ПРЕПОРЪКА относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата за предаване между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия

14.7.2011 - (05307/2010 – C7‑0032/2010 – 2009/0192(NLE)) - ***

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Rui Tavares

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата за предаване между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия

(05307/2010 – C7‑0032/2010 – 2009/0192(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (05307/2010),

–   като взе предвид проекта на споразумение между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата за предаване между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия (09644/2006),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 82, параграф 1, буква г), както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C7‑0032/2010),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0268/2011),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Исландия и Кралство Норвегия.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Контекст

През юли 2001 г. Съветът упълномощи председателството на Съвета, подпомагано от Европейската комисия, да започне преговори по споразумения относно правната взаимопомощ и екстрадицията с Норвегия и Исландия. Споразумението относно екстрадицията трябваше да приложи към Исландия и Норвегия разпоредбите на Конвенцията на ЕС за екстрадиция от 1996 г., която не се счита за част от достиженията на правото от Шенген. Мандатът за преговори беше актуализиран през 2002 г., след като беше постигнато съгласие екстрадицията в рамките на ЕС да бъде заменена от процедурата за предаване в съответствие с европейската заповед за арест. Въпреки решението европейската заповед за арест да не се свързва с достиженията на правото от Шенген, Съветът се съгласи, че би било полезно моделът на процедурата за предаване да се прилага към шенгенските държави предвид привилегированото им партньорство с държавите-членки на ЕС.

Съветът упълномощи председателството на Съвета да проведе преговори за сключване на споразумения с Норвегия и Исландия относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и процедурите за предаване въз основа на членове 24 и 38 от Договора за Европейския съюз. Съветът постигна съгласие по общ подход по споразумението за предаване на 28 юни 2006 г., но то все още не е официално сключено, тъй като към момента на влизане в сила на Договора от Лисабон процесът на ратификация от страна на държавите-членки не беше завършен и сега трябва да се приложи новата процедура, предвидена в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В следствие на това Съветът може да приеме решение за сключване на споразумението само след като получи одобрението на Европейския парламент.

Съдържание на споразумението

Споразумението цели да подобри процедурата за предаване между държавите-членки и Норвегия и Исландия за целите на наказателното преследване или изпълнението на присъда, като за минимални стандарти възприема разпоредбите на Конвенцията за екстрадиция между държавите-членки на ЕС от 27 септември 1996 г.

В съответствие с разпоредбите на споразумението договарящите се страни ще гарантират, че системата за екстрадиция ще се основава на механизъм за предаване в резултат на издаването на заповед за арест. Заповед за арест може да бъде издадена за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за максимален срок от не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.

ІІІ. Позиция на докладчика

Доколкото споразумението само разширява обхвата на вече въведени в държавите-членки на ЕС разпоредби, като включва в него Норвегия и Исландия, по тяхно искане, докладчикът не вижда причини за възражение. Той обаче е на мнение, че европейската заповед за арест трябва да бъде подложена на оценка, за да се отговори на обществените опасения за възможни злоупотреби или пороци на този инструмент. По-конкретно докладчикът изразява своята загриженост във връзка с проблемите, до които може да доведе частичната дерогация от принципа за двойна наказуемост. Тази дерогация, предвидена в член 3, параграф 4 от споразумението, създава възможността за задържане и предаване на лица за действия, които не съставляват престъпление и в двете заинтересовани държави. Пример за това е възможността за прилагане на дерогация по отношение на проверката за двойна наказуемост за „улесняването на незаконно влизане и пребиваване“. Докладчикът счита, че договарящите се страни следва да се въздържат от такива дерогации по отношение на проверката за двойна наказуемост, за да се избегнат случаи на задържане и предаване на лица за леки престъпления. Накрая, докладчикът подчертава необходимостта да се постигне напредък в областта на процесуалните права, с цел да се предостави на гражданите стабилен набор от права, които да се съчетават с използването на европейската заповед за арест, като по този начин се гарантират гражданските свободи и общественото доверие в този инструмент.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	48 1 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Philipp Albrecht, Sonia Alfano, Alexander Alvaro, Roberta Angelilli, Vilija Blinkevičiūtė, Mario Borghezio, Rita Borsellino, Emine Bozkurt, Simon Busuttil, Philip Claeys, Carlos Coelho, Rosario Crocetta, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Hélène Flautre, Kinga Göncz, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Ágnes Hankiss, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Baroness Sarah Ludford, Monica Luisa Macovei, Véronique Mathieu, Nuno Melo, Jan Mulder, Antigoni Papadopoulou, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Rui Tavares, Wim van de Camp, Daniël van der Stoep, Renate Weber, Tatjana Ždanoka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Edit Bauer, Anna Maria Corazza Bildt, Ioan Enciu, Monika Hohlmeier, Jean Lambert, Antonio Masip Hidalgo, Мария Неделчева, Hubert Pirker, Michèle Striffler, Kyriacos Triantaphyllides, Cecilia Wikström