ДОКЛАД относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието

27.6.2012 - (2011/2179(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: François Alfonsi

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието

(2011/2179(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид оперативната програма MED 2007—2013 г., приета от Комисията през декември 2007 г.,

–   като взе предвид програмата за трансгранично сътрудничество „Средиземноморски басейн“ 2007—2013 г. в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП), приета от Комисията на 14 август 2008 г.,

–   като взе предвид стратегическия план на Arco Latino за 2010—2015 г. „Структурирано и иновативно Средиземноморие“,

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските региони, островите и рядко населените райони[2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715), и придружаващия стратегията примерен план за действие (SEC(2009)0712/2),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно изпълнението на стратегията на ЕС за региона на река Дунав[3],

–   като взе предвид доклада на Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) от 29 януари 2011 г. относно териториалното измерение на Съюза за Средиземноморието — препоръки за бъдещето,

–   като взе предвид своята резолюция от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство — южно измерение[4],

–   като взе предвид доклада на Комисията от 22 юни 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за изпълнението на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) (COM(2011)0381),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно цел 3: Предизвикателство пред териториалното сътрудничество - бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни[5],

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 юни 2011 г., потвърждаващи стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав и приканващи държавите членки в сътрудничество с Комисията да продължат работата по евентуалните бъдещи макрорегионални стратегии, по-специално относно региона на Адриатическо и Йонийско море,

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (COM(2011)0611),

–   като взе предвид становището по собствена инициатива относно териториалното сътрудничество в Средиземноморието посредством Адриатическо-Йонийския макрорегион, прието с единодушие на пленарната сесия на Комитета на регионите от 11 октомври 2011 г.,

–   като взе предвид окончателната декларация на председателството на междуинституционалния форум в Катания от 10 декември 2011 г. на тема „Стари и нови участници в Средиземноморието, което се променя: ролята на народите, регионите и местните участници, правителствата и наднационалните институции в интегрираната стратегия за съвместно развитие“,

–   като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство[6],

–   като взе предвид своята декларация от 19 януари 2012 г. относно установяването на Островния пакт като официална европейска инициатива[7], в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на ЕС,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 март 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2012)0128),

–   като взе предвид Декларацията от Белград, одобрена по време на 14-ото заседание на Адриатическо-Йонийския съвет от 30 април 2012 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Разработване на морска стратегия за района на Атлантическия океан“ (COM(2011)0782),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по култура и образование (A7–0219/2012),

А. като има предвид, че макрорегионалната стратегия за Балтийско море беше приета през 2009 г. и като има предвид, че Комисията подчерта „колко ценен е новият начин на сътрудничество“ (доклад от 22 юни 2011 г. — COM(2011)0381);

Б.  като има предвид, че на 13 април 2011 г.[8] Съветът призова Комисията „да играе водеща роля в стратегическата координация“ на макрорегионалната стратегия за региона на река Дунав;

В.  като има предвид, че макрорегионалната стратегия има за цел да открие нова област за политиката на сближаване в Европа, с цел да се постигне развитие на териториална основа;

Г.  като има предвид, че бюджетният ред „техническа помощ за региона на Балтийско море“, създаден по инициатива на Парламента по време на приемането на бюджета на Европейския съюз за 2011 г., показа значението на подобни бюджетни кредити за успешното развитие на макрорегионалната стратегия;

Д. като има предвид, че Комисията предлага транснационалният аспект на политиката в областта на териториалното сътрудничество да се засили, с цел оказване на по-нататъшна подкрепа за макрорегионалните политики[9];

Е.  като има предвид, че няколко макрорегионални проекта са в напреднал стадий, и като има предвид, че Комисията, в качеството си на координатор, следва да подпомогне създаването на устойчиво управление и установяването на общи критерии и измерими показатели за оценка на тяхната уместност;

Ж. като има предвид основната геополитическа роля на Средиземно море за европейската история;

З.  като има предвид, че така наречената „Арабска пролет“ подчерта стратегическия потенциал на географските, политическите и икономическите връзки между двете страни на Средиземно море;

И. като има предвид успеха на сътрудничеството в рамките на Барселонския процес и Съюза за Средиземноморието, както и многостранните и двустранните инициативи за сътрудничество, подети в рамките на инструментите и програмите на ЕС като например MED и ЕИСП в контекста на европейската политика за съседство;

Й.  като има предвид актуалното развитие на Съюза за Средиземноморието и това, че потенциалът му на катализатор в региона ще се увеличава;

К. като има предвид, че макрорегионалният подход би позволил да се определи един цялостен проект в това жизненоважно за бъдещето на ЕС пространство, с цел да се преодолее настоящата криза и да се отговори на очакванията на всички съседни държави, по-специално на тези от южното Средиземноморие;

Л. като има предвид, че средиземноморското пространство е едно неделимо цяло, формиращо един културен и екологичен район с множество общи характеристики и приоритети поради „средиземноморския климат“: еднаква селскостопанска продукция, изобилие от възобновяеми енергийни източници, по-специално слънчева енергия, голямо значение на туризма, еднакви рискове от природни бедствия (пожари, наводнения, земетресения, недостиг на вода) и рисковете от човешка дейност, по-специално замърсяване на морската среда;

М. като има предвид, че Средиземноморието е много обширна зона, която се простира от изток на запад на около 4 000 km, с множество острови, с територии, които имат сухоземни и морски граници със Северна Африка, и като има предвид, че следва да се насърчава създаването на обширна мрежа от морски пътища, позволяваща засилването на търговията, като се намаляват свързаните с нея емисии на CO₂;

Н. като има предвид, че независимо от член 174 от ДФЕС европейските институции досега не са приели постоянна стратегия, която да отчита специфичните потребности на островите, и като има предвид, че пълната достъпност на средиземноморските островни региони и тяхната по-добра интеграция в рамките на европейския единен пазар биха могли да бъдат гарантирани най-добре посредством разпределението на подходящи ресурси и приемането на интегриран подход по отношение на въпроса, свързан с островното положение, като същевременно се признават структурните препятствия, пред които е изправено населението на островите в областта на транспорта и енергетиката;

О. като има предвид напредъка по предложението за макрорегионална стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море, който е част от дългогодишната практика на сътрудничество и солидарност в свързаната територия около Адриатическо море и Йонийско море, и подкрепата за предложението от страна на осемте държави, участващи в Адриатическо-Йонийската инициатива (АЙИ), както многократно е изразявано в изявленията, направени от осемте министри на външните работи, които се включиха в инициативата в Анкона (2010 г.), Брюксел (2011 г.) и Белград (2012 г.);

П. като има предвид, че се проведоха заседания с много от въпросните региони, със Съюза за Средиземноморието и с различните органи, участващи в политиката на Европейския съюз в областта на териториалното сътрудничество, като част от процеса на изработване на настоящия доклад;

Относно макрорегионалните стратегии като цяло

1.  подкрепя макрорегионалния подход към политиките в областта на териториалното сътрудничество между територии, принадлежащи на един и същ обитаван район: морско пространство, планински масив или речен басейн; счита, че макрорегионалните стратегии отвориха нова глава в европейското териториално сътрудничество, като прилагат подход „отдолу нагоре“ и разширяват сътрудничеството към все повече области чрез по-добро използване на наличните ресурси; препоръчва, с оглед на тяхната очевидна европейска добавена стойност, макрорегионалните стратегии да получат повече внимание в рамките на европейското териториално сътрудничество, което трябва да бъде засилено след 2013 г.;

2.  счита, че този вид стратегия за териториално сътрудничество е полезна, особено когато в хода на историята границите са разделяли тези територии, и може да способства за интеграцията на новите държави членки и на техните региони;

3.  счита, че проектите за териториално сътрудничество и инструмента на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) биха носили по-големи ползи благодарение на осигурения от макрорегионалната стратегия преглед и че по този начин би било засилено взаимодействието с големите стратегии на ЕС, като например трансевропейската транспортна мрежа или интегрираната морска политика; счита, че включването на други инструменти на европейската политика, като например предложените от ЕИБ инструменти, също би било улеснено; счита, че тези действия биха подобрили координацията на политиките на ЕС на транснационално и междурегионално равнище;

4.  препоръчва макрорегионалните стратегии да се основават на многостепенно управление, като се гарантира включването на местните и регионалните органи и на възможно най-голям брой партньори и заинтересовани страни, като представители на гражданското общество, университети и изследователски центрове, както в изготвянето, така и в прилагането на макрорегионалните стратегии, с цел да се повиши тяхната ангажираност на местно и регионално равнище;

5.  подчертава, че макрорегионите осигуряват благоприятна рамка за ангажиране на местните политически и на неправителствени участници, тъй като развиват ефикасни системи за координация, които създават благоприятни условия за прилагането на подход „отдолу нагоре“ с цел гарантиране на истинска ангажираност от страна на гражданското общество при вземането на политически решения и за обединяване на съществуващите инициативи, с цел оптимизиране на ресурсите и обединяване на усилията на участниците;

6.  счита, че макрорегионалната стратегия би могла да насочи европейската политика за съседство и/или европейската политика за предприсъединяване към по-голяма ефективност;

Относно текущите макрорегионални стратегии

7.  приветства доказателството, че макрорегионалната стратегия за региона на Балтийско море носи основни ползи за Европа; посочва, че в нея е изложен план за действие с ясно определени цели, като стратегията е одобрена от Съвета, подкрепена от Комисията и е споделена от всички национални, регионални и местни заинтересовани страни;

8.  призовава тази стратегия да бъде обект на пълна оценка въз основа на обективни критерии и измерими показатели за всяка приоритетна област;

9.  счита, че за да се гарантира пълният успех на тази стратегия, е необходимо да се запази управленската структура в дългосрочен план, като тя бъде разширена с цел обхващане на местните и регионалните органи, чрез включването й в бъдещия програмен период 2014—2020 г.;

10.  призовава Комисията и Съвета напълно да подкрепят предприетия подход по отношение на региона на река Дунав, който също следва да бъде обект на оценка и редовно наблюдение;

Относно бъдещите макрорегионални стратегии

11.  предлага Комисията да координира процеса на консултации и диалог за бъдещите макрорегионални стратегии; счита, че следва да се установят приоритетни области въз основа на липсата на сътрудничество или на необходимостта от увеличаване на съществуващото сътрудничество между европейските територии, които принадлежат на различни държави членки, но са част от един и същ обитаван район; счита, че този диалог следва да доведе до изработването на „прогнозна карта на европейските макрорегиони“, която да бъде съгласувана главно със съответните държави членки и региони, с необвързващ характер и подлежаща на изменение, в зависимост от динамиката по места;

12.  счита, че макрорегионалните стратегии се нуждаят от по-добро съгласуване на финансирането, по-ефективно използване на съществуващите ресурси и координиране на инструментите; счита, че въпреки че подобни стратегии не изискват допълнително финансиране, институционални инструменти или регулиране, финансирането на тяхното наблюдение под формата на кредити за техническа помощ или кредити за предварителна оценка и събиране на данни и за новосъздадени предприятия е оправдано, и че макрорегионалната стратегия следва да насърчава структурни проекти, отчитайки многогодишната финансова рамка 2014—2020 г.;

13.  призовава Комисията и Съвета да вземат под внимание макрорегионалните стратегии на ЕС, когато вземат решение за бюджетните пакети, като например Кохезионния фонд, структурните фондове, научните изследвания и развитието, и по-специално регионалното сътрудничество;

14.  призовава оперативните програми да бъдат тясно приспособени към съответните приоритети на макрорегионалните стратегии, за да се осигури възможно най-добрата съгласуваност между цели и средства;

Перспективи в Средиземноморието

15.  подкрепя прилагането на макрорегионална стратегия за Средиземноморския басейн с цел да се предложи план за действие за справяне с общите предизвикателства и проблеми, пред които се изправят средиземноморските държави и региони и да се структурира това пространство, което има ключово значение за развитието и интеграцията на Европа, и призовава Съвета и Комисията да предприемат бързи действия по този въпрос;

16.  счита, че макрорегионална стратегия за Средиземноморието, включваща европейските, националните, регионалните и местните органи, регионалните организации, финансовите институции и НПО от европейската част на Средиземноморския басейн и Съюза за Средиземноморието, и отворена за съседните държави и/или за държавите в предприсъединителна фаза, би подобрила значително териториалното сътрудничество на политическо и оперативно равнище в тази зона; подчертава, че е важно да се използва опитът, съществуващите ресурси и постиженията на съществуващите регионални организации;

17.  изтъква, че един Средиземноморски макрорегион би могъл да гарантира това, че различните програми на ЕС относно Средиземноморието се допълват една друга и че съществуващото финансиране се използва по възможно най-ефективен начин, както и би могъл да придаде действителна добавена стойност на конкретните проекти на Съюза за Средиземноморието и да включи съответните трети държави и региони в момента на определянето на стратегията, като за тази цел използва Инструмента за съседство и партньорство, винаги при строго спазване на принципа на правовата държава и въз основа на зачитането на правата на човека, основните свободи и демокрацията, като се насърчава, по възможност, принципът „повече за повече“;

18.  подчертава значението, което Средиземноморието придобива като децентрализирано пространство за сътрудничество, надхвърлящо строго географските граници, за укрепване на трансрегионалните решения и обмен на добри практики, особено във връзка с демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, екологията, икономическото развитие, еко-туризма, както и културните, научноизследователските, образователните, младежките и спортните партньорства; подчертава конкретното значение на образованието като катализатор на прехода към демокрация;

19.  счита, че Средиземноморският макрорегион трябва да се развива в съответствие с международните стандарти за икономически, социални и културни права, и по-конкретно с Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

20.  настоятелно призовава Съвета да предприеме последващи действия във връзка със своите заключения от 24 юни 2011 г. и да вземе под внимание готовността, изразена от засегнатите територии на национално, регионално и местно равнище, по отношение на макрорегионалната стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море, историческите връзки, традициите и предприетите инициативи, като одобри тази стратегия през следващите месеци, за да се направи първата стъпка към създаването на макрорегионална стратегия в Средиземно море;

21.  подчертава, че макрорегионалната стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море представлява фактор от съществено значение за помиряването на териториите на Западните Балкани помежду им и може да спомогне за усилията на тези държави за присъединяването им към ЕС;

22.  изразява надежда, че макрорегионални стратегии, които включват съществени морски компоненти и които отчитат многобройните крайбрежни и островни територии в Средиземноморието и потребностите, свързани с тяхното развитие, ще се обособят и за Западното и Източното Средиземноморие; счита, че подобни бъдещи стратегии следва да обръщат все повече внимание на опазването на околната среда, биологичното разнообразие и устойчивия туризъм;

23.  призовава Комисията действително да приложи член 174 от ДФЕС посредством стратегически план с цел преодоляване на структурните ограничения на островните територии и гарантиране на условия за икономически растеж и ефективно социално и териториално сближаване; подчертава, че е необходимо да се постави особен акцент върху гарантирането на пълен достъп и териториална цялост на тези територии с континента посредством подходящо финансиране; освен това настоятелно призовава Комисията да приеме мерки, като увеличаване на прага на минималната помощ за островите, като се обърне специално внимание на секторите на селското стопанство, транспорта и рибарството, които допринасят за това островните територии да бъдат конкурентоспособни в еднаква степен спрямо континенталните територии, така че да се намалят разликите между различните равнища на развитие между европейските региони и да се гарантира тяхната ефективна интеграция в рамките на единния пазар;

24.  изразява надежда, че Комисията ще изрази положително становище във връзка с островното измерение на макрорегионалната стратегия в Средиземноморието, особено при разглеждането на държавната помощ, която представлява законно обезщетение по отношение на ограниченията, свързани с островното положение, и при адаптирането на политиката на сближаване и на политиките в областта на научноизследователската дейност и иновациите към специфичните потребности на островите, за да се засили тяхната интеграция към континентална Европа;

25.  подчертава значението на културата и творческите области на индустрията като основополагащ фактор за развитието и създаването на работни места в островните региони;

26.  настоятелно призовава Комисията да определи какви инструменти са необходими за оценката и стартирането на нови макрорегионални инициативи в Западното и Източното Средиземноморие, като например пилотни проекти;

27.  подчертава, че основните области на намеса за Средиземноморски макрорегион следва да са насочени към подходящите подрегионални равнища на сътрудничество по конкретни проекти и да включват енергийните мрежи, научното сътрудничество и иновациите, мрежите за култура, образование и обучение, туризма, търговията, опазването на околната среда, устойчивия морски транспорт, морската сигурност и сигурността и опазването на моретата като част от околната среда по отношение на замърсяването, прекомерния риболов и нелегалния риболов чрез създаване на интегрирана мрежа от системи за докладване и наблюдение на морските дейности, засилване на доброто управление и ефективната публична администрация, с цел насърчаване на създаването на работни места;

28.  счита, че координирането на трите макрорегионални стратегии — западно-средиземноморска, адриатическо-йонийска и източно-средиземноморска — ще позволи прилагането на обща политика за целия Средиземноморски басейн в съответствие с приоритетите, определени от регионалните и международните организации, и по-специално с тези, които са определени от Съюза за Средиземноморието, и прилагането на най-добри практики, които могат да допринесат за постигането на целите на стратегията на ЕС за интелигентен и устойчив икономически растеж;

29.  счита, че е важно, особено след събитията от Арабската пролет, новият макрорегион да допринесе за определянето на нова стратегия с трети държави за правилното управление на имиграционните потоци, при надлежно отчитане на взаимните ползи от повишената мобилност, основана на борбата срещу бедността и насърчаването на заетостта и справедливата търговия, като по този начин допринася за стабилността в макрорегиона;

30.  счита, че, предвид факта,че средиземноморските територии на ЕС споделят морски и сухоземни граници със Северна Африка, една макрорегионална стратегия би засилила южното измерение на политиката за съседство на ЕС, чрез придаване на конкретно териториално измерение, което би гарантирало по-голямо управление на миграционните потоци и би оказало положително въздействие върху икономическите резултати на съответните държави;

31.  счита, че една макрорегионална стратегия в Средиземноморието трябва да координира съществуващите фондове на ЕС, по-конкретно фондовете, свързани с политиката на съседство, политиката на сближаване и на териториално сътрудничество, с оглед осъществяването на проекти, насочени към преодоляването на общите предизвикателства, като например закрилата и повишаването на значението на евро-средиземноморското културно наследство; припомня значението на провеждането на координирана и балансирана политика на съседство по отношение на южните региони и на допустимостта на културните проекти, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, с цел да се преодолеят тези предизвикателства;

32.  подчертава значимостта на творческите и културните области на индустрията и счита, че този сектор на икономиката ще играе все по-важна роля за икономическия растеж и заетостта в региона; призовава за отделянето на специално внимание на изпълнението на културните и академичните програми за обмен, както и на укрепването на културните и стабилните туристически връзки;

33.  счита, че културният туризъм може да има особено влияние върху Средиземноморския регион както от икономическа гледна точка, така и като фактор за взаимно опознаване и междукултурно разбирателство;

34.  подчертава, че Средиземноморският макрорегион би създал благоприятни условия за провеждането на междукултурен диалог и за обогатяването на общото културно наследство на Европейския съюз, би мобилизирал гражданското общество и по този начин би насърчил участието на НПО и на гражданите от Средиземноморието в културните и образователните програми на ЕС;

35.  припомня съществената роля, която образованието играе в полза на демокрацията и социалното и икономическото развитие, както и значението на професионалното обучение в борбата срещу безработицата сред младежите;

36.  подчертава, че е важно да се засили сътрудничеството в областта на младежта в рамките на Средиземноморския макрорегион, вземайки под внимание мотивираността на младите хора, по-специално на тези от южните държави, като се насърчават европейските програми, а също така и чрез установяване на взаимодействие с дейностите, развивани от Средиземноморската служба за младежта;

37.  подчертава колко е важно да се постави акцент най-вече върху младите хора, тъй като те ще бъдат основата на едно ново поколение и ще имат най-голямо влияние върху начина, по който съответните им държави се изправят пред бъдещето;

38.  с оглед насърчаване на програмите за обмен, динамизиране на научните изследвания, иновациите и на ученето през целия живот, препоръчва създаването на мрежи за връзка с висшите учебни заведения и изследователските учреждения в рамките на бъдещия Средиземноморски макрорегион и развиването на образователната инфраструктура в региона, както и премахването на пречките пред движението на студентите, лицата, които се обучават, младите доброволци, преподавателите, обучаващите, научните изследователи и административния персонал; подчертава необходимостта от подобряването на качеството на преподаването и изследователската дейност в тези мрежи чрез адекватно финансиране и подпомагане на програмите „Темпус“ и „Еразмус Мундус“, по-специално с оглед малкия брой бенефициенти на програмата „Еразмус Мундус“ в Средиземноморския регион;

39.  счита, че мобилността на хората на изкуството и художествените творби в евро-средиземноморското пространство се сблъсква с множество различни според държавите и регионите препятствия, които са свързани не само с трудностите за получаване на визи, но също така и с липсата на статут, пред която са изправени хората на изкуството, и с условията, с които се сблъскват в качеството на творци, особено в южните държави; счита, че Средиземноморският макрорегион би могъл да послужи за насърчаване на взаимното признаване на статута на хората на изкуството, би могъл да предложи възможности, които да дадат отражение върху мобилността да позволят оптимално използване на програмите за обучение, за създаване на контакти и свободно движение на културните дейци, хората на изкуството и художествените творби;

40.  призовава през следващия програмен период да бъде осъществена програма от типа „Евро-средиземноморски Еразъм“, която да насърчава транснационалната мобилност на студентите от двете страни на Средиземно море, а също така и програма от типа „Евро-средиземноморски Леонардо да Винчи“ за младите хора, които желаят да придобият професионална квалификация в чужбина в рамките на една макрорегионална стратегия;

41.  подчертава необходимостта от приемане на мерки за противодействие на засилването на „изтичане на мозъци“ от този регион;

42.  призовава да се извлекат максимални ползи от историческото, културното и езиковото многообразие в средиземноморското пространство, което е фактор за иновации и за развитие на културните и творческите области на индустрията, както и на туристическия сектор; призовава за насърчаване и подкрепа на сътрудничеството между музеите и културните институции;

43.  припомня, че в държавите в околността на Средиземноморския басейн е налице особен интерес към европейските аудио-визуални продукции и кино, и че това продължава да оказва значително влияние върху диалога между културите в региона като част от настоящия етап на демократично развитие на тези общества;

44.  предлага по-засилено сътрудничество и търговия с трети държави с оглед подобряване на статута на европейските продукции в рамките на глобалния пазар, и по-специално в Средиземноморския регион, за да се подпомогне по този начин културният обмен и да се лансират нови инициативи за насърчаване на евро-средиземноморския диалог и демократичния напредък в целия регион, по-специално в контекста на ангажиментите, поети по време на евро-средиземноморската конференция по въпросите на киното;

45.  призовава заинтересованите държави членки да насърчат волята за сътрудничество, изявена по време на изготвянето на настоящия доклад, и настоятелно призовава бъдещото кипърско председателство на ЕС да подкрепи този проект, така че Комисията и Съвета да могат спешно да приемат план за действие за макрорегионалната стратегия в Средиземноморието; изтъква освен това значението на междуправителственото и междурегионалното сътрудничество за развитието на макрорегионалната стратегия;

46.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ С 351Е, 2.12.2011 г., стр. 1.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2010)0341.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(2011)0065.
• [4]  Приети текстове, P7_TA(2011)0154.
• [5]  Приети текстове, P7_TA(2011)0285.
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2011)0576.
• [7]  Приети текстове, P7_TA(2012)0016.
• [8]  Док. 8743/1/11 REV 1.
• [9]  COM(2010)0642.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1.  Възникване на макрорегионите

Определен през 2009 г., макрорегионът на Балтийско море обхваща едно единно цяло от територии, чиято цел е да си сътрудничат за по-успешно решаване на възникващите в тях икономически и екологични проблеми. Това сътрудничество прие формата на „макрорегионална стратегия“, насочена към координиране на вече действащите силни секторни сътрудничества и структурирана около четири стълба — околна среда, просперитет, достъпност и сигурност — и план за действие, представящ 15 приоритетни оси и 80 водещи проекта.

Този опит насърчи създаването на други проекти. Единият от тях — макрорегионът на река Дунав — представлява първи напредък. Предвидени са и други. Заинтересованите институции, държави членки, региони и местни органи се споразумяват за определяне на сходни рамки в различни макрорегиони на Европа, които имат общи черти: общо морско пространство, общ планински масив, общ речен басейн и др.

Макрорегионалните стратегии откриват нови перспективи за проектите за териториално сътрудничество, подкрепяни от политиката на сближаване. Те могат да подпомагат големите стратегии на Общността, като например трансевропейските транспортни мрежи или интегрираната морска политика. Те могат да доведат до по-добро съответствие между регионалните програми и целите на стратегията „Европа 2020“ на Европейския парламент.

2. Актуално състояние и първи поуки

Концепцията за макрорегион мобилизира заинтересованите участници и ентусиазмът, който се наблюдава, показва, че се изразява реално очакване за въвеждане на това ново поле на публичните политики в Европа, с цел да се постигне развитие на териториална основа. За това има обективни причини — взаимодействие между съседни региони, но също и исторически и културни причини, тъй като тези обитавани райони са имали обща история през вековете. Тези връзки, които съществуват от незапомнени времена и които трябва да се укрепят, или дори понякога да се възстановят, определят основа за споделено сътрудничество. Подкрепата на концепцията за макрорегион свидетелства за напредъка на европейската идея.

Комисията се включи в създаването на стратегията за региона на Балтийско море. В своите заключения от 13 април 2011 г. относно макрорегиона на река Дунав Съветът отново призова Комисията „да играе водеща роля в стратегическата координация“. Конкретно управлението на подобен инструмент е сложно и изисква значителна техническа помощ. При сегашното положение ГД „Регионална политика“ не може да окаже по-голямо съдействие.

След като отмине ефектът на обявяването, има реален риск от появата на „голямо нещо“, което изразходва много бюджетни средства и не е ефикасно. Също така беше изтъкнато правило, наречено „правило на трите „не“: „не“ на нови финансови средства, „не“ на нов институционален инструмент, „не“ на ново законодателство. Това ограничение беше променено от Съвета, който на 13 април 2011 г. обяви „правило на трите „да“: „да“ на допълняемостта на финансирането, „да“ на координацията на институционалните инструменти, „да“ на определянето на нови проекти. С тази диалектика всъщност се цели търсене на баланс, който трябва да се определи преди да бъдат приети регламентите за следващата политика на териториално сближаване за периода 2014—2020 г.

3. Ползи от макрорегионалната стратегия

Чрез примера на Балтийско море се появяват много възможности благодарение на прилагането на макрорегионални стратегии. Става въпрос главно за предоставяне на подходяща референтна рамка за политиките на сближаване и за насърчаване на междусекторното сътрудничество в един и същ обитаван район. Тази рамка може да насочи инвестициите към повече допълняемост и да повлияе върху съответните приоритети на всеки регионален план за развитие на един и същ макрорегион в Европа, като доведе до обща визия и до реални взаимодействия в рамките на интегриран подход.

Друго предимство на тази стратегия е, че дава възможност за по-активно включване и по-добро сътрудничество между различните инструменти за действие, с които разполага Европейският съюз, освен бюджетните кредити, отпускани за политиката на сближаване. Такъв е по-конкретно случаят с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тя позволява също така да се обединят ресурсите на регионите и на отделните държави членки чрез многостепенно управление. Това е стратегия „всеки печели“ за всяка заинтересована страна.

И накрая, макрорегионалната стратегия предоставя на политиките на съседство на Съюза благоприятна рамка за подновен диалог и за плодотворни и конкретни отношения.

4. Трудности, които трябва да се преодолеят

Всяка макрорегионална стратегия има двойно измерение, териториално според определението за територия, подходяща за прилагане, и функционално според определянето на приоритети. Присъединяването на заинтересованите общности трябва да бъде прието в момента на започването на подобно действие. Всичко това води до предвиждане на предварителна фаза от порядъка на една-две години, преди един макрорегион да бъде действително създаден.

Функционирането на макрорегионите трябва да избегне клопката на междуправителствено управление, въпреки че транснационалният му характер предполага участие на заинтересованите държави членки. Само многостепенно управление, включващо по-специално регионалното равнище, е подходящо, за да гарантира европейската насоченост на такива действия и да осигури допълняемост с политиката на регионално развитие на Европейския съюз.

Създаването чрез „спонтанно възникване“ на бъдещите макрорегиони не може да бъде схема за бъдещето. То придава несигурен характер, който ще вреди на обособяването на последователни действия. Разбира се, всяко създаване трябва да бъде процес „отдолу нагоре“, който да започва от действителната мотивация на участниците по места.

Участието на съседните региони е необходимо за утвърждаването на множество проекти, насърчавани от макрорегионалните стратегии. Това участие трябва да зависи от териториалните политики, а не от външнополитическо измерение.

5. Мерки, които следва да се предвидят

Развитието на макрорегионалните стратегии следва да се впише в рамките на всеобщо обсъждане, което да може да анализира проблемите по места така, че да се избегнат несигурни проекти или проекти, свързани с обикновени непосредствени политически съображения. Следва да се определи „прогнозна карта на европейските макрорегиони“, въпреки че тя ще остане необвързваща и ще може да се променя в зависимост от динамиката по места.

За всеки макрорегион е необходима „подготвителна фаза“, през която да се организира диалогът на заинтересованите партньори, да се очертаят първите стратегически оси и да се определят основите на едно бъдещо управление: назначаване на водеща административна единица, създаване на ЕГТС, общо ръководство с ясно определени и споделени отговорности между различните държави или региони, или всички други договорени условия. В съответствие с решението на Съвета, Комисията е най-подходящата институция за управление на подобно подготвително действие. Тя следва да разполага с необходимите човешки и финансови ресурси за подобен ангажимент.

Финансовите средства за подкрепата на подхода за макрорегионално сътрудничество следва да се отпуснат в рамките на териториалното сътрудничество на политиката на сближаване. Това е в съответствие с волята да се увеличи значително бюджетното равнище за следващия програмен период 2014—2020 г., съгласно вече изразеното от Европейския парламент желание, което Комисията също подкрепи, по-специално в петия доклад за политиката на сближаване, който препоръчва „засилен трансграничен компонент“.

Тази финансова подкрепа би могла да приеме формата на бюджетни кредити за техническа помощ, както за подготвителната фаза към самата Комисия, така и за фазата на прилагане към управляващата инстанция, определена след подготвителната фаза.

За приоритетните проекти, както това беше направено в рамките на стратегията за региона на Балтийско море, допълняемостта на финансирането може да бъде постигната, като в поканите за представяне на проекти в рамките на оперативните програми на политиката на сближаване критериите за подбор се свържат с приоритетите на макрорегионалната стратегия.

6. Значение на макрорегионална стратегия в Средиземноморието

Средиземноморският басейн има обща природна среда и обща историческа и културна реалност свързва всички негови брегове. В Южна Европа съществуват големи възможности, които няма да могат да бъдат оползотворени без координацията и без общата визия, за които дава възможност една макрорегионална стратегия.

Средиземноморската област е много обширна, което ни кара да се запитаме на кой макрорегионален инструмент да се даде предимство. В Централното Средиземноморие някои участници се мобилизират около проект за макрорегион на Адриатическо и Йонийско море. Консултациите, проведени в рамките на изготвянето на настоящия доклад водят до запазване на възможността за три отделни макрорегиона: един в Западното Средиземноморие, друг в Централното Средиземноморие, наричано още Адриатическо-Йонийско и трети в Източното Средиземноморие със структуриран инструмент за координиране между тях.

Поради своя „средиземноморски“ климат средиземноморските региони имат сходни екотипове. Селскостопанските продукти в тях са от едно и също естество на север и на юг, на изток и на запад, и в своето разнообразие формират една и съща гама от продукти. Проблемите на околната среда (например пожарите) са еднакви навсякъде. Като първа туристическа дестинация в света, средиземноморските територии имат интерес да си сътрудничат, за да утвърдят и подобрят перспективите на този важен за повечето от тях икономически сектор.

Сред възможностите е и необходимостта морският трафик да се постави в центъра на транспортна стратегия в целия район, по-специално за стоките. Морските пътища, многобройни и разнообразни, следва да бъдат отворени. В Средиземноморието има оптимални условия за развитието на възобновяемите енергии, и особено на слънчевата енергия. За такива цели макрорегионалната стратегия може да даде подходящи отговори и да включи партньори като ЕИБ.

Средиземноморското биологично разнообразие е особено богато; то е също така силно застрашено. Прекомерният риболов е заплаха за рибните му ресурси. Средиземно море е затворено море с много интензивен трафик и по чиито брегове се отчитат едни от най-високите показатели на демографски растеж — явление, много силно изразено поради туристическата посещаемост. Освен това крайбрежната и морската среда e основна грижа в границите на цялото това пространство. С подкрепата на политиките на съседство следва да се насърчава координирана политика за третиране на изхвърлянето на отпадъци в морето, с повсеместно разширяване на сътрудничествата „север–юг“ между местните органи.

За 2020 г. и след това Средиземно море представлява основен „близък хоризонт“ за Европа, поради това, че там живеят 500 милиона жители, от които едва една трета в рамките на Европейския съюз. Една динамика на развитие около Средиземно море може да бъде движеща сила за цялата европейска икономика.

В рамките на ЕС средиземноморското пространство е твърде слабо структурирано. Там се наблюдават много слаби резултати по отношение на сътрудничеството и взаимосвързаността. Предизвикателствата, с които трябва да се справят политическите органи на Средиземноморието, ще могат да бъдат много по-добре посрещнати в рамките на обсъждане и на общ план.

Извън ЕС населението на Средиземноморието има много нисък жизнен стандарт във всяко отношение: икономическо, социално, екологично и политическо. Развитието на тези общества е необходимост за самите тях и възможност за Европа. Тя би получила по-голяма сигурност, „по-поносимо“ контролиране на имигрантските потоци и пряко участие в зона на растеж, което би оказало положително въздействие върху ефективността на собствената й икономика. Освен това събитията от миналата пролет по южния бряг на Средиземно море са силно насърчение за развитието на нови активни политики на съседство. Като бъдат приобщени, поне отчасти, към една макрорегионална стратегия, те ще могат да приемат конкретно териториално измерение, което е залог за по-голяма ефективност.

Европейските държави и региони от средиземноморското пространство следва да започнат засилено сътрудничество и да го отворят за всички партньори от това пространство, съществено за бъдещето на Европа. Във връзка с това макрорегионалната стратегия е средство, на което следва да се даде предимство.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (19.3.2012)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието
(2011/2179(INI))

Докладчик по становище: Nikolaos Salavrakos

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства концепцията за макрорегионална стратегия, която, въз основа на опита, придобит в съществуващите макрорегиони, може да насърчи развитието на взаимодействия и координирани политики между ЕС, заинтересованите държави членки, страните кандидати за членство в ЕС и страните извън него, регионите и местните органи, засилването на устойчивия растеж, създаването на работни места, сигурността и опазването на околната среда чрез развитие на проекти за териториално сътрудничество в области с общи географски, исторически и културни характеристики, с цел справяне с общите предизвикателства, установени чрез процес „отдолу нагоре”, като се избягват произволният подход и липсата на съгласуваност; призовава също да се улесни по-доброто взаимодействие между различните макрорегионални стратегии;

2.  призовава да се намери по-дългосрочно решение за финансиране на макрорегионалните стратегии в рамките на бюджета на ЕС, за да се финансират действия, които не са част от политиката на сближаване, например сътрудничеството с трети страни; отбелязва, че опитът, придобит от стратегията за Балтийско море, също показва необходимостта от „стартов капитал“ за планирането и подготовката на проекти в подкрепа на стратегията;

3.  призовава Комисията и Съвета да вземат под внимание макрорегионалните стратегии на ЕС, когато вземат решение за бюджетните пакети, като например Структурните фондове, Кохезионния фонд, научните изследвания и развитието, и по-специално регионалното сътрудничество; освен това отправя искане към Комисията и Съвета да направят оценка на това, дали макрорегионалните стратегии се нуждаят от пряко финансиране, за да се гарантира успешното им изпълнение;

4.  подчертава, предвид многобройните сходни икономически, социални и екологични предизвикателства, пред които са изправени всички региони около Средиземно море като основен елемент от тяхното културно наследство, интереса, който може да представлява създаването на макрорегион за Средиземноморието, като цяло или под формата на организирани подрегиони, като например новите Адриатско-Йонийски инициативи, с цел предприемане на мерки по отношение на ключовите области, в които следва да се засилят взаимодействията, партньорствата и регионалното сътрудничество, за да се постигне устойчив растеж в района на Средиземноморието;

5.  подчертава, че макрорегионалната Йонийско-Адриатическа стратегия представлява фактор от голямо значение за помиряването на териториите на Западните Балкани помежду им и така може да спомогне за интегрирането на тези страни в ЕС;

6.  счита, че е необходимо, с цел изпълнение на Средиземноморската макрорегионална стратегия, да се надгражда върху опита и работата на съществуващите регионални институции и да се търсят възможни взаимодействия с тях, в частност - наред със Съюза за Средиземноморието – Европейската инвестиционна банка и ARLEM;

7.  изтъква, че един Средиземноморски макрорегион би могъл да гарантира това, че различните програми на ЕС относно Средиземноморието се допълват една друга и че съществуващото финансиране се използва по възможно най-ефективен начин, както и би могъл да придаде действителна добавена стойност на конкретните проекти на Съюза за Средиземноморието и да включи съответните трети страни и региони в момента на определянето на стратегията, като за тази цел използва Инструмента за съседство и партньорство, винаги при строго спазване на принципа на правовата държава и въз основата на зачитането на правата на човека, основните свободи и демокрацията, като се насърчава, по възможност, принципът „повече за повече”;

8.  изтъква, че основните области на намеса за Средиземноморски макрорегион следва да се съобразят с подходящите подрегионални равнища на сътрудничество по конкретни проекти и да включват енергийните мрежи, научното сътрудничество и иновациите, мрежите за култура, образование и обучение, туризма, търговията, опазването на околната среда, устойчивия морски транспорт, морската сигурност и сигурността и опазването на моретата като част от околната среда по отношение на замърсяването, прекомерния риболов и нелегалния риболов чрез създаване на интегрирана мрежа от системи за докладване и наблюдение на морските дейности, засилване на доброто управление и ефективната публична администрация, с цел насърчаване на създаването на работни места;

9.  счита, че е важно, особено след събитията от Арабската пролет, новият макрорегион да допринесе за определянето на нова стратегия с трети страни за правилното управление на имиграционните потоци и взаимни ползи от повишената мобилност, като прилага стратегия с третите страни на борба срещу бедността и насърчаване на заетостта и справедливата търговия, като по този начин допринася за стабилността в макрорегиона;

10. изисква подобна стратегия да включи като един от основните си приоритети развитието на търговията юг–юг, създаването на регионални пазари, както и намаляването на митническите тарифи и на препятствията пред търговията между страните в региона;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.3.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	58 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Sir Robert Atkins, Bastiaan Belder, Frieda Brepoels, Elmar Brok, Jerzy Buzek, Mário David, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Richard Howitt, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Paweł Robert Kowal, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Mario Mauro, Kyriakos Mavronikolas, Francisco José Millán Mon, Alexander Mirsky, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Ria Oomen-Ruijten, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Libor Rouček, Tokia Saïfi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Werner Schulz, Adrian Severin, Charles Tannock, Inese Vaidere, Кристиан Вигенин, Boris Zala
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Véronique De Keyser, Barbara Lochbihler, Monica Luisa Macovei, Carmen Romero López, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Hannes Swoboda, Indrek Tarand, Ivo Vajgl
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Philippe Boulland

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (2.3.2012)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието
(2011/2179(INI))

Докладчик по становище: Malika Benarab-Attou

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че макрорегионите, в качеството на обитавани райони, характеризиращи се с обща история и колективна памет, география, климат и култура, съставляват уместна референтна рамка за определяне на приоритетите на европейските програми и финансови средства, и в този контекст признава, че южният бряг на Средиземноморието преживява безпрецедентно развитие, което Европейският съюз трябва да подкрепи чрез нови инициативи;

2.  счита, че една макрорегионална стратегия в Средиземноморието ще трябва да координира съществуващото европейско финансиране, по-конкретно това за политиката на съседство, политиката на сближаване и на териториално сътрудничество, с оглед осъществяването на проекти, отговарящи на общите предизвикателства, като например защитата и валоризирането на евро-средиземноморското културно наследство; припомня значението на провеждането на координирана и балансирана политиката на съседство по отношение на южните региони и на допустимостта на културните проекти, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, с цел да се посрещнат тези предизвикателства;

3.  подчертава, че макрорегионите осигуряват благоприятна рамка за ангажиране на териториалните политически и на неправителствени участници, тъй като развиват ефикасни системи за координация, които създават благоприятни условия за прилагането на подход „отдолу нагоре“ с цел гарантиране на истинска ангажираност от страна на гражданското общество при вземането на политически решения и за обединяване на съществуващите инициативи, с цел оптимизиране на ресурсите и обединяване на усилията на участниците;

4.  насърчава плана за създаване на Адриатическо-йонийски макрорегион, изготвен за обединяването на държавите членки и други европейски държави в една и съща икономическа, историческа и културна реалност;

5.  отбелязва, че средиземноморският макрорегион от гледна точка на човешката цивилизация и история е много по-обширен отколкото се предполага от тясно географския смисъл, и може да включва държавите от Адриатическото крайбрежие като Португалия и Мароко или в други региони като зоната на Черно море;

6.  акцентира върху значението, което Средиземноморието придобива като децентрализирано пространство за сътрудничество, надхвърлящо строго географските граници, за укрепване на трансрегионалните решения и обмен на добри практики, не на последно място във връзка с демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, екологията, икономическото развитие, еко-туризма, както и културните, научноизследователските, образователните, младежките и спортните партньорства; изтъква конкретното значение на образованието като катализатор на прехода към демокрация;

7.  счита, че средиземноморският макрорегион трябва да се развива в съответствие с международните законодателни текстове, свързани със зачитането и насърчаването на икономическите, социалните и културните права, и по-конкретно с Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

8.  подчертава значимостта на творческите и културните индустрии и счита, че този сектор на икономиката ще играе все по-важна роля за икономическия растеж и заетостта в региона; призовава за отделянето на специално внимание на изпълнението на културните и академичните програми за обмен, както и на укрепването на културните и стабилните туристически връзки;

9.  счита, че културният туризъм може да има особено влияние върху средиземноморския регион както от икономическа гледна точка, така също и като фактор за взаимно опознаване и междукултурно разбирателство;

10. подчертава, че средиземноморският макрорегион би създал благоприятни условия за провеждането на междукултурен диалог и за обогатяването на общото културно наследство на Европейския съюз, би мобилизирал гражданското общество и по този начин би насърчил участието на НПО и на гражданите от Средиземноморието в културните и образователните програми на Съюза;

11. припомня съществената роля, която образованието играе в полза на демокрацията и социалното и икономическото развитие, както и значението на професионалното обучение в борбата срещу младежката безработица;

12. подчертава, че е важно да се засили сътрудничеството в областта на младежта в рамките на средиземноморския макрорегион, вземайки под внимание динамиката на младите хора, по-специално на тези от южните страни, като се насърчават европейските програми, а също така и чрез установяване на взаимодействие с дейностите, развивани от Средиземноморската служба за младежта;

13. подчертава колко е важно да се постави акцент най-вече върху младите хора, понеже те ще бъдат основата на едно ново поколение и ще имат най-голямо влияние върху начина, по който съответните им държави ще се изправят пред бъдещето;

14. подчертава, че сътрудничеството в аудио-визуалната сфера може да играе важна роля за пренасянето на демократични ценности във всички държави в макрорегиона;

15. с оглед насърчаване на програмите за обмен, динамизиране на научните изследвания, иновациите и на ученето през целия живот, препоръчва създаването на мрежи за връзка с висшите учебни заведения и изследователските учреждения в рамките на бъдещия средиземноморски макрорегион и развиването на образователната инфраструктура в региона, както и премахването на пречките пред свободното движение на студентите, лицата, които се обучават, младите доброволци, преподавателите, обучаващите, научните изследователи и административния персонал; подчертава необходимостта от подобряването на качеството на преподаването и изследователската дейност в тези мрежи чрез адекватно финансиране и подпомагане на програмите „Темпус“ и „Еразмус Мундус“, по-специално с оглед малкия брой бенефициенти на програмата „Еразмус Мундус“ в средиземноморския регион;

16. отбелязва, че мобилността на хората на изкуството и художествените творби в евро-средиземноморското пространство се сблъсква с множество различни според държавите и регионите препятствия, които са свързани не само с трудностите за получаване на визи, но така също и с липсата на статут, пред която са изправени хората на изкуството, и с условията, с които се сблъскват в качеството на творци, особено в южните страни; счита, че средиземноморският макрорегион би могъл да послужи за насърчаване на взаимното признаване на статута на хората на изкуството, би могъл да предложи възможности, които да дадат отражение върху мобилността да позволят оптимално използване на програмите за обучение, за създаване на контакти и свободно движение на културните дейци, хората на изкуството и художествените творби;

17. призовава през следващия програмен период да бъде осъществена програма от типа „Евро-средиземноморски Еразъм“, която да насърчава транснационалната мобилност на студентите от двете страни на Средиземно море, а също така и програма от типа „Евро-средиземноморски Леонардо да Винчи“ за младите хора, които желаят да придобият професионална квалификация в чужбина в рамките на една макрорегионална стратегия;

18. подчертава необходимостта от предприемане на мерки за противодействие на нарастващата тенденция за „изтичане на мозъци“ от този регион;

19. приканва към извличане на ползи от историческото, културното и езиковото многообразие в средиземноморското пространство, което е фактор за иновация и за развитие на културните и творческите индустрии, както и на туристическия сектор; призовава за насърчаване и подкрепа на сътрудничеството между музеите и културните институции;

20. припомня, че в държавите в околността на Средиземноморския басейн е налице особен интерес към европейските аудио-визуални продукции и кино, и че това продължава да оказва значително влияние върху диалога между културите в региона като част от настоящия етап на демократично развитие на тези общества;

21. предлага по-засилено сътрудничество и търговия с трети страни с оглед подобряване на статута на европейските продукции в рамките на глобалния пазар, и по-специално в средиземноморския регион, за да се подпомогне по този начин културният обмен и да се лансират нови инициативи за насърчаване на евро-средиземноморския диалог и демократичния напредък в целия регион, по-специално в контекста на ангажиментите, поети по време на евро-средиземноморската конференция по въпросите на киното.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	29.2.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Malika Benarab-Attou, Lothar Bisky, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Emma McClarkin, Emilio Menéndez del Valle, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Gianni Pittella, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Marco Scurria, Емил Стоянов, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Gianni Vattimo, Marie-Christine Vergiat, Milan Zver
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Heinz K. Becker, Seán Kelly, Iosif Matula, Georgios Papanikolaou, Olga Sehnalová, Rui Tavares
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Miguel Angel Martínez Martínez

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.6.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	François Alfonsi, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, John Bufton, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Nikos Chrysogelos, Ryszard Czarnecki, Francesco De Angelis, Rosa Estaràs Ferragut, Brice Hortefeux, Danuta Maria Hübner, Филиз Хакъева Хюсменова, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Vladimír Maňka, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Markus Pieper, Monika Smolková, Ewald Stadler, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Antonello Antinoro, Pat the Cope Gallagher, Jens Geier, Lena Kolarska-Bobińska, James Nicholson, Ivari Padar, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Czesław Adam Siekierski, Patrice Tirolien