ДОКЛАД относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат

14.6.2011 - (2010/2242(INI))

Специална комисия по финансовата, икономическа и социална криза
Докладчик: Pervenche Berès

Изменения

• 001-009 (PDF - 145 KB)
• 001-009 (DOC - 264 KB)
• 010-014 (PDF - 111 KB)
• 010-014 (DOC - 233 KB)
• 015-016 (PDF - 107 KB)
• 015-016 (DOC - 219 KB)
• 018-021 (PDF - 116 KB)
• 018-021 (DOC - 236 KB)
• 022-029 (PDF - 132 KB)
• 022-029 (DOC - 251 KB)
• 030-030 (PDF - 87 KB)
• 030-030 (DOC - 208 KB)
• 031-037 (PDF - 135 KB)
• 031-037 (DOC - 253 KB)
• 038-038 (PDF - 97 KB)
• 038-038 (DOC - 212 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (2010/2242(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своето решение от 7 октомври 2009 г.[1] относно създаването, правомощията, числения състав и срока на действие на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза (комисията CRIS), прието в съответствие с член 184 от своя правилник,

–   като взе предвид своето решение от 16 юни 2010 г. за продължаване на мандата на комисията CRIS до 31 юли 2011 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище[3],

–   като взе предвид настоящата законодателна програма на Европейския съюз, по-специално по отношение на изменението на Договора, икономическото управление, Акта за единния пазар и политиките в областта на енергетиката,

–   като взе предвид своите заключения след предложенията на своята специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз (SURE) след 2013 г. относно новата многогодишна финансова рамка,

–   като взе предвид становищата, получени от следните национални парламенти: австрийския Бундесрат, австрийския Национален съвет, белгийския Сенат и Камарата на представителите, българското Народно събрание, Сената на Чешката република, Камарата на депутатите на Чешката република, датския Folketinget, финландския Eduskunta, германския Бундестаг, германския Бундесрат, гръцкия Vouli Ton Ellinon, унгарското Народно събрание, италианската Камара на представителите, италианския Сенат на Републиката, латвийския Saeima, литовския Seimas, камарата на представителите на Нидерландия, полския Сейм, Събранието на Република Португалия, румънската Камара на депутатите, румънския Сенат, националния Съвет на Словакия, Народното събрание на Република Словения, шведския Riksdagen, и Камарата на лордовете и Камарата на общините на Обединеното кралство,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза (A7-0228/2011),

А. като има предвид, че социалната цена на кризата е висока, като заетостта в ЕС спадна с 1,8 %, в резултат на което 23 милиона икономически активни хора са безработни (9,6 % от цялото икономически активно население), безработицата сред младите хора е 21 %, перспективите за благоприятен обрат към възстановяване на равнищата на заетост са несигурни, а 17 % от европейските граждани са застрашени от бедност[4],

Б.  като има предвид, че народните бунтове в южната част на Средиземноморието и в Близкия изток могат да се разглеждат като последица, наред с другото, на икономическите и социални проблеми, неравенство и високото равнище на безработица, засягащо най-вече по-младото образовано поколение и като има предвид, че те служат като свидетелство за стойността на демокрацията и като доказателство, че глобализацията изисква изчерпателен отговор относно признаването и спазването на основните права и свободи, както и коригиране на неравенствата между страните и между различните обществени слоеве във всяка страна,

В.  като има предвид, че три години след фалита на „Лемън Брадърс“ са предприети редица стъпки за противодействие на финансовата криза; като има предвид все пак, че са необходими по-нататъшни усилия, за да се създаде устойчив финансов сектор, способен да се справи с прекомерното спекулативно поведение и да финансира реалната икономика, за предпочитане чрез финансиране на потребности от дългосрочни инвестиции и създаването на работни места; като има предвид, че реформите на икономическото управление не разрешиха достатъчно ефективно въпроса с дисбалансите на световно и европейско равнище,

Г.  като има предвид, че до 2013 г. се очаква растежът на производството да спадне средно с около 4,8 % от БВП на годишна база, а през следващото десетилетие да бъде значително по-нисък, отколкото през последните 20 години[5],

Д. като има предвид, че финансовата криза повлече след себе си икономическа и социална криза, която в някои държави предизвика политическа криза,

Е.  като има предвид, че кризата разкрива липсата на доверие, сигурност и визия в ЕС,

Ж. като има предвид, че доизграждането на социалната пазарна икономика и нейните ценности е съществена цел на Европейския съюз,

З.  като има предвид, че броят на хората, живеещи в относително благополучие, се е увеличил, но че в същото време икономическите и социалните различия са се задълбочили,

И. като има предвид, че световната финансова криза оказа силно въздействие върху напредъка към изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и по-специално върху целта за намаляване наполовина на бедността в света до 2015 г.,

Й. като има предвид, че кризата открои необходимостта от постигане на напредък към създаване на истинско икономическо управление на Съюза, състоящо се от системен набор от политики, предназначени да гарантират устойчив растеж, добри стабилни работни места, бюджетна дисциплина, коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси, конкурентоспособност и производителност в икономиката на ЕС и по-строго регулиране и надзор на финансовите пазари, както и подходящ механизъм за разрешаване на финансовата криза,

K. като има предвид, че с цел да се гарантира устойчив растеж в Съюза и да се постигнат целите на стратегия „Европа 2020“ е необходимо пренасочване на неизползваните бюджетни кредити за плащания към съвместни програми, които имат за цел постигане на растеж, конкурентоспособност и заетост, и мобилизиране на заеми от ЕИБ и създаване на пазар на облигации, който да привлича публични и частни инвеститори и може да се използва за финансиране на съвместни проекти от интерес за ЕС като цяло (облигации за специални проекти),

Л. като има предвид, че в гореспоменатата резолюция от 20 октомври 2010 г. Парламентът ясно декларира, че това, което е необходимо в момента, са ясни стратегии, избор на дългосрочни политики, които са съгласувани и финансирани съвместно и носят добавена стойност на 27-те държави-членки, както и решения, взети от политиците в името на гражданите и заедно с тях,

I.      Европейският държавен дълг и кризата с еврото, включително взаимното емитиране на държавни дългови ценни книжа и еврооблигации

1.      припомня триъгълника от взаимосвързани уязвимости, когато небалансираната фискална политика на някои държави-членки увеличи бюджетните дефицити отпреди кризата и финансовата криза допринесе значително за по-нататъшно увеличение на тези дефицити, което от своя страна доведе до напрежение на пазарите на държавни облигации в някои държави-членки;

2.      подчертава, че намаляването на рейтинга на държавните облигации на Гърция, Ирландия и Португалия от страна на агенциите за кредитен рейтинг, доведе до разпространение на последиците върху държавите от еврозоната и до подем на спекулативното и чувствително към риска поведение на инвеститорите и че вследствие на това достъпът на Гърция и Ирландия до финансиране от пазарите при устойчиви лихвени проценти стана невъзможен, което доведе до предоставяне на финансова помощ по съвместните програми на ЕС и Международния валутен фонд;

3.      счита, че Международната организация на труда (МОТ) следва да бъде ангажирана в съвместни програми на ЕС и МВФ за предоставяне на финансова помощ;

4.      припомня, че агенциите за кредитен рейтинг изиграха значителна роля за разразяването на финансовата криза чрез даването на неверни рейтинги на структурираните финансови инструменти, чиято стойност се наложи да бъде намалена средно с три или четири единици по време на кризата; изразява съгласие с принципа, разработен от Съвета за финансова стабилност през октомври 2010 г., който дава общи насоки за начините за намаляване на зависимостта от външни кредитни рейтинги, и призовава Комисията да вземе под внимание приключилата през януари 2011 г. обществена консултация;

5.      призовава да се извърши прозрачен одит на публичния дълг, за да се определи неговият произход и да се установи самоличността на основните притежатели на дългови ценни книжа и съответните суми;

6.      отбелязва, че двустранните или многостранни подходи на държавите-членки представляват заплаха за икономическата интеграция, финансовата стабилност и надеждността на еврото, и приветства принципа на европейския семестър за координация на бюджетните и икономическите политики, целта на който е да преодолее прекомерните вътрешни дисбаланси в рамките на ЕС;

7.      подчертава факта, че кризата с държавните облигации разкри рисковете, предизвиквани от вътрешноевропейски дисбаланси; изтъква необходимостта ЕС да действа единно, да развие много по-тясна координация на фискалната политика, и при необходимост, обща политика с достатъчен европейски бюджет, частично финансиран чрез собствени ресурси и да въведе подходящи разпоредби за управление на кризи и икономическа конвергенция;

8.      подчертава нуждата от рационализиране на разходите на държавите-членки чрез бюджета на ЕС, по-специално в областите, където ЕС има повече добавена стойност от националните бюджети;

9.      подчертава, че перспективите за растеж на държавите-членки следва да се разглеждат като ключов елемент при определяне на сравнителното равнище на лихвените проценти на тези държавни облигации, по-специално във връзка с помощта, предоставена от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и от 2013 г. – от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС);

10.    признава усилията, които полагат силно задлъжнелите държави-членки за постигане на бюджетна консолидация и структурни реформи;

11.    подчертава, че банките майки, установени в държави-членки, които са част от еврозоната, също имат своя дял от отговорността за практиките на неразумно кредитиране, прилагани от техните дъщерни банки в други държави-членки на ЕС, което е допринесло например за балона на недвижимите имоти в Испания, Ирландия и Латвия и последващите бюджетни трудности, понасяни от тези държави-членки в момента; следователно отбелязва, че ако се окаже необходимо, предоставянето на финансова помощ на посочените задлъжнели държави-членки ще послужи не само на техните конкретни интереси, но и на интересите на тези държави-членки, чиито банки майки, на първо място, не са развили отговорни практики на кредитиране в своите дъщерни банки;

12.    подчертава, че всички държави-членки са важни за цялата система; призовава за всеобхватен, социално приобщаващ и съгласуван пакет за преодоляване на слабостите на финансовата система; призовава за разработването на концепция за европейско министерство на финансите с цел укрепване на икономическия стълб на ЕПС; освен това призовава за предприемане на мерки за преодоляване на настоящата липса на конкурентоспособност посредством подходящи структурни реформи, насочени към целите на стратегията „Европа 2020“ и основните причини за кризата с държавните облигации, когато е необходимо; посочва, че държавите-членки трябва да се върнат към устойчиви публични финанси и равнища на растеж въз основа на стабилни политики за качествени публични разходи и справедлива и ефикасна събираемост на приходите;

13.    призовава Комисията да проучи бъдещата система на еврооблигациите с оглед на определянето на условията, при които една такава система би била от полза за всички участващи държави-членки и за еврозоната като цяло; изтъква, че еврооблигациите биха могли да предложат реална алтернатива на пазара на облигации, деноминирани в щатски долари, и че биха могли да стимулират интегрирането на европейския пазар на държавни облигации, да намалят разходите по заемите, да увеличат ликвидността, бюджетната дисциплина и изпълнението на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), да насърчат съгласувани структурни реформи, и да направят капиталовите пазари по-стабилни, което ди укрепило идеята за еврото като „сигурно убежище“ в глобален мащаб; припомня, че общата емисия на еврооблигации изисква допълнителна стъпка към обща икономическа и фискална политика;

14.    следователно подчертава, че в случай на емитиране на еврооблигации тяхната емисия следва да се ограничи до 60 % от БВП съгласно условията за споделена и солидарна отговорност като привилегирован държавен дълг и следва да бъде свързана със стимули за намаляване на държавния дълг до това равнище; предлага главната цел на еврооблигациите да бъде намаляване на държавния дълг и избягване на моралния риск и предотвратяване на спекулациите с еврото; отбелязва, че достъпът до посочените еврооблигации ще изисква споразумение и прилагане на съпоставими програми за намаляване на дълга;

15.    отбелязва, че съществува политическо съгласие относно преразглеждането на член 125 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с цел до 2013 г. да се промени временната система на ЕИФС в постоянен ЕМС; призовава за превръщане на ЕМС на по-късен етап в европейска агенция за дълга, както и за засилена роля на Парламента при това изменение на Договора;

16.    изразява съжаление относно липсата на социална отговорност, демонстрирана от специалистите от сектора на финансовите услуги, които не се отказаха от част от своите бонуси за поне една година, за да ги дарят за социални проекти като намаляването на безработицата сред младежите в Съюза;

II.     Глобални дисбаланси и управление

17.    припомня, че САЩ и Китай имат най-голям принос за глобалните дисбаланси, и призовава Китай да участва активно в глобалната система за икономическо управление;

18.    отбелязва, че делът на световната икономика извън ЕС, САЩ и Япония надвишава 50 процента, което представлява скорошен и безпрецедентен обрат по отношение на преобладаващото в миналото положение;

19.    подчертава, че възстановяването на равновесието на глобалното търсене изисква диференциран подход: държави с големи външни излишъци (например Китай) трябва да диверсифицират двигателите на растежа и да повишат вътрешното търсене, докато държави с големи дефицити (например САЩ) трябва да повишат вътрешните спестявания и да извършат структурни реформи;

20.    подчертава, че финансовите пазари трябва да благоприятстват устойчивото развитие на реалната икономика;

21.    подкрепя усилията на Г-20 за регулиране на пазарите на стокови деривати; призовава Комисията да реши въпроса с нестабилността на цените на селскостопанските пазари, изцяло да приложи всички рамкови мерки, договорени на равнището на Г-20 и да се бори с прекомерната и увреждаща спекулация чрез предстоящото законодателство в областта на финансовите пазари, което предстои да бъде въведено в ЕС, по-специално Директивата относно манипулирането на пазара[6] и Директивата относно пазарите за финансови инструменти[7];

22.    припомня значението на суровините за Европейския съюз, както и на продоволствената сигурност и стабилността на цените на храните в световен мащаб, особено за развиващите се страни, и инфлационния натиск, които недостигът на храни и нестабилността на цените оказват в целия свят; във връзка с това призовава Европейския съюз да задълбочи усилията за намаляване на зависимостта от суровини посредством бързо подобряване на стандартите за ефективност, както и да увеличи производството и използването на ресурси от възобновяеми източници. отбелязва, че за да се допринесе за продоволствената сигурност и стабилността на цените на храните, трябва да бъдат разпространени устойчиви модели на производство, като същевременно повторно бъдат въведени механизми за управление по отношение на доставките; за тази цел призовава за повече прозрачност и реципрочност в търговията; освен това предупреждава за тенденциите на прилагане на протекционизъм в областта на стратегическите суровини;

23.    призовава за по-добро регулиране на суаповете за кредитно неизпълнение;

24.    отбелязва тенденцията за влагане на частни инвестиции в особено големи размери в нововъзникващите икономики, като през 2011 г. се очаква те да достигнат близо 1 трилион щатски долара[8]; призовава МВФ да разработи рамка за предотвратяване на формирането на спекулативни балони чрез контролиране на световните капиталови потоци и да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на неблагоприятно развитие; признава, че контролът върху капиталите не може да замени подходящите икономически политики и следва да се използва единствено в краен случай; подчертава необходимостта страните да предприемат паралелни мерки срещу формирането на спекулативни балони;

25.    отбелязва евентуалните рискове по отношение на липсата на оптимални условия за дългосрочно финансиране на реалната икономика, на продължаващата концентрация на участниците на финансовите пазари, включително финансовите институции и борси; като има предвид гореизложеното, призовава Европейския съвет за системен риск да следи отблизо развитието на системни рискове в резултат от концентрацията на финансовите пазари;

26.    подчертава факта, че докато текущата сметка на ЕС е балансирана и не допринася за глобалните дисбаланси, тя би била сериозно засегната от хаотичното коригиране на дисбалансите чрез обезценяване на американския долар; отбелязва, че ЕС трябва тясно да координира политиките си за търговските и валутните дисбаланси със САЩ с оглед избягване на бързото обезценяване на долара; настоятелно призовава САЩ, както и големите световни актьори, да гарантират, че управлението на валутите трябва да се превърне в многостранно усилие, в което да участват всички основни световни валути; приветства факта, че показателите за глобалните дисбаланси бяха оповестени и призовава посочените показатели да бъдат изцяло взети под внимание при формирането на макроикономическите политики;   

27.    подчертава, че е необходимо ЕС да се справи с редица предизвикателства, за да подобри ролята си на глобален фактор, а именно липса на конкурентоспособност и конвергентност, недостатъчна финансова стабилност, слаб вътрешен растеж и растеж на заетостта; вътрешни дисбаланси, които се увеличат със задълбочаването на вътрешния пазар и ЕПС, както и липса на политическа тежест на международно равнище, което се дължи, наред с другото, на липсата на последователност на представителството на Съюза в международните организации, което може да се подобри чрез прилагане на мерки за гарантиране на единно международно представителство на еврото, както е посочено в Договора;

28.    припомня, че ЕС трябва да „говори с един глас“ и че трябва, при необходимост, изцяло да представлява държавите-членки и да подкрепя в световен мащаб демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, достойните условия на труд и живот, доброто управление, устойчивото развитие и справедливата търговия, целите по отношение на климата, изпълнявайки своята вътрешна програма, както и борбата с корупцията, данъчните измами, избягването на данъчното облагане и данъчните убежища;

29.    счита, че Европа следва да се стреми да постигне балансирано, свободно и справедливо глобално търговско споразумение с цел намаляване на контрастите между нововъзникващите и развитите икономики; призовава за премахване на бариерите пред търговията; счита, че липсата на глобално търговско споразумение представлява важна пречка, тъй като развитите икономики блокират нововъзникващите в проектите за износ на селскостопански продукти, а нововъзникващите икономики блокират услугите от развитите икономики;

30.    подчертава необходимостта от отваряне на пазара за обществени поръчки въз основа на принципите на прозрачност и реципрочност;

31.    подчертава значението на духа на реципрочност и взаимна изгода във взаимоотношенията между ЕС и неговите основни стратегически партньори; счита във връзка с това, че ЕС следва да си зададе въпроса дали не би било целесъобразно да си осигури инструменти, с които да проучва свързаните с държавни помощи икономически практики на трети страни и да оценява всяко поведение, което може да има за цел прехвърлянето на ключови технологии извън рамките на ЕС;

32.    отбелязва, че понастоящем Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) изисква комбинирано салдо на сметките единствено на регионално равнище призовава за приемане на счетоводни правила, изискващи всички предприятия и фондации да водят счетоводство по държави, както и за насърчаване на международното данъчно сътрудничество посредством споразумения между компетентните органи относно обмена на информация;

33.    припомня изискването си за задълбочена реформа на глобалното икономическо и финансово управление с цел насърчаване на прозрачността и отговорността и гарантиране на съгласуваност на политиките на международните икономически и финансови институции; призовава за включване на институциите от „Бретън Уудс“ – заедно със глобална структура за икономическо управление, която предстои да бъде установена – в системата на ООН, където те следва да се включат заедно със Световната търговска организация (СТО), МОТ и със световна организация в областта на климата, която трябва да бъде създадена;

34.    призовава за незабавно приемане от страна на страните от Г-20 на глобални и координирани политически мерки, за да допринесат за силен, стабилен и балансиран устойчив растеж в световен мащаб; призовава за привличане на съответните парламенти на тези страни с оглед на повишаването на легитимността и отчетността; освен това призовава за реформа на МВФ и за повече финансови средства за него, за да се увеличат прозрачността, отчетността и демократичността му, като същевременно се засили ролята му във връзка с икономическия и финансов надзор на неговите членове, с оглед създаване на надеждна предпазна мрежа за борба с глобалните дисбаланси;

35.    подчертава факта, че в средносрочен план ЕС следва да има един единствен представител в управителния съвет на МВФ;

36.    призовава за въвеждането на нови споразумения за финансова помощ, както следва:

–  един реформиран МВФ би могъл да действа като световен кредитор от последна инстанция и би могъл да противодейства на необходимостта отделните държави да акумулират валутни резерви, ако се укрепи капацитета му да осигурява краткосрочна ликвидност и по-стабилни финансови предпазни мрежи;

–  ЦХР: настоящата криза подчерта необходимостта от създаването на стимули за финансовите пазари с оглед насърчаване на дългосрочните инвестиции и устойчивото развитие; финансовата роля на многостранните и двустранните банки и организации за развитие следва да се актуализира и засили в отговор на увеличеното търсене на финансиране от развиващите се страни; приходите от данъка върху финансовите транзакции биха могли да бъдат използвани частично за финансиране на изпълнението на ЦХР и ще са необходими за изпълнение на ангажиментите в областта на изменението на климата; постоянно следва да се оценява значението на другите начини за финансиране във връзка с инструментите за развитие, по-специално преструктурирането на дълговете, опрощаването на дълговете на най-бедните страни, както и насърчаването на паричните преводи; ангажиментите по отношение на официална помощ за развитие в близко бъдеще следва да бъдат потвърдени, както и да бъдат проучени допълнителни иновативни източници на финансиране за покриване на недостига на финансиране, породен от свиването на икономиките в развиващия се свят; държавите-членки следва да потвърдят ангажимента си да предоставят 0,7 % от своя БНД за помощ за развитие с цел финансиране на изпълнението на ЦХР;

–  ЕС трябва да определи политическите приоритети и да постигне съгласие относно финансирането на по-тясно евро-средиземноморско сътрудничество след резките промени и съпътстващите събития в страните партньори от южното Средиземноморие; във връзка с това е необходимо европейските облигации за проекти да обхващат и евро-средиземноморски проекти в областта на образованието, устойчивия транспорт и енергетиката, като същевременно създават добавена стойност за държавите и от двете страни на Средиземно море;

III.   Аргументи за нова парична система

37.    припомня, че нито една страна или група страни няма да има полза от една „валутна война“, която би могла да провали усилията, положени от гражданите на ЕС в отговор на необходимостта от намаляване на държавния дълг и осъществяване на структурни реформи; отбелязва, че еврото е възпрепятствало разгръщането на валутна криза от типа, който исторически често се свързва с финансовите кризи; припомня, че правилата на многостранната система за търговия (СТО) не обхващат капиталовите потоци и не са съчетани с многостранна парична система;

38.    припомня целта от срещата на Г-20 в Корея за изграждане на по-стабилна и устойчива международна парична система (МПС); признава общото безпокойство относно функционирането на международната парична система и призовава за спешно предприемане на решителна крачка напред; във връзка с това изисква МПС да бъде реформирана така, че да осигури систематично и широко макроикономическо сътрудничество с устойчив и балансиран глобален растеж;

39.    подчертава, че МПС следва да реши, наред с другото, следните въпроси:

–  обменните курсове: първата стъпка е да се изпълняват политики, които позволяват постепенно и задоволително приспособяване на обменните курсове към изменящите се макроикономически основи;

–  резервна валута: необходими са реформи на международната система за резерви, за да се избегне ситуация, в която резервите да доведат до глобални дисбаланси; настоящата, основана на долара международна система за резерви би могла постепенно да се замести с многостранна система, съсредоточена върху специалните права на тираж (СПТ), представляващи широка кошница от валути от цял свят, по-специално китайския ренминби и бразилския реал;

–  капиталови потоци: трябва да се приеме многостранна система от правила за благоприятстване на дългосрочното движение на капитали, улесняване на отливите на неспекулативен капитал и за избягване на отрицателните въздействия на фрагментираните пазари на ценни книжа, както и за гарантиране на прозрачно, отворено и безпроблемно функциониране на пазарите на държавни облигации, като същевременно се избягва злоупотребата с тях като средство за провеждане на меркантилна политика или политика от типа „за сметка на другите“ („beggar-thy-neighbour“);

40.    освен това призовава да се помисли в дългосрочен план за евентуалното създаване на световна резервна валута, която да се основава първоначално на развитието и трансформирането на СПТ и на МВФ;

ІV.   Увеличаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на ЕС и прилагане на стратегията „Европа 2020“ чрез насърчаване на иновациите и дългосрочните инвестиции в работни места и растеж

Конкурентоспособност, конвергенция и стратегията „Европа 2020“

41.    призовава при определяне съдържанието на Европейския семестър в пълна и последователна степен да се отчитат целите на стратегията „Европа 2020“ и необходимостта да се преодолеят всички вътрешни дисбаланси на ЕС;

42.    подчертава значението на взаимно поддържащите се политики на Съюза за постигането на „Европа 2020“ – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и работни места, подкрепена, наред с другото, от разнообразните инструменти на насочените към бъдещето стратегии в областта на образованието, околната среда, климата и енергетиката, ефективността на ресурсите, обновената селскостопанска политика, политиката на сближаване, стратегиите за иновации и научноизследователски и развойни дейности, обновения бюджет на ЕС и съобразените в по-голяма степен национални бюджети в подкрепа на тези общи цели;

43.    подчертава, че свързаният с устойчивостта елемент на стратегията „Европа 2020“ трябва да залегне във всички съответни области на политиката, за да си възвърне ЕС лидерската си позиция в света; изтъква, че за да остане Европа конкурентоспособна в световната икономика, тя трябва да поеме водеща роля при екологосъобразното преминаване към устойчиво общество, използващо ресурсите ефективно; изтъква, че мащабните инвестиции в екологосъобразни инфраструктури, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност са отличен начин за стимулиране на възстановяването и насърчаване на дългосрочния растеж и създаването на работни места;

44.    припомня, че пълният потенциал на единния пазар все още не се е реализирал, както и че са необходими подновена политическа решимост и твърди действия за отключване на неговия пълен потенциал за устойчив и социално приобщаващ растеж и работни места; подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие на европейския сектор на услугите и засилване на търговията с услуги;

45.    подчертава, че успехът на стратегията „Европа 2020“ зависи от ангажираността на ЕС като цяло и от отговорността и участието на държавите-членки, националните парламенти, местните и регионалните органи и социалните партньори; припомня значението на засиления и добре функциониращ социален диалог и на колективните споразумения в рамките на стратегията „Европа 2020“, както и насърчаването на истински европейски социален диалог относно макроикономическите политики и мерки; отбелязва, че тези мерки следва да бъдат приложени, за да се постигне широк консенсус по отношение на бъдещите действия;

46.    отбелязва нарастващите правомощия и отговорности на регионалните и местните органи; припомня, че две трети от публичните инвестиции в Европа остават на поднационално равнище; отбелязва, че изборът на равнището, на което ще се извършват и реализират публичните инвестиции, оказва значително влияние върху тяхната ефективност; ето защо подчертава, че е важно да се гарантира реализирането на публичните инвестиции на най-ефективното равнище на управление;

47.    настоятелно призовава националните парламенти и правителствата на държавите-членки в процеса на вземане на решения на национално равнище да действат по отговорен начин спрямо ЕС и да включват европейското измерение в разискванията си на национално равнище;

48.    подчертава, че фискалната консолидация трябва да бъде придружена от средно- и дългосрочни цели като посочените от стратегията „Европа 2020“, особено по отношение на създаването на работни места, социалното приобщаване, инвестициите в инфраструктура, ресурсната ефективност, екологосъобразната промяна на икономиката и икономиката, основана на знанието, с оглед на увеличаването на конкурентоспособността и социалното и териториално сближаване; отбелязва, че различните национални политики и политиките на ЕС следва да осигуряват съгласувана подкрепа за стратегията и че ако бъде наложена без добре определена стратегия, бюджетната дисциплина може в дългосрочен план да окаже отрицателно въздействие върху перспективите за растеж, да понижи конкурентоспособността и да нанесе сериозна вреда на икономиката; припомня, че тъй като отвореният метод на координация се оказа неуспешен, стратегията „Европа 2020“ следва да включва задължителни цели, изготвени от Комисията за държавите-членки, с максимални и минимални стойности, които да се прилагат към определени макроикономически аспекти на техните икономики;

49.    призовава за това, по инициатива на Комисията в тясно сътрудничество с Евростат да се проведе строг финансов одит на всички държави-членки, с цел да се определи тяхното реално финансово положение, което да позволи вземане на решения, основани на факти, по отношение на стратегията „Европа 2020“ и проектите за регионално развитие и сближаване; призовава да се извърши проверка на всички програми за финансиране в Европейския съюз, както и на националните и регионалните субсидии; препоръчва да се засилят проектите и програмите, чийто успех е от жизненоважно значение, и съответно да се прекратят неефективните субсидии и схеми за икономическо развитие;

50.    посочва, че по-специално жените са изложени на по-голям риск от бедност; посочва, че бедността, която засяга децата, се е увеличила в редица държави-членки по време на кризата; подчертава, че това е неприемливо и че отрицателните тенденции трябва да бъдат обърнати; ето защо специално призовава съществуващите неправителствени организации да бъдат превърнати в солидна мрежа за изкореняване на детската бедност с помощта на подходи, съсредоточени върху децата, специфични цели по отношение на децата и засилен акцент върху правата на децата;

51.    отбелязва, че солидните социални системи представляват важни икономически стабилизатори в неблагоприятни периоди; ето защо подчертава, че макар и да има необходимост от консолидиране на публичните финанси, съществуват и убедителни аргументи за гарантиране на услугите на публичния сектор и запазване съответно на съществуващите равнища на социална защита; призовава да се предприемат мерки за намаляване на неравенството в доходите, по-специално чрез насочване на усилията към справяне с безработицата сред младежите;

52.    подчертава, че икономическият спад не следва да забавя напредъка на политиките за съвместяване на професионалния и семейния живот, по-специално на тези, които улесняват достъпа на жените до пазара на труда;

53.    отбелязва предизвикателствата, възникнали в резултат на кризата – голямо намаление на икономическата активност, спад на растежа, причинен от рязкото нарастване на структурната и дългосрочната безработица, спад на публичните и частните инвестиции, както и по-голяма конкуренция от страна на нововъзникващите икономики;

54.    признава, че за да се преодолеят настоящите дисбаланси в ЕС, няма да бъде достатъчен универсален подход, и че за да бъде ефективна координацията на икономическите политики, е необходимо надлежно да се отчетат изходните точки на различните национални икономики в ЕС и техните специфични особености; подчертава необходимостта от икономическа координация и напредък във възстановяването на финансовата стабилност;

55.    призовава за по-голяма съвместимост и взаимно допълване между националните бюджети и бюджета на ЕС; счита, че следващата многогодишна финансова рамка трябва да се насочи към ключови приоритетни области на стратегията „Европа 2020“ и да осигури адекватното финансиране на водещите инициативи в областите на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки, което може да осигури голяма европейска добавена стойност;

56.    подчертава, че както селскостопанската политика, така и политиката на сближаване трябва да играят ключова роля в подкрепа на стратегията „Европа 2020“; изразява убеждението, че реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да бъде осъществена в контекста на усилията за справяне с глобалните предизвикателства; счита, че успехът на стратегията „Европа 2020“ зависи от съгласуваността на политиките на ЕС, включително от такива разнообразни аспекти като хармонизирането на националните бюджети и бюджета на ЕС, включително ОСП, и кохезионните фондове, например чрез гарантиране на справедливо разпределение на средствата между държавите-членки и регионите въз основа на ясни цели за засилване на сближаването и насърчаване на конкурентоспособността, като същевременно се поставя акцент върху тези държави-членки и региони, които имат най-голяма нужда, както и върху политиките в областта на образованието, иновациите и разходите за научноизследователска и развойна дейност;

57.    освен това припомня, че стратегията „Европа 2020“ ще бъде правдоподобна единствено ако е подкрепена с достатъчно финансови средства, и във връзка с това подкрепя:

–  приемането на последователни решения в контекста на следващата многогодишна финансова рамка и на бюджет на ЕС, съсредоточен върху политики, допринасящи за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

–  разпределение на средствата на ЕС въз основа на тяхното икономическо, социално и екологично значение и ефективността им; средства, които не са усвоени от държавите-членки, може да бъдат преразпределени за устойчиви публични инвестиции на равнище ЕС за съвместни проекти или програми за насърчаване на растежа, конкурентоспособността и заетостта, като например инвестиции в инфраструктурата, образованието, обучението, иновациите, научноизследователската и развойната дейност;

–  предоставянето на техническа помощ, насочена към подобряване усвояването на средствата и ефективното изпълнение на инвестиционни проекти;

–  по-активна роля за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в засилването на ролята на катализатор и функцията на лост на структурните фондове;

–  по-нататъшно развиване и оптимално използване на иновативни механизми на финансиране с участието именно на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), както и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) (например съчетаване на безвъзмездни средства и заеми, инструменти за рисков капитал, нови форми на споделяне на риска и гаранции);

–  преминаване към насочване на частните спестявания към дългосрочни инвестиции с помощта на подходящи стимули и механизми;

–  развитие на иновативно дългосрочно инвестиционно финансиране, включващо както публични, така и частни средства;

–  въвеждане на облигации за проекти с цел да се привлекат частни капитали за посрещане на нуждите, пред които е изправена Европа от гледна точка на инфраструктурните предизвикателства;

–  действия за гарантиране на значително по-голям по размер рисков капитал, свързан с дългосрочни инвестиции;

–  действия за гарантиране на по-лесен достъп до финансиране и намаляване на бюрокрацията, особено за малките и средните предприятия (МСП), като същевременно се поддържат строги стандарти по отношение на прозрачността;

Политики в областта на енергетиката и транспорта и вътрешният пазар

58.    счита създаването на Европейска енергийна общност за ключов политически проект с оглед на изпълнението на целите на стратегията Европа 2020 за подкрепа на прехода към възобновяеми енергийни източници при същевременно максимално увеличаване на енергийната ефективност, повишаване на енергийната независимост на ЕС и установяване на истински взаимосвързан енергиен пазар; подчертава значението на външното измерение на енергийната си политика;

59.    счита, че отношенията между страните производителки на петрол и природен газ и страните потребителки, преди всичко европейските държави, следва да бъдат укрепени, като се вземат предвид и неотдавнашните събития на политическата сцена в страните от Средиземноморието; счита, че е спешно необходимо да се прилага обща политика за устойчива енергия и доставки на суровини, така че да се избегнат неблагоприятни ефекти, които биха могли да забавят възстановяването и бъдещото развитие на европейската икономика;

60.    подчертава ключовата роля, която играе включването на принципите на ефективно използване на ресурсите във всички политики на ЕС, за да се гарантира конкурентоспособността на ЕС, включително развитието на иновативни нови продукти и услуги и на нови начини за намаляване на влаганите ресурси, свеждане до минимум на отпадъците, подобряване на управлението на запасите от ресурси, промяна на моделите на потребление, подобряване на логистиката и гарантиране на оптимизирането на производствените процеси, методите на управление и осъществяване на стопанска дейност по начин, осигуряващ изпълнението на подход на планиране на продуктите и услугите от типа „от люлката до гроба“, който обхваща целия им жизнен цикъл;

61.    припомня, че достъпът до енергийни ресурси и суровини, както и тяхното ефективно използване, са от жизненоважно значение за гарантиране на общата конкурентоспособност на ЕС; подчертава, че за да остане конкурентоспособен в дългосрочен план, ЕС трябва да бъде световен лидер в насърчаването на енергоспестяването и енергийната ефективност, изследванията и инвестициите в нови екологосъобразни технологии, диверсифицирането и рационализирането на енергийните доставки, както и развитието и засиленото използване на възобновяеми източници на енергия; припомня, че намаляването на зависимостта от внос на енергийни ресурси и суровини допринася за осигуряване на конкурентоспособността на ЕС, като същевременно спомага за постигане на целите на ЕС по отношение на инфлацията;

62.    подчертава, че трябва да се обърне задълбочено внимание на устойчивата политика в областта на транспорта, по-специално на разширяването на европейските транспортни мрежи, като подобреният достъп на необлагодетелстваните региони до тези мрежи с помощта на Структурните фондове и Кохезионния фонд би допринесъл значително за консолидирането на единния пазар; подчертава значението на наличието на ефективна и взаимосвързана транспортна система, която да улеснява свободното движение на хора, стоки и услуги и да насърчава растежа; подчертава значението на трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) за осигуряване на важна европейска добавена стойност, тъй като те допринасят за отстраняване на затрудненията на местата с недостатъчен капацитет, премахване на физическите пречки, като например разлики в ширината на железопътните линии, и осигуряват изграждането на трансгранична инфраструктура,

63.    счита Акта за единния пазар за ключова политическа инициатива, която полага основите на целите на стратегията „Европа 2020“ и водещите инициативи, целящи използването в пълна степен на потенциала за растеж на вътрешния пазар и окончателното изграждане на единния пазар в духа на доклада Monti; подчертава, че кризата ясно показа значението на укрепването на промишлената база и потенциала за иновации на ЕС чрез улесняване на достъпа до пазара и мобилността и провеждане на борба със социалната и териториална фрагментация в ЕС;

Мобилност и миграция

64.    подчертава, че бунтовете в съседните ни региони и демографското развитие в ЕС изискват обща политика в областта на миграцията; подчертава, че по-добрият достъп до пазарите на труда и по-голямата мобилност трябва да бъдат насърчавани чрез предоставяне на еднакви условия на заетост, социални условия и права за всички, включително признаване на професионалните квалификации и дипломи на територията на целия ЕС, заедно с възможността за пренасяне на социално-осигурителни и пенсионни права, с цел укрепване на европейския единен пазар;

65.    счита, че Шенгенското споразумение си остава изключително постижение за гражданите на ЕС и че то следва да бъде запазено; във връзка с това призовава за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството; изразява голямата си загриженост във връзка с евентуални изменения на шенгенските разпоредби; настоява Парламентът да бъде надлежно включен в законодателния процес и подчертава колко е важно да бъде предотвратено вземането от страна на държавите-членки на каквито и да било едностранни решения в тази област; припомня, че приемането на Шенгенското споразумение представляваше стъпка напред към по-голяма интеграция на ЕС и че трябва да се отстоява принципът на свободно движение на хора;

66.    призовава за обща политика на ЕС в областта на имиграцията и приветства предложенията на Комисията за разкриване на повече законни начини за започване на работа в ЕС; подчертава необходимостта от реформиране на настоящата система за синя карта (чрез разширяване на обхвата й, така че тя да включва значително по-голям брой работни места и професии); отбелязва, че работодателите в ЕС разчитат във все по-голяма степен на хора от страни извън Европа да заемат работни места в сектори като селското стопанство, растениевъдството, туризма и грижата за възрастни хора, тъй като все по-малко граждани на ЕС са на разположение за работа в тези сектори; счита, че предложението на Комисията относно сезонните работници трябва да предостави на тези работници, които често са уязвими, по-добри условия и сигурен правен статут, за да ги защити от експлоатация;

МСП, иновации и научноизследователска и развойна дейност

67.    препоръчва Комисията да насърчава и улеснява повече финансиране чрез собствен капитал за МСП, посредством рисков капитал или официална регистрация на фондова борса, по-голяма помощ от структурните фондове и по-малко разчитане на заеми, особено във високотехнологични новосъздадени предприятия, които силно се нуждаят от капитал за научноизследователска и развойна дейност; подчертава необходимостта от укрепване на инструмента за предоставяне на гаранции по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и от опростяване на достъпа до финансиране за МСП, изтъква, че е особено необходимо да се насърчават и поддържат жените предприемачи;

68.    признава ролята на социалната икономика (третия сектор) в Европа и значението й за насърчаването на иновации; подчертава необходимостта от стратегически екологосъобразни и ресурсно ефективни политики в областта на обществените поръчки в Европа с цел оказване на подкрепа на един равноправен и конкурентоспособен сектор на иновации;

69.    настоятелно призовава да се даде водеща роля на европейско равнище на ЕИБ и ЕИФ при освобождаването на средства за МСП чрез използването на по-оптимизирани и по-ясни процедури, като се работи в сътрудничество с финансовите институции на държавите-членки и се избягва паралелното създаване на схеми, които вече съществуват на национално равнище, така че МСП да могат лесно да намират своя обичаен достъп; препоръчва ЕИБ/ЕИФ да играят ролята на филтър, като се съсредоточат върху приоритетните сектори в рамките на стратегията „Европа 2020“ за укрепване на икономиката, заетостта, екологичната устойчивост и ресурсната ефективност, като действат като наставник за подбрани групи от МСП и участват в дискусиите с банки и техните екипи за управление на риска, с оглед подпомагане на МСП да получават дългосрочни заеми; призовава за използване в пълна степен на капацитета на ЕИБ за предоставяне на финансиране;

70.    призовава държавите-членки да ускорят прилагането на мерките, предвидени в „Small Business Act“ (2008 г.) и в прегледа му, публикуван от Комисията на 23 февруари 2011 г., за да намалят административните тежести, да улеснят достъпа на МСП до финансиране и да подкрепят интернационализирането на МСП;

71.    подчертава, че следващото поколение програми за финансиране на ЕС трябва да подпомагат систематично иновативните МСП и МСП, които създават работни места, както в рамките на вътрешния пазар, така и в световен мащаб; подчертава необходимостта от улесняване на бързото създаване на предприятия, които използват нови технологии, подобряване на тяхното финансиране, намаляване на административните тежести и насърчаване на интернационализирането им; счита, че в голяма степен би било желателно да се признае ключовата роля на системата от индустриални корпоративни банки и банки за операции на дребно, които гарантират оптимизирането на стратегията за подпомагане и предоставят действителна подкрепа на сектора на МСП;

Данъчно облагане

72.    подчертава, че както ЕПС, така и вътрешният пазар изискват по-голяма координация на националните политики в областта на данъчното облагане; подчертава, че качеството на данъчното облагане следва да се подобри, за да се осигурят подходящите стимули за заетост, иновации и дългосрочни инвестиции; изисква от Комисията, в контекста на европейския семестър, да направи анализ на устойчивостта на данъчните системи на държавите-членки, така че техните данъчни реформи да станат устойчиви на икономическите колебания и да не разчитат излишно на данъчни основи, които са силно циклични или склонни към формиране на балони;

73.    подкрепя усилията на Комисията за справяне с вредната данъчна конкуренция, избягването на данъчното облагане, данъчните измами и данъчните убежища, както в ЕС, така и на международно равнище, за подобряване на системите за събиране на данъци и за въвеждане на задължителна обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък с последващи индикативни данъчни скали, както и специфична и опростена система за данъчно облагане на МСП; приветства стратегията за ДДС, която Комисията ще представи с оглед създаване на система, защитена от измами;

74.    отбелязва, че борбата с данъчните измами и укриването на данъци и подобряването на събираемостта на данъците, и по отношение на трети страни, трябва да бъде основен аспект на настоящите усилия на държавите-членки за бюджетна консолидация;

75.    счита, че подобно действие е особено важно в настоящия контекст, когато държавите-членки трябва да консолидират своите бюджети; отбелязва, че данъчната конкуренция е приемлива, ако не застрашава капацитета на държавите-членки да събират приходите, които справедливо могат да очакват, и припомня, че следва да се намерят решения за свеждане до минимум на вредната данъчна конкуренция;

76.    счита, че разпределянето на средствата на ЕС следва да отчита данъчната стратегия на държавите-членки и тяхната готовност за сътрудничество в борбата с укриването на данъци и в насърчаването на по-тясна координация в областта на данъчното облагане;

77.    признава липсата на общо определение на данъчните убежища; призовава за такова единно определение поне на европейско равнище, докато се постигне споразумение за дефиниция на световно равнище;

Трудова заетост

78.    подчертава, че новите и по-добри работни места са предварително условие за постигане на справедлива, екологосъобразна и интелигентна стратегия за растеж, и съответно призовава за:

–  създаване на нови работни места в сектори, основани на иновации и научноизследователска и развойна дейност, като например енергетиката и околната среда, като се отчита подходът за балансирано представителство на половете;

–  мерки за подобряване на ефективността на съществуващата подкрепа от страна на ЕС за пряко създаване на работни места, която е на разположение на държавите-членки по Европейския социален фонд;

–  действия за улесняване на участието на пазара на труда на жените (преди всичко посредством последователно увеличаване на услугите, свързани с грижите за деца, на достъпни цени), на по-възрастните работници (без да се засягат техните социални и пенсионни права) и на легалните имигранти, както и за намаляване на безработицата, особено сред младите хора;

–  мерки за подобряване на качеството на образованието и професионалното обучение и ефективно насърчаване на ученето през целия живот и на предприемачеството, с оглед на повишаване на пригодността за заетост на работниците и развиване на конкурентоспособен човешки капитал;

–  развиване на възможности за заетост и разработване на програми за социално приобщаване за най-уязвимите групи като ромите и хората с увреждания;

–  устойчиви, висококачествени работни места, които осигуряват достойни доходи в селското стопанство и селските райони;

–  действия срещу нелегалната работа;

79.    изтъква, че в по-голямата си част безработицата в тези държави-членки, в които понастоящем се прилагат мерки за фискална дисциплина, се дължи на спада в цялостната стопанска дейност, при което се наблюдава тревожно увеличение на дългосрочната безработица; отбелязва, че спешно трябва да се вземат мерки за решаване на проблемите с дългосрочната безработица, тъй като тя може сериозно да навреди на дългосрочния растеж в съответните държави и следователно да намали конкурентоспособността на целия Съюз;

80.    отбелязва, че в резултат на настоящата криза пазарът на труда в ЕС би могъл да остане фрагментиран в дългосрочен план, като от една страна се наблюдава съсредоточаване на висококвалифицирана работна ръка в държавите-членки с балансирани текущи сметки, а от друга страна – висока безработица и недостиг на конкурентоспособна работна ръка в държавите-членки, които са най-тежко засегнати от кризата и също така най-задлъжнели;

81.    счита, че все още съществува необходимост от решаване на въпроса с корпоративното управление по отношение на управленските стимули за дългосрочни инвестиции и създаване на работни места; предлага изготвянето на годишен доклад за оценка на корпоративната социална и екологична отговорност на всички предприятия с над 250 души персонал и оборот над 50 милиона евро, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар;

Стратегия в областта на образованието

82.    подчертава значението на образованието в детска възраст, на професионалното обучение, на университетското образование и на обучението на възрастните за иновациите и растежа и подчертава значението на правилното прилагане на принципите за съчетаване на гъвкавост и сигурност; подчертава необходимостта от адаптиране на системите за образование и обучение, за да могат хората да придобият повече знания и умения, необходими за гарантиране на по-високо равнище на заетост, производителност, растеж и конкурентоспособност;

83.    предлага създаването на европейска стажантска програма по аналогия с програмата „Еразъм“, с широко участие на частния сектор; счита, че такава програма следва да включва клъстери от университети, университети за приложни науки, учебни заведения за професионално обучение, предприятия, финансови пазари, МСП и големи предприятия и следва да предоставя на гражданите, включително на уязвимите групи, достъп до обучение, по-специално в умения, които могат да се предават в икономиката, основана на знанието, така че да се насърчава ученето през целия живот;

84.    решително подкрепя въвеждането на мерки за повишаване на качеството на висшето образование в Европа, наред с другото чрез по-нататъшно намаляване на пречките пред мобилността на студентите, подобряване на връзките между научните и стопанските среди и насърчаване на по-засилена предприемаческа нагласа в обществото; предлага създаването на европейска стипендия за иновации, която следва да допринесе за насърчаване на знанията и уменията, използвани в секторите за иновации, като същевременно дава възможност за изграждане на европейски мрежи и за сътрудничество; счита, че една такава стипендия ще бъде насочена към младежите, участващи в програми за професионално обучение, създадени и конкретно изпълнявани във всяка държава-членка;

85.    подчертава необходимостта от създаване на условия – на европейско и на национално равнище – за частния и публичния сектор да увеличат инвестициите в научноизследователска и развойна дейност; отбелязва, че финансирането на университетите се извършва предимно чрез националните бюджети, които вече са под натиск за консолидиране; ето защо насърчава държавите-членки да осигурят насочеността на своите съответни системи за финансиране на висшите учебни заведения към повишаване на капацитета на Европа за технологично развитие, иновации и създаване на работни места;

86.    счита, че за да се насърчат държавите-членки да инвестират повече в областта на образованието, следва да се обърне специално внимание на публичните разходи за образование, научни изследвания и професионално обучение, в рамките на извършването на оценка на средносрочните бюджетни цели на държавите-членки;

87.    подкрепя призива на Асоциацията на европейските университети (EUA) за увеличаване на публичните инвестиции във висшето образование на 3 % от БВП; счита, че тази цел изисква качествена оценка на такива разходи в рамките на извършването на оценка на Пакта за стабилност и растеж;

88.    призовава за подобряване на обучението за работни места, които не изискват висше образование, чрез създаване на система за чиракуване;

V.  Преосмисляне на ЕС: отвъд европейското икономическо управление

89.    подчертава, че Европейският съюз е на кръстопът: държавите-членки или ще решат да обединят усилията си за задълбочаване на интеграцията, или – вследствие на стагнацията на равнището на вземане на решения и различията на равнището на икономиката – ЕС би могъл да се разпадне;

90.    предупреждава за рисковете от връщане към един разпокъсан Съюз, уязвим към протекционизъм и популизъм;

91.    призовава за по-задълбочен демократичен политически Съюз, в който на органите на ЕС е предоставена по-голяма роля както за разработването, така и за изпълнението на общите политики; подчертава значението на укрепването на демократичната легитимност и контрола на Съюза;

92.    подчертава колко е важно да се зачитат принципите, върху които се основава европейският проект, а именно равенство на държавите-членки, солидарност, сближаване и сътрудничество; обръща внимание на необходимостта от спазване на тези принципи чрез усилия за ефективно решаване на проблемите с вътрешните дисбаланси и за съществено сближаване чрез координация между държавите-членки на еврозоната и тези, които не членуват в нея;

93.    подчертава необходимостта от по-силна Европейска комисия, в по-голяма степен подотчетна на Парламента и играеща главна роля като основният глас на гражданите, особено когато става въпрос за осигуряване на форум за провеждане на обществени трансгранични дебати, при които се вземат предвид ефектите на разпространение на националните решени в области като икономическото и социалното управление;

94.    подчертава, че икономическото управление със сближаващи се икономически, фискални и социални политики, трябва да бъде организирано, като се използва общностният метод, и ръководено от органите на Съюза, като националните парламенти следва да вземат дейно участие;

95.    счита новото законодателство относно Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и трите европейски органа за надзор за първа стъпка в правилната посока, но е на мнение, че е необходим допълнителен напредък, за да се гарантира преди всичко пряк надзор на равнище ЕС над системните институции, като например над силно кредитираните предприятия и прилагането на единен набор от правила; подчертава необходимостта от предоставяне на новите органи на управление на човешки и финансови ресурси, съизмерими с техните нарастващи отговорности;

96.    счита, че паралелно с надзора, чиято цел е гарантиране на финансова стабилност, съществува и необходимост от механизъм за надзор и превенция във връзка с потенциалните балони, както и от оптимално разпределение на капитал в светлината на макроикономическите предизвикателства и цели, а така също и необходимост от инвестиции в реалната икономика; освен това счита, че данъчната политика трябва да се използва като инструмент за тази цел;

97.    изисква от Комисията да внесе допълнителни предложения за регулиране на структурите на финансовия пазар, чиито размери, системно интегриране, комплексност и взаимообвързаност може да представляват заплаха за финансовата стабилност и за способността на регулаторните органи да се противопоставят на техните искания, като включва мерки, позволяващи на надзорните органи да придобият общ поглед върху тяхната дейност, включително върху „паралелната банкова система“ и върху равнището им на ливъридж; призовава Комисията да обмисли възможности за регулиране, като например ограничаване или отрицателно стимулиране на размера или на организационните форми на предприятията;

98.    подчертава, че овладяването на кризата с държавните облигации и повишаването на конкурентоспособността на ЕС, конвергенцията и солидарността изискват прехвърляне на правомощия и разходи към Съюза;

99.    стига до заключението, че за задълбочаване на демократичния политически съюз и на икономическата интеграция, съизмерима с валутен съюз, всички съответни разходи от бюджета на ЕС трябва да бъдат оптимизирани ефективно с цел повишаване на конкурентоспособността на ЕС като цяло и на по-малко конкурентоспособните региони, така че максимално да се увеличи икономическата сила на Европа в интерес на нейните граждани, като същевременно се запази и възстанови справедливият социален баланс; ето защо счита, че бюджетът на ЕС трябва да бъде увеличен до равнище, съответстващо на 5 % до 10 % от БВП на Съюза; изисква успоредно с увеличението на бюджета на ЕС въз основа на собствени ресурси – за финансиране на политики и мерки в областта на външната политика и политиката за сигурност, енергийния и транспортния сектор, сътрудничеството за развитие и научноизследователската и развойна дейност – да се намалят националните бюджети, за да се гарантира данъчната неутралност за гражданите;

100.  подчертава необходимостта от постигане на по-добър баланс между икономическите и социалните политики, включително чрез укрепването и институционализирането на макроикономическия социален диалог;

101.  припомня, че Европейският съюз добива своята легитимност от демократичните ценности, които представлява, целите, които преследва, и правомощията, инструментите и институциите, с които разполага; счита, че задълбочаването на европейската икономическа интеграция е необходимо за осигуряване на стабилност в еврозоната и в Съюза като цяло, и счита, че това ще изисква по-нататъшни развития по отношение на представителството на еврозоната навън, гласуване с квалифицирано мнозинство относно корпоративния данък, мерки за борба с укриването на данъци и избягването на данъчно облагане, евентуална взаимна емисия на държавни дългови ценни книжа и еврооблигации с цел стимулиране на фискалната политика, капацитета на ЕС за поемане на задължения по заеми, на по-добър баланс между икономическите и социалните политики, собствените ресурси за бюджета на ЕС и ролята на националните парламенти и на Европейския парламент;

102.  счита, че политическите решения относно икономическото управление не следва да застрашават договорените на равнище ЕС ангажименти, които отразяват целите и интересите на всички държави-членки, и че тези решения следва да залегнат в Договора и да се изпълняват с широкото институционално участие и контрол на Европейската комисия и Парламента;

103.  призовава за всеобхватна стратегия в отговор на предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът, като засиленото икономическо управление бъде крайъгълният камък на реакцията на ЕС; призовава също така за запазване на решителността при преследването на целите за постигане на фискална консолидация, устойчив растеж, увеличаване на структурните реформи и извършване на щателен преглед на банковия сектор; отбелязва пакта „Евро +“, предложен от Съвета като един от елементите на пакета за икономическо управление, който е понастоящем обект на преговори между Парламента и Съвета;

104.  призовава Договорът за Евратом да бъде заменен от Европейска енергийна общност, която да отговаря за нови електропроизводствени мощности с оглед на постигане на ефективен енергиен микс, като към компетенциите й спадат възобновяемите източници на енергия, енергийната ефективност, енергопреносните мрежи, съоръженията за съхранение и сигурност на доставките, воденето на преговори с трети държави и предоставянето на универсални услуги на достъпни цени;

105.  счита, че успоредно с промените на Договора, необходими от гледна точка на механизма за стабилност, тези взаимосвързани въпроси следва да се разгледат в рамките на конвенция съгласно член 48, параграф 3 от Договора за Европейския съюз;

106.  счита, че ако това не бъде направено, ще се наложи да се премине към засилено сътрудничество съгласно член 329 от ДФЕС, за да се даде възможност еврозоната да функционира по демократичен и ефективен начин;

107.  припомня, че европейската реакция на кризата трябва да се основава на задълбочаването на европейската интеграция, по-нататъшното прилагане на общностния метод, консолидацията на междупарламентарния диалог, насърчаването на социалния диалог, укрепването на социалната държава чрез насърчаване на социалното приобщаване, създаването на работни места и устойчиво развитие, както и по-нататъшното изграждане на социалната пазарна икономика и на нейните ценности като основна цел на Европейския съюз, така че всички граждани да се сплотят около европейския проект, основаващ се на ценностите, заложени в Договорите и в Харта на основните права на Европейския съюз;

108.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на председателя на Европейския съвет, както и на председателя на Еврогрупата, на Европейската централна банка, на Европейската инвестиционна банка, на Европейската банка за възстановяване и развитие, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на социалните партньори.

• [1]  ОВ C 230 E, 26.8.2010 г., стр. 11.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2010)0376.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(2011)0080.
• [4]  Евростат, Статистическите данни на фокус, 9/2010, Население и социални условия http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-SF-10-009/EN/KS-SF-10-009-EN.PDF
    и Европейска комисия, Заетостта в Европа 2010 г.(http://ec.europa.eu/employment_social/eie/executive_summarys_en.html#top).
• [5]  Европейска комисия, Въздействие на настоящата икономическа и финансова криза върху възможностите за растеж, Извънреден документ 49, юни 2009 г., Таблица V, стр. 33 (http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication15479_en.pdf).
• [6]  Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно действията на служебни лица и манипулациите на пазара (пазарни злоупотреби) (ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16).
• [7]   Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите за финансови инструменти (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).
• [8]  МВФ Служебна позиция, 19 февруари 2010 г., , SPN/10/04, Приток на капитали: Роля на надзора.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Мандат и продължаване на мандата

Със свое решение от 7 октомври 2009 г. Европейският парламент създаде специална комисия по финансовата, икономическа и социална криза (CRIS).

На 20 октомври 2010 г. Европейският парламент прие резолюция относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат въз основа на междинния доклад на комисията CRIS, приет в комисия на 29 септември 2010 г.

Приключването на мандата на специалната комисия по средата на финансовата, икономическа и социална криза обаче би означавало да се създаде впечатлението, че Европейският парламент счита, че кризата е овладяна, като в същото време финансовите пазари бяха далеч от стабилизация и гражданите и предприятията все още се бореха с увеличаващите се икономически и социални заплахи. Финансовата, икономическа и социална криза от периода 2007–2009 г. беше основно предизвикателство за настоящата система на управление на Икономическия и паричен съюз. ЕС беше свидетел на най-сериозната икономическа и социална криза в Съюза от основаването си насам и безпрецедентна и остра заплаха за стабилността на еврото с тежки последици за икономическата и социална стабилност и сближаването в ЕС. В най-лошия случай изглеждаше, че на карта са поставени съществуването на Икономическия и паричен съюз, вътрешния пазар и социалната основа на Европейския съюз.

Тези констатации и предизвикателства бяха посочени в междинния доклад. Извършената досега работа в комисията CRIS ни даде възможност да придобием задълбочено и цялостно разбиране на кризата, да направим изводи и важни препоръки. Аспектите на публичните инвестиции и фискалната политика бяха един от основните ни приоритети и по констатациите трябва допълнително да се работи – що се отнася до бюджета на ЕС – от страна на предложената специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз (SURE) след 2013 г.

Предвид горепосоченото, продължаването на мандата на специалната комисия CRIS беше необходимо, за да:

- разработи препоръки за модел на устойчив растеж на ЕС, които допълват вече приетите от Европейския парламент препоръки на CRIS. Тези допълнителни препоръки следва да бъдат взети предвид от горепосочената специална комисия по политическите предизвикателства и бюджетните средства за устойчив Европейски съюз след 2013 г.;

- създаде механизми и разработи координирани политики за излизане от кризата с държавния дълг в държавите-членки и за предотвратяване на нейното повторение чрез решаване на проблемите с основните причини, същевременно подпомагайки силен и устойчив растеж и заетост. Освен това е необходимо да се работи повече за разработване на жизнеспособен механизъм на ЕС за управление на кризи и за определяне на политическа стратегия за бъдещето, която включва и е свързана с реформата на европейското икономическо управление, стратегията „ЕС 2020“, фискалната политика и последствията за бюджета, финансовото регулиране и надзор, както и реформата на глобалното управление и представителството на ЕС в глобален мащаб;

- развие тясно сътрудничество с националните парламенти, с които беше необходимо да бъдат проведени консултации въз основа на доклада, приет през септември 2010 г.;

В тази връзка на 16 юни 2010 г. Европейският парламент взе решение да продължи мандата на комисията CRIS до края на юли 2011 г.;

Метод и работна програма на втория мандат

1. Препоръки на междинния доклад, които се считат за достижения на правото и не следва да бъдат отново разглеждани:

Скоро след приемането на междинния доклад на комисията CRIS на пленарно заседание, координаторите на CRIS взеха решение препоръките на междинния доклад да се считат за общо споразумение и достижения на правото, които не следва да бъдат разглеждано отново.

Координаторите на CRIS взеха решение, по време на втория мандат да се концентрират върху шест ключови теми и върху размяна на мнения с националните парламенти и Европейската комисия.

2. Фокусиране върху шест ключови теми при размяна на мнения с Европейската комисия:

Следните шест ключови теми бяха обсъдени в комисията CRIS под формата на размяна на мнения въз основа на информационни материали, изготвени от тематичния отдел на ЕП и Европейската комисия.

1.  Европейският държавен дълг и кризата с еврото, включително взаимното емитиране на държавни дългови ценни книжа и еврооблигации на 20 януари 2011 г.;

2.  Глобални дисбаланси и глобално управление на 31 януари 2011 г.;

3.  Аргументи за нова парична система на 31 януари 2011 г.;

4.  Увеличаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на ЕС; прилагане на стратегията „Европа 2020“ чрез насърчаване на иновациите, дългосрочните инвестиции в работни места и растеж на 10 февруари 2011 г.;

5.  Финансирането на реалната икономика и Европа на добавената стойност, проектните облигации и данъка върху финансовите операции на 28 февруари 2011 г.;

6.  Преосмисляне на ЕС: отвъд европейското икономическо управление на 28 февруари 2011 г.;

Заседания на координаторите с членовете на Комисията при открити врата

Освен това комисията CRIS проведе шест заседания под формата на заседания на координаторите при открити врата с члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията , Joaquin Almunia, члена на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, Michel Barnier, члена на Комисията, отговарящ за данъчното облагане и митническия съюз, одита и борбата с измамите, Algirdas Šemeta, члена на Комисията, отговарящ за промишлеността и предприемачеството, Antonio Tajani, члена на Комисията, отговарящ за енергетиката, Günther Oettinger, и члена на Комисията, отговарящ за регионалната политика, Johannes Hahn.

3. Приоритет за размяна на мнения с националните парламенти:

Размяната на мнения с националните парламенти се осъществи под формата на посещения на техни представители в комисията CRIS, посещения в няколко държави-членки, изпращане на въпросник относно въпросите на кризата до националните парламенти и накрая, съвместната междупарламентарна среща.

Посещения на представители на националните парламенти и на анкетни комисии във връзка с финансовата криза в комисията CRIS в Брюксел

· размяна на мнения с г-н Jan de Wit, председател на анкетната комисия за финансовата система, Камара на представителите, парламент на Нидерландия на 27 октомври 2010 г.;

· размяна на мнения с г-н Henri Emmanuelli, председател на анкетната комисия относно спекулативните механизми при функционирането на икономиките, и г-н Jean Francois Mancel, докладчик, Национално събрание на Франция, на 26 януари 2011 г.;

· изслушване на г-н Phil Angelides, председател на анкетната комисия на САЩ по въпросите на финансовата криза (FCIC) на 11 април 2011 г.;

Посещения на CRIS в националните парламенти

· посещение на Сената, парламент на Чешката република, Прага на 5 януари 2011 г.;

· делегация до Събранието на републиката, португалски парламент, Лисабон от

           11–12 януари 2011 г.;

· делегация до Congreso de los Diputados и Senado, испански парламенти, Мадрид от 12–13 януари 2011 г.;

· делегация до Камарата на общините и Камарата на лордовете (парламент на Обединеното кралство), Лондон на 27 януари 2011 г.;

· посещение на германския Бундестаг, германски парламент, Берлин на 8 февруари 2011 г.;

· делегация до Парламента на Република Гърция, гръцки парламент, Атина от 21–22 април 2011 г.;

В Португалия, Испания, Обединеното кралство и Гърция комисията CRIS се срещна и с представители на правителството, централните банки, промишлеността, МСП и социалните партньори.

Съвместна междупарламентарна среща с представители на националните парламенти

Акцентът на втория мандат беше съвместната междупарламентарна среща на 14 март 2011 г. с представители на националните парламенти по темата: „Инвестиране в реалната икономика: набор от средства за растеж, иновация и сплотяване“:

- „Европейска добавена стойност: дългосрочно стратегическо инвестиране на ЕС за растеж и работни места“

Основно изказване: г-н Thomas Mirow, председател на Европейската банка за възстановяване и развитие.

- „Инвестиране в икономиката на ЕС – гарантиране изпълнението на целите на „Европа 2020“

Основно изказване: г-н Philippe Maystadt, председател на Европейската инвестиционна банка.

Срещата беше последвана от обща вечеря-дебат на комисиите CRIS/ECON с основно изказване на бившия председател на Комисията Jacques Delors.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	30.5.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	32 9 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Burkhard Balz, Pervenche Berès, Mario Borghezio, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, Sergio Gaetano Cofferati, Frank Engel, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Robert Goebbels, Monika Hohlmeier, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Илиана Иванова, Liisa Jaakonsaari, Othmar Karas, Wolf Klinz, Hans-Peter Martin, Gay Mitchell, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Ivo Vajgl
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Bendt Bendtsen, Cornelis de Jong, Leonardo Domenici, Bas Eickhout, Kinga Göncz, Enrique Guerrero Salom, Thomas Mann, Sirpa Pietikäinen, Hannes Swoboda
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Kriton Arsenis, Antonio Cancian, Jorgo Chatzimarkakis, Rosario Crocetta, Derk Jan Eppink, Roger Helmer, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Joachim Zeller