Процедура : 2011/2195(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0084/2012

Внесени текстове :

A7-0084/2012

Разисквания :

Гласувания :

PV 18/04/2012 - 7.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0125

ДОКЛАД     
PDF 218kWORD 174k
29.3.2012
PE 478.701v02-00 A7-0084/2012

относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на Европейския съюз в контекста на стратегията „Европа 2020“

(2011)2195 (INI).

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Nuno Teixeira

PR_INI

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на Европейския съюз в контекста на стратегията „Европа 2020“

(2011)2195 (INI).

Европейският парламент,

–   като взе предвид разпоредбите на членове 355 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който дава особен статут на най-отдалечените региони (НОР), и член 107, параграф 3, алинея а) от ДФЕС относно режима на държавните помощи в тези региони,

–   като взе предвид член 174 и следващите го членове от ДФЕС, които поставят целите за икономическо, социално и териториално сближаване и които определят структурните финансови инструменти за тяхното постигане,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2004 г., озаглавено „По-силно партньорство за най-отдалечените региони“ (СОМ(2004)0343),

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2005 г. относно засиленото партньорство за най-отдалечените региони(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2007 г., озаглавено „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“ (COM(2007)0507), и работния документ на службите на Комисията от 12 септември 2007 г., придружаващ това съобщение, озаглавен „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“ (SEC(2007)1112),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно стратегията за най-отдалечените региони: постижения и перспективи(2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“ (COM(2008)0642),

–   като взе предвид съвместния меморандум за най-отдалечените региони от 14 октомври 2009 г. относно „Най-отдалечените региони до 2020 г.“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид меморандума на Испания, Франция, Португалия и най-отдалечените региони от 7 май 2010 г. относно „Обновена визия за европейската стратегия по отношение на най-отдалечените региони“,

–   като взе предвид заключенията от заседание 3022 на Съвета по общи въпроси от 14 юни 2010 г.(3),

–   като взе предвид първия доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 24 септември 2010 г. относно резултатите от реформата на POSEI от 2006 г. (COM(2010)0501),

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2010 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (COM(2010)0498),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500 - части 1 и 2),

–   като взе предвид предложението за регламент на Съвета от 29 юни 2011 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020 (COM(2011)0398),

–   като взе предвид доклада от 12 октомври 2011 г., озаглавен „Най-отдалечените региони на Европа и eдинният пазар: влиянието на ЕС в света“ на члена на Европейската комисия г-н Michel Barnier, представен от г-н Pedro Solbes Mira,

–   като взе предвид съобщението на Европейската комисия и на Съвета от 18 октомври 2010 г., озаглавено „Становище на Комисията съгласно член 355, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно инициативата на френското правителство за изменение на статута на Сен Бартелеми по отношение на Европейския съюз“ (СОМ(2010)0559), и Решение 2010/718/ЕС на Европейския съвет от 29 октомври 2010 г. за изменение на статута по отношение на Европейския съюз на остров Сен Бартелеми(4),

–   като взе предвид окончателната декларация от Седемнадесетата конференция на председателите на най-отдалечените региони на Европейския съюз от 3 и 4 ноември 2011 г.,

–   като взе предвид приноса на най-отдалечените региони от 15 януари 2010 г., след обществените консултации относно работния документ на Комисията – Консултация относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“ (COM(2009)0647),

–   като взе предвид съвместния принос на най-отдалечените региони от 28 януари 2011 г. относно Петия доклад за икономическото, социално и териториално сближаване,

–   като взе предвид приноса на най-отдалечените региони на ЕС от 28 февруари 2011 г., озаглавен: „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608 от 27 октомври 2010 г.),

–   като взе предвид общата платформа от 6 юли 2010 г., адресирана до председателя на Европейската комисия José Manuel Durão Barroso, от Конференцията на членовете на Европейския парламент от най-отдалечените региони,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0084/2012),

A. като има предвид, че член 349 от Договора предвижда собствено правно основание, базирано на първичното право, по силата на което се въвежда специфичен правен статут и общите политики се консолидират в полза на най-отдалечените региони;

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване трябва да бъде приведена в съответствие със стратегията „Европа 2020“, която предвижда организирането на политически инициативи, свързани с интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и интегриране на елементите на този растеж чрез насърчаване на икономика с високо равнище на заетост, благоприятстваща социалното и териториално сближаване, както и че измерението на най-отдалечените региони трябва да се разглежда по подходящ начин; като има предвид, че изходните условия за най-отдалечените региони във връзка с постигането на тези цели са по-трудни в сравнение с тези за останалите региони и че най-отдалечените региони възнамеряват да съдействат за конкретизирането на петте цели в областта на заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване, климата и енергетиката, които следва да бъдат постигнати до 2020 г., както и че необходимостта от ориентиране на целите на стратегията „Европа 2020“ към използване на техния потенциал и към растеж на секторите с върхови постижения все пак не позволява да се пренебрегват структурните пречки, с които се сблъскват тези региони, нито водещата роля на традиционните сектори за развитието им;

В.  като има предвид, че политиката на сближаване трябва да си остане един от основните инструменти за действие на ЕС за намаляване на различията в европейските региони като цяло, и особено в НОР, с цел интегрирането им в рамките на вътрешния пазар и утвърждаването им в съответния географски район, насърчаване на развитието и икономическото сближаване на тези региони с континенталната част на ЕС, както и изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“, като европейските фондове представляват основни инструменти, но че тази европейска политика не може сама да намери решение на всички трудности, с които се сблъскват НОР;

Г.  като има предвид, че голямото предизвикателство за икономиките на най-отдалечените региони е превръщането на техните ограничения в потенциал и възможности за растеж с помощта на инструменти, позволяващи да се намалят различията по отношение на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги, както и че някои предизвикателства като глобализацията, изменението на климата, енергийните доставки, възобновяемите енергийни източници, устойчивото управление на морските и селскостопанските природни ресурси, опазването на биологичното разнообразие, социалното приобщаване, борбата срещу бедността и демографския натиск изискват координация на всички политики и всички инструменти на Съюза;

Д. като има предвид, че влошаващата се икономическа ситуация в резултат на икономическата, социална и финансова криза засегна особено силно НОР, като показа структурните слабости на техните икономики и зависимостта им от външни фактори;

Е.  като има предвид, че инвестициите на ЕС в НОР не представляват единствено политика за наваксване на закъсненията и компенсиране на неблагоприятните фактори, а че тези инвестиции се влагат също така за благото и в полза на целия Европейски съюз;

Диференциран и общ подход към НОР

1.  набляга на факта, че по силата на ДФЕС НОР имат правото на диференциран и общ подход, който да им позволи да се възползват максимално от помощите, независимо от тяхното равнище на развитие, така че тяхната специфика да се отчита и запази в достатъчна степен;

2.  подчертава необходимостта, в съответствие със заключенията на Петия доклад за икономическото, социално и териториално сближаване, от по-голяма гъвкавост на инструментите на политиката на сближаване, така че да се осигурят възможности за инвестиции, гарантиращи равнище на растеж и развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“, дори при наличието на специфични географски и демографски условия;

3.  споделя идеята, че НОР трябва да се стремят към постигане на основните цели, заложени в стратегията „Европа 2020“, но настоява, че е необходимо те да бъдат променени според реалните специфични условия в тези региони, като се отчитат техните регионални различия, структурни особености и потенциални предимства, като набляга на факта, че член 349 от ДФЕС, който предвижда приемането на конкретни мерки, целящи намаляване на въздействието на характеристиките на най-отдалечените региони, следва да се използва в по-голяма степен и да му се придаде необходимото правно, институционално и политическо значение, за да се осигури справедлива интеграция на НОР, която да позволява тяхното икономическо и социално развитие в рамките на вътрешния пазар и по-общо в рамките на ЕС, както и пълноправното им участие, наред с другите региони, във всички съответни програми на Съюза;

4.  счита, че по отношение на НОР следва да се прилага гъвкаво концентрацията по трите основни тематични цели, предвидени в новите предложения за регламенти за периода след 2014 г., с което ще се избегне прекаленото ограничаване на възможностите за диверсификация и развитие на съществуващия потенциал, както и за използване на техните сравнителни и конкурентни предимства;

5.   настоятелно призовава за използване на други критерии за определяне правото на НОР за достъп до структурните фондове, като се има предвид, че критерият „БВП на глава от населението“ не отразява специфичните особености на тези региони и противоречи на духа на статута на най-отдалечен регион и на самия Договор; следователно настоява за прилагането на конкретен критерий, който да поставя НОР сред най-слабо развитите региони, независимо от размера на БВП, тъй като този подход е най-приспособен към специфичното им положение; освен това настоява процентът на съфинансиране за НОР да бъде 85 % за всички инструменти за подпомагане на тези региони; изисква удължаване на срока за усвояване на средствата в НОР с оглед постигане на по-добро изпълнение;

6.  изразява съжаление, в рамките на допълнителната помощ по ЕФРР, за предложеното драстично намаляване на средствата за НОР и за слабо населените региони за финансовия период 2014-2020 г. и изразява безпокойство от факта, че замисълът на тази помощ, първоначално предвидена за компенсиране на последиците от структурния дефицит на най-отдалечените региони и слабо населените региони, ще бъде опорочен и до 50 % от средствата ще бъдат пренасочени към други цели; настоява тази помощ да бъде включена към съфинансирането в размер на 85 %, по подобие на основната помощ по ЕФРР; следователно призовава финансовите усилия за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ да включват достъп до европейските помощи, като размерът на средствата бъде не по-малък от този, заложен в настоящата финансова рамка, с цел последователно и ефективно изпълнение на стратегията „Европа 2020“;

7.  изразява съжаление, че са намалени средствата в други области на политиката на сближаване, и по-конкретно че Комисията предлага цялостно намаляване на финансирането за икономическо, социално и териториално сближаване с 5,1% по постоянни цени за 2011 г. за следващия програмен период, включително намаляване с 20,2 % на финансирането за регионите по цел „сближаване“ (с изключение на регионите в преход), намаление с 5,6% на финансирането за регионите по цел „конкурентоспособност“ и намаление с 2,9% на средствата, отпускани от Кохезионния фонд;

8.  приветства плана на Комисията да включи бюджетен ред за „най-отдалечените региони и регионите с много ниска гъстота на населението” в МФР за периода 2014–2020 г., тъй като това ще създаде по-ясна връзка между средствата, отпускани за тези региони, и техните цели;

9.  насочва вниманието към факта, че в предложението за регламент за следващия Европейски социален фонд положението на НОР отново не се споменава, с оглед не само на изброените в член 349 от ДФЕС структурни характеристики, но и на особеното икономическо положение на НОР, което ги поставя сред регионите с най-високо ниво на безработица в Съюза;

10. подчертава необходимостта от приспособяване на европейските фискални и митнически политики с цел засилване конкурентоспособността на икономиките на най-отдалечените региони, както и голямото значение на наличието на подходящи фискални и митнически разпоредби за диверсификацията на икономическите дейности и създаването на трайни работни места в НОР;

11. подчертава необходимостта гражданите на НОР да се възползват от предимствата на вътрешния пазар наравно с останалите граждани на Съюза и призовава за приемането на мерки в съответствие с препоръките от доклада „Solbes“; призовава да се разгледа възможността за изготвяне на рамка за държавните помощи за най-отдалечените региони и подкрепя запазването на настоящите нива на интензивност на инвестиционните помощи за големи, средни и малки предприятия и възможността за отпускане на помощи за осъществяването на дейности, които да не са замиращи и ограничени във времето, при наличието на гъвкава регулаторна рамка, при положение че тези помощи са доказали, че не влияят отрицателно на конкуренцията и подпомагат НОР за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално в областта на иновациите, научните изследвания и околната среда; в тази връзка подчертава значението, което обществените услуги имат за икономическото, социално и териториално сближаване на НОР, по-специално в секторите на въздушния и морския транспорт, пощенските услуги, енергетиката и комуникациите;

12. подчертава значението на подкрепата за малките и средните предприятия посредством отпускането на средства на Съюза, с цел развиване на производствената структура на най-отдалечените региони и насърчаване на уменията на работниците, като по този начин се подкрепят характерните за тези региони продукти и местната икономика;

13. счита, че намесата на Съюза трябва да цели ЕС да играе ключова роля и да стимулира инициативността, с оглед развитието на центрове за високи постижения в НОР на базата на някои сектори, които използват пълноценно своите предимства и ноу-хау, като например управлението на отпадъци, възобновяемите енергийни източници, енергийната независимост, биологичното разнообразие, мобилността на студентите, научните изследвания в областта на изменението на климата или управлението на кризи; счита, че ако мерките, предприети в рамките и въз основа на общите характеристики на европейския континент, невинаги са ефективни в най-отдалечените региони, то експерименталните разпоредби, заложени в член 349 от Договора и радващи се на истински успех, могат да бъдат приложени и в останалата част от Съюза; приканва Комисията да оптимизира експериментите в тези региони с цел постигане на иновативен, солидарен и устойчив растеж;

Подходяща и специфична рамка за европейските политики в НОР

14. призовава за засилване на мерките за отпускане на помощи за селското стопанство в рамките на POSEI, с цел да се отговори на конкуренцията на производителите с по-ниски производствени цени и приканва за запазване на специалните разпоредби, свързани с НОР, в рамките на ОСП;

15. защитава необходимостта от извършване на предварителна оценка на въздействието на проектите за европейско законодателство върху икономиките на най-отдалечените региони;

16. подчертава необходимостта от запазване на мерките за устойчиво управление и опазване на морските ресурси, както и от постепенно ограничаване само за местните флоти на достъпа до морските зони, определени като чувствителни от биогеографска гледна точка, както и от използване на екологосъобразни риболовни съоръжения, насърчаване на аквакултурата и повторното въвеждане на възможността за отпускане на помощи за модернизация на флота, с цел подобряване на мерките за безопасност и хигиенните условия и прилагане на добри практики, и призовава за увеличаване на компенсациите за допълнителни разходи в рамките на програмата POSEI за рибарството; подчертава необходимостта от по-адаптиран подход към условията на всеки регион, разработен въз основа на моделите за развитие на сектора, изготвени от местни организации;

17. изразява съжаление за това, че реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПР) не отчита в достатъчна степен положението и условията в НОР; набляга на морското измерение на НОР и важността на риболова за териториалното устройство и за осигуряването на заетост за местното население предвид факта, че тези региони представляват изключителна икономическа зона, като техният потенциал трябва да се превъплъти в конкретни мерки за истинска морска икономика и те следва да бъдат взети надлежно предвид в програмата за обща европейска морска политика; припомня нарастващия икономически интерес, предизвикан от огромното биогенетично и минерално богатство, което крие морското дъно, и значението на вземането им под внимание в „новата европейска стратегия за НОР“, с цел да се гарантира развитието на икономика, основана на познанията за морето; в тази връзка смята, че НОР трябва да заемат централно място в морската политика на ЕС, като подчертава ролята им за устойчивата експлоатация на морето и на крайбрежните райони, както и по отношение на международното морско управление и че НОР, разположени в Атлантическия океан, трябва да бъдат включени в разработваната Атлантическа стратегия;

18. припомня значимостта на туристическия сектор и приканва Комисията да ускори изпълнението на европейския план за действие и да гарантира по-голяма координация на съществуващите бюджетни редове, като обърне специално внимание на НОР;

19. набляга на факта, че НОР залагат на прилагането на стратегия за научни изследвания и иновации и на разрастването на мрежата от предприятия, по-конкретно като се насърчава предприемаческият дух сред младежта, за да се даде възможност за развитие на МСП и да се предотврати безработицата сред младежта; призовава за създаването на технологична инфраструктура и иновационни центрове в европейски мащаб, за развитието на проекти и партньорства с научни и технологични дружества и за обмен на идеи и добри практики посредством европейски мрежи за подпомагане на иновациите и стратегии за интелигентна специализация, като например платформата S3, както и за дългосрочни инвестиции в полза на НОР в рамките на финансирането за политиката на сближаване и за гарантиране на активно участие във водещите проекти на стратегията „Европа 2020“; призовава за продължаване на усилията по отношение на НОР, от една страна, за да се засили създаването на местни изследователски механизми, съответстващи на потенциала на НОР, а от друга, за да се улеснява и подпомага развитието на привлекателни университети, с високи постижения, които да разполагат с реални средства и да бъдат на висотата на университетите от останалата част на Съюза;

20. изтъква необходимостта от улесняване на взаимодействието между финансовите средства по линия на политиката на сближаване и рамковата програма за научни изследвания и развитие, с цел да се засили развитието на най-отдалечените региони и да се ограничи недостатъчното усвояване на средствата за научни изследвания;

21. подчертава, че уникалното европейско транспортно пространство трябва да допринесе за гарантиране на приобщаващ растеж в НОР, да намали проблемите във връзка с достъпността и да се бори срещу изменението на климата; призовава за разработването на специфична рамка за транспортните помощи за НОР, и по-специално в полза на обществения транспорт и за развитието на междуостровния морски транспорт; освен това призовава за създаването на логистични платформи и осъществяването на проекти като изграждането на морски магистрали; подчертава потенциала на програмата „Марко Поло“ за НОР; призовава Комисията да я направи по-гъвкава и да я удължи и след 2013 г., както и НОР да се упоменат специално в „механизма за взаимовръзка в Европа“; настоява за включване на НОР в Tрансевропейската транспортна мрежа на новия инструмент, който цели улесняване на връзките в Европа;

22. припомня, че зависимостта на НОР от вносните изкопаеми горива води до по-големи допълнителни разходи; също така констатира, че инвестициите за регионална политика в НОР, предназначени за борба срещу изменението на климата, са сравнително малки; предлага укрепване на сектора на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност чрез инициативи като „Пакта на островите“, който цели разработване на местни планове за действие за възобновяемите енергийни източници и печеливши проекти, с оглед постигане на намаление на емисиите на CO2 с поне 20% до 2020 г. чрез създаване на собствена програма за научни изследвания в областта на възобновяемите източници на енергия и диверсификация на регионалната енергийна база, по-специално в областта на геотермалната енергия, енергията от приливите и отливите и енергията, получена чрез ядрен разпад на водорода, както и създаване на специална програма в областта на енергетиката, за да се намалят разходите във връзка с отдалечеността, инфраструктурата и предоставяните услуги, с цел насърчаване на амбициозните политики на НОР за развитие на възобновяемите източници на енергия;

23. отбелязва със загриженост последствията от изменението на климата в най-отдалечените региони, и най-вече повишаващото се равнище на водните басейни; призовава Съюза да разгледа тези въпроси в своята стратегия за предотвратяване на изменението на климата и действията в тази насока; препоръчва енергийните източници да се използват по подходящ начин и да се развива потенциалът на възобновяемите енергийни източници;

24. приканва Комисията да създаде специална програма в областта на енергетиката, транспорта, информационните технологии и комуникациите въз основа на програмите POSEI, с възможно най-добра степен на взаимодействие с другите действия на Съюза в тези области;

25. счита, че е необходимо да се помогне на държавите членки да гарантират, че жителите на тези региони имат пълен достъп до средствата за информация и комуникация, осигурявани чрез новите технологии, например широколентовите и безжичните технологии, включително сателитните технологии, и по-конкретно, че имат достъп до инфраструктура за широколентова връзка, за да се насърчи икономическият растеж и по-доброто управление чрез цифровизация на услугите; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички граждани на най-отдалечените региони ще имат достъп до широколентов интернет до 2013 г.;

26. предвид факта, че цифровата икономика без съмнение е двигателят на икономическото развитие в ЕС, признава последствията от все по-големия проблем на цифровото изключване, който може да се окаже сериозно препятствие пред развитието;

27. счита, че иновативното финансиране на политиката на сближаване би могло да отговори частично на хроничната липса на инвестиции за микропредприятията и МСП в НОР и подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до финансиране за предприятията от НОР, по-специално чрез установяване на диалог с Групата на ЕИБ и чрез подкрепяне създаването на местни инвестиционни фондове във всички НОР и развитието на регионални пазари за инвестиционен капитал съгласно предложението в горепосочения доклад на Pedro Solbes Mira за най-отдалечените региони в рамките на единния европейски пазар; призовава Комисията за тази цел да внесе в Парламента и в Съвета предложение за законодателен акт;

28. изразява желание в тези региони да бъдат приложени експериментални разпоредби за възлагане на обществени поръчки за ограничен кръг области по начин, който да отчита принципа на териториалността по отношение на участниците в търга, с цел балансиране на тръжните процедури;

По-добро управление и включване на НОР в ЕС и в неговото географско пространство

29. призовава за по-голямо участие на регионалните органи на НОР в изготвянето и изпълнението на европейските програми и политики, съгласно принципите за гъвкавост, приспособимост и модулация, в рамките на принципа на субсидиарност и управлението на различни нива и в партньорство с частния сектор и гражданското общество, за да се гарантира, че техните нужди са вземат предвид на всички нива от процеса на вземане на решения, както и за осигуряване на по-голяма видимост на тези региони за европейските институции;

30. счита, че една от основните слабости на НОР е управлението на техните ресурси; счита, че е необходимо да им се осигури достатъчна основа, за да могат да управляват ресурсите си, особено по отношение на инфраструктурата – не само транспортната, но и водната и енергийна инфраструктура, както и инфраструктурата за управление на отпадъци;

31. припомня, че гореспоменатият доклад на г-н Pedro Solbes Mira относно най-отдалечените европейски региони в рамките на единния пазар показа, че икономиките на НОР са притиснати от допълнителни разходи в почти всички области; също така насочва вниманието на Комисията върху монополното положение, злоупотребите с господстващо положение и картелните споразумения, които водят до несправедливо увеличаване на издръжката на живота; призовава Комисията да проведе подробно проучване на ценообразуването в НОР, за да се определят точните механизми за действие с цел по-ефективно функциониране на единния пазар в тези територии;

32. посочва ролята на НОР като граници на ЕС с други части на света и призовава за подход, по-специално чрез следване на обявените от Комисията насоки, в партньорство с НОР, който да признава добросъседството на ЕС с трети държави, включително и със страни, с които ЕС поддържа специални връзки в исторически и културен план; насочва вниманието към трудностите във връзка с интеграцията в съответните географски зони и необходимостта от намиране на конкретни новаторски формули, които да насърчават реалната регионална интеграция чрез общи за НОР и съседните трети държави програми и проекти, както и от съдействие за установяване на добри връзки в съответните географски зони; подчертава значението на последствията от външното измерение на някои европейски политики за НОР и подчертава необходимостта от извършване на проучвания за измерване на въздействието на международните споразумения в областта на търговията и рибарството и техните последици за НОР и местното им производство, като се въведат компенсаторни мерки за смекчаване на произтичащите от това загуби;

33. изразява съжаление за това, че ГД „Търговия“ първоначално не показа интерес към отчитането на спецификите на най-отдалечените региони при преговорите за споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и настоятелно призовава Комисията да продължава да търси компромисни варианти, при които окончателните споразумения, които ще бъдат сключени със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), да зачитат интересите на съответните НОР;

34. припомня отново необходимостта от по-добро взаимодействие между фондовете на политиката за сближаване и Европейския фонд за развитие с цел подобряване на проектите от общ интерес и регионалното приобщаване на НОР; следователно припомня нееднократно изразеното становище на Европейския парламент за включване на ЕФР в бюджета;

35. подчертава значението на териториалното сътрудничество за НОР и призовава за продължаване на програмите за териториално сътрудничество в НОР; в тази връзка призовава за регулаторни облекчения с оглед по-добро усвояване на наличните средства и конкретизиране на проектите за сътрудничество, както и повишаване до 85 % на съфинансирането от ЕФРР, за да се отдаде приоритет на трансграничното сътрудничество и да се премахне за НОР критерият за 150 км морски граници при трансграничното сътрудничество; също така припомня, че привилегированото географско положение и важната геостратегическа роля на НОР представляват значителна добавена стойност за ЕС в отношенията му с държавите от Африка и Централна Америка, както и със САЩ;

36. счита, че развитието на трансграничните услуги за електронно управление ще допринесе за интеграцията на най-отдалечените региони в рамките на вътрешния пазар на Съюза;

37. припомня, че страните и отвъдморските територии на Дания, Франция и Нидерландия, за които се отнасят параграфи 1 и 2 на член 355 от ДФЕС, могат да решат да станат НОР, като изберат статута, който им подхожда най-добре, и насочва вниманието към настоящите НОР и решаващата роля, която те могат да играят за популяризирането и укрепването на техния статут;

38. посочва предстоящото приемане на статута на НОР от Майот и призовава Комисията да засили съпътстващите мерки, които са необходими за правилното усвояване на средствата; във връзка с това припомня бюджетния ред за подготвителното действие за подпомагане на Майот и необходимостта от приемане в следващата финансова рамка на специални разпоредби за този регион или всяка друга територия, която може евентуално да бъде засегната при придобиването на статут на най-отдалечен регион, с цел подпомагане на териториите при процеса на получаване на статут на НОР;

39. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на държавите членки.

(1)

OВ C 227E, 21.9.2006 г., стр. 512.

(2)

OВ C 279E, 19.12.2009 г., стр. 12.

(3)

Документ на Съвета № 11021/10.

(4)

ОВ L 325, 9.12.2010 г., стр. 4.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Най-отдалечените региони на Европейския съюз представляват група региони, които поради своите специфични физически и структурни характеристики, произтичащи от тяхната отдалеченост, изолираност, релеф и трудни климатични условия, съставляват специфична група от региони, признати в член 349 на ДФЕС(1).

Тези региони притежават специален статут, предоставен им от Договора, който позволява отклонение от разпоредбите на Договора и приспособяването им към НОР съобразно техните характеристики и специфични условия. Тъй като условията и трудностите на тези региони са от постоянно естество и ги отличават от останалите европейски региони, правилата и програмите на ЕС не могат да се прилагат за тях по същия начин, както за цялата територия на ЕС. Тяхното прилагане трябва да следва териториалния подход.

Ето защо е необходимо и уместно в рамките на бъдещата политика на сближаване в НОР да се анализира как тези европейски региони могат да постигнат целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложени в стратегията „ЕС 2020”, защото тези региони се отличават с постоянни характеристики и ограничения, които произтичат основно от тяхната отдалеченост и обосновават предприемането на специфични мерки от страна на Европейския съюз.

Принципите от Кайен, приети през 1999 г., са основополагащи за действията на Европейския съюз в полза на НОР и съгласно тези принципи – принципът за равни шансове, принципът за стойността на потенциала, принципът за последователност и принципът за партньорство – европейските действия трябва да осигурят необходимите условия за преобразуване на потенциала на НОР в реални фактори за икономически растеж, по-специално чрез прилагането на специфични мерки.

В този контекст, меморандумът „Обновен вариант (визия) на Европейската стратегия за най-отдалечените региони“ от м. май 2010 г. определя основните насоки, които Европа трябва да следва в бъдеще по отношение на НОР, като се набляга на необходимостта от запазване на баланса между потенциала и ограниченията, между вътрешните и външните аспекти на политиките на Европейския съюз, като се насърчава териториалното сближаване и последователността в адаптирането на общите политики на Европейския съюз и приемането на специфични инструменти в полза на най-отдалечените региони.

В своите заключения от 14 юни 2010 г. Съветът по общи въпроси поиска от Европейската комисия да представи документ на тази тема и да предвиди за началото на 2012 г. публикуването на съобщение относно обновената стратегия на ЕС за НОР. Този документ трябва да систематизира основните въпроси, които следва да се вземат предвид при прогнозите за изпълнението на НОР, с оглед конкретизиране на целите на стратегията „ЕС 2020”.

По отношение на основните приоритети, които трябва да се вземат предвид в политиката на сближаване на НОР в контекста на стратегията „ЕС 2020”, докладчикът призовава за:

1.  Диференциран и общ подход по отношение на НОР на ЕС, който да отчита тяхната специфика в рамките на политиките на ЕС, със специален акцент върху политиката на сближаване като основен инструмент за техните малки икономики; въпреки това, тази диференциация не означава само да се отдели специално внимание на компенсирането на последиците от тяхната отдалеченост, но тя трябва също така да включва и адаптирана стратегия, която да предвижда модел за развитие, целящ извличането на ползи от преимуществата им, с оглед постигане на по-голяма конкурентоспособност, повече растеж и работни места.

2.  Приспособяване на прилагането на европейските политики в НОР на ЕС, защото единствено чрез специфична рамка за политиките на ЕС регионите ще могат по-добре да постигнат целите на икономическото, социално и териториално сближаване и да допринесат за реализацията на целите на стратегията „ЕС 2020”; в областта на политиките на селско стопанство и рибарство специалните мерки по програмите POSEI пожънаха успехи, което позволява да се твърди, че може да се помисли за възможността да се стартират други програми от този вид в други потенциални сектори, като енергетиката и възобновяемите източници на енергия, транспорта и ИКТ. Областите на научните изследвания и иновациите, транспорта, телекомуникациите, туризма, митническата и финансова политика, свободните зони и търговските политики също заслужават особено внимание при прилагането на европейските политики за НОР.

3.  По-добра интеграция на НОР в ЕС, което означава по-ефективно управление чрез системата за управление на различни нива, териториално единство за подобряване достъпа до предимствата на единния пазар и развитие на тяхната интеграция в контекста на регионалните планове за добросъседство. По-добро включване на НОР в рамките на техните географски зони, което предполага развитие на тези региони в рамките на външното измерение на европейските политики, по-специално като се вземат предвид техните отношения с трети държави и със страни, с които са установени специални отношения.

Посредством различните предложения в контекста на вече споменатите приоритети докладчикът желае да допринесе за намирането на един по-балансиран отговор на европейските действия спрямо предизвикателствата, пред които са изправени най-отдалечените региони на Европейския съюз, в контекста на целите на стратегията „ЕС 2020”, като в позиция на Европейския парламент се изтъкне ролята на политиката на сближаване и като се поставят някои въпроси, които следва да бъдат взети предвид в предложението за обновена стратегия на ЕС за най-отдалечените региони.

(1)

Към момента най-отдалечените региони на Европейския съюз са: Мадейра, Азорските острови, Канарските острови, Мартиника, Гваделупа, Реюнион, Френска Гвиана и Сен Мартен.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (8.3.2012)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на Европейския съюз в контекста на стратегията „ЕС 2020“

(2011/2195(INI))

Докладчик по становище: Ivars Godmanis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че стратегията „Европа 2020“ е замислена като основен инструмент за извеждане на европейските икономики от икономическата криза и че регионалната политика и политиката на сближаване са признати за централни инструменти за постигането на целите й, поради тяхното бюджетно измерение и подход на многостепенно управление; следователно счита, че най-отдалечените региони, като неразделна част от Съюза, следва да помогнат за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“ и поради това следва да им се отпуснат необходимите финансови средства, като се вземе надлежно предвид тяхната отдалеченост, островният им характер, малката площ, трудният релеф, климатът и икономическата им зависимост от малък брой продукти, както се посочва в член 349 от ДФЕС, които да им позволят да окажат пълноценен принос за реализирането на новата икономическа и бюджетна стратегия на Европейския съюз за периода до 2020 г. – в тяхна собствена полза и в полза на ЕС като цяло;

2.  изразява съжаление, че в предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г. са предложени намаления за целия спектър от мерки и цели, свързани с политиката на сближаване (-5,1% в постоянни цени за 2011 г.(1)), както и че не е пощадено и отпускането на допълнителни финансови средства за най-отдалечените региони; подчертава, че общият размер на съкратените средства за най-отдалечените региони не може да бъде определен, тъй като специалната финансова помощ от 926 милиона евро в следващата МФР покрива не само най-отдалечените региони, но и слабо населените северни райони, както се посочва в Протокол № 6 от Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция; въпреки това отбелязва, че допълнителната финансова помощ, която покрива както най-отдалечените региони, така и слабо населените северни райони, за периода 2014–2020 г. (926 милиона евро) представлява приблизително 50% от сумата, заделена за периода 2007–2013 г. (1 738 милиона евро);

3.  припомня, че на най-отдалечените региони следва да им се помага със специфични мерки и допълнително финансиране, за да се компенсират пречките, произтичащи от споменатите в член 349 от Договора фактори; счита, че определянето на горна граница от 85% за процента на съфинансиране за най-отдалечените региони е положителна стъпка в тази посока, и призовава Комисията да определи и други начини за подпомагане на тези региони, особено ако предоставяното им финансиране бъде намалено в следващия програмен период;

4.  подчертава необходимостта, в съответствие със заключенията на Петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, от увеличаване на гъвкавостта на инструментите на политиката на сближаване по начин, който да предостави възможност за инвестиции, способни да осигурят равнище на растеж и развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“, дори когато съществуват особени географски и демографски условия;

5.  изтъква необходимостта от улесняване на взаимодействието между финансовите средства по политиката на сближаване и рамковата програма за научни изследвания и развитие с цел да се засили развитието на най-отдалечените региони и да се ограничи недостатъчното усвояване на средствата за научни изследвания;

6.  изразява съжаление, че са намалени средствата в други области на политиката на сближаване – по-конкретно Комисията предлага цялостно намаляване на финансирането за икономическо, социално и териториално сближаване с 5,1% в постоянни цени от 2011 г. за следващия програмен период, включително намаляване с 20,2 % на финансирането за регионите по цел „сближаване“ (с изключение на регионите в преход), намаление в размер на 5,6% на финансирането за регионите по цел „конкурентоспособност“ и намаление в размер на 2,9% на средствата, отпускани от Кохезионния фонд;

7.  приветства плана на Комисията да включи бюджетен ред за „най-отдалечените региони и региони с много ниска гъстота на населението” в МФР за периода 2014–2020 г., тъй като това ще създаде по-ясна връзка между средствата, отпускани за тези региони, и техните цели;

8.  обръща внимание на необходимостта в предложението за бъдещата многогодишна финансова рамка да се отчете фактът, че някои европейски територии ще получат статут на „най-отдалечен регион“ през периода 2014–2020 г.; призовава Комисията да коригира своите бюджетни прогнози съобразно с това.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.3.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

4

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Francesca Balzani, Jean-Luc Dehaene, Isabelle Durant, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Jens Geier, Ivars Godmanis, Ingeborg Gräßle, Carl Haglund, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Anne E. Jensen, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, George Lyon, Barbara Matera, Claudio Morganti, Dominique Riquet, László Surján, Helga Trüpel, Derek Vaughan, Jacek Włosowicz

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Frédéric Daerden, Jan Mulder

(1)

Всички използвани в настоящото становище цифри се базират на изчисленията, осигурени от Дирекцията за развитие, съгласуване и разпространяване на кохезионната политика към ГД „Регионална политика“ на Европейската комисия.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (1.3.2012)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на Европейския съюз в контекста на стратегията „Европа 2020“

(2011/2195(INI))

Докладчик по становище: Niki Tzavela

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства подновената стратегия на Комисията за най-отдалечените региони на ЕС, която ще разгледа техните постижения спрямо целите на стратегията „Европа 2020“, т.е. целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; подчертава предимствата от разработването на стратегия на съседство, съсредоточаваща се върху възникването на истински интегрирани регионални пазари; подчертава, че изпълнението на стратегията „Европа 2020“ следва да се адаптира към специфичната реалност на най-отдалечените региони;

2.  Призовава за стратегии за интелигентно специализиране и дългосрочни инвестиции в най-отдалечените региони в рамките на стратегията „Европа 2020“ и на финансирането в областта на сближаването и с оглед да се гарантира активно участие във водещите проекти;

3.  настоява за необходимостта от анализиране на факторите на растежа в регионите, които се характеризират със структурни затруднения, като се определят стратегии, предлагащи възможности за подобряване на тяхната конкурентноспособност, както и други, чиято цел е да се намали зависимостта им; счита за основна задача определянето на стратегически проекти чрез задълбочени предварителни анализи и последващи оценки, които са изключително важни за определяне на социално-икономическото въздействие на такива проекти; подкрепя освен това включването в подобни анализи на различните участници на регионално и местно равнище и представители на гражданското общество, които имат реални познания както за силните, така и за слабите страни на тези региони;

4.  счита, че една от основните слабости на най-отдалечените региони е управлението на техните ресурси; смята, че е необходимо да им се осигури достатъчна основа, която да им позволи да управляват инвестициите си, особено по отношение на инфраструктурата, тъй като тя е свързана не само с транспорта, но също и с водите, енергията и управлението на отпадъци;

5.  подчертава необходимостта от установяване на ясна връзка между цели и финансиране; отбелязва с безпокойство, че в новото предложение на Комисията за бъдещата многогодишна финансова рамка, която започва през 2014 г., политиката на сближаване е една от най-засегнатите от съкращения и следователно средствата, заделени за развитие на най-отдалечените региони, ще спаднат със 7,5 %, което е със 70 милиона по-малко, отколкото средствата, заделени за предходния период;

6.  призовава за по-добра интеграция на най-отдалечените региони в ЕС и в съответните им географски области; подчертава в този контекст потенциалът на най-отдалечените региони да служат за мостове в областта на научните изследвания, познанието и иновациите между Европа и трети страни и призовава ЕС и държавите членки да вземат предвид тяхната важна роля в отношенията си с трети държави;

7.  призовава Комисията и държавите членки да използват географските и териториалните особености на най-отдалечените региони, така че да им позволят да допринасят за постигане на целите, поставени в стратегията „Европа 2020“, включително чрез адаптиране на европейските програми в съответствие с техните особености.

8.  признава необходимостта от разгръщане на новаторския потенциал и предприемаческия дух в най-отдалечените региони, по-специално посредством мрежи за обмен; отбелязва със загриженост слабото им участие в Рамковата програма за научни изследвания; призовава за приспособяване на политиката на сближаване и на политиките в областта на изследванията и иновациите към специфичните потребности на най-отдалечените региони, както и за развитие на взаимодействието между Рамковата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и структурните фондове за насърчаване на участието на новосъздадени звена за високи постижения и увеличаване на инвестициите в обучението;

9.  подчертава, че използването на инструменти на политиката на сближаване следва да бъде адаптирано към икономиките на най-отдалечените региони, като се отделя дължимото внимание на значението на техните малки и средни предприятия и на необходимостта от конкурентноспособност и заетост;

10. подчертава значението на подкрепата на малките и средни предприятия посредством разпределението на средствата на Съюза с цел развиване на продуктивната структура на най-отдалечените региони и като средство за насърчаване на уменията на работниците, като по този начин развива характерните за региона продукти и местната икономика;

11. отбелязва със загриженост последствията на изменението на климата в най-отдалечените региони и най-вече повишаващото се равнище на водните басейни; призовава Съюза да разгледа тези въпроси в своята стратегия по отношение на предотвратяването изменението на климата и на действията в отговор на същото; препоръчва енергийните източници да се използват по подходящ начин и да се развива потенциалът на енергията от възобновяеми източници;

12. счита, че е необходимо да се помогне на държавите членки да гарантират, че жителите на тези региони имат пълен достъп до средства за информация и комуникация, предоставяни чрез нови технологии, например широколентовите технологии и безжичните технологии, включително сателитните, и по-конкретно, че имат достъп до инфраструктури за широколентова връзка, така че да се насърчи икономическия растеж и по-добрата администрация чрез цифровизацията на услугите; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички граждани на най-отдалечените региони ще имат достъп до широколентов интернет до 2013 г.;

13. предвид факта, че цифровата икономика без съмнение е двигателят на икономическото развитие в ЕС, приема последствията от нарастващия проблем на цифрово изключване, който може да се окаже сериозно препятствие пред развитието;

14. подчертава значимостта от подобряване на обществените услуги за икономическото и социалното сближаване на най-отдалечените региони, по-конкретно за въздушния и морския транспорт, енергетиката, комуникациите и научните изследвания;

15. счита, че развитието на трансгранични услуги на електронното управление ще допринесе за интеграцията на най-отдалечените региони на вътрешния пазар на Съюза.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gabriele Albertini, Josefa Andrés Barea, Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, Pilar del Castillo Vera, Gaston Franco, Norbert Glante, Fiona Hall, Edit Herczog, Kent Johansson, Romana Jordan, Krišjānis Kariņš, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Judith A. Merkies, Jaroslav Paška, Vittorio Prodi, Miloslav Ransdorf, Teresa Riera Madurell, Jens Rohde, Paul Rübig, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Maria Badia i Cutchet, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Seán Kelly, Alajos Mészáros, Владко Тодоров Панайотов, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vladimír Remek, Hannu Takkula


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.3.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

2

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, John Bufton, Salvatore Caronna, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Brice Hortefeux, Danuta Maria Hübner, Vincenzo Iovine, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Younous Omarjee, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Monika Smolková, Ewald Stadler, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Karima Delli, Cornelia Ernst, Ivars Godmanis, Maurice Ponga, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Patrice Tirolien, Giommaria Uggias, Derek Vaughan, Sabine Verheyen

Правна информация - Политика за поверителност