ДОКЛАД относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството

27.9.2012 - (2011/2318(INI))

Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Isabella Lövin

Изменения

Процедура : 2011/2318(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0290/2012

Внесени текстове :

A7-0290/2012

Разисквания :

PV 21/11/2012 - 17
CRE 21/11/2012 - 17

Гласувания :

PV 22/11/2012 - 13.16
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0461

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството

(2011/2318(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2011 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (Съобщението) (COM(2011)0424),

– като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS),

– като взе предвид Споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

– като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), приет през октомври 1995 г. на Конференцията на ФАО (Кодекса за поведение),

– като взе предвид Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда, приета през юни 1998 г. в Орхус,

– като взе предвид Международния план за действие на ФАО за управление на риболовния капацитет, приет от Съвета на ФАО през ноември 2000 г. (IPOA-Capacity),

– като взе предвид годишния доклад на ФАО „Състояние на световния риболов и аквакултури“ от 2010 г.,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (Регламента за ННН риболов)[1] и Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността (Регламента за разрешенията за риболовни дейности)[2],

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (Основния регламент) (COM(2011)0425),

– като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно борбата срещу незаконния риболов на глобално равнище — ролята на ЕС[3],

– като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г. относно Зелената книга относно реформа на общата политика в областта на рибарството[4],

– като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно режима за внос в ЕС на рибни продукти и продукти от аквакултури с оглед на бъдещата реформа на общата политика в областта на рибарството[5],

– като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно Споразумението за партньорско сътрудничество в областта на рибарството между Европейския съюз и Мавритания,[6]

– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно бъдещия протокол за определяне възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко[7],

– като взе предвид заключенията на Съвета по селско стопанство и рибарство, проведен на 19 и 20 март 2012 г., относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (ОПОР),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по международна търговия (A7-0290/2012),

А. като има предвид, че две трети от океаните в света са извън национална юрисдикция, където всеки цялостен и изчерпателен правен режим за управление на рибарството трябва да бъде основан на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. и на съответните правни инструменти; като има предвид, че устойчивото управление на рибарството е от стратегическо значение за крайбрежните общности, зависими от рибарството, и за продоволствената сигурност;

Б. като има предвид, че 85 % от оскъдните световни рибни запаси, за които е налична информация, са напълно експлоатирани или свръхексплоатирани според последната оценка на ФАО, въпреки че в доклада на ФАО за 2010 г. се отбелязва напредък във възстановяването на свръхексплоатираните запаси и морски екосистеми по света благодарение на прилагането на добри управленски практики;

В. като има предвид, че ЕС е една от основните световни сили в областта на рибарството със силно присъствие и важна дейност във всички световни океани чрез съчетание от дейности на флота, инвестиции на граждани на ЕС, двустранни споразумения в областта на рибарството и участие във всички основни регионални организации за управление на рибарството (РОУР), като същевременно насърчава добрите практики и спазването на правата на човека;

Г. като има предвид, че ЕС е един от най-важните пазари за продукти от риболов и най-големият световен вносител на рибни продукти, като консумира 11 % от световното производство на риба по отношение на обема и внася 24 % от продуктите от риболов по отношение на стойността, въпреки че реализира само 8 % от световния улов (от които 2 % единствено в чужди териториални води) ;

Д. като има предвид, че досега квотите в РОУР се основаваха предимно на историческия улов, което доведе до преференциален достъп на развитите страни до световните рибни запаси; като има предвид, че те вече трябва да отчитат риболова в крайбрежните развиващи се страни, които от поколения наред зависят от околните рибни ресурси, факт, който трябва да бъде зачетен от ЕС;

Е. като има предвид, че ЕС трябва да се стреми към съгласуваност на политиките за развитие въз основа на член 208, параграф 1 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

Ж. като има предвид, че ЕС трябва еднакво да прилага всички свои други политики, свързани със страни, които не са членки на ЕС – включително в областта на риболова, здравеопазването, търговията, околната среда, целите на общата външна политика и изпълнението на стратегията „Европа 2020“ – по съгласуван и координиран начин;

З. като има предвид, че с цел да се гарантира устойчив риболов, в много случаи е необходимо да се подобрят данните относно рибните запаси, от които ЕС извършва риболов или които са предназначени за пазара на ЕС, по отношение на тяхното състояние, и да се гарантира, че е налична информация относно общия обем на отнемане от рибните запаси от местните флотове и флотовете на други трети държави;

И. като има предвид, че за да се установи в кои видове риболовна дейност се получава или може да се получи свръхкапацитет на флотовете, са необходими достоверни научни проучвания;

Й. като има предвид, че ОПОР трябва да създаде инструмент, който да позволи на ЕС да покаже на света как се провежда отговорна риболовна дейност и как се насърчава по-доброто международно управление на риболовните дейности чрез прилагане на европейските стандарти за управление на флота;

К. като има предвид, че ЕС следва да поеме основна отговорност в мобилизирането на международната общност за борба с ННН риболов;

1. приветства съобщението на Комисията и множеството положителни предложения, които то съдържа, за насърчаване на устойчивостта на риболова и свързаните с него дейности на ЕС извън водите на ЕС, включително в най-отдалечените региони; счита обаче, че обхватът на документа не е достатъчно широк, като е твърде съсредоточен върху двустранните споразумения и многостранните организации, и че следва да възприеме интегриран подход към другите дейности, стремящи се да доставят продукти, предназначени за пазара на ЕС;

2. счита, че целите, които следва да направляват външната дейност на ОПОР, са свързани със защитата на интересите на рибарите от Съюза, като същевременно се запазва съответствието с външната политика на ЕС;

3. подчертава отново необходимостта ЕС да работи въз основата на съгласуваност на политиките на Съюза, която се стреми към подобряване на управлението на международния риболов;

4. счита, че координацията между външната политика и политиката на сътрудничество е от изключителна важност за сключването на споразумения за устойчиво рибарство и за постигането на необходимите взаимодействия, които по ефикасен начин да допринесат за развитието на третите асоциирани държави;

5. счита, че размерът на пазара на ЕС за рибни продукти и географският обхват на дейностите, осъществявани от кораби, които плават под флаг на ЕС и които са собственост на ЕС, налагат висока степен на отговорност на Съюза, който следва да гарантира, че отпечатъкът на рибарството му в областта на околната среда и социално-икономическото му въздействие са устойчиви, да осигурява висококачествени рибни продукти на потребителите в Европа и в други държави, на чиито пазари се предлагат европейски рибни и други свързани с рибарството продукти, и да допринася за социалната и икономическата структура на крайбрежните рибарски общности, както в рамките на ЕС, така и на други места;

6. счита, че интересите на ЕС относно риболова, извършван във и извън водите на Съюза, и рибните продукти, предназначени за пазара на ЕС, следва да се основават на същите стандарти по отношение на устойчивостта на околната среда и социалната устойчивост и прозрачност и че същите тези принципи трябва да се отстояват и да се изискват от третите държави, както на двустранно, така и на многостранно равнище; счита също, че следва да се прилага забраната за изхвърляне на улов едновременно с въвеждането й във водите на ЕС, по отношение на същите видове, с наблюдение чрез компактни камери за затворени телевизионни системи (CCTV) и наблюдатели, при прилагането на подходящи дерогации с цел избягване на колебанията в цените за консумираните на местно равнище продукти;

7. припомня, че е необходимо политиките на ЕС да бъдат съгласувани с целите за развитие, както е посочено в член 208 от ДФЕС; отбелязва, че такава съгласуваност изисква координация не само в рамките на самата Комисия, но и между правителствата на държавите членки, и между Комисията и правителствата на отделните държави членки;

8. посочва отново, че за да се подобри съгласуваността на решенията на ЕС, неговите действия трябва да включват аспектите, свързани с политиките му в областта на търговията, здравеопазването, заетостта, съседството, околната среда, морската политика, външната политика и изпълнението на стратегията „Европа 2020“;

9. припомня, че съгласно IPOA-Capacity ЕС пое ангажимент за разработване и прилагане на система за управление на риболовния капацитет не по-късно от 2005 г.; изисква от Комисията да обясни защо изглежда, че прилага противоречиви подходи спрямо управлението на капацитета, като предлага замразяване на някои РОУР, докато в същото време предлага да се отстранят основните регулаторни ограничения на капацитета в рамките на флотовете на ЕС; изисква от Комисията да насърчава двустранни и многостранни механизми за приспособяване на риболовния капацитет към наличните ресурси, които са определени като необходими за устойчивата експлоатация на ресурсите от всички флотове, извършващи дейност в тези зони;

10. счита, че целите и принципите на външното измерение на ОПОР следва да бъдат заложени в Основния регламент;

Общи разпоредби

11. отбелязва, че поддържането в сила на настоящите споразумения за рибарство и търсенето на нови възможности за риболов в трети държави трябва да бъде приоритетна цел на външната политика в областта на рибарството, като признава, че когато флотът на ЕС престане на извършва риболовна дейност в риболовна зона на дадена трета държава, тези възможности за риболов обикновено се преразпределят между други флотове, които са с много по-ниски от препоръчваните и защитаваните от ЕС стандарти за опазване, управление и устойчивост на запасите;

12. настоятелно призовава Комисията да подкрепя ясно определени принципи и цели за екологично, икономически и социално устойчив риболов в открито море и във води под национална юрисдикция на всички международни форуми, в които ЕС участва, и бързо и ефективно да прилага взетите там решения;

13. подчертава, че ЕС следва да разработи конкретна стратегия в областта на рибарството и управлението на живите морски ресурси, която да включва всички неевропейски средиземноморски крайбрежни държави;

14. настоятелно призовава Комисията да постигне напредък в глобалната и многостранна програма за насърчаване на устойчивото рибарство и опазването на морското биологично разнообразие, като същевременно превърне диалозите си с държави като САЩ, Япония, Русия и Китай и други трети държави със силно риболовно присъствие в световните океани, в ефективни партньорства за справяне с важни проблеми, като например премахването на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, намаляването при необходимост както на свръхулова, така и на капацитета на флотите, и засилването на контрола и управлението в открито море в съответствие с принципите на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и други съответни инструменти;

15. настоятелно призовава Комисията да насърчава международното право, по-специално UNCLOS, и участието в конвенциите на МОТ и да следи за съответствието с тези правила; насърчава Комисията да сътрудничи с трети държави в рамките на всички подходящи форуми, по-специално в РОУР;

16. счита, че ЕС следва да предприеме инициатива на равнището на ООН за създаване на глобална схема за документиране на улова и проследяемостта за всички основни видове риба, които са включени в международната търговия, основана на принципа на отговорността на държавата на флага и съвместима с Регламентът за ННН риболов, като основен инструмент за увеличаване на съответствието със действащите мерки за опазване и управление, и за борба с ННН риболов с цел насърчаване на отговорно потребление;

17. призовава Комисията за по-голяма решителност при прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2008 за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, по-специално във връзка с участниците в съответните РОУР, които не сътрудничат активно в установяването и прилагането на основните механизми за борба с ННН риболов;

18. счита, че ЕС следва да предприема активни действия в рамките на системата на ООН, за да проучи начините, по които световната общност може да се справи с:

- необходимостта от по-регионализирано и интегрирано управление на световния океан както по отношение на живите морски ресурси, така и на другите ресурси,

- замърсяването и последиците от изменението на климата върху океаните, включително опазването и възстановяването на ценните сини поглъщатели на въглерод и

- социалните стандарти и условията на труд;

19. отбелязва значението на преговорите в рамките на Световната търговска организация (СТО) относно налагането на контрол върху субсидиите в сектора на рибарството и призовава ЕС да изпълнява по-активна роля в тези разисквания;

20. отбелязва необходимостта от създаване на механизми в подкрепа на продуктите от устойчива в екологично отношение и справедлива в социално отношение риболовна дейност, във и извън водите на ЕС;

21. посочва, че една от приоритетните цели на външното измерение на ОПОР трябва да бъде гарантирането на бъдещето на европейския флот за далечно плаване, и по-специално доколкото този флот притежава права за риболов, които са били основата за икономическото и социалното развитие на държавите, в които извършва дейност;

Двустранни споразумения в областта на рибарството

22. счита, че двустранните споразумения в областта на рибарството или споразуменията за устойчиво рибарство (СУР), както Комисията предлага те да се наричат, договорени между партньори и прилагани справедливо, следва да бъдат основани на отговорно и устойчиво експлоатиране на ресурсите от страна на корабите на ЕС и да бъдат от полза и за двете страни, като улесняват предоставянето на икономически ресурси, технически и научни експертни знания и подкрепа за подобрено управление на рибарството и добро управление спрямо дадената трета държава, като същевременно създават условия за продължаването на риболовните дейности, които са важни в социално-икономически смисъл и източник на доставки за ЕС и за пазарите на някои развиващи се страни, както на пресни, така и на консервирани продукти;

23. призовава ЕС да си постави за цел сключването в най-кратки срокове на споразумения за сътрудничество в областта на устойчивото рибарство със съседни държави, на които ЕС предоставя финансиране и техническа подкрепа за постигането на по-координирана и съгласувана политика, с цел прилагането на хармонизирана и устойчива политика в областта на рибарството във всички споделени морски басейни, като по този начин ще се увеличи ефективността на ОПОР във всички засегнати райони; призовава тези споразумения да бъдат сключвани в дух на честно и равноправно сътрудничество и зачитане на правата на човека и да бъдат насочени към справедливото споделяне на отговорности между Съюза и съответната страна партньор;

24. призовава ЕС, с цел подобряване както на сътрудничеството със съседните държави, така и на управлението на споделените запаси, да се стреми да сключва устойчиви споразумения за сътрудничество в областта на рибарството с тези държави, които да не целят получаване на права за риболов за корабите на ЕС, а постигане на положение, при което ЕС може да предоставя финансиране и техническа подкрепа с цел постигане на сравними с тези на ЕС правила за устойчиво управление в третата страна партньор;

25. припомня, че при оценяването на въздействието на т.нар. споразумения за устойчиво рибарство (СУР) е важно правилно да се разграничи помощта, насочена към развитието на риболовния сектор в трети държави, от резултата от заплащането на правата на риболов;

26. изразява при все това съжаление, че двустранните споразумения на ЕС не винаги са постигали горепосочените потенциални ползи, и подчертава необходимостта от провеждане на оценки на въздействието в най-отдалечените региони, когато те са страна по споразумението, при отчитане на член 349 от Договора, като същевременно признава, че са направени много подобрения от предишната реформа до днес; счита, че подобрените научни оценки на запасите, прозрачността, съответствието с целите, ползите за местното население и подобряването на управлението на рибарството са от основно значение за сключването на успешни споразумения;

27. приветства намерението на Комисията да включи няколко разпоредби в бъдещите двустранни споразумения, включително: спазване на принципа на ограничаване на достъпа до ресурсите, за които е научно доказано, че са над капацитета на крайбрежната държава в съответствие с разпоредбите на UNCLOS; запазване на правата на човека в съответствие с международните споразумения относно правата на човека; и клауза за изключителни права, въпреки че последната трябва да бъде укрепена и официално призната посредством споразумения, за гарантиране във всички случаи на най-строго спазване на демократичните принципи;

28. счита, че двустранните споразумения на ЕС трябва да спазват не само член 62 от UNCLOS относно излишъците от запаси, но и членове 69 и 70 относно правата на държавите без излаз на море и държавите в неблагоприятно географско положение в региона, по-специално по отношение на хранителните и социално-икономическите потребности на местните населения;

29. счита, че клаузата за правата на човека трябва да бъде прилагана без дискриминация и трябва да се прилага еднакво за всички държави, не само спрямо споразуменията в областта на рибарството, но и спрямо търговските споразумения; счита, че чрез СТО трябва да работим за налагане на санкции на производството в държави, които все още не са признали правата на човека или използват детски труд в своите производствени предприятия, както и дискриминират жените, като не заплащат или не признават тяхната дейност и икономическия им принос в сектора на рибарството и аквакултурите;

30. насърчава прилагането на интегрирано екосистемно управление в новите и действащите споразумения;

31. счита, че увеличаването на приноса на предприятията в бъдещите споразумения в областта на рибарството трябва да бъде в съответствие с по-голям капацитет за влияние на самия сектор върху техническите мерки и стандарти, които Комисията договаря във въпросните споразумения;

32. счита, че Регламентът за разрешенията за риболовни дейности следва да бъде изменен така, че на плавателни съдове под флаг на ЕС, които временно се отписват от регистъра на държава членка, за да търсят възможности за риболов другаде, да не се разрешава да се възползват от възможностите за риболов за период от 24 месеца в рамките на СУР или действащите протоколи към момента на тяхното отписване, ако впоследствие се върнат в регистър на ЕС; счита, че същото следва да се прилага за временна смяна на флага при риболов към РОУР;

33. счита, че използваната понастоящем социална клауза следва да бъде укрепена, за да включва спазването на Конвенция № 188 на Международната организация на труда (МОТ), Препоръка № 199 на МОТ относно условията на труд в сектора на риболова, както и на осемте основни конвенции на МОТ[8], и да гарантира, че условията на труд за членовете на екипажи с местожителство извън ЕС, и работещи на борда на плавателни съдове под флага на ЕС, следва да бъдат същите, като тези на работниците с местожителство в ЕС;

34. счита, че СУР следва да допринасят за устойчивото развитие на третите страни партньори и да насърчават местния частен сектор, с конкретен акцент върху дребномащабния риболов и МСП, и в тази връзка призовава за по-голяма заетост на местните рибари и развитието на местната устойчива преработвателна промишленост и маркетингови дейности;

35.насърчава Комисията в усилията й да получава все по-пълни и достоверни данни от дадената крайбрежна държава относно общото количество на риболова, включително улова, извършван в нейните води, като условие за трудната задача по определяне на излишъците и предотвратяване на свръхексплоатацията; отбелязва, че политиките на ЕС в областта на рибарството и развитието биха могли да насърчават необходимите подобрения в капацитета на третите държави да предоставят тази информация;

36. освен това призовава Комисията също да насърчава по-голяма прозрачност при определянето на равнищата на експлоатация на рибните ресурси във водите, попадащи под юрисдикцията на крайбрежните държави;

37. отново потвърждава, че в съответствие с принципа на зачитане на традиционната връзка между крайбрежните общности и водите, в които те исторически извършват риболов, корабите на ЕС не следва да се конкурират с местните рибари за едни и същи ресурси или на местните пазари и че сътрудничеството между местните оператори и операторите от ЕС следва да бъде улеснено, като с това подчертава необходимостта от точно изчисляване на излишъка;

38. счита, че ЕС трябва да полага повече усилия, за да спомогне за предоставянето на трети държави, с които договаря двустранни споразумения, на достатъчно данни и информация за надеждни оценки на рибните запаси, както и че предоставянето на европейско финансиране за научноизследователски кораби в региони, където флотът на ЕС извършва риболовна дейност, би подобрило значително научните анализи на рибните запаси, което е предварително условие за всяко СУР;

39. изисква до се насърчават във възможно най-голяма степен научно-изследователските кампании, провеждани от кораби на различни държави членки в зони, в които флотът на ЕС извършва риболов, и да се провеждат в сътрудничество със съответните крайбрежни държави, включително чрез предоставяне на достъп на местни учени; призовава за по-задълбочено сътрудничество между държавите членки и Комисията в това отношение и за увеличаване на финансирането за разширяване на научните изследвания във водите извън ЕС;

40. същевременно счита, че следва да се увеличат усилията за получаване на необходимите данни от трети държави, с които ЕС е сключил двустранни споразумения в областта на рибарството, за да се оцени ефективността на споразумението и дали се спазват условията, като например, че има ползи за местното население;

41. подчертава значението на съвместните научноизследователски групи, които отговарят за изготвянето на научни становища относно състоянието на рибните ресурси въз основа на най-добрата налична информация, с цел да се избегне прекомерният риболов, като се има предвид, че рибарският сектор и особено секторът на нестопанския риболов играе важна роля за гарантирането на продоволствената сигурност в много развиващи се страни; настоява тези групи да разполагат с достатъчно финансови, технически и човешки ресурси, за да могат да изпълняват задълженията си и да работят в сътрудничество с РОУР;

42. призовава Комисията да насърчава засилването на целенасоченото научно и техническо сътрудничество като цяло в рамките на СУР, включително чрез засилване на ролята на съвместните научни комитети; призовава освен това за полагането на усилия за постигане на хармонизация на хигиенно-санитарните изисквания между ЕС и трети държави;

43. напълно подкрепя концепцията за разграничаване на плащанията за достъп до рибни ресурси от плащанията за подкрепа за развитие на сектора; решително настоява, че корабособствениците следва да плащат справедлива и пазарно определена част от разходите по придобиване на права в рамките на двустранно риболовно споразумение; изисква осъществяването на задълбочен анализ на частта, която трябва да плащат корабособствениците за придобиването на разрешение за риболовни дейности, в това число потенциалния улов и оперативните разходи; счита, че подобряването на контрола върху подкрепата за сектора е задължително, с възможност за спиране на плащанията в случай на неизпълнение на ангажиментите от страна на крайбрежната държава;

44. настоява, че финансовият пакет, предназначен за подпомагане на сектора, трябва да бъде по-ефективен и да доведе до повече и по-качествени резултати, като се насочи по-специално към научни изследвания, събиране на данни, контрола и управление на риболовните дейности;

45. призовава Комисията да гарантира, че средствата за секторно подпомагане в рамките на СУР са насочени към предоставяне на подкрепа за административния и научния капацитет на трети държави и подпомагане на малките и средните предприятия, укрепват целите на сътрудничеството за развитие на ЕС и са в съответствие с националния план за развитие на държавата, подписала споразумението; призовава тези средства да не заменят сътрудничеството в областта на риболова, предвидено в други споразумения или инструменти за сътрудничество, а по-скоро да го допълват по последователен, прозрачен, ефективен и по-целенасочен начин;

46. настоятелно призовава Комисията, в хода на преговорите за СУР, да се стреми да гарантира, че крайбрежната държава ще посвети минимална част от секторната подкрепа за развитие, отпускана по СУР, на проекти, чиято цел е признаването, насърчаването и разнообразяването на ролята на жените в сектора на рибарството, като се гарантира прилагането на принципа на равноправното третиране и равните възможности за жените и мъжете, особено за обучение и достъп до финансиране и заеми;

47. счита, че секторната подкрепа за развитие трябва да бъде взета предвид при вземането на съответните решения за бъдещето;

48. настоява Комисията да следи отблизо изпълнението на двустранните споразумения, като представя на Парламента и на Съвета годишни доклади, а на съзаконодателите да предоставя навременно оценки, извършени от независими външни експерти, преди договарянето на нови протоколи, като всички те следва да бъдат публично достояние, при спазване на съответните правила за защита на данните и като се осигури превод поне на три официални езика на ЕС;

49. подчертава необходимостта Парламентът да участва адекватно в подготовкта и процеса на преговори, както и в дългосрочния мониторинг и оценка на функционирането на двустранните споразумения съгласно разпоредбите на ДФЕС; настоява, че Парламентът следва незабавно и изцяло да се информира, на равни начала със Съвета, относно всички етапи от процедурата във връзка със СПОР съгласно член 13, параграф 2 и член 218, параграф 10 от ДФЕС; припомня своето убеждение, че Парламентът следва да бъде представен от наблюдатели на заседанията на съвместния комитет, предвидени в споразуменията в областта на рибарството, и настоява гражданското общество, включително представителите на сектора на рибарството от ЕС и трети държави, също да присъстват като наблюдатели на тези заседания;

50. подкрепя въвеждането на научните одити за оценка на рибните запаси преди преговорите по споразуменията и призовава третата държава да дава сведения за риболовното усилие, упражнявано от флотовете на други държави в нейни води, за да бъдат тези цели ефективни;

51. убеден е, че пълната прозрачност на улова, плащанията и прилагането на секторната подкрепа ще бъдат необходим инструмент за развитието на отговорен и устойчив риболов, основан на доброто управление, борбата с нерегламентираната употреба на подкрепата на ЕС и с корупцията;

52. подчертава също така необходимостта от повишаване на прозрачността от страна на ЕС и на съответните трети държави както по време на преговорите, така и за срока на действие на споразуменията в областта на рибарството;

53. настоява държавите членки да докладват за улова на крайбрежните държави ежедневно и напълно да спазват правилата, приложими във водите на държавите партньори;

54. твърдо е убеден, че Комисията следва да гарантира, че преговорите с трети държави, които предвиждат нови споразумения или протоколи към двустранните риболовни споразумения, започват много преди датата на изтичане на тези разпоредби; в този контекст подчертава, че е от значение Парламента да се включва на ранен етап, за да се избегне временното прилагане на разпоредби, водещи до необратим свършен факт, което не е в интерес нито на ЕС, нито на третата държава;

55. счита, че европейският риболовен отрасъл следва да поеме значителен финансов дял от разходите по придобиване на права за достъп до риболовните зони извън ЕС в рамките на двустранно и многостранно риболовно споразумение;

56. счита, че следва да съществува регионален подход към преговорите и изпълнението на двустранните споразумения на ЕС, по-специално спрямо тези, които касаят флота за улов на риба тон, и по целесъобразност, да е налице ясна връзка между условията, които те съдържат, и мерките за управление и функциониране на съответните РОУР;

57. чувства, че е длъжен да сподели с Комисията своето безпокойство, на регионално равнище, относно явния обрат на мерките, свързани с наемането на моряците, тъй като в повечето случаи е възстановена неустойчивата политика на привличане на работна ръка според националността, вместо на хора от държавите от АКТБ като цяло;

58. счита, че следва да бъдат въведени двустранни спогодби с цел създаване на благоприятни условия за инвестиции на Съюза в областта на рибарството в държавите, които понастоящем нямат споразумения за партньорство в областта на рибарството, поради липса на възможности за допълнителен улов, като по този начин се подпомогне устойчивият риболов; счита също така, че в тези случаи координацията между европейското финансиране за развитие и финансирането по двустранни споразумения следва да е от първостепенно значение;

Регионални организации за управление на рибарството (РОУР)

59. настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля в укрепването на РОУР с цел да се подобри тяхното функциониране, включително чрез редовни прегледи от независими органи на степента, в която те постигат своите цели, както и да се гарантира, че препоръките, отправени в рамките на тези прегледи, се изпълняват бързо и изцяло; настоятелно призовава ЕС да работи, за да гарантира, че всички РОУР имат ефективен комитет по съответствието и счита, че доказаните случаи на неспазване от страна на държавите трябва да водят до възпиращи, пропорционални и недискриминационни санкции, включително до намаляване на квотите, риболовното усилие, разрешения капацитет и др.;

60. призовава Комисията да отпусне повече финансови средства за РОУР, тъй като те са от решаващо значение в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

61. счита, че ЕС следва да работи за постигането на подобрена система за вземане на решения в РОУР, за да се премине отвъд подхода на „най-малкия общ знаменател“, до който може да доведе наличието на консенсус, като същевременно се признава необходимостта от дебат, преди да се пристъпи към гласуване в случаите, в които не може да се постигне консенсус; счита, че следва да се насърчава използването на многогодишни планове;

62. счита, че Съюзът трябва да координира по-добре своите политики в областта на рибарството и развитието и да участва в системни, дългосрочни и задълбочени диалози и партньорства с държави с други флагове и пазари и други крайбрежни държави, за да постигне по-добро управление на рибарството и продоволствената сигурност в световен мащаб;

63. призовава Комисията да поеме водеща роля в насърчаването на изграждането на цялостна мрежа, която да обхване РОУР, така че целият риболов в открито море да се управлява ефективно чрез екосистемния подход и подхода на предпазните мерки, които насърчават опазването на ресурсите; за целта припомня своята подкрепа за създаването на нови РОУР там, където няма такива, и за увеличаване на правомощията на съществуващите РОУР чрез преразглеждане на техните конвенции;

64. отбелязва, че като следствие от изменението на климата и изместването на разпространението на видовете се отварят нови места за риболов в арктическите води; счита, че ЕС следва да поема инициативи, за да гарантира ефективното управление на риболовните дейности (от съществуващите РОУР или от новосъздадена организация) за устойчиво управление и опазване на запасите в тези води; счита, че риболовът следва първоначално да се ограничава, за да се даде възможност за научна оценка на арктическите запаси и на риболова, който могат да осигурят в дългосрочен план;

65. отбелязва, че една нова РОУР би била от полза за Черно море и настоятелно призовава Комисията да предложи нейното създаване;

66. счита, че РОУР трябва да разработят устойчиви системи за управление, насочени към поддържане на запасите над МУУ, които предоставят възможност за прозрачно и справедливо разпределяне на ресурсите въз основа на стимули, основаващи се на екологични и социални критерии, както и на историческия улов, за предоставяне на възможности за риболов, като по този начин се вземат предвид легитимните права/стремежи на развиващите се страни, както и очакванията на флотовете, които са осъществявали устойчив риболов в тези води, като същевременно се гарантира, че мерките за управление и опазване се прилагат изцяло от всички членове;

67. решително се противопоставя на насърчаването от страна на ЕС на приемането на схемите за прехвърляемите риболовни концесии в РОУР; счита, че никоя система за управление, основаваща се на права, която бъде приета в РОУР, не следва да застрашава поминъка на зависимите рибарски общности в развиващите се страни;

68. счита, че включването на всички засегнати страни на всички етапи – от формулирането на политиките до тяхното привеждане в изпълнение, ще доведе до добро управление;

69. изисква извършването на подробна оценка на риболовния капацитет на флотовете на ЕС, на които е разрешено да извършват риболов извън водите на ЕС, като се използват надеждни показатели за възможностите за риболов на корабите, като се отчита напредъкът в технологиите и се вземат за основа препоръките на Техническата консултация на ФАО от 1999 г. за измерване на риболовния капацитет[9]; счита, че ЕС следва да установи в кои РОУР съществуват проблеми, свързани със свръхкапацитет, и да гарантира замразяване и корекция на капацитета на флотовете, като се обърне специално внимание на правата на крайбрежните държави;

Други аспекти на външното измерение

70. счита, че макар дейностите на предприятията от ЕС извън неговите граници да могат да надхвърлят външното измерение на общата политика в областта на рибарството, търговските дейности и частните споразумения между корабособственици от ЕС и трети държави, включително изпълняваните в рамките на двустранните политики за сътрудничество, трябва да бъдат законно зачитани и защитавани, при условие че се осъществяват в рамките на международното право;

71. счита, че европейските инвестиции в областта на рибарството следва да бъдат включени като трети елемент на външното измерение на ОПОР заедно със споразуменията в областта на рибарството и РОУР и че ОПОР трябва да насърчава устойчивите инвестиции в рибарството извън ЕС;

72. счита, че ОПОР трябва да насърчава стратегиите за корпоративна социална отговорност, така че да носи пълна социална отговорност в съответствие със стратегията на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност;

73. счита, че информация за частните споразумения между корабособственици от ЕС и трети държави, както и за съвместните предприятия в трети държави, включително за броя и вида на корабите, които осъществяват дейност по силата на такива споразумения и съвместни предприятия, както и за техния улов, следва да продължи да се предоставя от съответната държава членка на Комисията и да се оповестява публично, при спазване на правилата за защита на личните и търговските данни, както е посочено в Регламента за разрешенията за риболовни дейности;

74. настоятелно призовава ЕС да постави начало на глобална и многостранна програма, в която да се включи отговорността за развитието на устойчиви риболовни дейности;

75. призовава Комисията и държавите членки да обърнат сериозно внимание на методите за създаването на стабилни стимули корабите под флаг на ЕС да останат в регистъра на ЕС, освен ако не сменят флага си с флагове на държави, които са изпълнили задълженията си по отношение на всички съответни РОУР; счита, че най-добрият начин да се постигне това е да се гарантира справедлива конкуренция между флаговете на държавите от ЕС и на държавите, които не са членки на ЕС, като се изисква прилагането на същите стандарти по отношение на устойчивостта на околната среда или социалната устойчивост от третите държави, както двустранно, така и многостранно, както и чрез прилагането на мерки, свързани с пазара;

76. изразява нетърпението си поради факта, че Комисията не е добавила кораби, които да бъдат включени в списъка на ЕС на корабите, извършващи ННН риболов, различни от корабите, посочени от РОУР, нито е предложила списък на несътрудничещи държави, въпреки че Регламентът за ННН риболов е в сила от повече от две години, и настоява да го направи във възможно най-кратък срок; настоява, че е необходимо да се получи подкрепа от основите партньори на ЕС с цел премахване на ННН риболов във всички океани;

77. настоява Комисията, а не трети държави, да бъде органът, който да предоставя фитосанитарни свидетелства на кораби от трети държави, позволяващи пряк износ на риболовни продукти в ЕС;

78. счита, че следва да се актуализира Директивата за държавните помощи за рибарството с цел да се повиши конкурентоспособността и да се избегне дискриминацията между риболовните флотове във външни води и други морски сектори;

79. посочва необходимостта от диференцирано управление на горните прагове на капацитета на външния флот на ЕС съвместно с РОУР и да се отчита различният контекст, в който извършва дейност този сегмент от флота;

80. счита, че риболовът, осъществяван от корабите за далечно плаване на Съюза, които извършват дейността си извън изключителните икономически зони на ЕС, следва да бъде третиран по същия начин в данъчното и трудовото законодателство, както търговския флот под флагове на държавите – членки на Съюза, които не извършват каботажен превоз между пристанища на ЕС;

81. насърчава банките и другите кредитни институции да включват оценки на икономическата и социалната устойчивост и на устойчивостта по отношение на околната среда на дейностите, а не само на тяхната краткосрочна рентабилност, преди да предоставят достъп до капитал;

82. счита, че търговската политика на ЕС следва също така да допринася за гарантирането на устойчив риболов в световен мащаб чрез насърчаване на спазването на съответните международни конвенции и споразумения, свързани с управлението на рибарството в рамките на преференциалните търговски споразумения;

83. призовава Комисията да гарантира, че справедливата, прозрачна и устойчива търговия с риба се укрепва чрез двустранните и многостранните търговски споразумения на ЕС;

84. счита, че същевременно следва да се предвидят стимули за тези трети държави, които не споделят стандартите на ЕС, да възприемат добри практики и по целесъобразност да се въвеждат търговски мерки, като забрана за внос на продукти от незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и за продукти от аквакултури и рибни продукти, произведени при неспазване на правата на човека и на конвенциите на ООН за труда (Международната организация на труда) и корабоплаването (Международната морска организация);

85. настоятелно призовава Комисията да насърчава международното сътрудничество срещу ННН риболов, като анализира възможността за включване на другите две държави, които заедно с ЕС съставляват основните световни рибни пазари, а именно САЩ и Япония, така че използването на уникален идентификационен номер за всички кораби, с което да се гарантира пълната проследяемост на продукта по изцяло прозрачен начин, да бъде от начините за прилагане на тази мярка;

86. подчертава, че сериозното и систематично нарушение от държава партньор на приетите от РОУР цели или на международните споразумения, по които ЕС е страна, относно опазването и управлението на рибните ресурси, могат да доведат до временна отмяна на преференциалните тарифи; призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно изпълнението на разпоредбите във връзка с опазването и управлението на рибните ресурси, включени в нейното предложение за преразгледана Обща система за преференции (ОСП);

87. счита, че ЕС трябва да гарантира, че внасяните чрез международна търговия продукти са в съответствие с правила и разпоредби, идентични на тези за продуктите от ЕС;

88. призовава Комисията да гарантира, че рибата и рибните продукти от трети държави отговарят на същите санитарни и хигиенни условия и са резултат от устойчив риболов, като по този начин създаде равни условия за риболов за държавите – членки на ЕС, и другите държави;

89. призовава Комисията допълнително да рационализира политиката на ЕС по отношение на политическите цели в областта на развитието, търговията и рибарството;

90. настоява, че двустранните и многостранните търговски споразумения, договаряни от ЕС, следва:

– да бъдат придружени от оценки на икономическото и социалното въздействие и на въздействието върху околната среда по отношение на заплахата от свръхексплоатация на ресурсите както за държавите – членки на ЕС, така и за другите държави, като отчита вече изградените от действащи споразумения мрежи;

– да спазват правилата за произход;

– да изискват проследяемост на продукта, за да се гарантира, че произхожда от законен и устойчив риболов;

– да не възпрепятстват прилагането на Регламента за ННН риболов или други разпоредби на ОПОР;

– да включват разпоредби, които да гарантират, че се търгуват единствено риболовни продукти от добре управлявано рибарство;

– да не водят до увеличаване на търговията, от което ще последва свръхексплоатация и изчерпване на ресурсите;

– да гарантират, че продукти, които не са уловени по устойчив начин, не проникват на пазара на ЕС;

– да включват разпоредби за временно спиране и преразглеждане на изплащането на финансовите вноски, както и разпоредби за временно прекратяване на прилагането на протокола в случай на нарушение на значими и основополагащи разпоредби относно правата на човека, както е посочено например в член 9 от Споразумението от Котону, или при несъответствие с Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда;

91. припомня, че поради различните законодателства на много от търговските партньори на ЕС въпросът относно правилата за произхода и тяхната кумулация е спорна и чувствителна тема в търговските преговори; призовава следователно Комисията да обърне специално внимание на този въпрос и да договори балансирани решения, които да не поставят в неизгодно положение секторите на рибарството в ЕС;

92. приветства предложенията на Комисията за свързани с търговията мерки като ограничения за внос на риба и рибни продукти, които да се прилагат спрямо държави, допускащи неустойчив риболов, като се гарантира съвместимостта на тези мерки с правилата на СТО;

93. настоятелно призовава ЕС да разработи и прилага регионални стратегии за рибарство за конкретни океани и морета, по-специално за тези, в които устойчивото рибарство може да се гарантира единствено чрез международно сътрудничество;

94. приветства включването на риболовните кораби като уязвими кораби в рамките на изпълнението на операция „Atalanta“ и призовава флотът на ЕС да продължи да получава подкрепа и защита;

95. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

[1] ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.
[2] ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33.
[3] Приети текстове, P7_TA(2011)0516.
[4] ОВ C 348E, 21.12.2010 г., стр. 15.
[5] ОВ C 351E, 2.12.2011 г., стр. 119.
[6] Приети текстове, P7_TA(2011)0232.
[7] Приети текстове, P7_TA(2011)0573.
[8] Конвенция № 29 от 1930 г. относно принудителния или задължителния труд, Конвенция № 87 от 1948 г. относно синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, Конвенция № 98 от 1949 г. относно правото на организиране и на колективно договаряне, Конвенция № 100 от 1951 г. относно правото на равно заплащане, Конвенция № 105 от 1957 г. относно премахване на принудителния труд, Конвенция № 111 от 1958 г. относно дискриминацията в областта на труда и професиите, Конвенция № 138 от 1973 г. относно минималната възраст за приемане на работа, Конвенция № 182 от 1999 г. относно най-тежките форми на детския труд;
[9] ftp://ftp.fao.org/docrep/fao/007/x4874e/x4874e00.pdf.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Външното измерение на ОПОР е сложно и неясно. Едно пълно описание би трябвало да включва:

· риба, уловена другаде, внасяна в ЕС за консумация;

· риба, уловена от кораби на ЕС или заинтересовани лица, осъществяващи дейност извън водите на ЕС, независимо от нейното крайно предназначение;

· риба, уловена във водите на ЕС, която е била изнесена;

· риба, уловена във водите на ЕС, която е била преработена в трета държава преди консумацията й в ЕС.

Такава обширна тема не може да бъде надлежно разгледана в един доклад. В работния документ[1], който предхожда настоящия доклад, са описани някои от тези дейности и са повдигнати въпроси относно това дали и как те следва да бъдат регулирани, за да се гарантира, че по отношение на всички аспекти заинтересованите лица от ЕС в сферата на рибарството извършват устойчива и законна дейност. Три примера от различни държави членки онагледяват засегнатите въпроси.

Една асоциация, „Cluster“, обединява 118 дружества и управлява 321 риболовни кораба, плаващи под 24 различни флага, включително няколко, с които ЕС има настоящи или съвсем наскоро сключени двустранни споразумения. Уловът е около 450 000 метрични тона годишно и се използва предимно за снабдяване на пазара на ЕС.

Група кораби с мрежи гъргър, притежавани от дружества – членове на „Orthongel“, плаващи под флага на Франция и вписани в регистъра на Майот, имат частно споразумение с Мадагаскар да осъществяват дейност в неговите води.

Група траулери, плаващи под флага на Литва, извършват риболов на дребни пелагични видове в Сенегал — страна, с която ЕС все още има двустранно споразумение, въпреки че то не се използва, тъй като протоколът не беше подновен.

Всички те са част от външното измерение на ЕС, но все още не попадат в обхвата на пълния спектър от външни правила на ОПОР и действително попадат в „сивата зона“ на компетентност на ЕС. Един въпрос, който трябва да бъде повдигнат, е до каква степен те трябва да бъдат включени в ОПОР, ако капиталът е европейски и пазарът е европейски?

Друг важен въпрос се отнася до настоящата и бъдещата роля на ЕС в областта на рибарството в световен мащаб. ЕС понастоящем все още е най-големият пазар в света, има един от най-големите флотове под своя флаг и обикновено се нарежда сред трите най-големи риболовни сили. Въпреки това новите пазари в бързоразвиващите се икономики се разрастват бързо, особено в Азия, и много страни развиват своите риболовни дейности, като Азия отново е начело. Много от тях изглежда не изпълняват своите отговорности като държави на флага, държави на пристанището или държави на пазара и дори не спазват основните права на човека, като по този начин създават ожесточена, дори недопустима конкуренция.

Би било ужасна грешка ЕС да се опитва да се конкурира успешно с тези държави в съревнование за достигане на най-ниските параметри. Единственото решение за ЕС и европейската риболовна промишленост е да се конкурират, като бъдат по-добри по отношение на екологичната и социалната устойчивост на управлението на рибарството, стриктното прилагане на международните споразумения и регулирането на пазара.

Тъй като тези въпроси са разгледани в работния документ, докладът ще се съсредоточи върху двете теми, които доминираха в съобщението на Комисията — двустранните споразумения с трети държави и многостранните споразумения, включително регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), както и темата за международното сътрудничество.

Основен принцип на дейностите на ЕС извън ЕС следва да бъде, че те се осъществяват съобразно същите стандарти като дейностите, извършвани от субекти в ЕС. По същия начин, ако една РОУР има по-висок стандарт от ОПОР, който се прилага за кораби на ЕС, осъществяващи дейност там, то тези по-високи стандарти следва да се прилагат и за ОПОР.

Двустранни споразумения в областта на рибарството

Изглежда, че всеки път, когато ОПОР бъде реформирана, двустранните споразумения получават ново име. Понастоящем Комисията желае да ги нарича „споразумения за устойчиво рибарство“ (СУР). В момента ЕС има мрежа от 20 споразумения с 12 активни протокола на стойност от порядъка на 150 милиона евро.

В своето съобщение Комисията направи редица добри предложения относно начини за подобряване на споразуменията, които Парламентът следва да одобри. Някои от тези промени са включени в предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (Основния регламент)[2]. Неотдавнашната резолюция на Парламента относно споразумението с Мавритания[3], която срещна широка подкрепа, също така предоставя подробности за становището на Парламента относно споразуменията.

Едно от най-важните условия за сключване на СУР с трета държава, за да отговаря то на името си, е всички възможности за риболов да се ограничават до научно доказания „излишък“ — т.е. до риба, която е извън възможностите за риболов на крайбрежната държава. Съществува нарастваща конкуренция за достъп до намаляващите излишъци, като някои други риболовни държави в далечни води използват съмнителни тактики. Има много слухове за корупция и подход на „незадаване на въпроси“ при преговорите, като се пренебрегват въпроси като устойчивостта на риболова, спазването на правата на човека и др. ЕС трябва да преговаря твърдо, за да получи законни излишъци на справедливи цени, като същевременно предлага подкрепа за развитието на крайбрежната държава. Комисията следва да продължи усилията си за получаване, посредством така наречената „клауза на прозрачност“, на ясна информация от дадената трета държава относно общото риболовно усилие, упражнявано върху запасите, включително от националните флотове (нестопански и стопански) и от други трети държави.

Комисията предлага разграничаването на плащанията за възможности за риболов от помощта за развитие на сектора, което Парламентът следва да подкрепи. В противен случай крайбрежните държави биха могли да се изкушат да предлагат колкото е възможно повече риба, за да получават допълнителна секторна подкрепа. Прекратяването на връзката между тях позволява секторната подкрепа да бъде адаптирана спрямо реалните потребности на държавата, като е възможно тя да нараства дори при намаляване на възможностите за риболов. Освен това корабособствениците следва все повече да допринасят за плащанията, свързани с възможностите за риболов, въпреки че секторната подкрепа трябва да продължи да бъде ангажимент на ЕС, тъй като помощта за развитие не е отговорност на частния сектор.

Тъй като значителни парични суми ще бъдат насочени за секторна подкрепа в трети държави, като специфичните подробности ще бъдат договаряни в рамките на всеки протокол, ЕС трябва да бъде в състояние да гарантира, че средствата са добре изразходени и допринасят за постигането на целите. В СУР трябва да бъдат включени разпоредби за засилен мониторинг на изпълнението на проектите за секторна подкрепа и в крайна сметка, разпоредби за спирането на такива плащания в случаи на сериозен и повтарящ се неуспех от страна на третата държава да постигне резултати.

Във връзка с това е необходимо много по-добро сътрудничество между различните финансиращи институции на ЕС в държавите, с които са договорени СУР. В зависимост от държавата средствата за развитие могат да бъдат предоставени по линия на СУР, на Европейския фонд за развитие или на националните програми за помощ на държавите членки. Това може да доведе до дублиране на усилията или дори още по-лошо — до програми с различни или противоречащи си цели. Комисията трябва да подобри вътрешната си координация между генералните дирекции, както и координацията си с държавите членки. Предоставянето на помощ за развитие за рибарството следва да продължи да бъде възможно за държавите, с които ЕС има двустранно споразумение, тъй като програмите за секторна помощ не могат да покрият всички потребности в тези държави.

В продължение на много години двустранните споразумения съдържаха клауза за изключителни права, за да се предотврати сключването на частни споразумения в държави, с които ЕС има двустранно споразумение, въпреки че точните условия на тези клаузи се различаваха в отделните споразумения. Клаузата е основен стълб на СУР и не само следва да бъде запазена, но и стандартизирана. С това е свързана и обсъдената в работния документ концепция за т.нар. от Комисията „неправомерна смяна на флага“, която следва да бъде забранена.

Забраната за изхвърляне на улов, предложена в Основния регламент, ще се прилага и за някои видове, уловени при дейности на ЕС извън водите на ЕС. Както при забраната при улов във водите на ЕС, такава забрана извън водите на ЕС трябва да се придружава от програми за подобряване на селективността, така че да се намали количеството нежелан улов на риба и да се предотврати пускането на пазара на такава риба.

Макар да е вярно, че е налична повече информация относно мрежата на ЕС от двустранни споразумения, отколкото относно други споразумения за рибарство в далечни води, много информация все още не може да бъде получена. ЕС следва да публикува споразуменията за оценка на всяко СУР, като данните за улова, извършен съгласно тези споразумения, следва да бъдат публично достояние, както и данните за корабите, на които е разрешено да извършват риболов на дадената територия.

Комисията предлага спазването на правата на човека да бъде изискване за сключването и продължаването на срока на действие на двустранни споразумения. Предложението трябва да получи категорична подкрепа.

Въпреки че Комисията не я споменава, социалната клауза, която беше включена в няколко предишни споразумения, следва да бъде подсилена и да продължи да бъде включвана.

Регионални организации за управление на рибарството

Както беше споменато във въведението, конкуренцията за рибните запаси става все по-ожесточена. Въпросът за разпределянето на наличните ресурси (независимо дали са квоти за улов или за риболовно усилие) се обсъжда в много РОУР, като все повече участници предявяват претенции относно своя дял. Например в Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC) започна процес, чрез който се прави опит да се определи кой на колко квоти има право въз основа на кои данни и критерии за историческия улов[4].

Съществува неотложна необходимост от приемането на нови системи за справедливо разпределяне на ресурсите между членовете на РОУР въз основа на прозрачни екологични и социални критерии за разпределяне, като същевременно се гарантира, че мерките за управление и опазване се прилагат и изпълняват ефективно от всички участници.

Въпросът за риболовния капацитет е пряко свързан с обсъжданията относно разпределянето. Въпреки че ЕС неохотно разглежда проблема със свръхкапацитета в собствените си води, той редовно повдига въпроса в РОУР, по-специално по отношение на риболова на риба тон, като призовава за замразяване на капацитета до приемането на система за разпределяне.

Да си припомним, че през юни 1999 г. ФАО прие Международен план за действие за управление на риболовния капацитет (IPOA-Capacity)[5], чиято непосредствена цел беше „държавите и регионалните организации в областта на рибарството да постигнат в световен мащаб, за предпочитане до 2003 г., но не по-късно от 2005 г., ефективно, справедливо и прозрачно управление на риболовния капацитет“. Той се позовава на член 5 от Кодекса за поведение на ФАО във връзка с „повишаването на способността на развиващите се страни да развиват собствения си риболов, както и да участват в риболова в открито море, включително и да имат достъп до този риболов, в съответствие с техните законни права и задълженията им съгласно международното право.“ Той също така призовава за „незабавни действия относно трансграничните, трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, както и рибните запаси в открито море, които се нуждаят от спешни мерки“.

Комисията предлага въпросите за правата по отношение на риболовните ресурси — които в основата си са с политически характер — да бъдат решени чрез система за управление, основаваща се на правата. Въпреки че не е ясно посочено в документа, може да се разбира, че това се отнася до система, подобна на системата за прехвърляемите риболовни концесии, предложена за рибарството в ЕС. Такъв пазарно ориентиран подход, например в рамките на РОУР, би могъл да застраши правата на развиващите се страни, както беше посочено по-горе. Предвид опасенията относно бъдещите тенденции в областта на рибарството, посочени по-горе, дори не е ясно дали при такава система ЕС би получил значителни риболовни права в дългосрочен план.

ЕС трябва да поеме водеща роля, като настоява за по-добри резултати на съществуващите РОУР и за разширяване на техния обхват, така че целият риболов в открито море да бъде регулиран. Както показва случаят със скумрията в северната част на Атлантическия океан (и преди това случаят със северното путасу), налице е спешна необходимост от разработване на ефективни механизми за управление на рибарството с нашите съседни държави.

Категоричната цел на управлението в РОУР следва да бъде поддържането на рибните запаси на равнища над тези, които могат да постигат максимално устойчив улов (както предложи комисията по рибно стопанство на ЕС), както и прилагането на екосистемен подход към управлението. Управлението от страна на РОУР също трябва да се основава на принципа за отговорност на държавата на флага — то не трябва да се делегира на държавите, които чартират или на други държави.

Няколко идеи бяха предложени в резолюцията на Парламента от 17 ноември 2011 г. относно борбата срещу незаконния риболов на глобално равнище — ролята на ЕС. Допълнителните мерки, които следва да бъдат разгледани, включват:

· разработване и прилагане на недискриминационни санкции в случаи на очевидно неспазване или политически ангажимент, поет от договарящите се страни;

· разработване на механизми за управление в РОУР, които да са адаптирани към нестопанския риболов, така че той да не бъде изключен поради малкото налични данни за историческия улов, както и за да се повиши способността на развиващите се страни да развиват собствения си риболов, включително и в открито море;

· справедливо разпределяне на достъпа до риболовни дейности, който не се основава единствено на историческия улов, но също и на екологични, научни и социални критерии и критерии за съответствие (както предлага ЕС в IOTC);

· измерване и управление на капацитета на флота въз основа не само на тонажа и мощността на двигателя;

В обобщение, в съобщението на Комисията има редица добри идеи, въпреки че има и едно или две неприемливи предложения (като насърчаването във външното измерение на система, свързана с правата на собственост). С изключение на тези предложения, Парламентът следва да одобри съобщението на Комисията, но и да укрепи и разшири предложените от нея действия, свързани с външното измерение. Съществените елементи на това измерение следва да бъдат включени в Основния регламент.

[1] PE478.693
[2] COM(2011)0425.
[3] Приети текстове, P7_TA(2011)0232.
[4] http://www.iotc.org/files/proceedings/2011/tcac/IOTC-2011-SS4-R[E].pdf
[5] http://www.fao.org/DOCREP/006/X3170E/X3170E00.HTM

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (28.3.2012)

на вниманието на комисията по рибно стопанство

относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството
(2011/2318(INI))

Докладчик по становище: Maurice Ponga

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по рибно стопанство да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. призовава Комисията и развиващите се страни да разработят регионален подход към опазването на рибните ресурси и риболова, като вземат предвид трансграничното измерение на риболова и миграционния характер на някои видове;

2. припомня, че е необходимо политиките на ЕС да бъдат съгласувани с целите за развитие, както е посочено в член 208 от ДФЕС;

3. призовава Комисията да гарантира, че развиващите се страни, с които са подписани СУР, зачитат основните и фундаменталните елементи на правата на човека и демократичните принципи, както е предвидено в член 9 от Споразумението от Котону;

4. приветства ангажимента на Комисията да въведе ново поколение споразумения за устойчив риболов (СУР), за да се насърчи опазването на ресурсите, устойчивото развитие на околната среда, доброто управление и ефективността на секторната подкрепа в държавите партньори посредством прилагане на по-строги изисквания;

5. призовава Комисията да гарантира, че СУР, подписани от Съюза с развиващи се страни, се основават на истинско партньорство, при което понесените разходи за достъп до рибни ресурси представляват справедлива компенсация на стойността им; освен това повтаря искането, отправено от Регионалния консултативен съвет „Далечно плаване“ (LDRAC) да се прави разграничение между разходите за достъп за флотата за далечно плаване на Съюза – разходи, които ще бъдат покривани от корабособствениците, и компенсациите, предназначени за развитието;

6. счита, че уловът на европейските риболовни флоти във водите на развиващите се страни, предвиден в СУР, следва да се основава на наличието на излишък, който не може да бъде уловен от местните риболовни флоти — този „местен улов“ трябва да бъде разбиран по смисъла на член 70 от Конвенцията на ООН по морско право, който предвижда той да включва също и улова на крайбрежните държави, които поради географското си положение са зависими от експлоатацията на биологичните ресурси на изключителните икономически зони на други държави в подрегиона или региона;

7. подчертава значението на съвместните научноизследователски групи, които отговарят за предоставянето на научни становища относно състоянието на рибните ресурси въз основа на най-добрата налична информация, с цел да се избегне прекомерният риболов, като се има предвид, че рибарският сектор и особено секторът на нестопанския риболов играе важна роля за гарантирането на продоволствената сигурност в много развиващи се страни; настоява тези групи да разполагат с достатъчно финансови, технически и човешки ресурси, за да могат да изпълняват задълженията си и да работят в сътрудничество с регионалните организации за управление на рибарството (РОУР);

8. желае СУР да подобрят интеграцията на развиващите се страни в световната икономика, да насърчават инвестициите, като същевременно гарантират, че те не способстват за прекомерен риболов или за конкуренция с местните общности, чието препитание зависи от риболова, и да поощряват развитието на местния частен сектор, включително на малките предприятия и дребномащабния риболов, чрез наемането на местни моряци, дейностите по разтоварване и подкрепата по-специално за преработвателните отрасли и търговските дейности;

9. призовава Комисията да гарантира, че средствата за секторно подпомагане в рамките на СУР са насочени към подкрепа на административния и научен капацитет на трети страни и подпомагане на малките и средните предприятия, подкрепят целите на сътрудничеството за развитие на ЕС и са в съответствие с националния план за развитие на държавата, подписала споразумението; настоява тези средства да не заменят сътрудничеството в областта на риболова, предвидено в други споразумения или инструменти за сътрудничество, а по-скоро да го допълват по последователен, прозрачен, ефективен и по-целенасочен начин;

10. призовава Комисията да включи клауза за управление в бъдещите СУР, която да признава, от една страна, правата на развиващите се страни да развиват устойчиво своя местен сектор на рибарството и, от друга страна, принципите на добро управление, прозрачност и борба с корупцията;

11. посочва значението на съвместните комитети за доброто прилагане на СУР и призовава тези комитети да бъдат отворени за участници от сектора на рибарството и парламентаристи от развиващите се страни и ЕС, за да се подобри прозрачността и да се допринесе за доброто управление на ниво СУР;

12. призовава Комисията и държавите партньори да насърчават участието на местните общности и гражданското общество в дискусиите относно СУР, както и в мерките по прилагането и контрола, с цел постигане на прозрачност, ангажираност и добро управление;

13. призовава Комисията да насърчи трети страни партньори да съберат, в случай че не е налична, и да публикуват цялата информация относно риболовните дейности, осъществявани в техни води;

14. призовава Комисията да отпусне повече бюджетни средства за РОУР, тъй като те играят ключова роля в борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

15. настоява Комисията системно да оповестява резултатите от оценките на въздействието, които са в основата на СУР и на протоколите към тях, както и на докладите за прилагането на споразуменията, включително научната оценка на рибните запаси; призовава Комисията също да насърчи по-голяма прозрачност при определянето на равнищата на експлоатация на рибните ресурси във водите, попадащи под юрисдикцията на крайбрежните държави.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.3.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	26 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Corina Creţu, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, Filip Kaczmarek, Franziska Keller, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Iva Zanicchi, Gabriele Zimmer
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Enrique Guerrero Salom, Edvard Kožušník, Cristian Dan Preda, Patrizia Toia

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (26.4.2012)

на вниманието на комисията по рибно стопанство

относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството
(2011/2318(INI))

Докладчик по становище: Josefa Andrés Barea

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по рибно стопанство да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. отбелязва важността на външното измерение на общата политика в областта на рибарството (ОПОР); счита, че ЕС, като един от най-големите фактори в областта на рибарството и като най-големият пазар за внос на риба, носи отговорност и разполага с механизми за активно насърчаване на най-добри практики в управлението на рибарството, по-специално с цел защита на поминъка и интересите на дребните рибари и защитата на биологичното разнообразие и околната среда в целия свят;

2. счита, че ЕС следва да установи по-силно присъствие в международните и регионалните риболовни организации; подчертава основната роля на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) и подчертава необходимостта от подобряване на тяхното функциониране и на процеса на вземане на решения; приканва ЕС да насърчава активно повишеното спазване от страните за засилване на устойчивостта; подчертава необходимостта от засилване на ролята на регионалните консултативни съвети (РКС), които разполагат със значителни практически познания относно рибата;

3. насърчава Комисията да поеме водещата роля и да се ангажира с други основни вносители за изкореняването на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов; подчертава, че понятието „отговорност на държавата на пазара“ трябва да бъде развито по-пълноценно като начин за недопускане на рибните продукти от ННН риболов до пазарите; счита, че ЕС спешно трябва да обсъди с други държави с големи пазари, включително, но не само, САЩ, Япония и Китай, как да си сътрудничат, да въведат ефективни механизми за проследяване и колкото е възможно по-бързо, да разработят международни правни инструменти, чрез които би могло да се спре, преследва и санкционира търговията с риба от ННН риболов съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и в рамките на системата на ООН;

4. приветства ангажимента на Комисията за ново поколение споразумения за устойчиво рибарство (СУР); подчертава важността на техните икономически и социални оценки на въздействието и оценките на въздействието върху околната среда; подчертава необходимостта спазването на правата на човека да стане необходимо условие в СУР и да се гарантира спазването от страна на държавите партньори на основните трудови стандарти на Международната организация на труда (МОТ);

5. припомня своята резолюция относно корпоративната социална отговорност при международните търговски споразумения[1]; счита, че принципите на корпоративната социална отговорност следва да бъдат включени в специалните рамки за подпомагане; във връзка с това призовава Комисията да оцени съществуващите инициативи с участието на множество заинтересовани страни, насочени към устойчиви риболовни практики (като Съвета за стопанисване на аквакултурата и Съвета за стопанисване на морето) и да подкрепя тези инициативи;

6. подчертава, че сериозното и систематично нарушение от държава партньор на приетите от РОУР цели или на международните споразумения, по които ЕС е страна, относно опазването и управлението на рибните ресурси, могат да доведат до временна отмяна на преференциалните тарифи; призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно изпълнението на разпоредбите, свързани с опазването и управлението на рибните ресурси, включени в нейното предложение за преразгледана Обща система за преференции (ОСП);

7. подчертава, че прозрачността е елемент от съществено значение за устойчивото управление на рибарството и че тя е жизненоважна за съчетаване на потребителското търсене с подходяща информация; подчертава необходимостта от предварителна оценка на двустранните споразумения, включително научни оценки на запасите, за да се определи тяхната устойчивост; призовава Комисията да гарантира, че по отношение на плавателните съдове на ЕС се прилагат високи стандарти за устойчивост, включително когато извършват риболов във води на трети държави;

8. признава ползите от взаимодействие, произтичащо от съгласуваност между различните политики на ЕС; приветства предложенията на Комисията за свързани с търговията мерки като ограничения за внос на риба и рибни продукти, които да се прилагат спрямо държави, допускащи неустойчив риболов, като се гарантира съвместимостта на тези мерки с правилата на Световната търговска организация;

9. припомня, че поради различните законодателства на много от търговските партньори на ЕС въпросът относно правилата за произхода и тяхната кумулация е спорна и чувствителна тема в търговските преговори; следователно призовава Комисията да обърне специално внимание на този въпрос и да договори балансирани решения, които да не поставят в неизгодно положение секторите на рибарството в ЕС;

10. отбелязва значението на преговорите в СТО относно налагането на контрол върху субсидиите в сектора на рибарството и призовава за ЕС по-активно участие в тези разисквания.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.4.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 0 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	William (The Earl of) Dartmouth, Maria Badia i Cutchet, David Campbell Bannerman, Yannick Jadot, Метин Казак, Bernd Lange, Vital Moreira, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Niccolò Rinaldi, Peter Šťastný, Keith Taylor, Jan Zahradil, Paweł Zalewski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Josefa Andrés Barea, George Sabin Cutaş, Albert Deß, Béla Glattfelder, Elisabeth Köstinger, Marietje Schaake, Jarosław Leszek Wałęsa

[1] P7_TA(2010)0446.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Antonello Antinoro, Kriton Arsenis, Alain Cadec, Chris Davies, João Ferreira, Carmen Fraga Estévez, Pat the Cope Gallagher, Marek Józef Gróbarczyk, Ian Hudghton, Илияна Малинова Йотова, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Maria do Céu Patrão Neves, Crescenzio Rivellini, Ulrike Rodust, Raül Romeva i Rueda, Isabelle Thomas, Nils Torvalds, Jarosław Leszek Wałęsa
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Paul Besset, Luis Manuel Capoulas Santos, Diane Dodds, Julie Girling, Barbara Matera, Jens Nilsson, Mario Pirillo, Nikolaos Salavrakos

Правна информация - Политика за поверителност