ДОКЛАД относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите

20.10.2011 - (2011/2109(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Wolfgang Kreissl-Dörfler

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите

(2011/2109(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), който влезе в сила на 1 юли 2002 г.,

–   като взе предвид Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, която влезе в сила на 12 януари 1951 г.,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно Международния наказателен съд, и по-конкретно тези от 19 ноември 1998 г.[1], 18 януари 2001 г.[2], 28 февруари 2002 г.[3], 26 септември 2002 г.[4] и 19 май 2010 г.[5],

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно годишните доклади относно правата на човека по света, последната от които е от 16 декември 2010 г.[6],

–   като взе предвид Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд[7],

–   като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд[8],

–   като взе предвид плана за действие от 4 февруари 2004 г. и плана за действие за последващи действия по Решението относно Международния наказателен съд от 12 юли 2011 г.,

–   като взе предвид Споразумението между Международния наказателен съд и Европейския съюз за сътрудничество и взаимопомощ[9],

–   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) от 2003 г., озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, която беше приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

–   като взе предвид Стокхолмската програма за 2010-2014 г., озаглавена „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (декември, 2009 г.)[10], и плана за действие за прилагане на Стокхолмската програма (април, 2010 г., COM (2010)0171 окончателен),

–   като взе предвид Решение 2002/494/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. за създаване на европейска мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления[11] и Решение 2003/335/ПВР на Съвета от 8 май 2003 г. за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления[12],

–   като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1593 (2005) относно Судан/Дарфур и 1970 (2011) относно Либия,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0368/2011),

А. като има предвид, че правосъдието, принципът на правовата държава и борбата с безнаказаността са стълбовете на устойчивия мир, като те гарантират правата на човека и основните свободи;

Б.  като има предвид, че към септември 2011 г. 117 държави са ратифицирали Римския статут; като има предвид, че въпреки това постигането на всеобщата му ратификация следва да остане основна цел;

В.  като има предвид, че универсалният характер на правосъдието предполага неговото безпроблемно прилагане без изключения и двойни стандарти; като има предвид, че нито едно място не следва да бъде сигурно убежище за тези, които са извършили геноцид, престъпления срещу човечеството, извънсъдебни екзекуции, военни престъпления, изтезания, масови изнасилвания или насилствени изчезвания;

Г.  като има предвид, че правосъдието следва да се разглежда като неотменен елемент, подкрепящ мира и усилията за разрешаване на конфликтите;

Д. като има предвид, че поддържането на независимостта на МНС е изключително важно не само за гарантиране на ефективната му работа, но и за насърчаване на универсалността на Римския статут;

Е.  като има предвид, че МНС е първият постоянен международен съдебен орган, правоспособен да подвежда под съдебна отговорност лица за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, като внася значителен принос за спазването на правата на човека и международното право като се бори с безнаказаността, играе решаваща възпираща роля и изпраща ясен сигнал, че безнаказаността за тези престъпления няма да бъде толерирана;

Ж. като има предвид, че следването на „интересите на правосъдието“ независимо от политически съображения (член 53 от Римския статут) е основополагащият принцип на Съда; като има предвид, че МНС играе ключова роля за насърчаване на международното правосъдие и по този начин допринася за сигурността, справедливостта и принципите на правовата държава, както и за опазването на мира и подобряване на международната сигурност;

З.  като има предвид, че МНС разполага с юрисдикция за престъпления, извършени след влизането в сила на Римския статут на 1 юли 2002 г.;

И. като има предвид, че в съответствие с преамбюла на Римския статут, както и с принципа за взаимно допълване, МНС действа само в случаите, когато националните съдилища не са в състояние или не желаят да водят надеждни дела в съответната държава, така че страните по Статута запазват основната отговорност за наказателно преследване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; като има предвид, че сътрудничеството между държавите – страни по Римския статут и с регионални организации е от изключително значение, особено в ситуации, които засягат юрисдикцията на Съда;

Й. като има предвид, че политиката на МНС за „положително взаимно допълване“ подкрепя капацитета на националните съдилища за разследване и наказателно преследване на военни престъпления;

К. като има предвид, че МНС понастоящем провежда разследвания в седем страни (Уганда, Демократична република Конго, региона Дарфур в Судан, Централноафриканската република, Кения, Либия и Кот д’Ивоар) и обяви публично, че анализира информация във връзка с предполагаеми престъпления, извършени в няколко други ситуации; като има предвид, че две дела (Дарфур и Либия) бяха отнесени до Съда от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, три дела (Уганда, Демократична република Конго, Централноафриканската република) бяха отнесени от самите държави – страни по Статута, а две бяха започнати proprio motu от прокурора (Кения и Кот д’Ивоар);

Л. като има предвид, че мнозинството от 18-те заповеди за арест, издадени от МНС, все още не са изпълнени, включително тези срещу Джоузеф Кони и други лидери на Божията съпротивителна армия по отношение на ситуацията в Северна Уганда, срещу Боско Нтаганда в Демократична република Конго, Ахмед Мохамед Харун, Али Мохамед Али абд-ал-Рахман и президента на Судан Омар Хасан Ахмед ал-Башир, Муамар Мохамед Абу Миняр Кадафи, Сейф ал-Ислям Кадафи и Абдула ал-Сануси в Либия;

М. като има предвид, че справедлив съдебен процес, съответни процесуални права и права на жертвите представляват основни принципи на системата на Римския статут;

Н. като има предвид, че целта на Съда е раздаването на правосъдие за жертвите и засегнатите общности по всеобхватен и компенсационен начин, включително чрез участие, закрила, правно представителство и информационни дейности;

О. като има предвид, че Съдът предлага на жертвите право на участие, подкрепено от структури за закрилата на свидетели;

П. като има предвид, че системата на компенсации за жертвите на престъпления в рамките на правомощията на Съда прави МНС уникална съдебна институция на международно равнище;

Р.  като има предвид, че успехът на производствата във връзка с компенсациите, започнати през 2011 г., зависи от доброволния принос на донори, както и от събирането на глоби и отнемането на имущество от осъдените лица;

С. като има предвид, че понастоящем Съдът е призован да разглежда бързо нарастващ брой разследвания, случаи и предварителни разследвания, докато някои държави – страни по Римския статут се стремят да държат Съда на същия или дори на намален бюджет;

Т.  като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки са силни поддръжници на Съда от неговото създаване, като предоставят непрекъсната политическа, дипломатическа, финансова и логистична подкрепа, включително насърчаването на универсалността и защитата на целостта на Римския статут, с оглед защитата и укрепването на независимостта на Съда;

У. като има предвид, че борбата с безнаказаността може да успее единствено, когато всички държави – страни по Статута, си сътрудничат в пълна степен с МНС и когато държавите, които не са страни по Статута, също предоставят помощ на съдебната институция;

Необходимост от засилване на подкрепата за Съда чрез политически и дипломатически действия

1.  отново изразява пълната си подкрепа за МНС, Римския статут и международната наказателноправна система, чиято основна цел е борбата с безнаказаността за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

2.  отново изразява пълната си подкрепа за службата на прокурора, неговите proprio motu правомощия и напредъка в започването на нови разследвания;

3.  настоятелно призовава държавите – страни по Римския статут, и държавите, които не са страни, да се въздържат от упражняване на политически натиск върху Съда с цел запазване и гарантиране на неговата безпристрастност и постигане на правосъдие, основано на закона, а не на политически съображения;

4.  подчертава значението на принципа на универсалност и призовава ЕСВД, държавите-членки на ЕС и Комисията да продължат да полагат сериозни усилия за насърчаване на всеобщо ратифициране на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, и на националното законодателство за прилагането им;

5.  приветства факта, че ЕС и повечето държави-членки поеха конкретни ангажименти на конференцията в Кампала, и препоръчва изпълнението на тези обещания да се осъществи навременно и да бъде докладвано на следващата Асамблея на държавите – страни по Статута, насрочена за 12-21 декември 2011 г. в Ню Йорк;

6.  приветства приемането на изменения на Римския статут, включително свързани с престъплението агресия, и призовава всички държави-членки на ЕС да ги ратифицират и да ги включат в националното си законодателство;

7.  приветства преразглеждането на общата позиция на ЕС относно МНС чрез приемането на решението от 21 март 2011 г.; отбелязва, че новото решение отчита предизвикателствата, пред които е изправен Съдът, и подчертава, че решението предоставя добра основа за това ЕС и неговите държави-членки да съдействат на Съда за преодоляването им;

8.  приветства преразгледания план за действие на ЕС, договорен на 12 юли 2011 г., за последващи действия по Решението относно МНС, който начертава ефективни и конкретни мерки, които ЕС да предприеме с оглед на задълбочаване на неговата бъдеща подкрепа за Съда, и насърчава председателството на Съвета заедно с Комисията, ЕСВД и държавите-членки да възприемат за свой приоритет прилагането на плана за действие;

9.  подчертава, че едно пълно и бързо сътрудничество между държавите – страни по Статута, включително държавите-членки на ЕС, и Съда остава от съществено значение за ефективността и успеха на международната наказателноправна система;

10. призовава ЕС и неговите държави-членки да се съобразяват своевременно с всички искания на Съда за предоставяне на помощ и сътрудничество за гарантиране, наред с другото, на изпълнението на висящите заповеди за арести и предоставянето на информация, включително искания, насочени към подпомагане на идентифицирането, замразяването и конфискуването на финансовите активи на заподозрени лица;

11. настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС, които все още не са направили това, да приемат национално законодателство за сътрудничество и да сключат рамкови споразумения с МНС за изпълнението на присъдите на Съда и по въпроси, свързани с разследване, събиране на доказателства, намиране, защита и преместване на свидетели, задържане, екстрадиране, задържане под стража и приютяване на подведени под отговорност лица при тяхното условно освобождаване и лишаване от свобода на осъдени лица; призовава държавите-членки взаимно да си сътрудничат чрез своите полицейски, съдебни и други съответни механизми за гарантиране на подходяща подкрепа за МНС;

12. насърчава държавите-членки на ЕС да изменят член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз за добавяне на престъпленията под юрисдикцията на МНС към списъка с престъпления, за които ЕС има правомощия; по-конкретно, настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да прехвърлят правомощия към ЕС в областта на идентифицирането и конфискуването на активи на подведени под отговорност от МНС лица, въпреки факта, че съдебните производства са започнати от МНС; призовава държавите-членки на ЕС да си сътрудничат при обмена на съответна информация посредством съществуващите служби за възстановяване на активи, както и посредством Мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN);

13. настоятелно призовава държавите-членки на ЕС напълно да интегрират разпоредбите на Римския статут и Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда в своите национални законодателства;

14. приветства приемането по време на Конференцията за преглед в Кампала на изменения на Римския статут, свързани с престъплението агресия, и призовава всички държави-членки на ЕС да ги ратифицират и да ги интегрират в националното си законодателство; препоръчва, в интерес на укрепването на универсалността на Римския статут, чрез съвместно споразумение да се положат усилия за постигане на по-точно определение на съответните престъпления, като се установи акта на агресия, който нарушава международното право;

15. отбелязва, че Съдът, съгласно резултатите от конференцията в Кампала, няма да бъде способен да упражнява своята юрисдикция над престъплението агресия до януари 2017 г., когато следва да се вземе решение от държавите – страни по Статута за активиране на тази юрисдикция;

16. приветства приноса на някои държави-членки на ЕС в борбата с безнаказаността при най-тежките престъпления, известни на човечеството, чрез прилагането на универсална юрисдикция; насърчава всички държави-членки на ЕС да направят същото; препоръчва да се продължи укрепването на ролята на мрежата на ЕС за контактни звена за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид във връзка с улесняването на сътрудничеството между правоприлагащите органи на ЕС при преследването на тежки престъпления;

17.  подчертава основната роля на международните наказателноправни юрисдикции за борбата с безнаказаността и за справянето със съответните нарушения на международното право по отношение на незаконното използване и вербуване на деца войници; решително се противопоставя на набора или вербуването на деца под 18-годишна възраст за въоръжените сили или използването им по какъвто и да било начин при военни действия; посочва значението на опазването на правото им на спокойно детство, образование, физическа неприкосновеност, безопасност и сексуална независимост;

18. призовава за създаването на ефективни политики и подкрепящи механизми, които да гарантират, че участието на жертвите в съдебните процеси на МНС има значително въздействие, и да включват по-достъпни психологически, медицински и правни консултации и лесен достъп до програми за защита на свидетелите; подчертава значението на популяризирането на информираността относно сексуалното насилие в конфликтните райони посредством правни програми, документиране на основаните на пола престъпления във въоръжените конфликти, обучение на адвокати, съдии и активисти относно Римския статут и международната юриспруденция във връзка с основаните на пола престъпления срещу жени и деца;

19. настоятелно призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да гарантират съществуването на програми за обучение за, но не ограничени до, полицейски следователи, прокурори, съдии и военни лица, които наблягат, на първо място, върху разпоредбите на Римския статут и съответното международно право и, на второ място, върху предотвратяването, засичането, разследването и преследването на нарушения на тези принципи;

20. отбелязва Споразумението за сътрудничество и взаимопомощ между Международния наказателен съд и Европейския съюз; призовава държавите-членки на ЕС да прилагат принципа на универсална юрисдикция в борбата с безнаказаността и престъпленията срещу човечеството и подчертава значението на този принцип за ефикасността и успеха на системата на международното наказателно правосъдие;

21. силно насърчава ЕС и неговите държави-членки да използват всяка дипломатическа възможност и всеки дипломатически инструмент за упражняване на натиск с цел ефективно сътрудничество с МНС, и по-специално по отношение на изпълнението на издадени заповеди за арест;

22. силно насърчава ЕС и неговите държави-членки, със съдействието на ЕСВД, да създадат набор от строги вътрешни насоки по модела на съществуващите насоки на ООН и МНС, които се спазват от службата на прокурора, и в които се посочва кодексът на поведение за контакт между длъжностните лица на ЕС и служителите на държавите-членки и лицата, търсени от МНС, и по-конкретно, когато последните все още заемат официални длъжности, независимо от техния статус и от това дали са граждани на държави, които не са страни по Римския статут;

23. отправя искане към ЕС и неговите държави-членки, в случай че държава партньор издаде покана или изрази желание за разрешаване на посещения на нейна територия на лице, което е субект на заповед за арест на МНС, незабавно да упражнят силен натиск върху тази държава с оглед или задържане или подпомагане на операция по задържане или, най-малко, предотвратяване на пътуването на такова лице; отбелязва, че наскоро подобни покани бяха издадени на суданския президент Омар ал-Башир от страна на Чад, Китай, Джибути, Кения и Малайзия, наред с други страни;

24. признава наскорошното решение на прокурора на МНС да издаде заповеди за арест за полковник Кадафи, неговия син Сейф ал-Ислям и началника на разузнаването Абдула ал-Сануси, във връзка с предполагаемите престъпления срещу човечеството от началото на размириците в страната; подчертава, че тяхното успешно залавяне и последващ съдебен процес в МНС ще осъществят ключов принос за борбата срещу безнаказаността в региона;

25. изразява своята дълбока загриженост, че държавите – страни по Римския статут на МНС като Чад, Джибути и Кения наскоро приветстваха президента на Судан ал-Башир на своята територия, без да го задържат и да го предадат на Съда, въпреки ясното си правно задължение съгласно Римския статут той да бъде задържан и предаден;

26. подчертава важността на решително действие от страна на ЕС за предвиждане и избягване или осъждане на подобни случаи на липса на сътрудничество; припомня, че е необходимо ЕС (и държавите-членки) да създадат вътрешен протокол с конкретни, стандартни действия, позволяващи им да реагират своевременно и последователно на случаи на липса на сътрудничество със Съда, когато е подходящо, в координация с механизми на други съответни институции, включително Асамблеята на държавите – страни по статута на МНС;

27. отбелязва, че африканските държави изиграха основна роля в създаването на МНС и счита тяхната подкрепа и тясно сътрудничество за жизненоважни за ефективното функциониране и независимост на Съда;

28. призовава африканските държави – страни по Римския статут на МНС да изпълняват своите задължения съгласно Римския статут на МНС и, в съответствие с Учредителния акт на Африканския съюз, активно да подкрепят задачата за подвеждане под отговорност на най-големите нарушители по света, като оказват силна подкрепа на Съда по време на заседанията на Африканския съюз (АС), и настоятелно призовава АС да прекъсне цикъла на безнаказаност за най-тежките престъпления и да подпомага жертвите на жестокостите; изразява подкрепата си за искането на Съда за откриване на служба за връзки с Африканския съюз в Адис Абеба;

29. настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да включат работата на МНС и разпоредбите на Римския статут в програмите си за развитие, насочени към укрепване на принципите на правовата държава; призовава ЕС и неговите държави-членки да предоставят необходимата техническа, логистична и финансова помощ и експертни знания на развиващите се държави, които разполагат с ограничени ресурси за приспособяване на своите национални законодателства към принципите на Римския статут и за сътрудничество с МНС, независимо от това дали тези държави са ратифицирали Статута или не; също така насърчава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят програми за обучение за полицейските, съдебните, военните и административните органи на развиващите се държави, които да ги запознават с разпоредбите на Римския статут;

30. насърчава по време на следващата Съвместна парламентарна асамблея АКТБ–ЕС да бъде обсъдена борбата срещу безнаказаността в международното сътрудничество за развитие и съответния политически диалог, както се препоръчва в редица резолюции и в член 11, параграф 6 от преразгледаното споразумение от Котону, с оглед включването на борбата срещу безнаказаността и укрепването на принципите на правовата държава в рамките на съществуващите програми и действия за сътрудничество за развитие;

31. насърчава ЕСВД и дипломатическите служби на държавите-членки на ЕС да прилагат систематично и целенасочено използваните от тях дипломатически инструменти както за засилване на подкрепата за МНС, така и за насърчаване на по-широкото ратифициране и прилагане на Римския статут; отбелязва, че тези инструменти включват, демарши, политически декларации, изявления, клаузи относно МНС в споразуменията с трети страни, както и политически диалог и диалог относно правата на човека; съветва да се предприемат подходящи действия въз основа на оценка на резултатите;

32. подчертава необходимостта МНС да разшири своето внимание отвъд ситуации на въоръжен конфликт и по-активно да разследва извънредни ситуации във връзка с правата на човека, които достигат равнището на престъпления срещу човечеството, и ситуации, в които местните органи очевидно не желаят да проведат разследване, нито да преследват и накажат предполагаемите нарушители;

33. настоятелно призовава Върховния представител/заместник-председател и държавите-членки на ЕС да положат дипломатически усилия за насърчаване на членовете на Съвета за сигурност на ООН да се стремят към сезиране на МНС за започване на разследвания по случаи, при които официални длъжностни лица от държави, които не са страни по Статута, предполагаемо са участвали в престъпления срещу човечеството, но продължават да се възползват от продължаваща безнаказаност, включително последните ситуации в Иран, Сирия, Бахрейн и Йемен;

34. признава ролята на ЕС за насърчаване на повсеместното ратифициране на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда и приветства наскорошното присъединяване към Римския статут или неговото ратифициране от Тунис, Филипините, Малдивските острови, Гренада, Молдова, Сейнт Лусия и Сейшелските острови, с което общият брой на държавите – страни по Римския статут достигна 118; призовава за присъединяването към Римския статут на повече азиатски и северноафрикански държави, както и на държави от Близкия изток и на юг от Сахара;

35. настоятелно призовава ЕС, и по-специално ЕСВД, да продължи да насърчава универсалността на Римския статут и на Споразумението за привилегиите и имунитетите и борбата с безнаказаността, както и зачитането на Съда, сътрудничеството с него и подпомагането му в контекста на отношенията на ЕС с трети страни, включително в рамките на Споразумението от Котону и на диалога между ЕС и регионалните организации, като Африканския съюз, Арабската лига, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН); подчертава значението за Съда на насърчаването на ратифицирането и прилагането на Римския статут в двустранния диалог на ЕС с трети страни относно правата на човека;

36. призовава Комисията и ЕСВД да се стремят по-систематично към включването на клауза за МНС при договарянето на мандати и споразумения с трети страни;

37. призовава ръководителите от ЕС да мотивират всички държави, които все още не са страни по Римския статут, да станат такива; при това особен акцент следва да се постави върху постоянните и непостоянните членове на Съвета за сигурност на ООН;

38. приветства участието на Съединените щати като наблюдател в Асамблеята на държавите – страни по Римския статут на МНС и изразява надежда, че САЩ скоро ще станат държава – страна по Статута;

39. приветства наскорошното присъединяване на Тунис към Римския статут и изразява надежда, че този факт ще изпрати положителен сигнал на други северноафрикански и близкоизточни страни, така че те биха могли да последват този пример; също така приветства наскорошното ратифициране на Римския статут от Филипините, като това увеличава броя на азиатските държави в системата на Съда и е важен сигнал, че азиатското присъствие в МНС нараства; приветства наскорошното ратифициране на Римския статут от Малдивските острови и неотдавнашния проектозакон на Националната асамблея на Република Кабо Верде, с който се разрешава ратифицирането на Римския статут, като изразява надежда, че нейното правителство ще предприеме незабавно съответни действия; изразява надежда, че всички латиноамерикански държави ще се присъединят към МНС;

40. призовава Турция – единствената официална страна кандидатка за членство в ЕС, която все още не е сторила това, да стане държава – страна по Римския статут и по Споразумението за привилегиите и имунитетите във възможно най-кратки срокове, като подчертава необходимостта бъдещите страни кандидатки и потенциални страни кандидатки, както и страните партньори, обхванати от Европейската политика за съседство (ЕПС), да сторят същото;

41. призовава ЕС и държавите-членки на ЕС да подкрепят капацитета и политическата воля на трети страни, по-специално държави, в които има дела, разследвани от МНС, и държави, които са предмет на предварителен анализ от страна на МНС, да започнат национални производства по случаи, свързани с геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството; в този контекст призовава ЕС и неговите държави-членки да подпомогнат процесите на реформи и националните усилия за изграждане на капацитет, които имат за цел укрепване на независимия съдебен и правоприлагащ сектор и системата от центрове за лишаване от свобода във всички държави, които са пряко засегнати от обвинение в извършване на сериозни международни престъпления;

42. подчертава, че ефективността на принципа на Съда за взаимно допълване зависи от основното задължение на държавите – страни по неговия статут да разследват и да преследват по съдебен път военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството; изразява своята загриженост, че не всички държави-членки на ЕС разполагат със законодателство, в което тези престъпления са определени съгласно националното право, въз основа на което техните съдилища да могат да упражняват своята юрисдикция;

43. настоятелно призовава тези държави, които все още не са направили това, да приемат цялостно и ефективно законодателство за прилагане при прозрачна консултация с гражданското общество, и да осигурят на своите национални съдебни системи необходимите инструменти за разследване и съдебно преследване на тези престъпления;

44. отново потвърждава необходимостта ЕС и неговите държави-членки да засилят дипломатическите си усилия сред държавите, които не са страни по Римския статут, и регионалните организации (като например АС, АСЕАН и Арабската лига) за насърчаване на по-добро разбиране на мандата на МНС, т.е. преследването на извършителите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително посредством разработването на специална комуникационна стратегия по този въпрос, и да насърчават по-голяма подкрепа за Съда и неговия мандат, по-специално във форуми на ООН, като например Съвета за сигурност на ООН;

45. потвърждава решаващата роля на дипломатическата подкрепа на държавите-членки на ЕС за мандата на МНС и за неговите дейности във форумите на ООН, включително Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност на ООН;

46. подчертава необходимостта от полагането на непрекъснати дипломатически усилия за насърчаване на членовете на Съвета за сигурност на ООН да гарантират своевременното сезиране при случаи, както е установено в член 13, буква б) от Римския статут, и както това беше наскоро илюстрирано с единодушното сезиране на МНС относно положението в Либия от страна на Съвета за сигурност на ООН; също така изразява своята надежда, че Съветът за сигурност на ООН ще се въздържа от отлагане на разследвания или наказателни преследвания на Съда, както е установено в член 16 от Римския статут;

47. призовава държавите членки на Съвета за сигурност на ООН и членки на Общото събрание на ООН да намерят подходящи начини и средства за предоставяне на финансови средства на Съда от страна на ООН, с цел покриване на разходите, свързани със започването на разследвания и наказателни преследвания в ситуации, за които е бил сезиран от страна на Съвета за сигурност на ООН, в съответствие с член 115 от Римския статут;

48. призовава държавите-членки на ЕС да гарантират, че координацията и сътрудничеството с МНС са включени в мандата на съответните регионални специални представители на ЕС; призовава Върховния представител да назначи „специален представител на ЕС по международно правосъдие“ с мандат за насърчаване, включване и представляване на ангажимента на ЕС за борба с безнаказаността и към МНС във външните политики на ЕС;

49. призовава ЕСВД да гарантира, че МНС е включен във всичките външнополитически приоритети на ЕС, като систематично взема предвид борбата с безнаказаността и принципа за взаимно допълване в по-широкия контекст на помощта за развитие и подпомагането на правовата държава, както и по-конкретно да насърчава държавите в преход от южното Средиземноморие да подпишат и ратифицират Римския статут;

50. потвърждава, че ЕС следва да гарантира, че ЕСВД разполага с необходимите експертни знания и капацитет на високо равнище, за да превърне МНС в истински приоритет; препоръчва ЕСВД да осигури адекватни равнища на попълване на персонал както в Брюксел, така и в рамките на делегациите на длъжностни лица, на които е възложено разглеждането на въпроси, свързани с международното правосъдие, и ЕСВД и Европейската комисия допълнително да разработят обучение на персонала относно международно правосъдие и свързани с МНС въпроси, като създадат програма за обмен на персонал с МНС с цел насърчаване на взаимно познание за институциите и улесняване на по-нататъшното сътрудничество;

51. настоятелно призовава държавите – страни по статута на МНС, Европейския съюз и самия МНС, включително службата на прокурора, да не щадят усилия при преследването и налагането на наказания на извършителите на сексуални престъпления срещу човечеството, които попадат в материалната компетентност на МНС (член 7 от Римския статут) и които се отнасят до изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация, сексуално насилие под всякаква друга форма с подобна тежест, както и преследване въз основа на пола; отбелязва, че подобни сексуални престъпления са особено низки, тъй като често са извършвани в голям мащаб и могат едновременно да представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството (член 8 от Римския статут), тъй като са насочени срещу най-уязвимата част от населението – жени, деца и граждани – в страни, вече отслабени поради конфликти и/или недостиг на храна или глад;

52. в контекста на предстоящия избор на шест нови съдии и на нов прокурор, който ще се състои по време на сесията на Асамблеята на държавите – страни по Статута през декември 2011 г., настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да изберат най-висококвалифицираните кандидати чрез справедлив, прозрачен и основан на качества процес, като гарантират баланс по отношение на географския произход и пола, и да насърчават държавите от региони, които са облагодетелствани от минимални изисквания за гласуване (като например Групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC)), да се възползват от това и да номинират достатъчно кандидати, гарантирайки по този начин уравновесено регионално представителство на скамейката; отбелязва, че изборът на нов прокурор е от изключително значение за ефективността и легитимността на Съда и изразява удовлетворение от работата на комисията по подбор, създадена от Бюрото на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут;

53. приветства предложенията за създаване на консултативна комисия за получаване и разглеждане на всички кандидатури на нови съдии, както е посочено в член 36, параграф 4 от Римския статут, а също и създаването на комисия по подбор за прокурор на МНС, и изразява своето становище, че работата на комисията по подбор не следва да се влияе от политически съображения;

Необходимост от гарантиране на допълнителна финансова и логистична подкрепа за Съда

54. приветства финансовата и логистичната подкрепа от ЕС и от отделните държави-членки за МНС до момента и препоръчва продължаването на настоящите форми на подкрепа или посредством редовния бюджет на МНС, финансиран от вноски на държавите страни, или посредством финансиране от ЕС като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), по-конкретно в следните области: информационни дейности, целящи оказване на помощ на жертвите и засегнатите общности; правно представителство; преместване на свидетели; участие и закрила на жертвите/свидетелите при специално отчитане на потребностите на жените жертви и младежите/децата жертви; предоставяне на подкрепа, даваща възможност на Съда да покрие спешните оперативни потребности, произтичащи от нови разследвания; призовава ЕС и неговите държави-членки да подкрепят усилията на Съда за повишаване на присъствието му по места, като признават значението на присъствието на МНС по места за популяризиране на разбирането и подкрепата за мандата му, а също така като ангажират и подпомагат общностите, станали жертва на престъпления, попадащи под юрисдикцията на Съда; изразява своето безпокойство, че липсата на ресурси продължава да е препятствие за оптималното функциониране на Съда;

55. подчертава значителното въздействие на системата на Римския статут върху жертвите, отделните лица и общностите, засегнати от престъпленията, които попадат под юрисдикцията на Съда; счита, че усилията на Съда за повишаване на информираността са от ключово значение за насърчаване на разбирането и подкрепата за неговия мандат, за справяне с очакванията и за даване на възможност на жертвите и на засегнатите общности да следят и разбират международния наказателноправен процес и работата на Съда;

56. препоръчва на държавите-членки на ЕС да продължават да осигуряват подходящо финансиране за доверителния фонд на МНС за жертви (с оглед допълване на потенциалните предстоящи компенсации, като същевременно продължава извършването на текущите дейности по подпомагане) и да допринасят за новосъздадения специален фонд на МНС за премествания, за фонда за семейни посещения на задържани лица в седалището на Съда в Хага, за програмата за правна помощ и за разходите, свързани с поддържането и разширяването на присъствието на МНС по места;

57. подкрепя решително усилията на МНС за разширяване и засилване на неговото присъствие по места, тъй като това е от ключово значение за подобряване на способността му да изпълнява своите функции, включително разследвания, информиране на жертвите и на засегнатите общности, защита на свидетели и подобряване на правата на жертвите на участие и компенсации, като това присъствие също така е решаващ фактор за увеличаване на въздействието на Съда и способността му да остави силно и положително наследство;

58. насърчава ЕС да гарантира подходящо и стабилно финансиране за участниците от гражданското общество, работещи по свързани с МНС въпроси в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и насърчава държавите-членки на ЕС и съществуващите европейски фондации да продължават да подкрепят тези участници;

59. насърчава държавите-членки на ЕС и ЕСВД да започнат обсъждания, свързани с прегледа на действащите финансови инструменти на ЕС, по-специално Европейския фонд за развитие (ЕФР), с оглед да се разгледат начините, по които те биха могли допълнително да допринасят за подпомагане на допълващите дейности в страните бенефициенти с цел засилване на борбата с безнаказаността в тези страни;

60. признава настоящите усилия на Комисията за създаване на „комплект инструменти на ЕС относно взаимното допълване“, насочен към развиване на националните капацитети за разследване и преследване на предполагаеми международни престъпления, и насърчава Комисията да гарантира неговото прилагане с оглед на интегриране на свързаните с допълването дейности в програмите за помощ и постигане на по-добра съгласуваност между различните инструменти на ЕС;

61. призовава всички държави – страни по Римския статут на МНС да насърчават съвместните усилия за подобряване на процесите на национално равнище за най-тежките престъпления като например военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид;

62. приветства инициативата на Комисията за организиране на семинар за европейското и африканското гражданско общество за разискване на международното правосъдие в Претория през април 2011 г., отбелязва препоръките от това заседание и призовава Комисията да продължи да подкрепя такива възможности;

63. припомня, че Европейският парламент беше един от най-рано проявилите се и гласовити поддръжници на Съда и отбелязва неговата съществена роля в наблюдаването на действията на ЕС по този въпрос; призовава за включването на раздел относно борбата с безнаказаността и МНС в годишния доклад на ЕП за правата на човека по света и освен това предлага Европейският парламент да играе по-силно проактивна роля чрез насърчаване и включване на борбата с безнаказаността и на МНС във всички политики и институции на ЕС, включително в работата на всички комисии, групи и делегации в трети страни;

64. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

• [1]  ОВ С 379, 07.12.1998 г., стр. 265.
• [2]  ОВ С 262, 18.9.2001 г., стр. 262.
• [3]  OВ C 293 Е, 28.11.2002 г., стр. 88.
• [4]  OВ C 273 Е, 14.11.2003 г., стр. 291.
• [5]  OВ C 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 78.
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2010)0489.
• [7]  ОВ L 150, 18.6.2003 г., стр. 67.
• [8]  ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.
• [9]  OВ L 115, 28.4.2006 г., стр. 50.
• [10]  ОВ С 115, 4.5.2010 г., стр. 4.
• [11]  ОВ L 167, 26.6.2002 г., стр. 1.
• [12]  ОВ L 118, 14.5.2003 г. стр. 12.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

От създаването си на 1 юли 2002 г. − денят, в който Римският статут влезе в сила, Международният наказателен съд (МНС) успешно изпълнява своя уникален световен мандат за преследване на извършителите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Използвайки принципа на взаимно допълване, който постановява, че Съдът действа само, ако компетентните национални съдилища не са в състояние или не желаят да сторят това, Съдът откри разследвания относно ситуациите в Уганда, Демократична република Конго, Дарфур (Судан) и Централноафриканската република, Кения, Либия и Кот д’Ивоар.

Въпреки своите усилия, професионализъм и ангажираност МНС понастоящем се намира на важен кръстопът поради политически и финансови обстоятелства извън неговия контрол. Той все по-често е обект на несправедливи, политически мотивирани атаки, като неговите заповеди за арест често не се зачитат, а настоящият му бюджет не съответства на потребностите му. Тъй като ЕС е решителен поддръжник на МНС, целта на настоящия доклад е да направи оценка на начините, по които той би могъл да окаже допълнителна подкрепа на Съда, с цел МНС да посрещне предизвикателствата и преодолее трудностите от политически и финансов характер, пред които е изправен.

От неговото създаване, ЕС подкрепя МНС чрез различни политически, дипломатически, финансови и логистични действия, като спомага за насърчаване на универсалността и целостта на Римския статут и допринася за независимостта и ефективното функциониране на Съда.

От своя страна, досега Съдът е започнал разследвания в Демократична република Конго, Централноафриканската република и Уганда, правейки това по специфично искане на самите тези страни (сезиране от държава). В допълнение, Съветът за сигурност на ООН отнесе до Съда положението в Судан/Дарфур и в Либия. И в двата случая бяха издадени заповеди за арест срещу действащите държавни глави и висшестоящи служители, т.е. суданския президент Омар Хасан Ахмад ал-Башир и либийския лидер Муамар Кадафи. Освен това, II-ят съдебен състав за предварително производство разреши на прокурора на МНС да започне разследване в Кения (това беше първият случай, в който прокурорът използва правомощията си proprio motu да започне разследване без да е предварително сезиран от правителства или от Съвета за сигурност на ООН), а неотдавна и в Кот д’Ивоар. Той привлече под отговорност както правителствени служители, така и бунтовнически лидери, демонстрирайки по този начин безпристрастността на правосъдието. Прокурорът на МНС също така оповести, че разглежда поне девет случая на четири континента, включително Афганистан, Колумбия, Грузия, Гвинея, Хондурас, Република Корея, Нигерия и Палестина.

Въпреки че обхватът и въздържащото въздействие на Съда нарастват, той същевременно се изправя пред все повече предизвикателства и трудности, както от политически, така и от финансов характер. Политически, той е прицел на несправедливи атаки от страна на враждебно настроени държави и лидери. Въпреки че подобни критики не отчитат факта, че в огромното мнозинство от случаите Съдът бива сезиран или от самите държави – страни по Статута, или от Съвета за сигурност на ООН, те все пак нанасят вреда на репутацията на Съда и имат отрицателно отражение върху начина, по който той се възприема от обществеността и върху цялостното равнище на оказвано сътрудничество.

Във финансово отношение, Съдът полага усилия да покрива спешните си оперативни потребности, тъй като бюджетът му не нараства пропорционално с увеличаването на неговото работно натоварване. Новите случаи отнесени до Съда не се придружават от допълнително финансиране, а цялостното въздействие на финансовата криза се отрази неблагоприятно на някои ключови донори на МНС, което доведе до стагнация на бюджетните му средства.

Традиционно, ЕС е много активен в мобилизирането на подкрепа за Съда, като използва за тази цел различни инструменти от политическия си репертоар, в това число изявления, декларации, демарши, диалог по политически въпроси и в областта на правата на човека, отношения със страните партньори в рамките на Котону, или други регионални инициативи (включително ЕПС), както и регионални форуми (по-специално чрез отношенията си с Африканския съюз) и международни форуми (по-специално Организацията на обединените нации). Той помага активно за гарантиране на нови ратификации и за прилагането на Римския статут чрез дипломатическия си обсег и техническа помощ за страните партньори и реагира, използвайки своите политически и дипломатически инструменти.

Въпреки високото равнище на подкрепа, предоставяно на Съда от ЕС и неговите държави-членки, може да се направи още много както на политическо и дипломатическо равнище, така и на практическо равнище, за да се помогне на Съда да преодолее предизвикателствата, пред които е изправен понастоящем. По-стриктното наблюдение на постоянното изпълнение на клаузите, свързани с МНС, в споразумения с трети страни, както и на въздействието на неговите политически изявления и декларации, несъмнено би засилило посланията на ЕС и позициите му по въпроси, свързани с МНС, спрямо страните и организациите партньори на ЕС, и по-специално Африканския съюз. Като цяло и винаги когато това е уместно, диалогът на ЕС по политически въпроси и по правата на човека трябва следователно да повдига въпросите за МНС и международното правосъдие. ЕС и неговите държави-членки следва да дават навременен и добре съгласуван, съвместен отговор, за да реагират в случаи на отказ на сътрудничество със Съда, евентуално чрез постигане на съгласие по вътрешен кодекс на поведение в подобни случаи.

Също толкова важно е и ЕС да приобщи някои ключови държави, които не са страни по Римския статут, по-специално постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН (като Русия, Китай и Съединените щати), за гарантиране на адекватно сътрудничество и навременно сезиране на Съда. Неотдавна, това беше направено успешно в случая на сезирането на Съда за Либия, което беше единодушно и поради силното политическо лобиране и усилията за повишаване на информираността, положени от държавите-членки на ЕС.

За оказването на адекватна помощ на Съда, ЕС и неговите-държави-членки трябва да гарантират, че съответните им структури, отговарящи за МНС, са в състояние да отговорят на неговите искания по навременен и ефективен начин. Това може да се постигне чрез осигуряване на адекватни равнища на попълване на персонал и на обучение в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както в Брюксел, така и по места в съответните делегации, особено в онези, разположени в „ситуации“ на МНС [1] и в страни, предмет на предварително проучване. Един от начините да обезпечи адекватно обучение на своя персонал би бил ЕСВД да помисли за създаване на временен обмен на служители със Съда, което би позволило на нейния персонал „да се обучава в практиката“.

По отношение на тяхната пряка подкрепа за Съда, държавите-членки на ЕС биха могли да направят повече, за да улеснят чувствителния въпрос за преместването на свидетели. Един от начините за постигане на това е активното участие и принос към специалния фонд на МНС за преместване на свидетели, създаден неотдавна от МНС. Освен това, на повече от половината от държавите-членки на ЕС все още предстои да приемат законодателството за прилагане на МНС. Пълното интегриране на Римския статут в националните законодателства на държавите-членки на ЕС следва да се разглежда като приоритетно действие.

Като се има предвид, че операциите на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС продължават да дават важен принос за световния мир, правосъдие и сигурност, би било уместно да се гарантира, че мисиите на ОПСО могат да оказват помощ като улесняват исканията на Съда по навременен и ефективен начин[2].

С цел да се окаже адекватна политическа подкрепа на МНС, ЕС трябва да осигури високо равнище на политическо и дипломатическо присъствие във въпросните региони и страни. Един от начините да се открои профилът на ЕС в областта на международното правосъдие би бил създаването на „тематичен специален представител на ЕС“ за правосъдие в условията на преход, като мандатът на СП на ЕС в съответните страни и региони следва да включва въпроси, свързани с МНС.

В качеството си на членове на Асамблеята на държавите страни по Римския статут[3], държавите-членки на ЕС имат да играят важна роля в номинирането и избора на ключовите служители на Съда, особено понастоящем предвид предстоящата замяна на шест от съдиите и на прокурора през декември 2011 г. Държавите-членки на ЕС трябва да гарантират, че номинациите се основават на качествата и че избраните кандидати представляват най-високите професионални стандарти, като в същото време се поддържа баланс по отношение на географския произход и пола.

Тъй като Съдът разчита изцяло на сътрудничеството на държавите – страни по Римския статут за успешното провеждане на своите разследвания, за защита и преместване на свидетели и залавяне на заподозрени лица и за изпълнение на присъдите, е от съществено значение държавите-членки на ЕС да отговарят навременно и адекватно на различните искания за сътрудничество, които се отправят до тях, включително като предоставят информация, изпълняват заповеди за арест или проследяват, замразяват и конфискуват активи на заподозрените лица.

В допълнение на политическите и дипломатическите предизвикателства, на които Съдът е подложен понастоящем, недостатъчното финансиране продължава да бъде основна пречка за неговата ефективност. Въпреки че той се занимава с нови случаи, започването на последните не се придружава от увеличаване на финансирането. Дори случаите на сезиране от страна на Съвета за сигурност на ООН не се придружават от допълнително финансиране за Съда, което създава сериозна празнина във финансирането. В резултат на това, много изключително важни области остават без достатъчно финансиране, в това число дейностите за повишаване на информираността, услугите, предоставяни на жертвите, както и присъствието на МНС по места (офисите, които поддържа на място в страните, чиято ситуация разследва).

Финансовата подкрепа на ЕС за Съда го прави важен донор, В рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, от 2007 г. досега[4], над 4 милиона евро са били предоставени на самия МНС, докато около 11 милиона евро са предоставени на организации на гражданското общество, работещи по ратифицирането на други въпроси, свързани с МНС. Този инструмент помогна за финансиране на различни дейности на самия Съд, по-специално за Програмата за стажанти и гостуващи специалисти, дейности за обучение на юристи, включени в списъка на адвокатите на МНС, както и за неговия проект

Освен това, в качеството си на държави – страни по Статута, държавите-членки на ЕС са основните преки дарители на Съда и са допринесли за повече от половината от настоящите разходи на доверителния фонд за жертвите. От съществено значение е държавите-членки на ЕС да продължават да предоставят на Съда достатъчни средства, за да може той ефективно да изпълнява мандата си, както и да изпълнят обещанията си от Кампала да предоставят допълнително финансиране по фонда.

Независимо от това, настоящите форми на финансова и логистична подкрепа могат да бъдат допълнително подсилени с цел да се гарантира успешното запълване на празнината във финансирането, която Съдът изпитва понастоящем. ЕС и неговите държави-членки следва да обезпечат адекватна финансова подкрепа за бюджета на Съда по време на предстоящата декемврийска среща на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут в Ню Йорк. На предишните подобни срещи, бюджетът на Съда не бе увеличен.

Освен това, европейският инструмент за демокрация и права на човека си остава единственият инструмент на ЕС, който понастоящем може да финансира организации на гражданското общество, работещи по традиционни въпроси на правораздаването, включително такива свързани с МНС. Важно е също така да се обсъди потенциалната роля на новите финансови инструменти, които се разглеждат в момента, или на вече съществуващи такива, които в момента се преразглеждат, за оказване на подкрепа на дейностите за „взаимно допълване“ в страните партньори. Важно е също така да няма нови инструменти, които да заместват или засенчват ЕИДПЧ.

Тъй като ЕС и неговите държави-членки отпускат милиони в подкрепа на реформата на правосъдието и сигурността в съответните страни, би било от голяма полза тези усилия да бъдат по-добре планирани и съгласувани, с цел да се избегнат празнините във финансирането и да се обезпечи по-добро въздействие от „взаимното допълване“ на неговите дейности. Настоящите усилия на Европейската комисия за разработването на т.н. „комплект инструменти относно взаимното допълване“, т.е. набор от насоки за донорите, които да бъдат разпространени и прилагани в ЕС с оглед постигането на по-добра последователност и ефективност, изглеждат както навременни, така и полезни.

Като се има предвид, че за съжаление светът, в който живеем се характеризира с широкото разпространение на сериозни заплахи за човешкия живот и сигурност, юрисдикцията на МНС следва да отразява това. Много важна стъпка в тази посока беше предприета по време на Конференцията за преразглеждане на статута на МНС в Кампала, провела се на 11 юни 2010 г. На цитираната конференция, държавите – страни по Римския статут постигнаха споразумение[5] относно определението на престъплението агресия, както и на условията, при които Съдът ще бъде в състояние, считано от 2017 г., да включи престъплението агресия в своята юрисдикция. За да може това да се случи, най-малко 30 държави – страни по Римския статут трябва да ратифицират необходимите в него изменения до 2017 г. и най-малко две трети от държавите – страни по Статута трябва да потвърдят това изменение чрез гласуване. Подкрепата на държавите-членки на ЕС в този контекст остава безценна.

• [1]  МНС използва терминът „ситуация“ по отношение на страни или места, в които е започнал разследвания. В случай на страни, които са предмет на предварително разследване, той следи проактивно важните събития там, без да започва формално разследване.
• [2]  По аналогия с мироопазващите мисии на ООН, към които се отправят искания за сътрудничество чрез предоставяне на информация до Съда.
• [3]  Асамблеята на държавите – страни по Римския статут е управленският, контролен и законодателен орган на МНС и се състои от представители на всички държави, които са ратифицирали и са се присъединили към Римския статут.
• [4]  2007 г. е началната дата на последния цикъл на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), в рамките на който ще бъдат финансирани някои специфични дейности на МНС и някои кампании на НПО в подкрепа на Римския статут.
• [5]  Резолюция RC/Res.6 „Престъплението агресия“ http://www.icc-cpi.int/iccdocs/asp_docs/Resolutions/RC-Res.6-ENG.pdf.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (22.9.2011)

на вниманието на комисията по външни работи

относно подкрепата от страна на ЕС за Международният наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите
(2011/2109(INI))

Докладчик по становище: Eva Joly

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.        насърчава силно Европейския съюз, включително ЕСВД, и държавите-членки да използват системно дипломатическите инструменти, с които разполагат, за рекламиране на Международния наказателен съд (МНС), и да припомнят на трети страни, по-специално развиващите се страни, които все още не са направили това, необходимостта да го подкрепят, или да подпишат и ратифицират учредителния акт, като включат обвързващи клаузи в споразуменията с трети страни, които ги задължават да сътрудничат на МНС, или също така като наложат ограничителни мерки на лица, по отношение на които има образувано производство в МНС; отбелязва, че политическите диалози и диалозите относно правата на човека, които Европейският съюз поддържа с трети страни, както и срещите на високо равнище с тези трети страни и по-специално с развиващи се страни, и наред с тях със страните от АКТБ, са сред подходящите структури за тази цел;

2.  подчертава съществената роля, която Европейският съюз трябва да изпълнява за укрепването на принципа на правова държава, насърчавайки универсалността и съхранявайки целостта на Римския статут, предвид на това, че в самата Европа е имало случаи на нарушаване на международното хуманитарно право, включително престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноциди; следователно призовава Европейския съюз да продължи да повишава осведомеността и да информира местното население, както и да образова своята младеж по въпросите на международното наказателно право и ролята на МНС;

3.  насърчава МНС и Съюза да подкрепят на първо място укрепването на независими и безпристрастни национални съдебни системи; припомня, че правосъдието е част от основните права и трябва да се упражнява най-напред на национално равнище, когато съдебната система позволява това, и че отнасянето на въпроса до МНС трябва да бъде последна възможност;

4.        признава голямото значение на МНС за външната политика на Европейския съюз и изтъква също така значението на международното право за мира, сигурността, стабилността, доверието, зачитането и помирението, които са необходими основи за устойчиво развитие; въпреки това изтъква, че в прилагането на политиките, които могат да засегнат развиващите се страни, ЕС е длъжен, съгласно Договора, да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие, като основната от тези цели е намаляването и накрая изкореняването на бедността (член 208, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз);

5.        подчертава необходимостта МНС да получи необходимото финансиране, за да осъществява все по-многобройните си мисии; припомня в тази връзка, че всеки инструмент за финансиране на външната дейност, свързан с дейността на МНС в развиващите се страни, следва да получава допълнителни и нови средства;

6.  настоятелно призовава държавите-членки на ЕС и развиващите се страни да сътрудничат в по-голяма степен с Международния съд, като включат споразумения относно прилагането на присъдите, както и относно защитата на свидетелите и жертвите;

7.  припомня принципа на съгласуваност на външните политики на Съюза; добавя, че за тази цел във външните си дейности Съюзът трябва да насърчава демокрацията, независимо и безпристрастно правосъдие и основните права на човека;

8.        настоятелно призовава държавите страни по статута на МНС, Европейския съюз и самия МНС, включително службата на прокурора, да не щадят усилия при преследването и налагането на наказания на извършителите на сексуални престъпления срещу човечеството, които попадат в материалната компетентност на МНС (член 7 от Римския статут) и които се отнасят до изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствено стерилизиране, сексуално насилие под всякаква друга форма със сравнима тежест, както и деяния на преследване въз основа на пола; отбелязва, че тези сексуални престъпления са особено низки, тъй като могат често да представляват едновременно и в голям мащаб престъпления срещу човечеството и военни престъпления (член 8 от Римския статут), и тъй като са насочени срещу най-слабата част от населението - жени, деца и граждани в страни, които са вече отслабени от конфликти и/или недостиг на храна, дори глад;

9.  изразява своята дълбока загриженост за това, че държавите страни по статута на МНС многократно не успяват да задържат президента на Судан Omar al-Bashir;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.9.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Corina Creţu, Véronique De Keyser, Charles Goerens, Catherine Grèze, András Gyürk, Filip Kaczmarek, Michał Tomasz Kamiński, Franziska Keller, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Santiago Fisas Ayxela, Martin Kastler, Cristian Dan Preda, Judith Sargentini
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	María Irigoyen Pérez, Wolfgang Kreissl-Dörfler

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (21.9.2011)

на вниманието на комисията по външни работи

относно подкрепата от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите
(2011/2109(INI))

Докладчик по становище: Tadeusz Cymański

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че в Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) сред най-сериозните престъпления се изброяват, наред с другото, престъпленията, извършвани като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население и главно срещу жени и деца;

Б.  като има предвид, че Декларацията на ООН за защита на жените и децата при бедствия и въоръжени конфликти от 14 декември 1974 г. призовава за ефективни мерки срещу преследването, изтезаването, насилието и унизителното отношение към жените;

В.  като има предвид, че докладът относно състоянието на световното население през 2010 г. показва, че насилието над жените в конфликтни райони се е увеличило на световно равнище; като има предвид, че сексуалното насилие все по-често се използва като военно оръжие и че огромен брой жени и деца са изнасилвани и преследвани по време на военни конфликти и след тях;

Г.  като има предвид, че главно в резултат на своите изключително ограничени ресурси и липсата на подкрепа от държавите – страни по Римския статут, МНС среща трудности при преследването на лицата, отговорни за масови престъпления срещу жени и деца, като по този начин извършителите на подобни престъпления често остават ненаказани;

1.        осъжда решително използването на сексуално насилие срещу жени като военна тактика, включително престъпления като масови изнасилвания, сексуално робство, принудителна проституция, насилствено забременяване, принудителна стерилизация, основани на пола форми на преследване, включително генитално осакатяване на жени, трафик и всички други форми на сексуално насилие с подобна тежест;

2.  призовава държавите-членки на ЕС, които са страни по Римския статут, да подкрепят МНС в неговата работа, и призовава за активна международна подкрепа за МНС, за да се сложи край на съществуващата практика на фактическа безнаказаност на лицата, отговорни за подобни актове на насилие, и най-после те да бъдат подведени под съдебна отговорност;

3.  подчертава значението на включването на основаните на пола престъпления в компетенциите на МНС за разследване и преследване по съдебен път;

4.  подчертава колко е важно МНС да се бори срещу безнаказаността на сексуалното насилие срещу жените в конфликтни райони и в контекста на военни престъпления;

5.  призовава към това, въпросът за безнаказаността да се възприеме като основен фактор при гарантирането на правосъдие и да не се подлага на никакви обсъждания; подчертава, че извършителите на такива престъпления следва да бъдат подвеждани под съдебна отговорност и да посрещат наказателните последствия от действията си;

6.        решително се противопоставя на набора или вербуването на деца под 18-годишна възраст за въоръжените сили или използването им по какъвто и да било начин при военни действия; посочва значението на опазването на правото им на спокойно детство, образование, физическа неприкосновеност, безопасност и сексуална независимост;

7.        призовава за създаването на ефективни политики и подкрепящи механизми, които да гарантират, че участието на жертвите в съдебните процеси на МНС има значително въздействие, и да включват по-достъпни психологически, медицински и правни консултации и лесен достъп до програми за защита на свидетелите; подчертава значението на популяризирането на информираността относно сексуалното насилие в конфликтните райони посредством правни програми, документиране на основаните на пола престъпления във въоръжените конфликти, обучение на адвокати, съдии и активисти относно Римския статут и международната юриспруденция във връзка с основаните на пола престъпления срещу жени и деца;

8.        призовава Съвета и Комисията да предприемат по-нататъшни действия с цел присъединяване на новите държави-членки към Римския статут на МНС и всеобщата му ратификация;

9.        призовава председателството на Съвета на ЕС и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да сътрудничат тясно на МНС и да използват политическото си влияние на международните форуми, за да накарат държавите – страни по Римския статут на МНС да изпълняват задълженията си, тъй като се наблюдават многобройни случаи, в които държави – страни по статута подриват дейността на МНС със своите действия или пропуски;

10.      очаква проблемът с насилието срещу жени и деца в ситуациите на международни конфликти да бъде разглеждан в резолюциите и действията на ООН, както и в мирните процеси и споразумения в съответствие с международното право и с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, така че основаните на пола престъпления да присъстват по-изразено в работата на МНС; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на ситуациите след конфликт, за да се наложат незабавни, по-сериозни и по-последователни санкции на агресорите, и очаква ООН да продължи да предоставя факти и цифри по този въпрос;

11.      призовава Европейската служба за външна дейност да обменя добри практики и да сътрудничи тясно със специалния представител на ООН по въпросите на сексуалното насилие при конфликти, за да подкрепя работата на МНС в тази област.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	15.9.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Edit Bauer, Tadeusz Cymański, Ilda Figueiredo, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mary Honeyball, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Constance Le Grip, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Антония Първанова, Raül Romeva i Rueda, Nicole Sinclaire, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Jill Evans, Christa Klaß, Kartika Tamara Liotard, Мария Неделчева, Katarína Neveďalová, Antigoni Papadopoulou, Joanna Senyszyn

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	61 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gabriele Albertini, Sir Robert Atkins, Bastiaan Belder, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Richard Howitt, Anna Ibrisagic, Jelko Kacin, Ioannis Kasoulides, Evgeni Kirilov, Maria Eleni Koppa, Andrey Kovatchev, Paweł Robert Kowal, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Ryszard Antoni Legutko, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Barry Madlener, Mario Mauro, Kyriakos Mavronikolas, Willy Meyer, Francisco José Millán Mon, Alexander Mirsky, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Ioan Mircea Paşcu, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, Libor Rouček, Tokia Saïfi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Marek Siwiec, Inese Vaidere, Geoffrey Van Orden, Sir Graham Watson
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, John Attard-Montalto, Tanja Fajon, Roberto Gualtieri, Liisa Jaakonsaari, Jaromír Kohlíček, Monica Luisa Macovei, Jacek Protasiewicz, Marietje Schaake, Helmut Scholz, György Schöpflin, Alf Svensson, Indrek Tarand, Traian Ungureanu, Renate Weber, Luis Yáñez-Barnuevo García
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jolanta Emilia Hibner