ДОКЛАД относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (4.3.2011)

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (28.4.2011)

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (14.4.2011)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

28.6.2011 - (2010/2152(INI))

Комисия по международна търговия
Докладчик: Daniel Caspary

Процедура : 2010/2152(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0255/2011

Внесени текстове :

A7-0255/2011

Разисквания :

PV 27/09/2011 - 4
CRE 27/09/2011 - 4

Гласувания :

PV 27/09/2011 - 8.17
CRE 27/09/2011 - 8.17
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0412

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“

(2010/2152(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела - търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020 г.“ (COM(2010)0612),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „ЕВРОПА 2020 : стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид Съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

– като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно „ЕС 2020"[1],

– като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия[2]

– като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно търговските и отношения на ЕС с Япония[3],

– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно търговските и отношения на ЕС с Канада[4],

– като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции[5],

– като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Корея[6],

– като взе предвид Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет - „Принос към устойчивото развитие: ролята на справедливата търговия и неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с търговията“ от 5 май 2009 г. (COM(2009)0215),

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата[7],

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения[8],

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[9],

– като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно търговските отношения на ЕС с Латинска Америка[10],

– като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно търговските и икономически отношения с Турция[11],

– като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020”[12],

– като взе предвид своята резолюция от 26 март 2009 г. относно споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия[13],

– като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай[14],

– като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. 5 относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия [15],

– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия[16],

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“,

– като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги[17],

– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно търговията със суровини и стоки[18],

– като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г. относно „ Към реформа на Световната търговска организация“[19],

– като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия[20],

– като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2007 г. относно търговските и икономически отношения с Корея[21],

– като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно глобална Европа — външни аспекти на конкурентоспособността[22],

– като взе предвид резолюцията си от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговските отношения между ЕС и Меркосур с оглед на сключването на междурегионално споразумение за асоцииране[23],

– като взе предвид резолюцията си от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия[24],

– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите икономически отношения между ЕС и САЩ[25],

– като взе предвид заключенията на председателството след срещата на Европейския съвет от 17–18 юни 2010 г.,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по развитие, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0255/2011),

Дялът на ЕС и САЩ в относителния световен БВП[26] намалява, докато развиващите се страни бързо увеличават постиженията си

A. като има предвид, че докато през 2000 г. Съюзът допринасяше за 25% от световния БВП (изчислен при паритет на покупателната способност) при стартирането на Лисабонската стратегия, то според текущи оценки, през 2020 г. той ще допринася за едва 18% от световния БВП , което означава понижаване от 28% на неговите относителни икономически показатели,

Б. като има предвид, че докато двете най-големи развити икономики - Европейският съюз и Съединените щати през 2000 г. допринасяха за 48% от световния БВП (при паритет на покупателната способност), според текущи оценки, през 2020 г. те ще допринасят за 35% от световния БВП , което означава понижаване с 27% на техните общи относителни икономически показатели,

В. като има предвид, че докато двете най-големи бързо-развиващи се икономики - Китай и Индия, през 2000 г. допринасяха за 10% от световния БВП (при паритет на покупателната способност), според текущи оценки, през 2020 г. те ще допринасят за 25% от световния БВП през което означава увеличаване със 150% на техните относителни икономически показатели,

Това относително понижаване на БВП на Съюза е отразено в търговските му постижения[27]

Г. като има предвид, че Съюзът допринасяше за 19% от световния износ на стоки през 1999 г. и за 17,1% от световния износ през 2009 г., като това означава намаляване с 10% на съответните показатели за износа,

Д. като има предвид, че Съюзът допринасяше за 19,5% от световния внос на стоки през 1999 г. и за 17,6% от световния внос през 2009 г., като това означава намаляване с 10% на съответните постижения във вноса,

Е. като има предвид, че дялът на износ на стоки се увеличи от 26,7% на 30,2% в общите резултати в областта на износа на Съюза между 1999 г. и 2009 г.[28],

Ж. като има предвид, че 50 държави (30, ако ЕС се брои като едно цяло) допринасят за 80% от световната търговия,

Демографските промени[29] също имат въздействие върху развитието на икономиката

З. като има предвид, че очаква населението на Съюза да се увеличи с почти 5% до 2035 г., и след това ще последва постоянен спад, и като има предвид, че се очаква населението в трудоспособна възраст да намалява след 2010 г.,

Икономиката на Съюза е силно зависима от участието във външния растеж

И. като има предвид, че растежът, просперитетът, работните места и запазването на европейския социален модел са взаимосвързани и взаимно се подкрепят,

Й. като има предвид, че според изчисленията на Комисията до 2015 г. 90% от световния растеж ще бъде генериран извън Съюза,

К. като има предвид, че отварянето на търговията води до по-голяма производителност, допринася за повишаването на външната конкурентоспособност и би могло непосредствено да допринася за повече от 1,5% пряк икономически растеж и да осигури значителни ползи за потребителите,

Л. като има предвид, че според изчисленията на Комисията 18% от работната сила на Съюза или 36 милиона работни места зависят от търговските показатели на Съюза и като има предвид, че сравнението на либерализирането на търговията и трудовата заетост през последните 10 години показва, че либерализирането на търговията върви ръка за ръка с трудовата заетост и създаването на работни места,

М. като има предвид, че поради демографските прогнози за Съюза и неблагоприятното им влияние върху възможностите за растеж, извличането на ползи и изгоди от възможностите за растеж, заложени в увеличаването на производителността и във външната търговия, придобива първостепенно значение,

Една бъдеща европейска стратегия за търговската политика следва да взема предвид специфичните характеристики на промишлеността и териториите в ЕС, както и зависимостта от външния растеж

Н. като има предвид, че съобщението на Комисията „Търговия, растеж и световни дела“ предлага подходящи краткосрочни мерки, но не успява да покаже бъдещата роля на Съюза в един променен свят,

O. като има предвид, че Комисията предложи приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите-членки и трети държави, като част от инвестиционната политика на ЕС,

Парламентът очаква да получи реална бъдеща търговска стратегия, която отчита средносрочното и дългосрочното развитие и не е изградена на грешното схващане,че съществуващото статукво на световната търговска сцена ще се запази

1. като цяло приветства трите цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложени в Стратегията „Европа 2020“ и съобщението на Комисията „Търговия, растеж и световни дела“ и настоятелно призовава Комисията да представи далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите, която отчита новите предизвикателства пред ЕС;

2. изразява съжаление за това, че много от заложените цели на стратегията „Глобална Европа“ все още не са постигнати и очаква по-критичен анализ на стратегията с цел по-добро разбиране на определени случаи на неуспех;

3. настоява за това, че Съюзът се нуждае от съгласувана дългосрочна търговска стратегия, която да вземе предвид предстоящите предизвикателства и по-конкретно големите бързоразвиващи се държави; настоява, че една такава стратегия следва да се основава на задълбочен анализ на сегашните тенденции в световната търговия, във външното и вътрешното развитие на Съюза, както и на разнообразието от европейски предприятия, тяхното ноу-хау и технологичния им напредък; изразява съжаление, че съобщението не успява да предостави задълбочена прогноза за начина, по който "светът на търговията" може да изглежда занапред, предвид планиране на политиката в перспектива от 15 до 20 години; счита, че този преглед следва да установи амбициите на Комисията за нейните двустранни търговски взаимоотношения през този период, в това число ясна географска стратегия, например чрез създаването на нови споразумения или цели за премахването на тарифи и нетарифни бариери с основните й търговски партньори;

4. призовава Комисията да предостави подобна прогноза като основа и да представи преразгледана средносрочна и дългосрочна търговска стратегия до лятото на 2012 г., при положение че съобщението „Търговия, растеж и световни дела“ не успява да направи това;

Парламентът съзнава, че търговската политика не е самоцел

5. припомня на всички заинтересовани страни, че е необходимо модерната търговска политика да взема предвид други области в политиката като например:

a) правата на човека,

б) гарантиране и създаване на работни места,

в) трудови права и основни трудови норми на МОТ,

г) корпоративна социална отговорност,

д) селскостопанска политика,

е) политика по отношение на околната среда,

ж) изменение на климата,

з) борба срещу бедността в ЕС и извън него,

и) политика на развитие,

й) защита на интересите и правата на потребителите,

к) сигурност на доставките на суровини и енергия,

л) външна политика,

м) политика на съседство,

н) индустриална политика,

о) защита на правата на собственост, в това число правата на интелектуална собственост,

п) насърчаване на принципите на правовата държава;

6. изтъква, че изразените принципи в резолюциите от 25 ноември 2010 г., приети от Европейския парламент, в по-голямата си част относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения[30], относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[31] и относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети в контекста на изменението на климата[32], следва съответно да бъдат взети предвид, а включването на екологичните стандарти и правата на човека във всички международни търговско споразумения – да бъде обвързващо;

7. счита, че постигането на целите в областта на климата е възможно само чрез сътрудничество с основните търговски партньори на ЕС, които същевременно са и страните с най-големи емисии на въглероден диоксид; поради това изразява убеждение, че само едно глобално, многостранно споразумение в областта на климата би позволило на европейската промишленост да запази своята конкурентоспособност;

8. изтъква, че, макар че търговската политика не бива да бъде необосновано обременявана с проблеми, които не са пряко свързани с международната търговия, тя не може да бъде разглеждана сама за себе си и подчертава необходимостта от намиране на равновесие между търговските цели на Съюза и другите аспекти на неговата външна политика, като например стратегия за околната среда, хуманитарни цели и съществуващите ангажименти на ЕС, за да се гарантира съгласуваност на политиката за развитие; призовава Комисията да отдава висок приоритет на търговските интереси на ЕС, когато преговаря с търговските си партньори, когато договаря търговски споразумения, както и да постигне по-добра координация вътре в институциите и между тях, когато разглежда въпроси, свързани с търговията; следователно насърчава други политически дисциплини по-често да вземат предвид по какъв начин други области на политиката от една страна могат да влияят отрицателно, а от друга – по положителен начин да допринасят за търговската политика ;

9. изтъква, че бъдещите многостранни и двустранни търговски споразумения трябва да бъдат неразделна част от една дългосрочна промишлена стратегия на ЕС, по-конкретно за устойчиво възобновяване и укрепване на промишлената структура и на работните места, които тя осигурява, в Европейския съюз;

10. подчертава, че търговската политика е важен елемент на новата политика на Съюза в областта на промишлеността и че търговията следва да се основава на справедлива глобална конкуренция и пълна реципрочност, за да се поддържа здрава производствена база в Европа;

Следва да направим повече за ангажиране на гражданите

11. изразява съжаление за това, че гражданите на Съюза свързват глобализацията с намаляващо европейско производство и загуба на работни места; следователно призовава Комисията и държавите-членки да приемат по-добра комуникационна стратегия относно търговската политика на Съюза и предимствата и недостатъците на международната търговия;

Парламентът твърдо предпочита многостранен подход в рамките на СТО

12. повтаря, че многостранната търговска система, въплътена в СТО, остава категорично най-добрата рамка за постигане на свободна и справедлива търговия в световен мащаб; счита обаче, че системата на СТО, по-специално органът за уреждане на спорове, следва да бъде реформирана с цел увеличаване на нейната ефективност и че ЕС следва да разработи предложения за укрепване на СТО и за разширяване на капацитета си за създаване на правила към нови области на търговската политика, включително като гарантира, че правилата на СТО се създават и тълкуват по начин, по който се подкрепят ангажиментите, поети в многостранните споразумения в областта на околната среда;

13. отново потвърждава своята силна подкрепа за успешно приключване на кръга от преговори за развитие от Доха, като има предвид, че този факт следва да отразява смяната на моделите в световната търговия и на разпределяне на ползите от нея след началото на този кръг и като отчита също така необходимостта от балансиран текст относно пазара за неселскостопански продукти (NAMA), който да гарантира достъп до пазарите на бързоразвиващите се икономики като Индия, Китай и страните от АСЕАН и същевременно не им позволява да използват гъвкавостта на NAMA, за да защитят конкретни ключови сектори чрез поддържането на високи тарифи;

Парламентът счита, че споразуменията за свободна търговия (ССТ) са важни инструменти за достъп до пазара

14. отново припомня, че всички нови ССТ, сключени от ЕС, следва да бъдат съвместими със СТО, всеобхватни, амбициозни, включително по отношение на устойчивото развитие, балансирани, да водят до реален реципрочен достъп до пазара и да се простират отвъд съществуващите многостранни ангажименти и ангажиментите, които евентуално ще произтичат от успешното сключване на ПРД; приветства напредъка, постигнат при някои преговори; същевременно изразява съжаление, че повечето от преговорите все още не са приключили; призовава Комисията да анализира какво би могло да бъде направено или променено с цел по-добро и по-бързо приключване на текущи преговори за споразумения за свободна търговия (ССТ), но никога за сметка на европейските интереси, тъй като съдържанието винаги следва да има предимство пред сроковете; призовава Комисията да анализира възможното въздействие върху работните места, по-конкретно с цел адаптиране на мандатите й, за да може да сключва ССТ с дългосрочни ползи за растежа на ЕС; призовава Комисията да анализира възможността от включване на механизми за разрешаване на спорове на СТО в двустранните споразумения за свободна търговия; призовава Комисията да намали ефекта на "купата спагети" (Spaghetti-Bowl Effect), например чрез договаряне на многостранни правила за произход; призовава за включване в ССТ на глава относно устойчивостта, която да бъде свързана с предпазни клаузи и да обхваща области като търговия, околна среда, производство и преработка;

15. припомня на Комисията в рамките, определящи търговските приоритети по отношение на графика и стратегическите географски райони, да извърши задълбочена, безпристрастна и непредубедена предварителна оценка на европейските интереси, преди да взема решения относно бъдещите партньори по ССТ и съдържанието на мандатите за преговори; подчертава, че преговори за ССТ следва да се водят само със страни от икономически интерес и при зачитане на ключови принципи, като например реципрочност, взаимно и изцяло премахване на тарифите, премахване на нетарифните бариери, забрана на режима на възстановяване на мита и унифицирано прилагане на висок праг на правилата за произход; припомня на Комисията и на Съвета да вземат внимателно предвид гледните точки на Парламента при вземането на решения относно мандатите; призовава Комисията преди приключване на преговори и по време на срока на действие споразумението, редовно да извършва мащабни оценки на въздействието, по-конкретно по отношение на въздействието върху различните промишлени отрасли и сектори в ЕС чрез задълбочени консултации с всички заинтересовани страни; изтъква пред Комисията и Съвета, че ако желаят Парламентът да упражнява отговорно своите правомощия на одобрение, те трябва да го включват във всички етапи на съгласуване на мандата за водене на преговори и във всеки кръг от преговорите;

Парламентът изисква повече и по-добри резултати от диалога на високо равнище с основните търговски партньори като САЩ, Китай, Япония и Русия

16. подчертава значението на отбелязването на напредък в търговските отношения с нашите основни търговски партньори като САЩ, Китай, Япония и Русия, в посока към премахването на тарифните и нетарифните бариери, по-специално по отношение на техническите стандарти, правата на интелектуална собственост, достъп до пазара, обществени поръчки и доставка на суровини; въпреки това изразява съжаление, че до този момент в тези области не е отбелязан достатъчен напредък; следователно настоятелно призовава Комисията да провежда по-активни преговори с оглед на успешен напредък в търговските ни отношения с тези страни и насърчава търговските ни партньори да направят същото;

17. подчертава, че е важно да продължи укрепването на трансатлантическите икономически отношения, но без да се застрашават политиките на ЕС в области като екологичните стандарти, културното многообразие, социалните права, обществените услуги; подчертава по-специално значението на постигането на по-голям напредък в най-голямото световно търговско взаимоотношение, по-специално по отношение на стандартите и техническите бариери пред търговията; приветства повторното започване на работа на ТИС и насърчава страните в него да се стремят към интегриран трансатлантически пазар в най-близко бъдеще, но счита, че за да бъде успешен, този диалог трябва да се засили допълнително на всички равнища и че следва да се провеждат по-редовно срещи на високо равнище с участието на Комисията, Европейския парламент и съответните институции от САЩ;

18. призовава Комисията да извърши подробна оценка на въздействието на ползите и недостатъците за различните промишлени отрасли и за заетостта в Европа, за да може да постигне напредък с икономическия и търговския диалог на високо равнище с Китай; заявява, че стратегията на ЕС относно търговията с Китай следва да взема предвид европейските интереси, особено по отношение на правата на интелектуална собственост, достъп до пазара, обществени поръчки и суровини и да се основава на спазване на принципа на реципрочност; заявява, че ако Китай иска да избегне прибягването до инструменти за търговска защита, е необходимо да изпълни своите задължения към СТО; подчертава, че Съюзът следва да използва по-систематично подходящи правни инструменти всеки път, когато Китай не прави това;

19. приветства разрешаването на текущи двустранни въпроси при присъединяването на Русия към СТО и разглежда бързото присъединяване към СТО като основен приоритет; приветства също така двустранните преговори за всеобхватно споразумение между ЕС и Русия и настоятелно призовава Русия да подобри търговската среда за стопански субекти от ЕС в Русия;

20. отбелязва, че Парламентът е заинтересован от подобряване на търговските отношения между ЕС и Япония, като се премахнат нетарифните бариери пред търговията и инвестициите като първа стъпка; не е удовлетворен от незначителния напредък в тази област през последните години; призовава Комисията да представи своевременно на Парламента изчерпателна оценка на въздействието с възможни предимства и недостатъци на ССТ между ЕС и Япония преди да поеме каквито и да е ангажименти;

Отворените пазари и достъпът до пазара са все още основните цели

21. признава постиженията на стратегията за достъп до пазара и предотвратяването на протекционистични мерки по време на финансовата криза; следователно приветства стратегията за достъп до пазара и тясното сътрудничество между Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни; въпреки това призовава Комисията и държавите-членки да направят повече за популяризирането и насърчаването на използването на наличните съществуващи инициативи и инструменти, като „базата данни за достъп до пазара“ и „бюрото за помощ при износ“, така че гражданите и МСП да могат да се възползват напълно от търговските взаимоотношения на ЕС;

22. изтъква, че основната причина за икономическия успех на ЕС е дейността на различни стопански оператори, включително МСП и мултинационални предприятия; следователно настоятелно призовава Комисията да отрази във всички търговски преговори и нови вътрешни нормативни разпоредби специфичните потребности и интереси на различните стопански оператори;

От друга страна обаче, Съюзът, като относително отворена икономика, се нуждае от ефективни инструменти за търговска защита

23. отново заявява, че стремежът към по-нататъшно продължаване на либерализацията в търговията все още изисква способност за защита на европейските производители срещу нелоялни търговски практики; следователно счита инструментите за търговска защита (ИТЗ) за абсолютно необходима съставна част на стратегията на ЕС, въпреки че те не следва никога да се използват недобросъвестно като мярка за протекционизъм; приветства всички усилия за рационализиране и ускоряване на тези инструменти, включително чрез подобряване на прозрачността и предвидимостта, и за подобряване на достъпността до тях за промишлеността на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия (напр. инструмент за оплаквания на бюрото за достъпа до пазара);

Конкурентоспособността и икономическият успех на ЕС не могат да съществуват без услуги и добре защитени чуждестранни преки инвестиции

24. подчертава силно увеличения потенциал на стоките и услугите в международната търговия, но повтаря, че достъпът до пазара и премахването на търговските бариери на равнището на СТО и в преговорите за споразумения за свободна търговия не успяха да вървят в крак с това развитие; съзнава, че много бариери пред търговията със стоки и услуги могат да се дължат по-специално на национални нормативни разпоредби; припомня, че всяка по-нататъшна либерализация в тази област не трябва да подкопава способността за развиване на съществуващите и бъдещите услуги от общ интерес, които са ключов елемент на устойчивото развитие във всички страни;

25. призовава Комисията да направи всичко по силите си, за да гарантира, че нашите търговски партньори предоставят по-добър достъп до пазара на нашите доставчици на услуги в индустриализираните държави или основните нововъзникващи икономики, като има предвид, че вътрешният пазар на ЕС е вече достатъчно отворен за чуждестранни доставчици на услуги; при все това отбелязва, че някои обществени услуги трябва да останат изключени въз основа на национални или регионални културни различия;

26. поставя защитата на инвеститорите като първи приоритет в контекста на бъдещата европейска политика в областта на инвестициите и счита, че капацитетът за публично управление също следва да бъде гарантиран и предпазван; следователно призовава Комисията да осигури правна сигурност на защитата за инвеститорите от ЕС; призовава Съвета да даде мандата си за бъдещите инвестиционни споразумения на Комисията, като взема предвид гледните точки и позициите на Парламента, определени в резолюцията от 6 април 2011 г. относно „Бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции“[33];

27. припомня, че ЕС има исторически връзки с Африка, Латинска Америка и Азия и че следователно там следва да се провежда подходяща инвестиционна политика с оглед на постигането на устойчиво развитие;

28. признава, че временното движение на физически лица (режим IV) може да изиграе важна роля при двустранните преговори на ЕС; счита за важно режим IV да не подкопае принципа на колективното трудово договаряне и законодателството в областта на минималните работни заплати;

Парламентът настоява за положителна реципрочност на международните пазари на обществени поръчки

29. изразява съжаление за това, че голямата степен на отваряне на пазара на обществени поръчки на ЕС на всички равнища на управление в много случаи не съвпада със съизмерим достъп за доставчиците от ЕС в чужбина; посочва, че някои обществени услуги трябва да останат изключени въз основа на национални или регионални културни различия;

30. изисква Комисията да работи за положителен реципрочен достъп в този важен стопански сектор като се има предвид, че ясният приоритет в реципрочния достъп няма да затваря пазарите ни, а ще отвори чуждестранните пазари на обществени поръчки;

Парламентът призовава за амбициозен опит за справяне с регулаторните пречки в рамките на Европа и извън нея

31. подчертава все по-голямото значение на въпроси от областта на регулирането за международната търговия и следователно призовава за по-голяма съгласуваност между правилата и практиките на ЕС и тези на основните ни търговски партньори, като категорично се има предвид, че това не следва да понижава стандартите на ЕС, а да води до по-добро приемане на съществуващи многостранни стандарти;

32. подчертава, че хармонизацията на международните стандарти и практиките за сертифициране с трети страни не може да бъде извършвана за сметка на по-ниски технически и здравни стандарти или стандарти в областта на безопасността и защитата на потребителите; призовава Комисията да защитава стандартите на ЕС и да ги прилага ефективно спрямо вносителите и стопанските субекти, които пускат свои продукти на европейския пазар;

33. подкрепя предложението, отправено в Акта за единния пазар, за сближаване на правните уредби с основните търговски партньори на ЕС, по-специално в областта на защитата на потребителите и околната среда, хуманното отношение към животните, здравните и трудовите стандарти; подчертава колко е важно в тези ключови области да бъдат приети международни стандарти на високо равнище ; потвърждава, че политиките по стандартизиране, взаимно признаване, лицензии, услуги и достъп до обществени поръчки следва да бъдат в основата на преговорите за споразумения за свободна търговия (ССТ);

34. призовава Комисията да извършва редовна оценка на въздействието на вътрешните политики и регулиране на ЕС върху глобалната конкурентоспособност и в предложенията си да отдава предпочитания на възможности, за които е най-малко вероятно да окажат отрицателно въздействие върху конкурентното положение на предприятията от ЕС в рамките на Европа и извън нея;

35. призовава Комисията да включи аспекта на международна конкурентоспособност във всички оценки на въздействието, свързани с нови законодателни предложения;

36. припомня на Комисията да обърне особено внимание на нетарифните бариери и регулаторните пречки, използвани от много държави, включително членки на СТО, по отношение на износа от ЕС, с оглед на сключването на бъдещите споразумения за свободна търговия; подчертава, че по време на преговорите следва да се включи разпоредба за инструменти за намеса, насочени към възстановяване на реципрочността и условията на равновесие между страните в случай на предприемане на едностранни мерки (нетарифни бариери), включително чисто административни мерки (сертифициране, проверки), които могат да поставят предприятията от ЕС в неизгодно конкурентно положение и да създадат неравностойни условия за извършване на дейност; призовава ЕС да предприеме стъпки на международно равнище в полза на регулаторното сътрудничество с цел насърчаване на уеднаквяването и съгласуването на международните стандарти, като по този начин ограничи споровете и свързаните търговски разходи;

Парламентът е ангажиран с борбата срещу бедността в рамките на ЕС и извън него

37. припомня, че Парламентът е ангажиран със свободната и справедлива търговия - не само държавите-членки, но и Съюзът като цяло, имат социална отговорност; както кохезионните фондове на ЕС, така и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията трябва да бъдат използвани и допълнително разработени в интерес на хората и за подкрепа на трайното създаване на нови конкурентоспособни работни места в рамките на Съюза;

38. припомня, че микропредприятията и малките и средните предприятия съставляват 99 % от всички предприятия в ЕС и имат голям потенциал за създаване на нови работни места и иновация; следователно счита, че вътрешните и външните политики следва по-добре да разглеждат специфичните им потребности, за да повишат конкурентоспособността им, и че трябва да се постави специален акцент върху усъвършенстването на кохезионните фондове на ЕС от гледна точка на тяхната достъпност и прозрачност, за да се повиши конкурентоспособността на МСП;

39. отбелязва, че по отношение на външната политика, Парламентът подкрепя Комисията в целта й да насърчава, наред с останалото, устойчиво развитие, свободна и справедлива търговия, международни трудови норми и достоен труд, например чрез договаряне на Споразумения за икономическо партньорство (СИП), които съчетават европейските интереси и интересите на държавите от АКТБ; изтъква, че търговската политика трябва да насърчава развитието, да позволява по-добро регионално сътрудничество, да насърчава инвестициите и да подобрява икономическото управление, като припомня на всички заинтересовани страни, че други райони от света вече са показали как търговията може да допринася за благосъстоянието; изисква от Комисията интегриран подход относно търговската, външната и социалната политики и политиките в областта на селското стопанство и развитието и околната среда; отново изразява предишния си призив към Комисията да гарантира координирани политики в подкрепа на справедливата търговия;

40. припомня, че като част от своята нова търговска стратегия ЕС има особено голям интерес да подпомага ендогенното развитие на най-отдалечените региони предвид тяхното биологично разнообразие и географско разположение, което предоставя на ЕС достъп до море, тропически гори и място за извършване на космически опити и изследвания;

41. по отношение на СИП, призовава Комисията да зачита предишните резолюции на Парламента относно необходимостта от демонстриране на гъвкавост в преговорите с нашите партньори и зачитане на ангажимента за специално и диференцирано третиране на развиващите се страни;

42. отбелязва, че Парламентът възнамерява да приеме бъдеща система за преференции (GSP), която следва да включва по-голямо съсредоточаване върху начина, по който най-нуждаещите се страни, отговарящи на нашите търговски изисквания могат да се възползват от Общата система за преференции (GSP);

43. призовава Комисията да разгледа възможността за предприемане на мерки за спешна помощ за търговията за страни, засегнати от природни бедствия и конфликти, да възстановят икономиките си; призовава Комисията да представи конкретни примери за мерки, които могат да облекчат извънредна ситуация в краткосрочен план, както и мерки, които могат да окажат въздействие в средносрочното и дългосрочното развитие преди да иска съгласието на Парламента за подобни мерки;

44. подчертава, че външнотърговската политика следва да гарантира запазването на способността на ЕС да поддържа стабилен селскостопански сектор, за да се гарантира продоволствена сигурност и продоволствена независимост за 500 милиона потребители в ЕС;

Парламентът изисква устойчиво и несъпроводено с нарушаване на правилата за лоялна конкуренция снабдяване със суровини

45. призовава Комисията да провежда последователна, устойчива, изчерпателна и обхващаща няколко политики стратегия по отношение на суровините с цел предотвратяване и премахване на несправедливи търговски практики като експортните ограничения, експортни такси и т.нар. двойни механизми за ценообразуване на многостранно и двустранно равнище, като същевременно признава, че при някои обстоятелства експортните ограничения могат да се разглеждат като важни за подкрепата на целите за развитие, опазването на околната среда или устойчивото експлоатиране на природни ресурси в по-бедни развиващи се страни като например най-слаборазвитите страни (LDC) и малките островни развиващи се страни (SID); призовава Комисията да разнообрази своите доставчици на суровини и да сключи дългосрочни двустранни споразумения в тази област; счита, че тази политика трябва да взема предвид политиката за развитие на ЕС и целите за развитие на споразуменията за икономическо партньорство (СИП);

46. подчертава важността на участието на гражданското общество в ССТ; подкрепя инициативата, предприета от Комисията в рамките на ССТ между ЕС и Корея, за свикване на Национална консултативна група с цел да се даде възможност за принос на граждански организации; изисква от Комисията да разработи тази инициатива в рамките на бъдещите ССТ;

47. настоятелно призовава Комисията да остане непоколебима при премахването на експортните ограничения, експортните такси и т.нар. двойни механизми за ценообразуване във всички бъдещи двустранни споразумения за свободна търговия; изисква от Комисията да се ангажира, в контекста на СТО, за да преговаря за ясни многостранни правила;

48. настоятелно призовава Комисията не само да изказва недоволство от неприемливото поведение на някои търговски партньори, но също така и да реагира по строг и уместен начин във връзка с това; припомня на Комисията факта, че освен търговската политика, съществуват и други политики като тази за селското стопанство, околна среда, развитие, научни изследвания, външни работи, които трябва да подкрепят съвместна политика в областта на доставките на суровини; подчертава необходимостта от подпомагане и развиване на научните изследвания, по-специално по отношение на биорастителната химия и преработването на химични вещества, с цел намаляване на зависимостта на ЕС от страни, доставящи суровини и редкоземни елементи;

Необходимо е по-добро сътрудничество в ЕС и извън него

49. подкрепя инициативата на Комисията за засилване на международното митническо сътрудничество в рамките на Световната митническа организация и на двустранно равнище да направи митническите процедури по-ефективни, да намали разходите за търговците и да разгледа по-добре сигурността, безопасността и предизвикателствата на правото на интелектуална собственост (ПИС);

50. призовава Комисията и държавите-членки сериозно да обмислят идеята за създаване на обединена митническа служба на ЕС за по-ефективно прилагане на митническите правила и процедури на цялата митническа територия на ЕС;

Парламентът настоява за подходяща защита на ПИС, която отчита също така интересите на най-бедните

51. подчертава, че фалшифицирането води до загубване на работни места и вреди на иновациите и подчертава, че адекватната защита на ПИС и ефективното прилагане са здравата основа на световната икономика; счита, че подходящата защита на ПИС, особено търговските марки и географските указания от страна на нашите основни търговски партньори са задължително изискване за запазване и подобряване на конкурентоспособността на ЕС; приветства ангажимента на Комисията за укрепване на съществуващите ангажименти;

52. припомня на Комисията, че европейската политика в областта на ПИС по отношение на най-слаборазвитите и бедните развиващи се държави, както и по отношение на основните производители на генерични продукти, по-специално Индия и Бразилия, следва да остане в рамките на задълженията по TRIPS и трябва изцяло да зачита Декларацията от Доха относно Споразумението TRIPS и общественото здраве от 2001 г., особено в областта на генеричните лекарства и общественото здраве;

o o

53. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, както и на Комитета на регионите.

[1] Приети текстове, P7_TA(2011)0068.
[2] Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0224.
[3] Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0225.
[4] Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0257.
[5] Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0141.
[6] Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0063.
[7] Приети текстове, P7_TA(2010)0445.
[8] Приети текстове, P7_TA(2010)0434.
[9] Приети текстове, P7_TA(2010)0446.
[10] Приети текстове, P7_TA(2010)0387.
[11] Приети текстове, P7_TA(2010)0324.
[12] Приети текстове, P7_TA(2010)0223.
[13] ОВ C 117E, 6.5.2010 г., стр. 166.
[14] ОВ C 67E, 18.3.2010 г., стр. 132.
[15] ОВ C 67E, 18.3.2010 г., стр. 101.
[16] ОВ С 45Е, 23.2.2010 г., стр.47.
[17] ОВ С 295Е, 4.12.2009 г., стр. 67.
[18] ОВ C 279E, 19.11.2009, стр. 5
[19] ОВ C 259E, 29.10.2009 г., стр. 77
[20] OВ C 184Е, 6.8.2009 г., стр. 16.
[21] ОВ С 323Е, 18.12.2008 г., стр.520.
[22] ОВ С 102Е, 24.4.2008 г., стр.128.
[23] OВ C 308E, 16.12.2006 г., стp. 182.
[24] OВ C 306E, 15.12.2006 г., стp. 400.
[25] ОВ С 298Е, 8.12.2006 г., стр. 235.
[26] „Конвергенция, застигане, изпреварване“, PwC, 2010 г.
[27] Данни на Евростат
[28] Евростат, UN Servicetrade.
[29] Европейска комисия, Доклад относно стареенето, 2009 г. Евростат/UNECE, работна сесия, 2010 г.
[30] Приети текстове, P7_TA(2010)0434.
[31] Приети текстове, P7_TA(2010)0446.
[32] Приети текстове, P7_TA(2010)0445.
[33] Приети текстове, P7_T7(2011)0141.

Документът на Комисията дава добри импулси за следващите месеци, но не представлява истинска стратегия за бъдещето.

На 9 ноември 2010 г. Европейската комисия представи своето Съобщение „Търговия, растеж и световни въпроси“, отнасящо се до бъдещата търговска стратегия на Европейския съюз. Това съобщение, което следва да покаже външните аспекти на стратегията „ЕС 2020“, представлява на първо място продължение на стратегия „Глобална Европа“ от 2006 г.

През 2007 г. Европейският парламент изрази становище по доклада, изготвен от същия докладчик, относно стратегията „Глобална Европа“ и по принцип приветства инициативата. През 2010 г. Парламентът и Комисията инициираха изготвянето на оценка на тази стратегия. От нея ясно се вижда, че много от посочените цели на стратегията „Глобална Европа“ все още не са постигнати. Поради тази причина докладчикът призовава Комисията, държавите-членки и всички заинтересовани страни да проверят защо много от целите не са постигнати и от това да се направят съответните заключения. Според най-новите публикации на Комисията повечето от назованите тогава цели, дори и днес трябва да се изпълнят. Аргументите в полза на посочените по онова време в документа на Комисията мерки, са описани в обосновката на тогавашния доклад „Европа в ерата на глобализацията – външнополитически аспекти на конкурентоспособността (2006/2292), приет през 2007 г.; Те са валидни и днес и поради докладчикът няма да ги повтаря тук.

Докладчикът по същество препраща към обосновката на доклада си от 2006 г. относно външнополитическите аспекти на конкурентоспособността.

Докладчикът приветства по принцип Съобщението на Комисията „Търговия, растеж и световни въпроси“ във време, в което посредством влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС спечели нови компетенции, като политиката на инвестиции. В особена степен се приветства факта, че Комисията признава, че и занапред нашето благосъстояние и растеж зависят от една работеща международна система за търговия.

Въпреки това докладчикът отправя критика към съобщението, което засяга много свързани с това теми, но не успява да представи една ориентирана към бъдещето търговска и инвестиционна стратегия. Според него Съобщението „Търговия, растеж и световни въпроси“ е увод към политиката през следващите месеци отколкото една широко-обхватна търговска стратегия на Европейския съюз, която отразява предизвикателствата на бързо променящата се световна икономика и изместване на икономическите равновесия.

През последните години светът значително се промени.

Благодарение на СТО и на многобройните двустранни и многостранни инициативи световната търговия преживя огромен възход. Докато през 2000 година Европейският съюз, при въвеждането на лисабонската стратегия, заработваше 25% от добавената стойност в световен мащаб, то през 2020 г. се очаква този дял да бъде 18%. От друга страна двете най-населени държави в света – Китай и Индия, през 2000 г.имаха едва 10% дял от световната икономика, докато през 2020 г., според различни източници, се очаква този дял да бъде 25%. Дори само тези факти показват, че подобна промяна трябва да окаже въздействие върху политиката на ЕС.

След 90-те години все повече развиващи се държави и държави с бързоразвиваща се икономика с нарастващи темпове се интегрират в световната търговия и се превръщат в движещ мотор за световната икономика. Това се прояви най-вече през кризисните години 2008 и 2009, когато преди всичко държавите с бързоразвиваща се икономика имаха стабилизиращо въздействие за икономиката на света.

Делът на износа на ЕС и САЩ към общия износ в световен мащаб през 2009 г. беше малко по-малко от 29% в сравнение с почти 37% през 1999 г. Държавите от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) увеличиха своя 9,3%-ен дял от световния износ до 20,4% през 2009 г., с тенденция за нарастване. Много държави с бързоразвиваща се икономика регистрират търговски излишъци. Износът и икономиката бързо нарастват, а задлъжнялостта намалява. Преди всичко нараства търговията „юг-юг“, като зависимостта от търсенето от индустриалните държави определено е силно намаляла.

Освен това ЕС трябва да има предвид, че нарастването на населението в рамките на Съюза се забавя, като същевременно броят на жителите, особено в развиващите се държави, продължава да расте с бързи темпове. Това ще се отрази и върху икономическото положение на държавите.

Като се има предвид, че още днес 18% от работните места (т.е. 36 милиона) в рамките на ЕС зависят от външната търговия и че през 2015 г. по всяка вероятност 90% от световния икономически растеж ще се генерира извън Европейския съюз, изготвянето и налагането на една дългосрочна външнотърговска стратегия, която отчита променящата се роля на ЕС в световната икономика, играе особена роля.

... и поради тази причина Комисията следва в скоро време да представи една дългосрочно ориентирана външнотърговска стратегия.

Въз основа на това развитие докладчикът призовава Комисията да изготви анализ и прогноза, като вземе предвид днешните дадености на световната икономика, актуалното положение на Европейския съюз, както и възможните развития в бъдеще. На тази база следва да се изработи една дългосрочна стратегия, която отговаря на нуждите на Европейския съюз и неговите граждани.

на вниманието на комисията по международна търговия

относно нова търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“
(2010/2152(INI))

Докладчик по становище: Birgit Schnieber-Jastram

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. припомня, че външната търговска политика на ЕС е широкообхватна политика и е от съществено значение за съгласуваността на политиките за развитие, и че поради своето естество, търговската стратегия за ЕС 2020 трябва да се основава на оценка на приноса ѝ към целите, посочени в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

2. следователно изразява загриженост, че съобщението на Комисията „Търговия, растеж и световни дела“ е насочено почти изцяло към държавите от групата БРИК и други „растящи пазари“, като в същото време обръща малко внимание на най-слаборазвитите страни (LDCs); предупреждава, че разделянето на аспектите на търговската политика в отделни съобщения относно „растеж“ и „развитие“ може да засегне съгласуваността на политиките на Съюза, заложена в Договора;

3. отбелязва, че новата търговска стратегия има за цел да укрепи един икономически модел, който се основава на износа, следователно и на повишено равнище на превозване; припомня, че продължаващото увеличаване на свързаните с транспорта и международната търговия емисии на CO₂ създава опасност от подкопаване на ефективността на стратегията на ЕС за борба с изменението на климата; припомня също така, че емисиите от транспорт са само една съставна част от въздействието на търговията и разширяването на обхвата ѝ върху емисиите; във връзка с това призовава Комисията да очертае стратегия, която разглежда всички последици, свързани с нетния баланс на емисиите, например разликите между емисиите в зависимост от мястото на производство, производствените технологии и използваните суровини, или разликите в разходите за намаляване на емисиите по страни и сектори, и резултатът, който би могъл да се постигне посредством по-нататъшно разпространение на технологии за намаляване на емисиите; счита, че съгласно принципа на съгласуваност на политиките, следва да бъде разработена една търговска стратегия основно за укрепване на ендогенни модели за развитие, потребление и производство;

4. потвърждава факта, че Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) следва да бъдат замислени като инструменти в подкрепа на развитието, а не да бъдат приемани само като инструменти на международната търговия;

5. във връзка с това подчертава изключителната важност на разработването на търговска политика, която води до изпълнение на ЦХР 8 (Създаване на глобално партньорство за развитие), като същевременно се отчитат разликите между страните със средни доходи, страните с ниски доходи и нестабилните държави;

6. призовава Комисията да преразгледа съобщението си „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“, в стремеж за използване на потенциала на международната търговия за създаване на работни места, изкореняване на бедността и установяване на устойчиво развитие в световен мащаб; подчертава, че търговската стратегия следва да дава предимство на многостранните търговски преговори пред двустранните споразумения за свободна търговия; подчертава, че един справедлив резултат от Програмата за развитие от Доха означава да бъдат взети под внимание проблемите на по-бедните членове на СТО по отношение на постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

7. припомня, че за да насърчава всеобхватен, насочен към бедните, икономически растеж в търговската си политика, ЕС трябва да се стреми към гарантиране на приключването до две години на благоприятстващи развитието преговори в рамките на кръга от Доха и да предостави допълнителна подкрепа за търговията юг-юг и за регионалната интеграция;

8. счита, че са необходими промени в правилата на СТО, за да се гарантира съгласуваност и последователност с ангажиментите, поети съгласно Протокола от Киото и многостранните споразумения за околната среда (МСОС);

9. също така призовава Комисията да подкрепи в кръга от преговори от Доха една по-прозрачна и ефективна система за пренос на технологии от развитите към най-слабо развитите страни, като се наблегне специално на „зелените“ технологии;

10. призовава ЕС да се въздържа от налагане на своите планове в преговорите по TRIPS+ и „сингапурските въпроси“, като се има предвид, че много от развиващите се страни отдавна са показали, че се противопоставят на преговарянето за засилена патентна защита и инвестиционни споразумения, както в рамките на СТО, така и по отношение на други споразумения за свободна търговия с ЕС; припомня, че подпомагането, свързано с търговията, следва да подпомага развиващите се страни да разнообразят своите икономики и да намалят зависимостта си от износа на суровини;

11. припомня, че стратегията за подпомагане на търговията е предназначена да подпомага развиващите се страни да се договарят, да прилагат и да извличат полза от търговските споразумения, да разширяват своята търговия и да ускорят изкореняването на бедността;

12. призовава Комисията ежегодно да представя пред Парламента подробна информация относно бюджетните редове, които се използват за финансиране на свързана с търговията помощ и за стратегията за подпомагане на търговията, както и всеобхватни данни за цялото финансиране за подпомагане на търговията от бюджета на ЕС; също така изисква от Комисията да информира Парламента относно това, как средствата от Европейския фонд за развитие (ЕФР) се използват за насърчаване на свързана с търговията помощ и стратегията за подпомагане на търговията, тъй като, въпреки многократното призоваване от страна на Парламента, ЕФР все още не е включен в бюджета на ЕС;

13. посочва, че въвеждането на принципа на реципрочност в областта на обществените поръчки може да навреди на развиващите се страни, тъй като, наред с другото, би могло да възпрепятства развитието на прохождащите индустрии и технологии; следователно призовава ЕС да определи новата си търговска стратегия по начин, който изцяло съответства на „специалното и диференцирано третиране“, предвидено за развиващите се страни;

14. призовава ЕС да се въздържа от оказване на ненужен натиск върху развиващите се страни да сключват инвестиционни споразумения, които ограничават способността им за регулиране в полза на свързани със социалното развитие цели;

15. подчертава необходимостта от насърчаване на социални и екологични стандарти, които да бъдат систематично вземани под внимание при договарянето на търговски споразумения и инвестиционни договори, за да се преследва целта за превръщане на търговията в катализатор на развитието, който предоставя достатъчно политическо пространство на държавите-партньори за гарантиране на продоволствената сигурност и за изграждане на местни и регионални пазари; в този контекст изразява становището, че прилагането на принципа на „национално третиране“ в инвестиционните договори, съгласно което на чуждестранните инвеститори се предоставят същите права като на местните инвеститори, ще ограничи способността на най-слабо развитите страни да предоставят преференциално третиране на местните инвеститори, като например малките или прохождащите предприятия; призовава Комисията да изготви последователна стратегия за добив на суровини; счита, че подобна стратегия следва да гарантира, че добивният процес е екологично и социално устойчив, като направи задължително спазването на международните стандарти, както и че е икономически устойчив, като гарантира на тези страни справедливо равнище на приходи; посочва, че ако е подходящо, тази стратегия може да направи възможно запазването на суровините с цел да бъдат употребени по-късно;

16. приканва ЕС да подкрепи инициативите на частния сектор, които призовават за прозрачност и корпоративна социална отговорност в сектора на добив на ресурси; призовава Комисията да подкрепи и инициативите на фармацевтични предприятия, въз основа на които някои патенти се предоставят на производители на генерични медицински продукти изключително за ползване в най-слабо развитите пазари на света;

17. призовава Комисията – при договаряне и прилагане на търговските споразумения, да подобри съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и, наред с другото, да насърчава достоен труд, постигане на благосъстояние и създаване на работни места и да гарантира, че търговските ангажименти съдържат подходящи разпоредби относно асиметрията и преходните периоди, че се зачитат приоритетите на всяка страна, и че с основните участници и гражданското общество се провеждат съответни консултации;

18. призовава ЕС да зачита постигнатото по време на шведското председателство споразумение за представяне на конкретен план за прилагане на рамката на Организацията на обединените нации „Защита, зачитане и коригиране“;

19. призовава Комисията да обмисли въвеждането на постоянен механизъм за подпомагане на развиващите се страни при възстановяването на техните икономики след събития като земетресения или наводнения; посочва, че една възможност биха могли да бъдат временни инициативи в областта на изискванията за произход, които насърчават използването на продукти или стоки от засегнатата от подобно събитие страна;

20. призовава Комисията да гарантира, че политиките в подкрепа на справедливата търговия са съгласувани и повтаря своя по-ранен призив[1] към Комисията за създаване на звено за контакт, което да предоставя редовна координация между различните ѝ служби по въпросите на справедливата търговия.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] Параграф 18 от Резолюцията относно справедливата търговия и развитието (2005/2245(INI)), A6-0207/2006. Докладчик: Frithjof Schmidt.

на вниманието на комисията по международна търговия

относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“
(2010/2152(INI))

Докладчик по становище: Andrzej Grzyb

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства засиления ангажимент и по-активния подход за отваряне на достъпа до нови пазари като средство за насърчаване на икономическия растеж и конкурентоспособността на предприятията; подчертава необходимостта, по целесъобразност, от ефективно използване на инструментите за търговска защита, насочени към борба с нелоялните търговски практики, както и от предоставяне на взаимен достъп до чуждестранните пазари за обществени поръчки, които са източник на стопански възможности в сектори, в които европейската промишленост е силно конкурентоспособна;

2. подчертава, че търговията е един от основните крайъгълни камъни на една успешна европейска промишлена политика; подчертава освен това, че засиленият акцент върху достъпа до международните пазари за доставчиците на услуги не следва да вреди на търговията с промишлени продукти; поради това счита, че търговските споразумения следва да бъдат изготвени по начин, който да засили производствена база в Европа; следователно призовава за това бъдещите многостранни и двустранни търговски споразумения да бъдат съгласувана част от промишлена стратегия, основана на амбициозни усилия за иновации, лоялна глобална конкуренция, прозрачност и пълна взаимност, по-специално по отношение на правилата, стандартите и механизма за сертифициране, която по този начин да насърчава конкурентоспособността и устойчивостта; отново посочва значението на приключването на търговските преговори, особено със страни и региони, които са от икономически интерес за предприятията от ЕС и които биха могли да предложат на всички сектори на ЕС значителни нови възможности за износ;

3. счита, че различаващите се законови правила и разпоредби и липсата или неприлагането на общи стандарти възпрепятстват предприятията в ЕС – в резултат на високите разходи, свързани с извършването на стопанска дейност в чужбина – да използват напълно своя потенциал;

4. счита, че ЕС следва да поеме водеща роля по отношение на сключването на международни търговски споразумения относно екологосъобразни стоки и услуги, насочени към технологии за производство на енергия от възобновяеми източници; подчертава важността на искането за пълно освобождаване на търговските му партньори от тарифи, пълно отстраняване на нетарифните бариери пред търговията, избягване на отслабването на правилата за произход и използването на възстановяване на мита;

5. счита, че съществува необходимост от нова европейска търговска политика, която да признава нуждата както от предприятия на знанието, така и от производствени предприятия в Европа, и която съответно да насърчава запазването на производството в Европа и да не стимулира дружествата да се преместват извън единния пазар; счита, че търговските споразумения с външни партньори следва да:

- отчитат факторите, които влияят на конкурентоспособността на европейската промишленост, МСП, селскостопанския сектор и хранителната промишленост, като се има предвид нарастващият търговски дефицит на селскостопански продукти и високите стандарти, които трябва да се спазват от промишлеността на ЕС ;

- имат за цел взаимно изгодно сътрудничество с развиващите се страни;

- имат за цел борба с мерки на трети страни, които нарушават правилата на търговията, като например налагане на мита върху износа и несправедливо публично подпомагане на местното производство;

6. подчертава важността на сключването на двустранни споразумения за свободна търговия между ЕС и – по-специално – бързо развиващите се икономики от Южна Америка и Азия в контекста на засилен растеж и свободна конкуренция на международната сцена при взаимно признати, прозрачни и справедливи условия; признава, че споразуменията за свободна търговия не само позволяват на всяка от страните да се възползва от икономии от мащаба, но и дават възможност на ЕС да се съсредоточи върху индустрията на знанието и производствените отрасли, където има конкурентно предимство на световния пазар; счита, че тези споразумения за свободна търговия могат да спомогнат за повишаване както на количеството, така и на качеството на продуктите и услугите на световния пазар, и че това е особено необходимо в контекста на демографските предизвикателства пред Европа;

7. отбелязва темпа на текущите преговори относно двустранни споразумения за свободна търговия, които обхващат само част от общата международна търговия на ЕС; подчертава, че следва да се отдели по-голямо и по-непосредствено внимание на нововъзникващите пазари със стратегическо значение; подчертава необходимостта от намаляване на съществуващия търговски дефицит с Китай и спечелване на по-голям достъп до този разширяващ се пазар;

8. изтъква важността на извършването на оценки на въздействието преди започването на търговски преговори и преди приключването им; счита, че извършването на последващи оценки след ратифицирането на търговските споразумения би могло да бъде от голямо значение за бъдещото вземане на решения;

9. счита, че развитието на европейската търговска политика трябва да включва увеличаване на броя на работните места;

10. счита, че съгласуваността на вътрешните и външните измерения на индустриалната политика трябва постоянно да бъдат укрепвани, за да се осигури регулаторна предвидимост, опростеност, стабилност и равни условия за европейската промишленост както на вътрешните, така и на външните пазари;

11. изтъква важността на насърчаването на сближаването или еквивалентността на международните стандарти и практиките за сертифициране с трети страни; призовава за укрепване на връзката между външните регулаторни мерки и регулаторните мерки в рамките на единния пазар с цел намаляване на излишните разходи за предприятията, премахване на регулаторните пречки и засилване на иновациите и достъпа до търговията;

12. подчертава, че тази хармонизация не може да бъде извършвана за сметка на по-ниски технически и здравни стандарти или стандарти в областта на безопасността и защитата на потребителите; призовава Комисията да защитава стандартите на ЕС и да ги прилага ефективно спрямо вносителите и стопанските субекти, които пускат свои продукти на европейския пазар;

13. призовава държавите-членки и Комисията да разработват благоприятна среда, която да насърчава създаването и растежа на предприятия и обмена на млади предприемачи, да създава условия за интернационализирането на европейските МСП и да укрепва техния достъп до международното търговско финансиране и кредитно застраховане, техния капацитет за иновации, по-специално по отношение на създаването на нисковъглеродна икономика, както и тяхната конкурентоспособност и развитие, за да се защитят позициите им от нелоялната или нарушената конкуренция; призовава Комисията да вземе мерки във връзка с пречките пред търговията, като например тарифните и нетарифните бариери пред търговията, с които се сблъскват МСП, като се има предвид тяхната важност за европейската икономика;

14. подчертава важността на развитието и защитата на конкурентните предимства на ЕС в областта на иновационните продукти;

15. подчертава стратегическото значение на устойчивите и постоянни доставки на суровини за ефективното от екологична гледна точка развитие и по-голямата конкурентоспособност на европейската промишленост; поради това призовава Комисията да представи амбициозна и цялостна политическа стратегия за Европа по отношение на суровините, която да включва конкретни мерки за подобряване на справедливия достъп до суровини както на вътрешните, така и на външните пазари, и за постигане на ефикасно използване на суровините чрез рециклиране, заместване, управление на отпадъците, научни изследвания и споделяне на данни за суровините; предупреждава европейската промишленост да не разчита на монополисти доставчици на суровини, какъвто е случаят с доставчиците на редкоземни метали;

16. подчертава важността на многостранните правила в търговията с енергия, които гарантират справедливи и равни условия на достъп до устойчиви и безопасни източници на енергия;

17. отбелязва, че Комисията предвижда и в бъдеще да се използват извънредни едностранни търговски отстъпки в случай на природни бедствия; подчертава, че тежестта на тези мерки не е разпределена равномерно между всички държави-членки, а засяга предимно конкретни страни, региони, сектори на промишлеността и работни места; призовава Комисията да извърши внимателна предварителна оценка на въздействието на тези инструменти;

18. призовава да се предприемат действия за укрепване и насърчаване на екологосъобразния растеж, ефикасното използване на ресурсите и опазването на биологичното разнообразие, придружени от лоялна и устойчива конкуренция;

19. изтъква факта, че в контекста на глобализацията една по-отворена система на международна търговия оказва различно въздействие върху отделните европейски страни, засягайки вътрешното сближаване; посочва необходимостта от разгръщане и опростяване на Европейският фонд за приспособяване към глобализацията в качеството му инструмент, който подпомага борбата с отрицателните последици от глобализацията; освен това призовава за мобилизиране на съответните вътрешни политики на ЕС, като например подпомагането на иновациите и МСП, с цел да се ускори преструктурирането и приспособяването към новите условия на търговия в необлагодетелстваните региони;

20. счита, че постигането на целите в областта на климата е възможно само чрез сътрудничество с основните търговски партньори на ЕС, които същевременно са и страните с най-големи емисии на въглероден диоксид; поради това изразява убеждение, че само едно глобално, многостранно споразумение в областта на климата би позволило на европейската промишленост да запази своята конкурентоспособност; също така изразява убеждение, че търговските споразумения следва да включват симетрични изисквания за производство на внасяните в ЕС стоки от гледна точка на емисиите на парникови газове;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по международна търговия

относно нова търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“
(2010/2152(INI))

Докладчик по становище: Malcolm Harbour

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подкрепя предложението, отправено в Акта за единния пазар, за сближаване на правните уредби с основните търговски партньори на ЕС, по-специално в областта на защитата на потребителите и околната среда, хуманното отношение към животните, здравните и трудовите стандарти; подчертава колко е важно в тези ключови области да бъдат приети международни стандарти на високо равнище ; потвърждава, че политиките по стандартизиране, взаимно признаване, лицензии, услуги и достъп до обществени поръчки следва да бъдат в основата на преговорите за споразумения за свободна търговия (ССТ);

2. отново настоява, че между Европейския съюз и неговите търговски партньори са необходими балансирани търговски споразумения, в духа на реципрочност и взаимна полза;

3. подкрепя желанието на Комисията, в хода на преговорите по споразуменията за свободна търговия, да се осъществява цялостен анализ на въздействието им върху вътрешния пазар и върху други вътрешни политики на Европейския съюз; изисква анализите на въздействието да бъдат предоставяни на Парламента и Съвета, за да се запознаят с тях преди подписването на споразуменията;

4. подчертава голямото значение на отношенията със САЩ; приветства стратегията на Комисията за възобновяване на дейността на Трансатлантическия икономически съвет, който да се съсредоточи върху развитието на бъдещите технологии и върху разработването на стандарти в ключови области като нисковъглеродните и енергийно ефективните технологии, и също така приветства нарастващото значение, което се отдава на законодателни и регулаторни въпроси в рамките на трансатлантическия законодателен диалог;

5. призовава Комисията и Съвета да насърчават международната стандартизация и премахването на нетарифните и техническите пречки пред търговията, и допълнително да се ангажират с основни търговски партньори, по-специално с Китай, по въпросите, свързани с безопасността на потребителските продукти, прилагането на правото на интелектуална собственост, здравните норми и стандартите за безопасност и производствените условия, особено с оглед на експлоатацията на жени и деца; и с Япония като обърнат специално внимание на преодоляването на необоснованите нетарифни пречки пред търговията;

6. припомня, че отварянето на европейския пазар не трябва да бъде за сметка на сигурността на потребителите; подчертава важността на сътрудничеството между митническите органи и органите за надзор на пазара на външните граници, с цел извършване на адекватен контрол върху продуктите, които влизат на територията на Съюза, и изразява желание ролята на Комисията в тази връзка да бъде засилена; приветства отличното сътрудничество в сферата на безопасността на продуктите, което съществува между Европейския парламент, Европейската комисия и комисията на САЩ по безопасност на потребителските стоки; приветства засилващото се сътрудничество по този въпрос между комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и държави като Индия и Китай; счита, че този тип сътрудничество следва да бъде засилено, както и да обхване и други партньори в хода на преговорите за търговски споразумения;

7. счита, че търговската политика е едно от основните средства, с които разполага ЕС, за да оказва подкрепа на последните събития, насочени към реформа и демократизация в Северна Африка и Средиземноморския регион, и в тази светлина счита, че ЕС следва допълнително да увеличи отвореността на своя пазар, като започне с Египет и Тунис;

8. счита, че ЕС следва същевременно да разгледа въпроса да се ангажира в диалог, за да насърчи тези страни да засилят своите регионални търговски връзки с крайна цел да създадат митнически съюз помежду си;

9. призовава Съвета да приеме, без по-нататъшно забавяне, Конвенцията за пан-евросеридиземноморските правила за произход, която незабавно да бъде последвана от предложения на Комисията за модернизация на правилата за произход по начин, който улеснява търговската и икономическата интеграция в региона;

10. призовава за свободна и справедлива търговия със земеделски продукти, за да се повиши и да се развие взаимния обмен на стоки и технологии между ЕС и развиващите се страни и най-слабо развитите страни; подчертава ползите за потребителите в съответните държави от подобни търговски отношения между засегнатите страни;

11. счита, че търговията на ЕС с услуги е основен източник на растеж и работни места и че потенциалната конкурентоспособност на ЕС като пазар на услуги номер едно в света още далеч не е постигната и следва да се засили;

12. счита, че с оглед на застаряващото население, по-възрастните работници са ценен ресурс в търговията и следва да се премахнат бариерите, така че те да бъдат насърчавани и стимулирани да продължат да работят;

13. отбелязва, че обществените поръчки заемат значителен и нарастващ дял от световния БВП и че освен това предлагат на иновативните предприятия нови, неразработени възможности за растеж; изразява съжаление, че пазарите на обществени поръчки на основните търговски партньори на ЕС са особено затворени и призовава Комисията да насърчава съразмерен достъп за дружествата от ЕС до пазарите на обществени поръчки на нашите търговски партньори; настоятелно призовава Комисията да предостави данни относно равнището на отвореност на обществените поръчки и да осигури реципрочност с другите индустриализирани страни и основни развиващи се икономики;

14. счита, че иновациите и определянето на конкурентното предимство са ключови за ЕС в една глобална икономика, в която конкурентоспособността често се базира на ниските разходи за работна ръка; подчертава ролята, която търговската политика на ЕС може да има за устойчивото развитие и за създаването на повече и по-добри работни места чрез експлоатирането на зелените технологии и съответно настоятелно призовава Комисията да предложи инициативи за подкрепа на развитието на високотехнологичните и зелените технологии, продукти и услуги;

15. припомня важността на преките чуждестранни инвестиции за европейската икономика; въпреки това посочва, че би било желателно да се започне дебат на европейско равнище относно възможността и необходимостта от оценка на въздействието на тези инвестиции върху Единния пазар, за да се предотвратят, по целесъобразност, вредните последствия от тях върху европейското новаторство и ноу-хау.

16. призовава Комисията и държавите-членки да вземат надлежно предвид значението на иновациите за силен и устойчив растеж като гарантират, че новаторството получава подходящо финансиране, а именно чрез създаването на проектни облигации на ЕС и чрез законодателна рамка, която да позволи на фондовете за рисков капитал да инвестират свободно в ЕС;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.3.2011 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Ricardo Cortés Lastra, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, András Gyürk, Eva Joly, Franziska Keller, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Iva Zanicchi, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Fiona Hall, Cristian Dan Preda

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jolanta Emilia Hibner

Дата на приемане	21.6.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 4 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Kader Arif, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Marielle De Sarnez, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Метин Казак, Bernd Lange, David Martin, Emilio Menéndez del Valle, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Niccolò Rinaldi, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Keith Taylor, Iuliu Winkler, Pablo Zalba Bidegain, Paweł Zalewski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Catherine Bearder, George Sabin Cutaş, Mário David, Syed Kamall, Maria Eleni Koppa, Elisabeth Köstinger, Jörg Leichtfried, Inese Vaidere, Jarosław Leszek Wałęsa

Правна информация - Политика за поверителност