Процедура : 2011/2096(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0425/2011

Внесени текстове :

A7-0425/2011

Разисквания :

PV 14/12/2011 - 16
CRE 14/12/2011 - 16

Гласувания :

PV 15/12/2011 - 9.6
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0584

ДОКЛАД     
PDF 295kWORD 285k
24.11.2011
PE 469.845v02-00 A7-0425/2011

относно „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“

(2011/2096(INI))

Комисия по транспорт и туризъм

Докладчик: Mathieu Grosch

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“

(2011/2096(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2003 г. относно Бялата книга на Комисията „Европейска транспортна политика за 2010 г.: време за решения(1),,

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно съобщението „За Европа в движение. Устойчива мобилност за нашия континент“(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно устойчиво бъдеще за транспорта(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) – Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно пети доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегия за политика за сближаване за периода след 2013 г.(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно сигурност на въздухоплаването, по-специално във връзка с използването на скенери за целите на сигурността(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно пътната безопасност в Европа през периода 2011-2020 г.(7),

–   като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Гражданската мрежа“ (COM(1995)0601) и „План за действие за градска мобилност“ (COM(2009)0490),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 1995 г., озаглавено „Към справедливо и ефикасно тарифиране в транспорта“ (COM(95)0691) и своето съобщение от 1998 г., озаглавено „Транспорт и CO2“ (COM(98)0204), като има предвид, че Комисията следва отново да публикува последното,

–   като взе предвид стратегията „Европа 2020“,

–   като взе предвид достиженията на правото на общността в областта на транспорта,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по регионално развитие (A7-0425/2011),

A.  като има предвид, че европейската транспортна политика оказва пряко влияние върху гражданите на ЕС в много житейски ситуации и като има предвид, че истинско единно европейско транспортно пространство, в което се премахват всички пречки между видовете транспорт и националните системи и в което няма нарушения на конкуренцията и социален дъмпинг, би било от значителна полза за тях;

Б.   като има предвид, че секторът на транспорта има основно значение за развитието на Европейския съюз, неговите региони и градове, тъй като той генерира 5% от БВП и осигурява около 10 милиона работни места; като има предвид, че е от изключително значение поддържането на капацитета на ЕС за развитие и новаторство в области като мобилност, транспорт и логистика, които имат решаваща роля за мястото на Европа като индустриален и икономически център и за неговата конкурентна позиция на световно равнище; като има предвид, че малките и средните предприятия играят особено значима роля в транспортния сектор;

В.   като има предвид, че бъдещата европейска политика за транспорт и мобилност следва да интегрира целите 20-20-20 до 2020 г. като основна база за вземане на решения в тази област,

Г.   като има предвид, че секторът на транспорта може значително да допринесе за Стратегията „Европа 2020“, особено в области като заетост, устойчив икономически растеж, научни изследвания, енергетика, иновации и околна среда, като не се забравя, че безопасността и опазването на околната среда трябва да бъдат насърчавани по-последователно и координирани по-тясно;

Д.  като има предвид, че определени цели от последната Бяла книга не бяха постигнати и поради тази причина следва редовно да се извършва проверка и оценка на заложените тук цели,

Е.   като има предвид, че видовете транспорт не следва да се конкурират, а да се допълват в рамките на една ефикасна интермодалност, която да бъде водещ принцип за ефикасно разпределение на видовете транспорт,

Ж.  като има предвид, че целите за смяна на вида транспорт не могат да се постигнат със законодателни средства, а единствено с използването на функционираща инфраструктура, съществени предимства, силни страни и стимули,

З.   като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира успешното развитие на транс европейската транспортна мрежа (TEN-T), да се свържат ефективно транспортните мрежи на всички региони на ЕС и да се премахнат различията между равнищата на инфраструктурно развитие в държавите-членки на ЕС,

И.  като има предвид, че транспортният сектор и трансграничната инфраструктура продължават да се сблъскват с много исторически и географски пречки (различно между релсово разстояние или непреодолимите препятствия на планински вериги като Алпите, Пиринеите или Карпатите), които водят до „гранични ефекти“, които отчасти могат да бъдат преодолени лесно и следователно трябва да бъдат премахвани,

Й.  като има предвид, че различията между отделните региони в Европа (периферно положение, инфраструктура, ландшафт, гъстота на населението, социално-икономическо положение) пораждат различни проблеми, които се нуждаят от гъвкави решения,

K.  като има предвид, че отварянето на пазарите на транспортни услуги трябва да бъде обвързано с развитието на всичките регулаторни предпазни мерки, необходими за да се гарантира, че то ще доведе до подобрено качество на услугите и на условията за обучение и заетост,

Л.  като има предвид, че ЕС трябва да създаде съгласувани стандарти за всички видове транспорт, особено по отношение на сигурността, технологиите, опазването на околната среда и условията на труд, като същевременно взема предвид, че при секторите, в които де факто се прилагат глобални правила, ефективно регулиране може да се постигне чрез съответните международни форуми,

M.  като има предвид, че законодателството в областта на транспорта трябва правилно, последователно и бързо да бъде транспонирано, приложено и приведено в сила,

1.   приветства Бялата книга за 2011 г., но констатира, че важни цели, заложени в Бялата книга от 2001 г., не са постигнати или са постигнати само частично и предлага:

–   до 2013 г. въз основа на доклада относно пътната безопасност в Европа през периода 2011-2020 г. и при спазване на принципа на субсидиарност, Комисията да представи конкретни предложения за намаляване с 50% до 2020 г. на броя на убитите и тежко ранените при пътно-транспортни произшествия в сравнение с 2010 г. Тези предложения следва да отделят специално внимание на най-уязвимите участници в движението и във всеки случай да посочат очакваните резултати по отношение на намаляването на произшествията;

–   до 2014 г. Комисията да представи предложение за интернализиране на външните разходи за всички видове товарен и пътнически транспорт, като се взема предвид спецификата на всеки вид транспорт и се избягва двойното облагане и нарушаването на пазарните принципи. Приходите от интернализирането на външните разходи следва да се използват за финансиране на инвестициите в безопасност, научни изследвания, нови технологии, опазване на климата и намаляване на шума в контекста на устойчивата мобилност и инфраструктура;

2.   призовава Комисията до 2013 г. да представи предложение за социалните и трудовите условия, за да се улесни създаването на истински интегриран европейски транспортен пазар и в същото време да се увеличи привлекателността на сектора за работниците; тези предложения следва да са основани на задълбочен анализ на текущото положение по отношение на социалните и трудовите условия при всички видове транспорт и на равнището на хармонизиране между законодателствата в държавите-членки, както и на оценка на въздействието на развитието на пазара на труда в транспортния сектор за периода до 2020 г.; това предложение следва да увеличи заетостта и да подобри положението на работниците в целия транспортен сектор, като взема предвид новите технологии и логистични услуги, които могат да бъдат използвани за подобряване на транспортните услуги като цяло и в частност за лицата с увреждания;

3.   отправя искане към Комисията да предостави до 2013 г. въз основа на предоставената от държавите-членки информация последователен количествен анализ на текущото положение по отношение равнището на инфраструктурата, гъстотата на транспортната мрежа и качеството на транспортните услуги във всички държави-членки на ЕС; това ще осигури поглед върху текущото положение в ЕС-27, ще подчертае неравенствата в развитието на транспортната инфраструктура между държавите-членки и техните региони, ще покаже начините, по които понастоящем се финансира транспортната инфраструктура, както и бъдещите приоритети за инвестиции;

4.   осъзнава важния принос на транспортния сектор по отношение на индустриалната политика, конкурентоспособността и търговския баланс на ЕС; отбелязва, че през 2009 г. износът на машини и оборудване в транспортния сектор възлезе на 454,7 милиарда евро, което представлява 41,5 % от целия износ от ЕС-27; освен това отбелязва, че през 2009 г. ЕС отчете най-големите си търговски излишъци в областта на машиностроенето и оборудването в транспортния сектор (112,6 милиарда евро) и транспортните услуги (21,5 милиарда евро);

5.   одобрява 10-те цели за конкурентоспособна и ефективна от гледна точка на ресурсите транспортна система, както и назованите в Бялата книга цели за 2050 г. и 2030 г., счита обаче, че периодът до 2020 г. трябва да бъде по-точно дефиниран по отношение на финансирането – предвид икономическото положение в отделните държави-членки – и по отношение на общите предизвикателства пред транспортния сектор в областта на енергетиката и опазването на околната среда и поради това призовава Комисията в съответствие с целите „20-20-20“ и в сътрудничество с международни партньори да изготви законови правила за постигане на 20% намаление на CO2 и други парникови газове, отделяни от транспорта (като стойностите за 1990 г. служат за референтни), и за постигане на следните междинни цели до 2020 г. (като съответните стойности за 2010 г. служат за референтни):

–  намаляване с 20% на емисиите на CO2 от автомобилния транспорт,

–  намаляване с 20% на шума и консумацията на енергия при железопътния транспорт;

–  намаляване с 30% на емисиите на CO2 от въздушния транспорт за цялото европейско въздушно пространство,

–  единно намаляване на територията на целия ЕС с 30% на емисиите на CO2 и на вредните вещества при корабоплаването, за което ще допринесат и споразуменията на ММО относно индекса за енергийна ефективност и плана за управление на енергийната ефективност на корабите;

призовава всичките цели, посочени в настоящия параграф, да се разглеждат като приоритетни и поради тази причина изпълнението им да бъде проверявано ежегодно;

6.   подчертава, че целта следва да бъде завършване на европейския вътрешен пазар на транспортни услуги чрез по-нататъшно отваряне на транспортните мрежи и пазари, като се вземат предвид икономическите, екологичните, териториалните и социалните аспекти, както и аспектите, свързани със заетостта, и призовава Комисията да гарантира, че предложенията за отваряне на всички пазари за транспортни услуги не водят до социален дъмпинг, до услуги с по-ниско качество и до създаването на монополи или олигополи; подчертава, че все още има належаща нужда от насоки за държавна помощ за морски пристанища;

7.   подчертава все още недостатъчно изследвания потенциал на транспортния сектор в много области и държи на значението на Единното европейско транспортно пространство с взаимна свързаност и оперативна съвместимост, основаващи се на истинско европейско управление на транспортната инфраструктура и системи, постигнато чрез премахването на „граничните ефекти“ между държавите-членки за всички видове транспорт, с цел да се засили конкурентоспособността и привлекателността на целия Европейски съюз; подчертава значението на териториалното сближаване, по-конкретно проблемите по отношение на достъпа, пред които са изправени най-отдалечените региони, островите, анклавите и периферните зони, както и на добрите връзки между държавите-членки и техните съседи;

8.   изтъква, че ефикасната интермодалност при мобилността на пътниците и превоза на товари по цялата верига на транспортните и логистичните услуги, която се измерва чрез икономическа рентабилност, опазване на околната среда, енергийна сигурност, условия на труд, социална закрила и здравеопазване, чрез безопасност и сигурност и взема предвид териториалното сближаване и географската среда в отделните държави-членки и региони, следва да се превърне във водеща идея за бъдещата транспортна политика; счита, че видовете транспорт трябва взаимно да се допълват и да си взаимодействат, както и че посочените по-горе параметри следва да се използват за определяне на текущото и бъдещо разпределение на видовете транспорт в държавите и регионите според техните конкретни възможности; счита, освен това, че използването на устойчиви транспортни средства следва системно да се насърчава и на къси и средни разстояния;

9.   отбелязва високата степен на зависимост на Съюза от вносни изкопаеми горива, чието доставяне извън Съюза е свързано със значителни рискове от гледна точка на икономическата сигурност на Съюза и от гледна точка на гъвкавостта на неговите външнополитически опции, и призовава Комисията да определи и редовно да оценява външната сигурност на енергийните доставки на Съюза;

10. изтъква значението на развитието на транспортната инфраструктура на новите държави-членки, в това число пътната инфраструктура, за постигане на единно европейско транспортно пространство и свързването на инфраструктурите на тези държави с инфраструктурите на съседните държави; призовава Комисията да включи нуждите от развиване на транспортната инфраструктура на новите държави-членки в своята бъдеща многогодишна финансова рамка, за да може до 2025 г. транспортната инфраструктура на новите държави-членки да достигне нивото на останалите държави-членки;

11. приветства и подкрепя предложението на Комисията относно „Механизма за свързването на Европа“ и инициативата за облигации, свързани с конкретен проект, и призовава държавите-членки да прилагат основната мрежа, тъй като концепцията „TEN-T“ следва да осигури ограничен брой устойчиви проекти с европейска добавена стойност и с по-голямо и реалистично финансиране; настоятелно призовава:

–   държавите-членки да се задължат до 2020 г. да премахнат основните известни проблемни зони при всеки от видовете транспорт в европейското транспортно пространство и, ако е необходимо, да насърчат тяхното заобикаляне чрез установяване на интермодална инфраструктура в началните и крайните точки на всеки участък; да дадат приоритет на трансграничните проекти между държавите-членки, без да омаловажават връзките със съседните страни и да предоставят одобрен план за финансиране до 2015 г.;

–   Комисията да поеме ангажимент да увеличи стабилността на финансирането на проектите по „TEN-T“ при координация с регионалната политика;

–   Комисията да се задължи да подкрепя алтернативни модели и инструменти за финансиране, включително облигации, свързани с конкретен проект, а в предложенията за интернализиране на външните разходи да предвиди засилено използване на генерираните по този начин приходи за финансиране на проекти по TEN-Т,

–   с цел осигуряване на дългосрочна ефективност и видимост на действията на ЕС в рамките на „TEN-T“, определянето на приоритети трябва да се разглежда в тясна връзка с условията за използването на регионалните структурни фондове, като държавите-членки трябва да се задължават да гарантират финансирането на тези проекти след края на многогодишните програми на ЕС,

–   приоритетите на проектите следва да се запазят след 2015 г., само ако държавите-членки са взели обвързващи бюджетни решения, които гарантират изпълнението на проектите, а съфинансирането на ЕС следва да се основава на принципа „използвай или загуби“;

–   EuroVelo, европейската мрежа от велосипедни маршрути на дълги разстояния, следва да бъде включена в мрежата TEN-T;

12. подчертава, че създаването на добра транспортна инфраструктура и на добро равнище на достъп до нея ще направи всички региони икономически по-силни и по-привлекателни за преки инвестиции, като в дългосрочен план ще осигури засилването както на тяхната собствена конкурентоспособност, така и на конкурентното положение на ЕС като цяло, и ще гарантира правилното развитие на вътрешния пазар и постигането на целта за териториално сближаване;

13. изтъква, че транспортните мрежи играят водеща роля в политиките на пространствено планиране; подчертава особеното значение на основната транспортна инфраструктура, като например високоскоростния железопътен транспорт, за засилване на развитието на местно равнище; счита, че макро-регионите и стратегиите за тяхното развитие имат възможностите да играят по-активна роля при прилагането на една координирана, ефективна и устойчива транспортна политика; припомня значението на изготвянето, планирането и прилагането на съвместни транспортни инфраструктурни стратегии, както и необходимостта от разпространяване на най-добри практики в областта на транспорта; подчертава, че гражданите и предприятията на ЕС ще бъдат пряко облагодетелствани от единното европейско транспортно пространство, чиято цел е намаляване на заделените време и ресурси за превоз на товари и пътници и по-силната интеграция на пазарите;

14. отбелязва, че за всички форми на транспорт на пътници и товари следва да се прилагат еднакви, съобразени с риска и хармонизирани на равнището на ЕС стандарти за сигурност и призовава да се предложи финансиране на разходите за постигане на съответствие с това изискване; счита, че международната координация следва да бъде предварително условие в случаите на морски и въздушен транспорт и че съществуващите правила следва да бъдат преразгледани и, ако е необходимо, да бъдат променени до 2015 г., като бъдат постепенно включени в споразуменията с трети страни;

15. подчертава значението на съгласувана стратегия за осъществяване на преход към алтернативни и възобновяеми източници на енергия за транспорта и подчертава, че установените цели могат да бъдат постигнати чрез използване на енергиен микс и вече съществуващите възможности за енергоспестяване; изтъква, че този преход се нуждае от специфична инфраструктура и съответни стимули и че целите за намаляване следва да бъдат формулирани по неутрален по отношение на технологията начин;

16. изисква представянето до 2015 г. на предложение относно градската мобилност, в което - при спазване на принципа на субсидиарност - подкрепата за проекти да зависи от представянето от страна на местните органи на планове за устойчива мобилност, които да предвиждат ефективна логистична верига за превоза на пътници и товари в градски и застроени райони, да допринасят за намаляване на обема на трафика, произшествията, замърсяването на въздуха и шума, да спазват стандартите и целите на европейската транспортна политика, да съответстват на нуждите на околните градове и региони и да не създават нови пречки за пазара; предлага обмен на най-добри практики в областта на иновациите и научните изследвания за устойчиви концепции за градска мобилност;

17. подчертава, че поведението на потребителите на транспортни услуги е от решаващо значение и призовава за създаването

на стимули за избор на устойчиви, свързани с физически активност, безопасни и здравословни видове транспорт и мобилност; призовава Комисията и държавите-членки, като спазват принципа за субсидиарност, да представят до 2013 г. предложения за разработване на инициативи за насърчаване на екологосъобразен обществен транспорт, за придвижване пеша и с велосипед, по-специално в градовете, с цел удвояване на броя на ползвателите; по тази причина счита, че е важно да се изгради безопасна инфраструктура за пешеходци и велосипедисти, по-специално в градовете, както и да се подобри оперативната съвместимост между транспортните услуги, да се насърчи въвеждането на единен транспортен документ и на интегрирана система за електронни билети за многовидови пътувания, която да свързва транспорта на дълги разстояния с местния транспорт; припомня, че достъпността и осигуряването на приемливи цени на транспорта са от ключово значение за социалната мобилност и че при планирането на транспортната политика в бъдеще повече внимание следва да се обръща на съвместяването на целите за устойчивост със социалните нужди;

18. счита, че основните правила за правата на пътниците във всички видове транспорт следва да бъдат установени в Харта на правата на пътниците и по тази причина очаква Комисията да внесе най-късно до началото на 2012 г. съответно предложение, което да отчита специфичните характеристики на видовете транспорт и придобития опит, както и да съдържа отделна глава, посветена на правата на пътниците с увреждания; призовава същевременно за еднакво третиране и последователно внедряване, прилагане и изпълнение на тези права въз основа на ясни дефиниции и насоки, както и за прозрачност по отношение на управлението им; подчертава освен това нуждата от законодателство в областта на налагането на допълнителни такси по отношение на всички видове транспорт;

19. подчертава необходимостта от интегрирана транспортна политика за цялата верига на създаване на стойност в транспорта и логистиката, за да се отговори адекватно на предизвикателствата в областта на транспорта и мобилността, по-специално на тези, които възникват в градските зони; призовава за засилена координация между лицата, изготвящи политиките в европейските институции, както и за постоянен диалог и консултации с отрасъла на логистиката, доставчиците на транспортни услуги и клиентите в рамките на европейски форум за логистика и мобилност;

20. призовава да се даде предимство на насърчаването на екологосъобразна логистика и по-добро управление на мобилността;

21. заявява, че устойчивата многомодалност за логистиката по отношение на пътници и товари се нуждае от предоставянето на интермодални точки на свързване и терминали, интегрирано планиране и логистика, както и интегрирано образование и професионално обучение;

22. подчертава, че ЕС трябва да запази водещата си позиция в технологичните иновации, за да допринася за постигане на ефективност, устойчивост и заетост; призовава за предоставяне на средства за разработването на програма за научноизследователска и развойна дейност, специално насочена към устойчивата и безопасна мобилност, с конкретна стратегия за прилагане, график и ефикасен финансов контрол с цел:

–  запазване на водещата роля на ЕС като център за производство и научноизследователска дейност за отделните видове транспорт със специален фокус върху декарбонизацията на транспорта, намаляването на емисиите и на шума, осигуряването на безопасност и сигурност;

–  създаване на ефективни, интелигентни, оперативно съвместими и свързани системи за подпомагане на SESAR, Галилео, европейската програма за наблюдение на Земята (GMES), европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), информационното обслужване на речния транспорт, системите за морско наблюдение (SafeSeaNet), далечното опознаване и проследяване на кораби (LRIT) и интелигентните транспортни системи (ITS);

–   намиране на ориентирани към практиката решения с участието на група от експерти в сферите на икономиката, науката, политиката и обществото;

–   продължаване на инициативата за електронна безопасност с цел подобряване на безопасността по пътищата и създаване на необходимата инфраструктура за въвеждане на система за спешни повиквания (e-call), като същевременно се спазват правилата за защита на данните;

23. счита, че следва да се намалят бюрократичните пречки за всички видове транспорт и по тази причина изисква по-голямо опростяване и хармонизиране на транспортните и логистичните документи, по-специално по отношение на превоза на товари, както и представянето до 2013 г. на предложение относно стандартизацията на товаротранспортните и електронните документи, също с цел подпомагане на многомодалния транспорт;

24. подчертава необходимостта от подобряване и стандартизация на контролните уреди, като например радари, измерващи скоростта, бордови устройства, както и на комуникационни системи или носители и изисква представянето до 2013 г. на предложение относно взаимното признаване и оперативната съвместимост на тези уреди; подчертава необходимостта от засилена координация и по-тясно сътрудничество между националните органи при трансгранични наказателни преследвания, както и от осигуряване на по-голяма степен на сближаване при прилагането на стандартите за безопасност по пътищата;

25. подчертава, че възможните промени и стандартизацията на транспортните единици, като се отчитат транспортните единици, използвани в глобалния транспорт, както и размерите на транспортните средства, трябва да служат за оптимизиране на многомодалния транспорт и да предоставя явни предимства под формата на икономия на гориво, намалени емисии и подобрена безопасност по пътищата;

26. предлага Комисията да разрешава използването на европейската модулна система само на определени отсечки по искане от страна на държава-членка, при условие, че съществуващата инфраструктура и изискванията за безопасност го позволяват;

27. подчертава значението на различните европейски транспортни агенции и призовава за нови усилия за засилване на тяхното европейско измерение;

28. призовава държавите-членки да подпомагат и работят за установяване на равнопоставеност между всички видове транспорт от гледна точка на енергийното данъчно облагане и данък добавена стойност (ДДС);

29. призовава по отношение на автомобилния транспорт за:

–   ново преразглеждане до 2013 г. на нормативната рамка, определяща периодите на управление на превозното средство и почивка при превоза на пътници и товари, както и на прилагането й, а така също за хармонизирано тълкуване на прилагането и изпълнението, като се отчита позицията на Европейския парламент по отношение на хармонизирането на санкциите в пътнотранспортния сектор; счита, че също така е необходимо да се хармонизират ограниченията за превоз на товари в Европейския съюз;

–   постигане на вече установените цели и даване на нов тласък на приоритетните проекти в трансевропейската пътна мрежа (TERN);

–   цялостно увеличение с 40 % до 2020 г. в сравнение със стойностите за 2010 г. на броя на сигурните места за паркиране за товарни автомобили в трансевропейската пътна мрежа (TERN) и подобрения на качеството им (стандартите за хигиена),

–   подкрепа от страна на Комисията за инициативите на държавите-членки за създаване на безопасен и екологосъобразен автомобилен парк чрез данъчни облекчения,

–   изготвяне от страна на Комисията до края на 2013 г. на доклад относно състоянието на общностния пътнотранспортен пазар, който да съдържа анализ на пазарната ситуация, включително оценка на ефективността на контрола и на развитието на условията за заетост в професията, както и оценка на въпроса, дали постигнатият напредък при хармонизирането на правилата в области като например правоприлагането и таксите за потребители на пътищата, както и в социалното законодателство и законодателството в областта на безопасността, позволява да се предвиди по-нататъшното отваряне на вътрешните пътнотранспортни пазари, включително премахването на ограниченията за каботажа;

–   подобряване на образованието и обучението на лицата, наети в транспортния сектор и на тези, предоставящи свързани с транспорта услуги за пътниците, както и подобряване на достъпа до съответните професии, за да се подобрят условията на труд и заплащането и да се засили привлекателността на сектора;

–   стандартизирана методология на ЕС за изчисляване на въглеродния отпечатък от транспортни и логистични операции с цел избягване на разпространението на национални подходи и подпомагане на браншови инициативи за насърчаване на изчисляването на въглеродния отпечатък, по-специално за сухопътния товарен транспорт;

30. призовава по отношение на водния транспорт за:

–   представяне до 2013 г. на предложение относно т.нар. „син пояс“ за улесняване на формалностите за кораби, плаващи между пристанища на ЕС, и за развиване на потенциал от морски магистрали чрез осъществяване на истински единен пазар за външноевропейски морски транспорт в съответствие със съществуващото законодателство в областта на околната среда и опазването на природата,

–   инициативи, с които да се гарантира, че намаляването на емисиите на сяра от кораби не води до обратна смяна на вида транспорт;

–   въвеждането на европейска политика за морско корабоплаване на къси и средни разстояния, с цел използване на наличния свободен капацитет на вътрешните водни пътища и постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове в транспортния сектор;

–   по-нататъшна подкрепа за програмата NAIADES в съответствие със съществуващото законодателство в областта на околната среда и опазването на природата, както и програма за последващи действия с цел гарантиране на продължаването на текущата програма NAIADES към 2014 г.;

–   предложение относно 20-процентно увеличение на броя на многовидовите връзки (платформи) за транспорта по вътрешните водни пътища, вътрешните пристанища и железопътния транспорт до 2020 г., в сравнение със стойностите за 2010 г., и съответната финансова подкрепа, както и удължаването на програмата „Марко Поло“ след 2013 г., с цел да се използва ефективно потенциалът на корабоплаването;

–   разпределяне в следващата Многогодишна финансова рамка за 2014–2020 г. на поне 15 % от финансирането за трансевропейски транспортни мрежи (TEN-T) за проекти, които подобряват устойчивите и многовидови връзки между морските пристанища, вътрешните пристанища и многовидовите платформи, като се набляга върху проекти за воден транспорт;

–   с оглед на международния характер на морския транспорт, хармонизиране на обучението в сектора на водния транспорт до 2012 г., в съответствие с международен стандарт и по-специално бързо приемане на предложението на Комисията за изменение на Директива 2008/106/EО относно минималното ниво на обучение на морските лица с цел включване в законодателството на ЕС измененията от 2010 г. на Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, представяне на предложение относно взаимното признаване на рамковите условия за обучението на пристанищни работници до края на 2013 г., както и изготвяне на стратегия за набиране на младши персонал за морски професии;

31. призовава по отношение на въздушния транспорт за:

–  насърчаване от страна на Комисията и държавите-членки на прилагането на „Единно европейско небе ІІ“, за което важна роля ще изиграе внедряването на SESAR, и за предоставяне от страна на Комисията до 2013 г. на предложение за осъществяването на единно европейско небе чрез намаляване на броя на функционалните блокове въздушно пространство;

–   засилване от страна на Комисията на координацията между нормативната уредба за единно небе и проектите SESAR и „Галилео“ и инициативите „Чисто небе“ с цел по-ефективно прилагане на мерките за енергоспестяване и за намаляване на емисиите на парникови газове;

–  отдаване на приоритет на качеството на услугите и координацията с международните стандарти

в по-нататъшните предложения относно отварянето на пазара;

–  предприемане от страна на Комисията и държавите-членки на всички стъпки, необходими за осигуряване на международното приемане на европейската схема за търговия със сертификати за емисии до 2012 г., като по този начин се гарантира равнопоставеност на международно равнище;

–   активна работа по разработването на „пункт за проверка за сигурност на бъдещето“ за проверките за сигурност на пътници и товари;

32. призовава по отношение на железопътния транспорт за:

–  отчитане от страна на Комисията на задълженията на държавите-членки по отношение на местния обществен

транспорт и съществуващото предлагане на услуги при внасянето на предложение за по-нататъшно отваряне на пазарите, с цел подобряване на настоящото предлагане на услуги при същевременно осигуряване на лоялна конкуренция и предотвратяване на социален дъмпинг;

–  засилване на насърчаването на техническата хармонизация и оперативната съвместимост между държавите-членки и по-специално на хармонизирането на правилата относно разрешаването на превозни средства до 2015 г., така че разрешаването да не отнема повече от два месеца при финансово прозрачни условия, както и за извършване на съответни промени в областите на компетентност на Европейската железопътна агенция и финансирането й през 2012 г.;

  добре обмислени нови импулси за железопътната инфраструктура, за намаляване на шума и за плана за действие за европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) за периода до 2020 г.

  представяне от страна на Комисията не по-късно от 31 декември 2012 г. на предложение за директива, което да съдържа разпоредби, свързани с взаимовръзката между управление на инфраструктура и транспортни дейности, както и предложение за отваряне на вътрешния пазар за железопътни пътнически превози, което да не накърнява качеството на услугите за железопътен превоз и да запазва задълженията по отношение на предоставянето на обществени услуги;

–  независимост и укрепване на правомощията на националните регулаторни органи с оглед постигане на по-голяма ефективност на железопътния транспорт, по-тясно сътрудничество между него и Европейската мрежа, както и предоставяне до 2014 г. на предложение от страна на Комисията относно допълнително подпомагане на тази цел и създаването на европейски регулаторен орган;

–  отделяне на повече внимание на образованието и по-нататъшното обучение на основата на високи стандарти, както и на насърчаването на трансграничното признаване на дипломи и квалификации;

33. признава, че европейският железопътен отрасъл е подложен на все по-силна конкуренция на европейския пазар от страна на доставчиците от трети държави; изразява загриженост поради значителните пречки, които възпрепятстват навлизането на европейските доставчици на пазара на обществени поръчки в държави, които не са част от Европейския съюз;

34. призовава Комисията, в проучванията относно въздействието на законодателните предложения, да установи, да даде количествено измерение и да оцени възможностите за създаване на „екологична заетост“ и мерките за нейното насърчаване;

35. призовава Комисията и държавите-членки да представят съвместна стратегия, включваща информация, комуникация и консултация с участниците, включително по-специално участието на заинтересованите граждани, относно нуждите, планирането, развитието и финансирането на необходимата инфраструктура за растеж, мобилност, развитие и заетост, в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на стратегията „Европа 2020“;

36. като взема предвид факта, че местните и регионалните органи имат значителни правомощия в областта на транспортната политика, счита, че е изключително важно те да могат да участват чрез подход на многостепенно управление;

37. призовава Комисията да извършва годишна оценка на целите на бялата книга, постигнатия напредък и резултатите и да докладва на Парламента на всеки 5 години относно прилагането на Бялата книга;

38. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ C 43 E, 19.2.2004 г., стр. 250 – 259.

(2)

OB C 175, 10.7.2008 г., стр. 556–561.

(3)

Приети текстове P7_TA(2010)0260.

(4)

Приети текстове P7_TA(2011)0386.

(5)

Приети текстове P7_TA(2011)0316.

(6)

Приети текстове P7_TA(2011)0329.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2011)0408.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Транспортът е определящ за мобилността и поради това има изключително значение за гражданите на ЕС. Те са тези, които се ползват от облагите на европейското транспортно пространство, тъй като във всички ситуации то им помага да се придвижват и да извличат ползи, както в професионален, така и в личен аспект, от свободата на движение. Средно 13,2% от разходите на домакинствата се извършват за транспортни стоки и услуги. Освен това транспортът на пътници и товари осигурява работни места за много граждани на ЕС и допринася за пълното изграждане на Вътрешния пазар в Европа, тъй като, измерено като част от БВП, той генерира около 5% от благосъстоянието на ЕС и осигурява работни места за над 10 милиона граждани на ЕС.

Транспортният сектор представлява важен фактор за градовете и регионите, тъй като той не само осигурява връзката помежду им, но също така допринася за развитието на ЕС като център за иновации и изследвания и поради това се превръща в основен елемент от развитието на ЕС и на неговите региони с непосредствено влияние върху социалното сближаване на регионите. Създаването на единно европейско транспортно пространство като цел на бъдещата европейска транспортна политика по този начин е непосредствено свързано с регионалната, икономическата, социалната политика, политиката в областта на околната среда и политиката на заетост. Въз основа на това транспортният сектор може да има значителен принос към Стратегия „Европа 2020“.

Докладчикът е силно учуден от начина, по който държавите-членки подценяват европейската добавена стойност на транспортната политика и я задържат чрез неправилно или закъсняло транспониране на директивите. Освен това той изразява учудване от това, че във времето на икономическа и финансова криза не се проявява по-голяма инициативност за инвестиции, за да се ускори изграждането на TEN-Т, тъй като тук става въпрос за една устойчива инфраструктура, която насърчава заетостта и стимулира икономиката.

1. Последователни и конкретни цели до 2020 г.

Целта на Бялата книга от 2011 г. следва да бъде определянето на ясни и ефективни цели, като трябва да се извлекат поуки от допуснатите в миналото грешки. То показа, че въпреки че транспортният сектор създаде донякъде по-добри условия за работа и бе постигнат напредък в либерализирането на пазара (например при автомобилния транспорт), много от целите, залегнали в Бялата книга от 2001 г., останаха неизпълнени. Без значение е дали това се дължи на недостатъчната готовност на държавите-членки да си поставят амбициозни цели, на прилагането на контролните мерки или поради съвсем различни причини. Важното е да се избегне подобна ситуация в бъдеще. Това може да се постигне като на първо време не се поставят произволно нови цели, а се направи внимателен преглед на старите, като те бъдат съответно запазени, отхвърлени или променени. Наред с другото, две са целите, които следва да бъдат запазени – намаляване на броя на убитите и тежко ранените при пътнотранспортни произшествия наполовина и интернализиране на външните разходи за всички видове транспорт. Освен това изпълнението на тези цели трябва от сега да се подлага на редовни проверки, а не само в рамките на междинния преглед.

Важно е също така да се определи крайният срок за постигането на тези цели, което да даде възможност да се следи напредъкът. Заложените в новата Бяла книга цели в по-голямата си част се отнасят до периода до 2050 или 2030 г. Докладчикът подкрепя тези дългосрочни цели, но подчертава, че не може да се предвиди колко бързо ще се развият дотогава иновациите и технологиите, както и икономическото положение на държавите и пред какви нови предизвикателства ще трябва да се изправи европейската транспортна политика до 2050 г. Поради това той предлага конкретни и съгласувани с другите области на политиката цели за периода до 2020 г., които се отнасят до всички видове транспорт и настоява за извършването на обстоен ежегоден преглед на тези цели.

2. Стандарти на ЕС за Единното европейско транспортно пространство

За да бъде завършен вътрешният пазар на транспортни услуги, следва да бъдат установени определени основни принципи. По този начин ще се посрещнат съществуващите предизвикателства и ще се покаже стремеж към хармонизиране на свързаните с транспорта разпоредби. Освен това ще намалеят „граничните ефекти“, които е донякъде лесно да бъдат премахнати.

a) Сигурност

Сигурността е един от основните принципи на европейската транспортна политика, а спазването на правилата за безопасност е една от главните предпоставки за създаването на Единно европейско транспортно пространство.

При автомобилния транспорт като дългосрочна цел трябва да бъде издигната „визия нула“, като се продължи с преследването на целта за намаляване с 50 % на броя на убитите и тежко ранените до 2020 г. Следователно Комисията трябва да разгледа и да включи в предложенията си мерките. залегнали в доклада за пътна безопасност за периода 2011 – 2020 г.

Съответните стандарти за сигурност следва да бъдат валидни в цяла Европа не само за пътния транспорт, но и за другите видове транспорт, преди всичко за въздушния и водния транспорт, които - поради международния им характер - следва да бъдат съгласувани също със стандартите на глобално равнище. Освен това следва да се създадат ясни стандарти относно финансовите изисквания и изискванията за сигурност.

Абсолютно необходими са безопасни вериги за превоз на лица и стоки. Целта, към която се стремим е „сигурност с една проверка“, която дава възможност за еднократно контролиране на сигурността на пътници и товари, дори и при международния транспорт. Докладчикът подчертава, че коректното подаване на информация е от огромно значение. Преди всичко при техническите параметри на мерките за сигурност Комисията трябва да работи в близко сътрудничество с Парламента и да гарантира, че подадените данни са коректни, а приложимостта на мерките е съгласувана с държавите-членки, така че да се създават реалистични разпоредби, които могат да бъдат изпълнени в срок.

б) Енергетика и околна среда

Съществуващите предизвикателства пред европейската транспортна политика са свързани наред с другото с проблемите в областта на околната среда и с енергийни проблеми. Тук следва да се създадат европейски стандарти, които да спомогнат за осъществяването на Единно европейско транспортно пространство.

Декарбонизирането на транспорта представлява, както и досега, значима политическа цел. За тази цел трябва да бъдат установени ясни правила за всички видове транспорт и да се създадат съответни стимули, така че да се повиши устойчивостта на всички видове транспорт. Оценката на устойчивостта на средствата за транспорт следва да се основава на обективни критерии, които включват не само ползването, но обхващат целия „отпечатък“ от създаването на необходимата инфраструктура, до обезвреждането.

Чрез намаляване на отработените газове от транспорта и премахване на участъците с недостатъчен капацитет, интернализирането на външните разходи би могло в значителна степен да допринесе за устойчивост на видовете транспорт, само тогава обаче, когато то се отнася за всички видове транспорт, а приходите бъдат вложени в устойчивостта на мобилността и транспорта, както и на инфраструктурата. Правилото за Евровинетка, според което 15 % от приходите следва да бъдат целево обвързани и правилата за европейската схема за търговия с емисии (СТЕ) при въздушния транспорт представляват стъпки в правилната посока. Те обаче не са достатъчно амбициозни, като се има предвид, че директивата относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили дори не е задължителна.

Поради зависимостта на транспорта от петрола алтернативните и възобновяеми енергийни източници следва да получават все по-голямо значение. При това трябва все пак да се констатира, че Европейският парламент следва да бъде технологично неутрален и освен това всяка форма на алтернативните енергии има своите особености и по този начин определени предимства и недостатъци. Дали се използват или могат да се използват превозни средства, задвижвани с електричество или с водород, с биогорива или със синтетични горива, с автогаз или биогаз, зависи не на последно място от вида транспорт и от самите държави-членки. Докладчикът счита, че само един енергиен микс може да доведе до реалистични и устойчиви решения. Още сега обаче, всички видове транспорт следва да обърнат повишено внимание на вече познатите начини за енергоспестяване, като например поведението при шофиране, подкрепено от съответното обучение и преквалификация, бързото създаване на функционалните блокове въздушно пространство, възможности за излитане и кацане или планове за мобилност, даващи възможност за засилено използване на автобуси, трамваи и др. Енергоспестяването може още днес да доведе до значителни резултати.

Когато се обмисля използването на алтернативни енергийни източници, следва да не се забравя създаването на съответната инфраструктура. Поради тази причина създаването на стимули за изграждане на подобаваща инфраструктура е от особено значение. Защото и най-устойчивите решения няма да се реализират, ако са прекалено скъпи за обикновените потребители и липсва необходимата инфраструктура. Съгласуваността между различните области на политиката има огромно значение. Така разпоредбите относно енергетиката и опазването на околната среда следва да се сравняват с ориентировъчните стойности на транспортната политика и обратно, с цел постигане на хармонизиране.

в) Условия на труд и социална закрила

Освен това хармонизирането на условията на труд и социална закрила за заетите в областта на транспорта лица представлява важна предпоставка за създаването на един добре функциониращ европейски вътрешен пазар на транспортни услуги.

Уеднаквяването на образованието и обучението, на достъпа до професия и на условията на труд при всички видове транспорт ще доведе в дългосрочен аспект до изравняване на заплащането, като по този начин ще се предотврати възникването на социален дъмпинг и нелоялна конкуренция. Взаимното признаване също така на степените на образование и обучение играе решаваща роля в този процес.. При водния транспорт следва да се отдели внимание на уеднаквяването в международен мащаб.

Независимо дали става въпрос за предложения на Комисията относно либерализирането на пристанищните услуги, на наземното обслужване или за някакво друго отваряне на пазарите, тези предложения следва едновременно да поощряват хармонизирането на правилата за работа и социалните разпоредби и да поставят ударение върху качеството на услугите.

Отнесена към автомобилния транспорт, правната разпоредба относно времето за управление на превозното средство и периода за почивка на водачите следва да бъде отново преразгледана, като се даде възможност за упражняването на строг контрол, съобразен с конкретните обстоятелства. Паркингите за товарни автомобили трябва да станат по-сигурни и техният брой трябва да бъде увеличен на територията на целия Съюз, за да могат професионалните водачи на товарни автомобили въобще да спазват периодите за почивка. Трябва по-силно да се хармонизира прилагането на директивата в държавите-членки, броят на проверките и налагането на санкции.

При всички видове транспорт качеството на образованието трябва да бъде разглеждано като гаранция за сигурността както за заетите, така и за всички участници в движението по пътищата.

г) Административно опростяване

Различните видове транспорт са изправени пред предизвикателства преди всичко по границите на държавите-членки, които обаче отчасти могат лесно да бъдат преодолени. Тези т.нар. „гранични ефекти“ се срещат особено в граничните региони. В тази област често съществуват двустранни споразумения между държавите с цел разрешаване на определени проблеми, но и тук са необходими европейски разпоредби. По отношение на сертифицирането на железопътни превозни средства например съществуват 6 000 различни разпоредби в целия ЕС, като процедурата по издаване на разрешение за тях може да отнеме години. Тези разпоредби, отчасти създадени от протекционистични съображения, пречат на европейските железопътни предприятия да предлагат услугите си в други държави и по тази причина техният брой следва да бъде намален. Това положение е непоносимо. Следователно докладчикът предлага хармонизиране на правилата за издаване на разрешение за железопътни превозни средства и съкращаване на продължителността на процедурата по издаване на разрешение до 2 месеца. Европейската железопътна агенция трябва да получи съответната компетентност, за да може този граничен ефект действително да се преодолее.

Контролните уреди също следва да бъдат хармонизирани на европейско равнище. Не е редно полицейските служители да не могат да използват контролните уреди на границата със съседна държава, тъй като уредите не са еталонирани в тяхната държава. Следователно е необходим преглед на състоянието и в тази област, последван от предложение на Комисията за хармонизация.

В допълнение хармонизацията на транспортните документи при всички видове транспорт би повишила ефективността на транспорта. Преди всичко електронните товари („e-freight“) биха довели до значително намаляване на административните пречки и биха ускорили транспорта.

д) Глобален фактор

ЕС, в ролята си на инициатор, следва да наложи правилата относно безопасността, опазването на околната среда, енергетиката и технологиите на световно равнище. Това обаче ще бъде възможно единствено ако се постигне съгласие относно хармонизацията и установяването на стандарти между 27-те държави-членки, което впоследствие бъде приложено успешно. Европа може да защити своите правила, само ако говори с единен глас. Това понастоящем все още представлява проблем, както показват следните примери. Европейската схема за търговия с емисии, която предстои да бъде въведена през 2012 г., показва колко е силна международната съпротива. Бавният напредък, който се постига при използването на ERMTS показва също колебанията на държавите-членки. На последно място може да се посочи споразумението за въздушния транспорт, сключено със САЩ, което съдържа недостатъчни разпоредби относно хармонизирането на законодателството, взаимното признаване и техническата подкрепа, като то представлява добър пример за предизвикателствата, които ЕС трябва да преодолее на международно равнище.

3. Ефективен комбиниран транспорт като водеща идея на бъдещата европейска транспортна политика

Европейското транспортно пространство ще трябва да се изправи пред сериозни проблеми, свързани с капацитета при превоза на товари и пътници. В сравнение с 2005 г. до 2030 г. превозът на товари вероятно ще се увеличи с около 40 % , а превозът на пътници - с около 34 %. Тези стойности разкриват ясно необходимостта от намиране на решения на европейско равнище, които могат да бъдат намерени в концепцията за ефективния комбиниран транспорт. Според докладчика, предвид свързаните с капацитета проблеми, различните видове транспорт не следва да се конкурират помежду си, а да се допълват взаимно в рамките на ефективен комбиниран транспорт. Последният отчита в еднаква степен икономическите и социалните аспекти, както и аспектите, свързани с околната среда и безопасността, и оценява тяхната ефективност, вземайки под внимание различията в изходното положение на различните видове транспорт, географските условия и развитието на транспорта и мобилността в съответните региони. Това следва да се превърне във водещата идея на бъдещата транспортна политика, а не установяването на предложената от Комисията пределна стойност от 300 km за цялото европейско транспортно пространство. Комисията предвижда до 2030 г. 30 % от товарите в автомобилния транспорт над 300 km да се прехвърлят към други видове транспорт, например железопътен или воден. Не е необходимо придържането към тази стойност, но една определена пределна стойност в километри би могла да служи като ориентир, доколкото държавите-членки и регионите определят това ограничение съгласно възможностите си понастоящем и в бъдеще.

Освен това ще бъде подобрен и комбинираният транспорт, ако се адаптират товарните единици и не се губи обем при преминаването от един вид транспорт към друг. Това налага хармонизирането на товарните единици и съответно адаптиране на размерите на превозните средства.

4. TEN-T и финансиране

TEN-T са от изключително голямо значение за европейската транспортна политика и по тази причина следва да се повиши тяхната ефективност и приложимост. Това може да се постигне чрез ограничаване на броя на проектите и повишаване на финансирането. Една обозрима основна мрежа с гарантирано финансиране, която трябва да се оценява съгласно критерии за устойчиво развитие на европейско и регионално равнище, ще насърчи напредъка в тези области, където понастоящем той е бавен (преди всичко в граничните региони). След определянето на приоритетните проекти докладчикът счита, че приоритетът следва да се запази, само ако държавите-членки вземат обвързващи решения, които насърчават в значителна степен приключването на проектите. Това е единственият начин да се гарантира, че основната мрежа ще бъде завършена във възможно най-кратки срокове и да се предотврати продължаващото съществуване на проекти, които имат малки шансове да бъдат завършени.

Често не се бележи напредък по проекти, тъй като липсва съответното финансиране. По тази причина докладчикът призовава държавите-членки да представят съответна концепция за финансиране до 2015 г., за да премахнат 25 известни проблемни зони, свързани с недостиг на капацитет..

Освен това следва да се предвиди определянето на приоритети в тясна връзка с условията за използването на регионалните структурни средства, като държавите следва да се задължат да гарантират финансирането на тези проекти след края на многогодишните програми на ЕС.

Освен това докладчикът счита, че от една страна Комисията следва пряко да финансира тези проекти с дял от поне 30 % от общите инвестиции и че от друга страна тя следва да подкрепя алтернативни модели и инструменти за финансиране и облигации за финансиране на проекти. Последните могат да бъдат прилагани в тясно сътрудничество с европейските финансови институции. Фондът Marguerite е добър пример в това отношение. Инструмент за алтернативно финансиране би могъл да бъде създаден във връзка с интернализирането на външни разходи, ако приходите се използват основно за финансирането на проекти TEN-T. Това същевременно би създало стимул за публично-частни партньорства. Един гарантиран поток от парични средства би предоставил сигурност по отношение на планирането и по този начин би допринесъл в значителна степен за повишаване на привлекателността на проектите TEN-T за частните предприятия.

5. Градска мобилност

Съществува крайна необходимост от предприемане на действия в градовете, тъй като населението в големите агломерации се увеличава, което води до увеличаване на трафика, шума и замърсяването на въздуха.

С цел да се разрешат тези проблеми градовете следва да създадат планове за устойчива мобилност, като финансовата подкрепа за проекти следва да зависи от представянето на такива планове. Съгласно принципа на субсидиарност градовете естествено самостоятелно ще вземат решения какви проекти да планират, но тези проекти ще трябва да спазват стандартите на европейската транспортна политика, което означава, че те ще трябва да предвиждат ефективни логистични вериги за превоза на пътници и товари, които не само намаляват обема на трафика в градовете, но и противодействат срещу замърсяването на околната среда. Поради тази причина плановете за мобилност ще трябва, наред с другото, да предвиждат разширяване на инфраструктурата за пешеходци и велосипедисти и да водят до удвояване на броя на потребителите на обществения транспорт. Особено автобусният и трамвайният транспорт може да допринесат в значителна степен за ефективен комбиниран транспорт в градския, извънградския и регионалния транспорт, при условие че инфраструктурата е съответно адаптирана или предоставена на разположение.

Освен това следва да се обърне внимание на съгласуваността между плановете за мобилност на отделните градове и региони, така че те преди всичко да се координират с тези на съседни градове и региони, дори когато последните се намират в други държави-членки.

В градовете и заобикалящата ги територия е необходима безопасна, привлекателна и надеждна транспортна система, в която различните видове транспорт са съгласувани помежду си, което прави възможно многовидовите пътувания. Също така от значение в този контекст са и цените на билетите, съществуването на електронни билети, които могат да бъдат резервирани онлайн, както и правата на пътниците, тъй като всички те влияят върху избора на вида транспорт.

6. Научни изследвания и иновации

Научните изследвания и иновациите в транспортния сектор са от особено значение, тъй като развитите транспортни системи не само намаляват замърсяването на околната среда и увеличават безопасността, но същевременно са в състояние да гарантират постоянен транспортен поток. Те също така допринасят за подобряване на статута на ЕС като място за производство и научноизследователска дейност.

По тази причина докладчикът призовава за създаването на програма за научноизследователска и развойна дейност, специално насочена към мобилността, както и за финансовото й подпомагане с цел създаване на интелигентни, оперативно съвместими и свързани системи за организация на транспорта за всички видове транспорт, като SESAR, „Галилео“, европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), информационното обслужване на речния транспорт (RIS), системите за морско наблюдение (SafeSeaNet) и интелигентните транспортни системи (ITS).


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (15.11.2011)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите

(2011/2096(INI))

Докладчик по становище: Bogusław Sonik

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   приветства пътната карта на Комисията за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, включително намаляване с 60 % на емисиите на парникови газове в сектора до 2050 г.;

2.   изтъква, че устойчивата и съобразена с екологията транспортна мрежа представлява нервната система на европейската икономика, която следва да предоставя необходимите инициативи и да получи подходящи законодателни и/или финансови стимули, които да направят възможен прехода към използването на неизкопаеми горива;

3.   призовава за въвеждане на задължителни цели за намаляване на емисиите на парникови газове в транспортния сектор до 2050 г.;

4.   призовава Комисията да изготви доклад относно ефективните от гледна точка на разходите действия за намаляване на емисиите на черен въглерод в транспорта и да изготви предложения за бързо смекчаване на последиците от изменението на климата и допълнителни взаимни ползи в областта на здравеопазването;

5.   съзнава, че емисиите на CO2, също както и емисиите на CO, NOx, VOC и SO4, и частиците, отделяни при използването на спирачките и износването на гумите, имат силно въздействие върху качеството на въздуха, най-вече в градските райони, а оттам и върху човешкото здраве, под формата на белодробни заболявания и различни видове ракови заболявания;

6.   счита, че поради зависимостта на транспорта от петрола, значението на алтернативните и възобновяемите енергийни източници нараства, но че трябва да има значително повече инвестиции в съответната инфраструктура; подчертава обаче, че био-горивата могат да играят роля за устойчив транспорт единствено ако секторът стане по-ефективен и се намали общата необходимост от горива, и че към критериите за устойчивост се добави въздействието на емисиите на парникови газове, водещи до непряка промяна на ползването на земята в резултат на принудително изместване; отбелязва обаче, че още отсега можем да спестяваме енергия и горива чрез екологично шофиране и че техники за икономия на горивото следва да бъдат разработени и насърчавани и при други транспортни модули – например, продължително снижаване на самолетите при заход за кацане;

7.   отбелязва факта, че в близкото минало подобренията при отделянето на емисии от превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива, винаги са били неутрализирани от по-голямо търсене, водещо до задръствания и замърсяване на въздуха, което все още надвишава законните граници; ето защо настоятелно подчертава необходимостта от преминаване към различен вид технология или към най-добрата технология с изкопаеми горива и в съответствие с това подкрепя изследователската дейност, провеждана със или без финансовата подкрепа на ЕС, имаща за цел ускоряване на въвеждането на екологични иновации и нови технологии в сферата на транспорта;

8.   подчертава факта, че субсидиите за преминаване на сектора на градския транспорт към „по-зелени“ технологии ще бъдат от полза за заетостта, ако бъдат инвестирани в обществения транспорт;

9.   отправя настоятелно искане в случаите, когато тези стимули нямат въздействие на пазарен принцип, Комисията и държавите-членки да се намесят и да гарантират прилагането на принципа „замърсителят плаща“;

10. отбелязва факта, че някои сред регионите на ЕС с незадоволени транспортни нужди все още имат да „наваксват“ и се очаква да регистрират голям растеж в сферата на транспорта след приключването на изграждането на инфраструктурата и съживяването на икономиката; поради тази причина счита, че също така е от значение бъдещите действия да бъдат съсредоточени върху елиминирането на несъответствията в развитието на инфраструктурата между определени европейски региони/държави и включването на този проблем в оценката на социалното въздействие, както и да се прилага регионалната политика на ЕС за тази цел; призовава Комисията да мобилизира финансовите инструменти на ЕС съгласно една цялостна стратегия за финансиране, която обединява както средствата от ЕС, така и публичните и частните средства на национално равнище;

11. подчертава значението на подобряването на сътрудничеството между различните транспортни оператори, за да се гарантира оперативна съвместимост и следователно по-добри условия и връзки за пътниците, особено между селските и градските райони;

12. припомня, че по-специално в държави-членки с обширна територия разстоянията могат да бъдат много големи, а населението – разпръснато; призовава Комисията да вземе предвид в европейската транспортна система и транспортните нужди на периферните и слабо населените региони;

13. препоръчва да бъдат взети подходящи мерки за устойчив транспорт в съответствие със стратегията за интернализация на външните разходи;

14. подкрепя предложението за преминаване към пълно прилагане на принципите „потребителят плаща“ и „замърсителят плаща“ и ангажимента за отстраняване на нередностите, включително на вредните субсидии, за да се генерират приходи и да се гарантира финансиране, включително на бъдещите транспортни инвестиции, и призовава до 2020 г. да бъдат приложени мерки за постигане на тези цели;

15. признава, че интернализацията на външните разходи за всички видове транспорт в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ е основна политическа мярка за подпомагане на прехода към нисковъглероден транспорт;

16. отбелязва, че интернализацията на разходите е необходима, за да се насърчи конкуренцията в транспортния сектор, която не трябва да бъде възпрепятствана от вредни за околната среда субсидии;

17. подчертава, че всички видове транспорт трябва да интернализират външните разходи за адаптиране;

18. подчертава необходимостта от интегрирана транспортна политика, която да гарантира, че по цялата верига на създаване на стойност в транспорта и логистиката предизвикателствата в областта на транспорта и мобилността намират адекватен отговор, по-специално на онези, които възникват в градските зони; призовава за засилена координация между лицата, изготвящи политиките в европейските институции, както и за постоянен диалог и консултации с отрасъла на логистиката, доставчиците на транспортни услуги и клиентите в рамките на европейски форум за логистика и мобилност;

19. призовава Комисията да подпомага държавите-членки в допълнителното и подробно изчисляване на икономическите разходи и разходите, свързани с околната среда и здравеопазването, които имат отношение към тази стратегия, така че да улеснят по най-добрия възможен начин интернализацията на външните разходи;

20. подчертава, че поведението на потребителите на транспорта е от решаващо значение и призовава за създаване на стимули за избор на устойчиви превозни средства, като в тази насока следва да бъдат направени предложения до 2013 г., за да се разработят инициативи, които да насърчават промяна в поведението, особено на младите хора, и да се създаде инфраструктура за пешеходци и колоездачи в градовете, да се удвои броят на пътниците в обществения транспорт, който използва основно алтернативни енергийни източници, и да се въведат електронни билети за пътуване с няколко вида транспорт, като ценовата политика следва да се счита за стимул; призовава Комисията да представи стратегия за насърчаване на използването на велосипеди и безопасното придвижване пеш в градските зони;

21. препоръчва Комисията да продължи да подкрепя и, когато това е уместно, да инициира заедно с държавите-членки, кампании за изграждане на осведоменост по отношение на екологосъобразните транспортни алтернативи, по-известни като идеята за активно пътуване, т.е. ходене пешa и каране на велосипед, по-специално в чувствителните градски райони, където качеството на въздуха и шумът застрашават човешкото здраве; ето защо препоръчва Комисията да разработи генерален план относно ходенето пеш и карането на велосипед; предлага работодателите, в сътрудничество с местните органи, да насърчават служителите да използват по-ефективни по отношение на ресурсите начини на пътуване до работното място; призовава Комисията и държавите-членки да разработят планове за градска мобилност във всички градове в ЕС със специални мерки, предназначени за насърчаване на интермодалността и улесняване и насърчаване на използването на велосипеди и други екологични превозни средства;

22. призовава Комисията и държавите-членки да представят съвместна стратегия, включваща информация, комуникация и консултация с участниците, включително, по-специално, участието на заинтересованите граждани, относно нуждите, планирането, развитието и финансирането на необходимата инфраструктура за растеж, мобилност, развитие и заетост, в съответствие с ангажиментите, поети съгласно стратегията „Европа 2020“;

23. призовава Комисията да обърне внимание на засилващия се монопол в обществения транспорт в държавите-членки, който поражда непоследователност и нарушения; затова отбелязва необходимостта от политика за борба с монопола специално за транспортния сектор;

24. посочва, че в сравнение с автомобилния транспорт железопътният транспорт замърсява много по-малко, използва много по-малко енергийни ресурси, оказва значително по-малко въздействие върху околната среда, по-безопасен е за пътниците и е по-конкурентоспособен; призовава Европейската комисия да подкрепя, насърчава и да предоставя финансова подкрепа за европейските транспортни мрежи, като обръща специално внимание на подкрепата за развитието на железопътната инфраструктура в държавите-членки, в които железопътният транспорт е засенчен от автомобилния;

25. подчертава необходимостта Европейският съюз да предостави подходяща финансова помощ за развитието на трансевропейските железопътни мрежи за превоз на стоки и пътници;

26. призовава да се даде предимство на насърчаването на екологосъобразна логистика и по-добро управление на мобилността;

27. подчертава големите потенциални ползи от използването на информационни и комуникационни технологии при управлението на транспортните мрежи, като например намаляването на броя на превозите, необходими за доставка на стоки, чрез по-ефективно използване на дистрибуторските мрежи и подобряване на трафика, което може да намали замърсяването на въздуха, потреблението на горива и продължителността на пътуването;

28. припомня, че Единното европейско небе и SESAR демонстрират как потреблението на петрол може да бъде намалено с +/- 10%, в допълнение към лансирането на нови, с висока горивна ефективност и сравнително безшумни самолети;

29. подчертава, че железопътният транспорт, и по специално високоскоростните железопътни линии, могат да допринесат в значителна степен за съществуването на конкурентоспособна и ефективна по отношение на ресурсите транспортна система, която да осъществява бърза връзка между европейските региони;

30. съзнава, че масовото преминаване към нови технологии в транспортния сектор отнема време, както и че действията, предприемани в рамките на този процес, следва да отчитат разнообразните ситуации на отделните държави-членки, но междувременно насърчава еко-нововъведенията и призовава използването на по-лесно възобновяеми горива, които да намалят емисиите на CO2, инвестициите в интермодалност и идеята за интернализация на външните разходи да бъдат разширени до всички видове транспорт; отбелязва, че в момента рационалното потребление на изкопаеми горива в момента представлява най-лесният начин за намаляване на емисиите от транспорта;

31. отбелязва, че постигането на поставените цели за намаляване на емисиите на CO2 зависи от развитието на технологиите и че следователно трябва да инвестираме в научноизследователска и развойна дейност, за да се преодолее съществуващото разминаване между разходно ефективните цели и инвестициите в нови технологии, което ще направи тези цели осъществими;

32. счита, че ЕС трябва да подкрепи изследванията и да насърчи технологичното лидерство на Европа в областта на технологиите, необходими за развитието на устойчиви и екологични превозни средства, като например превозни средства с двигатели, използващи електричество от възобновяеми източници, или задвижвани с водород превозни средства;

33. призовава Комисията да положи допълнителни усилия за координиране на понастоящем фрагментираните действия и инициативи, предприемани от местните органи в областта на градската мобилност, и за улесняване на обмена на политики между градовете;

34. подчертава, че ЕС следва да запази лидерската си позиция, като затвърди ролята си на производствен и изследователски център във всички видове транспорт, чиито приоритети са намаляване на емисиите в сектора, по-добра логистична мрежа, безопасност на движението и по-добро управление на трафика;

35. настоятелно призовава за правилно прилагане и изпълнение на законодателството, включително разпоредбите по отношение на работното време в полза на безопасността и здравето на работещите в транспорта, във всички видове транспорт.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.10.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

59

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

János Áder, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sergio Berlato, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Bairbre de Brún, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Holger Krahmer, Jo Leinen, Peter Liese, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Andres Perello Rodriguez, Mario Pirillo, Pavel Poc, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Salvatore Tatarella, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis, Andrea Zanoni

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Matthias Groote, Romana Jordan Cizelj, Philippe Juvin, Riikka Manner, Jiří Maštálka, Michail Tremopoulos

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Peter Šťastný


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (7.10.2011)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите

(2011/2096(INI))

Докладчик по становище: Krišjānis Kariņš

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че ЕС трябва да се стреми към по-устойчив, ефикасен и конкурентоспособен транспортен сектор, който да допринася за постигането на целите му за намаляване на емисиите, понижаването на енергийната зависимост и зависимостта от внос на енергия, в това число от държави с нестабилен и недемократичен режим, както и пълната интеграция на регионите на ЕС, за да бъдат конкурентоспособни в световната икономика;

2.  посочва, че транспортният сектор е отговорен за повече от една четвърт от емисиите на CO2 в ЕС; изтъква множеството инициативи, които Европейският съюз е предприел за намаляване на емисиите от транспорта и за насърчаване на конкурентоспособността и ефективността на европейския транспортен сектор, например евровинетката, внедряването на интелигентни транспортни системи, горивната ефективност за превозните средства и етикетирането на гумите; изтъква, че емисиите от транспортния сектор продължават да нарастват и че поетите от сектора ангажименти за предприемане на действия трябва да бъдат увеличени, т.е. чрез разрешаване на въпроса за неадекватността на инфраструктурата с цел насърчаване на енергийната ефективност и чрез прилагането на зелени технологии;

3.  осъзнава приноса на транспортния сектор по отношение на индустриалната политика, конкурентоспособността и търговския баланс на ЕС; отбелязва, че през 2009 г. износът на машини и оборудване в транспортния сектор възлезе на 454,7 милиарда евро, което представлява 41,5 % от целия износ извън ЕС-27; освен това отбелязва, че през 2009 г. ЕС отчете най-големите си търговски излишъци в областта на машините и оборудването в транспортния сектор (112,6 милиарда евро) и транспортните услуги (21,5 милиарда евро);

4.  подчертава, че енергоспестяването, в това число стандартите за горивна ефективност, и политиката за намаляване на емисиите за транспортния сектор могат да стимулират конкурентоспособността и нововъведенията в ЕС, което ще доведе до значителни спестявания без ограничаване на мобилността; счита, че всяка една нова цел следва да се основава на обширна договореност между всички заинтересовани страни и следва да бъде постижима посредством прилагането на осъществения технически напредък; счита, че ефикасен от гледна тока на ресурсите транспортен сектор може да бъде постигнат единствено чрез балансиран и интегриран политически подход, който предоставя на икономическите субекти правилните за тях стимули;

5.  изтъква големия потенциал за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор; подчертава, че целите за транспортния сектор по отношение на енергията и климата могат да бъдат постигнати чрез прилагането на микс от различни източници на енергия и чрез използването на съществуващите възможности за спестяване на енергия;

6.  отбелязва, че множество нововъведения в технологиите за ефективно използване на горивата вече са изцяло налични на пазара;

7.  изтъква значението на насърчаването на електро-мобилността, съчетана с въвеждането в по-голяма степен на енергия от възобновяеми източници в сектора на електроенергията, за постигането на целите на Европа 2020, по-специално зелените работни места и растежа, както и намаляването на степента на замърсяване на въздуха; отбелязва, че електрифицирането на транспорта ще бъда най-напред съсредоточено върху пътническия транспорт; изтъква необходимостта от предприемане и прилагане на необходимите регулаторни мерки и настойчиво призовава Комисията и държавите-членки бързо да приемат общи стандарти за оперативна съвместимост и да изградят инфраструктура за зареждане в целия ЕС; счита, че разискванията по отношение на „електрическата мобилност” следва да бъдат поставени в добре балансиран контекст, да включват потенциала на пазара на електрически велосипеди и опита в масовия превоз чрез електрифицирани трамваи и влакове;

8.  изтъква големия потенциал на ИКТ и на интелигентните транспортни системи и услуги за намаляването на емисиите от транспорта при превоза на пътници и товари, особено във връзка с бъдеща енергийна система, в която електрифицираният транспорт играе съществена роля; счита, че е необходимо да се увеличат задълженията на транспортния сектор по отношение на технологиите и да се насърчава по-ефективна организация на транспортните услуги; подчертава необходимостта от насърчаване на новаторски решения, като оптимизираното планиране на маршрута, интермодалността или комуникацията между превозните средства и инфраструктурата; припомня, че ползването на ИКТ и по-специално на видеоконференциите може да помогне за намаляването на нуждата от пътуване както за частните лица, така и за предприятията;

9.  подчертава необходимостта от интрамодални транспортни решения и че сам по себе си нито един вид транспорт не може да постигне желаните резултати по всички показатели, тъй като има ясна необходимост за по-интелигентно съчетаване на сухопътен, железопътен, въздушен и морски транспорт;

10. счита, че използването на ИКТ в сектора на автомобилния транспорт и връзките му с други видове транспорт значително ще спомогне за подобряването на екологичните показатели, ефективността, безопасността и сигурността на автомобилния транспорт, обществената безопасност и мобилността на пътници и стоки, като същевременно се осигурява правилното функциониране на вътрешния пазар, по-висока конкурентоспособност и по-голяма заетост; подчертава неотложната нужда от адаптиране на политиката за стандартизация на ИКТ, като по този начин ще се ускори не само развиването на ИКТ, но също така ще се ускори работата по установяването на технически стандарти за електрическите превозни средства и интелигентни електроенергийни мрежи и електромери; те следва да се прилагат в контекста на следните приоритетни области: предоставяне на информационни услуги на равнище ЕС по отношение на вариантите за мултимодален транспорт;

11. отново заявява своето мнение, че съществува необходимост от по-широко разгръщане на модулни автовлакове, тъй като те са дългосрочно решение, допринасящо за по-високата степен на енергийна ефективност в пътнотранспортния сектор; освен това отчита, че различните набори от правила, пред които модулните автовлакове са изправени при пресичане на държавните граници, възпрепятстват по-широкото използване на този метод за пътен транспорт; призовава Комисията да проучи кои различия в правилата могат лесно да бъдат преодолени и как може да се гарантира по-високо равнище на трансграничен транспорт чрез използването на модулни автовлакове;

12. отбелязва, че научните изследвания в ЕС могат да подсигурят нови решения за намаляване на емисиите на CO2 и за увеличаването на ефикасността на транспорта, и приветства стратегическия подход на Комисията в тази връзка; подчертава необходимостта от подпрограма, посветена на мобилността, с цел увеличаване на ефективността на транспорта, например чрез насърчаване на използването на интелигентни и оперативно съвместими системи за организиране на движението за всички видове транспорт, в които са интегрирани системи като Galileo, SESAR, ERTMS и т.н.; отбелязва, че водещи технологии като радиочестотна идентификация (RFID) или EGNOS/ „Галилео“ могат да бъдат използвани за осъществяването на ИТС приложения; призовава за сертифициране на EGNOS, като има предвид, че това е основен елемент от гледна точка на употребата; освен това счита, че са нужни по-ефикасни методи за предлагане на пазара на резултатите от научните изследвания заедно с допълнителни научни изследвания за включване на все по-голям обем енергия от възобновяеми източници в комбинация с по-интелигентна енергийна система, в която електрифицираният транспорт е основен елемент на решението;

13. призовава Комисията да насърчава разработването и използването на новаторски устройства за повишаване на енергийната ефективност (напр. обтекатели за камиони и други форми за подобряване на аеродинамиката или функционирането) за всички видове транспорт по разходно-ефективен начин;

14. отново посочва, че разнообразяването на горивата и укрепването на енергийната сигурност са двете основни предизвикателства за транспортния сектор в ЕС, за чието разрешаване може значително да допринесе вътрешното производство на електричество от различни източници;

15. подчертава, че Европейският съюз следва да запази силната си позиция на световния пазар в областта на продуктите за устойчиво развитие на транспорта и мобилността, например системи за железопътна сигнализация и инфраструктура, софтуер за управление на мобилността; поради това настоява за увеличаване на усилията в рамките на изследванията и развитието за устойчив наземен транспорт;

16. застъпва се за засилване на ролята на истински устойчивите биогорива, по-специално биогорива от второ поколение, в енергийния микс на ЕС, като се вземат предвид непреките промени в земеползването; изтъква икономическата полза за промишлеността в ЕС от преминаването на производството към биогорива от второ поколение; при все това отбелязва, че въвеждането на по-висок дял биогорива трябва да се подготви добре, да се хармонизира перфектно в рамките на ЕС, да се съобщи и осъществи правилно, съответните заинтересовани лица трябва да са готови да доставят изисквания горивен микс към момента на въвеждането, а публичните органи трябва да разясняват последствията от всяка промяна в горивния микс;

17. счита, че разнообразяването на източниците на енергия е необходимо за гарантиране на сигурността на доставките, и в това отношение счита, че всички нови данъчни стимули трябва да бъдат разглеждани от гледна точка на устойчивия и конкурентоспособен горивен микс в транспортния сектор;

18. подчертава, че намаляването на административната тежест е от основно значение за постигането на пълна оперативна съвместимост в европейския железопътен сектор и че по-специално предоставянето на разрешения за железопътния подвижен състав следва да бъде по-ефективно и съгласувано в цяла Европа;

19. подчертава, че електрическите автомобили имат огромен потенциал като транспортно средство, особено в градски условия; отправя искане към Комисията и държавите-членки да ускорят разработването на общи европейски стандарти за зареждане и подчертава, че развитието на интелигентни мрежи е от решаващо значение за успеха на електрическите автомобили;

20. признава, че европейският железопътен отрасъл е подложен на все по-силна конкуренция на европейския пазар от страна на доставчиците от трети държави; изразява загриженост поради значителните пречки, които възпрепятстват навлизането на европейските доставчици на пазара на обществени поръчки в държави, които не са част от Европейския съюз;

21. обръща внимание на ролята на електрическите превозни средства при развитието на енергийноефективен транспорт и препоръчва на държавите-членки, в контекста на обществения транспорт, да предприемат действия за прилагането на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства;

22. отбелязва необходимостта от създаване, на европейско равнище, на още по-добри условия и стимули за намаляване на въглеродните емисии в транспортния сектор;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.10.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Ioan Enciu, Vicky Ford, Gaston Franco, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Romana Jordan Cizelj, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Jaroslav Paška, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Jens Rohde, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Michael Theurer, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Antonio Cancian, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Werner Langen, Marian-Jean Marinescu, Владко Тодоров Панайотов, Catherine Trautmann

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Werner Schulz


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (20.10.2011)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно Пътната карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите

(2011/2096(INI))

Докладчик по становище: Wojciech Michał Olejniczak

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че между източните и западните части на ЕС, между северните и южните региони, както и между централните, периферните и най-отдалечените региони на Съюза съществуват големи различия по отношение на транспортната инфраструктура и географската достъпност; счита, че транспортната система в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за териториалната цялостност, следва да подкрепя балансираното регионално развитие и териториалното сближаване и да се придържа към целите за устойчиво развитие, като всичко това ще доведе до създаване на Единно европейско транспортно пространство; подчертава специалните нужди, които островите, планинските и най-отдалечените региони имат от гледна точка на достъпността и ефикасността на връзките със сушата, на укрепването на тяхната конкурентоспособност и оползотворяването на потенциала, предлаган от регионалните летища и от вътрешните и външни европейски морски маршрути; подчертава прилагането на принципа на „еквивалент на транспорта“, както и особеностите на планинските и най-отдалечените региони;

2.  припомня решаващата роля на регионалната политика при приспособяването, необходимо за балансираното развитие на транспорта в Европа; призовава ЕС и държавите-членки да осигурят достатъчно финансиране в своето бюджетно планиране, както и достатъчно възможности за планиране и изпълнение на проектите, но не за сметка на целите и ресурсите на политиката на сближаване; подчертава факта, че увеличаването на съфинансирането от Европейския съюз за проекти за транспортна инфраструктура в регионите по цел „Сближаване“ може да допринесе за по-добро усвояване на подкрепата на Общността; припомня препоръката на Комисията използването на финансови средства от фондовете на политиката на сближаване да се извършва ефективно от гледна точка на ресурсите, като се отдава предимство на транспортните проекти, които укрепват устойчивостта и представляват част от съществуващи интегрирани транспортни стратегии; приканва държавите-членки да имат предвид, че една ефикасна Европейска транспортна мрежа се нуждае от съществено финансиране и че е съществува широк спектър от източници както обществени, така и частни;

3.  посочва, че градският транспорт попада в обхвата на принципа на субсидиарност; въпреки това подчертава, че европейското сътрудничество, координация и финансиране биха позволили на местните органи да посрещнат предизвикателствата, пред които са изправени в усилията си за постигане на приобщаващ растеж и по-добро социално сближаване; отбелязва, че градските агломерации страдат най-много от задръстванията, атмосферното и шумовото замърсяване; счита във връзка с това, че местните органи могат да дадат значителен принос в борбата с изменението на климата посредством интелигентни местни обществени транспортни системи и устойчиво планиране на градските райони, включително чрез изграждане на велосипедни алеи; призовава, с цел ефективното решаване на тези предизвикателства, за интегрирано управление на градския и извънградския транспорт и на транспорта в селските региони;

4.  изтъква, че транспортните мрежи играят водеща роля в политиките на пространствено планиране; подчертава особеното значение на основната транспортна инфраструктура, като например високоскоростния железопътен транспорт, за даване на силен тласък на местното развитие; счита, че макро-регионите и стратегиите за тяхното развитие имат възможностите да играят по-активна роля при прилагането на една координирана, ефективна и устойчива транспортна политика; припомня значението на изготвянето, планирането и прилагането на съвместни транспортни инфраструктурни стратегии, както и необходимостта от разпространяване на най-добри практики в областта на транспорта; подчертава, че с намаляване на заделените време и ресурси за превоз на товари и пътници и по-силната интеграция на пазарите, гражданите и предприятията на ЕС ще бъдат преки ползватели на Единното европейско транспортно пространство, каквато е и неговата цел;

5.  припомня значението на изготвянето, планирането и прилагането на съвместни транспортни инфраструктурни стратегии на трансгранично равнище; подчертава значението на Европейското териториално сътрудничество за постигане на тези координирани стратегии и неотложността на определени трансгранични инвестиции;

6.  призовава Комисията и държавите-членки да включат местните и регионалните органи в прилагането на Бялата книга;

7.  подчертава, че създаването на добра транспортна инфраструктура и добър достъп ще направи всички региони икономически по-силни и по-привлекателни за преки инвестиции, като в дългосрочен план ще засили както тяхната собствена конкурентоспособност, така и конкурентното положение на ЕС като цяло, ще гарантира стабилното развитие на вътрешния пазар и постигането на целта за териториално сближаване;

8.  изтъква първостепенното значение на превоза по море на близки разстояния и на вътрешните морски пътища, свързващи различни европейски региони и морета, чийто потенциал не е напълно оползотворен, и гледа на тях като области за допълнително развитие на вътрешния пазар и за постигане на целите на политиката на сближаване; счита за важно създаването на алтернативни междурегионални планове за превоз на товари и пътници в случай на природни бедствия;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.10.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, Philip Bradbourn, Zuzana Brzobohatá, John Bufton, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Brice Hortefeux, Danuta Maria Hübner, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Juozas Imbrasas, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Jan Olbrycht, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Michail Tremopoulos, Viktor Uspaskich, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jens Geier, Lena Kolarska-Bobińska, Maurice Ponga, Elisabeth Schroedter, Patrice Tirolien, Giommaria Uggias, Derek Vaughan, Sabine Verheyen


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

5

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Antonio Cancian, Michael Cramer, Philippe De Backer, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Carlo Fidanza, Knut Fleckenstein, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Jim Higgins, Dieter-Lebrecht Koch, Georgios Koumoutsakos, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Bogusław Liberadzki, Eva Lichtenberger, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Hubert Pirker, David-Maria Sassoli, Vilja Savisaar-Toomast, Olga Sehnalová, Debora Serracchiani, Brian Simpson, Keith Taylor, Silvia-Adriana Ţicău, Thomas Ulmer, Peter van Dalen, Dominique Vlasto, Artur Zasada, Roberts Zīle

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philip Bradbourn, Michel Dantin, Dominique Riquet, Alfreds Rubiks, Laurence J.A.J. Stassen, Sabine Wils

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Mulder

Правна информация - Политика за поверителност