ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на решението на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. (95/167/EО, Евратом, ЕОВС)

14.10.2011 - (2009/2212(INI))

Комисия по конституционни въпроси
Докладчик: David Martin

Изменения

• 001-004 (PDF - 104 KB)
• 001-004 (DOC - 462 KB)
• 005-006 (PDF - 103 KB)
• 005-006 (DOC - 220 KB)
• 007-014 (PDF - 150 KB)
• 007-014 (DOC - 301 KB)
• 015-022 (PDF - 164 KB)
• 015-022 (DOC - 322 KB)
• 023-030 (PDF - 150 KB)
• 023-030 (DOC - 358 KB)
• 031-031 (PDF - 92 KB)
• 031-031 (DOC - 447 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на решението на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. (95/167/EО, Евратом, ЕОВС)

(2009/2212(INI))

Европейският парламент,

–         като взе предвид член 226, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–         като взе предвид членове 41 и 48 от своя правилник,

–         като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0352/2011),

1.        приема предложението за регламент, приложено към настоящата резолюция;

2.        приканва Съвета и Комисията да одобрят предложението;

3.        приканва Съвета и Комисията, в случай че не могат да одобрят предложението в настоящата му форма, да започнат преговори и възлага на своя докладчик и на председателя на компетентната комисия да предприемат преговори със Съвета и Комисията съгласно насоки, предоставени от тази комисия, с цел осигуряване на одобрението на двете институции;

4.        възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложеното към нея предложение за регламент на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 226, параграф трети от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и по-специално член 106а от него,

след като представи проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид одобрението от Съвета[1],

като взе предвид одобрението от Комисията[2],

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)       Договорът от Лисабон създаде условия за обновено и засилено междуинституционално равновесие в рамките на Съюза, като по този начин даде възможност на неговите институции да функционират по-ефективно, открито и демократично; в този контекст функциите на Европейския парламент, свързани с политическия контрол, бяха засилени и разширени. Поради това, в съответствие както с националната парламентарна практика, така и с изискванията на Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричани по-долу „Договорите“), позицията на анкетните комисии на Европейския парламент следва да бъде засилена и те следва да получат специфични, реални и точно определени права, които да отговарят в по-голяма степен на политическото значение и правомощията на Парламента, като същевременно се спазва принципът на пропорционалност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. Правомощията на анкетните комисии, които са изключителни инструменти за политически контрол, не следва да засягат отговорностите на другите институции.

(2)       На 19 април 1995 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията приеха Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС[3], с което бяха определени реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент на разследване. В това решение се упоменава възможността за преразглеждане на неговите разпоредби в светлината на натрупания опит.

(3)       С оглед на обновеното институционално равновесие, създадено с Договора от Лисабон, както и на опита, натрупан в хода на работата на анкетните комисии на Европейския парламент, Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС следва да бъде отменено и да бъде заменено с нов регламент.

(4)       В съответствие с принципа на полезността, признат в решенията на Съда на ЕО[4], правомощията, необходими за изпълнението на задачите, произтичащи от правото на разследване, следва да бъдат предоставени на Европейския парламент и неговите анкетни комисии. За целта от съществено значение е също така институциите и органите на Европейския съюз, както и на държавите-членки, да предприемат всички възможни стъпки за улесняване на изпълнението на тези задачи.

(5)       Не следва да се създава анкетна комисия в случай че твърденията се разглеждат пред съд и докато случаят е предмет на съдебно производство; въпреки това, с цел да се избегне конфликт между разследванията с политически характер и такива с правен характер, Европейският парламент следва да има възможността – без да е задължен за това съгласно договорите – да спре дадено разследване на анкетна комисия, ако след създаването й е започнато съдебно производство по същия предмет.

(6)       Принципите на откритост, добро управление и демократична отчетност налагат работата на анкетните комисии и по-специално изслушванията да се осъществява публично; от друга страна следва да се предвиди разпоредба, която да дава възможност за провеждане на заседания при закрити врата и за подходящи правила за поверителност, с цел да се гарантира ефективността на разследванията, защитата на жизненоважни интереси на държавите-членки, защитата на правото на неприкосновеност на личния живот и на неприкосновеност на личността, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни, както и защитата на търговските интереси на физически или юридически лица.

(7)       Правото на провеждане на разследване, като важен елемент от контролните правомощия на Парламента, има за цел определянето на начина, по който съществуващият правен корпус е прилаган в миналото; поради това от съществено значение е анкетните комисии да могат да се осланят на доказателствата, събрани в хода на разследването. За целта анкетните комисии следва да имат възможността, в рамките на своя мандат, да извършват всякакви разследвания, които те смятат за необходими за изпълнение на своята задача, по-специално да извършват разследвания на място, да изискват документи, да призовават свидетели, да изслушват длъжностни лица и други служители на Съюза или на държавите-членки и да изискват изготвянето на експертни доклади.

(8)       За целите на прозрачността и правната сигурност анкетните комисии следва да издават разпорежданията си за събиране на доказателства под формата на решения, за които – ако произвеждат правно действие по отношение на трети страни – следва да се считат за актове на Европейския парламент с цел да се позволи подходящ контрол за законосъобразност.

(9)       Разследванията следва да се извършват при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи, по-специално по отношение на справедливостта, както и на правото на участващите лица да изразяват своето мнение по фактите, които ги засягат.

(10)     Анкетните комисии следва да зачитат изцяло правата на приканените от тях да дават показания в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз.

(11)     Разследванията също така следва да отчитат принципа, според който заключенията по едно разследване следва да се основават единствено на елементи, които имат доказателствена стойност; за тази цел анкетните комисии следва по-специално да имат възможност за достъп до всички релевантни документи, притежание на институции и органи на Съюза, на държавите-членки или в случай че документът се счита за свързан с успеха на разследването, на всяко физическо или юридическо лице.

(12)     В съответствие с принципа на лоялно сътрудничество и с ангажимента за принос към поддържането на правния ред в Съюза институциите и органите на Съюза или държавите-членки следва да определят длъжностните лица или служителите, които те оправомощават да се явяват пред анкетните комисии, когато последните ги поканят за това. Овен това следва да бъде възможно анкетната комисия да изслушва членовете на Комисията, отговарящи за подлежащия на разследване въпрос, ако се счита, че техните показания са от основно значение и са необходими за цялостната оценка на подлежащия на разследване въпрос.

(13)     Въпреки това, с цел да се гарантира увереността на анкетните комисии, че техните заключения се основават на елементи с доказателствена стойност, те следва също така да имат правото да призоват всяко лице, постоянно пребиваващо в Европейския съюз, включително длъжностни лица и други служители на институциите на Съюза или на държавите-членки, като свидетел, който следва да е задължен да отговаря на въпросите доброволно, пълно и в съответствие с истината; освен това, с цел да се гарантира възможността на длъжностните лица и другите служители на Съюза да спазят своето задължение, следва да се поясни, че съгласно членове 17 – 19 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, установен с Регламент № 259/68 (ЕИО, Евратом, ЕОВС)[5], и член 11 от Условията за работа на другите служители на Съюза, установени в същия регламент, те следва да се явят в отговор на призовката на анкетната комисия, да присъстват на разпита като свидетели и да правят изявления и да дават показания.

(14)     Като се има предвид необходимостта да се гарантира възможно най-висока доказателствена стойност на свидетелските показания, анкетните комисии следва също така да имат правото да изискват от свидетелите да дават показания под клетва; въпреки това, като се има предвид фактът, че даването на показания под клетва като процедура не се прилага във всички национални правни системи в Съюза, свидетелите не следва да бъдат задължавани да полагат клетва. Всеки от случаите, в които свидетелят отказва да положи клетва, следва да се отбелязва официално, за да се осигури справедлива сравнителна оценка на доказателствената стойност на всички свидетелски показания.

(15)     С ратифицирането на Договора за функциониране на Европейския съюз държавите-членки са изразили също така съгласието си да предоставят на Европейския парламент правото на разследване на разследване на предполагаеми нарушения или лошо администриране при прилагането на правото на Общността; поради това те следва да гарантират оказването от страна на техните национални органи – в съответствие с разпоредбите на националното право – на необходимата подкрепа, която да позволи на анкетните комисии да изпълняват своите задачи, включително като по-специално изпълняват максимално бързо исканията за съдебна помощ, издадени от анкетните комисии.

(16)     С оглед на засиления демократичен контрол на равнището на Съюза разпоредбите на настоящия регламент предоставят разширени правомощия на анкетните комисии; за да бъдат изпълнени тези разпоредби, за да се увеличи ефикасността на разследванията и за да бъдат те приведени в по-голямо съответствие с националната парламентарна практика, настоящият регламент следва да предвиди възможност за ефективни, съразмерни и възпиращи санкции в ясно определени случаи; държавите-членки следва да гарантират, че определени нарушения са предмет на подходящи санкции съгласно тяхното национално право и че срещу лицата, извършващи такива нарушения, се завежда съответното производство.

(17)     С цел да се гарантира широк набор от ефективни правни средства за защита, на физическите и юридическите лица, различни от институциите и органите на Съюза и държавите-членки, следва да се предостави възможност за досъдебна защита в рамките на Европейския парламент, като тези лица следва да могат да оспорват решения, взети в изпълнение на разпоредбите относно разследването, на които те са адресати или които лично ги засягат – пряко или непряко. Това средство следва да е в допълнение към съдебните или извънсъдебните средства за защита, предвидени в Договорите и в правните системи на държавите-членки.

(18)     Следва да бъде спазван основният принцип на разделение на властите, съгласно който, с цел предотвратяване на злоупотреба с власт, законодателната власт (парламентът), изпълнителната власт (правителството) и съдебната власт (съдилищата) следва да бъдат разделени една от друга.

(19)     Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Раздел 1

Предмет и общи правила за създаване на анкетни комисии

Член 1

Предмет

1.        С настоящия регламент се определят редът и условията за упражняване на правото на Европейския парламент, в хода на изпълнение на своите задължения, да предприема разследване на предполагаеми нарушения или лошо управление при прилагането на правото на Общността.

2.        Разпоредбите, с които се урежда вътрешната организация на Европейския парламент, се определят в правилника за неговата дейност.

Член 2

Създаване и мандат на анкетните комисии

1.        При спазване на условията и ограниченията, определени с Договорите, Европейският парламент може да създава временни анкетни комисии.

2.        Европейският парламент може да създава такива анкетни комисии по искане на една четвърт от всички свои членове.

3.        В решението за създаване на анкетна комисия се определя неговият мандат, в който по-специално се включват:

а)        предметът и целта на разследването, като се посочват съответните разпоредби на правото на Съюза;

б)        съставът на анкетната комисия, основаващ се на балансирано представителство на политическите сили;

в)        срокът за представяне на доклада, който не надхвърля 12 (дванадесет) месеца от датата на първото заседание на комисията, посредством мотивирано решение на Европейския парламент може да бъде удължен два пъти с не повече от три месеца.

Член 3

Прекратяване на дейността на анкетните комисии

Дейността на анкетната комисия се прекратява:

           а)        при представянето на нейния доклад; или

           б)        при изтичане на срока за представяне на доклада; както и

           в)        във всички случаи при изтичане на парламентарния мандат.

Член 4

Възобновяване на разследване

Не може да се създава, нито да се възобновява анкетна комисия във връзка с въпроси, по които вече е проведено разследване от анкетна комисия, преди изтичането на най-малко дванадесет месеца от представянето на доклада от това разследване или от приключването на мандата на предишната анкетна комисия, освен ако са възникнали нови факти. Комисия може да бъде създадена при всяка поява на нови и значими факти, за които се счита, че е вероятно да изменят фактическите констатации.

Раздел 2

Общи процедурни правила

Член 5

Несъвместимост

1.        Не може да се създава анкетна комисия в случай че твърденията се разглеждат пред съд и докато случаят е предмет на съдебно производство.

2.        Ако след създаването на анкетна комисия бъде започнато съдебно производство, засягащо същия предмет, Европейският парламент взема решение дали да спре разследването на анкетната комисия.

Искане за такова спиране може да бъде внесено от държава-членка, от Комисията или от лице, което е пряко и лично засегнато от разследването.

Периодът на спиране на разследването не се включва в срока, посочен в член 2, параграф 3, буква в).

Член 6

Публичност на процедурите

1.        Процедурите на анкетните комисии и по-специално провежданите от тях изслушвания са публични.

2.        По изключение процедурите се провеждат при закрити врата, ако това бъде поискано от една четвърт от членовете на анкетната комисия, от засегнати институция или орган на Съюза или национален орган. Свидетелите и експертите могат, ако изявят желание за това, да бъдат изслушани при закрити врата.

           Информация, която се счита за поверителна, както е предвидено в член 7, се разглежда при закрити врата.

3.        Ако поименното упоменаване на дадено лице в процеса на разследване може да навреди на това лице, анкетната комисия го информира за това; тя изслушва това лице, ако то поиска това.

Член 7

Поверителност

1.        Информацията, получена от анкетната комисия, се използва единствено за изпълнението на функциите й. Тя не може да се огласява публично, ако съдържа материали с поверителен характер. Работата с поверителната информация и нейната защита се извършва от Европейския парламент в съответствие с общите минимални стандарти за сигурност, прилагани от институциите на Съюза.

2.        Параграф 1 се прилага съответно по отношение на информация, чието разкриване би подкопало или защитата на неприкосновеността на личния живот и неприкосновеността на личността на определено лице, по-специално по отношение на законодателството на Съюза в областта на защитата на личните данни, или търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуална собственост.

Член 8

Сътрудничество

Институциите и органите на Съюза гарантират, че техните членове и персонал оказват необходимата помощ на анкетната комисия за улесняване на изпълнението на нейните задачи.

Държавите-членки гарантират, че техните национални компетентни органи оказват необходимата помощ на анкетната комисия за улесняване изпълнението на нейните задачи в съответствие с националното законодателство.

Член 9

Съобщения

Всяко съобщение, отправено до националните органи или съдилища на държавите-членки за целите на изпълнението на настоящия регламент, се предава чрез техните постоянни представителства в Европейския съюз.

Член 10

Резултати от разследванията

1.                   След приключването на разследването окончателният доклад на анкетната комисия се представя на Европейския парламент, който го приема или отхвърля без изменения.

2.                   В окончателния доклад на комисията могат да бъдат включени като официална част от текста заключения на членове, които са в малцинство, при условие че такива заключения са подкрепени от най-малко една четвърт от членовете на комисията.

3.        Въз основа на доклада Европейският парламент може по-специално да препрати случая към институции или органи на Съюза или на национални съдебни или други органи.

Европейският парламент може да отправи към институциите или органите на Европейския съюз или към държавите-членки препоръки, приети от него въз основа на доклада на анкетната комисия.

Раздел 3

Разследване

Член 11

Провеждане на разследвания

1.        В рамките на своя мандат анкетните комисии могат да извършват всякакви разследвания, каквито смятат за необходими за изпълнението на своите задачи. За тази цел анкетните комисии по-специално имат право:

           – да извършват разследвания на място;

           – да изискват предоставянето на документи;

           – да призовават свидетели;

           – да изслушват длъжностни лица и други служители на Съюза или на държавите-членки;

           – да изискват изготвянето на експертни доклади.

2.        Анкетните комисии могат да се обръщат към националните съдебни и други органи за помощ в хода на разследванията. Тези органи оказват необходимата помощ на анкетните комисии.

3.        В случай че твърдения за нарушения или неправилно прилагане на правото на Съюза евентуално предполагат поемането на отговорност от страна на институция или орган от държава-членка, анкетната комисията може да отправи искане към парламента на въпросната държава-членка да сътрудничи в разследването.

За тази цел Европейският парламент може да сключва междупарламентарни споразумения с парламентите на държавите-членки.

4.        Решенията на анкетните комисии, приети в изпълнение на раздел 3 и адресирани до физическо или юридическо лице, различно от институциите и органите на Съюза и на държавите-членки, информират адресатите си относно средствата за защита, с които те разполагат съгласно член 21 от настоящия регламент.

           Решенията на анкетните комисии, които произвеждат правно действие по отношение на трети страни, се считат за актове на Европейския парламент.

Член 12

Нареждане за събиране на доказателства

За целите на разследванията анкетната комисия приема решение (нареждане за събиране на доказателства), с което се определят предвидените средства за провеждане на разследванията и фактите, които трябва да бъдат установени.

Член 13

Разследвания на място

Анкетните комисии могат да провеждат разследвания на място. Когато това е подходящо, те се извършват в сътрудничество с националните органи в съответствие с разпоредбите на националното право.

Член 14

Искане за предоставяне на документи

1.        По искане на анкетната комисия, отправено към тях, институциите и органите на Съюза предоставят на комисията всички релевантни документи, които се намират в тяхно притежание.

2.        По искане на анкетната комисия, отправено към тях, органите на държавите-членки предоставят на комисията всички релевантни документи, които се намират в тяхно притежание, в съответствие с разпоредбите на националното право и при изпълнение направилата, определени в член 346, параграф 1, букви а) и б) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.                   Анкетната комисия може да поиска от всяко друго засегнато физическо или юридическо лице да предостави такива документи, ако счита това за необходимо за успеха на разследването. Тези лица изпълняват искането на анкетната комисия, без да се нарушават задълженията им, произтичащи от правото на Съюза и националното право. Те могат да претендират правата, които биха имали съгласно националното право в случай на изземане на предмети от страна на националните правоприлагащи органи.

4.        В исканията за предоставяне на документи се посочва правното основание и целта на искането, уточнява се какви документи се изискват и се определя срок за предоставянето на тези документи. В тях също така се посочват възможните последствия в случай на необоснован отказ за предоставяне на исканите документи.

Член 15

Свидетели

1.        Анкетната комисия може да призове като свидетел всяко лице, постоянно пребиваващо в Европейския съюз, ако счита, че изслушването на това лице е необходимо за изпълнението на задачата на комисията.

Във всяка призовка се съдържа фамилията, името и адреса на съответния свидетел и се посочва точно по какъв предмет и поради какви причини ще бъде разпитан свидетелят. Призовката се изпраща от анкетната комисия на компетентния национален орган на държавата-членка, в която пребивава постоянно свидетелят. Компетентният национален орган гарантира връчването на призовката на свидетеля в съответствие с разпоредбите на националното право.

2.        Редовно призованите свидетели са длъжни да се явят за разпит в отговор на призовката. Те отговарят на зададените им от членовете на анкетната комисия въпроси доброволно, пълно и в съответствие с истината. Те могат да претендират правата, които биха имали, ако бяха призовани и изслушани от парламентарна анкетна комисия или подобен орган, или пък от съд с юрисдикция в областта на гражданските производства в държавата-членка по постоянно пребиваване. За тази цел те могат да се възползват от юридически съветник.

Свидетелите се уведомяват предварително за техните права и задължения и за възможните последствия в случай на необоснован отказ да се явят на разпит в отговор на призовката или в случай на фалшиви показания или подкупване на свидетел.

3.        В случай че редовно призован свидетел не се яви пред анкетната комисия, комисията може да разпореди връчването на нови призовки на този свидетел.

4.        Анкетната комисия може да приеме решение да изслуша свидетелите след полагането на следната клетва: „Заклевам се да кажа истината, цялата истина и нищо друго, освен истината.“ По свое желание свидетелите могат да добавят допълнителна религиозна формулировка към клетвата. Въпреки това никой не може да бъде задължен да свидетелства под клетва.

           Всеки от случаите, в които свидетелят отказва да положи клетва, се отбелязва официално.

Член 16

Показания на членове на институции на Съюза и членове на правителствата на държавите-членки

Комисията може да прикани институциите на Съюза – с изключение на Съда на Европейския съюз – или правителствата на държавите-членки да определят един или повече от своите членове за участие в процедурите, ако се счита, че техните показания са от основно значение и са необходими за цялостната оценка на подлежащия на разследване въпрос.

По искане съгласно първия параграф Комисията определя един или повече членове на ЕК, отговарящи за разследвания въпрос, да се явят пред анкетната комисия.

Член 17

Длъжностни лица и други служители на Съюза или на държавите-членки

1.        Анкетната комисия може да прикани институциите или органите на Съюза или на държавите-членки да определят едно или повече длъжностни лица или служители за участие в процедурите.

Институциите и органите на Съюза или държавите-членки определят длъжностните лица или служителите, които те оправомощават да се явяват пред анкетните комисии.

2.        Анкетната комисия може да призове определено длъжностно лице или друг служител на Съюза да даде показания по въпрос, свързан с неговите професионални задължения, ако счита, че изслушването на това лице е необходимо за изпълнението на възложената й задача. Съгласно членове 17 и 19 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и член 11 от Условията за работа на другите служители на Съюза съответните длъжностни лица или служители се считат за оправомощени да се явят в отговор на призовка на анкетната комисия, лично да присъстват на разпита като свидетели, да правят изявления и да дават показания.

3.        Анкетната комисия може да призове определено длъжностно лице или друг служител на държава-членка да даде показания по въпрос, свързан с неговите професионални задължения, ако счита, че изслушването на това лице е необходимо за изпълнението на възложената й задача. Съответната държава-членка оправомощава своите длъжностни лица и други служители в съответствие с разпоредбите на националното право да се явят в отговор на призовка на анкетната комисия, лично да присъстват на разпита като свидетели и да правят изявления и да дава показания.

Член 18

Искания за съдебна помощ

1.        Анкетната комисия може да може да поиска съдебна помощ за разпит на надлежно призован свидетел.

2.        В съответствие с член 15, параграф 1 такова искане се издава под формата на решение на комисията и се предава от комисията на компетентния съдебен орган на държавата-членка, в която пребивава свидетелят. При необходимост към решението се прилага превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, до която е адресирано решението.

3.        Компетентният съдебен орган изпълнява искането съгласно разпоредбите на своето национално право след проверка на автентичността и законността му. Въпреки това той може да изпълни искане на анкетната комисия за прилагане на специален метод или процедура, освен ако това е несъвместимо с националното право на съответната държава-членка или е неизпълнимо поради неговата вътрешна практика и процедури или поради затруднения от практическо естество.

4.        Исканията за съдебна помощ се изпълняват максимално бързо.

5.        След изпълнението компетентният съдебен орган предава на анкетната комисия решението, с което се отправя искането, всички документи, съставени в резултат от изпълнението, и подробна декларация за разходите.

Член 19

Експерти

1.        Анкетната комисия има право да реши да бъдат получени доклади от един или повече експерти. Нейното решение в тази връзка определя задачите на експертите и срока, в рамките на който да бъде направен доклада.

2.        Експертите могат да представят становище само във връзка със задачите, които изрично са им били възложени.

3.        По предложение на експерт комисията може да разпореди разпит на свидетели.

4.        След като представи доклад, даден експерт може да бъде изслушан от анкетната комисия.

           Член 18 се прилага mutatis mutandis.

Член 20

Санкции

1.        Всеки отказ или неизпълнение на задълженията, постановени с настоящия регламент, се отбелязва формално.

Председателят на Европейския парламент може да съобщи изцяло или частично въпросите, които са официално отбелязани, и предприема необходимите действия, за да бъдат публикувани съобщенията в Официален вестник на Европейския съюз.

2.        Държавите-членки гарантират, че следните нарушения на настоящия регламент са обект на подобаващи санкции съгласно тяхното национално право:

– неоснователен отказ да бъдат предоставени документи, които са изискани;

– неоснователен отказ за явяване на разпит като свидетел в отговор на призовка;

– лъжесвидетелстване; както и

– подкупване на свидетели.

           Тези санкции са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект и отговарят на санкциите за съответни нарушения във връзка с работата на анкетни комисии в националните парламенти.

3.        Когато за дадено лице съществува основателно подозрение, че е извършило някое от нарушенията, посочени в параграф 2, държавата-членка, в която пребивава лицето, започва подобаващо производство срещу него съгласно своето национално право.

Член 21

Правни средства за защита

1.        Всяко физическо или юридическо лице, различно от институциите или органите на Съюза и държавите-членки, може да внесе обоснована писмена жалба срещу решение на анкетната комисия, взето в изпълнение на раздел 3, което се отнася до въпросното лице или го засяга пряко и лично. В жалбата се посочва предполагаемото нарушение на правото на Съюза или националното право, приложимо за жалбата.

2.        Жалбата се представя на Европейския парламент в рамките на 10 работни дни от нотифицирането на решението на вносителя на жалбата, или при липсата на нотифициране от деня, в който вносителят на жалбата е научил за него, какъвто би могъл да бъде случаят.

           Такава жалба има суспензивно действие.

3.                   Европейският парламент взема обосновано решение относно жалбата по време на първата си месечна сесия след изтичането на срок от 10 работни дни от получаване на жалбата. Решението може да включва условие, че жалбата не спира изпълнението.

Европейският парламент нотифицира вносителя на жалбата за решението в рамките на 10 работни дни и информира вносителя на жалбата относно средствата за защита, които са негово разположение, по-специално образуване на съдебно производство срещу Европейския парламент и/или внасяне на жалба до Европейския омбудсман, съгласно условията, определени съответно в членове 263 и 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.        При условие че Европейският парламент не нотифицира за обосновано решение в предвидения срок, това дава право на вносителя на жалбата да образува съдебно производство срещу Европейския парламент при условията, посочени в член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 22

Разходи

Пътните и дневните разноски на членовете и длъжностните лица на институциите и органите на Съюза се поемат от съответните институции. Пътните и дневните разноски на другите лица, които се явяват пред анкетна комисия, се възстановяват от Европейския парламент в съответствие с максималните суми, определени за изслушването на експерти.

Раздел 4

Заключителни разпоредби

Член 23Отмяна

Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС се отменя.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага ...^[6]*.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в … на

За Европейския парламент

Председател

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

„Truth is an arrow and the gate is narrow...that it passes through.“

Боб Дилън

Въведение

Правото да предприема разследване е важен елемент от надзорните правомощия на Парламента. То наистина предоставя в крайна сметка възможността да се извършва надзор върху миналото: по какъв начин са били приложени съществуващите правни норми? Имало ли е нарушаване на законодателството или елементи на лошо администриране или корупция при прилагането на законодателството? С други думи: правото да се предприема разследване е насочено към установяване на истината за миналото.

Това право се упражнява по много различни начини от страна на демократичните парламенти по целия свят. В по-голямата част от държавите-членки на ЕС създаването на анкетни комисии е предвидено и регламентирано в конституцията, със закон или постановление. Сравнение на различните видове анкетни комисии, съществуващи в различните държави-членки, показва доста значими разлики по отношение на механизмите за тяхното съставяне, тяхното функциониране и техните правомощия[7]. В допълнение към това разлики може да бъдат отчетени също и във връзка с честотата на съставяне на анкетни комисии.

Правото на Европейския парламент да съставя временни анкетни комисии за разследване на „предполагаеми нарушения или лошо администриране при прилагането на правото на Общността“ беше издигнато до ранга на първично законодателство с Договора от Маастрихт. В договора не беше предоставена информация относно конкретните правомощия, предоставени на анкетните комисии на ЕП, като вместо това формулирането на реда и условията беше предоставено на едно бъдещо междуинституционално споразумение.

Парламентът започна незабавно да подготвя такова споразумение и едва след продължителни преговори и изготвянето на два доклада[8] през 1995 г. беше прието междуинституционално решение относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване[9].

Парламентът използва своето право доста внимателно. От 1995 г. досега са били съставени само три анкетни комисии:

- TRANSIT - за разследване на транзитния режим на Общността,

- ESB1 - за разследване във връзка със спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE),

- EQUI - за разследване във връзка с кризата в застрахователното дружество Equitable Life.

По време на своите заседания комисията за разследване във връзка с кризата в застрахователното дружество Equitable Life (комисията EQUI) бързо установи, че на анкетните комисии са предоставени ограничени правомощия, което в крайна сметка не изглеждаше в съответствие с политическото значение, потребностите и правомощията на Европейския парламент. В тази връзка комисията EQUI отбелязва в своя доклад, че:

Освен по отношение на Европейската комисия, анкетната комисия има много малко правомощия: тя не може да призове свидетели, няма последици, разходи или глоба, ако даден свидетел откаже да сътрудничи на разследването, няма също и санкции за даване на неверни показания или за отказ да се присъства или да се свидетелства пред комисията. Комисията няма правомощия за разследване, подобни на тези на съдилищата, по отношение на националните администрации или когато администрацията или частният орган откажат да предоставят документация на комисията. Тя няма и възможност да отправи искане към националните съдилища за помощ по време на разследването[10].

Тези проблеми, подчертани от комисията EQUI, всъщност бяха и спорните въпроси, които възникнаха преди това по време на междуинституционалните преговори през 1995 г. Въз основа на това Европейският парламент прие на 19 юни 2007 г.[11] препоръка, с която Председателския съвет се призовава да приложи препоръките, вече съдържащи се в доклада на комисията EQUI, свързани основно с бъдещото реформиране на анкетните комисии.

Защо да се започва с тази реформа сега?

Договорът от Лисабон промени институционалния баланс в Съюза и засили политическата роля на Парламента. В член 14 от ДЕС изрично се постановява, че Парламентът упражнява политически контрол. Договорът промени и процедурата за определяне на разпоредбите относно упражняването на правото за предприемане на разследване. Член 226 гласи: „Редът и условията...се определят от Европейския парламент, който действа чрез регламенти, по своя собствена инициатива, в съответствие със специална законодателна процедура, след одобрение от Съвета и Комисията.“

Докато в миналото ставаше дума за решение, споделено между трите основни европейски институции, Договорът от Лисабон изрично дава правото на инициатива на Парламента. Въпреки това Парламентът все още не е получил формално одобрение от Съвета и Комисията.

Още една причина за започването на този преглед в настоящия момент е фактът, че последните изменения на статута[12] на омбудсмана предоставят на омбудсмана по-широки правомощия в сравнение с анкетните комисии на Парламента.

Насочена към подобряване на функционирането и ефективността на бъдещите анкетни комисии, препоръката на Европейския парламент от 19 юни 2007 г., основаваща се на доклада на комисията EQUI, вече предвижда реформа на правилата относно този тип комисии. Според проучването, проведено от комисията във връзка с положението в 12 държави-членки и Швейцария, националните парламенти разполагат с далеч по-добри средства за предприемането на разследвания в сравнение с ЕП. Поради това тематичният отдел актуализира проучването и разшири неговия обсег, като обхвана държавите-членки, които не бяха включени в предишното проучване. Резултатите показват, че конституционната система в повечето държави-членки предвижда анкетни комисии. В повечето държави-членки тези комисии разполагат с правомощия да провеждат разследвания, сходни с правомощията на истинските съдилища, макар и в по-малка степен. В по-голямата част от държавите-членки, в които е налице правно основание за анкетни комисии, съществува и възможността те да призовават свидетели за даване на показания. В случай на неизпълнение санкциите варират в различните страни.

В сравнение с тези разпоредби настоящият набор от правила относно анкетните комисии в Европейския парламент е много по-ограничаващ, по-специално относно призоваването на свидетели и санкциите за лицата, отказващи да сътрудничат.

Тъй като Договорът дава на Парламента правото на инициатива се използва процедурата, определена от член 41 от Правилника за дейността („Права на инициатива, предоставени на Парламента от Договорите“).

Тъй като процедурата се промени, Парламентът не само внася изменения в старото решение, но може вместо това да предложи нов регламент, както беше припомнено по-горе[13].

Какви са предлаганите подобрения?

Анкетните комисии трябва да разполагат с необходимите средства, за да изпълняват своите задачи за проучване на предполагаеми нарушения на правото на Съюза или лошо администриране. Това е в съответствие с юриспруденцията на Съда на Европейския съюз: в случай че член от Договора възлага конкретна задача на институция или орган на Съюза, трябва да се приеме, че тя предоставя на този орган „по необходимост и per se правомощията, които са необходими за изпълнението на тази задача“, за да не бъде превърната тази разпоредба в напълно неефективна[14].

За да изготви напълно нов проект на предложение за нов регламент (за първи път в историята на Парламента), докладчикът почерпи вдъхновение от различни източници. Статутът и Процедурният правилник на Съда на ЕС, особено членове 24-30 и членове 47-53, 75 съответно, беше един от най-важните източници на вдъхновение. Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана са ценни примери за това, как да се установят правомощия за предприемане на разследване на наднационално равнище. Документът на тематичния отдел (Парламентарните анкетни комисии: Проучване) представи преглед на правомощията и процедурите на анкетните комисии в различни страни. Естествено, не бяха пренебрегнати и предишни текстове, съставени във връзка с анкетните комисии на ЕП[15]. Отлично подготвени документи, бележки и текстове от парламентарната Правна служба също помогнаха в хода на разсъжденията. И накрая, някои безспорни и полезни разпоредби, съдържащи се в старото решение, несъмнено ще се запазят в новия правен инструмент.

Предложението за регламент предлага по-ясна и по-логична структура в сравнение с тази, която се съдържа в старото решение. Най-важните подобрения може да бъдат открити в раздел 3 (Разследване).

Отправна точка за разсъжденията беше увереността, че всички заключения от дадено разследване следва да се основават единствено на елементи с доказателствена стойност. За целта анкетната комисия следва да бъде в състояние да провежда, в рамките на своя мандат, всяко разследване, считано за необходимо с цел изпълнение на нейната задача, а именно за да установи истината относно определени елементи от миналото с помощта на доказателства.

Поради това, съгласно предложения проект на регламент, комисията би могла да провежда всякакъв вид разследвания, при наличието на ред и условия за най-важните от тях, напр. да провежда разследвания на място, да изисква документи, да изслушва длъжностни лица и други служители на Съюза и държавите-членки, да призовава свидетели и да изисква експертни доклади.

Анкетните комисии следва да имат достъп до всички документи (административни и други) и до всяка информация, която може да улесни тяхната работа. Те следва да могат да получават такава информация както от органи на Съюза и национални органи, така и от физически и юридически лица. Въпреки това тези правомощия следва да бъдат използвани само в случаи, когато съществува връзка между изисканата информация или документ и задачата на въпросната анкетна комисия.

На същата основа анкетните комисии следва да могат да призовават на своите заседания всяко лице (длъжностни лица на Съюза или на национално равнище, технически експерти, представители на юридически лица и др.), чиито сведения или експертни познания се считат за важни за провеждане на по-добро разследване по конкретния случай.

За да се постигнат гореспоменатите цели, проектът на регламент въвежда директно задължение за предоставяне на достъп до изисканите от комисията документи и за явяване и даване на показания като свидетел. Въпреки това може да бъде запазена процедура, която се съдържа в първоначалното решение: длъжностни лица и други служители на Съюза и държавите-членки може да бъдат определени от по-висшестоящите от тях да участват в работата на комисията. В този случай не е нереалистично да си представим, че те всъщност ще действат съгласно инструкции. Въпреки това, ако не бъде удовлетворена от документите или показанията съгласно тази процедура, комисията би могла да използва своите нови, по-силни правомощия, а именно да призове тези лица пряко като свидетели. Така старите правила (които се основават на добрата воля и лоялното сътрудничество на институциите на ЕС и държавите-членки) не се премахват, но заплахата комисията да използва новите си засилени правомощия може да доведе до „проява на здрав разум“ за институциите или държавите-членки на ЕС, които са обект на разследване.

Много важно подобрение, съдържащо се в тези нови правни възможности, би било това, че надлежно призованите свидетели ще бъдат задължени да отговарят доброволно, изчерпателно и вярно на въпросите, поставени им от членовете на комисията. Това би било приложимо и спрямо длъжностни лица и други служители на Съюза. Те са упълномощени по силата на регламента да се явят в отговор на призовката от анкетна комисия и да дават показания.

Тази правна уредба изглежда достатъчно подходяща, за да гарантира, че политическият контрол, упражняван от Европейския парламент (който е единствената пряко избирана институция на Съюза), е наистина сериозен, ефикасен и в съответствие с очакванията на европейските граждани за демократична отчетност и добро управление.

Освен това неспазването на тези задължения следва да води до съответстващи наказания. За да се зачитат принципите nullum crimen sine lege и nulla poena sine lege, определени в член 49 от Хартата на основните права, регламентът следва да задължи държавите-членки да гарантират, че точно определени нарушения (неоснователен отказ за предоставяне на изисканите документи; неоснователен отказ за явяване на разпит като свидетел в отговор на призовка; лъжесвидетелстване; подкупване на свидетели) ще бъдат обект на съответстващи санкции съгласно тяхното национално право.

Европейският парламент не е съдебна институция; на практика сам по себе си той не разполага с правомощията да налага наказания на отделни лица. Въпреки това, след като всички държави-членки са одобрили Договора от Лисабон, те също така са приели да предоставят на Европейския парламент правото да провежда разследвания във връзка с нарушения и лоша администрация при прилагането на правото на Съюза. Това следва да ги обвързва да задължават собствената си административна система да оказва съдействие на всяка бъдеща анкетна комисия на ЕП. От друга страна институциите на Съюза не трябва да позволяват надлежно призовани длъжностни лица, които нарушават регламента, да се крият зад своя имунитет, предоставен с протокол № 7 в интерес на Съюза; поради това се изяснява, че снемането на имунитета в такива случаи не се счита за противоречащо на интересите на Съюза.

И накрая, целта за съставяне на анкетна комисия е да се поправи незаконно или несправедливо положение. Поради това следва да има възможност разследванията да завършват с широк набор от резултати, за да се осигури най-подходящото решение. Тук следва да се припомни, че окончателните правомощия за вземане на решение (независимо от правомощията, предоставени на анкетната комисия за изпълнението на нейните задачи) в крайна сметка са в ръцете на Парламента. Така заключенията на анкетните комисии може да бъдат представени под формата на доклад до Парламента. В такъв случай от Парламента ще зависи да приеме една или повече от препоръките, съдържащи се в доклада, като например решението да публикува доклада, да внесе законодателна инициатива, да отнесе въпроса до компетентните органи на Съюза или на държавите-членки, да отнесе въпроса до омбудсмана или да предприеме всякакви подходящи действия в съответствие с конкретните обстоятелства.

• [1]  ОВ ...
• [2]  ОВ ...
• [3]  OВ L 78, 6.4.1995, стр. 1.
• [4]  Решение от 9 юли 1987 г. по Съединени дела 281, 283 – 285 и 287/85 Германия, Франция, Нидерландия, Дания и Обединеното кралство/Комисия [1987] Recueil 3203, параграф 28.
• [5]  OВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.
• [6] ^*              ОВ: Моля, въведете датата: 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.
• [7]  Вж. анализа на Тематичен отдел „В“: Парламентарни анкетни комисии в националните системи: сравнително проучване на държавите-членки на ЕС.
• [8]  A3-0302/92 и A4-0003/95.
• [9]  Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС.
• [10]  A6-0203/2007.
• [11]  P6_TA(2007)0264.
• [12]  OВ L 189, 17.7.2008 г., стр. 25.
• [13]  Техническа подробност, която обаче си струва да се спомене: член 170б от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия беше отменен с Протокол № 2, приложен към Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност; въпреки това, по силата на член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, член 226 от Договора за функционирането на ЕС е приложим спрямо Европейската общност за атомна енергия.
• [14]  Вж. решението от 9 юли 1987 г. по дело 281/85.
• [15]  Доклад относно краха на застрахователната компания Equitable Life (A6-0203/2007); Доклад от 21 юли 1995 г. относно изменението на член 136 от Правилника за дейността (A4-0187-95); Доклад пот 12 януари 1995 г. относно реда и условията във връзка с правото на ЕП да провежда разследвания (A4-0003/95); работен документ от 3 януари 1995 г. относно правото на ЕП да провежда разследвания (докладчик: Alexander Langer); Доклад от 14 октомври 1992 г. относно парламентарните анкетни комисии (A3-0302/92); работен документ от 2 юни 1992 г. относно парламентарните анкетни комисии (докладчик: François Musso).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Carlo Casini, Andrew Duff, Ashley Fox, Matthias Groote, Roberto Gualtieri, Enrique Guerrero Salom, Zita Gurmai, Gerald Häfner, Constance Le Grip, David Martin, Morten Messerschmidt, Paulo Rangel, Algirdas Saudargas, György Schöpflin, Rafał Trzaskowski, Luis Yáñez-Barnuevo García
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Helmut Scholz, Rainer Wieland