ДОКЛАД относно Европейския семестър за координация на икономическите политики

15.11.2011 - (2011/2071(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Pervenche Berès
Докладчик по становище (*):
Olle Ludvigsson, Комисия по заетост и социални въпроси
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността

Процедура : 2011/2071(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0384/2011

Внесени текстове :

A7-0384/2011

Разисквания :

PV 30/11/2011 - 16
CRE 30/11/2011 - 16

Гласувания :

PV 01/12/2011 - 6.24
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0542

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики

(2011/2071(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид членове 121, 126 и 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Протокол № 12 и съответните разпоредби на Протоколи 15 и 16 относно процедурата при прекомерен дефицит,

– като взе предвид Кодекса на европейската статистическа практика, предвиден в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година относно европейската статистика,

– като взе предвид член 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,

– като взе предвид член 9 от ДФЕС (хоризонталната социална клауза),

– като взе предвид съответните съобщения на Комисията от 12 май 2010 г. „Засилване на координацията на икономическите политики“ (COM(2010)0250) и от 30 юни 2010 г. „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“ (COM(2010)0367),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 15 февруари 2011 г. и 7 септември 2010 г.,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 март 2011 г.,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование, комисията по конституционни въпроси, както и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0384/2011),

A. като има предвид, че кризата, увеличаващите се неравенства, макрофинансови дисбаланси и различия по отношение на конкурентоспособността след въвеждането на еврото, както и начинът на функциониране на финансовата система показаха необходимостта от това, ЕС да разрешава макроикономическите дисбаланси, по целесъобразност въз основа на симетричен подход, който ще обърне внимание на прекомерните дефицити, а също и на прекомерните излишъци, ще координира по-тясно икономическите и фискалните политики и ще подобри бюджетния надзор,

Б. като има предвид, че подобрената рамка за икономическо управление следва да се основава на различни взаимосвързани и съгласувани политики за устойчив растеж и работни места, по-специално на стратегията за растеж и работни места на Съюза (стратегия „ЕС 2020“), при което трябва да се отдаде особено значение на развитието и укрепването на вътрешния пазар, засилването на международните търговски отношения и конкурентоспособността, ефективна рамка за избягване и коригиране на прекомерни държавни бюджетни дефицити (Пакт за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия, минимални изисквания към националните бюджетни рамки, засилено регулиране и надзор на финансовите пазари, както и макропруденциален надзор от страна на Европейския съвет за системен риск,

В. като има предвид, че събраният опит и направените грешки през първите десет години от съществуването на Икономическия и паричен съюз показват необходимостта от по-добро икономическо управление в Съюза, което следва да се основава на по-голяма национална ангажираност по отношение на приетите по взаимно съгласие правила и политики и по-строга рамка за надзор на националната икономическа политика на равнището на Съюза,

Г. като има предвид, че опитът е показал, че прекомерните дългове и дефицити в някои държави-членки могат да доведат до силна отрицателна верижна реакция в други държави-членки и в еврозоната като цяло,

Д. като има предвид, че националните парламенти са формирани въз основа на свободния избор на гражданите и че следователно те представляват и гарантират правата, които са придобити и делегирани от гражданите; като има предвид, че прерогативите на националните парламенти следва да се зачитат напълно при въвеждането на Европейския семестър,

Е. като има предвид, че одобряването на държавните бюджети от страна на парламентите представлява един от стълбовете на демокрацията,

Ж. като има предвид, че парламентите на държавите-членки на Европейския съюз днес споделят своята законодателна функция с институциите на Съюза, и много пъти упражняват само ограничен контрол върху действията на съответните правителства на европейско равнище,

З. като има предвид, че изменените и комплексни законодателни процеси в рамките на Европейския съюз не са достатъчно добре познати на мнозинството от гражданите на Съюза; като има предвид, че липсата на прозрачност в процесите на взимане на решения и на формиране на мнение, особено в Европейския съвет и Съвета на министрите, подкопава доверието на гражданите в европейската интеграция, възпрепятства демократизирането на Европейския съюз и утежнява активния и конструктивен контрол от страна на гражданите,

И. като има предвид, че социалните протестни движения срещу мерките за икономии в различните държави-членки на Съюза артикулират и растящо недоволство от демократичното качество на европейската интеграция; като има предвид, че демократичната надеждност на европейската интеграция беше силно накърнена от досегашния подход към кризата в еврозоната,

Й. като има предвид, че ефективността на националните икономически политики, въз основа на по-засилена координация, зависи от демократичната легитимност и отчетност на тези политики, които, на свой ред, зависят от намесата на парламентите,

K. като има предвид, че е необходимо да се гарантира по-голямо взаимодействие между политиките в областта на заетостта, социалните въпроси и икономиката в контекста на Европейския семестър, както и че това трябва да се извърши в полза на всички поколения и по начин, насърчаващ демократичната отчетност, ангажираност и легитимност на всички участници; като има предвид, че пълното участие на Европейския парламент представлява съществена част от този процес,

Л. като има предвид, че на 24 март 2011 г. държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, одобриха предприемането на „решителни действия на равнището на ЕС за стимулиране на растежа чрез укрепване на единния пазар, намаляване на общата регулаторна тежест и насърчаване на търговията с трети страни“,

M. като има предвид, че Европейският семестър е институционален процес, под ръководството на институциите на ЕС, на засилена координация между държавите-членки за изпълнението на стратегията на ЕС, най-вече що се отнася до нейното макроикономическо измерение,

Н. като има предвид, че бюджетът на ЕС се одобрява съвместно от Европейския парламент и Съвета в съответствие с Договорите и че националните бюджетни процедури се уреждат от конституционната система на всяка държава-членка; като има предвид обаче, че засилената бюджетна координация не нарушава принципа на субсидиарност,

O. като има предвид, че голямото постижение на общия пазар по отношение на свързването на европейските икономики трябва да бъде съчетано със система на бюджетна координация с цел оползотворяване на значителните взаимодействия;

П. като има предвид, че създаването на стабилно председателство на Европейския съвет чрез Договора от Лисабон промени институционалния баланс в Съюза,

Р. като има предвид, че въвеждането на изключително междуправителствена система на координация ще бъде недостатъчно, за да се удовлетворят изискванията на член 121 от ДФЕС, съгласно който държавите-членки провеждат икономическите си политики като въпрос от общо значение, и не би могло да осигури необходимите действия от страна на Съюза в областите, които се уреждат от общностния метод,

С. като има предвид, че въвеждането на Европейския семестър следва да доведе до по-голямото и ясно определено участие на Европейския парламент и националните парламенти и до промени в тяхната работа,

Т. като има предвид, че Европейския парламент има правомощие за съвместно вземане на решение в бюджетната процедура,

У. като има предвид, че Европейската стратегия за заетост и насоките за заетост въз основа на член 148 от ДФЕС осигуряват политическа рамка за свързаните със заетостта и пазара на труда мерки, които трябва да се приложат за изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“,

Ф. като има предвид, че Европейският парламент имаше привиден принос за съвместно вземане на решение относно интегрираните насоки за заетостта за 2010 г.,

Х. като има предвид, че равнището на безработица в Европа все още е доста над 9 %, и по-специално че безработицата сред младите хора остава голямо предизвикателство; като има предвид, че заетостта, пазарът на труда и социалните политики следователно представляват съществена част от реформите, които трябва да се извършат в съответствие с макроикономическия надзор и тематичната координация в рамките на стратегията „Европа 2020“,

Ц. като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ и новата структура на управление, заложени в рамките на Европейския семестър, следва да помогнат на ЕС да се справи с кризата и нейните причини; като има предвид, че високото равнище на социална защита в ЕС смекчи най-неблагоприятното въздействие на кризата, както и че сериозните последици от кризата се изразяват в голяма загуба на икономическа активност, значително нарастване на безработицата, рязък спад на производителността и силно отслабени публични финанси,

Ч. като има предвид, че Европейският семестър има две цели: да проверява прилагането на бюджетната дисциплина на държавите-членки и същевременно да следи за правилното изпълнение на програмата „Европа 2020“, като осигурява финансовите средства, необходими за нейното осъществяване,

Ш. като има предвид, че неуспехът на Лисабонската стратегия може по същество да се отдаде на липсата на ясна процедура за последващи действия за изпълнението на тази стратегия от всички участници и че поради това е важно да се извлекат правилните поуки, които ще гарантират успеха на програмата „Европа 2020“,

Щ. като има предвид, че с оглед на опита, придобит в диалога за паричната политика, Европейският парламент следва да има роля в областта на демократичната отчетност на икономическите политики и бюджетния надзор,

AA. като има предвид, че Съветът внесе значителни промени в препоръките за отделните страни, предложени от Комисията в рамките на първата година от Европейския семестър,

АБ. като има предвид, че самостоятелността на социалните партньори за колективно договаряне и националните системи за определяне на възнагражденията трябва да бъдат стриктно зачитани,

АВ. като има предвид опита, натрупан при междупарламентарните срещи, организирани всяка година от комисията по икономически и парични въпроси на ЕП,

Представяне на предизвикателствата

1. счита, че текущият етап на кризата изисква решителни и амбициозни ответни действия;

2. отбелязва, че на срещата на високо равнище на еврозоната на 26 октомври, освен че беше приет законодателния пакет за икономическо управление, беше взето също и решение за набор от мерки за изменение на пакета; счита, че всякакво решение за промяна на Договорите в бъдеще следва изцяло да зачита процедурата, предвидена в член 48, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и че мандатът на Конвент, свикан съгласно този член, следва да отразява необходимостта от това, ЕС да се основава на силна демократична легитимност и солидарност;

3. счита, че на този етап Европейският семестър е валидната рамка за прилагането на стратегията на ЕС и за ефективно икономическо управление, особено на държавите-членки от еврозоната, които са обединени от обща отговорност, и че зад формулировката е заложен на карта целогодишен процес за институциите и държавите-членки на ЕС;

4. подчертава, че успехът на стратегията „ЕС 2020“ зависи от ангажимента на ЕС като цяло, а също и от ангажираността на държавите-членки, националните парламенти, местните и регионалните органи и социалните партньори; припомня значението на една силна, конкурентоспособна и правилно функционираща икономика на социалния пазар, на структурните реформи и на колективните споразумения в рамките на стратегията „Европа 2020“, както и на насърчаването на истински европейски социален диалог относно макроикономическите политики и мерки;

5. отново заявява, че държавите-членки следва да провеждат своите икономически и фискални политики като въпрос от общо значение, и че следователно икономическият стълб на Икономическия и паричен съюз, включително неговото фискално измерение, трябва да бъде укрепен чрез по-голяма координация при въвеждането и прилагането на фискални мерки, както и ефективна борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и постепенното премахване на съществуващи вредни мерки;

6. счита, че въвеждането на „Европейски семестър“ и засилената координация на икономическите и фискалните политики следва да оставят достатъчно възможност и гъвкавост на държавите-членки на ЕС за прилагане на ефективна бюджетна, икономическа и социална стратегия, в съответствие със стратегията „ЕС 2020“, която да осигури справедливо разпределение и развитие, както и подходящо равнище на обществените услуги и инфраструктура на гражданите на ЕС; призовава Комисията в нейния годишен обзор на растежа да вземе предвид предприетите от държавите-членки стъпки за доизграждане на единния пазар;

7. отбелязва, че развитието и укрепването на единния пазар и насърчаването на международните търговски връзки са от централно значение за стимулирането на икономическия растеж, увеличаването на конкурентоспособността и отстраняването на макроикономическите дисбаланси, и призовава Комисията в нейния годишен обзор на растежа да вземе предвид предприетите от държавите-членки стъпки за доизграждане на единния пазар;

8. подчертава, че насоките за политиките в областта на заетостта на държавите-членки и общите насоки на икономическата политика са неразделна част от Европейския семестър и са еднакво важни за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; призовава Съвета и Комисията да гарантират, че всички препоръки за политиките са съгласувани с интегрираните насоки;

9. отбелязва със съжаление липсата на яснота и припокриването на различните инструменти и бюджетни редове, с които трябва да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“ чрез бюджета на ЕС; припомня, че Европейският семестър предоставя добра възможност за развитие на по-голямо взаимодействие между бюджетите на ЕС и на държавите-членки;

10. изтъква, че стратегията „Европа 2020“ трябва да има по-силно териториално измерение; затова счита, че като се отчитат особеностите и различните равнища на развитие на европейските региони, прякото участие на регионалните и местните органи на управление и партньори в планирането и изпълнението на съответните програми ще доведе на всички равнища до повишаване на чувството за отговорност по отношение на целите на стратегията и ще осигури по-добра информираност за целите и резултатите по места;

Роля на Комисията

Въведение

11. отбелязва, че Европейският семестър беше създаден, за да гарантира устойчивото сближаване на икономическите и фискалните резултати на държавите-членки, постигането на по-тясна координация в икономическо отношение и преодоляването на кризата с държавния дълг; отбелязва, че годишният обзор на растежа беше създаден като началният основен документ на цикъла;

12. припомня, че Европейският семестър трябва да се провежда, без да се засягат правомощията на Европейския парламент, предоставени му съгласно ДФЕС; призовава Комисията да изготви предложения, установяващи по какъв начин ще се разграничават отделните инструменти, а също и как те създават верижна реакция между областите на политиката и се съвместяват;

Извлечени поуки от първия цикъл

13. подчертава, че кодифицирането на Европейския семестър трябва да позволява необходимата гъвкавост за евентуално приспособяване в съответствие с поуките от първоначалния опит; счита, че при оценката и предприемането на действия за приспособяване Комисията следва да акцентира най-вече на необходимостта от по-голямо приспособяване на рамката към еврозоната и нейните предизвикателства;

14. отбелязва, че качеството на националните програми за реформи в рамките на първия Европейски семестър се различават значително по отношение на конкретност, прозрачност, изпълнимост и изчерпателност; призовава Комисията да прикани държавите-членки да актуализират качеството и прозрачността на техния принос и да издигнат националните програми за реформи с най-високо качество до стандартен формат за следващите Европейски семестри;

15. призовава Комисията да гарантира, че националните политики и цели, обявени в националните програми за реформи, заедно съставляват равнище, което е достатъчно амбициозно, за да бъдат постигнати водещите цели на стратегията „ЕС 2020“; изразява своята загриженост относно факта, че нещата не стояха така за първия Европейски семестър; призовава Комисията да се увери, че всички държави-членки допринасят за постигането на водещите цели според своите възможности, и да предостави точна пътна карта заедно със съответния график за необходимите действия;

Годишен обзор на растежа

16. счита, че годишният обзор на растежа (ГПР) следва да бъде в съответствие със:

– стратегията „ЕС 2020“,

– интегрираните насоки (общите насоки на икономическата политика и насоки за заетостта),

– специфичните споразумения на Съвета относно еврозоната или Съюза като цяло, като например пакта „Евро плюс“;

17. отбелязва, че ГПР, приет на пролетното заседание на Европейския съвет, дава насоки на държавите-членки относно изготвянето на:

– националните програми за реформи (НПР),

– програмите за стабилност и сближаване (ПСС), на базата на които Комисията подготвя конкретни препоръки за отделните страни;

18. отбелязва, че подготовката на годишния обзор на растежа се основава на макроикономически прогнози във всички държави-членки и целия Европейски съюз; подчертава, че необходимите стъпки за подобряване на европейското икономическо управление следва да бъдат съпътствани от подобни стъпки за подобряване на неговата легитимност и отчетност; поради това предупреждава, че годишният обзор на растежа в сегашната му форма като технически документ не отчита приноса на Европейския парламент;

19. призовава Комисията да отрази по-добре всеобхватния многоизмерен (интелигентен, устойчив и приобщаващ) подход на стратегията „ЕС 2020“ в критериите, използвани за оценка на напредъка, извършен от държавите-членки, и съобразно с това да отправи препоръки към отделните държави;

20. призовава Комисията да разшири набора от показатели, които използва за измерване на националния напредък, вземайки предвид работата, извършена по-специално в рамките на последващите действия във връзка със съобщението на Комисията „Отвъд БВП“ (COM(2009) 433 окончателен) и пътната карта за Европа за ефективно използване на ресурсите;

21. изисква ГПР да бъде преобразуван в „годишни насоки за устойчив растеж“ (AS2G), акцентиращи върху засиления устойчив растеж;

22. призовава Комисията до 10 януари всяка година да приема годишни насоки за устойчив растеж със специфична глава и насоки относно еврозоната;

23. призовава Комисията, при изготвянето на годишните насоки за устойчив растеж, да се основава във възможно най-голяма степен на широкия научен опит и да вземе под внимание съответните препоръки на Европейския парламент, държавите-членки, местните и регионалните органи на управление;

24. призовава Комисията в годишните насоки за устойчив растеж да оцени ясно най-важните икономически и фискални проблеми на ЕС и на отделните държави-членки, да препоръча приоритетни мерки за преодоляването на тези проблеми, и да определи инициативите, предприети от Съюза и държавите-членки, които подкрепят засилената конкурентоспособност и дългосрочните инвестиции, премахването на пречките за устойчив растеж, изпълнението на целите, изложени в Договорите и в настоящата стратегия „ЕС 2020“, изпълнението на седемте водещи инициативи и намаляването на макроикономическите дисбаланси;

25. призовава Комисията и Съвета да гарантират, че насоката на политиката за фискално консолидиране и структурните реформи е съгласувана със стратегията „ЕС 2020“ за растеж и работни места; счита, че при определянето и изпълнението на годишните насоки за устойчив растеж Съюзът трябва да вземе предвид промените в законодателството относно микрофинансирането, по-специално пруденциалното регулиране, върху дългосрочните инвестиции за стимулирането на устойчива конкурентоспособност, растеж и създаване на работни места; счита, че следва също така да бъде изготвена оценка на въздействието относно възможните дългосрочни разходи във връзка с липсата на действия от страна на държавите-членки за изпълнението на целите на стратегията „ЕС 2020“ и структурните реформи;

26. счита, че специфичните препоръки към отделните държави следва да се съпътстват от оценки на социалното въздействие, като се вземат предвид изискванията, свързани с насърчаването на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение, повторно обучение и опазване на човешкото здраве;

27. призовава Комисията в годишните насоки за устойчив растеж изрично да определи потенциалната трансгранична верижна реакция от основните мерки на икономическата политика, изпълнени на равнището на ЕС и в държавите-членки;

28. призовава членовете на Комисията, които отговарят за Европейския семестър, да посещават и да обсъждат годишните насоки за устойчив растеж със съответните комисии на ЕП още от самото приемане на насоките от Комисията;

Препоръки към отделните държави-членки

29. призовава Комисията и Съвета да гарантират изпълнението и равното третиране на целите за 2020 г. и водещите инициативи в своите насоки и препоръки, насочени към отделните държави-членки и към ЕС като цяло;

30. припомня, че Директивата на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки[1] постановява, че „Комисията публикува методиките, хипотезите и съответните параметри, залегнали в основата на нейните макроикономически и бюджетни прогнози“;

31. препоръчва на държавите-членки да приложат директивата възможно най-бързо; призовава Комисията да гарантира по-добра съпоставимост на националните програми за реформи и да въведе общ целеви показател за оценка на програмите;

32. призовава Комисията да представи своите препоръки пред Европейския парламент в подходящ момент, след приключване на анализа на националните програми за реформи и програмите за стабилност и сближаване, и да посочи потенциалната трансгранична верижна реакция, особено в рамките на еврозоната, с оглед на предвидения междупарламентарен форум и обсъжданията в Съвета относно препоръките за отделните страни;

33. призовава Съвета да посети Парламента през юли, за да обясни всички значителни промени, въведени от него в предложените от Комисията препоръки към отделните държави; изисква от Комисията да вземе участие в това изслушване, за да представи своите възгледи за ситуацията;

34. призовава Комисията да организира изслушване с цел предоставяне на информация относно годишните събития във връзка с наблюдението, обявени в различните водещи инициативи; призовава това изслушване да се проведе в периода между пролетното и лятното заседание на Европейския съвет, с всички съответни европейски, национални и регионални органи и други заинтересовани страни;

35. призовава Комисията и Съвета да засилят ролята на макроикономическия диалог, въведен от Европейския съвет в Кьолн през юни 1999 г., с цел подобряване на взаимодействието между отговарящите за промените във възнагражденията и икономическата, фискалната и паричната политика;

36. предлага да се вземат под внимание верижните последици от икономическото развитие в Съюза върху страните извън Европа, и да се работи за премахване на световните икономически неравновесия; призовава Европейската комисия да се включи активно в икономическия диалог в рамките на компетентните институции на ООН; посочва, че договорените на международно равнище цели трябва също да бъдат взети под внимание;

Ролята на Европейския парламент

37. припомня, че парламентарният дебат относно насоките на икономическата политика е крайъгълният камък на всяка демократична система;

38. отбелязва, че кризата и промените, особено в еврозоната, призовават за обновяване на европейското измерение на икономическите политики на неговите държави-членки, по-специално в еврозоната;

39. ще продължава допълнително да адаптира своята структура и методи на работа спрямо последните промени в Съвета и Комисията по отношение на структурата на еврозоната; припомня, че икономическият диалог ще бъде част от отговорите на подобно предизвикателство; счита, че всякаква нова или актуализирана организация и процес на вземане на решение в рамките на Съвета и/или Комисията трябва да се съпътстват с подобрена демократична легитимност и съответна отчетност пред ЕП;

40. подчертава необходимостта от обновяване на парламентарното измерение, успоредно с това на Съвета;

41. ще гласува преди пролетното заседание на Съвета относно годишните насоки за устойчив растеж, заедно с предложения за промени, които да бъдат представени на Европейския съвет; призовава годишните насоки за устойчив растеж да бъдат предмет на процедура на съвместно вземане на решение, като това следва да бъде въведено със следващите промени в Договорите; възлага на своя председател да представи на пролетното заседание на Европейския съвет годишните насоки за устойчив растеж, във вида, в който са изменени от Европейския парламент;

42. изразява загриженост относно демократичната легитимност при въвеждането на Европейския семестър; поддържа становището, че ролята на Европейския парламент и националните парламенти е от решаващо значение за създаване на необходимата демократична легитимност и национална ангажираност;

43. счита, че Европейският парламент е подходящото място за провеждане на икономически диалог и сътрудничество между националните парламенти и европейските институции;

44. призовава държавите-членки и техните региони да включват по-активно националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи, както и гражданското общество в разработването на националните програми за реформи, развитие и сближаване, и редовно да се консултират с тях; във връзка с това изтъква своевременното ангажиране на Комитета на регионите като платформа за координация между отделните региони, така че те да докладват за състоянието на регионалното и местното участие в Европейския семестър;

45. призовава за организирането през 2012 г. на междупарламентарна конференция с участието на представители на комисиите по бюджет, заетост и икономически въпроси на Европейския парламент и националните парламенти с цел определяне на обхвата, метода и средствата за многостепенна и многоизмерна демократична легитимност на икономическата политика, по-специално за да се гарантира, че националните политики и цели, обявени в националните програми за реформа, са на достатъчно амбициозно равнище за постигане на основните цели на стратегията „ЕС 2020“; счита, че все пак трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че за гласуването на националните бюджетни планове има достатъчно време;

46. възнамерява да организира всяка година преди пролетното заседание на Европейския съвет, считано от 2013 г., междупарламентарен форум в Европейския парламент, който да събира членовете на компетентните национални парламентарни комисии; препоръчва това заседание да бъде интегрирана част от годишното заседание, организирано от комисията по икономически и парични въпроси за членове на националните парламенти; предлага този форум да включва заседания на политическите групи и компетентните комисии, както и пленарно заседание, приканва европейските социални партньори да участват в това заседание и да представят своите възгледи;

47. възнамерява да организира всяка година след пролетното заседание на Европейския съвет, считано от 2013 г., втора междупарламентарна среща, включваща председателите на комисии, които отговарят за Европейския семестър в националните парламенти и Европейския парламент (ECON, EMPL, BUDG, ENVI, ITRE), във връзка с предложенията за препоръка на Комисията;

48. отправя предупреждение относно установяването на практика, която не разполага с парламентарно одобрение на европейско и национално равнище; подчертава необходимостта препоръките за отделните страни да се основават на демократични процедури;

49. подчертава ролята на икономическия диалог с Европейския парламент, одобрена в „Пакета за икономическо управление“, която се състои в това да се направи възможен един диалог между европейските институции, както и на национално равнище да се започне трансграничен и обществен дебат, да се увеличи прозрачността и да се даде възможност за упражняване на партньорски натиск („peer pressure“); отбелязва, че съответната комисия на ЕП може да покани председателя на Комисията, на Еврогрупата и на Европейския съвет и да предложи възможност на държава-членка, засегната от решения в рамките на процедура при прекомерен дефицит (ППД) и/или процедура при прекомерно неравновесие (ППН), да участва в размяна на мнения;

50. призовава за провеждане на икономически диалог в ЕП с държавните и правителствените ръководители на държавите-членки, възнамеряващи да използват Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИМС) и европейския механизъм за финансово стабилизиране, както и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), преди последният да бъде задействан; подчертава, в контекста на ролята, която се очаква да изпълняват ЕИФС и ЕМС, необходимостта ЕП да проведе изслушване с техния ръководен персонал;

51. настоятелно призовава Съвета и Комисията да осигурят последователността между икономическите условия и програмите за адаптиране в рамките на всички спасителни програми и целите на Съюза за социално и устойчиво развитие, и по-специално насоките за политиките по заетостта и насоките за икономическата политика, както и целите на стратегията „ЕС 2020“; изисква от тях да включат препоръките в рамките на Европейския семестър, отправени към държавите-членки, получаващи финансова помощ, за да се вземат предвид изрично тези изисквания за последователност;

52. възнамерява да проведе проверка на макроикономическото положение в Съюза през есента въз основата на широк спектър от експертизи, включително с международни независими външни експерти и в консултация със съответните заинтересовани страни, и по-специално социалните партньори, с цел насърчаване на дебата и получаване на второ становище по икономическите въпроси при подготовката на разискванията с Комисията, предшестващи изготвянето на годишния обзор на растежа;

53. счита, че Европейският парламент следва да бъде признат за подходящия европейски демократичен форум за предоставянето на обща оценка в края на Европейския семестър;

54. желае да стане партньор в макроикономическия диалог и да участва в него с цел постигане на неговите цели що се отнася до представянето на съвместна позиция по макроикономическата политика;

Роля на Съвета

55. призовава Европейския съвет да покани председателя на Европейския парламент да участва в неговите заседания, посветени на Европейския семестър;

56. призовава Съвета и Комисията, в съответствие с правилата на „Пакета за икономическо управление“, да му докладват, като представят точен преглед на действията и мерките всяка година през първите седмици от годината за хода и успехите на предходния Европейски семестър;

57. отбелязва, че през първия Европейски семестър стана ясно, че сроковете са кратки и че поради това съществува опасност в бъдеще участието на националните парламенти да не бъде напълно оптимално, ако някоя държава-членка трябва да представи план за коригиращи действия или да промени своите програми за стабилност и сближаване, а също и своята национална програма за реформи в съответствие с препоръките на Съвета,

58. призовава държавите-членки да представят възможно най-подробна информация относно предвидените в националните програми за реформи мерки и инструменти за постигане на поставените национални цели, включително относно срока за прилагане, очакваните последици, потенциалната верижна реакция, рисковете от неуспешно прилагане, разходите и евентуалното ползване на структурните фондове на ЕС;

59. призовава държавите-членки да гарантират професионалната независимост на националните статистически органи в съответствие с разпоредбите, предвидени в пакета за управление, и да гарантират спазването на Кодекса на европейската статистическа практика, предвиден в Регламент (ЕО) № 223/2009, за да се гарантира предаването на висококачествени статистически данни на Комисията с цел оценка по време на Европейския семестър;

60. изразява убеждението си, че гарантирането на успеха на Европейската статистическа система зависи в изключително голяма степен от работата на добре справящите се национални сметни палати и от техните задълбочени и точни проверки на качеството на данните за публичните финанси и на процеса на предаване на данни от публичните организации към националните статистически служби;

61. призовава Съвета да засили макроикономическия диалог, по-специално като установи съответстващи макроикономически диалози на национално равнище, да отключи пълния потенциал на макроикономическото сътрудничество чрез използване на възможностите в областта на заетостта посредством силна и балансирана динамика на растежа;

62. счита, че е от съществено значение участието на Европейската централна банка в постоянния диалог между европейските институции;

Други

63. призовава за развитие на концепцията за европейско министерство на финансите с цел укрепване на капацитета за изпълнение на Европейския семестър и икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз; счита, че бъдещите институционални развития следва да отчитат развитието на ЕИФС и ЕМС;

64. отбелязва със загриженост, че координацията на икономическите политики на равнище ЕС се състои от множество обвързващи и необвързващи инструменти и ангажименти[2], което би могло да подрони правната сигурност на реда в ЕС и което в очите на общественото мнение поражда объркване относно точния обхват на отговорностите, поети от държавите-членки във връзка с техния статут на държави, членуващи или нечленуващи в еврозоната;

65. отбелязва, че държавите-членки не се придържат към общоприетите правила, и по-специално към Пакта за растеж и стабилност, съгласно който годишният бюджетен дефицит на държавите-членки трябва да бъде по-малък от 3 % от БВП и публичният дълг трябва да не надвишава 60 % от БВП; призовава държавите-членки да спазват Пакта за растеж и стабилност и други общоприети правила;

66. подчертава, че за да бъде ефективно, интегрираното наблюдение на икономическите политики не трябва да се свежда единствено до оценка на фискалните и структурните политики на държавите-членки на ЕС, но да бъде също така синхронизирано с целите и действията, предприети на равнище ЕС, както и с размера и естеството на финансовите ресурси на Съюза; в тази връзка подчертава основната роля на политиките и действията на ЕС съгласно стратегията „ЕС 2020“, а именно политиките на сближаване, научните изследвания и иновациите;

67. подчертава, че насоките за политиката към държавите-членки отчасти засягат области на политиката като възнаграждения и пенсии, които са от компетентността на държавите-членки и социалните партньори, но трябва да бъдат подкрепени и допълнени от Европейския съюз в съответствие с член 153 от ДФЕС; подчертава, че трябва да се гарантира демократична отчетност и да се зачитат принципите на субсидиарност и социален диалог с цел запазване на пространството за политиката, необходимо за изпълнението на национално равнище;

68. припомня, че Регламентът на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия гласи, че „при прилагането на настоящия регламент се зачитат изцяло разпоредбите на член 152 от ДФЕС, а препоръките, издадени съгласно настоящия регламент, зачитат националните практики и институции за определяне на заплащането. при прилагането се взема предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответно то не засяга правото на договаряне, сключване и прилагане на колективни договори и на колективни действия в съответствие с националното законодателство и практики.“;

Секторен принос към Европейския семестър

69. счита, че за постигането на общите цели стратегията „Европа 2020“ и Европейският семестър, като рамка за засилено икономическо и социално управление, биха могли да спомогнат за подкрепата на общ подход към предизвикателствата, реакциите и оценката на положението в държавите-членки по отношение на заетостта и социалните въпроси, ако тези намерения не си останат само формални пожелания и Европейският парламент действително бъде включен в този процес, за разлика от това, което се случи по време на първия Европейски семестър, включително във връзка с първия годишен обзор на растежа, който отбеляза началото на нов цикъл на икономическо управление в ЕС;

70. призовава Съвета и Комисията, когато предоставят насоки на държавите-членки, включително по отношение на политиките в областта на образованието, заетостта и социалните въпроси, макроикономиката и бюджета, да зачитат принципите на субсидиарност и социален диалог в областта на възнагражденията и пенсиите, както и правомощията на държавите-членки и социалните партньори в тези сфери съгласно член 153, параграф 5 от ДФЕС, за да се запази необходимото политическо пространство за прилагането им на национално равнище и социалните партньори да бъдат консултирани преди отправянето на препоръки; подчертава, че демократичната отчетност трябва да бъде гарантирана на всички равнища;

71. призовава Комисията да използва цялата налична информация и ноу-хау, включително и тези на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, в своята оценка на напредъка, постигнат по отношение на целите и инициативите на стратегията „Европа 2020“;

72. изисква препоръките на Комисията и на Съвета да бъдат насочени приоритетно към провеждането на социална политика, която да насърчава образованието и обучението, достъпа до заетост, реинтеграцията на безработните на пазара на труда и по-добрата координация на системите за социална защита в държавите-членки, наред с доизграждането на вътрешния пазар и премахването на пречките пред конкуренцията; призовава препоръките да бъдат изготвени достатъчно рано, за да окажат реално въздействие върху бюджетните решения на национално равнище;

73. заявява намерението си да допринася активно за изпълнението на амбициозните цели на стратегията „Европа 2020“ от страна на ЕС и държавите-членки, както и за провеждането на Европейския семестър, включително аспектите на заетостта и социалните въпроси, които са много важни за европейските граждани; декларира намерението си да постигне това чрез конкретни действия и чрез принос за важни инициативи като Европейската година на активния живот на възрастните хора; също така заявява, че ще направи всичко възможно, за да могат тези аспекти на стратегията „Европа 2020“, както и въпросите в областта на заетостта и социалните проблеми на европейските жени и мъже да останат на преден план в политическия дневен ред на ЕП през цялата година;

74. освен това заявява намерението си да изрази становища по аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалните въпроси, чрез приемането на специална резолюция с оглед на пролетното заседание на Европейския съвет;

75. декларира своята готовност да се включи в редовен политически диалог и размяна на мнения с националните парламенти и други съответни заинтересовани страни, в т.ч. социалните партньори, бизнеса и НПО, относно аспектите на стратегията „Европа 2020“ и на Европейския семестър, свързани със заетостта и социалните въпроси, като в рамките на това:

а) призовава Комисията да представи пред Парламента своя годишен обзор на растежа, включително проекта на съвместен доклад относно заетостта, предложението си за годишни насоки за заетостта, както и всяко предложение относно конкретни препоръки за отделните държави, изготвено въз основа на член 148, параграф 4 от ДФЕС,

б) призовава за прозрачност между участниците в Европейския семестър и в този контекст насърчава Комитета по заетостта (EMCO) да споделя редовно резултатите от извършваното от него наблюдение на заетостта с компетентните комисии на Европейския парламент,

в) призовава социалните партньори, социалните НПО и другите заинтересовани страни да вземат участие в редовна размяна на мнения с Парламента, в частност относно прилагането на политиките в областта на заетостта и социалните въпроси, както и по отношение на напредъка по пътя към постигането на свързаните с тях цели на ЕС; изисква подготвителните документи за размяната на мнения да се предоставят предварително на членовете на компетентната парламентарна комисия;

76. призовава Комисията да информира Парламента за резултатите от дейностите, провеждани по Програмата за взаимно обучение, и по-специално в областите, подчертани в стратегическите насоки на Европейския съвет; изтъква, че е важно да се извършва редовен контрол по отношение на степента на достъп и степента на усвояване на средствата, отпуснати за програмата, като по този начин се осигури възможност за предприемане в реално време на необходимите корективни мерки за гарантиране, че обичайните бюрократични пречки няма да възпрепятстват постигането на целите на програмата;

77. счита, че политиките в областта на заетостта и социалните въпроси изпълняват основна роля в цялата стратегия „Европа 2020“ и нейното управление; счита, че с оглед на кризата тези политики трябва да бъдат засилени и че Европейският семестър е изключително важен за постигането на тази цел;

78. счита, че в контекста на Европейския семестър и с цел ефективно прилагане на седма до десета насоки за заетостта, държавите-членки следва да бъдат насърчавани да отделят специално внимание на конкретни въпроси, като например улесняване на достъпа на младите хора до образование, осигуряване на насоки и обучение и предотвратяване на ранното напускане на училище, поощряване на обучението през целия живот, насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата, особено сред младите хора, стимулиране на интегрирането на възрастните хора на пазара на труда, борба с недекларирания труд, улесняване на съвместяването на професионалния и семейния живот и подобряване на условията в детските заведения;

79. призовава Съвета и Комисията да направят подробна оценка на това, дали предложените в националните програми мерки за борба с бедността и социалното изключване и за увеличаване на заетостта съответстват на водещите цели на стратегията „Европа 2020“; призовава държавите-членки, които не са си поставили национални цели или които не са се ангажирали в достатъчна степен за постигане на равнище на заетост от 75 % за жените и мъжете в Европа до 2020 г., да се ангажират да се стремят към тази цел, като насочат усилията си по-специално към справянето с ключови структурни проблеми на пазара на труда;

80. отбелязва, че мерките, предприети в рамките на националните планове за реформа, „икономическото управление“ и Европейския семестър, не следва да водят до задълбочаване на социалната криза в редица държави с по-нестабилна икономика, затруднявайки още повече живота на семействата и по-специално на жените и децата, които са основните жертви на нарастващата бедност, безработицата и несигурната и зле платена работа;

81. подчертава необходимостта от засилване и институционализиране на макроикономическия социален диалог и счита, че социалните партньори трябва да участват в разработването на мерките, които Европейската комисия желае да предприеме в контекста на Европейския семестър, както и в прилагането на новото икономическо управление; също така социалните партньори следва да представят становище или по целесъобразност препоръка към Комисията относно тези мерки;

82. изтъква, че е важно да се гарантира засилено взаимодействие между микроикономическите и макроикономическите политики, от една страна, и политиките в областта на заетостта и социалните въпроси, от друга страна, което е от съществено значение за осигуряването на възможност за постигане на общите цели на стратегията „Европа 2020“;

83. поддържа ангажимента си за отделяне на специално внимание, включително при обсъждането на Европейския семестър, на въздействието на заетостта и положението в социалната сфера върху макроикономическите условия и обратно и призовава Комисията да направи същото;

84. призовава Комисията и Съвета да гарантират, че устойчивият и приобщаващ растеж, свързан със заетостта и създаването на нови работни места, стои в основата на всички предложения за политики в рамките на Европейския семестър;

85. припомня, че е необходимо да се гарантира надлежно отчитане на финансирането за целите на стратегията „Европа 2020“ в годишните бюджети на ЕС и държавите-членки; подчертава, че най-простият, демократичен, европейски и ефективен начин за постигането на тази цел е в началото на всеки Европейски семестър да се организира междупарламентарен дебат относно общите насоки за бюджета на държавите-членки и на Съюза; счита, че един такъв дебат, който ще спомогне за значителното намаляване на дублиращите се структури, същевременно ще даде възможност на държавите-членки да отчетат в по-голяма степен европейското измерение в своите проектобюджети, а на Европейския парламент – да отчете по-добре националните проблеми;

86. припомня важната роля на бюджета на ЕС за финансиране на програмата „Европа 2020“, за която всяка година се отделят повече от половината от ресурсите на Съюза; все пак отбелязва, че предвид съдържанието на приоритетните действия и разделението на компетенциите между Съюза и държавите-членки, най-големият дял от финансирането за тази стратегия следва да идва от националните или регионалните бюджети; ето защо заключава, че както европейският бюджет, така и националните бюджети трябва да бъдат взети предвид в частта от процедурата на Европейския семестър, която се отнася до изпълнението на програмата „Европа 2020“;

87. подчертава решаващата роля на политиката на сближаване като ключов инструмент за стратегията „Европа 2020“; счита, че силната и добре финансирана политика на сближаване представлява ефективен и ефикасен инструмент за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ и за предотвратяване на бъдещи икономически и финансови кризи, благодарение на включените в нея дългосрочни програми за развитие, на бюджетното измерение, децентрализираната административна система и включването на приоритетите на ЕС за устойчиво развитие; във връзка с това подчертава значението на включването на регионите в постигането на целта на „Европа 2020“;

88. изтъква, че благодарение на подхода на многостепенно управление регионалната политика разполага с консолидирана методология за интегриран подход и предлага надеждна система на управление за мобилизиране на инвестиции и стимулиране на нови инициативи на място, което би могло да подкрепи по подходящ начин ефективността на икономическите политики и развитието на по-силно взаимодействие между бюджетите на ЕС и на държавите-членки; ето защо призовава Комисията да представи конкретни препоръки за начина, по който структурните фондове могат да се използват за тази цел в рамките на оперативните програми;

89. счита, че е изключително важно политиката на сближаване да играе съответната роля в преодоляването на предизвикателствата, свързани с намаляването на структурните неравновесия и вътрешните конкурентни различия, като подчертава значението на адаптирането на политиките към специфичните условия и потребности в регионите, така че техният потенциал да се увеличи максимално, а пречките да се намалят;

90. припомня важната роля на регионалната политика за развитието на националните програми в рамките на Европейския семестър, най-вече чрез поставянето на цели и определянето на действия за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

91. подчертава, че за много държави-членки е важно да повишат конкурентоспособността на своите региони с оглед коригиране на макроикономическите неравновесия;

92. ето защо счита за необходимо политиката на сближаване да бъде ориентирана и към укрепване по-специално на регионалния (а не само националния) потенциал и заинтересовани страни; счита, че укрепването на регионалния потенциал, заедно с националния потенциал, ще направи от политиката на сближаване отново необходим инструмент за постигане на нужното взаимодействие;

93. подчертава, че Европейският семестър за предварителна координация на икономическите политики трябва да отразява насърчаването на преминаване към екологично устойчива икономика;

94. приветства предложението, направено в текущия годишен обзор на растежа, за премахване на вредните за околната среда субсидии и призовава за оценка на изпълнението на тази политика през Европейския семестър за 2012 г.;

95. призовава Европейския съвет и Комисията в рамките на Европейския семестър да обърнат повече внимание на единния пазар, който представлява икономическия стълб на ЕС, с цел използване на пълния потенциал на вътрешния пазар, привличане на публичен и частен капитал за финансиране на инфраструктурни и иновационни проекти и насърчаване на ефективно използване на енергията; подчертава, че единният пазар трябва да е в основата на едно европейско икономическо управление, насочено към постигането на целта за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заетост и социално сближаване чрез преодоляване на вътрешните дисбаланси, постигане на икономическа конвергенция и укрепване на конкурентоспособността;

96. отправя искане всяко пролетно заседание на Европейския съвет да бъде отчасти посветено на изготвянето на оценка за състоянието на единния пазар, подкрепена от процес на наблюдение; призовава председателя на Европейския съвет ежегодно да представя на Парламента действията, които трябва да се предприемат вследствие на решенията от пролетното заседание на Европейския съвет, включително в областта на единния пазар;

97. призовава Комисията да извършва ежегодна оценка на мерките за изграждане на единния пазар от страна на държавите-членки в рамките на техните национални програми за реформи и в този контекст да разглежда напредъка по отношение на транспонирането и прегледите след прилагането;

98. призовава Комисията да привлече вниманието на държавите-членки, за които при оценката на националните им програми за реформи е установено, че не използват оптимално финансирането от ЕС, към конкретните области, в които все още има неизползван потенциал;

99. приветства факта, че „използването на потенциала на единния пазар“ е посочено в годишния обзор на растежа за 2011 г. като една от десетте цели, които трябва да бъдат реализирани до 2012 г.;

100. призовава Съвета и Комисията да обвържат Европейския семестър още по-систематично с настоящите инициативи на ЕС като индекса за развитие на вътрешния пазар и Акта за единния пазар, а прилагането на неговите 12 „лоста“ да се определи като висш приоритет, за да може окончателното изграждане на единния пазар да се вземе изцяло предвид и да се осигури съгласуваност на европейската икономическа политика;

101. призовава по-специално Комисията да включи в годишния обзор на растежа за 2012 г. 12-те приоритетни мерки от Акта за единния пазар, които трябва да бъдат приети до края на 2012 г.;

102. счита, че рестартирането на единния пазар и по-специално прилагането на Акта за единния пазар е съществена предпоставка за постигането на устойчив растеж в Европа до 2020 г.; с оглед гарантиране на европейската конкурентоспособност в световен мащаб посочва необходимостта от незабавни подобрения в ключови области като сектора на услугите, обществените поръчки, научните изследвания, иновациите, образованието, енергетиката, електронната търговия и др.;

103. подчертава, че е необходимо при прилагането на Европейския семестър да се вземе предвид стратегията „ЕС 2020“; подчертава, че инициативите, предприети в рамките на Акта за единния пазар, трябва да съответстват и да допринасят за постигане на целите на 7-те водещи инициативи на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

104. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат подкрепата за МСП, които са гръбнак на икономиката в единния пазар, в съответствие със заключенията на годишния обзор на растежа, по-специално чрез пълното прилагане на Small Business Act, и с помощта на пакет от мерки да отстранят пречките, с които МСП се сблъскват при достъпа си до финансиране;

105. настоятелно призовава Комисията да предприеме ефективни мерки за подобряване на достъпа до финансиране за МСП и иновативни новосъздадени предприятия, както и да осигури подобряване на бизнес средата в ЕС, да опрости процедурите и да намали административната тежест за дружествата в рамките на единния пазар;

106. призовава държавите-членки да включат в процеса на Европейския семестър аспектите на равенството между половете, като вземат под внимание потребностите и положението на жените, когато прилагат насоките на политиката, определени в годишния обзор на растежа; приветства държавите-членки, които са интегрирали измерението на равенството между половете в своите национални програми за реформи (НПР) в рамките на първия Европейски семестър и които обръщат специално внимание на жените при разработването и наблюдението на политиките в областта на заетостта, борбата с бедността и образованието; изразява разочарование от държавите-членки, които са пропуснали да посочат равенството между половете в своите НПР;

107. призовава Съвета да гарантира възможността за това, комисията по правата на жените и равенството между половете да обсъжда свързаните с пола аспекти на НПР и специфичните за страните насоки за политика с отговорния действащ председател на EPSCO след представянето на специфичните за страните насоки за политика от страна на Комисията;

108. приканва държавите-членки да гарантират ефективното участие на организациите на гражданското общество, включително организациите на жените, при изготвянето, прилагането и оценката на НПР;

109. призовава държавите-членки да определят цели по отношение на качеството в НПР във връзка с преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете, подобряването на предприемачеството сред жените и осигуряването на грижи за деца и грижи за възрастни;

110. призовава държавите-членки да определят конкретни количествени цели в НПР по отношение на заетостта на жените като цяло заедно с конкретни мерки, насочени към групи жени с много нисък процент заетост, като например млади жени, по-възрастни жени, жени мигранти, жени с увреждания, самотни майки и жени от ромски произход;

111. призовава Комисията и държавите-членки да повишат осведомеността на гражданското общество, социалните партньори и обществото като цяло относно основните цели на стратегията „ЕС 2020“ и националните цели, включително основаните на разделението на половете цели по отношение на заетостта;

112. призовава Комисията да се обърне с искане към гражданското общество и социалните партньори да представят ежегоден доклад „в сянка“ относно напредъка на държавите-членки в областта на основните цели и изпълнението на мерките, предложени в НПР, подобен на докладите „в сянка“, изготвяни относно изпълнението на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW);

113. изразява съжаление относно намаляването на публичните разходи и инвестиции в областта на образованието, което се наблюдава в много национални бюджети, отново изтъква необходимостта от отдаване на приоритет на публичните инвестиции в устойчиви и благоприятни за растежа области, като например научноизследователската и развойна дейност и образованието, и изтъква, че с оглед на високите разходи, предизвикани от маргинализирането на по-младите поколения по отношение на трудовата заетост, инвестициите в образование и обучение представляват мярка на икономическата политика; изтъква значението на осигуряването на продължителни и значителни инвестиции в образованието, подготовката и обучението през целия живот на учителите при същевременно поддържане на координирани усилия в целия ЕС за постигане на други общи цели в областта на образованието; изтъква ключовата роля на Програмата за обучение през целия живот;

114. настоятелно приканва Комисията, при установяването на текущите и бъдещите тенденции в областта на трудовата заетост в хода на Европейския икономически семестър, да използва тези тенденции за координиране на стратегиите за обучение с висшите учебни заведения;

115. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския съвет, националните парламенти, ЕЦБ и председателя на Еврогрупата.

[1] Все още непубликувана в Официален вестник.
[2] Членове 121, 126, 148 от ДФЕС, Протокол № 12, приложен към Договора от Лисабон, Резолюция на Европейския съвет относно Пакта за стабилност и растеж от 17 юни 1997 г., Заключения на председателството на Европейския съвет от 20 март 2005 г., Регламент (ЕО) № 1466/97, изменен с ..., Регламент (ЕО) № 1467/97, изменен с ..., Кодекс на поведение „Подробни указания за изпълнението на Пакта за стабилност и растеж и насоки относно формата и съдържанието на програмите за стабилност и конвергентните програми“, одобрен от Съвета по икономическите и финансовите въпроси на 7 септември 2010 г., Заключения на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от октомври 2006 г. и Заключения на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от октомври 2007 г., пакт „Евро плюс“, договорен от държавните и правителствените ръководители на държавите от еврозоната, към който България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния се присъединиха на 24–25 март 2011 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (13.7.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик по становище(*): Olle Ludvigsson

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

– като взе предвид член 148 и член 153, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

A. като има предвид, че Европейската стратегия за заетост и насоките за заетост въз основа на член 148 от ДФЕС осигуряват политическа рамка за свързаните със заетостта и пазара на труда мерки, които трябва да се приложат за изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020”,

Б. като има предвид, че стратегията „Европа 2020” и новата структура на управление, заложени в рамките на Европейския семестър, следва да подпомогнат ЕС да се справи с кризата и нейните причини; като има предвид, че високото равнище на социална защита в ЕС смекчи най-неблагоприятното въздействие на кризата, както и че сериозните последици от кризата се изразяват в голяма загуба на икономическа активност, значително нарастване на безработицата, рязък спад на производителността и силно отслабени публични финанси,

В. като има предвид, че равнището на безработица в Европа все още е доста над 9%, и по-специално че безработицата сред младите хора си остава голямо предизвикателство; следователно като има предвид, че заетостта, пазарът на труда и социалните политики представляват съществена част от реформите, които трябва да се извършат в съответствие с макроикономическия надзор и тематичната координация в рамките на стратегията „Европа 2020”,

Г. като има предвид, че е необходимо да се гарантира по-голямо взаимодействие между политиките в областта на заетостта, икономиката и социалните въпроси в контекста на Европейския семестър, както и че това трябва да се извърши в полза на всички поколения и по начин, насърчаващ демократичната отчетност, ангажираност и легитимност на всички заинтересовани страни; като има предвид, че активното участие на Европейския парламент представлява съществена част от този процес,

1. счита, че за постигането на общите цели стратегията „Европа 2020” и Европейският семестър, като рамка за засилено икономическо и социално управление, биха могли да спомогнат за подкрепата на общ подход към предизвикателствата, реакциите и оценката на положението в държавите-членки по отношение на заетостта и социалните въпроси, ако тези намерения не си останат само формални пожелания и Европейският парламент действително бъде включен в този процес, за разлика от това, което се случи по време на първия Европейски семестър, включително във връзка с първия годишен обзор на растежа, който отбеляза началото на нов цикъл на икономическо управление в ЕС;

2. призовава за споразумение относно демократичното измерение на Европейския семестър за координация на политиката, за да могат националните парламенти и ЕП да си подготвят график, основни идеи и методология, във взаимодействие със социалните партньори и гражданското общество;

3. призовава Парламентът да вземе дейно участие в Европейския семестър, за да представлява интересите на гражданите и да допринесе за по-голяма легитимност на социалните политики, които следва да се провеждат от държавите-членки;

4. изисква да се засили ролята на националните парламенти по отношение на тяхното интегриране в процеса на изготвяне на икономическите и социалните политики, за да покажат своята солидарност в качеството си на партньори в рамките на Европейския семестър; като има предвид, че това ще допринесе за по-голяма легитимност на взетите решения, ще потвърди, че националните парламенти представляват интересите на европейските граждани, на равни начала с Европейския парламент, и ще гарантира изпращането на силни политически сигнали на национално равнище;

5. подчертава, че насоките за политиките в областта на заетостта на държавите-членки и общите насоки на икономическата политика са неразделна част от Европейския семестър и са еднакво важни за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; призовава Съвета и Комисията да гарантират, че всички препоръки по отношение на политиката са съобразени с интегрираните насоки;

6. отбелязва, че мерките, предприети в рамките на националните планове за реформа, „икономическото управление“ и Европейския семестър, следва да не допринасят за засилване на социалната криза в някои държави с по-нестабилна икономика, затруднявайки още повече живота на семействата, и по-специално на жените и децата, които са основните жертви на нарастващата бедност, безработицата и несигурната и зле платена работа;

7. призовава Съвета и Комисията, когато предоставят насоки на държавите-членки, включително по отношение на политиките в областта на образованието, заетостта и социалните въпроси, макроикономиката и бюджета, да зачитат принципите на субсидиарност и социален диалог в областта на възнагражденията и пенсиите, както и правомощията на държавите-членки и социалните партньори в тези сфери съгласно член 153, параграф 5 от ДФЕС, за да се запази необходимото политическо пространство за прилагането им на национално равнище и социалните партньори да бъдат консултирани преди отправянето на препоръки; подчертава, че демократичната отчетност трябва да бъде гарантирана на всички равнища;

8. призовава Комисията да използва цялата налична информация и ноу-хау, включително и тези на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, в своята оценка на напредъка, постигнат по отношение на целите и инициативите на стратегията „Европа 2020“;

9. призовава Комисията и Съвета да гарантират, че насоките на политиката за фискално консолидиране и структурните реформи са напълно съгласувани и съвместими с целите на Съюза за социално и устойчиво развитие; призовава Комисията да направи оценка на социалното въздействие въз основа на член 9 от ДФЕС във връзка със своите препоръки за действие, включително предложенията за приоритетни действия към пролетното заседание на Европейския съвет и препоръките за насоки за отделните държави към юнското заседание на Европейския съвет;

10. изисква препоръките на Комисията и на Съвета да бъдат насочени приоритетно към провеждането на социална политика, която да насърчава образованието и обучението, достъпа до заетост, реинтеграцията на безработните на пазара на труда и по-добрата координация на системите за социална защита в държавите-членки, наред с доизграждането на вътрешния пазар и премахването на пречките пред конкуренцията; призовава препоръките да бъдат изготвени достатъчно рано, за да окажат реално въздействие върху бюджетните решения на национално равнище;

11. подчертава значението на публичните инвестиции на европейско и национално равнище за насърчаване на социалното и икономическо сближаване, и по-специално инвестициите в слабо развитите райони; призовава да се направи ясно разграничение между инвестиции и текущи разходи и разглежда като инвестиции разходите, свързани с образованието, социалните услуги, научноизследователската и развойна дейност и инфраструктурата, включително възобновяемите енергийни източници, транспорта и комуникациите;

12. заявява намерението си да допринася активно за изпълнението на амбициозните цели на стратегията „Европа 2020” от страна на ЕС и държавите-членки, както и за провеждането на Европейския семестър, включително аспектите на заетостта и социалните въпроси, които са много важни за европейските граждани; декларира намерението си да постигне това чрез конкретни действия и чрез принос за важни инициативи като Европейската година на активния живот на възрастните хора; също така заявява, че ще направи всичко възможно, за да могат тези аспекти на стратегията „Европа 2020”, както и въпросите в областта на заетостта и социалните проблеми на европейските жени и мъже да останат на преден план в политическия дневен ред на ЕП през цялата година;

13. освен това заявява намерението си да изрази становища по аспектите на стратегията „Европа 2020”, свързани със заетостта и социалните въпроси, чрез приемането на специална резолюция с оглед на пролетното заседание на Европейския съвет;

14. декларира своята готовност да се включи в редовен политически диалог и размяна на мнения с националните парламенти и други съответни заинтересовани страни, в т.ч. социалните партньори, бизнеса и НПО, относно аспектите на стратегията „Европа 2020” и на Европейския семестър, свързани със заетостта и социалните въпроси, като в рамките на това:

а) приканва Комисията да представи пред Парламента своя годишен обзор на растежа, включително проекта на съвместен доклад относно заетостта, предложението си за годишни насоки за заетостта, както и всяко предложение относно конкретни препоръки за отделните държави, изготвено въз основа на член 148, параграф 4 от ДФЕС,

в) приканва социалните партньори, социалните НПО и другите заинтересовани страни да вземат участие в редовна размяна на мнения с Парламента, в частност относно прилагането на политиките в областта на заетостта и социалните въпроси, както и по отношение на напредъка по пътя към постигането на свързаните с тях цели на ЕС; изисква подготвителните документи за размяната на мнения да се предоставят предварително на членовете на компетентната парламентарна комисия;

15. подчертава необходимостта от засилване и институционализиране на макроикономическия социален диалог и счита, че социалните партньори трябва да участват в разработването на мерките, които Европейската комисия желае да предприеме в контекста на Европейския семестър, както и в прилагането на новото икономическо управление; също така социалните партньори следва да представят становище или, по целесъобразност, препоръка към Комисията относно тези мерки;

16. призовава Комисията да информира Парламента за резултатите от дейностите, провеждани по Програмата за взаимно обучение, и по-специално в областите, подчертани в стратегическите насоки на Европейския съвет; изтъква, че е важно да се извършва редовен контрол по отношение на степента на достъп и степента на усвояване на средствата, отпуснати за програмата, като по този начин се осигури възможност за предприемане в реално време на необходимите корективни мерки за гарантиране, че обичайните бюрократични пречки няма да възпрепятстват постигането на целите на програмата;

17. изтъква, че е важно да се гарантира засилено взаимодействие между микроикономическите и макроикономическите политики, от една страна, и политиките в областта на заетостта и социалните въпроси, от друга страна, което е от съществено значение за осигуряването на възможност за постигане на общите цели на стратегията „Европа 2020”;

18. поддържа ангажимента си за отделяне на специално внимание, включително при обсъждането на Европейския семестър, на въздействието на положението в социалната сфера и заетостта върху макроикономическите условия, и обратно, и призовава Комисията да направи същото;

19. счита, че политиките в областта на заетостта и социалните въпроси играят централна роля в цялата стратегия „Европа 2020“ и нейното управление; счита, че с оглед на кризата тези политики трябва да бъдат засилени и че Европейският семестър е изключително важен за постигането на тази цел;

20. призовава Комисията и Съвета да гарантират, че устойчивият и приобщаващ растеж, свързан със заетостта и създаването на нови работни места, стои в основата на всички предложения за политики в рамките на Европейския семестър;

21. подчертава, че Европа се нуждае от макроикономическа рамка, която да подкрепя устойчивото развитие, както и от повишаване на заетостта и социалното сближаване; счита, че паричната политика следва да допринася за засилване на икономическото възстановяване и за борба с безработицата;

22. счита, че в контекста на Европейския семестър и с цел ефективно прилагане на седма до десета насоки за заетостта, държавите-членки следва да се насърчават да отделят специално внимание на конкретни въпроси, като например улесняване на достъпа на младите хора до образование, осигуряване на насоки и обучение и предотвратяване на ранното напускане на училище, поощряване на ученето през целия живот, насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата, особено сред младите хора, стимулиране на интеграцията на възрастните хора на пазара на труда, борба с недекларирания труд, улесняване на съвместяването на професионалния и семейния живот и подобряване на условията в детските заведения;

23. призовава Комисията да гарантира, че националните политики и цели, обявени в националните програми за реформа, са на достатъчно амбициозно равнище за постигане на основните цели на стратегията „ЕС 2020“; изразява загриженост относно факта, че това не е било така през първия Европейски семестър; призовава Комисията да гарантира, че всички държави-членки допринасят според възможностите си за постигането на основните цели;

24. призовава Съвета и Комисията да направят подробна оценка на това дали предложените в националните програми мерки за борба с бедността и социалното изключване, както и за увеличаване на заетостта съответстват на общите цели на стратегията „Европа 2020“; призовава държавите-членки, които не са си поставили национални цели или които не са се ангажирали в достатъчна степен за постигане на равнище на заетост от 75% за жените и мъжете в Европа до 2020 г., да се ангажират да преследват тази цел, като насочат усилията си по-специално към справянето с ключови структурни проблеми на пазара на труда;

25. отбелязва, че по време на първия Европейски семестър качеството на националните програми за реформа е варирало значително по отношение на конкретността, изпълнимостта и изчерпателността; призовава Комисията да издигне националните програми за реформи с най-високо качество до стандартен формат за следващите Европейски семестри;

26. призовава Комисията да гарантира по-добра съпоставимост на националните програми за реформа и да въведе общи показатели за оценка на програмите;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 4 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Pervenche Berès, Mara Bizzotto, Philippe Boulland, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Frédéric Daerden, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Ilda Figueiredo, Thomas Händel, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Sylvana Rapti, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Jürgen Creutzmann, Kinga Göncz, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Evelyn Regner, Peter van Dalen, Cecilia Wikström
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ashley Fox, Marit Paulsen

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (18.7.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик по становище: László Surján

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че бюджетът на ЕС се одобрява съвместно от Европейския парламент и Съвета в съответствие с Договорите и че националните бюджетни процедури се уреждат от конституционната система на всяка държава-членка; като има предвид обаче, че засилената бюджетна координация не нарушава принципа на субсидиарност,

Б. като има предвид, че Европейският семестър има две цели: да проверява прилагането на бюджетната дисциплина от държавите-членки и същевременно да следи за доброто изпълнение на програмата „Европа 2020”, като осигурява финансовите средства, необходими за нейното осъществяване;

В. като има предвид, че голямото постижение на общия пазар по отношение на свързването на европейските икономики трябва да бъде съчетано със система на бюджетна координация с цел оползотворяване на значителни взаимодействия;

Г. като има предвид, че неуспехът на Лисабонската стратегия може по същество да се отдаде на липсата на ясна процедура за последващи действия за изпълнението на тази стратегия от всички засегнати участници и че поради това е важно да се извлекат правилните поуки, които ще гарантират успеха на програмата „Европа 2020”;

1. припомня, че е необходимо да се гарантира надлежно отчитане на финансирането за целите на стратегията „Европа 2020“ в годишните бюджети на ЕС и държавите-членки; подчертава, че най-простият, демократичен, европейски и ефективен начин за постигането на тази цел е в началото на всеки Европейски семестър да се организира междупарламентарен дебат относно общите насоки за бюджета на държавите-членки и на Съюза; счита, че един такъв дебат, който ще спомогне за значителното намаляване на дублиращите се структури, същевременно ще даде възможност на държавите-членки да отчетат в по-голяма степен европейското измерение в своите проектобюджети, а на Европейския парламент – да отчете по-добре националните проблеми;

2. припомня важната роля на бюджета на ЕС за финансиране на програмата „Европа 2020“, за която всяка година се отделят повече от половината от ресурсите на Общността; все пак отбелязва, че предвид съдържанието на приоритетните действия и разделението на компетенциите между Съюза и държавите-членки, най-големият дял от финансирането за тази стратегия следва да идва от националните или регионалните бюджети; ето защо заключава, че както европейският бюджет, така и националните бюджети трябва да бъдат взети предвид в частта от процедурата на Европейския семестър, която се отнася до изпълнението на програмата „Европа 2020“;

3. отбелязва със съжаление липсата на яснота и припокриването на различните инструменти и бюджетни редове, с които трябва да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020” чрез бюджета на ЕС; припомня, че Европейският семестър предоставя добра възможност за развитие на по-голямо взаимодействие между бюджетите на ЕС и на държавите-членки;

4. припомня, че няколко комисии на Европейския парламент имат дългогодишна традиция в провеждането на междупарламентарни заседания с участието на национални представители с цел обсъждане, наред с другото, на бюджетни въпроси от европейско и национално значение; призовава компетентните парламентарни комисии да гарантират координацията на техните междупарламентарни заседания във връзка с Европейския семестър; в този контекст припомня, че е важно да се гарантира наличието на ясни, структурирани и непрекъснати последващи действия и обмен на информация с националните парламенти;

5. подчертава решаващата роля на политиката на сближаване като един от ключовите инструменти за изпълнението на стратегията „Европа 2020” поради бюджетното й измерение и подхода на многостепенно управление; изисква също така по-ясно определяне на възможните взаимодействия в тази област на политиката, които биха могли да бъдат включени в процеса на Европейския семестър;

6. отправя искане към Комисията да представи своя годишен обзор на растежа пред Парламента и да улесни организирането на този междупарламентарен ориентировъчен дебат, като осигури обща рамка на икономическите и финансови прогнози, които следва да бъдат взети предвид в целия Съюз.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	30 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Damien Abad, Alexander Alvaro, Andrea Cozzolino, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Jens Geier, Ivars Godmanis, Estelle Grelier, Carl Haglund, Lucas Hartong, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Anne E. Jensen, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, Barbara Matera, Claudio Morganti, Miguel Portas, Dominique Riquet, László Surján, Angelika Werthmann
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	François Alfonsi, Maria Da Graça Carvalho, Frédéric Daerden, Roberto Gualtieri, María Muñiz De Urquiza, Theodor Dumitru Stolojan
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Gabriel Mato Adrover

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (14.7.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик по становище: Crescenzio Rivellini

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. призовава за приемането на специално законодателство или на междуинституционално споразумение с цел гарантиране на демократичната легитимност и на ефективността на Европейския семестър;

2. отбелязва, че годишният обзор на растежа включва препоръки по отношение на основните приоритетни действия на политиката на ЕС; следователно подчертава необходимостта от добавяне на ново приложение относно устойчивото развитие;

3. подчертава, че по-ефективното използване на ресурсите и енергийната ефективност са от първостепенно значение за стимулиране на устойчивото развитие и за борба с изменението на климата, като същевременно подобряват енергийната сигурност и достъпа на потребителите до енергия и следователно, в средносрочен и дългосрочен план, имат съществен принос към конкурентоспособността, като същевременно значително спомагат за излизане от настоящата икономическа криза;

4. изтъква икономическите и социалните ползи от инвестициите в зелена икономика, посочени в доклада относно зелената икономика на Програмата на ООН за околната среда, като например по-висок ръст на БВП и на БВП на глава от населението, икономика с ефективно използване на ресурсите, създаване на нови и иновативни работни места, увеличаване на природното богатство и човешкия капитал и намаляване на бедността;

5. отбелязва, че съгласно последните оценки на Комисията Европейският съюз се очаква да изпълни едва наполовина набелязаната цел от 20 % и че съществува опасност сегашните планове на държавите-членки за постигане на енергийна ефективност да изостанат значително от общата цел за енергийна ефективност от 20 %, заложена в стратегията „Европа 2020“, което ще доведе до пропуснати възможности за растеж в множество сектори и региони, както и до пропускане на възможности за създаване на работни места, и следователно ще окаже отрицателно въздействие върху производителността, конкурентоспособността и социалното сближаване на ЕС; призовава Комисията да установи насоки относно метода на определяне на национални цели; призовава държавите-членки да поемат по-голяма отговорност за изпълнението на целта за енергийна ефективност и да предоставят по-подробна информация на Комисията;

6. отбелязва, че съществува значителен потенциал за намаляване на консумацията, особено от страна на енергоемки сектори като строителството/поддръжката на сгради, транспорта и промишлеността;

7. признава съществуването на нов „План за енергийна ефективност, 2011 г.“ (COM(2011)0109 [1]), приет от Комисията през март 2011 г., но предлага да се предприемат допълнителни и по-строги ограничителни мерки;

8. във връзка с това призовава Комисията да предложи незабавно правно обвързващи национални цели за енергийна ефективност, особено по отношение на сектора на строителството, като вземе под внимание различните изходни точки на държавите-членки, тяхното икономическото състояние и вече предприетите по-рано действия в тази насока;

9. подчертава необходимостта от установяване на конкретна годишна цел на ЕС за ефективност на материалите с оглед намаляване на използването на ресурсите и посочва, че е важно използването на ресурсите да бъде отделено от икономическия растеж;

10. подчертава, че Европейският семестър за предварителна координация на икономическите политики трябва да отразява насърчаването на преминаване към екологично устойчива икономика;

11. във връзка с това призовава Комисията да обмисли въпроса да включва във всеки годишен обзор на растежа доклад за напредъка по показателите за екологично счетоводство въз основа на модулите съгласно член 3 от Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно европейските икономически сметки за околната среда и на съгласуваността с целите на стратегията „Европа 2020“ във връзка с изменението на климата и енергетиката;

12. счита за много важно преследването и постигането на постоянно намаляване на използването на добиваните природни ресурси, а също и разбирането за обема на съществуващите запаси от природни ресурси; по тази причина призовава за възможно най-бързо допълване на икономическите сметки за околната среда със сметки за запасите;

13. призовава Комисията да разработи ключови показатели за изпълнението на целите за ефективно използване на ресурсите в националните програми за реформи и редовно да ги отчита в годишния обзор на растежа;

14. отбелязва, че БВП не отчита човешкия и социалния капитал, природните ресурси и екосистемните услуги, основните промени, например тези в резултат от изменението на климата, нито принципа за справедлив и равен достъп до ресурсите за днешните и бъдещите поколения като предпоставка за устойчивост; следователно подчертава необходимостта БВП да бъде комбиниран с нови данни и показатели;

15. приветства предложението, направено в текущия годишен обзор на растежа, за премахване на вредните за околната среда субсидии и призовава за оценка на изпълнението на тази политика през Европейския семестър за 2012 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	52 1 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Nessa Childers, Bairbre de Brún, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Holger Krahmer, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Linda McAvan, Miroslav Ouzký, Владко Тодоров Панайотов, Антония Първанова, Andres Perello Rodriguez, Sirpa Pietikäinen, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Anna Rosbach, Dagmar Roth-Behrendt, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Bogusław Sonik, Salvatore Tatarella, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Matthias Groote, Romana Jordan Cizelj, Riikka Manner, Miroslav Mikolášik, James Nicholson, Alojz Peterle, Michèle Rivasi, Crescenzio Rivellini, Giommaria Uggias
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	José Bové, Lorenzo Fontana

[1] ОВ ...

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (28.9.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик по становище: Catherine Stihler

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. призовава Европейския съвет и Комисията в рамките на Европейския семестър да обърнат повече внимание на единния пазар, който представлява икономическият стълб на ЕС, с цел използване на пълния потенциал на вътрешния пазар, привличане на публични и частни капитали за финансиране на инфраструктурни и иновационни проекти и насърчаване на ефективно използване на енергията; подчертава, че единният пазар трябва да е в основата на едно европейско икономическо управление с акцент върху постигането на целта за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заетост и социално сближаване чрез коригиране на вътрешните дисбаланси, постигане на икономическа конвергенция и укрепване на конкурентоспособността;

2. счита, че ролята на Европейския парламент в рамките на Европейския семестър следва да бъде спешно изяснена и че икономическият диалог следва да бъде насочен към засилване на демократичната легитимност на процеса чрез осигуряване на подходящ парламентарен контрол; призовава Комисията през януари всяка година да представя на всички съответни парламентарни комисии, включително на комисията на ЕП, отговорна за вътрешния пазар, резултатите от предишния Европейски семестър и новия Годишен обзор на растежа, като включи подробния принос на тези комисии по отношение на всеки един от тези два процеса;

3. отправя искане всяко пролетно заседание на Европейския съвет да бъде отчасти посветено на изготвянето на оценка за състоянието на единния пазар, подкрепена от процес на наблюдение; призовава председателя на Европейския съвет ежегодно да представя на Европейския парламент действията, които трябва да се предприемат вследствие на заключенията от пролетното заседание на Европейския съвет, включително в областта на единния пазар;

4. призовава Комисията да извършва годишна оценка на мерките за изграждане на единния пазар от страна на държавите-членки в рамките на техните национални програми за реформи и в този контекст да разглежда напредъка по отношение на транспонирането и прегледите след прилагането;

5. призовава Комисията да привлече вниманието на държавите-членки, за които при оценката на националните им програми за реформи е констатирано, че не използват оптимално финансирането от ЕС, към конкретните области, в които все още има неизползван потенциал;

6. приветства факта, че „използването на потенциала на единния пазар” е посочено в Годишния обзор на растежа за 2011 г. като една от десетте цели, които трябва да бъдат реализирани до 2012 г.;

7. призовава Съвета и Комисията да обвържат Европейския семестър още по-систематично с настоящите инициативи на ЕС като индекса за развитие на вътрешния пазар и Акта за единния пазар, а прилагането на неговите 12 „лоста“ да се определи като висш приоритет, за да може завършването на единния пазар да се вземе изцяло предвид и да се осигури съгласуваност на европейската икономическа политика;

8. призовава по-специално Комисията да включи в Годишния обзор на растежа за 2012 г. 12-те приоритетни мерки от Акта за единния пазар, които трябва да бъдат приети до края на 2012 г.;

9. счита, че рестартирането на единния пазар, и по-специално прилагането на Акта за единния пазар, са съществена предпоставка за постигането на устойчив растеж в Европа до 2020 г.; с оглед гарантиране на европейската конкурентоспособност в световен мащаб посочва необходимостта от незабавни подобрения в ключови области като сектора на услугите, обществените поръчки, научните изследвания, иновациите, образованието, енергетиката, електронната търговия и др.;

10. подчертава, че е необходимо да се вземе предвид стратегията „ЕС 2020” при прилагането на Европейския семестър; подчертава, че инициативите, предприети в рамките на Акта за единния пазар, трябва да съответстват и да допринасят за постигане на целите на 7-те водещи инициативи на стратегията „ЕС 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

11. освен това призовава Съвета и Комисията да разширят обхвата на Европейския семестър с оглед по-добро рационализиране и интегриране на политиката на ЕС за защита на потребителите и да използват инструментите като индекса за развитие на пазарите на дребно с цел измерване на положителното въздействие на законодателството на ЕС, като например директивите за правата на потребителите, за потребителските кредити и за нелоялните търговски практики;

12. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат подкрепата за МСП, които са гръбнак на икономиката в единния пазар, в съответствие със заключенията на Годишния обзор на растежа, по-специално чрез пълното прилагане на Small Business Act, и с помощта на пакет от мерки да отстранят пречките, с които МСП се сблъскват при достъпа си до финансиране;

13. настоятелно призовава Комисията да предприеме ефективни мерки за подобряване на достъпа до финансиране за МСП и иновативни новосъздадени предприятия, както и да осигури подобряване на бизнес средата в ЕС, да опрости процедурите и да намали административната тежест за дружествата в рамките на единния пазар;

14. в тази връзка подкрепя прегледа на правилата на ЕС за обществените поръчки с оглед насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в рамките на единния пазар чрез стимулиране възлагането на иновативни трансгранични обществени поръчки и гарантиране на опростяването на регулаторната среда, на по-голяма прозрачност и правна яснота;

15. призовава Европейския съвет и Комисията с цел консолидиране на единния цифров пазар да разширят обхвата на Европейския семестър, за да се включи преглед на напредъка при въвеждането на широколентови услуги с голям капацитет, в това число изпълнението на задълженията за достъп до пазара и повече права за потребителите, включително пълна договорна и ценова информация и преносимост на номерата; освен това призовава Комисията и държавите-членки да докладват за изпълнението на мерките за намаляване на таксите за роуминг на данни през 2012 г. и за действията във връзка с „изчислителните облаци”, „интернет на нещата”, електронните подписи и киберсигурността;

16. призовава държавите-членки да извършат по-нататъшни реформи в сектора на услугите в съответствие с препоръките на Комисията, по-специално чрез премахване на неоправданите ограничения по отношение на професионалните услуги, търговията на дребно и мрежовите индустрии, както и да подобрят бизнес средата чрез намаляване на бюрокрацията и повишаване на прозрачността във връзка с възлагането на договори за обществени поръчки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.9.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	32 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Pablo Arias Echeverría, Adam Bielan, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Cornelis de Jong, Evelyne Gebhardt, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Philippe Juvin, Sandra Kalniete, Edvard Kožušník, Toine Manders, Phil Prendergast, Mitro Repo, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Emilie Turunen, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Pascal Canfin, Frank Engel, Marielle Gallo, Anna Hedh, Othmar Karas, Constance Le Grip, Антония Първанова, Sylvana Rapti, Olle Schmidt, Kyriacos Triantaphyllides, Anja Weisgerber

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (13.7.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик по становище: Michael Theurer

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава решаващата роля на политиката на сближаване като ключов инструмент за стратегията „Европа 2020“; счита, че силната и солидно финансирана политика на сближаване представлява ефективен и ефикасен инструмент за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ и за предотвратяване на бъдещи икономически и финансови кризи, благодарение на включените в нея дългосрочни програми за развитие, на бюджетното измерение, децентрализираната административна система и включването на приоритетите на ЕС за устойчиво развитие; в тази връзка подчертава значението на включването на регионите в постигането на целта на „Европа 2020“;

2. изтъква, че политиката на сближаване се основава на повсеместното й приемане, на последователни подходи и стабилно финансиране;

3. изтъква, че благодарение на подхода на многостепенно управление регионалната политика разполага с консолидирана методология за интегриран подход и предлага надеждна система на управление за мобилизиране на инвестиции и стимулиране на нови инициативи на място, което би могло да подкрепи по подходящ начин ефективността на икономическите политики и развитието на по-силно взаимодействие между бюджетите на ЕС и на държавите-членки; ето защо призовава Европейската комисия да представи конкретни препоръки за начина, по който структурните фондове могат да се използват за тази цел в рамките на оперативните програми;

4. счита, че е изключително важно политиката на сближаване да участва в преодоляването на предизвикателствата, свързани с намаляването на структурните неравновесия и вътрешните конкурентни различия, като подчертава значението на адаптирането на политиките към специфичните условия и потребности в регионите, така че техният потенциал да се увеличи максимално, а пречките да се намалят;

5. посочва, че в повечето области ключовите национални цели, договорени от Европейския съвет, далеч не са постигнати; изразява съжаление, че националните цели не са амбициозни, че прекомерно значение се отдава на краткосрочните резултати и че в повечето области държавите-членки на ЕС са все още много далече от постигането на основните цели на ЕС, договорени от Европейския съвет; призовава за включване на приоритетите на политиката на сближаване в структуриран и ранен дебат относно ориентацията на годишния бюджет, за задълбочени предварителни оценки на въздействието и основани на резултатите планиране на политиката и формулиране на проектите; изразява съжаление във връзка с факта, че държавите-членки използват различни методи за определяне на националните цели, и призовава Комисията да разгледа възможността за изготвяне на насоки в тази област; посочва, че са необходими допълнителни усилия за постигане на целите в областта на заетостта, научноизследователската и развойна дейност, енергийната ефективност, висшето образование и бедността;

6. припомня важната роля на регионалната политика за развитието на националните програми в рамките на Европейския семестър, най-вече чрез поставянето на цели и определянето на действия за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

7. подчертава, че за много държави-членки е важно да повишат конкурентоспособността на своите региони с оглед коригиране на макроикономическите неравновесия;

8. ето защо счита за необходимо политиката на сближаване да бъде ориентирана и към укрепване именно на регионалния потенциал и регионалните заинтересовани страни (а не само националните); счита, че укрепването на регионалния потенциал, заедно с националния потенциал, ще направи от политиката на сближаване отново необходим инструмент за постигане на нужното взаимодействие;

9. изтъква ролята на политиката на сближаване за изпълнението на европейските цели за развитие, както и за осигуряването на бюджетна дисциплина; във връзка с това подкрепя процеса на многостепенно вземане на решения и многостепенната отговорност за бюджетната дисциплина;

11. призовава държавите-членки и техните региони да включват по-активно националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи, както и гражданското общество в разработването на националните програми за реформи, развитие и сближаване и редовно да се консултират с тях; във връзка с това изтъква своевременното ангажиране на Комитета на регионите като платформа за координация между отделните региони, така че те да докладват за състоянието на регионалното и местното участие в Европейския семестър;

12. изтъква, че Парламентът играе решаваща роля за създаването на пълна демократична легитимност на Европейския семестър; ето защо призовава Европейската комисия да включи в пълна степен Парламента и неговите съответни комисии; изтъква важната роля, която Комитетът на регионите би могъл да изпълнява при оценяването и активизирането на Европейския семестър, особено като се има предвид неговата засилена институционална роля съгласно Договора от Лисабон; отбелязва, че в контекста на текущия Европейски семестър регионалните и местните органи на управление са участвали малко в разработването на националните програми; призовава за всяка отделна държава-членка да бъде изрично предвидено по какъв начин регионите и местните органи да вземат участие в този процес през следващата година.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 4 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Catherine Bearder, Victor Boştinaru, Zuzana Brzobohatá, John Bufton, Alain Cadec, Francesco De Angelis, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Elie Hoarau, Brice Hortefeux, Danuta Maria Hübner, Juozas Imbrasas, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva, Petru Constantin Luhan, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Markus Pieper, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Michael Theurer, Michail Tremopoulos, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Andrea Cozzolino, Karima Delli, Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Marek Henryk Migalski, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Derek Vaughan
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Norica Nicolai

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (14.7.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик по становище: Hannu Takkula

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отчита важната роля, която играят качественото образование и обучение по отношение на конкурентоспособността и устойчивия икономически растеж на Европа, и изразява дълбоко съжаление, че това не е изтъкнато в рамките на десетте приоритетни мерки, предложени от Комисията в нейния Годишен обзор на растежа;

2. изтъква, че Европа трябва има образовани граждани, с цел засилване на икономическия растеж; изтъква, че е от съществено значение да се подобри равният достъп до качествено образование и обучение, като същевременно се задълбочи интеграцията на образованието и трудовата заетост, както и на академичните среди и бизнеса;

3. изразява съжаление относно високия процент на безработица сред младите хора и негативното ѝ краткосрочно, средносрочно и дългосрочно макроикономическо и социалноикономическо влияние; приветства призивите на Комисията за справяне със структурните предизвикателства, които повишават още повече процента на безработица сред младите хора – задача, която ще обхване преждевременното напускане на училище, подобряването на достъпа до образование и обучение, либерализирането на лишените от гъвкавост пазари на труда и признаването на професионалните квалификации;

4. изтъква, че образованото население зависи от качеството на образование и преподаване и следователно от качеството на учителите и преподавателите на всички равнища;

5. изразява съжаление относно намаляването на публичните разходи и инвестиции в областта на образованието, което се наблюдава в много национални бюджети, отново изтъква необходимостта от отдаване на приоритет на публичните инвестиции в устойчиви и благоприятни за растежа области, като например научноизследователската и развойна дейност и образованието, и изтъква, че с оглед на високите разходи, свързани с маргинализирането на по-младите поколения по отношение на трудовата заетост, инвестирането в образование и обучение е мярка от икономическата политика; изтъква значението на осигуряването на продължителни и значителни инвестиции в образованието, квалифицирането и обучението по време на целия живот на учителите при същевременно поддържане на координирани усилия в целия ЕС за постигане на други общи цели в областта на образованието; изтъква ключовата роля на Програмата за обучение през целия живот;

6. настоява, че ролята на образованието, от най-ранните години на развитие до основното и висшето образование, както и професионалното обучение и обучението за възрастни, включително предаването на знания и умения, следва да продължава да се използва в рамките на единния пазар;

7. призовава държавите-членки да предприемат по-конкретни мерки (напр. програми за обучение, професионална квалификация, гаранции за младите хора и др.) за справяне с безработицата сред младите хора;

8. като изтъква необходимостта от много по-амбициозни цели, отбелязва общата цел за намаляване на броя на преждевременно напускащите училище до под 10 % в срок до 2020 г. и настоятелно приканва Комисията да разгледа огромните разлики между и в рамките на държавите-членки, като отчете в особена степен хората със специални потребности и тези в неравностойно положение, включително мигрантите и ромското население, и по този начин да гарантира, че всички критерии, които измерват постигнатото, са съвместими и че се взема под внимание дългосрочната перспектива;

9. насърчава университетите към това, да осъществяват повече базова научноизследователска дейност, като същевременно се зачитат тяхната независимост и особености; изразява загриженост относно недостатъчните цели и мерки на държавите-членки за постигане на целта на ЕС за увеличаване на дела на младите хора с университетска степен или диплома до 40 % в срок до 2020 г.; настоятелно приканва държавите-членки да преразгледат ангажиментите си в тази област и да предприемат допълнителни действия за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ с цел създаване на икономика, която се основава на знания и иновации;

10. изтъква значението на политиките в областта на културата, особено обществените политики, за образование и обучение, както и за всеобщ достъп до култура;

11. настоятелно приканва Комисията, при набелязването на текущите и бъдещите тенденции в областта на трудовата заетост в хода на Европейския икономически семестър, да използва тези тенденции за координиране на стратегии за обучение с висшите учебни заведения;

12. призовава за по-голяма подкрепа за мобилността на студенти и млади специалисти;

13. настоява върху необходимостта от ускоряване на модернизирането на висшето образование и от повишаване на привлекателността на този сектор;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Magdi Cristiano Allam, Zoltán Bagó, Lothar Bisky, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Santiago Fisas Ayxela, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marco Scurria, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Milan Zver
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Heinz K. Becker, Ivo Belet, Nadja Hirsch, Seán Kelly, Iosif Matula, Paul Nuttall, Georgios Papanikolaou
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sergio Gaetano Cofferati, Olle Schmidt

СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (25.10.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик: Rafał Trzaskowski

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отбелязва със загриженост, че координацията на икономическите политики на равнище ЕС се състои от множество обвързващи и необвързващи инструменти и ангажименти[1], което би могло да подкопае правната сигурност на реда в ЕС и което според общественото мнение поражда объркване относно точния обхват на отговорностите, поети от държавите-членки във връзка с техния статут на държави, членуващи или нечленуващи в еврозоната;

2. отбелязва, че държавите-членки не се придържат към общоприетите правила и по-специално към Пакта за растеж и стабилност, съгласно който годишният бюджетен дефицит на държавите-членки трябва да бъде по-малък от 3% от БВП и публичният дълг трябва да не надвишава 60% от БВП; призовава държавите-членки да спазват Пакта за растеж и стабилност и други общоприети правила;

3. счита, че Европейският семестър, предложен за първи път в съобщението на Комисията от май и юни 2010 г. и първоначално основаващ се на необвързващ ангажимент на Съвета, следва да бъде включен по подходящ начин в правната рамка на ЕС; като част от тази рамка той следва да подлежи на пълен демократичен контрол и да получи подходящо правно основание под формата на регламент в съответствие с член 121, параграф 6 от ДФЕС; приветства компромиса, постигнат по време на преговорите за пакета за икономическо управление със законодателните и незаконодателните му елементи, преди всичко по отношение на разпоредбите относно Европейския семестър, включени в законодателния текст на регламента[2] за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики; също така приветства разпоредбите относно икономическия диалог, които са включени в този регламент; подчертава, че в бъдеще новият механизъм за координация следва да подлежи на задължителна редовна оценка от Европейския парламент;

4. отбелязва, че Европейският семестър и оценката му, в интерес на координацията на равнище ЕС, имат за цел да наблегнат на превантивните действия на Пакта за растеж и стабилност, като гарантират навременно и в реално време провеждането на дисциплинирани фискални политики от страна на държавите-членки;

5. припомня, че съгласно член 5, параграф 1 от ДФЕС държавите-членки координират своите икономически политики в рамките на Съюза, че следователно интегрираната координация на икономическите политики под формата на Европейски семестър е подчинена на целите и изискванията, залегнали в ДЕС (по-специално член 3, параграф 3) и в ДФЕС (по-специално членове 121, 126, 148), и че те са свързани съответно с координацията на икономическите политики и политиката в областта на заетостта, които се основават на две отделни правни процедури; признава, че наличието на по-широк поглед върху икономическото и бюджетно положение на държавите-членки е от значение; подкрепя решението на Комисията да обедини своите препоръки в един интегриран текст, при условие обаче, че това няма да окаже отрицателно въздействие върху интегритета и съгласуваността на определени политики на ЕС;

6. подчертава, че за да бъде ефективно, интегрираното наблюдение на икономическите политики не трябва да се свежда единствено до оценка на фискалните и структурните политики на държавите-членки на ЕС, но да бъде също така синхронизирано с целите и действията, предприети на равнище ЕС, както и с размера и естеството на финансовите ресурси на Съюза; в тази връзка подчертава основната роля на политиките и действията на ЕС съгласно стратегията „ЕС 2020“, а именно политиките на сближаване, изследвания и иновации;

7. счита за подходящо да се установи процес на координация между националните парламенти и Европейския парламент, който да позволи установяването на диалог по всички аспекти на интегрираната координация на икономическите политики преди решенията, които всеки парламент трябва да вземе съгласно съответния му конституционен ред; в този контекст изразява твърдата си подкрепа за инициативата на полското председателство за провеждане на политическо заседание през есента на 2011 г. относно многогодишната финансова рамка, за да се даде възможност за участие на националните парламенти в нейното обсъждане, в присъствието на Европейския парламент, Съвета и Комисията, и подчертава, че този подход може да се възприеме с оглед на засилването на икономическото управление и демократичното наблюдение;

8. изразява съжаление, че демократичният контрол от страна на Европейския парламент играе сравнително незначителна роля в процеса, и подчертава, че придаването на официална форма на Европейския семестър по никакъв начин не следва да застрашава допълнително прерогативите на Европейския парламент, предвидени в Договорите;

9. счита, че институциите следва да си сътрудничат с цел засилване на легитимността на семестъра и премахване на оставащите правни неясноти, които в противен случай могат да доведат до институционални конфликти през следващите години;

10. счита, че съществува спешна необходимост от изясняване на ролята на Европейския парламент в рамките на семестъра, и препоръчва икономическият диалог да се придържа към следните принципи:

– Европейският семестър и икономическият диалог следва да се считат за елементи от институционалната рамка на ЕС и да насърчават общностния метод, включвайки институциите на Съюза на всички етапи. Комисията следва да изпълнява независима и засилена роля в процеса;

– икономическият диалог, като ключов елемент на Европейския семестър, следва да бъде насочен към укрепване на демократичната легитимност на процеса и по-доброто координиране на общата програма на ЕС и на мерките, предприемани от отделните държави-членки, и да гарантира, че на всеки етап се прилага подходящ метод за вземане на решения посредством подходящ парламентарен контрол, включващ както Европейския парламент, така и националните парламенти, както и насърчаването на междупарламентарния диалог и сътрудничество;

– Европейският парламент, националните парламенти и всички други съответни заинтересовани страни, включително социалните партньори, и по-специално Икономическият и финансов комитет, създаден съгласно член 134 от ДФЕС, и Комитетът по заетостта, създаден съгласно член 150 от ДФЕС, следва надлежно и своевременно да бъдат включени в процеса, да бъдат информирани и с тях да се провеждат консултации;

– прозрачността следва да бъде призната за ключов елемент от процеса, като Комисията и Съветът следва да се ангажират с публичното оповестяване на своите позиции и решения на всеки един етап и да ги разяснят в Парламента, когато получат покана за това от съответните парламентарни комисии;

11. отбелязва, че Европейският парламент счита, че е необходимо да адаптира своите процедури към промените вследствие на Договора от Лисабон само дотолкова доколкото това касае появата на председателя на Европейския съвет пред Парламента; припомня, че според ДФЕС членовете на Европейския парламент представляват пряко гражданите на Съюза, които се ползват от еднакво внимание от страна на институциите на Съюза, в съответствие с принципа на равенство, който Съюзът е задължен да спазва във всичките си дейности (членове 9 и 10), и следователно се противопоставя решително на всеки опит за фрагментиране на Парламента; подчертава, че всички членове на ЕП имат еднакъв мандат и че съгласно Правилника за дейността тяхното право на глас е лично право, което не може да се нарушава (член 164);

12. припомня, че Европейският парламент има изключителното право да възлага мандат на своя председател за появата му пред Европейския съвет;

13. счита, че Европейският парламент следва да бъде признат за подходящия европейски демократичен форум за предоставянето на обща оценка в края на Европейския семестър;

14. счита, че Европейският парламент е подходящото място за провеждане на икономически диалог и сътрудничество между националните парламенти и европейските институции.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.10.2011г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrew Henry William Brons, Carlo Casini, Andrew Duff, Roberto Gualtieri, Enrique Guerrero Salom, Zita Gurmai, Станимир Илчев, Constance Le Grip, David Martin, Paulo Rangel, Algirdas Saudargas, György Schöpflin, József Szájer, Rafał Trzaskowski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sandrine Bélier, Zuzana Brzobohatá, Marietta Giannakou, Helmut Scholz, Alexandra Thein

[1] Членове 121, 126, 148 от ДФЕС, Протокол № 12, приложен към Договора от Лисабон, Резолюция на Европейския съвет относно Пакта за стабилност и растеж от 17 юни 1997 г., Заключения на председателството на Европейския съвет от 20 март 2005 г., Регламент (ЕО) № 1466/97, изменен с ..., Регламент (ЕО) № 1467/97, изменен с ..., Кодекс на поведение „Подробни указания за изпълнението на Пакта за стабилност и растеж и насоки относно формата и съдържанието на програмите за стабилност и конвергентните програми“, одобрен от Съвета по икономическите и финансовите въпроси на 7 септември 2010 г., Заключения на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от октомври 2006 г. и Заключения на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от октомври 2007 г., пакт „Евро плюс“, договорен от държавните и правителствените ръководители на държавите от еврозоната, към който България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния се присъединиха на 24–25 март 2011 г.
[2] P7-TA-PROV(2011)0421

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (14.7.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики
(2011/2071(INI))

Докладчик по становище: Marije Cornelissen

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че полът като измерение е съществен за постигането на основните цели на стратегията „ЕС 2020“, тъй като жените представляват най-големият резерв от неизползвана досега работна сила и представляват по-голямата част от живеещите в бедност в ЕС; като има предвид, че е необходимо отделянето на специално внимание както на интегрирането на принципа за равенството между половете, така и на политиките, които целят равенство между жените и мъжете в рамките на целия процес на Европейския семестър,

Б. като има предвид, че мерките за бюджетна дисциплина и мерките, имащи за цел фискална консолидация, са влошили положението на жените на пазара на труда и са увеличили бедността сред жените, което е довело до по-висока безработица, по-голяма финансова несигурност, по-ниски заплати и съкращения в публичния сектор, социалните услуги и социалните обезщетения, по-конкретно фискалната помощ за грижите за деца,

В. като има предвид, че по-голямото и по-ефективно използване на уменията на жените биха позволили използването на потенциала за растеж, възможен благодарение на взаимодействието между участието на жените на пазара на труда, раждаемостта и икономическото развитие,

Г. като има предвид, че по-балансираното интегриране на жените на пазара на труда при по-широко разпространено признаване на техните умения би било в съответствие с принципите на справедливост и с критерии като икономическа ефективност и максимална заетост и производителност,

1. препоръчва специализираните комисии на Европейския парламент, включително комисията по правата на жените и равенството между половете (FEMM), да определят измежду своите членове постоянен докладчик, който да участва в работния процес, свързан с Европейския семестър, в рамките на Европейския парламент и да докладва редовно за тези процеси пред назначилата го комисия;

2. приканва отговорния(те) член(ове) на Комисията да обсъдят свързаните с пола въпроси в годишния обзор на растежа с комисията по правата на жените и равенството между половете всяка година;

3. призовава държавите-членки да включат в процеса на Европейския семестър равенството между половете, като вземат под внимание потребностите и положението на жените, когато прилагат насоките на политиката, дадени в годишния обзор на растежа; приветства държавите-членки, които са интегрирали равенството между половете като измерение в своите национални програми за реформи (НПР) в рамките на първия Европейски семестър и които обръщат специално внимание на жените при разработването и наблюдението на политиките в областта на заетостта, борбата с бедността и образованието; изразява разочарование от държавите-членки, които са пропуснали да споменат равенството между половете в своите НПР;

4. предлага по-тясното ангажиране на Европейския институт за равенство между половете на всички етапи на Европейския семестър; изразява надежда, че веднага щом той започне да функционира, институтът ще бъде в състояние да разреши проблема с липсата на надеждни, систематични и сравнителни данни по пол в Европейския съюз и във всяка отделна държава-членка;

5. призовава Съвета да гарантира, че комисията по правата на жените и равенството между половете може да обсъжда свързаните с пола аспекти на НПР и специфичните за страните насоки за политика с отговорния действащ председател на EPSCO, след представянето на специфичните за страните насоки за политика от страна на Комисията;

6. приканва държавите-членки да гарантират ефективното участие на организациите на гражданското общество, включително организациите на жените, при изготвянето, прилагането и оценката на НПР;

7. призовава Комисията да използва общ, еднакъв за ЕС набор от референтни критерии за оценка на НПР, включително наличието на достъпни и финансово поносими за всички грижи за деца, грижи за възрастни и грижи за хората с увреждания, които не са самостоятелни, договорености за отпуск за полагане на грижи и мерки, които да дават възможност за съчетаване на трудови и семейни отговорности, както и да насърчава НПР да бъдат по-съобразени с пола, като вземат под внимание икономическото положение на жените; призовава Комисията и държавите-членки да осъществяват наблюдение на участието на жените в трудовата заетост въз основа на броя часове на полагания труд за седмица, видовете договори и на финансовата независимост на жените;

8. призовава Комисията да изисква от държавите-членки отделни национални цели за заетостта на мъжете и жените, както и използването на данни, основани на разделението на половете, в техните доклади относно напредъка по отношение на целите на стратегията „ЕС 2020“;

9. призовава държавите-членки да определят цели по отношение на качеството в НПР във връзка с преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете, подобряването на предприемачеството на жените и предоставянето на грижи за деца и грижи за възрастни;

10. призовава държавите-членки да определят конкретни количествени цели в НПР по отношение на заетостта на жените като цяло заедно с конкретни мерки, насочени към групи жени с много нисък процент заетост, като например млади жени, по-възрастни жени, жени мигранти, жени с увреждания, самотни майки и жени от ромски произход;

11. призовава Комисията и държавите-членки да повишат осведомеността на гражданското общество, социалните партньори и обществото по принцип във връзка с основните цели на стратегията „ЕС 2020“ и националните цели, включително основаните на разделението на половете цели по отношение на заетостта;

12. призовава Комисията да изиска от гражданското общество и социалните партньори да допринесат с ежегоден доклад „в сянка“ относно напредъка на държавите-членки в областта на основните цели и изпълнението на мерките, предложени в НПР, подобен на докладите „в сянка“, изготвяни относно изпълнението на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW);

13. призовава Комисията да удължи и подобри улесняването на обмена на добри национални практики сред гражданското общество и националните парламенти, наред с другото във връзка с равенството между половете като измерение на стратегията „ЕС 2020“, например като организира заседание на всеки три години преди прегледа на насоките;

14. подчертава необходимостта от приоритетно определяне на действията за разрешаване на проблемите с безработицата, бедността и социалната изолация, които засят преди всичко жените, за да се даде приоритет на устойчивата заетост/качествените работни места с права, инвестиции и качествени обществени услуги, които гарантират социално приобщаване, особено в областта на образованието, здравеопазването, грижите за деца, грижите за зависими лица, обществения транспорт и социалните услуги;

15. отбелязва, че качеството на НПР в рамките на първия Европейски семестър се различава значително по отношение на конкретност, осъществимост и всеобхватност, и призовава Комисията да повиши до най-голяма степен качеството на НПР в стандартния формат за следващите европейски семестри;

16. призовава държавите-членки да повишат усилията си за по-голямо участие на жените на пазара на труда, по-специално чрез инвестиране в мерки за съвместяване на работата и полагането на грижи;

17. изразява загриженост относно социалното въздействие на финансовата и икономическа криза върху жените; призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че фискалната консолидация съответства на социалното измерение на стратегията „ЕС 2020“ и на насоките за заетост; призовава Комисията да оцени последиците от мерките за бюджетна дисциплина върху равенството между половете, заетостта и бедността на жените;

18. призовава Комисията да гарантира, че обявените в НПР национални политики и цели заедно достигат равнище, което е достатъчно амбициозно за постигане на основните цели на стратегията „ЕС 2020“; изразява загриженост относно факта, че това не е било така по време на първия Европейски семестър; призовава Комисията да гарантира, че всички държави-членки допринасят за основните цели според възможностите си.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	13.7.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 4 9
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Zita Gurmai, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Astrid Lulling, Barbara Matera, Angelika Niebler, Siiri Oviir, Антония Първанова, Nicole Sinclaire, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Britta Thomsen, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Vilija Blinkevičiūtė, Christa Klaß, Mojca Kleva, Мария Неделчева, Norica Nicolai, Chrysoula Paliadeli, Antigoni Papadopoulou, Sirpa Pietikäinen
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jacek Włosowicz

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.11.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 4 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Sharon Bowles, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Gunnar Hökmark, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Sławomir Witold Nitras, Ivari Padar, Anni Podimata, Olle Schmidt, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sophie Auconie, Pervenche Berès, Philippe De Backer, Vicky Ford, Enrique Guerrero Salom, Danuta Jazłowiecka, Gianluca Susta

Правна информация - Политика за поверителност