ДОКЛАД относно назначаването на H.G. Wessberg за член на Сметната палата

25.5.2011 - (C7‑0103/2011 – 2011/0803(NLE))

Комисия по бюджетен контрол
Докладчик: Inés Ayala Sender

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно назначаването на H.G. Wessberg за член на Сметната палата

(C7‑0103/2011 – 2011/0803(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0103/2011),

–   като взе предвид, че на своето заседание от 24 май 2011 г. комисията по бюджетен контрол пристъпи към изслушването на предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата,

–   като взе предвид член 108 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0190/2011),

A. като има предвид, че H.G. Wessberg отговаря на условията, предвидени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

1.  изказва положително становище относно предложението за назначаване на H.G. Wessberg за член на Сметната палата;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА H.G. Wessberg

Данни за контакт

Адрес: Mårdvägen 44, 167 56 Bromma, Sweden

Тел.: [phone]

E-mail: [e-mail]

Биография

Роден на 26 април 1952 г. в Гьотеборг, Швеция

Женен за Marianne Reimers-Wessberg от 1981 г. Три деца.

Образование/Образователни степени

Бакалавърска степен по политически науки, история, комуникация

Назначения

2007 – 2010 г. - Държавен секретар в кабинета на министър-председателя

2007 г.            - Държавен секретар, Министерство на външните работи

2006 – 2007 г. - Държавен секретар в Министерство на отбраната

2004 – 2006 г. - Генерален директор на Шведската служба за регистрация на дружества

2001 – 2004 г. - Заместник главен директор, Конфедерация на шведските предприятия

2001 г.            - Генерален директор,

1996 – 2000 г. - Заместник главен директор,

1995 – 1996 г. - И.д. Генерален директор,

1991– 1995 г. - Директор по въпросите на информацията, Федерация на шведската промишленост

1990 – 1991 г. - Директор по въпросите на информацията, SIAB

1987– 1990 г. - Началник направление „Информация” към Генералния щаб на Швеция, Говорител на върховния командващ

1985 – 1987 г. - Началник на отдел „Преса”, Генерален щаб на Швеция

1982 – 1985 г. Служител в отдел „Преса”, Генерален щаб на Швеция

1980 – 1982 г. - Председател, Шведски национален студентски съюз (SFS)

1979 – 1980 г. - Председател, Студентски съюз на университета в Гьотеборг

Мандати и други функции

2005 – 2006 г. - Член на правителствения съвет за оперативна съвместимост

2005 – 2006 г. - Член на съвета на Националната агенция за услуги за висшите учебни заведения

2003 – 2004 г. - Председател на Федерацията „Общество и отбрана”

2003 – 2004 г. - Член на съвета за връзки с промишлеността на шведската Агенция за управление на извънредните ситуации

2003 – 2004 г. - Член на Консултативния съвет за предприятията към Генералния щаб

1997 – 2003 г. - Председател, Партия на умерените, Стокхолм

1998 – 2002 г. - Заместник член на изпълнителния съвет на Riksbank

1999 – 2002 г. - Член на управителния съвет на Birka Energi

1999 – 2001 г. - Председател, Svenska Bostäder

1999 – 2001 г. - Председател, Locum AB

1997 г.            - Член на академията по военни науки

1996 – 1998 г. - Член на управителния съвет на Sveriges Radio (Шведското радио)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА H.G. Wessberg ПО ВЪПРОСНИКА

Въпросник за кандидати за членове на Сметната палата

Професионален опит

1. Ако обичате, подчертайте основните аспекти на Вашия професионален опит в областта на публичните финанси, управлението или одита на управлението.

Имам над 30-годишен професионален управленски опит на високо равнище в публични институции, както и в частни предприятия в Швеция. Голяма част от кариерата ми в качеството на управител на организации, представляващи интересите на промишлеността в публичния живот, беше отдадена на подобряването на условията за частните предприятия в Швеция. Въпреки това обаче имам и богат опит в публичната служба в качеството на политик и държавен служител. Една от последните ми длъжности в публичния сектор беше генерален директор в Шведската служба за регистрация на дружества, която е независима правителствена агенция, а също така съм служил като държавен секретар при няколко министри. Позицията на държавен секретар в Швеция е най-важната изпълнителна длъжност за държавен служител, пряко подчинен на министрите, като задълженията включват изпълнение на техните решения и грижа за ежедневното управление на министерствата. За последно изпълнявах длъжността на държавен секретар при министър-председателя Fredrik Reinfeldt.

На тези изпълнителни длъжности получих както познания, така и опит в областта на финансовото управление и на свързаните с бюджетния контрол въпроси. Като част от предишните ми изпълнителни длъжности трябваше също така пряко да се отчитам пред външни одитори. В качеството си на държавен секретар в кабинета на министър-председателя пряко участвах в годишната бюджетна процедура на шведското правителство. Бях отговорен за координацията на подготвителната работа по бюджета в рамките на правителството, подготовката на окончателния бюджет за Парламента, както и за проследяването на предходни правителствени бюджети. Ето защо разполагам с непосредствен опит при процеса на изготвяне на публични бюджети, както и относно начина, по който те биват контролирани впоследствие. Бях също така пряко отговорен за бюджета на кабинета на министър-председателя. Съблюдаването на бюджетната дисциплина и гарантирането на финансова отчетност за заинтересованите лица бяха основните ми цели при изпълнението на тези задачи.

В качеството си на генерален директор в Шведската служба за регистрация на дружества отговарях за бюджета на службата и за неговото изпълнение. Шведската служба за регистрация на дружества се финансира в голяма степен от такси, заплащани от частни предприятия, така че в този аспект беше важно да предоставим също така и добавена стойност, за да запазим своята легитимност. По време на службата ми като генерален директор финансовото положение на агенцията винаги беше добро и получихме няколко награди за отлична служба в резултат на съвестната ни работа.

Бил съм също така генерален директор на Федерацията на шведската промишленост. Отговорностите ми включваха наблюдение на бюджета на федерацията и неговото изпълнение. Бях отговорен също така за сливането на Федерацията на шведската промишленост с друга сходна организация. Въпреки че в много отношения сливането беше предизвикателство, ние успяхме да запазим високо равнище на управление и на финансов контрол в хода на целия процес.

2. Кои са трите най-важни решения, във взимането на които сте взели участие във Вашата професионална кариера?

Най-важното ми решение беше да изготвя организацията на кампанията в полза на шведското членство в Европейския съюз. Вярвам, че информирахме и убедихме множество шведи да гласуват в полза на участието в европейския проект. Силата, а също така и предизвикателството на този модел беше, че той беше двупартиен и представляваше много различни интереси в обществото като например промишлеността, профсъюзите и политическите партии. За мен решението на Швеция да влезе в Европейския съюз е най-значителното политическо събитие за моето поколение и съм много горд, че по някакъв начин и аз съм повлиял на това решение.

Бях назначен от правителството да сформирам и оглавя нова агенция за администриране на частните предприятия – Шведската служба за регистрация на дружества. По време на моето управление успяхме значително да подобрим нашата производителност и степента на задоволство на нашите клиенти. Това беше резултат на множество решения за реформиране на предишната система, върху която тегнеха проблеми, свързани с липсата на ефикасност, недоброто обслужване и продължителното време за чакане за предприятията.

В качеството си на държавен секретар на министър-председателя установих нови практики за управление на кризи в централното правителство, тъй като нуждата от допълнително развитие на предишната система беше подчертано при управлението на кризата, свързана с цунамито в Индийския океан през 2004 г. За по-скоро ограничен период от време успях да създам добре функционираща организация за управление на кризи, която по-късно доказа, че силно е подобрила способността на правителството за управление на кризи.

Независимост

3. Договорът постановява, че членовете на Сметната палата са „напълно независими“ при изпълнението на своите функции. Как бихте прилагали това задължение спрямо бъдещите си функции?

Ако бъда назначен за член на Сметната палата ще се стремя разбира се да се придържам към всички приложими регламенти и да запазя своята независимост от външно влияние. Никога няма да си позволя да бъда повлиян от правителства, политически партии или каквито и да е други външни интереси. Единствената ми цел ще бъде да бдя над ефикасното използване на средствата на европейските данъкоплатци. При предишните си длъжности в частния, както и в публичния сектор, съм показал, че спазвам висока степен на лоялност когато става дума за външни интереси и се придържам стриктно към приложимите правила. Като член на Сметната палата нямам намерението да изневеря на досегашното си поведение.

4. Били ли сте освобождаван от отговорност за предходно изпълняваните от Вас управленски функции, ако се прилага такава процедура?

В качеството си на генерален директор на Федерацията на шведската промишленост през целия си мандат съм бил освобождаван от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета без забележки. Това е единствената длъжност, която съм изпълнявал и за която се е прилагала процедура по освобождаване от отговорност.

5. Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да се окажат в конфликт с бъдещите Ви функции? Готов ли сте да разкриете всички Ваши финансови интереси и други ангажименти пред председателя на Сметната палата и да ги оповестите публично? В случай че сте страна по текущо съдебно производство, бихте ли предоставили подробни сведения?

Нямам стопански интереси, финансови участия или други ангажименти, които биха могли да доведат до конфликт на интереси с длъжността на член на Европейската сметна палата. Готов съм също така да разкрия всичките си финансови интереси и други ангажименти пред председателя на Сметната палата и да ги оповестя публично, ако това е необходимо. Не съм страна по текущо съдебно производство.

6. Готов ли сте да се откажете от заемането на всякакви изборни длъжности или да преустановите изпълнението на всякакви отговорни функции в политическа партия след назначаването Ви за член на Сметната палата?

Не заемам никаква изборна длъжност и не изпълнявам никаква активна функция в политическа партия. Готов съм също така да се откажа от всяка длъжност, която влиза в конфликт на интереси с длъжността на член на Сметната палата.

7. Как бихте постъпили в случай на сериозна нередност или дори в случай на измама и/или корупция, в които участват лица от Вашата държава-членка на произход?

Бих се отнесъл към сериозна нередност или измама в Швеция като към всяка подобна нередност или измама, извършена в друга държава-членка. Едни и същи принципи на бюджетна дисциплина и финансово управление се прилагат за всички държави-членки. Като член на Сметната палата ще бъда отговорен за опазването на финансовите интереси на гражданите и данъкоплатците от цяла Европа. Да се отнасям към собствената си страна с различни спрямо другите държави-членки стандарти би било неприемливо. В случай на съмнения за наличие на измама бих следвал установените процедури в Сметната палата и бих докладвал за случая на ОЛАФ.

Изпълнение на функциите

8. Какви следва да бъдат според Вас главните характеристики на една култура на добро финансово управление във всяка публична служба?

На първо място, да се управляват публични фондове и по този начин да се служи на данъкоплатците означава да се прилагат трите принципа на доброто финансово управление: икономичност, ефикасност и ефективност. Средствата следва да се използват със съобразено количество и качество, за да се постигнат заявените цели на възможно най-ниска цена. Връзката между използваните средства и постигнатите резултати следва да бъде оптимална и поставените цели следва да бъдат постигнати.

Всяка култура на добро финансово управление трябва да се основава на прозрачността и откритостта. Прозрачността и откритостта засилват вероятността нередностите, неефикасността и недобрите практики да бъдат разкрити. Културата на добро финансово управление изисква също така точни и добре премерени цели. Тези цели трябва да бъдат ясни, постижими, релевантни и навременни.

Също така, всяка добре функционираща организация се характеризира с отчетност. Ясното разпределение на отговорностите е от изключително значение за постигането на висока степен на отчетност за действията и решенията.

Все пак, добре развити системи за контрол са необходими дори и при добре функциониращите организации. Такива системи за контрол следва да се състоят от вътрешен одит, добри рамки за отчетност и докладване и адекватна информационна система за управление.

Най-сетне, всички посочени по-горе характеристики, комбинирани с прозрачна вътрешна комуникация (от върха към основата и от основата към върха) и добре определена етична рамка, ще помогнат за постигането на прозрачност, цялост и отчетност във всяка организация.

Това са според мен главните характеристики на една култура на добро финансово управление във всяка публична служба.

9. Съгласно Договора Сметната палата подпомага Парламента при упражняване на правомощията му за контрол върху изпълнението на бюджета. Как бихте описали функциите си във връзка с докладването пред Европейския парламент, и по-специално пред неговата комисия по бюджетен контрол?

Сметната палата играе важна роля при подпомагането на Парламента относно процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. И двете институции се стремят към подобряване на финансовото управление на ЕС, насърчаване на прозрачността и отчетността и търсене на отчетност от Комисията, която е отговорна за управлението на средствата на ЕС, от името на европейските граждани.

Вярвам, че въпроси и опасения, изказани от Парламента в неговите резолюции относно освобождаването от отговорност, следва да се разглеждат като приоритет при изготвянето на годишната работна програма на Сметната палата, гарантирайки по този начин, че финансовите одити и одитите на съответствието водят до точни и достоверни годишни отчети и че одитите на изпълнението на Сметната палата предоставят на Парламента релевантни и навременни специални доклади. В дългосрочна перспектива новата одитна стратегия на Сметната палата (след 2012 г.) следва да е насочена по еднакъв начин към приоритетите и предложенията, повдигнати от Парламента.

Бих се стремил към установяването на прозрачни взаимоотношения с докладчиците на Парламента за одитните задачи, попадащи под моята отговорност, и към предоставянето на подходящи презентации за разискванията на комисията по бюджетен контрол и участие в тези разисквания. Бих се стремил също така, заедно с бъдещите си колеги, към допълнително подобряване на сътрудничеството между двете институции и към допълнително развитие на процеса на докладване чрез редовни заседания, по-специално с комисията по бюджетен контрол.

10. Според Вас каква е добавената стойност на одита на изпълнението и как заключенията от одита следва да бъдат включени в управлението?

Одитът на изпълнението може да играе важна роля при опазването на отчетността и ефективното използване на обществените средства, предоставяйки достоверна информация за редица заинтересовани страни, включително лицата, които изготвят различните политики, и широката общественост. По този начин той има силен потенциал за създаване и осведомяване на публични дебати относно публичните разходи. Поради липсата на обща за целия ЕС дискусия относно ефективното усвояване на бюджета този одит е особено важен на равнище ЕС.

При фокусирането върху добавената стойност от гледна точка на управлението според мен трябва да се разгледат три аспекта.

Първо, този вид одит има за цел да оцени въздействието на дадена политика или програма. Заключенията от одита ще информират управляващите дали са успели да постигнат своите цели и ще предостави разяснения, основаващи се на достоверни одитни доказателства, за причините да бъде постигнат успех или не.

Второ, препоръките, формулирани в специалните доклади, ще предоставят на управляващите полезна информация относно това как допълнително да развият или евентуално да променят разходната схема, така че да се постигнат по-широко въздействие и повече ефикасност и ефективност.

Отвъд оценката на надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, одитът на изпълнението показва също как разходите да се насочат към поставените цели, така че програмата да има повече шансове да постигне своите цели.

И трето, той позволява да се проследи как управляващите са изпълнили препоръките на Сметната палата и предоставя на бюджетния орган важен елемент за процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

Одитът на изпълнението следва да се разглежда като възможност за управляващите да преразгледат или/и променят разходната програма или политика и да увеличат отчетността.

11. Как би могло да се подобри сътрудничеството между Сметната палата, националните одиторски институции и Европейския парламент (комисия по бюджетен контрол) относно одита на бюджета на ЕС?

Договорът постановява, че одитът на Сметната палата в държавите-членки се провежда съгласувано с националните одитни органи в дух на доверие, като същевременно се запазва тяхната независимост.

Чрез установената контактна комисия на ръководителите на върховните одитни институции в ЕС (ВОИ) Сметната палата е сътрудничила през годините с ВОИ и е обменяла практики и познания относно одита на средства на ЕС и други свързани с ЕС въпроси, като например разработването на общи одитни стандарти и сравними критерии за одит.

Сътрудничеството между Сметната палата и ВОИ може да направи стъпка напред като Сметната палата би могла да се основава на одитната работа на ВОИ по средствата на ЕС. Сметната палата заяви в скорошно свое становище, че ще трябва да се увери за релевантността и качеството на работата, посочвайки по този начин, че националните одити би трябвало да са релевантни по обхват, подход и график и да бъдат провеждани съгласно международните стандарти.

Все пак, работата на националните ВОИ има за основна цел одита на националните средства. Поради тази причина е разбираемо, че националните одитни практики, нуждите на заинтересованите страни на национално равнище и структурата на националните публични администрации са от основно значение при изготвянето на одитна методика във всяка държава-членка. Може невинаги да е налице воля за промяна на тази методика или за прилагане на различна методика при одитирането на средствата на ЕС. Поради това диалогът е от първостепенно значение.

В този контекст неотдавнашните координирани одити между Сметната палата и два ВОИ от ЕС в областта на селскостопанските разходи и предстоящия одит в областта на структурните фондове са, разбира се, от голям интерес. Да се надяваме, че ще бъдат намерени и други области на плодотворно сътрудничество. Считам между другото, че е възможно да се организират редовни заседания/семинари относно ограниченията и задълженията при управлението и одита на бюджета на ЕС. В тях трябва да участват не само Европейският парламент и Сметната палата, но и ВОИ от ЕС и националните парламенти, като се има предвид засилената роля на държавите-членки при контрола и усвояването на средствата на ЕС съгласно Договора от Лисабон.

Други въпроси

Ще оттеглите ли своята кандидатура, ако становището на Парламента относно назначаването Ви за член на Сметната палата е неблагоприятно?

Да. Считам, че сътрудничеството между Парламента и Сметната палата не може да бъде ефективно без наличието на доверие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.5.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	11 3 8
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Andrea Češková, Jorgo Chatzimarkakis, Andrea Cozzolino, Ryszard Czarnecki, Tamás Deutsch, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Cătălin Sorin Ivan, Илиaна Ивaнова, Monica Luisa Macovei, Crescenzio Rivellini, Paul Rübig, Theodoros Skylakakis, Georgios Stavrakakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Zuzana Brzobohatá, Christofer Fjellner, Ивайло Калфин, Jan Mulder, Derek Vaughan