Процедура : 2011/2180(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0035/2012

Внесени текстове :

A7-0035/2012

Разисквания :

PV 12/03/2012 - 23
CRE 12/03/2012 - 23

Гласувания :

PV 13/03/2012 - 8.7
CRE 13/03/2012 - 8.7
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0072

ДОКЛАД     
PDF 239kWORD 204k
9.2.2012
PE 472.247v02-00 A7-0035/2012

относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня

(2011/2180(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Luigi Berlinguer

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня

(2011/2180(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–    като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и по-специално член 26 от нея(1),

–    като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 14 от нея,

–   като взе предвид Сорбонската съвместна декларация за хармонизиране на архитектурата на европейското висше образование, подписана на 25 май 1998 г. в Париж от четиримата компетентни министри на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство (Сорбонска декларация)(2),

–   като взе предвид Съвместната декларация, подписана в Болоня на 19 юни 1999 г. от министрите на образованието на 29 европейски държави (Болонска декларация)(3),

–   като взе предвид комюникето, издадено по време на Конференцията на европейските министри, отговорни за висшето образование, проведена на 28-29 април 2009 г. в Льовен и Лувен-ла-ньов(4),

–   като взе предвид Декларацията от Будапеща и Виена от 12 март 2010 г., приета от министрите на образованието на 47 държави, която официално постави началото на Европейското пространство за висше образование(5),

–   като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации(6),

–   като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за улесняване на издаването от държавите членки на единни визи за краткосрочно пребиваване за изследователи от трети страни, пътуващи в рамките на Общността с цел провеждане на научни изследвания(7),

–   като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно по-нататъшно европейско сътрудничество при осигуряване на качеството в областта на висшето образование(8),

–   като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (EQF-LLL)(9),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („ОО 2020“)(10),

–   като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 26 ноември 2009 г. относно развитие на ролята на образованието в рамките на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието(11),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно интернационализацията на висшето образование(12),

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г. относно политики за намаляване на преждевременното напускане на училище(13),

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г., озаглавена „Младежта в движение — насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“(14);

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2006 г., озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научноизследователска дейност, иновации“ (COM(2006)0208),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. относно „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (СOM(2010)0245/2),

–   като взе предвид съобщение на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места – програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567),

–   като взе предвид доклада, озаглавен „Висшето образование в Европа 2009 г.: напредък на процеса от Болоня“ („Евридика“, Европейска комисия, 2009 г.(15),

–   като взе предвид доклада, озаглавен „Фокус върху висшето образование в Европа 2010 г.: влияние на процеса от Болоня“ („Евридика“, Европейска комисия, 2010 г.)(16),

–   като взе предвид проучването на Евробарометър относно реформата във висшето образование, проведено сред преподаватели през 2007 г.(17),

–   като взе предвид проучването на Евробарометър относно реформата във висшето образование, проведено сред студенти през 2009 г.(18),

–   като взе предвид публикацията на Евростат от 16 април 2009 г., озаглавена „Процесът от Болоня във висшето образование в Европа – ключови индикатори за социалното измерение и мобилността“(19),

–    като взе предвид окончателния доклад на Международната конференция за финансиране на висшето образование, проведена на 8–9 септември 2011 г. в Ереван, Армения(20),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и мобилността на студентите(21),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0035/2012),

A.  като има предвид, че целите на процеса от Болоня – да създаде съвместими системи за висше образование в Европа, да преодолее бариерите, които продължават да възпрепятстват хората при движение в друга страна с цел обучение или работа, и да направи висшето образование в Европа привлекателно за възможно най-много хора, включително за младежи от трети държави – са все още валидни, а продължаването на процеса – посредством диалог между различните равнища на образователната система с цел изготвяне на учебните планове на всички встъпителни нива – служи за целите на растеж, основан на знания и иновации в рамките на стратегията „Европа 2020“, особено в настоящата икономическа криза; като има предвид, че е необходима оценка с цел да се установи напредъка на процеса и да бъдат взети под внимание успехите, както и срещнатите проблеми, липса на разбиране и противопоставяне;

Б.   като има предвид, че ролята на висшето образование е да осигури учебна среда, отворена за всички без дискриминация, която насърчава независимост, творчество, достъп до качествено образование и разширяване на знанията, и че за тази цел е съществено да се гарантира ангажиране на академичната общност като цяло, и по-специално на студентите, преподавателите и научните работници, при разработването на различните етапи от университетското образование;

В.   като има предвид, че поради своята тройна функция (образование, научноизследователска дейност и иновации) университетите играят основна роля за бъдещето на Съюза и образованието на неговите граждани;

Г.   като има предвид, че университетът е основен аспект на европейското наследство с почти хилядолетна история, чието значение като двигател на прогреса на обществото не може да бъде сведено до приноса към икономиката и чието развитие не може да зависи единствено от икономическите потребности;

Д.  като има предвид, че тристепенната структура се прилага – в някои случаи успешно – в повечето от държавите – участнички в процеса от Болоня, независимо от трудностите, които срещат;

Е.   като има предвид, че ангажиментът за продължаване на реформите не следва да се изпълнява посредством разпокъсани действия и без подходяща финансова подкрепа; като има предвид, че намаляването на публичните разходи за образование в някои държави членки не спомага за насърчаване на необходимите реформи;

Ж.  като има предвид, че мобилността трябва да бъде достъпна за всички и че тя представлява крайъгълният камък на реформата на висшето образование; като има предвид, че мобилността на студентите може в крайна сметка да помогне за насърчаване на професионалната мобилност; като има предвид въпреки това, че по време на целия процес също така трябва да се взема под внимание достъпността за всички;

З.   като има предвид, че държавите членки трябва да положат допълнителни усилия, за да гарантират взаимно признаване на дипломите, което е от решаващо значение за успеха на процеса;

И.  като има предвид, че социалното измерение трябва да бъде укрепено като необходимо условие за развитие на процеса от Болоня, с цел правото на следване да стане икономически достъпно за всички – особено за уязвимите групи – за да се създаде справедлив достъп за всички и по-добри възможности за работа;

Й.  като има предвид, че университети, публични администрации и предприятия трябва да поемат твърд ангажимент във връзка с пригодността за заетост; като има предвид, че университетът следва да предоставя на студентите инструментите и уменията, необходими за пълното развитие на техния човешки потенциал; като има предвид, че академичното обучение следва също така да отчита потребностите на пазара на труда и да се стреми да предоставя на студентите уменията, които са им необходими за намиране на стабилна, добре платена работа;

К.  като има предвид, че достъпът до образование – основна ценност на Съюза – е публична отговорност на държавите членки, институциите на ЕС и други ключови участници и че Европейският съюз играе важна роля в създаването на Европейско пространство за висше образование чрез подкрепа на усилията на държавите членки и сътрудничеството в тази област; като има предвид, че по-голямата координация на образованието и на образователните степени – при зачитане на принципа на субсидиарност – е предпоставка за постигане на целите за пригодността за заетост и растеж в Европа;

Л.  като има предвид, че процесът от Болоня няма да има обратно действие върху студенти, които вече са започнали своето следване съгласно плана преди Болоня;

Значимост на процеса

1.       подчертава значението на образованието като ключова област за сътрудничество с държавите членки с оглед на постигането на основни цели в рамките на стратегията „Европа 2020“, свързани с работните места и растежа, и на така необходимото икономическо възстановяване;

2.   призовава за засилване на подкрепата за процеса от Болоня на равнището на ЕС, преди всичко що се отнася до взаимното признаване на академичните квалификации, хармонизирането на академичните стандарти, насърчаването на мобилността, социалното измерение и пригодността за заетост, активното демократично участие, анализа на прилагането на принципите от Болоня и отстраняването на административните пречки; призовава държавите членки да потвърдят ангажимента си към процеса чрез укрепване на системата на финансиране, за да бъдат постигнати заложените в стратегията „Европа 2020“ цели за растеж;

3.   отбелязва, че Европейското пространство за висше образование е значително постижение от гледна точка на създаването и насърчаването на истинското европейско гражданство; счита, че то трябва да се трансформира в укрепване на Европейското пространство за висше образование посредством използването на подходящи инструменти и процедури;

4.   подчертава, че процесът от Болоня и Европейското пространство за висше образование играят ключова роля в стратегията „Европа 2020“, и посочва, че връзката между преподавателската и научноизследователската дейност е от решаващо значение, доколкото е отличителна характеристика на европейското висше образование;

5.   подчертава факта, че приоритетите в рамките на процеса от Болоня – мобилност, признаване, пригодност за заетост – представляват условията, необходими за гарантиране, че всеки студент, записан в европейски университет, има право на качествено образование, има право да завърши и квалификацията му да бъде призната във всяка една държава от ЕС;

Управление

6.   призовава за разработване на ефективен подход отдолу-нагоре, ангажиращ в пълна степен всички основни участници като университетите, професионалните съюзи, професионалните организации, научноизследователските институции, стопанския сектор и преди всичко преподавателите, студентите, студентските организации и служителите на университетите;

7.   отбелязва, че някои европейски университети не желаят да положат достатъчно усилия за постигане на консолидирано Европейско пространство за висше образование, въпреки че принадлежността към Европейското пространство за висше образование е единственият начин за някои от тях да засилят конкурентоспособността и качеството на знанията, които дават;

8.   призовава за ангажираност от страна на университетите с нови стратегии на преподаване и професионално обучение и обучение през целия живот – като се използват оптимално новите технологии и се отчита значението на допълнителните форми на обучение като неформалното образование – които са насочени към университетска система, в чийто център са ученето, студентите и научните изследвания и която е в състояние да обезпечи критично мислене, творчески умения, непрекъснато професионално развитие, както и теоретични и практически знания, от които студентите ще се нуждаят в трудовия си живот; призовава държавите членки и ЕС да подкрепят финансово университетите в усилията им да променят и развиват техните образователни практики;

9.   настоятелно призовава за укрепване и разширяване на програмите за обучение на преподавателите, като бъдат взети под внимание възможностите, които предлагат ученето през целия живот и новите технологии;

10. подчертава, че отварянето на европейските университети за нуждите на глобалната икономика и по-нататъшното консолидиране на Европейското пространство за висше образование следва да се разглеждат като усилия от страна на европейските университети за подпомагане на Европа да преодолее периода на обща икономическа несигурност и да се върне към устойчиво развитие и растеж;

11. призовава за разработване на „трета задача“ на университетите, насочена към обществото, която също следва да бъде взета предвид във връзка с многоизмерните критерии, които следва да бъдат разработени с цел класифициране и признаване на научните постижения;

12. призовава за повече публични инвестиции във висшето образование, особено предназначени за противодействие на икономическата криза с растеж, основан на повече знания и умения, и за отговаряне на по-голямото търсене от страна на студентите с по-добро качество на образованието и подобрен достъп до образование и услуги, най-вече стипендии; счита, че съкращаването на бюджета оказва отрицателно въздействие върху опитите за укрепване на социалното измерение на образованието, което е принципът, на който се основава процесът от Болоня; поради това призовава държавите членки и институциите на ЕС да разработят нови, целенасочени и гъвкави механизми за финансиране – както и да насърчават предоставянето на европейски безвъзмездни средства – с оглед на оказване на подкрепа за растежа, научните постижения и специфичните и разнообразни призвания на университетите; подчертава необходимостта от разработване на подход за използване на множество фондове, определен от ясни и ефективни правила, насочен към справяне с бъдещия модел на финансиране от страна на ЕС и гарантиращ независимост на университетите;

Консолидиране

13. изтъква, че процесът от Болоня и програмата „Еразъм“ дадоха тласък на мобилността на студентите и че те имат потенциала да допринесат за увеличаване на мобилността на работниците и служителите; въпреки това изразява съжаление, че степента на мобилност продължава да бъде сравнително ниска;

14. призовава ЕС, държавите членки и университетите да създадат механизми за предоставяне на информация и финансова и административна подкрепа за всички студенти, университетски преподаватели и служители, с цел да се насърчи структурирането на потоците на мобилност; приветства въвеждането на програмата „Еразъм“ за студенти след бакалавърската степен и призовава за укрепване на програмата като цяло и на образователните програми от ново поколение посредством по-добро финансиране въз основа на социални критерии, отваряне на програмата за по-голям брой студенти, действително и ефективно признаване на образователните кредити, повишаване на възможностите за включване на семестрите от чужбина като част от обучението и по-голяма гъвкавост на разрешените срокове; въпреки това настоява, че мобилността в никакъв случай не трябва да поражда дискриминация на студенти с ограничени финансови ресурси;

15. счита, че мобилността на университетските преподаватели носи не само нови знания и опит на самите преподаватели, но косвено и на техните студенти, и че им дава възможност да участват в подготовката на учебните материали;

16. призовава държавите членки да изпълнят ангажимента за пълна преносимост на заемите и безвъзмездните средства и за значително увеличение на финансовата подкрепа за мобилни студенти, което да съответства на увеличението в новите програми на ЕС; изисква от ЕС да разгледа как действащото законодателство във връзка с правото на свободно движение може да се укрепи, като се гарантира преносимостта на заемите и безвъзмездните средства;

17. призовава ЕС да отчита в по-голяма степен имиграцията от Африка, Азия и Латинска Америка с цел формулиране на правила за признаване на средното образование, придобито в страните на произход;

18. призовава ЕС – с цел гарантиране на взаимното доверие и улесняване на признаването на академичните квалификации чрез прилагането на Европейската квалификационна рамка във всяка държава членка – да консолидира система за осигуряване на качеството както на европейско равнище, така и на равнището на държавите членки; призовава държавите членки да прилагат националните си системи за осигуряване на качеството съгласно европейските стандарти и насоки за осигуряване на качеството, като същевременно се запази разнообразието от курсове и подходи на университетите по отношение на съдържанието и начините на обучение; насърчава агенциите за осигуряване на качеството да прилагат Европейския регистър за осигуряване на качеството и да подкрепят европейското сътрудничество и обмен на най-добри практики също така посредством Европейското сдружение за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA);

19. насочва вниманието към различните скали за оценка в държавите членки и към необходимостта от подходящо превръщане на точките от Европейската система за трансфер и натрупване на кредити в оценки;

20. настоятелно призовава държавите – участнички в процеса от Болоня, да прилагат национални квалификационни рамки, свързани с квалификационната рамка на Европейското пространство за висше образование, и да развиват и подпомагат финансово взаимното признаване;

21. призовава за силна финансова подкрепа за споразумения относно учебни програми въз основа на общи основни принципи, които осигуряват ясно определени резултати от обучението, наред с другото чрез изследване на методологията, разработена в рамките на проекта „Tuning“ и чрез опита на „Tuning Academy“; призовава да се обърне специално внимание на специфичното естество на учебните планове за хуманитарните дисциплини – като опора на демокрацията и средство за постигане на европейско сближаване – с цел да се определи кои специфични знания и умения следва да бъдат обхванати в курсовете на обучение, за да се насърчи ученето по начин, който съчетава измерими общи умения (отразени в способността за използване на знанията) и преподавателска и научноизследователска дейност като оригинален критичен анализ; счита, че освен познаване на основния материал, всяка програма по всеки предмет следва да предоставя всеобхватни ключови компетентности като критично мислене, комуникация и предприемачески умения;

22. призовава за по-нататъшна подкрепа за националните и европейските мерки за осигуряване на равнопоставено участие, справедлив достъп до обучение, успешен напредък и устойчива система за подкрепа (напр. жилищно настаняване, транспортни разходи и др.) за всички студенти, както и целенасочена подкрепа особено за онези, които принадлежат към слабо представени групи, намират се в неравностойно социално положение или изпитват финансови затруднения, с цел да се намали процентът на преждевременно отпадналите и да се гарантира, че образованието и обучението са независими от социално-икономическите фактори, които пораждат неравностойно положение, както и че преподаването отговаря на индивидуалните потребности от обучение; препоръчва да се ускори процесът на създаване на центрове за консултации за развитие на кариерата, предлагащи безплатни услуги на студенти;

23. подчертава значението на Лондонското комюнике от 2007 г.(22), което превърна социалното измерение на образованието в една от целите на процеса от Болоня, а именно да се осигури равен достъп до образование независимо от социалния произход; изразява съжаление, че по отношение на тази цел не е постигнат достатъчен напредък, и насърчава Комисията да улеснява напредъка в тази област;

24. призовава Комисията и държавите членки да стимулират взаимното признаване чрез премахване на административните пречки;

25. обръща внимание на специалните нужди на бакалавърската степен, учебните планове за тази степен, пътищата й за достъп до магистърски програми и пригодността й за заетост; във връзка с това подчертава необходимостта от предприемане на специфични мерки, като създаване на учебни планове на теория/практика, и от по-ефективно сътрудничество между университетите, държавите членки и икономическите и социалните участници с цел увеличаване на възможностите пред бъдещите висшисти за намиране на стабилна, добре платена работа, съответстваща на тяхната степен на квалификация; поради това призовава университетите да осигуряват възможности за чиракуване и да подобряват интегрирането на стажовете в университетските програми;

26. подчертава, че мерките за насърчаване на пригодността за заетост, например ученето през целия живот, и развитието на по-широк набор от умения, адаптирани към пазара на труда, трябва да бъдат основни приоритети с оглед на постигането на целите, свързани с устойчивия растеж и благоденствието; във връзка с това изразява силната си подкрепа за обмена на преподаватели и студенти между университетите, диалога между университетите и бизнеса, стажовете и паспорта на уменията;

27. счита, че модернизирането на Директивата за професионалните квалификации (2005/36/EО) ще подпомогне професионалната мобилност в Европа и ще улесни мобилността на студентите, като предостави гаранции, че получените в друга държава членка квалификации ще се признават навсякъде в ЕС;

28. призовава държавите членки и институциите на ЕС да подкрепят прехода от „монодисциплинарната“ методологична концепция за науката, която все още преобладава в европейските университети, към „интердисциплинарните“ и „трансдисциплинарни“ концепции;

29. призовава държавите членки и институциите на ЕС да насърчават диалога и сътрудничеството между университетите и бизнеса като обща цел на консолидираното Европейско пространство за висше образование, за да се засили пригодността за заетост на лицата, завършили европейски университети;

30. посочва необходимостта от конкретни действия и по-ефективно сътрудничество между университетите и пазара на труда с оглед на разработване на по-подходящи учебни планове, по-голяма последователност на образованието и повишаване на пригодността за заетост посредством създаване на подобни критерии за достъп до професии;

31. подчертава колко е важно да се гарантира наличие на достатъчен брой стажове за студенти, така че да се улесни допълнително тяхното включване в пазара на труда;

32. призовава националните правителства и Комисията да разработят система за структурирано сътрудничество с цел присъждане на съвместни степени в рамките на групи от дисциплини, които се признават в целия ЕС, посредством подобряване на действието на програмата „Еразъм Мундус“ и бъдещата програма за образование и обучение, както и на финансовата подкрепа за тях, и посредством насърчаване на създаването на европейска схема за акредитация на съвместни програми;

33. приветства предложението на Комисията във връзка със схема за мобилност за магистърска степен по програмата „Еразъм Мундус“;

34. счита академичните докторски степени, включително тези, придобити в сътрудничество с предприятия, за основна връзка между висшето образование и научноизследователската дейност и припомня за техния потенциал като ключов елемент при създаването на иновации и икономически растеж, основани на знанието; признава значението на провеждането на докторантури в предприятия по отношение на интегрирането на лицата със степени за висше образование на пазара на труда; приветства ангажимента на Комисията за разработване на план за европейска докторантура във връзка с промишления сектор в рамките на дейностите „Мария Кюри“;

35. счита, че по-доброто сътрудничество между Европейското пространство за висше образование и Европейско научноизследователско пространство е потенциален източник за повишаване на новаторството и развитието в Европа;

36. изтъква приноса на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Европейското научноизследователско пространство за улесняването на мобилността на изследователите в ЕС и за разгръщането на потенциала за иновации и конкурентоспособност в ЕС;

37. призовава за установяване на ефективна стратегия за подпомагане на програмите в Европа за учене през целия живот и за устойчиви инициативи, които са напълно интегрирани в институцията и насърчават културата за учене през целия живот; също така призовава да се насърчава учене през целия живот в предприятията, така че работниците да имат възможност да обогатяват своето обучение и умения; призовава висшите учебни заведения и университетите да предлагат по-голяма гъвкавост в програмите въз основа на резултатите от ученето, да признават на неофициалното и неформалното учене и да предоставят услуги в подкрепа на техните начини за учене чрез насърчаване на партньорства между университетите, предприятията и висшите учебни заведения за професионално обучение с цел повишаване на уменията и попълване на пропуските в научната, хуманитарната и техническата област;

38. насочва вниманието към необходимостта да се установи статута на студентите преди процеса от Болоня в онези държави, в които те са в неравностойно положение по отношение на записването в магистърски програми;

39. отбелязва, че Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) трябва да бъде по-прозрачна и да предлага по-точни сравнения между квалификациите и дипломите; насърчава Комисията и държавите членки да използват подобрена Европейската система за трансфер и натрупване на кредити с цел да се улесни мобилността на студентите и специалистите;

Мерки на европейско равнище

40. приветства предложението на Комисията за значително увеличаване на средствата, определени за европейските програми за образование и обучение; призовава Комисията да определи значителен дял от тези средства за подкрепа на модернизацията на висшето образование и на модернизацията на университетските инфраструктури в съответствие с целите на процеса от Болоня и програмата на ЕС за модернизиране; насърчава Комисията да намери решения, които да позволят достъпа до тези програми и за студенти, които изпитват финансови затруднения;

41. призовава държавите членки и ЕС да определят дали учебните програми могат да включват задължителен период на обучение в университет в държава членка, различна от страната на произход на студента;

42. привлича вниманието към силната взаимовръзка между процеса от Болоня и Директивата относно професионалните квалификации и подчертава необходимостта от координация, която да се осъществява от Комисията по начин, който да е напълно в съответствие с процеса от Болоня; твърди, че тази връзка може да бъде допълнително заздравена чрез предоставяне на студентите на цялата съответна практическа информация за признаването на дипломите, получени в чужбина, и за перспективите за работа, които обучението в чужбина разкрива пред тях;

43. призовава, като част от преразглеждането на Директивата относно професионалните квалификации и с цел да се осъществи напредък по отношение на изграждането на действително Европейско пространство за висше образование, да се направи сравнение на националните минимални изисквания за обучение, както и да се извършва по-редовен обмен между държавите членки, компетентните органи и професионалните организации;

44. предлага признаването на кредити, получени от университетите партньори съгласно програмата „Еразъм“, да бъде задължителен елемент за всички институции, участващи в обмен на студенти, подкрепян със средства на ЕС, с цел да се укрепи Европейската система за трансфер и натрупване на кредити;

45. привлича вниманието към значението на последователното прилагане на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити; призовава Комисията, държавите членки и висшите учебни заведения да разработят сравнителна таблица, която да указва броя на кредитите, присъдени за курсове съгласно Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, с цел да се подобри последователността и да се улесни мобилността на студентите и специалистите; отбелязва пречките, с които се сблъскват студентите при прехвърлянето на кредити между различни университети, и счита, че тези пречки могат да бъдат причина някои студенти да се откажат от участие в академичен обмен;

46. призовава за разработване на ефективна стратегия за пълно хармонизиране на академичните звания в целия Европейски съюз при евентуално обратно признаване (вкл. на по-старите академични звания) след установяването на процеса от Болоня;

47. призовава държавите – членки на ЕС, да вземат окончателно и ясно решение относно пълното взаимно признаване на квалификациите и дипломите или да формулират пътна карта за това кога това решение ще бъде напълно възможно;

48. призовава за по-систематично организиране и укрепване на сътрудничеството между университетите, така че да се увеличи въздействието върху висшите учебни заведения и системите в полза на студентите и служителите;

49. предлага университетите в държавите – участнички в процеса от Болоня, да признават практическите стажове като част от програмите за мобилност, подкрепяни от Европейската комисия;

50. призовава за по-голяма прозрачност на информацията, която се предоставя на студентите преди началото на даден обмен, по отношение на броя на кредитите, които ще се присъдят, и приканва държавите членки и висшите учебни заведения да си сътрудничат, когато извършват оценка на броя на кредитите, които се присъждат за курсовете; насърчава развитието на общи платформи с цел да се предостави ключова база от знания и умения, формулирани от специалисти и висши учебни заведения, с евентуалната цел да се постигне сближаване на определени дипломи, като същевременно се гарантира възможността за запазване на националните особености, като за модел служи системата за автоматично признаване на професионалните квалификации в ЕС(23);

51. призовава за по-добра свързаност, координация и комуникация между университетите в ЕС с оглед на по-бързото признаване на новите дипломи, улесняването на трансфера на кредити, по-задълбоченото опознаване и разбиране на различните системи за образование и обучение и предоставянето на възможност на студентите да разберат по-добре многообразието на европейските програми;

52. приканва Европейската комисия, в рамките на новата програма за образование и обучение, да насърчава, включително посредством финансови стимули, сътрудничеството в областта на транснационалните учебни планове, съвместните степени и взаимното признаване; препоръчва увеличаване на броя на практическите партньорства по програма „ЕРАЗЪМ“;

53. обръща внимание на наличието на множество институции, занимаващи се с висшето образование и научните изследвания в Европа; призовава Европейския съюз да насърчава начини за координирането им под общ знаменател;

54. счита, че следва да бъдат създадени инициативи за подпомагане на студентите при прехвърлянето на академични документи от един университет в друг по време на тяхното следване;

55. призовава държавите членки и ЕС да предоставят актуализирани и сравними данни, наред с другото, относно пропорционалното представителство на уязвимите групи, въз основа на които да се наблюдава реализирането на Европейското пространство за висше образование и за тази цел да се премахнат пречките и да се разрешат проблемите във връзка с прилагането на процеса, а не да се налагат наказания на онези институции, които все още не са осъществили планираните реформи; счита, че тези данни следва да се публикуват всяка година за всяка държава и за всеки университет с цел по-лесно да се установи къде е необходимо да бъде постигнат напредък;

56. насърчава университетите да хармонизират своите академични стандарти чрез създаване на партньорства за обмен на добри практики;

57. призовава Комисията и държавите членки да укрепят програмите за сътрудничество и научноизследователска дейност и да разработят нови такива въз основа на взаимни интереси с университети от трети държави, по-специално в зони на конфликт, с цел да се осигури достъп до висше образование и обучение за студенти от тези държави без каквато и да било дискриминация;

58. счита, че Европейското пространство за висше образование, създадено посредством процеса от Болоня, е прогресивно; ето защо призовава за включване в тази съществуваща структура на евро-средиземноморско пространство за висше образование, както и за постигане на напредък при създаването на ефективно пространство за висше образование за държавите, ангажирани в Източното партньорство и в други пространства на междудържавно сътрудничество в рамките на ЕС; призовава Комисията да отстрани пречките пред движението на студенти и преподаватели; да оказва подкрепа на мрежата от Евро-средиземноморски университети, включително EMUNI, и да продължи добрите практики на програмите „Темпус“ и „Еразъм Мундус“;

59. подчертава необходимостта от предоставяне на по-добра информация относно процеса от Болоня и Европейското пространство за висше образование посредством всеобхватна, ефективна, общоевропейска комуникационна политика, насочена към повишаване на привлекателността на университетите във и извън Европа ;

60. призовава Европейската комисия и държавите членки да гарантират преносимостта във всички европейски страни на кредитите и безвъзмездно отпусканите средства, по-специално стипендиите въз основа на заслуги и въз основа на потребности, с цел да се гарантира равен достъп до възможностите за мобилност;

61. насърчава създаването на единни университетски марки на регионално равнище с цел укрепване на престижа на университетите на международно равнище в съответствие с целите на процеса от Болоня;

62. призовава институциите на ЕС да създадат механизми за подкрепа на държавите членки и висшите учебни заведения при прилагането на целите на процеса от Болоня, което може да се постигне с периодично представяне на доклади и целенасочено използване на програмите на ЕС, включително на тези, които включват сътрудничество в рамките на Европейското пространство за висше образование с държави, които не са членки на ЕС;

63. призовава ЕС да подкрепи изпълнението на ангажиментите си, поети в рамките на процеса от Болоня, в своята политика на сътрудничество със съответните страни, които не са членки на ЕС; призовава Комисията и Европейския парламент да поемат важна роля в ръководенето на тези усилия;

64. разчита, че прегледът на резултатите по време на заседанието на равнище министри, което ще се проведе идната година в Букурещ, ще даде възможност да се изготви ясна пътна карта за изграждането на Европейско пространство за висше образование, което до 2020 г. да започне да функционира пълноценно; настоява, че трябва да се изготвят междусекторни предложения във връзка с обучението по ИКТ, професионалното обучение, ученето през целия живот и стажовете в предприятия, както и че те следва активно да насърчават приобщаването и постигането на интелигентен и устойчив растеж, така че в условията след световната криза Европейският съюз да разполага с конкурентно предимство по отношение на създаването на работни места, човешкия капитал, научните изследвания, иновациите, предприемачеството и икономиката на знанието като цяло;

65. призовава Комисията и министрите на образованието на ЕС да използват пълноценно възможностите на съвместното им участие в Европейското пространство за висше образование за поемане на водеща роля в постигането на целите, поети в рамките на процеса от Болоня, както и министрите да подкрепят ангажиментите си в рамките на процеса от Болоня със съвместни ангажименти на равнището на ЕС в Съвета, с подкрепа от страна на Комисията, така че този процес на взаимна подкрепа да премине в хармонично изпълнение;

66. отбелязва, че планираната за 2012 г. в Букурещ среща на министрите по процеса от Болоня, която се провежда веднъж на всеки две години, трябва да вземе предвид факта, че създаването на Европейското пространство за висше образование предоставя възможността на ЕС и държавите членки да дадат своя съществен и единен принос към процеса от Болоня въз основа на техните споделени отговорности в областта на висшето образование, съвместното им участие в процеса и техния общ ангажимент за действие, като получават подкрепа в политическите изявления от страна на институциите на ЕС;

o

o        o

67. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на съответно на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

http://www.ohchr.org/EN/UDHR/Documents/UDHR_Translations/frn.pdf

(2)

http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/SORBONNE_DECLARATION1.pdf

(3)

http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/BOLOGNA_DECLARATION1.pdf

(4)

http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/Leuven_Louvain-la-Neuve_Communiqu%C3%A9_April_2009.pdf

(5)

http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/Budapest-Vienna_Declaration.pdf

(6)

OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22, Поправка OВ L 271, 16.10.2007 г., стр. 18, Поправка OJ L 93, 4.4.2008 г., стр. 28.

(7)

ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 23.

(8)

ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 60.

(9)

ОВ С 111, 6.5.2008 г., стр.1.

(10)

ОВ С 119, 28.5.2009 г., стр.2.

(11)

ОВ С 302, 12.12.2009 г., стр.3.

(12)

ОВ С 135, 26.5.2010 г., стр.12.

(13)

ОВ С 191, 1.7.2011 г., стр.1.

(14)

ОВ С 199, 7.7.2011 г., стр. 1.

(15)

http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/099EN.pdf

(16)

http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/122EN.pdf

(17)

http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl198_en.pdf

(18)

http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_260_en.pdf

(19)

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-78-09-653/EN/KS-78-09-653-EN.PDF

(20)

http://www.ehea.info/news-details.aspx?ArticleId=253

(21)

OВ С 8 Е, 14.1.2010 г., стр. 18.

(22)

http://www.ehea.info/Uploads/Declarations/London_Communique18May2007.pdf

(23)

Приложение V (относно признаването въз основа на координацията на минималните изисквания) към Директива 2005/36/EО относно признаването на професионалните квалификации.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Създаването на отворено Европейско пространство за висше образование е голямо постижение, което представлява широката институционална рамка за осъществяването на амбициозния процес, чието начало беше поставено с процеса от Болоня.

Междуправителственото сътрудничество и стратегиите, изработени от европейските институции, дадоха тласък на широка структурна реформа на системата на европейското висше образование. Европейските университети не само преразгледаха и реорганизираха в дълбочина преподаването на трите равнища, създадени от процеса от Болоня, но и засилиха социалната си роля чрез дейности, по-добре пригодени за целите на т.нар. „трета задача“ на университетската система.

Трябва да се отбележи, че връзката между тази система и пазара на труда не винаги е била успешна. Все още е вярно твърдението в документа от Лисабон, че „европейските университети, независимо от сравнително високото качество на преподаването, не са в състояние да изразят пълния си потенциал за насърчаване на икономическия растеж, социалното сближаване и подобряването на качеството и количеството на работните места“. Това твърдение е особено обезпокоително в този период на световна икономическа криза и изисква да му се обърне допълнително внимание в светлината на целта на ЕС „да бъде най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване“.

Във връзка с това засилването на целия процес от Болоня служи на целите за растеж, установени в стратегията „Европа 2020“: то представлява изискване за пълната интеграция на вътрешния пазар на ЕС и е незаменимо средство за справяне с предизвикателствата на икономическата и финансовата криза.

Първата цел на процеса от Болоня продължава да бъде едно основно изискване: всеки студент, записан в европейски университет, има право да завърши образованието си и след завършването квалификацията му да бъде призната във всяка една държава от ЕС.

Управление

Един от факторите, забавили резултатите и оттам и напредъка, е вземането на решения отгоре-надолу.

Процесът беше създаден първоначално с политическата воля на националните правителства; едва на втория му етап все повече започнаха да вземат участие ръководители на академични институции от Асоциацията на европейските университети (EUA), но процесът все още не е изцяло усвоен от европейските университети, от студентите и техните семейства.

Необходими са следователно радикална промяна и по-пълна ангажираност на всички заинтересовани лица в управлението на целите му и в набелязването на нови мерки в негова подкрепа.

Друг аспект на „незавършеността на управлението“ на процеса са разпокъсаните действия, предприемани от отделните държави членки.

Малкият бюджет, отпуснат за постигането на целите, е една от причините за част от критичното отношение: илюзията, че процесът от Болоня може да се осъществи без разходи.

Настоящата финансова криза вероятно ще доведе до по-нататъшно намаляване на наличните финансови ресурси за целия сектор на образованието.

Икономическите условия обаче следва да ни накарат да насърчим ускоряването на процеса и да проучим нови форми и финансови рамки, позволяващи по-ефективно осъществяване на целите за растеж и научни постижения на европейските университети.

Успоредно с държавите членки европейските институции също играят важна роля в процеса, особено за признаването на квалификациите и за политиките в областта на мобилността.

На този етап Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) още не е напълно създадено; от съществено значение е да се увеличи максимално потенциалът му и да се обърне внимание на редица открити въпроси като държавното регулиране, бюджетните ограничения, контролът върху качеството и националното акредитиране.

Останалите участници в процеса от Болоня (университети, студенти, учители, профсъюзи, стопанският сектор) имат важната отговорност да гарантират, че процесът наистина е вкоренен в академичните среди на обществото.

Фактът, че някои европейски университети не спазват добре насоките на процеса, също показва необходимостта от прилагане на нови стратегии за преподаване.

Следва да се обръща все по-голямо внимание на установяването на система на учене, в чийто център е студентът, при която университетите и академичният състав насърчават студентите да управляват активно престоя си във висшето учебно заведение.

Трудности

Мобилност: Особено внимание се придава на мобилността като основна характеристика на ЕПВО, както е определена в неотдавнашното съобщение на Европейската Комисия относно модернизирането на ЕПВО и в последната резолюция на Европейския парламент от 2008 г. относно процеса от Болоня и мобилността на студентите(1) с докладчик г-жа Pack.

Мобилността е не само териториална (във и между държави), а и хоризонтална (между различни програми в една и съща степен на обучение) и вертикална (между различни степени на обучение).

За да се засили студентската мобилност са необходими повече стимули на равнището на политиките на финансиране, предоставяне на повече финансови средства, мерки за качество за признаването на кредити и повече прозрачност и информация относно програмите за мобилност.

Признаване на квалификациите и квалификационни рамки: Реформите, въведени с процеса от Болоня, включват редица инструменти за насърчаване на признаването на квалификациите като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS).

На този етап повечето от страните по процеса от Болоня не са приложили национални квалификационни рамки, свързани с квалификационната рамка на ЕПВО.

За да могат да бъдат измерими и за да улесняват сравнимостта и признаването на официалните, неофициалните и неформалните квалификации, тези национални квалификации следва да се основават на резултатите от обучението.

Във връзка с това ще бъде интересно да се обмисли как по-нататък да се развие проектът „Tuning“ за сближаване на образователните структури от 2000 г., чиято цел беше да предостави конкретен подход за осъществяване на процеса от Болоня и да определи общи референтни показатели за основни и специфични за специалността умения на завършващите първия и втория цикъл в редица тематични области.

Гарантиране на качеството: В момента в повечето държави все още тече преразглеждането на националните системи за гарантиране на качеството, като университетите работят за определяне на еднотипни системи за гарантиране на качеството, които да бъдат подкрепени от процедури за външно оценяване.

Европейският регистър за качество във висшето образование представлява важно достижение, както и другите инструменти като европейските стандарти и насоките за гарантиране на качеството. Необходимо е националните мерки за гарантиране на качеството да бъдат допълнително приспособени към тях.

Ще бъде необходимо да се създадат стимули за насърчаване на държавите да се присъединят към Регистъра и да подобрят своите системи за вътрешно оценяване.

Положителен е подходът в Австрия и Дания, където всяка една агенция за гарантиране на качеството, която е член на Регистъра, може да извършва дейност. По този начин всяка диплома с гарантирано качество следва да се признава във всички останали страни от Европейското пространство за висше образование.

Социално измерение: Целта за социално сближаване се е превърнала в ключова част от Европейското пространство за висше образование и представлява условие, което трябва да бъде постигнато, за да може Европейското пространство за висше образование да се консолидира. Следва да се придаде по-голямо значение на равния достъп до висше образование и на завършването на висшето образование на всички равнища.

За това ще е необходима допълнителна държавна подкрепа, за да се въведат мерки за разширяване на достъпа на студенти от слабо представени групи и от по-ниски социално-икономически прослойки, както и на имигранти, културни малцинства и студенти с увреждания.

Пригодността за заетост и бакалавърската степен: Поради липсата на статистически данни е трудно да се наблюдава заетостта на завършилите висше образование. По-конкретно пригодността за заетост би могла да се засили и ако работодателите се ангажират с включването на стажове в предприятия като част от учебните програми.

Наличието на ефективна система за признаване на равнището на ЕС също така ще е от съществено значение при определянето на стандарти за компетенции и умения за трудовия пазар (както за публичния, така и за частния сектор).

По-добро сътрудничество между Европейското пространство за висше образование и европейското научноизследователско пространство: Включването на докторската степен като трети цикъл в образователната структура на процеса от Болоня е главната връзка между висшето образование и научните изследвания.

Сега е нужно да се промени разпространеното схващане, че докторската степен е насочена изключително към академични изследвания. Докторските програми наистина имат потенциал като основен елемент при създаването на иновации и икономически растеж, основани на знанието, и могат да допринесат за напредъка и разпространението на знания и технологии.

Мерки на европейско равнище

Действията за подобряване на резултатите и преодоляване на нерешените проблеми са по-целенасочени на европейско равнище. Задачата за подобряване и укрепване на университетите принадлежи на държавите членки, на европейските институции и на всички останали заинтересовани лица (стопанския сектор, университетите, студентите). Европа разполага със средствата да обезпечи по-ефективна система както чрез политика за стимули, така и чрез връзки с Европейското научноизследователско пространство.

Гарантиране на качеството: Не можем да продължим напред без взаимно признаване на квалификациите и без взаимно доверие. ЕС следва да осъществи това чрез политика на стимулиране.

Квалификационна рамка: За всички степени на образование е установена европейска квалификационна рамка. Държавите – членки на ЕС, трябва да установят свои национални рамки за обучение през целия живот.

Ключови учебни програми: Трябва да се обърне особено внимание на споразумения относно общи ключови учебни програми в едни и същи тематични области, които осигуряват ясно определени минимални резултати от обучението.

Съвместни степени: Една от най-важните цели на Европейското пространство за висше образование следва да бъде установяването и разработването на система от европейски степени, признавани навсякъде в Европа, така че всеки студент, завършващ университет в Европа, да получава квалификация, призната и валидна в цяла Европа.

Към срещата на високо равнище в Букурещ

Конференцията на министрите по процеса от Болоня ще се проведе през април 2012 г. Изключително важно е формулирането на нови ангажименти за трите години до новата среща на министрите да не се ограничава до изработването на списък с показатели, а по-скоро да включва конкретни мерки за насърчаване на осъществяването изцяло на целите на процеса от Болоня във всеки университет и държава членка.

(1)

OВ С 8 Е, 14.1.2010 г., стр. 18.


СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (28.11.2011)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня

(2011/2180(INI))

Докладчик по становище: Emma McClarkin

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава значението на образованието като ключова област за сътрудничеството с държавите-членки с оглед на постигането на основни цели в рамките на стратегията „Европа 2020“, свързани с работните места и растежа, и на така необходимото икономическо възстановяване;

2.  изтъква, че процесът от Болоня и програмата „Еразъм“ дадоха тласък на мобилността на студентите и че те имат потенциала да допринесат за увеличаване на мобилността на работниците и служителите; въпреки това изразява съжаление, че степента на мобилност продължава да бъде сравнително ниска; ето защо призовава ЕС, държавите-членки и висшите учебни заведения да общуват по-ефективно помежду си и със студентите относно възможностите за мобилност на студентите, включително по отношение на стипендиите; счита освен това, че следва да се отдели сериозно внимание на идеята за увеличаване на финансирането за програмата „Еразъм“;

3.  счита, че правилното въвеждане на единични звена за контакт за сектора на образованието в държавите-членки може да реши в значителна степен проблема с неравномерния и неправилен начин на прилагане на различни аспекти на процеса от Болоня, да допринесе за осъвременяване на националните политики в сферата на висшето образование и да създаде условията за по-успешно сътрудничество, координация, взаимодействие и обмен на най-добри практики между 27-те държави-членки на ЕС;

4.  подчертава, че мерките за насърчаване на пригодността за заетост, например ученето през целия живот, и развитието на по-широк набор от умения, адаптирани към пазара на труда, трябва да бъдат основни приоритети с оглед на постигането на целите, свързани с устойчивия растеж и благоденствието; във връзка с това изразява силната си подкрепа за обмена на преподаватели и студенти между университетите, диалога между университетите и бизнеса, стажовете и паспорта на уменията;

5.  счита, че мобилността на университетските преподаватели носи не само нови знания и опит на самите преподаватели, но косвено и на техните студенти, и че им дава възможност да участват в подготовката на учебните материали;

6.  изтъква приноса на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и европейското научноизследователско пространство за улесняването на мобилността на изследователите в ЕС и за разгръщането на потенциала за иновации и конкурентоспособност в ЕС и призовава за укрепване на връзките между европейското пространство за висше образование и европейското научноизследователско пространство;

7.  призовава Комисията да подкрепя и подпомага държавите-членки в рамките на целия междуправителствен процес с оглед на конференцията на министрите, отговарящи за висшето образование, която предстои да се проведе през април 2012 г. в Букурещ; подкрепя подхода, изложен в неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места - програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“(1);

8.  разчита, че прегледът на резултатите по време на заседанието на равнище министри, което ще се проведе идната година в Букурещ, ще даде възможност да се изготви ясна пътна карта за изграждането на европейско пространство за висше образование, което до 2020 г. да започне да функционира пълноценно; настоява, че трябва да се изготвят междусекторни предложения във връзка с обучението по ИКТ, професионалното обучение, ученето през целия живот и стажовете в предприятия, както и че те следва активно да насърчават приобщаването и постигането на интелигентен и устойчив растеж, така че в условията след световната криза Европейският съюз да разполага с конкурентно предимство по отношение на създаването на работни места, човешкия капитал, научните изследвания, иновациите, предприемачеството и икономиката на знанието като цяло;

9.  подчертава значението на Лондонското комюнике от 2007 г., което превърна социалното измерение на образованието в една от целите на процеса от Болоня, а именно да се осигури равен достъп до образование независимо от социалния произход; изразява съжаление, че по отношение на тази цел не е постигнат достатъчен напредък, и насърчава Комисията да улеснява напредъка в тази област;

10. привлича вниманието към силната взаимовръзка между процеса от Болоня и Директивата относно професионалните квалификации и подчертава необходимостта от координация, която да се осъществява от Комисията по начин, който да е напълно в съответствие с процеса от Болоня; твърди, че тази връзка може да бъде допълнително заздравена чрез предоставяне на студентите на цялата съответна практическа информация за признаването на дипломите, получени в чужбина, и за перспективите за работа, които обучението в чужбина разкрива пред тях;

11. призовава Комисията в рамките на своите правомощия да извърши оценка на неравномерното прилагане на процеса от Болоня и да изготви таблица с резултатите, с цел процесът от Болоня да се превърне в действителен инструмент за улесняване на мобилността на специалистите не само между държавите-членки, но и между ЕС и трети държави, участващи в този процес; подчертава, че всички подобни таблици с резултати относно прилагането на процеса от Болоня следва да разгледат задълбочено този въпрос както в качествено, така и в количествено отношение, с цел да се насочи бъдещото развитие и да се предостави възможност за вземането на решения въз основа на конкретни данни;

12. призовава, като част от преразглеждането на Директивата относно професионалните квалификации и с цел да се осъществи напредък по отношение на изграждането на действително европейско пространство за висше образование, да се направи сравнение на националните минимални изисквания за обучение, както и да се извършва по-редовен обмен между държавите-членки, компетентните органи и професионалните организации;

13. призовава Комисията да оказва подкрепа на държавите-членки за увеличаване на прозрачността на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, за да може тя да се използва като инструмент за сравнение с оглед на улесняването на признаването на професионалните квалификации, и твърди, че прилагането на подход, основан в по-голяма степен на уменията, би могло да улесни сравненията между различните сектори; обръща се към съответните заинтересовани страни с искането да разгледат възможността за включване на периодите на обучение, завършено в рамките на висшето образование, в Европейската система за трансфер и натрупване на кредити;

14. привлича вниманието към значението на последователното прилагане на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити; призовава Комисията, държавите-членки и висшите учебни заведения да разработят сравнителна таблица, която да указва броя на кредитите, присъдени за курсове съгласно Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, с цел да се подобри последователността и да се улесни мобилността на студентите и специалистите; отбелязва пречките, с които се сблъскват студентите при прехвърлянето на кредити между различни университети, и счита, че тези пречки могат да бъдат причина някои студенти да се откажат от участие в академичен обмен;

15. призовава за по-голяма прозрачност на информацията, която се предоставя на студентите преди началото на даден обмен, по отношение на броя на кредитите, които ще се присъдят, и приканва държавите-членки и висшите учебни заведения да си сътрудничат, когато извършват оценка на броя на кредитите, които се присъждат за курсовете; насърчава развитието на общи платформи с цел да се предостави ключова база от знания и умения, формулирани от специалисти и висши учебни заведения, с евентуалната цел да се постигне сближаване на определени дипломи, като същевременно се гарантира възможността за запазване на националните особености, като за модел служи системата за автоматично признаване на професионалните квалификации в ЕС(2);

16. призовава за по-добра свързаност, координация и комуникация между университетите в ЕС с оглед на по-бързото признаване на новите дипломи, улесняването на трансфера на кредити, по-задълбоченото опознаване и разбиране на различните системи за образование и обучение и предоставянето на възможност на студентите да разберат по-добре многообразието на европейските програми.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Adam Bielan, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Cornelis de Jong, Evelyne Gebhardt, Małgorzata Handzlik, Илиaна Ивaнова, Eija-Riitta Korhola, Edvard Kožušník, Hans-Peter Mayer, Phil Prendergast, Mitro Repo, Robert Rochefort, Heide Rühle, Matteo Salvini, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Emilie Turunen, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Regina Bastos, María Irigoyen Pérez, George Lyon, Emma McClarkin, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Marc Tarabella, Kyriacos Triantaphyllides, Wim van de Camp

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ramona Nicole Mănescu

(1)

Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — В подкрепа на растежа и създаването на работни места - програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа (COM(2011)0567).

(2)

Приложение V (относно признаването въз основа на координацията на минималните изисквания) към Директива 2005/36/EО относно признаването на професионалните квалификации.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2012 Г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Badia i Cutchet, Zoltán Bagó, Malika Benarab-Attou, Piotr Borys, Santiago Fisas Ayxela, Lorenzo Fontana, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marco Scurria, Емил Стоянов, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Gianni Vattimo, Sabine Verheyen, Milan Zver

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Heinz K. Becker, Ivo Belet, Seán Kelly, Iosif Matula, Georgios Papanikolaou, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luigi Berlinguer

Правна информация - Политика за поверителност