ПРЕПОРЪКА относно проекта на решение на Съвета за одобряване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан

15.7.2011 - (08135/2011 – C7‑0098/2011 – 2011/0047(NLE)) - ***

Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Carmen Fraga Estévez

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета за одобряване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан

(08135/2011 – C7‑0098/2011 – 2011/0047(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (08135/2011),

–   като взе предвид Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан (08135/2011),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0098/2011),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство (A7-0274/2011),

1.  дава своето одобрение за сключване на Конвенцията;

2.  призовава Комисията да работи активно на всички форуми, както международни, така и двустранни, където биха могли да участват страни с риболовни флоти в обхванатия от Конвенцията регион, с цел насърчаване на подписването, ратифицирането и прилагането на Конвенцията с оглед на нейното по-бързо влизане в сила;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на правителството на Нова Зеландия като депозитар на Конвенцията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Риболовната дейност в южната част на Тихия океан досега се управляваше от две регионални организации за управление на рибарството (РОУР): Междуамериканската конвенция за тропическа риба тон (IATTC) и Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC).

Тъй като целта и на двете РОУР е да управляват далекомигриращите видове, риболовът на други видове рибни ресурси в тази обширна област не беше регулиран, освен в изключителните икономически зони (ИИЗ) на крайбрежните държави, които прилагат свои собствени правила.

За да се поправи този пропуск и като се има предвид, че риболовна дейност се осъществява както в ИИЗ, така и в открито море, през 2006 г. правителствата на Австралия, Чили и Нова Зеландия решиха да започнат процес на международни консултации за създаване на Регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO) с цел сътрудничество за справяне с липсата на разпоредби, за опазване на недалекомигриращите видове и на биологичното разнообразие в открито море в южната част на Тихия океан в съответствие с международното право.

Броят на плавателните съдове на Общността, които извършват риболов в региона (основно на сафрид и почти символично на някои дълбоководни видове като атлантически големоглав и берикс), не е голям, но тяхното присъствие задължава Европейския съюз, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, да сътрудничи с останалите заинтересовани страни при управлението и опазването на ресурсите на тази област и ЕС взема участие в този процес от самото начало. ЕС изигра много активна роля, благодарение на което в текста на Конвенцията бяха включени някои задължения, които, въпреки че са скромни, все пак представляват подобрения спрямо други РОУР и по-специално спрямо WCPFC.

Текстът на Конвенцията беше одобрен окончателно през ноември 2009 г. и беше открит за подписване на 1 февруари 2010 г. ЕС я подписа на 26 юли 2010 г. съгласно решението на Съвета по този въпрос от 24 юли 2010 г.

Понастоящем Конвенцията е в процес на ратифициране от участниците в нея, а целта на настоящия законодателен акт посредством проект на решение на Съвета e да даде възможност за ратифицирането ѝ от страна на ЕС.

За да влезе Конвенцията напълно в сила са необходими ратификации от 8 заинтересовани страни, като 3 от тях трябва да са от крайбрежни държави, а 3 – от държави, които не са крайбрежни. Към момента на създаването на настоящия проект за препоръка тя вече е ратифицирана от 3 държави без крайбрежна ивица - Белиз, Куба и Дания (от името на Фарьорските острови) - и от една крайбрежна държава – Островите Кук.

Наблюдения на докладчика

Процесът на оформяне на регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан се обобщава в предложението на Съвета, затова докладчикът няма да се спира повече на него, въпреки че прочитът на процеса не отразява битката, която водиха преговарящите от страна на ЕС през последните четири години с цел да се отиде малко по-далеч от стриктно установените условия на Конвенцията на ООН от 1982 г. за опазване и управление на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси. По отношение на прилагането на правилата в рамките на ИИЗ и извън тях последната съдържа единствено абсолютно необходимия минимум и вече изостава спрямо по-напреднали концепции, които ЕС защитава енергично и които се стремят да превърнат опазването на биологичното разнообразие, наред с другото посредством управление на добрите риболовни практики, в глобална цел, която се отнася до всички световни морета, без да се прави разлика между открито море и ИИЗ.

Първото желание на докладчика е да подчертае до каква степен по-голямата част от държавите все още не са склонни да приемат мерки за управление в съответствие с международното право в своите води. Напълно деморализиращ е фактът, че такова противопоставяне се наблюдава в РОУР, начело на които стоят държави, за които се предполага, че са водещи в добрите риболовни практики – или поне те се представят за такива – като например Австралия, Нова Зеландия или Чили, движещите сили зад новата РОУР.

Фактът, че никоя от тези страни досега не е ратифицирала Конвенцията (въпреки че те поеха тази инициатива) и че ратифицирането като цяло отнема най-дълго време в страните с брегова ивица, попадаща в обхвата на Конвенцията, дава допълнителни основания за загриженост.

Това също показва до каква степен, въпреки често проявяваната самокритичност, ЕС е възприел идеята за отговорно глобално управление – гледна точка, при която, както изглежда, различията със страни като Австралия или Нова Зеландия започват да стават все по-големи. Докладчикът счита, че този въпрос трябва да се повдигне.

Понастоящем в района освен риболовни флоти от ЕС присъстват риболовни флоти от още девет страни (Белиз, Чили, Китай, Островите Кук, Фарьорските острови, Корея, Перу, Вануату и Руската федерация).

До пълното влизане в сила на Конвенцията договарящите се страни са приели временно споразумение относно мерките за риболов на пелагични видове, което определя общия допустим улов (ОДУ) за всяка от страните и задържа риболовното усилие в рамките на определени граници. Съгласно научните доклади популацията на сафрид е спаднала заплашително през последните няколко години и това определя разпределението на възможностите за риболов. Съгласно научния доклад за 2011 г. ЕС разполага с ОДУ от 40 000 тона и максимално риболовно усилие от 78 600 гигатона. Данните за биомасата ще бъдат преразгледани отново през октомври, но при най-добри обстоятелства се предвижда възможностите за риболов да останат без промяна.

При все че възможностите за риболов на ЕС биха позволили на около 10 плавателни съда да извършват риболов освен тези 2-4 плавателни съда на Общността, които обикновено извършват риболов в района, при всички случаи се счита, че дори и да се получат заявления за риболов от максимално 10 плавателни съда, би било трудно да се поддържа едновременното им присъствие в района поради отдалечеността им от пристанищата на произход.

Като се има предвид, че Конвенцията обхваща трансгранично преминаващите рибни запаси в района, като например тези на сафрида, докладчикът изразява загриженост относно разпоредбите на член 20, параграф 4, буква а) и по-специално на подточка iii). Принципно в Конвенцията се предвижда нейната комисия да определя ОДУ или общо допустимо риболовно усилие за даден риболовен ресурс в рамките на цялата зона на присъствие на ресурса.

Въпреки това, съгласно подточка iii), ако дадена крайбрежна държава, която е договаряща страна, не е съгласна с определения ОДУ, тя е свободна да определи различен ОДУ в свои води. В случая на трансгранично преминаващи запаси тази възможност за избягване на задължението би могла незабавно да обезсмисли въпросната мярка за управление.

Въпреки това, определен успех беше постигнат с включването на параграф 5 към член 20, който дава възможност на Конвенцията да прилага мерки при извънредни ситуации, ако Конвенцията счете, че риболовната дейност би могла да представлява сериозна заплаха за ресурса.

Остава да се види какъв ще бъде резултатът от това решение, като се има предвид, че мерките при извънредни ситуации могат да имат единствено временен характер, но все пак това без съмнение представлява стъпка в правилната посока, която приветстваме.

При преговорите по текста ЕС също така успя да получи допълнителни гаранции по отношение на процедурата за възражения. За разлика от други РОУР, в този случай не е достатъчно единствено някоя договаряща страна да възрази срещу дадена мярка, за да избегне нейното изпълнение, а процедурата за възражения е много по-строга, като ограничава причините, които дават възможност за повдигане на възражение, и което е още по-важно, задължава държавата, внесла възражението, да приеме алтернативни мерки с въздействие, еквивалентно на въздействието на решението, срещу което е възразила.

Също така изглежда, че текстът гарантира на плавателните съдове на една договаряща страна достъп до пристанищата на друга договаряща страна от Конвенцията, което най-малкото би отворило достъпа до пристанищата на Чили за пелагичната флота на Общността.

На последно място, като се има предвид огромното нежелание на крайбрежните държави в тази част на света да прилагат международни мерки за управление в рамките на своите ИИЗ, докладчикът счита, че аргументите в полза на Конвенцията превишават онези, които са против нея. При всички случаи докладчикът поддържа своята позиция, че ЕС следва да присъства във всички РОУР, както за да защитава приоритетите по отношение на своите възгледи относно какво предполага едно устойчиво управление на рибното стопанство, така и за да защитава интересите на своята риболовна флота и ако е необходимо, да действа като противотежест, за да гарантира, че не се правят опити за заобикаляне на усилията за борба с ННН риболова.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Josefa Andrés Barea, Antonello Antinoro, Kriton Arsenis, Alain Cadec, Carmen Fraga Estévez, Marek Józef Gróbarczyk, Carl Haglund, Илияна Малинова Йотова, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Crescenzio Rivellini, Ulrike Rodust, Struan Stevenson, Jarosław Leszek Wałęsa
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Chris Davies, Estelle Grelier, Raül Romeva i Rueda, Nikolaos Salavrakos