискат допълнителни мерки и посещения за проследяване на тяхното изпълнение. Окончателният доклад следва да установи дали заинтересованата нова държава-членка, след като е била обект на цялостна процедура по оценка, изпълнява всички предварителни условия за практическо приложение.

Решението за включване следва да бъде взето от Съвета с единодушие на правителствата на всички държави, които вече принадлежат към Шенгенското пространство.

Заключения за България

България внесе своето заявление за готовност на 25 януари 2008 г.

Оценката на защитата на данните беше положителна. Решението беше прието от Съвета след положително становище от страна на Европейския парламент и на 5 ноември 2010 г. ШИС беше свързана с България и започна да функционира в пълна степен.

Посещението за оценка на ШИС показа правилното прилагане на функциите на ШИС и SIRENE при спазване на съответните достижения на правото от Шенген. Сред въпросите, на които е необходимо да се обърне допълнително внимание, са: преминаване към трисменен режим на бюрото „SIRENE“; предоставяне на повече обучение на крайните потребители във връзка с използването на латиницата; намаляване до минимум на ръчните операции в бюрото „SIRENE“.

Свършена е по-голямата част от подготвителната работа за приложението на достиженията на правото от Шенген в областта на полицейското сътрудничество по отношение на институционалните и оперативните структури. Финализирани са споразуменията със съседните страни (Румъния, Гърция, Сърбия) относно трансграничното полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси и се подготвят допълнителни споразумения с други държави-членки.

Оценката за издаването на визи беше в основни линии положителна, а в някои аспекти представляваше пример за най-добра практика. Бяха взети предвид резултатите от някои последващи мерки и беше счетено, че България е в състояние своевременно да приложи изцяло достиженията на правото от Шенген. Отправените препоръки междувременно бяха изпълнени. При все това персоналът следва да продължава да осъзнава съществуващата опасност от нелегална имиграция и от други форми на злоупотреби с визи, както и евентуалното упражняване на натиск върху служителите, след като започнат да издават шенгенски визи.

Въздушни граници: Инфраструктурата, използвана за гранични проверки, отговаря на изискванията на Шенгенския граничен кодекс и оборудването за първа и втора линия е в основни линии достатъчно и модерно. Въпреки това все още бяха открити някои недостатъци в областта на оборудването, извършването на гранични проверки и обучение, пълното физическо разделяне на пътникопотока на летище Бургас и задължението да се съобщават данни за пътниците, езиковите умения и прилагането на отговорността на превозвача, по които в момента се работи.

Морски граници: Систематичният тактически анализ на риска, контролът на риболовните кораби и граничните проверки на корабите за удоволствие могат да се разглеждат като най-добри практики. Беше установено, че системата за наблюдение на границите отговаря като цяло на изискванията на Шенгенския граничен кодекс. Последваща проверка показа, че интегрираната система за наблюдение на бреговата ивица е допълнително развита и че констатираните недостатъци (в областта на граничния контрол, наблюдението на границите, издаването на визи, инфраструктурата, персонала и езиковите умения) са отстранени.

Сухопътни граници: Установено беше професионално ниво на сътрудничество на границата както по отношение на граничния контрол, така и по отношение на наблюдението на границата. Обемът на наличното оборудване на първа и втора линия също получи положителна оценка, въпреки че процесът по предоставяне на оборудване, както и необходимото обучение в тази връзка все още продължава. Все още се откриват недостатъци в областта на граничния контрол, наблюдението на границите, по-специално подобряването на осведомеността за ситуациите, сътрудничеството в рамките на агенцията, въздушното наблюдение и избрания тактически подход. Резултатите от повторното посещение през декември 2010 г. бяха все още незадоволителни и между 21 и 23 март 2011 г. се проведе последващо посещение на сухопътните граници. Комисията по оценяването стигна до заключението, че България е осъществила добър напредък и че в областта на граничния контрол на външните сухопътни граници вече отговаря на шенгенските изисквания.

При все това, за допълнително засилване на вече предприетите мерки и за подготовка за евентуален увеличен миграционен натиск след пълното присъединяване, комисията по оценяването приканва България да изготви „специален пакет“ от съпътстващи мерки.

Заключения за Румъния

Румъния внесе своите заявления за готовност през 2007 г. и 2008 г.

Оценката на защитата на данните беше положителна. Решението беше взето от Съвета след положително становище от страна на Европейския парламент и на 5 ноември 2010 г. ШИС беше свързана с Румъния и започна да функционира в пълна степен.

Посещението за оценка на ШИС показа правилното прилагане на функциите на ШИС и SIRENE при спазване на съответните достижения на правото от Шенген. Оборудването и инсталациите, използвани за N.SIS и SIRENE, бяха определени като модерни. При все това някои въпроси изискваха допълнително внимание, а именно липсващите формуляри тип А и М за сигналите по член 95 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение (CISA ) (Европейска заповед за арест), но беше направено заключението, че румънските органи са разгледали въпроса по задоволителен начин. Бяха направени препоръки и се осъществиха последващи проверки по някои други въпроси (по-нататъшно обучение, намаляване до минимум на ръчните операции, подобряване на мобилните терминали за лични цифрови помощници (PDA)).

Ратифицирани бяха двустранните споразумения за полицейско сътрудничество с Унгария и България. След няколко последващи проверки цялата подготвителна работа за приложението на достиженията на правото от Шенген в областта на полицейското сътрудничество може вече да се счита за завършена.

Проверките, извършени във визовия отдел на румънското посолство в Кишинев и в генералното консулство в Истанбул, както и осъществените последващи мерки показват, че Румъния сега е в състояние изцяло да прилага достиженията на правото от Шенген. Всички въпроси, изискващи внимание или преразглеждане, са били коригирани (подобряване на оценката на риска, подобряване на сигурността на сградите, подобряване на процеса на подаване и обработване на молби за визи и др.), а в някои аспекти те биха могли да се считат за примери за най-добри практики.

Въздушни граници: Като цяло публичният орган за управление на границите е добре структуриран, полицейските служители и агенти са компетентни в професионално отношение и познанията относно изискванията на Шенгенския граничен кодекс са удовлетворителни. Беше необходимо повторно посещение, при което беше констатирано, че наблюдаваните недостатъци са поправени (отговорността на превозвачите, налична инфраструктура за разделяне на пътниците в зависимост от това, дали са от държави, принадлежащи към Шенгенското пространство или не, някои дребни недостатъци в оборудването на първа и втора линия).

Морски граници: Съществува добро равнище на сътрудничество и комуникация, добра осведоменост за ситуациите и капацитет за реагиране и добро равнище на анализ на риска. Откритите недостатъци по отношение на отговорността на превозвачите, извършването на гранични проверки и обучението бяха коригирани.

Сухопътни граници: Съществува добро равнище на граничните проверки, професионален цялостен тактически и оперативен подход към наблюдението на границите. Наличната инфраструктура и персоналът по места бяха определени като достатъчни. На откритите незначителни недостатъци беше обърнато подходящо внимание в последващия процес и препоръките бяха изпълнени в основната си част (извършване на гранични проверки, наличие на оборудване на първа и втора линия, увеличен брой внезапни инспекции като средство за борба с корупцията). Двата гранично-пропускателни пункта, за които беше необходимо повторно посещение, понастоящем са напълно функциониращи и оборудвани съгласно съответните препоръки. Коригирани са и пропуските при оборудването за наблюдение на границите.

Според докладите за оценка Румъния като цяло е показала, че е достатъчно подготвена да прилага по задоволителен начин както несвързаните с ШИС разпоредби на достиженията на правото от Шенген, така и разпоредбите, свързани с ШИС. Изпълнени са предварителните условия, за да може Съветът да вземе решение по член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. относно отмяната на проверките по вътрешните въздушни, сухопътни и морски граници.

Достъп на Европейския парламент до резултатите от процедурата на оценяване

С писмо от 12 ноември 2010 г. Съветът поиска становище от Европейския парламент относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния.

Съгласно консолидираната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, засягаща принципа на лоялно сътрудничество между институциите, отразен в член 13, параграф 2 от ДЕС, на Европейския парламент следва да бъде представена цялата необходима информация, за да може той да изпълни изцяло ролята си в процедурата.

С писмо от 16 декември 2010 г. на председателя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (Juan Fernando López Aguilar) до министъра на вътрешните работи на белгийското председателство на Съвета (Annemie Turtelboom) Парламентът изиска докладите за оценка на България и Румъния, всички доклади относно повторни посещения и препоръките, направени на всяка от двете държави-членки, както и информацията за текущото състояние във връзка с изпълнението на тези препоръки.

На 25 януари Парламентът получи отговор от Съвета, в който се казваше, че изисканите документи ще бъдат предоставени на разположение на председателя, на координаторите на политическите групи и на докладчиците. Ще бъде осигурен достъп в защитено помещение в рамките на Съвета. Съгласно правилата за сигурност на Съвета за защита на класифицираната информация на ЕС, документите ще останат притежание на Съвета и не следва да се прави пряко позоваване на съдържанието им на публични заседания.

Важно е да се подчертае фактът, че отговорът на Съвета представлява голяма крачка назад в посока към позицията му през 2007 г., когато от Парламента беше поискано да даде одобрението си във връзка с присъединяването към Шенгенското пространство на 9 страни (Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения), което е недопустимо.

Едновременно с това посланиците и на Румъния и на България са изпратили писма до Съвета с искане тези документи да бъдат декласифицирани и изпратени на всички членове на ЕП. Корепер одобри това искане с мнозинство на членовете си и на 15 февруари 2011 г. документите най-накрая бяха изпратени на Парламента, което даде възможност на всички членове на ЕП да имат достъп до съдържанието на оценките, препоръките и окончателните заключения.

При все това Парламентът реши да третира тези документи като класифицирана информация поради техния чувствителен характер, свързан със сигурността на външните граници на двете държави-членки. Членовете на ЕП имаха достъп до тях в защитено помещение при прилагането на правилата на Парламента за работа с поверителни документи.

Пълният достъп до докладите на експертите за оценка на напредъка в подготовката на тези две страни е от съществено значение, за да се направи ясна преценка, като се вземат предвид всички елементи, необходими за определяне становището на Европейския парламент, дали те са готови да се присъединят към Шенгенското пространство.

Заключения на докладчика

Като отчита резултатите от оценките и от необходимите повторни посещения, извършени от експертните екипи, докладчикът стига до заключението, че въпреки някои нерешени въпроси, които ще изискват редовно отчитане и последващи проверки в бъдеще, те не представляват пречка за пълното присъединяване на двете държави-членки.

Заключенията на експертите вече бяха одобрени от Съвета и изпратени на Европейския парламент, с изключение на последния доклад относно последваща проверка при повторното посещение на сухопътните граници на България, който все още предстои да бъде одобрен и официално изпратен на Европейския парламент (при все че докладчикът вече е имал възможността да го разгледа „неофициално“).

Докладчикът, заедно с няколко докладчици „в сянка“, също така получи възможността да посети и двете страни (от 22 до 25 март) и да установи на място текущото състояние и всички направени необходими подобрения. Затова докладчикът подкрепя решението да се отворят границите за тези държави-членки.

В настоящия момент както Румъния, така и България са доказали, че са достатъчно подготвени да прилагат по задоволителен начин всички разпоредби на достиженията на правото от Шенген.

Следва обаче да се вземе предвид, че регионът България – Турция – Гърция е един от най-чувствителните региони по външната граница на ЕС предвид нелегалната миграция. Налага се България да предприеме някои допълнителни мерки, а именно изготвяне на специален план с действия, които да бъдат осъществявани в момента на влизане в Шенгенското пространство, а също така и на съвместен подход на Гърция, Турция и България, за да може страната да отговори на евентуално силно нарастване на миграционния натиск.

В този контекст докладчикът внася изменение, изискващо заинтересованите държави-членки да информират писмено Европейския парламент и Съвета, в рамките на шестмесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото решение, относно изпълнението на тези допълнителни мерки и коригирането на пропуските.

От съществено значение е да се има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници изисква високо равнище на взаимно доверие между държавите-членки за наличието на ефективен контрол по външните граници, тъй като сигурността на Шенгенското пространство зависи от строгия и ефективен контрол от страна на всяка държава-членка на нейните външни граници.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.5.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

5

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Emine Bozkurt, Philip Claeys, Carlos Coelho, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Kinga Gál, Kinga Göncz, Nathalie Griesbeck, Anna Hedh, Sophia in ‘t Veld, Juan Fernando López Aguilar, Monica Luisa Macovei, Louis Michel, Claude Moraes, Jan Mulder, Georgios Papanikolaou, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Wim van de Camp, Daniël van der Stoep, Renate Weber, Tatjana Ždanoka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elena Oana Antonescu, Edit Bauer, Anna Maria Corazza Bildt, Ioan Enciu, Станимир Илчев, Илияна Малинова Йотова, Franziska Keller, Marian-Jean Marinescu, Мария Неделчева, Jens Rohde, Cecilia Wikström

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Андрей Ковачев, Traian Ungureanu, Pablo Zalba Bidegain

Правна информация - Политика за поверителност