ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на информация в наказателните производства

25.11.2011 - (COM(2010)0392 – C7‑0189/2010 – 2010/0215(COD)) - ***I

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Birgit Sippel


Процедура : 2010/0215(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0408/2011
Внесени текстове :
A7-0408/2011
Приети текстове :

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на информация в наказателните производства

(COM(2010)0392 – C7‑0189/2010 – 2010/0215(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0392),

–   като взе предвид член 294, параграф 2 и член 82, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението пред Парламента (C7-0189/2010),

–   като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид предложенията, внесени към проекта на законодателен акт от гръцкия парламент, испанския Конгрес на депутатите, италианския Сенат и португалския парламент,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 8 декември 2010 г.[1],

–   след консултация с Комитета на регионите,

–   като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от …, позицията на Парламента да бъде одобрена в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A7-0408/2011),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ[2]*

към предложението на Комисията

---------------------------------------------------------

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно правото на информация в наказателните производства

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския  икономически и социален комитет[3],

след консултация с  Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура[4],

като имат предвид, че:

(3)         Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според заключенията на Европейския съвет от Тампере, проведен на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 33 от тях, принципът за взаимно признаване следва да се превърне в крайъгълния камък на съдебното сътрудничество, както по гражданскоправни, така и по наказателноправни въпроси в рамките на Съюза, тъй като повишеното взаимно признаване на съдебни решения и присъди и необходимото сближаване на законодателствата биха улеснили сътрудничеството между органите и съдебната защита на правата на лицата.

(4)         На 29 ноември 2000 г., в съответствие със заключенията от Тампере, Съветът прие програма от мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения по наказателноправни въпроси[5]. В увода на програмата от мерки се посочва, че взаимното признаване „има за цел да укрепи сътрудничеството между държавите-членки“ и „да подобри защитата на правата на лицата“.

(5)         Прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията по наказателноправни въпроси предполага, че държавите-членки имат взаимно доверие в своите системи за наказателно правосъдие. Степента на упражненото взаимно признаване зависи в голяма степен от редица параметри, които включват механизми за защита на правата на заподозрените или обвиняеми лица и общи минимални стандарти, необходими за улесняване прилагането на принципа за взаимно признаване.

(6)         Взаимното признаване може да действа ефективно единствено в дух на доверие, като по този начин не само съдебните органи, а всички участници в наказателния процес възприемат решенията на съдебните органи на другите държави-членки като равностойни на своите, което предполага не само доверие в адекватността на правилата на партньорите, но и доверие, че тези правила се прилагат правилно.

(6a)       Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“) установяват правото на справедлив процес. Член 48 от Хартата гарантира зачитане на правата на защитата.

(6б)       Член 6 от Хартата и член 5 от ЕКПЧ установяват правата на свобода и сигурност, ограничаването на които не може да надхвърля позволеното от ЕКПЧ в текста на член 5 и извлечено от съдебната практика на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

(7)         Въпреки че държавите-членки са страни по ЕКПЧ ▌, опитът показа, че този факт сам по себе си невинаги осигурява достатъчна степен на доверие в системите за наказателно правосъдие на другите държави-членки.

(8)         Укрепването на взаимното доверие изисква подробни правила за защитата на процесуалните права и гаранциите, произтичащи от Хартата и от ЕКПЧ ▌.

(9)         Член 82, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда установяването на минимални правила, приложими в държавите-членки, за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси с презгранично измерение. Член 82, параграф 2, буква б) посочва „правата на лицата в наказателното производство“ като една от областите, в които могат да се установят минимални правила.

(10)       Общите минимални правила следва да доведат до увеличаване на доверието в наказателноправните системи на всички държави-членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие ▌. Подобни общи минимални правила следва да се прилагат в областта на информацията в наказателното производство.

(11)       На 30 ноември 2009 г. Съветът прие Пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство („пътната карта“)[6]. Приемайки поетапен подход, пътната карта призовава за приемане на мерки относно правото на писмен и устен превод, правото на информация относно правата и информация относно обвинението, правото на правни съвети и правна помощ, правото на общуване с роднини, работодатели и консулски власти и специалните гаранции за уязвими заподозрени лица или обвиняеми. В пътната карта се подчертава, че редът на правата е само ориентировъчен, което предполага, че този ред може да бъде променен в съответствие с приоритетите. Тя е предназначена да действа като едно цяло; ползите от нея ще се почувстват напълно само когато всичките й съставни актове са приложени.

(12)       ▌На 11 декември 2009 г., Европейският съвет приветства пътната карта и я включи като част от Стокхолмската програма[7] (точка 2.4). Европейският съвет подчерта неизчерпателния характер на пътната карта, като покани Комисията да проучи и други аспекти на минималните процесуални права за заподозрени лица и обвиняеми и да прецени дали е необходимо да бъдат адресирани други въпроси, като презумпцията за невинност например, с цел подобряването на сътрудничеството в тази област.

(13)       Първата мярка от пътната карта е Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство[8].

(14)       Директивата се отнася до мярка Б от пътната карта. С нея се създават общи минимални стандарти в областта на информацията за правата и обвинението, която следва да се предостави на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, с цел повишаване на взаимното доверие между държавите-членки. Директивата използва за основа правата, определени в Хартата, и по-специално нейните членове 6, 47 и 48, като се основава на членове 5 и 6 от ЕКПЧ, така както се тълкуват от Европейския съд по правата на човека. В съобщението си „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа“ — План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм[9], Комисията обяви представянето на предложение относно правото на информация през 2010 г.

(14а)     Настоящата директива следва да се прилага по отношение на заподозрените лица и обвиняемите, независимо от техния правен статут, гражданство или националност.

(15)       В някои държави-членки орган, различен от съда с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи би било неразумно да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване или друга възможност за преразглеждане на делото от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд или препращане към по-висша инстанция.

(16)       Правото на информация относно процесуалните права (което произтича от съдебната практика на Европейския съд за правата на човека) следва да бъде изрично определено в директивата. ▌

(17)       Компетентните органи следва ▌своевременно да уведомят заподозрените лица или обвиняемите, било то устно или писмено, относно правата, както се прилагат съгласно националното право, които са от съществено значение за гарантиране на справедливо производство съгласно разпоредбите на настоящата директива. За да се даде възможност за практическо и ефективно упражняване на тези права на заподозрените лица или обвиняемите, информацията следва да бъде предоставена своевременно в хода на процесуалните действия и не по-късно от първия официален разпит на заподозряното лице или обвиняемия от полицията или друг компетентен орган.

(18)       Настоящата директива установява минимални правила по отношение информацията относно правата на заподозрените лица или обвиняемите. Това не засяга информацията, която трябва да бъде предоставена относно други процесуални права, произтичащи от Хартата, ЕКПЧ, националното право и приложимото законодателство на ЕС, тълкувани от съответните съдилища и трибунали. След като информацията за определено право е била предоставена, се подразбира, че от компетентните органи не се изисква да я повтарят, освен ако това не се налага от конкретните обстоятелства по случая или от специфични изисквания на националното законодателство.

(18a)     Когато настоящата директива предоставя права на заподозрени лица и обвиняеми, които са арестувани или задържани, това се възприема като всяка ситуация, при която в хода на наказателното производство лицето е лишено от свобода по смисъла на член 5, параграф 1, буква в) от ЕКПЧ, според тълкуването в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(19)       Ако заподозряното лице или обвиняемият бъдат арестувани или задържани, трябва да им се предостави информация относно приложимите им процесуални права посредством писмена декларация за правата, написана на лесноразбираем език, подпомагащ фактическото разбиране на съдържащите се в нея права. Такава декларация за правата се предоставя незабавно на всяко задържано лице, когато с акт на правоприлагащите органи е лишено от свобода в контекста на наказателното производство. В нея се съдържа основна информация относно всички възможности за обжалване на законността на ареста, за постигане на преразглеждане на задържането или за искане за временно освобождаване, когато и доколкото такова право съществува в националното законодателство. В помощ на държавите-членки при съставянето на подобна декларация ▌, в приложение І към настоящата директива се намира образец на декларация за правата, който държавите-членки могат да използват. Този образец е примерен и може да бъде изменен в контекста на доклада за прилагането, който следва да бъде представен от Комисията в съответствие с член 12 от настоящата директива, както и след като всички мерки от пътната карта са влезли в сила. На практика декларацията може да включва също и други значими процесуални права, които се прилагат в държавите-членки.

(19a)     Конкретните условия и правила за уведомяване на друго лице за ареста или задържането се определят от държавите-членки в тяхното национално право, като се приема, както е посочено в пътната карта, че упражняването на това право не следва да засяга хода на наказателното производство.

(19б)     Настоящата директива не нарушава разпоредбите на националното право относно сигурността на лицата в центровете за задържане.

(19в)     Държавите-членки гарантират, че при предоставянето на информация съгласно настоящата директива на заподозряното лице или на обвиняемия се предоставя, при необходимост, писмен и устен превод на език, който той разбира, съгласно стандартите, посочени в Директива 2010/64/ЕС.

(19г)     Когато на заподозряното лице или на обвиняемия се предоставя информация в съответствие с настоящата директива, компетентните органи следва да обърнат специално внимание на онези заподозрени или обвиняеми, които не могат да разберат или да проследят съдържанието или значението на информацията, например поради младостта си, поради умственото или психическото си състояние.

(20)       На лице, обвинено в извършването на престъпление, трябва да се предостави цялата необходима информация, свързана с обвинението, за да може то да подготви защитата си и за да се гарантира справедливостта на производството. В член 6, параграф 1 от ЕКПЧ се използва терминът обвинение (charge). В настоящата директива, от съображения за последователност на текста за описанието на същото понятие се използва терминът обвинение (accusation).

(21)       На заподозряното лице или обвиняемия се предоставя своевременно информация относно престъплението, в което е заподозрян, като това става не по-късно от първия официален разпит на заподозряното лице или обвиняемия от полицията или друг компетентен орган, без да се нарушава хода на продължаващите разследвания. Описание на фактите, за чието извършване лицето е заподозряно или обвинено, включително, когато са известни, времето и мястото, както и евентуалната правна класификация на предполагаемото деяние, се предоставя с достатъчно подробности съобразно етапа, на който се намира производството, за да се запази справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на правото на защита.

(22)       Когато в хода на наказателното производство детайлите във връзка с обвинението се променят до такава степен, че положението на заподозряното лице или обвиняемия бива значително засегнато, това му се съобщава при необходимост, за да се запази справедливостта на производството и за да се позволи навременното ефективно упражняване на правото на защита.

(23)       Документи и, по целесъобразност, снимков материал, аудио- и видеозаписи, които съгласно националното законодателство са от съществено значение за ефективното обжалване на законността на ареста или задържането на заподозряното лице или обвиняемия, следва да му се предоставят лично или на неговия адвокат не по-късно от момента, когато компетентният съдебен орган бъде призован да вземе решение относно законността на ареста или задържането съгласно член 5, параграф 4 от ЕКПЧ и своевременно, така че да се позволи ефективното прилагане на правото на обжалване на законността на ареста или задържането.

(24)       За целите на настоящата директива достъпът до материалите по делото следва да включва достъп до веществените доказателства, в съответствие с определението в националното законодателство, като документи и по целесъобразност снимков материал, аудио- и видеозаписи, които са в защита на заподозряното лице или на обвиняемия или срещу него и с които разполагат компетентните органи във връзка с конкретното наказателно дело. Тази информация може да се съдържа в преписката по делото или да бъде съхранявана по друг подходящ начин от компетентните органи в зависимост от националното законодателство.

(24а)     Достъпът до веществени доказателства, които са в защита на обвиняемия или срещу него и с които разполагат компетентните органи съгласно предвиденото в настоящата директива, може да бъде отказан в съответствие с националното законодателство, ако това би могло да доведе до сериозен риск за основните права на друго лице или ако е крайно необходимо, за да се гарантират важни обществени интереси. Това положение трябва да се съпостави спрямо правото на защита на заподозряното лице или на обвиняемия, като се вземат предвид различните фази на процесуалното производство. Подобни ограничения следва да се тълкуват в тесен смисъл и в съответствие с принципа на правото на справедлив процес, както е заложен в ЕКПЧ и тълкуван в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(24б)     Правото на достъп до материали по делото не следва да нарушава разпоредбите на националното законодателство относно защитата на личните данни и местонахождението на защитените свидетели.

(24в)     Възможността за запознаване с материалите по делото в съответствие с настоящата директива следва да се предоставя безплатно. С това не се нарушават разпоредбите на националните законодателства на държавите-членки, с които се изисква заплащане на всички такси за изваждането на копия от преписката или на разходите за изпращане до заинтересованото лице или адвоката му.

(24г)     Предоставянето на информация съгласно настоящата директива следва да се отбелязва съгласно съществуващите процедури за регистрация съгласно националното право на държавите-членки, без допълнително задължение за въвеждане на нови механизми или допълнителна административна тежест.

(24д)     Всички заподозрени или обвиняеми лица, или техните адвокати следва да имат правото да оспорят, в съответствие с процедурите в националното законодателство, евентуалния пропуск или отказ на компетентните органи да им предоставят информацията или да разкрият някои материали по делото в съответствие с настоящата директива. Това право не означава, че държавите-членки са длъжни да осигурят специална процедура за оспорване, отделен механизъм или процедура за обжалване на подобен пропуск или отказ.

(24е)     Без да се накърняват съдебната независимост и различията в организацията на съдебната власт в рамките на Съюза, държавите-членки следва да предоставят и насърчават предоставянето на адекватно обучение за съответните длъжностни лица в държавите-членки във връзка с целите на настоящата директива.

(24ж)   Държавите-членки следва да предприемат всички необходими действия, за да спазят настоящата директива. Практическото и ефективно изпълнение на някои от разпоредбите, като задължението да се предоставя информация на заподозряното лице или на обвиняемия относно неговите права на прост и достъпен език, би могло да се постигне чрез различни мерки, в т.ч. незаконодателни, като подходящо обучение за компетентните органи или чрез изготвянето на декларация за правата на прост и нетехнически език, така че да бъде лесно разбираема за всеки обикновен човек, който не е запознат с наказателнопроцесуалното право.

(25)       Правото на информация относно правата при задържане, предвидено в настоящата директива следва да се прилага mutatis mutandis и за правата за лица, задържани въз основа на изпълнението на европейска заповед за арест в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки[10]. В помощ на държавите-членки при съставянето на подобна декларация ▌в приложение ІІ към настоящата директива се намира образец на декларация за правата, който държавите-членки могат да използват. Този образец е примерен и може да бъде изменен в контекста на доклада за прилагането, който следва да бъде представен от Европейската комисия в съответствие с член 12 от директивата, както и след като всички мерки от пътната карта са влезли в сила.

(26)       Разпоредбите на настоящата директива определят минимални правила. Държавите-членки могат да разширят правата, посочени в настоящата директива, с цел да осигурят по-висока степен на защита в ситуации, които не се уреждат изрично от настоящата директива. Степента на защита никога не следва да пада под стандартите, определени в ЕКПЧ, съгласно тълкуванието в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.

(27)       Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата. По-специално, с настоящата директива се цели насърчаване на правото на свобода, правото на справедлив съдебен процес ▌и правото на защита ▌. Тя следва да се приложи по съответния ред.

(28)       Държавите-членки следва да гарантират, че разпоредбите на настоящата директива, когато те съответстват на гарантираните в ЕКПЧ права, се изпълняват в съответствие с правата, предвидени в ЕКПЧ и доразвити от съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека.

(29)       Тъй като целта да се постигнат общи минимални стандарти не може да бъде осъществена от държавите-членки, като действат едностранно на централно, регионално или местно равнище, и може да бъде осъществена единствено на равнище Съюз, Европейският парламент и Съветът могат да приемат мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(30)       ▌В съответствие с член 1, 2, 3 и 4 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива ▌.

(31)       В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана с нея и не я прилага.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1Цел

С директивата се определят правила по отношение на правото на ▌информация на заподозрените лица или обвиняемите относно ▌правата при наказателно производство и правата на лицата при производство за изпълнение на европейска заповед за арест, както и относно обвинението при наказателно производство.

Член 2Обхват

1.        Директивата се прилага от момента, в който лицето е осведомено от компетентните органи на държава-членка, ▌че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е уместно, издаването на присъдата и изхода от евентуални обжалвания.

2.        Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.

Член 3Право на информация относно правата

1.        Държавите-членки гарантират, че всяко лице, което е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, получава своевременно информация относно най-малкото следните процесуални права, както се прилагат по силата на националното им законодателство, с цел да се позволи тяхното ефективно упражняване:

-         правото на достъп до адвокат ▌;

-         всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване;

-         правото на информация относно обвинението, в съответствие с член 6;

-         правото на устен и писмен превод;

-         правото да се запази мълчание.

2.        Информацията се предоставя или устно, или писмено и на прост и достъпен език, като се отчитат евентуални специфични потребности на уязвими заподозрени лица или обвиняеми.

Член 4Правото на писмена информация относно правата при задържане

1.        Държавите-членки гарантират, че на лице, което е арестувано или задържано, се предоставя своевременно писмена декларация за правата. На лицето се дава възможност да прочете декларацията за правата и му се позволява да я задържи през целия период на лишаването му от свобода.

1a.      В допълнение към информацията, която следва да бъде предоставена в съответствие с член 3, декларацията за правата, посочена в параграф 1, съдържа информация относно следните права, по начина, по който се прилагат съгласно националното законодателство:

-         правото на достъп до материалите по делото;

-         правото консулските власти и едно лице да бъдат информирани;

-         правото на достъп до спешна медицинска помощ;

-         периода в часове/дни, за който може да бъде лишен от свобода, преди да бъде изправен пред съдебен орган.

Декларацията за правата съдържа също така основна информация относно всички възможности съгласно националното законодателство за обжалване на законността на ареста, за получаване на преразглеждане на задържането или за искане на предсрочно освобождаване.

2.        Декларацията за правата се изготвя на прост и достъпен език ▌. Приложение І към директивата съдържа примерен образец на такава декларация.

3.        Държавите-членки гарантират ▌, че заподозряното лице или обвиняемият получават декларацията за правата, написана на език, който тези лица разбират ▌. ▌В случай че няма декларация на правата на съответния език, заподозряното лице или обвиняемият трябва да бъдат осведомени устно за правата си на език, който разбират. Освен това без излишно забавяне им се предоставя декларация за правата на език, който разбират.

Член 5Правото на писмена информация за правата в производство по европейската заповед за арест

Държавите‑членки гарантират, че всяко лице, което е задържано с цел изпълнение на европейска заповед за арест, получава незабавно подходяща декларация за правата, съдържаща информация за правата му в съответствие с националното законодателство за изпълнение на Рамково решение 2002/584/ПВР в изпълняващата държава-членка. Приложение ІІ към Директивата съдържа примерен образец на такава декларация. Декларацията за правата се изготвя на прост и достъпен език.

Член 6Правото на информация относно обвинението

1.        Държавите-членки гарантират, че задържаното лице или обвиняемият получават ▌информация относно престъплението, в чието извършване са заподозрени. Тази информация се предоставя своевременно и с подробностите, необходими, за да се осигури справедливо наказателно производство и ефективно упражняване на правото на лицето на защита.

2.        Държавите-членки гарантират, че задържаното или арестуваното лице е информирано относно основанията за неговото задържане или арест, в т.ч. какво престъпление е заподозряно, че е извършило.

3.        Държавите-членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда, се предоставя подробна информация относно обвинението, включваща и характера и правната класификация на престъплението, както и характера на участие в деянието на обвиняемия.

3a.      Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството.

Член 7 Правото на достъп до

материалите по делото ▌

1.        Когато на някакъв етап от наказателното производство бъде арестувано или задържано ▌лице, държавите-членки гарантират, че ▌документите по конкретния случай, с които разполагат компетентните органи и които са съществени за ефективното обжалване по силата на националното законодателство на законността на ареста или задържането, са предоставени на задържания или на неговия адвокат.

2.        Държавите-членки гарантират предоставянето на достъп най-малкото до всички веществени доказателства, с които разполагат компетентните органи, в защита на заподозрения или обвиняемия или срещу него, на въпросното лице или на неговия адвокат, за да се осигури справедливо производство и да се даде възможност за подготовка на защитата.

3.        Без да се нарушават разпоредбите на параграф 1, достъпът до материалите, посочени в параграф 2, се дава своевременно, за да може да се упражни ефективно правото на защита, но не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда. В случай че компетентните органи получат допълнителни веществени доказателства, достъпът до тях се предоставя своевременно, така че да могат да бъдат взети предвид.

3a.      Като изключение от параграфи 2 и 3, при условие че това не нарушава правото на справедлив процес, достъп до определени материали може да бъде отказан, ако това би могло да доведе до сериозен риск за живота или основните права на друго лице или ако е крайно необходимо да се гарантират важни обществени интереси, например в случай че съществува опасност да се попречи на текущо разследване или когато е възможно да се навреди сериозно на националната сигурност на държавата-членка, в която се извършват процесуалните действия. Държавите-членки гарантират, че в съответствие с процедурите в националното законодателство решението да не се разкриват някои материали съгласно настоящия параграф се взема от съдебен орган или най-малкото подлежи на съдебно преразглеждане.

3б.      Достъпът, посочен в настоящия член, се предоставя безплатно.

Член 8

Проверка и средства за защита

1.        Държавите-членки гарантират, че при предоставянето на информация на заподозряно лице или на обвиняем съгласно членове 3, 4, 5 и 6 от настоящата директива, това се отбелязва посредством процедурата за отбелязване в протокол в съответствие с националното законодателство на съответната държава..

2.        Държавите-членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите лица, или техните адвокати имат правото да оспорят, в съответствие с процедурите в националното законодателство, евентуалния пропуск или отказ на компетентните органи да им предоставят информацията по настоящата директива.

Член 9Обучение

Без да се нарушава независимостта на съдебните системи и различията в тяхната организация в Съюза, държавите-членки отправят искане към лицата, които отговарят за обучението на съдиите, прокурорите, полицейските и съдебните служители, участващи в наказателното производство, да предоставят подходящо обучение по отношение на целите на настоящата директива.

Член 10

Клауза за запазване равнището на защита

Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничение или дерогация, от което и да е от правата и процесуалните гаранции, които са предоставени съгласно Хартата, ЕКПЧ и други разпоредби на международното право в тази област или ▌законодателството на която и да е държава-членка, които осигуряват по-високо ниво на защита.

Член 11

Транспониране

1.        Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до ...[11]*. .

2.        Държавите-членки предават текста на тези мерки на Комисията.

3.        Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 12Доклад

До…[12]** Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, придружен, ако е необходимо, от законодателни предложения.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в ▌,

За Европейския парламент                                                                   За Съвета

Председател                                                                                          Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ І

 

Примерен образец на декларация за правата ▌:

Единственото предназначение на този образец е да се представи примерна декларация за правата с оглед подпомагане на националните органи при изготвянето на подобна декларация на национално равнище. Държавите-членки не са задължени да използват този образец. . При изготвянето на своята декларация те могат да изменят този образец, за да съответства на техните приложими национални разпоредби и да добавят и друга полезна информация.[13]

Вие имате следните права:

A.         ПОМОЩ ОТ АДВОКАТ/ПРАВО НА ПРАВНА ПОМОЩ

Имате право да говорите с адвокат при условия на поверителност. Адвокатът е независим от полицията. Обърнете се към полицията, ако се нуждаете от помощ, за да се свържете с адвокат, полицията ще Ви помогне. В определени случаи помощта може да е безплатна. Обърнете се към полицията за повече информация.

Б.         ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО

Имате право да знаете защо сте задържан(а)/арестуван(а) и в извършването на какво престъпление сте заподозрян(а).

В.         УСТЕН И ПИСМЕН ПРЕВОД

Ако не говорите или разбирате езика, имате право да получите помощ от устен преводач. Тази помощ е безплатна. Устният преводач може да ви помогне в разговора с Вашия адвокат и е задължен да запази съдържанието на разговора поверително. Имате право на превод най-малко на представляващите интерес за Вас части от основни документи, включително всяко съдебно решение, разпореждащо Вашето задържане или оставяне в следствения арест, всяко обвинение или обвинителен акт, всяка присъда. При определени обстоятелства може да ви бъде предоставен устен превод или резюме.

Г.         ПРАВОТО ДА ЗАПАЗИТЕ МЪЛЧАНИЕ

По време на разпит от полицията или съдебните органи, не сте длъжен(а) да отговаряте на въпросите относно предполагаемото деяние. Вашият адвокат може да Ви помогне да вземете решение в тази връзка.

Д.         ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИ

Когато сте задържан(а), Вие (или Вашият адвокат) имате правото на достъп до съществените документи, от които се нуждаете, за да обжалвате ареста или задържането. Ако вашият случай стигне до съда, Вие (или Вашият адвокат) ще имате право на достъп до веществените доказателства, които могат да се използват във Ваша полза или срещу Вас.

Е.         ИНФОРМИРАНЕ НА ДРУГО ЛИЦЕ ОТНОСНО ВАШЕТО ЗАДЪРЖАНЕ/ИНФОРМИРАНЕ НА ВАШЕТО КОНСУЛСТВО ИЛИ ПОСОЛСТВО

Когато сте задържан(а), кажете на полицията, ако желаете да уведоми някого за Вашето задържане, например член на семейство или Вашия работодател. В определени случаи правото да бъдат информирани други лица за задържането Ви може временно да бъде ограничено. Полицията ще може да ви даде информация за това.

Ако сте чужденец, кажете на полицията, ако искате консулският отдел или посолството на Вашата държава да бъдат информирани за задържането. Кажете също така на полицията, ако искате да се свържете със служител на вашия консулски отдел или посолство.

Ж.        СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Когато сте задържан(а), имате право на спешна медицинска помощ. Кажете на полицията, ако имате нужда от спешна медицинска помощ.

З.          СРОК НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

След ареста може да бъдете лишен(а) от свобода/задържан(а) за максимален срок от .... [попълва се приложимият брой часове/дни]. В края на този период трябва или да бъдете освободен(а) или изслушан(а) от съдия, който ще вземе решение относно по-нататъшното Ви задържане. Поискайте от адвоката си или от съдията информация относно възможностите за обжалване на ареста, за преразглеждане на задържането или за отправяне на искане за предварително освобождаване.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

 

Примерен образец на декларация за правата за лица, задържани въз основа на европейска заповед за арест:

Единственото предназначение на този образец е да се представи примерна декларация за правата с оглед подпомагане на националните органи при изготвянето на подобна декларация на национално равнище. Държавите-членки не са задължени да използват този образец. При изготвянето на своята декларация те могат да изменят този образец, за да съответства на техните приложими национални разпоредби и да добавят и друга полезна информация.

Задържан(а) сте въз основа на европейска заповед за арест. Вие имате следните права.

A.         ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ

Имате право на информация относно съдържанието на европейската заповед за арест, въз основа на която сте арестуван(а).

Б.         ПОМОЩ ОТ АДВОКАТ

Имате право да говорите с адвокат при условия на поверителност. Адвокатът е независим от полицията. Обърнете се към полицията, ако се нуждаете от помощ, за да се свържете с адвокат, полицията ще Ви помогне. В определени случаи помощта може да е безплатна. Обърнете се към полицията за повече информация.

В.         УСТЕН И ПИСМЕН ПРЕВОД

Ако не говорите или разбирате езика, имате право да получите помощ от устен преводач. Тази помощ е безплатна. Устният преводач може да ви помогне в разговора с Вашия адвокат и е задължен да запази съдържанието на разговора поверително. Имате право на превод на европейската заповед за арест на език, който разбирате. При определени обстоятелства може да ви бъде предоставен устен превод или резюме.

Г.         ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СЪГЛАСИЕ

Можете да се съгласите или да не се съгласите да бъдете предаден(а) на държавата-членка, която ви издирва, в изпълнение на европейската заповед за арест. Съгласието Ви ще ускори производството. [Възможно добавяне на някои държави-членки: може да бъде трудно или дори невъзможно да се промени това решение на по-късен етап.] Поискайте повече информация от органите или от адвоката си.

Д.         ИЗСЛУШВАНЕ

Ако не дадeте съгласие да бъдете предаден(а), имате правото да бъдете изслушан(а) от съдебен орган.

_______________

  • [1]  OВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 48.
  • [2] *                 Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌
  • [3]                  ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 48.
  • [4]                  Позиция на Европейския парламент от...
  • [5]                  OВ C 12, 15.1.2001, стр. 10.
  • [6]                  ОВ L 295, 4.12.2009 г., стр. 1.
  • [7]                  OВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.
  • [8]                  ОВ L 280, 26.10.2010 г.
  • [9]                  СОМ(2010)0171, 20.4.2010 г.
  • [10]                  ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1
  • [11] *             24 месеца след публикуването на настоящата директива в Официален вестник на Европейския съюз.
  • [12] **            36 месеца след публикуването на настоящата директива в Официален вестник на Европейския съюз.
  • [13]                Съгласно член 4, параграф 1, буква а) декларацията за правата се предоставя при арест/задържане. Това обаче не отменя необходимостта държавите-членки да предоставят на заподозряното лице или на обвиняемия писмена информация на другите етапи на наказателното производство.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Гарантирането на въвеждане на общи минимални стандарти в наказателното производство би гарантирало в по-голяма степен основните права на гражданите на ЕС и едновременно с това би помогнало за преодоляване на трудностите, срещнати при прилагането на принципа за взаимно признаване по въпроси от наказателно-правен характер поради липса на доверие между съдебните органи.

След провала на приемането на хоризонтален правен инструмент относно процесуалните права в наказателното производство (Предложение на Комисията от 2004 г. за рамково решение), Съветът предпочете постепенен подход и на 30 ноември 2009 г. прие пътна карта относно процесуалните права, като прикани Комисията да внесе серия от законодателни предложения, съответстващи на изброените в пътната карта мерки. Предложението за директива относно правото на информация в наказателните производства, представено от Европейската комисия през юли 2010 г. представлява втора стъпка от списъка с мерки, съдържащ се в пътната карта относно процесуалните права. Целта му е да определи минимални стандарти по отношение на правото на информация в наказателното производство в рамките на Европейския съюз. Първата стъпка, засягаща правото на устен и писмен превод, е директива, приета на 8 октомври 2010 г.

В светлината на предложението, директивата следва да се прилага от момента, в който лицето е информирано от компетентните органи на държава-членка посредством официално уведомление или другояче, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до приключване на производството (включително евентуално обжалване). Производствата, при които се прилага европейската заповед за арест, също следва да се включат в обхвата на предложението, като обаче в съответствие със съображение 15 от него директивата не се прилага в производства, водени от административни органи по повод нарушаването на конкурентното право (национално или европейско), освен ако делото е заведено пред съд, който е компетентен по наказателноправни въпроси.

Основната цел на предложението е да се утвърди правото на заподозрените лица и обвиняемите на информация относно техните права. Подобна информация следва да бъде предоставена на прост и достъпен език, в писмена или устна форма, на език, който заподозряното лице или обвиняемият разбира. Специални разпоредби уреждат въпроса с децата и лицата, които са с нарушено зрение или слепи, или които не могат да четат. Информацията следва да се съдържа в т.нар. декларация за правата.

Съгласно предложението се предоставя специална информация, когато дадено лице е лишено от свобода от компетентните органи на държавите-членки в хода на наказателно производство при съмнение, че е извършило престъпление (например при задържане от полицията и предварителен арест по решение на съдия). Само в този случай от държавите-членки ще се изисква да дават писмено информация относно процесуалните права.

Заедно с общото право на информация относно процесуалните права, предложението цели допълнително да дефинира две специфични права: правото на информация относно обвинението и правото на достъп до преписката по делото. Последното право обаче е ограничено, тъй като предложението постановява, че достъпът до определени документи от преписката по делото може да не бъде предоставен, ако това може да доведе до сериозен риск за живота на друго лице или сериозно да навреди на вътрешната сигурност на държавата-членка, в която се провежда производството.

За да се осигури ефективното гарантиране на правото на информация, предложението предвижда процедура за оценка, която да установи дали заподозряното лице или обвиняемият са получили информацията, и наличието на ефективно средство за правна защита, ако той/тя не е получил/а тази информация.

Допълнителните разпоредби засягат обучението и клаузата за запазване равнището на защита.

Към предложението има две приложения: Приложение І съдържа примерен образец на декларацията за правата, която следва да бъде предоставена на заподозряно лице или на обвиняемия при задържането, а Приложение ІІ съдържа примерен образец на декларацията за правата, която следва да бъде предоставена на лице, задържано въз основа на европейската заповед за арест.

Тъй като това са „примерни“ образци, държавите-членки ще са свободни да не ги използват. Трябва да се отбележи, че двете приложения, съдържат спецификации, които стигат много по-далеч от гарантираното в предложението.

Позиция на докладчика

Гражданите на ЕС имат право да пътуват, да учат и работят на територията на Европейския съюз. Тези свободи обаче се уреждат от условията на 27 различни правни системи в държавите-членки. По тази причина ЕС има за цел да установи единно пространство на правосъдие, с общи правила и интензивно сътрудничество. Докато действащата правна уредба в областта на правосъдието се фокусира предимно върху засиленото сътрудничество между съдебните органи на държавите-членки, настоящата директива се концентрира върху гражданите на ЕС и правата, от които се ползват в случай на привличането им към наказателно производство. Ако това се случи на дадено лице в неговата родина или в друга държава на ЕС, трябва да му се предостави право на справедлив съдебен процес в съответствие със съдебната практика на ЕСПЧ. Това право включва зачитане на основните процесуални права като право на консултация с адвокат или на осигуряване на устен и писмен превод, в случай на необходимост.

Да познаваш правата си е първата крачка към осигуряването на тяхното спазване. Неспазването на тези права от страна на публичните органи представлява заплаха за справедливостта на наказателното производство и може да доведе до съдебни грешки. Следователно докладчикът приветства целта на предложението на Комисията, изразяваща се в определянето на общи минимални стандарти в рамките на Европейския съюз в областта на правото на информация в наказателното производство . Ако бъде прието и правилно приложено, то ще подобри правата на заподозрените и обвиняемите, като гарантира, че те получават информация относно правата си.

Настоящият доклад изменя предложението на Комисията, така че да гарантира, че директивата обхваща всички случаи на ограничаване на личната свобода, независимо от начина, по който държавите-членки квалифицират производствата, по силата на които заподозреният е била лишен(а) от свобода. Никой не знае предварително колко дълго заподозреният ще бъде задържан в предварителен арест или за какъв период лицето ще бъде лишено от свобода. Докато е възможно различните права, посочени в декларацията за правата, не винаги да се прилагат, заподозреният или обвиняемият все пак има право да получи незабавно писмена информация за процесуалните си права.

Член 3 от директивата, който определя минималния обем процесуални права, за които всеки заподозрян или обвиняем в наказателно производство следва да бъде информиран, следва да бъде разширен, за да включи следните права:

- правото на устен и писмен превод

- правото на достъп до адвокат

- условията за получаване на безплатен достъп до адвокат

- правото на информация относно обвинението

- правото на достъп до доказателствени материали по делото

- правото да запази мълчание

Декларацията за правата следва освен това да съдържа следната информация за задържаните лица, посочена в настоящата директива:

а) продължителността в часове/дни, за която лицето може да бъде лишено от свобода, преди да бъде изправен пред съдебен орган;

б) начинът на обжалване на законността на задържане и начинът наложената мярка за неотклонение да бъде преразгледана;

в) максималният период на предварително задържане, приложим към неговия случай.

На лицето се дава възможност да прочете декларацията за правата и му се позволява да я задържи през целия период на лишаване от свобода.

Важно е държавите-членки да гарантират, че на заподозрения или обвиняемия е предоставена достатъчна информация относно обвинението, така че да се гарантира справедливостта на наказателното производство и ефективното упражняване на правото му на защита. Като се има предвид разнообразието от процедурни правила и различното значение на понятието „charge“ („обвинение“ ) в държавите-членки, изглежда че понятието „accusation“ („обвинение“) е по-подходящо. Държавите-членки следва да гарантират също така, че на лице, на което е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, е предоставена достатъчна информация относно характера и основанията за обвинението към момента, в който в съответствие с националното право той/тя има право да предприеме действия в своя защита. Задържаното лице следва също така възможно най-бързо, след като е било лишено от свобода, да получи информация относно причините за своя арест, включително информация относно нарушението, в чието извършване е заподозряно, съгласно член 4 от настоящата директива.

Освен това понятието за „преписка по делото“ съгласно член 7 от предложението на Комисията, което не се признава от всички държави-членки, би могло да бъде по-добре изразено, като се използва терминът „доказателствен материал по делото“, като така се разширява обхватът на понятието. Държавите-членки следва винаги да осигуряват пълен достъп на заподозрения или обвиняемия или на неговия адвокат до доказателствения материал по делото, с който разполагат компетентните органи, най-късно след приключване на следствените действия по престъплението. Заподозреният или обвиняемият или неговият адвокат могат да поискат списък на материалите, с които разполагат компетентните органи.

Тъй като използването на различни декларации за правата, които да се прилагат в различните ситуации, би било объркващо, всички случаи следва да се обхващат от един образец на декларация за правата. Този образец, който се съдържа в Приложение І на настоящата директива, следва да бъде задължителен за държавите-членки и като минимум да включва правата, посочени в настоящата директива. Директивата съдържа второ приложение с отделна декларация за правата при европейска заповед за арест, тъй като не всяка държава-членка счита нейното изпълнение за част от наказателното производство. Тази разлика също така беше направена в рамките на мярка А и следователно е в съответствие с пътната карта.

Настоящата директива е едва втората стъпка в поредицата от мерки в пътната карта за процесуалните права и се счита за част от цялостен пакет законодателни мерки, които ще бъдат представени от Комисията през следващите няколко години и ще осигурят минимален набор от процесуални права в наказателното производство в Европейския съюз. Следователно ще бъде добре Комисията да представи образец на декларацията за правата в края на пътната карта в съответствие с процесуалните права, които предстои да бъдат приети през следващите години.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ (27.1.2011)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на информация в наказателните производства
(COM(2010)0392 – C7‑0189/2010 – 2010/0215(COD))

Докладчик по становище: Jan Philipp Albrecht

КРАТКА ОБОСНОВКА

Въведение

Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата за основните права на Европейския съюз установяват основните права на защита, като правото на достъп до адвокат, правото на устен и писмен превод, правото на информация относно обвинението, правото на редовно преразглеждане на задържането и правото на явяване в съда, но не предвиждат достатъчно подробно начина на защита на тези права на практика.

Предложението, което понастоящем се разглежда от комисията, има за цел да подобри правата на заподозрените лица и обвиняемите по отношение на информацията за правата и информацията за обвиненията. То също така урежда положението, когато лице е задържано въз основа на европейската заповед за арест с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда. Наличието на общи минимални стандарти във връзка с тези права би трябвало да улесни прилагането на принципа за взаимно признаване, като по този начин подобри функционирането на съдебното сътрудничество между държавите-членки.

Това представлява втората мярка от „пътната карта“ за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство[1], която включва право на писмен и устен превод[2], право на правни съвети и правна помощ, право на общуване с роднини, работодатели и консулски органи и специални гаранции за уязвими заподозрени лица или обвиняеми, както и зелена книга относно предварителното задържане.

Основната идея на предложението е да се гарантира, че заподозряното лице или обвиняемият е информиран за обвинението и правата му поне в писмен вид и на разбираем и достъпен език. Предложението съдържа две приложения. Първото съдържа образец на „декларация за правата“, която се представя при задържане. Второто приложение съдържа образец на декларация за правата, която се представя в специалния случай, когато лице е задържано въз основа на европейската заповед за арест.

Позиция на докладчика по становище

Докладчикът по становище приветства предложението на Комисията като по-нататъшна стъпка за укрепване на процесуалните права в наказателните производства в държавите-членки и за създаване на подходяща основа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела.

Той обаче изразява съжаление, че съгласно пътната карта за укрепване на процесуалните права е предприет фрагментиран подход на прилагането на права, които по негово мнение са неразривно свързани. Особено неудачно е, че правото на информация беше представено като втора мярка от пътната карта, което фактически води до предложение на Комисията, съдържащо „половината от декларацията за правата“, като изключва частично другите права, които се отнасят до право на правни съвети и правна помощ, право на общуване с роднини, работодатели и консулски органи и правата на уязвими заподозрени лица или обвиняеми. Предложените изменения се опитват да поправят тази непоследователност.

По отношение на декларацията за правата, свързана с европейската заповед за арест, докладчикът по становище предлага да се изясни заблуждаващата формулировка, която би довела до това издирваното лице да мисли, че прякото съгласие с неговото предаване е право, докато тя всъщност има за последица лицето да изрази отказ от специалното му право съгласно член 13 от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест, като по този начин позволява на издаващият съдебен орган да предприеме наказателно преследване за престъпления, различни от упоменатите в европейската заповед за арест.

Докладчикът по становище счита, че като цяло предложението на Комисията е убедително и заслужава подкрепа. За съжаление Съветът в своя общ подход, предвиден в Документ № 17503/10 от 6 декември 2010 г., значително отслаби силата му, като включи позовавания на националното законодателство и добави повече условия за даване на декларацията за правата.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1

Предложение за директива

Съображение 14 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(14a) Настоящата директива се прилага по отношение на заподозрените лица и обвиняемите на територията на ЕС, независимо от тяхното правно положение, гражданство или националност.

Изменение  2

Предложение за директива

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(23) На съответните служители в държавите-членки следва да бъде предоставено адекватно обучение за процесуалните права на заподозрени лица и обвиняеми.

(23) На съответните служители в държавите-членки следва да бъде предоставено подходящо и ефективно обучение за процесуалните права на заподозрени лица и обвиняеми.

Изменение  3

Предложение за директива

Съображение 24 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(24a) Съгласно съдебната практика по член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) държавите-членки следва да гарантират, че личното здраве и благосъстояние са адекватно осигурени, включително чрез предоставяне на лицето, лишено от свобода, на медицинска помощ. Информацията относно изискванията на държавата-членка по член 3 от ЕКПЧ следва да бъдат предоставяни в момента на задържане.

Обосновка

Правото на медицински грижи е установено в решение на Съда за правата на човека от 17 септември 2009 г. Enea v.Italy, № 74912/01, параграфи 57 и 58.

Изменение  4

Предложение за директива

Член 2 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Директивата се прилага от момента, в който лицето е осведомено от компетентните органи на държава-членка, с официално уведомление или другояче, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е уместно, издаването на присъдата и изхода от евентуални обжалвания.

(Не засяга българския текст)

(Забележка: промяната от „той” на „той или тя”, от „него” на „него или нея” и от „неговия” на „неговия или неговата” се прилага в целия текст)

Изменение  5

Предложение за директива

Член 2 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a. В настоящата директива терминът „компетентни органи“ включва, без да се ограничава до това, полицейски и разследващи органи, прокурори, магистрати и съдии.

Изменение  6

Предложение за директива

Член 3 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки се уверяват, че на всяко лице, заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, се предоставя своевременно информация относно процесуалните му права на разбираем и достъпен език.

1. Компетентните органи се уверяват, че на всяко лице, заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, се предоставя своевременно и при всички положения преди началото на разпита, информация относно процесуалните му права, поне в писмен вид и на разбираем и достъпен език.

Изменение  7

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a. Компетентните органи предприемат мерки за гарантиране, че заподозряното лице или обвиняемият разбира предоставената информация. Ако съществува възможност заподозряното лице или обвиняемият да са уязвими поради възраст, език, невменяемост или по друга причина, компетентните органи предприемат допълнителни мерки за гарантиране, че тези лица разбират правата си. В случай че подобно разбиране изисква помощта на квалифициран устен преводач в съответствие с Директива 2010/64/ЕС или помощта на пълнолетно лице, което отговаря за малолетно или недееспособно лице, компетентният орган ги информира също така за съответните права, за да могат да ги обяснят на заподозряното лице или обвиняемия. Заподозряното лице или обвиняемият потвърждава в писмен вид, че е разбрало своите права.

Изменение  8

Предложение за директива

Член 3 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Информацията, упомената в параграф 1, съдържа най-малко:

2. Информацията, упомената в параграф 1, съдържа най-малко:

– правото на достъп до адвокат, при необходимост безплатно,

– правото на достъп до адвокат, при необходимост безплатно,

– правото на информация относно обвинението и, когато е уместно, предоставянето на достъп до преписката по делото,

– правото на информация относно обвинението и, когато е уместно, предоставянето на достъп до доказателствените материали по делото,

– правото на устен и писмен превод,

– правото на устен и писмен превод,

– правото на своевременно явяване пред съда, ако заподозряното лице или обвиняемият са задържани.

– правото на своевременно явяване пред съда, ако заподозряното лице или обвиняемият са задържани,

 

- правото да се запази мълчание, както и всички последици, които могат да настъпят вследствие на упражняването на това право съгласно националното право.

Изменение  9

Предложение за директива

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Правото на писмена информация относно правата при задържане

Правото на писмена информация относно правата при арест или задържане

1. При задържане на дадено лице от компетентните органи на държава-членка в хода на наказателно производство, на това лице се предоставя своевременно писмена информация относно процесуалните му права (декларация за правата). На лицето се дава възможност да прочете декларацията за правата и му се позволява да я задържи през целия период на лишаването му от свобода.

1. При задържане или арест на дадено лице от компетентните органи на държава-членка в хода на наказателно производство, на това лице се предоставя своевременно писмена информация относно процесуалните му права (декларация за правата). На лицето се дава възможност да прочете декларацията за правата и му се позволява да я задържи през целия период на лишаването му от свобода.

2. Декларацията за правата се изготвя на разбираем език и включва най-малко информацията, посочена в член 3, параграф 2. Приложение І към директивата съдържа примерен образец на такава декларация.

2. Декларацията за правата се изготвя на разбираем език и включва най-малко информацията, посочена в член 3, параграфи 2 и 2(а). Декларацията за правата съдържа поне елементите, посочени в Приложение І към директивата

 

2a. В допълнение към информацията, която следва да бъде предоставена в съответствие с член 3, арестуваното или задържаното лице получава информация относно:

 

a) периода в часове или дни, за който може да бъде лишен от свобода, преди да бъде изправен пред съдебен орган;

 

б) начина на обжалване на задържането му и начина на поискване на преразглеждане на наложената му мярка за неотклонение;

 

в) максималния период на досъдебно задържане, приложим към неговия случай.

 

г) правото да се осъществи контакт със семейство, приятели и консулски служители,

 

д) правото на медицински грижи;

 

е) когато е приложимо – правото да се поиска налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане.

3. Държавите-членки се уверяват в това, че заподозряното лице или обвиняемият получават декларацията на разбираем за тях език, в случай че не говорят или не разбират езика на производството. Държавите-членки осигуряват работещ механизъм, който предава информацията на заподозряно лице или обвиняем, който има частично увреждане на зрението или който не може да чете. В случай че заподозряното лице или обвиняемият е дете, информацията, съдържаща се в декларацията за правата, се предоставя също устно по начин, адаптиран към възрастта на детето, степента му на зрялост и интелектуалния и емоционалния му капацитет.

3. Държавите-членки се уверяват в това, че заподозряното лице или обвиняемият получават декларацията на разбираем за тях език, в случай че не говорят или не разбират езика на производството. Държавите-членки осигуряват работещ механизъм, който предава информацията на заподозряно лице или обвиняем, който има частично увреждане на зрението или който не може да чете. В случай че заподозряното лице или обвиняемият е уязвимо поради възраст, невменяемост или по друга причина, информацията, съдържаща се в декларацията за правата, се предоставя също устно по начин, адаптиран към възрастта на лицето, степента му на зрялост и интелектуалния и емоционалния му капацитет.

4. В случай че няма декларация за правата на съответния език, заподозряното лице или обвиняемият трябва да бъдат осведомени устно за правата си на език, който разбират. Освен това без излишно забавяне им се предоставя декларация за правата на език, който разбират.

4. В случай че няма декларация на правата на съответния език, заподозряното лице или обвиняемият трябва да бъдат осведомени устно от квалифициран устен преводач за правата си на език, който разбират, в съответствие с Директива 2010/64/ЕС. Освен това без излишно забавяне им се предоставя декларация за правата на език, който разбират.

Изменение  10

Предложение за директива

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки се уверяват в това, че всяко лице, обект на процедура по изпълнение на европейска заповед за арест, получава адаптирана декларация за правата, която излага правата му в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР. Приложение ІІ към директивата съдържа индикативен образец на такава декларация.

Държавите-членки се уверяват в това, че всяко лице, обект на процедура по изпълнение на европейска заповед за арест, получава адаптирана декларация за правата, която излага всичките му права в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР. Декларацията за правата се съставя на разбираем език и съдържа най-малко елементите, посочени в Приложение ІІ към директивата.

Обосновка

Приложението следва да е задължително по отношение на съдържанието си и следва да отразява обхвата на настоящата директива. Всички права на търсените лица, посочени в Рамково решение 2002/584/ПВР, следва да се включат в съответната декларация за правата.

Изменение  11

Предложение за директива

Член 6 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Изискваната по параграф 1 информация трябва да е подробна и се предоставя своевременно на език, който заподозряното лице или обвиняемият разбират. В случай на дете, информацията относно обвинението се предоставя по начин, адаптиран към възрастта му, степента му на зрялост и интелектуалния и емоционалния му капацитет.

2. Изискваната по параграф 1 информация трябва да е подробна и се предоставя своевременно на език, който заподозряното лице или обвиняемият разбират. В случай, че дадено лице е уязвимо поради своята възраст, невменяемост или по друга причина, информацията относно обвинението се предоставя по начин, адаптиран към възрастта му, езика му, степента му на зрялост и интелектуалния и емоционалния му капацитет.

Обосновка

Следва да се вземат предвид всички форми на уязвимост, включително, например, невменяемостта.

Изменение  12

Предложение за директива

Член 6 – параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

3a. Информацията съгласно настоящия член се предоставя устно и при първа възможност писмено.

Изменение  13

Предложение за директива

Член 6 - параграф 3 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

3б. Задължението за предоставяне на информация съгласно настоящия член се спазва по време на цялото производство, в случай че възникне нова информация.

Изменение  14

Предложение за директива

Член 7 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Правото на достъп до преписката по делото

Правото на достъп до доказателствените материали по делото

Обосновка

Сред държавите-членки не съществува общо разбиране на термина „преписка по делото“.

Изменение  15

Предложение за директива

Член 7 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Ако дадено заподозряно лице или обвиняеми бъдат задържани в определен етап на наказателното производство, държавите-членки осигуряват, че те или техният адвокат разполагат с достъп до онези документи от преписката по делото, които са от значение за определянето на законността на задържането.

1. Ако дадено заподозряно лице или обвиняеми бъдат задържани в определен етап на наказателното производство, държавите-членки осигуряват, че те или техният адвокат разполагат с достъп до онези документи от преписката по делото, които са от значение за определянето на законността на задържането. Достъпът до определени документи може да бъде ограничен, ако това е в интерес на разследването.

Изменение  16

Предложение за директива

Член 7 - параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Ако дадено заподозряно лице или обвиняеми бъдат задържани в определен етап на наказателното производство, държавите-членки осигуряват, че те или техният адвокат разполагат с достъп до онези документи от преписката по делото, които са от значение за определянето на законността на задържането.

1. Ако дадено заподозряно лице или обвиняеми бъдат задържани или арестувани в определен етап на наказателното производство, държавите-членки осигуряват, че те или техният адвокат разполагат с достъп до документите, които са от значение за определянето на законността на задържането.

Изменение  17

Предложение за директива

Член 7 - параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Държавите-членки осигуряват достъп на обвиняемия или на неговия адвокат до преписката по делото след приключване на следствените действия по престъплението. Достъпът до определени документи по делото може да бъде отказан от компетентния съдебен орган, ако има вероятност той да доведе до сериозен риск за живота на друго лице или сериозно да навреди на вътрешната сигурност на държавата-членка, в която тече производството. Когато е в интерес на правосъдието, обвиняемият или неговият адвокат могат да поискат съдържание на документите, съдържащи се в преписката по делото.

2. Държавите-членки осигуряват достъп на обвиняемия или на неговия адвокат до доказателствените материали по делото след приключване на следствените действия по престъплението. Достъпът до определени документи може да бъде отказан от компетентния съдебен орган, ако има вероятност той да доведе до сериозен риск за живота на друго лице или сериозно да навреди на вътрешната сигурност на държавата-членка, в която тече производството. Когато е в интерес на правосъдието, обвиняемият или неговият адвокат могат да поискат опис на доказателствените материали по делото.

Изменение  18

Предложение за директива

Член 7 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2a. Държавите-членки гарантират, че ограниченията по отношение на правото на достъп до доказателствените материали по делото, предвидени в параграф 2, не нарушават по никакъв начин ефективното упражняване на правото на защита на обвиняемите.

Изменение  19

Предложение за директива

Член 7 - параграф 2 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2б. Държавите-членки гарантират, че съществуват ефективни правни средства за защита пред независим съд за оспорване на решението за непредоставяне на достъп до определени документи от доказателствените материали по делото.

Изменение  20

Предложение за директива

Член 7 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Достъп до преписката по делото се предоставя своевременно, за да се позволи на заподозряното лице или обвиняемият да подготви защитата си или да оспори решения от предварителното производство. Този достъп се предоставя безплатно.

3. Достъп до доказателствените материали по делото се предоставя своевременно, за да се позволи на заподозряното лице или обвиняемия да подготви защитата си или да оспори решения от предварителното производство. Този достъп се предоставя безплатно.

Изменение  21

Предложение за директива

Член 7 – параграф 3 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

По искане на заподозряното лице, обвиняемия или адвоката на заподозряното лице или обвиняемия, на когото е предоставен достъп до доказателствените материали по делото, се издават копия от същите. Държавите-членки могат да разрешат заплащането на разумна такса за копията или за предаването на доказателствените материали. Лицата, получили правна помощ, се освобождават от изискването за заплащане на такива такси.

Изменение  22

Предложение за директива

Член 8 – параграф -1 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1. Държавите-членки гарантират, че заподозряното или обвиняемо лице има право да оспори, в съответствие с процедурите в националното законодателство, евентуалния пропуск или отказ на компетентните органи да му предоставят изискваната в съответствие с разпоредбите на настоящата директива информация.

Обосновка

Изяснява текста относно средствата за правна защита.

Изменение  23

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки осигуряват наличието на процедура, с която се проверява дали на заподозряното лице или обвиняемия е предоставена цялата информация, която го засяга, в съответствие с членове 3—7.

1. Държавите-членки осигуряват наличието на процедура, с която се проверява дали на заподозряното лице или обвиняемия е предоставена цялата информация, която го засяга, в съответствие с настоящата директива.

Изменение  24

Предложение за директива

Приложение І – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Примерен образец на декларация за правата при задържане на заподозрени лица или обвиняеми:

Образец на декларация за правата при задържане на заподозрени лица или обвиняеми:

Обосновка

Приложението следва да бъде задължително.

Изменение  25

Предложение за директива

Приложение I – таблица – буква Б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Б. да получите помощ от адвокат

Б. да получите помощ от адвокат. Ако нямате възможност да платите на адвокат, полицията трябва да Ви предостави информация относно начина на получаване на правна помощ.

Изменение  26

Предложение за директива

Приложение I – таблица – буква В а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Вa. да запазите мълчание по време на разпит

Изменение  27

Предложение за директива

Приложение I – таблица – буква В б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Вб. да осъществите контакт със семейство, приятели и консулски служители

Изменение  28

Предложение за директива

Приложение I – таблица – буква Г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Г. да знаете за колко време можете да бъдете задържан(а)

Г. да знаете за колко време можете да бъдете задържан(а), както и право на редовно преразглеждане на мярката за задържане и на предсрочно освобождаване

Изменение  29

Предложение за директива

Приложение I – таблица – буква Г а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Га. право на медицински грижи

Обосновка

Правото на медицински грижи е установено в решението на Съда по правата на човека от 17 септември 2009 г. по делото „Enea v. Italy”, № 74912/01, параграфи 57 и 58.

Изменение  30

Предложение за директива

Приложение I – дял В – тире 5 (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

– Не може да бъдете принуден да подпишете документи на език, който не разбирате. Такъв отказ не може да се използва срещу Вас.

Изменение  31

Предложение за директива

Приложение I – дял В а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Ва. Право да запазите мълчание

 

Имате право да запазите мълчание по време на разпит от полицията.

 

[– Ако решите да се възползвате от горепосоченото право, това може да доведе до следните последствия: [...] ]

Обосновка

Този компромис е необходим, за да се отрази позоваването на националното право. Квадратните скоби указват мястото, което при нужда следва да се използва и попълни от държавите-членки в съответствие с националното право.

Изменение  32

Предложение за директива

Приложение I – дял В б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Вб. Контакт със семейство, приятели и консулски служители

 

– имате право да осъществите контакт с Вашите приятели и семейство,

 

– полицията трябва да Ви помогне да осъществите контакт с Вашите приятели и семейство, а по целесъобразност и с Вашето консулство или посолство. Полицията трябва да извърши това възможно най-скоро след Вашето задържане,

 

[– ще бъде установен контакт от Ваше име, в случай че [...] ]

 

– служителите от посолството или консулството могат да Ви посетят и да уредят да получите помощ от адвокат.

Обосновка

Този компромис е необходим, за да се отрази позоваването на националното право. Квадратните скоби указват мястото, което при нужда следва да се използва и попълни от държавите-членки в съответствие с националното право.

Изменение  33

Предложение за директива

Приложение II – таблица – буква Б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Б. да получите помощ от адвокат

Б. да получите помощ от адвокат. Ако нямате възможност да платите на адвокат, полицията трябва да Ви предостави информация относно начина на получаване на правна помощ

Изменение  34

Предложение за директива

Приложение II – таблица – буква В а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Ва. да осъществите контакт със семейство, приятели и консулски служители

Изменение  35

Предложение за директива

Приложение II – таблица – буква Г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Г. да бъдете информиран(а) за правото ви на доброволно предаване

Г. да решите дали да изразите съгласие, или несъгласие с предаването Ви на друга държава

Изменение  36

Предложение за директива

Приложение II – таблица – буква Д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Д. да ви бъде назначено съдебно изслушване, ако не се съгласите на предаване

Д. да ви бъде назначено съдебно изслушване, ако не се съгласите да бъдете предаден(а)

Изменение  37

Предложение за директива

Приложение II – таблица – буква Д а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Дa. на текуща информация и редовно преразглеждане на мярката за задържане

Изменение  38

Предложение за директива

Приложение II – таблица – буква Е а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Еа. право на медицински грижи

Обосновка

Правото на медицински грижи е установено в решението на Съда по правата на човека от 17 септември 2009 г. по делото „Enea v. Italy”, № 74912/01, параграфи 57 и 58.

Изменение  39

Предложение за директива

Приложение II – дял В – тире 5 (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

– Не може да бъдете принуден да подпишете документи на език, който не разбирате. Такъв отказ не може да се използва срещу Вас.

Изменение  40

Предложение за директива

Приложение II – дял В а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Вa. Контакт със семейство, приятели и консулски служители

 

– имате право да осъществите контакт с Вашите приятели и семейство,

 

– полицията трябва да Ви помогне да осъществите контакт с Вашите приятели и семейство, а по целесъобразност и с Вашето консулство или посолство. Полицията трябва да извърши това възможно най-скоро след Вашето задържане,

 

[– ще бъде установен контакт от Ваше име, в случай че [...] ]

 

– служителите от посолството или консулството могат да Ви посетят и да уредят да получите помощ от адвокат.

Обосновка

Този компромис е необходим, за да се отрази позоваването на националното право. Квадратните скоби указват мястото, което при нужда следва да се използва и попълни от държавите-членки в съответствие с националното право.

Изменение  41

Предложение за директива

Приложение ІІ – дял Г

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Г. Право на доброволно предаване

Г. Предаване

Имате право да се съгласите да бъдете предаден(а) в изпълнение на европейската заповед за арест. Това би трябвало да ускори процедурата.

Можете да се съгласите да бъдете предаден(а) на държавата, която Ви издирва, в изпълнение на европейската заповед за арест. Не сте длъжен да се съгласявате да бъдете предаден(а).

– Ако се съгласите да бъдете предаден(а), може да бъде трудно да промените решението си по-късно. Трябва да говорите с адвокат преди да решите дали да се съгласите да бъдете предаден(а) или не.

– Ако се съгласите да бъдете предаден(а), може да бъде трудно да промените решението си по-късно.

 

– Трябва да говорите с адвокат, преди да решите дали да се съгласите да бъдете предаден(а), или не. Има специални основания, на които можете да се позовете, за да предотвратите предаване. Адвокат може да Ви помогне да вземете решение относно това, дали те се прилагат във Вашия случай.

Изменение  42

Предложение за директива

Приложение ІІ – дял Д

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Ако не се съгласите да бъдете изпратен(а) в държавата-членка, която ви издирва, имате право да се явите пред съдия и да обясните причините за Вашето несъгласие.

– Ако не се съгласите да бъдете предаден(а), имате право да се явите пред съдия за съдебно изслушване и да обясните причините за Вашето несъгласие.

 

– Съдията ще реши дали европейската заповед за арест е била издадена правилно, законосъобразно и основателно и дали следва да бъдете изпратен в държавата, поискала Вашето предаване.

 

– Имате право на горепосоченото изслушване да бъдете представляван от адвокат.

 

– Ако не можете да си позволите разноските за адвокат, трябва да Ви се предостави информация относно начините за получаване на правна помощ.

Изменение  43

Предложение за директива

Приложение II – дял Д а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Дa. Текуща информация и редовно преразглеждане на мярката за задържане

 

– Имате право на текуща информация относно основанията за задържането Ви, както и на редовно преразглеждане на тези основания.

 

– Ако не Ви освободят, трябва да бъдете изправен(а) пред съдия в срок до [X] часа от лишаването Ви от свобода.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Право на информация в наказателните производства

Позовавания

COM(2010)0392 – C7-0189/2010 – 2010/0215(COD)

Водеща комисия

LIBE

Становище, изказано от

       Дата на обявяване в заседание

JURI

7.9.2010 г.

 

 

 

Докладчик по становище

       Дата на назначаване

Jan Philipp Albrecht

27.10.2010 г.

 

 

Разглеждане в комисия

1.12.2010 г.

 

 

 

Дата на приемане

27.1.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Klaus-Heiner Lehne, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, Diana Wallis, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Piotr Borys, Vytautas Landsbergis, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, Toine Manders, Arlene McCarthy

  • [1]  Заключения на Европейския съвет, 10–11 декември 2009 г.; Резолюция на Съвета от 30 ноември 2009 година относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство, 2009/C 295/01, 4.12.2009 г., OВ C 295/1.
  • [2]  Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, 26.10.2010 г., ОВ L 280/1.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Право на информация в наказателните производства

Позовавания

COM(2010)0392 – C7-0189/2010 – 2010/0215(COD)

Дата на представяне на ЕП

20.7.2010 г.

 

 

 

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

LIBE

7.9.2010 г.

 

 

 

Подпомагаща(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

JURI

7.9.2010 г.

 

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Birgit Sippel

26.10.2010 г.

 

 

 

Разглеждане в комисия

13.9.2010 г.

9.12.2010 г.

17.3.2011 г.

2.5.2011 г.

 

23.11.2011 г.

 

 

 

Дата на приемане

23.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Alexander Alvaro, Roberta Angelilli, Vilija Blinkevičiūtė, Mario Borghezio, Emine Bozkurt, Simon Busuttil, Philip Claeys, Carlos Coelho, Tanja Fajon, Kinga Gál, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Lívia Járóka, Timothy Kirkhope, Monica Luisa Macovei, Véronique Mathieu, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Rui Tavares, Valdemar Tomaševski, Kyriacos Triantaphyllides, Wim van de Camp, Axel Voss, Manfred Weber, Tatjana Ždanoka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elena Oana Antonescu, Michael Cashman, Anna Maria Corazza Bildt, Cornelis de Jong, Leonidas Donskis, Evelyne Gebhardt, Franziska Keller, Marian-Jean Marinescu, Joanna Senyszyn, Cecilia Wikström, Glenis Willmott

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Sergio Gaetano Cofferati, Ismail Ertug, Esther Herranz García, Kent Johansson, Marit Paulsen, Ivo Vajgl, Andrea Zanoni

Дата на внасяне

25.11.2011 г.