ДОКЛАД относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г.

31.1.2012 - (2011/2320(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Marije Cornelissen

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г.

(2011/2320(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

–       като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–       като взе предвид членове 145,148, 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,

–       като взе предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–       като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011–2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г., относно Годишния обзор на растежа за 2012 г. (ГОР) (COM(2011)0815), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

–       като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики[1],

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–       като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020[2],

–       като взе предвид Решение 2010/707/EС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки[3],

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

–       като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2011 г. относно Програма за нови умения и работни места[4],

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010) 0758),

–       като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване[5],

–       като взе предвид препоръката на Комисията 2008/867/EО от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (нотифицирано под номер C(2008) 5737) [6] и нейната резолюция от 6 май 2009 г. по този въпрос[7],

–       като взе предвид мнението на Комитета за социална закрила (КЗС) и доклада за социалното измерение на стратегия „Европа 2020“ (SPC/2010/10/7 окончателен),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г. относно рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173),

–       като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегия на ЕС за интеграция на ромите[8],

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г., озаглавено „Младежта в движение: Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

–       като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение: рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа“[9],

–       като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците[10],

–       като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика[11],

–       като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно рамковото споразумение за срочна работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) [12],

–       като взе предвид Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) [13],

–       като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[14],

–       като взе предвид член 48 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0021/2012),

A.     като има предвид, че социалните последици от кризата са всеобхватни, вече утежнени от въздействието на мерките за строги икономии, предприети в някои страни в отговор на кризата с държавния дълг, съкращаването на работни места, както в частния, така и в държавния сектор, премахването на социални придобивки и обществени услуги, което засилва процеса на обедняване в рамките на ЕС;

Б.     като има предвид, че от 2008 г. насам безработицата нарасна значително и достигна 23 милиона безработни в ЕС, което съответства на 10% от активното население; като има предвид, че с оглед постигане на своята цел в областта на заетостта ЕС трябва да способства за заетостта на още 17,6 милиона души до 2020 г.;

В.     като има предвид, че положението на пазара на труда е особено критично за младите хора независимо от тяхната образователна степен, като те често се оказват с несигурни трудови договори и извършват неплатени стажове; като има предвид, че трудното положение на младите хора се дължи отчасти на несъответствията между придобитите умения и търсенето на пазара на труда;

Г.     като има предвид, че работниците, останали без работа за дълъг период от време, гражданите на трети страни и нискоквалифицираните работници са също така сред лицата, които са най-тежко засегнати от кризата;

Д.     като има предвид, че измерението, свързано с пола, е от съществено значение при постигане на основните цели на Стратегия „Европа 2020“, тъй като жените представляват най-големия резерв от неизползвана досега работна сила и представляват по-голямата част от живеещите в бедност в ЕС; като има предвид, че е необходимо да се отдели специално внимание както на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете, така и на политиките, насочени към жените в рамките на целия процес на Европейския семестър,

Е.     като има предвид, че бедността сред заетите и несигурността в ЕС се увеличават, в допълнение към високия процент безработни и по-голямата средна продължителност на периода на безработица; като има предвид, че кризата създаде нови категории от лица, за които е налице риск от бедност; като има предвид предупрежденията на Комитета за социална закрила (КСЗ) относно увеличаване броя на хората, за които съществува риск от бедност предвид доходите им, на детската бедност, сериозни материални лишения и социално изключване поради последиците от мерките за фискално консолидиране, в случаите когато те са неправилно насочени и регресивни, върху системите за социална закрила, и като има предвид, че въвеждането на стратегии за единно и активно приобщаване следва да бъде централен елемент в програмата на ЕС и в националните програми за социална политика;

Ж.    като има предвид, че мерките за бюджетна дисциплина и мерките, имащи за цел фискална консолидация, могат да окажат прекомерно отрицателни последици върху положението на жените на пазара на труда и върху бедността сред жените, например поради съкращения в публичния сектор, които засягат жените, или посредством ограничаване на фискалната помощ за грижите за деца;

З.      като има предвид, че въпреки неотложността на ситуацията напредъкът в държавите членки по постигане на целите на „Европа 2020“ не отговаря на очакванията; като има предвид, че ангажиментите, заложени в националните програми за реформи, са недостатъчни, за да се изпълнят повечето от целите на равнище ЕС;

И.     като има предвид, че социалните аспекти и аспектите на заетостта се съдържат едва в един от петте приоритета на Годишния обзор на растежа (ГОР), докато те представляват три от петте основни цели в стратегията „Европа 2020“;

Основни послания с оглед на пролетното заседание на Европейския съвет

1.      призовава настоятелно Европейския съвет да гарантира, че следните послания са част от неговите политически насоки за Европейския семестър 2012 г. и предоставя мандат на своя председател да защитава тази позиция по време на пролетното заседание на Европейския съвет на1-2 март 2012 г.;

I.      Гарантиране на последователност и по-голяма амбиция за постигане на целите на „Европа 2020“

2.      призовава Европейския съвет да гарантира, че годишните насоки на политика, определяни въз основа на Годишния обзор на растежа, целят изцяло постигането на всички цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

3.      призовава Европейския съвет да гарантира последователност между различните приоритети в насоките за политика, така че насоките за фискална консолидация да са основани на социалната справедливост и да не водят до увеличаване на бедността или да възпрепятстват полаганите усилия за справяне с безработицата, а да смекчават социалните последици от кризата; изразява твърдо убеждение, че е необходимо основният акцент да се постави върху мерките за реформа, които насърчават следването на правилния модел на растеж в краткосрочен, а така също в средно- и дългосрочен план; подчертава, че поради тази причина бюджетните мерки и мерките за растеж и заетост трябва да бъдат предприемани заедно, тъй като те всички са взаимозависими и заедно представляват предпоставки за възстановяване;

4.      призовава Европейския съвет да гарантира в насоките си относно следването на приетите политики, че са отделени фондове на ЕС за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

5.      изразява дълбока загриженост относно факта, че текущите национални цели не са достатъчни, за да се постигнат водещите цели на стратегията „ЕС 2020“ относно безработицата, образованието и намаляването на бедността; настоятелно приканва Европейския съвет да гарантира, че държавите членки изпълняват своите национални цели и че тези цели са придружени от конкретни и реалистични пътни карти за прилагане, като се оценяват посредством ясни и последователни показатели, произтичащи от рамката за съвместна оценка, така че ЕС да следва ясен и постижим курс за осъществяване на всички цели на „Европа 2020“ и напредъкът да може да бъде измерен по прозрачен начин;

II.     Подкрепа за създаване на устойчива заетост чрез инвестиции и данъчна реформа

6.      призовава Европейския съвет да обезпечи необходимата свобода на действие в рамките на бюджета и да насърчава инвестициите в създаване на устойчиви и достойни работни места в широк кръг от сектори, както и за обучение на работниците и безработните лица и намаляване на бедността; призовава държавите членки с излишък по текущата сметка да способстват за намаляване на макроикономическите неравновесия чрез увеличаване на вътрешното търсене с оглед предотвратяване на рецесионната спирала, която възпрепятства растежа на заетостта в ЕС;

7.      призовава Европейския съвет да одобри насоките за политики за да измести данъчната тежест – като част от непреките разходи за труд – от труда, като насърчава компаниите, извличащи ползи от тези освобождавания от задължение/намаления, да предлагат в замяна достойно трудово възнаграждение; счита, че това би превърнало процеса на набиране и запазване на служители по-привлекателен с цел подобряване цялостната ситуация на пазара на труда, особено положението на уязвимите групи хора; призовава Европейския съвет, в съответствие с принципа на субсидиарност, да одобри насоки относно увеличаване на приходите чрез справедливо, постепенно, преразпределящо, действащо и ефикасно данъчно облагане и по-добро данъчно координиране с цел борба срещу укриването на данъци, така че да се гарантира справедливостта на системата и да се запази социалното единство;

III.   Подобряване на качеството на заетостта и на условията за по-голяма трудова заетост

8.      изразява съжаление, че насоките за водене на политики, целящи увеличаване привлекателността на труда, не се отнасят до качеството на работните места, както и че се отделя твърде малко внимание на създаването на необходимите предпоставки за увеличаване на участието на пазара на труда, по-специално на жените, лицата с увреждания и на най-онеправданите, например дългосрочно безработни лица; призовава Европейския съвет да включи насоки относно достойните условия на труд и усилия, подкрепящи съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, посредством осигуряване на достъпни социални грижи и грижи за децата, отпуск по семейни причини и гъвкави режими на работа;

9.      предупреждава, че мерките на строги икономии и намаляване на административната тежест следва да не нанасят вреда на социалната закрила и на здравните норми и нормите за безопасност или да доведат до по-леки условия или изключване от законодателството на ЕС;

IV.   Борба с безработицата сред младите хора

10.    подчертава, че е важно да се запази потенциалът на младото поколение и призовава Европейския съвет да превърне борбата срещу безработицата сред младите хора в приоритет; призовава държавите членки да разработят цялостни стратегии за младите хора, които не са трудово заети, за обучение или стажове, които включват целенасочени активни мерки за пазара на труда, мерки за справяне с проблема с несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда, насърчаване на предприемачеството сред младите хора и рамки, улесняващи преминаването от обучение към работа, като например „двойна професионална квалификация“; призовава държавите членки да въведат, в тясно сътрудничество със социалните партньори, Европейска гаранция за младежта, установяваща правото на всеки млад човек в ЕС да получи предложение за работа, професионално обучение, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение след не повече от 4 месеца безработица; подчертава значимостта на намаляването на несигурните форми на заетост сред младите хора, като например временни трудови договори, непълен работен ден и неплатени стажове, когато те са нежелани;

V.     Борба срещу бедността и социалното изключване със специално внимание към групите, които не са свързани или са свързани в ограничена степен с пазара на труда

11.    приветства факта, че за първи път Годишният обзор на растежа включва насоки в областта на бедността и социалното изключване, и призовава Европейския съвет да подкрепи тези насоки като приоритет, като същевременно гарантира, че борбата с бедността и социалното изключване не се ограничава само с мерките, насочени към интегрирането на хората на пазара на труда, наблягайки на социалната защита и активното включване на уязвимите групи, които не са свързани или са свързани в ограничена степен с пазара на труда;

12.    подчертава, че е необходимо член 9 от ДФЕС да бъде отразен в европейските семестри, включително в конкретните препоръки за страните, които следва да бъдат придружени от предходни и последващи оценки на социалното въздействие;

VI.   Засилване на демократичната легитимност, отчетността и ангажираността

13.    припомня, че нарасналото значение на европейското измерение на икономическите политики на държавите членки следва да бъде придружено от по-голяма демократична легитимност и подходяща отчетност пред Европейския парламент и националните парламенти; счита, че при липсата на правна основа за обикновена законодателна процедура, която да е приложима за ГОР, Европейският съвет носи специална отговорност да вземе предвид коментарите на Парламента при одобряването на политическите насоки с цел да им се придаде демократична легитимност и че наложителността на въвеждането на строги мерки и финансова дисциплина не може в никакъв случай да надделее над необходимостта от демократичен процес при вземането на решения;

14.    призовава Европейския съвет и държавите членки да гарантират активното участие на националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи и гражданското общество в изпълнението и мониторинга на политическите насоки съгласно стратегията „Европа 2020“ и процеса на икономическо управление с цел да се гарантира ангажираност;

15.    призовава Комисията да преобразува ГОР в годишни насоки за устойчив растеж през 2013 г., да ги представи във формат, позволяващ Парламентът да предложи изменения, и да гарантира приемането като резултат от един прозрачен процес на междуинституционално вземане на решения на политически насоки, по които е постигнато общо съгласие;

Допълнителни усилия в областта на заетостта и социалните въпроси

Повишаване на равнищата на заетост и подобряване на качеството на работните места

16.    призовава държавите членки да подкрепят инициативите, които улесняват развитието на секторите с най-висок потенциал на заетост, по-специално в прехода към устойчива икономика („зелени“ работни места), здравните и социалните услуги („бели“ работни места) и цифровата икономика;

17.    15 а. призовава държавите членки да подобрят средата за бизнеса, по-специално за МСП, и да насърчават стартирането на нов бизнес и да подкрепят съществуващите МСП в дейностите им по създаване на работни места;

18.    призовава Европейския съвет да увеличи усилията си за усъвършенстване на единния пазар, да засили цифровата икономика и да постави акцент върху интелигентното регулиране, за да се намали ненужната бюрокрация;

19.    призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на публичните услуги в областта на заетостта и да приемат ефективни активни политики по отношение на пазара на труда – в тясна сътрудничество със социалните партньори – взаимно подкрепени от стимули за активизиране, като например програми за социално подпомагане с цел връщане на пазара на труда и подходящи системи за помощи с цел да се поддържа пригодността за заетост, да се подпомогнат хората отново да намерят работа и да се гарантират достойни условия на живот;

20.    призовава държавите членки да подкрепят и създадат условия за по-гъвкави режими на работа, най-вече за възрастните и младите работници, както и да насърчават мобилността на работещите; подчертава важността на повишаването на производителността и ефективността на труда в ЕС, за да се възвърне конкурентоспособността на Европа;

21.    призовава държавите членки да се възползват максимално от структурните фондове с цел увеличаване пригодността за заетост и ефективна борба със структурната и дълготрайната безработица; изразява убеждението си, че Комисията следва да предостави допълнителна помощ и насоки на държавите членки за постигане на тази цел, особено в настоящия период на рецесия и социални предизвикателства;

22.    счита, че водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за равнището на заетост може да бъде постигната само ако участието на жените на пазара на труда бъде повишено значително; призовава Комисията да предостави по-твърди насоки на държавите членки, които следва да имат за цел създаването на необходимите условия за по-високо равнище на заетост сред жените, като например финансово достъпни социални грижи и грижи за деца, подходящи системи за отпуски по майчинство, бащинство и за отглеждане на дете и гъвкавост на работното време и работното място;

23.    призовава Европейския съвет да направи оценка на ефективността на препоръките за политики за подпомагане участието на всички възрастни членове на домакинството на трудовия пазар, за предоставяне на достойна работна заплата и за улесняване на възходящия преход на заемащите нископлатени или несигурни работни места, тъй като това са трите механизма, които могат да намалят бедността сред заетите; призовава държавите членки да се борят срещу бедността сред заетите чрез прилагане на политики на трудовия пазар, насочени към гарантиране на заетите на заплати, осигуряващи издръжка;

24.    призовава Комисията да използва в своите доклади за напредъка дезагрегирани по пол данни;

25.    призовава държавите членки да признаят в по-голяма степен добавената стойност, която представляват възрастните работници и да създадат благоприятни за възрастните хора условия на труд, които да позволят на възрастните работници при желание да участват и да останат на пазара на труда; призовава държавите членки да постигнат това, като водят борба срещу възрастовата дискриминация, заменят стимулите за напускане на пазара на труда от страна на възрастните работници със стимули за приобщаващ пазар на труда и приспособяват условията на труда към потребностите на възрастните работници, например чрез въвеждане на право на гъвкавост на работното време и работното място, право на обучение и право на гъвкави схеми за пенсиониране, които да гарантират предоставянето на адекватни пенсии за всички; изразява увереност, че насърчаването на здравето на работното място следва да гарантира активен живот на възрастните хора по време на трудовата им заетост и след нея;

26.    призовава държавите членки да гарантират, че хората на временни трудови договори или договори за работа на непълен работен ден се третират равностойно, включително по отношение на условията за уволнение и заплащане в съответствие с първичното и вторичното законодателство на ЕС, и че тези работници и самостоятелно заетите лица се ползват от подходяща социална закрила и имат достъп до обучение и учене през целия живот, както и че са създадени рамкови условия, които да им позволяват изграждането на кариера; призовава държавите членки да изпълнят рамковите споразумения относно работа на непълен работен ден и назначаване на срочни трудови договори и да приложат ефективно директивата, създаваща обща рамка за равнопоставеност в областта на заетостта и професиите;

27.    счита, че необходимите реформи на пазара на труда, целящи да увеличат производителността и конкурентоспособността, следва да се изпълнят по начин, който да гарантира социална справедливост и да насърчава качеството на работата, като се зачитат националните традиции в сферата на социалният диалог;

28.    призовава държавите членки да предприемат стъпки за подобряване на мобилността в рамките на пазарите на труда и извън тях и за премахване на всички съществуващи законови и административни бариери, които възпрепятстват свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз;

29.    призовава Европейския съвет да създаде данък върху финансовите транзакции с цел увеличаване създаването на устойчиви работни места;

30.    изразява съжаление относно недостатъчните усилия за включване на интегриран подход за равно третиране на половете в приоритетите на Годишния обзор на растежа въпреки факта, че Европейският пакт за равенство между половете 2011-2020 г. изисква от Комисията да включи перспектива за равенство между половете в Годишния обзор на растежа; призовава Европейския съвет да гарантира, че насоките относно политиките ще засегнат въпроса за неравенството между половете; призовава държавите членки да използват интегриран подход за равно третиране на половете при изготвянето на националните програми за реформи; призовава Комисията да изготви конкретни препоръки за всяка държава, в случай че някои държави членки не приложат аспекта за равенство между половете;

Инвестиции в образование и обучение

31.    призовава държавите членки да приспособят и разширят инвестициите в образованието, обучението, насърчаването на предприемачески умения и ученето през целия живот за всички възрастови групи – не само чрез формално обучение, но също и чрез развитие на неформално и самостоятелно учене, което води до по-голям потенциал за растеж, и предупреждава за дългосрочната социална и икономическа цена на съкращенията в бюджетите за образование;

32.    призовава ЕС и държавите членки да преодолеят разминаването в търсенето и предлагането на квалификации и недостига на такива и да увеличат взаимодействието между университетите, институциите за обучение, младежките организации и предприятията чрез подобряване на очакванията за необходимите квалификации, адаптиране на системите за образование и обучение към нуждите на пазара на труда и придобиване на нови умения от работната сила с цел борба със структурната безработица и подготовка на работната сила за прехода към интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика;

33.    настоятелно призовава държавите членки да не допускат мерките за строги икономии да попречат на политиките, подпомагащи растежа, както и да отдадат приоритет на разходите, водещи до повишаване на растежа, като например за образование, учене през целия живот, научни изследвания и иновации, като същевременно гарантират ефективността на тези разходи;

34.    припомня, че във водещата инициатива „Младежта в движение“ Комисията обеща да предложи качествена рамка на стажовете, и я призовава да представи незабавно такава рамка;

35.    насърчава дейното прилагане на Националната рамка за квалификациите като средство за подпомагане развитието на ученето през целия живот;

36.    насърчава Комисията, държавите членки и работодателите да създадат повече възможности за работа на жени в секторите на новите технологии с цел укрепване на високотехнологичния сектор в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“;

Борба с бедността, насърчаване на социалното приобщаване и качеството на публичните услуги

37.    подчертава факта, че съгласно проучването на Евробарометър от ноември 2011 г. 49% от европейските граждани са посочили справянето с бедността и социалното изключване като приоритетна политика, която те биха желали Европейският парламент да насърчава, и са я поставили на първо място като загриженост, преди икономическата, бюджетната и фискалната политики;

38.    призовава държавите членки да подобрят адекватността и ефективността на системите за социална закрила, включително достъпа до пенсионни системи, отчитащи в надлежна степен равенство между половете, и да гарантират, че те продължават да действат като буфери срещу бедността и социалното изключване;

39.    призовава държавите членки да изпълняват стратегии за активно приобщаване и подходящи и финансово достъпни висококачествени услуги, да предоставят адекватни помощи за осигуряване на минимален доход и подходи за постигане на качествена заетост с цел да предотвратят маргинализацията на групите с ниски доходи и уязвимите групи;

40.    призовава Комисията и държавите членки да следват призива на КСЗ за активни национални доклади в социалната област, които да подкрепят националните програми за реформи, въз основа на общите цели на социалния ОМК и даващи многоизмерни решения за борба с бедността чрез предоставянето на права, ресурси и услуги;

41.    призовава държавите членки и Комисията да изготвят, приложат и изпълнят ефективни антидискриминационни мерки; призовава Комисията да разгледа темата за липсата на напредък при въвеждането и прилагането на антидискриминационни мерки в конкретните препоръки за страните;

42.    призовава държавите членки да конкретизират в своите национални програми за реформа начините, по които средствата на ЕС ще бъдат използвани, за да се подпомогнат националните цели за борба с бедността и други цели от социалната област, заетостта и образованието, гарантиращи постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

43.    предупреждава, че пенсионните реформи, насърчавани в ГОР, не могат просто да повишат пенсионната възраст, за да компенсират дефицитите, а обратно – трябва да обхващат годините работа и да осигурят достойно универсално обезщетение, което да намали бедността сред възрастните, без да застраши държавно управляваните пенсионни системи;

44.    призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че всички реформи на здравните системи ще бъдат фокусирани върху подобряване на качеството и осигуряване на адекватност, приемливост и универсален достъп;

45.    изразява загриженост относно социалните последствия от кризата върху бедността сред жените; призовава държавите членки и Комисията да гарантират съвместимостта на фискалната консолидация със социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ и с насоките за заетост; призовава Комисията да направи оценка и на последствията от мерките за строги икономии за равенство между половете и заетостта на жените;

46.    призовава Комисията да разработи анализ по пол и интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете с оглед на въздействието на пенсионните реформи върху живота на жените в ЕС, с цел да се индивидуализират пенсионните права и социалното осигуряване, както и данъчните системи;

По-нататъшни усилия, необходими за подобряване на управлението, ангажираността и демократичната легитимност

47.    изразява загриженост относно факта, че Европейският парламент и националните парламенти продължават да имат ограничена роля по отношение на европейския семестър; изразява съжаление относно факта, че в политическите насоки в ГОР, които бяха предложени от Комисията и следва да бъдат одобрени от Европейския съвет, липсва парламентарно участие, а поради това и демократична легитимност;

48.    отбелязва, че пет държави членки, които понастоящем имат подписан меморандум за разбирателство с Комисията, МВФ и ЕЦБ, не са получили конкретни препоръки през юли 2011 г.; призовава Комисията да гарантира, че изпълнението на меморандума за разбирателство е напълно съвместимо с постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ относно повишаването на заетостта и намаляването на бедността; отново изразява позицията си, че Международната организация на труда (МОТ) следва да бъде ангажирана в съвместни програми на Комисията, МВФ и ЕЦБ за предоставяне на финансова помощ; призовава Европейския съвет да даде на засегнатите държави членки необходимата подкрепа за инвестиции в създаването на устойчиви работни места, образованието, обучението и намаляването на бедността, така че да се улесни техният принос за постигането на водещите цели на ЕС в тези области;

49.    призовава държавите членки – в контекста на най-тежката икономическа криза, пред която се е изправял Европейският съюз, да изпълнят незабавно необходимите национални програми за реформи;

50.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

• [1]               Приети текстове, P7_TA(2011)0542.
• [2]               Приети текстове, P7_TA(2010)0309.
• [3]               ОВ L 308, 24.11.10, стр. 46.
• [4]               Приети текстове, P7_TA(2011)0466.
• [5]               Приети текстове, P7_TA(2011)0495.
• [6]               1 OВ L 307, 18.11.2008 г., стр.11.
• [7]               2 Приети текстове, P6_TA(2009)0371.
• [8]               Приети текстове, P7_TA(2011)0092.
• [9]               Приети текстове, P7_TA(2011)0230.
• [10]             Приети текстове, P7_TA(2010)0262.
• [11]             Приети текстове, P7_TA(2010)0299.
• [12]             ОВ L 175, 10.07.99, стр. 43.
• [13]             ОВ L 14, 20.01.1998 г., стр. 9.
• [14]             ОВ L 303, 02.12.00, стр. 16.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст на настоящия доклад

На 23 ноември 2011 г. Комисията представи своя Годишен обзор на растежа за 2012 г. (COM(2011/815), което бележи началото на втория Европейски семестър за икономическо управление. Годишният обзор на растежа определя това, което Комисията счита, че следва да бъдат приоритетите на ЕС за предстоящите 12 месеца в областта на бюджетните, икономическите и социалните политики и политиките на заетост и реформи. В този контекст годишният обзор призовава усилията на национално равнище и равнище ЕС да се съсредоточат върху пет приоритета в областта на финансовата политика, стабилизирането на финансовия сектор, растежа и последиците на кризата по отношение на конкурентоспособността, заетостта и в социалната област, както и на публичната администрация.

Анализът на годишния обзор и неговите основни послания са изтъкнати в четири приложения: (1) доклад за напредъка по „Европа 2020“, (2) макроикономически доклад, (3) доклад за заетостта и (4) доклад относно данъчните политики.

Комисията по заетост реши да поиска разрешение да изготви доклад по собствена инициатива, за да разгледа аспектите на заетостта и социалните аспекти в Годишния обзор на растежа. Докладът ще предостави възможност на Парламента да изрази своите възгледи относно заетостта и социалното положение в ЕС, постигнатия напредък по целите на „Европа 2020 г.“, свързани със заетостта и в социалната област и съответните приоритети, заложени в пакета на Комисията.

Освен това, докладът се явява последващо действие спрямо един от ангажиментите, поети от Парламента в неговия доклад относно Европейския семестър за координиране на икономическата политика, който беше изготвен от комисията по икономически и парични въпроси (докладчик г-жа Pervenche Berès), като комисията по икономически и социални въпроси действа в качеството на асоциирана комисия (докладчик по становище: г-н Olle Ludvigsson), който беше приет на 1 декември 2011 г. Както се предвижда в доклада Berès, въпросният нов доклад ще предостави възможност на Парламента да способства активно за прилагане на стратегията „Европа 2020“ в нейните аспекти по заетостта и социалните аспекти и за Европейския семестър с оглед на Европейския съвет през пролетта.

Предвид относително слабата роля на Парламента в процеса на Европейския семестър, в който той разполага единствено с правото, въз основа на Договорите, да предоставя становище относно годишните предложения на Комисията относно насоките за заетост и предвид значимостта, която той неколкократно е отдавал на подобряването на легитимността, демократическата отчетност и отговорност за процеса, докладът следва да се разглежда в светлината на поемането от Парламента на активна позиция в процеса на Европейския семестър. Европейският съвет и различните сформирования на Съвета следва да вземат предвид резултата от доклада, така че насоките на политика да имат демократична легитимност.

Като се вземе предвид изключително скъсения график, докладчикът желае също така да наблегне върху необходимостта от съсредоточаване и отдаване на приоритет на ключовите послания, както и да изтъкне желанието си да се използва структурата, изложена в доклада Berès, с оглед на участието на Европейския парламент в Европейския семестър. С оглед избягване на повторението докладът се съсредоточава върху по-скоро върху съдържанието на насоките на политика относно аспектите на заетост и социалните аспекти в Годишния обзор на растежа, отколкото върху процеса на Европейския семестър.

Докладчикът би искал също така да изтъкне, че настоящата междуинституционална процедура и настоящия формат на Годишния обзор на растежа не предоставят на Парламента възможността да предлага конкретни изменения към насоките на политика, изложени в съобщението на Комисията и неговите приложения. Това е важен недостатък от гледна точка на демократичността и прозрачността. Ето защо докладчикът предлага да се отправи искане към Комисията да представи насоките на политика за следващата година по начин, който позволява на Парламента да измени текста преди Европейския съвет да го одобри.

Оценка на годишния обзор на растежа за 2012 г.

Финансовата криза, последвана от кризата на държавните дългове, както и социалната криза в Европейския съюз, показаха много ясно, че ЕС се нуждае от по-силно европейско икономическо управление, за да се предотврати възможността, големите бюджетни дефицити и макроикономическите неравновесия да застрашат еврото и европейската икономика. Координацията на икономическата политика в европейския семестър интегрира наблюдението на напредъка към постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“ и координацията чрез преразгледаните процеси на икономическо наблюдение на „пакета от шест предложения“ от септември 2011 г. Тя представлява важен инструмент за справяне с някои от структурните причини за настоящата криза и за гарантиране на напредък към интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие в Европа.

В светлината на кризата с държавните дългове фискалната консолидация бе определена като абсолютен приоритет за първия европейски семестър. Тя доминираше от самото начало в Годишния обзор на растежа за 2011 г. и в конкретните препоръки за страните в края на семестъра. Политическите насоки в Европейския семестър не покриха изцяло пълния комплект от водещи цели на стратегията „ЕС 2020“. Доминиращото съсредоточаване върху икономиите доведе до непоследователен подход, при който се наложи стремеж към бюджетна и макроикономическа стабилност, без да се отчитат правилно водещите цели в областта на социалните въпроси, заетостта и образованието на стратегията „ЕС 2020“. В допълнение към това Комисията не предприе подходящи мерки и не коригира липсата на амбиции в националните планове за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, изразени в националните програми за реформи. В резултат на това ЕС се оказа в положение, при което националните ангажименти дори на теория не добавят нищо за постигането на равнище, което да е достатъчно, за да се превърне „Европа 2020“ в реалност.

Въпреки широката критика към подхода на Комисията към първия европейски семестър тазгодишният годишен обзор на растежа отново установява приоритети, които не допринасят балансирано за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ в областта на заетостта и социалните въпроси. Докладчикът счита, че този подход представлява опасност за устойчивото възстановяване от кризата, както и за стабилния напредък към един интелигентен, устойчив и приобщаващ Европейски съюз.

Първо, приоритет номер едно за стремеж към благоприятна за растежа фискална консолидация е в противоречие с водещата цел за повишаване на равнището на заетост. Макар фискалната консолидация да е необходима в много държави членки, политическите насоки за общо засилване на мерките за икономии не са съвместими с възстановяването в ЕС, свързано с ръст на заетостта. Докладчикът препоръчва Европейският съвет да бъде призован да гарантира свободата на действие в бюджетната област и насърчаването на инвестициите в създаването на устойчиви работни места. Държавите членки с излишъци по текущата сметка трябва да бъдат настоятелно призовани да дадат своя принос за намаляването на макроикономическите дисбаланси чрез увеличаване на вътрешното търсене с цел да се предотврати спиралата на рецесията, която вреди на ръста на работните места и поради това възпрепятства напредъка към целта от 75 % заетост на жените и мъжете.

Второ, по-нататъшните мерки за фискална консолидация представляват риск за хората, застрашени от бедност и социално изключване. Докато Съвместният доклад за заетостта правилно подчертава необходимостта да се гарантира защитата на повечето уязвими групи и онези, които са най-тежко засегнати от кризата, от редистрибутивните последствия на икономическата криза и на плановете за фискална консолидация, това послание не е отразено в главния приоритет относно фискалната консолидация в основния документ на ГОР. Поради това докладчикът препоръчва да се посочи значението на член 9 от ДФЕС и да се отправи призив за адекватност и ефективност на системите за социална закрила, за да се гарантира, че автоматичните механизми за социална стабилизация могат да действат като буфери срещу бедността и социалното изключване. Въпреки това докладчикът приветства факта, че справянето със социалните последствия от кризата представлява част от петте приоритета на ГОР, като се има предвид, че политическите насоки за борба с бедността и социалното изключване изобщо не присъстваха в съобщението от миналата година.

Трето, докладчикът би желала да изрази своята загриженост относно факта, че политическите насоки за справяне с безработицата не са придружени от насоки за създаване на необходимите условия за повишаване на участието на пазара на труда. Предприемането на действия по отношение на липсата на достатъчно качествени работни места с достойно заплащане и условия на труд следва да бъде част от мерките за засилване на стимулите за труд. Докладчикът би желала да подчертае, че полът като измерение е от съществено значение за постигането на водещите цели на стратегията „ЕС 2020“, тъй като жените представляват най-големия резерв от неизползвана досега работна сила, както и по-голямата част от живеещите в бедност в ЕС. Следователно мерките за гарантиране на съвместяването на труда и грижите за семейството следва да представляват част от приоритетите на политическите насоки за европейския семестър през 2012 г.

И накрая, кризата имаше особено драматични последствия за положението на младите хора, които се опитват да намерят стабилна заетост. Младите хора са изправени пред равнище на безработица от над 20 %, а в някои държави членки – от над 40 %. В периода от 2008 г. до 2010 г. общият брой на безработните младежи в ЕС е нараснал с един милион. Делът на младежите на възраст от 15 до 24 години, които не работят и не са обхванати от системата за образование и обучение (NEET), е нараснал с 2 процента през същия период. Макар ГОР правилно да определя заетостта сред младите хора като приоритет, докладчикът изразява загриженост относно качеството на работните места, стажовете и практиките, които се препоръчват в насоките на Комисията. Докладчикът би желала да превърне борбата срещу несигурните работни места за младите хора в ключов елемент от политическите насоки за заетост сред младежта. Докладчикът също така препоръчва да се припомни водещата инициатива на Комисията „Младежта в движение“, в която същата обеща да предложи качествена рамка за стажовете.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.1.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	35 2 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Marije Cornelissen, Frédéric Daerden, Karima Delli, Sari Essayah, Marian Harkin, Roger Helmer, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Traian Ungureanu
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Georges Bach, Ramona Nicole Mănescu, Anthea McIntyre
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Thomas Händel, Kent Johansson, Gesine Meissner, Norbert Neuser