ДОКЛАД относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност

19.7.2011 - (2010/2100(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Gabriele Zimmer

Процедура : 2010/2100(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0284/2011
Внесени текстове :
A7-0284/2011
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност

(2010/2100(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид задълженията, които се съдържат в Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН и по-специално в член 11 от него относно правото на храна, по който държавите-членки на Европейския съюз са страни,

–    като взе предвид заключенията от Световната среща на високо равнище по въпросите на прехраната от 1996 г. (декларация от Рим) и целта за намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.,

–    като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на срещата на високо равнище на хилядолетието, организирана от ООН през септември 2000 г., и по-специално Цел на хилядолетието за развитие № 1 относно принципа за изкореняване на крайната бедност и глада,

–    като взе предвид специалната сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно „Отрицателното въздействие върху осъществяването на правото на храна от задълбочаването на световната продоволствена криза, причинена, наред с другото, от повишаването на цените на хранителните продукти“, която се проведе на 22 май 2008 г. в Женева,

–    като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия относно хуманитарната помощ на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“,

–    като взе предвид Конвенцията за продоволствената помощ, подписана в Лондон на 13 април 1999 г., чиито цели са да допринесе за продоволствената сигурност в света и да подобри способността на международната общност да отговаря на извънредни ситуации, свързани с прехраната и други хранителни нужди в развиващите се страни,

–    като взе предвид декларацията от Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност от 2009 г. и подготвянето от Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) на „Доброволни насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя и други природни ресурси“,

–    като взе предвид „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща храна в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО,

–    като взе предвид междуведомствения доклад за Г-20 относно нестабилността на цените на храните, озаглавен „Ценова нестабилност на пазарите на храни и селскостопанска продукция: реакции на политиката“, който беше предаден на френското председателство на Г-20 на 2 юни 2011 г.,

–    като взе предвид „Насоки за политика на ЕС по отношение на земята“ от ноември 2004 г.,

–    като взе предвид „Перспективите на селското стопанство за 2011–2020 г.“ на ОИСР–ФАО, публикувани съвместно от ОИСР и ФАО на 17 юни 2011 г.,

–    като взе предвид Декларацията от Мапуту относно селското стопанство и продоволствената сигурност, подписана през 2003 г., в която африканските правителства поеха ангажимент да отделят най-малко 10 % от годишните си национални бюджети за селското стопанство,

–    като взе предвид доклада на Световната банка за световното развитие за 2008 г., озаглавен „Селско стопанство за развитие“,

–    като взе предвид съобщението на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.“,

–    като взе предвид последния шестмесечен доклад на ФАО относно перспективите на прехраната (юни 2011 г.),

–    като взе предвид доклада относно Международната оценка на селскостопанските познания, науки и технологии за развитие (IAASTD), публикуван на 15 април 2008 г.,

–    като взе предвид съвместното изявление от Акуила относно глобалната продоволствена сигурност, прието на 10 юли 2009 г.,

–    като взе предвид инициативата на ООН „Минимален стандарт на социална защита“,

–    като взе предвид Конвенцията на ООН за морско право от 1982 г.,

–    като взе предвид Кодекса за поведение на ФАО за отговорно рибарство от 1995 г.,

–    като взе предвид годишния преглед на ФАО „Състояние на световния риболов и аквакултури“ от 2010 г.,

–    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1337/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни[1],

–    като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната (COM(2010)0127), прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета, приети на 10 май 2010 г.,

–    като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно хуманитарната хранителна помощ (COM(2010)0126), прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета, приети на 10 май 2010 г.,

–    като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаването на цените на фуражите и храните[2], своята резолюция от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и развиващите се страни[3], както и своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно повишаването на цените на цените на храните[4],

–    като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка — Предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка[5],

–    като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно Общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната[6],

–    като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно срещата на върха на ФАО относно продоволствената сигурност[7],

–    като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „Официална помощ за развитие плюс“[8],

–    като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея AКТБ-ЕС относно продоволствената сигурност, приета на 4 декември 2010 г. в Киншаса[9],

–    като взе предвид осемте препоръки към Г-20, публикувани на 29 януари 2011 г. от специалния докладчик на ООН за правото на храна,

–   като взе предвид доклада, озаглавен „Агроекология и правото на храна“ от специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на храна, представен пред Съвета на ООН по правата на човека на 8 март 2011 г.,

–    като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7‑0284/2011),

A.  като има предвид, че броят на гладуващите достигна 925 милиона през 2010 г. според ФАО; като има предвид, че широко разпространеното тегло под нормата на деца под 5-годишна възраст на световно равнище е 26 процента и над една трета от смъртните случаи сред деца под 5-годишна възраст могат да се отдадат на недохранване; като има предвид, че едва половината от всички развиващи се страни (62 от 118) напредват по план към изпълнение на целта по ЦХР; като има предвид, че световният икономически спад и нарастващите цени на храните и горивата утежниха положението с храните в много развиващи се страни, особено в най-слабо развитите, отчасти забавяйки по този начин напредъка по намаляването на бедността от миналото десетилетие;

Б.   като има предвид, че гладът и недохранването са основните причини за човешката смъртност и най-големите заплахи за световния мир и сигурност;

В.   като има предвид, че според неотдавнашното издание на индекса за цените на храните на ФАО от януари 2011 г. се наблюдава ежемесечно нарастване на цените на хранителните продукти от август 2010 г., което продължава тенденцията от последните десет години, като равнищата на цените понастоящем са по-високи от тези по време на пика на цените на храните от 2008 г.; като има предвид, че нестабилността на цените на първичните стоки има голямо въздействие върху страните с нисък доход и най-бедните и най-уязвими и маргинализирани групи от населението на развиващите се страни;

Г.   като има предвид, че се очаква световното търсене на селскостопански продукти да нарасне със 70 % до 2050 г., което ще трябва да стане при използване на по-малко вода и пестициди и при по-малко налична селскостопанска земя, с прилагане на устойчиви агроекологични методи на производство, а населението на света се очаква да достигне девет милиарда души по това време; като има предвид, че продоволствената несигурност се засилва допълнително от спекулацията с първични стоки, влошаването на качеството на земята, недостига на водни ресурси, изменението на климата, придобиването на земя в глобален план, несигурността по отношение на правата на владеене на земята, особено за най-бедните и най-уязвими групи от населението, световните монополи в областта на посевния материал, търсенето на агрогорива и политиките, свързани с енергетиката;

Д.  като има предвид, че 85 % от оценените световни рибни запаси са напълно експлоатирани, свръхексплоатирани или изчерпани, и като има предвид, че зависимостта от рибните ресурси като източник на животински белтъчини в страните с ниски доходи и недостиг на храни е най-малко 20 % според публикацията на ФАО „Състояние на световния риболов и аквакултури“ от 2010 г.;

Е.   като има предвид, че в развиващите се страни селското стопанство осигурява заетост и препитание на повече от 70 % от работната сила, основно жени; като има предвид, че според оценката на Световната банка растежът в селскостопанския сектор има двойно по-ефективен принос за намаляване на бедността в сравнение с растежа в други сектори, но като взема предвид също така значението на инвестициите в растеж и създаване на работни места в сектора на неселскостопанските дейности в селските райони;

Ж.  като има предвид, че данните сочат потенциала на дребните и средните земеделски системи за увеличаване на цялостното производство на храни; като има предвид, че в развиващите се страни концентрирането единствено върху производството за износ има отрицателни последици, особено за жените в качеството им на дребни земеделски производители;

З.   като има предвид, че защитата на частната собственост и правовата държава са основни предпоставки с оглед на увеличаването на частните инвестиции в селското стопанство;

И.  като има предвид, че поради липсата на достъп до заеми или микрокредити за инвестиции в подобрен посевен материал, торове и напоителни системи дребните земеделски производители в развиващите се страни са изправени пред сериозни пречки за увеличаване на селскостопанското производство; като има предвид, че държавата играе ключова роля за устойчивото развитие и развиването на производствения и преработвателния капацитет;

Й.  като има предвид, че в международен план делът на официалната помощ за развитие (ОПР), предоставяна на селското стопанство, е намалял драстично през последните три десетилетия;

К.  като има предвид, че ЕС реагира бързо на продоволствената криза през 2008 г., като създаде „Инструмента за прехрана“; като има предвид, че е трудно да се установи какво е въздействието на подобни мерки върху структурните причини за глада и продоволствената несигурност, както и върху малките и средните семейни стопанства и по-специално тези, управлявани от жени, счита, че допълнителното разширяване на „Инструмента за прехрана“ или допълнителното отпускане на финансиране за него не трябва да бъде автоматично, а да се решава въз основа на независима оценка на въздействието по отношение на ефективността на изплатените средства за повишаване на продоволствената сигурност във всички страни получатели;

Л.  като има предвид, че последиците от недохранването, напр. слаб растеж на ембриона или спиране на растежа през първите две години от живота, водят до необратими вреди, включително по-нисък ръст като възрастен, по-ниско постигнато образователно равнище, по-ниски доходи като възрастен и по-ниско тегло при раждане на потомството, трябва да продължат да се считат за съществен проблем за устойчивото развитие в много южни страни;

М. като има предвид, че след 2008 г. се наблюдава подновен политически акцент върху продоволствената сигурност, довел до умножаване на инициативите на международно равнище, което изисква всеобхватна глобална стратегия;

Рамка за политиките на ЕС по отношение на продоволствената и хранителната сигурност: основаващ се на правата на човека подход за устойчиво селско стопанство

1.   подчертава, че броят на гладуващите хора е неприемлив и изразява съжаление, че цялостните международни усилия досега не успяха да постигнат ЦХР 1; призовава да бъдат предприети спешни мерки, за да бъдат изпълнени обвързващите международни ангажименти и правото на подходяща и питателна храна да се превърне в реалност;

2.  подчертава, че политическата стабилност е предварителното условие за подобрена продоволствена сигурност и във връзка с това призовава всички заинтересовани страни да покажат политическата воля, необходима за гарантиране на тази стабилност;

3.  приветства съобщението на Комисията относно стратегическа рамка на Европейския съюз за подпомагане на развиващите се страни при справянето с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност; при все това счита, че кризата с продоволствената сигурност в световен мащаб представлява не само безпрецедентна по мащаб хуманитарна катастрофа, но също така съществена заплаха за мира и сигурността по света и че макар да трябва да се отдаде дължимото на ангажимента на Комисията за намирането на решения, които биха могли да извадят един милиард души от крайната бедност, въпрос на спешност за Европейския съюз и държавите-членки е да направят нови инвестиции в селското стопанство и развитието на селските райони, преди всичко с оглед на новия текст на ОСП, да въведат целеви механизми за натрупване на достатъчно големи световни запаси от основни храни, да премахнат собствените си пречки пред търговията и да облекчат задлъжнялостта на най-засегнатите държави; счита, че при изчисляването на помощта за развитие, Комисията следва да отчита в по-голяма степен въпроса за продоволствената сигурност в някои страни;

4.   приветства двете съобщения на Комисията – относно хуманитарната хранителна помощ и относно продоволствената сигурност; призовава двете съобщения да се прилагат по съгласуван и координиран начин, за да може по-добре да бъдат вземани мерки по отношение на базисните причини за глада, недохранването и продоволствената несигурност, както и по въпроса за разпределението на храни между и в рамките на страните, със специален акцент върху най-бедните и маргинализирани групи от обществото; призовава държавите-членки да подкрепят процеса на разработване на плана за изпълнение в подкрепа на рамката за политиката по отношение на продоволствената сигурност, както и да го приемат след неговото завършване; приветства факта, че се обръща специално внимание на най-силно засегнатите при бедствия, а именно жените и децата; счита, че при настъпване на криза е съществено да се осигури капацитетът на общността за набавяне на храни в краткосрочен и дългосрочен план; припомня, че извънредните механизми не трябва да бъдат дългосрочно решение; изразява дълбока загриженост относно отрицателния ефект от такива механизми, особено върху местните икономики; изтъква, че политиката за устойчиво развитие следва да се основава на дългосрочни подходи и подходи на сътрудничество;

5.   подчертава значението на засилването на обвързването между помощта, възстановяването и развитието; призовава за отделяне на повече ресурси с цел осигуряване на непрекъснатост на помощта, както и за съсредоточаване на дебата върху гъвкавостта и допълняемостта на съществуващите финансови инструменти; подкрепя засиления диалог и координация между хуманитарните организации и агенциите за развитие;

6.   призовава ЕС да оцени въздействието върху развитието на своите предложения за реформа на ОСП с оглед на подобряване на съгласуваността между ОСП и целите на политиката за развитие на ЕС;

7.   призовава ЕС да увеличи в своите програми за помощ за развитие подкрепата за устойчивото земеделие в дребни стопанства, от селяни и в средни стопанства, произвеждащо предимно за местна консумация, и да инвестира в достъпни за широко участие и направлявани на национално равнище планове, които следва да се изпълняват на местно равнище в сътрудничество със земеделските производители и техните представители, местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество; подчертава необходимостта от увеличаване на публичните инвестиции за научноизследователска дейност в областта на устойчивите агроекологични системи за производство, които също така да подобрят производителността и конкурентоспособността на сектора на селското стопанство и селските райони;

8.   настоява на необходимостта от подход на партньорство в областта на продоволствената сигурност с целия кръг заинтересовани страни в сферата на развитието, по-специално местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество; изтъква факта, че поради близостта си до съответната територия и местното население и способността си да координират действията на различните участници, местните и регионалните органи играят съществена роля като посредник и платформа за развитие; подчертава, че структурният диалог между институциите и организациите на гражданското общество следва да бъде разширен и да включва въпросите на продоволствената сигурност;

9.   призовава Комисията, държавите-членки и другите донори, предоставящи помощ за развитие, включително НПО, да насочат в по-голяма степен своите инвестиции към селскостопанския сектор с цел мотивиране на местното население да не се мести другаде;

10. отново заявява, че е важно да се насърчава селското стопанство в развиващия се свят и достатъчна част от световната помощ за развитие на ЕС да е предназначена за селскостопанския сектор; изразява съжаление, че от 80-те години насам равнището на помощта за развитие, предназначена за селско стопанство, драстично намалява, и приветства признаването на необходимостта тази тенденция да се обърне; призовава Комисията да даде приоритет на селското стопанство в отпусканата от нея помощ за развитие, включително за подпомагане на земеделските производители в достъпа до пазари;

11. припомня, че тъй като по-голямата част от бедните и гладните по света намират прехрана в селското стопанство, то развитието на устойчиво селско стопанство и сериозното разглеждане на оценките на Международната оценка на селскостопанските познания, науки и технологии за развитие (IAASTD) представляват необходимо условие за осъществяването на ЦХР № 1; счита, че по-конкретно селското стопанство с малки мащаби може да даде отговор на предизвикателството да се постигне продоволствена сигурност, като се укрепи жизненоважната роля на жените, чрез преработка на продуктите на място и широко ползване на заеми и микрокредити, като кооперативни стопанства на дребни производители се включват като основни действащи лица при определянето на ефективни селскостопански и търговски политики;

12. посочва, че развитието на земеделския сектор изисква дългосрочни инвестиции в цялата верига на стойността – от производителите до потребителите, което означава осигуряване на необходимата инфраструктура като пътища, връзки на пазарите и информация относно самите пазари, както и относно възможностите за диверсификация на продуктите;

13. счита, че една стратегия за подпомагане на развиващите се страни задължително трябва да включва план за образование и обучение, който е насочен към създаване на работни места и ще позволи на младите хора да изучават устойчиво земеделие с оглед на развиването на по-висококачествени, специализирани и устойчиви форми на производство, като по този начин се ограничава изселването от селските райони и се намалява бедността;

14. подчертава в тази връзка значението на това, земеделските производители освен задоволяването на собствените си нужди да генерират доход, който им е необходим за образование и инвестиции;

15. подчертава, че е жизненоважно включването на местните селскостопански организации в различните етапи на прилагане на селскостопанска политика в развиващите се страни и че по тази причина Европейският съюз следва да се стреми да укрепи местните сдружения, с цел да гарантира защитата на интересите на местните общности;

16. изразява съгласие, че програмите на ЕС за подпомагане следва да се съсредоточат върху устойчивото, предимно дребно и средно производство на храни, както се препоръчва в доклада IAASTD, и върху подходи, които укрепват биологичното разнообразие, предотвратяват влошаването на качеството на плодородните земи и насърчават практиките, използващи по-малко външни ресурси, като същевременно увеличават селскостопанската продукция в развиващите се страни, което може да се постигне чрез по-добър достъп на дребните и средните земеделски производители до заеми и микрокредити при справедливи лихви и условия;

17. счита, че ЕС следва да допринесе за насърчаване на използването на семена на местни сортове, които са приспособени към климата в развиващите се страни и които лесно могат да бъдат съхранявани, търгувани и доставяни на земеделските производители, тъй като върху тях няма права на интелектуална собственост;

18. призовава ЕС и развиващите се страни да развият съвместен капацитет за научни изследвания и обучение в областта на устойчивите селскостопански методи и новите технологии, най-вече чрез публично-частни партньорства и съвместни предприятия, включително създаване на добавена стойност на мястото на събиране и съхранение на храните посредством опаковане и преработване;

19. настоява на необходимостта от засилване на научноизследователската дейност, основана на публично финансиране, и от предаване на знанията и уменията в областта на устойчивото селско стопанство, като се насърчават дейностите, укрепващи положението на дребните земеделски производители, при оптимизиране на селскостопанската продукция и приспособяване към предизвикателствата, свързани с изменението на климата и повишеното търсене на ресурси;

20. призовава за създаване на механизми, които защитават горите, местното население, влажните зони и традиционните селскостопански практики в осъществяващите износ трети страни;

21. счита, че с оглед на нарастващото население на земята и увеличения натиск върху природните ресурси е абсолютно необходимо да се гарантират по-устойчиви, по-енергоспестяващи и по-ефективни форми на производство в световен мащаб; изисква предоставянето на помощ от ЕС и държавите-членки да бъде свързано с развитието на устойчиви и задоволяващи нуждите си от енергия системи на селскостопанско производство и част от тази помощ да допринася за създаването на съоръжения за производство на възобновяема енергия (например от вятъра или от слънцето) и добро управление на водите;

22. подчертава, че в контекста на преговорите за фонд на ООН за изменението на климата ЕС следва да окаже натиск, за да гарантира, че съществена част от средствата, отпускани за развиващите се страни, се използва ефективно за укрепването на местните политики в областта на земеделието, като надлежно се взема предвид устойчивото социално и екологично развитие;

23. подчертава, че ако целта е дребните земеделски производители, особено жените, в развиващите се страни не само да станат устойчиви, но и да реализират своя производствен потенциал, те трябва да имат по-голям достъп до микрокредити, включително микрокредити с нестопанска цел, за инвестиции в подобрен посевен материал, торове и напоителни системи, както и необходимите инструменти за защита на културите с оглед опазване на реколтата от вредители и болести;

24. изтъква значението на ускоряването на специфичните за храненето и чувствителните във връзка с храненето дейности и политики, както и на по-доброто синхронизиране на донорското участие в този сектор на национално, европейско и международно равнище;

25. подчертава необходимостта от предоставяне на по-голям достъп на дребните земеделски производители в развиващите се страни до права върху собственост, позволявайки на дребните собственици на земя да доказват собствеността си и по този начин да притежават обезпечение за заемите, необходими за повишаване на тяхното производство;

26. призовава Комисията да подкрепи развитието на преработвателния капацитет за селскостопански продукти в страните партньори, за да се намалят загубите след прибирането на реколтата, да се удължи срокът на годност и запазването на храните и да се изградят по-добри съоръжения за съхранение, като по този начин се предотвратят загубите вследствие разваляне на храните, които в момента са много големи в развиващите се страни по целия свят, да се подобри достъпът до местния пазар и да се осигури достоен труд за местното население; призовава ЕС и неговите държави-членки да положат всички усилия за улесняване на предаването на технологии и експертен опит и оказването на съдействие за изграждането на капацитет на развиващите се страни;

27. призовава Комисията да отчете ролята на безводните и полубезводните земи, със специален акцент върху добитъка, тъй като най-големите доставки на месо за по-урбанизираните райони се осигуряват от регионите с безводни и полубезводни земи;

28. припомня, че достъпът до подходяща храна е универсално право на човека; настоятелно призовава страните партньори да прилагат незадължителните насоки на ФАО относно правото на храна;

29. припомня, че развитието на селското стопанство трябва да се основава върху правото на храна и на производство на храни; настоява, че ЕС трябва да признава и защитава необходимостта развиващите се страни да постигнат продоволствена сигурност (както количествена, така и качествена) и правото им колкото е възможно повече да покриват собствените си нужди; във връзка с това подчертава ангажимента на ЕС постепенно да преустанови субсидиите за износ, успоредно с подобни мерки, вземани от партньори от СТО; наред с това подчертава необходимостта от осигуряването на равен достъп на местното население да храната в тези държави;

30. припомня важността на понятието „продоволствена сигурност“, в смисъл на капацитет на дадена страна или регион демократично да прилага собствени селскостопански и продоволствени политики, приоритети и стратегии чрез устойчив селскостопански модел; припомня, че настоящият капацитет за производство в някои развиващи се страни може да не удовлетворява потребностите, както и че постигането на дългосрочна продоволствена сигурност изисква намаляване на зависимостта от внос чрез развиване на този вътрешен капацитет;

31. припомня колко е важно да се възприеме подход към управлението на продоволствената сигурност, който включва глобална рамка, съсредоточена отново върху продоволствена политика отвъд хранителната помощ, сътрудничество между донорите, както и между тях и получателите на помощта, при засилено местно партньорство, както и решаващата роля на политиките на получаващата страна, която се ангажира с осигуряването на основни публични блага като вътрешен мир и инвестиции в инфраструктурата на селските райони;

32. приветства решението да се интегрира хранително измерение в програмите на ЕС; призовава Комисията да подготви специално съобщение за това измерение; призовава за трайно включване на хранителния аспект в политиките в областта на продоволствената сигурност и в мерките в селскостопанския сектор;

33. призовава Комисията да признае фундаменталната роля на жените, като дребни земеделски производители, за продоволствената и хранителната сигурност и да инвестира в програми, които изрично ги подкрепят; припомня, че значението на жените за постигането на хранителна сигурност за тях самите и техните деца все още не е адекватно признато и следователно трябва да се осигурят средства за препитание на жените и да се повишат знанията за подходящото хранене; настоява, че стратегията на ЕС следва да се съсредоточи и върху изпълнението на действия, които да гарантират, че най-уязвимите, особено в селските райони, могат да се възползват от възможностите за обучение в областта на селското стопанство, от образование относно храненето, от добри условия на здравеопазване и труд и от „предпазна мрежа“, в случай че такава е необходима;

34. призовава Комисията и международните организации като ФАО да продължат текущите процеси на консултация с глобалното гражданско общество и недържавните участници, по-специално с организациите на земеделските производители, рибарите и животновъдите, чиито участие и принос са от жизненоважно значение за приемането на специфични мерки за подобряване на производството на храни;

35. счита, че в контекста на предвижданията на ФАО за населението, които посочват, че до 2025 г. повече от половината от населението на развиващия се свят (около 3,5 милиарда души) ще живее в градски области, една политика за подкрепа на градското градинарство би могла да предложи начин за излизане от бедността, като се имат предвид ниските разходи за започване на дейност, кратките производствени цикли и високият добив за единица време, земя и вода, и би могла да спомогне за озеленяване на градовете;

36. настоятелно призовава ЕС да подкрепи инициативата на ООН за минимален стандарт на социална защита, която би помогнала за задоволяването на основните продоволствени нужди на бедното население чрез предоставянето за бедните и уязвимите хора, включително хората с увреждания, на базисна помощ, която да им дава възможност да се снабдяват с най-необходимите основни хранителни продукти и с най-необходимите услуги, за да се укрепи продоволствената сигурност и подобри храненето – основни елементи за осъществяването на подход, основан на правата на човека;

37. настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи върху недохранването, най-вече върху недохранването сред майките и кърмачетата, и да включи солидни и многосекторни стратегии в областта на храненето в своята политика за развитие;

38. подчертава изявлението на специалния докладчик на ООН за правото на храна, че участието на земеделските производители е жизненоважно за успеха на агроекологичните практики и насърчава постоянното обучение за земеделските производители; по тази причина поощрява производителите на храни в развиващите се страни да участват в световни и местни НПО и кооперации на земеделски производители;

39. призовава Комисията и Съвета да насърчават и да работят за прилагането на иновативни финансови инструменти, напр. международния данък върху финансовите операции; припомня, че тези инструменти следва да са допълнителни към целта на ООН за отделяне на 0,7 % от БНД за сътрудничество за развитие; изтъква същевременно необходимостта развиващите се страни да засилят своите собствени усилия в областта на данъчното облагане, най-вече що се отнася до събираемостта на данъците и борбата срещу укриването на данъци;

Ефективни мерки срещу нестабилността в цените на храните и неконтролираното придобиване на земя: ограничаване на спекулациите на стоковите пазари на храни и селскостопански продукти

40. изразява загриженост, че 2008 г. – годината на световната продоволствена криза, беше и годината с най-голямо производство на пшеница в световната история, и в тази връзка изтъква отрицателната роля на спекулацията с индексите на цените на стоки;

41. насочва внимание към структурните причини за нестабилността на цените и изрично подчертава, че спекулациите с деривати на основни хранителни стоки значително влошиха нестабилността на цените; подкрепя заключенията на специалния докладчик на ООН за правото на храна що се отнася до ролята на големите инвеститори при повлияването на индексите на цените на стоки;

42. подчертава, че неотдавна множество други непредвидими фактори също повлияха отрицателно на стабилността на пазарите на храни, включително катастрофата в Япония, безпрецедентната вълна от политически размирици, обхванала много страни в Северна Африка и Близкия изток, допълнителното силно повишаване на цените на петрола и продължаващата несигурност на финансовите пазари и в световната икономика – всички те оказаха своето въздействие;

43. счита, че финансовите спекулации и увеличаващата се либерализация на финансовите пазари и търговията със селскостопански продукти значително допринасят за нестабилността на цените и че са необходими механизми за регулиране с оглед осигуряването на известна стабилност на пазарите; счита, че прозрачността на пазара следва да бъде подобрена, за да бъде осигурено справедливо възнаграждение за земеделските производители и жизнеспособен отрасъл, който да осигурява продоволствена сигурност; призовава по-специално за ясно определяне на действащите лица в търговията с храни и за задълбочен анализ на механизмите за предаване на спекулациите с хранителни продукти на местния и на световния пазар;

44. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни действия, за да се справят ефективно с финансовите спекулации със зърно и храни;

45. счита, че стоковите деривати са различни от другите финансови деривати и че достъпът до този пазар следва да бъде по-добре регулиран ;

46. счита, че Европейският съюз следва да предприеме мерки за възстановяване на световните хранителни запаси, които, след като достигнаха рекордно ниски стойности през 2007 г., допринесоха за спекулации, засягащи цените на селскостопанските продукти на световно равнище, с тревожни последици за развиващите се страни;

47. призовава за увеличаване, по-добро управление и съхранение на физическите зърнени и хранителни резерви на национално и регионално равнище и засилване на международната координация и наблюдение, като така се противодейства на нестабилността в цените на храните и се осигурява възможност за по-добра и по-бърза реакция на продоволствените кризи;

48. изразява дълбока загриженост от мащабното придобиване на земя, което понастоящем се извършва от чуждестранни инвеститори в развиващите се страни и което е за сметка на местните дребни и средни земеделски производители и на местната, регионалната и националната продоволствена сигурност; следователно призовава ЕС да поощри правителствата на развиващите се страни да се заемат с поземлена реформа с цел гарантиране на правата върху земята на местните земеделски производители, както и на дребните и средните земеделски производители и по-специално жените, и предотвратяване на практиките на завземане на земя от страна на корпорациите;

49. подчертава, че земята следва да бъде достъпна за всички, че поземлените права, правата на аренда и ползване на земя за дребните местни селскостопански производители трябва да бъдат защитавани, за да се предотврати допълнително завземане на земите, което вече добива обезпокоителни мащаби в някои региони по света, по-специално в Африка;

50. изразява надежда, че европейските програми за помощ и действие ще използват възможно най-добре познанията на местните земеделски производители за производството на храни;

51. насърчава приемането на незадължителните насоки на ФАО за придобиването на земя и осигуряването на тяхното изпълнение на принципа на широкото участие, но също така призовава за строги, обвързващи национални и международни правила относно придобиването на земя; подчертава, че преговорите за сключване на договори следва да бъдат прозрачни, като позволяват участието на парламентите и на избраните представители на местните и на регионалните органи след провеждането на консултация с гражданското общество;

52. счита, че е необходимо да се гарантира, че местните общности и институции разполагат с правомощия за водене на преговори и капацитет да развиват местно земеделие; предлага изготвянето на кодекс за поведение, който да призове инвеститорите да съсредоточат усилията си към увеличаване на продуктивността на земеделието и подобряване на поминъка на местните общности;

53. обръща внимание на придобиването не само на земя, но и на лицензи за риболов от страна на чуждестранните инвеститори; подчертава необходимостта от прозрачност и предоставяне на възможност за участие на националните парламенти и гражданското общество в преговорите по договорите, както и необходимостта от поддържане на публичен списък на сключените споразумения;

54. призовава за създаването на механизми, които предотвратяват ситуации, при които местните земеделски производители и тяхната способност да произвеждат храна за местното население са подкопани поради ценовата политика на чуждестранните им конкуренти;

55. припомня на Комисията и на страните партньори положителните ефекти от агроекологичните производствени системи с оглед на смекчаването на последиците от изменението на климата, като дългосрочната продоволствена сигурност се опира на справянето с екологичното въздействие на производството, така че природните ресурси и доставките на храна да бъдат защитени; подчертава обаче, че основната цел на селскостопанските помощи за регионите, в които се наблюдава остра продоволствена несигурност или глад, трябва да бъде увеличаване на производството и достъпа до храна;

56. приветства усилията на Г-20 за справяне с въпросите на нестабилността на цените и продоволствената сигурност;

57. изразява дълбока загриженост от намаляването на природните ресурси и поддържането на ефективни условия за селскостопанското производство, включително качество на почвата, достъп до вода и предотвратяване на замърсяването на околната среда; подчертава факта, че всички заинтересовани страни, по-специално земеделските производители, местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество, следва да играят важна роля в разработването на стратегия за устойчиво развитие на селското стопанство;

Съгласуваност на политиките с цел развитие: въздействие на политиките на ЕС върху световната продоволствена сигурност

58. припомня, че правото на храна следва да има пълен превес над целите за енергийна сигурност; призовава за замразяването на целите на енергийната стратегия на ЕС, докато не се извърши допълнителна оценка на въздействието;

59. счита, че продоволствената сигурност не следва да бъде застрашена от развитието на агрогоривата; затова призовава за балансиран подход, който дава приоритет на новото поколение агрогорива, които използват отпадъци от земеделски и горски стопанства (слама и други отпадъци от земеделски култури, животински тор, биогаз и др.) вместо хранителни култури, за да се избегне положение на конкуриращи се хранително и енергийно производство; счита също така, че ЕС следва да гарантира, че вносът на агрогорива от развиващите се страни не нарушава критериите за устойчивост;

60. настоятелно призовава за възприемането на по-глобална перспектива при оформянето на ОСП след 2013 г., която следва да се придържа към принципа за „ненанасяне на вреда“ на пазарите на храни в развиващите се страни;

61. призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на ОСП, с която да се анализира външното й въздействие върху международните пазари на храни и върху продоволствената сигурност в развиващите се страни;

62. настоятелно призовава Комисията да проучи проблема с изхвърлянето на храна в ЕС, тъй като се предполага, че до 40% от наличната храна с изхвърля в кофите за боклук, включително храна, произведена в развиващите се страни и внесена в ЕС, както и да предложи ефективни мерки за справяне с проблема и подобряване на моделите на потребление;

63. призовава за пълно поетапно отпадане на субсидиите за износ, както и за премахването на всички други стимули в ОСП, които водят до мерки, нарушаващи търговията;

64. настоява Комисията да се увери, че външното измерение на настоящата реформа на Общата политика в областта на рибарството ще бъде включено в политиките за развитие на ЕС;

65. призовава Комисията да гарантира спазването на Кодекса за поведение на ФАО за отговорно рибарство в страните, с които ЕС е подписал споразумения за партньорство в областта на рибарството, по-специално що се отнася до препоръката за предоставяне на преференциален достъп до ресурси на местните рибари, извършващи дребномащабен риболов;

66. изтъква, че секторът на рибарството в много страни е изключително важен за заетостта и продоволствената сигурност, поради което всички развиващи се страни следва да имат право на секторна подкрепа от ЕС за развитие на собствена устойчива риболовна индустрия, научни изследвания, контрол и прилагане на съответни мерки с цел провеждане на борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

67. призовава за реформи, които да разширят възможностите за достъп до пазара за развиващите се страни и да им позволят да бъдат конкурентоспособни на своите национални и регионални пазари;

68. припомня, че Европейският съюз следва да гарантира максимална съгласуваност между своите политики за сътрудничество и развитие и търговските си политики, като отчита потребностите и опасенията както на държавите-членки на ЕС, така и на развиващите се страни;

69. счита, че ЕС следва да подкрепя регионалната интеграция и устойчивото развитие на местни пазари в хранително-вкусовия сектор в развиващите се страни и особено регионални търговски споразумения, които насърчават развитието на жизнеспособно и устойчиво производство и на преработвателен капацитет на местно равнище, и да насочи съществена част от помощта си за развитие за тази цел;

70. отново изразява своята загриженост, че търговската стратегия на ЕС понякога не предлага подход, ориентиран към развитието; призовава следователно за справедливи и ориентирани към развитието търговски споразумения, тъй като те са съществен елемент от решението на въпроса за световната продоволствена сигурност;

71. припомня, че продоволствената сигурност изисква последователност и координация на различните секторни политики на равнището на ЕС, а именно политиката за развитие, ОСП, общата търговска политика, енергийната политика и програмите за научноизследователски дейности;

72. счита, че Комисията следва да подкрепя протеиновите култури в Европейския съюз, така че да даде по-голяма автономия на Съюза, като по този начин допринесе за диверсификацията на селското стопанство в развиващите се страни, чиито селскостопански политики често функционират изцяло въз основа на износа и достъпа до външни пазари в ущърб на благосъстоянието и потребностите на местните общности;

73. настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи върху въпросите, свързани с развитието, в рамките на текущите преговори за СИП, да разшири възможностите за маневриране на развиващите се страни що се отнася до търговските правила и по-специално да прилага предпазни клаузи с оглед на постигането на ендогенно, устойчиво развитие на икономическия капацитет в развиващите се страни; припомня, че използваните от развиващите се страни ограничения на износа и защита на нововъзникнали промишлени отрасли са инструменти за развитие, които могат да се използват за увеличаване на местното производство и продоволствената сигурност; изисква Комисията да заеме решителна позиция в полза на развитието при преговорите в СТО; призовава Комисията при международните търговски преговори да прилага подход, основан на спазването на правата на човека, и да използва оценки на въздействието върху правата на човека при споразумения с трети държави;

74. призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят основана на потребностите конвенция, в която равнището на ангажиментите на донорите за хранителна помощ е свързано с потребностите на хората и с гарантирани обеми на закупуване на местно равнище в страните получатели;

75. изразява дълбока загриженост от липсата на прозрачност, на предоставяна информация и на участие на съответните заинтересовани страни в текущите преговори по Конвенцията за продоволствената помощ;

76. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  OВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 62.
  • [2]  ОВ С 263Е, 16.10.2008 г., стр.621.
  • [3]  ОВ C 279E, 19.11.2009 г., стр. 71.
  • [4]  Приети текстове, P7_TA(2011)0071.
  • [5]  ОВ C 297E, 20.11.2008 г., стр. 201.
  • [6]  ОВ C 46E, 24.2.2010 г., стр. 10.
  • [7]  ОВ C 285E, 21.10.2010 г., стр. 69.
  • [8]  ОВ C 161E, 31.5.2011 г., стр. 47.
  • [9]  Приет текст, ACP-EU/100.879/10/fin.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Продоволствената несигурност поставя под въпрос постигането на Целите на хилядолетието за развитие, особено в страните от Африка на юг от Сахара и в най-слабо развитите страни. На срещата на високо равнище за ЦХР през септември 2010 г. беше съобщено, че напредъкът в постигането на целите за борба с глада е категорично недостатъчен. Според ФАО, броят на гладуващите хора през 2010 г. е бил 925 милиона души, което е по-малко спрямо 2009 г. — 1 023 милиона души, но продължава да е повече в сравнение с броя на недохранените през 2008 г. (около 815 милиона). Има ясни доказателства, че повишаването на цените на хранителните продукти през последните няколко месеца вече е довело до увеличаване на този брой, независимо, че все още няма официални данни от ФАО.

Нови предизвикателства, включително нарастващата опасност от спекулация с храни, изменението на климата, придобиването на земя в глобален план, биогоривата, загубата на биологично разнообразие, влошаването на качеството на земята и натискът върху водните ресурси, са допринесли за оказването на допълнително въздействие върху състоянието на световната продоволствена сигурност. В този контекст настоящите проблеми, свързани с глада и недохранването, доведоха до преосмисляне на подхода към продоволствената сигурност не само в ЕС, но и на световно равнище.

Докладчикът иска да подчертае, че европейските институции, както и държавите-членки все още не са поставили като първа точка в дневния си ред премахването на бедността, глада и недохранването или като средносрочна и дългосрочна цел в своите стратегии за провеждане на политики, независимо от поетите категорични ангажименти по отношение на прилагането на човешките права на храна, вода, енергия и т.н. В резултат, за да се постигнат ЦХР до 2015 г., от ключово значение е да се преразгледат и да се променят, ако е необходимо, всички стратегии на ЕС, като „Европа 2020“, „Глобална Европа“, „Енергийна политика“, Стратегия за устойчиво развитие и бъдещето на сътрудничеството за развитие на ЕС. Освен това докладчикът призовава ЕС и държавите-членки да се придържат към ангажиментите си да водят борба с бедността и глада по света в рамките на международни организации като Световната банка, МВФ и СТО.

Освен това докладчикът счита, че частните институции и фондации могат винаги да допълват работата на правителствените организации при развиването на политики, но никога да ги заменят поради липсата на демократична отчетност. Прилагането на данък върху финансовите транзакции би могло да бъде много полезно за набирането на допълнителни средства за изкореняването на бедността.

1. Рамка за политиките на ЕС по отношение на продоволствената и хранителната сигурност: основаващ се на правата на човека подход за устойчиво дребно селско стопанство

В контекста на подновения дебат за продоволствената сигурност Европейската комисия прие на 31 март 2010 г. ново съобщение относно сигурността на прехраната, което следва да бъде в основата на обща рамка за действие на ЕС и държавите-членки.

По въпроса за „Увеличаване на наличната храна“ докладчикът е съгласен, че устойчивото производство на храни в малки стопанства следва да бъде в центъра на помощта на ЕС, за да се увеличава наличната храна, тъй като селското стопанство все още съставлява основата на селските икономики в целия развиващ се свят. Необходимо е премоделиране на системите за селскостопанско производство, така че да се постигне отдалечаване от настоящите системи, които са силно зависими от външни ресурси и петрол, и да се получи по-силно съсредоточаване върху екологични селскостопански системи, ползващи по-малко външни ресурси и адаптирани към местните и регионалните условия. Следва да се обърне специално внимание на жените и техните нужди, тъй като те съставляват основната част от дребните земеделски производители.

Относно „Подобряване на достъпа до храна“ докладчикът приветства ясния политически избор да се предложи „правото на храна“ да залегне в основата на рамката на ЕС. ЕС следва да прилага подход, базиран на правата, при формирането на политики и стратегии за сътрудничество със страните и програми за сътрудничество и следва да подкрепя правителствата да приемат „правото на подходяща храна“ в своите конституции. Освен това ЕС и страните партньори трябва да установят прозрачни механизми за мониторинг, включително участието на организации на гражданското общество и местните органи, за да се гарантира, че политиките „право на храна“ ще бъдат подходящо приложени.

Относно „Подобряване на хранителната стойност на приеманите храни“ докладчикът също така счита, че е необходимо да се направи повече, за да се ускорят дейностите в сферата на храненето и по-добре да се синхронизира донорското участие в този сектор. За да се подчертае значението на хранителния аспект, докладчикът предлага да се разшири понятието и да се използва концепцията за продоволствена и хранителна сигурност при бъдещето разработване на политики и програми.

Освен това в допълнение към подхода „право на храна“ докладчикът изтъква, че понятието за продоволствен суверенитет би могло да бъде много полезно за значителното намаляване на глада в световен мащаб. Понятието е дефинирано като право и капацитет на дадена страна или регион демократично да взема решения по отношение на собствени селскостопански и продоволствени политики, приоритети и стратегии и да ги прилага ; понятието дава приоритет на местното производство за местните продоволствени нужди и запазва разнообразието от култури, познания на земеделските производители и производствени методи. Демократичното измерение на понятието позволява участието и включването на всички лица, заинтересовани и засегнати от продоволствените политики. В това отношение методологията, прилагана за структурирания диалог, която даде прозрачни и приобщаващи резултати, би могла да се използва за прилагането на концепцията за продоволствения суверенитет.

Докладчикът изразява съжаление, че аспектът, свързан с половата принадлежност, не е подходящо развит в Съобщението относно предизвикателствата пред сигурността на прехраната. Макар да се отчита, че жените играят важна роля за преодоляването на предизвикателствата пред продоволствената сигурност, Съобщението не прави реален анализ на тази роля и на мерките, които биха могли да са необходими, за да се окаже подкрепа на жените.

Докладчикът настоятелно призовава ЕС да даде силна подкрепа за инициативата на ООН „Минимален стандарт на социална защита“, която би помогнала да се задоволят основните продоволствени нужди на бедното население. Основни услуги (наличие и достъп до публични услуги) и социални трансфери (изплащани на бедните и уязвимите, за да се подобри продоволствената сигурност и храненето) са двата основни елемента, които помагат да се реализира подходът, опиращ се на правата на човека.

Като признава положителните елементи, включени в новото Съобщение, докладчикът изразява съжаление, че не са разгледани по подходящ начин базисните причини за продоволствената несигурност.

2. Ефективни мерки срещу нестабилността в цените на храните и неконтролираното придобиване на земя: ограничаване на спекулациите на стоковите пазари на храни и селскостопански продукти

През март 2011 г. индексът за цените на храните на ФАО беше 230 пункта, 14 пункта над най-високата си стойност за 2008 г. – по време на кризата с цените на храните. Понастоящем е широко признато, че спекулациите изиграха ключова роля по време на ръста на цените през 2008 г., както и при неотдавнашното повишаване на цените на хранителните стоки. Докато дяловите участия във фондовете, основани на стоков индекс, са се увеличили от 13 милиарда щатски долара през 2003 г. до 317 милиарда щатски долара през 2008 г., основното търсене и производство е нараснало само с около 1,4 % за същия период. Освен това нестабилността в цените на петрола е пряко свързана с нестабилността в цените на храните, което поставя проблема в по-широк контекст. По тази причина всички решения ще трябва да вземат предвид сложността на въпроса. Докладчикът изразява силното си убеждение, че следва да се отдава първостепенно значение на въпроси, свързани с нестабилността в цените на храните. Съответно докладчикът призовава за ефективни мерки срещу неконтролираното спекулиране с хранителни и селскостопански стоки. Различни решения могат да бъдат разгледани — като ограничаване на позициите на дериватите, ограничаване на възможностите за транзакции, предлагани на определени инвеститори, с цел защита на селскостопанската продукция, спиране на извънборсовите възможности за търговия и драстично увеличаване на прозрачността на селскостопанските пазари и търговия.

Също така определено е необходимо да се гарантира достъпът до природни ресурси, особено с оглед на факта, че правата на земевладение на дребните стопани са застрашени от мащабното придобиване на земя, извършвано по-специално от чуждестранни селскостопански инвеститори. Придобиването на земя често се извършва без предварителното съгласие на местните общности и при неподходящо или никакво разпределяне на ползите. Тъй като много от страните, които са обект на тези практики, са със слабо управление и правата на земеползвателите са слабо защитени, мащабното придобиване на земя може да увеличи бедността в селските области и да доведе до изтласкване на местното население. Докладчикът счита, че аграрната реформа и преразпределянето на земята следва отново да станат част от дебата като начин за решаване на въпроса за достъпа до земя за дребните стопани. Докладчикът също така счита, че не може да се толерира завземането на земя, което е в ущърб на правото на храна на местните общности, и че следва да бъдат изработени и приети строги национални и международни разпоредби относно придобиването на земя.

3. Съгласуваност на политиките с цел развитие: въздействие на политиките на ЕС върху световната продоволствена сигурност

a) Агрогорива

Докладчикът би желал да припомни, че продоволствената сигурност не следва да бъде застрашавана от нарастващото търсене на агрогорива и че следва да се избегне ситуация на конкуриране между производството на храна и енергия. Съответно енергийните стратегии на ЕС следва да бъдат замразени, докато не се изключат евентуалните им негативни последици върху политиките в областта на продоволствената сигурност. Освен това поради нарастващото търсене има голяма опасност от по-нататъшно обезлесяване на тропическите гори.

б) Бъдещето на селскостопанската политика на ЕС (ОСП)

Докладчикът настоятелно призовава Комисията да вземе предвид външното въздействие на мерките по ОСП върху положението с продоволствената сигурност в развиващите се страни. Щателната проверка на външното въздействие на правила, изработени в рамките на ОСП, върху международните пазари на храни и върху продоволствената сигурност в развиващите се страни е и трябва да бъде основополагаща за задължението на ЕС да спазва своите ангажименти по отношение на международната почтеност и изкореняването на бедността. .

Бъдещата ОСП следва да включва и да се придържа към принципа „за ненанасяне на вреда“ на пазарите на храни в развиващите се страни.

Докладчикът приветства намаляването на субсидиите за износ и призовава за по-нататъшни реформи на Общата селскостопанска политика (ОСП), за да се премахнат всякакви оставащи мерки, които нарушават търговията, и да се позволи на развиващите се страни да бъдат конкурентоспособни на собствените си национални и регионални пазари.

в) Селско стопанство и търговия

Докладчикът потвърждава загрижеността, свързана с търговската стратегия на ЕС, която се съсредоточава върху конкуренцията и достъпа до пазара за продукти от ЕС и която не предлага подход, ориентиран към развитието. По-нататъшно намаляване на тарифите върху селскостопанските продукти, внасяни от развиващите се страни, следва да бъде насърчавано, за да се поощрява устойчивото създаване на блага и за да се осигурят истински възможности за пазарен достъп на тези страни, не само за селскостопански суровини, но и за преработени хранителни продукти. Развиващите се страни спешно се нуждаят от развитието на собствено производство и преработвателен капацитет, за да се увеличат приходите и за да се осигури възможност за достоен труд за местното население. Това е основно изискване, за да се води ефективна борба срещу глада и бедността по света. ЕС следва да подкрепя развитието на местните и регионалните производители на храни и на техния капацитет за производство, търговия и конкурентоспособност на местните, регионалните и националните пазари.

В този контекст т.нар. Вашингтонски консенсус, съсредоточен върху принципите на либерализация, дерегулация и приватизация, се провали. Например казусът на Хаити показва опустошителните последици от тази идеология: през 70-те години на ХХ век Хаити успяваше сама да задоволи нуждите си от ориз, като налагаше данъчна ставка от 50 % върху вноса на ориз, но тази ставка беше намалена на 3% през първото десетилетие на ХХІ век. В резултат на това Хаити вече не може сама да посрещне нуждите си от ориз, а местните дребни производители изчезнаха, тъй като не могат да се конкурират с вносния ориз, който получава големи субсидии. Бил Клинтън, като специален докладчик за Хаити, официално обяви през март 2010 г. пред комисия на американския Сенат, че политиката на либерализация, която е поощрявана по време на неговия президентски мандат, се е оказала погрешна. Освен това според докладчика предложението, което предвижда в бъдеще индустриализираните страни да хранят най-бедните страни, няма да проработи.

Докладчикът подкрепя идеята в търговските споразумения между ЕС и трети страни да се включва принципът за защитаване на правото на храна. Следователно оценките на въздействието върху правата на човека на политиките на ЕС в областта на търговията, развитието и външните работи биха били ключови, за да се приложи на практика правото на храна.

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (16.11.2010)

на вниманието на комисията по развитие

относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволственото осигуряване
(2010/2100(INI))

Докладчик по становище: Marc Tarabella

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по развитие да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

1.  приветства съобщението на Комисията относно стратегическа рамка на Европейския съюз за подпомагане на развиващите се страни при справянето с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност; при все това счита, че кризата с продоволствената сигурност в световен мащаб представлява не само безпрецедентна хуманитарна катастрофа, но също така съществена заплаха за мира и сигурността по света и независимо от това, че се отчита желанието на Комисията за намирането на възможни решения, които биха могли да извадят един милиард души от крайната бедност, въпрос на спешност за Европейския съюз и държавите-членки е да направят нови инвестиции в селското стопанство и развитието на селските райони, преди всичко с оглед на новия текст на ОСП, да въведат целеви механизми за натрупване на достатъчно големи световни запаси от основни храни, да премахнат собствените си пречки пред търговията и да облекчат задлъжнялостта на най-засегнатите държави; счита, че при изчисляването на помощта за развитие, Комисията следва да отчита в по-голяма степен въпроса за продоволствената сигурност в някои страни;

2.  припомня, че Европейският съюз следва да гарантира максимална съгласуваност между своите политики за сътрудничество и развитие и търговските си политики, като отчита потребностите и загрижеността както на държавите-членки на ЕС, така и на развиващите се страни;

3.  подчертава, че политическата стабилност е предварителното условие за подобрена продоволствена сигурност и във връзка с това призовава всички заинтересовани страни да покажат политическата воля, необходима за гарантиране на тази стабилност;

4.  призовава Комисията, държавите-членки и други предоставящи помощ за развитие, включително НПО, да насочат в по-голяма степен своите инвестиции към селскостопанския сектор с цел мотивиране на местното население да не се премести другаде;

5.  припомня, че развитието на селското стопанство трябва да се основава на правото на хората да се изхранват и да произвеждат храни; настоява, че ЕС трябва да признава и защитава необходимостта развиващите се страни да постигнат продоволствена сигурност (както количествена, така и качествена) и правото им колкото е възможно повече да покриват собствените си нужди; във връзка с това подчертава ангажимента на ЕС постепенно да преустанови субсидиите за износ, успоредно с подобни мерки, вземани от партньори от СТО; наред с това подчертава необходимостта от осигуряването на равен достъп на местното население да храната в тези държави;

6.  отново заявява, че е важно да се насърчава селското стопанство в развиващия се свят и достатъчна част от световна помощ за развитие на ЕС да е предназначена за селскостопанския сектор; изразява съжаление, че от 80-те години насам равнището на помощта за развитие, предназначена за селско стопанство, драстично намалява, и приветства признаването на необходимостта тази тенденция да се обърне; призовава Комисията да даде приоритет на селското стопанство в помощта за развитие, включително за подпомагане на земеделските стопани в достъпа до пазари;

7.  счита, че Европейският съюз следва да предприеме мерки за възстановяване на световните хранителни запаси, които, след като достигнаха рекордно ниски стойности през 2007 г., допринесоха за спекулации, засягащи цените на селскостопанските продукти на световно равнище, с тревожни последици за развиващите се страни;

8.  припомня, че тъй като по-голямата част от бедните и гладните по света намират източник на своята прехрана в селското стопанство, то развитието на устойчиво селско стопанство и сериозното разглеждане на оценките на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) представляват условие за осъществяването на първата цел от Целите на хилядолетието за развитие; счита, че по-конкретно селското стопанство с малки мащаби представлява отговор на предизвикателството да се постигне продоволствена сигурност, като се акцентира върху основополагащата роля на жените чрез преработката на продуктите на място и масовото ползване на заеми и микрокредити, като кооперативни стопанства на дребни производители се включват като основни действащи лица при определянето на ефективни селскостопански и търговски политики;

9.  счита, че в контекста на предвижданията на ФАО за населението, които посочват, че до 2025 г. повече от половината от населението на развиващия се свят (около 3,5 милиарда души) ще живее в градски области, една политика за подкрепа на градското градинарство би могла да предложи начин за излизане от бедността, като се имат предвид ниските разходи за започване на дейност, кратките производствени цикли и високият добив за единица време, земя и вода, и би могла да спомогне за озеленяване на градовете;

10. припомня значението на един подход към управлението на продоволствената сигурност, който включва глобална рамка, съсредоточена върху продоволствена политика отвъд хранителна помощ, сътрудничество между спомоществователите, както и между тях и получателите на помощта, при засилено местно партньорство, както и решаващата роля на политиките на получаващата държава, която се ангажира с осигуряването на основни публични блага като вътрешен мир и инвестиции в инфраструктурата на селските райони;

11. счита, че ЕС следва да подкрепя регионалната интеграция и устойчивото развитие на местни агро-хранителни пазари в развиващите се страни и особено регионални търговски споразумения, които насърчават развитието на жизнеспособно и устойчиво производство и на преработвателен капацитет на местно равнище, и да насочи съществена част от помощта си за развитие за тази цел;

12. счита, че финансовите спекулации и увеличаващата се либерализация на финансовите пазари и търговията със селскостопански продукти значително допринасят за нестабилността на цените и че са необходими механизми за регулиране с оглед осигуряването на известна стабилност на пазарите; счита, че прозрачността на пазара следва да бъде подобрена, за да бъде осигурено справедливо възнаграждение за земеделските стопани и жизнеспособен отрасъл, който да осигурява продоволствена сигурност; призовава по-специално за ясно определяне на действащите лица в търговията с храни и за задълбочен анализ на механизмите за предаване на спекулациите с хранителни продукти на местния и на световния пазар;

13. счита, че с оглед на нарастващото население на земята и увеличения натиск върху природните ресурси е абсолютно необходимо да се гарантират по-устойчиви, по-енергоспестяващи и по-ефективни форми на производство в световен мащаб; изисква предоставянето на помощ от ЕС и държавите-членки да бъде свързано с развитието на устойчиви и задоволяващи нуждите си от енергия системи на селскостопанско производство и част от тази помощ да допринася за създаването на съоръжения за производство на възобновяема енергия (например от вятъра или от слънцето) и добро управление на водите;

14. подчертава, че в контекста на преговорите за фонд на ООН за изменението на климата ЕС следва да окаже натиск, за да гарантира, че съществена част от фондовете, отпускани за развиващите се страни, се използва ефективно за укрепването на местните политики в областта на земеделието, като надлежно се взема предвид устойчивото социално и екологично развитие;

15. счита, че продоволствената сигурност не следва да бъде застрашена от развитието на агрогоривата; затова призовава за балансиран подход, който дава приоритет на новото поколение агрогорива, които използват отпадъци от земеделски и горски стопанства (слама и други отпадъци от земеделски култури, животински тор, биогаз и др.) вместо хранителни култури, за да се избегне положение на конкуриращи се хранително и енергийно производство; счита също така, че ЕС следва да гарантира, че вносът на агрогорива от развиващите се страни не нарушава критериите за устойчивост;

16. подчертава, че земята следва да бъде достъпна за всички, че поземлените права, правата на аренда и ползване на земя за дребните селскостопански производители трябва да бъдат защитавани, за да се предотврати допълнително заграбване на земите, което вече придобива обезпокоителни мащаби в някои региони по света, по-специално в Африка;

17. счита, че е необходимо да се гарантира, че местните общности и институции разполагат с правомощия за водене на преговори и капацитет да развиват местно земеделие; предлага изготвянето на кодекс за поведение, който да призове инвеститорите да съсредоточат усилията си към увеличаване на продуктивността на земеделието и подобряване на поминъка на местните общности;

18. посочва, че развитието на земеделския сектор изисква дългосрочни инвестиции в цялата верига на стойността – от производителите до потребителите, което означава осигуряване на необходимата инфраструктура като пътища, връзки на пазарите и информация относно самите пазари, както и относно обхвата на диверсификация на продуктите;

19. счита, че ЕС следва да допринесе за насърчаване на използването на семена на местни сортове, които са приспособени към климата в развиващите се страни и които лесно могат да бъдат съхранявани, търгувани и доставяни на земеделските стопани, тъй като върху тях няма права на интелектуална собственост;

20. счита, че Комисията следва да подкрепя протеиновите култури в Европейския съюз, така че да даде по-голяма автономия на Съюза, като по този начин допринесе за диверсификацията на селското стопанство в развиващите се страни, чиито селскостопански политики често функционират изцяло въз основа на износа и достъпа до външни пазари в ущърб на благосъстоянието и потребностите на местните общности;

21. счита, че една стратегия за подпомагане на развиващите се страни задължително включва план за образование и обучение, който е насочен към създаване на работни места, и ще позволи на младите хора да изучават устойчиво земеделие с оглед на развиването на по-висококачествени, специализирани и устойчиви форми на производство, като по този начин се ограничава изселването от селските райони и се намалява бедността;

22. подчертава в тази връзка значението на това, че земеделските производители освен задоволяването на собствените си нужди следва да генерират приход, който им е необходим за образование и инвестиции;

23. подчертава, че е жизненоважно включването на местните селскостопански организации в различните етапи на прилагане на селскостопанска политика в развиващите се страни и че по тази причина Европейският съюз следва да се стреми да укрепи местните сдружения, с цел да гарантира защитата на интересите на местните общности;

24. настоява за необходимостта от засилването на научноизследователската дейност, основана на публично финансиране, и от предаването на знанията и уменията в областта на устойчивото селско стопанство, като се насърчават дейностите, укрепващи положението на дребните земеделски стопани при оптимизиране на селскостопанската производство чрез приспособяване към предизвикателствата, свързани с изменението на климата и повишеното търсене на ресурси.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.11.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Liam Aylward, Christophe Béchu, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Vasilica Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Lorenzo Fontana, Béla Glattfelder, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Elisabeth Köstinger, George Lyon, Mairead McGuinness, Rareş-Lucian Niculescu, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Ulrike Rodust, Alfreds Rubiks, Giancarlo Scottà, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Alyn Smith, Marc Tarabella

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Esther de Lange, Sandra Kalniete, Maria do Céu Patrão Neves, Milan Zver

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Nirj Deva, Leonidas Donskis, András Gyürk, Filip Kaczmarek, Franziska Keller, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Fiona Hall, Cristian Dan Preda

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Derk Jan Eppink