ДОКЛАД относно борбата срещу незаконния риболов на глобално равнище – ролята на ЕС
18.10.2011 - (2010/2210(INI))
Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Isabella Lövin
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно борбата срещу незаконния риболов на глобално равнище – ролята на ЕС
Европейският парламент,
– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,
– като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) и Декларацията от Рио де Жанейро относно околната среда и развитието, приети на Конференцията на Организацията на обединените нации за околната среда и развитието през юни 1992 г.,
– като взе предвид Споразумението на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море, одобрено на 27-та сесия на Конференцията на ФАО през ноември 1993 г. („Споразумение за съответствие“),
– като взе предвид Споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси („Споразумение на ООН относно рибните запаси“ – UNFSA от август 1995 г.),
– като взе предвид Кодекса на ФAO за поведение за отговорно рибарство, приет през октомври 1995 г. от Конференцията на ФАО,
– като взе предвид Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда от юни 1998 г. („Конвенция от Орхус“),
– като взе предвид Международния план за действие на ФАО за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, одобрен от Съвета на ФАО през юни 2001 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно плана за действие на Общността за премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов от май 2002 г. (COM(2002)0180),
– като взе предвид декларацията, направена по време на световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, проведена от 26 август до 4 септември 2002 г. в Йоханесбург,
– като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно прилагането на плана за действие на ЕС за борба с незаконния, недеклариран и нерегламентиран (ННН) риболов[1],
– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов („Регламент относно ННН риболова“)[2], Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността („Регламент относно разрешения за риболовни дейности“)[3] и Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството („Регламент за контрола“)[4],
– като взе предвид Споразумението на ФАО за мерки на държавния пристанищен контрол за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, одобрено на 36-та сесия на Конференцията на ФАО, проведена в Рим през ноември 2009 г.,
– като взе предвид доклада за 2011 г. на Службата на ООН за наркотици и престъпления (UNODC) относно трансграничната организирана престъпност в риболовната индустрия,
– като взе предвид Доклада на Съвместния изследователски център на Комисията (JRC) „Възпиране на незаконните дейности в рибарския сектор – генетика, геномика, химия и криминалистика за борба с ННН риболова и подобряване на проследимостта на рибните продукти“, публикуван през 2011 г.,
– като взе предвид предстоящата конференция на ООН, посветена на устойчивото развитие, която ще се проведе в Бразилия през юни 2012 г.,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0362/2011),
A. като има предвид, че 71% от площта на Земята е покрита с океани, които съхраняват 16 пъти повече въглероден диоксид, отколкото сушата, и играят основна роля в системите, на които се крепят климатът и животът на цялата планета, а също така осигуряват храна, поминък, енергия и транспортни пътища за значителна част от световното население,
Б. като има предвид, че се счита, че незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов представлява между 11 и 26 млн. тона годишно, което се равнява на най-малко 15% от световния улов и прави икономически, социално и екологично устойчивото управление на експлоатацията на световните морски ресурси невъзможно,
В. като има предвид, че споразумението, одобрено на проведената през октомври 2010 г. в Нагоя Десета конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, установи като международно задължение до 2020 г. загубата на биологично разнообразие да бъде намалена поне наполовина,
Г. като има предвид, че световните океани представляват 90% от местообитанията в света,
Д. като има предвид, че две трети от световните океани са извън национална юрисдикция и че липсва цялостна политика за управлението на международните води (открито море), а настоящите разпокъсани закони се основават главно на принципи от 17 век за свобода на морето и не са съобразени с много от екологичните принципи, които отдавна се прилагат за сушата и за атмосферата,
Е. като има предвид, че Споразумението на ФАО за мерки на държавния пристанищен контрол за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов включва сред своите цели премахването на „удобните пристанища“, които служат като сигурни убежища за кораби, занимаващи се с ННН риболов и отварят пътя на тези кораби за търговия с незаконен улов,
Ж. като има предвид, че новият пакет на ЕС за контрола, състоящ се от Регламента относно ННН риболова, Регламента за контрола и Регламента относно разрешения за риболовни дейности, представлява всеобхватен набор от инструменти за борба с този проблем в океаните, тъй като той посочва конкретните отговорности на държавата, под чийто флаг плават съдовете, и на държавата с пристанища, крайбрежие или пазар, които могат да бъдат както държави-членки на ЕС, така и трети държави,
З. като има предвид, че ЕС е най-големият вносител на рибни продукти в света и една от главните световни риболовни сили и следователно е натоварен с важна отговорност да поведе международната общност в борбата срещу ННН риболова,
1. счита, че ННН риболовът е една от най-сериозните заплахи пред биологичното разнообразие на световните океани;
2. изразява убеденост, че в целия свят ННН риболовът представлява основен екологичен и икономически проблем както за морския, така и за сладководния риболов, като подкопава усилията за управление на риболова, застрашава устойчивостта на рибните запаси и продоволствената сигурност и също така изкривява пазара и носи неизчислими социални и икономически последици за обществото като цяло, в това число и в развиващите се страни;
3. подчертава, че ННН риболовът и свързаните търговски дейности създават нелоялна конкуренция за рибарите и другите лица, заети в индустрията, които спазват изискванията на закона, и създава икономически трудности за риболовните общности, потребителите и целия сектор;
4. подчертава водещата роля на световно равнище, поета от ЕС с приемането на новия пакет на ЕС за контрола, състоящ се от Регламента относно ННН риболова, Регламента за контрола и Регламента относно разрешения за риболовни дейности; счита, че пакетът представлява всеобхватен набор от инструменти за борба с този проблем в океаните, тъй като посочва конкретните отговорности на държавата на флага, крайбрежието, пристанището и пазара, която може да бъде както държава-членка на ЕС, така и трета държава, а също така и задълженията по отношение на дейностите на техните граждани; настоятелно призовава за решително прилагане на тези инструменти;
5. подчертава необходимостта от повишаване на координацията между Комисията, Агенцията на Общността за контрол на рибарството и държавите-членки с цел подобряване на събирането и обмена на информация и оказване на съдействие в безкомпромисното и прозрачно прилагане на законодателството на Съюза в областта на риболова;
6. счита, че отговорността за гарантиране на съответствието на плавателните съдове със съответните правила за управление и с други правила, за събиране и отчитане на данните за улова и риболовното усилие, както и за осигуряване на проследимост, включително чрез заверяване на сертификатите за улов, следва да остане на държавата, под чийто флаг плават съдовете, защото делегирането на тази отговорност на друга държава би попречило на борбата срещу ННН риболова;
7. настоява на Комисията и на контролните органи в държавите-членки да се предоставят достатъчно ресурси (човешки, финансови, технологически), за да могат да приложат изцяло тези регламенти;
8. в интерес на запазването на доверието в ЕС подчертава необходимостта Комисията и държавите-членки да идентифицират и санкционират тези оператори от ЕС, които нарушават законодателството на Съюза, и в този контекст счита, че предстои да се извърви още път, преди ЕС да постигне задоволителни резултати в борбата с ННН риболова на своя собствена територия и с оператори от ЕС извън нея;
9. призовава държавите-членки и Комисията да гарантират, че се води борба с незаконния риболов в морски и сладководни води, и подчертава, че е необходимо да се разгледа въпросът дали механизмите за контрол са достатъчни и въпросът за тяхното прилагане;
10. призовава прегледът на общата политика в областта на рибарството да се използва за създаване на стимули за законния риболов в интерес на рибата, околната среда, потребителите и производителите в ЕС;
11. призовава Комисията, преди края на 2012 г., да разследва дали любителският риболов в ЕС се практикува в такива мащаби, че да може да се определи като ННН риболов;
12. призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с оглед създаване на европейска брегова охрана, с цел да бъде даден силен тласък на общите възможности за мониторинг и инспекции и за ефективна борба с настоящите и бъдещите опасности в морето като тероризъм, пиратство, ННН риболов, трафик и дори замърсяване на морската среда;
13. призовава настоятелно Комисията да продължи усилията си за насърчаване на обмена на информация, за да интегрира морското наблюдение, по-специално информацията, насочена към хармонизиране на дейностите на бреговата охрана на европейско равнище;
14. изразява убеждението, че е необходимо целите на ЕС в борбата с ННН риболова да бъдат подкрепени със съответните ресурси, най-вече финансови, за да се гарантира подпомагане на изпълнението им, като на държавите-членки се предоставят достатъчно ресурси, за да могат да прилагат действащите регламенти; също така подчертава, че при приемането в бъдеще на нови методи (напр. електронни проследяващи системи и т.н.) в бюджета на ЕС трябва да се гарантира наличието на необходимите за въвеждането им финансови ресурси;
15. призовава Комисията да публикува годишни оценки за постиженията на всяка държава-членка при прилагането на правилата на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР), които да идентифицират възможните слабости, нуждаещи се от подобряване, и да използва всички възможни средства, в това число идентифициране на държави-членки, когато те не успяват да изпълнят своите отговорности, за да гарантира пълно спазване на правилата с цел създаване на надежден и прозрачен режим на контрол;
16. приветства решението на Комисията да въведе основана на точкова система лицензия за риболов, допълнителен инструмент, който държавите-членки ще могат да използват, за да установяват нередности на всеки етап от пазарната верига и за да налагат строги наказания в случай на нарушение;
17. счита, че предвид голямата мобилност на рибните запаси, риболовните флоти и капитала, който стои зад флотите, както и предвид глобалния характер на пазарите за риба, с ННН риболова може да се води ефективна борба единствено чрез международно сътрудничество както на двустранно, така и на многостранно равнище, чрез обширен, точен и навременен обмен на информация по отношение на риболовните плавателни съдове, техните дейности и улов, както и по други свързани с това въпроси;
18. призовава ЕС да настоява твърдо третите държави да водят ефективна борба срещу ННН риболова, включително чрез насърчаване на подписването, ратифицирането и прилагането на Споразумението на ФАО за мерките на държавния пристанищен контрол, Споразумението на ООН относно рибните запаси, Споразумението за съответствие на ФАО и Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, както и различните схеми за документиране на улова, вече приети от Регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) в контекста на търговските споразумения, споразуменията за партньорство в областта на рибарството и политиката за развитие на ЕС;
19. подчертава необходимостта да се гарантира, че всички трети държави, с които ЕС е подписал споразумение за партньорство в областта на рибарството, прилагат правилата за основните трудови стандарти на Международната организация на труда (МОТ), по-специално онези, които са свързани със социалния дъмпинг, създаван от ННН риболова;
20. подчертава, че предишните ограничения в мониторинга, контрола и наблюдението на риболовните дейности в голяма степен са преодолени от техническия напредък, в това число развитието на космическите и сателитните технологии, и че ключът за справянето с ННН риболова се крие главно в способността на правителствата да намерят политическа воля да действат ефективно и отговорно;
21. призовава държавите-членки да преследват и наказват плавателни съдове, собственици, предприятия, компании или лица, замесени в дейности, свързани с ННН риболов, в това число смесване на ННН улов със законен улов, наравно с останалите извършители на екологични или икономически престъпления, като при произнасяне на присъда налагат строги санкции, включително, по целесъобразност за тежки или повторни нарушения, постоянно отнемане на лицензии и отказ на достъп до пристанищни инсталации;
22. изразява неодобрение във връзка с факта, че субсидии на ЕС са разпределяни за плавателни съдове, които в миналото са заловени да извършват незаконен риболов;
23. призовава Комисията да промени изискванията за всички видове финансова помощ, за да налага финансови санкции и да отказва достъп до финансиране на собственици на плавателни съдове, за които е доказано, че са извършвали незаконен риболов;
24. настоятелно призовава Комисията да отказва помощ от Европейския фонд за рибарство за всички съдове, участващи в ННН дейности;
25. подчертава необходимостта да се гарантира по-голяма отговорност и отчетност от страна на риболовната индустрия, за да се постигне устойчиво използване на морските ресурси; счита, че подобряването на прозрачността във всички аспекти на риболовната индустрия и нейните дейности, включително постигане на споразумение по международни критерии за установяване на действителната самоличност на собствениците на плавателни съдове и на правата, с които разполагат за извършване на риболовна дейност, условията за тяхното публикуване, както и наблюдението над плавателните съдове в международни води, имат решаващо значение;
26. счита, че Европейският съюз следва да даде пример, като приеме и насърчи политика на прозрачност в процеса на вземане на решения за управлението на рибарството в международни органи и в трети държави, с които ЕС има отношения в областта на рибарството;
27. счита, че риболов, който зачита приетите на международно, регионално и национално равнище мерки и се основава на отговорно и устойчиво използване на ресурсите, е в полза на икономическия растеж и създаването на работни места – както в рамките на ЕС, така и в развиващите се страни, а незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов има драматично въздействие на икономическо, социално и екологично равнище, и че последствията от него са още по-вредни за развиващите се страни, тъй като пречат на осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и по-специално цели 1, 7 и 8;
28. подчертава трансграничния характер на риболовната дейност и необходимостта, с цел борба срещу ННН риболова, от сътрудничество както на двустранно, така и на многостранно равнище, за да се прилагат от всички по прозрачен, недискриминационен и справедлив начин мерките за борба с ННН риболова, като същевременно се отчитат финансовият, техническият и човешкият капацитет на развиващите се страни, и по-специално капацитетът на малките островни държави;
29. призовава Комисията да осигури съгласуване на политиките си, така че политиката за развитие, която се бори срещу бедността, да е неразделна част от политиката на ЕС за борба с ННН риболова, наред с екологичните и търговските аспекти;
30. подчертава пряката връзка между ННН риболова и равнището на управление на дадена държава и призовава всяка мярка за външна помощ да се придружава от твърда политическа воля на държавата-бенефициент да забрани ННН риболова в своите води и в по-общ план да подобри управлението в сектора на рибарството;
31. насърчава Комисията и държавите-членки да разширят своите програми за финансова, технологична и техническа подкрепа, включително официална помощ за развитие и споразумения за партньорство в областта на рибарството, за програмите за мониторинг, контрол и наблюдение във водите на развиващите се страни, като дават приоритет по-скоро на регионални, отколкото на двустранни програми; освен това насърчава по-добра координация между всички донори, европейски или други, във финансирането на такива програми;
32. също така счита, че ЕС следва да използва активно сътрудничеството, залегнало в споразуменията за партньорство в областта на рибарството, за да се бори по-ефективно с ННН риболова;
33. призовава Комисията да увеличи в необходимата степен финансовия пакет за сектора на рибарството в споразуменията, които сключва с развиващите се страни, за да могат тези страни да укрепят своя институционален, човешки и технически капацитет за борба с ННН риболова и по този начин да спазват по-добре мерките на световните и регионалните организации за управление на рибарството и европейското законодателство;
34. подчертава необходимостта от участие на гражданското общество и от увеличаване на отговорността на предприятията в сектора на рибарството, за да се следи за спазването на законните начини на риболов и за сътрудничество с органите в борбата срещу ННН риболова, в рамките на социалната и екологичната отговорност на предприятията;
35. отправя искане към Комисията да добави Споразумението на ФАО относно мерките на държавния пристанищен контрол, Споразумението на ООН относно рибните запаси и Споразумението на ФАО за съответствие към списъка на инструментите, които държавите трябва да изпълнят, за да отговарят на условията на ревизираната понастоящем Обща система за преференции „плюс“; призовава за отнемане на разрешителните за износ на всички държави, които пускат на пазара продукти, придобити чрез ННН риболов; счита, че ЕС следва да работи с тези държави, за да се забрани търговията с такива продукти;
36. припомня, че проблемът с ННН риболова е неразделна част от споразуменията за икономическо партньорство в контекста на търговията, предмет на правилата на СТО; подчертава проблема с дерогацията от правилата за произхода на някои преработени рибни продукти, по-специално случая с Папуа-Нова Гвинея, която възпрепятства проследимостта на такива продукти и създава възможности за ННН риболов;
37. счита, че ЕС следва да се стреми към следните цели в регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), в които участва:
• създаване, за всички риболовни райони в рамките на компетентността на РОУР, на регистри на риболовни кораби, включително помощни кораби, които имат разрешение за риболов, както и списъци на плавателни съдове, които са идентифицирани като извършващи ННН риболов (черни списъци), които да бъдат често актуализирани, публикувани и координирани сред РОУР;
• укрепване на комитетите на РОУР за съответствие за разглеждане на постиженията на договарящите се страни и при необходимост, налагане на ефективни санкции;
• разширяване на списъка от конкретни мерки, които договарящите се страни да предприемат като държави на флага, на пристанището, на крайбрежието и на пазара, и държави на действителния собственик, в рамките на отделните РОУР;
• разработване на подходящи програми за проверки в морето и наблюдение;
• забрана за трансбордиране в морето;
• разработване на схеми за документиране на улова, като се започне с основните видове риба във всяка РОУР;
• задължително използване на електронни устройства, включително система за наблюдение на корабите (VMS), електронни бордови дневници и други проследяващи устройства, където е необходимо;
• задължителни и редовни оценки на постиженията на отделните РОУР, с изискването препоръките да се изпълняват;
• декларация за финансови интереси по отношение на рибарството за ръководители на делегации на РОУР, в случай че би могъл да възникне конфликт на интереси;
38. призовава за спешно разширяване на мрежата от РОУР, така че да покрие всички риболовни райони и зони в открито море, чрез създаване на нови РОУР или чрез разширяване мандата на вече съществуващите; убеден е, че предвид глобалния характер на ННН риболова е необходимо много по-засилено сътрудничество между РОУР по отношение на обмена на информация, санкциите срещу риболовните кораби и договарящите се страни;
39. счита, че правото на риболов в открито море следва, доколкото е възможно съгласно международното право, да зависи от принадлежността на дадена държава към съответните международни органи и пълното прилагане на всички приети от тези органи мерки за управление;
40. отбелязва, че ФАО е основният източник на научен опит и препоръки в разглеждането на световните проблеми, свързани с рибарството и аквакултурите, тъй като развитието и управлението на рибарството се съчетават по-добре с опазването на биологичното разнообразие и защитата на околната среда;
41. подкрепя напълно настоящата инициатива на ФАО за създаване на глобален списък на риболовните кораби, който следва да бъде задължителен и да включва плавателни съдове над 10 бруто тона (GT) възможно най-скоро;
42. насърчава бързо разработване на система за оценяване на постиженията на държавата, под чийто флаг плава съдът, което понастоящем се извършва във ФАО, като начин за оказване на натиск върху държавите, които не изпълняват международните си правни задължения; настоятелно призовава да бъде намерен ефективен механизъм за санкциониране на държавите, които не гарантират, че корабите, плаващи под техен флаг, не подпомагат и не участват в ННН риболов и спазват всички съответни закони; призовава държавите-членки да прилагат пазарните инструменти справедливо и прозрачно, за да спрат незаконния риболов, без да упражняват дискриминация спрямо други държави; подкрепя решението на ФАО да организира международни консултации относно постиженията на държавите, под чийто флаг плават съдовете, по отношение на спазването на техните задължения съгласно международното право;
43. призовава за спешно приемане на мерки, с които да се сложи край на използването на „удобен флаг“, практика, която дава възможност на риболовните кораби да действат незаконно и безнаказано, причинявайки огромни щети на морската екосистема, рибните запаси, крайбрежните общности, продоволствената сигурност, по-специално в развиващите се държави, и на легитимната, спазваща закона част от риболовната индустрия;
44. подчертава необходимостта да се гарантира, че интересите на ЕС не са свързани с такива форми на риболовно пиратство, и поради това призовава държавите-членки да гарантират, че гражданите им не подкрепят и не участват в ННН риболов;
45. подкрепя усилията на Комисията да създаде публичен регистър на собствениците на кораби, за които е доказано, че са участвали в ННН риболов; счита, че регистърът следва да бъде в съответствие с водения от Агенцията на Общността за контрол на рибарството във Виго регистър;
46. счита, че следва да се извършат незабавно независими оценки на постиженията на държавите на флага и на РОУР от организация, участваща в системата на Обединените нации;
47. признава липсата на международно сътрудничество в управлението на отрицателните последици от човешките дейности, различни от риболова, които засягат морската среда, и призовава Комисията да работи за създаването на орган на глобално равнище, по възможност под егидата на ООН, който да запълни тази празнина;
48. подчертава, че трябва да се развие по-пълно концепцията за отговорностите на държавата на пазара, като начин за закриване на пазарите за продуктите на ННН риболова; счита, че ЕС трябва спешно да обсъди с други важни държави на пазара, включително, но не единствено САЩ, Япония и Китай, как да се осъществява сътрудничество и възможно най-бързо да се разработят международни правни инструменти, които да могат да спрат, да преследват и да наказват търговията с ННН риба, в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО) и в рамките на системата на ООН;
49. подчертава, че поддържането и развиването на европейския сектор на рибарството отчасти зависи от строгия контрол на рибните продукти от ННН риболов, пуснати на европейския пазар и на световните пазари; подчертава значението на този сектор за регионалното планиране, безопасността на храните и гарантирането на работни места и ресурси във водите на Общността;
50. счита, че Европейският съюз вече разчита на инструменти за спиране на незаконния риболов, и изразява убеждението, че тъй като той е един от най-големите пазари за риба в света, ако използва тези инструменти по подходящ начин, те ще постигнат сигурни резултати на практика; следователно призовава да не се дават удостоверения за износ на Европейския съюз или те да се отнемат от онези държави или страни по споразумения, които не сътрудничат с РОУР за установяването на инструменти като документирането на улова или мерките на държавния пристанищен контрол;
51. подчертава, че едно от най-силните оръжия в борбата срещу ННН риболова е търговията; поради това още веднъж изразява неодобрението си от липсата на координация между Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ и Генерална дирекция „Търговия“: докато първата си поставя все повече цели за борба с ННН риболова, основната цел на втората изглежда е да отвори в по-голяма степен пазарите на Общността за внос на стоки, независимо от произхода и гаранциите за контрол, като предоставя преференциални тарифи и дерогации от правилата за произход, които постигат единствено това, че отварят европейските пазари за риболовни флоти и държави, за които е установено, че най-малкото толерират ННН риболова;
52. в този контекст счита, че пазарът, и по-специално вносителите, следва във все по-голяма степен да се държат отговорни за действията си, тъй като пазарът е може би най-съществената причина за ННН риболова;
53. подчертава значението на правото на потребителите винаги да са сигурни, че закупеният продукт произхожда от законен риболов;
54. призовава Комисията и държавите-членки да подобрят информираността на потребителите относно различните схеми за етикетиране, например схемата на Съвета за стопанисване на морето, които създават прозрачност и гарантират на потребителите, че купуват устойчива, законно разтоварена риба;
55. изразява пълната си подкрепа за новите насоки, приети на заседание на Комитета на ФАО за риболов през февруари 2011 г. за хармонизиране на системата на етикетиране на рибните продукти с цел борба с незаконния риболов; счита, че характеристиките на етикетирането следва да включват ясни търговски и научни обозначения на съответната риба, вида риболов и най-вече района на произход;
56. насърчава Комисията да продължи разработването на глобална схема за документиране на улова;
57. призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят разработването и използването на техники за гарантиране на пълна и ефективна проследимост на рибните продукти посредством веригата на доставките, включително сателитно проследяване на риболовните и помощните плавателни съдове и електронна маркировка за проследяване на рибата, както и създаване на глобална база данни за ДНК и други генетични бази данни за идентифициране на рибните продукти и техния географски произход, както е описано в доклада на Съвместния изследователски център на Комисията (JRC) „Възпиране на незаконните дейности в рибарския сектор – генетика, геномика, химия и криминалистика за борба с ННН риболова и подобряване на проследимостта на рибните продукти“;
58. призовава Комисията и Съвета да увеличат ресурсите, предназначени за борба срещу корупцията и организираната престъпност на всички равнища;
59. приветства неотдавнашния доклад на Службата на ООН за наркотици и престъпления (UNODC) относно ролята на трансграничната организирана престъпност в риболовната индустрия и обяснението за това как организираните престъпни групи разширяват влиянието си в риболовната индустрия, в т.ч. както в дейности нагоре по веригата (осигуряване на плавателни съдове и екипаж, презареждане и др.), така и надолу по веригата (пласиране, превозване);
60. разтревожен е от такива престъпни дейности като експлоатацията и трафика на хора, прането на пари, корупцията, пласирането на крадени стоки, укриването на данъци и митническите измами, извършвани от тези, които се занимават с ННН риболов, който следва да се разглежда като форма на трансгранична организирана престъпност; подчертава необходимостта от по-всеобхватен и интегриран подход към борбата срещу ННН риболова, включващ контрол върху търговията и вноса;
61. подкрепя изцяло препоръките в доклада на UNODC, включително за разширяване на международното сътрудничество за разследване на престъпни дейности по море, подобряване прозрачността на собствеността върху риболовните кораби и техните дейности и възпрепятстване както на продажбите, така и на използването на риболовни кораби от дружества с неясни собственици;
62. отбелязва, че Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност е един от най-широко ратифицирани договори, който задължава договарящите се страни да си сътрудничат за разследвания, възбуждане на наказателно преследване и съдебни производства по дела, свързани с трансграничната организирана престъпност, като по този начин осъществяват важни взаимодействия за борба с ННН риболова;
63. счита, че Интерпол следва да направи ННН риболова една от своите приоритетни области и че на организацията следва да се предоставят ресурси и правомощия за разследване, за да наблюдава и води борба с трансграничните престъпни аспекти на ННН риболова;
64. призовава Комисията да разгледа Закона Lacey в САЩ и да прецени дали някои от елементите му биха могли да бъдат полезни в европейски контекст, по-специално по отношение на отговорността, която той налага на продавачите на дребно за законността на рибата;
65. призовава Комисията, където е приложимо, да включи горепосочените принципи в клаузите на своите двустранни споразумения в областта на рибарството;
66. настоява ЕС да предложи въпросът за международното управление на океаните да стане приоритет на следващата световна среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, която ще се проведе в Бразилия през 2012 г., на 30-та годишнина от Конвенцията на ООН по морско право;
67. посочва, че борбата с незаконния риболов на световно равнище е изключително важна за глобалното устойчиво развитие и поради това трябва да стане съществена и изрична част от споразуменията за партньорство в областта на рибарството, от ангажиментите на търговската политика, от целите на политиката за сътрудничество за развитие и от приоритетите на външната политика на Европейския съюз;
68. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти на държавите-членки, на секретариатите на РОУР, в които ЕС е договаряща се страна, и на Комитета по рибарство на ФАО.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
През 2001 г. ФАО прие план за действие за предотвратяване на незаконния, недеклариран и нерегламентиран (ННН) риболов, който оттогава е обявен за приоритет на международната общност.
ННН риболовът пречи на усилията за съхраняване и управление на рибните ресурси във всички видове риболов. Когато са изправени пред ННН риболов, националните и регионалните организации за управление на рибарството могат да не успеят да постигнат управленските си цели. Това положение води за загуба както на краткосрочни, така и на средносрочни социални и икономически възможности и до отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и опазването на околната среда. ННН риболовът може да доведе до западане на даден риболовен район или сериозно да попречи на усилията за възстановяване на рибните запаси, които вече са изчерпани. Съществуващите международни инструменти за справяне с ННН риболова не бяха ефективни поради липса на политическа воля, приоритет, капацитет и ресурси за ратифицирането им или за присъединяването към тях и прилагането им. (План за действие на ФАО, 2001 г., първи параграф)
В някои риболовни райони или от страна на някои държави е постигнат известен напредък . Въпреки това на много места по света гореизложеното е толкова вярно сега, колкото и когато е било написано, което показва, че остава да се направи още много.
Поради неговото естество е невъзможно да бъде определен точно мащабът на ННН риболова , но е известно, че той е значителен. Едно неотдавнашно проучване[1] изказва предположението, че на този вид риболов се падат между 11 и 26 милиона тона годишно. Дори само долният праг на този диапазон е равностоен на 15% от морския улов.
Европейският съюз (ЕС) носи особена отговорност, когато става въпрос за борба с ННН риболова, тъй като е най-големият световен пазар за риба и една от основните сили в областта на рибарството.
Неотдавнашните регламенти относно ННН риболова и контрола (Регламенти на Съвета съответно 1005/2008 и 1224/2009) предоставят на ЕС силни и новаторски инструменти за борба с ННН риболова, като определят задълженията и възможностите както за държавите-членки, така и за трети държави като държави, под чийто флаг плават съдове, или държави с пристанища, крайбрежие или пазар. Ясно е обаче, че те сами не могат да премахнат ННН риболова. Тъй като най-голямата част от световния океан - близо две трети - е извън зоните на национална юрисдикция, ясно е, че националните усилия и регионалното сътрудничество не са достатъчни. Тази битка може да бъде спечелена единствено от световната общност, действайки в сътрудничество.
Двата работни документа предоставиха обща информация относно някои инициативи, предприети от международната общност в Организацията на обединените нации (ООН) и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР). Докладът дава конкретни предложения относно това, което ЕС следва да насърчава и предлага в подходящите форуми.
Широкообхватната тема за прозрачността
ННН риболовът се улеснява от липсата на достъп до информация и от криенето зад паравана на „поверителния характер“ и „строго пазената тайна“. Повтаряща се тема в много анализи на ННН риболова е липсата на прозрачност по отношение на имената на плавателните съдове и самоличността на собствениците. Това очевидно обслужва интересите на безскрупулни оператори в стремежите им да не бъдат открити. Тази прикритост се проявява по много начини, в малка и голяма степен, от членове на екипажи, криещи името на плавателния съд, за да се избегне идентифицирането му в морето, през мрежата от фиктивни дружества в някои държави, които крият името на собственика на плавателното средство, до държави на флага, които отказват да изпълнят задълженията си. Необходими са множество мерки за подобряване на прозрачността.
ЕС като лидер с примера си
С новото си законодателство ЕС на теория се е въоръжил със силни инструменти за борба с ННН риболова. Ако ЕС трябва да убеди другите държави също да действат, самият той трябва да бъде безукорен. Той трябва не само да включи в списъка на ННН риболова плавателни съдове от държави извън ЕС или пък трети държави, които отказват сътрудничество, той не трябва да се колебае да включи в списъка плавателни съдове от ЕС или да наложи санкции на държави-членки, които не прилагат правилата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), дори и да е политически трудно да назове и засрами държава-членка като неспазваща отговорностите си. Комисията и държавите-членки трябва също така да получат достатъчни средства за пълно прилагане на тези правила.
От 2003 до 2006 г. Комисията публикува карта на резултатите от постиженията на държавите-членки при прилагането на правилата на ОПОР. Инициативата следва да бъде възобновена в интерес на прозрачността и равнопоставеността.
ЕС финансира чрез различни бюджетни редове редица програми за контрол в развиващи се страни. Това следва да бъде разширено и координирано със сходни проекти от страна на държавите-членки. Повечето международни инструменти, като например Споразумението относно мерките на държавния пристанищен контрол, Споразумението на ООН относно рибните запаси и Споразумението за съответствие на ФАО, съдържат разпоредби за финансиране на развиващи се страни и ЕС може да работи чрез тях.
Проста, но важна стъпка, която ЕС може да направи едностранно за подобряване на прозрачността, е да направи публично достояние имената на собствениците на риболовни плавателни съдове на ЕС и разрешенията, които те имат.
Инициативи в международни организации
Съществуващите РОУР се различават значително в подхода си към ННН риболова и правните мерки, включително санкциите, които те използват за борба с него. Съществуват много неща, които ЕС може да насърчи и които биха намалили ННН риболова както пряко, така и косвено:
· допълнителни РОУР или удължаване на мандатите на съществуващите, с цел обхващане на райони и видове, които понастоящем не са регулирани;
· регистри на риболовни кораби, включително помощни кораби, които имат разрешение за риболов, и списъци на плавателни съдове, идентифицирани като извършващи ННН риболов (черни списъци), за всички риболовни райони в рамките на компетентността на РОУР, които да бъдат актуализирани често, публикувани и координирани от РОУР;
· засилени комитети по съответствието, които да разглеждат резултатите на договарящите се страни и при необходимост да налагат ефективни санкции;
· засилени мерки за държавите на флага, пристанищните държави, крайбрежните държави и държавите на пазара в рамките на отделните РОУР;
· програми за проверки и наблюдение в морето;
· забрана за трансбордиране в морето;
· схеми за документиране на улова, като се започне с основните видове във всяка РОУР;
· извършване на задължителни и редовни оценки на резултатите в отделните РОУР, провеждани от независим орган като например ООН, с изискването препоръките да се изпълняват.
На последно място, необходимо е повечето от тези идеи да се прилагат (или поне да се координират) сред всичките РОУР, като се има предвид глобалния характер на рибарството. Работейки в рамките на РОУР, ЕС би могъл същевременно да подкрепя сегашните световни инициативи (например на ФАО), както и да предлага нови:
· подпомагане - както финансово, така и политическо - на глобалния списък на риболовните кораби, който възможно най-скоро следва да стане задължителен и да включва всички плавателни съдове (включително помощни кораби) над 10 бруто тона (GT) или 12 метра;
· насърчаване на бързо разработване на система за оценяване на резултатите на държавата на флага;
· насърчаване на ратифицирането или присъединяването на държави към международните правни инструменти в областта на рибарството (Споразумението за съответствие, Споразумението относно мерките на държавния пристанищен контрол, Споразумението на ООН относно рибните запаси), като например те се прибавят към списъка от инструменти, които държавите трябва да приложат, за да отговарят на условията на Общата система за преференции плюс[2] (която понастоящем се преразглежда);
· световна база данни на генетичен материал от рибни запаси, за да може да се идентифицират видовете и запасите, от които са получени рибните продукти;
Сътрудничество между държавите на пазара
Регламентът на ЕС относно ННН риболова е изключително добра инициатива, но за да бъде ефективен възможно най-скоро, той трябва да бъде подкрепен от други важни рибни пазари и в крайна сметка, от международната общност като цяло. Ако единствено ЕС отказва ННН риболова, неминуемо ще бъдат намерени други пазари. От първостепенно значение е САЩ, Япония и Китай, наред с други, също да действат за премахване на вноса на ННН риба. Комисията следва да започне сериозна дипломатическа инициатива с основните държави на пазара, за да обсъди мерките, които те могат да предприемат за собствените си пазари, както и какви възможни действия могат да бъдат взети на многостранно и световно равнище.
Друга свързана с това възможност за подобряване на проследимостта би било значително да се разшири използването на сертификати на улова за риба, която е предназначена за международна търговия. Две РОУР вече приеха подобни схеми и ЕС следва да насърчава сертификатите като основен инструмент за борба с търговията с ННН риба. Крайната цел следва да бъде разработване на глобална схема за сертифициране на улова, като същевременно се избягва създаването на нетарифна бариера пред търговията. Трудно е да се повярва, че някои държави биха могли да се застъпват за търговията с ННН риба, но когато Регламентът относно ННН риболова беше предложен първоначално, в ЕС се надигнаха силни гласове срещу него.
Аспекти на ННН риболова, свързани с организираната престъпност
Повечето от гореизложените предложения са стандартни аспекти на доброто управление на рибарството, които се обсъждат от много години и се прилагат под една или друга форма поне в някои места. Относително нов елемент е осъзнаването на участието на престъпни групи в ННН риболова. Това участие може да включва участието на класически престъпни групи в риболовните операции, но по-често някои от техните техники се приемат в рибарството, като например трафикът на хора, робският труд, укриването на данъци, прането на пари, митническите измами, корупцията, пласирането с откраднати стоки и т.н.
Нов доклад на Службата на ООН за наркотици и престъпления[3] разглежда до каква степен световната рибарска индустрия е уязвима от такива дейности и чертае много мрачна картина на навлизането на организирани престъпни елементи в риболовните дейности в ЕС и по света.
Тези престъпни елементи могат да бъдат силно организирани, да използват усъвършенствани техники като финансови и данъчни убежища за укриване на самоличността на собствениците, както и да използват регистратори на флага, които не могат или не искат да упражняват отговорностите си по прилагането на закона. В някои случаи тези престъпни елементи са многобройни и комплексни, използват флоти от риболовни кораби, които имат едни и същи мрежи за доставка и пътища за дистрибуция и пускане на пазара, като често „изпират“ незаконния улов чрез законно уловена риба. Понякога риболовните кораби се използват за контрабанда на наркотици, оръжие и дори терористи. Връзките между риболова и престъпните групи се разширяват и задълбочават.
Докладът прави редица препоръки, които заслужават подкрепа от страна на ЕС, като някои от тях съвпадат с предишни идеи:
· подобряване на капацитета за разследване на организираната престъпна дейност по море, включително и чрез разширяване на координацията между различните участващи правоприлагащи органи (митници, отдели за финансови престъпления, за трафик на наркотици и т.н.);
· подобряване на прозрачността и проследимостта на рибата с цел разобличаване на престъпните дейности и намаляване на печалбите от тях;
· контролиране или за предпочитане забрана на продажбите на риболовни кораби на дружества с неясни собственици, регистрирани под флаг, който не отговаря на условията;
· подобряване на контрола над риболовните кораби и взаимодействието им с търговските кораби;
Накратко, разглеждането на ННН риболова като изолирани случаи на неизпълнение в областта на рибарството понастоящем е твърде опростена гледна точка. Държавите трябва да адаптират правните и управленските си ресурси към тази нова действителност и пълноценно да се възползват от вече наличните инструменти за други видове престъпни дейности в борбата с ННН риболова, когато участват престъпни групи, включително по цялата верига от дейности, свързани с риболова.
Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност има 159 участващи страни, което означава, че те са задължени да действат и да си сътрудничат за борба с ННН риболова, когато в него участват организирани престъпни елементи.
Заключения
Риболовът е световна индустрия, както неизбежно е и нейната съставна част, ННН риболовът. Както става ясно от гореизложеното, за борба с ННН риболова е необходимо сътрудничество на световно равнище.
Световните океани са общо наследство на човечеството и съхранението им е негова обща отговорност.
Логичният извод е, че наличието на система за управление на световния океан е от съществено значение за управлението на рибарството, особено в открито море. Сегашният подход е явен неуспех.
Необходимо е да бъдат договорени международни споразумения, за да се гарантира, че правото на риболов зависи от минимални критерии за прозрачност на собствеността, дейностите и улова, за проследимост на продукта и т.н, и че държавите, които не изпълняват отговорностите си, губят правата си за риболов.
Накрая, за да бъдат изпълнени много от гореспоменатите препоръки, ще са необходими значителни средства. Много от развиващите се страни ще бъдат затруднени да намерят тези средства, затова трябва да се открие начин за предоставяне на помощ. Тази ситуация е често срещана в наши дни. При все това тази помощ не следва да бъде безусловна - неуспехът на държавите, получаващи помощ, следва да поражда същите последици, както и за другите държави, например забрана за износ.
- [1] Agnew DJ, Pearce J, Pramod G, Peatman T, Watson R, et al. (2009 г.) "Estimating the Worldwide Extent of Illegal Fishing"(Приблизителна оценка на мащаба на световния незаконен риболов). PLoS ONE 4(2): e4570. doi:10.1371/journal.pone.0004570.
- [2] http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/july/tradoc_139963.pdf
- [3] UNDOC. 2011. Transnational Organized Crime in the Fishing Industry (Трансгранична организирана престъпност в рибарската индустрия). Може да се намери на адрес: http://www.unodc.org/documents/human-trafficking/Issue_Paper_-_TOC_in_the_Fishing_Industry.pdf
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (15.6.2011)
на вниманието на комисията по рибно стопанство
относно борбата срещу незаконния риболов на световно равнище - ролята на ЕС
(2010/2210(INI))
Докладчик по становище: Maurice Ponga
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата комисия по рибно стопанство да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. счита, че риболов, който зачита приетите на международно, регионално и национално равнище мерки и се основава на отговорно и устойчиво използване на ресурсите, е в полза на икономическия растеж и създаването на работни места – както в рамките на ЕС, така и в развиващите се страни, а незаконният, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов има драматично въздействие на икономическо, социално и екологично равнище, и че последствията от него са още по-вредни за развиващите се страни, тъй като пречат на осъществяването на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и по специално цели 1, 7 и 8.
2. подчертава трансграничния характер на риболовната дейност и необходимостта, с цел борба срещу ННН риболова, от сътрудничество както на двустранно, така и на многостранно равнище, за да се прилагат от всички по прозрачен, недискриминационен и справедлив начин мерките за борба с ННН риболова, като същевременно се отчитат финансовият, техническият и човешкият капацитет на развиващите се страни, и по-специално капацитетът на малките островни държави;
3. приветства, във връзка с това, приемането от ФАО през ноември 2009 г. на Споразумението за мерки на държавния пристанищен контрол за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и приканва съответно международната общност да ратифицира това споразумение в най-кратки срокове;
4. призовава Комисията да осигури съгласуването на политиките си, така че политиката за развитие, която се бори срещу бедността, да е неразделна част от политиката на ЕС за борба с ННН риболова, наред с екологичните и търговските аспекти;
5. подчертава пряката връзка между ННН риболова и равнището на управление на дадена държава и призовава за това, всяка мярка за външна помощ да се придружава от твърдата политическа воля на държавата бенефициент да забрани ННН риболова в своите води и в по-общ план да подобри управлението в сектора на рибарството;
6. призовава Комисията да увеличи в необходимата степен финансовия пакет за сектора на рибарството в споразуменията, които сключва с развиващите се страни, за да могат тези страни да укрепят своя институционален, човешки и технически капацитет за борба с ННН риболова и по този начин да спазват по-добре мерките на световните и регионалните организации за управление на рибарството и европейското законодателство;
7. подчертава необходимостта от участието на гражданското общество и от увеличаване на отговорността на предприятията в сектора на рибарството, за да следят за спазването на законните начини на риболов и да си сътрудничат с органите в борбата срещу ННН риболова, в рамките на социалната и екологичната отговорност на предприятията.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
14.6.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, András Gyürk, Filip Kaczmarek, Franziska Keller, Miguel Angel Martínez Martínez, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Ivo Vajgl, Iva Zanicchi |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Kriton Arsenis, Isabella Lövin, Csaba Őry |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (25.5.2011)
на вниманието на комисията по рибно стопанство
относно борбата срещу незаконния риболов на световно равнище – ролята на ЕС
(2010/2210(INI))
Докладчик по становище: Anna Rosbach
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по рибно стопанство да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава необходимостта от неотложни и всеобхватни действия в борбата с незаконния риболов и отново заявява, че това е световен проблем;
2. подчертава, че незаконният риболов е вид транснационална организирана престъпност и продължава да бъде една от най-сериозните заплахи за опазването и устойчивото управление на морските ресурси;
3. подчертава, че екологичната устойчивост е изключително важна предпоставка за дългосрочната икономическа и социална жизнеспособност на риболовните дейности; поради тази причина призовава за цялостни, ефективни и прозрачни мерки с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, включително мерки от страна на държавата, под чийто флаг плава съдът, мерки на държавния пристанищен контрол, мерки от страна на крайбрежната държава, пазарни мерки и мерки, целящи да гарантират, че гражданите не подкрепят или не участват в ННН риболов;
4. подчертава значението на правото на потребителите винаги да са сигурни, че закупеният продукт произхожда от законен риболов;
5. изтъква създаваната от свръхулова и изостряна от незаконния риболов сериозна заплаха за биологичното разнообразие и устойчивата морска среда, както и социалните и икономическите последици от унищожаването на рибните запаси, и потенциалната заплаха за продоволствената сигурност;
6. подчертава, че незаконният риболов допринася за прекомерната експлоатация на рибните запаси, уврежда морските екосистеми, представлява вид нелоялна конкуренция спрямо честните рибари, причинява загуба на доход в сектора и застрашава оцеляването на крайбрежните общности, по-специално в развиващите се страни;
7. подчертава, че незаконният риболов е световен проблем, който изисква международно сътрудничество, и че спрямо него трябва да се предприемат мерки както когато той се извършва от риболовните флоти на трети страни, така и от риболовните флоти на държави-членки; във връзка с това подчертава необходимостта от навременни, подробни и точни данни относно риболовните съдове, по-специално съдовете, за които е установено, че участват в ННН дейности;
8. счита, че доверието в ЕС на световната сцена в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов зависи от енергичността, с която Съюзът се бори с ННН риболова, извършван от съдове на собствения му флот, и продажбата на риба от такъв улов на собствените му пазари;
9. призовава за спешни мерки за слагане на край на използването на удобни флагове, практика, която дава възможност на риболовните съдове да действат незаконно, безнаказано, като същевременно нанасят голяма вреда на морската среда, рибните запаси, крайбрежните общности, законната риболовна индустрия и продоволствената сигурност, по-специално в развиващите се страни; подчертава необходимостта да се гарантира, че в подобни форми на риболовно пиратство няма ангажирани интереси на ЕС;
10. призовава Комисията да направи оценка на това дали вносът на продукти от държави, които не гарантират съответствие с мерките за борба с незаконния риболов, би могъл да бъде прекратен или забранен, в съответствие с правилата на СТО;
11. призовава държавите-членки да гарантират, че се осигурява допълнителна защита по време на размножителния период и в размножителните райони, когато такива са налице;
12. призовава държавите-членки да отделят достатъчно ресурси (човешки, финансови, логистични), така че изцяло да изпълнят разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов; призовава Комисията да предприеме производства за установяване на нарушение в случаите на неизпълнение от страна на държавите-членки;
13. призовава държавите-членки и Комисията да гарантират, че се води борба с незаконния риболов в морски и сладководни води и подчертава, че е необходимо да се разгледа въпросът за удовлетворителността на механизмите за контрол и тяхното прилагане;
14. подчертава, че борбата с незаконния риболов е предпоставка за защитата на морските екосистеми и е от жизненоважно значение за развитието на действително устойчиво рибарство;
15. призовава държавите-членки и Комисията да прилагат политика на нулева толерантност по отношение на незаконния риболов, като осигурят възможност за пълно проследяване на всички продукти на рибното стопанство, влизащи в ЕС, най-вече като създадат глобална база данни на ДНК от рибни запаси с цел идентифициране на източника на риба и оказване на подкрепа при съдебно преследване, и като гарантират, че уловът от незаконен риболов не се продава или внася в държавите-членки; също така призовава държавите-членки и Комисията да обсъдят с други важни държави на пазара (включително САЩ, Япония и Китай) по какъв начин тези държави биха могли да забранят вноса на незаконно уловена риба, както и да прилагат мерки, чиито цели и подход са подобни на регламента на ЕС относно ННН риболова;
16. отбелязва, че борбата с незаконния риболов до голяма степен е въпрос на политическа воля; ето защо настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да засилят борбата с незаконния риболов, да гарантират, че регламентът на ЕС относно ННН риболова се спазва, и да действат за повече международно внимание и мерки, като използват всички налични средства, по-специално в международната област, например СТО и други места, и особено като увеличат сътрудничеството с международните партньори с цел подобряване на мониторинга, контрола и наблюдението върху ННН дейности;
17. подчертава, че е важно да се подобри прозрачността относно ННН риболовни дейности, и настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да положат повече усилия да публикуват информация във връзка с операциите относно ННН риболов, както и да създадат системи за споделяне на информация с всички потенциално заинтересовани държави и международни организации;
18. подчертава необходимостта от това да се насърчава сътрудничеството между държавите-членки на ЕС и трети страни за борба с ННН риболова и да се гарантира, че развиващите се страни са в състояние да осигурят съответствие със законодателството на ЕС;
19. настоятелно призовава Комисията да откаже помощ от Европейския фонд за рибарство за всички съдове, участващи в ННН дейности;
20. приветства решението на Комисията да въведе основана на точкова система лицензия за риболов, допълнителен инструмент, който държавите-членки ще могат да използват, за да установяват нередности на всеки етап от пазарната верига и за да налагат строги наказания в случай на нарушение;
21. призовава Комисията да засили партньорствата в областта на рибарството с развиващите се страни, като съсредоточи вниманието си върху тяхната способност за мониторинг и наблюдение.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
24.5.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
52 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
János Áder, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sergio Berlato, Nessa Childers, Chris Davies, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Nick Griffin, Françoise Grossetête, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Holger Krahmer, Jo Leinen, Corinne Lepage, Kartika Tamara Liotard, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Gilles Pargneaux, Andres Perello Rodriguez, Mario Pirillo, Vittorio Prodi, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Dagmar Roth-Behrendt, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Salvatore Tatarella, Åsa Westlund, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Inés Ayala Sender, Matthias Groote, Riikka Manner, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Michail Tremopoulos, Anna Záborská |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
11.10.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Josefa Andrés Barea, Antonello Antinoro, Kriton Arsenis, Alain Cadec, Jorgo Chatzimarkakis, Carmen Fraga Estévez, Pat the Cope Gallagher, Carl Haglund, Ian Hudghton, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Crescenzio Rivellini, Ulrike Rodust, Struan Stevenson, Catherine Trautmann |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Ole Christensen, Chris Davies, Ioannis A. Tsoukalas |
||||