ДОКЛАД относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони

26.7.2011 - (2011/2072(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Vicky Ford
Докладчик по становище(*): Corinne Lepage, комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони

(2011/2072(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди[1],

–   като взе предвид Директива 92/91/ЕИО на Съвета от 3 ноември 1992 година за минималните изисквания за подобряване опазването на безопасността и здравето на работниците в отрасли, свързани с рудодобива чрез сондиране[2].

–   като взе предвид Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (Директива IPPC) [3],

–   като взе предвид Директива 85/337/EИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (Директива относно оценката на въздействието върху околната среда)[4], както е изменена от директиви 97/11/EО[5], 2003/35/EО[6] и 2009/31/EО[7],

–   като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (Директива за екологичната отговорност) [8],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година за създаване на Европейска агенция за морска безопасност[9], както е изменен,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 2038/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно многогодишното финансиране на дейността на Европейската агенция по морска безопасност в областта на реагиране при замърсяването причинено от кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002/ЕО[10],

–   като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно създаване на рамка за действието на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морската стратегия) [11],

–   като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно действия на ЕС по отношение на проучванията на нефтени залежи и нефтодобива в Европа[12],

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изправени сме пред предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони“ (COM(2010)0560),

–   като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 11 и член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид инцидента с платформата „Deepwater horizon”, който доведе до трагичната загуба на човешки живот и значителни вреди за околната среда,

–   като взе предвид окончателния доклад на комисията на САЩ относно разлива от платформата на BP „Deepwater horizon“ и относно морските сондажи,

–   като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията) [13],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по правни въпроси (A7-0290/2011),

А. като има предвид, че член 194 от ДФЕС изрично потвърждава правото на дадена държава-членка да определя условията за използване на енергийните си ресурси, като същевременно подкрепя зачитането на солидарността и опазването на околната среда,

Б.  като има предвид, че съгласно член 191 от ДФЕС политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да има за цел постигането на високо равнище на защита и да се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия и че увреждането на околната среда следва да бъде отстранявано приоритетно още при източника, както и че замърсителят следва да плаща,

В.  като има предвид, че местните източници на нефт и газ значително допринасят за настоящите енергийни нужди на Европа и понастоящем са от изключително значение за нашата енергийна сигурност и разнообразието на нашите енергийни източници,

Г.  като има предвид, че нараства дейността в морски райони в близост до територията на ЕС, спрямо които не се прилага правото на ЕС, но където всяко произшествие би могло да се отрази върху територията на Съюза, и като има предвид, че много от тези райони понастоящем са политически нестабилни,

Д. като има предвид, че вече съществува обширен корпус на международно право и международни конвенции, които уреждат морски въпроси, включително в европейски води,

Е.  като има предвид, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) определя правната рамка, в която трябва да се осъществяват дейностите в моретата и океаните, включително определянето на границите на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона (ИИЗ),

Ж. като има предвид, че сигурността и целостта на проучванията за нефт и природен газ, както и максималната степен на защита на европейските граждани и околната среда трябва да бъдат гарантирани,

З.  като има предвид, че последствията от дадено произшествие могат да бъдат от презгранично естество и че поради тази причина оправдават наличието на предварително подготвен капацитет на ЕС за реакция в случай на замърсяване, който да отчита инцидентите извън териториалните води на ЕС,

И. като има предвид, че свързаният с платформата „Deepwater Horizon” нефтен разлив показа нагледно потенциалните опустошителни последствия за околната среда и човека от проучванията за нефт в крайни условия, както и огромните икономически разходи, свързани с тези въздействия върху околната среда,

Й. като има предвид, че някои от препоръките на Националната комисия на САЩ относно разлива от платформата на BP „Deepwater horizon“ и относно морските сондажи отразяват редица практики, които са били преобладаващи в части на ЕС в продължение на повече от 20 години,

К. като има предвид, че нефтеният разлив в Мексиканския залив от платформата „Deepwater Horizon“ трябва да накара ЕС да преразгледа спешно и при необходимост задълбочено съответното законодателство и разпоредбите във връзка с принципа на предохранителните мерки и принципа на предприемане на превантивни действия, по отношение на всички аспекти на добива и проучванията за нефт и газ, включително безопасния пренос по подводни тръбопроводи, разположени на/под морското дъно, в морето на територията на ЕС; като има предвид във връзка с това, че Парламентът приветства желанието на Комисията спешно да преодолее пропуските в действащото законодателство на ЕС;

Л. като има предвид, че бедствието в Мексиканския залив подтикна отрасъла и компетентните органи да създадат форуми, като например GIRG[14] и OSPRAG[15], за извличане на поуки от бедствието и като има предвид, че много от тези инициативи вече доведоха до конкретни резултати,

М. като има предвид, че през 2007 г. националните нефтени компании генерираха 52% от световното производство на нефт и контролираха 88% от доказаните залежи на нефт, и като има предвид, че по отношение на международните нефтени компании тяхното значение нараства рязко;

Н. като има предвид, че различните регулаторни механизми на държавите-членки затрудняват в още по-голяма степен гарантирането на целостта на мерките за сигурност, налагат допълнителна финансова тежест върху предприятията и възпрепятстват нормалното и гладко функциониране на вътрешния пазар,

О. като има предвид, че практиката показва, че отделянето на процеса на лицензиране от оценките на здравето и безопасността може да допринесе за избягване на евентуални конфликти на интереси или объркване на цели,

П. като има предвид, че националните регулаторни органи трябва да извършат оценка на финансовата осъществимост и възможности преди да предоставят лиценз и окончателно разрешение за извършване на сондажи, с цел гарантиране на наличността на достатъчно средства, включително чрез застраховане на трети страни и общи фондове,

Р.  като има предвид, че вече съществуват различни международни форуми, в рамките на които регулаторните органи могат да обменят най-добри практики, включително NSOAF[16],

С. като има предвид, че Комисията, от името на ЕС, вече е договаряща страна по OSPAR[17], регионална конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан,

Т.  като има предвид, че съществуват механизми за съобщаване на произшествия, включително докладите на OSPAR за годишните изхвърляния, разливи и емисии, и като има предвид, че могат да бъдат използвани нерегулаторни канали за разпространяване на поуки от подобни произшествия, като например „бюлетините по въпросите на безопасността” на NSOAF,

У. като има предвид, че множество съществуващи споразумения вече разработват процедури за международен отговор при разливи с международно значение, като например споразумението OCES[18],

Ф. като има предвид, че директивата на ЕС за машините по принцип се отнася и за съоръженията в морските нефтени и газови инсталации, но в нейния обхват не са включени мобилните морски сондажни платформи и намиращото се на тях оборудване,

Х. като има предвид, че Европейската агенция за морска безопасност вече предоставя техническа помощ на Комисията за разработването и прилагането на законодателство на ЕС в областта на морската безопасност и че са й били възлагани оперативни задачи в областта на реагирането при нефтено замърсяване, спътниковото наблюдение и разпознаването и проследяването на кораби на далечни разстояния,

Ц. като има предвид, че отговорността за почистването на всеки нефтен разлив и отговорността за щетите се основават върху член 191 от ДФЕС, който въвежда принципа „замърсителят плаща”, и също така намират отражение във вторичното законодателство, като например Директивата за екологичната отговорност (ELD) и Директивата за отпадъците,

Ч.  като има предвид, че за Северно море вече съществува доброволна схема за обезщетения при нефтено замърсяване,

Регулаторен подход

1.  приема, че издаването на лицензи и други разрешителни за проучване и експлоатация на въглеводородни източници е прерогатив на държавите-членки, както и че всяко временно прекратяване на дейности се решава от съответната държава-членка; при все това подчертава, че процедурите за предоставяне на лицензи трябва да съответстват на определени общи критерии на ЕС и подчертава факта, че държавите-членки следва да прилагат принципа на предпазните мерки при издаването на разрешителни за проучване и експлоатация на въглеводородни източници;

2.  поради тази причина настоява, че въвеждането за целия ЕС на мораториум върху дълбоководните сондажни дейности за търсене на нефт във водите на ЕС би съставлявало несъразмерна реакция спрямо необходимостта от осигуряване на високи стандарти за безопасност в целия ЕС;

3.  подчертава, че законодателната и регулаторна уредба на всяка държава-членка трябва да гарантира, че всички оператори представят основана върху риска и специфична за определения обект „обосновка на безопасността“, която да ги задължава да докажат недвусмислено на съответните национални органи, отговарящи за здравето, безопасността и околната среда, че всички свързани с конкретен обект рискове, както и други рискове, са били разгледани и че са извършени проверки за всяка инсталация;

4.  подчертава, че законодателните и регулаторните рамки на всички държави-членки следва да приемат засилен режим в съответствие с настоящата най-добра практика, при която всички предложения за сондажни работи се придружават от „обосновка на безопасността“, която трябва да бъде одобрена преди началото на операциите, включително процедури за проверка от независима трета страна и прегледи от независими експерти на редовни и целесъобразни интервали; подчертава, че регулаторните „точки на изчакване” преди сондирането ще дадат допълнителни гаранции, че всички рискове са били разгледани и смекчени, както и че прегледите са извършвани на подходящи интервали от независими експерти за всяка инсталация;

5.  призовава всички обосновки на безопасността да се превърнат в жив и развиващ се документ, така че промените в материалната, техническата или свързаната с оборудването област да подлежат на одобрение от страна на съответния компетентен орган, и подчертава, че всички обосновки на безопасността следва да бъдат преразглеждани поне на всеки пет години, включително от независими регулаторни органи; подчертава, че всички свързани с обекта процедури и оборудване, които са на разположение за отстраняване на евентуални аварии, трябва да бъдат включени в обосновката на безопасността;

6.  приема, че вече съществува мрежа от режими и най-добри практики и счита, че нов законодателен акт на ЕС, специфично в тази област, може да дестабилизира настоящата мрежа от режими, отдалечавайки ги от доказалия се подход за „обосновка на безопасността“ и подчертава, че в новото законодателство той не трябва да се стреми да дублира или поставя под въпрос съществуващите най-добри практики;

7. подкрепя желанието на Комисията да изравни минималните стандарти в рамките на ЕС, в сътрудничество с държавите-членки; счита, че загрижеността във връзка с безопасността и околната среда следва да бъдат включени в цялото законодателство, а в областта на нефтените и газови дейности в морето да се прилагат най-високите стандарти за безопасност и опазване на околната среда; призовава независима трета страна да повиши равнището на координация в случай на произшествие; препоръчва тази роля да бъде възложена на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA);

8. призовава за разширяване на обхвата на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда[19] с цел включване на всички етапи на проектите в морето (проучвателен и оперативен) и призовава също така за специфични изисквания към ОВОС в случай на сложни кладенци или трудни условия за сондиране в дълбоки води и пренос на нефт/газ по подводни тръбопроводи, разположени на/под морското дъно; освен това счита, че Комисията следва да гарантира, че одобрените от националните органи оценки на въздействието върху околната среда за проектите в морето обхващат и процедурите, през които операторите трябва да преминат по време на извеждането от експлоатация; призовава Комисията да направи повторна оценка на правните разпоредби относно ОВОС и в нея да посочи, че процедурите във връзка с ОВОС трябва да бъдат поверени на експерти, които да бъдат независими от клиента;

9.  призовава Комисията да проучи действащата регулаторна рамка по отношение на извеждането от експлоатация на съществуващите сондажни съоръжения, както и да поясни, ако се налага, законодателно отговорността на операторите за гарантиране на безопасно отстраняване и понасяне на отговорност за нанасяне на вреди върху околната среда в резултат от извеждането от експлоатация или от сондажен обект след неговото извеждане от експлоатация;

10. призовава Комисията да оцени възможността добрите принципи, съдържащи се в законодателството за контрол на опасностите на сушата (SEVESO II[20] и III[21]), да бъдат приложени и в законодателството относно дейностите за добив на нефт и газ в морето; междувременно, и в случай че Комисията не предложи такова конкретно законодателство, призовава Комисията да преразгледа своето предложение (SEVESO III) с цел разширяване на неговия обхват, така че да обхване нефтените платформи и подводните тръбопроводи, разположени на/под морското дъно във всеки един етап от проучването на запасите от нефт и газ до извеждането от експлоатация на сондата; приветства обяснителния меморандум на Комисията относно преразглеждането на директива SEVESO II, в който Комисията посочва, че ще направи оценка на подходящия начин за подобряване на законодателството в областта на околната среда;

11. отбелязва, че нефтените и газови дейности в морето са изключени от основните разпоредби на Директивата относно промишлените емисии[22]; предлага Комисията да добави към точка 1.5 от приложение I „нефтени и газови дейности в морето“ като част от първия преглед на обхвата, който предстои да бъде извършен до 31 декември 2011 г., и предлага Европейското бюро за КПКЗ да определи най-добрите налични техники (НДНТ) при добива на нефт и газ в морето;

12. приветства факта, че Комисията възнамерява да преразгледа Директива 92/91/ЕИО, и призовава за подход, основан на общи стандарти, с цел да се предотвратят разликите в третирането на работниците в рамките на едно и също дружество в зависимост от мястото им на работа; призовава освен това за въвеждането на прозрачни, ефективни и последователни правила, приложими към всички работещи в отрасъла за добив на нефт и газ в морски райони, и за оценка както на ефективността на съществуващото законодателство, така и на възможностите за бъдеща хармонизация на законодателството;

13. призовава Европейския съюз да насърчава прилагането на насоките за системите за управление на здравословни и безопасни условия на труд на Международната организация на труда (ILO-OSH 2001) в целия отрасъл за добив на нефт и газ;

14. предупреждава въпреки това, че ефективността на законодателството в крайна сметка зависи от качеството на неговото прилагане от съответните европейски и национални органи, които изпълняват, управляват и прилагат съответното законодателство; счита, че Комисията следва да бъде активна при гарантиране на спазването от страна на компетентните органи на държавите-членки;

15. подчертава, че в сравнение с международното и европейското равнище, някои държави-членки вече разполагат с отлични механизми за сигурност;

16. подчертава важността на редовните, разнообразни и строги инспекции, провеждани от независими обучени специалисти, които са запознати с условията по места; вярва, че режимите на инспекции на операторите трябва също да бъдат подложени на проверка от трета страна; подкрепя вече предприетите от определени държави-членки усилия за увеличаване на броя на строгите инспекции; подчертава значението на независимостта на националните органи и на прозрачното разглеждане на евентуални конфликти на интереси, пред които са изправени инспекторите с евентуалните бъдещи работодатели;

17. отбелязва, че броят на опитните инспектори е ограничен и призовава за по-нататъшни инвестиции в разработването на по-квалифицирана мрежа за инспекции в държавите-членки; призовава Комисията да проучи начини, по които може да помага на държавите-членки да разработват свои инспекторати;

18. подчертава необходимостта от ефикасни системи за контрол от страна на инспекционните органи, с новаторски методи, като например специални одити във връзка с работното време или спасителните операции, както и от възможност за налагане на санкции в случай на нарушения на здравословните и безопасни условия на труд на работниците;

19. отбелязва, че режимите на инспекции на операторите трябва да бъдат подлагани на проверка от трета страна, а също така и необходимостта инспекциите и одитът на равнище ЕС на кораби да бъдат разширени и да включват платформи в морето за добив на нефт и газ;

20. признава, че в някои не толкова обширни операции е възможно да бъдат осъществени икономии от мащаба, ако държавите-членки ползват съвместно инспекторати;

21. посочва, че всяко евентуално разширяване на законодателството на ЕС в областта на продуктите, така че то да включва оборудването на инсталации в морето, следва да приема, че поради бързите темпове на технологичния напредък прекомерно строгите спецификации могат бързо да се окажат излишни;

22. изразява загрижеността си, че „контрольор на контрольорите” на равнище ЕС няма да придаде достатъчна добавена стойност, за да се оправдае изземването на редките регулаторни ресурси от компетентните национални органи; признава при все това потенциала на значителния опит на Европейската агенция за морска безопасност при предотвратяването на нефтени инциденти, при дейностите по мониторинг и разкриване, както и че събирането на данни, споделянето на най-добрите практики и координирането на ресурсите за реагиране следва да се координират в целия ЕС; призовава Комисията да проучи дали евентуален европейски регулаторен орган за операции в море, който обединява националните регулаторни органи по подобие на Органа на европейските регулатори на електронните съобщения (BEREC) в отрасъла на далекосъобщенията, би придал добавена стойност и би засилил правоприлагането и прилагането на най-високите стандарти в ЕС;

Превенция, обмен на информация и най-добри практики

23. подчертава значението на регионалните инициативи като първи етап на многостранни действия и вярва, че за държавите-членки около Средиземно, Балтийско и Черно море следва да се създадат форуми, подобни на NSOAF за Северно море с цел наблюдение на приемането и прилагането на минималните стандарти; в този контекст приветства инициативата на Комисията за създаване на Форума на институциите по морските дейности в Средиземно море (MOAF) и насърчава участието в него на държави, които не са членки на ЕС; счита, че нормите и правилата, приемани за ЕС, следва да отчитат екологичните съображения, свързани с проучванията на въглеводороди в региони извън ЕС;

24. признава разнообразието на условията в различните морски басейни, но вярва, че трябва да съществува координация на форумите между регионалните инициативи, когато това е уместно, за да бъдат гарантирани най-добри практики на равнище ЕС; подчертава, че Комисията следва да играе важна роля в рамките на тези форуми;

25. приветства инициативата на Комисията за провеждане на съвместни заседания на ЕС/ NSOAF като възможност за обмен на най-добри практики в ЕС; подчертава, че тези заседания следва да бъдат оценявани от участниците;

26. приветства решението на Международната асоциация на добивните предприятия за нефт и газ (International Association of Oil and Gas Producers) за създаване на   Група на индустрията за глобален отговор (Global Industry Response Group - GIRG) след бедствието в Мексиканския залив; призовава ги настоятелно да работят по прозрачен начин при обмена на информация и сътрудничеството с органите;

27. подчертава ползите по отношение безопасността, създадени от програмите за ангажираност на работниците; застъпва се за силни връзки и съвместни инициативи между промишлеността, работниците и националите компетентни органи в областта на здравето, безопасността и опазването на околната среда;

28. подчертава, че добивът на нефт и газ в морски райони се характеризира с много висок риск за здравето и безопасността на работниците поради понякога екстремните природни условия, поради работното време на смени от 12 часа, както и поради изолираните места на работа, и признава, че тези специфични условия на труд, особено психологическият стрес, са и трябва да продължат да бъдат предмет на регулиране, за да се сведат до минимум човешките грешки и да се защитят работниците; поради това препоръчва на работниците да се осигурят система за застраховане и взаимозастрахователно дружество, съизмерими с рисковете, на които те са изложени;

29. отбелязва последния доклад на Службата по здраве и безопасност на Обединеното кралство относно условията на труд в Северно море, според който процентът на смъртоносните и сериозни увреждания се е удвоил през последната година, а показателното отделяне на въглеводород е нараснало с една трета;

30. счита, че е необходимо да се развива култура на превенция по отношение на здравето и безопасността чрез ангажираността на работодателите и профсъюзите и чрез активното участие на работниците, по-специално като се провеждат консултации с тях и се осигурява тяхното участие при разработването и прилагането на процедурите за безопасност, както и като им се предоставя информация относно съществуващите потенциални рискове; подчертава значението на проверките и наблюдението на тези процедури по цялата йерархична верига, с цел да се гарантира, че висшето ръководство също е обучено и носи отговорност в случай на инциденти или пропуски по отношение на безопасността;

31. призовава отрасъла да се ангажира с истинска култура на безопасността чрез своите организации, независимо дали става дума за морски условия или при работата зад бюро; поради тази причина насърчава организирането на редовни програми за обучение за всички постоянно наети и договорно наети служители и работодатели;

32. изисква от Комисията да разгледа възможността за разработване на общи високи стандарти и системи за безопасност с цел предотвратяване и ограничаване на заплахите, за да се сведат до минимум рисковете и при необходимост да се реагира бързо и ефективно; призовава също така в държавите-членки да се определят изисквания по отношение на обучението на работниците, включително изпълнителите и подизпълнителите, които изпълняват високорискови задачи, като те бъдат хармонизирани, за да гарантира съгласуваното им прилагане във всички европейски води; призовава Комисията да установи конструктивни контакти с международни партньори, с цел да се разгледа възможността за създаване на световна инициатива за установяване на правила по отношение на здравето и безопасността на работниците, които да бъдат актуализирани редовно, за да са в съответствие с най-новите технологии;

33. призовава държавите-членки да допускат само сертифицирано вътрешно или външно обучение;

34. приветства международните програми за обмен и за съвместно обучение на служителите на компетентните национални органи и изисква от Комисията и държавите-членки да предложат инициативи за тяхното насърчаване;

35. призовава да се прилагат строги критерии в областта на безопасността, опазването на здравето и обучението по отношение на подизпълнителите, които трябва да имат необходимите квалификации за изпълнението на свързани с поддръжката и изграждането дейности в своята сфера на отговорност; призовава преди изпълнението на всяка задача работниците, включително изпълнителите и подизпълнителите, както и организациите на работниците да бъдат информирани за всички рискове, свързани с нейното изпълнение;

36. подчертава, че работниците по веригата за по-нататъшна преработка в морски инсталации или инсталации на сушата също са изложени на изключително големи рискове за здравето и безопасността; призовава държавите-членки да включат тези работници в обхвата на дейностите си по регулиране;

37. призовава за осигуряване на редовни, специални последващи медицински грижи за работници, полагащи труд в отрасъла за добив на нефт и газ в морски райони; препоръчва поне веднъж годишно да се провежда медицински преглед, обхващащ физическото и психическото състояние на работниците;

38. призовава да се одобри механизъм за оценка на рисковете, на които са изложени работниците, която да се взема под внимание при изчисляването на възнаграждението им;

39. призовава отрасъла да последва най-добрите практики по отношение представителите по въпросите на безопасността; служителите следва да могат да избират представител по въпросите на безопасността, който участва в обсъждането на всички свързани с безопасността въпроси на всички равнища на оперативните процеси и процесите на вземане на решения; вярва също, че служителите следва да могат анонимно да докладват на компетентните органи за рискове или за случаи на неспазване на условията за безопасност, като същевременно бъдат предпазвани от тормоз;

40. подкрепя по-големите усилия за споделяне на най-добри практики между държавите-членки във връзка с регулирането, стандартите и процедурите, както и при докладването и управлението на произшествията, включително с научни становища, оперативни режими за безопасност и опазване на околната среда, управление на риска, процедури за реагиране и др.;

41. приема, че информация вече се споделя посредством регулаторни групи или търговски партньорства и смесени дружества; вярва, че безопасността няма частен характер;

42. призовава националните компетентни органи да събират, споделят и публикуват информация от докладването на произшествията, като вземат надлежно предвид чувствителните от търговска гледна точка въпроси, така че да могат да се вземат необходимите поуки; признава, че консолидирането и допълнителната координация на съществуващите практики и докладването на произшествия биха спомогнали за гарантиране на прозрачност и последователност в ЕС; тази информация следва да бъде споделяна възможно най-бързо след възникването на произшествие и следва да включва, наред с другото, произшествия със служителите, срив на оборудването, изтичане на въглеводороди и други произшествия, които будят загриженост; приветства международните инициативи, включително работната група в рамките на Г-20, за подпомагане на световно равнище за гарантиране на широко разпространение на знанието относно произшествията и всяко необходимо действие за отстраняване на щетите;

43. счита, че Комисията следва да оцени: ефикасността на различните съществуващи информационни каналии, необходимостта от рационализация и/или от създаване на нови международни режими, като надлежно се вземат предвид произтичащите административни тежести;

Лицензиране и съгласие за сондиране

44. отбелязва разликата между лицензиране и съгласие за сондиране, както и че притежателят на лиценза може да не е извършителят на сондирането; счита, че следва да се създадат регулаторни „точки на изчакване” след издаването на лиценза и преди сондирането;

45. препоръчва във всички държави-членки да бъдат разделени функциите във връзка с лицензирането и със здравето и безопасността; счита, че Комисията следва да работи съвместно с държавите-членки за определянето на общи, прозрачни, обективни критерии за лицензиране, които гарантират отделянето на функциите, свързани с лицензиране, здраве и безопасност, с цел намаляване на риска от конфликт на интереси;

46. отбелязва, че значителен брой инсталации, разположени във водите на ЕС остаряват; приветства опитите да се подобри състоянието на съоръженията на съществуващите платформи;

47. счита, че от операторите на нефт и газ трябва да се изисква, по време на процедурата по лицензиране и в хода на целия оперативен период, както и по време на всички етапи на офшорните проекти (проучвателен, оперативен и извеждане от експлоатация), да докажат, че разполагат с достатъчен финансов капацитет, за да осигурят възстановяването в случай на нанесени щети на околната среда, причинени от специфичните дейности, провеждани от тях, включително от инциденти с прекомерно силно въздействие и слаба вероятност – чрез задължителни взаимоспомагателни схеми за промишлеността или чрез задължителни застраховки, или чрез смесена схема, която гарантира финансово обезпечение;

Планиране при извънредни ситуации

48. застъпва се за използването на специфични за всеки обект планове при извънредни ситуации, в които се установяват опасностите, оценяват се евентуалните източници на замърсяване и съответните последствия, очертава се стратегия за реакция и се посочват планове за сондаж на евентуални аварийни кладенци; препоръчва за операторите, на които се издава лиценз, като условие за неговото получаване, да извършват оценка на въздействието върху околната среда и да представят своите планове за случаи на извънредна ситуация най-малко два месеца преди началото на операциите; за сложни кладенци или трудни условия за сондиране въпросните планове следва да бъдат оценени, обсъдени и одобрени едновременно с другите процеси за одобряване на регулирането (като например свързаните с въздействието върху околната среда или проектирането на кладенците); във всички случаи, операциите не трябва да започват преди одобряването на план за действие при извънредни ситуации от страна на държавата-членка, в която ще се извършват тези операции; плановете за действие при извънредни ситуации следва да се публикуват от компетентните национални органи, като се спазва надлежно принципа на защита на личните данни;

49. призовава държавите-членки да изготвят, изменят или актуализират националните планове за действие при извънредни ситуации, като опишат в подробности командните канали и механизмите за използване на националните активи наред с промишлените ресурси в случай на разлив; призовава държавите-членки да сътрудничат помежду си, както и със съседните на ЕС страни при съставянето на регионални планове за действие при извънредни ситуации; призовава посочените планове да се предоставят на EMSA;

50. отбелязва, че неотдавнашните събития подчертаха рисковете от офшорното проучване за нефт и природен газ и офшорните производствени дейности по отношение на морския транспорт и морската среда; счита, че използването на възможностите за реагиране на EMSA следва да бъде изрично разширено, така че да обхване предотвратяването на замърсяване, причинено от тези дейности, и реагирането при такива случаи;

51. предлага в списъците с ресурси за реагиране на EMSA да се добавят всички съответни публични ресурси за реагиране и ресурси за реагиране на индустрията, така че EMSA да получи добра възможност да изпълнява, при необходимост, координираща роля в случай на голяма авария;

52. предлага наличното оборудване за овладяване на всички потенциални разливи да бъде основна част от плановете за действие при извънредни ситуации, както и подобно оборудване да бъде на разположение в близост до съоръженията с цел да се позволи навременно разгръщане в случай на сериозен инцидент;

53. настоятелно призовава предприятията да продължават да заделят средства за научни изследвания и развитие на нови технологии за предотвратяване и отстраняване на аварии; подчертава, че преди да бъде включена към вече одобрен план за действие при извънредни ситуации, всяка технология за реагиране при бедствия следва да бъде проверена, оценена и разрешена по независим начин;

54. счита, че е от съществено значение да се проведе целенасочено и иновативно научно изследване с оглед предоставяне на възможност за използване на автоматизирани системи за наблюдение на операциите на сондажните платформи и спиране на действията и по този начин да се увеличи надеждността на операциите по сондиране и експлоатиране, както и на системите за противопожарна охрана при екстремни метеорологични условия;

55. препоръчва осъществяването на строг контрол и постоянно изпитване, и оценка на въздействието върху околната среда на химическите дисперсанти ( и във връзка с плановете за предоставяне на бърз отговор, налагащи използването на химически дисперсанти), за да се гарантира както това, че те са подходящи в случай на разлив, така и за да се избегнат последици за човешкото здраве и околната среда; призовава Комисията при необходимост да осигури извършването на по-подробни изследвания на влиянието на подобни химични вещества посредством програмите за научни изследвания на ЕС;

Реакция при бедствия

56. признава, че за реагирането при произшествия на първо място носи отговорност промишлеността; приветства съвместните промишлени инициативи за разработване, мобилизиране и разгръщане на ресурси за противодействие на нефтените разливи; подчертава, че публичният сектор има голямо значение за регулирането, безопасността и координацията на действията при извънредна ситуация;

57. препоръчва да се отдели повече внимание на системното обучение, особено за практическата употреба на оборудването за реагиране при бедствия;

58. призовава държавите-членки и Комисията да гарантират, че системата за лицензиране включва защитни финансови инструменти, които са в състояние да гарантират, че в случай на големи аварии могат спешно да се мобилизират необходимите финансови средства за компенсиране на икономическите, социалните и екологичните загуби, причинени от разлив на нефт или изтичане на газ;

59. приветства усилията на Комисията да разшири обхвата на мандата на Европейската агенция за морска безопасност, така че той да включва не само мореплавателни съдове, но и офшорни инсталации;

60. отбелязва, че разгръщането на опита и ресурсите на EMSA ще бъде определено от преразгледания регламент за EMSA, но следва да бъде изрично разширено, така че да обхване реагирането при замърсяване, причинено от проучванията за нефт и природен газ, като следва също така да бъде на разположение навсякъде в ЕС и съседните държави при необходимост;

61. счита, че средствата за реагиране и мониторинг, разработени на равнището на ЕС, съответно мрежата от плавателни съдове за борба с нефтени разливи на EMSA, поддържани в състояние на готовност, и наблюдението и установяването на нефтени разливи от CleanSeaNet (CSN), могат да бъдат използвани при инциденти/аварии с офшорни инсталации;

62. препоръчва използването на системата CleanSeaNet за наблюдение на нефтените платформи и незаконните изпускания от плавателни съдове; признава, че 50 % от изображенията, които предоставя понастоящем CleanSeaNet, могат да се използват за наблюдение на нефтените платформи;

63. следователно препоръчва използването на мрежата от плавателни съдове за борба с нефтени разливи на Европейската агенция за морска безопасност (SOSRV), поддържани в състояние на готовност, след като бъдат разгледани следните въпроси:

а) не всички плавателни съдове могат да работят в среда с точка на запалване под 60º;

б) договорите трябва да бъдат подобрени, с цел да позволят по-продължителни операции за борба с нефтени разливи;

в) пропуските в съществуващата мрежа трябва да бъдат отстранени;

г) необходимо е да се проучат нови техники, като например работа с мрежи за улавяне на петрол;

64. отново призовава Комисията в най-кратък срок да изготви предложения за създаване на сили на ЕС за гражданска защита въз основа на Европейския механизъм за гражданска защита и да изготви, съвместно с държавите-членки, европейски план за действие, който да интегрира специфични механизми, определящи начина, по който ЕС може да отговори на масовото замърсяване, причинено от нефтени съоръжения в морето, в това число подводни тръбопроводи, разположени на/под морското дъно;

65. признава ролята на ЦИМ[23] при допълването на механизмите за предприемане на спешни мерки от страна на държавите-членки и промишлеността;

66. подкрепя иновационните услуги, насочени към морския сектор; приветства факта, че Комисията и държавите-членки обсъждат нова инициатива за електронно мореплаване въз основа на проекта за SafeSeaNet, като счита, че тя би довела до повишаване на безопасността в промишлеността за офшорен добив на нефт и газ;

67. подчертава, че всички морски зони трябва винаги да разполагат с достъп до достатъчно налично оборудване за предприемане на действия при големи, възможно най-тежки случаи на разливи в конкретна морска зона, а не само във водите на ЕС;

68. призовава Комисията да гарантира, че по-доброто управление на морските данни, предложено в съобщението на Комисията „Познания за морската среда 2020“[24] и в предложението за регламент за установяване на програма за подпомагане на по-нататъшното развитие на интегрираната морска политика[25] , взема под внимание необходимостта да се гарантира подходящо наблюдение на заплахите от замърсяване с цел навременно да се определи подходящият ход на действията;

69. призовава Комисията да изготви предложение за предоставяне на научните познания, натрупани от операторите в морето, които работят с публичен лиценз, на компетентните органи посредством стандартите и протоколите, разработени във връзка със съобщението „Познания за морската среда 2020“ с цел да се улесни публичният контрол и разбирането на морската среда;

Отговорност

70. призовава настоятелно държавите-членки, когато разглеждат механизмите за финансово обезпечаване, включително необходимостта от сключване на застраховка гражданска отговорност, да отделят внимание на определянето на застрахователните премии въз основа на действителния риск, произтичащ от трудностите при експлоатацията и сондирането, така че да не изключват от пазара малките и средните оператори, като същевременно гарантират запазване на застрахователното покритие;

71. подчертава, че макар по принцип финансовите гаранции да могат да бъдат осигурени чрез застраховка или взаимоспомагателна схема за промишлеността, е важно да се гарантира, че операторите представят финансови гаранции за покриване на пълните разходи по разчистване и обезщетения в случай на сериозно бедствие, както и че рисковете и отговорността не се прехвърлят на по-малки компании, които е по-вероятно да бъдат обявени в несъстоятелност в случай на авария; призовава за създаването на взаимоспомагателни схеми по начин, който да запази стимулите за избягване на рискове и придържане към възможно най-високите стандарти за безопасност при отделните операции;

72. признава заслугите на общите фондове като OPOL в Северно море и призовава такива фондове да се установят във всяка морска зона на ЕС; призовава членството на операторите да бъде задължително и да се гарантира правна сигурност, така че да осигурява механизъм за безопасност, който да дава сигурност на държавите-членки, морския сектор, и по-специално рибарите, и данъкоплатците;

73. подчертава, че доброволният характер на схемите като OPOL ограничава техния законен контрол и следователно счита, че тези средства ще бъдат укрепени, ако станат задължително изискване за получаването на лиценз;

74. подчертава, че вноските следва да се основават и да съответстват както на степента на риск на съответния обект, така и на плановете за действие при извънредна ситуация;

75. изисква от Комисията да преразгледа позицията, представена в доклада, публикуван на 12 октомври 2010 г.[26] , като заключи „ че понастоящем няма достатъчно основания за въвеждане на хармонизирана система за задължителни финансови обезпечения“; призовава настоятелно Комисията да не чака крайния срок, определен в член 18, параграф 2 от Директивата за екологичната отговорност, за да внесе доклад, който да включва подходящи предложения за изменение на директивата;

76. счита, че обхватът на Директивата за екологичната отговорност[27] следва да се разшири така, че принципът „замърсителят плаща“ и стриктната отговорност да се прилагат по отношение на всички щети, причинени на морските води и биоразнообразието, така че петролните компании да могат да бъдат подведени под отговорност за всички причинени от тях щети на околната среда и да поемат пълна отговорност за потенциалните щети, без горна граница, което следва да бъде обезпечено от резервите на операторите;

77. призовава за преразглеждане на Директивата за екологичната отговорност (ELD), така че в обхвата й да бъдат включени всички морски води на територията на ЕС в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия (РДМС)[28];

78. призовава Комисията в съответствие с Директивата за екологичната отговорност да понижи праговете на вредност и да прилага режим на строги правила за отговорност, който да обхваща всички нанесени щети на морските води и биоразнообразието, без оглед на каквито и да било горни граници, произтичащи от взаимоспомагателна схема или застрахователно покритие;

79. счита, че Комисията следва да проучи дали може да бъде създаден фонд за обезщетения при петролни бедствия в рамките на екологичната отговорност, който да съдържа задължителни разпоредби за финансово обезпечение;

80. препоръчва държавите-членки да обмислят приемането и увеличаването на възпиращи мерки в случай на нехайство и неизпълнение на изискванията, като например глоби, отнемане на лицензи и подвеждане на служителите под наказателна отговорност; посочва обаче, че такъв режим съществуваше в САЩ преди разлива на „Deepwater Horizon“;

81. подчертава, че страните, носещи финансова отговорност, следва да бъдат установени недвусмислено преди започване на сондажите;

Връзки с трети държави

82. призовава настоятелно промишлеността да използва поне стандартите на ЕС за опазване на околната среда и безопасност, или равностойни на тях стандарти, без значение на кое място по света предприятията извършат дейностите; осъзнава проблемите, свързани с приложимостта на изпълнението от страна на установените в ЕС дружества да действат глобално в съответствие със стандартите на ЕС, но призовава Комисията да проучи какви биха били подходящите механизми за гарантиране на това, че установените в ЕС дружества действат глобално в съответствие поне на стандартите на ЕС за безопасност; счита, че корпоративната отговорност следва също така да бъде ключов движещ елемент в тази област и че лицензионните режими на държавите-членки биха могли да вземат предвид глобалните инциденти, с участие на дружествата, при издаването на лицензи, при условие че по отношение на тези инциденти са извършени задълбочени прегледи; призовава Комисията да насърчи използването на тези високи стандарти заедно с глобалните партньори;

83. призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да продължат да допринасят за инициативите за добива в морски райони в рамките на Г20, като същевременно вземат предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

84. отбелязва важността на съществуващото законодателство, инициирано от Програмата на ООН за околната среда посредством OSPAR, Конвенциите от Барселона и Хелзинки, но признава, че действащото международно право не предоставя пълна или последователна рамка за безопасност и екологични стандарти за морско сондиране и може да бъде трудно за прилагане;

85. изтъква значението нератифицираният Протокол за защита на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговия подпочвен слой („the Offshore Protocol“) от 1994 г. да влезе в сила, като с това се цели защитата от замърсяване, причинено от проучване и експлоатиране;

86. призовава настоятелно Комисията активно да се ангажира с другите държави, които се намират в района на моретата в ЕС за гарантиране на това, че регулаторната рамка и контролът предоставят еднакво високи равнища на безопасност;

87. призовава ЕС да си сътрудничи със съответните държави извън ЕС, чиито граждани извършват услуги в отрасъла за добив на нефт и газ в морски райони в ЕС, включително с организациите на работниците и работодателите в тези държави, за да гарантира, че дружествата, които имат седалище извън ЕС, но извършват дейност във водите на Съюза, са обвързани с условията на труд и законодателството за здравословни и безопасни условия на труд на ЕС;

88. призовава Комисията да започне дебат относно разпоредбите в областта на екологичната отговорност и финансовите гаранции, които да включват и трети държави;

89. настоятелно призовава Комисията да работи с партньорите и съседите за постигане на специален режим за всички операции в региона на Арктика с надлежно отчитане на устойчивостта и необходимостта на офшорните действия в една толкова уязвима и уникална среда;

90. застъпва се за международни двустранни партньорства посредством плановете за действие в рамките на европейската политика за съседство, които наред с другото насърчават трети да приемат високи стандарти за безопасност; насърчава държавите, които все още не са напълно задействали европейската политика за съседство, да го направят;

91. подкрепя управляваните от промишлеността схеми за трансфер на експертни познания, по-специално за държавите с по-слабо развити регулаторни рамки;

92. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

• [1]  OВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 3.
• [2]  OВ L 348, 28.11.92, стр. 9.
• [3]  OВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.
• [4]  OВ L 175, 5.7.1985 г. , стр. 40.
• [5]  OВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5.
• [6]  OВ L 156, 24.6.2003 г., стр. 17.
• [7]  OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.
• [8]  OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
• [9]  OВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1.
• [10]  OВ L 394, 30.12.06, стр. 1.
• [11]  OВ L 162, 21.6.2008 г., стр. 11.
• [12]  Приети текстове, P6_TA(2010)0352.
• [13]  OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
• [14]  Група на индустрията за глобален отговор (Global Industry Response Group).
• [15]  Група за реагиране при разлив на нефт (Oil Spill response group).
• [16]  Форум на институциите по морските дейности в Северно море (North Sea Offshore Authorities Forum — NSOAF).
• [17]  Конвенцията OSPAR е настоящият правен инструмент за уреждане на международното сътрудничество относно защитата на морската среда на Североизточния Атлантически океан.
• [18]  Служби за сътрудничество при извънредни морски ситуации (Offshore Cooperative Emergency Services), обединява националните сдружения на Дания, Германия, Ирландия, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство.
• [19]  Директива на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (както е изменена); OВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40.
• [20]  Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества; OВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13.
• [21]  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, COM(2010)781.
• [22]  Директива 2010/75/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването); OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
• [23]  Център за информация и мониторинг, управляван от Комисията.
• [24]  Съобщение на Комисията, озаглавено „Познания за морската среда 2020“, морски данни дении наблюдение за интелигентен и устойчив растеж(COM (2010) 0461).
• [25]  COM(2010) 0494.
• [26]  Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети COM(2010)581.
• [27]  ДИРЕКТИВА 2004/35/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети; ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
• [28]  Директива 2008/56/EО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) OВ L 164, 25.6.2008 г., стр.19).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Местните доставки на нефт и газ имат важен принос за енергийното потребление и енергийната сигурност в ЕС. В Съюза над 90 % от нефта и 60 % от газа се произвеждат чрез дейности в морето.

Тези дейности не са еднакво интензивни из целия ЕС и голямото мнозинство от операциите се извършват в Северно море. В рамките на ЕС едва две държави-членки произвеждат около 80 % от суровия нефт[1], а Норвегия произвежда повече от целия ЕС-27.

Не всички нефтени и газови дейности в европейски води се извършват във води, контролирани от ЕС. В Средиземно море например се извършват значителни проучвания край бреговете на Северна Африка, особено край бреговете на Египет и Либия.

Бедствието с нефтодобивната платформа „Deepwater Horizon“ накара всички участници в проучвателната и добивната дейност за нефт и газ да направят преоценка на въпроса за безопасността на своята индустрия. Наред с другото, Националната комисия относно разлива от платформата на BP „Deepwater horizon“ и относно морските сондажи даде редица препоръки, много от които вече се прилагат.

Последиците за Европа не са толкова ясни; много от препоръките, отправени към системата в САЩ, отразяват практики, които са преобладаващи в някои части от ЕС в продължение на 20 и повече години. В Северно море Европа разполага с добре развити индустрии, извършващи дейност често в добре разработени находища, върху които се упражнява надзор в рамките на добре развити и допълнително развиващи се регулаторни режими.

Една от първите препоръки на доклада на Националната комисия гласи:

„Вътрешното министерство следва да разработи изпреварващ, основан на риска, свързан с резултатите подход, специфичен за отделните съоръжения, операции и конкретни условия на околната среда, подобен на подхода „обосновка на безопасността“ (safety case) в Северно море.“ [2]

Режимите на предписание на норми са по същността си реакции и не могат да стимулират постоянно подобряване на политиките и практиките, което е необходимо, за да се следва темпът на развиващата се индустрия, преследваща все по-редки и по-трудно достъпни запаси от въглеводороди. Вместо това проектите трябва да се оценяват индивидуално на основата на специфичните за съответното място околна среда и технически условия. Кладенците с високо налягане и висока температура (HPHT) водят до различни рискове от онези, при които трябва да се приложи налягане за добив на нефт. Дълбочината на водата наистина обуславя техническата трудност при сондажа и усилията в отговор на замърсяване, но не всички „дълбоководни“ дейности са опасни и не всички „плитки“ морски води са безопасни.

Подходът „обосновка на безопасността“ е основан на риска и специфичен за конкретното място подход, който изисква от операторите да докажат пред съответните национални органи по здравеопазване, безопасност и околна среда, че всички рискове са взети предвид и са въведени контролни мерки. Всички остатъчни рискове следва да отговарят на принципа ALARP[3]. Съответният орган следва да одобри „обосновката на безопасността“, както и евентуални по-късни промени в нея, преди началото на всякакви операции. Регулаторни „точки на задържане“ преди сондирането гарантират, че дейностите не са автоматични, а операциите могат да започнат чак когато рисковете са разгледани и намалени.

Новите предложения не трябва да намаляват ефективността на подобни регулаторни стандарти, които вече са установени в някои държави-членки, а по-скоро да разширят обхвата на най-добрата практика, така че да бъдат обхванати всички води на ЕС, като гарантират, че тази практика се прилага строго.

В САЩ функциите по лицензирането и по въпросите на здравословните и безопасни условия бяха съсредоточени в една агенция. Това водеше до вътрешни напрежения и объркване на целите и я правеше податлива на външно влияние. Поради това е препоръчително държавите-членки да отделят процеса на лицензиране от въпросите на здравето и безопасността.

Важно е да се зададе насоката на регулаторната рамка, но всяко законодателство е ефективно само ако се прилага добре. За тази цел редовното инспектиране от специалисти, добре запознати с конкретните условия на сондиране и ползващи се с доверието на операторите, е съществено за гарантиране на съответствие.

Подобни висококвалифицирани инспектори, особено тези със значителен опит, са оскъден регулаторен ресурс. Всички инициативи, които водят до командироване или обмен или дори създават трансгранични инспектори, следва да признаят този факт и да добавят стойност, а не да изхабяват жизненоважни ресурси.

Възможно е съвместното използване на инспекторати да води до икономии от мащаба за държави-членки с ограничена дейност в морето, но това не трябва да се използва като извинение за по-ниски равнища на надзор. Индустрията плаща разходите по регулиране на дейността си. По-вероятно е съответният проблем да бъде свързан с оскъдицата на регулаторни ресурси, отколкото с тяхната цена.

Специфично оперативно съображение, което заслужава да се подчертае, е че фундаменталната безопасност на кладенците както на сушата, така и в морето изисква наличие на две изпитани с тест бариери по всяко време. Оборудването, като например противофонтанени блокове, следва често да се подлага на тестове.

Обмен на информация

Следва да се положат всички усилия за стимулиране на диалог и насърчаване на съвместни инициативи между националните компетентни органи, като се използва за модел NSOAF[4].

Средиземно, Балтийско и Черно море могат да имат полза от равностоен форум, на който регулаторите оценяват тенденциите в индустрията и най-добрите практики, реагират на инциденти и разпространяват познания, наред с другото като предприемат многонационални одитни проекти и създават работни групи, отчитащи се пред редовни пленарни заседания. За да работят ефективно, тези форуми следва да включват всички съответни национални компетентни органи, независимо дали те са в ЕС или не.

В ядрената енергетика е задължително докладването на МААЕ. В правото на ЕС е задължително докладването на събития в гражданското въздухоплаване, за да се гарантира, че цялата информация може да бъде анализирана и разпространена, като на Съвместния изследователски център е дадена задачата да бъде централен регистър.

Макар да съществуват механизми за докладване на инциденти[5] и макар да е възможно по нерегулаторни канали да се разпространят извлечените поуки[6], сякаш все пак има възможност за допълнителни мерки, особено в глобален мащаб.

Националните компетентни органи следва да обединяват информацията от докладване на инциденти и да я публикуват своевременно, при надлежно отчитане на търговската чувствителност на информацията.

Комисията следва да оцени ефикасността на различните съществуващи информационни канали, преди да оцени необходимостта от нови трансгранични инициативи.

Ангажимент на работниците

За създаване на строга култура на безопасност е жизненоважно да бъдат заангажирани работниците на морски инсталации в инициативи относно здравословните и безопасни условия, тъй като работниците са често в най-голяма степен способни да посочат пречките пред подобряването на тези условия.

Програмата на Обединеното кралство „Качествена промяна в безопасността“ (Step Change in Safety) бе създадена, за да възпита култура на твърдо отношение във връзка с безопасността, като търси общ ангажимент с работниците, разработва общи стандарти и публикува най-добрите практики. Ефективните предложения в сферата на безопасността са често онези, които могат да се счетат за дребни поведенчески промени; а като се има предвид, че най-големите рискове възникват обикновено на операционни етапи, изискващи човешка намеса (сондиране, поддръжка и т.н.), подобно съсредоточаване може да се окаже безценно.

Обучение по безопасност

При нефтената и газова индустрия в морски райони има подобряване на резултатите по отношение на здравословните и безопасни условия за персонала. При все това насочването на вниманието към безопасността на персонала не следва да води до намаляване на вниманието към процедурите, особено от порядъка на предотвратяване и управление на бедствия.

От жизненоважно значение е солидното обучение по сценарии на управление на бедствия. Например в глобален мащаб вече е стандартна практика всички оператори на сонди да преминават курсове по контрол на кладенци (които включват обучение за реагиране при бедствени сценарии).

Много от слабостите по безопасността при бедствието с „Deepwater Horizon“ изглежда се основаваха на културни аспекти на операцията.

Очакване на най-лошото

Представянето на план за извънредни ситуации, изготвен за конкретното място, провеждането на консултации относно него и одобряването му следва да бъде жизненоважна стъпка на регулаторната процедура. Тези планове следва: да идентифицират потенциални опасности; да оценяват източниците и последствията от замърсявания; да посочват стратегия за реакция, която може да включва планове за сондаж за авариен кладенец и да посочва подходящото оборудване за реакция.

Не следва да се дава начало на никаква оперативна дейност, преди да има одобрен план за извънредни ситуации. При сложни кладенци или трудни условия за сондаж плановете за извънредни ситуации следва да се оценяват едновременно с протичането на другите процеси на регулаторно одобрение.

Въздействието на бедствието с „Deepwater Horizon“ беше засилено от липсата на подходящо оборудване за ограничаване на последствията. Конкретните поуки от това бедствие следва да се използват при изготвянето на системи в състояние на готовност и оборудване за възстановяване. Как да се реагира по-добре при бъдеща криза е една от ключовите области за дискусия в рамките на форуми като GIRG[7] и OSPRAG[8]. Съвместните инициативи за разработване на подходящо оборудване за ограничаване и възстановяване вече дават резултат — неотдавна OSPRAG поръча „капак“, който би могъл да запуши кладенец в случай на избликване, който да се ползва на континенталния шелф на Обединеното кралство.

Индустрията и регулаторите следва да гарантират, че подобно оборудване е налично в Средиземно море.

В контекста на прегледа на основополагащия регламент на Европейската агенция за морска безопасност с цел да се обхване реакцията при замърсяване, възникващо поради нефтените и газови дейности в морски райони, Агенцията следва да обедини списъците на ресурси за реагиране от страна на индустрията и тези на публични активи.

Мерки за възстановяване

Първоначалните етапи от реакцията при бедствието с „Deepwater Horizon“ се характеризираха с объркване по отношение на отговорностите и липса на правителствен надзор, както и с непоследователна информация за обществеността.

Разлив от национално значение в ЕС следва да приведе в действие национални планове за извънредни ситуации, които подробно посочват командни структури, канали за комуникация и планове за използване на националните активи наред с усилията на индустрията.

Отговорност

Потенциалната цена на всяко бедствие зависи от известен брой фактори, свързани с природата на кладенеца (размер на резервоара, налягане, температура и т.н.), по-широката среда и естеството на реакцията — критична е скоростта на реакцията.

Отговорността по отношение на околната среда в ЕС се основава на принципа „замърсителят плаща“. Една важна регулаторна проверка преди началото на оперативната дейност е да се гарантира, че операторите имат достатъчни финансови средства за посрещане на това изискване.

Регулаторните пречки в тази област обаче не трябва да са толкова затрудняващи, че на практика да прекратят достъпа до индустрията на по-малки и често специализирани оператори. Големите многонационални дружества все по-често решават, че не е икономично да се продължава експлоатацията на някои от установените находища, но по-малките оператори могат често да поемат тези активи, като поддържат инвестициите и увеличават предлагането. Продължаването на инвестициите е жизненоважно като помощ за спиране на спада в производството от разработени морски нефтени и газови операции в ЕС.

За икономиката, околната среда и енергийните потребности на ЕС не е най-добре да има олигопол в сектора на морския добив.

OPOL е схема за взаимни гаранции в Северно море, която задължава представителите на индустрията да приемат строга абсолютна („no fault“) отговорност за вреди от замърсяване и за покриване на разходи за възстановителни мерки, като настоящото ограничение на отговорността е 250 милиона щатски долара на инцидент. [9]

Тази схема предлага механизъм за структурирано уреждане на претенции и стимулира всички страни да предприемат незабавни действия за възстановяване. Това взаимно разпределяне на риска допринася за определена степен на самоконтрол и надзор сред операторите. Схемата зависи от доверието, което се създава при операции на участниците на едно и също място. Изглежда е неподходящо да се разширява самата схема OPOL, така че да обхване морски съоръжения в други морета на ЕС, но като се имат предвид ползите, следва да се създадат еквивалентни схеми за операциите в други води на ЕС.

Международното измерение

Значителен набор от международни правни норми се прилагат за водите на ЕС. Мерки на равнище ЕС трябва да бъдат приветствани само ако носят добавена стойност.

Макар индустрията да следва да гарантира, че извършва дейност при еднакво високи стандарти в целия свят, да се наложи подобно задължение на дружествата със седалище в ЕС изглежда непрактично. Въпреки потенциалните правни проблеми, не е осъществим подход, при който националните компетентни органи да наблюдават глобалните операции на дружествата.

Това също така е спорно от гледна точка на въздействието върху глобалните стандарти за безопасност, при положение, че нарастващ и преобладаващ дял от глобалното производство се контролира от притежавани от правителства или държави национални петролни дружества.

По-добър и по-реалистичен подход е да се подкрепят международните усилия на равнище Г-20 за споделяне на добри практики по отношение на регулаторните норми, стандартите и процедурите. Индустрията трябва да играе допълваща роля и схеми като PETRAD[10] следва да се насърчават, особено ако се ангажират с дейности по отношение на развиващите се страни.

• [1]  Обединеното кралство и Дания
• [2]  P. 252.
• [3]  „Най-нисък в рамките на разумно възможното“ (As Low As Reasonably Possible)
• [4]  Форум на институциите по морските дейности в Северно море (North Sea Offshore Authorities Forum — NSOAF)
• [5]  Напр. докладът на OSPAR относно изпускания, разливи и емисии
• [6]  Напр. „бюлетините по безопасността“ на NSOAF.
• [7]  Глобална група на индустрията за реагиране (Global Industry Response Group).
• [8]  Група за предотвратяване и реагиране при нефтени разливи (Oil Spill Prevention and Response Group).
• [9]  Тази цифра не е „таван“ на отговорността.
• [10]  Споделяне на опита на норвежките производители.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (*) (21.6.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони
(2011/2072(INI))

Докладчик по становище(*): Corinne Lepage

(*)Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че петролният разлив в Мексиканския залив от платформата „Дийпуотър хърайзън“ следва да накара ЕС да преразгледа спешно и при необходимост задълбочено както съответното законодателство, така и разпоредбите, в съответствие с принципа на предохранителните мерки и принципа на предприемане на превантивни действия, по отношение на всички аспекти на добива и проучванията за нефт и газ, включително безопасния пренос по подводни тръбопроводи, разположени на/под морското дъно, в морето на територията на ЕС; в тази връзка приветства желанието на Комисията спешно да се заличат несъответствията в съществуващото законодателство на ЕС;

2.  отбелязва, че авариите, причинени от петролни и газови платформи в морето, имат трансгранични последствия, и поради това оправдава действията на ЕС за предотвратяване и смекчаване на последиците от подобни аварии;

3.  отбелязва, че нефтените и газови дейности в морето все повече се осъществяват във все по-екстремни ситуации и е възможно да доведат до сериозни и пагубни последствия за околната среда и икономиката на морските и крайбрежните райони;

4.  подкрепя желанието на Комисията за повишаване на минималните стандарти в рамките на ЕС; счита, че притесненията във връзка с безопасността и околната среда следва да бъдат включени в цялото законодателство, а в областта на нефтените и газови дейности в морето да се прилагат най-високите стандарти за безопасност и околна среда;

5.  въпреки това предупреждава, че ефективността на законодателството в крайна сметка зависи от компетентността на съответните европейски и национални органи във връзка с изпълнението, управлението и прилагането на съответното законодателство; счита, че Комисията следва да следи за спазване от страна на органите на държавите-членки;

6.  отбелязва, че следва да се обърне специално внимание на района на Арктика предвид неговата нестабилност и значение за смекчаване на изменението на климата;

7.  призовава настоятелно Комисията и държавите-членки да повишат и засилят ефективността на методите за проверка и на взаимното сътрудничество и да създадат система на ЕС за „контрол над контролиращите” въз основа на минимални задължителни правила на ЕС за безопасност с цел гарантиране независимост при провеждането на наблюдение и контрол на равнище ЕС; освен това счита, че събирането на данни, споделянето на най-добрите техники и координирането на ресурсите за реагиране следва да се осъществяват на равнище ЕС и че следва да се насърчава по-добрата координация между компетентните национални органи с цел да се подобри обменът на добри практики и да се оптимизират процедурите за даване на разрешения;

8.  отбелязва, че някои петролни и газови компании извършват дейност по различни стандарти за безопасност както в рамките на ЕС, така и на световно равнище, в зависимост от националните регулаторни изисквания; призовава Комисията, съвместно с държавите-членки първо да инициира задълбочено преразглеждане на правната рамка относно нефтената и газовата промишленост и на второ място да хармонизира различните стандарти за безопасност на възможно най-високото минимално равнище, така че да се осигури правна сигурност за предприятията и да се гарантира, че:

-  най-добрите налични практики ще се превърнат в норма по отношение на всички дейности в целия ЕС; и че

-  може да се гарантира възможно най-голяма защита в случай на авария;

с оглед постигането на тези цели призовава настоятелно Комисията да прецени дали да въвежда ново законодателство по отношение на дейностите за добив на нефт и газ в морето на всички етапи (проучвателен, оперативен и извеждане от експлоатация) или да подходи към допълване и укрепване на съществуващото законодателство, за да включи в него нефтените и газови дейности в морето;

9.  изразява убеждение, че също така е необходимо всеобхватно и активно сътрудничество с трети държави (по-конкретно онези, които имат обща морска граница с Европейския съюз), за да се гарантира подходяща защита на околната среда и доброто състояние на моретата във връзка с проучването, добива и транспортирането на нефт и газ;

Повишаване капацитета на Съюза за реагиране при бедствия

10. отново призовава Комисията в най-кратък срок да изготви предложения за създаване на сили на ЕС за гражданска защита въз основа на Европейския механизъм за гражданска защита и да изготви, съвместно с държавите-членки, европейски план за действие, който да интегрира специфични механизми, определящи начина, по който ЕС може да отговори на масовото замърсяване, причинено от нефтени съоръжения в морето, в това число подводни тръбопроводи, разположени на/под морското дъно;

11. призовава Комисията да гарантира, че по-доброто управление на морските данни, представено в съобщението „Познания за морската среда 2020“[1] и в предложението за регламент за установяване на програма за подпомагане на по-нататъшното развитие на интегрираната морска политика[2], взема под внимание необходимостта да се гарантира подходящо наблюдение на заплахите от замърсяване с цел навременно да се определи подходящият ход на действията;

12. призовава Комисията да изготви предложение за предоставяне на научните познания, натрупани от операторите в морето, които работят с публичен лиценз, на отговорните органи посредством стандартите и протоколите, разработени във връзка със съобщението „Познания за морската среда 2020“ с цел да се улесни публичният контрол и разбирането на морската среда;

13. призовава петролните и газовите компании да отделят 5% от своите средства за научно-изследователска и развойна дейност за нови технологии за предотвратяване и отстраняване на аварии; подчертава, че преди да бъдат включени в план за действие при извънредни ситуации, всички технологии за реагиране при бедствия следва да подлежат на независимо изпитване, оценка и одобрение;

14. предлага в списъците с ресурси за реагиране на Европейската агенция за морска безопасност да се добавят всички съответни публични ресурси за реагиране и ресурси за реагиране на индустрията, за да получи Агенцията максимално добра възможност да изпълнява, при необходимост, координираща роля в случай на голяма авария;

15. предлага наличното оборудване за овладяване на всички потенциални разливи да бъде основна част от плановете за действие при извънредни ситуации, а подобно оборудване да бъде на разположение в близост до съоръженията с цел да се позволи навременно разгръщане в случай на сериозен инцидент;

Режими по отношение на екологичната отговорност и механизми за финансови гаранции

16. счита, че обхватът на Директивата за екологичната отговорност[3] следва да се разшири така, че принципът „замърсителят плаща“ и стриктната отговорност да се прилагат по отношение на всички щети, причинени на морските води и биоразнообразието, така че петролните компании да могат да бъдат подведени под отговорност за всички причинени от тях вреди на околната среда и да поемат пълна отговорност за потенциалните щети, без горна граница, което следва да бъде обезпечено от резервите на операторите;

17. призовава за преразглеждане на Директивата за екологичната отговорност (ELD), така че в обхвата й да бъдат включени всички морски води на територията на ЕС в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия (РДМС)[4];

18. призовава Комисията в съответствие с Директивата за екологичната отговорност (ELD) да понижи праговете на вредност и да приложи режим на строги правила за отговорност, който да обхване всички щети, нанесени на морските води и биоразнообразието, без оглед на каквито и да било горни граници, произтичащи от взаимоспомагателна схема или застрахователно покритие, и предлага да се започне диалог със застрахователите относно задължителни застрахователни схеми на цялата територия на ЕС с цел да се гарантира изпълнение на тази отговорност;

19. счита, че Комисията следва да проучи дали може да бъде създаден фонд за обезщетения при петролни бедствия в рамките на екологичната отговорност, който да съдържа задължителни разпоредби за финансово обезпечение;

20. подчертава, че страните, носещи финансова отговорност, следва да бъдат установени недвусмислено преди започване на сондажите;

21. счита, че операторите на нефт и газ следва да се задължат, по време на процедурата по лицензиране и в хода на целия оперативен период и по време на всички етапи на офшорните проекти (проучвателен, оперативен и извеждане от експлоатация), да демонстрират, че разполагат с достатъчен финансов капацитет, за да осигурят възстановяването в случай на нанесени вреди на околната среда, причинени от специфичните дейности, провеждани от тях, включително от инциденти с прекомерно силно въздействие и слаба вероятност – чрез задължителни взаимоспомагателни схеми за промишлеността или чрез задължителни застраховки, или чрез смесена схема, която гарантира финансово обезпечение;

22. подчертава, че макар по принцип финансовите гаранции да могат да бъдат осигурени чрез застраховка или взаимоспомагателна схема за промишлеността, е важно да се гарантира, че операторите демонстрират финансови гаранции за покриване на пълните разходи по разчистване и обезщетения в случай на сериозно бедствие, както и че рисковете и отговорността не се прехвърлят на по-малки компании, които е по-вероятно да бъдат обявени в несъстоятелност в случай на авария; призовава за създаването на взаимоспомагателни схеми по начин, който да запази стимулите за избягване на рискове и придържане към възможно най-високите стандарти за безопасност при отделните операции;

23. признава предимствата на общински фондове като OPOL в Северно море и създаването на такива фондове във всеки морски район на ЕС; призовава за задължително членство на операторите, за да се гарантира правна сигурност за осигуряване на предпазен механизъм с цел да се вдъхне увереност на държавите-членки, морския сектор, включително по-специално рибарите, и данъкоплатците;

24. изисква от Комисията да преразгледа позицията си, представена в доклада, публикуван на 12 октомври 2010 г.[5] , като заключи „ че понастоящем няма достатъчно основания за въвеждане на хармонизирана система за задължителни финансови обезпечения“; призовава настоятелно Комисията да не чака крайния срок, определен от член 18, параграф 2 от Директивата за екологичната отговорност, за да внесе доклад, който следва да включва подходящи предложения за изменение на директивата;

25. предлага в допълнение към оттегляне на разрешителното за съоръженията като най-сериозна мярка, държавите-членки да приемат допълнителни подходящи мерки за наказване на груба небрежност и неспазването на законодателството и разпоредбите за безопасност и да разпореждат редовни проверки въз основа на единни методи в целия ЕС;

Усъвършенстване на законодателството в областта на околната среда

26. призовава за разширяване на обхвата на Директивите за оценка на въздействието върху околната среда[6] с цел включване на всички етапи на проектите в морето (проучвателен и оперативен), призовава също така за специфични изисквания към Директивите за оценка на въздействието върху околната среда в случай на сложни кладенци или трудни условия за сондиране в дълбоки води и пренос на нефт/газ по подводни тръбопроводи, разположени на/под морското дъно; освен това счита, че Комисията следва да гарантира, че одобрените от националните органи оценки на въздействието върху околната среда за проектите в морето обхващат и процедурите, през които операторите трябва да преминат по време на извеждането от експлоатация; призовава Комисията да направи повторна оценка на правните разпоредби относно оценката на въздействието върху околната среда и в нея да посочи, че процедурите във връзка с оценката на въздействието върху околната среда трябва да бъдат поверени на експерти, които да бъдат независими от клиента;

27. призовава Комисията да проучи действащата регулаторна рамка по отношение на извеждането от експлоатация на съществуващите сондажни съоръжения, както и да поясни законодателно отговорността на операторите с цел да се гарантира безопасно отстраняване и понасяне на отговорност за нанасяне на вреди върху околната среда в резултат от извеждането от експлоатация или от сондажен обект след неговото извеждане от експлоатация;

28. призовава Комисията да оцени възможността добрите принципи, съдържащи се в законодателството за контрол на опасностите на сушата (SEVESO II[7] и III[8]), да бъдат приложени и в законодателството относно дейностите за добив на нефт и газ в морето; междувременно, и в случай че Комисията не предложи такова конкретно законодателство, призовава Комисията да преразгледа своето предложение (SEVESO III) с цел разширяване на неговия обхват, така че да обхване петролните платформи и подводните тръбопроводи, разположени на/под морското дъно във всеки един етап от проучването на запасите от нефт и газ до извеждането от експлоатация на сондата; приветства обяснителния меморандум на Комисията относно преразглеждането на директива SEVESO II, в който Комисията посочва, че ще направи оценка на подходящия начин за подобряване на законодателството в областта на околната среда;

29. приветства предложението на Комисията за увеличаване на мандата на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), който да включва случаи на морски замърсявания, причинени от източници, различни от кораби, а именно съоръжения за добив на нефт и газ в морето; счита, че следва да се включат подвижни и транспортни съоръжения, както и терминали на тръбопроводи; подкрепя искането на Комисията подобни нови задачи да получат отражение в бюджета и числеността на персонала на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA); счита, че мандатът на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) може да бъде увеличен с цел да се осигури одит от трета страна на оценките на въздействието върху околната среда и лицензирането на дейностите за добив на нефт и газ в морето, както и периодични инспекции на операторите;

30. отбелязва, че нефтените и газови дейности в морето са изключени от основните разпоредби на Директивата относно промишлените емисии[9]; предлага Комисията да добави към точка 1.5 от приложение I „нефтени и газови дейности в морето“ като част от първия преглед на обхвата, който предстои да бъде извършен до 31 декември 2011 г., и предлага Европейското бюро за КПКЗ да определи най-добрите налични техники (НДНТ) при добива на нефт и газ в морето;

Общи ангажименти с трети държави и на международно равнище

31. призовава Комисията да започне дебат относно разпоредбите в областта на екологичната отговорност и финансовите гаранции, които да включват и трети държави;

32. приветства предложението на Комисията държавите-членки да изискват от компаниите със седалище в ЕС да прилагат стандартите на ЕС при осъществяването на всички техни дейности в цял свят; подкрепя желанието на Комисията да засили диалога и сътрудничеството със съседните държави относно безопасността в морето, с цел да се определят нови съвместни мерки за прилагане, като инспекции на съоръженията и да се гарантират еднакво строги стандарти за безопасност в районите, граничещи с водите на ЕС; подкрепя идеята на Комисията да стимулира създаването на регионални форуми/инициативи и развитието на мрежи от компетентни национални органи в района на Средиземно море, Черно море и Балтийско море и чрез укрепване на съществуващите структури за сътрудничество като Съюза за Средиземноморието;

33. подкрепя Комисията в нейната цел за създаване на глобална система за определяне на общи цели във връзка с безопасността и устойчивостта на проучването и добива в морето и призовава за насърчаване на високи общи стандарти за безопасност както на международно равнище, така и със съседните държави;

Арктика; Химически дисперсанти и т.н.

34. изисква Комисията да извърши всеобхватен преглед на изискванията за лицензиране във връзка с проучването и добива на нефт и газ и да изготви предложения за хармонизирани минимални изисквания на равнище ЕС, включително независим одит от трети страни с цел да се гарантира прозрачност и разкриване на екологични практики и намаляване на рисковете, свързани с конфликт на интереси;

35. призовава за мораториум върху дейностите във връзка с проучване и добив на нефт и газ в района на Арктика поради уязвимостта на неговата уникалната природа;

36. отбелязва последния доклад на Службата по здраве и безопасност на Обединеното кралство относно условията на труд в Северно море, според който процентът на фаталните и сериозни вреди се е удвоил през последната година, а показателното отделяне на въглеводород е нараснало с една трета;

37. призовава Комисията да преразгледа съответното законодателство с оглед да се въведе забрана върху проучването и сондажите във водите на разстояние по-малко от 80 километра от морски национални паркове и природни резервати;

38. призовава Комисията при оценката на въздействието на офшорните проекти да взема под внимание неблагоприятното въздействие, което добивът на нефт и газ в морето оказва върху туризма в засегнатите райони;

39. препоръчва осъществяването на строг контрол, продължително изпитване и оценка на въздействието върху околната среда на химическите дисперсанти ( и във връзка с плановете за предоставяне на бърз отговор, налагащи използването на химически дисперсанти), за да се гарантира както това, че те са подходящи в случай на разлив, така и за да се избегнат последици за човешкото здраве и околната среда; призовава Комисията по целесъобразност да гарантира извършването на по-подробни изследвания на влиянието на подобни химични вещества посредством програмите за научни изследвания на ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	15.6.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	46 5 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	János Áder, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Sergio Berlato, Milan Cabrnoch, Nessa Childers, Chris Davies, Bairbre de Brún, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Jill Evans, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Andres Perello Rodriguez, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Oreste Rossi, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Salvatore Tatarella, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Esther Herranz García, Romana Jordan Cizelj, Riikka Manner, Bill Newton Dunn, Alojz Peterle, Michail Tremopoulos, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Peter van Dalen

• [1]             Съобщение на Комисията, озаглавено „Познания за морската среда 2020“, морски данни и наблюдение за интелигентен и устойчив растеж(COM (2010) 0461).
• [2]             COM(2010)0494.
• [3]             ДИРЕКТИВА 2004/35/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети; ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
• [4]             Директива 2008/56/EО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) OВ L 164, 25.6.2008 г., стр.19).
• [5]             Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети COM(2010)581.
• [6]             Директива на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (във вида, в който е изменена); OВ L 175, 5.7.1985, стр. 40.
• [7]             Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества; OВ L 10, 14.1.1997, стр. 13.
• [8]             Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, COM(2010)781.
• [9]             Директива 2010/75/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването); OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (15.6.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони
(2011/2072(INI))

Докладчик по становище: Pervenche Berès

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че добивът на нефт и газ в морски райони се характеризира с много висок риск за здравето и безопасността на работниците поради понякога екстремните природни условия, поради работното време на смени от 12 часа, както и поради изолираните места на работа, и признава, че тези специфични условия на труд, особено психологическият стрес, са и трябва да продължат да бъдат предмет на регулиране, за да се сведат до минимум човешките грешки и да се защитят работниците; поради това препоръчва на работниците да се осигурят система за застраховане и взаимозастрахователно дружество, съизмерими с рисковете, на които те са изложени;

2.  приветства факта, че Комисията възнамерява да преразгледа Директива 92/91/ЕИО, и призовава за подход, основан на общи стандарти, с цел да се предотвратят разликите в третирането на работниците в рамките на едно и също дружество в зависимост от мястото им на работа; призовава освен това за въвеждането на прозрачни, ефективни и последователни правила, приложими към всички работещи в отрасъла за добив на нефт и газ в морски райони, и за оценка както на ефективността на съществуващото законодателство, така и на възможностите за бъдеща хармонизация на законодателството;

3.  подчертава, че в сравнение с международното и европейското равнище, някои държави-членки вече разполагат с отлични механизми за сигурност;

4.  подчертава, че е изключително важно да се идентифицират най-добрите практики както в областта на здравето и безопасността, така и в областта на обучението и квалификациите;

5.  подчертава необходимостта от ефикасни системи за контрол от страна на инспекционните органи, с новаторски методи, като например специални одити във връзка с работното време или спасителните операции, както и от възможност за налагане на санкции в случай на нарушения на здравословните и безопасни условия на труд на работниците;

6.  счита, че е необходимо да се развива култура на превенция по отношение на здравето и безопасността чрез ангажираността на работодателите и профсъюзите и чрез активното участие на работниците, по-специално като се провеждат консултации с тях и се осигурява тяхното участие при разработването и прилагането на процедурите за безопасност, както и като им се предоставя информация относно съществуващите потенциални рискове; подчертава значението на проверките и наблюдението на тези процедури по цялата йерархична верига, с цел да се гарантира, че висшето ръководство също е обучено и носи отговорност в случай на инциденти или пропуски по отношение на безопасността;

7.  призовава Европейския съюз да насърчава прилагането на насоките за системите за управление на здравословни и безопасни условия на труд на Международната организация на труда (ILO-OSH 2001) в целия отрасъл за добив на нефт и газ;

8.  призовава държавите-членки да допускат само сертифицирано вътрешно или външно обучение и изисква от Комисията да разработи европейски стандарти за сертифицирането му;

9.  счита, че всички работници, независимо от своите задачи или от вида на сключения от тях договор, следва да бъдат подробно информирани и относно процедурите за опазване на здравето и безопасността при работа на морски инсталации;

10. изисква от Комисията да разгледа възможността за разработване на общи високи стандарти и системи за безопасност с цел предотвратяване и ограничаване на заплахите, за да се сведат до минимум рисковете и при необходимост да се реагира бързо и ефективно; призовава също така в държавите-членки да се определят изисквания по отношение на обучението на работниците, включително изпълнителите и подизпълнителите, които изпълняват високорискови задачи, като те бъдат хармонизирани, за да гарантира съгласуваното им прилагане във всички европейски води; призовава Комисията да установи конструктивни контакти с международни партньори, с цел да се разгледа възможността за създаване на световна инициатива за установяване на правила по отношение на здравето и безопасността на работниците, които да бъдат актуализирани редовно, за да са в съответствие с най-новите технологии;

11. настоятелно призовава Комисията да укрепи правата на работниците, като включи защита срещу тормоз, за да се гарантира, че те могат анонимно да съобщават на компетентните органи за пропуски по отношение на безопасността или рискове за здравето;

12. призовава да се прилагат строги критерии в областта на безопасността, опазването на здравето и обучението по отношение на подизпълнителите, които трябва да имат необходимите квалификации за изпълнението на свързани с поддръжката и изграждането дейности в своята сфера на отговорност; призовава преди изпълнението на всяка задача работниците, включително изпълнителите и подизпълнителите, и организациите на работниците да бъдат информирани за всички рискове, свързани с нея;

13. насърчава установяването на по-тясно сътрудничество между регионите на Балтийско море и Северно море в действията, свързани с добива на нефт и газ в морски райони;

14. призовава дружествата, които имат седалище или извършват дейност в ЕС, да прилагат едни и същи правила по отношение на здравето и безопасността на работниците за всички свои дейности по света и призовава Комисията, съвместно със Съвета и Парламента, да даде ход на световна инициатива за подобряване на тези правила във и извън ЕС, освен ако посочените дейности не се извършват в държава, която предвижда по-високи стандарти за здравословни и безопасни условия на труд отколкото ЕС, които в такъв случай трябва да се прилагат;

15. призовава ЕС да си сътрудничи със съответните държави извън ЕС, чиито граждани извършват услуги в отрасъла за добив на нефт и газ в морски райони в ЕС, включително с организациите на работниците и работодателите в тези държави, за да гарантира, че дружествата, които имат седалище извън ЕС, но извършват дейност във водите на Съюза, са обвързани с условията на труд и законодателството за здравословни и безопасни условия на труд на ЕС;

16. подчертава, че работниците по веригата за по-нататъшна преработка в морски инсталации и инсталации на сушата също са изложени на изключително големи рискове за здравето и безопасността; призовава държавите-членки да включат тези работници в обхвата на дейностите си по регулиране;

17. призовава за осигуряване на редовни, специални последващи медицински грижи за работници, полагащи труд в отрасъла за добив на нефт и газ в морски райони; препоръчва поне веднъж годишно да се провежда медицински преглед, обхващащ физическото и психическото състояние на работниците;

18. призовава ЕС да разгледа възможността за създаване на независим регулаторен орган в областта на здравето и безопасността на труда специално за отрасъла за добив на нефт и газ;

19. призовава за провеждането на непрекъснато наблюдение на рисковете въз основа на систематично събиране на информация и научни становища, което би позволило да се предвиждат нови и бъдещи рискове;

20. призовава за по-голяма прозрачност, особено що се отнася до публичното оповестяване на доклади относно инциденти и възможното им въздействие върху общественото здраве, както и на доклади от инспекции; предлага тази информация да бъде централизирана на публична европейска платформа;

21. призовава да се одобри механизъм за оценка на рисковете, на които са изложени работниците, която да се взема под внимание при изчисляването на възнаграждението им.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	15.6.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 8 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Jean-Luc Bennahmias, Pervenche Berès, Mara Bizzotto, Philippe Boulland, Milan Cabrnoch, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Ilda Figueiredo, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Vilija Blinkevičiūtė, Sergio Gutiérrez Prieto, Roger Helmer, Richard Howitt, Филиз Хакъева Хюсменова, Jelko Kacin, Evelyn Regner, Emilie Turunen

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (24.5.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно предизвикателството да се осигури безопасност на нефтените и газови дейности в морски райони
(2011/2072(INI))

Докладчик по становище: Eva Lichtenberger

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че съгласно член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) всички действия на ЕС в тази област трябва да бъдат подкрепени с високо равнище на защита, което да се основава, наред с другото, на принципа на превенция;

1.  подчертава, че пълната отговорност във връзка с всяка вреда, причинена в резултат на проучвания и добив на нефт и газ, трябва да включва зачитането на принципа „замърсителят плаща“, предвиден в член 191, параграф 2 от ДФЕС;

2.  счита, че действащото законодателство в областта на екологичната отговорност съдържа редица съществени пропуски и припомня резолюцията си от 7 октомври 2010 г. относно проучването и добива на нефт в Европа, в която Парламентът призовава Комисията да обмисли преразглеждане на съдържанието и разширяване на обхвата на действащото законодателство на ЕС (включително на директивата за екологичната отговорност, директивата SEVESO II, както и мерките от пакета „Ерика“ и Третия пакет за морска безопасност) и/или въвеждане на всички необходими нови законодателни актове, за да бъдат взети под внимание присъщите на офшорната експлоатация опасности и да се укрепят правилата относно отговорността в случай на авария в нефтодобива;

3.  призовава Комисията да осъществи всеобхватен преглед на изискванията за лицензиране, свързани с морските проучвания и добив на въглеводороди, и при необходимост, да внесе предложения за минимални хармонизирани изисквания на равнище ЕС;

4.  настоятелно призовава Комисията да работи с партньорите и съседните държави за установяването на специален режим по отношение на всички операции в Арктика, като обръща внимание на устойчивостта на дейностите в морски райони и необходимостта от тях в тази толкова уязвима и уникална среда;

5.  подкрепя осъществяването на оценки на въздействието в рамките на плановете за предоставяне на бърз отговор (напр. относно използването на химически дисперсанти като извънредна мярка), когато това е възможно;

6.  приветства намерението на Комисията да предложи изменения на Директивата за екологичната отговорност, така че тя да обхваща екологичните щети във всички морски води, както те са определени в Рамковата директива за морската стратегия 2008/56/ЕО;

7.  приветства усилията на Комисията да разшири обхвата на мандата на Европейската агенция за морска безопасност, така че той да включва не само мореплавателни съдове, но и офшорни инсталации;

8.  настоятелно призовава Комисията да включи разпоредби за задължително финансово обезпечение в рамките на Директивата за екологичната отговорност; във връзка с това отбелязва желанието на Комисията да преразгледа възможността за въвеждане на изискване за задължително финансово обезпечение и да оцени удачността на настоящите финансови тавани;

9.  призовава Комисията да оцени отговорностите, свързани с извеждането от експлоатация на съществуващата сондажна инфраструктура, и да внесе повече яснота, ако е необходимо по законодателен път, по отношение на отговорността на операторите за гарантиране на безопасното отстраняване и правната отговорност за всякакви екологични щети, произлизащи от извеждането от експлоатация или от сондажни платформи след извеждането им от експлоатация;

10. призовава Комисията да преразгледа действащото в момента законодателство, съгласно което притежателите на разрешения за експлоатация на офшорни петролни находища могат да отстъпват инсталации на трети лица, за да се гарантира, че при последващи граждански спорове отговорността за вреди, причинени на човешкия живот и на околната среда от злополуки и бедствия ще може да бъде установена по-лесно;

11. настоятелно призовава държавите-членки, когато предприемат каквито и да било действия, да вземат под внимание специалното положение на малките и средните оператори; призовава във връзка с това от малките и средните оператори да се изисква да имат сключена застраховка за гражданска отговорност или полица за общо застраховане.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.5.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Raffaele Baldassarre, Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Syed Kamall, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Jiří Maštálka, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, Alexandra Thein, Diana Wallis, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Piotr Borys, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, József Szájer
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Pablo Arias Echeverría

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 6 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Lena Ek, Ioan Enciu, Vicky Ford, Gaston Franco, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Romana Jordan Cizelj, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Philippe Lamberts, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Jaroslav Paška, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Antonio Cancian, Francesco De Angelis, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Jolanta Emilia Hibner, Holger Krahmer, Bernd Lange, Mario Pirillo, Vladimír Remek, Silvia-Adriana Ţicău