Процедура : 2011/2048(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0326/2011

Внесени текстове :

A7-0326/2011

Разисквания :

PV 24/10/2011 - 14
CRE 24/10/2011 - 14

Гласувания :

PV 25/10/2011 - 8.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0454

ДОКЛАД     
PDF 334kWORD 525k
5.10.2011
PE 467.024v04-00 A7-0326/2011

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Докладчик: Heide Rühle

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки(1) и Директива 2007/66/ЕО относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки(2),

–   като взе предвид Решение 2010/48 на Съвета относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(3), което влезе в сила на 22 януари 2011 г. и в което директивите за обществените поръчки се определят като „актове на Общността, отнасящи се до въпроси, уредени от Конвенцията“,

–   като взе предвид Споразумението на СТО за държавните поръчки от 15 април 1994 г.,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 26 от нея (Интеграция на хората с увреждания),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно равния достъп до пазарите на публичния сектор в ЕС и в трети страни(4),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията относно модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки (COM(2011)0015),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията за по-масово използване на електронните обществени поръчки в ЕС (COM(2010)0571),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно единния пазар за предприятията и растежа(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно развитието в областта на обществените поръчки(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г., озаглавена „Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“(7),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Разумно регулиране в Европейския съюз“ (COM(2010)0543),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „За Акт за единния пазар – За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика – 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

–   като взе предвид доклада на проф. Mario Monti от 9 май 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията SEC(2010)1214,

–   като взе предвид доклада „Оценка на достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до пазара за възлагане на обществени поръчки в ЕС“(8),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“ (COM(2008)0400),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 11-12 май 2011 г. относно Зелената книга „Модернизацията на политиката на Европейския съюз в областта на обществените поръчки – към по-ефективен европейски пазар“,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 юли 2011 г.относно Зелената книга „Модернизацията на политиката на Европейския съюз в областта на обществените поръчки – към по-ефективен европейски пазар“,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 юли 2011 г. относно Зелената книга за по-масово използване на електронните обществени поръчки в ЕС,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия, на комисията по бюджетен контрол, на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по регионално развитие (A7-0326/2011),

А. като има предвид, че един правилно функциониращ пазар на обществени поръчки в ЕС е ключов фактор за растеж и крайъгълен камък на единния пазар и също така е от основно значение за стимулиране на конкуренцията и иновациите, както и за справяне с бързо възникващи екологични и социални предизвикателства пред обществена политика и с въпроси, свързани с качеството на работата, включително адекватно заплащане, равнопоставеност, социално сближаване и приобщаване, същевременно постигайки оптимална стойност за гражданите, бизнеса и данъкоплатците;

Б.  като има предвид, че правилата на ЕС относно обществените поръчки са допринесли значително за увеличаване на прозрачността и равното третиране, за борба срещу корупцията и за повече професионализъм в процеса на възлагане на обществени поръчки;

В.  като има предвид, че в настоящия икономически климат е по-важно от всякога да се гарантира оптимална ефективност на публичните разходи и същевременно да се ограничат максимално разходите на бизнеса, и че един по-добре функциониращ пазар на обществени поръчки би помогнал за постигане на тези две цели;

1.  приветства Зелената книга на Комисията и широкия процес на консултации като изходна точка за преразглеждане на директивите за обществените поръчки при спазване на разпоредбите на Договора от Лисабон и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и в съответствие с преразгледаните правила относно държавните помощи;

2.  посочва, че въпреки че преразглеждането на директивите на ЕС относно обществените поръчки през 2004 г. доведе до положително по-нататъшно развитие на единния пазар за обществени поръчки, сега, няколко години след транспонирането на Директиви 2004/17 и 2004/18 в националното право, е необходимо да се прецени дали ще е нужно оптимизиране и изясняване на директивите с цел преодоляване на недостатъците, които се проявиха при прилагането им на практика; подчертава, че според множество заинтересовани страни правилата относно обществените поръчки са много сложни, което води до скъпи и тежки административни процедури за спазване; изразява съжаление за честите случаи на неподходящо транспониране на правилата в националното законодателство и за недостатъчните мерки за обучение; призовава Комисията да предложи значително опростяване и консолидиране на правилата и същевременното им изясняване, където е необходимо; подчертава освен това, че увеличеното използване на ИКТ сега трябва да играе важна роля за намаляване на администрацията и разходите и че следователно различните европейски инициативи в областта на електронните обществени поръчки и електронната търговия следва да бъдат приведени в съответствие с реформата на правилата относно обществените поръчки;

3.  призовава в директивите да бъде заявено изрично, че те не пречат на никоя държава да съблюдава Конвенция C94 на МОТ; призовава Комисията да насърчава държавите-членки да съблюдават Конвенцията; подчертава, че ефективното функциониране на устойчиви обществени поръчки изисква ясни и недвусмислени правила на ЕС, които точно определят рамката на законодателството и прилагането на държавите-членки;

Първа задача: подобряване на правната яснота

4.  изисква изясняване на приложното поле на директивите; отбелязва, че основната цел на обществените поръчки е закупуването на стоки, дейности и услуги от страна на публичните органи с цел задоволяване на нуждите на техните граждани и гарантиране на ефективно използване на публичните средства; посочва, че за възлагащия орган трябва да е налице пряка полза, за да може процедурата да бъде определена като обществена поръчка;

5.  призовава за изясняване на определенията в директивите – например определението на „публичноправен субект“ – в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и без стесняване на обхвата на правилата на ЕС за обществените поръчки;

6.  припомня своята резолюция от май 2010 г. относно развитието в областта на обществените поръчки, в която се взема под внимание съдебната практика на Съда на Европейския съюз и се застъпва становището, че публично-публичното сътрудничество не подлежи на правилата за обществените поръчки, ако са изпълнени следните критерии: целта на партньорството е изпълнение на задължение за обществена услуга, което е възложено на всички засегнати местни органи, задължението се извършва единствено от заинтересованите публични органи, т.е. без участие на частен капитал, и въпросната дейност по същество се извършва от името на участващите публични органи; подчертава факта, че прехвърлянето на задължения между организации от публичния сектор е въпрос на вътрешна административна организация на държавите-членки и не подлежи на правилата за обществените поръчки; счита, че тези пояснения следва да бъдат кодифицирани в директивите за обществените поръчки;

7.  подчертава изключването на концесиите за услуги от обхвата на правилата на ЕС относно обществените поръчки; отново подчертава, че следва надлежно да бъдат отчетени както сложността на процедурите, така и разликите в правната култура и практика в областта на концесиите за услуги между държавите-членки; счита, че процесът на дефиниране на термина „концесия за услуга“ и създаване на правна рамка за подобни концесии е претърпял развитие в резултат на директивите относно възлагането на обществени поръчки от 2004 г. и допълващата ги съдебна практика на Съда на ЕС; настоява, че предложения за законодателен акт относно концесии за услуги биха били оправдани единствено с цел коригиране на нарушения във функционирането на вътрешния пазар; посочва, че такива нарушения досега не са били установени, и следователно не е необходим законодателен акт относно концесиите за услуги, освен ако с него не се цели чувствително подобрение във функционирането на вътрешния пазар;

8.  подчертава, че настоящата класификация на А и Б категории услуги следва да бъде запазена, доколкото „по-леките“ разпоредби за Б-услугите имат своята обосновка в характеристиките на тази категория като услуги, предоставяни предимно на местно или регионално равнище; призовава Комисията да разработи инструменти, които да улеснят местните и регионалните органи при определяне на категориите, към които принадлежат специфични договорни задачи;

9.  в този контекст отбелязва, че прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки към предоставянето на персонални социални услуги често не е най-добрият начин за гарантиране на оптимални резултати за ползвателите на въпросните услуги; призовава за признаване съгласно правото на ЕС на изпробвани и тествани процедури на държавите-членки, основаващи се на принципа, че всички доставчици, независимо от правната им форма, които отговарят на предварително определените законови условия, се допускат да предоставят услуги, при условие че се зачитат общите принципи на равно третиране, прозрачност и недискриминация;

10. подчертава, че въвеждането на нови правила за пазарите на обществени поръчки под праговете на ЕС следва да се избягва, тъй като то може да застраши правната сигурност, установена на национално равнище;

11. призовава Комисията да съгласува Директивата за производствата по обжалване с новата рамка за обществените поръчки, която ще бъде изработена след настоящото преразглеждане, и да направи това съгласуване успоредно с основното законодателно предложение, за да се гарантира последователност;

12. подчертава отговорността на Комисията да следи за правилното транспониране на европейските директиви в държавите-членки;

Втора задача: развитие на пълния потенциал на обществените поръчки– най-добро съотношение между качество и цена

13. счита, че за да се развие пълният потенциал на обществените поръчки, критерият „най-ниска цена“ вече не следва да бъде определящ при възлагане на поръчки и че по принцип той следва да бъде заменен с критерия „икономически най-изгодна оферта“ по отношение на икономическите, социалните и екологичните ползи, като се отчитат разходите за целия жизнен цикъл на съответните стоки, услуги или дейности; подчертава, че това няма да изключи най-ниската цена като решаващ критерий в случая на високо стандартизирани стоки или услуги; изисква от Комисията да разработи, в тясно сътрудничество с държавите-членки, методология за изчисляване на разходите за целия жизнен цикъл на широка и незадължителна основа; подчертава, че подкрепата за критерия „максимална икономическа полза“ би насърчила новаторството и усилията за постигане на най-добро качество и най-добра стойност, т.е. за придържане към изискванията на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че това е особено важно по отношение на обществените поръчки за стоки, които оказват отражение върху здравето на потребителите, например в сектора на храните, където качеството и производствените методи играят важна роля; подчертава, че правилата за обществени поръчки следва да са достатъчно гъвкави да гарантират, че пасивните потребители, например в болници, домове за възрастни хора, училища и детски градини, имат равен достъп до здравословна храна с добро съотношение качество-цена, а не само до най-евтината налична възможност;

14. признава, че ако се използват ефективно, обществените поръчки биха могли да бъдат истински двигател за насърчаване на качествени работни места, заплати и условия на труд, както и за равенство, за придобиване на умения и обучение, за прилагане на политики в областта на околната среда и осигуряване на стимули за научни изследвания и иновации; призовава Комисията да насърчава правителствата и възлагащите органи да увеличат използването на устойчиви обществени поръчки, които подкрепят и насърчават качествена заетост и осигуряват качествени стоки и услуги в Европа; приканва Комисията внимателно да проучи как възлагането на обществени поръчки е допринесло за постигане на по-широките цели на ЕС и да очертае какво следва да се направи за подобряване на тези цели в бъдеще;

15. припомня, че обществените поръчки за развойни продукти са недостатъчно използван инструмент, който може да даде тласък на иновациите в обществените поръчки и да допринесе значително за определяне и установяване на водещи пазари и за подобряване на достъпа на МСП до обществени поръчки; освен това счита, че предложеният модел за споделяне на рисковете и ползите при обществените поръчки за развойни продукти изисква както правно изясняване, така и опростяване, с цел да бъде възможно редовно и ефективно използване на този инструмент от възлагащите обществени поръчки; съобразно с това призовава Комисията да предложи приспособяване на съответните правила за обществени поръчки или държавна помощ като част от цялостното преразглеждане, с цел стимулиране на възлагането на обществени поръчки за развойни продукти;

16. отбелязва значението на стандартите за обществени поръчки, тъй като те могат да помогнат на възложителите на обществени поръчки да постигнат целите на своите политики по ефективен и прозрачен начин; призовава в тази връзка за създаване на редовно актуализирана база данни за стандарти, по-специално свързани с екологични и социални критерии, която да бъде на разположение на публичните органи, за да се гарантира, че възложителите имат достъп до подходящи насоки и ясен набор от правила при изготвянето на тръжни обяви, така че да могат лесно да проверят тяхното съответствие с относимите стандарти;

17. призовава за засилено използване на недискриминационни и отворени стандарти при възлагането на обществени поръчки в интерес на целите за опростяване и новаторство, особено в областите на достъпността, ИКТ и околната среда;

18. подчертава факта, че дали един продукт или услуга са произведени или не по устойчив начин правилно се счита за характеристика на продукта, която може да бъде използвана като критерий за сравнение с продукти или услуги, които не са били произведени по устойчив начин, за да се даде възможност на възлагащите органи да контролират екологичното и социалното въздействие на възложените от тях поръчки по прозрачен начин, но в същото време да не се отслабва необходимата връзка с предмета на договора; посочва необходимостта от изясняване на възможността за включване на изисквания относно производствения процес в техническите спецификации за всички видове поръчки, когато това е важно и подходящо; посочва делото Wienstrom, което се е превърнало в класически пример за това как и защо производствените характеристики могат да бъдат категоризирани като технически спецификации;

19. подчертава необходимостта от засилване на измерението устойчивост при възлагането на обществени поръчки чрез създаване на възможности за интегрирането му на всеки етап от процеса на възлагане на обществени поръчки (напр. изпитване на способностите, технически спецификации, клаузи за изпълнение на договора);

20. посочва, че в отговор на повишената информираност за екологичните и климатични въздействия на стоките, дейностите и услугите възлагащите органи следва да включат екологичните разходи в своята оценка на „икономически най-изгодното предложение“ и в изчисляването на разходите за жизнения цикъл; в тази връзка подчертава, че включването на критерии, които не са свързани с поръчката, следва да става на доброволни начала и че решението за това трябва да бъде на публичните органи или на стоящите зад тях органи за вземане на решения, които притежават пряка демократична легитимност, след индивидуална процедура за изработване на политики на място; настоятелно призовава Комисията да изясни понятията „местен доставчик“ и „местно производство“;

21. отбелязва, че текстът на директивите трябва да бъде по-конкретен по отношение на подобряването на достъпа за хората с увреждания;

22. счита, че настоящите разпоредби относно възлагането на работа на подизпълнители следва да се подобрят, тъй като използването на няколко нива от подизпълнители може да причини проблеми от гледна точка на съответствието с колективни споразумения, условия на труд и стандарти за здраве и безопасност; поради това предлага публичните органи да бъдат информирани за всички подробности, свързани с използването на подизпълнители, преди сключването на договор; отправя искане към Комисията да прецени, с оглед на бъдещето преразглеждане на директивите, дали са необходими допълнителни правила при сключването на договори с подизпълнители, например за установяване на верига на отговорност и по-специално за да се избягва възлагането на част от поръчките на МСП като подизпълнители при условия, по-лоши от тези, приложими към основния изпълнител, спечелил обществената поръчка;

23. отчита ролята, която ЕС може да изпълнява за улесняване на развитието на успешни публично-частни партньорства чрез насърчаване на лоялна конкуренция и обмен на най-добри практики между държавите-членки във връзка със социалната политика и политиката в областта на заетостта; отбелязва въпреки това, че между държавите-членки съществуват значителни различия от гледна точка на правните и процедурните изисквания, които се прилагат в тази област; съответно призовава Комисията да поясни понятието за публично-частни партньорства и по-специално как страните ще носят поделените рискове и как ще изпълняват своите финансови задължения;

24. призовава Комисията да извърши повторна оценка на подходящото ниво на праговете за договори за доставки и услуги и ако е необходимо, да ги повиши с цел улесняване на достъпа до обществени поръчки, наред с другите, на дружества с нестопанска цел и стопански субекти от областта на социалната икономика, както и МСП; изисква много внимателно разглеждане на правнообвързващите изисквания на Споразумението на СТО относно държавните поръчки; подчертава, че с оглед на трудностите, които вече съществуват в преговорите по въпроса с достъпа до обществени поръчки, също следва да се има предвид, че повишаването на праговете в Европа лесно би могло да доведе до допълнителни усложнения за търговската политика на ЕС; счита, че съгласуването на тези прагове с вече хармонизираните прагове на Директивата относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (2004/17/ЕО), и Директивата за обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността (2009/81/ЕО) би довело до максимално опростяване и яснота както за възлагащите органи, така и за доставчиците;

25. подчертава, че едно разширяване на правилата на ЕС за обществените поръчки в сферата на „какво да се купува“ би представлявало значителна промяна на настоящия режим и следва внимателно да бъде преценено; изразява съмнение, че това би допринесло за опростяване и рационализиране, и по-скоро се опасява, че би довело до по-сложни правила с много изключения, които биха били трудни за прилагане на практика – директивите относно обществените поръчки са процедурни насоки („как да се купува“), които не следва да се допълват от разпоредби относно „какво да се купува“;

Трета задача: опростяване на правилата и по-гъвкави процедури

26. посочва, че директивите често се възприемат като твърде подробни и че те стават все по-технически и сложни, като същевременно правният риск от неспазване на тези правила се е повишил значително както за възлагащите органи, така и за доставчиците; отбелязва, че страхът от предизвикателства води до подход на избягване на риска, което задушава иновациите и устойчивото развитие и твърде често има за резултат избирането от възлагащите органи на най-ниската цена, вместо на най-доброто качество; изисква повече пространство за преговори и комуникация, съчетано с мерки за гарантиране на прозрачност и предотвратяване на злоупотреби и дискриминация, и настоятелно призовава пазарните консултации да бъдат изрично разрешени като възможна първа стъпка;

27. отбелязва, че политиката в областта на обществените поръчки следва, на първо място, да осигурява ефективно използване на средствата от държавите-членки, да постига оптимални резултати по отношение на обществените поръчки чрез прилагането на ясни, прозрачни и гъвкави процедури и да позволява на участниците в търговете навсякъде в Европейския съюз да се състезават при равни условия;

28. при преразглеждането на европейското законодателство в областта на обществените поръчки препоръчва въвеждането на ясни, прости и гъвкави правила с намаляване на детайлите и превръщане на процедурите по възлагане на обществени поръчки в по-прости, по-необременяващи, по-евтини, по-отворени към МСП и по-благоприятстващи инвестициите; следователно смята, че е необходимо да се разчита в по-голяма степен на общите принципи на прозрачност, еднакво третиране и недискриминация; счита, че едно опростяване на правилата за обществените поръчки би дало възможност за намаляване на риска от грешки и за обръщане на по-голямо внимание на нуждите на малките възлагащи органи;

29. препоръчва оценка на това дали да се позволи въвеждане на по-широко от предвиденото в настоящите директиви използване на процедурата на договаряне с предварително публикуване на обявление за целия ЕС, за да се улесни комуникацията между възлагащите органи и стопанските субекти и ефективното координиране на търсенето и предлагането; счита, че ако бъде предвидено разширяване на обхвата на процедурата на договаряне, следва да бъдат въведени допълнителни гаранции срещу злоупотреби, напр. задължение на възлагащите органи да определят от самото начало за всеки участник поне някакви минимални условия по отношение на изпълнението на процедурата в съответствие с добрата практика, установена при частните поръчки, както и изисквания за документиране в писмена форма;

30. призовава Комисията да преразгледа текущите подходи към квалификацията на доставчиците (по-специално рамкови споразумения, динамични системи за покупки и използване на квалификационни системи от възложители на поръчки за комунални услуги), така че евентуалните нови подходи към квалификацията да намалят разходите и сроковете, да са привлекателни както за възлагащите органи, така и за стопанските субекти, и да водят до възможно най-добрите резултати;

31. отново настоява за системно допускане на алтернативни оферти (или варианти), тъй като те са от решаващо значение за насърчаването и разпространението на иновативни решения; подчертава, че спецификациите, отнасящи се до изискванията за работни характеристики и функционалните изисквания, и изричното допускане на варианти ще дадат възможност на оферентите да предлагат иновативни решения, по-специално във високо иновативни сектори като ИКТ; изисква да бъдат проучени всички пътища – както законодателни, така и незаконодателни – за гарантиране на по-голяма ангажираност в областта на обществените поръчки с насърчаването на новаторство в Европа;

32. призовава Комисията да внесе пояснения в регулаторната рамка относно обществените поръчки, особено по отношение на фазата на изпълнение на договорите (напр. относно „съществени изменения“ на договор в сила, относно промени, свързани с изпълнителя, и относно прекратяването на договори);

33. изразява съжаление, че оферентите имат само ограничени възможности да отстранят пропуски в своите оферти; следователно отправя искане към Комисията да уточни кои пропуски могат да бъдат отстранявани от оферентите, какви допълнителни корекции са позволени и как да се гарантира прозрачност и еднакво третиране;

34. посочва, че възлагащите органи следва да могат да се възползват от предишен опит с оферент въз основа на официален доклад за оценка; препоръчва приемането на определен срок за изключвания, което следва да гарантира прозрачност и обективност; подчертава необходимостта от законодателно пояснение в Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, гласящо, че оферент, за когото е установено виновно извършване на нарушение при предишна процедура по възлагане на обществена поръчка, може да възвърне доверието в себе си, след като недвусмислено докаже, че е преминал ефективна процедура за реабилитиране по своя инициатива; счита, че такова пояснение би насърчило прилагането на антикорупционни механизми, стимулирайки инициативи за ускоряване на премахването на корупционни практики, и би елиминирало сериозна правна несигурност;

35. изразява съжаление, че в Зелената книга не се споменават недостатъците и липсата на опит и познания относно възлагането на обществени поръчки и че стратегиите за обществени поръчки са неподходящи; подчертава значението на насърчаването на професионализма и гарантирането на обективност както от страна на възлагащите органи, така и от страна на операторите на пазара, по-специално чрез подкрепяне на разработването на целеви програми за обучение; препоръчва създаването на мрежа от центрове за високи постижения в съществуващите национални рамки и насърчаване на обмен на информация и добри практики между държавите-членки; също така насърчава организациите-шапка както на национално, така и на европейско равнище, да поемат споделена отговорност за предоставяне на съответната информация и да улеснят обмена на информация между техните членове в цяла Европа; подчертава колко е важно да има ясни и лесни за разбиране ръководства както за възлагащи органи, така и за оференти; изразява съжаление, че документите „Купувайте, като се съобразявате с околната среда! Наръчник за екологичен характер на обществените поръчки“ и „Да купуваме социално! Ръководство за отчитане на социалните измерения на обществените поръчки“, публикувани съответно през 2005 и 2010 г., не са достатъчно практични в това отношение;

36. отбелязва, че едва 1,4% от договорите се възлагат на предприятия от друга държава-членка; подчертава, че професионализацията и по-доброто обучение на възложителите и оферентите биха помогнали за засилване на конкуренцията в целия ЕС и за използване в по-пълна степен на предимствата на един вътрешен пазар за обществени поръчки;

Четвърта задача: подобряване на достъпа за МСП

37. подчертава, че лесният достъп до обществени поръчки за МСП, които са двигателят на европейската икономика, е жизненоважен за запазване на заетостта и за устойчиво развитие, новаторство и растеж; подчертава, че опростяването на процедурите и административните формалности, както и създаването на благоприятни за МСП стратегии и прилагането на кодекса за добри практики, ще улесни достъпа на МСП до обществени поръчки и ще им даде възможност да участват на по-равнопоставена и справедлива основа; счита, че предоставянето на опростен, равен и справедлив достъп до обществени поръчки за всички икономически оператори би довело до по-добро използване на парите на данъкоплатците; подчертава, че МСП обикновено нямат значителен специализиран административен капацитет и поради това е от съществено значение административната тежест върху тях да се сведе до минимум;

38. подчертава, че критериите за подбор от гледна точка на финансовото положение, например свързани с оборота на дружеството, следва да са пропорционални спрямо характера на съответната поръчка; предупреждава Комисията и държавите-членки, когато приемат гъвкави и лесни за ползване инструменти, да не създават нови пречки за МСП и приоритетно да вземат предвид техните интереси; призовава Комисията, с цел подобряване на достъпа до процедури по възлагане на обществени поръчки и подобряване на тяхната прозрачност, особено в интерес на по-малките възлагащи органи и оференти, да модернизира уебсайта „Електронен ежедневник за поръчки“ (Tenders Electronic Daily (TED)), да го направи по-достъпен, като повиши привлекателността му и леснотата на ползването му и обърне конкретно внимание на критериите за търсене и на качествения и подробен превод на резюмето на всяка обществена поръчка; препоръчва TED да предлага на своите ползватели услуга за осведомяване при публикуване на нова обществена поръчка в избрана област на интерес;

39. призовава Комисията да осигури включването в Споразумението за обществените поръчки на клауза, която позволява на ЕС да дава предимство на европейските производители, по-специално на МСП, при възлагането на някои обществени поръчки, в духа на подобни клаузи, които вече се прилагат от други държави, страни по споразумението;

40. изисква от Комисията да повишава информираността относно значението на разделянето на договорите на лотове и да обмисли прилагането на принципа „прилагай или обяснявай“, според който правилата относно въпроси като разделянето на лотове трябва да се спазват или да се обясни защо не се спазват;

41. посочва, че възлагащите органи следва да се възползват в по-голяма степен от възможностите за разделяне на обществени поръчки на лотове, давайки по този начин на МСП по-добри от качествена и количествена гледна точка шансове за участие в обществени поръчки и подобрявайки нивото на конкуренцията; насърчава МСП да се възползват от съвместно възлагане на обществени поръчки и обединяване на договори, което би им дало възможност да постигнат икономии от мащаба в области като логистика и транспорт; насърчава публичните органи да бъдат гъвкави при обмислянето на тези съвременни и доброволни форми на договаряне; призовава Комисията да проучи всички възможности за насърчаване на временно или постоянно групиране на МСП и малкия бизнес, за да им се даде възможност за участие в тръжни процедури, които не са разделени на лотове, без да им се налага да действат като подизпълнители; в тази връзка изисква от Комисията да проучи по-специално текущата практика на възлагане на МСП като подизпълнители (често при по-лоши условия, отколкото тези, приложими към основния изпълнител) на част от поръчките, които не са били разделени на лотове и които са твърде големи за участие на МСП в тръжната процедура;

42. предлага да се разрешава подаването на клетвени декларации, където е възможно, и оригинални документи да се изискват единствено от одобрените кандидати или успешния оферент, като се избягват забавяния или изкривяване на пазара поради неправилни декларации; призовава Комисията да насърчава възможността да се използва „електронен паспорт за обществени поръчки“, приеман от всички държави-членки и в случай че икономическият оператор отговаря на всички условия, изисквани съгласно законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки; подчертава, че една европейска система за предварителен подбор следва да бъде полезен инструмент, ако се поддържа опростена, евтина и леснодостъпна за МСП;

Пета задача: гарантиране на целесъобразни процедури и избягване на необосновани предимства

43. призова Комисията, с оглед на борбата с корупцията при обществените поръчки, да насърчава по-ефективни практики за отчетност, включително обмен на информация между държавите-членки относно изключването на неплатежоспособни участници в търгове; приканва Комисията да предложи ясни правила за защитата на подаващите сигнали за нарушения лица съгласно препоръките на Резолюция 1729(2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа(9), да повишава прозрачността на договорите, които се финансират със средства от ЕС, и да насърчава образователни дейности както на институционално ниво, така и сред широката общественост;

44. отбелязва, че някои държави-членки вече прилагат ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки, които гарантират прозрачност и правилно използване на парите на данъкоплатците; приканва Комисията да проучи добрите практики на държавите-членки в тази област и да определи най-ефективните принципи за възлагане на обществени поръчки в ЕС;

45. подчертава, че борбата с корупцията и фаворизирането е една от целите на директивите; подчертава факта, че държавите-членки са изправени пред различни предизвикателства в тази област и че един по-всеобхватен европейски подход носи риск от подкопаване на усилията за рационализиране и опростяване на правилата, както и от създаване на нова бюрокрация; подчертава, че принципите на прозрачност и конкуренция са ключови в борбата с корупцията; изисква общ подход към мерките за реабилитиране за избягване на изкривяване на пазара и гарантиране на правна сигурност за икономическите оператори и възлагащите органи;

46. счита, че тъй като обществените поръчки засягат обществени средства, те следва да бъдат прозрачни и открити за обществен контрол; отправя искане към Комисията да предостави пояснения, с цел да се гарантира правна сигурност за местните и други публични органи и да им се позволи да информират гражданите за договорните си задължения;

47. призовава Комисията да извърши оценка на проблемите, свързани с предлагането на изключително ниски оферти, и да предложи подходящи решения; препоръчва в случай на необичайно ниски оферти възлагащите органи да предоставят своевременно достатъчно информация на други оференти, за да им дадат възможност да преценят дали има основание за започване на процедура за преразглеждане; изисква по-добра съгласуваност между общата външна търговска политика на ЕС и практиките в държавите-членки, които приемат изключително ниски оферти;

Шеста задача: разширяване на използването на електронното възлагане на обществени поръчки

48. приветства Зелената книга на Комисията за по-масово използване на електронните обществени поръчки; подчертава, че планът за действие за електронните обществени поръчки не е постигнал своята цел и че е необходимо повече политическо лидерство на всички равнища на управление, включително и на равнището на ЕС, за да се запази и ускори преминаването към електронни обществени поръчки; желае да се гарантира, че най-малко 50 % от операциите по възлагане на обществени поръчки от страна на институциите на ЕС и държавите-членки се извършват по електронен път в съответствие с ангажимента, поет от правителствата на държавите-членки през 2005 г. в Манчестър по време на Конференцията на министрите относно електронното правителство;

49. подчертава обстоятелството, че Комисията играе уникална роля в насърчаването на напредък в стандартизацията и инфраструктурните въпроси – например електронните подписи и отбелязването на времето се нуждаят от общоприет формат за целите на сигурността; изисква от Комисията да разработи въпросните общи стандарти; подчертава, че обременяващите технически изисквания за установяване на самоличността на участниците могат да представляват пречки за операторите; в тази връзка подчертава необходимостта от разработване на стандартизирана система за електронен подпис; призовава държавите-членки да учредят служба по валидиране на сертификати, издадени от доставчиците на услуги за сертифициране под техен надзор;

50. подчертава факта, че за да се гарантира оперативна съвместимост на различните системи и да се избегне зависимостта от даден доставчик, трябва да се спазват отворени стандарти и неутралност по отношение на технологиите; изисква от Комисията да осигури действителна оперативна съвместимост между различните платформи за електронно възлагане на обществени поръчки, които вече са въведени в държавите-членки, като се използват по-широко резултатите, получени от такива инициативи на ЕС като PEPPOL и е-CERTIS;

51. посочва, че всички законодателни предложения за разширяване и опростяване на използването на електронното възлагане на обществени поръчки следва да бъдат интегрирани в прегледа на основните директиви за обществените поръчки и да бъдат в съответствие с обхвата и общите правила за възлагане на обществени поръчки като например задължения, свързани с прагове;

52. подчертава, че електронното възлагане на обществени поръчки може да даде тласък на опростяването на целия процес по възлагане на обществени поръчки, да осигури ефективност, която ще доведе до значителни спестявания на разходи и време както за предприятията, така и за публичните администрации, и да увеличи прозрачността и достъпността; отбелязва, че по-конкретно електронното възлагане на поръчки отваря нови пътища за модернизиране на администрацията в областта на обществените поръчки; отново отбелязва, че електронното възлагане на обществени поръчки следва да бъде по-евтино, по-бързо и по-прозрачно от традиционните процедури по възлагане на обществени поръчки; въпреки това счита, че все още има място за подобрение и че следва да се направи повече по отношение на достъпа до надеждна, сравнима и обективна информация и статистически данни; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават презграничното използване на електронни обществени поръчки;

53. посочва, че законодателството не е единственото средство за насърчаване на промени; поради това изисква от Комисията да проучи нови начини за обмяна на опит, споделяне на най-добри практики и презграничен трансфер на знания между местни и регионални действащи лица; подчертава силната нужда от допълнително засилване на капацитета и разбирането на персонала, занимаващ се с електронно възлагане на обществени поръчки, и – чрез национални и/или европейски стимули за осигуряване на равнопоставеност между МСП и големите предприятия – от подпомагане на МСП в изграждането на знания и капацитет; приветства Механизма за свързване на Европа като нов инструмент за засилване на презграничното електронно възлагане на обществени поръчки, даващ възможност за развитие на цифровия единен пазар;

54. приветства заявлението в плана на Комисията за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. за развиване на платформата epractice.eu в ефективен инструмент за обмяна на опит и информация между държавите-членки и лицата, извършващи практическа работа по електронното управление, и настоятелно призовава за включване в обхвата й на лицата, извършващи практическа работа на местно и регионално равнище;

55. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

OB L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

(2)

OB L 335, 20.12.2007 г., стр. 31.

(3)

OB L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2011)0233.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2011)0146.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2010)0173.

(7)

ОВ C 67E, 18.3.2010 г., стр.10.

(8)

http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/business-environment/files/smes_access_to_public_procurement_final_report_2010_en.pdf

(9)

      Резолюция 1729(2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно защитата на подаващите сигнали за нарушения лица, текст, приет на 29 април 2010 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През тази година правилата на ЕС относно обществените поръчки отбелязват юбилей: преди четиридесет години, на 26 юли 1971 г., влезе в сила Директива на Съвета 71/305/ЕИО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителството, но това събитие рядко се споменава. Зелената книга на Комисията относно „Модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки“ също се позовава на тази директива един-единствен път. При все това 40-годишният юбилей предлага възможност да се направи преглед и анализ на успехите и неуспехите на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки.

За успехите: Правилата на ЕС относно обществените поръчки допринесоха в значителна степен за по-голяма прозрачност при възлагането на обществени поръчки и за борба срещу корупцията и непотизма, станаха повод за по-голям професионализъм на възложителите на обществени поръчки и допринесоха също така за понижаване на цените, въпреки че тук се вижда и обратната страна. Много изследвания и становища със съжаление отбелязват, че ниските цени са за сметка на качеството и иновациите и че не се обръща достатъчно внимание на устойчивостта на продуктите и услугите, т.е. разходите за целия им жизнен цикъл.

За сметка на това други разходи са повишени: чрез прекомерно подчертаване на правните въпроси разходите по сделките се повишават и за външно консултиране трябва да се плаща повече. Тенденцията при правна несигурност институциите от публичния сектор да залагат на бюрократични процедури непреднамерено се засили и доведе до избягване на рискове и в случай на колебание, до избор на най-евтиния продукт/услуга, вместо на най-иновационния или просто на най-добрия. Това развитие е особено проблематично във време на икономическа криза и недостатъчни публични средства.

Ако намерението на Комисията е с настоящото преразглеждане да опрости правилата на ЕС относно обществените поръчки и да ги направи по-гъвкави, то следва да бъде приветствано. От представената Зелена книга обаче може да се направи извод, че са налице известни противоречия. От една страна обхватът и детайлите на 114-те въпроса оставят впечатление, че целта е да се въведе микро-регулиране на обществените поръчки. От друга страна някои от въпросите, съответно направените предложения, са противоречиви. Например налагането на квоти или задължителни цели би могло да бъде в противоречие с обявената цел за опростяване и създаване на повече правна сигурност и да допринесе за по-нататъшно бюрократизиране и узаконяване в отрицателен смисъл.

Докладчикът защитава позицията, че едно преразглеждане на директивите за обществените поръчки следва да изхожда от факта, че законодателството на ЕС относно обществените поръчки е натрупало значителен опит в Европа: ако в началото са били необходими строго формализирани процедури, за да се изгради известен професионализъм в практиката на възлагане на обществени поръчки, и институциите, заети с обществените поръчки, е трябвало да свикнат с принципите на прозрачност, недискриминация и конкуренция, то понастоящем това е стандартна практика. Сега става въпрос за опростяване на правилата относно обществените поръчки и за свеждането им до тяхната основна задача, а именно гарантиране на прозрачност, недискриминация и конкуренция.

Правна яснота и правна сигурност

Естествено това преразглеждане трябва да се извърши внимателно: доказаната практика не следва да се поставя под въпрос – към това спада например разделянето на относимите разпоредби между две директиви, съответно делението на услуги, дейности и доставки, но също така и делението на А-услуги и Б-услуги. Специалните правила относно Б-услугите се мотивират с предимно местното естество на тези услуги. Съществуват обаче неясноти относно някои видове финансови услуги и класификацията на услугите за извънредни ситуации също така би следвало да бъде по-ясно регулирана.

Освен това съществуват многобройни правни неясноти, които в миналото многократно са водили до оплаквания и съдебни процеси. Обществените поръчки са област, в която обжалванията са често явление, и преразглеждането следва, наред с останалото, да спомогне за премахване на тази „култура на обжалване“ и за създаване на повече правна сигурност. Единствено по този начин по-ефективно и по-лесно може да бъде използван потенциалът на обществените поръчки за иновативно и устойчиво развитие на икономиката, което има голямо значение тъкмо във времена на икономическа криза и високо равнище на държавно задлъжняване.

Например в приложното поле на директивата следва да бъде уточнено, че става дума за регулиране на обществените поръчки – понятие, които съгласно неотдавнашните решения на Съда на ЕС се определя с наличието на непосредствена икономическа полза за възлагащия орган; съгласно определението на Съда на ЕС публично-частното партньорство не подлежи на правилата относно обществените поръчки; в обхвата на директивите за обществените поръчки не попадат също така и концесиите за услуги.

В случай че Комисията предложи отделно регулиране на концесиите за услуги, съгласно неотдавнашните решения на Съда на ЕС то трябва да бъде ограничено до най-необходимото; приложното му поле следва да бъде определено в съответствие с Директивата за услугите и то следва да бъде разгледано от Парламента паралелно с преразглеждането на директивите за обществените поръчки с цел предотвратяване на по-нататъшно правно разпокъсване и гарантиране на последователност. Като част от този процес по-късно следва да бъде изяснена също така необходимата правна сигурност за публично-частните партньорства.

Иновации и устойчиво възлагане на обществени поръчки

Докладчикът приветства усилията на Комисията публичните възлагащи органи да бъдат въвлечени по-ефективно в преследването на най-общи обществени цели, но посочва, че най-голямата пречка е в самите директиви за обществените поръчки. Докато в директивите критерият за най-евтината оферта има същото значение като за икономически най-изгодната оферта, промените в тази област ще бъдат незначителни предвид големите икономически проблеми пред публичните възлагащи органи. Ще се постигне промяна единствено ако се постанови, че трябва да се възлагат поръчки за икономически най-изгодната оферта (например според принципа „прилагай или обяснявай“) и ако критериите за определяне на това какво е „икономически най-изгодно“ станат по-лесни за прилагане.

Следователно обществени поръчки следва да се възлагат съгласно критерия за икономически най-изгодната оферта при включване на разходите за целия жизнен цикъл на съответните стоки, дейности или услуги и Комисията изрично се приканва да изработи методология за определяне на разходите за жизнения цикъл, която излиза извън рамките на досегашната насочена единствено към енергийна ефективност методология и включва всички въпроси на устойчивостта.

Следва да стане ясно също така, че критериите за устойчиво и етично отговорно производство могат да бъдат възприети в техническите спецификации. Не съществуват юридически причини за тяхното изключване, тъкмо напротив, решението на Съда на ЕС по делото Wienstrom(1) изясни, че в контекста на възлагането на устойчиви обществени поръчки производственият процес има решаващо значение.

Едно преразглеждане следва също така да разясни въпроси, при които едностранното тълкуване на правилата относно обществените поръчки може да се окаже в конфликт с най-общите социални цели, залегнали както в Договорите за ЕС, така и в стратегията „Европа 2000“. Например следва да се провери доколко възложителите на обществени поръчки (напр. болниците) при закупуването на хранителни продукти могат да решат да използват регионални продукти, за да се намали екологическият отпечатък.

Опростяване на правилата и по-гъвкави процедури

Опростяването на европейските правила относно обществените поръчки и подобряването на достъпа до гъвкави процедури ще спомогне за насърчаване на устойчиво и иновативно възлагане на обществени поръчки. За тази цел докладчикът предлага различни възможности като систематично наблюдение на пазара, по-добро използване на процедурата на договаряне с предварително оповестяване и други придружаващи мерки за увеличаване на прозрачността, както и систематично разрешаване на варианти за оферти, като офертите се разглеждат особено от гледна точка на устойчивото развитие. За постигане на иновативни и ориентирани към опазване на околната среда резултати от възлагането на обществени поръчки по-подходящ е вариантът за позоваване на изискванията за работни характеристики и функционални изисквания, отколкото на подробни технически спецификации. Също така адаптирането или коригирането на грешки в тръжните документи трябва да бъде опростено – естествено със съответните гаранции за сигурност, за да се обезпечат прозрачността и контролът на процедурите.

Освен това в рамките на преразглеждането трябва да се проведе дискусия относно адаптирането на праговете. Много от получените становища се отнасят до този въпрос, който при всички случаи е много спорен, така че би имало смисъл от организиране на допълнително изслушване за разглеждането му.

Докладчикът също така посочва, че правната страна на процеса на възлагане на обществени поръчки не следва да се надценява. Комисията трябва също да предложи повече подкрепа в практическо отношение: например чрез организиране на обмен на опит, разработване на доказани процедури и методи и подкрепа за програми за обучение в държавите-членки. Тези обучения следва освен това да бъдат насочени не само към местните възлагащи органи, а да включват също така лица, вземащи политически решения, и други участници, по-специално неправителствени организации, които предоставят социални услуги. Тук би могло също така да се спечели от френския опит, защото понастоящем този модел се изпробва във Франция.

Достъп за малките и средните предприятия (МСП)

Докладчикът вече посочи значението на този въпрос в доклада си от миналата година относно развитието в областта на обществените поръчки, в който препоръча различни инструменти за по-добър достъп за МСП. Достъпът на МСП до обществени поръчки се натъква на многобройни пречки: наред с останалото, прилагането на „Small Business Act“ в много държави-членки е незадоволително.

Затова докладчикът предлага редица мерки. Някои от тях целят да намалят разходите по сделки за МСП: такъв например е принципът „само веднъж “, според който в края на процедурата по възлагане на обществени поръчки единствено успешните оференти трябва да представят оригинални документи. Друга подобна стъпка би било изработването на стандартизиран „паспорт за обществени поръчки“ под формата на електронен регистър, в който се съхраняват съответните сертификати. Подобни системи вече съществуват в някои държави-членки.

От друга страна разделянето на договорите на лотове следва по-силно да се насърчава и изисква: тук би могла да се приложи процедурата „прилагай или обяснявай“ и да се осигури по-добра прозрачност.

Други мерки в подкрепа на МСП са: ориентирането към икономически най-изгодната оферта, по-пълно разрешаване на варианти за оферти, засилено прилагане на процедурата на договаряне и най-общо казано, опростяване и повече гъвкавост на правилата относно обществените поръчки.

Електронно възлагане на обществени поръчки

За съжаление планът за действие за разработване на електронно възлагане на обществени поръчки навсякъде в Европа не изпълни своята цел. До 2010 г. 50 % от обществените поръчки трябваше да се възлагат чрез електронна процедура, но понастоящем така се възлагат едва 5 % от обществените поръчки. Само няколко държави като Португалия успяха в това отношение. Затова докладчикът приветства Зелената книга за по-масово използване на електронните обществени поръчки и приканва Комисията да поеме по-голяма политическа отговорност в тази област и да включи необходимите за развитието на електронно възлагане на обществени поръчки в ЕС разпоредби в преразглеждането на директивите за обществените поръчки.

(1)

Съд на ЕС, Дело C-448/01, EVN AG и Wienstrom GmbH/Република Австрия, 4 декември 2003 г., Сборник на Съда 2003 г., I-14527.


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (1.9.2011)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Докладчик по становище: Kader Arif

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  призовава държавите – страни по споразумението относно обществените поръчки (СОП) да довършат реформата на това споразумение възможно най-скоро, за да насърчат наличието на по-голяма справедливост и прозрачност на международно равнище, като провеждат по-ефикасна борба срещу корупцията, при спазване на многофункционалния характер на политиките за обществените поръчки; призовава тези страни да ограничат своите възражения, от териториален или секторен характер, с оглед ратифицирането на бъдещото споразумение; независимо от това изразява съжаление във връзка с факта, че нито една от най-важните държави с бързоразвиващи се икономики до момента не е подписала СОП; призовава тези държави да вземат участие в текущия процес на преразглеждане и впоследствие бързо да сключат и да ратифицират бъдещото споразумение;

2.  подчертава, че търговската политика трябва да бъде превърната в истински инструмент за устойчиво развитие и създаване на повече и по-добри работни места; призовава Комисията да продължава да развива търговска политика, съответстваща на една силна, създаваща работни места индустриална политика; подчертава, че за търговските партньори на Европейския съюз трябва да действат правила, които трябва да се спазват, в противен случай те биха нарушили поети международни ангажименти и по-този начин значително биха затруднили функционирането на вътрешния пазар;

3.  припомня, че СОП, което трябва да продължи да бъде основният инструмент за регулиране на обществените поръчки на международно равнище, предвижда специално и диференцирано третиране за развиващите се държави; призовава Комисията да спазва този принцип в двустранните си отношения с тези държави;

4.  подчертава, че в условията на повишена международна конкуренция европейските предприятия се различават по своя иновационен капацитет, високите технологии, които развиват, и качеството на социалните и екологичните стандарти, които прилагат; призовава Комисията да насърчи признаването в СОП не само на критериите за цената, но също така допълнителни критерии за възлагане на обществените поръчки, свързани с предмета на поръчката, по-конкретно във връзка с умението за подобряване на безопасността на работното място; призовава Комисията в преговорите за сключване на споразумения за свободна търговия с държави, които не са страни по СОП, да добави тези допълнителни критерии, като при избора и определянето на тези критерии се взема предвид равнището на развитие на съответната държава; счита, че по-добри правила относно обществените поръчки биха позволили да се създадат повече висококачествени работни места, да се подкрепи европейската индустриална политика и да се насърчи устойчиво социално и екологично развитие;

5.  призовава Комисията да включи в директивите на ЕС нормите на Споразумение № 94 на Международната организация по труда относно трудово-правните разпоредби при обществени поръчки с цел да насърчава социално отговорно разпределение на обществените поръчки, като от участниците в тръжната процедура и изпълнителите се изисква да се придържат към условията на заплащане и другите валидни местни условия на труд, както са заложени например в колективните трудови договори или в националното законодателство;

6.  подчертава, че сферата на обществените поръчки представлява удобен икономически инструмент за осъществяването на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели по отношение на устойчиво от екологична гледна точка развитие и освен това може да служи за насърчаването на високи социални стандарти в целия свят; призовава Комисията да предвиди целенасочени стимули за предприемачите в търговските споразумения, за да може секторът на обществените поръчки да стане по-екологичен, социално поносим и да дава път на иновациите;

7.  изтъква пред Комисията, че, въпреки че Директива 2001/17/ ЕО и Директива 2004/18/ЕО предоставят определени възможности за включването на социални и екологични стандарти и стандарти по отношение на устойчивостта, доколкото те са непосредствено свързани с Договора, модернизирането на действащото законодателство следва да цели разширяване на тези възможности и намаляване на ограниченията, с цел по-доброто използване на взаимодействието в сектора на обществените поръчки за постигане на цели в други, свързани с това, области на политиката;

8.  посочва необходимостта от повишаване на ефективността на обществените разходи по отношение на тяхното положително въздействие върху обществения и екологичен ангажимент на националните и международните предприятия и да се използва възможността за превръщане на търговията в ЕС и в целия свят в по-социална и по-екологична посредством осъзнаващ своята отговорност сектор на обществените поръчки;

9.  посочва, че предприятията могат да въздействат върху наемането на работници, достойните условия на труд, спазването на работните и социални разпоредби, премахването на ограниченията, лоялната търговия, зачитането на правата на човека и социалната ангажираност и да насърчават всичко това, ако в техните предложения в процеса на наддаването са заложени високи стандарти; призовава следователно Комисията да обмисли и да въведе подходящото законодателно пространство чрез модернизирането на споразуменията за обществените поръчки;

10. призовава Комисията да осигури включването в СОП на клауза, която позволява на Европейския съюз да дава предимство на европейските производители, по-специално на МСП, при възлагането на някои обществени поръчки, в духа на тези клаузи, които вече се прилагат от други държави – страни по споразумението;

11. счита, че действащите разпоредби в областта на обществените поръчки са прекалено сложни и вероятно на практика не могат да бъдат изпълнени от по-малки клиенти и МСП, като по този начин съставляват едно нетарифно ограничение за търговията; следователно призовава Комисията да отчете нуждите на малките клиенти и на МСП, когато внася предложение за законодателство относно модернизирането на обществените поръчки, така че да се увеличи техния дял в процедурите за възлагане на обществени поръчки и в световната търговия; освен това изразява надежда, че административната процедура ще бъде опростена чрез използването на информационни технологии, по-конкретно при обяви за обществени поръчки в интернет; настоятелно призовава Комисията да взема предвид общественото значение на МСП при модернизирането в областта на обществените поръчки и да предприеме целенасочени мерки за насърчаване на тяхното участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки и за укрепване на тяхната конкурентоспособност;

12. настоятелно призовава Комисията да опрости Директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО, да рационализира процеса на възлагане на обществени поръчки, на намали степента на детайлност на разпоредбите и да намали административната тежест, като по този начин внесе подобрения в бизнес средата за европейските клиенти и предприятия и за търговските партньори на ЕС чрез гарантирането на справедлива конкуренция и увеличаване ефикасността и ефективността на обществените поръчки в Европа; следователно подчертава необходимостта от подобряване на бизнес средата за МСП чрез адаптиране на праговете, намаляване на административната тежест и увеличаване на свободата на действие;

13. счита, че е от съществено значение да имаме ясна визия за чуждестранните предприятия, които извършват стопанска дейност на европейска територия, по-специално в случаите, когато техните дейности се ползват от силна чуждестранна държавна подкрепа; изразява безпокойство от възможното заобикаляне на правилата на вътрешния пазар от страна на чуждестранните предприятия, които установяват филиали в ЕС или изкупуват европейски предприятия; ето защо призовава Комисията да създаде организация, която ще отговаря за извършване на предварителна оценка на чуждестранните инвестиции по примера на комисията CFIUS в САЩ;

14. счита, че европейският пазар не може да остане едностранно отворен за стопански субекти от трети държави и призовава Комисията да излезе с предложения за създаването на ефикасен инструмент, който от една страна да насърчи съблюдаването на принципа за по-голяма реципрочност по отношение на държавите, които, независимо от това дали са се присъединили към СОП или не, не предоставят еднакъв достъп за европейските стопански субекти, а от друга да гарантира еднакви и справедливи условия в целия свят;

15. призовава Комисията да заеме по-твърда позиция при провеждането на двустранни преговори с индустриализирани държави с цел гарантиране на по-добър пазарен достъп и по-голяма степен на реципрочност що се отнася до възлагането на обществени поръчки; продължава да застъпва мнението, че реалният достъп до пазара не следва да бъде възпрепятстван от нетарифни ограничения, и призовава Комисията при провеждането на преговори на международно равнище да обръща специално внимание на този проблем;

16. припомня, че главите относно обществените поръчки в търговските споразумения на ЕС представляват обвързващи споразумения и поради тази причина призовава Комисията да гарантира, че съдържанието на тези глави не противоречи на полаганите понастоящем усилия за модернизиране на правните разпоредби в областта на обществените поръчки в Европейския съюз, част от които представлява и преработката на праговите стойности за участие в търговете;

17. счита, че за насърчаване на интересите на предприятията от ЕС се налага внимателно подбиране на политическите инструменти и цели и че всеки опит за налагане на протекционистки мерки, предвид тежкото икономическо положение, има слаба вероятност да подпомогне икономическото възстановяване на Европа;

18. счита, че влязла в сила присъда в дадена държава-членка за извършени от мафията или от организираната престъпност престъпления представлява критерий за изключване от участие на европейски и неевропейски предприятия при възлагането на обществени поръчки във всички държави-членки на ЕС;

19. счита, че предвид значимата роля, която големите предприятия, техните дъщерни компании и снабдителни вериги играят в международната търговия, в търговските споразумения на Европейския съюз трябва да се включи и аспектът за социалната и екологичната отговорност, която предприятията носят.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.8.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Kader Arif, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Yannick Jadot, Метин Казак, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Paul Murphy, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Keith Taylor, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Catherine Bearder, George Sabin Cutaş, Mário David, Albert Deß, Salvatore Iacolino, Maria Eleni Koppa, Elisabeth Köstinger, Marietje Schaake

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Roger Helmer, Patrice Tirolien


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (14.7.2011)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Докладчик: Bart Staes

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че в контекста на изразходването на средства на ЕС, точното прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки в държавите-членки е от първостепенно значение за защитата на интереса на данъкоплатците в ЕС; припомня, че публичните разходи за строителни работи, стоки и услуги представляват грубо 19% от БВП на ЕС (2009 г.) и почти една пета от тези разходи попада в приложното поле на директивите на ЕС относно обществените поръчки (приблизително 420 милиарда евро или 3,6% от БВП на ЕС), както се посочва в Съобщението на Комисията относно борбата с корупцията в ЕС(1); припомня, че според Сметната палата на Европейските общности(2) незачитането на правилата за възлагане на обществени поръчки само по себе си съставлява 43 % от всички изразени в количествено отношение грешки и представлява приблизително три четвърти от вероятния процент грешки при разходите за сближаване;

2.  призовава Комисията да извърши необходимия анализ на правилата, произтичащи от съдебната практика на ЕС, с цел да се разясни правната рамка и да се осигури по-голяма правна сигурност на всички страни;

3.  настоятелно приканва Комисията да предложи подходящи правила за незабавното предотвратяване на корупцията и пристрастността и да създаде равни условия за всички участници в процедурите за възлагане на обществени поръчки; призовава Комисията да въведе общовалидни определения за конфликт на интереси и тежко нарушение при упражняване на професионална дейност при възлагането на обществени поръчки и да предприеме всички необходими мерки, за да предотврати корупцията чрез манипулирането на търгове;

4.  подчертава, че реформата в областта на обществените поръчки следва да доведе до по-ефективни публични разходи, да гарантира ефикасното използване на публичните средства и да оптимизира резултатите от обществените поръчки чрез прилагане на ясни, прозрачни и гъвкави процедури, които ще позволят на участниците в търговете навсякъде в Европейския съюз да се състезават при равни условия;

5.  призова Комисията, с оглед на борбата с корупцията при обществените поръчки, да насърчи по-ефективни практики за отчетност, включително обмен на информация между държавите-членки относно изключването на нестабилни участници в търгове; приканва Комисията да предложи ясни правила за защитата на подаващите сигнали за нарушение лица, съгласно препоръките на Резолюция 1729(2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа(3), да повиши прозрачността на договорите, които се финансират със средства от ЕС, и да насърчи образователни дейности както на институционално, така и на ниво на широката общественост;

6.  подчертава важността на обучаването на възлагащите органи и на информационните кампании относно приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, като важен инструмент за гарантиране на информирано участие в процедурите и за избягване на грешки; предлага да се създаде Централна служба за помощ във всяка държава-членка, която да обръща специално внимание на МСП;

7.  призовава Комисията да внесе пояснения в регулаторната рамка относно обществените поръчки, особено по отношение на фазата на изпълнение на договорите (напр. относно „съществените изменения“ на договор в сила, относно промените във връзка с изпълнителя и относно прекратяването на договори);

8.  призовава Комисията да насърчи устойчиви договори за възлагане на обществени поръчки, които съответстват на социални, екологични и свързани с лоялната търговия критерии, като задължи в тази насока държавите-членки да включат съответните изисквания в договорната документация;

9.  отбелязва, че електронните обществени поръчки подобряват достъпността, прозрачността, ефективността и конкурентоспособността; призовава Комисията и държавите-членки да насърчат трансграничното използване на електронни обществени поръчки;

10. отбелязва, че някои държави-членки вече прилагат ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки, които гарантират прозрачност и правилно използване на парите на данъкоплатците; настоява Комисията да проучи добрите практики на държавите-членки в тази област и да определи най-ефективните принципи за възлагане на обществени поръчки в ЕС;

11. приканва Комисията да преразгледа съществуващите качествени селективни критерии чрез добавяне към счетоводните отчети, като доказателство за икономическото и финансово положение на икономическите оператори, на разчети за паричните потоци, които са надежден признак за финансова стабилност.

12. призовава Комисията да предложи начини за опростяване на процеса на възлагане на обществени поръчки и намаляване на административната тежест за участниците в търгове, с цел да се подобрят възможностите за достъп на МСП до публични договори, както се подчертава в доклада на Парламента относно „Small Business Act“ (2008/2237(/INI)); подчертава, че това също така ще намали риска от административни грешки; предлага да се работи с централен или регионален регистър или паспорт с цел намаляване на административната тежест за МСП вследствие от изискванията по време на етапа на подбор;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Andrea Cozzolino, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Ingeborg Gräßle, Илиaна Ивaнова, Bogusław Liberadzki, Monica Luisa Macovei, Aldo Patriciello, Crescenzio Rivellini, Paul Rübig, Theodoros Skylakakis, Bart Staes, Søren Bo Søndergaard

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Thijs Berman, Zuzana Brzobohatá, Derk Jan Eppink, Christofer Fjellner, Marian-Jean Marinescu, Jan Mulder

(1)

  Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, „Борба с корупцията в ЕС“ (COM(2011) 308.

(2)

    Годишен доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2009 година, придружен от отговорите на институциите (ОВ C 303, 9.11.2010 г., стр. 1).

(3)

    Резолюция 1729(2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно защитата на подаващите сигнали за нарушение лица, текст, приет на 29 април 2010 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (18.7.2011)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Докладчик по становище: Julie Girling

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че обществените поръчки представляват приблизително 17% от БВП на ЕС и че те са пазарен инструмент от ключово значение, който е насочен към потребностите на обществото и който освен постигането на други цели може да изпълнява важна роля по отношение на насърчаването на устойчивата заетост, условията на труд, иновациите, по-конкретно за предприятията и преди всичко за малките и средните предприятия, и социалното приобщаване, както и по отношение на посрещането на потребностите в областта на заетостта на уязвимите и необлагодетелстваните социални групи, и може да окаже важен принос към изпълнението на целите на стратегията „ЕС 2020“; освен това подчертава важната роля, която обществените поръчки могат да играят за насърчаването на европейския социален модел, основан на качествени работни места, равни възможности, недискриминация и социално приобщаване; същевременно подчертава, че прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки при предоставянето на персонални социални услуги често не е най-добрият начин за гарантиране на оптимални резултати за ползвателите на въпросните услуги;

2.  изтъква, че действащото законодателство на ЕС в областта на обществените поръчки вече позволява да се вземат под внимание социалните аспекти при възлагането на договорите; въпреки това отбелязва, че е необходимо пояснение по отношение на прилагането на практика на въпросните разпоредби;

3.  подкрепя запазването на настоящата класификация на услугите в категории А- и Б-, като в последната са включени услугите, при които няма трансгранична конкуренция или които са с такъв характер, че възлагането на европейска обществена поръчка би било неуместно, например в рамките на здравеопазването и социалните услуги;

4.  признава, че публичните органи разходват над 16% от европейския БВП и следователно трябва да бъдат насърчавани да поемат по-силен ангажимент за решения, които стимулират социалните иновации и възможностите на пазара на труда чрез тези разходи, по-специално чрез предоставяне на по-ефикасни обществени услуги;

5.  подкрепя насърчаването на социални обществени поръчки в областта на стоките, например като се използват критериите за справедлива търговия;

6.  признава значението на Споразумението относно държавните поръчки, което би могло да ограничи обхвата за законодателните промени на равнището на ЕС, тъй като редица процедурни изисквания произтичат пряко от това споразумение, но подчертава, че в определени области разпоредбите за обществените поръчки са дори по-ограничителни, отколкото разпоредбите на споразумението; призовава Комисията да се стреми към по-голяма простота и гъвкавост на разпоредбите с цел да се улесни и насърчи възлагането на социални обществени поръчки, като се спазват съответните действащи принципи (конкуренция, прозрачност, недискриминация, ефикасност);

7.  подчертава, че напредъкът в законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки би могъл да спомогне за по-доброто определяне на някои основни концепции и понятия, така че да се осигури на възлагащите органи, на предприятията и следователно на работниците по-голяма правна сигурност;

8.  призовава Комисията формално да признае други възможности за подбор на доставчици, като методите за „вътрешно възлагане“ и „концесиониране“ на услуги, и изрично да отдава еднаква стойност на всички възможности за договаряне и финансиране на социалните услуги от общ интерес;

9.  настоява директивата да насърчава и изрично да позволява на възлагащите органи да се позовават на цели на хоризонталните политики;

10. признава, че възлагащите органи изпълняват важна роля, като използват своята покупателна способност за възлагане на поръчки за стоки и услуги с по-висока „социална“ стойност; подчертава, че социалните обществени поръчки могат да окажат важен принос за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ и че те следва да бъдат насърчавани съгласно принципите на конкуренция, прозрачност, недискриминация и икономическа ефективност, като се отчитат потребностите на МСП; призовава съответно възлагащите органи да направят оценка на социалните рискове и на въздействието на своите собствени дейности и на веригата на доставки; призовава Комисията да подпомага развитието на офиси за връзка за екологосъобразни обществени поръчки в рамките на отделните държави-членки, с оглед на развиването на отговорни в социално отношение практики в областта на обществените поръчки и предоставянето на специализирани правни консултации на заинтересованите страни;

11. подчертава, че всяка преработка на директивите трябва да отразява разпоредбите на Договора от Лисабон от гледна точка на ангажиментите за пълна заетост, социална пазарна икономика и отговорностите, свързани с качествените обществени услуги и свободата на публичните органи и държавите-членки да вземат решения относно финансирането, организацията и предоставянето на обществени услуги;

12. призовава Комисията да насърчава възлагащите органи и съответните ведомства на национално равнище да обезпечат по-активното участие от страна на социално-икономически и доброволни организации в първоначалното разработване на процедурите за обществени поръчки, с цел да се гарантира, че социалните въпроси се отчитат в по-голяма степен по време на процеса на съставяне на тръжните документи;

13. подчертава значението на по-тясното сътрудничество и по-добрата комуникация между всички заинтересовани страни с оглед на насърчаването на отговорно и социално устойчиво сътрудничество между купувачи и доставчици; призовава Комисията да увеличи информационните и комуникационни кампании относно ползите от социално отговорни обществени поръчки посредством популяризиране на добрите практики в държавите-членки;

14. подчертава, че е важно служителите на възлагащите органи и отделните оператори да бъдат обучавани, от една страна, както и като дългосрочна стратегия в спецификацията на поръчките да се включват изисквания за притежаване на умения и за обучение, например схеми за провеждане на стажове и схеми за обучение на възрастни, от друга страна; подчертава при все това, че вторият вид действия трябва да бъдат пряко свързани с предмета на договора и да бъдат пропорционални и икономически изгодни;

15. отбелязва, че текстът на директивите трябва да бъде по-конкретен по отношение на подобряването на достъпа за хората с увреждания;

16. отбелязва, че малките и средните предприятия, на които според изчисленията се възлагат между 31% и 38% от всички договори за обществени поръчки от гледна точка на стойността, са гръбнакът на икономиката на ЕС и имат огромен потенциал за разкриване на работни места, растеж и иновации, както и че по-големият достъп до пазара за обществени поръчки може да спомогне за реализирането на този потенциал на МСП, например посредством по-малко стриктни изисквания, намаляване на административната тежест и предоставяне на технически и правни консултации при изготвянето на офертите; ето защо настоятелно призовава държавите-членки да предприемат по-активни мерки за насърчаване на спазването на Европейския кодекс за най-добри практики, който се стреми да осигури лоялна конкуренция и действителен достъп за малките и средните предприятия; настоятелно изисква от Комисията незабавно да извърши оценка на необходимостта от законодателни мерки на европейско равнище, за да гарантира, че възлагащите органи използват в най-голяма степен икономическия и новаторски потенциал на МСП;

17. подчертава, че европейският пазар за обществени поръчки е по-достъпен, отколкото пазарите на международните партньори на ЕС, и че в резултат на това европейските предприятия не могат да се конкурират при равни условия с предприятията от трети държави и продължават да изпитват затруднения при получаването на достъп до пазарите на трети държави; призовава Комисията да гарантира реципрочност при отварянето на пазарите и достъп до договори за обществени поръчки в Европа и другаде по света в съответствие със споразуменията, сключени между ЕС и трети държави;

18. признава ценната роля на електронните обществени поръчки за намаляване на административната тежест, като разходите по сделките, особено за МСП; в тази връзка подчертава, че използването на електронни обществени поръчки следва допълнително да се стимулира и служителите следва да бъдат съответно обучени;

19. подчертава по-специално, че при евентуална промяна в практиката на възлагане на обществени поръчки стремежът следва да бъде да се опростят правилата за възлагане на обществени поръчки, да се увеличи тяхната гъвкавост и да се намалят до минимум изискванията, на които предприятията трябва да отговарят, за да участват в процедурите по възлагане на обществени поръчки, с цел да се благоприятстват новаторските в икономически и социален план обществени поръчки, с оглед на насърчаването на иновациите и предлагането на по-добри възможности за работа; подчертава, че съгласно съществуващото законодателство на ЕС в областта на обществените поръчки вече има подходящи инструменти за тази цел (например изисквания за резултати и принципът на икономически най-изгодната оферта); призовава Комисията да продължи да настоява да се използват инструменти от този вид, например оценка на разходите през целия жизнен цикъл, и да проучи евентуалните допълнителни средства за насърчаване на социалните иновации; подчертава, че трябва значително да се увеличи тежестта на социалните и екологични критерии в процеса на възлагане на обществените поръчка и че критерият за „най-ниска цена“ трябва да има второстепенна роля в процедурата по възлагането;

20. подчертава, че социално отговорните обществени поръчки спомагат за по-добро зачитане на ценностите и изискванията на Общността, тъй като те отчитат потребностите на всички ползватели, включително на хората с увреждания или на лицата с различен етнически произход;

21. препоръчва да се измени настоящата правна рамка за обществените поръчки, така че тя да отразява специфичния характер на социалните услуги;

22. подчертава, че е важно да се гарантира, че по-голямата гъвкавост не води до по-малка отговорност на възлагащите органи и участниците в тръжната процедура с отрицателен ефект върху възможностите за заетост;

23. подчертава, че насърчаването на някои приоритети в областта на социалната политика и политиката в областта на заетостта посредством обществените поръчки може да повиши риска от вземане на субективни решения и може да затрудни промяната на тези решения;

24. отчита ролята, която ЕС може да изпълнява по отношение на улесняването на развитието на успешни публично-частни партньорства чрез насърчаване на лоялна конкуренция и обмен на най-добри практики между държавите-членки във връзка със социалната политика и политиката в областта на заетостта; отбелязва, въпреки това, че между държавите-членки съществуват значителни различия от гледна точка на правните и процедурните изисквания, които се прилагат в тази област; съответно призовава Комисията да поясни понятието публично-частни партньорства, по-специално по отношение на това, как страните ще носят поделените рискове и как те ще изпълняват своите финансови задължения;

25. отчита, че ако се използват ефективно, обществените поръчки биха могли да бъдат реален двигател за насърчаване на качествени работни места, заплати и условия на труд, равенство, развиване на умения, обучение, поощряване на политиките в областта на околната среда и осигуряване на стимули за научни изследвания и иновации;

26. изразява съжаление във връзка с това, че Зелената книга не се възползва от възможността да извърши оценка на реалното прилагане на член 1, параграф 4 от Директива 96/71/EО относно командироването на работници(1) и неговото въздействие върху достъпа до пазара на обществени поръчки на ЕС от страна на предприятия от държави, които не са членки на ЕС;

27. призовава Комисията в светлината на текущия преглед да публикува практическо ръководство с ясни насоки за възлагащите органи, което да включва казуси, при които социалните обществени поръчки са били успешни;

28. призовава за свеждане до минимум на разходите, които предприятията правят за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, с цел предприятията да станат по-конкурентоспособни и да се повиши заетостта;

29. препоръчва повече гъвкавост и ускоряване на процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се даде възможност на предприятията да бъдат по-конкурентоспособни и по този начин да създават повече работни места.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

17

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Pervenche Berès, Mara Bizzotto, Philippe Boulland, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Frédéric Daerden, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Ilda Figueiredo, Thomas Händel, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Jürgen Creutzmann, Kinga Göncz, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Evelyn Regner, Csaba Sógor, Emilie Turunen, Peter van Dalen, Cecilia Wikström

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ashley Fox, Marit Paulsen

(1)

Решение на Съда от 3 април 2008 г. по дело Dirk Rüffert/Провинция Долна Саксония (C-346/06, Сборник, стр. I-01989).


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (20.7.2011)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Докладчик по становище: Åsa Westlund

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Общи положения

1.  приветства факта, че Комисията разглежда обществените поръчки като важен компонент за прехода към устойчива икономика и постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“; подчертава, че държавите-членки са длъжни да гарантират, че политиките в областта на обществените поръчки подпомагат дейността за постигане на тези цели, и приветства факта, че Комисията обръща повече внимание на нуждите на малките възлагащи органи;

2.  отбелязва, че потреблението в публичния сектор в ЕС представлява ежегодно приблизително 17 % от брутния вътрешен продукт на ЕС; отново подчертава потенциала на покупателната способност на публичните органи за насърчаване на общи цели и в този контекст подчертава необходимостта от използване на възможността в процедурите за възлагане на обществени поръчки да бъдат включени определящи фактори, различни от цената, като например екологични и социални фактори; счита, че моделите на вредно за околната среда производство и потребление могат да бъдат ограничени чрез възлагането на договори за обществени поръчки;

3.  приветства широко разпространеното желание на местните, регионалните и националните органи да възлагат за изпълнение договори, чрез които се подпомага устойчивото развитие, включително ресурсната и енергийната ефективност, по-широкото използване на възобновяеми източници на енергия и борбата срещу изменението на климата; отбелязва, че съществуват множество доказателства, че директивата и нейното прилагане затрудняват този процес и че неяснотите в действащите правила за обществените поръчки са предизвикали недоразумения и различни тълкувания във връзка с включването на критериите за устойчивост на околната среда в договорите; подчертава, че договорите за ЕС изискват законодателството да бъде предназначено да подпомага, а не да спира или възпрепятства способността на държавите-членки, местните и регионалните органи да насърчават защитата на околната среда и целите за устойчиво развитие;

4.  поддържа становището, че директивите следва да насърчават и изрично да позволяват на възлагащите органи да се позовават на целите на хоризонталните политики, например критериите за устойчиво развитие, в предмета на обществени поръчки;

5.  застъпва се за включването във всички съответни договори за обществени поръчки на съображения относно околната среда, както и на други аспекти, които подпомагат устойчивото развитие; подчертава, че Директивата за обществените поръчки следва да бъде изменена, за да бъде посочено по-ясно, че за възлагащите органи е както желателно, така и възможно да:

     –   налагат свързани с околната среда условия в техническите спецификации и да отчитат въздействието върху околната среда на етапа на възлагане,

     –   налагат социални стандарти, например с цел насърчаване на интеграцията на хора с увреждания в трудовия пазар и на нормите за безопасност на работното място,

     –   налагат условия за хуманно отношение към селскостопанските животни, както и условия за превоза на живи животни, ако това е уместно,

     –   предвиждат, че горните условия трябва също така да се прилагат при сключване на договори с подизпълнители;

6.  счита, че следва да бъде отдаден приоритет на критериите за екомаркировка, разработени за услуги; подчертава, че при закупуването и наемането на оборудване, което консумира енергия, възлагащите органи следва да използват критерии, равностойни на енергийните стандарти и стандартите за екомаркировка, за да определят средните икономии на енергия;

7.  отбелязва по-специално необходимостта от уточняване, че е възможно налагането на условия за защита на околната среда, екосистемите, за социална защита и защита на животните, които са по-строги от общите за ЕС правила; призовава в директивата да бъде заявено изрично, че тя не пречи на никоя държава да съблюдава Конвенция № 94 на МОТ, и подчертава, че подчертава, че ефективното функциониране на екологсъобразните обществени поръчки изисква ясни и недвусмислени правила на ЕС, които точно определят рамката на законодателството и прилагането на държавите-членки;

8.  предпочита да насърчава и улеснява обществените поръчки, извършвани от обществени оператори, отколкото да определя задължителни квоти; продължава да счита, че най-голямата пречка пред възлагането на по-екологосъобразни обществени поръчки не е толкова липсата на желание, колкото липсата на осведоменост за възможностите и неясното и лишено от гъвкавост законодателство;

9.  призовава институциите на ЕС да използват устойчивостта като стандартен критерий при обществените поръчки;

10. изразява своята загриженост във връзка с неефективното прилагане на доброволния инструмент на ЕС „Екологосъобразни обществени поръчки“;

Жизнен цикъл

11. твърдо вярва, че директивата следва да бъде изменена, за да стане по-ясно, че е както възможно, така и желателно отчитането на въздействието върху околната среда от страна на субекта на договора през целия жизнен цикъл, включително целия производствен процес и условията за него до етапа на потребление, с оглед статистиката за загубите, свързани с дейностите нагоре по веригата; с цел възлагащите органи да разполагат с подходяща информация относно прилагането на аспектите по отношение на околната среда и/или на други устойчиви аспекти, Комисията следва да им предоставя методика за изчисление на разходите, свързани с жизнения цикъл;

12. подчертава, че публичните органи следва да бъдат насърчени и посъветвани да заложат екологични условия за търговете от самото начало, и призовава за законодателни изменения, които да гарантират, че като правило договорите се възлагат въз основа на икономически най-изгодното предложение, включващо всички свързани с жизнения цикъл разходи, като се вземат предвид разходите във връзка със замърсяването на околната среда, където това е възможно;

13. подчертава, че по-осезаемото отчитане на свързаните с околната среда въпроси в обществените поръчки създава голям потенциал за икономии, тъй като в този случай се вземат по-добре предвид свързаните с жизнения цикъл разходи;

14. подчертава колко е важно за държавите-членки и за Комисията да насърчават развитието на международни норми за климата и околната среда, основаващи се върху съображенията за жизнения цикъл, тъй като по този начин се улесняват благоприятните за околната среда обществени поръчки за обществения сектор, а на предприятията се дава възможност да се съревновават за договори в различни държави;

Отношения с деловите среди

15. подчертава, че следва да има връзка между тези екологични критерии и предмета на договора, за да се избегнат нарушенията на конкуренцията и правната несигурност, които биха възпрепятствали определени предприятия, а именно МСП, да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки;

16. подчертава колко важно е за държавите-членки да ангажират МСП и да ги насърчават да кандидатстват за договори за обществени поръчки; счита, че е вероятно новаторските МСП да излязат с нови решения в отговор на екологичните съображения в обществените поръчки;

17. препоръчва, ако изделието или услугата предмет на обществената поръчка може да бъде доставено/а на местно равнище, процедурата, в съответствие с принципа на близост, да бъде отворена за местни предприятия (основно МСП), като по този начин се намали и екологичното бреме, причинено от обществената поръчка (напр. емисиите на въглероден диоксид);

18. подчертава, че е възможно чрез обществени поръчки и чрез субсидиране на екологосъобразни логистични решения да се намали броят на курсовете, необходимостта от автомобилен превоз и емисиите на CO2;

19. счита, че повишената загриженост по отношение на въздействието на продуктите и дейностите върху климата и околната среда изисква преразглеждане на възможността да се отдаде предимство на местни доставчици; в този контекст призовава за преразглеждане на граничните стойности и счита, че устойчивостта следва да има предимство пред тясното тълкуване на правилата на вътрешния пазар;

20. подчертава връзката между благоприятните за околната среда обществени поръчки и насърчаването на новаторството; подчертава, че това става още по-ясно при съчетаването на свързани с околната среда условия в техническите спецификации с даването на по-добри оценки на етапа на възлагане на предложения, които изпълняват определени свръхсъвременни изисквания, свързани с околната среда, и екологосъобразни решения;

Процедурни аспекти

21. счита, че последващите одити и действия във връзка с изпълнението на обществените поръчки за особено важни; посочва, че възлагащите органи следва да могат да налагат санкции за непостигане на целите за устойчиво развитие и/или на целите, свързани с околната среда, съгласно критериите, посочени в тръжната документация, включително в случай на договори за подизпълнение;

22. твърдо вярва, че засиленото прилагане на процедурата по договаряне би насърчило както новаторството, така и устойчивите решения, при условие че са налице съответни гаранции с цел недопускане на злоупотреби;

23. подчертава, че това, дали един продукт или услуга са произведени при устойчиви условия или не, се счита с основание за характеристика на продукта; изтъква, че следва да бъде изяснен обхватът за включване на изисквания за производствения процес в техническите спецификации за всички видове договори, за да се даде възможност на възлагащите органи да контролират въздействието на възлаганите от тях договори върху околната среда и върху обществото;

24. счита, че „най-ниската цена“ като критерий за възлагане на договор следва да бъде използвана единствено ако може да се докаже, че свързаните с околната среда и/или устойчивото развитие изисквания не са релевантни в конкретния случай или че в техническите спецификации са били наложени строги условия, свързани с околната среда и социалната сфера; въпреки това отбелязва, че отговорността за окончателното решение следва да продължи да се носи от възлагащия орган.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.7.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Nessa Childers, Bairbre de Brún, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Linda McAvan, Miroslav Ouzký, Антония Първанова, Andres Perello Rodriguez, Sirpa Pietikäinen, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Anna Rosbach, Dagmar Roth-Behrendt, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Salvatore Tatarella, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Matthias Groote, Romana Jordan Cizelj, Riikka Manner, Marisa Matias, James Nicholson, Alojz Peterle, Michèle Rivasi, Crescenzio Rivellini, Giommaria Uggias

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Lorenzo Fontana


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (19.7.2011)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Докладчик по становище: Konrad Szymański

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че наличието на добре функциониращ пазар на обществените поръчки е от съществено значение с оглед на насърчаването на единния пазар, стимулирането на иновациите, насърчаването на високо равнище на опазване на околната среда и климата, както и социалното приобщаване в целия ЕС и постигането на оптимална стойност за публичните органи, гражданите, бизнеса и данъкоплатците;

1.  отправя призив към Комисията да представи подробно и задълбочено преразглеждане на съществуващите директиви относно обществените поръчки, което следва да опрости процедурите, да увеличи гъвкавостта, прозрачността и правната сигурност за всички страни при възлагането на обществени поръчки и да намали грешките в транспонирането на законодателството на ЕС в националното законодателство, както и риска от нелоялни търговски практики; то следва да избегне провеждането на чести реформи в бъдеще, тъй като те са главната причина за високите разходи и административната тежест за участниците, които стесняват значително и несъразмерно достъпа на МСП до обществени поръчки;

2.  призовава обществените поръчки да бъдат обвързани с принципа „Мисли първо за малките!“ и приканва държавите-членки да прилагат изцяло Европейския кодекс за най-добри практики, улесняващи достъпа на МСП до договори за възлагане на обществени поръчки; обръща внимание на факта, че опростяването на процедурите е от ключово значение за постигането на тази цел; също така призовава Комисията заедно с ревизираното законодателство да представи и незаконодателни инициативи, като напр. платформа за обмен на най-добри практики между държавите-членки, тъй като някои от тях вече прилагат процедури за възлагане на обществени поръчки, които гарантират ефективно използване на парите на данъкоплатците;

3.  отбелязва, че целта на това преразглеждане следва да бъде връщането към първоначалната цел на обществените поръчки, т.е. да се гарантира ефективно използване на средствата от страна на държавите-членки и конкуренция на пазара за постигане на оптимални резултати; счита, че следва да се прилагат критерии, които са по-ясни, по-прости, по-гъвкави и по-прозрачни, за да се насърчават МСП да участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки; призовава освен това Комисията да проучи възможностите за засилване на диалога между възложителите на обществени поръчки и потенциалните участници в търга, като той стане част от процеса на възлагане на обществени поръчки;

4.  настоятелно призовава Комисията да отдаде приоритет на намаляването на бюрокрацията и опростяването на различните процедури за обществени поръчки както по отношение на съкращаването на общия брой процедури, така и по отношение на рационализирането на процесите за съответните процедури; счита, че откритите конкурси следва да останат крайъгълен камък на обществените поръчки, но че те следва да бъдат опростени, по-специално като се позволи по-висока степен на прилагане на критерии за възлагане, основани на функционалността, вместо на прекалено детайлните технически спецификации, като по този начини се оставя на потенциалните доставчици да определят специфичните методи, материали, технологии и т.н., които следва да се използват; освен това счита, че административните тежести биха могли да се намалят, като се позволи по-висока степен на едновременна оценка на критериите за подбор и възлагане и като се позволи гъвкавост по отношение на неспазване на изискванията за формат, например да се позволи на участниците впоследствие да представят липсващи формуляри; отбелязва, че по-специално МСП страдат от липса на гъвкавост, като се дисквалифицират въз основа на незначителни и непреднамерени процедурни грешки;

5.  призовава Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки, включително въвеждането на специални разпоредби в бъдещата директива относно обществените поръчки, за да гарантират, че най-малко 50 % от операциите за възлагане на обществени поръчки от страна на институциите на ЕС и държавите-членки се извършват по електронен път в съответствие с ангажимента, поет от правителствата на държавите-членки през 2005 г. в Манчестър по време на Конференцията на министрите относно електронното правителство;

6.  приветства използването на електронно възлагане на обществени поръчки, което ще изиграе положителна роля за намаляване на разходите и увеличаване на достъпността на процедурите за възлагане на обществени поръчки; следователно призовава всички законодателни предложения за разширяване и опростяване на използването на електронното възлагане на обществени поръчки да бъдат интегрирани в планирания преглед на основните директиви за обществените поръчки; подчертава значението на отворените стандарти и неутралността по отношение на технологиите, за да се гарантира оперативна съвместимост на различните системи и да се избегне зависимостта от конкретен доставчик; призовава Комисията да осигури действителна оперативна съвместимост между различните платформи за електронно възлагане на обществени поръчки, които вече са въведени в държавите-членки;

7.  отбелязва, че повечето от договорите за обществени поръчки са предоставяни на дружества от същите държави-членки, от които са и възлагащите органи, и призовава за установяването на истински пазар на обществените поръчки в целия ЕС;

8.  освен това настоятелно призовава Комисията да проведе проучване в 27-те държави-членки, за да разгледа дела на трансграничните оферти с оглед да оцени доколко са подходящи настоящите прагове и евентуално да ги увеличи, за да направи трансграничното представяне на оферти по-привлекателно;

9.  признава, че настоящото разграничение между услуги от типа „А“ и „Б“ е остаряло, тъй като някои услуги от типа „Б“ несъмнено са от трансграничен интерес, например водоснабдяването и железопътният транспорт, услугите за наемане на персонал и за сигурност; затова приканва Комисията да преразгледа приложенията към директивите като част от провежданата от нея реформа на правилата за възлагане на обществени поръчки; счита въпреки това, че основните социални услуги следва да останат услуги от типа „Б“, освободени от правилата на ЕС относно обществените поръчки;

10. подчертава, че обществените поръчки трябва да играят ключова роля като механизъм за иновации, особено в сферата на енергийната ефективност и други области на политиката, посочени в стратегията „Европа 2020“, и че те могат да стимулират пазара на устойчиви продукти и услуги; подкрепя мерките, предприети с цел да се гарантира, че обществените органи вземат предвид тези фактори в критериите си за възлагане на договори за обществени поръчки; подчертава въпреки това, че е важно да се обръща нужното внимание на допълнителните административни разходи, които това може да породи за дружествата и публичните органи, и че то следва да бъде предшествано от подходящи оценки на въздействието, както и от отделни изпитвания на МСП, за да се избегне прекомерна бюрокрация;

11. отбелязва, че въвеждането на задължителни предписания за иновации или прекалено детайлните технически спецификации по отношение например на енергийните характеристики на предмета на обществена поръчка рискуват да ограничат конкуренцията и да намалят вариантите за избор на възлагащите органи;

12. подкрепя заключенията от Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., призоваващи държавите-членки да включат стандартите за енергийна ефективност в обществените поръчки от 1 януари 2012 г.; признава, че първоначалните разходи за енергийно ефективни и устойчиви продукти или услуги могат отначало да изглеждат в конфликт с правилата за възлагането на обществени поръчки, що се отнася до използването на критерия „най-изгодна цена“ при възлагането на обществени поръчки, но подчертава, че те се компенсират от по-ниски разходи за функциониране, поддръжка или изваждане от употреба; препоръчва прилагане на принципа на „икономически най-изгодното“, включващ не само цената, а и аспектите за качество и разходите през целия жизнен цикъл, с цел насърчаване на по-иновативни решения;

13. счита, че бъдещото законодателство на ЕС в областта на обществените поръчки следва да засили съществуващите разпоредби, които изискват задължително използване на критерии за енергийна ефективност при вземането на решения относно възлагането на обществени поръчки, без да се възпрепятстват правилата за свободната конкуренция; настоява, че подобен подход ще стимулира иновациите и диверсифицирането на предлагането;

14. призовава Комисията да предложи ясни критерии за енергийна ефективност в техническите спецификации на обществените поръчки;

15. отбелязва, че всички изисквания за „най-добра налична технология“ и енергийна ефективност трябва да бъдат предмет на анализ на разходите и ползите въз основа на амортизацията;

16. призовава Комисията да създаде правила въз основа на съществуващите най-добри практики, чрез които възлагащите органи могат да измерват общите разходи спрямо потенциала за енергоспестяване на даден продукт или услуга, т.е. като прилагат подхода за разходите през целия жизнен цикъл при избора на икономически най-изгодна оферта; поради това препоръчва на Комисията да следва модела на Директива 2009/33/EО за насърчаването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства, която позволява на публичните органи да използват като критерий за оценка в процедурите за възлагане на обществени поръчки общите разходи, генерирани при използването на превозното средство в рамките на обичаен срок на употреба, а не единствено първоначалната цена при закупуване;

17. приветства предприетата от някои държави-членки инициатива за подпомагане на иновациите чрез доставки на развойни продукти, при което се предлагат договори за обществени поръчки за изготвяне на решения за конкретни предизвикателства, установени при предоставянето на обществени услуги; отбелязва, че прекомерните изисквания и технически предписания в процеса на възлагане на обществени поръчки могат да доведат до прекомерна администрация, като по този начин се възпрепятстват иновациите; счита, че вместо това обществените поръчки следва да се съсредоточат върху функционирането и крайните резултати;

18. подчертава факта, че специфичният въпрос за запазването на равното третиране и лоялната конкуренция на пазарите на обществени поръчки в ЕС и в трети държави се нуждае от повече политическо внимание, особено в светлината на настоящите проблеми по отношение на достъпа до пазарите на публичния сектор в трети държави, бавния напредък в преговорите по прегледа на Споразумението за обществените поръчки (СОП) на СТО и очевидното нежелание на много трети държави да се присъединят към СОП;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Lena Ek, Ioan Enciu, Vicky Ford, Gaston Franco, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Romana Jordan Cizelj, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Philippe Lamberts, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Jaroslav Paška, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Antonio Cancian, Rachida Dati, Francesco De Angelis, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Jolanta Emilia Hibner, Holger Krahmer, Bernd Lange, Mario Pirillo, Silvia-Adriana Ţicău


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (13.7.2011)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно модернизирането на обществените поръчки

(2011/2048(INI))

Докладчик по становище: Ramona Nicole Mănescu

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  застъпва становището, че прозрачните и надеждни практики в областта на обществените поръчки играят особено важна роля за ефективността на публичните разходи, а също така и за отражението на публичните инвестиции върху икономиката, особено върху устойчивия растеж и иновациите; счита, че цената не следва да продължава да бъде както досега критерий, оказващ влияние върху качеството на услугите, които са предмет на тръжна процедура, и изтъква, че във връзка с това обществените поръчки не следва да са подчинени на принципа на „най-ниската цена“, а че те следва да отчитат устойчивите и икономически най-изгодните оферти, включително разходите през целия жизнен цикъл; приканва Комисията да проучи дали по отношение на определени поръчки и сектори може да се приложи критерият за икономически най-изгодната оферта;

2.  застъпва становището, че с оглед на хармонизирането на правната рамка в областта на обществените поръчки е необходимо Комисията да представи пред държавите-членки предложение за единен, стандартизиран модел;

3.  счита, че тъй като публичните инвестиции все повече се децентрализират, като две трети от тях се осъществяват на поднационално равнище, местните и регионалните възлагащи органи следва да получат водеща роля при преразглеждането на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки в ЕС — процес, който следва да им предостави по-висока степен на автономност и гъвкавост при възлагането на обществени поръчки за стоки и услуги, за които те считат, че отговарят на потребностите им;

4.  отбелязва, че разпоредбите за възлагане на обществени поръчки са изключително сложни, особено за малките общини и за малките и средните предприятия; счита, че опростяването на процедурите за възлагане на поръчки от сравнително малък мащаб чрез малки местни и регионални възлагащи органи би допринесло за намаляването на административните разходи именно там, където те биха били несъразмерно високи; призовава Комисията да проучи до каква степен за малките възлагащи органи могат да се приложат опростени разпоредби за възлагане на поръчки; напомня въпреки това, че подобно опростяване на процедурната рамка не трябва да бъде за сметка на необходимата степен на прозрачност и добро финансово управление;

5.  отправя призив представителите, държавните служители и експертите на местно, регионално и национално равнище да имат по-широк достъп до ясна информация относно разпоредбите на ЕС относно възлагането на обществени поръчки, както и за тясно сътрудничество между тях;

6.  припомня, че малките и средните предприятия носят огромен потенциал за разкриване на работни места, растеж и иновации; счита, че малките и средните предприятия следва да бъдат стимулирани да участват в публичните търгове, организирани от местни и регионални органи, с цел да се извлече максимална полза от техния икономически и иновационен потенциал в рамките на обществените поръчки; счита, че е желателно тръжните процедури да се усъвършенстват с оглед на участието на малките и средните предприятия при равни условия, особено в етапа на подбор, при който се наблюдават най-големи пречки пред тяхното участие в публични търгове, и поради това призовава за въвеждане на допълнителни мерки с цел да се стимулира участието на малките и средните предприятия в обществените поръчки;

7.  счита, че е от съществено значение да се разработят инструменти за активизиране на трансграничното сътрудничество на равнището на обществените поръчки въз основа на наличието на целесъобразен достъп на малките и средните предприятия до трансграничните тръжни процедури, с цел да се запази равнището на заетост и по този начин например да се увеличи ефективността на разходите за изпълнение на програми, финансирани от инструменти на политиката на сближаване; счита, че в рамките на трансграничното възлагане на обществени поръчки е също така необходимо да се разяснят аспектите, свързани с правото в областта на интелектуалната собственост;

8.  заема становището, че допълнителното развитие на правото на ЕС в областта на обществените поръчки трябва да има за цел процедурите за възлагане на обществени поръчки да бъдат едновременно опростени, по-евтини и по-благоприятни за малките и средните предприятия и инвестициите; отбелязва, че преразглеждането на процедурите трябва да отговаря на необходимостта от намаляване на разходите, правна сигурност и опростяване на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки; заема становището, че този процес, както и процесът на хармонизация, трябва да се основават на оценка на въздействието на всякакви промени върху местните и регионалните органи, както и върху малките и средните предприятия, с цел да се избегне налагането на прекомерна тежест върху компетентните органи;

9.  призовава Комисията и държавите-членки да провеждат обучения, консултации и кампании за повишаване на осведомеността, насочени към регионалните и местните органи и малките и средните предприятия, и да включват и други заинтересовани страни, за да се осигури, че участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки са добре информирани, да се намали честотата на грешките и да се повиши компетентността на възлагащите местни и регионални органи по отношение на възлагането на поръчки, характеризиращи се с новаторски подход; препоръчва също на държавите-членки в рамките на оперативната програма за оказване на техническа помощ да предвидят учебни курсове или обмен на опит в областта на обществените поръчки;

10. призовава Комисията да стимулира създаването на електронна система за регистрация, която да издава надеждни, валидни за ограничен период от време „тръжни паспорти“, което би допринесло за намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки;

11. отбелязва, че понижаването на разходите по процедурите изисква намаляване на стриктното формализиране на европейското право в областта на обществените поръчки в полза на една по-голяма ефективност и икономичност (рентабилност) и по-голяма свобода за възлагащите органи при вземането на решения;

12. счита, че публично-частните партньорства (ПЧП) са от решаващо значение, за да може ЕС да направи необходимите инвестиции в определени области; призовава Комисията да предприеме всички стъпки, необходими за отстраняване на съществуващите пречки, и въз основа на разпоредби, приложими както за обществените поръчки, така и за структурните фондове, да създаде съгласувана рамка за използване на публично-частните партньорства; препоръчва на държавите-членки да направят своето законодателство по-гъвкаво и да гарантират съгласуваността на нормативните разпоредби, за да могат ПЧП да функционират максимално ефикасно;

13. отправя искане към Комисията да разследва многократно посочваните от Сметната палата сериозни проблеми при спазването на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки при изпълнението на проекти в рамките на EФРР и Кохезионния фонд, които според доклада на Сметната палата за 2009 г. съответстват на 43% от всички изразени в количествено отношение грешки, и да предприеме ефективни мерки във връзка с тях, както и да вземе предвид факта, че те се дължат предимно на сложния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки, на липсата на съгласуваност между тях и процедурите по усвояване на средствата по линия на структурните фондове и Кохезионния фонд и на неправилното транспониране на законодателството на ЕС в националното право; подчертава, че директивите следва да са издържани от правна гледна точка, за да се избегнат допълнителни проблеми при прилагането на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки; одобрява мерките на Комисията за сътрудничество с държавите-членки и регионалните и местните органи при преразглеждането на законодателството в областта на обществените поръчки с оглед на неговото опростяване, намаляването на риска от грешки и гарантирането на по-ефективно използване на средствата от структурните фондове;

14. счита, че в Европа остава неизползван огромният потенциал за стимулиране на иновациите посредством обществени поръчки, и призовава Комисията да изработи гъвкава стратегия, въз основа на която възлагащите органи да могат да използват благоприятстващи иновациите тръжни процедури, чрез които промишлеността да бъде насърчавана да намира нови и прогресивни решения;

15. отправя искане към Комисията да опрости процедурната рамка като цяло, като избягва изключения и дерогации, които могат да се прилагат от възлагащите органи, и да изясни изразените от тях съмнения във връзка с възлагането под праговете, посочени в директивите, по-специално като даде на възлагащите органи допълнителни напътствия, които да им помогнат, когато преценяват дали в определени случаи не съществува известен трансграничен интерес; счита, че е необходимо да се постигне равновесие между желанието да се опростят процедурите и необходимостта от гарантиране на лоялна конкуренция при сключването на договори за обществени поръчки и от постигане на възможно най-добри резултати; застъпва становището, че праговете за обществените договори за услуги и доставки следва да бъдат вдигнати;

16. призовава Комисията да разработи насоки за най-добра практика при възлагането на поръчки, предхождащо търговската реализация, включително справочник с примери от практиката за това, как може да се прилага новаторски подход при възлагането на поръчки в рамките на разпоредбите относно обществените поръчки, за да се направи тази процедура по-разбираема за малките местни и регионални органи и да им се покаже какви ползи могат да извлекат от нея;

17. счита, че от жизнено значение за иновациите и растежа в европейските региони е да се акцентира върху ролята на електронните обществени поръчки, осъществявани в условията на прозрачност и лесно достъпни за малките участници на местно и регионално равнище при наличието на единно звено за връзка, като резултатите от процедурата за подбор се публикуват онлайн; ето защо призовава държавите-членки да използват предимно електронни процедури за възлагане на обществени поръчки, с цел да се гарантира наличието на прозрачност;

18. отбелязва, че възлагащите органи се възползват в недостатъчна степен от състезателния диалог, както и от динамичната система за покупки, поради техния сложен характер, и затова призовава Комисията да проучи доколко тези процедури биха могли да се организират по-прагматично и доколко диалогът би могъл да се прилага не само за особено сложните договори, но и за обикновените поръчки;

19. застъпва становището, че за да се избегне загубата на средства на Общността поради забавяне и за да се увеличи усвояването на средствата от структурните фондове, е необходимо да се осигури подкрепа за публичните органи в качеството им на възлагащи органи; изказва подкрепа за по-широкото използване на ускорени процедури, тъй като възможността за съкращаване на сроковете допринася за ускоряване на процедурата по възлагане и за по-голяма гъвкавост на целия процес, с цел да не се застрашава изпълнението на проектите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

44

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Catherine Bearder, Victor Boştinaru, Zuzana Brzobohatá, John Bufton, Alain Cadec, Francesco De Angelis, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Elie Hoarau, Brice Hortefeux, Danuta Maria Hübner, Juozas Imbrasas, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva, Petru Constantin Luhan, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Markus Pieper, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Michael Theurer, Michail Tremopoulos, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Karima Delli, Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Marek Henryk Migalski, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Derek Vaughan

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Norica Nicolai


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.9.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Adam Bielan, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Cornelis de Jong, Evelyne Gebhardt, Mikael Gustafsson, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Philippe Juvin, Sandra Kalniete, Edvard Kožušník, Kurt Lechner, Toine Manders, Phil Prendergast, Mitro Repo, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Emilie Turunen, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Pascal Canfin, Frank Engel, Marielle Gallo, Anna Hedh, María Irigoyen Pérez, Othmar Karas, Constance Le Grip, Антония Първанова, Sylvana Rapti, Olle Schmidt, Kyriacos Triantaphyllides, Anja Weisgerber

Правна информация - Политика за поверителност