относно проекторешението на Съвета за сключване на Споразумение между Европейския съюз и Република Индонезия относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги

(13238/2011 – C7‑0242/2011 – 2010/0132(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета (13238/2011),

–   като взе предвид споразумението между Европейския съюз и правителството на Република Индонезия относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (10843/3/2010),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0242/2011),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A7-0448/2011),

1.  дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки и на Република Индонезия.

Въведение

Международните въздухоплавателни връзки между държавите-членки и трети държави традиционно се регулират от двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги. Съдът на ЕС постанови през 2002 г., че националните клаузи за определяне на въздушен превозвач в двустранните споразумения нарушават правото на ЕС. Те позволяват на дадена трета държава да отхвърли, оттегли или прекрати временно разрешенията или лицензите на даден въздушен превозвач, който е бил определен от държава-членка, но не е притежаван и ефективно контролиран основно от тази държава-членка или нейни граждани. Установено е, че това представлява дискриминация спрямо превозвачите от ЕС, установени на територията на дадена държава-членка, но притежавани и контролирани от граждани на други държави-членки. Това противоречи на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гарантира на гражданите на държавите-членки, които са упражнили свободата си на установяване, същото отношение в приемащата държава-членка, каквото е отношението спрямо гражданите на тази държава-членка. Също така има и други въпроси като конкуренцията, при които спазването на правото на ЕС следва да бъде гарантирано чрез изменяне или допълване на съществуващи разпоредби в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги между държави-членки и трети държави.

Ето защо Комисията е договорила споразумението, което заменя някои разпоредби в съществуващите 19 двустранни споразумения за услуги за въздушен превоз, сключени между държавите-членки на ЕС и Индонезия.

Основни аспекти на споразумението

Член 2 (Клауза за определяне): За да се избегне дискриминация между въздушните превозвачи от ЕС, националните клаузи за определяне, които се отнасят до въздушните превозвачи на държавата-членка — страна по двустранното споразумение, се заменят с клауза за определяне на ЕС, която се отнася до всички превозвачи от ЕС. Целта е да се осигури за всички въздушни превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до маршрутите между съответните държави-членки на ЕС и Индонезия.

Член 3 (Безопасност): Разпоредбата гарантира, че разпоредбите за безопасност в двустранните споразумения са приложими спрямо ситуации, при които регулаторният контрол по отношение на даден въздушен превозвач се упражнява от държава-членка, различна от държавата-членка, определила въздушния превозвач.

Член 4 (Данъчно облагане на авиационното гориво): Докато традиционните двустранни споразумения обикновено освобождават международните полети от данъчно облагане на горивото, Директива 2003/96/ЕО допуска такова облагане в рамките на ЕС, при условие, че са изпълнени някои предпоставки. Целта на споразумението е да разшири това право на държавите-членки и да го предостави и на индонезийските авиолинии, които желаят да оперират полети в рамките на Съюза.

Член 5 (Съвместимост с правилата за защита на конкуренцията): Този член забранява антиконкурентните практики.

Споразумението бе подписано на 29 юни 2011 г. и двете страни се споразумяха да действат в съответствие със споразумението от момента на неговото подписване до влизането му в сила. За да се сключи споразумението, Съветът се нуждае от одобрението на Европейския парламент. В съответствие с член 81 от своя правилник Парламентът се произнася с едно гласуване, като в самото споразумение не могат да се внасят никакви промени.

Докладчикът предлага комисията по транспорт и туризъм да даде положително становище относно сключването на споразумението.