Процедура : 2010/2311(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0286/2011

Внесени текстове :

A7-0286/2011

Разисквания :

PV 12/09/2011 - 23
CRE 12/09/2011 - 23

Гласувания :

PV 13/09/2011 - 5.23
CRE 13/09/2011 - 5.23
Обяснение на вота
PV 14/12/2011 - 9.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0577

ДОКЛАД     
PDF 260kWORD 215k
20.7.2011
PE 460.953v02-00 A7-0286/2011

относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства

(2010/2311(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Sophia in 't Veld

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства

(2010/2311(INI))

Европейският парламент,

- като взе предвид Хартата на основните права, членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и съответните членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

- като взе предвид Европейската стратегия за сигурност от 2003 г.(1) и докладa за прилагането й от 2008 г.(2),

- като взе предвид Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма(3), изменено с Рамково решение 2008/919/ПВР(4), и по-специално член 10 от него за предоставянето на защита и помощ на жертвите,

- като взе предвид Стратегията на ЕС за борба срещу тероризма от 2005 г.(5),

- като взе предвид Стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи(6),

- като взе предвид Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите(7), както и съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа: План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171),

- като взе предвид Доклада на Европол за състоянието и тенденциите на тероризма в ЕС за 2011 г. (TE‑SAT 2011),

- като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 20 юли 2010 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства (COM(2010)0386),

- като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните от 24 ноември 2010 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства“(8),

- като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства“(9),

- като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM(2010)0673),

- като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за обезщетяване на жертвите на тежки престъпления от 1983 г. (CETS № 116), Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма от 2005 г. (CETS № 196), Насоките на Съвета на Европа за защита на жертвите на терористични актове от 2005 г., Препоръката (2006)8 на Съвета на Европа за подкрепа на жертвите на престъпления от 2006 г. и предложението на Комисията за Директива за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления от 2011 г. (COM(2011)0275),

- като взе предвид междинния преглед на Седмата рамкова програма за научни изследвания и Зелената книга, озаглавена „От предизвикателствата към възможностите — изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“,

- като взе предвид различните си резолюции, свързани с борбата с тероризма,

- като взе предвид Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания(10), и Общата позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 г. за прилагането на специални мерки за борба с тероризма(11),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи и комисията по правни въпроси (A7−0286/2011),

А. като има предвид, че след бруталните нападения от 11 септември 2001 г. първото десетилетие на 21-ви век беше белязано от „войната срещу тероризма“, особено по отношение на подхода на САЩ; като има предвид, че макар тези нападения или други нападения от такъв мащаб да не са извършвани на европейска територия, част от планирането и подготовката на нападенията бяха извършени в Европа и много европейци ги възприеха като нападение над техните ценности и начин на живот;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз е по-голяма цел и жертва на тероризъм през 21-ви век и е изправен пред постоянна заплаха;

В.  като има предвид, че жестоките терористични нападения на територията на ЕС след нападенията от 11 септември в Съединените американски щати, включително терористичните нападения в Мадрид през 2004 г. и в Лондон през 2005 г., оказаха съществено въздействие върху усещането за обща сигурност сред гражданите на ЕС;

Г.  като има предвид, че Докладът на Европол за състоянието и тенденциите на тероризма в ЕС за 2011 г. (TESAT 2011) показва, че заплахата от терористични нападения в ЕС продължава да е сериозна, и че връзките между тероризма и организираната престъпност изглежда нарастват, и посочва факта, че съществува тенденция на намаляване на терористичните нападения, за които се твърди, че са на сепаратистки терористични организации, или които се приписват на такива в сравнение с данните от 2006 г., въпреки че те все още обхващат по-голямата част от всички терористични нападения в ЕС;

Д. като има предвид, че Стокхолмската програма установява две заплахи за вътрешната сигурност – международния тероризъм и организираната престъпност, които в много случаи оперират в едни и същи области на дейност, като например трафик на оръжия и наркотици;

Е.  като има предвид, че тероризмът не е ново явление; като има предвид, че в последните десетилетия тероризмът възприе нови форми, като например кибертероризъм, терористичните мрежи станаха по-сложни като структура, средства и финансиране, като по този начин терористичната заплаха става още по-сложна; като има предвид, че борбата с тероризма винаги е била част от сферата на компетентност на държавите-членки и от правилното правоприлагане; като има предвид, че 11 септември и нападенията от Мадрид и Лондон доведоха до основна промяна във възприемането на явлението тероризъм и в методите и инструментите, използвани в борбата с тероризма; като има предвид, че в резултат от тези нападения тероризмът се превърна във въпрос, засягащ сигурността на целия Европейски съюз, а не само националната сигурност на държавите-членки, като така се създаде твърде различна правна рамка;

Ж. като има предвид, че няма еднозначно и всеобщо прието определение за тероризма, което възпрепятства обсъждането на тероризма и начините за борба с него;

З.  като има предвид, че международното сътрудничество е от съществено значение за лишаване на тероризма от неговите финансови, логистични и оперативни основи;

И. като има предвид, че независимо от факта, че опитът с тероризма, както и равнищата на заплаха в държавите-членки на ЕС са различни, е необходим общ подход на равнище ЕС, тъй като терористичните операции често са на общоевропейско равнище и терористите използват различията в европейските закони, възможностите за борба с тероризма и премахването на граничния контрол, когато извършват своите актове;

Й. като има предвид, че гражданите на ЕС и другите лица също искат безопасността и сигурността им да бъдат гарантирани в границите на ЕС и на други места и че ЕС играе важна роля в това отношение;

К. като има предвид, че терористичните актове сериозно излагат на опасност зачитането на правата на човека, застрашават демокрацията, имат за цел да дестабилизират законно съставени правителства, подкопават плуралистичните граждански общества и подлагат на изпитание идеала на всеки един да живее без страх;

Л. като има предвид, че целта на политиките за борба с тероризма следва да бъде борбата с целите на тероризма и с извършването на терористични актове, които се стремят да разрушат структурата на свободните, отворени и демократични общества; като има предвид, че основната цел на борбата с тероризма трябва да бъде опазване и укрепване на структурата на демократичните общества чрез укрепване на гражданските свободи и демократичния контрол, чрез гарантиране на сигурност и безопасност на европейските граждани, чрез установяване на лицата, отговорни за извършването на терористични актове и тяхното преследване, както и чрез реагиране на последиците от терористично нападение посредством приобщаващи политики, трансгранично съдебно и полицейско сътрудничество и ефективна и координирана стратегия на равнище ЕС; като има предвид, че ефективността на политиките за борба с тероризма трябва да бъде измервана по отношение на тези цели; като има предвид също така, че подходът за борба с тероризма, който има най-големи шансове за успех, е подходът, съсредоточен върху предотвратяването на водещия до насилие екстремизъм и на ескалацията;

М.  като има предвид, че по тази причина стратегията на Европейския съюз за борба с тероризма следва да разглежда не само последиците от тероризма, но и причините за него;

Н. като има предвид, че борбата с водещия до насилие екстремизъм е съществен елемент от предотвратяването и потискането на тероризма;

О. като има предвид, че борбата с тероризма означава борба с всички форми на тероризъм, включително кибертероризма, наркотероризма и възможността за взаимно свързване между терористичните групи със и в рамките на множество престъпни операции, както и тактиките, използвани от него, за да може да осъществява дейността си, като например незаконно финансиране, финансово изнудване, пране на пари и прикриване на дейности на терористични групи чрез привидно законни юридически лица или институции;

П. като има предвид, че тероризмът е държавен проблем и поради това е задача на демократичните институции да съставят и запазят основните линии на политиката за борба с тероризма в търсене на най-широкия възможен политически и обществен консенсус; като има предвид, че демократичната борба с тероризма, която задължително трябва да бъде в границите на конституционализма и принципите на правовата държава, е въпрос за всички политически партии, представени в демократичните институции, независимо дали са на власт или в опозиция; също така като има предвид, че това прави целесъобразно запазването на определението на политиката за борба с тероризма, съгласно което във всяко демократично общество тя е от компетентността на правителствата, които са резултат от законното противопоставяне между политическите партии и по този начин, от изборна надпревара;

Р.  като има предвид, че е основателно да се измерват разходите и ползите от политиките за борба с тероризма, тъй като създателите на политики следва да знаят дали техните решения имат желаното въздействие, а гражданите имат право да търсят отговорност от избраните от тях представители;

С. като има предвид, че десет години след нападенията, които разтърсиха света, е време да се направи преглед на постиженията в борбата с тероризма; като има предвид, че оценката позволява изработването на по-ефективна и ефикасна политика и във всяка модерна демокрация политическите решения трябва да бъдат предмет на чести оценки и прегледи;

Т.  като има предвид, че е направено много малко, за да се прецени степента, в която политиките на ЕС за борба с тероризма са постигнали заявените цели; като има предвид, че Парламентът многократно призовава за подробна оценка на политиките на ЕС за борба с тероризма, тъй като оценката е предварително условие за прозрачност и отчетност на създателите на политики; също така като има предвид, че липсата на точна оценка на политиките на ЕС за борба с тероризма се дължи основно на факта, че голяма част от нея се провежда в сферата на политиките в областта на разузнаването и сигурността, където секретността е традиция;

У. като има предвид, че терористичните нападения често имат за цел да причинят масови жертви, като поставят на изпитание наличния институционален капацитет;

Ф. като има предвид, че терористите насочват нападенията си срещу невинни цивилни граждани, за да постигнат своята цел да разрушат демокрацията; като има предвид, че лицата, чиито близки са претърпели нараняване, вреди или са загубили живота си при терористични нападения, имат право на нашата подкрепа и солидарност, както и на възстановяване на вредите, обезщетение и помощ;

Х. като има предвид, че е жизненоважно въздаването на правосъдие, изправянето на виновните лица пред съд, както и това терористичните престъпления да не останат безнаказани, и като има предвид, че положението на жертвите като свидетели в съдебни производства изисква специално внимание;

Ц. като има предвид, че отчетността и отговорността са важни фактори за демократичната легитимност на политиките за борба с тероризма, и като има предвид, че грешките, противозаконните действия, както и нарушаването на международното право и правото в областта на правата на човека, трябва да се разследват и преследват по съдебен ред;

Ч. като има предвид, че мерките за борба с тероризма трябва да зачитат правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и че всяка мярка, приета в тази област, има реципрочно отражение върху гражданските свободи;

Ш. като има предвид, че масовото наблюдение се превърна в ключова характеристика на политиките за борба с тероризма и като има предвид, че с цел предотвратяване на терористични актове се използва широкомащабно събиране на лични данни, технологии за откриване и разпознаване, наблюдение и проследяване, извличане на данни и изготвяне на профили, оценка на риска и анализ на поведението; като има предвид, че тези инструменти пораждат опасността от изместване на доказателствената тежест към гражданите; като има предвид, че ефективността и степента на успех на тези инструменти за предотвратяване на тероризъм, са съмнителни; също така като има предвид, че обменът на информация между агенциите е недостатъчен;

Щ. като има предвид, че публичните органи използват все по-често данни, събрани за търговски или частни цели; като има предвид, че частните дружества в много сектори са задължени да задържат и предоставят лични данни от своите бази данни с клиенти; като има предвид, че разходите, свързани със съхранението и извличането на данни (както инвестициите в инфраструктура, така и оперативните разходи), са значителни;

Ю. като има предвид, че е налице спешна необходимост от еднакво правно определение на концепцията за „изготвяне на профили“, въз основа на съответните стандарти за основните права и за защита на данните, за да се намали несигурността относно това кои дейности са забранени и кои не са;

Общи съображения

1.  приветства съобщението на Комисията и отново заявява, че то трябва да бъде свързано с бъдещата стратегия на ЕС за вътрешна сигурност; при все това изразява съжаление, че неговият обхват е твърде тесен и се ограничава до прилагането на договорените политически мерки, като не включва националните политики за борба с тероризма или националните мерки, които транспонират договорените политики на европейско или международно равнище, както и относно с факта, че не е извършено по-задълбочено проучване на евентуалните пропуски в законодателството или възможното застъпване или повтаряне на дейности и инструменти в борбата с тероризма, приети на равнище ЕС; подчертава важността на съгласуван на равнището на ЕС и на държавите-членки подход за инициативи, приети в областта на вътрешната сигурност, по-специално на тероризма и организираната престъпност;

2.  освен това изразява съжаление относно факта, че съобщението не обхваща в достатъчна степен и не разработва в по-големи подробности мерките, предприети от генералните дирекции, различни от ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“ (като например ГД „Енергетика и транспорт“, ГД „Предприятия и промишленост“ или ГД „Вътрешен пазар и услуги“) нито дава ясна идея за това как мерките си взаимодействат и къде съществуват припокривания или пропуски; счита, че всички гореспоменати равнища също трябва да бъдат взети под внимание, тъй като европейските, националните и международните мерки се допълват, като оценката на отделни мерки не предоставя пълна картина на въздействието на политиките за борба с тероризма в Европа;

3.   изразява съжаление, че беше пропусната възможността да се обясни начинът, по който определени инструменти на ЕС за борба с тероризма, като запазването на данни, РДП и споразумението SWIFT, могат да се включат в стратегията на ЕС за борба с тероризма;

4.  счита, че Хартата на основните права следва винаги да бъде ориентирът за политиките на ЕС в тази област и за държавите-членки при тяхното прилагане, както и в сътрудничеството с трети лица и трети държави;

5.  подчертава, че е необходимо за Европейския съюз неговите държави-членки и партньорски държави да поставят в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм принципите на правовата държава и зачитането на основните права; освен това подчертава, че целта на външните действия на Съюза за борба с международния тероризъм следва на първо място да бъде насочена към предотвратяването му, и подчертава необходимостта от насърчаване на диалога, толерантността и разбирателството между различните култури, цивилизации и религии;

6.  припомня, че политиките за борба с тероризма следва да отговарят на установените стандарти по отношение на необходимостта, ефективността, пропорционалността, гражданските свободи, принципите на правовата държава и демократичния контрол и отчетността, които Съюзът се е ангажирал да поддържа и развива, и че преценяването на това дали тези стандарти са изпълнени, трябва да бъде неделима част от оценката на всички усилия на ЕС в борбата с тероризма; счита, че тези политики трябва да се разработват в съответствие с разпоредбите на първичното право на ЕС и по-специално да отдават приоритетно значение на спазването на правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;

7.  отново потвърждава, че ограничителните мерки за отнемане, конфискация или замразяване на активи и средства, свързани с физически или юридически лица и организации, участващи или замесени в терористични актове, могат да бъдат полезни като инструмент за борба с тероризма, но те трябва да спазват изцяло разпоредбите на член 75 от ДФЕС и Хартата на основните права;

8.  счита, че предотвратяването, проследяването и преследването на терористичните дейности са политики от решаващо значение на равнище ЕС и трябва да бъдат част от един систематичен подход, основан не на нормативни предписания при извънредни ситуации, а на съгласувана, основана на необходимости стратегия, трябва да бъдат целенасочени и разумни от гледна точка на разходите и да избягват дублиране на мерки и изместване на функции на компетентните институции, агенции и органи;

9.  подчертава факта, че оценката на десетгодишните политики на ЕС за борба с тероризма следва да приключи с ясно определени политически цели;

10. счита, че тероризмът е постоянно еволюиращо явление, на което следва да се отговори чрез политика за борба с тероризма, която е способна да се справи с този факт;

11. счита за полезно решението да се задълбочат и развият четирите основни направления на стратегията за борба с тероризма – предотвратяване, защита, преследване и реагиране;

12. припомня, че в ЕС терористичната заплаха е многоизмерна, като от десетилетия до голяма степен произтича от сепаратистки настроения и организирани сепаратистки движения; също така подчертава, че ЕС трябва да постигне адекватния баланс между двата основни източника на терористично насилие − сепаратисткия тероризъм и религиозно мотивирания тероризъм, въз основа на дейности по оценка на заплахата и качествена информация и обмен на информация на равнище ЕС;

13.      счита, че предотвратяването, разследването и преследването на терористичните дейности следва да бъде основано на засилването на съдебното и полицейското сътрудничество на равнище ЕС, съчетано с пълен парламентарен контрол и пълно и своевременно завършване на пътната карта за набор от еднообразни процесуални гаранции от високо равнище;

14. счита, че обучението и повишаването на информираността сред съдебните и полицейските органи трябва да бъде приоритет, за да се повиши готовността в целия Европейски съюз в борбата срещу тероризма;

15. в този контекст изтъква важността на сътрудничеството на държавите-членки с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и с други агенции на ЕС, като например Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (CEPOL);

16. приканва Комисията да оцени изцяло набора от приети политики и мерки за борба с тероризма и да се съсредоточи върху бъдещите предизвикателства, включително реформата на Европол и Евроюст в контекста на новите възможности, предлагани от Договора от Лисабон, необходимостта от еднообразни стандарти за получаване на доказателства и провеждане на разследвания, пълно внедряване на екипи за съвместни разследвания, една по-силна рамка на ЕС за съдебно и полицейско обучение, подходящи политики за включване и интеграция;

17. счита, че мерките за борба с тероризма трябва да бъдат пропорционални на равнището на заплахата и че те трябва да бъдат коригирани в отговор както на повишаване, така и на понижаване на равнището на заплаха; отбелязва, че по отношение както на новите правителствени правомощия, така и по отношение на новите агенции, мерките за борба срещу тероризма трябва да бъдат изготвяни по такъв начин, че да могат да бъдат повишавани или понижавани в зависимост от ситуацията;

18. припомня, че радикализацията и набирането на хора представляват най-значителната и най-продължителна дългосрочна заплаха, както е подчертано в съобщението на Комисията и по този начин представлява оста, върху която ЕС трябва да фокусира своите стратегии за предотвратяване за борба с тероризма в самото начало на веригата; подчертава, че инвестициите в политики за борба с расизма и дискриминацията представляват важен инструмент за справяне със и предотвратяване на радикализацията и набирането на потенциални терористи;

19. припомня важния принос на много НПО и на гражданското общество, често съфинансирани от ЕС и неговите държави-членки, за социално-икономическо развитие, установяване на мир, изграждане на нации и демократизация, като всичко това е от съществено значение за борбата с радикализацията и набирането;

20. призовава за създаването на всеобхватна стратегия за взаимосвързаността между международната организирана престъпност, трафика на наркотици и тероризма; и насърчава извършването на непрестанен анализ на новите тенденции и специфични особености по отношение на диверсификацията, радикализацията и набирането на кадри, както и на ролята на международните неправителствени организации за финансирането на тероризма;

21. в този контекст призовава Комисията и държавите-членки да предотвратят нарастването на екстремизма;

22. обръща внимание на необходимостта да се разширят и развият съществуващите и новите стратегически партньорства, свързани с борбата с тероризма, с държави извън Европа, доколкото тези партньорства зачитат правата на човека; подчертава стратегическото сътрудничество между Съюза и САЩ и отбелязва необходимостта от сътрудничество с други партньори, като отново набляга на значението, което Съюзът отдава на защитата на личните данни на гражданите и техните човешки и граждански права;

23. подчертава, че борбата с тероризма е неделима част от отношенията на Съюза с трети държави; изисква увеличаване на финансирането на помощните мерки в областта на борбата с тероризма в следващия инструмент за стабилност, за да бъде предотвратена невъзможността на държавите за справяне с проблема; в този контекст изразява съгласие с обозначаването като приоритетни региони на Южна Азия, по-конкретно Пакистан и Афганистан, региона Сахел (Мавритания, Мали, Нигер), Сомалия и Йемен; приветства представянето на стратегията на Европейския съюз за сигурност и развитие в Сахел на 21 март 2011 г. и призовава Съвета да приеме стратегията, след консултации с Европейския парламент; приветства добавянето на клаузи за борба с тероризма в международните споразумения;

24. призовава Комисията, Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да приложат бързо въведените чрез Договора от Лисабон предвиждания на клаузата за солидарност;

25. настоява върху значението на определяне на еднакъв набор от стандарти за конкретна защита и подкрепа на жертвите на тероризъм, включително свидетели, включително в рамката на предложението за директива за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (COM(2011)0275);

Оценка от група от независими експерти и очертаване на насоки

26. подчертава, че правилната оценка на десетгодишните политики за борба с тероризма следва да се съсредоточи върху проучването дали предприетите мерки за предотвратяване и борба срещу тероризма в ЕС са основани върху доказателства (а не върху предположения), насочени към потребностите, последователни и като част от цялостна стратегия на ЕС за борба с тероризма, основана върху задълбочена и пълна оценка, която трябва да бъде извършена в съответствие с член 70 от ДФЕС, като Комисията докладва пред Съвместно парламентарно заседание на Европейския парламент и национални парламентарни комисии, отговарящи за надзора на дейностите по борба с тероризма, в срок от шест месеца след възлагане на изследването, като черпи информация от доклади, които трябва да бъдат изискват от съответните организации и агенции, като например Европол, Евроюст, Агенцията за основните права, Европейският надзорен орган по защита на данните, Съвета на Европа и Организацията на обединените нации;

27. застъпва се за цялостен и всеобхватен подход към политиката за борба срещу тероризма чрез привеждане на Европейската стратегия за сигурност в съответствие със Стратегията за вътрешна сигурност и засилване на съществуващите механизми за координация между структурите на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, агенциите и Европейската служба за външна дейност; подчертава, че доброто разузнаване е от решаващо значение за борбата с тероризма и че ЕС е в изключително добра позиция, за да улесни обмена на разузнавателна информация между държавите-членки, но че той трябва да подлежи на същите норми за отчетност като тези, приложими в държавите-членки; следователно изтъква, че агентурното разузнаване, в по-голяма степен от всички налични технически средства, продължава да бъде абсолютно необходимо за справянето с терористичните мрежи и навременното предотвратяване на нападения;

28. подчертава, че всяка оценка следва:

а)  да предостави ясен входящ и изходящ анализ на терористичната заплаха, основан върху определение, съгласувано на равнище ЕС, както и на рамката на политиките за борба с тероризма в Европа през изминалото десетилетие с цел справяне с тази заплаха и да установи ясно резултатите от политиките от гледна точка на ефективността, предотвратяването, съдебното преследване и засилената сигурност в Европа;

б)  да установи фактите и данните, включително разпределените средства от бюджета, свързани с терористичната дейност (успешни, неуспешни и предотвратени нападения) и с противодействия на терористичната дейност (арести и присъди), доколкото Комисията разполага с тези данни и по възможно най-подробен начин; подчертава, че тези данни трябва бъдат проверими и да подлежат на кръстосана проверка;

в)  да включва пълен преглед на акумулираното въздействие на мерките за борба с тероризма върху гражданските свободи и основните права, включително политиките на държавите-членки, мерките от страна на трети държави с пряко въздействие в ЕС и всички мерки, предприети в тази област в рамките на политиката на съседство, които са количествено изразени най-малкото от гледна точка на статистиката за дискриминацията и нарушенията на гражданските свободи, установени в съответната практика на ЕСПЧ, Съда на Европейския съюз и националните съдилища;

Г)  да разгледа дали настоящите инструменти за оценка на въздействието върху неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи са адекватни и основани върху международни практики за сравнително оценяване, прилагани от демократичните държави, като отчита междуинституционалните споразумения и допълнителни дейности за по-добро законотворчество;

д)  да проучи колко ефективни и пропорционални са правомощията, предоставени на агенциите и службите на ЕС в областта на борбата срещу тероризма;

е) да установи как могат да бъдат подобрени мерките за борба с тероризма в случаи, където има пропуски в сигурността, които могат да бъдат обект на злоупотреба с цел извършване на терористични актове;

29. призовава Комисията да набележи кои мерки имат цели, различни от борбата с тероризма или къде са добавени допълнителни цели към първоначалната цел за борба с тероризма (изместване на мисията и изместване на функциите) като например правоприлагане, имиграционни политики, обществено здравеопазване или обществен ред;

30. призовава Комисията да състави пълна и подробна карта на всички политики за борба с тероризма в Европа, като постави особен акцент върху законодателството на ЕС и начина на транспонирането и прилагането му на равнище ЕС; същевременно призовава държавите-членки да извършат цялостна оценка на своите политики за борба с тероризма, като поставят особен акцент върху взаимодействието с политики, припокривания и пропуски на ЕС, за да си сътрудничат по-добре при оценяването на политиките на ЕС – включително като предоставят таблици за взаимовръзка, които посочват кои разпоредби в законите и подзаконовите актове на държавите-членки транспонират разпоредби на актове на ЕС и като дават своя принос в установените срокове, какъвто е случаят с Директивата за запазване на данни;

31. призовава Комисията да изготви най-късно до март 2012 г. пълен и подробен доклад относно всички фондове на ЕС, използвани за целите на борбата с тероризма, пряко или косвено, както и анализ на развитието на съответните редове от бюджета на ЕС от 2001 г. насам, посочващ също и ресурсите, разпределени за тази сфера от трети държави, и съдържащ най-малко следните точки:

- разходи, изрично обозначени като мерки за борба с тероризма,

- разходи за политики, които включват противодействия на терористична дейност,

- разходи за персонал и агенции на ЕС, извършващи дейности, свързани с борбата с тероризма,

- разходи за ИТ системи и бази данни, свързани с борбата с тероризма,

- разходи за научни проекти, (съ)финансирани от Европейския съюз, в областта на борбата с тероризма или свързани области,

- разходи за защита на основните права и защита на данните в контекста на борбата с тероризма,

- разходи за укрепване на демокрацията и принципите на правовата държава,

- анализ на развитието на горните редове от бюджета на ЕС от 2001 г. насам;

32. призовава Комисията да установи дали мерките за борба с тероризма са приложени правилно и редовно да докладва своите изводи на Парламента и Съвета;

33. призовава Комисията да извърши проучване относно разходите за политики за борба с тероризма, поети от частния сектор, както и преглед на секторите, извличащи полза от политиките за борба с тероризма;

Демократичен контрол и отчетност

34. призовава Комисията да проведе проучване с цел да се установи дали политиките за борба с тероризма са подложени на ефективен демократичен контрол, включвайки поне следните въпроси:

а)  по отношение на всяка мярка трябва да се определи дали националните парламенти, или Европейският парламент имат пълни права и средства за упражняване на контрол, като достъп до информация, достатъчно време за провеждане на щателна процедура, както и права за внасяне на изменения в предложенията; оценката трябва да включва общ преглед на правното основание, използвано за всяка една мярка в областта на тази политика;

б)  всички съществуващи мерки трябва да се подложат на ретроспективна проверка на пропорционалността(12);

в)  да се представи общ преглед на класифицирането на документите, както и на тенденциите в употребата на класифицирането, броя и тенденциите при дадения или отказания достъп до документи, свързани с политиките за борба с тероризма; справката с предоставените на разположение на Парламента документи трябва също да се извършва в обезопасено помещение;

г)  общ преглед на инструментите за демократичен контрол на трансграничното сътрудничество на разузнавателните служби, и по-конкретно на Ситуационния център (SitCen), Капацитета за оперативно дежурство, Кризисния център, Координационния център на Съвета и Комитета за вътрешна сигурност (COSI);

д)  общ преглед на приетите от трети държави мерки с извънтериториален ефект в ЕС;

е)  общ преглед на мерките, договорени в рамките на международни правителствени и неправителствени органи (ООН, Международната организация за гражданско въздухоплаване, Международната асоциация за въздушен транспорт), както и на съществуващите инструменти за демократичен контрол;

ж) общ преглед на незаконодателните дейности на ЕС (финансирани от ЕС), като научноизследователските програми, както и на това, как те са подложени на демократичен контрол.

35. призовава също така, при прилагане на мерките за борба с тероризма да се отчита принципът на пропорционалност и да се спазват основните права на гражданите, като се има предвид, че всички мерки от такъв характер трябва да са съобразени със закона и принципите на правовата държава;

36. призовава Комисията, държавите-членки и компетентните правни органи да разследват всяко противозаконно действие или нарушение на правата на човека, международното право и правния ред, когато има доказателства или подозрения за такова действие или нарушение, и призовава държавите-членки да осигурят отстраняването им;

37. счита, че ЕС и неговите държави-членки трябва да разяснят подробно своята роля в програмата на ЦРУ за предаване на задържани лица и „черни обекти“, в съответствие с препоръките на Европейския парламент и на Съвета на Европа в контекста на нови оповестени доказателства, при строго придържане към фактите, а не към предразсъдъци или политически интереси;

38. подчертава, че ЕС трябва да помогне на САЩ при намирането на подходящи решения по въпроса за затварянето на Гуантанамо и осигуряването на справедлив процес за неговите обитатели;

39. в този контекст, настоятелно призовава Съвета и Комисията, когато преразглеждат мерките за съставяне на черни списъци и за замразяване на активи, да отделят особено внимание на позицията на НПО и гражданското общество, така че да гарантират, че НПО не са вписани „поради свързаност“ и че те не са ненужно възпрепятствани в работата им с техните партньорски организации;

40. изразява твърдо неодобрение към призива на Съвета (План за действие от 17.1.2011 г.) към Комисията, Съвета и държавите-членки да внесат жалби срещу решението на Първоинстанционния съд по най-скорошното дело Kadi срещу Комисията;призовава, вместо това, всички участници да пристъпят към цялостно преразглеждане на режима на санкции и да гарантират, че той е изцяло съобразен с международните стандарти за правата на човека и принципите на правовата държава, в съответствие с цялата съответна съдебна практика(13); счита, че лицата, към които са насочени санкции, следва да получат информацията, която обосновава обвиняването им, и да имат право на ефективни средства за правна защита;

41. призовава Комисията и Съвета да разследват събирането на лични данни – ако е имало такова събиране – за целите на правоприлагането без подходящо правно основание или чрез прилагане на нередовни или дори незаконни процедури;

Мониторинг и изготвяне на профили

42. настоятелно призовава Комисията да извърши задължителна проверка на пропорционалността и пълна оценка на въздействието по отношение на всяко едно предложение, включващо широкомащабно събиране на лични данни, технологии за откриване и разпознаване, наблюдение и проследяване, извличане на данни и изготвяне на профили, оценка на риска и анализ на поведението, или други подобни техники;

43. подчертава необходимостта от подобряване на използването на данните: събирането на данни следва да бъде разрешавано само след като изрично са били показани принципът на необходимост и несъществуването на евентуално припокриване с други съществуващи мерки и несъществуването на евентуални по-малко обременителни мерки и само въз основа на строго ограничаване на целите, свеждане до минимум на данните и когато споделянето и обработката на данни са драстично подобрени;

44. призовава Европейския надзорен орган по защита на данните и Агенцията на Европейския съюз за основните права да докладват за равнището на защита на основните права и личните данни в областта на политиката на ЕС за борба с тероризма;

45. настоятелно призовава Комисията и Съвета да изяснят напълно разделението на работата между координатора за борба с тероризма и върховния представител;

46. призовава координатора за борба с тероризма да изготви доклад относно използването на агентурно разузнаване и неговото сътрудничество с чуждестранни разузнавателни служби в европейските политики за борба с тероризма;

47. призовава Комисията да представи предложения за засилване на защитата на гражданските свободи, за увеличаване на прозрачността и демократичния контрол в контекста на политиките за борба с тероризма, като например подобряването на достъпа до документи чрез създаването на „Законодателен акт на ЕС за свобода на информацията“, както и посредством укрепването на Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейския надзорен орган по защита на данните и Работната група по член 29;

48. призовава Комисията да предложи изменения в Рамкова директива 2002/475/ПВР на Съвета за борба с тероризма, изменена за последен път през 2008 г., за да повиши стандарта на защита на правата на човека и основните свободи, наред с другото като актуализира определението за терористични престъпление, и да го свърже по-добре със съществуващите на равнище ЕС инструменти в областта на правата на човека, по-специално Хартата на основните права;

49. призовава Комисията да включи еднакво правно определение на концепцията за „изготвяне на профили“;

50. призовава Комисията да внесе предложение за законодателна рамка за защита на данните, която да включва и общата политика в областта на външните отношения и сигурността въз основа на член 16 от ДФЕС, без с това да се засягат специалните правила, заложени в член 39 от ДЕС;

°

° °

51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

(1)

 Сигурна Европа в един по-добър свят – Европейска стратегия за сигурност, одобрена от Европейския съвет, проведен в Брюксел на 12 декември 2003 г., и изготвена в рамките на отговорностите на върховния представител на ЕС Javier Solana.

(2)

 Доклад за прилагането на Европейската стратегия за сигурност – предоставяне на сигурност в променящ се свят, S 407/08.

(3)

ОВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3.

(4)

ОВ L 330, 9.12.2008 г., стр. 21.

(5)

Документ на Съвета 14469/4/05.

(6)

Документ на Съвета 14781/1/05. Стратегията беше преразгледана през ноември 2008 г. Документ на Съвета 15175/08.

(7)

ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.

(8)

ОВ C 56, 22.2.2011 г., стр. 2.

(9)

SOC 388 − ЕИСК 800/2011.

(10)

ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 70.

(11)

ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 93.

(12)

Европейски съд по правата на човека, S. и Marper / Обединеното кралство, 8 декември 2008 г., §95, 101-103, 125.

(13)

            Вж., наред с другото, Yassin Abdullah Kadi и Al Barakaat International Foundation срещу Съвета и Комисията, съединени дела C-402/05 P и C-415/05 P.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (27.5.2011)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства

(2010/2311(INI))

Докладчик по становище: Ágnes Hankiss

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че тероризмът, както е заявено в Европейската стратегия за сигурност(1) и в доклада за нейното прилагане(2), продължава да представлява основна заплаха за международната стабилност и европейските общества, която изисква координиран в световен мащаб отговор, който изцяло да зачита правата на човека и основните свободи; подчертава, че борбата с тероризма изисква всеобхватен подход, основан на разузнаване, полицейски, съдебни, политически и в някои ограничени случаи военни средства; изтъква, че съгласно клаузата за солидарност, определена в член 222 от ДФЕС, може да бъде взето решение за операция в рамките на ОПСО, за да се окаже помощ на държава-членка по искане на политическите й органи в случай на терористично нападение; подчертава необходимостта от подготвеност и приветства продължаващото осъвременяване на военната база данни и приноса на Европейската агенция за отбрана в борбата с тероризма;

2.  подчертава, че е необходимо за Европейския съюз неговите държави-членки и партньорски държави да поставят в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм правовата държава и зачитането на основните права; освен това подчертава, че целта на външните действия на Съюза за борба с международния тероризъм следва на първо място да бъде насочена към предотвратяване, и подчертава необходимостта от насърчаване на диалога, толерантността и разбирателството между различните култури, цивилизации и религии;

3.  изтъква, че все още съществуват институционални пречки за ефективна политика на ЕС за борба с тероризма, а именно множество включени комисии, агенции и бюрокрация; подчертава, че координаторът на ЕС за борба с тероризма има съществена роля за осигуряване на изпълнението и оценката на стратегията на ЕС за борба с тероризма, за координирането на работата в областта на борбата с тероризма в рамките на ЕС и за спомагане на по-добрата комуникация между ЕС и трети държави. го призовава да продължава да информира Парламента редовно по тези въпроси;

4.  насърчава цялостен и всестранен подход към политиката за борба с тероризма, като предлага хармонизацията на Европейската стратегия за сигурност и Стратегията за вътрешна сигурност(3) и засилването на съществуващите механизми за координация между структурите на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, агенциите и Европейската служба за външна дейност и възползване от новите възможности на Ситуационния център (SitCen) с цел да се предостави своевременна информация и стратегически анализи и по този начин да се постигне по-добра координация на инструментите на вътрешната и външната политика; насърчава координатора за борбата с тероризма да продължи да полага усилия в тази област;

5.  призовава държавите-членки на ЕС да гарантират, че нито един терористичен акт не води началото си от рамките на собствените им граници и следователно да предоставят достатъчно ресурси за борба с вътрешния радикализъм и тероризъм; призовава за по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО в политиката за борба с тероризма и предлага ЗП/ВП и координаторът за борба с тероризма да участват активно в разискванията с НАТО относно борбата с тероризма; приветства неофициалните групи от държави-членки като Залцбургския форум, Прибалтийската работна група и Г6, които се обединяват, за да координират сигурността и провеждането на антитерористични учения; застъпва се за разширяването на тези усилия, за да се включат повече държави-членки, и препоръчва съвместно обучение между органите за сигурност и полицейските сили на държавите-членки;

6.  обръща внимание на необходимостта да се разширят и развият съществуващите и новите стратегически партньорства, свързани с борбата с тероризма, с държави извън Европа, доколкото тези партньорства зачитат правата на човека; подчертава стратегическото сътрудничество между Съюза и САЩ и отбелязва необходимостта от сътрудничество с други партньори, като отново набляга на значението, което Съюзът отдава на защитата на личните данни на гражданите и техните човешки и граждански права; отбелязва двустранните инициативи и споразумения, като декларацията от 2010 г. между ЕС-САЩ и държавите-членки относно борбата с тероризма, споразумението относно програмата за борба с финансирането на терористична дейност (т. нар. споразумение SWIFT), декларацията от Толедо относно авиационната сигурност, както и Съвместната декларация на ЕС и Индия относно международния тероризъм, като положителни примери, които трябва да бъдат следвани в отношенията на Съюза с други трети държави;

7.  подчертава, че доброто разузнаване е от решаващо значение за борбата с тероризма и че ЕС е в изключително добра позиция, за да улесни обмена на разузнавателна информация между държавите-членки; следователно изтъква, че агентурното разузнаване, в допълнение към всички налични технически средства, продължава да бъде абсолютно необходимо за справянето с терористичните мрежи и навременното предотвратяване на нападения; приветства работата на Ситуационния център (SitCen) в предоставянето на стратегически анализ и насърчава по-допълнителен обмен на разузнавателна информация на равнището на ЕС между държавите-членки и ключови трети държави; насърчава по-близко сътрудничество на Европол и Евроюст с правоприлагащи органи извън ЕС, с цел да се осигури ранно предупреждение;

8.  подчертава, че борбата с тероризма е неделима част от отношенията на Съюза с трети държави; изисква увеличаване на финансирането на помощните мерки в областта на борбата с тероризма в следващия инструмент за стабилност, за да бъде предотвратена невъзможността на държавите за справяне с проблема; в този контекст изразява съгласие с обозначаването като приоритетни региони на Южна Азия, по-конкретно Пакистан и Афганистан, региона Сахел (Мавритания, Мали, Нигер), Сомалия и Йемен; приветства представянето на стратегията на Европейския съюз за сигурност и развитие в Сахел на 21 март 2011 г. и призовава Съвета да приеме стратегията, след консултации с Европейския парламент; приветства добавянето на клаузи за борба с тероризма в международните споразумения;

9.  подчертава значението на сътрудничеството в областта на борбата с тероризма между Съюза и други международни организации, по-специално ООН, което се основава на общи ценности и цели, и призовава за всеобщо ратифициране и пълно прилагане на всички конвенции и протоколи на ООН, свързани с тероризма; призовава за по-тесни работни взаимоотношения с органите на ООН и регионалните организации, така че всички държави-членки на ООН да могат да изпълняват изцяло задълженията си за борба с тероризма; застъпва се за приемането на Всеобхватна конвенция на ООН относно тероризма и засилено сътрудничество със Съвета на Европа и ОССЕ в борбата с тероризма; подчертава постижението на Съюза за насърчаване на Глобалната стратегия за борба с тероризма на равнище ООН и изисква внимателно разглеждане на процедурата в Съвета за сигурност на ООН за включване или изваждане от списъка на терористични организации и отделни лица; във връзка с това приветства приемането на Резолюция № 1904 на Съвета за сигурност на ООН (2009 г.), в която се предвижда периодичен преглед на списъка и се създава служба на омбудсмана, която да подпомага Комитета по санкциите при изваждането на отделни лица от списъка;

10. призовава за създаването на всеобхватна стратегия за взаимосвързаността между международната организирана престъпност, трафика на наркотици и тероризма; насърчава извършването на непрекъснат анализ на новите тенденции и специфични особености по отношение на диверсификацията, радикализацията и набирането на кадри, както и на ролята на международните неправителствени организации за финансирането на тероризма.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

7

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Dominique Baudis, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Heidi Hautala, Anna Ibrisagic, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Андрей Ковачев, Paweł Robert Kowal, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Barry Madlener, Mario Mauro, Kyriakos Mavronikolas, Willy Meyer, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Ria Oomen-Ruijten, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Marek Siwiec, Hannes Swoboda, Charles Tannock, Inese Vaidere, Geoffrey Van Orden, Кристиан Вигенин, Graham Watson, Boris Zala

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Reinhard Bütikofer, Tanja Fajon, Kinga Gál, Elisabeth Jeggle, Baroness Sarah Ludford, Norbert Neuser, Doris Pack, Vittorio Prodi, Dominique Vlasto, Luis Yáñez-Barnuevo García

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Joachim Zeller

(1)

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/78367.pdf

(2)

http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/reports/104630.pdf

(3)

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/10/st05/st05842-re02.en10.pdf


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (13.4.2011)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства

(2010/2311(INI))

Докладчик по становище: Luis de Grandes Pascual

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията и потвърждава, че то трябва да бъде свързано с бъдещата стратегия на ЕС за вътрешна сигурност;

2.   изразява съжаление, че беше пропусната възможността да се обясни начинът, по който определени инструменти на ЕС за борба с тероризма, като запазването на данни, РДП и бързото постигане на споразумение могат да се включат в стратегията на ЕС за борба срещу тероризма;

3.  счита за полезно решението да се задълбочат и развият четирите основни направления на стратегията за борба с тероризма – предотвратяване, защита, преследване и реагиране;

4.  предупреждава, че е погрешно да се поставя етикет „ислямистки тероризъм“ на действия, които би следвало да бъдат описани по-скоро като „радикален джихадистки тероризъм“; счита, че обобщения, които дискредитират легитимни религиозни вярвания като цяло не е нито справедливо, нито правилно;

Предотвратяване

5.  осъзнава, че всички мерки, които водят до наказателно преследване, могат да представляват същевременно превантивни мерки, и поради това изразява загриженост във връзка със забавянето на изпълнението на Рамково решение 2002/475/ПВР и призовава Комисията да направи оценка на изпълнението на Рамково решение 2008/919/ПВР; като отчита, че демократичните общества не допускат причина, която да оправдава терористични актове, счита, че превантивните мерки не следва да включват принципно заклеймяване и че е необходимо да се потърси сътрудничество и диалог с гражданското общество с цел постигане на социална интеграция в държавите-членки на ЕС и да се реализират проекти с трети държави;

6.   приветства факта, че много държави-членки допълниха наказателните си кодекси със специални членове, които предвиждат наказания за терористични актове и по-сериозни санкции за свързани с тероризма дейности; призовава държавите-членки да предприемат необходимите стъпки за криминализирането на терористични групи и техните дейности, като едно от средствата за постигането на тази цел е обмяната на информация в съответствие с Рамково решение на Съвета 2002/475/ПВР;

7.   призовава Комисията и Съвета да насърчат налагането на позитивни и негативни задължения на националните, регионалните и местните правителства, в случай че те не сътрудничат ефикасно на усилията за борба с тероризма; призовава Комисията да установи дали мерките за борба с тероризма са приложени правилно и редовно да докладва своите изводи на Парламента и Съвета;

Защита

8.  счита, че тероризмът е постоянно еволюиращо явление, на което следва да се отговори чрез политика за борба с тероризма, която е способна да се справи с този факт; във връзка с това приветства приетите неотдавна мерки в областта на авиационната безопасност по отношение на проверка на товарите; призовава Комисията да гарантира, че обработването на данните за имената на пътниците, както в рамките на ЕС, така и от трети държави, е съобразено със законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни и че въвеждането на скенери за проверка на хора зачита индивидуалните права и по никакъв начин не уврежда здравето;

9.   счита също, че трябва неизменно да се постига възможно най-добър баланс между задължението на публичните органи да защитават своите граждани от вреди и да гарантират тяхната сигурност на равнище ЕС и в държавите-членки, от една страна, и необходимостта да се гарантира спазването на техните индивидуални права, от друга страна;

Преследване

10. припомня важната роля на Парламента за предотвратяването и борбата с тероризма и свързаните с него дейности, като финансирането на тероризма; би приветствал въвеждането на административни мерки по отношение на замразяването на активи с цел предотвратяване и борба с тероризма и свързаните с него дейности; призовава Комисията да изясни ролята на някои инструменти за борба с тероризма (запазване на данни, РДП, споразумението ППФТ между ЕС и САЩ);

11. призовава също така, при прилагане на мерките за борба с тероризма да се отчита принципът на пропорционалност и да се спазват основните права на гражданите, като се има предвид, че всички мерки от такъв характер трябва да са съобразени със закона и принципите на правовата държава;

Реагиране

12. приветства включването на жертвите на тероризма в предстоящото законодателно предложение на Комисията за предоставяне на всеобхватен инструмент за защита на жертвите; във връзка с това подкрепя петицията от името на Международните асоциации на жертвите на тероризма; настоятелно призовава държавите-членки да приемат законите, необходими за предоставянето на достойна и подходяща защита, закрила и подкрепа на жертвите, както и социално признаване на статуса им на жертви на тероризма.

13. призовава, по силата на принципа на субсидиарност, националните парламенти да играят активна роля в областта на пространството на свобода, сигурност и справедливост, най-вече за целите на оценката и прилагането на политиките на Съюза, както се предвижда в член 70 от ДФЕС; счита, че те следва да участват и в политическия мониторинг на Европол и оценката на дейностите на Евроюст в съответствие с член 12, буква в от ДФЕС;

14. призовава Комисията, Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да приложат бързо въведените чрез Договора от Лисабон предвиждания на клаузата за солидарност;

15. призовава за по-внимателна оценка на вече предприетите мерки за борба с тероризма, която да обхваща също основните права и бюджетни аспекти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.4.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sebastian Valentin Bodu, Christian Engström, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Klaus-Heiner Lehne, Antonio López-Istúriz White, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Alexandra Thein, Diana Wallis, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Piotr Borys, Sergio Gaetano Cofferati, Luis de Grandes Pascual, Sajjad Karim, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, Arlene McCarthy, Angelika Niebler

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Claudio Morganti


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

24

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Sonia Alfano, Alexander Alvaro, Gerard Batten, Vilija Blinkevičiūtė, Mario Borghezio, Rita Borsellino, Emine Bozkurt, Simon Busuttil, Philip Claeys, Carlos Coelho, Rosario Crocetta, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Hélène Flautre, Kinga Göncz, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Ágnes Hankiss, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Baroness Sarah Ludford, Monica Luisa Macovei, Véronique Mathieu, Nuno Melo, Jan Mulder, Antigoni Papadopoulou, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Rui Tavares, Wim van de Camp, Daniël van der Stoep, Renate Weber, Tatjana Ždanoka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edit Bauer, Anna Maria Corazza Bildt, Luis de Grandes Pascual, Ioan Enciu, Monika Hohlmeier, Jean Lambert, Antonio Masip Hidalgo, Мария Неделчева, Hubert Pirker, Michèle Striffler, Kyriacos Triantaphyllides, Cecilia Wikström

Правна информация - Политика за поверителност