ДОКЛАД относно привлекателността на инвестициите в Европа

5.6.2012 - (2011/2288(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Rodi Kratsa-Tsagaropoulou

Процедура : 2011/2288(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0190/2012
Внесени текстове :
A7-0190/2012
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно привлекателността на инвестициите в Европа

(2011/2288(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално членове 3, 4, 49, 50, 119, 219 и 282 от него,

–   като взе предвид предложението за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (COM(2011)0121),

–   като взе предвид Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия и Насоките за мултинационалните предприятия (актуализирана версия от 25 май 2011 г.),

–   като взе предвид доклада Monti, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“, публикуван на 9 май 2010 г.,

–   като взе предвид Доклада относно световните инвестиции от 2011 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към цялостна европейска политика в областта на международните инвестиции“ (СOM(2010)0343),

–   като взе предвид Работната програма на Комисията за 2012 г. (COM(2011)0777),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 3133-то заседание на Форума по въпросите на единния пазар,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната[1],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната[2],

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[3],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[4],

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1177/2011 на Съвета за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит[5],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1311/2011 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения[6],

–   като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[7],

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за рисков капитал (COM(2011)0860),

–   като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно лицензирането и осъществяването на дейността на кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (COM(2011)0453),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2012 година“ (COM(2011)0815),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (COM(2010)2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно план за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране (COM(2011)0870),

–   като взе предвид доклада на Комисията до Европейския съвет за 2011 г. за пречките пред търговията и инвестициите (COM(2011)0114),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2011 г. относно бариерите пред търговията и инвестициите[8],

–   като взе предвид предложението за директива на Съвета относно обща система на данък върху финансовите сделки и за изменение на Директива 2008/7/ЕО (COM(2011)0594),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации (COM(2011)0818),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно бюджета за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500, част I и II),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно въздействието на временните правила за държавна помощ, приети в контекста на финансовата и икономическа криза (SEC(2011)1126),

–   като взе предвид доклада на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Комисията, озаглавен „Развитие на пазара на труда в Европа, 2011 г.“,

–   като взе предвид докладите на ОИСР, СТО и Конференцията на ООН за търговия и развитие относно търговските и инвестиционните мерки на Г-20 (от средата на октомври 2010 г. до април 2011 г.),

–   като взе предвид проучването на банковото отпускане на заеми в еврозоната на Европейската централна банка за януари 2012 г.,

–   като взе предвид макроикономическите прогнози за еврозоната на Европейската централна банка (декември 2011 г.),

–   като взе предвид доклада на Европейската централна банка относно финансовата интеграция в Европа (май 2011 г.),

–   като взе предвид политическата рамка за инвестиции (ПРИ) на ОИСР,

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.) (COM(2011)0834),

–   като взе предвид своята резолюция от 19 април 2012 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)[9],

–   като взе предвид доклада на Комисията „Бизнес динамика: създаване и прехвърляне на предприятия и банкрут“ (януари 2011 г.),

–   като взе предвид доклада на Световната банка „Условия за стопанска дейност през 2012 г.: извършване на стопанска дейност в един по-прозрачен свят“,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено: „Еразъм за всички: Програма на ЕС за образование, обучение, младеж и спорт“ (COM(2011)0787),

–   като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Междинна оценка на пилотния проект/подготвителното действие „Еразъм за млади предприемачи (2011 г.)“,

–   като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (COM(2011)0896),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по регионално развитие (A7-0190/2012),

A. като има предвид, че икономическата, финансовата и фискалната криза в ЕС увеличи значително икономическите и социалните различия между държавите членки и регионите, което доведе до неравномерно разпределяне в рамките на Европейския съюз на входящите и изходящите инвестиции;

Б.  като има предвид, че е необходимо да се установи последователна рамка на стабилност в паричната, фискалната и търговската политики с цел улесняване притока на преки инвестиции във всички държави членки и региони на ЕС, като по този начин се спомогне за коригиране на макроикономическите дисбаланси в ЕС;

В.  като има предвид, че на неформалната среща на членовете на Европейския съвет на 23 май 2012 г. беше подчертана необходимостта от мобилизиране на политиките на ЕС за пълна подкрепа на растежа, увеличаване на усилията за финансиране на икономиката чрез инвестиции и укрепване на създаването на работни места;

Г.  като има предвид, че според последната междинна прогноза на Комисията ЕС страда от слаб растеж, а очакваните равнища на растеж ще се различават значително в различните държави – членки на Съюза, като ще бъдат влошавани от непрестанната несигурност и липсата на доверие на потребителите и доверие в пазара;

Д. като има предвид, че Съюзът следва да използва силните си страни като високия стандарт на потребление, образованието и качеството на живот, капацитета за научни изследвания и иновации, високата ефективност и производителност на труда, както и благоприятната и мотивираща бизнес среда, за да се справи с фискалната криза и да повиши растежа и заетостта;

Е.  като има предвид, че финансирането на публичния дълг на държавите членки поглъща ресурси за инвестиции, растеж и заетост, а изтичането на капитали от определени държави членки към други държави членки, както и към определени трети държави, може да допринесе за влошаване на състоянието на платежния баланс на ЕС;

Ж. като има предвид, че банковите заеми като най-важен източник на финансиране в еврозоната, с обем повече от капиталовите финанси и облигациите взети заедно, докато в САЩ и други части на света банковите заеми представляват по-малък процент от общото финансиране, са силно засегнати от последните събития;

З.  като има предвид, че потенциалът за растеж, осигурен от сектори като например екологосъобразните технологии, здравеопазването и грижите, образованието и социалната икономика, може да стартира и да движи инвестиционния процес, като му даде тласък чрез увеличаване на взаимното търсене;

И. като има предвид, че е необходимо да се наблюдава и преразглежда въздействието и прилагането на финансовото регулиране в ЕС с цел да се гарантира, че то не създава ненужни административни тежести и не потиска преките чуждестранни инвестиции в ЕС;

Й. като има предвид, че според последния доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие ЕС все още има стабилен капацитет за привличане на преки чуждестранни инвестиции;

К. като има предвид, че вътрешните инвестиции в границите на Съюза могат да разширят значително пазарите за преки чуждестранни инвестиции чрез подобряване на устойчивата инфраструктура за стопанска дейност, образование, научни изследвания и развитие;

Л. като има предвид, че инвестициите се състоят от два стълба – публични и частни инвестиции, и че частният инвестиционен стълб се състои от вътрешни и чуждестранни инвестиции;

М. като има предвид, че за борбата с прекалената зависимост от вноса на петрол, газ и други невъзобновяеми източници, са необходими големи инвестиции в енергия от възобновяеми източници и в енергийна и ресурсна ефективност;

Н. като има предвид, че рисковете, свързани с европейския държавен дълг и рефинансирането, както и недостатъците и пречките пред търговията и доизграждането на вътрешния пазар, включително нетарифните бариери и ограниченията, свързани с данните, могат да намалят значително способността на ЕС да привлича както европейски, така и международни инвеститори;

О. като има предвид, че основните предизвикателства по отношение на конкурентоспособността и предприемачеството, които все още стоят пред предприятията от Съюза, са трудности, свързани с достъпа до финансиране за МСП; слаб предприемачески дух (едва 45 % от европейските граждани биха желали да бъдат самостоятелно заети лица, докато в САЩ например техният дял е 55 %); бизнес среда, която не допринася за създаването на нови предприятия и растеж, характеризира се с трайна регулаторна разпокъсаност и административни пречки; ограничен капацитет на МСП за приспособяване към икономика с ефикасно използване на енергията и ресурсите и за разширяване на дейността им към пазари извън тяхната държава както в рамките на единния пазар, така и извън него;

П. като има предвид, че съгласно последния индекс на Световната банка „Извършване на стопанска дейност“ („Doing Business“) държавите — членки на ЕС, са само 40 % (а членовете на еврозоната едва 26 %) от 35-те водещи страни по отношение на предприемачеството на световно равнище;

Р.  като има предвид, че, както е посочено в доклада на Комисията за механизма за предупреждение (COM(2012)0068), националните бюджетни ограничения и високият процент на безработица подчертават необходимостта, особено по отношение на салдата по текущата сметка, пазарния дял в износа и частния и публичния дълг, от въвеждане на ефективни структурни реформи за подобряване на бизнес средата, като в същото време се намали бюрокрацията и се оптимизира добавената стойност на структурните фондове и дейностите на Европейската инвестиционна банка, особено в страните, в които се провежда европейската политика за съседство;

С. като има предвид, че добре насочените социални инвестиции са изключително важни, за да се осигури високо равнище на заетост в дългосрочен план, да се стабилизира икономиката, да се укрепи човешкият капитал и да се повиши конкурентоспособността на ЕС;

Т.  като има предвид, че тенденциите в преките чуждестранни инвестиции са един от основните показатели, използвани в таблицата с показатели на Комисията за наблюдение на макроикономическите дисбаланси;

У. като има предвид, че проучвания на Програмата на ООН за околната среда и МОТ сочат, че инвестициите във формиране на човешки капитал са изключително важни за привличане на инвестиции в секторите на екологосъобразната икономика и за използване на техния голям потенциал за растеж;

Ф. като има предвид, че потоците от преки чуждестранни инвестиции в ЕС, особено ако са насочени по такъв начин, че да намаляват различията между държавите членки, оказват положително въздействие върху реалната икономика и платежния баланс, конкурентоспособността, заетостта и социалното сближаване, но също така играят ролята на положителен стимул за технологично развитие, иновации, подобряване на уменията и мобилност на работната сила;

Х. като има предвид, че определянето на годишни национални подцели, обхващащи областите, които са в основата на привлекателната и конкурентна среда за международните инвеститори в съответствие с параметрите на ОИСР, ще помогне да се насочи вниманието към националните слаби и силни страни, както и към възможностите за целева намеса;

Ц. като има предвид, че целта на еврозоната и на ЕЦБ да се поддържа инфлация в еврозоната от малко под 2 % допринася за създаването на рамка на стабилност, която подпомага привличането на инвестиции;

Ч.  като има предвид, че развитието на европейски пазар на облигации до голяма степен зависи от разширяването на инвестиционната основа;

Ш. като има предвид, че в предложението за създаване на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) Комисията не разширява обхвата на хармонизацията, така че да обхване корпоративните данъчни ставки, за които се предвижда да останат в сферата на компетентност на държавите членки, и като има предвид, че са необходими допълнителни стъпки, за да бъде данъчната система на Съюза по-прозрачна и не толкова сложна за чуждестранните инвеститори, като същевременно се координират данъчните системи в цяла Европа;

Щ. като има предвид, че търговският протекционизъм настъпва по целия свят, ето защо ЕС, като пазарен лидер по отношение на входящите чужди инвестиции, следва да продължава преговорите за споразумения за свободна търговия, като насърчава откритата и справедлива търговия, както и международните стандарти в областта на социалната закрила и опазването на околната среда, когато защитава своите конкурентни търговски предимства;

АА. като има предвид, че в Европейския съюз все още съществуват значителни пречки по отношение предоставянето на трансгранични услуги, което възпрепятства функционирането на свободния пазар;

АБ. като има предвид, че в съответствие с Договорите за ЕС общата търговска политика, включително преките чуждестранни инвестиции, е от изключителната компетентност на ЕС и като има предвид, че в тази област Европейският парламент и Съветът работят на равни начала, тъй като се прилага обикновената законодателна процедура;

1.  подчертава, че ЕС все още е водещата световна дестинация за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и като такава следва да продължава да отговаря на очакванията на държавите инвеститори и бенефициери, като същевременно се придържа към по-широките цели на икономическата и социалната политика и политиката в областта на околната среда на ЕС и съответно защитава водещата си позиция на европейско и национално равнище;

2.  счита, че политиката на сближаване е от решаващо значение за справянето с макроикономическите и регионалните дисбаланси на равнището на ЕС и следва да бъде основната политика на вътрешния пазар за повишаване на конкурентоспособността, производителността, растежа и създаването на работни места, които на свой ред имат потенциала да увеличат привлекателността на инвестирането в ЕС; подчертава, че посредством инвестиции по линия на политиката на сближаване в инфраструктура и необходимите за пазара на труда умения значително може да се повиши привлекателността за бъдещи инвеститори;

3.  настоятелно призовава Комисията да подобри международното регулаторно сътрудничество, включително в рамките на многостранни форуми, както и конвергенцията на регулаторните изисквания въз основа на международните стандарти и където това е възможно, да започне регулаторен диалог за справяне със съществуващи или възможни бъдещи пречки пред търговията с оглед ограничаване на споровете и свързаните с тях търговски разходи;

4.  счита, че фискалната консолидация и стабилизация и доизграждането на вътрешния пазар следва да се извършват, като се осигурява оценка на добавената стойност, която могат да предложат те; счита, че тясното сътрудничество между икономическите органи, както и по-голямото взаимно допълване на икономиките на ЕС, следва да съдейства за намаляване на регионалните различия по отношение на преките чуждестранни инвестиции с цел укрепване на европейската промишлена основа и насърчаване на устойчиво дългосрочно икономическо развитие, като последното е изключително важна предпоставка за успешна и ефективна фискална консолидация;

5.  подчертава, че е особено важно да се поддържа интересът на стратегическите европейски инвеститори за осъществяване на тяхната дейност в ЕС, като се има предвид, че в комбинация с по-широката световна финансова и икономическа криза, отрицателната нагласа и несигурността, породени от кризата на дълга и липсата на бързи ответни действия принуждават инвеститорите да намалят експозициите си в региона; подчертава, че липсата на координирани дългосрочни вътрешни инвестиции ще навреди значително на бъдещата инвестиционна привлекателност на ЕС за тези инвеститори; признава, че многостепенният подход на управление с участието на местните общности на съответните етапи е много важен, за да се гарантира, че инвестициите са насочени към удовлетворяване на специфичните потребности на всеки регион и на всяка държава членка;

6.  призовава Комисията да изготви съобщение относно привлекателността за инвестиране в Европа на фона на нейните основни партньори и конкуренти, като посочи основните предимства и слабости на ЕС като инвестиционна среда, и да предложи интегрирана стратегия, включваща специфични политики и препоръки, както и законодателни предложения, ако това е целесъобразно, за подобряване на инвестиционната среда на ЕС;

7.  счита, че ЕС следва да използва изцяло позицията си на най-голям единен пазар в света (включително своя висок стандарт на живот, висока производителност на труда, правна сигурност и капацитет за научни изследвания и иновации), чуждестранен инвеститор и търговец в процеса на преодоляване на фискалната криза, и подчертава необходимостта от по-ефикасни инструменти и методи, нови механизми за финансиране и инвестиционни схеми, като например облигациите за проекти на ЕС, които биха могли да използват конкурентните предимства на Европа и взаимното допълване между нейните държави членки за постигане на целите на стратегията за растеж „Европа 2020“, с цел справяне с рецесията и предизвикателствата на забавения растеж;

8.  настоятелно призовава ЕС да въведе инвестициите като основен елемент във всички водещи инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“, за да отговори на крайната необходимост от растеж и заетост, и да използва техния голям принос за справяне с фискалната криза; призовава по-специално Комисията и държавите членки да разработят амбициозна, екологично ефективна и устойчива промишлена стратегия на ЕС с цел възстановяване на производствения капацитет в целия ЕС и създаване на висококачествени работни места в рамките на ЕС;

9.  подчертава по-специално огромния потенциал за привличане на преки чуждестранни инвестиции чрез насърчаване на образованието, научните изследвания и развитието и създаването на работни места в областите, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове, развитие на възобновяемите източници на енергия и увеличаване на енергийната ефективност с цел постигане на целите за 2020 г. и превръщане на ЕС в световен лидер в областта на екологосъобразните технологии;

10. припомня, че останалите непроменени чрез устойчиво финансиране или дори намалени публични инвестиции поради фискалната криза в най-важните сектори като здравеопазването, образованието, научните изследвания и инфраструктурите биха могли да окажат отрицателно въздействие на конкурентоспособността и привлекателността за инвеститорите, особено ако това се превърне в дълготраен модел; ето защо съществува необходимост от устойчиво повишаване на публичните инвестиции;

11. подкрепя наскоро предложената програма „Еразъм за всички“, чрез която могат да бъдат увеличени значително средствата за мобилност и развитие на знания, обучение и придобиване на умения, с цел да се подпомогне личностното развитие и перспективите за заетост на младите хора, като по този начин се допринесе за укрепване на човешкия потенциал и за решаване на проблема с високия процент младежка безработица в Европа; подкрепя „Еразъм за предприятията“, и по-специално програмата за обмен „Еразъм за млади предприемачи“, които ще насърчат започването на стопанска дейност, трансграничния трансфер на знания, сътрудничеството между малките дружества, иновациите и създаването на работни места;

12. предлага да се подобри и разшири статистическата база данни за преки инвестиции в съответствие с международните модели на ОИСР и Световната банка и да се приемат допълнителни инвестиционни цели и показатели на национално равнище (градска среда, социална инфраструктура), така че да се подчертае постигнатият напредък към привлекателна инвестиционна среда, като същевременно се направи оценка на инвестиционните политики и тяхното положително въздействие върху реалната икономика и заетостта в различните страни и региони;

13. счита, че всяка стратегия, насочена към привличането на чужди и местни инвестиции, следва да бъде свързана със доизграждането на вътрешния пазар, трансграничните инвестиции и потоци, отворените пазари, по-добрия пазарен достъп и лоялната конкуренция за свободните професии, предвид броя и разнообразието на новите възможности; във връзка с това счита, че ЕС следва да насърчава трансевропейските мрежи и мобилността на работниците, студентите и научните изследователи и да засилва сътрудничеството и взаимното допълване на икономиките на ЕС;

14. подчертава неотложната необходимост да се намалят данъчните бариери за трансграничните работници и работодатели, за да се улесни мобилността на гражданите и да се насърчат трансграничните инвестиции;

15. призовава ЕС да преговаря на световно равнище и в рамките на СТО, Г-20 и Г-8 за създаването на общи правила, които да гарантират лоялна конкуренция и равнопоставени условия в контекста на международните макроикономически дисбаланси, свързани с финансовото регулиране и данъчното облагане, за да защити конкурентоспособността на ЕС и да гарантира зачитане на социалните цели и целите в областта на околната среда на Съюза; призовава Съюза да бъде решителен в преговорите и при сключването на всеобхватни споразумения за свободна търговия (ССТ) с основните партньори като инструмент за отваряне на нови пазари за стоки и услуги, за увеличаване на инвестиционните възможности, улесняване на откритата и лоялна търговия и насърчаване на по-предсказуема политическа среда; подчертава, че е важно да се постигне напредък в преговорите за данък върху финансовите сделки в световен мащаб;

16. счита, че създаването на специална Европейска обсерватория за преки чуждестранни инвестиции в рамките на Европейската комисия би могло да допринесе за засилване на координацията на политиките на държавите членки в тази област и същевременно да осигури по-добър мониторинг на предприетите политики, включително макроикономическото им въздействие, с цел популяризирането на Европа като инвестиционна дестинация;

17. призовава Комисията да засили координацията на икономическите, данъчните и социалните политики на държавите членки с цел привличане на чуждестранни инвестиции, като взема предвид икономическите и социалните различия, които се наблюдават между членовете на еврозоната и между държавите — членки на ЕС;

18. счита, че ЕС и държавите членки следва да предприемат мерки най-вече за по-добро използване на структурните фондове и на Кохезионния фонд като катализатор за привличане на допълнително финансиране от ЕИБ, ЕБВР, други международни финансови институции и частния сектор, като в същото време насърчават инвестиции, основаващи се на публично-частни партньорства (ПЧП) като облигациите за проекти на ЕС; отбелязва, че МСП могат да имат особено голяма полза от инвестициите, които подобряват капацитета, инфраструктурата и човешкия капитал; признава потенциала на разширяването на обхвата на иновативните финансови инструменти, така че да се използват по-ефективно като достъп до финансиране в допълнение към традиционните финансови методи; подчертава, че револвиращият характер на финансовите инструменти и гъвкавият подход за тяхното интегриране на регионално равнище биха могли да доведат до мултиплициращ ефект за бюджета на ЕС, да насърчат публично-частните партньорства, да отворят алтернативни източници на финансиране и да осигурят важен нов поток от средства за стратегически инвестиции, подкрепяйки дългосрочни устойчиви инвестиции в период на финансови ограничения;

19. приветства дългосрочните операции по рефинансиране (ДОР) на ЕЦБ; призовава ЕЦБ да действа решително, за да се справи с настоящата криза с държавния дълг в еврозоната, като поддържа ценовата стабилност и в същото време ограничава разпространението в реалната икономика и инвестициите на отрицателните последици, които биха могли да възникват вследствие на проблемите с ликвидността на банковия сектор; счита, че банковият сектор трябва да предприеме необходимите стъпки за преодоляване на структурната си слабост по отношение на рисковете, свързани с дългосрочната ликвидност, с цел да се възстанови доверието на инвеститорите и съответно да се избегне необходимостта от толкова мащабна намеса от страна на ЕЦБ в бъдеще; счита, че оперативната рамка на банките следва да се оформя по такъв начин, че част от безвъзмездните средства да се предоставят за цели на развитието и за подпомагане на малките и средните предприятия;

20. счита, че предстоящата реформа на Директивата за капиталовите изисквания следва да гарантира, че увеличаването на капиталовите резерви за насърчаване на дългосрочната стабилност на банковия сектор не възпрепятства банките да вливат ликвидност в реалната икономика, което е жизненоважно за инвестициите;

21. подчертава необходимостта от задълбочаване на европейските капиталови пазари с цел да се гарантира достъп до финансиране от източници, различни от банките;

22. отбелязва новите предложения на Комисията за подобряване на регулирането на пазара на агенциите за кредитен рейтинг, най-вече за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг и координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и на Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове по отношение на прекомерното разчитане на кредитния рейтинг и подчертава необходимостта от предприемането на допълнителни стъпки, за да се осигури здравословна бизнес среда и лоялна конкуренция;

23. призовава Комисията да направи оценка на все още съществуващите редица пречки, които възпрепятстват предоставянето и получаването на трансгранични услуги в отделните държави членки;

24. отбелязва значението на предложенията на Комисията за осъвременяване на европейския пазар на обществените поръчки; подчертава, че динамичният общоевропейски пазар на обществените поръчки може да осигури на европейските дружества важни бизнес възможности и да допринесе значително за стимулиране на една конкурентоспособна европейска промишленост, както и за привличане на инвестиции и насърчаване на икономически растеж;

25. изразява тревога относно тенденцията на институционалните инвеститори от еврозоната да се отказват от акциите в еврозоната и да се насочват към акции, емитирани в други части на света с оглед на (i) нарастващата им роля във финансовия сектор на еврозоната и (ii) спада на общия дял на притежаваните от инвестиционни фондове акции и други дялови участия, емитирани от жители на еврозоната, от 26 % през 2009 г. на 23 % през 2010 г.;

26. подчертава ролята на държавните инвестиционни фондове от трети държави и значението на укрепването на принципите на прозрачност и отчетност, с цел да се насърчава взаимодействието между ЕС и държавните инвестиционни фондове;

27. призовава Комисията и държавите членки да насърчават институционалните инвеститори да участват в европейски фондове за рисков капитал и европейски фондове за социално предприемачество и да премахнат ограниченията върху предлагането на финансиране на рисков капитал за малки и средни предприятия;

28. счита, че трансграничното предприемачество предлага значителни ползи както за регионите на ЕС, като допринася за тяхното икономическо развитие, така и за отделните предприятия, като им предлага възможности за достъп до нови и по-големи пазари и източници на доставки, а също така и до капитал, труд и технологии;

29. изразява тревога относно високите проценти на младежката безработица, които се наблюдават в редица държави членки, и отрицателните перспективи по отношение на заетостта; отбелязва с тревога ограничените възможности на Европейския съюз да привлича висококачествен човешки капитал, като в същото време се наблюдава значителен поток на човешки капитал към страните от третия свят; признава, че Европейският съюз притежава голям потенциал по отношение на висококачествения човешки капитал и призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за справяне с младежката безработица чрез програми и конкретни действия на европейско и национално равнище; във връзка с това приветства декларацията на Европейския съвет, призоваваща държавите членки да въведат национални схеми, подобни на „гаранцията за младежта“, и настоява държавите членки да отговорят на този призив с бързи и конкретни действия на национално равнище, така че да гарантират на младите хора достойни работни места, образование или (пре-)квалификация; счита, че Европейският съюз следва да увеличи своите усилия за постигане на целите за заетост на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, в това число намаляване на данъците с цел привличане на повече инвестиции в трудоемките сектори на икономиката;

30. посочва предизвикателството пред Съюза като цяло и пред отделните държави членки по отношение на застаряващото население; настоятелно призовава държавите членки да разработят последователни стратегии за справяне с демографското предизвикателство, компенсирайки евентуалните отрицателни последици;

31. подкрепя целите на Съюза за иновации; призовава държавите членки да насочат инвестиции към образованието, научните изследвания и иновациите предвид средносрочните и дългосрочните положителни последици, които те могат да окажат върху растежа и развитието; подкрепя интелигентната специализация като важен принцип на политиката и концепция за иновативна политика и по-стабилни връзки между научните изследвания и предприемачеството в области като екологосъобразните технологии;

32. подчертава, че борбата с укриването на данъци следва да бъде водещ приоритет за Европейския съюз, особено в настоящата ситуация на криза, когато укриването на данъци представлява голяма загуба за националните бюджети, а извънредните приходи биха могли да се използват за увеличаване на публичните инвестиции; посочва необходимостта да се гарантират безпрепятствено сътрудничество и координация между Комисията и държавите членки за борба с двойното данъчно облагане, двойното освобождаване от данъчно облагане, данъчните измами, укриването на данъци и дъмпинга и използването за незаконни цели на териториите, представляващи данъчен рай; по-общо, призовава за по-добра фискална координация както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите, в това число безпрепятствено сътрудничество и координация между данъчните системи на държавите членки, както и за намаляване на големите административни тежести и високите разходи за привеждане в съответствие с данъчните разпоредби, на които са подложени европейските предприятия и които действат като демотивиращ фактор за инвестиране в Европейския съюз; приветства законодателната резолюция на Парламента относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и очаква приемането на директивата от Съвета;

33. посочва, че трудностите във връзка с достъпа до финансиране остават един от основните проблеми за МСП; изразява особена тревога поради факта, че стабилни предприятия не успяват да получат финансирането, на което разчитат; призовава Комисията и държавите членки възможно най-бързо да предприемат действия и да приложат регулаторни мерки за улесняване на финансирането на МСП съгласно предложеното в Плана за действие на ЕС за улесняване на достъпа на МСП до финансиране; подчертава, че растежът на местно равнище често се поддържа от МСП и социалните предприятия, а финансирането по политиката на сближаване чрез стабилен подход на многостепенно управление може да гарантира, че МСП и социалните предприятия реализират своя потенциал и продължават да имат ценен принос за конкурентоспособността на ЕС;

34. подчертава необходимостта от всеобхватен преглед на икономическото въздействие на финансовото регулиране на ЕС, за да се гарантира, че изпълнението е съразмерно и не потиска инвестициите;

35. приветства предложената от Комисията Програма за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) за периода 2014—2020 г. като средство за поощряване на предприемаческата култура и за насърчаване на създаването на МСП, най-вече в нови сектори като услугите на социалните медии, екологосъобразната икономика и туризма;

36. призовава за ново, ефикасно законодателство в областта на обявяването в несъстоятелност, включително инструменти за ранно предупреждение, за да се насърчи прилагането на политика на предоставяне на втора възможност, насочена към стимулиране на предприемачеството и повторното започване на стопанска дейност, тъй като „вторият шанс“ не е достатъчно застъпен в националните законодателства; подчертава значението на засилването на връзките между предприемачите и започващите отново стопанска дейност, за да се поощри „вторият шанс“, както и необходимостта да се решат трудностите по отношение на финансирането на започващите отново стопанска дейност;

37. призовава Съюза да използва изцяло възможностите за инвестиции във и извън ЕС, които възникват в резултат на Европейската политика за съседство и макрорегионалните стратегии;

38. призовава Комисията да включи в таблицата за оценка всички подходящи показатели за измерване на макроикономическите дисбаланси и тяхното въздействие върху регионите на ЕС;

39. припомня, че е важно да се продължи развитието на партньорствата, насочени към сектора на околната среда, които привличат все повече интереса на инвеститорите, като се имат предвид ресурсите и капацитета на ЕС;

40. приветства факта, че през 2011 г. броят на дружествата, желаещи да инвестират в ЕС, се е увеличил с 5 %; при все това изразява съжаление, че средният брой на новите работни места, създадени за всеки отделен инвестиционен проект, е останал непроменен;

41. призовава Комисията и държавите членки да прилагат Европейския план за действие за електронно управление, чрез който могат да предоставят – включително на дружествата – по-ефективни и по-евтини услуги за електронно управление, както на местно, така и на трансгранично равнище;

42. настоява, с цел привличане на повече инвестиции, че е необходимо ЕС и държавите членки:

а)  да се възползват от историческото наследство на ЕС, като насърчават културните индустрии, спорта и туризма като развиващи се и привлекателни пазари;

б)  да насърчават трансатлантическата икономика в качеството й понастоящем на наш основен партньор по отношение на търговията и преките чуждестранни инвестиции, като се възползват по-добре от движението на квалифицирана работна сила между двата континента и се основават на потенциала за укрепване на иновативната икономика;

43. приветства предложението на Комисията за програма, съсредоточена върху конкурентоспособността на предприятията и МСП; приветства увеличаването в последно време на рисковия капитал и на капитала от частни инвеститори в много държави членки, но отново заявява, че ЕС следва допълнително да опрости нормативната уредба и достъпа до финансиране за МСП и други икономически участници чрез насърчаване на ефективна система за рисков капитал и капитал от частни инвеститори в целия ЕС и засилване на ролята на частните и публичните капиталови инвестиции във финансирането на корпоративния растеж в дългосрочен план; призовава Комисията да си сътрудничи по-активно с международните финансови институции при създаването на иновативни механизми за финансиране на МСП;

44. подчертава колко е важно да се насърчават стандарти, които подпомагат развитието на иновациите в нови продукти и услуги, доизграждането на вътрешният пазар и привличането на инвестиции в ЕС, както и да се хармонизират европейските с международните стандарти;

45. отново отправя предложение Комисията, в сътрудничество с ЕИБ (предвид качеството на човешките ресурси, с които разполага ЕИБ, и опита й във финансирането на големи инфраструктурни проекти), да започне процес на стратегически анализ на финансирането на инвестициите, без да се изключва нито една възможност, включително безвъзмездни помощи, освобождаване на средства, внесени от държавите членки в капитала на ЕИБ, средства, внесени от ЕС в капитала на ЕИБ, заеми, иновативни инструменти, финансови механизми, пригодени за дългосрочни проекти с по-бавна възвращаемост, развитие на системи за гарантиране, създаване на инвестиционен раздел в бюджета на ЕС, финансови консорциуми между европейски, национални и местни органи и публично-частни партньорства;

46. приветства емблематичните инициативи на „Европа 2020“, озаглавени „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията “, „Съюз на иновациите“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“, и отбелязва, че стратегията „Европа 2020“ ще спомогне инвестициите в ЕС да станат по-привлекателни, да се създадат работни места в ЕС и да се запази неговата конкурентоспособност в международен план;

47. подчертава, че при настоящото ниско равнище на растеж и високо равнище на безработица политиката на сближаване на ЕС има значителен принос за европейската икономика, както и за европейските научни изследвания и иновации, и представлява най-голямата разходна позиция в бюджета на ЕС за инвестиции в реалната икономика, като укрепва икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез намаляване на регионалните различия и като осъществява стратегия на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, която предлага забележителен ефект на лоста за публичните и частните инвестиции, на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище;

48. подчертава, че дискриминационният подход към големите предприятия може да възпрепятства иновациите и да намали конкурентоспособността на другите дружества от ЕС, по-специално МСП, като ги изключи от жизненоважни глобални партньорства в съвместни проекти за иновации и като намали достъпа им до модерни технологии;

49. подкрепя икономическата обосновка за прилагане на ориентирана към местните/регионалните условия политика за развитие, в основата на която стои идеята, че интересът към по-слабо развитите региони на Съюза може да се увеличи, ако те са в състояние да предложат конкурентни сравнителни предимства (подходяща инфраструктура, квалифицирани човешки ресурси и др.), както и стабилен набор от стимули; в този контекст призовава Комисията да подкрепи държавите членки и регионите при осъществяването на техните политики за стимулиране на инвестициите, по-специално що се отнася до дългосрочните инвестиции с акцент върху инфраструктурните проекти, включително на трансгранично равнище; със съжаление отбелязва, че по-слабо развитите региони в ЕС все повече губят своята привлекателност за сметка на трети държави; призовава компетентните органи да изготвят проект на спешни мерки, насочени към задържането на настоящите инвестиции и привличането на нови;

50. подчертава, че ЕС притежава изключителен потенциал в градовете си и че големите проекти за градска инфраструктура и иновативни бизнес паркове са най-привлекателни за инвестиции; настоятелно призовава държавите членки да предприемат широкомащабни инвестиции в инфраструктура, нови технологии и научни изследвания и развитие, включително в системи за многомодален транспорт, за да подобрят условията на живот и конкурентоспособността на европейските градове, развивайки техните традиционни силни страни, като гарантират, че тези инвестиции не са в ущърб на истинското териториално сближаване и балансираното развитие на селските райони;

51. подчертава, че е необходимо научните изследвания и образованието не само да се разпространяват и прилагат на местно равнище, но и да се инвестира в тях на това равнище. Това означава, че е необходимо наличният човешки потенциал – на научните изследователи и академичните среди на местно равнище, да се използва напълно, за да се привличат вътрешни и преки чуждестранни инвестиции. В този контекст е важно да се отбележи и мобилността на човешкия елемент: учители, изследователи и студенти;

52. счита, че по-слаборазвитите региони следва да продължат да се възползват от значителен дял от финансирането от Съюза, за да предоставят на инвеститорите други местни конкурентни предимства освен по-ниските разходи за труд;

53. отбелязва необходимостта от укрепване на инфраструктурата за засилване на регионалното сближаване и конкурентоспособността на регионите; в този контекст подчертава значението на трансевропейските мрежи и използването на допълнителни финансови инструменти като облигациите за проекти и публично-частните партньорства;

54. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

  • [1]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
  • [2]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
  • [3]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
  • [4]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
  • [5]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
  • [6]  ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 5.
  • [7]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
  • [8]  Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0565.
  • [9]  Приети текстове, P7_TA(2012)0135.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Световната икономика пое по пътя на възстановяването, но разполага с ограничена свобода на действие, а осигуряването на стабилен процес на икономическо възстановяване изисква предпазливи политики на международно и национално равнище и на равнището на ЕС. Въпреки че в еврозоната и в САЩ вече се забелязват признаци на стабилизиране, високите равнища на дълг на развитите пазари и увеличаващите се цени на петрола са едни от основните заплахи в перспектива. Международната икономическа среда продължава да се характеризира с неравномерно развитие, слаб растеж на развитите икономики и по-стабилно, макар и забавено, разширяване на бързо развиващите се пазари. Структурните проблеми, недостатъчното глобално ребалансиране, устойчивото несъответствие в развитието, нарастващата безработица, високия публичен и частен дълг и несигурността продължават да се отразяват отрицателно на перспективите за глобален растеж. Въпреки че се наблюдава намаляване на нестабилността на международните финансови пазари, тя все още е твърде висока и са необходими действия за допълнително ограничаване на рисковете от отрицателно въздействие.

Според докладчика Европа трябва да отговори адекватно на предизвикателствата пред стабилизирането на международната икономика, за да може изцяло да се възползва от глобалните възможности. ЕС следва да се справи със слабите си страни и да засили предимствата на всички държави и региони, за да привлече местни и международни инвестиции, които ще допринесат за балансирания му растеж и сближаване. ЕС е най-големият търговски блок в света и до този момент външната търговия винаги е играела динамична роля за насърчаване на растежа, особено в сектора на услугите.

Докладчикът отбелязва, че Европа продължава да бъде най-голямата регионална дестинация за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Една четвърт от общото световно потребление и инвестиции се извършва в рамките на нейните разширяващи се граници, въпреки че този дял е намалял в сравнение с миналото. Потоците на ПЧИ остават силно концентрирани сред развитите световни икономики. Потоците на ЕС са предимно към САЩ, където са насочени повече от 1/3 от изходящите ПЧИ в ЕС през 2008 г.; тази цифра е 25 пъти по-висока от съответната за Китай. Швейцария и Канада също имат значителен дял от потоците на ПЧИ в ЕС (както изходящите, така и входящите). Но Европа трябва да обърне внимание на своите слабости и да развива конкурентните си предимства предвид засилващата се конкуренция от развиващите се страни. Това трябва да бъде в основата на инвестиционните реформи и стратегия на ЕС както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. На световно равнище ЕС следва да продължи усилията си за сключване на двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия, както и да участва активно в световното икономическо управление.

Инвеститорите са привлечени от пазара на ЕС най-вече поради висококачествения и разнообразен човешки капитал, вниманието, което се отделя на корпоративната социална отговорност, сравнително предвидимата бизнес среда, както и високия потенциал в областта на научните изследвания и иновациите. Въпреки това слабият икономически растеж на Европа, високите данъци и натрупването на публичен дълг пораждат загриженост в инвеститорите, което може да се увеличи многократно поради глобалната конкуренция, особено от страна на бързо развиващите се икономики, както и поради липсата на възможности за пълноценно използване на потенциала на Съюза. Поради това докладчикът призовава Комисията да подготви съобщение, в което да направи оценка и да насърчи привлекателността на инвестициите в Европа, като включи препоръки относно политиките на държавите членки, насочени към подобряване на инвестиционната среда в ЕС.

Привличането на инвестиции в Европа изисква мерки и реформи както на европейско, така и на национално равнище. Гарантирането на способността на предприятията за открита и лоялна конкуренция е изключително важно, за да бъде Европа привлекателна за инвестиции и работа. Вътрешният пазар е един от основните приоритети на ЕС за развиването на благоприятна и мотивираща среда за предприятията и потребителите. Това е особено важно в една глобализирана икономика, в която предприятията имат известна гъвкавост да избират къде да извършват дейността си. Регулаторната среда следва да се подобри допълнително, за да позволи на предприятията в Европа да подобрят своята конкурентоспособност и способностите си за растеж и създаване на работни места. По отношение на производителността и разходите за труд на единица продукция 2010 г. отбеляза съживяване на растежа на производителността на труда, заедно с намаляване на разходите за труд на единица продукция в ЕС и еврозоната, за пръв път от 1996 г. насам.

ЕС продължава да бъде един от основните участници в сферата на глобалните финансови услуги. Финансовите пазари на САЩ и ЕС все така осигуряват около 3/4 от световните финансови услуги, макар и при по-ниски цялостни равнища на дейност поради силната конкуренция от страна на бързо развиващите се икономики като Китай и Индия. Въпреки че пазарите на акции в еврозоната бяха по-слабо засегнати от кризата, банките са изправени пред затруднения във финансирането поради несигурността и липсата на доверие. Освен това реалната икономика беше засегната от мерките за фискална консолидация, в комбинация с нежеланието на банките да отпускат заеми в опитите им да преструктурират своите счетоводни баланси. Освен това настоящата тенденция в Европа показва, че предприятията все по-малко разчитат на банките като основен източник на финансиране. Поради това са необходими решителни стъпки за допълнително развитие и интегриране на финансовите пазари в Европа.

Кризата е глобална и призовава за международна реакция. Поради това докладчикът счита, че Г-20 следва да се разглежда като основният форум за координиран глобален подход за подобряване на международния финансов надзор, управлението на кризи и координирането на политиките в областта на данъчното облагане и макроикономическите дисбаланси. До този момент Европа винаги е играла ключова роля в изпълнението на глобалните програми и следва да остане изцяло ангажирана с тяхното прилагане, като в същото време защитава своята конкурентоспособност. Освен това докладчикът подкрепя диалога относно регулирането с основните търговски партньори на ЕС, а именно САЩ и Япония, а също така и с бързо развиващите се пазари на финансови услуги в Китай, Индия, Русия и Бразилия. Регулаторното сближаване в сферата на финансовите услуги между ЕС и останалия свят следва да се насърчава също така в рамките на преговорите за нови задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия с трети държави и на борбата с търговския протекционизъм.

Докладчикът подчертава факта, че привличането на инвестиции следва да се разглежда на две равнища: i) превръщането на Европа в привлекателна дестинация за чуждестранни инвеститори и ii) увеличаването на привлекателността на предприемачеството за местните предприемачи. Необходими са реформи както на национално, така и на европейско равнище, за подобряване на функционирането на единния пазар и за пълното използване на структурните фондове.

Докладчикът подчертава ползите и възможностите, които предлага общата валута в икономическо и в политическо отношение. В качеството си на единна валута еврото е огромно предимство за стабилността и силата на Съюза, както и за привличането на инвестиции. В контекста на кризата с дълга в еврозоната докладчикът подчертава необходимостта от стабилност и координация между държавите от еврозоната и тези извън нея, с цел да се предотвратят и намалят икономическите и социалните различия и да се засили регионалното сближаване.

Увеличаването на привлекателността на европейския пазар като място за инвестиции изисква по-ефикасни мерки за справяне с макроикономическите и социалните неравновесия. ЕС се нуждае от съгласувана политическа, икономическа и регулаторна рамка, основаваща се на цели за устойчив растеж и на метода на Общността, за да разшири амбициите си, очертани в рамките на стратегията „Европа 2020“.

i) Максимално увеличаване на ползите от политиката на сближаване

Политиката на сближаване има важен принос в Европа, тъй като е основният източник на финансови инвестиции в реалната икономика на Съюза, като в същото време оказва значителна подкрепа на публичните инвестиции на национално, регионално и местно равнище. Като се има предвид, че ЕС разполага с ограничени механизми за икономическо съгласуване, балансиран растеж и солидарност, политиката на сближаване, посредством структурните фондове и други действия, е от първостепенно значение. Засилването на политиката на сближаване допринася за изтъкването на сравнителните предимства на регионите и възможностите за иновации, както и на тяхното значение за растежа, инвестициите и заетостта.

Политиката на сближаване може да мобилизира допълнителни източници на частни и публични финансови средства в подкрепа на инвестициите. Докладчикът силно подкрепя адекватното финансиране на политиката на сближаване при осигуряване на гъвкавост за ефикасно разпределяне на ресурсите и бърза реакция на Съюза при непредвидени обстоятелства. Междувременно в държавите членки са необходими структурни реформи, за да се гарантира по-добра координация между ЕС и националните политики по отношение на допълнителното им използване и оценка. Поради това докладчикът изразява убеждението, че подходящото финансиране и използване на средствата на ЕС може да играе ролята на катализатор за привличане на допълнително финансиране от ЕИБ, ЕБВР, други международни финансови институции и частния сектор.

ii) Отчитане на потребностите на човешкия капитал

Запазването на човешкия потенциал в ЕС и модернизирането на пазарите на труда и образователните системи са изключително важни за създаването на привлекателност и добавена стойност. Поради това държавите членки следва да включат стратегии за гъвкава сигурност и систематично да подобряват равнището на квалификация на работниците. Освен това докладчикът отбелязва, че е необходимо да се обърне внимание на дискриминацията при осъществяването на действия за насърчаване на многообразието и равенството и да се гарантира пълният потенциал на работната сила. Фактът, че висококвалифицирани жени не могат да получат на пазара на труда място, което да отговаря на техните умения от гледна точка както на броя, така и на йерархията на длъжностите, оказва отрицателно въздействие върху доходността на предприятията. Насърчаването на висококачествено образование и реформи ще доведе до натрупването на повече доверие в европейските университети и ще ги направи по-привлекателни на международно равнище, което ще им позволи да задържат студентите в рамките на Съюза. В същото време образованието и професионалното обучение следва допълнително да допринасят за успеха на единния пазар, като насърчават мобилността на студентите, научните изследователи, преподавателите и работниците.

iii) Гарантиране на стабилност и подобряване на достъпа до финансиране

Натрупването на прекомерен риск във финансовата система и рисковете пред стабилността и устойчивостта на еврозоната са основните причини за ограничаването на кредитирането, последвало срива на финансовите пазари през есента на 2008 г. Оттогава ЕЦБ допринесе значително за смекчаването на рисковете, свързани с кризата, чрез придобиването на държавни облигации на държавите членки, които изпитват финансови и бюджетни затруднения, както и чрез осигуряването на ликвидност на финансовия сектор. Днес обаче е очевидно, че икономиката на ЕС се нуждае от финансов сектор, който да служи на реалната икономика, като осигурява стабилност и е в състояние да покрива финансовите потребности на домакинствата и предприятията. За да се постигне тази цел, е необходимо да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция в рамките на единния пазар и да се насърчава конкурентоспособността на финансовия сектор на ЕС спрямо останалия свят, като се вземат предвид новите търговски платформи и дейности, които се разработват. Докладчикът призовава Съюза да развие по-активна роля и да се ангажира с координирани в световен мащаб регулаторни ответни действия и по-задълбочено трансгранично сътрудничество, за да посрещне всички предизвикателства на финансовата глобализация. Освен това е необходимо да се засили ролята на ЕЦБ, без да това да се отразява на нейната независимост и ангажираност с поддържането на стабилността на цените.

Ясно е, че натискът върху държавните облигации възпрепятства напредъка към постигането на стабилни пазарни условия. Поради това докладчикът приветства приемането на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг, както и последвалите изменения на текста. Бъдещото преразглеждане на регламента следва да гарантира, че оценката на държавния дълг на държавите – членки на ЕС, е надеждна по отношение на представянето на риска от притежаването на държавни облигации, а не е мотивирана от спекулации.

Докладчикът изразява загриженост относно все по-трудния достъп до финансиране за МСП. Като взема предвид изтичането на ликвидност на банките, докладчикът подчертава спешната необходимост от намиране на потенциални източници на ликвидност и капиталови ресурси.

Поради това докладчикът приветства предложението на Европейската комисия относно европейските фондове за рисков капитал и подчертава необходимостта да се работи за по-широко участие на институционалните инвеститори в европейските партньорства за рисков капитал предвид големите различия между типовете инвеститори на рисков капитал в Европа, както и различията в етапа им на развитие и техните мащаби. Докладчикът подкрепя също така увеличаването на усилията за създаване на обща рамка за държавните инвестиционни фондове, предвид очакванията за нарастващата им роля в рамките на пазарите, като в същото време се осигури подходящо равнище на прозрачност и отчетност, и подчертава необходимостта от хармонизиране на програмите за стимули, тъй като при липсата на съгласувана обща политическа линия в ЕС могат да възникнат различни национални политики и мерки. Докладчикът също така напомня, че достъпът на компании от трети държави до европейските пазари се определя от националните режими, което допринася за неравномерната конкуренция и неравното разпределяне на ползите за инвеститорите.

iv) Насърчаване на взаимодействието на транспортни, инфраструктурни и енергийни проекти — облигации за проекти

Инфраструктурите и мрежите, които допринасят за сближаването в ЕС и съседните държави, са предпоставка за привличане на инвеститори и за осигуряване на добавена стойност на инвестициите. По-специално акцентът върху енергията от възобновяеми източници и устойчивия транспорт може да създаде нови възможности и да увеличи конкурентоспособността. Докладчикът подчертава забележителния интерес на инвеститорите към сектора на чистите и екологосъобразните технологии и обръща внимание на интензивната инвестиционна дейност в развиващите се страни в областта на технологиите, свързани с енергията от възобновяеми източници. Въпреки това следва да се обърне специално внимание на диверсификацията на източниците на доставки, наличието и стабилността на цените на ресурсите.

Освен това за насърчаването на ефикасно взаимодействие са необходими стимули за привличане на чуждестранните инвеститори, основаващи се на публично-частни партньорства (ПЧП), включващи по възможност Европейската централна банка. Докладчикът подчертава, че използването в по-голяма степен на иновативни финансови инструменти може да увеличи многократно обхвата на бюджета на ЕС. Освен това докладчикът подкрепя инициативата за облигации за проекти за съживяване на пазарите на облигации за проекти и значително насърчаване на отделните инфраструктурни проекти за привличане на дългосрочно финансиране на дълга от частния сектор. Такава инициатива би спомогнала за намаляване на риска за инвеститори от трети страни, които търсят дългосрочни възможности за инвестиции, и може да изиграе ролята на катализатор за повторното отваряне на дълговите капиталови пазари като значителен източник на финансиране в инфраструктурния сектор.

v) Насърчаване на научните изследвания и иновациите

Инвестициите в изследователска и развойна дейност могат да окажат положително въздействие върху растежа на т.нар. икономика на знанието. Подобни инвестиции в научни изследвания и иновации ще подобрят значително капацитета, инфраструктурите и човешкия капитал, насочени най-вече към МСП и новосъздадените предприятия, области със значителни перспективи за растеж и конкурентоспособност. Може би най-голямото предизвикателство пред ЕС и неговите държави членки е приемането на много по-стратегически подход към иновациите и в тази посока докладчикът подкрепя подхода, предложен от Съюза за иновации. Очевидно Европа няма недостиг на потенциал и поради това е необходимо да се изградят по-стабилни връзки между научноизследователския сектор и деловите среди и вътрешния пазар. Въпреки това е необходимо да укрепваме силните си страни и да се справяме със слабите, като недостатъчното инвестиране в знанията в сравнение с държави като САЩ и Япония, незадоволителните рамкови условия, включително недостатъчно добрия достъп до финансиране, високите разходи за правата върху интелектуална собственост (ПИС) и неефикасното използване на възможностите на обществените поръчки, както и прекалено голямото разпокъсване и скъпоструващото дублиране. Докладчикът счита, че споразумението за единен патент за ЕС е важна стъпка напред. В този ред мисли защитата и укрепването на интелектуалната собственост са в основата на способността на ЕС да се конкурира в глобалната икономика.

vi) Засилване на териториалното сътрудничество

Особено окуражаващо е, че основните приоритети на стратегията „Европа 2020“ подчертават необходимостта от използване на нови източници на растеж, които ще гарантират социално и териториално сближаване на ЕС и едновременно с това подобряване на регулаторната рамка за засилване на териториалното сближаване. Следва да се отбележи, че териториалното сближаване носи добавена стойност на конкурентоспособността на различни сектори и региони, растежа на МСП и сравнителните им предимства. Докладчикът счита, че от макрорегионалните стратегии и от Европейската политика за съседство могат да възникнат редица инвестиционни възможности и ползи.

vii) Решаване на макроикономическите дисбаланси

За насърчаване на инвестициите е особено важно да се обърне внимание на слабите страни, които възникват вследствие на средносрочни и дългосрочни структурни тенденции, дължащи се на нарастващите различия в Съюза (и по-специално в еврозоната), както и социалните и икономическите дисбаланси в регионите. Вече са предприети стъпки в контекста на новия пакет за икономическо управление, по-специално приемането на регламент за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси. Докладчикът призовава за включване на други променливи в таблицата с показатели за подходящо определяне на инвестиционната среда на държавите членки, като например външните неравновесия вследствие на търговията и инвестиционните потоци и трансферите.

Докладчикът също така подкрепя въвеждането на инвестициите като основен хоризонтален елемент във всички водещи инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“, за да се отговори на нарастващите потребности от растеж и работни места, както и да се подчертае ролята на инвестициите в справянето с финансовата криза. Освен това докладчикът предлага да се подобри и разшири статистическата база данни за преки инвестиции в съответствие с моделите на ОИСР и ООН и да се въведат инвестиционни подцели и показатели на национално равнище, за да се демонстрира напредъкът към създаването на привлекателна инвестиционна среда, като се извърши оценка на инвестиционните политики и тяхното положително въздействие върху реалната икономика и заетостта.

В този контекст докладчикът предлага в рамките на Комисията да бъде създадена Европейска обсерватория за преки чуждестранни инвестиции, която да осигурява по-добър мониторинг на разпределението на инвестициите в рамките на единния пазар, на прилаганите политики и на възможностите, с цел популяризирането на Европа като инвестиционна дестинация.

viii) Укрепване на единния пазар

Най-сериозните данъчни проблеми, пред които са изправени европейците в трансгранични ситуации, са дискриминацията, двойното данъчно облагане, трудностите при искането за възстановяване на данъци и получаването на информация относно чуждестранните правила на данъчното облагане. Докладчикът счита, че данъчната координация следва да бъде неотменна част от стратегията за растеж и че пактът „Евро плюс“ с основание подчертава значението на данъчните реформи. По отношение на корпоративното данъчно облагане, докладчикът счита, че общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) ще допринесе за преодоляването на някои сериозни фискални пречки пред растежа на единния пазар, които действат като демотивиращ фактор за инвестиране в ЕС. Поради това всички стратегии за насърчаване на привлекателността на ЕС за чуждестранните инвеститори следва да се основават на оценка на постиженията и недостатъците, свързани със доизграждането на вътрешния пазар.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (26.3.2012)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно привлекателността на инвестициите в Европа
(2011/2288(INI))

Докладчик по становище: Jürgen Creutzmann

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства факта, че през 2011 г. броят на дружествата, желаещи да инвестират в ЕС, се е увеличил с 5 %; изразява съжаление обаче във връзка с това, че средният брой на новите работни места, създадени за всеки отделен инвестиционен проект, е останал непроменен;

2.  подчертава, че подобряването на рамковите условия за производствените предприятия в ЕС би създало съществени стимули за инвестиции;

3.  подчертава, че европейският единен пазар с 500 милиона потребители предлага значителни предимства на инвеститорите от гледна точка на местоположението, които трябва да продължават да се подобряват; в този контекст призовава за задълбочаване на единния пазар, за хармонизация, където е уместно, за координиране на разпоредбите, свързани със стоки и услуги, и за премахване на ненужната бюрокрация за предприятия, които осъществяват международна дейност; призовава Комисията, чрез последователно прилагане на правилата за конкуренцията и на залегналите в договора за ЕС основни свободи, да гарантира свободна и лоялна конкуренция на единния пазар; подкрепя използването на данъчни и фискални режими, които улесняват и насърчават инвестициите, особено дългосрочните инвестиции, например в инфраструктурни проекти, както и на изследователски и развойни данъчни кредити;

4.  счита, че инвеститори, чийто бизнес по своята същност е с дългосрочен хоризонт, като застрахователните или пенсионните фондове, следва да бъдат подпомагани и насърчавани да правят дългосрочни инвестиции в критична инфраструктура, особено в областите на енергетиката, комуникациите и транспорта; изразява загриженост във връзка с това, че нормативните изисквания на ЕС за ликвидност и капиталова адекватност могат да намалят дългосрочните инвестиции в такава инфраструктура; предлага прилагането на приложимото законодателство на ЕС по отношение на такива инвеститори да бъде внимателно наблюдавано и при необходимост да бъде изменяно;

5.  застъпва становището, че ЕС може да поддържа дългосрочна привлекателност за инвестиции само ако развива конкурентоспособността на всички свои региони, инвестира в умения и иновационен капацитет и насърчава адаптивността;

6.  отчита принципа на субсидиарност по отношение на данъчните въпроси в държавите членки, но препоръчва на държавите членки да преценят дали техните данъчни режими стимулират по адекватен начин дългосрочните инвестиции; отбелязва също, че стабилността и сигурността на политическите решения са ключов фактор за насърчаване на инвестициите, особено при по-дългосрочните инфраструктурни проекти;

7.  счита, че в бъдеще привлекателността на ЕС за инвестиции ще зависи също от способността му:

– да запази своята репутация по отношение на качеството, устойчивостта, специализацията, способността за иновации и висококвалифицираната и диверсифицирана работна сила,

– да защити бюджетите за образование и да настрои образователните системи така, че да повиши равнищата на производителност;

– да подсигури гъвкава бизнес среда и да намали административното бреме върху предприятията, за да им позволи да увеличат своята ефективност и конкурентоспособност;

8.  изисква от Комисията и държавите членки да прилагат Европейския план за действие за електронно управление, чрез който могат да предоставят – включително на дружествата – по-ефективни и по-евтини услуги за електронно управление, както на местно, така и на трансгранично равнище;

9.  подчертава необходимостта от регулаторно опростяване и хармонизиране и предоставянето на финансови и данъчни стимули с цел създаването на европейска зона за рисков капитал, която да привлича инвестиции и да насърчава създаването на стартиращи дружества в областта на високите технологии;

10. подчертава необходимостта от равно третиране на търговските партньори, като например Китай, с цел прекратяване на еднопосочното изтичане на знания и производствен капацитет и стимулиране на конструктивно сътрудничество;

11. подчертава, че постоянните инвестиции в човешки капитал и мобилността на специалистите представляват задължително условие за развитието на квалифицирана работна сила;

12. подчертава, че интелигентното регулиране допринася значително за опростяването и намаляването на административните и стопански разходи, особено за МСП;

13. подчертава значението на научноизследователската инфраструктура на високо равнище в ЕС, което ще позволи на Съюза да запази в следващите години своята привлекателност в ключови сектори;

14. настоява, с цел привличане на повече инвестиции, че е необходимо ЕС и държавите членки:

а)  да предложат по-добри рамкови условия за научни изследвания и иновации, особено във връзка с главните базови технологии, екологосъобразните и информационните технологии, цифровата инфраструктура и енергийната ефективност, и да повишат вниманието към постигането на водеща роля в областите, в които големите обществени предизвикателства предлагат възможности за растеж на бъдещи глобални пазари;

б)  да предложат икономически изгодна и ефективна закрила на правата върху интелектуалната собственост, с цел ЕС да стане по-привлекателен за иновативни предприятия, по-специално чрез бързо въвеждане на единния патент за ЕС, който е удобен за МСП;

в)  да инвестират в превръщането на резултатите от европейската научноизследователска и развойна дейност в успешни иновативни продукти и бизнес модели, които да облагодетелстват европейските икономики и общества;

г)  да насърчават, улесняват и, където е уместно, да участват в инвестиции, даващи възможност за търговски успех на предприятията, например като подкрепят иновативните бизнес паркове с инкубационни центрове за ускоряване на трансфера на технологии и знания и споделянето на оборудване и умения, особено за МСП и за всички други предприемачи, като се насърчава взаимодействието между научните изследвания, образованието и иновациите;

д)  да предлагат стимули и механизми за подкрепа на дружествата, които имат желание да навлизат или да се разширяват на външни пазари;

е)  да продължат да насърчават координираното разширяване на инфраструктурата в областите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката, включително трансевропейските мрежи и механизма за свързване на Европа, във всички региони на ЕС и по-конкретно в онези, където такава инфраструктура липсва;

ж) да обезпечат надеждно, устойчиво и достъпно снабдяване с енергийни и неенергийни суровини, включително като се определят за приоритети повторната употреба, рециклирането и търсенето на алтернативни източници, с цел насърчаване на ЕС като привлекателна производствена база;

з)  да продължават да отстраняват съществуващите пречки пред единния пазар, като популяризират свободното движение на капитали, работна сила, продукти и услуги, изграждайки по този начин привлекателен пазар от 500 милиона европейци и стимулирайки конкурентоспособността на предприятията;

и)  да приложат изцяло третия енергиен пакет, с цел да позволят на дружества и домакинства, които желаят да участват в енергийния пазар на ЕС, да получат достъп до него;

й)  да подчертаят необходимостта от увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, въпреки настоящия икономически климат, тъй като те представляват основата на икономическото и социално развитие;

к)  да насърчават и подпомагат корпоративните инвестиции както на нефинансови корпорации, така и на финансови инвеститори;

л)  да приложат мерки, с които да направят трудовите пазари по-гъвкави и по-отворени към нови инвестиции;

м) да продължат да изграждат силна база в областта на публичната научноизследователска дейност, с тесни връзки с промишлеността и обществото като цяло, с цел укрепване на технологичните иновации и на частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност;

н)  да реорганизират разпоредбите относно държавната помощ за иновативно промишлено развитие и да насърчават отворени иновации и производство на високо равнище в регионите на ЕС;

o)  да определят за приоритет запазването на силна производствена база в ЕС, особено в сектори, в които Европа традиционно има силни позиции, както и в новите високотехнологични области, в които силната промишлена база е основен елемент на иновациите на продукти, процеси и услуги, и на създаването на работни места;

п)  да стимулират местното търсене в централните икономики, с цел да направят както централните, така и периферните области по-привлекателни за чуждестранните инвеститори;

р)  да признаят, че дългосрочните графици и несигурността на решенията по отношение на планирането и развитието могат да възпрат инвестициите;

с)  да се възползват от историческото наследство на ЕС, като насърчават културните индустрии, спорта и туризма като развиващи се и привлекателни пазари;

т)  да насърчават трансатлантическата икономика в качеството й понастоящем на наш основен партньор по отношение на търговията и преките чуждестранни инвестиции, като се възползват по-добре от движението на квалифицирана работна сила между двата континента и създадат потенциал за укрепване на иновативната икономика;

у)  да дадат тласък на ново законодателство в областта на обявяването в несъстоятелност, за да насърчат политиката за втори шанс с цел стимулиране на предприемачеството и повторно стартиране на бизнес след извличане на полза от опита, натрупан от неуспелите предприемачи;

15. приветства предложението на Комисията за програма, съсредоточена върху конкурентоспособността на предприятията и МСП; приветства увеличаването в последно време на рисковия капитал и капитала на бизнес ангели в много държави членки, но отново заявява, че ЕС следва да опрости нормативната уредба и достъпа до финансиране за МСП и други икономически участници чрез насърчаване на ефективна система за рисков капитал и капитал на бизнес ангели в целия ЕС, и да засили ролята на частните и публичните капиталови инвестиции във финансирането на корпоративния растеж в дългосрочен план; призовава Комисията да си сътрудничи по-активно с международните финансови институции при създаването на иновативни механизми за финансиране на МСП;

16. признава, че е възможно много инвеститори да обмислят инвестиции извън ЕС като алтернатива на инвестициите в държави членки; препоръчва, когато се правят предложения за ново законодателство на ЕС или за преразглеждане на действащо законодателство на ЕС, да се изготвя оценка на въздействието, която да съпоставя тези предложения със съответно законодателство във важни юрисдикции извън ЕС, като се прецени потенциалният ефект върху инвестициите в държавите членки;

17. подчертава колко е важно да се насърчават стандарти, които подпомагат развитието на иновациите в нови продукти и услуги, за да се доизгради вътрешният пазар и да се привлекат инвестиции в ЕС, както и да се хармонизират европейските с международните стандарти;

18. отново потвърждава предложението си Комисията, в сътрудничество с ЕИБ (предвид качеството на човешките ресурси, с които разполага ЕИБ, и опита й във финансирането на големи инфраструктурни проекти), да започне процес на стратегически анализ на финансирането на инвестициите, без да се изключва нито една възможност, включително безвъзмездни помощи, освобождаване на средства, внесени от държавите членки в капитала на ЕИБ, средства, внесени от ЕС в капитала на ЕИБ, заеми, иновативни инструменти, финансови механизми, пригодени за дългосрочни проекти с по-бавна възвращаемост, развитие на системи за гарантиране, създаване на инвестиционен раздел в бюджета на ЕС, финансови консорциуми между европейски, национални и местни органи и публично-частни партньорства;

19. приветства емблематичните инициативи на „Европа 2020“, озаглавени „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията “, „Съюз на иновациите“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“, и отбелязва, че стратегията „Европа 2020“ ще спомогне инвестициите в ЕС да станат по-привлекателни, да се създадат работни места в ЕС и да се запази неговата конкурентоспособност в международен план.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ׅ

Дата на приемане

21.3.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gabriele Albertini, Josefa Andrés Barea, Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Jürgen Creutzmann, Christian Ehler, Vicky Ford, Gaston Franco, Adam Gierek, Norbert Glante, András Gyürk, Fiona Hall, Jacky Hénin, Romana Jordan, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Vittorio Prodi, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Salvador Sedó i Alabart, Francisco Sosa Wagner, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

António Fernando Correia de Campos, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Seán Kelly, Bernd Lange, Werner Langen, Alajos Mészáros, Mario Pirillo, Alyn Smith, Hannu Takkula, Silvia-Adriana Ţicău

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (2.5.2012)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно привлекателността на инвестициите в Европа
(2011/2288(INI))

Докладчик по становище: Oldřich Vlasák

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че при настоящото ниско равнище на растеж и високо равнище на безработица политиката на сближаване на ЕС има значителен принос за европейската икономика, както и за европейските научни изследвания и иновации, и представлява най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС за инвестиции в реалната икономика, като укрепва икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез намаляване на регионалните различия и като осъществява стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, който предлага забележителен ефект на лоста за публичните и частните инвестиции, на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище;

2.  подчертава, че в Европейския съюз МСП и социалните предприятия, включително големите предприятия, които са отговорни за над 50 % от общия износ, реализират значителна част от добавената стойност в стопанския сектор; предлага основен критерий при подкрепата, насочена към определени географски райони, да не бъде размерът на предприятието, а качеството и необходимата устойчивост на проекта, както и потенциалният му принос за създаването на работни места, икономическото възстановяване и усилията за укрепване на конкурентоспособността;

3.  подчертава ключовата роля, която играе подкрепата, насочена към определени географски райони, за успеха на дадена стратегия за териториално развитие, като отбелязва, че е важно тази подкрепа да бъде оказана на всички видове предприятия; при все това припомня, че политиката на сближаване е насочена най-вече към МСП, като признание за това, че те представляват актив за хармоничното устройство на територията и разнообразяването на местната икономика;

4.  подчертава, че дискриминационният подход към големите предприятия може да възпрепятства иновациите и да намали конкурентоспособността на други дружества от ЕС, по-специално МСП, като ги изключи от жизненоважни глобални партньорства в съвместни проекти за иновации и като намали достъпа им до модерни технологии;

5.  призовава Комисията и държавите членки да предложат конкретни мерки с цел подкрепа на всички предприятия, които създават работни места, в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ и националните и регионалните стратегии за развитие, както и да гарантират, че решенията за финансиране се основават на качеството на съответните проекти и тяхната стойност за европейските, националните, регионалните и местните стратегии;

6.  счита, че в съвременния свят на глобална конкуренция възможността за подкрепа от политиката на сближаване е основен актив за привличане на външни инвестиции, доколкото се възприема като добавена стойност от предприятията, когато решават в кой регион на света да развият оперативния си капацитет и къде да прехвърлят своето ноу-хау; признава, че инвестициите от трети държави могат да допринесат за смекчаване на последствията от икономическата криза и за постигане на целите на политиката на сближаване; подчертава значението, което тези инвестиции имат за регионите, изправени пред затруднения, като създават работни места и привличат чуждестранни инвестиции; посочва, че предоставянето на услуги в подкрепа на бизнеса, финансов инженеринг и трансфер на технологии допринася допълнително за привлекателността на инвестициите в Европа;

7.  подкрепя икономическата обосновка за прилагане на ориентирана към местните/регионалните условия политика за развитие, в основата на която стои идеята, че интересът към по-слабо развитите региони на Съюза може да се увеличи, ако те са в състояние да предложат конкурентни сравнителни предимства (подходяща инфраструктура, квалифицирани човешки ресурси и др.), както и стабилен набор от стимули; в този контекст изисква от Комисията да подкрепи държавите членки и регионите при осъществяването на техните политики за стимулиране на инвестициите, по-специално що се отнася до дългосрочните инвестиции с акцент върху инфраструктурни проекти, включително на трансгранично равнище; със съжаление отбелязва, че по-слабо развитите региони в ЕС все повече губят своята привлекателност за сметка на трети държави; призовава компетентните органи да изготвят проект на спешни мерки, насочени към задържането на настоящите инвестиции и привличането на нови;

8.  подчертава, че високите данъци и държавният дълг са сред основните притеснения на предприятията, които инвестират в Европа;

9.  счита, че една от предпоставките за привличане на инвеститори е наличието на инфраструктури, които са конкурентоспособни в контекста на новите предизвикателства, пред които сме изправени; подчертава, че за да се поддържа растежът на инвестициите и оттам на европейската икономика, е необходимо непрестанно да се модернизират съществуващите инфраструктури, като именно в тази сфера политиката на сближаване играе особено важна роля, най-вече при новоприсъединилите се държави членки;

10. счита, че друга предпоставка за гарантиране на конкурентоспособността и привлекателността на регионите, освен наличието на добра инфраструктура, е полагането на специални усилия за насърчаването на научните изследвания, иновациите и технологичното развитие и за осигуряване на подходящите висококачествени програми за професионално обучение за хората в европейските региони;

11. подчертава, че ЕС притежава изключителен потенциал в градовете си и че големите проекти за градска инфраструктура и иновативни бизнес паркове са най-привлекателни за инвестиции; настоятелно призовава държавите членки да осигурят широкомащабни инвестиции в инфраструктурата, новите технологии и НИРД, включително системите за многомодален транспорт, за да подобрят условията на живот и конкурентоспособността на европейските градове, развивайки техните традиционни силни страни, като гарантират, че тези инвестиции не са в ущърб на истинското териториално сближаване и балансираното развитие на селските региони;

12. счита, че инвестициите в транспорт, енергетика, широколентова инфраструктура, както и в развитие на човешкия капитал, са от решаващо значение за привличането на насърчаващи растежа, но и в по-голяма степен екологосъобразни инвестиции, за да се постигне устойчиво развитие в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“;

13. подчертава, че е необходимо научните изследвания и образованието не само да се разпространяват и прилагат на местно равнище, но и да се създават на това равнище. Това означава, че е необходимо наличният човешки потенциал, този на научните изследователи и академичните среди на местно равнище, да се използва в пълна степен, за да се привличат вътрешни и преки чуждестранни инвестиции. В този контекст е важно да се отбележи и мобилността на човешкия елемент: учители, изследователи и студенти;

14. подчертава нуждата от хоризонтална и вертикална координация, която дава възможност на градовете да си сътрудничат с други равнища на управлението и да консолидират сътрудничеството си чрез установяване на мрежи с други градове;

15. счита, че през предстоящия период държавите членки и регионите следва да определят целите си по такъв начин, че да поставят като приоритет нуждите на инвеститорите и едновременно с това да гарантират подходящо и достъпно финансиране, като предоставят на структурните фондове ключова роля;

16. счита, че е необходимо управление, основаващо се на укрепването на правата на гражданите, участието на всички съответни партньори и иновативното използване на акционерния капитал;

17. счита, че по-слаборазвитите региони следва да продължат да се възползват от значителен дял от финансирането от Съюза, за да предоставят на инвеститорите други местни конкурентни предимства освен по-ниски разходи за труд;

18. отбелязва нуждата от укрепване на инфраструктурите за засилване на регионалното сближаване и конкурентоспособността на регионите; в този контекст подчертава значението на трансевропейските транспортни мрежи и използването на допълнителни финансови инструменти като облигации за проекти и публично-частни партньорства.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.4.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, John Bufton, Alain Cadec, Nikos Chrysogelos, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Филиз Хакъева Хюсменова, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Vladimír Maňka, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Ana Miranda, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Monika Smolková, Ewald Stadler, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jens Geier, Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Maurice Ponga, Patrice Tirolien, Giommaria Uggias

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Julie Girling

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.5.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

3

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Elena Băsescu, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Rachida Dati, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Arlene McCarthy, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Pablo Zalba Bidegain

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Sophie Auconie, Thijs Berman, Roberto Gualtieri, Danuta Maria Hübner, Olle Ludvigsson, Mario Mauro, Theodoros Skylakakis

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Margrete Auken