ДОКЛАД относно ефективна стратегия за суровините в Европа

25.7.2011 - (2011/2056(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Reinhard Bütikofer
Докладчик по становище (*): Judith A. Merkies, комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността


Процедура : 2011/2056(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0288/2011
Внесени текстове :
A7-0288/2011
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ефективна стратегия за суровините в Европа

(2011/2056(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 2 февруари 2011 г., озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините“ (COM(2011)0025),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините – посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699),

–   като взе предвид доклада относно „Суровините от изключителна важност за ЕС“, изготвен от подгрупата към групата по доставките на суровини в Генерална дирекция „Предприятия и промишленост“[1],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112/4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията — извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 ноември 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ – съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2011 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“ [4],

–   като взе предвид документа с насоки относно „Добива на неенергийни полезни изкопаеми и изискванията по Натура 2000“ на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия[5],

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението на Комисията от 4 ноември 2008 г., озаглавено „Инициатива за суровините – посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (COM(2008)0699) (SEC(2008)2741),

–   като взе предвид годишния доклад за 2009 г., озаглавен „Политиката по отношение на суровините“, на Генерална дирекция „Търговия“ на Европейската комисия[6],

–   като взе предвид проучването относно „Връзките между околната среда и конкурентоспособността“ на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия[7],

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 10 ноември 2010 г., озаглавена „Политиката на ЕС за развитие в подкрепа на приобщаващия растеж и устойчивото развитие – повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие“ (COM(2010)0629 окончателен),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 ноември 2010 г. относно консолидирането на отношенията между ЕС и Африка (COM(2010)0634),

–   като взе предвид предстоящото съобщение на Комисията относно търговията и развитието,

   като взе предвид Съобщението на Комисията от 15 септември 2009 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие – установяване на рамка на политиката за единен подход в целия Съюз“ (COM(2009)0458),

   като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс“(ОПР+)[8]

   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно включване на клаузи за корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[9],

   като взе предвид Заключенията на Съвета от 10 март 2011 г. относно посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините,

   като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договор от Лисабон), който отново потвърждава, че ЕС следва да вземе предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

–   като взе предвид протичащите в момента преговори в рамките на кръга от Доха,

–   като взе предвид Съвместната стратегия Африка–ЕС от 2007 г. и Декларацията от Триполи от Третата среща на най-високо равнище Африка–ЕС, проведена на 29/30 ноември 2010 г.,

–   като взе предвид течащото в момента дело в рамките на СТО във връзка с девет суровини, заведено от ЕС, САЩ и Мексико срещу Китай,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0288/2011),

A. като има предвид, че при повишаването на екологосъобразността ЕС се нуждае от устойчива промишлена основа, която зависи до голяма степен от достатъчните доставки на суровини, за да се осъществи преходът към нисковъглеродна икономика и да се запази конкурентоспособността,

Б.  като има предвид, че сложността на административните процедури и липсата на съгласуваност между администрациите може да води до няколкогодишно забавяне на процедурата по получаване на разрешение за експлоатация на ресурсите в минната промишленост; като има предвид, че тези срокове са прекалено дълги, увеличават разходите за инвестиции и елиминират от пазара малките и средните предприятия,

В.  като има предвид, че световното търсене на суровини се увеличава устойчиво, особено по отношение на т.нар. „технологични метали“,

Г.  като има предвид, че държавите-членки на ЕС, Австралия и САЩ имат потенциала сами да развиват добива си на суровини от изключителна важност, на неблагородни и редкоземни метали,

Д. като има предвид, че постиженията в областта на новите технологии ще продължат да повишават търсенето на суровини, които са от изключително значение за развитието на тези сектори,

Е.  като има предвид, че международните доставки са отчасти ограничени от квоти за износ, а цените достигат рекордно високи нива;

Ж. като има предвид, че в производствения сектор дялът на материалните разходи като част от общите производствени разходи е значително по-висок от този на разходите за персонал и поне в средносрочен план не се очаква промяна на тенденцията към нарастване на първите в нито един от секторите,

З.  като има предвид, че пазарите имат полза от справедливи и равностойни условия за всички,

И. като има предвид, че засилената конкуренция за суровини може да влоши международните отношения и да доведе до конфликти, свързани с ресурсите,

Й. като има предвид, че тези предизвикателства могат да бъдат възможност за създаване на нови новаторски партньорства за взаимноизгодно сътрудничество между ЕС и трети страни,

К. като има предвид, че в много от развиващите се страни експлоатацията на природни ресурси не е насочена към благото на населението поради съществуването на недемократични режими, измами, корупция или въоръжени конфликти,

Л. като има предвид, че предложените от Комисията действия за подобряване на ефективното използване на ресурсите и рециклирането се свеждат предимно до оценки на възможните действия, вместо на конкретни мерки, които да бъдат предприети, и следователно са недостатъчни за постигане на посочените цели,

M. като има предвид, че Комисията заявява, че по-доброто прилагане и изпълнение на съществуващото законодателство в областта на отпадъците е изключително важно за насърчаването на по-ефективна по отношение на използването на ресурсите Европа,

Н. като има предвид, че увеличаването на рециклирането на ценни материали, особено редкоземни метали, изисква интензивно разрушаване,

О. като има предвид, че за да бъде рентабилно, рециклирането следва да се осъществява с помощта на надеждна и ефективна технология за класифициране и разделяне, тъй като стойността на рециклираните материали зависи от чистотата на съставните им части,

П. като има предвид, че увеличената ефикасност и рециклирането съдействат за устойчивостта, конкурентоспособността и сигурността на доставките,

Р.  като има предвид, че през последните десетилетия производителността на труда се е развила много по-бързо, отколкото производителността на ресурсите, като приблизителните данни сочат, че разходите за труд представляват по-малко от 20% от продукта, а разходите за ресурси представляват 40%; като има предвид, че това означава, че е необходимо да се предприемат незабавни действия за подобряване на ефективното използване на ресурсите,

С. като има предвид, че е от решаващо значение предприемането на навременни и решителни стъпки при прилагането на ефикасна стратегия и постигането на резултати по отношение на Европейската инициатива за суровините;

Стратегия за суровините

1.  счита, че по отношение на суровините Европа е изправена както пред предизвикателства, така и пред чудесни възможности; подчертава, че с нарастващото търсене на суровини в световен мащаб ЕС сега има своя шанс да се възползва от по-интензивните и ефективни доставки, като същевременно се удовлетворят потребностите на промишлеността и сектора на суровините; подчертава, че наличността на справедлив достъп до суровините и на предсказуеми цени за тях е от жизненоважно значение за потенциала за развитие, конкурентоспособността и съхранението на европейската промишленост; същевременно ограниченията върху достъпа и доставките, особено за суровините от изключителна важност, като например редкоземните метали, а също и нестабилността на цените, могат да възпрепятстват конкурентоспособността, екологичната ефективност и новаторските перспективи на промишлеността на ЕС, особено МСП; приветства факта, че през 2008 г. в своята Инициатива за суровините Комисията обърна пряко внимание на въпроса за суровините, и призовава Комисията и държавите-членки да пристъпят към бързото й прилагане; счита, че политиката и дипломацията в областта на ресурсите са от изключително значение за ЕС не само по отношение на промишлената политика и международната търговия, но и като въпрос, засягащ различни области от вътрешната политика, а също и от външната политика и политиката в областта на сигурността; призовава Комисията да обърне на този въпрос също толкова внимание, колкото на енергийния въпрос; счита, че това е задача и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

2.  счита, че отговорността за воденето на последователна и ефективна дипломация на ЕС трябва да се поеме от ЕСВД и съответните служби на Комисията, и особено ГД „Търговия“ по отношение на свързаните с търговията въпроси, в тясно сътрудничество със Съвета и Парламента; счита също така, че стратегическото значение на суровините следва да бъде отразено в организацията на ЕСВД и при назначаването на персонала на съответните делегации на ЕС; подчертава значението на координирането на външната политика на ЕС и на държавите-членки в областта на суровините;

3.  призовава Комисията да се съсредоточи в достатъчна степен върху стоковите пазари и инициативата за суровините поотделно, тъй като тези две области се различават по своето естество и изискват специфични мерки за преодоляване на различните им проблеми; подчертава факта, че финансовите и стоковите пазари днес са много по-обвързани от всякога и че нестабилността на цените на стоките се влошава поради спекулации;   посочва, че правилното функциониране на пазара на суровини ще осигури необходимите стимули за предприятията за по-ефективно използване на ресурсите, за тяхното заместване, рециклиране и допълнително инвестиране в научноизследователска и развойна дейност за създаване на заместители;   призовава Комисията да продължи преразглеждането на Директивата относно пазарите на финансовите инструменти, за да осигури по-прозрачна търговия; подчертава, че трите стълба на инициативата за суровините се допълват взаимно за разрешаването на въпросите, свързани със суровините, и осигуряването на доставките за ЕС; призовава Комисията да изпълнява стратегията за суровините по балансиран и последователен начин, особено що се отнася до други важни европейски политики, особено промишлеността, изследователската дейност, околната среда, транспорта и „Европа 2020“; в този контекст отбелязва по-конкретно важната роля, която е отредена на силната иновационна и промишлена политика;

4.  приветства работата на Комисията за идентифициране на суровините от изключителна важност, които са в своята цялост „технологични метали“ и трябва да бъдат вземани предвид при последващи мерки; приканва Комисията:

- редовно да осъвременява списъка на суровините от изключителна важност и да наблюдава неограничените, но важни в стратегическо отношение суровини с оглед обръщане на тенденциите към инфлация, които предизвикват концентрации в собствеността на доставчиците;

- да създаде „радар за риска за суровините от изключителна важност“ за анализиране на отрицателните последици от потенциалния недостиг на суровини от изключителна важност, особено на редкоземните метали, по отношение на отраслите на възобновяемата енергия, високите технологии, отбраната и дори автомобилостроенето;

- да анализира веригите на доставките, в зависимост от суровините от изключителна важност, капацитета за пречистване, също водещ до полузавършени продукти, и взаимодействието между суровините от изключителна важност и сродните им неблагородни метали;

припомня, че в суровините, и по-конкретно в тези от изключителна важност, критичността на различните елементи варира, както и тяхната наличност, употреба, необходимост от преработка и, следователно, ценообразуване на различните етапи от веригата на доставка, което следва да се вземе предвид при анализа; обръща внимание на разнообразието от логистични модели за потоците от суровини в общия пазар;

5.  отбелязва, че не всички пазари на суровини функционират по един и същ начин, и по-конкретно, че пазарите на суровини в селскостопанския сектор са под въздействието на важни сезонни и климатични фактори и следователно изискват особено внимание;

6.  следователно призовава Комисията да изготви проучване относно вноса в Европа на суровини, които, въпреки че не са посочени като изключително важни (например литий, хафний и никел), са от стратегическо значение за задоволяването на промишлените потребности на Европа и производството на потребителски стоки с висока добавена стойност; проучването следва да оцени също така зависимостта на промишлените ни сектори и мерките за осигуряване на доставките на тези суровини, както и екологичните разходи за техния добив и възможните алтернативи;

7.  приветства обстоятелството, че други суровини, например естествен каучук, дървесина и добавъчни материали, са включени в Инициативата за суровините; призовава Комисията да извърши анализи на наличността и потенциалното търсене на тези материали и въз основа на тях да предприеме необходимите действия, ако и където е необходимо; заявява, че настоящият доклад е съсредоточен върху стратегическите суровини и суровините от изключителна важност;

8.  посочва, че ефективното управление на политиката в областта на суровините е от ключово значение за прилагането на ефективна стратегия за суровините; отбелязва, че ефективната стратегия следва да включва непрекъснат диалог със заинтересованите страни; подчертава необходимостта от тясна координация и предоставяне на информация в рамките на Комисията и на Европейския парламент и между държавите-членки; препоръчва създаването през 2011 г. на междуведомствена работна група на високо равнище по суровините, по примера на Франция и САЩ, обхващаща съответните генерални дирекции, Съвместния изследователски център, Европейската агенция по околна среда и Европейската служба за външна дейност, която да разработва, контролира и преразглежда политиките, включително споразуменията за партньорство, да гарантира стратегическа съгласуваност и да насърчи създаването на система за ранно предупреждение, наред с другото за сътресения на пазара и конфликти, свързани с ресурси, която да се допълва от група за наблюдение; призовава Комисията да създаде дългосрочна Европейска пътна карта за суровините до 2050 г., която да установява бъдещите промени, заплахи и възможности в секторите на суровините и суровините от изключителна важност и която да помогне на европейските индустрии и на академичните и изследователските институции да участват в дългосрочни инвестиции; призовава Комисията да подкрепя държавите-членки да развиват свои собствени стратегии за суровините и да подпомага координацията и обмена на най-добри практики между държавите-членки, включително по отношение на външното измерение; счита, че предстоящото съобщение относно външното измерение на енергетиката би могло да послужи за образец;

9.  настоява Европейският парламент да бъде редовно информиран за развитието на неенергийните суровини в рамките на Инициативата за суровините и за изпълнението на целите на тази инициатива с годишен доклад за напредъка, който да е съсредоточен, наред с другото, върху последователното провеждане на политиката по отношение на търговията, развитието и екологичните и социални въздействия, както и върху данните за суровините от изключителна важност;

Превръщане на предизвикателството във възможност за европейската промишленост: ефективно използване на ресурсите, повторна употреба, рециклиране и заместване

10. отбелязва, че преодоляването на свързаните със суровините предизвикателства представлява също така добра възможност за укрепване на промишлената база, технологичния капацитет и ноу-хау на ЕС и повишаване на конкурентоспособността и стабилната квалифицирана заетост чрез амбициозна стратегия за иновации в промишлеността; отбелязва, че независимо от значението на ефективната търговска политика и използването на собствени ресурси, доброто управление на суровините и повишаването на ефикасността, повторната употреба, ефикасното в енергийно отношение рециклиране, намалената употреба на ресурсите, също посредством повишаване на стандартите за качество на продуктите и принципа „използвай по-дълго“, където е целесъобразно, и използването на екологосъобразни технологии, ще бъдат ключът към конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките в средносрочен и дългосрочен план; счита, че всяка инициатива в тази насока следва да се основава на подходящи оценки на въздействието, съсредоточени върху евентуалните екологични, социални въздействия и въздействията върху конкурентоспособността; подчертава значението на последователното прилагане на законово обвързващата европейска йерархия на отпадъците съгласно определеното в Рамковата директива за отпадъците, която поставя като приоритети предотвратяването, повторната употреба и рециклирането, следвани от оползотворяването и обезвреждането; отбелязва, че Комисията следва да подпомага нововъведенията в обществото, промените в начина на живот и новите понятия като еколизинг, химически лизинг и общо ползване;

11. отбелязва, че по-ниските равнища на потребление, предотвратяването на генерирането на отпадъци и повторната употреба са ключови елементи на прехода към ефективна по отношение на ресурсите икономика;

12. предлага Комисията да предприеме всеобхватно проучване на икономическите модели, основани върху лизинга, като алтернатива на собствеността върху стоките и тяхното въздействие върху използването и рециклирането на материалите; подчертава, че осведомеността е основното предизвикателство в тази връзка;

13. изтъква необходимостта да се работи за прекъсване на връзката между икономическия растеж и увеличеното използване на ресурсите, което ще помогне също за намаляване на сравнителната зависимост от вноса; отбелязва колко е важно да се изгради стратегия за суровините също и в по-широкия контекст на изменението на климата; приветства следователно плана на Комисията да стартира водеща инициатива във връзка с ефективното използване на ресурсите; призовава Комисията да идентифицира пречките пред увеличаването на производителността на ресурсите (включително техническите бариери, разходите и др.) и да включи и оцени средно- и дългосрочни цели за повишаване ефективното използване на ресурсите, които да отразяват потребността от намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на суровини, тъй като този внос в ЕС е най-високият на глава от населението в света; за да се оценява напредъкът обективно и да се направят сравнения с други страни, иска от Комисията да разработи по-надеждна методология за измерване на ефективното използване на ресурсите, като се отчита работата на Евростат в тази област, както и резултатите от наскоро възложено от Европейския парламент проучване по този въпрос;

14. приветства разработването на инструменти и показатели, като например проучването за икономическите страни на екосистемите и биоразнообразието („The Economics of Ecosystems and Biodiversity, TEEB“); настоятелно призовава Комисията да насърчава и стимулира разработването на тези инструменти и тяхната употреба;

15. изразява убеждението, че данък върху минералните ресурси не е адекватен финансов инструмент за повишаване на ефективното използване на ресурсите, като същевременно призовава Комисията да възложи проучване на въздействията от данък върху водата и земеползването със специално внимание върху евентуални странични въздействия върху стопанската дейност и устойчивото производство на енергия в ЕС;

16. призовава Комисията да разгледа сериозно възможността за разширяване на обхвата на подхода за екодизайн, като включи в него и суровините, въз основа на цялостна оценка на въздействието, и да оцени възможността за въвеждане на нови инструменти, да работи съвместно с органите по стандартизация, да изготви оценка на изпълнимостта на една максималистична програма за продуктите, що се отнася до ефективното използване на ресурсите, да подсили консултантските услуги във връзка с ефективното използване на ресурсите, по-специално за МСП, например чрез засилването на тези програми в Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации; призовава Комисията да подпомага МСП в тази сфера, наред с другото, чрез насърчаване на споделянето на добри практики между държавите-членки, осигуряването на достъп до съответните научни изследвания по РП7 и бъдещите изследователски програми на ЕС; призовава търговските дружества да се възползват или от Схемата за управление по околна среда и одит (EMAS) или от стандартите ISO; призовава Комисията и държавите-членки да финансират със заеми обществени поръчки, за да насърчат ефикасните по отношение на ресурсите продукти и продуктите, за които са използвани вторични суровини, както и да осигурят стабилното и прозрачно рециклиране в края на жизнения им цикъл; отбелязва, че при рециклирането е важно не само количеството, но и качеството; следователно подчертава важността на това дизайнът на продуктите да е съобразен с рециклирането; подчертава, че е важно използването на ресурсите да се включи в информацията за продукта и екомаркировката, за да се дадат повече възможности на потребителите; призовава европейските органи по стандартизация да интегрират въпроса за ефективното използване на ресурсите в определянето на стандартите;

17. призовава Комисията да извърши преглед относно начина, по който Директивата за екодизайна, Директивата относно излезлите от употреба превозни средства, Директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване и Директивата относно отпадъците от батерии биха могли да бъдат изменени, за да се увеличи рециклирането не само по принцип, но и за ценни суровини, включително редкоземни метали, например чрез по-конкретни изисквания за разрушаване, и да предложи съответните изменения на тези актове;

18. отбелязва приноса на повторната употреба и рециклирането за намаляването на парниковите газове, тъй като употребата на суровини е значителен източник на парникови газове; отбелязва също високите равнища на рециклиране за конкретни сектори, попадащи в обхвата на законодателството за рециклирането; изисква от Комисията да установи начини за още по-голямо увеличение на рециклирането в съответните сектори, наред с другото и чрез подобряване на правната рамка за кръговата икономика; подчертава необходимостта от инвестиране в рециклирането на суровините, особено на редкоземните метали; призовава Комисията да започне задълбочен анализ на потока на материалите в ЕС, основаващ се на целия жизнен цикъл на суровините (от добива до отпадъците) по сектори, с цел да се оценят и да се отправят предложения за разходноефективни начини за увеличаване на рециклирането на суровините, като същевременно се зачита въздействието върху околната среда; призовава Комисията да хармонизира европейското законодателство и минималните стандарти за рециклиране с оглед постигане на по-голяма последователност; призовава държавите-членки да осигурят правилното прилагане на действащото законодателство, а националните промишлени сдружения активно да насърчават рециклирането сред членовете си и да поощряват сътрудничеството с научноизследователските институции и други сектори; отбелязва значението на прекъсването на връзката между количеството произведени отпадъци и увеличаването на производството;

19. отбелязва, че е важно да се постигне взаимодействие в промишлеността по отношение на рециклирането и да се помогне на дружествата да открият как отпадъците им и вторичните им продукти могат да послужат като ресурси на другите; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават подходи, сходни на приетия в Обединеното кралство с неговата Национална програма за симбиоза в промишлеността;

20. приканва Комисията да:

- да проучи и насърчи проекти за добив на суровини в градски условия, тъй като там залежите са много по-богати от основните руди и голяма част от ценните вторични суровини могат да бъдат добивани, повторно употребени и рециклирани, както и да инвестира в проекти, които като цяло намаляват употребата на вторични суровини и с това водят до нововъведения в обществото,

- да проучи, включително чрез независима оценка на въздействието, дали би имало полза от повторно отваряне на затворените депа за депониране на отпадъци, за да се рециклира евентуалният скрап чрез най-добрите налични технологии, тъй като това би довело до увеличаване на наличността на суровините и допълнителна заетост в Съюза,

- да провери оставащите депа за отпадъци от рудодобива и металургичната промишленост,

- да завърши изготвянето на база данни на ЕС за обектите с отпадъци от рудодобив до 2012 г. и да приложи директивата относно отпадъците от рудодобив,

- да гарантира, че тези отпадъци се преработват с най-добрите налични технологии,

- да поощри управлението на сградите през целия им жизнен цикъл, за да се подсигури възможност за рециклиране на използваните при тяхното строителство материали,

- постепенно да въведе обща забрана за депата за депониране на отпадъци в целия Европейски съюз,

21. счита, че съществува крайна необходимост от повече информация относно добива на суровини в градски условия и следователно иска от Комисията да направи оценка преди всичко на потенциала, но и на евентуалните ограничения в тази връзка;

22. насърчава Комисията да разработи стратегия за рециклиране при извличане възможно най-близо до източника на отпадъците, включително пречистване на отпадъчни води, тъй като това ще даде възможност за извличане на по-високи концентрации на суровини, ще предотврати невъзможността за извличане, ще понижи отрицателното въздействие върху околната среда и евентуално ще повиши енергийната ефективност;

23. призовава освен това Комисията да внесе предложение за изменение на Директивата за депонирането на отпадъци[10] и да разработи и разшири целите, посочени в член 5, параграф 2 от нея; счита още, че съгласно Рамковата директива за отпадъците, целта за намаляване на забраната за изпращане на биоразградими общински отпадъци в депа следва да бъде разширена от 2020 г., така че да включва всички биоразградими отпадъци, като целта за намаляване е фиксирана на 5 %;

24. призовава Комисията да подкрепя партньорства за рециклиране с развиващи се страни; изисква от Комисията да подпомага пилотни проекти, като например зоните с нулеви количества отпадъци;

25. отправя искане към Комисията да прецени как Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) може да помогне за намаляването на финансовите рискове за инвестициите в заводи за рециклиране, в които се прилагат технологии, основаващи се на важни научни открития, и други инициативи за рециклиране;

26. призовава Комисията да насърчи изследователската и развойна дейност относно икономическите стимули за рециклиране, включително рециклиране на редкоземни метали, като се съсредоточи върху оценките на въздействието; призовава Комисията още да проучи как могат да се подпомагат пазарите на рециклирани материали чрез, наред с другото, „зелени“ удостоверения за рециклирани материали, изисквания за екодизайн, както и да гарантира, че политиката на сближаване и бюджетите също получават финансиране от заеми с цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите и тяхното рециклиране;

27. изтъква необходимостта от провеждане на борба с незаконния превоз на годни за рециклиране материали и отпадъци, съдържащи полезни суровини, особено електронни отпадъци, попадащи в обхвата на Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (2002/96), чрез подобряване на законодателството и засилване на прилагането му и призовава държавите-членки да обърнат неотложно внимание на тази задача; изисква от Комисията да обмисли по-нататъшното приложение на концепцията за отговорността на производителя в подкрепа на тази цел; подчертава необходимостта от създаване на глобална схема за сертифициране по отношение на инсталациите за рециклиране; отбелязва важността на сътрудничеството между националните митнически служители; призовава Комисията да провери дали е необходим колективен механизъм за уведомяване на органите относно потоците нелегално превозвани товари; изисква от Комисията да проучи незаконните потоци от отпадъци и да докладва редовно за постигнатия успех в борбата с незаконния износ на отпадъци; изисква от Комисията да насърчи ефективно разграничаване в митническите декларации на новите стоки и стоките втора употреба, като обърне внимание на този въпрос в Правилата за прилагане на осъвременения митнически кодекс на Общността;

28. призовава също така в този контекст Комисията да подкрепя желаещите търговски партньори на ЕС да приемат подходящи закони и да прилагат адекватни мерки за контрол, за да се предотврати незаконен внос на какъвто и да било вид отпадъци на тяхна територия, и активно да се борят срещу корупцията, която често е в основата на осъществяването на този незаконен внос;

29. призовава Комисията да вземе предвид критичните забележки, направени от някои държави-членки по отношение на Регламента на Съвета за формулиране на критерии за това кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци по Директива 2008/98/ЕО, и призовава Комисията да засили изискванията за качеството на продуктите, да подобри възможностите за проверка и да гарантира, че скрап, който е обявен за „край на отпадъка“, притежава необходимото качество;

30. призовава Комисията да определи приоритети и да отпусне бюджетни средства за научни изследвания и иновации в областта на устойчивите методи на производство, жизнения цикъл на продуктите и рециклирането („от люлка до люлка“), заместването и ефективното използване на ресурсите, тъй като това би могло също да намали европейската зависимост от вноса от доставчици монополисти; призовава Комисията да обърне внимание в рамковите програми на съществуващите предизвикателства за рециклирането и подчертава, че най-сериозно трябва да се съсредоточи върху различните стратегии за рециклиране, необходими за неблагородните метали, и по-специално за суровините от изключителна важност, като например редкоземните метали; призовава Комисията да обвърже финансирането за изследвания в областта на суровините от изключителна важност, например редкоземните метали, с ясни цели, като например целта на Япония за намаляване с една трета на използването на редкоземни метали; призовава Комисията да включи опита на трети страни, които вече са постигнали високи равнища на събиране на отпадъци, например Норвегия, където около 80% от отпадъците от електронно оборудване се събират, и да постави съответните свои цели за събиране на отпадъци; подчертава значението на публично-частните партньорства в тази сфера, включвайки промишлеността, академичните институции и управлението; отбелязва ценните услуги, които такива институции предоставят също и на МСП; настоява върху важността на европейско иновационно партньорство за стратегическите суровини, така че да се насърчи развитието на ефективно използване на ресурсите, ключова технология, сигурност на доставките и на местния отрасъл на суровините; призовава Комисията да постави началото на такова партньорство през 2011 г.;

31. изразява съжаление във връзка с това, че в съобщението не се отделя достатъчно внимание на заместването и повторната употреба; припомня, че заместването, особено за суровините от изключителна важност и редкоземните метали, има особено значение и може да предложи, когато това е възможно, ефективни решения по отношение на рисковете, свързани със снабдяването и околната среда; поради това призовава Комисията да увеличи усилията си в тази област, като осигури финансиране за научни изследвания и иновации, евентуално чрез разработването, в рамките на предстоящата рамкова програма за изследвания, на програма за научноизследователска и развойна дейност в областта на заместването, която да оказва подкрепа за демонстрационни инсталации; насърчава Комисията и държавите-членки да разгледат възможността за определяне на цели за заместване, като същевременно се вземат под внимание съответните оценки на въздействието; призовава Комисията да използва пълноценно съществуващата компетентност относно редкоземните метали в ЕС;

Устойчиви доставки в ЕС

32. призовава за нефискални политики, чрез които да се подкрепят националните сектори на суровините при привличането на инвестиции; поради това приветства сътрудничеството между националните институти за геоложки проучвания; призовава за по-тясно сътрудничество помежду им и насърчава използването на общи стандарти и практики, които да благоприятстват обмена и използването на наличните геоложки данни; приветства публикуването на Европейски годишник за суровините, като подчертава, че следва да се включат данни относно вторичните ресурси и добива на суровини в градски условия; призовава Комисията да прецени дали е необходимо да се създаде Геоложка служба на ЕС, която да обединява работата на националните институти за геоложки проучвания и да работи с международни партньори; подкрепя работата на Комисията за подобряване на базата знания на ЕС в областта на геологията; призовава Комисията да разработи, в сътрудничество с държавите-членки, цифрова карта на ресурсите в Съюза;

33. отбелязва значението и осигуряването на национално предлагане на суровини в Европа; за тази цел призовава:

- за по-добра координация по отношение на проучването, добива, разпределянето, обработката, повторната употреба и рециклирането;

- компетентните публични органи (национални, регионални и местни) да прилагат ясни, ефективни и координирани административни процедури за издаване на разрешения за експлоатация на национални суровини, евентуално и чрез въвеждането на „обслужване на едно гише“ с цел улесняване и ускоряване на процеса на лицензиране;

- държавите членки да съставят политики за планиране на земеползването, включващи дългосрочни прогнози за регионалното и местното търсене на полезни изкопаеми, които да бъдат отразени в националните политики в областта на суровините, които от своя страна следва да се основават на солидните геоложки научно-технически познания за суровините в отделните държави-членки и не следва да възпрепятстват търговията в рамките на ЕС или да не допускат трансгранично търсене;

отбелязва важната роля, която изпълняват дружествата за услуги нагоре по веригата в контекста на националния добив на суровини; подчертава, че е важно да се насърчават регионалните или национални клъстери в сектора на суровините, които обединяват промишлеността, геоложките служби, доставчиците на услуги нагоре по веригата, производителите на оборудване, дружествата за добив и рафиниране на суровини, както и транспортната промишленост и социалните партньори, за устойчивия добив на суровини в Европа, включително чрез използването на нови технологии за добив;

34. призовава Комисията да интегрира в стратегията за суровините целите на плана за действие относно биологичното разнообразие с цел укрепване на връзките между икономиката и околната среда и отчитане на отражението върху околната среда от добива, производството, използването и обезвреждането на суровини; настоятелно призовава Комисията да подкрепя разработването на стратегическо планиране на земеползването във всички държави-членки с цел намиране на баланс между добива на суровини и другите потребности от земеползване и опазване на околната среда и биологичното разнообразие;

35. подчертава, че дейностите по добива на суровини трябва да се извършват при надлежно спазване на най-високите стандарти за безопасност на работното място и опазване на околната среда с цел превенция на злополуки и саниране на засегнатите райони;

36. призовава Комисията да обърне необходимото внимание на развитието на богатите на ресурси райони и да включи всеобхватен подход за подобряване на транспортната инфраструктура, свързваща богатите на ресурси райони на Съюза с неговите промишлени райони; поради това призовава Комисията да гарантира, че преразгледаните насоки относно трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) отговарят на потребностите на промишлеността, като осигуряват безпрепятствен достъп до суровини;

37. потвърждава, че насоките относно НАТУРА 2000 осигуряват солидна основа, съгласно която трябва да се извършват дейностите, свързани с добив на неенергийни суровини, при спазване на принципа на субсидиарност; призовава Комисията редовно да проверява дали в държавите-членки е отбелязан напредък при постигането на баланс между добива на суровини и опазването на природата; отбелязва, че професионалните кодекси, целящи постигането на отлични технически, социални, конкурентни и екологични показатели, са инструменти с голямо значение; припомня резолюцията на Парламента от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север[11] и в това отношение призовава Комисията, в съответствие с принципа на предохранителните мерки, да извършва оценка на възможностите за екологично устойчива експлоатация на чувствителните региони, които биха могли да бъдат ценни доставчици на суровини от изключителна важност, като Арктика, региона на Баренцово море и Гренландия, и по възможност да разшири съществуващите споразумения за партньорство, като включи в тях страните от тези региони;

38. подчертава необходимостта от по-прозрачни и предвидими рамкови условия по отношение на процедурите за регулаторно одобрение за създаването на нови мини за добив на метали и полезни изкопаеми, като в същото време не се допускат компромиси със стандартите за опазване на околната среда;

39. отбелязва, че страните от Северна Европа и региона на Баренцово море разполагат със значителни запаси от руди, полезни изкопаеми и гори; счита, че регионът на Северна Европа може да окаже значим принос за удовлетворяване на потребностите от суровини на други европейски дружества, с което да се намали зависимостта на Европа от внос; счита, че е налице явна необходимост от повишаване на осведомеността за потенциала на Северна Европа във връзка с текущите дискусии относно суровините;

40. подчертава важността на научните изследвания, развитието и иновациите за преодоляване на новите предизвикателства; отбелязва приноса на научните изследвания, развитието и иновациите за развитието на иновативни технологии и устойчиви методи за добив на суровини, рафиниране, добив на руди и рециклиране с цел по-нататъшно минимизиране на екологичния отпечатък и възможните неблагоприятни социални последици;

41. настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки за бързото разглеждане на въпроса за повторното откриване на някои мини и тяхната устойчива експлоатация, с цел да се намали рискът европейската промишленост да се окаже изправена пред недостиг на суровини;

42. подчертава значението на уменията и обучението на геолозите, инженерите, миньорите и другите служители, както и ролята, която те изпълняват; призовава Комисията и държавите-членки да се включат в провеждането на тесен диалог със социалните партньори, академичните среди и промишлеността в този контекст; призовава Комисията да установи до 2012 г. необходимостта и наличността на квалифициран персонал в областта на научноизследователската и развойната дейност, добива, рафинирането, обработката и рециклирането на суровини и да информира Европейския парламент относно своите констатации; призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят, в сътрудничество с промишлеността и академичните среди, образованието в областта на суровините чрез създаването на специални университетски програми и стипендии; в този контекст отново подкрепя програмите за обмен в тази област, като например програмата „Еразмус Мундус“ за полезни изкопаеми и околна среда;

43. приветства предложението за дипломация на ЕС в областта на суровините и редкоземните метали, с цел установяване на международна регулаторна платформа, гарантиране на достъп до суровини и предлагане на суровини, особено на тези, които се считат за суровини от изключителна важност, гарантиране на отворени световни пазари и насърчаване на международното сътрудничество в областта на устойчивия добив на суровини и ефективното използване на ресурсите въз основа на общи интереси; подчертава в този контекст необходимостта от установяване на засилен диалог в областта на дипломацията във връзка със суровините между индустриализираните, индустриализиращите се и богатите на ресурси развиващи се държави с оглед и на насърчаването на правата на човека, доброто управление, регионалната стабилност и предотвратяването на риска от конфликти, свързани с ресурсите;

44. призовава Комисията да осигури най-строго прилагане на съществуващото законодателство на ЕС, да включи изискванията за безопасност и стандартите за добив на злато в действията по водещата инициатива „Съюз за иновации“, да включи конкретна точка относно добива на злато в дневния ред на Международния комитет по устойчиво управление на ресурсите (UNEP), която обхваща аспектите безопасност, иновации, управление на химическите вещества, незаконен добив на суровини и занаятчийски добив, за да намери дългосрочно устойчиво решение, чрез което да се гарантира, че златото се произвежда или внася за ползване в ЕС по устойчив начин, както и да разгледа възможността за преглед на насоките „Берлин II“ относно добива в малък мащаб и занаятчийския добив;

45. посочва, че занаятчийският добив и добивът в малък мащаб могат да изпълняват особено важна роля в местния живот, да осигуряват заетост и да подкрепят целите за развитие, когато са признати официално, регулирани и подкрепяни; изразява съжаление във връзка с това, че в тази област в известна степен липсват знания и аналитични инструменти, и подчертава, че е необходимо да се повиши нейната видимост, да се улесни разработването и прилагането на по-ефективни политики в областта на занаятчийския добив и добива в малък мащаб и да се извършва мониторинг върху усилията за подпомагане, за да се съдейства за избягване на заплахите от бедност като детския труд, опасната работна среда, принудителния труд, който е често срещан в занаятчийския добив, както и конфликтите, свързани с добивните дейности в малък мащаб; освен това призовава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят развиващите се страни на национално и на местно равнище чрез предоставянето на експертен опит относно устойчивите добивни практики, повишената ефективност на използване на ресурсите и тяхната повторна употреба и рециклиране;

46. призовава Комисията да извърши оценка на необходимостта от установяване на механизъм за запасяване по отношение на суровините от изключителна важност, по-специално на редкоземните метали, който би гарантирал на европейските дружества достъп до стратегически материали, използвани при екологосъобразната, високотехнологичната, отбранителната и здравната промишленост, както и защита срещу монополен натиск и повишаване на цените; подчертава факта, че ролята на ЕС в каквато и да било евентуална програма за запасяване следва да се ограничава до предоставяне на правна рамка и регулаторен надзор;

Равноправни и устойчиви международни доставки на суровини

47. отбелязва зачестяващите случаи на търговски ограничения и нарушаване на конкуренцията в търговията със суровини; призовава Комисията да наблюдава системно и да разглежда на регионално, многостранно и двустранно равнище въпроса относно ограниченията върху износа и вноса, нарушаващи търговията мерки по отношение на промишлените суровини и особено по отношение на суровините от изключителна важност трябва да бъдат обстойно разследвани и биха могли да доведат до допълнителни правни мерки в рамките на СТО; призовава СТО да следи отблизо въздействието на ограниченията върху износа и вноса и във връзка с това подкрепя създаването в рамките на СТО на инструмент за следене на тарифните и нетарифните бариери пред търговията със суровини и редкоземни метали, както и създаването в рамките на Г-20 на Борд за стабилност на суровините и на редкоземните метали; призовава Комисията да използва всичките си международни мрежи, в това число и дипломатическата служба, за подобряване на взаимоотношенията със страните и регионите – доставчици на суровини и суровини от изключителна важност, като по този начин улесни международната търговия със суровини и по-специално със суровини от изключителна важност; приветства намерението на ЕС да провежда активни дипломатически действия във връзка със суровините, обхващащи различни политики като политиките в областта на външните работи, търговията, околната среда и развитието и насърчаващи и утвърждаващи демократичните принципи, правата на човека, регионалната стабилност, прозрачността и устойчивото развитие; счита, че в най-краткосрочен план трябва да се развият конкретни приоритетни действия и цялостна стратегия за устойчиви доставки на редкоземни метали; призовава Комисията да потърси участието на заинтересованите страни по отношение на редкоземните метали в Европа за идентифициране на такива действия;

48. признава законните права на правителствата и на парламентите на развиващите се страни да прилагат политики и да регулират чуждестранните инвестиции в обществен интерес, след консултация с гражданското общество, по начин, който дава възможност чуждестранните инвестиции да носят полза за местната икономика, да създават вътрешна добавена стойност и да насърчават развитието; подчертава, че стратегията на ЕС относно суровините не следва да възпрепятства тези права;

49. приветства усилията на ЕС за насърчаване на устойчива търговия със суровини с трети страни (например FLEGT);

50. подчертава необходимостта от създаване на ясни правила за сътрудничество в областта на търговията със суровини между всички участници (производители, износители, транзитни страни, вносители);

51. призовава Комисията да осигури последователност между политиката на развитие и инициативата за суровините, при което политиката на ЕС в областта на суровините следва да отчита напълно устойчивия икономически растеж в развиващите се страни и да съответства на първостепенната цел за изкореняване на бедността, предвидена в член 208 от ДФЕС; подчертава, че непоколебимата подкрепа за икономическото, социално и екологично развитие на богатите на ресурси страни би могла да им помогне за изграждането на стабилни и демократични институции, което ще гарантира взаимни ползи както за страните износители, така и за страните вносители; поради това призовава в бъдещите споразумения със страните партньори – износители на суровини, да бъдат включени клаузи за правата на човека и демократизацията; счита, че ЕС следва също така да оказва подкрепа на развиващите се страни за диверсифициране на техните икономики, намаляване на тяхната зависимост от износа на суровини и увеличаване на стойността на техните продукти чрез вътрешно производство и обработка; призовава Комисията, при подготовката на новите инструменти за външни действия за периода след 2013 г., да включи мерки за подкрепа на доброто управление и устойчивия добив на суровини в програмите за демократическа и икономическа стабилност на уязвимите държави, доставчици на суровини;

52. счита, че осигуряването на ресурси е отговорност на дружествата; признава трудностите при набавянето на ресурси за МСП; поради това призовава Комисията да обмисли как могат да се подпомагат по нефинансов път концепции като Европейския холдинг за суровини; изисква от Комисията и от държавите-членки да проучат подробно Японската национална корпорация за нефт, газ и метали (JOGMEC);

53. настоятелно призовава държавите-членки да си сътрудничат помежду си като част от европейската стратегия за суровините; призовава за това, тази стратегия да се възползва от взаимното допълване между икономическите, добивните, промишлените и международните политики и да има за цел да защитава доставките на стратегически ресурси;

54. призовава Комисията да оцени изхода от делото в СТО срещу Китай и да се възползва в бъдеще от механизмите на СТО, когато това е целесъобразно;

55. отбелязва важността на отношенията между Африка и ЕС и на споразумението от Адис Абеба от юни 2010 г.; настоява това партньорство да се основава на взаимните интереси, посочва, че при насърчаването на практики за устойчив добив на суровини е важно да се обменят най-добрите практики за добро управление, увеличена ефективност на ресурсите, повторна употреба и рециклиране, управление на отпадъците от преработката на руда и скалните отпадъци, саниране на наследеното от мините, здраве и безопасност, защита на работниците и изкореняване на детския труд; подчертава, че в Африканската визия за минно дело Африканският съюз посочи, че до този момент африканските страни не са успели да се възползват от своето конкурентно предимство при природните ресурси, и че следователно трябва да се обмислят мерки, които да гарантират, че богатствата от природни ресурси носят ползи за населението на богатите на ресурси страни;

56. подчертава значението на двустранното сътрудничество в областта на суровините, както беше показано от ЕС и Африканския съюз през юни 2010 г., и насърчава по-нататъшните усилия в контекста на плана за съвместни действия Африка–ЕС за периода 2011–2013 г.; призовава за разработването на подобно сътрудничество с други страни, които са сред най-големите производители на суровини от изключителна важност; предлага, като една от конкретните цели на дипломатическите действия в областта на суровините, диверсификация на източниците на някои суровини, от вноса на които ЕС е зависим, от Югоизточна Азия към Латинска Америка и Африка;

57. приветства подхода на посочения план за действие, който се състои в предоставяне на обучение относно най-добрите практики във връзка с провеждането на преговори за сключване на договори за полезни изкопаеми и насърчаването на научното сътрудничество в добивния сектор, в допълнение към насърчаването на добро управление, в това число прозрачност;

58. изразява съжаление във връзка с това, че в съобщението не се посочват други региони или страни; счита, че следва да се проучат алтернативни източници на суровини, за да се избегне зависимостта на Европа от ограничен брой страни; за тази цел призовава Комисията да насърчава други взаимно изгодни партньорства с богати на ресурси страни и региони; счита, че ЕС следва да предлага партньорства, основани на триъгълника „инфраструктура, обмен на знания и ресурси”; призовава ЕС да подпомага богатите на ресурси развиващи се страни при развиването на познанията им в областта на геологията, минното дело и обработката на полезни изкопаеми, както и по научни и правни въпроси, с цел изграждането на устойчив капацитет; в този контекст предлага да се създадат съвместно финансирани катедри в геоложките факултети; призовава Комисията да следи международните споразумения, сключвани от богатите на ресурси страни с държави извън ЕС, с които се установява ексклузивен достъп до ресурси, и да осигури равноправен достъп до ресурси, както и да гарантира функционирането на международните търговски закони;

59. изразява загриженост във връзка с това, че не е съставена стратегия за диалог и сътрудничество с Китай и други ключови международни участници; подчертава необходимостта от диалог с Китай в областта на търговията и технологиите; призовава Комисията да проучи по какъв начин могат да се създадат пилотни проекти с Китай в областта на устойчивия добив и обработка на полезни изкопаеми, заместването, ефективното използване на ресурси или рециклирането на суровини от изключителна важност, които да са от взаимна полза; също така изразява твърдата си подкрепа за подобни двустранни диалози по актуалните въпроси, свързани със суровините, с други ключови доставчици, като например държавите от групата БРИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), тъй като те едновременно притежават и използват голям обем суровини; призовава Комисията да разгледа по подобен начин въпроса със суровините в рамките на европейската политика на съседство;

60. счита, че стратегията на ЕС относно суровините следва да отразява различията между развитите икономики и основните страни с бързо развиващи се икономики, от една страна, и най-слабо развитите страни, от друга страна;

61. подчертава, че въпросът за достъпа до суровини следва да бъде включен последователно в мерките на политиката за изграждане на мир и предотвратяване на конфликти, тъй като в определени региони отново възникнаха значителен брой конфликти;

62. споделя становището, че политиката на развитие изпълнява важна роля при подпомагането на страните да превърнат ресурсното си богатство в устойчив и приобщаващ растеж, наред с другото и чрез подобряване на управлението и повишаване на прозрачността; подчертава факта, че политиката на развитие, включително ОСП, не е инструмент на дипломацията в областта на суровините, но счита, че тя може да изпълнява важна спомагателна роля в рамките на европейската политика в областта на суровините; поради това призовава Комисията да осигури съгласуваност между двете политики; приветства включването на изрични гаранции относно недискриминационния достъп до пазара на суровини в търговските споразумения на ЕС и като предварително условие за членство в СТО; изразява обаче съгласие, че търговските споразумения следва да осигуряват необходимата гъвкавост с цел предоставяне на подкрепа на развиващите се страни за създаването на връзки между добивната промишленост и местната промишленост; счита, че трябва да се зачита независимостта на държавите по отношение на ресурсите, и в този контекст изисква от Комисията да балансира своето противопоставяне на данъците върху износа в развиващите се страни, като използва диференциран подход, отчитащ различния национален контекст, за да се избегне застрашаване на целите за развитие и индустриализацията на развиващите се страни; подчертава, че свободната и справедлива търговия е от значение за развитието на световния сектор на суровините и създаването на блага във всички общества; отбелязва, че приходите от суровини могат да играят решаваща роля за постигането на Целите на хилядолетието за развитие от страна на най-слабо развитите страни;

63. изразява загриженост във връзка с това, че преформулираната инициатива за суровините не се позовава на ОСП или ОСП+ и не предлага алтернативни търговски стимули за насърчаване на правата на човека, екологичните стандарти, избягване на детския труд и подкрепа за вътрешните реформи за държавите, попадащи извън обхвата на тези схеми; призовава Комисията да подкрепя и насърчава инициативите за диверсификация на икономиките на развиващите се страни, които до голяма степен са зависими от определени суровини;

64. призовава Комисията да помогне на развиващите се страни да преодолеят информационната асиметричност при уреждането на договори за суровини и рудодобив чрез изграждането на капацитет, както и да помогне при договарянето на трансфера на технологии както на национално равнище, така и сред местните общности;

65. подчертава ролята, която изпълнява корпоративната социална отговорност, чрез придържането към високи екологични, социални и трудови стандарти в чужбина и прилагането на най-добрите налични технологии; счита, че те следва да бъдат насърчавани чрез съответните форуми като Г-8, Г-20, СТО, ОИСР, Конференцията на ООН за търговия и развитие, Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Международния комитет по устойчиво управление на ресурсите, международните изследователски групи за металите и други органи; приветства в този контекст положителния принос, оказан от Глобалния договор на ООН; призовава дружествата от ЕС да изготвят подходящ кодекс за поведение за тези дружества, които извършват дейност в трети страни, и при дейността си да се придържат към насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и към ISO 26000; призовава Комисията да предприеме мерки, с които да се гарантира спазването на социалните, екологичните и трудовите стандарти от страна на европейските дружества, извършващи добив на природни ресурси в трети страни; призовава Комисията да изготви собствено предложение във връзка с докладите по страни относно полезните изкопаеми от зони на конфликт и да въведе правно обвързващи изисквания за дружествата от добивната промишленост, които да трябва да публикуват приходите за всички проекти и страни, в които инвестират, по примера на закона „Dodd-Frank” в САЩ; подкрепя Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и глобалната мрежа „Публикувай какво плащаш“ (PWYP); счита, че тези стандарти следва да се прилагат по-специално към проектите, получаващи финансиране от ЕС, като например финансиране от ЕИБ; настоятелно призовава ЕС да проучи как може да бъде предотвратен вносът на незаконно търгувани или добивани полезни изкопаеми; изисква от Комисията да проучи дали технологията за „снемане на пръстови отпечатъци“ би могла да бъде използвана в този контекст и да насърчава пилотните проекти въз основа на опита, придобит с „пръстовия отпечатък на колтана“; призовава ЕИБ да извършва редовни анализи на очакваното въздействие на предоставяните от нея кредити за добивната промишленост;

66. изразява дълбока загриженост във връзка с многобройните добре документирани случаи на нарушения на екологичните и трудовите стандарти и на правата на човека от страна на дружества от ЕС;

67. отново заявява, че инициативите за прозрачност в сектора на добивната промишленост всъщност са ориентирани към бизнеса, че те могат да създадат правна сигурност и устойчиви дългосрочни партньорства и да действат като гаранции срещу възобновяването на преговорите или експулсиране; отбелязва, че съществуват предизвикателства, които трябва да бъдат преодоляни, и че някои договори изискват поверителност, но въпреки това следва да подлежат на обществен контрол; отбелязва, че законът за управление на доходите от петрол в Гана е добър пример за запазването на определена поверителност, от една страна, при същевременно гарантиране на парламентарния контрол, от друга;

68. счита, че дружествата от ЕС следва да носят правна отговорност в своите държави по произход за всяко нарушение на правата на човека, на екологичните стандарти или на основните трудови стандарти на МОТ от страна на техните дъщерни дружества в чужбина и организациите под техен контрол;

69. призовава ЕИБ и Комисията да преценяват по-взискателно дали проектите допринасят за изкореняването на бедността, за устойчивото развитие и приобщаващия растеж, преди да вземат решение да подкрепят сектора на добивната промишленост в развиващите се страни;

70. изразява загриженост във връзка с продължаващата търговия и използване на полезни изкопаеми от зони на конфликт, чието производство води до неприемливо насилие и незаконни дейности; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност, Съвета и държавите-членки да вземат предвид това положение в контекста на своите отношения с трети страни; призовава Комисията и страните –стратегически доставчици на ЕС, съвместно да развият ефективни системи за проследяване на суровини от вноса до рециклирането или депонирането и да въведат взаимна схема за сертифициране на суровини и свързани с тях търговски вериги (сертифицирани търговски вериги), така че да е възможно да се гарантира справедлива търговия, и в частност, за да се предотвратят злоупотреби по отношение на търговията със суровини от кризисни региони; призовава Комисията да си сътрудничи със съответните международни институции (ООН, ОИСР, МОТ) с оглед идентифициране и стремеж към хармонизиране на най-добрите практики за сертифициране;

71. подчертава, че финансовите пазари могат да играят важна роля в хеджирането на риска както за производителите, така и за потребителите на суровини и стоки; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да гарантира наличието на прозрачност на стоковите пазари, както и да предприеме решителни действия срещу необоснованото спекулиране със стоки, водещо до злоупотреби на стоковите пазари; ако това се счита за необходимо, въз основа на задълбочен емпиричен анализ; отбелязва, че това включва подходящи инициативи в контекста на преговорите на Г-8 и Г-20;

72. изразява загриженост относно въздействието на пазарите на деривати върху ценовите тенденции при суровините; счита, че следва да има по-ефективен контрол върху пазарите на извънборсови деривати; в този контекст подкрепя мерки като повишаване на прозрачността на извънборсовите деривати под надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП); счита, че такива мерки биха могли да доведат до по-голяма сигурност за инвеститорите и МСП и да позволят на европейските производители да планират с по-голяма точност;

73. приветства работата в областта на суровините и устойчивостта в рамките на ОИСР, Г-8 и Г-20 и подчертава по-нататъшната необходимост от диалог в рамките на Г-20 относно суровините с цел развитието на обща перспектива; освен това приветства волята на членовете на Г-8 и Г-20 за борба срещу нестабилността на цените на суровините и призовава за разработването на конкретни мерки за ограничаване на спекулациите в тази област; призовава Комисията да насърчава работата на ОИСР във връзка с въздействието на ограниченията върху износа и тяхното използване като инструмент на политиката; подкрепя включването в тези разисквания и на страни, които не са членки на ОИСР; призовава за създаването на стратегическо сътрудничество между ЕС, САЩ и Япония в областта на суровините от изключителна важност в посока към „глобално наблюдение върху суровините“ чрез споделяне на данни относно търсенето и предлагането, общи прогнози, насърчаване обмена на най-добри практики, технологическо ноу-хау и патенти, анализиране на веригите за доставка, проучване на възможността за съвместни стратегически запаси и установяването на съвместни проекти в областта на изследователската и развойната дейност; счита, че тези въпроси следва да бъдат част от дневния ред на следващите срещи на високо равнище между ЕС и САЩ; призовава Комисията да насърчава неофициалната дипломация във връзка със суровините, като подкрепя обмена между неправителствени организации, академични среди и мозъчни тръстове от ЕС и други държави, разполагащи с ресурси; призовава Комисията да организира редовни събития, като например срещите по въпросите на металите на JOGMEC, с други държави, разполагащи с ресурси; освен това призовава Комисията да проучи доколко е възможна международна инициатива за статистика относно суровините от изключителна важност, базираща се на примера на съвместната инициатива за данните на организациите (JODI), както и дали един международен пакт за металите би бил полезен инструмент; призовава Европейската агенция по отбрана да допринесе, в съответствие с член 42, параграф 3 от ДЕС, за определянето на мерки за укрепване на производствената и технологичната база в сектора на отбраната по отношение на суровините;

Пазари на селскостопански стоки и стокови пазари

74. подкрепя анализа на Комисията във връзка със селскостопанските продукти в контекста на продоволствената сигурност в световен план, в който анализ се посочва намаляването на хранителните запаси по света и нарастването на населението и глада, а от пазарна перспектива се подчертават изключителната нестабилност на цените на храните и фуражите, несъвършенствата в хранителната верига на човека и на животните и ролята на финансовите инструменти и спекулативното поведение като възможна причина за нестабилността, която трябва да се разгледа внимателно; припомня, че сред държавите, считани за особено уязвими по отношение повишаването на цените на храните, има четири държави-членки на ЕС;

75. изисква да се обърне специално внимание на огромната несигурност около нарастващото взаимодействие между движението на цените на енергийните и неенергийните стоки, особено храните;

76. в съответствие с посоченото от Комисията настоява, че международната общност трябва да приеме дългосрочен координиран подход за постигане на продоволствена сигурност в световен план, включително увеличаване на научните изследвания и инвестициите в селскостопанския сектор в развиващите се страни, най-вече чрез приоритетите на политиката на развитие, с цел да се повиши устойчивостта и способността за приспособяване към сътресенията на пазарите на храни;

77. подкрепя неотдавнашните усилия на Г-20 за приемане на политически решения във връзка с нестабилността на цените на пазара на хранителни стоки и селскостопански продукти, включително чрез увеличаване на обмена на информацията относно прогнозите за производството на храни, и подчертава необходимостта от повече прозрачност и по-навременна информация за резервите и запасите от хранителни стоки;

78. приветства съвместното комюнике от третата среща на високо равнище на министрите на земеделието, проведена в Берлин на 22 януари 2011 г., което беше подписано от 48 държави и в което се призовава за подобряване на възможностите за правилно функциониране на селскостопанските пазари и се признава значението на търговията за създаването на баланс между различните участници на селскостопанските пазари, както и за подобряване на достъпа на земеделските производители до суровини и енергия;

79. призовава за изготвянето от страна на Комисията на доклад относно регламента за финансовите деривати и стоките, за да се установи дали е необходим отделен регламент за селскостопанските стоки предвид спецификата на сектора; подкрепя неотдавнашното предложение на Комисията относно регулирането на извънборсовите деривати и обществената консултация във връзка с Директивата за пазарите на финансови инструменти; счита, че следва незабавно да бъдат решени проблемите, свързани с неправомерното спекулативно поведение, злоупотребите и нарушенията на пазарите на деривати;

80. изисква от Комисията незабавно да предложи конкретни мерки за гарантиране на продоволствената сигурност, за овладяване на нестабилността на пазарите и за укрепване, при устойчива и цялостна отговорност, на оперативната съвместимост на пазарите на деривати по отношение на селскостопанските стоки;

o

o       o

81. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Европейската промишленост е изправена пред една непрестанно усложняваща се ситуация по отношение на доставките на суровини. Това важи с пълна сила за 14-те суровини от изключителна важност, определени като такива от Европейската комисия. Нарастващото търсене в световен мащаб, в съчетание с недостига на доставки поради дългите периоди, необходими за производствения процес в минната промишленост, както и зачестилото прибягване до ограничения в износа от страна на държавите, богати на суровини, не само водят до покачване на цените до рекордни височини, какъвто е случаят с медта, но също така крият опасността от евентуални спирания на доставките. В допълнение към това, ЕС зависи в голяма степен от вноса на много суровини, особено на суровините от изключителна важност. Редките полезни изкопаеми представляват показателен пример, като се има предвид, че в момента Китай контролира 97% от световното производство и съкращава износа.

Това е от голямо значение, тъй като в крайна сметка промишленото бъдеще на Европейския съюз зависи в голяма степен от тези нямащи отношение към енергетиката и селското стопанство суровини. Тези ресурси са от особено значение за прехода към нисковъглеродна и устойчива икономика, тъй като биват използвани при високотехнологичните продукти, каквито са катализаторите, батериите и при изграждането на източници на възобновяема енергия.

Освен това недостигът на ресурси може да утежни положението на международната политическа сцена, като съществува опасност това да доведе до борба за ресурси и до задълбочаване на разделението между държавите, богати на ресурси, и бедните на такива. Никой не би имал полза от подобен сценарий. Ето защо е необходимо разработването на нови подходи, третиращи въпроса с неенергийните и неселскостопанските суровини, особено що се отнася до ресурсите, определени като най-значими, по един иновативен и насърчаващ иновациите начин, с цел предотвратяване на безплодните борби.

В този контекст Инициативата за суровините представлява важна първа стъпка. Европейският съюз трябва да разработи последователна и целенасочена стратегия с приоритетни действия, особено за суровините от изключителна важност. За да бъде постигнато това, не е достатъчно Европейската комисия само да прави разграничението между това да се концентрира в достатъчна степен върху Инициативата за суровините, от една страна, и върху стоковите пазари, от друга, но би следвало също така да създаде работна група по суровините, която да обхваща всички съответни генерални дирекции. Подобна междуведомствена работна група следва да разработи приоритетни действия за суровините от изключителна важност, по-специално за редкоземните метали, и ще може да гарантира стратегическа последователност. Франция и Съединените щати вече са създали такива работни групи.

Стратегия за иновации в промишлеността за обезпечаване на суровините и на конкурентоспособността ни

Стратегията за суровините, каквато и да е тя, неизбежно ще трябва да се съсредоточи върху повишаване на новаторството в начините на използване на суровините от европейските промишлени сектори, тъй като това ще допринесе в значителна степен за нашата конкурентоспособност, устойчивост и сигурността на доставките. Необходимо е предизвикателството на суровините да бъде превърнато във възможност за укрепване на промишлената сила на Европа посредством оползотворяване на потенциала ни за иновации и научноизследователска и развойна дейност, което представлява един от ключовите аспекти на водещата инициатива на Комисията „Съюз за иновации“, на промишлената политика за Европа, на водещата инициатива за ефективното използване на ресурсите и на партньорство за иновации по отношение на суровините. Ако други страни ни конкурират в областта на суровините, то ние трябва да се съсредоточим върху нашите собствени предимства, които се изразяват в капацитета ни за иновации и сериозната ни традиция в научните изследвания и развойната дейност.

Експлоатирането на тези предимства при ефективното използване на ресурсите, рециклирането през целия жизнен цикъл, заместването и устойчивия добив ще бъде от решаващо значение. Така например Германската агенция за ефективност на материалите изчисли, че могат да бъдат спестени около 100 милиарда евро годишно посредством по-ефикасни процеси. Това би довело до драстично повишаване на конкурентоспособността чрез понижаване на разходите. В същото време това ще ограничи емисиите на CO2 и използването на ресурсите, увеличавайки по този начин сигурността на ресурсите чрез намаляване на търсенето. Същото важи за рециклирането, което допринася за овладяването на изменението на климата. Така например по данни на самата промишленост рециклираният алуминий има 95% от качеството на произведения от чиста суровина. Що се отнася до рециклирането, съществуват също така огромен брой източници в градовете. Би могло да се отиде и по-далеч посредством евентуалното отваряне на стари сметища. По данни на сектора, ако едва 4 процента от сметищата съдържат метали и скрап, това вече би било равно на милиони годни за рециклиране тонове, само на територията на Германия. И накрая, но не на последно място, секторът на рециклирането предоставя голям брой работни места и дори може да създаде още повече. В този контекст е важно този сектор да бъде подкрепян и укрепен, наред с другото като се гарантира, че рециклирането бива предпочитано пред изгарянето.

Други страни вече предприемат амбициозни стъпки. Япония например предоставя близо 1 милиард евро, за да привлече още един милиард от частния сектор, в полза на ефективността на ресурсите, рециклирането и други мерки за укрепване на положението си по отношение на редкоземните метали. В този контекст тя е определила предварителна цел за намаляване на използваните от нея редкоземни метали с една трета през следващите години.

Европейският съюз трябва да положи усилия да не бъде изпреварен в конкурентоспособността си поради повишената ефективност, постигната от другите. Ние разполагаме с широк набор от мерки на политики за обезпечаване на бъдещата ни конкурентоспособност, включващи наред с другото екодизайн, финансиране по седмата и осмата рамкова програма, политики за рециклиране, както и други креативни икономически стимули, с цел насърчаване на така необходимите иновации в областта на ресурсите и материалите.

Именно в този контекст установяването на партньорство за иновации по отношение на суровините придобива изключително неотложен характер. Заместването също представлява ключов аспект, който трябва да получи по-централно място в Инициативата на Комисията за суровините. Същото важи и за промените в начина на живот и нововъведенията в обществото, каквито са например явленията еколизинг и общо ползване. Определянето на предварителни цели също е от значение за изграждането на визия. ЕС следва да определи годишна цел за подобряване на ефективността в размер на 3% и да намали използването на ресурсите на глава от населението до 6-10 тона годишно до 2050 г..

Устойчивият рудодобив също играе важна роля в този контекст. Европейският съюз също разполага с природни източници на суровини, като например редкоземни метали в Швеция, и продължава да увеличава своята база знания в областта на геологията благодарение на проекти като PRO-MINE. Тази работа може също така да бъде интензифицирана чрез подобряване сътрудничеството между различните национални институти за геоложки проучвания — нещо, към което Комисията възнамерява да пристъпи. В същото време ЕС разполага с добра база за разумния добив на неенергийни суровини благодарение на документа с насоки по Натура 2000. Тук също ЕС може да напредне, като продължи да развива по-добри и по-устойчиви, а също и по-ефикасни минни технологии. По-специално използването на по-екологосъобразни минни технологии ще бъде от особено голямо значение за добива на някои суровини, като например на редкоземните метали, който може да бъде свързан с радиоактивност. Подобни технологии, в съчетание с високи екологични и социални стандарти, не само ще гарантират равновесието между устойчивостта и сигурността на доставките, но също така ще подобрят репутацията на европейските компании в чужбина, при условие че бъдат постигнати постоянно придържане към тези условия и постоянни подобрения. Това в крайна сметка ще създаде също така повече възможности за предприемачеството в богатите на ресурси страни, тъй като ще видят ползите от европейските компании, опериращи на тяхна територия при високи европейски стандарти, в сравнение с други, неевропейски корпорации.

Дипломация в областта на суровините

Въпреки стратегията за иновации в промишлеността, целяща да намали потреблението на ресурси и да увеличи рециклирането в допълнение към вътрешния потенциал за устойчивост, с който разполага, ЕС ще трябва да продължи да разчита на външни доставчици на суровини. Ето защо дипломацията в областта на суровините е от ключово значение.

В този контекст Европейският съюз трябва да създаде взаимноизгодни партньорства, които да бъдат печеливши както за богатите на ресурси страни, така и за самия ЕС. Освен партньорството Африка- ЕС, ЕС би могъл също така да насърчава партньорства със страни в Източна Европа, Латинска Америка и Азия. Китай е страната, която по-специално трябва да се има предвид, тъй като произвежда основната част от редкоземните метали от изключителна важност. Трябва също така да се прави разграничение между различните страни и тяхното икономическо развитие. Така например подходът „инфраструктура в замяна на ресурси" е приложим само за някои от развиващите се страни. В тези случаи европейските сектори биха могли да формират промишлени групи, състоящи се от добивни и строителни предприятия. За други, особено за богатите на ресурси икономики с по-високо равнище на развитие, подобен модел просто не представлява интерес. За тези държави името на играта е „ресурси за технология и ноу-хау“. Такъв подход би могъл също така да бъде използван и при отношенията ни с Китай. Така например за даден кратък период ние се нуждаем от достъп до редкоземните метали на Китай, до разработването на нови минни операции в страни като САЩ, Канада и Австралия. Пекин също така проявява голям интерес по отношение на високите технологии за този период, докато не увеличи собственото си вътрешно технологично развитие. В този контекст може да бъдат постигнати договорености на основата на тези предпоставки.

В същото време ЕО би могла да прецени как да окаже нефинансова подкрепа на Холдинг за суровините, който да обхваща множество европейски предприятия за доставки на суровини. По същия начин други предприятия може да пожелаят да възприемат стратегия на вертикална интеграция с цел укрепване на сигурността на суровините си.

Европейската комисия трябва също така да гарантира, че предприятията от ЕС се придържат към екологичните и социални стандарти при работата си в чужбина, така че отношенията на ЕС с богатите на ресурси страни да бъдат допълнително укрепени. В този контекст Европейският съюз би трябвало да последва примера на САЩ относно законопроекта „Dodd-Frank“ и да изисква от предприятията да предоставят информация относно това дали техните ресурси произхождат от региони на конфликт и да изискват от добивните сектори да разкриват плащанията си на чужди правителства с цел повишаване на прозрачността и осигуряване на добро управление. Освен това, с цел постигането на надеждни партньорства с богатите на ресурси страни, Европейският съюз не бива да злоупотребява с инструмента на политиката за развитие за подобни цели. Това важи по-специално за общата система за търговски преференции и за Европейския фонд за развитие. Вместо това ЕС би следвало да помогне на богатите на ресурси страни да преодолеят актуални проблеми, като например информационния дисбаланс при преговорите относно суровините и договорите за рудодобив, тъй като много правителства не разполагат с експертни познания, с които да оценят правилно стойността на природните си ресурси, и в следствие на това се затрудняват да постигнат изгодни сделки.

И накрая, но не на последно място, Европейският съюз следва да си сътрудничи с други индустриализирани и страни с бързо развиващи се икономики, с оглед създаването на синергии. Освен ОИСР и Г-8/ Г-20, Комисията следва да предложи конкретно сътрудничество със Съединените щати и Япония. Това може да включва споделянето на данни или създаването на съвместни програми за научноизследователска и развойна дейност.

И накрая, с оглед успешното справяне с предизвикателството на суровините, Европейският съюз се нуждае от цялостна и интегрирана стратегия, съсредоточаваща се върху краткосрочни и дългосрочни мерки, които да могат да бъдат приложени във вътрешен и международен план, особено що се отнася до суровините от изключителна важност, каквито са редкоземните метали. В сърцето на този подход трябва да залегне стратегия за иновации в промишлеността, основаваща се върху ефикасното използване на ресурсите и рециклирането, които са единствените мерки, които могат да дадат задоволителен отговор на тройното предизвикателство за гарантиране на бъдещата конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (*) (28.6.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ефективна европейска стратегия по отношение на суровините
(2011/2056(INI))

Докладчик по становище(*): Judith A. Merkies

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините“ (COM(2011)0025) и по-специално широкообхватния фокус върху суровините и рециклираните суровини от минерални и биологични ресурси, акцента върху ефективността по отношение на суровините и рециклирането, както и признаването на значението на добива на суровини в градски условия като ценен източник за извличане, т.е. повторна употреба, рециклиране и подобряване на суровините, и решимостта да се разгледат и трите стълба на това основно предизвикателство, а именно осигуряване на справедливи и устойчиви доставки на суровини от международните пазари, насърчаване на устойчиви доставки в рамките на ЕС и популяризиране на ефикасността и рециклирането на ресурсите; отбелязва, че рециклирането често води до понижаване на стойността на даден материал и че следва да се обърне по-голямо внимание на подобряването на материалите, което ще повиши стойността на извлечените материали; подчертава потенциала на повторната употреба като отделна категория за удължаване на живота на продуктите и настоятелно призовава Комисията да се занимае с разработката на въпросите, свързани с повторната употреба, особено посредством нейните политики в областта на екодизайна и отпадъците; изразява съжаление въпреки това във връзка с липсата на предложения за конкретни мерки от страна на Комисията и предупреждава, че без подобни мерки не е възможно постигането на посочените цели;

2.  подчертава, че – особено по отношение на суровините – една последователна политика, една стратегическа и дългосрочна визия, както и координиран подход на всички ангажирани лица, особено в рамките на Комисията, са от изключително важно значение;

3.  подчертава, че са необходими допълнителни данни и повече проучвания, за да се гарантира по-целенасочен подход, особено по отношение на анализите на отпадъчните потоци, а също и на потенциала за новаторски технологии за рециклиране и заместване;

4.  приветства признаването от страна на Комисията на значението на добива на суровини в градски условия като ценен източник за извличане, рециклиране и подобряване на суровините и счита, че съществува крайна необходимост от повече информация относно добива на суровини в градски условия и следователно изисква от Комисията да направи оценка преди всичко на потенциала, но и на евентуалните ограничения в тази връзка; подчертава потенциала на повторната употреба като отделна категория за удължаване на живота на продуктите и настоятелно призовава Комисията да се занимае с разработката на въпросите, свързани с повторната употреба;

5.  отбелязва, че по-ниските равнища на потребление, предотвратяването на генерирането на отпадъци и повторната употреба са ключови елементи на прехода към ефективна по отношение на ресурсите икономика;

6.  подчертава, че нарастването на населението на света, нарастването на потреблението и целите за икономически растеж на ЕС правят отделянето на растежа от използването на суровини още по-наложително; поради тази причина настоява, че целите за намаляване следва да бъдат определени по такъв начин, че да стабилизират използването на материали и предлага стабилна и надеждна методология за измерване на ефективността на използването на ресурсите, която би довела до годишните секторни цели за намаляване на ресурсите в ЕС; счита, че напредъкът за постигане на такива цели и осъществяването на политика за подкрепа от страна на държавите-членки следва да бъдат отразени в Европейския семестър – системата за отчитане на координацията и надзора на бюджетните и структурните политики на държавите-членки; признава, че трите „стълба“ на съобщението ще бъдат необходими за посрещане на бъдещото нарастващо търсене на суровини, но предлага да се въведе ясна йерархия между стълбовете, която да даде приоритет на ефективността на ресурсите и рециклирането, после на устойчивия добив на суровини в ЕС и на последно място на справедливия и устойчив достъп до суровини от трети държави; подчертава, че една ефективна политика по отношение на суровините трябва да бъде част от интегриран подход, като се заимства най-доброто от действащото европейско законодателство в областта на околната среда, което регламентира ефективността на ресурсите в много от секторите; също така подчертава необходимостта от ясно научно определение на формулировката „ефективност на ресурсите“;

7.  настоятелно призовава всички действащи лица да повишат обществената осведоменост по отношение на конкуренцията във връзка с използването на суровини; настоятелно призовава Комисията да проучи разработването на йерархия на суровините и да насърчи широка дискусия относно възможно най-висока добавена стойност за използването на суровините, без да бъде ощетявана околната среда; призовава Комисията да направи преглед на конкуренцията за едни и същи суровини и да разгледа въпроса за преодоляване на излишното потребление на суровини;

8.  призовава Комисията да събере, анализира и публикува данни относно наличието, достъпността и търговския обмен на суровини и рециклирани материали на равнище ЕС; освен това счита, че данните следва да се събират с цел съпоставка на характеристиките на материалите, вариантите за заместване, най-ефикасното използване и обмена на най-добри практики;

9.  подчертава значението на разработването, насърчаването и прилагането на подход, основан върху жизнения цикъл на суровините, като по този начин се включат външните екологични разходи във връзка с добива и използването на суровините, гарантира се възможно най-високо качество и се удължава живота на тези материали, както и необходимостта от показатели за измерване на ефикасното и ефективно използване на ресурсите;

10. подчертава в този контекст значението от цялостното прилагане на Директивата за екодизайна[1] с разширен акцент върху ефективността на ресурсите и другите въздействия върху околната среда извън енергийната ефективност; освен това призовава за въвеждане на задължителни изисквания по отношение на рециклирането и ресурсите във всички мерки за прилагане след 2013 г.; счита, че ролята на проектантите и учените следва активно да бъде взета предвид при гарантиране на ефикасното и ефективно използване на суровините по време на целия жизнен цикъл на продуктите, тъй като висококачествено рециклиране може да има само когато цялата верига на доставки е затворена и всички заинтересовани страни си сътрудничат, за да се гарантира висок процент на повторно събиране;

11. подчертава, че иновациите са от основно значение за преодоляване на новите предизвикателства, както и че ефективността на ресурсите трябва да бъде неразделна част от политика, насочена към популяризиране на научните изследвания и иновациите, които ще насърчат конкурентоспособността на европейските предприятия;

12. насърчава Комисията да разработи стратегия за рециклиране при извличане възможно най-близо до източника на отпадъците, включително пречистване на отпадъчни води, тъй като това ще даде възможност за извличане на по-високи концентрации на суровини, ще предотврати невъзможността за извличане, ще понижи отрицателното въздействие върху околната среда и евентуално ще подобри енергийната ефективност;

13. призовава Комисията и държавите-членки да продължават да засилват използването и разработването на подходящи икономически инструменти, включително стимули, с цел да се насърчи отговорността на производителя, за да бъде насърчена ефикасната употреба на суровините и за да се гарантира по-високо равнище на годност за повторна употреба, рециклиране и подобряване, повторно производство, демонтаж и оползотворяване; по-специално призовава Комисията да преразгледа директивите за екодизайна, за излезлите от употреба превозни средства[2], за ОЕЕО[3] и за батериите[4]; в тази връзка посочва значението на една ефективна кръгова икономика;

14. призовава Комисията и държавите-членки да организират образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността на потребителите с оглед използване на получените от рециклирането продукти;

15. счита, че освен че намалява отрицателното въздействие върху околната среда на материалите с изтекъл жизнен цикъл (замърсяващи отпадъци) и спомага за разрешаване на проблема с недостига на много от първичните суровини, рециклирането на материалите (възможно най-цялостно) създава също възможности за промишлено развитие на местно равнище; настоятелно призовава Комисията да подкрепи действията, които ще доведат до реализиране на тези възможности, които са от особено значение в настоящата криза;

16. призовава Комисията да разработи система за верига на надзора, подложена на подходяща оценка на въздействието за всички суровини, като вменява на производителите да регистрират произхода на суровините чрез прозрачна система и чрез следване на съществуващи примери (напр. Регламент № 995/2010 за дървения материал), като по този начин се дава възможност за разработване в бъдещето на критерии за устойчивост по отношение на суровините;

17. призовава за правилно и експедитивно прилагане на рамковата директива за отпадъците[5] и за въвеждане на постепенна забрана за използване на депа за отпадъци за суровини, които могат да бъдат рециклирани, за разработване на критерии за екодизайн с цел да се гарантира възможността за рециклиране на голяма част от продуктите, които се пускат на пазара, както и за стриктни и амбициозни критерии за изгаряне с рециклиране на енергията, които следва да имат за цел повторното използване и рециклирането на суровините за сметка на изгарянето като средство за извличане на възможно най-полезни суровини възможно най-рано и най-близо до източника на отпадъците с цел да се предотврати необратимостта, да се намали отрицателното въздействие върху околната среда и да се повиши енергийната ефективност;

18. призовава освен това Комисията да внесе предложение за изменение на Директивата за депонирането на отпадъци[6] и да разработи и разшири целите, посочени в член 5, параграф 2 от нея; счита още, че съгласно Рамковата директива за отпадъците, целта за намаляване на забраната за изпращане на биоразградими общински отпадъци в депа следва да бъде разширена, като се започне от 2020 г., до всички биоразградими отпадъци, като целта за намаляване е фиксирана на 5 %;

19. изразява съгласие с анализа на Комисията, че по-доброто прилагане и изпълнение на действащото законодателство относно отпадъците е от основно значение за насърчаване на една Европа за по-ефективно използване на ресурсите и следователно призовава Комисията да предложи до края на 2011 г. създаването на изпълнителна агенция на ЕС за отпадъците заедно със специфичен европейски орган за извършване на преки инспекции на околната среда, тъй като по-доброто прилагане на действащото законодателство ще предостави важни икономически ползи и ще увеличи достъпа до ценни вторични суровини в допълнение към ползите за околната среда и човешкото здраве;

20. счита, че вече заложените в няколко директиви цели относно събирането и разделянето на отпадъците следва да бъдат доразвити и определени по отношение на най-интензивното и най-качествено рециклиране на материали на всеки от етапите на рециклиране: събиране, демонтаж, предварителна преработка и рециклиране/рафиниране;

21. призовава Комисията да интегрира в стратегията за суровините целите на плана за действие във връзка с биологичното разнообразие, за да бъдат засилени връзките между икономиката и околната среда и за да бъде взето предвид отражението върху околната среда, предизвикано от добива, производството, използването и обезвреждането на суровините; настоятелно призовава Комисията да подкрепя разработването на стратегическо планиране на земеползването във всички държави-членки с цел намиране на баланс между добива на суровини и други изисквания за земеползване и съхраняване на околната среда и биологичното разнообразие;

22. приветства разработването на инструменти и показатели като Международния проект за икономика на екосистемите и биологичното разнообразие (ИЕБР), в който се прави повторна оценка на паричната стойност на биологичното разнообразие и екосистемите и се дава важна представа за реалната цена на добива, използването и обезвреждането на суровини, като се включат външните разходи; настоятелно призовава Комисията да насърчава и стимулира разработването на тези инструменти и тяхната употреба;

23. подчертава, че дейностите по добива на суровини трябва да се осъществяват при надлежно спазване на най-високите стандарти за безопасност на работното място и защита на околната среда, за да се предотвратят злополуки и да се оздравят засегнатите райони;

24. отбелязва, че докато цианидните технологии за добив на суровини, които съставляват сериозна заплаха за околната среда, позволяват добиването на едва 2 грама злато от един тон руда, 150 пъти повече – почти 300 грама – могат да бъдат получени от един тон използвани мобилни телефони без необходимост от цианид; поради тази причина припомня на Комисията резолюцията на Парламента от 5 май 2010 г. относно обща забрана за използване на цианид в минните технологии на територията на Европейския съюз до края на 2011 г.[7];

25. подчертава ролята на социалната отговорност на дружествата и спазването на най-високите международни екологични и социални норми и прилагането на най-добрите налични технологии; подчертава освен това голямата отговорност на предприятията по отношение на добива, за да се гарантира, че той не влияе неблагоприятно върху здравето на жителите в околността; призовава Комисията да се придържа към духа на законопроекта „Dodd-Frank“ в САЩ относно полезните изкопаеми от зони на конфликт и настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение; подкрепя инициативата за прозрачност в добивната промишленост (EITI);

26. подчертава, че политиката за развитие не е инструмент на свързаната със суровините дипломация; изразява съгласие, че търговските споразумения следва да осигуряват необходимата гъвкавост с цел предоставяне на подкрепа на развиващите се страни за създаването на връзки между добивната промишленост и местната промишленост; счита, че трябва да се зачита суверенитетът на държавите по отношение на ресурсите и в тази връзка настоява Комисията да прилага диференциран подход предвид различния контекст в отделните държави, така че да не се излагат на риск целите за развитие и индустриализирането на развиващите се държави;

27. подчертава необходимостта от последователност по отношение на обявените цели в областта на сътрудничеството и политиката по отношение на помощта за развитие; счита, че трябва да се зачита суверенитетът на държавите по отношение на ресурсите и в тази връзка настоява Комисията да прилага диференциран подход предвид различния контекст в отделните държави, така че да не се излагат на риск целите за развитие и индустриализирането на развиващите се държави; 9а. подчертава необходимостта от последователност по отношение на обявените цели в областта на сътрудничеството и политиката по отношение на помощта за развитие;

28. призовава за активното въвеждане и насърчаване на по-устойчиви икономически модели, отделени от използването на материали, за да бъде гарантирана бъдещата наличност на суровини в ЕС; призовава Комисията да разработва нови инструменти например „зелени сертификати“, които имат за цел да повишат използването на вторични суровини), целящи по-ефективно използване на ресурсите и за избягване на вторичните ефекти; предлага Комисията да предприеме всеобхватно проучване на икономическите модели, основани върху лизинга, като алтернатива на собствеността върху стоките и тяхното въздействие върху използването и рециклирането на материалите; подчертава, че осведомеността е основното предизвикателство в тази връзка;

29. подчертава, че един нов показател, който излиза от рамките на БВП и измерва потреблението и производителността на ресурсите, е от основно значение за отделянето на икономическия растеж от използването на материали;

30. обръща внимание на вредното въздействие на спекулата върху суровините; счита, че физическият пазар не следва да бъде засенчен от финансовия пазар на деривати, чийто обем нараства непропорционално през последните години, като по този начин прави приемането на мерки в тази област необходимо и неотложно; подчертава значението на получаването на надеждна официална информация относно потоците и физическите запаси от суровини;

31. настоятелно призовава Комисията да проучи въздействието от въвеждането на данък върху ресурсите от полезни изкопаеми, неизползваните извлечени суровини, неенергийните суровини, водоползването и земеползването, със специално внимание върху възможните странични ефекти, като например неустойчиво заместване, укриване на данъци или преместване на икономически дейности в трети държави и за тази цел да изготви предложения относно инструменти на ЕС съгласно приоритета във връзка с ефикасността на ресурсите; подчертава, че облагането с данък на първични суровини като металите ще допринесе да се даде предимство на рециклирането за сметка на добива на необработени суровини и ще спомогне за преместване на данъчната тежест от труда върху ресурсите;

32. насърчава Комисията да продължи подготовката за партньорство за иновации, свързани със суровините, в съответствие с водещата инициатива „Съюз за иновации“ и в тази връзка подчертава значението на тясното сътрудничество на ранен етап между всички въпросни институции;

33. счита, че следва да се насърчава удължаването на живота на продуктите, а следователно и на суровините и биологичните материали, тъй като техният добив, използване и обезвреждане оказва сериозно въздействие върху земеползването, водоползването, енергетиката и транспорта; подчертава, че стратегията по отношение на суровините трябва да бъде включена в по-обхватната стратегия „ЕС 2020“ като основна част от нейните общи цели, призовава за по-целенасочени иновации във връзка с ефикасността на ресурсите и посочва, че по-високият процент на ефикасно използване на материалите оказва основно въздействие върху този сектор и сектора на транспорта;

34. призовава Комисията да събира данни относно потенциала на ЕС за оползотворяване на суровини чрез добиването им в депата за отпадъци и да разработи стандарти за условията, при които депата за отпадъци могат да се разкопават, включително евентуалното оползотворяване на други ресурси, енергийната ефективност спрямо добива на първични суровини, евентуалните странични ефекти върху околната среда и човешкото здраве (като отделяне на емисии от парникови газове и токсични вещества) и потенциала за производство на енергия и възстановяване на ландшафта.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

János Áder, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Nessa Childers, Chris Davies, Esther de Lange, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Karin Kadenbach, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Oreste Rossi, Dagmar Roth-Behrendt, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Marina Yannakoudakis

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

João Ferreira, Jutta Haug, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Miroslav Mikolášik, Bill Newton Dunn, Birgit Schnieber-Jastram, Michail Tremopoulos

  • [1]             Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението; ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.
  • [2]             Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства; ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 34.
  • [3]             Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО); ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 24.
  • [4]             Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО; ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1.
  • [5]             Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви; ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.
  • [6]             Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци; ОВ      L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.
  • [7]             Резолюция на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно обща забрана за използване на цианид в минните технологии на територията на Европейския съюз P7_TA(2010)0145.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (31.5.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ефективната европейска стратегия по отношение на суровините
(2011/2056(INI))

Докладчик по становище: Elmar Brok

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че в контекста на многополюсния световен ред държавите-членки, като действат сами, вече не могат да осигурят достатъчен достъп до неенергийни стоки, например суровини и редкоземни елементи; като има предвид, че стратегически и сигурни доставки за европейските индустрии могат да се осигурят единствено чрез общ подход на равнището на ЕС,

Б.  като има предвид, че доставките на суровини са изключително важни за редица промишлени приложения; като има предвид, че ограниченията върху износа възпрепятстват създаването на отворени и прозрачни пазари, могат да затруднят сериозно доставките на суровини и да ограничат възможностите за иновации на европейските индустрии, както и да създадат проблеми на пазара на труда,

В.  като има предвид, че около 50% от суровините и ресурсите от редкоземни елементи в световен мащаб, включително суровините от ключово значение, се намират в уязвими държави или нестабилни региони,

1.  приветства предложението за дипломация на ЕС в областта на суровините и редкоземните елементи, с цел установяване на международна регулаторна платформа, гарантиране на достъп до и доставки на суровини, особено на тези от тях, които се считат за ключови, гарантиране на отворени световни пазари и насърчаване на международното сътрудничество в областта на устойчивия добив на суровини и ефективното използване на ресурсите въз основа на общи интереси; подчертава, във връзка с това, необходимостта от установяване на засилен диалог в областта на дипломацията за суровините между индустриализираните, индустриализиращите се и богатите на ресурси развиващи се държави, с оглед на насърчаването на правата на човека, доброто управление, регионалната стабилност и предотвратяването на риска от свързани с ресурсите конфликти;

2.  счита, че с поставянето на по-силен акцент на равнището на ЕС върху иновациите и заместването в стратегията за суровините на всички етапи може също така да се засили позицията на Европейския съюз в преговорите и да се избегне зависимостта от доставчици монополисти;

3.  призовава Комисията да насърчава неофициалната дипломация във връзка със суровините като подкрепя обмена между неправителствени организации, висши учебни заведения и мозъчни тръстове от ЕС и от други държави, разполагащи с ресурси;

4.  призовава Комисията да организира редовни събития във връзка със суровините, като срещите по въпросите на металите на Японската национална корпорация за нефт, газ и метали (JOGMEC), с други държави, разполагащи с ресурси, с участието на широк спектър от заинтересовани страни;

5.  отбелязва, че макар и независима, политиката в областта на суровините следва да си взаимодейства с другите политики на ЕС, особено с политиките, насочени към неминералните суровини (например селскостопански продукти) и доставките на енергия;

6.  счита, че свързаната със суровините дипломация, политиката за развитие и политиките, насочени към подпомагане на демократизацията, следва да са взаимноизгодни и да си взаимодействат; поради това призовава в бъдещите споразумения с държавите партньори да бъдат включени клаузи за правата на човека и демократизацията;

7.  подчертава, че като част от стратегическото сътрудничество на ЕС със съответните ключови участници от индустриализираните страни, страните с бързоразвиваща се икономика и развиващите се страни, особено САЩ, Русия, Китай, Япония и Арктическия регион, следва да бъде установен механизъм за ранно предупреждение при нарушаване на пазарните правила, недостиг на доставките и провокирани от ресурси конфликти, който да бъде допълнен от група за мониторинг на равнището на ЕС, която да включва представители на институциите на ЕС, държавите-членки и съответните промишлени сектори;

8.  посочва ролята на отношенията с държавите от групата БРИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), тъй като те имат огромни ресурси от суровини, но в същото време ще поглъщат повече суровини в бъдеще, което ще доведе до по-голяма конкуренция за европейските предприятия;

9.  призовава за международни регулаторни стандарти за рециклиране, устойчив рудодобив и добро управление, включително социални и трудови права и права на човека, корпоративна социална отговорност и екологични стандарти, които следва да бъдат насърчавани чрез съответните форуми като Г8 и Г20, СТО, ОИСР, Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и заседаващата в нейните рамки Международна група от експерти по устойчиво управление на ресурсите , международните изследователски групи за металите и други органи, които работят в областта на насърчаването на устойчива структура на глобално управление за експлоатацията, производството и търговията със суровини, въз основа на принципа на ненарушаване на правото на развитие на другите държави в рамките на международните правила;

10. приветства волята на членовете на Г8 и Г20 за борба срещу нестабилността на цените на суровините и призовава за разработването на конкретни мерки за обезпечаване на доставките на суровини и за обуздаване на спекулациите с тези стоки;

11. призовава СТО да наблюдава внимателно въздействието на ограниченията на износа и вноса и други пречки върху цената на суровините; в този смисъл подкрепя създаването в рамките на СТО на инструмент за следене на тарифните и нетарифните бариери пред търговията със суровини и редкоземни елементи и създаването в рамките на Г20 на Съвет за стабилност на суровините и на редкоземните елементи; призовава ГД „Търговия“ да продължи да следи ограниченията на износа и другите пречки пред цената на суровините;

12. приветства включването на изрични гаранции относно недискриминиращия достъп до пазара на суровини в търговските споразумения на ЕС и като предварително условие за членство в СТО; призовава към това, достъпът до суровините и устойчивото им управление да бъдат включени във всички споразумения на ЕС със съответните трети държави, въз основа на признаването на нарастващата взаимозависимост между държавите, но изтъква значението на диференцирането на дипломацията в областта на суровините с оглед на положението в съответните държави;

13. счита, че ЕС и съответните трети държави следва да работят заедно в съгласие, в духа на истинско партньорство, за взаимна полза по отношение на доставките на суровини; поради това призовава да бъде оказана подкрепа на развиващите се държави, която да включва трансфер на знания по научни и правни въпроси с цел изграждането на устойчив капацитет, и наред с това призовава за общи стандарти за добив и производство, включително стандарти в областта на правата на човека;

14. подчертава значението на двустранното сътрудничество в областта на суровините, както беше показано от ЕС и Африканския съюз през юни 2010 г., и насърчава по-нататъшните усилия в контекста на плана за съвместни действия Африка - ЕС за периода 2011 - 2013 г.; призовава за разработването на подобно сътрудничество с други държави, които са сред най-големите производители на суровини от ключово значение; предлага като една от конкретните цели на дипломацията, свързана със суровините, диверсификация на източниците на някои суровини, от вноса на които ЕС е зависим, като тежестта се прехвърли от Югоизточна Азия към Латинска Америка и Африка;

15. счита, че значителният потенциал на Арктическия регион е свързан с неговите природни ресурси и индустриите, които се основават на тях; подчертава необходимостта от справедливи условия на достъп до суровини в Арктическия регион, в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север (P7_TA(2011)0024); изтъква значението на устойчивото развитие и безопасното и контролирано използване на природните ресурси в Арктическия регион в съответствие с принципа на вземане на предохранителни мерки;

16. подчертава значението на прозрачността и отново изразява подкрепата си за Инициативата за прозрачност в добивната промишленост (EITI) и за инициативата „Публикувай каквото плащаш“ (PWYP) като добри примери за международни стандарти за прозрачност и призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да приемат мерки за повишаване на прозрачността в областта на доставките; счита, че инвестициите, получаващи подкрепа от Европейската инвестиционна банка, следва да прилагат тези стандарти с цел насърчаването на практики за устойчив рудодобив в съответните трети държави;

17. приветства подготвителната работа на Комисията по законодателното предложение за изискванията за оповестяване в добивната промишленост за предприятия , регистрирани на фондовата борса в ЕС; насърчава Комисията да използва опита от разпоредбите относно оповестяването, предвидени в раздел 1504 от американския „Dodd-Frank Act“, и призовава за изисквания за докладване държава по държава;

18. призовава Комисията, при подготовката на новите инструменти за външна дейност за периода след 2013 г., да включи мерки за подкрепа на доброто управление и устойчив рудодобив в програмите за демократична и икономическа стабилност на уязвимите държави, които са доставчици на суровини;

19. счита, че отговорността за воденето на последователна и ефективна дипломация на ЕС трябва да се поеме от ЕСВД и съответните служби на Комисията, и особено ГД „Търговия“ по отношение на свързаните с търговията въпроси, в тясно сътрудничество със Съвета и Парламента; счита също така, че стратегическото значение на суровините следва да бъде отразено в организацията на ЕСВД и при назначаването на персонала на съответните делегации на ЕС; подчертава значението на координирането на външната политика на ЕС и на държавите-членки в областта на суровините.

20. счита, че ЕС следва да координира действията си със САЩ и други партньори с цел диверсификация на източниците на редкоземни елементи и намаляване на зависимостта от основните доставчици на суровини и редкоземни елементи; счита, че тези въпроси следва да бъдат част от дневния ред на следващите срещи на високо равнище между ЕС и САЩ;

21. призовава Европейската агенция по отбраната, в съответствие с член 42, параграф 3 от ДЕС, да допринесе за определянето на мерки за засилване на производствената и технологичната база в сектора на отбраната по отношение на суровините;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2011г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

58

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Dominique Baudis, Frieda Brepoels, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Heidi Hautala, Anna Ibrisagic, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Othmar Karas, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Андрей Ковачев, Paweł Robert Kowal, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Mario Mauro, Kyriakos Mavronikolas, Willy Meyer, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Ria Oomen-Ruijten, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Hannes Swoboda, Charles Tannock, Inese Vaidere, Кристиан Вигенин, Graham Watson, Boris Zala

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Reinhard Bütikofer, Nikolaos Chountis, Véronique De Keyser, Tanja Fajon, Kinga Gál, Elisabeth Jeggle, Georgios Koumoutsakos, Norbert Neuser, Doris Pack, Vittorio Prodi, Dominique Vlasto, Luis Yáñez-Barnuevo García

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Joachim Zeller

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (14.6.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ефективна европейска стратегия по отношение на суровините
(2011/2056(INI))

Докладчик по становище: Birgit Schnieber-Jastram

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че ЕС зависи от вноса на суровини за промишлеността си, особено за своя сектор на високите технологии, и че инициативата на ЕС за суровините е насочена към гарантиране на достъпа до тези ресурси;

2.  припомня, че инициативата за суровините (ИС) беше критикувана от някои НПО за това, че подкопава целите за развитие на бедните страни и за това, че не е в съответствие с ангажиментите на ЕС за последователност на политиките в областта на развитието; припомня задълженията за последователност на политиките в областта на развитието, установени в член 208 от ДФЕС; изисква от Комисията да създаде междуведомствена работна група за разработване на по-подробна стратегия относно суровините, в която се вземат предвид тези задължения; припомня, че незаконният трафик на суровини все още е сред основните причини за постоянни или дълготрайни конфликти в развиващите се страни;

3.  подчертава, че за европейската политика за суровините е от значение да вземе изцяло предвид устойчивия икономически растеж в развиващите се страни и техните специфични социални стандарти (както е предвидено в член 208 от ДФЕС) и да гарантира съгласуваност между политиката на развитие и ИС; следователно счита, че ЕС следва също така да подкрепи развиващите се страни в изграждането на преработвателни съоръжения, диверсификацията на икономиките им, намаляване на зависимостта им от износ на суровини и увеличаване на добавената стойност на продуктите им чрез местно производство и преработка;

4.  призовава Комисията да въведе като допълнителни основни цели на инициативата за суровините: а) намаляване на потреблението на суровини в ЕС, б) намаляване на зависимостта на ЕС от внесени суровини, и в) създаването на устойчива и справедлива система за управление на световните природни ресурси;

5.  настоява Европейският парламент да бъде информиран редовно чрез годишен доклад за напредъка относно развитието на ИС и изпълнението на целите й; изисква този доклад също така да включва оценка на ИС от гледна точка на ангажимента на ЕС относно последователността на политиките в областта на развитието;

6.  изразява загриженост, че преформулираната инициатива за суровините не се позовава на ОСП или ОСП+ и не предлага алтернативни търговски стимули за насърчаване на правата на човека, екологичните стандарти, избягването на детския труд и подкрепа за вътрешните реформи за държавите, попадащи извън обхвата на тези схеми; призовава Комисията да подкрепи и насърчи инициативите за диверсификация в икономиките на развиващите се страни, които до голяма степен са зависими от определени суровини;

7.  отбелязва, че приходите от суровини могат да играят решаваща роля за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) от страна на най-слабо развитите страни; призовава Комисията да помогне на развиващите се страни да диверсифицират икономиките си и да намалят зависимостта от суровини, за да се защитят подлежащите на изчерпване природни ресурси, както и да окаже подкрепа на най-слабо развитите страни с консултация и изграждане на капацитет, за да се даде възможност за въвеждане на ефективни алтернативни механизми за генериране на данъци;

8.  призовава Комисията да разгледа ползите за развитието, които ограниченията за износ на суровини носят на най-слабо развитите страни, като се има предвид, че таксите върху износа са важен източник на приходи, особено за най-слабо развитите страни, като по този начин се предоставят стимули за развитието на местните производствени или преработвателни отрасли с потенциал за износ с по-висока добавена стойност; подчертава значението на по-голямото опазване на околната среда чрез предотвратяване на неограничената експлоатация на природни ресурси;

9.  отбелязва, че колебанията в цените на стоките са до известна степен резултат от спекулации;

10. изисква от Комисията бързо да представи законодателно предложение за отчитане по държави, основано на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и на раздел 1502 от закона Dodd Frank в Съединените щати; припомня, че това беше предложено от комисията по развитие като парламентарен приоритет в рамките на структурирания диалог относно работния план на Комисията за 2012 г.; настоятелно призовава Комисията да включи в предложението си изискване, съгласно което добивните компании да се отчитат по държави относно продажбите и печалбите, както и относно данъците и приходите, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчно облагане; подчертава, че прозрачността, корпоративната социална отговорност и функциониращата администрация носят ползи както на добивните компании, така и на обществата в богатите на суровини развиващи се страни; призовава Комисията да изготви законодателно предложение, аналогично на раздел 1502 от закона Dodd Frank, което изисква от компаниите, които добиват минерали в Демократична република Конго и съседните държави, да посочват стъпките, които предприемат, за да гарантират, че от закупуването от тяхна страна на тези минерали не се възползват въоръжени групировки, които извършват нарушения на правата на човека; в този смисъл призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да окажат натиск върху европейските компании, осъществяващи дейност в развиващите се страни, и да изиграят ролята на модел в областта на социалната отговорност и насърчаването на достойния труд;

11. призовава за законодателно предложение, което да лиши от всички форми на европейско финансиране компаниите от ЕС, които не прилагат стандартите на ЕС, когато осъществяват дейност в развиващите се страни, и изразява своята дълбока загриженост относно множеството добре документирани случаи във връзка с нарушаване на екологичните и трудовите стандарти и правата на човека от компании от ЕС;

12. признава законните права на правителствата и на парламентите на развиващите се страни да прилагат политики и да регламентират чуждестранните инвестиции в обществен интерес, след консултация с гражданското общество, по начин, който дава възможност чуждестранните инвестиции да носят полза за местната икономика, да създават вътрешна добавена стойност и да насърчават развитието; подчертава, че стратегията на ЕС относно суровините не следва да възпрепятства това право;

13. призовава ЕС и Африканския съюз да предложат и изпълняват конкретни действия в областта на помощта за изграждане на капацитет за богатите на ресурси развиващи се страни съгласно Втория план за действие 2011–2013 г. на Съвместната стратегия Африка–ЕС в сътрудничество с държавите-членки, промишлеността и заинтересованите страни; приветства подхода на този план за действие, който се състои в предоставяне на обучение относно най-добрите практики във връзка с провеждането на преговори за сключване на договори за минерали и насърчаването на научното сътрудничество в миннодобивния сектор, в допълнение към насърчаването на добро управление, включително прозрачност;

14. отново заявява, че инициативите за прозрачност в сектора на добивната промишленост всъщност са ориентирани към бизнеса, създават правна сигурност и устойчиви дългосрочни партньорства и действат като гаранции срещу възобновяването на преговорите или експулсиране; отбелязва, че съществуват предизвикателства, които следва да бъдат разгледани, и че някои договори изискват поверителност, но въпреки това следва да подлежат на обществен контрол; отбелязва, че законопроектът за управление на доходите от петрол в Гана е добър пример за запазването на определена поверителност, от една страна, при същевременно гарантиране на парламентарния контрол, от друга;

15. приветства предвидените от Комисията насърчаване на допълнително разкриване на финансова информация и водене от страна на добивната промишленост на отчетност по държави, като същевременно очаква Комисията да представи в бъдеще законодателно предложение относно автоматично разкриване на печалбата на транснационалните корпорации и платените от тях данъци във всяка отделна развиваща се страна, където те осъществяват дейност, с оглед на борбата срещу злоупотребата с данъчни убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитал; също така изисква по-голяма прозрачност за всички промишлени сектори, добиващи суровини в развиващите се страни, чрез плащане на съответните данъци и открито обявяване на тяхната дейност; подчертава значението на сътрудничеството между ЕС и ООН по отношение на „процеса Кимбърли“;

16. призовава ЕС да сключи споразумения за справедлива търговия с развиващите се страни, включително трансфер на технологии към най-слабо развитите страни, които следва да служат като модел за устойчива търговска политика с набор от социални и екологични критерии;

17. призовава за засилено международно сътрудничество в областта на стратегическите ресурси чрез започване на открит, всеобхватен и прозрачен процес за обсъждане на бъдещата глобална употреба на суровини и с участието на мрежите на гражданското общество като „Публикувай какво плащаш (PWYP)“; счита, че глобалните инициативи в толкова чувствителна област могат да послужат като мерки за изграждане на доверие между ЕС и страни с бързоразвиващи се икономики като Китай, Бразилия и Индия;

18. призовава ЕС да въведе задължение и отговорности за инвеститорите да зачитат правата на човека, екологичните стандарти и основните стандарти за труд на МОТ, когато осъществяват дейност в развиващите се страни; счита, че предприятията от ЕС следва да носят юридическа отговорност в своите държави за всяко нарушаване на посочените права от страна на техните дъщерни компании в чужбина и субектите, които контролират;

19. счита, че стратегията на ЕС относно суровините следва да отразява различията между развитите икономики и големите икономики, от една страна, и най-слабо развитите страни, от друга;

20. призовава ЕИБ и Комисията да разглеждат по-взискателно дали проектите допринасят за изкореняването на бедността, устойчивото развитие и приобщаващия растеж, преди да вземат решение да подкрепят сектора на добивната промишленост в развиващите се страни; призовава за мораториум върху публичното финансиране от страна на ЕС за проекти в областта на минното дело до приемането на разпоредби срещу укриването на данъци и в полза на прозрачността, надлежните проверки и спазването на социалните и екологичните стандарти;

21. отбелязва, че експлоатацията на природните ресурси следва да продължи с оглед да се помогне на съответната държава да постигне своите по-широки социални и икономически цели, а не като самоцел;

22. изтъква, че неиндустриалната миннодобивна дейност и миннодобивната дейност в малък мащаб могат да играят важна роля в местния живот, да осигуряват заетост и да подкрепят целите за развитие, когато са признати официално, регулирани и подкрепяни; изразява съжаление, че в тази област до известна степен липсват знания и аналитични инструменти и подчертава, че е необходимо да бъде повишена нейната видимост, да бъде улеснено разработването и прилагането на по-ефективни политики в областта на неиндустриалната миннодобивна дейност и миннодобивната дейност в малък мащаб и да бъде осъществяван мониторинг върху усилията за подпомагане, за да се съдейства за избягване на заплахите от бедност като детския труд, опасната работна среда, принудителния труд, който е често срещан в занаятчийската миннодобивна дейност, както и конфликтите, свързани с миннодобивната дейност в малък мащаб; също така призовава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят развиващите се страни на национално и на местно равнище чрез предоставяне на опит относно устойчивите практики в областта на минното дело, увеличено ефективно използване на ресурсите и тяхната повторна употреба и рециклиране;

23. подчертава, че въпросът за достъпа до суровини следва да бъде включен последователно в мерките на политиката за изграждане на мир и предотвратяване на конфликти, тъй като в определени региони отново възникнаха значителен брой конфликти; счита, че дългосрочна цел на ЕС следва да бъде установяването на система за ранно предупреждение и предотвратяване на конфликти, която би дала възможност за навременното идентифициране на суровините като причина за определени конфликти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.6.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Corina Creţu, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, András Gyürk, Filip Kaczmarek, Franziska Keller, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Kriton Arsenis, Isabella Lövin

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (23.6.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ефективна европейска стратегия по отношение на суровините
(2011/2056(INI))

Докладчик по становище: Bernd Lange

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че търговската политика на ЕС трябва да играе по-важна роля като средство за подобряване на достъпа на ЕС до суровини на световните пазари и за гарантиране на надеждност и сигурност на доставката на суровини за европейската промишленост, както и да позволи създаването на истинско партньорство в съответствие с прилагането на политиката за устойчиво развитие по отношение на държавите, притежаващи природни ресурси от този вид;

2.  отбелязва, че не всички пазари на суровини функционират по един и същ начин, и по-конкретно, че пазарите на суровини в селскостопанския сектор са под въздействието на важни сезонни и климатични фактори и следователно изискват особено внимание;

3.  подчертава значението на законната търговия със суровини за устойчив икономически растеж и призовава за разработване на интегрирана стратегия на ЕС в областта на суровините, включително целева политика по отношение на стратегическите страни доставчици, която изхожда от програмата на промишлената и селскостопанската им политика и е в съответствие с политиките в областта на развитието и на околната среда; също така призовава Комисията да създаде взаимодействие между всички европейски политики и заинтересовани страни, например чрез създаването на национални комитети за стратегически метали, които да обединяват публичните органи, предприятията, включително МСП, функциониращи в този сектор, и гражданското общество;

4.  следователно призовава Комисията да изготви проучване относно вноса в Европа на суровини, които, въпреки че не са посочени като изключително важни (например литий, хафний и никел), са от стратегическо значение за задоволяването на промишлените потребности на Европа и производството на потребителски стоки с висока добавена стойност; проучването следва да оцени също така зависимостта на промишлените ни сектори и мерките за осигуряване на доставките на тези суровини, както и екологичните разходи за техния добив и възможните алтернативи;

5.  призовава Комисията да гарантира редовен и сигурен достъп до важни за промишлеността суровини и редкоземни елементи чрез споразумения за търговия и инвестиции, които са взаимноизгодни и справедливи, и чрез дългосрочни стратегически търговски партньорства, които способстват за диверсификацията и индустриализацията на икономиката на развиващите се страни, и създават работни места и устойчив икономически растеж, като същевременно снабдяват европейската промишленост с жизненоважни ресурси; в този контекст призовава Комисията да утвърди във всички търговски споразумения спазването на стандартите на МОТ и международните стандарти в областта на околната среда;

6.  призовава Комисията да разгледа изготвянето на насоки относно социалната отговорност на европейските предприятия, които участват в добива на суровини в страните на добив; призовава предприятията да поемат своята социална отговорност без отлагане под формата на доброволно поемане на задължения; призовава тези ангажименти да съответстват на насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и на принципа на надлежна проверка на веригата за снабдяване, определен в насоките на ОИСР за надлежна проверка от 2010 г.; призовава Комисията, заедно с предприятията, да контролира и насърчава ефективността на този процес на доброволно поемане на задължения; припомня в този контекст, че всички предприятия следва да спазват действащото законодателство в съответните приемащи държави;

7.  изразява загриженост относно продължаващата търговия и използване на полезни изкопаеми от зони на конфликт, чието производство води до неприемливо насилие и незаконни дейности; призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност, Съвета и държавите-членки да вземат предвид това положение в контекста на техните отношения с трети държави; призовава Комисията и страните стратегически доставчици на ЕС съвместно да развият ефективни системи за проследяване на суровини от внос до рециклиране или депониране, и да въведе взаимна система за сертифициране на суровини и свързани с тях търговски вериги (certified trading chains), така че да е възможно да се гарантира справедлива търговия, и в частност, за да се предотвратят злоупотреби по отношение на търговията със суровини от кризисни региони, също така призовава Комисията да си сътрудничи със съответните международни институции (ООН, ОИСР, МОТ) с оглед на най-добрите практики за сертифициране и стремеж към тяхното хармонизиране; призовава Комисията да се придържа към духа на закона „Dodd-Frank“ в САЩ относно търговията с полезни изкопаеми от зони на конфликт;

8.  подчертава, че финансовите пазари могат да играят важна роля в хеджирането на риска както за производителите, така и за потребителите на суровини и стоки; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки с цел гарантирането наличието на прозрачност на пазарите на суровини, както и да предприеме решителни действия срещу необоснованото спекулиране със суровини, водещо до злоупотреби на пазарите на суровини, ако това се счита за необходимо въз основа на задълбочен емпиричен анализ; отбелязва, че това включва подходящи инициативи в контекста на преговорите на Г-8 и Г-20; счита по-специално, че възможностите за рециклиране, заменяемост и ефективно използване на ресурси следва да се проучат с оглед на тази цел и че Комисията следва да насърчава и инициира проекти за научноизследователска и развойна дейност в тези области;

9.  изразява загриженост относно въздействието на пазарите на деривати върху ценовите тенденции за суровините; счита, че следва да има по-ефективен контрол върху пазарите на извънборсови деривати; в този контекст подкрепя мерки като повишаване на прозрачността на извънборсовите деривати под надзора на Европейския орган за ценни книжа и пазари; счита, че такива мерки биха могли да доведат до по-голяма сигурност за инвеститорите и МСП и да позволят на европейските производители да планират с по-голяма сигурност;

10. изразява съжаление относно отношението на трети държави, особено някои страни с бързо развиваща се икономика, които използват своята позиция като доставчици с доминиращо положение на пазара с цел нарушаване на световния пазар на суровини; насърчава Комисията да търси решения на двустранно равнище и, ако е целесъобразно, да проведе консултации с въпросните държави или действително да прибегне до инструменти за търговска защита в съответствие с правилата и принципите на СТО, и подкрепя неотдавнашните усилия на ЕО да призове свикването на експертна група на СТО; призовава СТО да разгледа изпращането на ясен сигнал на членовете си да не злоупотребяват с използването на политиките в областта на развитието или на околната среда като претекст за ограничения за износ, освен ако не са надлежно обосновани на тази основа пред СТО; настоятелно призовава Европейската комисия да посочи ключови стратегически ресурси за ЕС и да гарантира достъп до тях;

11. отбелязва стратегията на Комисията в преговорите за споразумения за свободна търговия, споразумения за икономическо сътрудничество и споразумения за партньорство и сътрудничество с развиващите се страни за забрана на налагането на данъци върху износа на суровини; счита, че суверенитетът на страните в областта на ресурсите трябва да се зачита и във връзка с това отправя искане към Комисията да балансира несъгласието си с налагането на данъци върху износа в развиващите се страни чрез използване на диференциран подход, вземащ предвид различния национален контекст, така че да не се излагат на риск целите за развитие и индустриализацията на развиващите се страни; подчертава, че свободна и справедлива търговия е от ключово значение за развитието на световния сектор на суровините и създаването на блага във всички общества;

12. подчертава, че от ЕС продължават да се изнасят незаконно значителни количества отпадъци, подлежащи на рециклиране и такива, съдържащи суровини; призовава Комисията да предприеме всички възможни мерки с цел установяване и прекратяване на незаконния износ и да договори стандарти за рециклиране, равностойни на тези в ЕС, в международните споразумения; призовава държавите-членки значително да засилят органите за контрол на износа, и Комисията да преодолее съществуващите пропуски в Регламента за превоз на отпадъци, особено по отношение на митническите проверки на външните граници на ЕС; призовава също така в този контекст всички търговски партньори на ЕС, особено развиващите се страни, да приемат подходящи закони и да прилагат адекватни мерки за контрол, за да се предотврати незаконен внос на какъвто и да било вид отпадъци на тяхна територия, и активно да се борят срещу корупцията, която често е в основата на осъществяването на този незаконен внос;

13. призовава Комисията адекватно да финансира изследователска дейност в областта на рециклирането на отпадъци, които съдържат суровини; подчертава, че рециклирани промишлени отпадъци не следва да се считат за шлаки, а по-скоро за нов ресурс; следователно предлага на Комисията да насърчи вътрешния пазар на ЕС за суровини и законния износ на рециклирани суровини и свързани продукти от ЕС чрез подходящи стимули, които насърчават използването на рециклирани суровини и свързани продукти в ЕС, както и търговията с рециклирани промишлени стоки;

14. посочва, че процесите на рециклиране биха могли да бъдат подобрени и че Комисията и държавите-членки следва да удвоят усилията си, за да въведат ефективни стимули и да подкрепят и развият изследователска дейност, по-специално в областта на биорастителната химия и рециклирането на химични вещества с цел да се намали зависимостта на ЕС от държавите, доставящи суровини и редкоземни метали;

15. подчертава, че търговията със суровини не може да се използва като инструмент за постигане на политически цели, а следва да има единствено икономическо измерение; посочва, че тя не следва да се използва за генериране на политическа зависимост, а следва да бъде предмет на обичайните икономически правила; приветства усилията на ЕС за насърчаване на устойчива търговия със суровини с трети държави (т.е. FLEGT);

16. подчертава необходимостта от създаване на ясни правила за сътрудничество в областта на търговията със суровини между всички участници (производители, износители, транзитни държави, вносители); същевременно счита, че Комисията следва да се противопостави на проекти, които са в противоречие с този принцип; насърчава Комисията и предприятията в ЕС да популяризират и инвестират в екологосъобразни технологии.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Kader Arif, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Marielle De Sarnez, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Bernd Lange, David Martin, Emilio Menéndez del Valle, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Niccolò Rinaldi, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Keith Taylor, Iuliu Winkler, Pablo Zalba Bidegain, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Josefa Andrés Barea, George Sabin Cutaş, Syed Kamall, Maria Eleni Koppa, Elisabeth Köstinger, Jörg Leichtfried, Jarosław Leszek Wałęsa

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (28.6.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно ефективната европейска стратегия по отношение на суровините
(2011/2056(INI))

Докладчик по становище: Daciana Octavia Sârbu

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията и възприетия в него подход, в който суровините и селскостопанските стоки се определят като въпрос от първостепенна важност за ЕС; отбелязва, че съобщението като цяло разглежда основно въпроси, свързани със суровините, и изразява съжаление, че въпросите, свързани със селското стопанство, са засегнати в ограничена степен;

2.  в тази връзка обръща внимание на необходимостта да се избягва пилеенето на суровините и хранителните вещества от естествените торове и призовава Комисията и държавите-членки да насърчат преработването на естествени торове; в този контекст отбелязва колко е важно остатъците от процеса на биологично обработване да се дефинират като заместител на торовете;

3.  подкрепя анализа на Комисията във връзка със селскостопанските продукти в контекста на продоволствената сигурност в световен план, в който анализ се изтъкват намаляването на хранителните запаси по света и нарастването на населението и глада, а от пазарна перспектива се подчертават изключителната нестабилност на цените на храните и фуражите, несъвършенствата в хранителната верига на човека и на животните и ролята на финансовите инструменти и спекулативното поведение като възможна причина за нестабилността, която трябва да се приеме сериозно; припомня, че има четири държави-членки на ЕС сред държавите, считани за особено уязвими по отношение повишаването на цените на храните;

4.  изисква да се обърне специално внимание на огромната несигурност около нарастващото взаимодействие между движението на цените на енергийните и неенергийните стоки, особено храните;

5.  обръща внимание на несигурността на доставките на вносни селскостопански продукти поради ограниченията в тази връзка, наложени неотдавна от някои държави; счита, че ЕС следва да защитава гражданите си от последствията от такива явления чрез намаляване на степента на зависимост;

6.  изразява своето убеждение, че държавите-членки следва да оптимизират експлоатацията на селскостопанската земя, с която разполагат, чрез рекултивация на земите с влошени качества и връщане към селскостопанска обработка на изоставените или некултивирани земи;

7.  осъзнава въздействието на мащабното използване на земеделски земи за производство на възобновяема енергия върху селскостопанското производство; въпреки това счита, че селскостопанският и хранително-вкусовият сектор също играе важна роля по отношение на производството на енергия от биомаса, и поради това призовава за установяване на възможни сфери на взаимодействие между двата отрасъла;

8.  призовава Комисията да включи в ОСП и в стратегията за суровините инициативи, основани на стимули, с оглед отключването на пълния потенциал на земеделските стопани за увеличаване на производството на устойчива енергия, което понастоящем е недостатъчно експлоатирано, като по този начин се създадат нови работни места в селскостопанския сектор и към доходите на земеделските стопани се добавят допълнителни финансови приходи;

9.  по отношение на продоволствената сигурност подкрепя съдържащото се в съобщението заключение, че без обща селскостопанска политика и механизъм за пряко подпомагане капацитетът за производство на храни би бил застрашен; поради това подчертава нуждата от последователна бъдеща ОСП, която да запази настоящото равнище на финансиране; съгласява се освен това, че ЕС играе и следва да продължи да играе важна роля при гарантирането на достатъчно храна за нарастващото население по света; подкрепя поради тази причина стратегия относно суровините и селскостопанските стоки, която да се основава на интегриран подход, обхващащ селскостопанските, финансовите, екологичните, търговските, енергийните и свързаните с политиката на развитие аспекти;

10. в съответствие с посоченото от Комисията настоява, че международната общност трябва да приеме дългосрочен координиран подход за постигане в световен план на продоволствена сигурност, включително увеличаване на научните изследвания и инвестициите в селскостопанския сектор в развиващите се страни, най-вече чрез приоритети в политиката на развитие с цел повишаване на устойчивостта и приспособяване към сътресенията на пазарите на храни;

11. потвърждава своята подкрепа за система за глобални хранителни запаси в случай на извънредни ситуации под егидата на системата от институции на ООН и счита, че ЕС следва да играе водеща роля при насърчаването на тази инициатива; подкрепя неотдавнашните усилия на Г-20 за приемане на политически решения във връзка с нестабилността на цените на пазара на хранителните стоки и селскостопанските продукти, включително чрез повече обмен на информация относно прогнозите за производството на храни и подчертава нуждата от повече прозрачност и по-навременна информация за резервите и запасите от хранителни стоки; счита освен това, че следва да бъдат създадени също така национални резерви за извънредни ситуации, за да се гарантира сигурността на снабдяването с храни;

12. приветства съвместното комюнике от Третата среща на високо равнище на министрите на селското стопанство, проведена в Берлин на 22 януари 2011 г., което беше подписано от 48 държави и в което се призовава за подобряване на възможностите за правилно функциониране на селскостопанските пазари и се признава значението на търговията за създаване на баланс между различните участници на селскостопанските пазари, както и за подобряване на достъпа на земеделските стопани до суровини и енергия;

13. очаква стратегията за суровините да бъде приведена в съответствие с приоритетите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж; счита, че предложенията следва да включват използването от селскостопанския сектор на суровини, почви и водни ресурси;

14. потвърждава своята ангажираност за справянето с изключителната нестабилност на цените, която би могла сериозно да застраши продоволствената сигурност, предвид поведението на пазара на селскостопански стоки; това би могло да бъде направено например чрез увеличаване на производителността на селскостопанския сектор и на способността му за приспособяване към изменението на климата; отбелязва, че тази нестабилност понякога е допълнително изострена от бариерите пред търговията, често наложени едностранно;

15. припомня факта, че пазарът за селскостопански продукти е по същество нестабилен поради сезонния характер на производството, зависимостта от климата и други фактори, които възпрепятстват производителите да се адаптират за кратък период към колебанията в търсенето; припомня, че селското стопанство е стратегически сектор и че неговото функциониране не може да се остави единствено в ръцете на пазарните сили; подчертава, че реформите в хранителната верига следва да имат за цел да гарантират, че по-високите цени на селскостопанските стоки водят до по-високи приходи за земеделските стопани, които са изправени пред увеличаване на производствените разходи и повишена нестабилност на цените;

16. призовава за изготвянето от страна на Европейската комисия на доклад относно регламент за финансовите деривати и стоките, за да се установи дали е необходим отделен регламент за селскостопанските стоки предвид спецификата на сектора; подкрепя неотдавнашното предложение на Комисията относно регулирането на извънборсовите деривати и обществената консултация във връзка с Директивата за пазарите на финансови инструменти; счита, че без отлагане следва да бъдат решени проблемите, свързани с неправомерното спекулативно поведение, злоупотребите и нарушенията на пазарите на деривати, свързани със суровини;

17. припомня, че пазарите на деривати, свързани със суровини, първоначално изпълняваха ролята на защита спрямо риска, а също така предоставяха възможност за намиране на финансиране от пазара, като в двата случая се обслужваха интересите на земеделските стопани; отбелязва със загриженост обаче, че много инвеститори сега нямат пряка връзка със селското стопанство и че броят на сключените договори превишава многократно производството на храна в световен мащаб и призовава Комисията да проучи дали това открива възможности за възникването на спекулативни балони;

18. изразява съжаление във връзка с факта, че понастоящем твърде голямо количество селскостопански отпадъци не се оползотворява изцяло; счита, че селскостопанските отпадъци следва да се разглеждат като актив и поради това призовава Комисията да проучи нови възможности за използването им като суровини в други сектори;

19. отбелязва, че за постигането на ефективна стратегия е изключително важно осъществяването на ефективен контрол върху политиката в областта на селскостопанските суровини; подчертава необходимостта от по-добра координация в рамките на Комисията и между държавите-членки и обръща особено внимание на необходимостта Парламентът да бъде редовно информиран относно развитието на инициативата за селскостопански суровини посредством годишен доклад за дейността;

20. изисква от Комисията да включи тези аспекти в своята стратегия и да предложи конкретни мерки за гарантиране на продоволствената сигурност и за незабавното справяне с нестабилността на пазарите и, съблюдавайки цялостна отговорност по отношение на устойчивостта, да засили ролята на пазарите на деривати, свързани със селскостопански суровини.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.6.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Liam Aylward, Luis Manuel Capoulas Santos, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Iratxe García Pérez, Béla Glattfelder, Sergio Gutiérrez Prieto, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Agnès Le Brun, George Lyon, Gabriel Mato Adrover, Мария Неделчева, James Nicholson, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Czesław Adam Siekierski, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Alyn Smith, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Pilar Ayuso, Salvatore Caronna, Maria do Céu Patrão Neves, Димитър Стоянов, Milan Zver

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Oreste Rossi

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.6.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Ivo Belet, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Pilar del Castillo Vera, Lena Ek, Ioan Enciu, Gaston Franco, Adam Gierek, Fiona Hall, Jacky Hénin, Romana Jordan Cizelj, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Philippe Lamberts, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Jaroslav Paška, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Francesco De Angelis, Ilda Figueiredo, Jolanta Emilia Hibner, Ивайло Калфин, Marian-Jean Marinescu, Владко Тодоров Панайотов, Algirdas Saudargas, Hannu Takkula, Silvia-Adriana Ţicău