ДОКЛАД с предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно Шестдесет и седмата сесия на Общото събрание на ООН

5.6.2012 - (2012/2036(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Alexander Graf Lambsdorff

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА

относно Шестдесет и седмата сесия на Общото събрание на ООН

(2012/2036(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21 и 34 от него,

–    като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Alexander Graf Lambsdorff от името на групата ALDE, относно Шестдесет и седмата сесия на Общото събрание на ООН (ОСООН) (B7-0132/2012),

–   като взе предвид своята препоръка до Съвета от 8 юни 2011 г. относно шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН[1], и своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации[2],

–    като взе предвид приоритетите на ЕС за Шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН, както са приети от Съвета на 10 юни 2011 г.[3],

–    като взе предвид Шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН, и по-специално неговите резолюции, озаглавени „ООН в глобалното управление“[4], „Насърчаване на ефикасността, отчетността, ефективността и прозрачността на публичната администрация чрез укрепване на върховните институции за одит“[5], „Положението в Сирийската арабска република“[6], „Даване на права и развитие на народите“[7], „Към световни партньорства“[8], „Сътрудничеството юг–юг“[9], „Ролята на ООН за насърчаване на развитието в контекста на глобализацията и взаимната зависимост“[10], „Укрепване на ролята на ООН за подобряване на периодични и истински избори и за насърчаване на демократизацията“[11], „Доклад на Конференцията по разоръжаването“[12], „Насърчаване на демократичен и справедлив международен ред“[13] и „Универсалният, неделим, взаимосвързан, взаимно зависим и взаимно утвърждаващ характер на всички права на човека и основни свободи“[14],

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 декември 2011 г. относно борбата срещу нетърпимостта, насаждането на негативни стереотипи, стигматизирането, дискриминацията, подбуждането към насилие и насилието срещу хора въз основа на религиозна принадлежност или убеждения[15],

–    като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 3 май 2011 г. относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации[16],

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 31 март 2010 г. относно изпълнението на Програма 21, Програмата за бъдещото изпълнение на Програма 21 и резултатите от Световната среща на високо равнище относно устойчивото развитие[17],

–    като взе предвид Декларацията за хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., която поставя Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно определени от международната общност цели за премахване на бедността,

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 2003 г., озаглавено „Европейският съюз и Организацията на обединените нации: изборът на мултилатерализма“ (COM(2003)0526),

–   като взе предвид бележките на председателя на Европейския съвет след срещата му с Генералния секретар на Организацията на обединените нации на 16 април 2012 г.,

–    като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно позицията на Парламента относно Деветнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (СПЧООН)[18],

–   като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите[19],

–   като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията[20],

–    като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно бъдещето на стратегическото партньорство между ЕС и Африка след третата среща на високо равнище ЕС – Африка[21],

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността[22],

–    като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г. относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет[23],

–    като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН[24],

–    като взе предвид доклада на съвместната делегация на комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека в Шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН от 28–29 ноември 2011 г.,

–    като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0186/2012),

А. като има предвид, че общите международни ценности и норми имат за цел да гарантират мира, защитата на правата на човека, сигурността и просперитета в световен план, и да поделят по-справедливо между всички ползите от глобализацията;

Б.   като има предвид, че ООН е в центъра на глобалното управление, като същевременно се стреми към осъществяване на собствените си реформи, за да повиши своята прозрачност, ефективност и ефикасност;

В.   като има предвид, че е налице нарастваща необходимост от общи правила и механизми за вземане на решения с цел съвместно справяне с нововъзникващите предизвикателства в световен мащаб и с негативното влияние на световната икономическа криза;

Г.  като има предвид, че е необходимо ЕС да укрепи своето сближаване, за да остане ключов участник в един все по-многополюсен свят, нуждаещ се от съгласувани действия в световен мащаб; като има предвид, че държавите – членки на ЕС, са длъжни по силата на договорите да координират своите действия в международните организации и в международните конференции;

Д.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за ефективен мултилатерализъм, в основата на който стои една силна ООН, тъй като това е от основно значение за справяне с глобалните предизвикателства;

Е.   като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са сред най-големите донори на финансови средства в системата на ООН; като има предвид, че ЕС-27 финансира 39% от редовния бюджет на ООН и над 40% от мироопазващите операции на ООН;

Ж.  като има предвид, че здравото и стабилно партньорство ЕС–ООН е фундаментално за работата на ООН в рамките на трите стълба – мир и сигурност, права на човека и развитие – и също така е ключово за ролята на ЕС като глобален фактор;

З.   като има предвид, че ЕС и ООН са естествени партньори в изграждането на мира и държавността, и заедно осигуряват рамката за колективните усилия във връзка с изграждането на мира и държавността;

И. като има предвид, че правата на човека и демокрацията са основополагащи ценности на ЕС и принципи, и цели на европейската външна дейност, включително международната търговия; като има предвид, че зачитането, насърчаването и опазването на универсалността и неделимостта на правата на човека са крайъгълните камъни на европейското единство и цялост;

Й. като има предвид, че правосъдието и принципите на правовата държава са стълбове на устойчивия мир, които гарантират правата на човека и основните свободи; като има предвид, че Римският статут на МНС има решаващ принос за спазването на правата на човека, международното право и борбата срещу безнаказаността;

K. като има предвид, че всички държави и всички граждани, както и самата международна общност се възползват от непрекъсната подкрепа за демократичните процеси; като има предвид, че те се сблъскват с предизвикателствата пред изграждането, възстановяването и опазването на демокрациите;

1.   отправя следните препоръки до Съвета:

ЕС в ООН

а)      да координира във възможно най-голяма степен, да изразява единни позиции и да засилва последователността и видимостта на ЕС като глобален фактор в ООН; да посреща очакванията на членовете на ООН във връзка със способността на ЕС да реагира и да действа навременно; да възприеме широк и гъвкав подход към позициите в областта на Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) на равнище ООН, за да даде на ЕС капацитет за бързи и всеобхватни действия по въпроси, свързани с ОВППС;

б)     да увеличи приноса си в работата на ООН като постигне общо тълкуване на резолюцията на ОСООН относно условията за участие на ЕС в работата на ОСООН и като работи с партньори за пълното изпълнение на резолюцията; да представи на Парламента доклад относно нейното прилагане на практика;

в)     да работи с държавите – членки на ЕС, и с делегацията на Съюза в ООН за подобряване на координацията, прозрачността и обмена на информация в Съвета за сигурност на ООН, и за защитата на позициите и интересите на ЕС в Съвета за сигурност на ООН от тези държави членки, които членуват в този орган, или, като алтернатива, от представителя на ЕС по покана на председателя; да укрепи влиянието на ЕС върху решенията на Съвета за сигурност на ООН и да повиши видимостта на ЕС в ООН по въпроси от решаващо значение за Съвета за сигурност на ООН;

г)      да гарантира силно представителство на ЕС във всички институции и специализирани агенции на ООН;

д)     да разработи дългосрочна стратегия, насочена към членството в ООН и да се стреми към по-силна публична дипломация относно делата на ООН;

ЕС и глобалното управление

е)      да ускори ефективния мултилатерализъм като основно стратегическо съображение на ЕС като засили представителността, прозрачността, отчетността, ефикасността и ефективността на ООН, с цел да се подобрят практическите резултати от неговите действия; да припомни необходимостта от установяване на нов институционален баланс между нововъзникващата роля на Г-20, ООН и нейните агенции, и международните финансови институции (МФИ); във връзка с това да засили глобалното управление и да потърси решения с оглед бъдещо подобряване на координацията между Г-формациите и системата на ООН, дотолкова доколкото икономическото измерение би могло успешно да бъде обхванато от тези групи, при условие че ООН запазва своята централна роля и остава легитимния орган за глобално действие;

ж)     да се ангажира по-активно със стратегическите и другите двустранни и многостранни партньори, особено със САЩ, с цел да се насърчават ефективните решения на проблеми, които засягат както гражданите на ЕС, така и света като цяло, включително най-бедните и най-уязвимите;

з)      активно да подкрепя всеобхватна и консенсусна реформа на Съвета за сигурност към ООН с цел повишаване на неговата легитимност, регионално представителство, отчетност и ефективност; да припомни, че участието на ЕС в разширен Съвет за сигурност на ООН продължава да бъде централна, дългосрочна цел на Европейския съюз; да изиска от върховния представител/заместник-председател на Комисията (ВП/ЗП) за тази цел да разработи обща позиция на държавите членки; за да бъде постигната тази цел в бъдеще, да работи за предварителна координация на позициите в Съвета на ЕС относно приемането на нови членове на Съвета за сигурност на ООН и относно реформата на процеса на вземане на решения в Съвета за сигурност на ООН;

и)     да вземе участие в започналия в Съвета за сигурност на ООН процес на обмисляне на ролята на ООН в глобалното управление, с оглед на по-голяма прозрачност и сътрудничество; да насърчава по-голямото сътрудничество между ЕС и Общото събрание на ООН;

й)     да спомогне за придаването на нова динамика на Общото събрание на ООН и да увеличи неговата ефективност, наред с другото, чрез подкрепа за работата на специалната работна група, като способства за по-задълбочени и ориентирани към резултати тематични дебати по актуални и важни въпроси, и чрез по-тясно ангажиране на Общото събрание на ООН с други заинтересовани страни, включително гражданското общество и други международни и регионални организации и форуми; да подчертае необходимостта от допълнително хармонизиране на програмата на Общото събрание на ООН с програмите на неговите основни комитети; да подчертае факта, че придаването на нова динамика може да бъде постигнато само ако Общото събрание на ООН предприеме съответните и подходящи действия по въпроси от общо значение за международната общност;

к)      да потвърди отново своя ангажимент да гарантира, че финансовите ресурси на ООН са подходящи и се управляват ефикасно и ефективно съгласно принципите на бюджетна дисциплина и съгласуваност в съответствие с най-високите международни стандарти;

Мир и сигурност

Опазване и изграждане на мира

л)     да засили оперативното партньорство и да насърчава стратегическата съгласуваност и ефективност на колективните усилия във връзка с изграждането на мира, наред с другото чрез работата на Специалния комитет по операциите на поддържане на мира;

м)     да засили сътрудничеството и да изгради партньорства в областта на предотвратяването на конфликти, гражданско и военно управление на кризи и разрешаване на конфликти с ООН, ОССЕ, Африканския съюз (АС), Арабската лига и други международни и регионални организации, както и с гражданското общество; да подобри капацитета на регионалните организации за изграждане на мира, наред с другото, чрез предложените тристранни партньорства ЕС–ООН–АС и ЕС–ООН–ИОЗАД (Икономическа общност на Западноафриканските държави);

н)     да насърчи сътрудничеството между отделните фактори на структурата за изграждане на мира, особено между Секретариата на ООН, Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН и страните – членки на ООН, които участват в мисии за изграждане на мира; да продължава да полага усилия да гарантира, че държавите – членки на ЕС, допринасят за мисиите на ООН за опазване и изграждане на мира със специален капацитет, като транспорт и логистика, и обучение; да разгледа възможността за започване на военна операция съгласно Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), включително евентуалното разполагане на бойна група преди мироопазващата мисия на ООН, ако ООН поиска това, като същевременно се обръща специално внимание на защитата на всички членове на мироопазващите мисии, както и на членовете на бойни групи; да подкрепи развитието на капацитет за предотвратяване и управление на конфликти, както и за посредничество, опазване и изграждане на мира на национално и поднационално равнище; да насърчи обмена на ноу-хау и добри практики между партньорите;

o)     да осигури подкрепа на прегледа на цивилния капацитет на ООН при определянето на практически начини за постигане на съответствие между търсенето и предлагането в критични области, свързани с гражданския капацитет; да ускори наемането, да отстрани оперативната несъвместимост и да избягва припокриване при разполагането на граждански капацитет в рамките на ОПСО в подкрепа на действията на ООН; да проучи възможностите за съвместно разполагане на екипи за действие в условията на кризи в рамките на операции на ООН в случаите, когато се изисква бързо разполагане на капацитет;

п)     да гарантира участието на жени на всички етапи от мирния процес и системно да ги ангажира в превантивна дипломация, ранно предупреждение и наблюдение на сигурността; да се съсредоточи, в съответствие с Резолюцията № 1325/2000 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, върху необходимостта от включване на перспективите, свързани с пола, в предотвратяването на конфликти, мироопазващи операции, хуманитарна помощ, възстановяване след конфликти и инициативи за разоръжаване, демобилизация, реинтеграция (DDR)[25]; да работи активно, за да гарантира, че всички страни – членки на ООН, изпълняват Резолюция № 1325 на Съвета за сигурност на ООН;

р)     да си сътрудничи с ООН за справяне със съществуващите глобални заплахи, като изменението на климата, разпространението на ядрени оръжия, организираната престъпност и тероризъм, и пандемиите;

с)      да допринесе за успешния резултат и последващите действия във връзка с конференцията на ООН през 2012 г. относно договора за търговията с оръжие и конференцията през 2012 г. за преглед на програмата за действие относно малките оръжия и леките въоръжения;

Отговорност за защита

т)      да оказва съдействие на държавите при изпълнението на тяхната отговорност за защита на населението; да подчертае необходимостта от своевременни и целесъобразни действия на международно равнище за предотвратяване и прекратяване на геноцид, етническо прочистване, военни престъпления и престъпления срещу човечеството;

у)      да постигне допълнителен напредък на политическо и институционално равнище при прилагането на концепцията „отговорност за защита“ в органите на ООН, по-специално в Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека, като вади заключения и извлича поуки както от намесата в Либия, така и от неспособността за своевременно предприемане на действия в случая на Сирия; да улесни провеждането на дебатите относно начина, по който органите на ООН, по-специално Съветът за сигурност на ООН, биха могли да използват тази концепция за гарантиране на по-активно сътрудничество между държавите — членки на ООН по време на кризи; да защити положителната роля на регионалните организации за разработването и прилагането на оперативен подход към отговорността за защита;

ф)     да си сътрудничи с партньорите, за да гарантира, че тази концепция се съсредоточава върху предотвратяването, защитата и възстановяването след конфликти, в съответствие с разделянето на отговорността за защита на три – отговорност за предотвратяване, за защита и за възстановяване; да оказва съдействие за изграждането на капацитет за тази цел, наред с другото чрез укрепване на механизмите за ранно предупреждение и на съответния капацитет на ООН за посредничество; в сътрудничество с държавите – членки на ООН да насърчава създаването на централни точки за наблюдение на възникващи ситуации на конфликт и да изгради съответния капацитет в делегациите на ЕС;

х)      категорично да потвърди ангажираността на ЕС по отношение на концепцията „отговорност за защита“ и да поеме инициативата за постигането на междуинституционален консенсус относно отговорността за защита между Европейския парламент, Европейската служба за външна дейност и държавите членки на ЕС, който би могъл да осигури по-последователни действия от страна на ЕС по подобни въпроси на форумите на ООН;

Посредничество

ц)     да насърчи посредничеството като икономически ефективно средство за мирното предотвратяване и разрешаване на спорове, както и за предпазване на държави след преживян конфликт от повторно избухване на конфликт; да разработи по-ефективни насоки за посредничество в областта на правовата държава и демократичната отчетност;

ч)     да отдаде приоритет и да разработи прилагането на този инструмент и да доизгради капацитета за посредничество в рамките на Европейската служба за външна дейност въз основа на концепцията за повишаване на способностите на ЕС за посредничество и диалог;

ш)     да си сътрудничи тясно с ООН и другите фактори в сферата на посредничеството; да се стреми към единодействие в дейностите за посредничество с Отдела по политически въпроси на ООН; да развие партньорствата и сътрудничеството на международните, регионалните и подрегионалните организации с ООН, между тях и с гражданското общество, например чрез партньорство между ЕС и ООН в областта на капацитета за посредничество; да подобри споделянето на информация, сътрудничеството и координацията с цел да гарантира съгласуваност и допълняемост на усилията на участниците в дадено посредничество;

Международно правосъдие

aa)    да укрепи международната наказателноправна система; да изтъкне ролята на Международния наказателен съд в борбата срещу ненаказаността и допълнително да подкрепи Международния наказателен съд в качеството му на единствения постоянен съдебен орган с юрисдикция за съдебно преследване на отделни извършители на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, когато националните съдилища не са в състояние или не желаят да изпълнят тази функция;

aб)    да засили ролята на Международния наказателен съд чрез предоставяне на политическа, дипломатическа, финансова и логистична подкрепа; да насърчи всички държави — членки на ООН да се присъединят към Съда, като ратифицират Римския статут; да насърчи активното сътрудничество със Съда от страна на ООН и неговите органи и агенции;

Права на човека

aв)    да активизира международните усилия, насочени към това, да се гарантира, че всички права на човека, по които е постигнато съгласие в рамките на конвенциите на ООН, се считат за всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани; да спомогне за укрепване на националния капацитет за изпълнение на поетите на международно равнище задължения в областта на правата на човека; във връзка с това да подчертае необходимостта от обезпечаване на правото на свобода на религията и убежденията за всички;

aг)    активно да подкрепи оглавената от Африка инициатива и препоръката на Комисията относно положението на жените чрез полагането на усилия за приемането през 2012 г. на резолюция на Общото събрание на ООН с оглед на налагането на забрана в цял свят върху гениталното осакатяване на жени; да отправи призив към върховния представител/заместник-председател и Комисията да отдадат приоритетно значение на постигането на успех в този процес;

aд)    да продължи да насърчава интегрирането на правата на човека във всички аспекти на работата на ООН, като потвърди факта, че правата на човека са неразривно свързани с другите цели на ООН във връзка с мира, сигурността и развитието;

aе)    да участва активно в работата на Съвета на ООН по правата на човека посредством съвместното предлагане и подкрепяне на резолюции, правенето на изявления и участието в интерактивни диалози и дебати за гарантиране на по-голямо равновесие в работата на Съвета на ООН по правата на човека;

aж)   да повиши капацитета за ранно предупреждение на специалните процедури, като предвиди механизъм, който да им позволява автоматично да задействат разглеждането на дадена ситуация от Съвета на ООН по правата на човека; да укрепи процеса за предприемане на последващи действия при прилагането на препоръките от специалните процедури;

aз)    да се стреми да укрепи процеса на общия периодичен преглед посредством включване на препоръките в двустранния и многостранен диалог с държавите — членки на ООН и чрез базиране на тези диалози върху международните норми и стандарти;

aи)   да продължи да полага усилия в рамките на Общото събрание на ООН и неговите комитети във връзка с призива за налагането на мораториум върху използването на смъртно наказание, който продължава да получава все по-голяма подкрепа от все повече държави, и във връзка с правата на детето, свободата на медиите и религиозната търпимост; да подкрепя всички усилия за премахване на изтезанията; да насърчава по-специално приемането на незадължителния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията;

Подкрепа на демокрацията

ай)   да спомогне за гарантирането на ангажираност на местно равнище по отношение на демократичния процес и развитието на култура на демокрация и зачитане на принципите на правовата държава; да разшири подкрепата за демокрацията извън процеса на избори с оглед на нейното поддържане в дългосрочен план и предоставянето на осезаеми резултати на гражданите; да гарантира включването в по-голяма степен на парламентите и политическите партии в програмите в подкрепа на демокрацията; да подчертае значението на независимите неправителствени организации, които могат да функционират свободно, за развитието на силна гражданска култура;

aк)    да насочи вниманието си към социалното и икономическото приобщаване, демократичния преход и политическите/изборните процеси, изграждането на капацитет, укрепването на гражданското общество, участието на младите хора в парламентарната демокрация, защитата на свободата на изразяване на мнение, на свободата на съвестта и свободата на религията и защитата на правата на жените, включително по отношение на тяхното участие в обществения и политическия живот, както на равнището на обществените практики, така и на законодателно равнище;

aл)    да интегрира по по-добър начин подкрепата за демокрацията в европейските външни действия; да подкрепи демократичното управление чрез своите различни финансови инструменти, при възможност чрез използването на ресурсите на делегациите на ЕС; да си сътрудничи с ООН и други партньори на световно и местно равнище за подобряване на спазването на принципите на правовата държава, насърчаване на независимите медии и изграждане и укрепване на демократичните институции, които могат да постигат резултати;

aм)   да гарантира, че мандатите на мироопазващите мисии отразяват необходимостта от подкрепа на мисиите за наблюдение на изборите, и да им предостави необходимите средства, за да гарантира сигурността на наблюдателите на място;

Развитие

aн)   да интегрира политиките на ЕС, свързани с развитието, на всички равнища, за да избегне противоречията между насочените към развитие политики, от една страна, и пречките пред развитието на държавите партньори в двустранните и многостранните споразумения и форумите, от друга; да обърне специално внимание на правата на човека и последствията за развитието при сключването на споразумения за свободна търговия и по време на преговорите на равнището на СТО;

ao)    да продължи да полага усилия за поставянето на хората в центъра на процеса за развитие; да предприеме последващи действия във връзка с Декларацията на ООН относно правото на развитие, като се съсредоточи върху практическите стъпки за нейното изпълнение;

aп)   да гарантира, че делът на общата европейска помощ, който се разпределя чрез бюджета на ЕС, не е намален и запазва акцента върху бедността и глада; да разгледа възможността за насочване на 20 % от цялото съдействие на ЕС към основните социални услуги съгласно определението на ООН, със специален акцент върху свободния и всеобщ достъп до първично здравеопазване и основно образование, като взема под внимание подкрепата на ЕС за инициативата „Образование за всички“ и неговия ангажимент да изпълнява роля по отношение на здравеопазването в световен мащаб;

aр)    да допринесе за по-голяма политическа съгласуваност в подкрепа на развитието и за по-голяма ефективност на помощта за развитие, тъй като те продължават да бъдат ключови въпроси за постигане на ЦХР;

aс)    да оглави и ускори усилията на ООН за постигане на ЦХР, като се съсредоточи предимно върху целите, по които до момента е постигнат най-малък напредък;

aт)    като запазва ангажираността си по отношение на премахването на бедността в сътрудничество с международната общност, да положи усилия за определянето на амбициозната програма за ЦХР след 2015 г., като вземе предвид постигнатия напредък, но също така и все още съществуващите предизвикателства;

aу)    да предприеме последващи действия във връзка с резултатите от Конференцията на ООН относно устойчивото развитие „Рио+20“ и да положи усилия за пълното прилагане на тези резултати, наред с другото чрез насърчаване на устойчивото развитие като водещ принцип за дългосрочното развитие в световен мащаб;

aф)   да създаде работна група на ООН от изтъкнати личности;

aх)    да предприеме активни последващи действия във връзка със заключенията, приети в Бусан;

aц)   да даде своя решителен принос в борбата срещу спекулациите с хранителни стоки и за решаване на неотложния проблем, свързан с бедността и глада;

aч)    да отдаде приоритетно значение на продоволствената сигурност, производствения капацитет в селското стопанство, инфраструктурата, изграждането на капацитет, приобщаващия икономически растеж, благоприятните пазари и новите предприятия, достъпа до технологии, както и на човешкото и социалното развитие в най-слабо развитите страни, в съответствие с Програмата за действие от Истанбул и заключенията, приети по време на 13-та сесия на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) в Доха на 26 април 2012 г.;

aш)   отново да заяви своя ангажимент към принципите от Рим относно продоволствената сигурност; да изрази съжаление относно последиците от спекулациите с хранителни стоки;

бa)    да насърчи развиващите се страни, с подкрепата на международни донори, да предприемат дългосрочни мерки, за да гарантират, че сушата няма неизбежно да доведе до глад; да приложи стратегии за намаляване на риска от бедствия и системи за ранно предупреждение;

бб)   да подкрепи изцяло основната роля, изпълнявана от ООН и по-специално от Службата за координация по хуманитарните въпроси на ООН;

бв)   да потвърди отново дългосрочния ангажимент на ЕС за оказване на подкрепа за благосъстоянието на хората в региона на Африканския рог и за справяне с основните причини за структурната продоволствена несигурност и конфликти;

Изменение на климата, защита и устойчивост на околната среда в световен мащаб

бг)    да поеме водещата роля в управлението на климата в световен мащаб и международното сътрудничество в областта на изменението на климата; да допринесе за изграждането на институционална структура, която да бъде приобщаваща, прозрачна и справедлива и да осигурява балансирано участие в съответните управителни органи както на развитите, така и на развиващите се страни; допълнително да развие диалога с основните фактори, например със страните, известни под акронима БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), и развиващите се страни, като се има предвид, че изменението на климата се е превърнало в ключов елемент на международните отношения; допълнително да развие капацитета на Европейската служба за външна дейност за изграждане на политика за дипломация на ЕС в областта на климата;

бд)   да продължи да оправомощава гражданите в рамките на управлението на околната среда посредством ефективното глобално прилагане на Принцип 10 от Декларацията от Рио; във връзка с това да разшири обхвата на разпоредбите от Орхуската конвенция извън Комисията за Европа на ООН посредством глобална конвенция или чрез отваряне на Орхуската конвенция за страните извън Комисията за Европа на ООН; да насърчи по-доброто управление в рамките на устойчивото развитие, наред с другото чрез укрепване на Програмата на ООН за околната среда; да си сътрудничи активно с партньорите за по-добро налагане на световно равнище на изпълнението на законодателството в областта на околната среда;

бе)    да прокара общата позиция на Африканския съюз и ЕС в подкрепа на повишаването на статуса на Програмата на ООН за околната среда в специализирана агенция на ООН със седалище в Найроби, Кения; в рамките на тази нова институционална рамка да разгледа въпросите за финансирането, прехвърлянето на технологии и изграждането на капацитет за устойчиво развитие;

бж)   да подкрепи биологичното разнообразие и защитата на климата в развиващите се страни в съответствие с целите, определени в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата  и Конвенцията за биологичното разнообразие; да превърне моретата и океаните в един от ключовите стълбове на Рамката от Рио, заедно с опазването на климата и биологичното разнообразие;

бз)    да подкрепя активното участие на Комисията в текущите дебати относно пропуските в закрилата и свързаните с тях действия, инициирани от върховния комисар на ООН за бежанците като част от диалога на върховния комисар от 2010 г. относно предизвикателствата пред закрилата, който се стреми към подобряване на съществуващата международна рамка за закрила на принудително разселените лица и лицата без гражданство; да участва активно в разискванията относно термина „климатичен бежанец“, който е предназначен да обхване хората, принудени да напуснат своя дом вследствие на изменението на климата и да търсят убежище в чужбина, включително относно евентуалното правно определение на този термин, който все още не е признат от международното право или от което и да е правно обвързващо международно споразумение;

Разни

би)   да насърчи взаимодействието по глобални въпроси между правителствата и парламентите и да лансира дебат относно глобалната роля на парламентите; да укрепи демократичния характер, отчетността и прозрачността на управлението в световен мащаб и да предостави възможност за по-голямо обществено и парламентарно участие в дейностите на ООН;

°

°          °

2.   възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, Съвета и, за сведение, на Комисията.

• [1]  Приети текстове, P6_TA-PROV(2011)0255.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2011)0229.
• [3]  Съвет на Европейския съюз, 11298/11.
• [4]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/256.
• [5]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/209.
• [6]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/253.
• [7]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/224.
• [8]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/223.
• [9]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/219.
• [10]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/210.
• [11]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/163.
• [12]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/59.
• [13]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/159.
• [14]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/151.
• [15]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/66/167.
• [16]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/65/276.
• [17]  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/64/236.
• [18]  Приети текстове, P7_TA(2012)0058.
• [19]  Приети текстове, P7_TA(2011)0507.
• [20]  Приети текстове, P7_TA(2011)0334.
• [21]  Приети текстове, P7_TA(2010)0482.
• [22]  OВ C 099 Е, 3.4.2012 г., стр. 56.
• [23]  Приети текстове, P7_TA(2010)0419.
• [24]  OВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 549.
• [25]  Разоръжаване, демобилизация, възстановяване и реинтеграция.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА ДО СЪВЕТА B7-0132/2012

внесено съгласно член 121, параграф 1 от Правилника за дейността

от Alexander Graf Lambsdorff, от името на групата ALDE

относно Шестдесет и седмата сесия на Общото събрание на ООН

Европейският парламент,

–   като взе предвид Шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН,

–   като взе предвид препоръката на Европейския парламент до Съвета относно Шестдесет и шестата сесия на Общото събрание на ООН[1],

–   като взе предвид член 121, параграф 1 от своя правилник,

A. като има предвид, че под ръководството на заместник-председателя//върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), и в резултат на тясното сътрудничество между ЕСВД, Делегацията на ЕС в Ню Йорк и постоянните представителства на държавите членки, ЕС спечели подкрепа за Резолюция 65/276 относно условията за участието на ЕС в дейността на Общото събрание на ООН;

Б.  като има предвид, че държавите – членки на ЕС, поеха ангажименти в рамките на пакета за институционално изграждане на Съвета на ООН по правата на човека и в края на процеса на преразглеждане;

1.  отправя до Съвета следните препоръки:

ЕС в ООН

a)  да извлече поука от процеса на консултации, довел до успешното приемане на резолюцията относно участието на ЕС в дейността на Общото събрание на ООН, която осигури на ЕС по-висок статут на наблюдател в Общото събрание на ООН; да го използва като модел за осъществяването на бъдещите стратегически амбиции във външната дейност на ЕС и да подчертае още повече профила на ЕС в световен план;

Положението в Близкия изток

б)  да работи за намиране на многостранни решения на развиващите се в момента и на потенциалните конфликти, съпроводени с насилие, в Близкия изток и по-специално да насочи вниманието си към предизвикващите тревога събития, свързани с разпространението на ядрени оръжия в региона;

Общият периодичен преглед

в)  да осигури по-добро изпълнение на препоръката от общия периодичен преглед (ОПП), като предостави техническо съдействие; да открои профила на свързания с ОПП процес, като систематично изтъква важното значение на правата на човека и включва неговите препоръки в своите отношения със страните – членки на ООН;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията.

• [1]  Приети текстове от 8.6.2011 г., P7_TA(2011)0255.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (15.5.2012)

на вниманието на комисията по външни работи

относно предложението за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно приоритетите на ЕС за 67-та сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации
(2012/2036(INI))

Докладчик: Eva Joly

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението си за препоръка следните предложения:

Цели на хилядолетието за развитие — подготовка на рамка за развитие за периода след 2015 година

Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) изключително успешно стимулират политическите лидери и организациите на гражданското общество в стремежа за постигане на човешко развитие. Тъй като крайният срок наближава, необходимо е да се даде значителен политически импулс за създаване на рамка за развитие за периода след 2015 г.

Призовава ЕС да упражни силна ръководна позиция в определянето на глобална международна рамка за периода след 2015 г., като насърчава следните цели:

a)  да поеме ангажимент за постигането на целите до 2015 г. и да направи точна оценка на успехите и неуспехите по отношение на настоящите цели, в опит да се създаде приобщаваща и всеобхватна програма за периода след 2015 г.;

б)  да създаде работна група на ООН от изтъкнати личности;

в)  да подобри прилагането на иновационни механизми за финансиране на изпълнението на ЦХР и целите във връзка с изменението на климата;

г)  да предприеме активни последващи действия във връзка със заключенията, приети в Бусан;

Устойчиво развитие

Най-слабо развити страни

д)  да даде приоритет на продоволствената сигурност, производствения капацитет в селското стопанство, инфраструктурата, изграждането на капацитет, приобщаващия икономически растеж, благоприятните пазари и новите предприятия, достъпа до технологии, както и на човешкото и социалното развитие в най-слабо развитите страни, в съответствие с Програмата за действие от Истанбул и заключенията, приети по време на 13-та сесия на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) в Доха на 26 април 2012 г.;

Околна среда, изменение на климата и продоволствена сигурност

е)  безрезервно да се ангажира с постигнатите резултати от Рио+20;

ж) отново да заяви своя ангажимент към принципите от Рим относно продоволствената сигурност; да изрази съжаление относно последиците от спекулациите с хранителни стоки;

з)  да насърчи развиващите се страни, с подкрепата на международни донори, да вземат дългосрочни мерки, за да се гарантира, че сушата няма неизбежно да доведе до глад; да приложи стратегии за намаляване на риска от бедствия и системи за ранно предупреждение;

и)  да засили международните усилия за регулиране на широкомащабните придобивания на земя, които понастоящем се осъществяват от чуждестранни инвеститори в развиващите се страни;

Международна хуманитарна помощ

й)  да окаже пълна подкрепа на основната роля на ООН и по-специално на Службата за координация по хуманитарните въпроси на ООН (UNOCHA);

к)  да потвърди отново дългосрочния ангажимент на ЕС за подкрепа на благосъстоянието на хората в региона на Африканския рог и за справяне с основните причини за структурна продоволствена несигурност и конфликти;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.5.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Ricardo Cortés Lastra, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Catherine Grèze, Eva Joly, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Ivo Vajgl
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Kriton Arsenis, Emer Costello, Krzysztof Lisek, Isabella Lövin
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ioan Enciu, Alajos Mészáros

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	31.5.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Bastiaan Belder, Frieda Brepoels, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Richard Howitt, Anna Ibrisagic, Tunne Kelam, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Raimon Obiols, Ria Oomen-Ruijten, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Tokia Saïfi, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Marek Siwiec, Charles Tannock, Inese Vaidere, Boris Zala
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Reimer Böge, Marije Cornelissen, Corina Creţu, Elisabeth Jeggle, Barbara Lochbihler, Doris Pack, Helmut Scholz, Indrek Tarand
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Iosif Matula, Bill Newton Dunn