Процедура : 2012/2027(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0270/2012

Внесени текстове :

A7-0270/2012

Разисквания :

PV 25/10/2012 - 21
CRE 25/10/2012 - 21

Гласувания :

PV 26/10/2012 - 6.5
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0404

ДОКЛАД     
PDF 243kWORD 201k
14.9.2012
PE 492.680v02-00 A7-0270/2012

относно иновативните финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка

(2012/2027(INI))

Комисия по бюджети

Докладчик: Eider Gardiazábal Rubial

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно иновативните финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка

(2012/2027(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0500), „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти — платформи за капиталови и дългови инструменти на ЕС“ (COM(2011)0662) („съобщение за финансовите инструменти“), „Стратегия за растеж на интегрираните европейски инфраструктури“(COM(2011)0676), „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870) и „Пилотна фаза на инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“ (COM(2011)0660),

–   като взе предвид предложенията на Комисията, и по-специално предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (COM(2011)0398), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза (COM(2010)0815), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (COM(2011)0659), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (COM(2011)0809), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—2020 г.) (COM(2011)0834), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (COM(2011) 0785), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм за всички“ — Програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (COM(2011)0788), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609), предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (COM(2011)0615/2),

–   като взе предвид работните документи на Комисията, озаглавени „Financial Instruments in Cohesion Policy“ (SWD(2012)36) и „Elements for a Common Strategic Framework 2014 to 2020 – the European Regional Development Fund, the Cohesion Fund, the European Agricultural Fund for Rural Development and the European Maritime and Fisheries Fund“ (SWD(2012) 61) („Обща стратегическа рамка за структурните фондове и Кохезионния фонд“),

–   като взе предвид специалните доклади на Европейската сметна палата – № 4/2011 относно механизма за гарантиране по отношение на МСП и № 2/2012 относно финансовите инструменти за МСП, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, както и становище № 7/2011 на Сметната палата относно предложението за регламент относно структурните фондове и Кохезионния фонд,

–   като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(1), и своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат(2),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по бюджетен контрол, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по регионално развитие (A7-0270/2012),

А. като има предвид, че от началото на миналото десетилетие институциите на ЕС създадоха поредица от иновативни финансови инструменти, основани на механизми, които съчетават безвъзмездни средства от бюджета на Съюза и публично и/или частно финансиране с цел увеличаване на обема на наличните за постигането на стратегическите цели на Съюза инвестиции;

Б.  като има предвид, че съгласно точка 49 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление „институциите се съгласяват, че въвеждането на механизмите на съфинансиране е необходимо за укрепването на общия ефект от бюджета на Европейския съюз чрез засилване на стимула за финансиране. Те се съгласяват да насърчават разработването на подходящи многогодишни финансови инструменти, които да активизират обществените и частните инвеститори“;

В.  като има предвид, че се оценява, че понастоящем около 1,3 % от бюджета на ЕС са предназначени за иновативните финансови инструменти, като се има предвид, че по линия на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007—2013 г. Съюзът създаде четиринадесет финансови инструмента в областта на вътрешните политики (3 милиарда евро по функция 1а, което представлява 3,4 % от наличния бюджет, и около 5,9 милиарда евро за регионалната политика и политиката на сближаване) и единадесет финансови инструмента в областта на външните политики (1,2 милиарда евро, което представлява 2,2 % от бюджета по функция 4, без да се включват иновативните финансови инструменти, създадени във връзка с Европейския фонд за развитие);

Г.  като има предвид вече придобития от Съюза опит в управлението на иновативните финансови инструменти и множеството публикувани до момента актуални оценки и сравнителни оценки на въздействието;

Д. като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“, рамката за изпълнение на иновативните финансови инструменти следва да бъде определена съобразно обикновената законодателна процедура, за да се осигури непрекъснат информационен поток и участие на бюджетния орган във връзка с използването на тези инструменти навсякъде в Съюза, като по този начин Парламентът ще има възможност да прави проверка дали неговите политически приоритети се изпълняват, а Европейската сметна палата – да упражнява засилен контрол върху тези инструменти;

Иновативните финансови инструменти до днес

1.  припомня, че прилагането на иновативни финансови инструменти на европейско равнище беше замислено като средство, чрез което Съюзът да насърчава инвестициите в реалната европейска икономика в съответствие с целите на Съюза в момент, когато обемът на разпределяните в бюджета на Съюза средства непрекъснато намаляваше, а неговите политически амбиции, а следователно и неговите потребности, непрестанно се увеличаваха;

2.  подчертава, че крайната цел на иновативните финансови инструменти и основанието за тяхното съществуване е ролята им на катализатор в случаи на неефективност на пазара или недостатъчно оптимални инвестиции, който дава възможност, въз основа на вноска от бюджета на Съюза, да се мобилизират финансови средства – публични и/или частни – в полза на проекти, за които пазарът не е в състояние да осигури средства или не осигурява достатъчно средства; отбелязва, че намесата на публичния сектор дава съответно възможност да се намалят свързаните с риска разходи, като поема част от тях, и по този начин способства за осъществяването на въпросните проекти;

3.  отбелязва, че разработените до момента иновативни финансови инструменти бяха използвани за изключително разнообразни видове операции – от дялово участие в собствен капитал/рисков капитал до механизми за гарантиране/контрагарантиране пред финансови посредници (по-конкретно банки), като се мине през създаването съвместно с финансовите институции на инструменти за поделяне на риска с цел насърчаване на инвестициите, иновациите и научните изследвания;

4.  отбелязва, че това разнообразие се обосновава с многообразието на включените в обхвата области (подкрепа за МСП, енергетика, изменение на климата, заетост и микрокредитиране, научни изследвания и иновации, транспортна инфраструктура, информационни технологии);

5.  подчертава, че използването на иновативни финансови инструменти се регулира от строга законодателна (необходимо е съгласието на законодателния орган) и бюджетна нормативна уредба; отбелязва, че прилагането на иновативните финансовите инструменти не поражда непредвидени разходи за бюджета на Съюза, доколкото задълженията, покривани от бюджета на Съюза, са ограничени до размера на вноската на Съюза, разпределена за съответния иновативен финансов инструмент въз основа на годишните бюджетни кредити, съгласно одобреното от бюджетния орган, и няма да поражда условни задължения за бюджета на Съюза; посочва, че всъщност иновативните финансови инструменти допринасят за доброто и ефикасно финансово управление на публичните средства, доколкото предоставената бюджетна вноска може да генерира приходи, които да бъдат реинвестирани („reflows“) в съответния финансов инструмент, като по този начин укрепват неговия потенциал за предоставяне на подкрепа и повишават ефективността на мерките в публичния сектор; ето защо подчертава необходимостта финансираните чрез иновативни финансови инструменти операции да бъдат подлагани на надлежна одитна проверка от страна на Сметната палата на ЕС, а съзаконодателите да бъдат напълно информирани относно нейните констатации;

6.  посочва, че съществуват три вида инвестиционни ситуации: 1) оптимални, при които резултатът от инвестицията е безспорно положителен и допуска финансиране от пазара 2) под-оптимални, при които е наличен резултат, но той е недостатъчен за осигуряване на финансиране от пазара и обосновава използването на иновативен финансов инструмент и 3) инвестиции, за които е характерен слаб или нулев резултат, което налага намесата на Съюза под формата на безвъзмездни средства, които могат да се съчетаят с иновативни финансови инструменти, ако проектът допуска това;

7.  отново посочва, че увеличеното използване на финансовите инструменти не следва да се превръща в стратегия, насочена към намаляване на бюджета на Съюза, а да служи за оптимизиране на неговото използване, и приветства факта, че в горецитираното си съобщение относно иновативните финансови инструменти Комисията признава, че „увеличеното използване на иновативни финансови инструменти не цели (...) да бъде заместено финансирането с безвъзмездни средства с финансови инструменти“;

8.  подчертава, че като цяло придобитият до момента опит в областта на иновативните финансови инструменти е задоволителен, въпреки че мултиплициращият им ефект варира много в зависимост от сферата на действие, секторните цели, които се преследват с иновативните финансови инструменти, вида предлаган иновативен финансов инструмент и реда и условията за неговото прилагане;

9.  отбелязва, че в областта на вътрешните политики на Съюза иновативните финансови инструменти се прилагат било на европейско равнище (управлявани от самата Комисия или въз основа на делегирано от нея правомощие), било на национално равнище в рамките на регионалната политика и политиката на сближаване (управлявани съвместно с държавите членки);

10. подчертава, че прилагането на иновативните финансови инструменти зависи следователно от включването на верига от участници, от Комисията в качеството й на орган, отговарящ за предоставянето на средства от бюджета на Съюза, до групата на ЕИБ (Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд), като се мине през банките – национални или местни, търговски или специализирани в инвестициите или развитието, и частните и публичните инвеститори; подчертава, по-общо казано, че техният успех зависи от мобилизацията на публични, квазипублични и частни финансови посредници, чиито цели са различни в зависимост от сферата на действие (институции, предоставящи микрокредити, гаранционни фондове за МСП, регионални организации за развитие, фондове в подкрепа на научните изследвания и др.);

11. отбелязва по-специално значителните различия между централно управляваните на равнище ЕС иновативни финансови инструменти и финансовите инструменти, изпълнявани в условията на поделено управление в областта на регионалната политика и политиката на сближаване или в областта на външните отношения ;

12. отбелязва, че в областта на политиката на сближаване резултатите от прилагането на иновативните финансови инструменти са различни в различните държавите членки и сред различните видове инструменти; признава, че недоброкачествената законодателна рамка по отношение на иновативните финансови инструменти в областта на политиката на сближаване доведе до закъснения в изпълнението, затруднения при постигането на критична маса и значителен мултиплициращ ефект, както и липса на контрол и координация; приветства във връзка с това предложението на Комисията да се укрепи законодателната рамка и по този начин да се увеличи използването на иновативни финансови инструменти в политиката на сближаване през следващия програмен период (2014—2020 г.);

13. отбелязва, че по отношение на използването на иновативни финансови инструменти в областта на външната политика броят на участващите международни финансови институции е голям, какъвто е и мултиплициращият ефект, пораждан от участието на Съюза, но за съжаление съществува прекалено голямо разнообразие сред инструментите, чийто брой се увеличи особено много през последните години (понастоящем те са общо тринадесет);

14. отбелязва, че тези иновативни финансови инструменти се прилагат посредством още по-сложни споразумения, отколкото сключваните в областта на вътрешната политика, и включват набор от различни процедури на управление и участници (ЕБВР, международни организации);

15. отбелязва, че при тези условия понякога съществува недостатъчна видимост на въздействието на бюджета на Съюза върху стопанските субекти и гражданите;

16. отбелязва, че в областта на външната политика повечето иновативни финансови инструменти генерират приходи, които могат да бъдат реинвестирани, докато в областта на вътрешната политика е точно обратното;

17. отбелязва, че в зависимост от потребностите иновативните финансови инструменти се развиваха в съответствие с различни стратегически цели и средства и невинаги координирано, което породи проблеми, свързани с дублиране на финансирането;

18. отбелязва, че прилагането на иновативните финансови инструменти изисква време, мобилизиране на експертни умения в областта на инвестициите, внимателна подготовка на проектите и задълбочено разбиране на пазарните механизми, но потенциално тези инструменти са в състояние да допринесат за подобряване на управлението и ефективността на получаващите подкрепа проекти чрез съчетаването на специфичните умения и ноу–хау на участващите субекти; отбелязва, че иновативните финансови инструменти представляват стимул за обединяване на финансовите и човешките ресурси с оглед на постигането на общи стратегически европейски цели;

Предложения на Комисията за периода, обхванат от следващата многогодишна финансова рамка (2014—2020 г.)

19. отбелязва, че за периода 2014—2020 г. в областта на вътрешната политика Комисията предлага ограничен брой иновативни финансови инструменти с разширено приложно поле; приветства тази промяна, която следва да подобри видимостта на тези инструменти за участниците, да им помогне да постигнат критична маса и да подобри разпределението и диверсификацията на риска, свързан с тези инструменти, чрез прилагането на портфейлов подход;

20. приветства предложението на Комисията за създаването на платформи за капиталовите и дълговите инструменти; отбелязва, че тези платформи целят опростяване, стандартизиране и постигане на по-голяма обща съгласуваност на иновативните финансови инструменти, прилагани в рамките на бюджета на Съюза; подчертава, че за да бъдат платформите оперативни и изпълнението им успешно, рамката за прилагане и други технически подробности следва да бъдат представени своевременно и със сигурност преди началото на следващия програмен период 2014—2020 г.;

21. в този контекст обръща внимание на предстоящото създаване на платформа на Съюза за външно сътрудничество и развитие, чиято цел е подобряване на качеството и ефективността на механизмите за съчетаване на безвъзмездни средства и заеми („blending“), използвани в рамките на тези политики, като същевременно се вземат надлежно предвид регионалните рамки, регламентиращи връзките на Съюза с различните държави партньори; отбелязва, че платформата цели да спомогне както за оценяването на съществуващите инструменти в областта на външната политика, така и за създаването на нови инструменти за периода 2014—2020 г.;

22. приветства факта, че обхватът на прилагането на финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване беше разширен и включва всички тематични цели и всички фондове по Общата стратегическа рамка, както и проекти, групи от проекти или части от програми по проекти, които носят приходи и печалби и поради това са подходящи за финансови инструменти през следващия програмен период; въпреки това подчертава, че е необходим по-добър контрол на прилаганите финансови инструменти, за да се намали рискът от недостатъчна координация и от дублиране на различните схеми;

23. отбелязва, че на националните управляващи органи ще бъдат предоставени унифицирани модели на инструменти („стандартни инструменти“); счита, че техният успех зависи от своевременното въвеждане на технически детайли и по-добър възходящ обмен на информация между Комисията и местните органи;

24. приветства факта, че Регламент (ЕС) № XXXX/2012 [новият финансов регламент] е бъдещата основна законодателна рамка за определянето, създаването и използването на иновативни финансови инструменти, като по този начин осигурява тяхното съответствие с целите и интересите на Съюза;

25. счита, че създаването на горепосочените платформи може да се съпровожда от непрекъсната централизирана координация на иновативните финансови инструменти от страна на Комисията; отбелязва, че е създадена междуведомствена експертна група за финансовите инструменти (FIEG), като счита, че нейната задача следва да бъде укрепването на институционалния капацитет на Комисията за мониторинг на иновативните финансови инструменти;

26. счита, че прилагането на иновативни финансови инструменти под егидата на Съюза ще допринесе за това финансите да бъдат в услуга на реалната икономика за проектите с европейска добавена стойност;

Създаване на новите иновативни финансови инструменти

27. подчертава, че от средата на 90-те години публичните инвестиции в рамките на ЕС непрекъснато намаляват и че тази тенденция се задълбочи още повече след началото на финансовата криза през 2008 г.; отбелязва също така, че инициаторите на проекти са изправени пред по-строги условия за финансиране и по-труден достъп до капиталовите пазари; ето защо е убеден, че по-нататъшното развитие на иновативните финансови инструменти на национално равнище и на равнището на Съюза би могло да се превърне в основен фактор, благодарение на който Съюзът да постигне координирано връщане към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

28. подчертава, че по преценка на Комисията осъществяването на стратегията „ЕС 2020“ и нейните седем водещи инициативи се нуждае от общ обем инвестиции за цялата територия на ЕС в размер на 1600 милиарда евро до 2020 г.; отбелязва, че тези инвестиции са с най-различна насоченост – от изпълнението на големи инфраструктурни проекти до осигуряването на подкрепа за по-малки, но с голям потенциал за растеж на местно и регионално равнище проекти, включително мерки за насърчаване на социалното сближаване;

29. отново заявява, че иновативните финансови инструменти целят да осигурят подкрепа или да улеснят проекти, за които се счита, че са с решаващо значение за постигането на стратегическите цели на Съюза, и затова трябва да се отчита по-добре и да се спазва времевият обхват на програмите;

30. изразява твърдо убеждение, че иновативните финансови инструменти трябва да са насочени към една или повече специфични цели на политиката на Съюза, по-специално към очертаните от стратегията „Европа 2020“, да функционират по недискриминационен начин, да имат ясна крайна дата, да спазват принципите на доброто финансово управление и да допълват традиционни инструменти от рода на безвъзмездните средства, като по този начин подобряват качеството на разходите и допринасят за ръководните принципи да се гарантира оптимално използване на финансовите средства;

31. счита, че иновативните финансови инструменти могат да улеснят прилагането на публично-частни партньорства, като привличат повече частен капитал в полза на проекти за обществена инфраструктура;

32. подчертава значението на предварителните оценки за определяне на случаите на неефективност на пазара или недостатъчно оптимални условия за инвестиции, необходимост от инвестиции, потенциално участие на частния сектор, възможности за икономии от мащаба и въпроси, свързани с критичната маса, както и за проверка дали инструментът не е причина за нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и дали не е в противоречие с правилата относно държавната помощ; призовава Комисията да предложи обективни, политематични и целесъобразни критерии относно ролята и прилагането на предварителните оценки; изразява твърдо убеждение в принципа на провеждане на политика на основата на доказателства и счита, че подобни оценки ще допринесат за ефикасното и ефективно функциониране на иновативните финансови инструменти;

33. счита, че е важно, в рамките на основаващ се на резултати подход, в предварителните и последващите оценки на всички иновативни финансови инструменти да бъдат включени разумен брой прости качествени и/или количествени показатели, както по отношение на финансовата резултатност на инструмента, така и по отношение на неговия принос за постигането на целите на Съюза; счита, че това изискване не трябва да се използва за налагането на прекомерна административна тежест за ръководителите на проекти; подчертава в това отношение, че необходимата последваща оценка на даден иновативен финансов инструмент може да доведе до прекъсване в последователността на неговото прилагане;

34. отбелязва при все това, че увеличаването на броя на иновативните финансови инструменти поражда множество предизвикателства в областта на регулирането, управлението и контрола на тяхната ефективност, и че е от съществено значение да се постигне баланс между необходимостта от прозрачност и контрол, от една страна, и достатъчна степен на ефективност и бързо изпълнение, от друга страна; счита, че намаляването на броя на финансовите инструменти би могло да намали различията и да осигури достатъчна критична маса;

35. ето защо подчертава, че е важно да има правна рамка, която да бъде възможно най-проста, ясна и прозрачна, да не води до увеличаване на административната тежест за посредниците и бенефициентите и да прави иновативните финансови инструменти привлекателни за публичните и частните инвеститори;

36. счита по-специално, че правилата относно докладването следва да бъдат подобрени, за да бъдат ясни и доколкото е възможно, еднообразни, за да се постигне разумен баланс между надеждността на информацията и привлекателността на иновативните финансови инструменти; призовава Комисията да въведе подходящи системи за управление и контрол, които да осигурят прилагането на действащите правила за одит;

37. призовава Комисията да представи на Парламента единен, отделен обобщен годишен доклад за иновативните финансови инструменти, който да посочва за какво се използват те и какви са постигнатите резултати по вид финансови средства, тематична цел и държава членка;

38. предвид характерната липса на видимост на тези финансови инструменти, настоятелно призовава Комисията да вземе мерки, за да гарантира адекватна комуникация относно този тип участие със средства на европейския бюджет, насочено не само към потенциалните инвеститори, но и към европейските граждани; подчертава, че е важно да се проведе широка информационна кампания на равнището на ЕС относно новите финансови инструменти с оглед да се създадат условия за достъп на всички инвеститори, независимо от големината на институцията, която представляват;

39. подчертава, че ефектът на лоста и мултиплициращият ефект варират значително в различните области на действие; счита, че европейският законодател не трябва да определя прекалено хармонизирани цели в тази област, тъй като поради специфичното си естество такива ефекти до голяма степен зависят от икономическите условия и характеристиките на съответните области на действие;

40. подчертава, че приложното поле на иновативните финансови инструменти все още не е уточнено и може бързо да се промени; отбелязва следователно, че следва да бъде осигурен възможно най-голям капацитет за възприемането на творчески подход или капацитет за гъвкавост и адаптивност към конкретните условия; ето защо предлага отпусканата за всеки инструмент годишна сума да може да се коригира от бюджетния орган, ако това би подпомогнало постигането на целите, за които е създаден той;

41. отново заявява, че реинвестирането на лихвите и на други приходи от даден инструмент в същия този инструмент („reflows“) трябва да бъде ръководният принцип за всички иновативни финансови инструменти и че всяко изключение трябва да бъде надлежно обосновано; приветства постигнатия в тази посока напредък от страна на новия финансов регламент, който ще влезе в сила през следващата година;

42. счита, че е жизненоважно да се развият способностите и техническият капацитет на управляващите органи, финансовите посредници, банките и местните органи за използване и управление на иновативните финансови инструменти; препоръчва засилен обмен на опит между всички тези участници, и по-специално между субектите, които познават добре съответния национален пазар, преди Комисията да приеме акта за изпълнение, целящ определяне на стандартизираните инструменти, предоставяни на държавите членки; счита, че е жизненоважно този обмен да се извършва своевременно с цел преодоляване на културните бариери, гарантиране на приемането на иновативните финансови инструменти и осигуряване на техния успех;

43. счита, че трябва да бъде призната ролята на различните национални и регионални банкови институции предвид техния необходим опит и ноу-хау за отчитане на местните и регионалните особености, които са от значение за развитието и прилагането на финансовите инструменти;

44. счита, че новаторският характер на иновативните финансови инструменти налага прилагането на рамка за координиране на публичните финансови институции, на които ще се делегира изпълнението на бюджета на иновативните финансови инструменти и които ще включват представители на Комисията, Съвета и Парламента;

45. приветства бързо постигнатото споразумение между Парламента и Съвета относно стартирането на пилотна фаза през периода 2012—2013 г. за облигации за проекти в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии(3); изразява готовността си, въз основа на цялостната независима оценка на тази пилотна фаза, да прецени какви бъдещи мерки трябва да се предприемат с цел повишаване на ефикасността на разходите на Съюза, както и увеличаване на обема на инвестициите за приоритетните проекти;

46. поради това настоятелно призовава за спешно изпълнение на инициативата за облигации за проекти и за точна оценка на целесъобразността от създаването на нова, отделна инициатива за издаването на европейски облигации за инфраструктура, с прякото участие на капитал на ЕС в инфраструктурните проекти от общ интерес, със значима европейска добавена стойност, чрез публична емисия на европейски облигации за проекти от страна на Съюза;

47. счита, че благодарение на прякото си участие, самостоятелно или заедно с други държави членки, в капитала на инфраструктурните проекти (характеризиращи се с дългосрочна възвръщаемост на инвестициите), Европейският съюз ще изпрати силно послание до публичните и частните инвеститори, както и до финансовите пазари; счита, че това участие на ЕС като инвеститор следва да гарантира съгласуваност с дългосрочните цели на политиката на Съюза и би било гаранция за осъществяването на проекта, със значително катализиращо и стимулиращо действие;

48. приветства също така споразумението, постигнато от Европейския съвет на 28 и 29 юни 2012 г., относно увеличаването на капитала на ЕИБ с 10 милиарда евро, което ще даде възможност на групата на ЕИБ да увеличи своя капацитет за предоставяне на заеми в рамките на Съюза през следващите години с около 60 милиарда евро и по този начин да играе антициклична роля като част от съгласуваните усилия за активизиране на европейската икономика; припомня широко разпространеното мнение, че кредитите от ЕИБ имат мултиплициращ ефект едно към три; настоява следователно това ново задължение да не бъде за сметка на укрепването и същевременно подобряването на съвместните инструменти на ЕИБ и бюджета на Съюза, които се използват за поделяне на риска или дялово финансиране, тъй като те се използват в подкрепа на други видове проекти и мерки, различни от финансираните със заеми от ЕИБ, и имат мултиплициращ ефект, превишаващ този на заемите от ЕИБ;

49. обръща внимание на факта, че независимо от постигнатите от иновативните финансови инструменти резултати, те ще се реализират пълноценно само ако общата правна и регулаторна среда благоприятства тяхното развитие, например по отношение на третирането на дългосрочните инвестиции в рамките на пруденциалните правила, които в момента се преразглеждат (Базел III, „Платежоспособност ІІ“);

50. изразява увереност, че увеличеното използване на иновативните финансови инструменти ще повлияе извънредно положително на европейската икономика, но се опасява, че на практика това влияние ще бъде сведено до проекти с краткосрочна и средносрочна възвръщаемост; изразява опасения, че инвестициите в някои проекти, които също са необходими за постигане на стратегическите цели на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, може и да не бъдат реализирани, тъй като такива проекти се считат за твърде рисковани за инвеститорите и поради недостиг на публични средства; призовава следователно Комисията да представи възможно най-скоро предложения за улесняване на мобилизирането на спестяванията, които понастоящем не се използват в достатъчна степен, в подкрепа на средносрочни и дългосрочни проекти, пораждащи устойчив растеж в Съюза;

51 счита, че в случай на достатъчна критична маса на даден иновативен финансов инструмент, това би могло да бъде много атрактивно за пазара на частни капитали предвид намаления риск вследствие на значителния размер на проектния портфейл, и възможната флуидност на търговията на пазарите;

52. подчертава, че е необходимо да се следи евентуалната поява на „смесена финансова икономика“ да не доведе до превръщането на иновативните финансови инструменти в сложни деривати, които могат да бъдат секюритизирани или отклонени от първоначалната си цел;

*

* *

53. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0266.

(2)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0331.

(3)

Приети текстове, 5 юли 2012 г., P7_TA-PROV(2012)0296.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (31.5.2012)

на вниманието на комисията по бюджети

относно иновативни финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка

(2012/2027(INI))

Докладчик по становище: Илиана Иванова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че финансовите инструменти са средство за предоставяне на финансиране и те дават възможност за създаване на мултипликационни ефекти и ефекти на лоста, като поради това в някои случаи могат да бъдат по-ефикасно и ефективно средство за обществена подкрепа; припомня, че Комисията насърчава по-голямото използване на финансови инструменти за следващата многогодишна финансова рамка(1) въпреки факта, че самата Комисия счита финансовите инструменти в областта на сближаването за високорискови(2);

2.  изразява загриженост, че понастоящем липсва правно определение за „финансов инструмент“; взема под внимание, че в преразгледания Финансов регламент ще бъде включено такова определение; счита, че е необходимо всички законодателни актове, отнасящи се до финансовите инструменти, да се придържат към това определение;

3.  подчертава препоръките на Европейската сметна палата (ЕСП) в нейното становище 6/2010 относно Финансовия регламент във връзка с необходимостта от: а) изясняване на собствеността по отношение на финансовите инструменти, б) гарантиране на последователност при отчитането и докладването на финансовите инструменти във финансовия отчет, в) приемане на ясни правила за прилагане по отношение на мониторинга и г) засилване на капацитета на персонала на Комисията за работа със сложни финансови инструменти;

4.  подчертава, че финансовите инструменти могат да бъдат подкрепени чрез обществени средства единствено в случай на явно нефункциониране на пазара; ето защо подчертава значението на една висококачествена оценка на нефункционирането на пазара, която да установи количествено измерение на финансовото несъответствие и да породи необходимост от обществена подкрепа за финансовите инструменти; изразява убеждение, че финансовите инструменти с обществена подкрепа следва да се въвеждат само ако задоволяват такава очевидна потребност, като липсата на действия в тази посока може да доведе до пазарни нарушения; подчертава значението на спазването на правилата за държавни помощи в тази връзка;

5.  приветства забележките на ЕСП в нейния Специален доклад № 4/2011 относно гаранционния механизъм за МСП; призовава Европейския инвестиционен фонд, който управлява този механизъм от името на Комисията, да приложи възможно най-скоро препоръките на ЕСП; отбелязва забележките на ЕСП, публикувани в нейния Специален доклад № 4/2011 относно одита на механизма за гарантиране по отношение на МСП във връзка с малкото фактически доказателства в подкрепа на механизма при оценката на въздействието, неясните цели на механизма, липсата на специфични целеви нива и случаите, в които бенефициерите са могли да получат заеми на пазара без публично подкрепени гаранции; приветства същевременно следните постигнати резултати, установени в Специалния доклад № 4/2011, в т.ч. установяването на подходяща рамка за управление, както и на добре разработена рамка за подбор на бенефициери, както и въвеждането на ясни и основателни изисквания за отчитане без прекомерна административна тежест за МСП;

6.  изразява загриженост относно фактите, включени в Специален доклад № 2/2012 г. на ЕСП относно финансовите инструменти за МСП, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие; изразява твърдата си увереност, че тези забележки трябва да бъдат разгледани, а слабостите да бъдат отстранени, преди да бъде осигурен достъп до финансовите инструменти в следващата многогодишна финансова рамка;

7.  препоръчва в следващата многогодишна финансова рамка да бъдат разгледани следните аспекти:

–   установяването на надеждни и технически стабилни системи за наблюдение и оценка, които са специфични за финансовите инструменти и които включват малко на брой измерими, уместни, конкретни и уеднаквени показатели, фокусиращи се върху постигнатите резултати, като предоставят и подходящи ориентири и целеви нива,

–   прилагането на финансови инструменти в добра координация с други инструменти с цел по-доброто гарантиране на европейската добавена стойност;

8.  вижда ползата от участието на частния сектор чрез финансовите инструменти; въпреки това би се отнесъл критично по отношение на преференциалното третиране на частните инвеститори, тъй като това би прехвърлило върху обществения сектор рискове, които не са съизмерими с наличните възможности; ето защо счита, че прибягването до преференциално третиране трябва да бъде обосновавано във всеки отделен случай;

9.  изразява загриженост относно факта, че много от финансовите инструменти са насочени към едни и същи или сходни бенефициери и вижда риск от припокриване и слаба координация във връзка с тези мерки; призовава Комисията да предложи документ, обхващащ всички съществуващи финансови инструменти, допринасяйки по този начин за доброто управление на този риск.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Andrea Češková, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Cătălin Sorin Ivan, Илиaна Ивaнова, Jan Mulder, Eva Ortiz Vilella, Crescenzio Rivellini, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Theodoros Skylakakis, Bart Staes, Michael Theurer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Zuzana Brzobohatá, Jorgo Chatzimarkakis, Derk Jan Eppink, Véronique Mathieu

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Joachim Zeller

(1)

     Вж. COM(2011) 0662.

(2)

     Вж. SEC(2011) 1179 окончателен, стр. 24.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (20.6.2012)

на вниманието на комисията по бюджети

относно иновативни финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка

2012/2027(INI)

Докладчик по становище: Antonio Cancian

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че многообразието от финансови инструменти и европейски програми за съфинансиране пораждат объркване и несигурност сред публичните и частните субекти, които желаят да ги използват; очаква Комисията да бъде по-активна в подпомагането на потенциални кандидати да намерят подходящо финансиране или финансов инструмент като им предоставя ориентация, препоръки и индивидуална подкрепа за определяне на най-ефективните начини за отпускане на средства за кандидатите; изразява надежда за рационализиране и координиране на тези инструменти, включително на структурните фондове, с цел насърчаване на тяхното ефективно използване в единна, съгласувана рамка; във връзка с това приветства идеята на Комисията за групиране на приложими в няколко политики инструменти, като например Механизма за свързване на Европа, за да се използва междусекторното взаимодействие; призовава Комисията да гарантира, че на междусекторни проекти, като този за интелигентните мрежи, е отделено приоритетно място;

2.  отбелязва, че досега фондът Marguerite е финансирал доста ограничен брой проекти; изисква от Комисията да предприеме действия за подобряване на резултатите, които фондът постига; счита, че посоченият първи опит следва да се вземе предвид при приемането на бъдещите финансови инструменти, при оценката на начина, по който може да се разшири обхватът на този вид финансиране и по-конкретно, следва да намали, когато това е възможно, срокът на ефективност на финансовите инструменти с цел да повиши привлекателността им и да повиши конкурентоспособността на крайния продукт;

3   отбелязва, че Фондът за енергийна ефективност (ФЕЕ) предлага на потенциалните бенефициенти условия за финансиране, които могат да се окажат по-неизгодни от тях за тези, предлагани от обикновения пазар; изразява съжаление, че Фондът, въпреки характеристиките му на инструмент за финансиране, се счита от Комисията за вид безвъзмездна помощ, което означава, че по тази причина бенефициентите по ФЕЕ не могат да кандидатстват за получаване на каквато и да е помощ от структурни фондове; следователно подчертава нуждата за в бъдеще да се гарантира, че новите финансови инструменти ще са съвместими със структурните фондове и с другите инструменти за субсидиране, предоставени от Европейския съюз;   отбелязва, че добре функциониращи финансови инструменти в областта на енергийната ефективност могат да доведат до бързи резултати и следователно предлага да се подобри ФЕЕ чрез превръщането му в револвиращ фонд, предлагащ истински възможности за инвестиции, преки и непреки, чрез финансови институции, в по-малки проекти, свързани с енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници;

4.  счита, че следва да се обръща повече внимание на подкрепата на МСП чрез инструменти за дялово участие в капитала и дългови инструменти, предвидени от програмата COSME и стратегията „Хоризонт 2020“; все пак счита, че е уместно да се разгледа увеличаването на максималния праг, предвиден от Инструмента за гарантиране на заемите (ИГЗ) по проекти в рамките на COSME (150 000 евро), в съответствие с по-точна оценка на реалните нужди от кредитиране на европейските МСП; счита, че евентуално увеличение на прага не следва да води до намаляване на броя на МСП, които се възползват от инструмента, и следователно призовава за увеличение на общото равнище на средствата, предвидени от ИГЗ;

5.  счита, че Комисията следва да проучи начините за подобряване на европейския квазикапиталов пазар, по-специално на финансиране тип „мецанин“; препоръчва Комисията да проучи как да укрепи Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) Механизма за растеж чрез финансиране тип „мецанин“ на ЕИФ и как да изследва нови продукти тип „мецанин“, като например гаранцията за заеми тип „мецанин“; препоръчва освен това да се предоставят данни и анализи относно финансовите инструмент с цел намаляване на препятствията за финансовите посредници, които могат да поискат да проучат пазара за кредитиране за капитал тип „мецанин“ в ЕС;

6.  оценява положително интервенции, предвиждащи издаването на гаранции за инициаторите на проектите, с цел улесняване на достъпа им до кредитиране по предложена схема от инструмента за финансиране с поделяне на риска (ИФПР);

7.  подкрепя положените усилия за стимулиране на научните изследвания и иновациите в МСП в рамките на стратегията „Хоризонт 2020“; също така отбелязва, че финансирането на рисков капитал не е единственият начин за постигане на тази цел; следователно приканва Комисията и другите заинтересовани страни да анализират възможното прилагане на система за възлагане на МСП на поръчки за развитие на технологии, от които европейските институции доказано се нуждаят, така че европейските фондове да бъдат насочвани към финансиране на реализирането на технологии, които да са полезни на тези институции;

8.  отново заявява, че иновативните финансови инструменти следва да се използват за подпомагане на публично-частни партньорства и да се предвиждат като алтернатива на изцяло публичните разходи и като начин за привличане на средства и справяне с евентуални пазарни сривове;

9.  потвърждава, че тези финансови инструменти трябва да бъдат въведени за реализацията на проекти, които се считат за необходими за постигането на целите на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, основаващ се на съвместни усилия и колективно участие; затова приканва Комисията и по-специално ЕИБ, но също така и всички други участващи пряко или непряко органи, да подпомагат по-активно инициаторите на тези проекти, особено в началните фази, но също и през целия цикъл на приложение, за да гарантират ефикасното използване на средствата; в този смисъл счита, че успешен опит, какъвто е инструментът за техническа подкрепа ELENA следва да се използва като пример и да се развива;

10. счита, че всички проекти, включващи европейско финансиране, следва да са обект на предварителна оценка на търговския потенциал на проекта, с цел да определи кои биха били най-подходящите форми на финансиране (безвъзмездни средства от бюджета на ЕС, заеми за инвестиции или гаранции под формата на финансови инструменти, предоставени от Европейската инвестиционна банка), оценявайки внимателно възможността за намаляване, където е възможно, на процента на безвъзмездна помощ и подготвяйки тест за големите проекти по линия на публично частни партньорства (ПЧП);

11. изразява увереност, че нарасналото стратегическо използване на финансови инструменти ще окаже повече от положително въздействие върху Европейския съюз, но счита, че за съжаление то ще бъде ограничено до проекти с възвръщаемост в краткосрочен и средносрочен план; изразява опасения, че инвестициите в проекти, които също са необходими за постигане на целите на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, може и да не бъдат реализирани, защото се считат за твърде рискови за инвеститорите и поради липсата на публични средства; затова подчертава ролята на катализатор, която могат да играят финансовите инструменти за частния капитал, като създават инструменти за споделяне на риска и намаляват интензивността на риска, усещан от инвеститорите;

12. приветства създаването на многонационални европейски облигации и отново заявява, че чрез основания им на солидарност подход, тези инструменти ще позволят достъп за финансиране на критична инфраструктура на ЕС, в това число енергийна инфраструктура;

13. следователно, настоятелно призовава за спешно прилагане на инициативата за облигационни заеми за финансиране на проектите (project bonds) и за точно оценяване на възможността за нова отделна инициатива за издаване на европейски облигации за инфраструктура, с прякото участие на Европейския съюз в капитала на инфраструктурните проекти от общ интерес със значима европейска добавена стойност, чрез публична емисия, от страна на Съюза, на европейски проектни облигации;

14. счита, че участвайки самостоятелно или заедно с държавите членки пряко в капитала на инфраструктурните проекти (характеризиращи се с дългосрочна възвръщаемост на инвестициите), Европейският съюз ще изпрати силен сигнал към публичните и частните инвеститори, както и към финансовите пазари; счита, че това участие на ЕС като инвеститор следва да гарантира последователност с дългосрочните цели на политиката на Съюза и би действало като гаранция за реализирането на проекта, със значително катализиращо и стимулиращо действие;

15. призовава за налагането на еднакви условия за допустими разходи, одит и контрол; счита, че ако се установи ясно отговорността на държавите членки за прилагането и управлението на тези финансови инструменти, това ще позволи постигането на по-голяма ефективност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.6.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

2

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Amelia Andersdotter, Josefa Andrés Barea, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Jürgen Creutzmann, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Vicky Ford, Gaston Franco, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Kent Johansson, Romana Jordan, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Philippe Lamberts, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Vittorio Prodi, Miloslav Ransdorf, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Paul Rübig, Salvador Sedó i Alabart, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Antonio Cancian, António Fernando Correia de Campos, Ioan Enciu, Roger Helmer, Jolanta Emilia Hibner, Ивайло Калфин, Seán Kelly, Werner Langen, Mario Pirillo, Peter Skinner, Lambert van Nistelrooij

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jorgo Chatzimarkakis


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (25.6.2012)

на вниманието на комисията по бюджети

относно иновативни финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка

(2012/2027(INI))

Докладчик по становище: Mojca Kleva

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства предложението на Комисията да се увеличи използването на финансови инструменти в следващия програмен период (2014—2020 г.); подчертава, че във време на тежки фискални ограничения и намален капацитет за отпускане на заеми от страна на частния сектор, повишеното използване на иновативни финансови инструменти може да насърчи публично–частните партньорства, да спомогне за постигане на мултиплициращ ефект за бюджета на ЕС, да открие алтернативни източници на финансиране, да гарантира важен поток на финансиране за стратегически регионални инвестиции, да подкрепи дългосрочни, устойчиви инвестиции и да повиши потенциала на ЕС за растеж; счита, че ако се използват за подходящи проекти, финансовите инструменти, като допълнение към безвъзмездните средства, биха могли да се развият и да се превърнат във важен аспект на стратегиите за регионален растеж на ЕС за постигане на целите на ЕС за интелигентен и устойчив икономически растеж; заявява, че финансовите инструменти са подходящи тогава, когато вследствие на помощта проектът носи приходи и печалба, от които може да се погасяват кредитите и заемите;

2.  настоятелно призовава в предстоящия преразгледан Финансов регламент да се приеме възможно най-скоро правно определение на финансови инструменти, което да служи за отправна точка за всички законодателни актове, които имат отношение към финансовите инструменти; подчертава значението на своевременното гарантиране на яснота, простота и прозрачност на правната рамка на финансовите инструменти преди началото на следващия програмен период, така че да се гарантира, че те са привлекателни за публичните и частните инвеститори;

3.  подчертава, че е важно да се проведе широка информационна кампания на равнище ЕС относно новите финансови инструменти с оглед да се създадат условия за достъп до тях на всички инвеститори, независимо от големината на институцията, която представляват;

4.  подчертава значението на предварителната оценка за определяне на ситуациите, при които съществува неефективен пазар или неоптимални инвестиции; призовава Комисията да въведе в съответния регламент като част от основния акт съответните изисквания по отношение на ролята и прилагането на предварителната оценка – като напр. доказателства за пазарни сривове, количественото измерение на финансовото несъответствие и инвестиционните потребности, евентуалното участие на частния сектор, добавената стойност, произтичаща от въпросния финансов инструмент, и оценката на критичната маса;

5.  приветства разширяването на приложното поле на финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване до всички тематични цели и всички фондове по Общата стратегическа рамка (ОСР) през следващия програмен период, съответно до такива проекти и групи от проекти или части от програми, които носят приходи и печалби и поради това са подходящи за финансови инструменти; въпреки това подчертава, че е необходим по-добър преглед на прилаганите финансови инструменти, за да се намали рискът от липсата на координация и от припокриването на различни схеми;

6.  счита, че подходящият мониторинг, отчетност и одит са от изключителна важност, за да се гарантира, че ресурсите на ЕС се използват по предназначение; призовава Комисията да засили изискванията за отчетност за управляващите органи през програмния период;

7.  счита, че специфичното ноу–хау и техническият капацитет за използване и управление на финансовите инструменти следва да се засилят също така на равнището на управляващите органи, на финансовите посредници и на банките; подчертава, че по-доброто познаване на финансовите инструменти от лицата, отговорни за изпълнението на публичните политики, е жизненоважно за премахване на ограниченията от културно естество и за насърчаване на успеха на финансовите инструменти;

8.  насърчава Комисията да използва натрупания опита от инструменти като JEREMIE, JESSICA и JASMINE, които са от решаващо значение за европейските региони и градове, при определянето на следващото поколение финансови инструменти за програмния период 2014 – 2020 г.;

9.  счита, че е нужно да бъде призната ролята на различните национални и регионални банкови институции предвид техния необходим опит и ноу-хау за разглеждането на местните и регионалните особености, които са от значение за развитието и прилагането на финансови инструменти;

10. признава значението на градското измерение и повишената роля на градовете при програмирането и прилагането на фондовете, обхванати от Регламента за общите разпоредби (РОР), в следващия програмен период; поради това призовава Комисията да изясни допълнително процедурните и практическите последици от по-силната роля на градовете при разработването и прилагането на финансовите инструменти и същевременно да осигури процедури за публично участие и за тези проекти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, John Bufton, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Nikos Chrysogelos, Ryszard Czarnecki, Francesco De Angelis, Rosa Estaràs Ferragut, Brice Hortefeux, Danuta Maria Hübner, Филиз Хакъева Хюсменова, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Vladimír Maňka, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Markus Pieper, Monika Smolková, Ewald Stadler, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Antonello Antinoro, Cornelia Ernst, Pat the Cope Gallagher, Jens Geier, Lena Kolarska-Bobińska, James Nicholson, Ivari Padar, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Czesław Adam Siekierski, Patrice Tirolien


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.9.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Richard Ashworth, Reimer Böge, Zuzana Brzobohatá, Jean-Luc Dehaene, Isabelle Durant, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Jens Geier, Lucas Hartong, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Anne E. Jensen, Ивайло Калфин, Sergej Kozlík, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, George Lyon, Claudio Morganti, Jan Mulder, Juan Andrés Naranjo Escobar, Dominique Riquet, Derek Vaughan, Angelika Werthmann, Jacek Włosowicz

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Maria Da Graça Carvalho, Edit Herczog, Jürgen Klute, Constanze Angela Krehl, Peter Šťastný, Georgios Stavrakakis

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luigi Berlinguer

Правна информация - Политика за поверителност