ДОКЛАД относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност
8.2.2012 - (2011/2095(INI))
Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Chris Davies
Докладчик по становище (*):
Mario Pirillo, Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
(*) Процедура с асоциирани комисии - член 50 от Правилника за дейността
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112), и придружаващите го работни документи (SEC(2011)0288) и (SEC(2011)0289),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Анализ на възможните варианти след намаляването с 20 % на емисиите на парникови газове и оценка на опасността от изместване на въглеродни емисии“ (COM(2010)0265), и придружаващия го документ (SEC(2010)0650),
– като взе предвид предложенията за преработване (COM(2011)0656) и изменение на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (COM(2011)0652) и Директивата относно пазарната злоупотреба (COM(2011)0651) по отношение на квотите съгласно схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ),
– като взе предвид заключенията от заседанието на Европейския съвет от 23 октомври 2011 г.,
– като взе предвид пакета от мерки на ЕС в областта на климата и енергетиката,
– като взе предвид член 9 от ДФЕС („социалната клауза“)
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0033/2012),
А. като има предвид, че около 90 страни по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата, в това число бързо развиващи се икономики, които съвместно носят отговорността за над 80 % от емисиите в световен мащаб, са направили едностранни декларации за количествени цели за намаляване на емисиите за цялата икономика, които обаче не са правно обвързващи;
Б. като взе предвид, че Европейският парламент и Европейският съвет са заявили своята амбиция да осигурят намаление от 80 до 95 % на емисиите на парникови газове в срок до 2050 г.; посочва, че спазването на линейна траектория между 2009 г. и 2050 г. би означавало цел за 2020 г. от порядъка на 34—38 % в сравнение с равнищата от 1990 г.;
В. като има предвид, че Европейският съюз трябва да съгласува конкретни цели за намаление на емисиите с цел да осигури основата и рамката за необходимите законодателни актове и други мерки;
Г. като има предвид, че пътната карта показва, че сегашната цел от 20 % във връзка с климата, повече от половината от която може да бъде постигната чрез външни сделки за купуване на намаления на емисии, не е икономически ефективен път за постигане на намаление от 80 % към 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.; като има предвид, че 80 % представляват долната граница на диапазона от 80–95 %, който според Междуправителствения комитет по изменение на климата е необходим за индустриалните държави и който Европейският съвет е приел като цел за ЕС за 2050 г.;
Д. като има предвид, че за да прави дългосрочни екологосъобразни инвестиции, промишленият сектор трябва да има ясна представа за стратегията на Европа за постигане на ниска въглеродна интензивност, която трябва също така да бъде подкрепена от регулаторна сигурност, амбициозни цели и добре проектирани механизми за финансиране;
Е. като има предвид, че държавите членки имат интерес да намалят своята зависимост от чуждестранни доставчици на енергия, особено от държави с усложнена политическа обстановка;
Ж. като има предвид, че Международната агенция по енергетика е изчислила, че четири пети от всичките свързани с енергията емисии на CO2, разрешени през периода до 2035 г. в „Сценарий 450“, вече са блокирани от съществуващите инсталации;
З. като има предвид, че е необходимо да се извърши оценка и да се предприемат действия срещу опасността при липса на достатъчно усилия в световен мащаб вътрешните мерки да доведат до промяна в пазарните дялове в полза на по-малко ефективни инсталации в други части на света, което ще доведе до повишаване на емисиите в световен мащаб, т.е. до изместване на въглеродните емисии;
И. като има предвид, че според доклада на Stern разходите, произтичащи от бездействието по отношение на опазването на климата, ще бъдат еквивалентни на загубата на поне 5 % от световния БВП на година;
Й. като има предвид, че производството и потреблението на биомаса като източник на енергия по дефиниция не са въглеродно неутрални;
К. като има предвид, че социалните аспекти е необходимо да бъдат взети предвид посредством инструмента за „оценка на социалното въздействие“;
1. отчита ползите за държавите членки и, според случая, за техните региони от развитието на икономика с ниска въглеродна интензивност; ето защо подкрепя Пътната карта на Комисията за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, както и нейната програма, конкретните основни етапи за намаляване в национален мащаб на емисиите с 40 %, 60 % и 80 % съответно в срок до 2030 г., 2040 г. и 2050 г. и референтните стойности за специфичните за отделните отрасли етапи като основа за предлагането на законодателни и други инициативи в рамките на икономическата политика и политиката в областта на климата; отчита, че програмата и основните етапи са основани на модела PRIMES с оглед на изготвянето на необходимите законодателни и регулаторни инструменти;
2. призовава Комисията да определи междинни цели за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 и 2040 г., които да включват конкретни цели за всеки сектор и по-специално за селското стопанство, както и амбициозен график; счита, че тези цели трябва да следват линейна траектория между сегашните нива на емисиите, целта за 2020 г. и намаленията с 95 %, които следва да бъдат постигнати до 2050 г.;
3. приканва Комисията да предложи в рамките на идните две години необходимите мерки за постигане на целите за 2030 г., като вземе предвид специфичния капацитет и потенциал на отделните страни, както и напредъка в международен мащаб в рамките на борбата срещу изменението на климата;
4. счита, че мерките следва да бъдат прилагани по координиран, икономически ефективен и ефикасен начин, като се вземат предвид специфичните характеристики на държавите членки;
5. призовава за по-голяма последователност на общностните програми и политики с цел да се постигнат целите на пътната карта и да се гарантира, че нейните приоритети са изцяло интегрирани в новата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г.; отчита, че постигането на целта от 20 % енергийна ефективност ще позволи на ЕС да намали вътрешните емисии на CO2 с 25 или повече проценти до 2020 г., както и че това намаление би представлявало икономически ефективен начин за постигане на дългосрочната цел за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва, че в съответствие с пътната карта един по-малко амбициозен подход би довел до значително по-високи разходи за целия период; все пак припомня, че икономическата ефективност на инвестициите следва винаги да се измерва в светлината на бюджетите на държавите членки;
6. припомня, че преди Конференцията за климата в Дърбан Европейският парламент призова целта за намаляване на емисиите на CO2 да се увеличи над стойността от 20 % за 2020 г.;
7. подчертава, че ясните цели по отношение на емисиите ще стимулират своевременните инвестиции, необходими за научноизследователските, развойните и демонстрационните дейности и внедряването на технологии с ниски емисии и че определянето на дългосрочна стратегия е от съществено значение, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне договорената цел за намаляване на емисиите в срок до 2050 г.;
8. призовава Комисията да представи анализ на ползите и разходите във връзка с изпълнението на предложената програма на равнище държава членка, вземайки предвид националните особености, произтичащи от различната степен на технологично развитие, както и необходимите инвестиции (и тяхната социална приемливост) и наличието на по-широк набор от евентуални сценарии на световно равнище;
9. подчертава, че преминаването към икономика с ниска въглеродна интензивност би имало значителен потенциал за създаване на допълнителни работни места, като същевременно осигурява икономически растеж и предоставя конкурентно предимство за европейската промишленост;
10. припомня, че преходът към чисти технологии би довел до драстично намаляване на замърсяването на въздуха и поради това би осигурил значителни ползи за здравето и околната среда;
Международно измерение
11. отбелязва, че в световен мащаб разработването и прилагането на нисковъглеродни технологии се развиват с ускорени темпове и че от основно значение за бъдещата конкурентоспособност на Европа е тя да увеличи равнището на инвестиции в научни изследвания, развойна дейност и прилагане по отношение на тези технологии;
12. отбелязва изместването на устойчивите научни и технологични иновации от Европа към други части на света, което може да доведе до загубата на технологичното лидерство на ЕС в тази област и да го превърне в нетен вносител на тези технологии и свързаните с тях крайни продукти; ето защо подчертава значението на европейската добавена стойност за развитието и националното производство на технологии и продукти, най-вече в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;
13. подчертава, че Китай е световен лидер по отношение на инсталираните вятърни съоръжения, че китайски и индийски производители са сред десетте водещи производители на вятърни турбини, както и че Китай и Тайван понастоящем произвеждат по-голямата част от фотоволтаичните панели в света; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за насърчаване на ефективното в екологично отношение разработване и производство в ЕС на тези технологии и на нови новаторски технологии, които са необходими за постигането на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове;
14. призовава ЕС да продължи да играе активна роля в рамките на международните преговори за сключване на амбициозно, всеобхватно и правно обвързващо споразумение; отбелязва, че е важно ЕС да докаже на практика своите убеждения и да служи като модел на подражание при демонстриране на ползите и жизнеспособността на икономиката с ниска въглеродна интензивност; приветства факта, че на конференцията в Дърбан беше приет ясен график за изготвянето на международно споразумение за периода след 2012 г., както и че бе прието, че страните с високо равнище на емисии, независимо дали са развити или развиващи се икономики, трябва да приемат амбициозни и достатъчни ангажименти за намаляването на емисиите на парникови газове;
15. подчертава, че ЕС трябва да продължи да допринася конструктивно за преговорите на световно равнище относно климата, както и че европейската дипломация по въпросите на климата трябва да се развие допълнително под егидата на Европейската служба за външна дейност;
16. изтъква, че основното предизвикателство пред изграждането на устойчива икономика с ниска въглеродна интензивност е да се гарантира, че политиките в областта на изменението на климата са интегрирани във всички области от ключово значение, свързани с енергетиката, транспорта, селското стопанство, образованието, иновациите и т.н.;
17. подчертава, че отлагането на действията на световно и европейско равнище в областта на климата би довело до по-високи разходи не само във връзка с постигането на целта за 2050 г. поради блокирането на инвестиции в инсталации с високи въглеродни емисии и по-бавното внедряване на технологиите, но и по отношение на загубата на водещата роля на ЕС като новатор в областта на научноизследователската дейност, разкриването на работни места и предоставянето на насоки за по-екологосъобразна устойчива икономика; освен това изтъква, че забавянето на действията, предвидени за 2020 г., ще доведе до ограничаване на потенциала за намаляване на емисиите към 2030 г. и след това;
18. отново подчертава, че кумулативните емисии са от решаващо значение за климата; отбелязва, че дори при намаление от 30 % през 2020 г., 55 % през 2030 г., 75 % през 2040 г. и 90 % през 2050 г. делът на ЕС на глава от населението ще продължи да бъде приблизително двоен във сравнение с полагащия му се дял от световния въглероден бюджет, съвместим с целта „2°C“, както и че отлагането на намаляването на емисиите значително повишава съвкупния дял;
19. припомня, че ограничаването на повишението на световната температура до средно 2°C не гарантира избягването на значително неблагоприятно въздействие върху климата;
Схема за търговия с емисии
20. счита, че схемата на ЕС за търговия с емисии е основният, но не и единственият инструмент за намаляване на емисиите на промишления сектор и за насърчаване на инвестициите в нисковъглеродни технологии; отбелязва, че е необходимо схемата на ЕС за търговия с емисии да се усъвършенства допълнително; призовава Комисията и държавите членки да допълнят схемата на ЕС за търговия с емисии с подход, основаващ се на технологиите и иновациите, с цел да се постигнат необходимите значителни намаления;
21. отбелязва, че схемата на ЕС за търговия с емисии функционира съгласно начина, по който е проектирана, и че по-ниската цена на въглерода се дължи на по-ниската икономическа активност и на факта, че наличните квоти далеч надвишават търсенето; изразява загриженост във връзка с това, че липсата на стимули за инвестиране в нисковъглеродни технологии и за по-голяма енергийна ефективност излага ЕС на риск да се окаже в неизгодно положение спрямо своите промишлени конкуренти; взема предвид сведенията, че при липса на много по-силен растеж или на промени в схемата за търговия с емисии на ЕС цената на въглерода не се очаква да нарасне;
22. отчита факта, че текущата цена на въглерода няма да стимулира инвестициите в нисковъглеродни технологии и поради това ще има много ограничена роля за насърчаване на намаляването на емисии, като същевременно поражда риск от обвързване на ЕС през идните десетилетия с инфраструктури с висока въглеродна интензивност;
23. подчертава, че политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към тях не могат да разчитат единствено на пазарни механизми, които обикновено не водят до създаването на важни технологии и не насърчават необходимата промяна в нагласата с оглед на изграждането на устойчиво общество;
24. призовава Комисията да приеме мерки за коригиране на недостатъците на схемата за търговия с емисии, за да може тя да функционира съгласно първоначално предвиденото, по-специално като предприеме следните стъпки преди края на 2012 г.:
а) пренастройване на схемата за търговия с емисии преди началото на третата фаза чрез заделяне на значителен обем квоти, за да се появи отново недостиг, като по този начин се предостави възможност за постигане на първоначалната цел да се стимулират инвестициите в нисковъглеродни технологии и мерките за енергийна ефективност, и впоследствие предлагане на законодателен акт за премахване на тези квоти;
б) предлагане във възможно най-ранен срок на законодателство за изменение на изискването за ежегодно линейно намаление от 1,74 %, с цел да се изпълнят изискванията на целта за намаляване на емисиите на CO2 в срок до 2050 г.;
в) включване на транспорта в схемата за търговия с емисии, за да се активизират иновациите и енергийната ефективност в този сектор, по-ефективно да се преобразуват външните разходи във вътрешни и да се създадат равни условия на конкуренция за различните видове транспорт;
г) установяване във възможно най-ранен срок на резервна цена за търговете за квоти на равнище, което е под цената на въглерода, предвидена при одобряването на действащото законодателство, с цел избягване на изместването на въглеродни емисии, но което е достатъчно, за да вдъхне увереност на предприятията, които правят дългосрочни инвестиции;
д) стимулиране на търсенето в рамките на схемата за търговия с емисии чрез предлагане на разширяване на обхвата с цел включване на емисии от изкопаеми горива, продавани от секторите за транспорт и производство на топлинна енергия, които не са пряко изложени на международна конкуренция, и също от сектора на морското корабоплаване;
е) предприемане на стъпки за увеличаване на входящата съответна информация и прозрачността на регистъра на СТЕ с оглед на по-ефективното наблюдение и оценка;
ж) допълнително усъвършенстване на използването на механизми за сделки за купуване на намаления на емисии, например чрез ограничаване на достъпа до сделки за купуване на намаления на емисии, които субсидират промишлените конкуренти на Европа, напр. в областта на флуоровъглеводородите (HFC);
з) гарантиране при все това на това, че никоя от тези мерки не намалява обема на квотите, предоставяни безплатно на сектора, отговорен за изместване на въглеродните емисии, с цел да се спазят референтните стойности;
25. отбелязва, че тези мерки ще увеличат приходите от търгове за държавите членки, припомня на правителствата, че няма ограничение за частта от такива средства, която може да бъде изразходвана за цели, свързани с климата, и препоръчва съответните суми да се използват за стимулиране на инвестициите в промишлеността, насочени към понижаване на въглеродните емисии, или за насърчаване на други средства за създаване на работни места, напр. намаляване на данъците върху труда;
26. призовава Комисията да представи преди края на 2013 г. предложения за разширяване на обхвата на изискването за закупуване на квоти чрез търгове, като в него се включат секторите с висока енергийна интензивност, които са изправени пред само минимална заплаха от чуждестранна конкуренция;
27. призовава Комисията да гарантира, че законодателството, което засяга стимулите, предвидени съгласно СТЕ, напр. Директивата за енергийната ефективност (COD/2011/0172), е обект на наблюдение и че изискването за намаляване на емисиите се приспособява съобразно с това;
28. отчита, че за постигане на целите на пътната карта за икономика с ниска въглеродна интензивност следва да се приспособи не само СТЕ, но също и Решението за разпределение на усилията (Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета);
Изместване на въглеродните емисии
29. призовава Комисията да публикува подробна информация за действителния принос на ЕС за намаляване на емисиите на CO2 от 1990 г. насам, като се вземе предвид потреблението в ЕС на продукти, произведени другаде;
30. подчертава, че преходът към икономика с ниска въглеродна интензивност следва да бъде подкрепен от разумен и премерен регулаторен подход; потвърждава, че административно и финансово обременяващото спазване на законодателството в областта на околната среда оказва значително въздействие върху заетостта и производителността в енергийно интензивните сектори и увеличава риска от изместване на въглеродните емисии, като същевременно изтласква предприятия и следователно работни места извън ЕС;
31. съгласява се със становището на Комисията, че мерките за приложимо на границите коригиране или за включване на вноса в СТЕ би следвало да се съчетаят с цялостно прилагане на тръжната система в засегнатите сектори; призовава Комисията да изготви анализ за секторите, в които безплатно раздадените квоти не предотвратяват изтичането на въглерод; препоръчва Комисията да излезе с предложения за приложими на границите мерки за коригиране, изискващи от вносителите на продукти в тези сектори да закупуват квоти, съответстващи на квотите, които биха били изисквани, ако продуктите са произведени в ЕС;
32. призовава Комисията възможно най-скоро да предостави на държавите членки насоки за приемане на всякакъв вид мерки, предназначени да компенсират секторите, за които е доказано, че са изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, за непреките разходи, свързани с емисии на парникови газове, както е предвидено в директивата;
33. призовава Комисията да извърши анализ на липсата на географски критерий в оценката на изместването на въглеродни емисии за пазара на електроенергия в Югоизточна Европа;
34. отбелязва заключението на пътната карта, че електроенергийният отрасъл следва да бъде декарбонизиран почти изцяло до 2050 г. (намаление от 93–99% на емисиите); въпреки това признава, че от гледна точка на европейската промишленост първите откликнали на технологиите с ниска въглеродна интензивност имат конкурентно предимство в днешния и утрешен свят на ниска въглеродна интензивност; отбелязва, че намаляването на емисиите следва да бъде постигнато по начин, който не нарушава конкурентоспособността на ЕС и отчита риска от изместване на въглеродни емисии, най-вече в енергийно интензивни сектори;
Енергийна ефективност
35. припомня съществуващите оценки, които указват, че целите за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на потреблението на енергия с 20 % във връзка с прогнозите за 2020 г. не се очертава да бъдат постигнати; призовава за бързи действия, повече амбиция и по-категоричен политически ангажимент по отношение на постигането на целите за 2020 г. и планирането за периода след 2020 г., като по този начин се привлекат необходимите инвестиции; подкрепя заключенията на пътната карта на Комисията, според които политиките в областта на енергийната ефективност са от ключово значение за допълнително намаляване на въглеродните емисии; ето защо счита, че задължителните цели не следва да се изключват; подчертава, че мерките за енергийна ефективност водят до създаване на работни места, реализиране на икономии и повишаване на сигурността на доставките и конкурентоспособността; в това отношение приветства приоритетите, определени в предложението за Директива за енергийната ефективност, за повишаване на енергийната ефективност във всички сектори и най-вече в строителството чрез обновяване на наличния жилищен фонд, като вниманието бъде съсредоточено върху целта за обновяване на обществените сгради; призовава за увеличаване на ресурсите и мерките за мобилизиране на нови източници на финансиране на европейско и национално равнище, включително чрез нови финансови инструменти; подчертава значението на частните инвестиции с оглед на преодоляването на настоящите бюджетни ограничения в публичния сектор;
36. изразява съжаление относно липсата на мерки за разгръщане на потенциала, който се крие в енергийната ефективност и ефикасното използване на ресурсите, за намаляване на разходите, свързани с емисиите на парникови газове, до негативни стойности и призовава за ускоряване на работата по Директивата за екодизайна (2009/125/EО), за стриктно спазване на принципа за най-малко разходи през жизнения цикъл на продукта или за определяне на мерки за прилагане на равнището на най-добрите резултати, както и за определяне на минимални изисквания за неелектрическите продукти;
37. призовава работата съгласно Директивата за екодизайна да включва отоплителна техника, бойлери и изолационни материали, които могат да улеснят намаляването на потреблението на енергия и ресурси, като същевременно се даде възможност за повече рециклиране, както и за разширяването и разработването на изисквания за етикетиране, които могат да помагат на потребителите да вземат информирани решения;
38. подчертава необходимостта от актуализиране на плана за действие в областта на енергийната ефективност със задължителни цели, включително пълен набор от истински, количествени мерки в рамките на цялата верига на енергийните доставки;
39. счита, че енергийната ефективност е най-ефикасният инструмент за актуализиране на промишлените технологични иновации и за оказване на принос към цялостното намаляване на емисиите по икономически ефективен начин, като същевременно се стимулира създаването на работни места; ето защо призовава Комисията да подкрепи усилията, полагани от държавите членки за насърчаване на енергийната ефективност чрез въвеждане на стабилни схеми за дългосрочни стимули за насърчаване на технологиите, които са най-ефективни от гледна точка на разходите и ползите; счита, че за да се постигне целта за енергийна ефективност за 2020 г., следва да се гарантира адекватна степен на хармонизиране на европейските стандарти за ефективност;
40. отново напомня за значението на осигуряването на стимули за публични и частни инвестиции за разработване и развитие на лесно възпроизводими технологии с цел подобряване на качеството на енергоспестяването и енергийната ефективност;
41. призовава Комисията при насърчаването на енергийната ефективност да установи специфични мерки, за да се справи с обратните стимули, които възникват между потребителите и енергоразпределителните предприятия;
42. призовава Комисията да въведе дългосрочна цел за намаляване на потреблението на енергия на сградния фонд на ЕС в срок до 2050 г.;
43. обръща внимание на факта, че ЕС и държавите членки не са инвестирали достатъчно в мерки за намаляване на емисиите на CO2 или за повишаване на енергийната ефективност в областта на строителството и транспорта; призовава Комисията и държавите членки да заделят повече средства за мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградите и на градските мрежи за централно отопление и охлаждане както контекста на прегледа на настоящата финансова перспектива, така и в бъдещите многогодишни финансови рамки;
Възобновяема енергия
44. призовава Комисията да разработи политика за доставки на биомаса за насърчаване на устойчивото производство и използване на биомаса; подчертава, че тя следва да включва критерии за устойчивост за различните видове биомаса, като се вземат предвид характеристиките на различните източници, свързани с въглеродните им емисии през целия жизнен цикъл, като се отдели приоритетно значение на първоначалното осигуряване на стойност от суровините от биомаса, а не на използването им за енергийни цели; подчертава, че постигането на целта на ЕС за биогоривата не трябва да се отразява неблагоприятно върху производството на храна и фураж или да води до загубата на биологично разнообразие;
45. поради това призовава Комисията да въведе фактори, свързани с непреките изменения в земеползването, с цел да бъдат взети предвид емисиите на парникови газове, които се дължат на промени в начините на земеползване, причинени от производството на биомаса; подчертава, че повишаването на праговите стойности за намаляване на емисиите на парникови газове за биогоривата няма да ограничи рисковете, свързани с непреките изменения в земеползването;
46. подчертава значението на новите технологии за развитието на възобновяемите енергийни източници и производството на биоенергия и подчертава, че ЕС трябва да се възползва от всички налични нововъведения, за да постигне целите си за намаляване на емисиите на CO2;
47. подчертава важната роля на възобновяемите енергийни източници, включително на иновационните източници в тази област, и неотложната необходимост от намирането на по-подходящи решения за съхраняването, повишаването на енергийната ефективност и осигуряването на ефикасен пренос на енергия, включително подходящи инфраструктурни мерки; отчита значителния напредък, постигнат от държавите членки в разработването на възобновяеми енергийни източници след определянето на задължителните цели за 2020 г.; насочва вниманието към необходимостта да се продължи този подход и да се определят допълнителни задължителни цели за възобновяемите източници на енергия за 2030 г., като се вземе предвид потенциалът и макроикономическото въздействие от реализацията им; изтъква, че това действие ще помогне за постигането на целите за 2050 г., ще предостави на промишлеността инвестиционната сигурност, от която тя се нуждае, ще намали значително емисиите на парникови газове, ще създаде заетост, ще насърчи енергийната независимост на ЕС и ще укрепи водещата роля в областта на технологиите и промишлените иновации; подчертава, че изпълнението на целите, определени в националните планове за действие в областта на възобновяемите източници на енергия, е от ключово значение за постигането на целите за 2050 г., отнасящи се за целия ЕС; счита, че Комисията следва да вземе мерки, ако националните цели не са изпълнени;
48. подчертава необходимостта Комисията да гарантира, че приемането на такива цели не ограничава стимулите за инвестиции в други форми на производство на електроенергия с ниска въглеродна интензивност;
49. призовава Комисията, при публикуването преди края на 2012 г. на своя задължителен доклад за напредъка, постигнат от всички държави членки във връзка с изпълнението на техните законови изисквания по отношение на производството на възобновяема енергия, заедно с оценка на това, дали целите за 2020 г. ще бъдат изпълнени, да предложи програма от действия, които да бъдат предприети за насърчаване на съгласуваност от страна на държавите членки, за които в момента не се очертава да изпълнят изискванията;
50. припомня, че електроенергийните мрежи ще трябва да бъдат модернизирани и развити, по-специално по отношение на преноса на възобновяема енергия, която се произвежда в области с голям потенциал, като офшорната вятърна енергия в Северно море и слънчевата енергия в Южна Европа, и приспособяването им към децентрализираното производство на възобновяема енергия;
51. подчертава, че повишаването на ефективността, например чрез рециклиране на отпадъците, по-добро управление на отпадъците и промяна в поведението, играе много важна роля за преследването на стратегическите цели на ЕС във връзка с намаляване на емисиите на CO2;
52. отбелязва, че при наличните днес познания и техники селските стопанства могат вече да станат независими в енергийно отношение с възможност както за увеличаване на рентабилността, така и за създаване на ползи за околната среда чрез местното производство на биоенергия от органични отпадъци;
53. отбелязва, че с оглед на ресурсната ефективност земеделските производители следва да бъдат насърчавани да се възползват в по-голяма степен от потенциала на биогаза и страничните му продукти с оглед на заместването на торовете;
54. подчертава за тази цел значението на преработката на тор, който е не само източник на възобновяема енергия, но също така намалява натиска върху околната среда и е заместител на изкуствените торове под формата на минерален концентрат; подчертава в това отношение, че ако торът ще се счита за енергиен източник, тогава е ключово в директивата за нитратите преработеният тор да бъде признат за заместител на изкуствените торове;
55. подчертава необходимостта от подобряване на енергийната независимост на стопанствата чрез стимули за производство на възобновяема енергия в стопанствата като вятърни турбини, слънчеви панели и технология за биоферментация, които ще намалят разходите за производство и ще повишат икономическата жизнеспособност, като осигуряват алтернативни доходи за земеделските производители;
Научни изследвания
56. призовава Комисията да гарантира, че „Хоризонт 2020“ и Европейските партньорства за иновации съгласно инициативата „Съюз за иновации“ дават приоритет на необходимостта от разработване на всякакви видове устойчиви технологии с ниска въглеродна интензивност, за да се стимулира конкурентоспособността на ЕС, да се насърчат възможностите за „зелени“ работни места и да се постигне промяна в поведението на потребителите;
57. подчертава, че спешно са необходими повече научноизследователски усилия и финансиране, за да се разработват и интегрират ефективни от гледна точка на климата селскостопански практики, по-малко енергоемки и замърсяващи селскостопански методи и по-ефективно производство на енергия; отбелязва освен това, че вече съществуват енергийноефективни алтернативи с ниско равнище на замърсяване; счита, че научноизследователската и развойна дейност в тази област е съществена част от пълното прилагане на стратегическия план за енергийни технологии и че това изисква допълнителни инвестиции; подчертава, че във връзка с това е необходимо да се гарантира, че резултатите от изследванията се прилагат на практика на равнище земеделски стопанства; приветства предложението на Комисията за създаване на нова рамка за научни изследвания („Хоризонт 2020“).
58. призовава бюджетната подкрепа да бъде съобразена с 50-те млрд. евро, необходими от публични и частни източници за пълно прилагане на плана SET;
59. подчертава значението на научноизследователската и развойна дейност за разработването на енергийноефективни технологии с ниски емисии; призовава ЕС да поеме водеща роля в изследванията в областта на енергийноефективните и опазващи климата технологии и да развие тясно научно сътрудничество с международните си партньори, като постави специален акцент върху чистите и устойчиви технологии, които допринасят за изпълнение до 2020 г. на целите, определени в плана за стратегически енергийни технологии (водещата инициатива на ЕС в областта на технологиите с ниска въглеродна интензивност); подчертава, че трябва да бъдат увеличени средствата за всички видове изследвания в областта на енергетиката в рамките на инициативата „Хоризонт 2020“, особено изследванията в областта на възобновяемата енергия; припомня, че настоящите бюджетни средства в областта на енергетиката представляват едва 0,5 % от бюджета на ЕС за периода 2007–2013 г., което не съответства на политическите приоритети на ЕС;
Улавяне и съхранение на въглероден диоксид
60. признава важността на прилагането, където е постижимо, на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид за постигането на целите за намаляване на въглеродните емисии с възможно най-малко разходи и признава, че е вероятно процедурните забавяния и недостигът на средства, както и липсата на ангажимент от страна на някои държави членки да забавят постигането на амбицията на Европейския съвет за 12 действащи демонстрационни проекта в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид до 2015 г.; призовава Комисията да публикува План за действие в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид; признава, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид няма да бъде уместно при всички обстоятелства, дори до 2050 г., а ще бъде ограничено до големите инсталации и избягване на емисии от промишлени процеси; призовава за подкрепа за революционни технологии в други области за повишаване на енергийната ефективност и понижаване на потреблението на енергия, както и за предоставяне на решения извън рамката за улавянето и съхранението на въглероден диоксид;
61. призовава Комисията да предложи неизразходваните средства за проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в рамките на Европейската програма за икономическо възстановяване да бъдат преразпределени към алтернативни демонстрационни проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид;
Национални и секторни пътни карти
62. отбелязва, че съгласно споразумението от Канкун всички развити държави следва да разработват стратегии за ниска въглеродна интензивност;
63. приветства изготвените от някои държави членки стратегии за ниска въглеродна интензивност, но призовава всички да изготвят такива не по-късно от юли 2013 г.; настоява, че Комисията следва да въведе законодателни предложения, с които да изисква изготвянето им, ако до края на 2012 г. не всички държави членки са поели такъв ангажимент;
64. призовава Комисията да оцени адекватността на такива планове по отношение на приноса към целта от Канкун за задържане на увеличението на средната глобална температура под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища;
65. призовава Комисията да гарантира, че националните и секторните пътни карти са предмет на независим контрол, с който да се оценява дали потенциалното използване на най-добрите налични технологии е напълно взето предвид и дали предложените разходи са в съответствие с възприетата практика;
66. очаква Комисията изцяло да вземе под внимание пътните карти при изготвянето на политическите инициативи и също да подчертае случаите, при които промишлени сектори не са подготвили такива планове за действие;
67. призовава съответните групи в промишлеността да изготвят секторни пътни карти, които да определят най-добрия начин, по който могат да бъдат постигнати целите на ЕС за ниска въглеродна интензивност, включително равнищата на необходимите инвестиции и източниците на финансиране, които следва да бъдат използвани;
68. очаква Комисията и държавите членки да подкрепят секторите, които са изготвили пътни карти, за допълнително разработване на инициативите и партньорствата, които следват от тези пътни карти, за разработването на революционни технологии за декарбонизиране на тези сектори с висока енергийна интензивност;
69. призовава Комисията да актуализира пътната карта за 2050 г. и прогнозите на всеки 3–5 години и да интегрира секторните и регионалните пътни карти и пътните карти на държавите членки в актуализирания вариант на пътните карти на Комисията, като използваните за целта модели и методологии бъдат напълно прозрачни;
70. подчертава, че много по-ефективно използване на ресурсите е от съществено значение за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност; поради това призовава държавите членки да развият или засилят съществуващите стратегии за ефективност на ресурсите, както и да ги внедрят в националните политики за растеж и работни места до 2013 г.;
Производство на електроенергия
71. припомня, че до 2035 г. търсенето на първична енергия в световен мащаб ще се увеличи с над 30 %, което ще доведе до повишаване на световната конкуренция за енергийни ресурси;
72. заявява, че държавите членки следва да разполагат с възможно най-широк набор от средства за постигане на производство на електроенергия с ниска въглеродна интензивност (включително възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, използването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод и устойчиво производство на биомаса) и че никое от тях не следва да се изключва от наличните възможности за изпълнение на изискванията;
73. призовава Комисията да бъде особено бдителна за изместването на производства на енергия извън СТЕ на ЕС, като обърне внимание на държави членки, разполагащи с междусистемни връзки с държави извън ЕС;
74. призовава Комисията да извърши оценка на ефективността на механизмите, които позволяват правилното функциониране на пазара на електроенергията в икономика с ниска въглеродна интензивност, и ако е необходимо, да отправи законодателни предложения за по-добра интеграция на трансграничните електроенергийни пазари и за други мерки за преодоляване на необходимостта от определяне на баланса и наличието на капацитет за производство;
75. призовава ЕС да се ангажира с пълна декарбонизация на енергийния сектор до 2050 г.;
76. приканва държавите членки и Комисията да инвестират повече в енергийната инфраструктура, необходима за прехода към устойчива икономика; подчертава, че Европа следва да бъде начело в разработването на стандарти и оперативната съвместимост на свързаните с енергетиката интернет технологии и енергийноефективните приложение на ИКТ, по-конкретно интелигентните преносни мрежи, цялостното и навременно разполагане на интелигентни домашни системи като интелигентни измервателни уреди, проектирани с цел да бъдат от полза за потребителя, и модернизиране и разработване на свързана на европейско равнище супермрежа и инфраструктури за втечнен природен газ; по отношение на свързването на регионални мрежи подчертава необходимостта от лансиране на инвестиционен план, основан най-вече на пакета за енергийна инфраструктура на ЕС, за осигуряване на диверсификация на източниците на енергийни доставки; призовава Комисията да предложи практически решения за ефикасна интеграция на големи количества енергия от възобновяеми източници чрез насърчаване на пазарни правила, които позволяват ефикасен и прозрачен международен обмен на електроенергия; следователно призовава за бърза интеграция и развиване на трансгранични пазари на електроенергия; признава неотложната необходимост от дългосрочна визия, като се има предвид, че за изграждането на енергийна инфраструктура с дълъг срок на експлоатация са необходими много години; приветства фокусирането върху енергийната инфраструктура в предложението за Механизъм за свързване на Европа;
77. обръща внимание на факта, че сегашната цел за 20 % се основава на приноса на атомната енергия за енергийния микс в редица държави членки; отбелязва, че глобалните енергийни прогнози за 2011 г. на Международната агенция по енергетика включват по-малко използване на атомна енергия, съответно предвиденото нарастване на емисиите на CO2 от електроенергийния отрасъл в световен мащаб ще бъде значително по-високо в средносрочен план поради увеличеното използване на фосилни горива; подчертава, че решението на някои държави членки да закрият някои съществуващи ядрени реактори не трябва да служи за оправдание за намаляване на равнището на заложените в настоящите им политики в областта на климата амбиции; посочва, че според Международната агенция по енергетика за постигането на целта за 2°C ще се наложи ускоряване на развитието и разработването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод при електроцентралите на въглища и газ; отбелязва все пак, че технологията за улавяне и съхранение на въглерод все още са на етап изпитвания преди пускане в търговска експлоатация, така че е необходимо да се обмислят и алтернативни сценарии, като например сценарий за повишено използване на възобновяеми енергийни източници и сценарий за енергийна ефективност; поради това призовава за засилена подкрепа за развитието и прилагането на революционни технологии за увеличаване на енергийната ефективност и отделяне на икономическия растеж от потреблението на енергия;
78. счита, че постигането на посочените цели до 2050 г., без да се засягат собствените енергийни миксове на държавите членки, може да доведе до намаляване на потреблението, повишаване на сигурността и надеждността на енергийните доставки и овладяване на нестабилността на цените на енергията, като по този начин се осигурят честни и конкурентоспособни цени на енергията за потребителите и бизнеса и се подобрят конкурентоспособността на ЕС и растежът на заетостта;
Промишленост
79. настоява, че подкрепата на ЕС за екологосъобразната икономика следва да признава важността на инвестициите на съществуващите промишлени отрасли, с които се насърчава значително подобряване на ефективността на използването на ресурсите, намаляване на емисиите на CO2 и постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за създаването на „зелени“ работни места; подчертава, че една по-екологосъобразна икономика следва да подпомага конкурентоспособността и иновациите във всички сектори, като набляга върху области, в които подобренията са по-ефективни от икономическа и екологична гледна точка;
80. призовава Комисията да проучи иновативни финансови инструменти за инвестиции в икономика с ниска въглеродна интензивност;
81. призовава държавите членки и Комисията да подкрепят създаването на иновационни клъстери за разработване на регионални и национални решения;
Транспорт
82. одобрява изискването на пътната карта на Комисията за постигане на Единно европейско транспортно пространство за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта с 60 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. в ЕС; освен това призовава Комисията да представи междинни цели за намаляване на емисиите за сектора, с цел да се гарантира, че се предприемат достатъчно действия на ранен етап;
83. приветства напредъка на автомобилните производители за намаляване на емисиите на CO2 от леките автомобили от 2007 г. насам и подчертава значението, което има ускоряването на по-нататъшните подобрения за горивна ефективност; посочва, че при подготовката за предстоящия преглед Комисията следва да предложи начини, за да се гарантира, че средните емисии на CO2 от нови автомобили отговарят на съгласуваната цел за не повече от 95g/km до 2020 г. и не надвишават 70g/km до 2025 г.; призовава Комисията да засили диалога и сътрудничеството с Международната морска организация за гарантиране на включването на сектора на корабоплаването в ангажиментите за намаляване на CO2;
84. припомня, че съгласно Директива 2009/29/ЕО Комисията трябваше до 31 декември 2011 г. да оцени напредъка на ММО по отношение на емисиите от корабоплаването; призовава Комисията да включи морския транспорт в своята пътна карта и, при липса на международно споразумение за ограничаване на емисиите на парникови газове от корабоплаването, да излезе с предложение за законодателство, с което тези емисии да се включат в ангажимента на Общността за намаляване, така че предложеният акт да влезе в сила до 2013 г.;
85. призовава Комисията да представи предложения за подобряване на горивната ефективност на тежкотоварните автомобили и, в своя преглед през 2013 г. на законодателството за емисиите от лекотоварни търговски превозни средства, да отчете в по-голяма степен необходимостта от подобряване на горивната ефективност за намаляване на разходите за бизнеса, произтичащи от увеличените цени на горивата;
86. призовава Комисията да предостави на купувачите на всички видове леки и товарни превозни средства повече яснота относно горивната ефективност на последните и да представи дълго отлаганите предложения за реформа на Директивата за етикетирането, която следва да обхване всички форми на насърчаване на продажбите;
87. призовава Комисията да предприеме незабавни стъпки, за да гарантира, че циклите на изпитване, използвани за оценка на емисиите от нови леки автомобили, отразяват точно действителността при използването на такива превозни средства при нормални условия на шофиране;
88. признава усилията, полагани от някои държави членки за установяване на инфраструктура за презареждане с електрическа енергия и гориво за насърчаване на използването на електрически превозни средства и превозни средства със свръхниски въглеродни емисии, и призовава Комисията да представи предложения за въвеждане на минимални изисквания във всяка държава членка с цел създаване на общоевропейска мрежа;
89. призовава Комисията и държавите членки да обмислят приоритетно, с оглед намаляване на емисиите от замърсители, инвестирането в паневропейска интелигентна енергийна мрежа, която да използва енергията, произвеждана на местно и регионално равнище, включително от възобновяеми източници, и която ще спомогне за създаването на необходимата инфраструктура за използване на електрически превозни средства;
90. счита, че е необходима културна промяна към по-устойчиви видове транспорт; затова изисква от Комисията и държавите членки да насърчават нови форми на инвестиции, с цел улесняване на дейностите по преминаване към по-екологосъобразни видове транспорт и намаляване на нуждата от транспорт, наред с другото чрез прилагане на информационни технологии и чрез териториално планиране;
91. подчертава, че интернализирането на външните разходи на транспорта в цените на транспорта, степенувано съгласно равнището на замърсяване, е ключово предизвикателство за стимулиране на икономиите на енергия и енергийната ефективност и подобрените резултати ще доведат до екологосъобразен избор на вид транспорт;
92. призовава за гарантиране на съгласуваност с приоритетите на пътната карта на предвидените нови инвестиции в транспортната инфраструктура, като припомня, че съществува риск сумата от 1,5 трилиона евро за следващите две десетилетия между 2010 г. и 2030 г., поискана от Европейската комисия, да не бъде разпределена за подходящи приоритети за ниска въглеродна интензивност; затова подчертава необходимостта от по-екологосъобразен бюджет на ЕС в областта на инфраструктурата, особено във връзка със структурните фондове и Кохезионния фонд;
93. приветства предложените нови насоки за трансевропейските транспортни мрежи и значението, което се отдава на развитието на железопътни коридори за пътници и товари; призовава Комисията възможно най-скоро да представи стратегия за използването на алтернативни горива и нови технологии в транспорта; насърчава държавите членки спешно да приложат мерките на Единното европейско небе и по този начин да подобрят ефективността на операциите в областта на въздухоплаването и управлението на трафика;
94. призовава Комисията и държавите членки да прилагат в пълна степен законодателството в областта на въздухоплаването в схемата за търговия с емисии;
Селско стопанство
95. призовава Комисията да предложи специфични мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, да насърчава спечелената ефективност от използването на земеделската земя и да намали използването на торове на основата на фосилни горива, вземайки по-конкретно предвид ролята на селското стопанство за производството на храна (а не на гориво); също застъпва становището, че дребните селскостопански производители може да се нуждаят от обучение и техническа помощ в тази област; приканва още Комисията да ускори научноизследователската дейност за функционирането на различните видове селско стопанство и ефективните агроекологични практики, като обърне дължимото внимание на преобладаващите климатични условия;
96. счита, че селското стопанство е в добра позиция, за да допринесе значително за справянето с изменението на климата, като създава нови работни места чрез екологичен растеж; отбелязва, че в селското стопанство намаляването на емисиите на парникови газове е печеливша за всички възможност, която може да повиши дългосрочната икономическа и агрономична жизнеспособност на селскостопанските производители; призовава в ОСП да се включат цели за използване на устойчива енергия;
97. подчертава, че ОСП след 2013 г. се очаква да увеличи този принос; признава, че селското стопанство вече съществено е намалило своите емисии, като е подобрило ефективността на производството; отбелязва обаче, че в дългосрочен план потенциалът на селското стопанство за намаляване на емисиите е значителен (до 2050 г. селскостопанският сектор ще може да намали емисиите, несвързани с CO2, с между 42% и 49% в сравнение с нивата от 1990 г.), но може да се счита за доста ограничен в сравнение с други отрасли; подчертава, че всички държави, които са сред главните източници на емисии, трябва да допринесат по подходящ начин;
98. призовава за използване на 30-процентния компонент за екологизиране на преките плащания в рамките на ОСП като схема за стимулиране в целия ЕС, насочена към повишаване на хранителната, енергийната и въглеродната ефективност, наблягайки върху увеличаване на улавянето на въглероден диоксид в почвата, намаляване на емисиите на парникови газове и подобряване на управлението на хранителни вещества, посредством което селското стопанство на ЕС да стане по-конкурентоспособно и по-устойчиво;
99. призовава в ОСП да бъдат приложени необходимите мерки, включително финансиране на научни изследвания, усилия в областта на образованието, инвестиционни помощи и други основани на стимули инициативи, които да подкрепят и дадат възможност остатъчните продукти на селското и горското стопанство да се използват при производството на устойчива енергия;
100. припомня, че подобрените практики в селското и горското стопанство следва да повишат капацитета на отрасъла да задържа и улавя въглерод в почвите и горите; подчертава също така, че по-голямата част от собствениците на гори са същевременно и селскостопански производители; подчертава, освен това, целта на ЕС за намаляване на обезлесяването в световен мащаб, преди всичко в развиващите се страни, и за спиране на загубите на горски площи в световен мащаб най-късно до 2030 г.;
101. подчертава колко е важно да бъдат разработвани подходящи мерки и/или механизми, които да позволяват да се даде реално финансово признание на ролята, която селското и горското стопанство имат при задържането на въглерод;
102. подчертава, че устойчивото използване на горите допринася за намаляване на емисиите на CO2, следователно е необходимо в рамките на втория стълб на селскостопанската политика да се вземат мерки, за да може горите да се стопанисват дори на труднодостъпни места;
103. подчертава, че следва да се обърне специално внимание на залесяването като единственото естествено средство за засилване на въглеродните поглътители и източниците на дървесина за производство на биоенергия;
104. призовава за специфични цели за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) в ЕС, които да гарантират постоянния характер и екологосъобразността на приноса на сектора за намаляването на емисиите, както и точен мониторинг и отчитане;
105. счита, че дългосрочна конкурентоспособност може да бъде постигната единствено чрез здрави, биологично разнообразни и устойчиви на климата агроекосистеми, както и чрез надлежно отчитане на ограничените природни ресурси като почви, води и земя;
106. подчертава, че опазването, оценяването и възстановяването на биоразнообразието и екосистемните услуги е от ключово значение за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност;
107. подчертава, че Комисията следва да акцентира върху интегрирането на въпросите, свързани с климата, в политиките на ЕС, за да утвърди съгласуваността между политиките, включително в областите на промишлеността, научните изследвания, енергетиката, биологичното разнообразие, търговията, развитието, селското стопанство, иновациите, транспорта, хуманното отношение към животните и стратегията „Европа 2020“; счита, че доброто стратегическо управление на потенциала на селскостопанския сектор би поставило Европа в подходящо положение, за да се превърне в конкурентоспособен участник в бъдещата световна икономика с ниска въглеродна интензивност;
108. подчертава, че веригата на предлагането на храни следва да бъде по-къса и по-прозрачна и че следва да се насърчава потреблението на местно произведените храни, включително да се подпомагат местни и регионални пазари, с цел да се намалят свързаните с транспорта емисии на селскостопанското производство; подчертава, че прехвърлянето на европейското многофункционално производство и преработка в страни извън ЕС би имало отрицателни последици за европейската добавена стойност и за целите, свързани с климата;
109. счита, че по-доброто управление на фуражите за добитъка, включително протеиновите култури при сеитбообращение, и по-голямото разнообразие на протеинови култури в постоянните пасища с цел отглеждане на повече фураж за животните в самите стопанства, ще намали зависимостта от внос на фураж за животните, който е с висока стойност на въглеродните емисии; счита, че това също така ще намали разходите на земеделските производители за фураж за животните и ще доведе до по-добро управление на почвите чрез подобряване на задържането на вода в почвата и намаляване на податливостта на вредители;
110. подкрепя идеята, че средствата на ЕС, включително Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, следва да финансират единствено проекти за селскостопански съоръжения, които са енергийноефективни, особено такива, които използват възобновяеми енергийни източници, способни да намалят въглеродните емисии до равнища, максимално близки до нулата;
Финансиране
111. подкрепя предложенията на Комисията многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г. да предоставя специално финансиране за увеличаване на инвестициите и насърчаване на разработването и прилагането на технологии с ниска въглеродна интензивност; подкрепя намерението за интегрирано управление на свързаното с климата финансиране в общата МФР и за заделяне на 20 % от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за възобновяема енергия и енергийноефективни инвестиции, и настоява да се предвиди ефективен контрол на изпълнението; препоръчва Комисията да гарантира, че това финансиране се използва конкретно за подпомагане на държавите членки, които имат голям потенциал за намаляване на емисиите доста под съществуващите цели, но не разполагат с капацитет за необходимите инвестиции;
112. изтъква, че настоящата финансова и икономическа криза трябва да се има предвид при определянето на политиките за гарантиране и подкрепа на първоначалните инвестиции, които допринасят за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници с цел намаляване на разходите за енергия в дългосрочен план и подобряване на енергийната ефективност в областта на доставките и транспорта на енергия;
113. припомня, че икономическите разходи в дългосрочен план, породени от липсата на действия по предотвратяване на изменението на климата, далеч надхвърлят краткосрочните разходи по предприемането на категорични и решителни действия сега;
114. изразява надеждата, че в скоро време за всеки сектор ще бъдат набелязани конкретни и измерими цели, така че да се насърчат частните инвеститори и да се създаде среда на доверие и сътрудничество между тях, като същевременно се насърчи по-доброто използване на европейските фондове; подчертава, че възобновяемата енергия, иновациите и развитието и разгръщането на революционни технологии могат да допринесат за борбата срещу изменението на климата и същевременно помагат да се убедят партньорите на ЕС по света, че намаляването на емисиите може да бъде постигнато и без да се губи конкурентоспособност или да се излага на риск създаването на работни места; счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави членки да дадат пример чрез въвеждането на система за инвестиране в нови, енергийноефективни технологии с ниска въглеродна интензивност; призовава за укрепване на съществуващите финансови схеми с цел да се постигнат целите на пътната карта и незабавно да се започне обсъждане относно финансовите инструменти, които следва да бъдат приложени, както и да се улесни по-доброто взаимодействие между схемите за национално и европейско финансиране; счита, че е възможно схемите за финансиране от многобройни източници да се окажат ефективно средство; подчертава важната роля на финансирането по регионалната и кохезионната политика в качеството им на основен инструмент за съфинансиране на регионални мерки за преход към икономика с ниска въглеродна интензивност; счита, че значителен дял от финансирането за програмния период 2014-2020 г. следва да бъде заделен за постигане на целите на пътната карта за 2050 г.;
115. отбелязва, че поради ниските цени на въглеродните емисии търговете за квоти на СТЕ няма да мобилизират очакваните ресурси за инвестиции в областта на климата, освен ако горната граница не бъде регулирана за третия период на търгуване; припомня, че поне 50 % от приходите от търгове трябва да бъдат повторно инвестирани в действия в областта на климата в ЕС и в развиващите се държави, и настоятелно призовава Комисията активно да следи изразходването на постъпленията от търгове от държавите членки и да представя ежегодно доклад на тази тема пред Парламента; призовава държавите членки да се възползват ефективно от постъпленията от търгове за насърчаване на научноизследователска и развойна дейност и иновации с оглед постигането на дългосрочни намаления в емисиите на парникови газове;
116. призовава Комисията от 2013 г. нататък да съпоставя информацията, свързана с използването на средства, получени от търгуването на квоти в рамките на СТЕ, и да публикува годишен доклад, в който да сравнява степента, до която всяка държава членка използва такива средства за насърчаване на развитието на технологии с ниска въглеродна интензивност и други средства за намаляване на емисиите на парникови газове;
117. призовава Комисията да предложи държавите членки да предоставят част от средствата от търгове за осигуряване на допълнително финансиране на ЕС за подпомагане на иновации чрез плана SET или еквивалентни инициативи;
118. призовава Комисията да проучи и обмисли взаимно допълващи се и иновативни източници на финансиране, включително потенциалното използване на средства за регионално развитие, с цел допълнително да се насърчава развитието и прилагането на технологии с ниска въглеродна интензивност;
119. подчертава неотложната необходимост в рамките на пътната карта да се преодолее проблемът с вредните за околната среда субсидии; призовава за координирани действия, насочени към набелязването и постепенното премахване на всички вредни за околната среда субсидии до 2020 г., с цел подпомагане на консолидация на бюджета и преход към устойчива икономика; призовава Комисията да публикува до края на 2013 г. съобщение, в което да посочва всички начини, по които бюджетът на ЕС се използва, за да оправдае финансовата подкрепа, пряка или чрез държавите членки, за дейности, които противоречат на целите на пътната карта за ниска въглеродна интензивност;
120. призовава Комисията и държавите членки да настояват за по-бързо прилагане на споразумението на Г-20 относно премахване на субсидиите за фосилни горива; подчертава, че за постигане на желания ефект прилагането трябва да бъде координирано на международно равнище;
Допълнителни мерки
121. призовава Комисията да излезе до края на 2012 г. с амбициозни предложения за намаляване на емисиите на метанови и флуорирани газове и сажди;
122. припомня потенциала на дървесината за заместване на повечето материали с висока въглеродна интензивност, наред с другото в строителния сектор, и призовава за установяването на ясна йерархия при използването на дървен материал, добит по устойчив начин, за да се осигури съгласуваност с целите по отношение на климата и целите по отношение на ресурсната ефективност; счита, че устойчива биоенергия може да се добива от отпадъци, някои остатъци и промишлени странични продукти, при условие че са установени достатъчни гаранции срещу загуба на въглерод в почвата и биоразнообразие, както и непреки емисии поради изместване на други видове употреба на същия материал;
123. припомня, че строителството има голям екологичен отпечатък, тъй като за него се използват значителни количества невъзобновяеми природни ресурси и енергия и е отговорно за голяма част от емисиите на въглероден диоксид; припомня, че използването на възобновяеми строителни материали намалява потреблението на природни ресурси и нанасянето на вреди на околната среда; поради това призовава настоятелно Комисията да вземе предвид в по-голяма степен характера на строителните материали по отношение на емисиите и енергийната им ефективност през целия им жизнен цикъл и да насърчава използването в строителството на екологично устойчиви, възобновяеми материали с ниски емисии като дървесината; припомня, че в процеса на своя растеж дървото улавя въглерод, поради което се явява материал, неутрален по отношение на въглеродните емисии;
124. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Равнищата на инвестициите трябва да се увеличат значително, ако Европа иска да осигури бъдещето на своята промишленост. Секторът на електропроизводството по-конкретно трябва да вземе решения за електроцентралите, които се очаква да бъдат в употреба в следващите 30—40 години, и се нуждае от най-високата възможна степен на яснота и сигурност. Одобряването на Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност на Европейската комисия като основа за провеждането на политика ще спомогне за това. Тя ще създаде рамката за нови законодателни актове и други мерки, които ще формират естеството на инвестициите.
От основно значение за постигане на изискванията й ще бъде да се гарантира, че Схемата за търговия с емисии (СТЕ) дава сигналите за инвеститорите, към които е насочена. Механизмът на ценообразуването на СТЕ се очакваше да даде на промишлеността необходимия стимул за насърчаване на инвестициите, който може да осигури намаляване на емисиите на CO2 с възможно най-малко разходи. Но сега има излишък на емисии, който намали тяхната цена до такава степен, че тя не прави почти нищо, за да формира инвестиции. Ако не се предприемат действия за коригиране на механизма, има вероятност цените да се възстановят до равнищата, предвидени при одобряването на законодателния акт. Ние трябва да „поправим“ СТЕ.
За да се борим с глобалното затопляне, емисиите на CO2 трябва да се намалят в световен мащаб. Последните показатели не са окуражаващи; емисиите са се покачили с 6 процента през 2010 г. CO2 се натрупва в атмосферата с ускорени темпове. Неотдавнашна оценка от учени, които първоначално бяха изразили съмнения в доказателствата за наличието на глобално затопляне, стига до заключението, че температурите наистина се покачват с темпове, много близки до прогнозираните от Междуправителствения комитет на ООН по изменение на климата. Държавите членки на ЕС бяха сред първите индустриализирани в света и увеличили своето потребление на изкопаеми горива; сега имаме отговорността да играем водеща роля в намаляването на своите емисии на CO2.
Някои се опасяват, че приемането на пътната карта, с кривата на намаляване на емисиите и основните етапи, предлагани в нея, ще намали европейската конкурентоспособност, и то без да донесе големи ползи. Понастоящем ЕС е отговорен само за 11 % от емисиите на CO2 в световен мащаб и действията само от наша страна няма да променят процеса на затопляне. Докладчикът обаче твърди, че инвестициите в развитието на икономика с ниска въглеродна интензивност ще укрепи конкурентната позиция на Европа, а няма да я отслаби; всъщност докладчикът смята, че инвестициите са съществени за нашата защита. Често се изтъква, че Китай все още има 70 % зависимост от въглищата като източник на електроенергия, но страната също така разработва най-много възобновяеми енергийни източници и атомна енергия в света. Нейният текущ петгодишен план отдава предимство на нисковъглеродните „зелени“ инвестиции, и то в мащаб, който многократно надвишава европейските. Неотложно трябва да подкрепим печелившите технологии и да инвестираме в процесите, които използват енергия и ресурси по много по-ефективен начин.
Положителният пример за поставянето на амбициозни цели се доказва нагледно с бързия успех, постигнат в последните години в намаляването на емисиите на CO2 от нови леки автомобили. Увеличаването на тяхната горивна ефективност помага за компенсиране на водачите за покачването на цените на горивото и, противно на твърденията от времето, когато бяха изготвени предложенията за законодателни актове на ЕС, средните цени на новите автомобили са паднали в реално изражение. Бихме могли да разгледаме също инвестициите на дружества като Ролс Ройс в разработването на самолетни двигатели с по-голяма горивна ефективност. Несъмнено е, че амбицията на Европа трябва да бъде създаването на високотехнологична и разполагаща с висококвалифицирана работна ръка авангардна промишленост, която използва по-малко ресурси и отделя по-ниски емисии на CO2 при производството на продукти. Стремежът ни е да се създаде действителна „зелена“ икономика.
Някои сектори с висока енергийна интензивност изразиха своите опасения относно заплахата от изместването на въглеродни емисии и от преместването на предприятията извън Европа с цел да се избегнат високите разходи, произтичащи от мерките за намаляване на емисиите на CO2. Подобни тенденции със сигурност не биха се отразили добре на европейската икономика и не биха допринесли за намаляването на емисиите на парникови газове в световен мащаб. Ако се докаже наличието на такива случаи, следва да се предприемат мерки за защита или обезщетяване на съответните сектори. Фактите обаче подсказват, че тази заплаха е значително преувеличена. Би трябвало да подхождаме внимателно към представителите на промишления сектор, които се опитват да обосноват исканията си за подпомагане с аргументи, които е възможно да бъдат фалшиви.
Ако Европа не осъзнае спешния характер на ситуацията, тя рискува да не бъде в състояние да поддържа конкурентоспособността на своята икономика. Вземането на решения в много случаи е прекалено бавно, дори склеротично. Необходими са по-малко думи и повече резултати. Ето една илюстрация на този проблем: през март 2007 г. Европейският съвет взе решение, че в срок до 2015 г. трябва да бъдат пуснати в ход до 12 демонстрационни проекта в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид. Пет години по-късно, към момента на представянето на настоящия доклад на Парламента, ние все още не сме определили мястото дори само за едно от демонстрационните съоръжения, които възнамеряваме да подкрепяме финансово, да не говорим за организирането на търгове за възлагане на поръчките. Сравнението с преобразуванията, които Китай е постигнал в рамките на подобен петгодишен период, не представя Европа в добра светлина.
За да не изостане Европейският съюз, са необходими решителни действия. Приемането на пътна карта и определянето на амбициозни цели за развитието на икономика с ниска въглеродна интензивност предлагат възможност за стимулиране на напредъка.
Бележки
Съдържанието на проектодоклада се определя от ограниченията за дължина на текста, налагани от Парламента. Докладчикът възнамерява да допълни съдържащите се в доклада предложения чрез значителен брой изменения.
Докладчикът разгледа с интерес многобройните предложения от страна на неговите колеги в Европейския парламент, на представителите на организации, сред които са Amcham, Business Europe, CAN-Europe, CCSA, Cement Industries, CEPI, Client Earth, ECF, E3G, Eurelectric, Eurogas, European Association of Aluminium, Европейски икономически и социален комитет, Europia, EWEA, First Solar, GIE, Globe International, LCVP, NFU, Pilkingtons, Prince of Wales Corporate Leaders’ Group, Sandbag, Shell, Statoil, T&E и WWF, на представителите на френското, нидерландското, датското и британското правителство, както и на проф. Michael Grubb, Michela Beltracchi, Poppy Kalesi и Nick Campbell. Той изразява специална благодарност на Sarah Deblock, Roger Chadwick и Edwin Koekkoek за техните напътствия.
Докладчикът носи цялата отговорност за предложенията, които е избрал да включи в своя проектодоклад.
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.11.2011)
на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
относно Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност
(2011/2095(INI))
Докладчик по становище: Mario Pirillo
(*) Процедура с асоциирана комисия - член 50 от правилника
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. приветства съобщението на Комисията относно пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност и счита, че посочените мерки следва да бъдат прилагани по координиран, разходоефективен и ефикасен начин, като отчитат специфичните характеристики на държавите членки; изтъква, че настоящата финансова и икономическа криза трябва да се има предвид при определянето на политиките за гарантиране и подкрепа на първоначалните инвестиции, които допринасят за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници с цел намаляване на разходите за енергия в дългосрочен план и подобряване на енергийната ефективност по отношение на доставките и транспорта на енергия; подчертава, че устойчивата икономика с ниска въглеродна интензивност представлява отлична възможност за преодоляване на кризата чрез икономически растеж и увеличаване на заетостта, по-конкретно по отношение на екологосъобразните работни места;
2. припомня, че икономическите разходи в дългосрочен план, породени от липсата на действия по предотвратяване на изменението на климата, далеч надхвърлят краткосрочните разходи по предприемането на категорични и решителни действия сега;
3. припомня, че до 2035 г. търсенето на първична енергия в световен мащаб ще се увеличи с над 30%, което ще доведе до повишаване на световната конкуренция за енергийни източници;
4. признава, че изменението на климата е въпрос от световно значение; изтъква, че за целите на достатъчно бързо намаляване на емисиите не са достатъчни едностранни действия и че е необходимо активното участие на държави извън ЕС; подчертава, че ЕС трябва да продължи да допринася конструктивно за преговорите на световно равнище относно климата, както и че европейската дипломация по въпросите на климата трябва да се развие допълнително под егидата на Европейската служба за външна дейност; припомня нуждата от международно споразумение за периода след 2012 г. и за твърд и по-амбициозен ангажимент от страна на всички развити държави, както и необходимостта държавите с високо равнище на икономически растеж да приемат амбициозни и задоволителни цели за намаляване на емисиите на парникови газове; изтъква, че основното предизвикателство пред устойчива икономика с ниска въглеродна интензивност е да гарантира, че политиките в областта на изменението на климата са включени във всички области с ключово значение, отнасящи се до енергетиката, транспорта, селското стопанство, образованието, иновациите и т.н.;
5. призовава Комисията да определи междинни цели за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 и 2040 г., които да включват конкретни цели за всеки сектор, както и амбициозен график; призовава за повече последователност на общностните програми и политики с оглед постигането на целите на пътната карта и гарантирането на цялостното включване на приоритетите й в новата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г.; признава, че постигането на целта от 20% енергийна ефективност ще позволи на ЕС да намали вътрешните емисии на CO2 с 25 или повече проценти до 2020 г., както и че това намаление би представлявало разходоефективен начин за постигане на дългосрочната цел за 2050 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с 80-95% спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва, че в съответствие с пътната карта един по-малко амбициозен подход би довел до значително по-високи разходи за целия период; все пак припомня, че разходоефективността на инвестициите следва винаги да се измерва в светлината на бюджетите на държавите членки;
6. подчертава, че Китай е световен лидер по отношение на инсталираните вятърни съоръжения, че китайски и индийски производители са сред десетте водещи производители на вятърни турбини, както и че Китай и Тайван понастоящем произвеждат повечето от фотоволтаичните панели в света; призовава Комисията и държавите членки да предприемат стъпки за насърчаване на ефикасното от гледна точка на екологията развитие и производство в ЕС на тези и на нови, иновационни технологии, необходими за постигането на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове;
7. изразява надежда, че в скоро време за всеки сектор ще бъдат набелязани конкретни и измерими цели, с цел да се създаде среда на доверие и сътрудничество помежду им и частните инвеститори да бъдат насърчени да използват по-целесъобразно европейските средства; подчертава, че възобновяемата енергия, иновациите и развитието и въвеждането на революционни технологии допринасят за борбата срещу изменението на климата и същевременно помагат да се убедят партньорите на ЕС по света, че намаляването на емисиите може да бъде постигнато и без да се губи конкурентоспособност или да се излага на риск създаването на работни места; счита, че е от съществено значение Европа и нейните държави членки да дадат пример чрез въвеждането на системи за инвестиране в нови, енергийно ефективни и с ниска въглеродна интензивност технологии; призовава за укрепване на съществуващите финансови схеми с цел да се постигнат целите на пътната карта и незабавно да се започне обсъждане относно финансовите инструменти, които следва да бъдат осигурени, както и да се улесни по-доброто взаимодействие между схемите за национално и европейско финансиране; счита, че е възможно схемите за финансиране от многобройни източници да се окажат ефективно средство; подчертава важната роля на финансирането на регионалната политика и политиката на сближаване в качеството им на основен инструмент за съвместно финансиране на регионални мерки за преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност; счита, че значителен дял от финансирането за програмния период 2014-2020 г. следва да бъде заделен за постигане на целите на пътната карта до 2050 г.;
8. обръща внимание на факта, че ЕС и държавите членки не са инвестирали достатъчно в мерки за намаляване на емисиите на CO2 или за повишаване на енергийната ефективност в областта на строителството и транспорта; призовава Комисията и държавите членки да заделят повече средства за мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградите и за централизирани системи за отопление и охлаждане както в прегледа на настоящата финансова перспектива, така и в бъдещите многогодишни финансови рамки;
9. счита, че постигането на посочените цели до 2050 г., без да се засягат собствените енергийни миксове на държавите членки, може да доведе до намаляване на потреблението, повишаване на сигурността и надеждността на енергийните доставки и овладяване на нестабилността на цените на енергията, като по този начин се осигурят честни и конкурентоспособни цени на енергията за потребителите и бизнеса, се подобри конкурентоспособността на ЕС и се насърчи увеличаването на заетостта;
10. припомня съществуващите оценки, които показват, че повишаването на енергийната ефективност и намаляването на потреблението на енергия с 20% няма да бъдат постигнати в светлината на прогнозите за 2020 г; призовава за бързи действия, повече амбиция и по-категоричен политически ангажимент за постигане на целите за 2020 г., както и да се мисли за периода след 2020 г., като се предвидят необходимите инвестиции; подкрепя заключенията на пътната карта на Комисията, според които политиките в областта на енергийната ефективност са от ключово значение за допълнително намаляване на въглеродните емисии; следователно счита, че задължителните цели не следва да се изключват; подчертава, че мерките за енергийна ефективност водят до създаване на работни места, реализиране на икономии и повишаване на сигурността на доставките и конкурентоспособността; в това отношение приветства приоритетите, определени от предложението за Директива за енергийната ефективност за повишаване на енергийната ефективност във всички сектори и най-вече в строителството чрез обновяване на наличния жилищен фонд, като вниманието бъде съсредоточено върху целта за обновяване на обществените сгради; призовава за увеличаване на ресурсите и мерките за мобилизиране на нови източници на финансиране на европейско и национално равнище, включително чрез нови финансови инструменти; подчертава значението на частното инвестиране за преодоляване на настоящите бюджетни ограничения в публичния сектор;
11. подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност за разработването на енергийно ефикасни технологии с ниска интензивност; призовава ЕС да поеме водеща роля в изследванията в областта на енергийноефективни и опазващи климата технологии и да развие тясно научно сътрудничество с международни партньори, като постави специален акцент върху чистите и устойчиви технологии, които допринасят за изпълнение до 2020 г. на целите, определени в плана за стратегически енергийни технологии — водещата инициатива на ЕС в областта на нисковъглеродните технологии; подчертава, че трябва да бъдат увеличени средствата за всички видове изследвания в областта на енергетиката в рамките на инициативата „Хоризонт 2020“, най-вече изследванията относно възобновяемата енергия; припомня, че настоящите бюджетни средства в областта на енергетиката представляват едва 0,5% от бюджета на ЕС за периода 2007–2013 г., което не съответства на политическите приоритети на ЕС;
12. призовава Комисията и държавите членки да обмислят приоритетно, с оглед намаляване на емисиите от транспортните средства, инвестирането в паневропейска интелигентна енергийна мрежа, която да използва енергията, произвеждана на местно и регионално равнище, включително от възобновяеми източници, и която ще спомогне за създаването на необходимата инфраструктура за използване на електрически превозни средства;
13. подчертава важната роля на възобновяемите енергийни източници, включително на иновационните източници, и неотложната необходимост от намирането на по-подходящи решения за съхраняване, увеличаване на енергийната ефективност и осигуряване на ефективен пренос на енергия, включително подходящи инфраструктурни мерки; признава значителния напредък, постигнат от държавите членки в разработването на възобновяеми енергийни източници, като се има предвид, че за 2020 г. са определени задължителни цели; обръща внимание на необходимостта да се продължи този подход и да се определят допълнителни задължителни цели за възобновяемата енергия за 2030 г., като се вземе предвид потенциала и макроикономическото въздействие от реализацията им; изтъква, че това действие ще помогне за постигането на целите за 2050 г., ще предостави на промишлеността инвестиционната сигурност, от която тя се нуждае, ще намали значително емисиите на парникови газове, ще създаде заетост, ще насърчи енергийната независимост на ЕС и ще укрепи водещата роля в областта на технологиите и промишлените иновации; подчертава, че изпълнението на целите, определени в националните планове за действие в областта на възобновяемата енергия, е от ключово значение за постигането на целите за 2050 г., отнасящи се за целия ЕС; счита, че Комисията следва да вземе мерки, ако националните цели не са изпълнени;
14. подчертава, че повишаването на ефективността, например чрез рециклиране на отпадъците, по-добро управление на отпадъците и промяна в поведението, играе много важна роля за преследването на стратегическите цели на ЕС във връзка с намаляване на емисиите на CO2;
15. отново напомня за значението на осигуряването на стимули за публични и частни инвестиции за разработване и развитие на лесно възпроизводими технологии с цел подобряване на качеството на енергоспестяването и енергийната ефективност;
16. припомня, че електроенергийните мрежи ще трябва да бъдат подобрени и развити, по-специално по отношение на транспорта, възобновяемата енергия, която се произвежда в области с голям потенциал, като офшорната вятърна енергия в Северно море и слънчевата енергия в Южна Европа, и приспособяването на децентрализираното производство на възобновяема енергия;
17. приканва държавите членки и Комисията да инвестират повече в инфраструктура, необходима за преобразуване в устойчива икономика; подчертава, че Европа следва да бъде начело в разработването на стандарти и взаимна съвместимост на свързаните с енергетиката интернет технологии и ИКТ приложения в областта на енергийната ефективност, по-конкретно интелигентните електромери, цялостното и навременно разполагане на интелигентни домашни системи като интелигентни измервателни уреди, проектирани с цел да бъдат от полза за потребителя, и модернизиране и разработване на свързани на европейско равнище електромери и инфраструктура за втечнен природен газ; с оглед на свързването на регионални мрежи подчертава необходимостта от лансиране на инвестиционен план, основан най-вече на пакета за енергийна инфраструктура на ЕС за осигуряване на диверсификация на източниците на енергийни доставки; призовава Комисията да предложи практически решения за ефикасна интеграция на голям обем възобновяеми източници чрез насърчаване на пазарни правила, които позволяват ефикасен и прозрачен международен обмен на електроенергия; следователно призовава за бърза интеграция и развиване на трансграничния пазар на електроенергия; признава неотложната необходимост от дългосрочна визия, като се има предвид, че за изграждането на енергийна инфраструктура с дълъг срок на експлоатация са необходими много години; приветства фокусирането върху енергийната инфраструктура в предложението за Механизъм за свързване на Европа;
18. призовава да се гарантира прилагането на член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове и по-конкретно инвестициите в областта на научните изследвания и развитието; призовава да се изпрати доклад до Парламента;
19. призовава Комисията и държавите членки да настояват за по-бързо прилагане на споразумението между Г-20 относно премахване на субсидиите за изкопаемите горива; подчертава, че за постигане на желания ефект прилагането трябва да бъде координирано в международен план;
20. отбелязва заключението на пътната карта, че електроенергийният отрасъл следва да бъде декарбонизиран почти напълно до 2050 г. (93%–99% намаляване на емисиите); въпреки това признава, че от гледна точка на европейския промишлен отрасъл първите откликнали на технологиите с ниска въглеродна интензивност имат конкурентно предимство в днешния и утрешен свят на ниска въглеродна интензивност; отбелязва, че намаляването на емисиите следва да бъде постигнато по начин, който не нарушава конкурентоспособността на ЕС и отчита риска от изместване на въглеродни емисии, най-вече в енергийно интензивни сектори;
21. отбелязва преминаването на устойчивия научен и технологичен прогрес от Европа към други части на света, което може да доведе до загубата на технологичното лидерство на ЕС в тази област и да го превърне в нетен вносител на тези технологии и свързаните с тях крайни продукти; следователно подчертава значението на европейската добавена стойност за развитието и националното производство на технологии и продукти, най-вече за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници;
22. отбелязва, че глобалните енергийни прогнози за 2011 г. на Международната агенция по енергетика включват по-малко използване на атомна енергия, в зависимост от което предвиденото нарастване на емисиите на CO2 от електроенергийния отрасъл в световен мащаб ще бъдат значително по-високи в средносрочен план поради по-голямото използване на фосилни горива; подчертава, че решението на някои държави членки да закрият някои съществуващи ядрени реактори не трябва да служи за оправдание за намаляване на равнището на заложените в настоящите им политики в областта на климата амбиции; посочва, че според Международната агенция по енергетика за постигането на целта от 2 градуса по Целзий ще се наложи ускоряване на развитието и разработването на технологии за улавяне и съхраняване на CO2 при електроцентралите, функциониращи с въглища и газ; подчертава все пак, че технологии за улавяне и съхраняване на CO2 все още са на етап изпитвания преди пускането им в търговската мрежа, така че е необходимо да се обмисли и алтернативен сценарий, като например сценарий за използване във висока степен на възобновяеми енергийни източници и сценарий за енергийна ефективност.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
23.11.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
41 0 7 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jean-Pierre Audy, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Vicky Ford, Adam Gierek, Norbert Glante, Robert Goebbels, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Kent Johansson, Romana Jordan Cizelj, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Philippe Lamberts, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Anni Podimata, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Ивайло Калфин, Seán Kelly, Holger Krahmer, Werner Langen, Alajos Mészáros, Mario Pirillo, Vladimír Remek |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Cristian Silviu Buşoi, Anna Hedh |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (6.10.2011)
на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
относно пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност
(2011/2095(INI))
Докладчик: Béla Glattfelder
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. счита, че селското стопанство е в добра позиция, за да допринесе значително за справянето с последиците от изменението на климата като създава нови работни места чрез екологичен растеж и осигуряване на възобновяеми енергийни източници; подчертава, че ОСП след -2013 г. се очаква да увеличи този принос; признава, че селското стопанство вече съществено е намалило своите емисии чрез по-ефективно производство; отбелязва обаче че в дългосрочен план потенциалът на селското стопанство за намаляване на емисиите е значителен (до 2050 г. селскостопанският сектор ще може да намали емисиите, различни от тези на CO2 , с между 42% и 49% в сравнение с нивата от 1990 г.), но може да се счита за доста ограничен в сравнение с други отрасли; отбелязва, че всички държави, които са основни източници емисии, трябва да допринесат адекватно; отбелязва, че намаляването на емисиите на парникови газове в селското стопанство води до печеливша за всички ситуация, тъй като повишава дългосрочната икономическа и агрономична жизнеспособност на земеделските производители чрез по-голяма устойчивост по отношение на климата и намалена еутрофизация, и тъй като намалява за обществото като цяло външните разходи, свързани със замърсяването;
2. подчертава, че ясните цели по отношение на емисиите ще стимулират своевременните инвестиции, необходими в научно-техническата и развойната дейност, демонстрирането и разгръщането на технологии с ниски емисии и че определянето на дългосрочна стратегия е от съществено значение, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне договорената цел за намаляване на емисиите до 2050 г.; призовава Комисията да предложи средносрочни цели за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2040 г. за всички съответни сектори, включително за селското стопанство; твърди, че тези цели трябва да следват линейна траектория между сегашните нива на емисиите, целта за 2020 г. и намаленията с 95%, които следва да бъдат постигнати до 2050 г.;
3. счита, че дългосрочна конкурентоспособност може да бъде постигната единствено чрез здрави, биологично разнообразни агро-екосистеми, които са устойчиви спрямо климата, и като надлежно се вземат под внимание ограничените природни ресурси като почви, води и земя;
4. отбелязва, че се очаква усилията за смекчаване на емисиите да повишат търсенето на биоенергия; подчертава потенциала на селскостопанския сектор да допринесе за стратегията „Европа 2020“ чрез повишаване на производството на устойчива енергия, чрез източници като биогаз, като по този начин се създават нови работни места в селските райони; следователно призовава да се признава в по-голяма степен приносът, който имат селското и горското стопанство, чрез устойчивото производство на възобновяема енергия, който принос понастоящем се приписва на енергийния, транспортния и отоплителния сектор при оценката на положението; подчертава, че биомасата и биогоривата трябва да се произвеждат по устойчив начин, като се използват строги критерии за устойчивост, ефективно и без да се оказва въздействие върху световните селскостопански пазари, земята, използвана за производство, и цените на храните и земята, като се избягва прочистването и преустройството на ценни природни екосистеми;
5. подчертава важността на новите технологии в развитието на възобновяемите енергийни източници и производството на биоенергия и посочва, че ЕС трябва да използва всички съществуващи нововъведения, за да постигне целите си за намаляване на емисиите на CO2;
6. подчертава, че устойчивото използване на горите допринася за намаляване на емисиите на CO2, следователно е необходимо в рамките на втория стълб на селскостопанската политика да се вземат мерки, за да може горите да се стопанисват дори в необлагодетелствани райони;
7. припомня, че тъй като обработваемата земя в световен мащаб намалява, докато населението расте, действията в областта на изменението на климата и необходимостта да се гарантира продоволствена сигурност в глобален мащаб са двойно предизвикателство, което трябва да бъде посрещнато заедно; подчертава, че необходимостта, от една страна, от разширяване на производството и необходимостта, от друга страна, да се увеличи улавянето на въглерод в почвата и биомасата не трябва да води до конфликт на целите;
8. отбелязва, че е необходим международно съгласуван подход за постигане на споразумение относно климата в глобален мащаб, за да се гарантират равни условия със селскостопанския сектор в другите икономики;
9. припомня, че подобрените практики в селското и горското стопанство следва да повишат капацитета на отрасъла да задържа и улавя въглерод в почвите и горите; подчертава също така, че по-голямата част от собствениците на гори са същевременно и земеделски производители; подчертава, освен това, целта на ЕС за намаляване на обезлесяването в световен мащаб, преди всичко в развиващите се страни, и за спиране на загубите на горски площи в глобално отношение най-късно до 2030 г.;
10. подчертава колко е важно да бъдат разработвани подходящи мерки и/или механизми, които да позволяват да се даде реално икономическо измерение на ролята, която горското и селското стопанство имат при задържането на въглерод;
11. подчертава, че Комисията следва да акцентира върху интегрирането на въпросите, свързани с климата в политиките на ЕС, за да засили съгласуваността между политики като промишленост, научни изследвания, енергетика, биологично разнообразие, търговия, развитие, селско стопанство, иновации, транспорт, хуманно отношение към животните и стратегията „Европа 2020“; доброто и стратегическо управление на потенциала на селскостопанския сектор биха поставили Европа в подходящо положение, за да се превърне в конкурентен участник в бъдещата нисковъглеродна световна икономика;
12. призовава в ОСП да бъдат предвидени необходимите мерки, включително финансиране на научни изследвания, усилия в областта на образованието, инвестиционни помощи и други основани на стимули инициативи, които ще подкрепят и ще дадат възможност остатъчните продукти на селското и горското стопанство да се използват при производството на устойчива енергия;
13. призовава ОСП да включва цели за използването на устойчива енергия;
14 подчертава, че веригата на предлагането на храни следва да бъде по-къса и прозрачна и че следва да се насърчава потреблението на местно произведените храни, включително да се подпомагат местни и регионални пазари, с цел да се намалят свързаните с транспорта емисии на селскостопанското производство; подчертава, че прехвърлянето на европейското многофункционално производство и преработка в страни, които не са членки на ЕС, би имало отрицателни последици за европейската добавена стойност и за целите, свързани с климата;
15. изразява съжаление, че понастоящем прекалено много отпадъци от селското стопанство не се оползотворяват в пълна степен; счита, че селскостопанските отпадъци следва да се разглеждат като актив; призовава Комисията и държавите членки да предложат национални стратегии относно необходимостта от по-добро управление на биоотпадъците и на страничните продукти от селското и горското стопанство; в тази връзка отбелязва, че животински отпадъци и странични растителни продукти, както и преработката на отпадъци, напр. в биоферментатори, се използват за производството на енергия в самото стопанството, като същевременно така се намаляват производствените разходи на земеделските производители;
16. отбелязва, че при наличните днес познания и техники, селските стопанства могат вече да станат независими в енергийно отношение с възможност както за увеличаване на рентабилността, така и за създаване на ползи за околната среда чрез местното производство на биоенергия от органични отпадъци;
17. отбелязва, че с оглед на ресурсната ефективност земеделските производители следва да бъдат насърчавани да използват по-добре потенциала на биогаза и страничните му продукти, за да заместят торовете;
18. отбелязва, че биогоривата следва да играят ключова роля при дългосрочната стратегия за заместване на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници; призовава за по-засилено отчитане на разнообразния потенциал на дървесната суровина като енергиен източник, устойчив строителен материал и въглероден резервоар;
19. подчертава, че предстоящата рамка на Комисията за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) следва да избегне свръхрегулирането, което може да подкопае перспективите на ЕС за постигане на целите във връзка с климата, и че с оглед на многообразието на Европа следва да зачита принципа на субсидиарност и ролята на местните и националните правителства;
20. подчертава необходимостта от повече инвестиции в енергийната инфраструктура, като интелигентни мрежи и разпространение на биогаз, за да има възможност за управление на по-голямото глобално производство на енергия от възобновяеми енергийни източници;
21. подкрепя идеята, че средствата на ЕС, включително Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, следва да финансират единствено проекти за селскостопански съоръжения, които са енергийно ефективни, особено тези, които позволяват използването на възобновяеми енергийни източници, които могат да намалят въглеродните емисии до равнища максимално близки до нула;
22. подчертава значението на въглеродно-неутралното селскостопанско производство; настоятелно призовава Комисията да стимулира това производство посредством екологичните мерки, предвидени в първия стълб на новата Обща селскостопанска политика (ОСП);
23. подчертава за тази цел значението на преработката на тор, който е не само източник на възобновяема енергия, но също така намалява натиска върху околната среда и е заместител на изкуствените торове под формата на минерален концентрат; подчертава в това отношение, че ако торът ще се счита за енергиен източник, тогава е ключово в директивата за нитратите преработеният тор да бъде признат за заместител на изкуствени торове;
24. подчертава, че спешно са необходими по-големи научноизследователски усилия и финансиране, за да се разработват и интегрират ефективни от гледна точка на климата селскостопански практики, по-слабо енергоемки и замърсяващи селскостопански методи и в производство, което е в по-висока степен енергийноефективно; отбелязва освен това, че вече съществуват енергийноефективни алтернативи с ниско равнище на замърсяване; счита, че научноизследователската и развойната дейност в тази област е същностна част от пълното прилагане на стратегическия план за енергийни технологии и че това изисква допълнителни инвестиции; подчертава, че във връзка с това е необходимо да се гарантира, че резултатите от изследванията се прилагат на практика на равнище земеделски стопанства; приветства предложението на Комисията за създаване на нова рамка за научни изследвания „Хоризонт 2020“.
25. счита, че по-доброто управление на фуражите за добитъка, включително протеинови култури при смяна на обработваемите площи и по-голямо разнообразие на протеиновите култури в постоянните пасища с цел отглеждане на повече фураж за животните в самите стопанства, ще намали зависимостта от внос на фураж за животните, който е с висока стойност на въглеродните емисии; счита, че това също така ще намали разходите на земеделските производители за фураж за животните и ще доведе до по-добро управление на почвите чрез подобряване на задържането на вода в почвата и намаляване на податливостта към вредители;
26. подчертава необходимостта от подобряване на енергийната независимост на стопанствата чрез стимули за производство на възобновяема енергия в стопанствата като вятърни турбини, слънчеви панели и технология за биоферментация, които ще намалят разходите за производство и ще повишат икономическата жизнеспособност на стопанствата като осигуряват алтернативни доходи за земеделските производители;
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
6.10.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
33 3 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
John Stuart Agnew, Richard Ashworth, Liam Aylward, José Bové, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Lorenzo Fontana, Iratxe García Pérez, Béla Glattfelder, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Agnès Le Brun, Mairead McGuinness, Мария Неделчева, James Nicholson, Rareş-Lucian Niculescu, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Ulrike Rodust, Alfreds Rubiks, Giancarlo Scottà, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Luís Paulo Alves, Spyros Danellis, Bas Eickhout, Ismail Ertug, Giovanni La Via, Astrid Lulling |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
George Sabin Cutaş, Pablo Zalba Bidegain |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
31.1.2012 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
32 24 5 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Nessa Childers, Chris Davies, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Holger Krahmer, Jo Leinen, Peter Liese, Zofija Mazej Kukovič, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Mario Pirillo, Pavel Poc, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Carl Schlyter, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Margrete Auken, Christofer Fjellner, Julie Girling, Romana Jordan, Georgios Koumoutsakos, Riikka Manner, Marisa Matias, Miroslav Mikolášik, James Nicholson, Vittorio Prodi, Britta Reimers, Bart Staes, Csaba Sándor Tabajdi, Eleni Theocharous, Marita Ulvskog, Kathleen Van Brempt, Andrea Zanoni |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Sampo Terho |
||||