ДОКЛАД относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.

12.10.2012 - (2012/2150(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Jean-Paul Gauzès
Докладчик по становище (*): Marije Cornelissen, комисия по заетост и социални въпроси
(*) Асоциирани комисии — член 50 от Правилника за дейността

Изменения

• 001-003 (PDF - 115 KB)
• 001-003 (DOC - 162 KB)
• 004-005 (PDF - 100 KB)
• 004-005 (DOC - 155 KB)
• 006-013 (PDF - 119 KB)
• 006-013 (DOC - 186 KB)
• 014-015 (PDF - 99 KB)
• 014-015 (DOC - 153 KB)
• 016-016 (PDF - 93 KB)
• 016-016 (DOC - 150 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.

(2012/2150(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики[1],

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28–29 юни 2012 г.,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136, във връзка с член 121, параграф 2 от него,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[2],

–   като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки[3],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната[4],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит[5],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[6],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната[7],

–   като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно таблицата с показатели за наблюдение на макроикономическите дисбаланси: първоначален проект[8];

–   като взе предвид приложение I към заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март 2011 г., озаглавени „пакт „Евро плюс“: засилване на координацията на икономическите политики в интерес на конкурентоспособността и конвергенцията“[9],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г. относно Годишния обзор на растежа за 2012 г. (COM(2011)0815),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2012 г. относно приноса към Годишния обзор на растежа за 2012 г.[10],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година за прилагане на общите насоки на икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото[11],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Австрия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Австрия за периода 2011—2016 г.[12],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Белгия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Белгия за периода 2012—2015 г.[13],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на България за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на България за периода 2012—2015 г.[14],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Кипър за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Кипър за периода 2012—2015 г.[15],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Чешката република за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Чешката република за периода 2012—2015 г.[16],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Дания за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Дания за периода 2012—2015 г.[17],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Естония за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Естония за периода 2012—2015 г.[18],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Финландия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Финландия за периода 2012—2015 г.[19],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Франция за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Франция за периода 2012—2016 г.[20],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Германия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Германия за периода 2012—2016 г.[21],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Гърция за 2012 г.[22],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Унгария за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Унгария за периода 2012—2015 г.[23],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Ирландия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Ирландия за периода 2012—2015 г.[24],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Италия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Италия за периода 2012—2015 г.[25],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Латвия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Латвия за периода 2012—2015 г.[26],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Литва за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Литва за периода 2012—2015 г.[27],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Люксембург за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Люксембург за периода 2012—2015 г.[28],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Малта за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Малта за периода 2012—2015 г.[29],

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 10 юли 2012 година относно Националната програма за реформи на Нидерландия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Нидерландия за периода 2012—2015 г.[30],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Полша за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Полша за периода 2012—2015 г.[31],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Португалия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Португалия за периода 2012—2016 г.[32],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Румъния за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Румъния за периода 2012—2015 г.[33],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Словакия за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Словакия за периода 2012—2015 г.[34],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Словения за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Словения за периода 2012—2015 г.[35],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Испания за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за стабилност на Испания за периода 2012—2015 г.[36],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Швеция за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Швеция за периода 2012—2015 г.[37],

–   като взе предвид препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на Обединеното кралство за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Програмата за конвергенция на Обединеното кралство за периода 2012—2017 г.[38],

–   като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно „Акт за единния пазар: следващите стъпки към растеж“[39],

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите[40],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по бюджети, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, на комисията по конституционни въпроси, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0312/2012),

A. като има предвид, че икономическите, социалните, финансовите кризи и кризите на държавните дългове все още не са затихнали,

Б.  като има предвид, че настоящата икономическа ситуация е показала необходимостта от по-тясна координация между макроикономическите и бюджетните политики на държавите членки с цел постигане на един по-интегриран и балансиран икономически съюз,

В.  като има предвид, че рамката на европейския семестър беше окончателно кодифицирана в Регламент (ЕС) № 1175/2011 от 16 ноември 2011 г. (доклад на Wortmann-Kool) и че, като основен крайъгълен камък на икономическия и управленски пакет, тя има да играе съществена роля, като напътства Съюза при предприемането на допълнителни стъпки към изграждането на Икономическия и паричен съюз (ИПС),

Г.  като има предвид, че кризата и нарастващите различия по отношение на конкурентоспособността след въвеждането на еврото подчертаха необходимостта от засилена координация на икономическите политики и политиките за заетост и подобряване на бюджетните практики,

Д. като има предвид, че това е първият път, в който европейският семестър е изпълнен в неговата цялост и като има предвид, че е необходимо да се извлекат необходимите поуки с цел достигане на пълния му потенциал,

Е.  като има предвид, че Европейският съвет е силно ангажиран да мобилизира на всички равнища на управление в ЕС всички лостове, инструменти и политики за стимулиране на интелигентен, устойчив, приобщаващ растеж, основан на ефективно използване на ресурсите и създаване на заетост, чрез приемането на „Пакта за растеж и работни места“,

Ж. като има предвид, че в заключенията на Европейския съвет от 30 януари 2012 г. се казва: „Растежът и заетостта ще се възстановят, само ако прилагаме последователен подход на широка основа, който съчетава разумна фискална консолидация, запазваща инвестициите в бъдещ растеж, стабилни макроикономически политики и стратегия за активна заетост, без да се нарушава социалното сближаване“ и като има предвид, че ЕС следва да подпомага държавите членки в създаването на динамична среда за икономически растеж и просперитет чрез устойчиви политики,

З.  като има предвид, че в своята резолюция от 15 февруари 2012 г. относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г[41] Парламентът отправи препоръки, с които поиска Съветът да включи следните приоритети в своите насоки за Европейския семестър за 2012: да се гарантира съгласуваност и да се увеличи амбицията за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, да се подкрепя устойчивото създаване на работни места с инвестиции и данъчна реформа, да се подобри качеството на заетостта и условията за нараснало участие на пазара на труда, да се разрешат проблемите с младежката безработица, с бедността и социалното изключване, с акцент върху групите с липсващи или ограничени връзки с пазара на труда, и да се подобри демократичната легитимност, отчетност и ангажираност,

И. като има предвид, че европейският семестър придоби по-голямо значение и в процеса му се включват множество документи или поддокументи, които държавите членки трябва да представят (национални програми за реформи (НПР), програми за стабилност и конвергенция (ПСК), национални социални доклади (НСД) и национални планове за работни места (НПРМ)), и като има предвид, че тези документи трябва да се насочват към все по-голям брой цели; като има предвид, че броят на тези документи и припокриването между тях отвличат вниманието от прозрачността и съгласуваността на процеса на европейския семестър; като има предвид, че качеството на документите, представени от държавите членки, и равнището на участие на заинтересованите страни и националните парламенти в изготвянето им варират значително,

Й. като има предвид, че между 2008 г. и средата на 2012 г. равнището на безработица в ЕС-27 се покачи от около 7 % до 10,4 %, което се равнява на около 25 милиона безработни лица,

К. като има предвид, че в рамките на ЕС повече от един на всеки петима млади души е безработен (22 %), а младежката безработица надвишава 50 % в някои държави членки,

Л. като има предвид, че 8,3 милиона европейци под 25-годишна възраст са без работа и необхванати от системите на образование или обучение (NEET: никъде неработещи, неучещи и необучаващи се) и като има предвид, че тази цифра продължава да расте,

М. като има предвид, че над 115 милиона души са застрашени от социално изключване в ЕС-27, защото са с повишен риск от бедност, живеят в тежки материални лишения или в домакинства с много ниска интензивност на труда,

Н. като има предвид, че единният пазар е необходим повече от всякога като средство за съживяване на европейската икономика, като предоставя конкретен отговор на кризата и действа като инструмент за насърчаване на конкурентоспособността и запазване на социалното подпомагане,

1.  приветства специфичните за всяка държава препоръки на Съвета за еврозоната; припомня, че благодарение на прилагането на новия икономически и управленски пакет тези препоръки за първи път съдържат макроикономически сценарий за еврозоната като цяло и посочва, че те са достигнали ново равнище на изчерпателност; счита, че препоръките все още не са достигнали пълния си потенциал;

2.  посочва, че европейският семестър е подходящата рамка, в рамките на която да се гарантира ефективното икономическо управление на държавите членки от еврозоната, които са свързани с обща отговорност, обединяваща многостранното наблюдение на бюджетните и макроикономическите политики и изпълнението на Европейската стратегия за растеж и работни места, включена в стратегията „Европа 2020“;

3.  отбелязва със загриженост, че в много държави членки националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество не са били включени в процеса на европейския семестър; поради това настоятелно призовава Комисията да гарантира предоставянето на повече демократична легитимност на процеса чрез включването на националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество;

4.  настоятелно призовава Комисията да избягва предприемането на универсален подход от типа „one-size-fits-all“ по отношение на препоръките, давани на държавите членки, и да гарантира, че подобни препоръки се отправят в съответствие със специфичните потребности на съответната държава членка;

5.  припомня, че европейският семестър дава възможност за осъществяване на необходимия предварителен надзор в контекста на еврозоната както чрез обмена на проектобюджетите, така и чрез предварително обсъждане на всички планове за значителни реформи на икономическата политика, позволяващи намаляването и/или премахването на всякакво възможно разпространяване на отрицателни последици, които могат да възникнат от националните действия върху други държави или върху еврозоната като цяло;

6.  приветства предложените мерки и счита, че те следва да бъдат постепенно подобрявани, за да постигнат стабилни и устойчиви публични финанси, да сведат до минимум макроикономическите неравновесия и да насърчат конкурентоспособността, която ще доведе до по-висок растеж и заетост; подчертава необходимостта от подходяща съгласуваност в рамките на и между препоръките на различните държави членки, от по-добро използване на таблицата с макроикономически показатели и от отчитане на разпространението на отрицателните последици от икономическите политики на отделните държави членки;

7.  отбелязва настояването на Комисията за провеждане на стимулиращи растежа и конкурентоспособността структурни реформи, за да може Европа да се справи с кризата и да възвърне своята преимуществена роля в световната икономика; решително подкрепя усилията на Комисията за коригиране на макроикономическите неравновесия в рамките на еврозоната; призовава Комисията да засили тази дейност;

8.  очаква специализираното проучване на Комисията относно взаимовръзките между дефицитите и излишъците в еврозоната, което предстои да бъде представено през есента на 2012 г.;

9.  отбелязва, че повечето структурни реформи са концентрирани върху малък брой области, като например пазарите на труда (включително определянето на възнагражденията), данъчната система, банковия сектор, пенсионната система, сектора на услугите (чрез премахване на неоправданите ограничения за регламентираните търговски дейности и професии), либерализиране на определени промишлени отрасли, подобряване на ефективността и качеството на публичните разходи, намаляване на бюрокрацията, премахване на ненужните равнища на управление, борба срещу укриването на данъци и реформиране на ипотеките и на пазарите на недвижими имоти; признава, че все още предстои да се извърви дълъг път и счита, че трябва да бъдат положени правилните основи и че все още са налице възможности за подобрение;

10. изразява загриженост във връзка с факта, че не са отправени никакви препоръки относно целите на „Европа 2020“ към държавите членки с програма за финансова помощ; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на плана за икономически мерки върху напредъка по водещите цели на стратегията „Европа 2020“ и да предложи изменения, предназначени да приведат плана за икономически мерки в съответствие с целите на „Европа 2020“;

11. признава поставянето на ударение от страна на Комисията върху реформите на пазара на труда с оглед увеличаване на конкурентоспособността на еврозоната; счита, че увеличаването на възнагражденията следва да се поддържа в съответствие с производителността; споделя по сходен начин настояването на Комисията за значението на дългосрочната устойчивост на пенсионните системи;

12. призовава Комисията да бъде по-категорична, задълбочена и последователна в своите препоръки, да продължава наблюдението на правените в миналото препоръки, като се включва и подробно обяснение и оценка в случаите, когато Комисията счита, че една държава само частично е следвала препоръките, и да отчита в пълна степен различните икономически и социални реалности на всяка държава членка; счита, че Комисията следва да отправи препоръки към държавите членки относно това как да сведат до минимум разпространяването на отрицателните последици от техните вътрешни политики и да улеснят съблюдаването им от страна на другите държави членки;

13. отбелязва, че в тазгодишните специфични за всяка държава препоръки Комисията настоятелно призовава редица държави членки да преструктурират националните системи за определяне на трудовите възнаграждения и/или да намалят националните равнища на възнагражденията; подчертава, че автономността на социалните партньори е изключително важен елемент от всеки добре функциониращ пазар на труда и следва да бъде взета под внимание;

14. отново заявява, че Комисията има уникална възможност да разработи един наистина подробен макроикономически план за Европа, който да може да насърчава растежа и работните места, и настоятелно призовава Комисията да допусне приспособяване на специфични препоръки, когато те се окажат недостатъчни за постигането на определени цели; счита, че с оглед на изпълнението на такъв план Комисията следва да предложи използването на европейските фондове по възможно най-ефективния начин и да търси начини за тяхното приспособяване към настоящите потребности на ЕС, което изисква адекватно финансиране;

15. с оглед увеличаването на ефективността на процеса подчертава необходимостта от по-добро хармонизиране на времето за издаване на Годишния обзор на растежа (който е насочен към ЕС—27 като цяло) и доклада за механизма за предупреждение, въведен от „пакета от шест акта“ (който е насочен само към конкретни държави членки);

16. подчертава факта, че Годишният обзор на растежа се основава на прогнози, изготвени от Комисията през есента; следователно подчертава необходимостта да се вземат предвид потенциални грешки в прогнозите, тъй като те могат да имат последици за бюджетната корекция, изисквана от държавите членки.

17. посочва, че структурните реформи могат да дадат резултат само в средносрочен и дългосрочен план и сами по себе си не могат да намерят решение за рецесионната спирала, в която ЕС понастоящем се намира;

18. призовава Комисията да включи стратегията „Европа 2020“ в европейския семестър и да гарантира, че тя е по-добре отразена в специфичните за всяка държава препоръки, като политиките за справяне с младежката безработица и борбата с бедността; отбелязва, че в много държави е постигнат слаб или никакъв напредък по отношение на постигането на социалните и екологичните цели на стратегията „Европа 2020“, което означава, че ЕС като цяло изостава с изпълнението на стратегията „Европа 2020“;

19. приветства важната инициатива на Комисията от 27 юни 2012 г. за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци; подчертава, че засилените усилия в тази област на национално равнище и на равнището на ЕС, както и във връзка с трети държави, следва да бъде изключително важен елемент в програмите, насочени към консолидиране на публичните финанси; призовава по-големите амбиции, заявени от инициативата, да се материализират в пълна степен в бъдещи законодателни предложения и да намерят ясно отражение в непрекъсната работа в рамките на европейския семестър;

20. насърчава държавите членки стриктно да спазват правилата, определени от Пакта за стабилност и растеж, изменен от „пакета от шест акта“, като следват диференцирана, благоприятстваща растежа фискална консолидация, която отчита специфичните за всяка държава обстоятелства, и да направят публичните финанси по-устойчиви, да гарантират, че европейската икономика ще стане по-устойчива, както и да намалят натиска от страна на банковия сектор; твърдо вярва, че устойчивостта на фискалната дисциплина и фискалните институции следва да бъде подсилена както на национално, така и на поднационално равнище и че държавните разходи следва да се пренасочат към дългосрочните инвестиции, които биха насърчили устойчивия растеж; призовава държавите членки да избягват нежеланото разпространение на отрицателните последици чрез улесняване на съблюдаването от страна на другите държави членки, по-специално чрез надлежно отчитане на препоръките, отправени към другите държави членки, при формулирането на техните собствени политики;

21. приветства края на процедурите при прекомерен дефицит за няколко държави членки; изразява надежда, че повече процедури ще могат да бъдат доведени до край в близко бъдеще; настоятелно призовава всички политически лидери да полагат такива усилия и да поддържат своите ангажименти, като същевременно надлежно отчитат макроикономическата среда;

22. признава, че през последните години са били изисквани много сериозни усилия от всички европейски граждани;

23. отбелязва ратификацията на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз от все по-голяма част от 25-те държави членки, които са го подписали; призовава всички държави членки да ратифицират Договора възможно най-бързо; приветства положителния изход от ирландския референдум относно Договора;

24. настоятелно призовава всички страни бързо да се споразумеят за „пакет от два акта“, за да допълнят действащото законодателство, прието по процедурата за съвместно вземане на решение;

25. изисква от страните, участвали при вземането на решението на Съвета, да не повдигат отново въпроса за тези решения скоро след приемането им;

26. приветства проведения до този момент икономически диалог между Европейския парламент и националните представители; подчертава значението на този диалог с оглед постигането на напълно функционираща рамка на европейския семестър и достигането на необходимото равнище на демократична отчетност по отношение на всички участници; отново заявява своя ангажимент за провеждане на допълнителни диалози, които трябва да бъдат важен елемент от засиления общоевропейски дебат относно икономическите и социалните приоритети и инструменти; счита, че икономическите диалози представляват крайъгълен камък към засилване на демократичната отчетност по отношение на надзора и координацията на икономическите политики в рамките на ИПС;

27. отбелязва със загриженост, че Европейският парламент постоянно бива маргинализиран в основните икономически решения, произтичащи от кризата, и счита, че той трябва да бъде включен, за да се повиши легитимността на решенията, които засягат всички граждани;

28. счита, че е от съществено значение да се повиши легитимността на семестъра и да бъдат премахнати оставащите правни неясноти, които в противен случай могат да предизвикат институционални конфликти в бъдеще, включително наслагване и дублиране на компетенции и отговорности, както и липсата на яснота и повишената сложност на институционалната рамка на ЕС;

29. изразява съжаление, че парламентарният контрол играе само незначителна роля в този процес, и подчертава, че европейският семестър не трябва по никакъв начин да застрашава прерогативите на Европейския парламент и на националните парламенти;

30. подчертава необходимостта от укрепване на методите на работа на Еврогрупата, за да се повиши нейната цялостна отчетност по отношение на Европейския парламент; освен това вярва, че е необходима решителна стъпка в посока засилване на подхода на Общността;

31. счита, че икономическият диалог следва да бъде разширен в духа на диалога по паричните въпроси с ЕЦБ, като включи редовни обсъждания между Европейския парламент, Комисията и председателя на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) относно подготовката за и дейността по изпълнението на годишния обзор на растежа и специфичните за всяка държава препоръки;

32. отново заявява необходимостта от включването на Парламента — единствената наднационална европейска институция с електорална легитимност — в координацията на икономическите политики;

33. припомня, че Европейският парламент трябва да бъде признат за подходящия европейски демократичен форум за предоставянето на обща оценка в края на европейския семестър; счита, че като знак на това признание, представители на институциите на ЕС и на стопанските субекти, участващи в процеса, следва да предоставят информация на членовете на Европейския парламент, когато такава бъде поискана от тях;

34. повтаря своя настоятелен призив за предприемане на действия за подобряване на стабилността на финансовата система в еврозоната, насърчаване на създаването на един истински икономически и паричен съюз, основан на повишена демократична легитимност и отчетност, и за прилагането на стратегията „ЕС 2020”; припомня, че такива действия са необходими, за да се възвърне стабилността в световен мащаб, тъй като Съюзът е световен участник с решаваща роля; настоятелно призовава всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за постигането на тази цел;

35. припомня, че препоръките на Комисията са принос към пролетното заседание на Европейския съвет;

36. припомня, че всяко решение на Съвета да не се следват препоръките на Комисията следва да бъде надлежно обяснено и придружено от обстойно изложение на мотивите; приветства принципа „изпълнение или обяснение“, въведен от „пакета от шест акта“, по отношение на специфичните за всяка държава препоръки; счита, че такава клауза ще увеличи прозрачността и контрола на процеса на семестъра на ЕС;

37. Въз основа на европейския семестър за координация на икономическите политики (както е кодифицирано в Регламент (ЕО) № 1466/97) Комисията следва да представи рамков регламент, в който да бъде уточнена ролята (в това число и сроковете) на държавите членки и институциите на ЕС при различните етапи от цикъла на семестъра;

Секторен принос към европейския семестър 2012 г.

Заетост и социална политика

38. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173) и работните документи на службите на Комисията; призовава Комисията да използва потенциала за създаване на работни места на зелената икономика, здравеопазването и социалните грижи и основните приоритети на сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в ГОР за 2013 г.;

39. изразява съжаление поради факта, че повечето държави членки — въпреки политическата си ангажираност по време пролетното заседание на Съвета и насоките на Комисията в Пакета за заетостта — не са представили национален план за работни места (НПРМ) като част от своите НПР за 2012 г.; изразява съжаление, че Комисията не е направила този ангажимент задължителен за спазване от държавите членки, и настоятелно призовава Комисията да прикани държавите членки да представят своите НПРМ възможно най-скоро, освен това призовава НПРМ да съдържат всеобхватни мерки за създаване на работни места и екологична заетост, връзка между политиките по заетостта и финансовите инструменти, реформи на пазара на труда, ясен график за пускане в действие на многогодишната програма за реформи през следващите 12 месеца и посочване както на областите, така и на регионите, които изпитват липса и излишък на специализация; призовава Комисията да продължи със своя план за система за наблюдение на пазара на труда въз основа на обективни данни и за индивидуална схема за проследяване на страни, които не спазват специфичните за страната препоръки;

40. предлага Комисията да следи за подготовката на НПРМ;

41. изтъква, че предприятията на социалната икономика са част от европейския социален модел и единния пазар и следователно заслужават голямо признание и подкрепа, както и че техните особености трябва да бъдат взети предвид при разработването на европейските политики; повтаря своя призив към Комисията да изготви рамка за социалната икономика, като признава нейните компоненти и ангажира както държавите членки така и заинтересованите страни с цел насърчаване на обмена на най-добри практики, тъй като тя е важен елемент от европейския социален модел и единния пазар;

42. подчертава колко е важно да се осигури по-голямо социално сближаване, без да се пренебрегва сътрудничеството с дружествата за постигането на тази цел, като това сътрудничество може да се стимулира най-вече като им се даде възможност да популяризират своите иновативни и добродетелни действия в социалната област чрез етикет, който да привлече нови инвеститори и да насърчава развитието на европейския социален модел в дългосрочен план;

43. приветства признаването на значението на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, тъй като те са крайъгълният камък на заетостта и създаването на работни места в рамките на ЕС и имат значителен потенциал за справяне с безработицата сред младежите и неравномерното присъствие на половете на пазара на труда; настоятелно призовава държавите членки да направят достъпа до финансиране за малките и средни предприятия абсолютен приоритет в своите национални планове за растеж;

44. изразява съжалението си, че Съветът не взе под внимание призива на Парламента за съсредоточаване на вниманието върху качеството на заетостта в насоките за 2012 г.; изразява съгласието си с Комисията, че всички видове трудови договори следва да предоставят на работещите достъп до основен набор от права, включително пенсионни права, социална защита и достъп до обучение през целия живот; призовава Комисията да включи в ГОР за 2013 г. качеството на заетостта, обучението и последващото обучение, основните права на работещите и подкрепата за мобилността на трудовия пазар, за самостоятелната заетост и за трансграничната мобилност, посредством увеличаване на сигурността на работещите при прехода от едно работно място към друго;

45. призовава държавите членки да се борят срещу съществуването и разпространението на недостойни трудови договори и фалшива самостоятелна заетост, както и да гарантират, че лицата с временни договори, договори на непълно работно време или са самостоятелно заети лица разполагат с адекватна социална закрила и достъп до обучение и, когато е възможно, специализирано обучение, както и да прилагат свързани с тези въпроси рамкови споразумения;

46. призовава към подобряване на гъвкавостта на пазара на труда чрез въвеждане на модерни форми на трудови договори; признава, че непълното работно време често е избор на работника или служителя, особено сред жените;

47. приветства препоръките във връзка със слабото участие на жените на трудовия пазар; при все това отбелязва, че липсва по-широк поглед върху въпроса за равенството между половете, който да не се ограничава само до равнищата на заетост; призовава Комисията в насоките на политиката си да обърне внимание на сегрегацията на пазара на труда, неравномерното разпределение на отговорностите, свързани с полагането на грижи за членове на семейството, и въздействието на фискалната консолидация върху жените;

48. призовава Комисията и държавите членки за справяне със слабото участие на пазара на труда на групите в неравностойно положение, включително на лицата, принадлежащи към малцинства (например ромите), идващи от най-бедните микрорегиони или живеещи с увреждания; призовава Комисията и държавите членки за справяне с неравномерното разпределение на работните места между регионите и социалните групи и последиците от фискалната консолидация върху уязвимите социални групи;

49. отбелязва, че в няколко държави членки са били отправени препоръки относно заплащането; подчертава, че заплатите представляват, преди всичко, доходите, от които се нуждаят работещите, за да се издържат; подчертава, че практиката на Комисията за определяне на формирането на заплатите и равнището на заплатите в държавите по програмата могат да увеличат риска от бедност сред работещите или неравенствата в заплатите, които вредят на групите с ниски доходи; призовава Комисията да подобри насоките на политиката към онези държави членки, в които заплатите са в застой в сравнение с равнищата на производителност, като същевременно зачита автономията на социалните партньори, както е защитена по-специално в членове 152 и 153, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

50. приветства повишеното внимание от страна на Комисията и на Съвета върху борбата с безработицата сред младежта; призовава Комисията да предложи незабавно, без да се засягат разпоредбите на националното законодателство, задължителна „Европейска гаранция за младите хора“, с цел ефективно подобряване на положението на младите хора, които без работа и необхванати от системите на образование или обучение (NEET) и за постепенно преодоляване на проблема с безработицата сред младежта в ЕС; подчертава, че „Европейската гаранция за младите хора“ изисква специална европейска финансова подкрепа, особено в държавите членки с най-високи равнища на безработица сред младежта, и призовава към това, някои от неизразходваните структурни фондове да бъдат разпределени за тази цел; призовава Съвета бързо да вземе решение относно предложенията в „Пакета за заетостта“

51. приветства включването на препоръката за справяне със социалните последствия от кризата в насоките за 2012 г. и поставяне на по-силен акцент върху борбата с бедността в специфичните за всяка страна препоръки; изразява дълбока загриженост, обаче, поради нарастващата бедност (включително бедността при работещите и бедността сред възрастните хора) и безработица в ЕС; призовава държавите членки да повишат амбициите си, да засилят мерките, които предприемат за борба с бедността, и да следват стриктно препоръките на Комисията; призовава изрично Комисията в ГОР за 2013 г. да разгледа проблема с бедността сред работещите, бедността сред хората с липсващи или ограничени връзки към пазара на труда и бедността сред възрастните хора; подчертава, че член 9 от ДФЕС трябва да бъде включен в рамките на целия европейски семестър;

52. отново изразява необходимостта от изискване на допълнителни ангажименти от страна на държавите членки в социалната област, като ЕС се натоварва с отговорността за изпълнението на приоритетите, избрани в контекста на растежа и социалното сближаване в рамките на единния пазар;

53. подчертава спешната необходимост от разработване на нови инструменти за борба със социалните дисбаланси и безработицата в Европа;

54. призовава държавите членки и Европейския съвет да включат министрите по социални и здравни въпроси в процеса на европейския семестър и на всички етапи от процеса на НПР, тъй като това би означавало засилване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, което е необходимо, тъй като проблемите на пенсиите, политиките на заплащане и на данъчна тежест върху труда попадат в рамките на неговия мандат;

55. призовава Комисията да докладва относно използването на общ, единен набор от критерии в целия ЕС за оценка на НПР; подчертава, че стандартите и данните трябва да отразяват социалното включване и устойчивостта на околната среда, в допълнение към икономическите данни; призовава Комисията да насърчава държавите членки да използват социалните показатели и данните, които измерват напредъка и развитието, които излизат отвъд мярката на БВП, тъй като това е от решаващо значение за измерване на напредъка към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

Бюджетни политики

56. настоятелно призовава Комисията в своя следващ Годишен обзор на растежа обстойно да разгледа и подчертае ролята на бюджета на ЕС в процеса на Европейския семестър, като предостави фактически и конкретни данни относно неговия ефект на лансиране, неговия каталитичен ефект, както и неговия синергичен и допълващ ефект върху общите публични разходи на местно, регионално и национално равнище; счита освен това, че финансирането на равнище ЕС може да генерира икономии за бюджетите на държавите членки и че това следва да бъде подчертано; счита, че бюджетът на ЕС има решаваща роля за стимулирането на растежа и насърчаването на създаването на работни места, както и за успешното намаляване на макроикономическите дисбаланси в целия Съюз;

57. настоятелно призовава Съвета по време на преговорите за бюджета на ЕС за 2013 г. да приеме политически и обществен дебат относно равнището на бюджетни кредити, необходимо за прилагането на „Пакта за растеж и работни места“, приет от Европейския съвет през юни 2012 г.; изразява дълбока загриженост във връзка с многократно заеманата от Съвета позиция за изкуствено намаляване на равнището на бюджетните кредити за плащания, налични в бюджета на ЕС, което би застрашило способността на ЕС да изпълни своите правни и политически ангажименти; призовава отново Съвета да приеме съвместно с Парламента и Комисията общ метод за оценка на реалните потребности от плащания; подчертава неотложността на ситуацията, особено по функции 1A и 1Б (конкурентоспособност за растеж и заетост/сближаване за растеж и заетост), както и във фондовете за развитие на селските райони;

58. призовава държавите членки да се възползват напълно от договорените възможности в „Пакта за растеж и работни места“, за да разгледат в рамките на своите национални пакети по структурните фондове и Кохезионния фонд (55 милиарда евро) преразпределяне в подкрепа на научните изследвания и иновациите, МСП (включително улесняване на техния достъп до фондове на ЕС) и заетостта на младите хора; призовава Комисията да предостави в своя Годишен обзор на растежа за 2013 г., който предстои да бъде публикуван през ноември 2012 г., пълна и цялостна картина на постигнатото в това отношение;

59. подчертава освен това, че „Пактът за растеж и работни места“ изрично приканва държавите членки да използват част от отпуснатата им сума от структурните фондове, за да работят съвместно с ЕИБ по механизми за оценка на риска от заеми и за гарантиране на заеми за знание и умения, ефективно използване на ресурсите, стратегическа инфраструктура и достъп до финансиране на МСП; счита, че органите на държавите членки следва да се стремят да увеличат във възможно най-голяма степен потенциала за растеж, предлаган от други вече приети инициативи на ЕС, финансирани от бюджета на ЕС, като например пилотната фаза за облигациите за проекти, различните съществуващи иновативни финансови инструменти на ЕС, въведени от 2007 г. в областта на научните изследвания и иновациите, подкрепата за МСП или схемите за микрокредитиране; подчертава освен това увеличения кредитен капацитет на ЕИБ за периода 2012—2015 г.; счита, че, ако бъдат правилно съчетани и приложени, всички тези мерки биха могли да положат основите на инвестиционна програма на ЕС за идните години с изключително положителен ефект за БВП и заетостта в ЕС–27, като някои учени прогнозират увеличение от 0,56 % на БВП и 1,2 милиона допълнителни работни места;

60. следователно призовава държавите членки да не разглеждат своите национални вноски от БНД в бюджета на ЕС като променлива величина за регулиране в своите усилия за консолидация, нито да се стремят изкуствено да намалят обема на стимулиращите растежа разходи от бюджета на ЕС в противоречие с политическите ангажименти, които са поели на най-високо равнище; осъзнава обаче икономическото напрежение между необходимостта от консолидиране на публичните финанси в краткосрочен план, от една страна, и всяко възможно увеличение за някои държави членки на техните вноски, основаващи се на БНД, предизвикано от увеличение в равнището на плащанията в бюджета на ЕС; поради това отново заявява своя настоятелен призив за реформа на финансирането на бюджета на ЕС — която да бъде приета в рамките на преговорите за МФР за периода 2014—2020 г. — чрез намаляване на дела на основаващите се на БНД вноски на държавите членки в бюджета на ЕС до 40 % до 2020 г., като по този начин се допринесе за техните усилия за консолидация[42];

61. изисква освен това Европейската комисия да изследва възможността за изключване на основаващите се на БНД вноски в бюджета на ЕС от изчисляването на структурния дефицит, както е посочено в „пакета от две законодателни предложения“;

62. предупреждава, че в контекста на преговорите за Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. намаляването на равнището на бюджета на ЕС, като се има предвид неговата роля на катализатор за инвестиции, би имало отрицателни последици за създаването на растеж и заетост в Съюза;

Вътрешен пазар

63. настоятелно призовава Комисията да определи управлението на единния пазар за ключов приоритет, тъй като той допринася в значителна степен за постигането на целите на европейския семестър, а именно устойчив икономически растеж и заетост; счита, че специфичните за всяка държава препоръки на Комисията следва същевременно да предлагат по-практични решения на държавите членки за подобряване на функционирането на единния пазар, така че да се създаде по-силна обществена подкрепа и политически ангажимент, за да се насърчи доизграждането на единния пазар;

64. призовава Съвета и Комисията да свържат европейския семестър с Акта за единния пазар, за да се осигури последователност на европейската икономическа политика и създаването на устойчив растеж;

65. подчертава, че инициативите, предприети в рамките на Акта за единния пазар, трябва да съответстват и да допринасят за постигане на целите на седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

66. призовава Комисията да координира годишния доклад относно интегрирането на единния пазар с другите инструменти за мониторинг на единния пазар, като информационното табло за вътрешния пазар, за да се избегне припокриване и да се изработят ефективни и ясни препоръки, и да се осигури съгласуваност на европейската икономическа политика;

67. приветства в този контекст предложението на Комисията да определи препоръки, специфични за отделните държави по отношение на единния пазар, особено относно правилното транспониране на законодателство и срокове за транспониране; призовава Комисията да засили действията си при осигуряването на подходящо прилагане и въвеждане в действие на законодателството на ЕС в държавите членки, като използва категорично всичките си правомощия;

68. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отдадат първостепенно значение на приемането на 12-те ключови действия, съгласно Акта за единния пазар, като важен принос за укрепването на единния пазар по един всеобхватен и балансиран начин;

Конституционни въпроси

69. счита, че тясното сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в съответствие с член 9 от Протокол № 1 е от съществено значение с оглед създаването на необходимата демократична легитимност и национална ангажираност в процеса на семестъра; призовава за засилване на диалога между европейското и националното равнище, при зачитане на разделението на труда помежду им;

70. счита, че наред с гарантирането на сътрудничество между парламентите е необходимо и да се положат по-големи усилия за осъществяване на комуникация с гражданите и активното им включване в процеса;

71. счита, че националните парламенти следва да играят по-активна роля в процеса с цел отслабване на опасенията по отношение на легитимността, и предлага държавите членки да приспособят вътрешните си процедури, за да могат националните парламенти да участват в обсъждането на фискалните планове и плановете за реформи на техните държави преди представянето им на ЕС;

Правата на жените и равенството между половете

72. отново изразява призива си към държавите членки да включат в процеса на европейския семестър аспектите, свързани с равенството между половете, както и да наблегнат повече на обучението в рамките на политиките, насочени към пазара на труда, като вземат под внимание потребностите и положението на жените, когато прилагат насоките на политиката, определени в годишния обзор на растежа; поздравява държавите членки, които са включили измерението, свързано с равенството между половете, в своите национални програми за реформа (НПР), но изразява съжаление, че много държави членки са пропуснали дори да споменат равенството между половете в своите програми; призовава Комисията да предложи на държавите членки единен формат и единни критерии за включването на перспективата, свързана с равенството между половете, в НПР;

73. призовава държавите членки да определят конкретни количествени цели в съответните НПР в съгласие със статистическите данни относно заетостта на жените, както и да вземат специфични мерки, насочени към уязвими групи жени (като млади жени, жени мигранти, жени с увреждания и самотни майки);

74. припомня, че разликата в заплащането на мъжете и жените продължава да бъде въпрос в ЕС и че тази разлика също така се отразява на размера на пенсиите, които жените по-късно получават, и впоследствие може да бъде причина жени да се окажат под прага на бедността; призовава следователно държавите членки да определят качествени цели в НПР, свързани с премахването на разликата в заплащането на мъжете и жените, като по този начин намалят несправедливото отношение към жените пенсионери и уязвимостта на по-възрастни жени с оглед на бедността;

75. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на правителствата на държавите членки, на Комисията, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

• [1]  Приети текстове, P7_TA(2011)0542.
• [2]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.
• [3]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.
• [4]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.
• [5]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.
• [6]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.
• [7]  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.
• [8]  Приети текстове, P7_TA(2011)0583.
• [9]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/120296.pdf
• [10] Приети текстове, P7_TA(2012)0048.
• [11]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 95.
• [12]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 1.
• [13]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 5.
• [14]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 9.
• [15]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 13.
• [16]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 17.
• [17]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 21.
• [18]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 25.
• [19]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 28.
• [20]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 31.
• [21]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 35.
• [22]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 38.
• [23]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 40.
• [24]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 44.
• [25]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 46.
• [26]  OВ C 219, 24.7.2012 г., стр. 50.
• [27]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 54.
• [28]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 58.
• [29]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 61.
• [30]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 88.
• [31]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 65.
• [32]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 69.
• [33]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 72.
• [34]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 74.
• [35]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 77.
• [36]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 81.
• [37]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 85.
• [38]  OВ C 219, 24.7.12 г., стр. 91.
• [39]  Приети текстове, P7_TA(2012)0258.
• [40]  Приети текстове, P7_TA(2010)0186.
• [41]  Приети текстове, P7_TA(2012)0047.
• [42]  Приети текстове, P6-TA (2012)0245.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси(*) (20.9.2012)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.
(2012/2150(INI))

Докладчик по становище (*): Marije Cornelissen

(*)       Асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че икономическият контекст продължава да бъде несигурен и като има предвид, че през 2010 г., държавите членки се ангажираха с целите на стратегията „Европа 2020“ за развитие на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика на ЕС; като има предвид, обаче, че ЕС не е на път да постигне целите на „Европа 2020“ в предвидения времеви график, тъй като комбинираните национални цели са твърде ниски, а предприетите мерки не са довели до значителен напредък по отношение на почти всички цели, по-конкретно на целите за енергийната ефективност, трудовата заетост, намаляването на бедността и научноизследователската и развойната дейност;

Б.  като има предвид, че в заключенията на Европейския съвет от 30 януари 2012 г. се казва: „Растежът и заетостта ще се възстановят само ако прилагаме последователен подход на широка основа, който съчетава разумна фискална консолидация, запазваща инвестициите в бъдещ растеж, стабилни макроикономически политики и стратегия за активна заетост, без да се нарушава социалното сближаване“ и като има предвид, че ЕС следва да подпомага държавите членки в създаването на динамична среда за икономически растеж и просперитет чрез устойчиви политики;

В.  като има предвид, че в своята резолюция от 15 февруари 2012 г. относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г.[1] Парламентът отправи препоръки, с които поиска Съветът да включи следните приоритети в насоките за Европейския семестър за 2012: да се гарантира съгласуваност и да се увеличи амбицията за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, да се подкрепя устойчивото създаване на работни места с инвестиции и данъчна реформа, да се подобри качеството на заетостта и условията за нараснало участие на пазара на труда, да се разреши проблема с безработицата сред младежите, с бедността и социалното изключване с акцент върху групите с липсващи или ограничени връзки към пазара на труда и да се подобри демократичната легитимност, отчетност и ангажираност;

Г.  като има предвид, че социалните последици от кризата с еврото са много тежки в много държави членки, и като има предвид, че по-нататъшните предложени мерки ще изострят някои от проблемите, като например увеличаването на броя на фалитите и конфискациите на жилища и сериозните съкращения в здравеопазването, услугите за образование на хората с увреждания и със специални нужди;

Д. като има предвид, че Европейският семестър придоби по-голямо значение и в процеса му се включват множество документи или поддокументи, които държавите членки трябва да представят (национални програми за реформи (НПР), програми за стабилност и конвергенция (ПСК), национални социални доклади (НСД) и национални планове за работни места (НПРМ)), и като има предвид, че тези документи трябва да се насочват към все по-голям брой цели; като има предвид, че броят на тези документи и припокриването между тях отвличат вниманието от прозрачността и съгласуваността на процеса на Европейския семестър; като има предвид, че качеството на документите, представени от държавите членки, и равнището на участие на заинтересованите страни и националните парламенти в изготвянето им варира значително;

Е.  като има предвид, че между 2008 г. и средата на 2012 г. равнището на безработица в ЕС-27 се покачи от около 7 % до 10,4 %, което се равнява на около 25 милиона безработни лица;

Ж. като има предвид, че в рамките на ЕС повече от един на всеки петима млади хора е безработен (22 %), а безработицата сред младежите надвишава 50 % в някои държави членки;

З.  като има предвид, че 8,3 милиона европейци под 25-годишна възраст са без работа и необхванати от системите на образование или обучение (NEET) и като има предвид, че тази цифра продължава да расте;

И. като има предвид, че над 115 милиона души са застрашени от социално изключване в ЕС-27, защото те са с повишен риск от бедност, живеят в тежки материални лишения или в домакинства с много ниска интензивност на труда;

Напредък по отношение на стратегията „Европа 2020“

1.  изразява съжалението си от факта, че въпреки данните на Комисията, че поетите ангажименти от държавите членки в рамките на техните национални програми за реформи (НПР) са недостатъчни за постигането на повечето от целите на „Европа 2020“, в специфичната за всяка държава препоръка никоя от тях не е била призована към по-скорошното постигане на своите национални цели; призовава Комисията и Съвета да се занимаят с липсата на национална амбиция в Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2013 г. и гарантират, че националните цели, определени в НПР за 2013 г. са на необходимото за постигане на всички водещи цели на стратегията „Европа 2020“ равнище;

Създаване на устойчиви работни места

2.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173) и работните документи на службите на Комисията; призовава Комисията да използва потенциала за създаване на работни места на зелената икономика, здравеопазването и социалните грижи и основните приоритети на сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в ГОР за 2013 г.;

3.  изразява съжаление поради факта, че повечето държави членки — въпреки политическата си ангажираност по време пролетното заседание на Съвета и насоките на Комисията в Пакета за заетостта — не са представили национален план за работни места (НПРМ) като част от своите НПР за 2012 г.; изразява съжаление, че Комисията не е направила този ангажимент задължителен за спазване от държавите членки, и настоятелно призовава Комисията да прикани държавите членки да представят своите НПРМ възможно най-скоро, освен това призовава НПРМ да съдържат всеобхватни мерки за създаване на работни места и екологична заетост, връзка между политиките по заетостта и финансовите инструменти, реформи на пазара на труда, ясен график за пускане в действие на многогодишната програма за реформи през следващите 12 месеца и посочване както на областите, така и на регионите, които изпитват липса и излишък на специализация; призовава Комисията да продължи със своя план за система за наблюдение на пазара на труда въз основа на обективни данни и за индивидуална схема за проследяване на страни, които не спазват специфичните за страната препоръки;

4.  предлага Комисията да следи за подготовката на НПРМ;

5.  приветства препоръката, целяща пренасочване на данъците от труда към вредните за околната среда дейности, като същевременно се опрости данъчното облагане в дългосрочен план и се адаптира към икономическите и социалните условия в държавите членки; призовава държавите членки да приложат тази препоръка, като същевременно гарантират, че тя не ощетява по-ниските доходи;

6.  приветства акцента върху програмите за ефективност на ресурсите, които имат значителен потенциал за заетост, като в същото време са благоприятни за околната среда, осигуряват устойчиви работни места и предлагат ясна възвръщаемост на инвестициите както на публичните, така и на частните средства;

7.  приветства акцента върху намаляването на укриването на данъци, тъй като това е проблем, който засяга всички държави членки и може значително да намали националните данъчни приходи, необходими за икономическото възстановяване;

8.  изтъква, че предприятията на социалната икономика са част от европейския социален модел и единния пазар и следователно заслужават голямо признание и подкрепа, както и че техните особености трябва да бъдат взети предвид при разработването на европейските политики; повтаря своя призив към Комисията да изготви рамка за социалната икономика, като признава нейните компоненти и ангажира както държавите членки така и заинтересованите страни с цел насърчаване на обмена на най-добри практики, тъй като тя е важен елемент от европейския социален модел и единния пазар;

9.  подчертава колко е важно да се осигури по-голямо социално сближаване, без да се пренебрегва сътрудничеството с дружествата за постигането на тази цел, като това сътрудничество може да се стимулира най-вече като им се даде възможност да популяризират своите иновативни и добродетелни действия в социалната област чрез етикет, който да привлече нови инвеститори и да насърчава развитието на европейския социален модел в дългосрочен план;

10. приветства признаването на значението на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, тъй като те са крайъгълният камък на заетостта и създаването на работни места в рамките на ЕС и имат значителен потенциал за справяне с безработицата сред младежите и неравномерното присъствие на половете на пазара на труда; настоятелно призовава държавите членки да направят достъпа до финансиране за малките и средни предприятия абсолютен приоритет в своите национални планове за растеж;

Качествена заетост

11. изразява съжалението си, че Съветът не взе под внимание призива на Парламента за съсредоточаване на вниманието върху качеството на заетостта в насоките за 2012 г.; изразява съгласието си с Комисията, че всички видове трудови договори следва да предоставят на работещите достъп до основен набор от права, включително пенсионни права, социална защита и достъп до обучение през целия живот; призовава Комисията да включи в ГОР за 2013 г. качеството на заетостта, обучението и последващото обучение, основните права на работещите и подкрепата за мобилността на трудовия пазар, за самостоятелната заетост и за трансграничната мобилност, посредством увеличаване на сигурността на работещите при прехода от едно работно място към друго;

12. призовава държавите членки да се борят срещу съществуването и разпространението на недостойни трудови договори и фалшива самостоятелна заетост, както и да гарантират, че лицата с временни договори, договори на непълно работно време или са самостоятелно заети лица разполагат с адекватна социална закрила и достъп до обучение и, когато е възможно, специализирано обучение, както и да прилагат свързани с тези въпроси рамкови споразумения;

13. призовава към подобряване на гъвкавостта на пазара на труда чрез въвеждане на модерни форми на трудови договори; признава, че непълното работно време често е избор на работника или служителя, особено сред жените;

14. приветства препоръките във връзка със слабото участие на жените на трудовия пазар; при все това отбелязва, че липсва по-широк поглед върху въпроса за равенството между половете, който да не се ограничава само до равнищата на заетост; призовава Комисията в насоките на политиката си да обърне внимание на сегрегацията на пазара на труда, неравномерното разпределение на отговорностите, свързани с полагането на грижи за членове на семейството, и въздействието на фискалната консолидация върху жените;

15. призовава Комисията и държавите членки за справяне със слабото участие на пазара на труда на групите в неравностойно положение, включително на лицата, принадлежащи към малцинства (например ромите), идващи от най-бедните микрорегиони или живеещи с увреждания; призовава Комисията и държавите членки за справяне с неравномерното разпределение на работните места между регионите и социалните групи и последиците от фискалната консолидация върху уязвимите социални групи;

16. призовава Комисията и държавите членки да наблюдават и докладват за въздействието на реформите в системата на здравеопазването, както се препоръчва в ГОР за 2012 г.; подчертава, че при стремежа към реформа и модернизиране на системите за здравеопазване от съществено значение е да се гарантира, че реформите са приобщаващи, дават първенство на методите за профилактика и ранна интервенция и осигуряват равен достъп;

17. отбелязва, че в няколко държави членки са били отправени препоръки относно заплащането; подчертава, че заплатите представляват, преди всичко, доходите, от които се нуждаят работещите, за да се издържат; подчертава, че практиката на Комисията за определяне на формирането на заплатите и равнището на заплатите в държавите по програмата могат да увеличат риска от бедност сред работещите или неравенствата в заплатите, които вредят на групите с ниски доходи; призовава Комисията да подобри насоките на политиката към онези държави членки, в които заплатите са в застой в сравнение с равнищата на производителност, като същевременно зачита автономията на социалните партньори, както е защитена по-специално в членове 152 и 153, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

18. приветства акцента върху интелигентно регулиране и опростяване, което цели предоставяне на ефективно законодателството на ЕС, когато то има добавена стойност, и даване на възможност на държавите членки за достатъчна гъвкавост, когато националното законодателство е по-подходящо; отново подчертава опасността от административната тежест, която задушава растежа и създаването на работни места, както и необходимостта да се гарантира, че всяко регламентиране е подходящо за своята цел;

Борба с безработицата сред младите хора

19. приветства повишеното внимание от страна на Комисията и на Съвета върху борбата с безработицата сред младежта; призовава Комисията да предложи незабавно, без да се засягат разпоредбите на националното законодателство, задължителна „Европейска гаранция за младите хора“, с цел ефективно подобряване на положението на младите хора, които без работа и необхванати от системите на образование или обучение (NEET) и за постепенно преодоляване на проблема с безработицата сред младежта в ЕС; подчертава, че „Европейската гаранция за младите хора“ изисква специална европейска финансова подкрепа, особено в държавите членки с най-високи равнища на безработица сред младежта, и призовава към това, някои от неизразходваните структурни фондове да бъдат разпределени за тази цел; призовава Съвета бързо да вземе решение относно предложенията в „Пакета за заетостта“

Бедност и социално изключване

20. приветства включването на препоръката за справяне със социалните последствия от кризата в насоките за 2012 г. и повишеното внимание към борбата с бедността в специфичните за всяка страна препоръки; изразява дълбока загриженост, обаче, поради все по-голямата бедност (включително бедността при работещите и бедността сред възрастните хора) и безработица в ЕС; призовава държавите членки да повишат амбициите си, да засилят мерките, които предприемат за борба с бедността, и да следват стриктно препоръките на Комисията; призовава изрично Комисията в ГОР за 2013 г. да разгледа проблема с бедността сред работещите, бедността сред хората с липсващи или ограничени връзки към пазара на труда и бедността сред възрастните хора; подчертава, че член 9 от ДФЕС трябва да бъде включен в рамките на целия Европейски семестър;

21. отново изразява необходимостта от изискване на допълнителни ангажименти от страна на държавите членки в социалната област, като ЕС се натоварва с отговорността за изпълнението на приоритетите, избрани в контекста на растежа и социалното сближаване в рамките на единния пазар;

Трудова заетост и социални аспекти на процедурата по макроикономически дисбаланси

22. призовава Комисията и Съвета да преразгледат индекса за корекция на макроикономическите дисбаланси и да подобрят социалното му измерение и измерението, свързано със заетостта, наред с другото, като:

–   се включат показатели за неравенството в доходите и разходите за образование;

–   се добави ориентировъчен по-нисък праг за номиналните разходи за единица труд, за да се предотврати прекомерното ограничаване на заплатите;

–   се намали максималната ориентировъчна граница за средното равнище на безработицата през три години;

–   се прилагат симетрични ориентировъчни прагове за салдото по текущата сметка;

23. призовава Комисията да представи силна социална програма, съчетана със стриктно наблюдение, включително списък на общите приоритети и цели в рамките на стратегията „Европа 2020“;

Социално въздействие на програмите за икономическо приспособяване в държавите членки, които изпитват финансови затруднения

24. изразява загриженост във връзка с факта, че не са отправени никакви препоръки относно целите на „Европа 2020“ към държавите членки с програма за финансова помощ; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на плана за икономически мерки върху напредъка по водещите цели на стратегията „Европа 2020“ и да предложи изменения, предназначени да приведат плана за икономически мерки в съответствие с целите на „Европа 2020“;

25. призовава Комисията да работи с държавите членки за гарантиране, че програмите за бюджетна дисциплина не възпрепятстват мерките за създаване на работни места и че се осъществяват политики за насърчаване на растежа;

26. призовава Съвета да постигне бързо споразумение с Парламента и да започне незабавно прилагане на предложението за засилване на надзора над държавите членки, които изпитват сериозни затруднения, включително оценка на социалното въздействие и пълно съответствие на програмите за реформи с общите насоки на политиката;

27. призовава към прилагане на нов начин на работа на Европейския семестър с обсъждане на социалните приоритети едновременно с икономическите и бюджетните приоритети, както и свързването им един с друг;

28. подчертава спешната необходимост от разработване на нови инструменти за борба със социалните дисбаланси и безработицата в Европа;

29. призовава Комисията да докладва за напредъка по отношение на призива, отправен от Европейския парламент в неговата резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики[2], Комисията да поиска от гражданското общество и социалните партньори да допринесат с годишен доклад в сянка относно напредъка на държавите членки по отношение на основните цели и изпълнението на мерките, предложени в НПР;

Подобряване на демократичната легитимност, отчетността и качеството на процеса на Европейския семестър

30. призовава Комисията и Съвета да се споразумеят за конкретни мерки за подобряване на участието и ангажираността на социалните партньори, неправителствените организации и местните органи във формулирането и прилагането на устойчиви политики в рамките на Европейския семестър както на национално, така и на европейско равнище; приветства факта, че кипърското председателство определи това предизвикателство за един от своите приоритети;

31. призовава държавите членки и Европейския съвет да включат министрите по социални и здравни въпроси в процеса на Европейския семестър и на всички етапи от процеса на НПР, тъй като това би означавало засилване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси — необходимо, тъй като проблемите на пенсиите, политиките на заплащане и на данъчна тежест върху труда попадат в рамките на неговия мандат;

32. повтаря своя призив за увеличаване на демократичната легитимност на Европейския семестър; изразява съжаление, че Съветът не възприе опасенията, изразени от Европейския парламент при приемането на неговите насоките относно политиката за 2012 г.; посочва, че липсата на парламентарно участие при изготвянето на насоките относно политиката представлява сериозен пропуск за демокрацията;

33. призовава Комисията да докладва относно използването на общ, единен набор от критерии в целия ЕС за оценка на НПР; подчертава, че стандартите и данните трябва да отразяват социалното включване и устойчивостта на околната среда, в допълнение към икономическите данни; призовава Комисията да насърчава държавите членки да използват социалните показатели и данните, които измерват напредъка и развитието, които излизат отвъд мярката на БВП, тъй като това е от решаващо значение за измерване на напредъка към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

34. призовава Комисията да се споразумее с Парламента относно формат на ГОР, който да дава възможност на Европейския парламент да го измени преди приемането му от Съвета, така че да се гарантира, че прозрачният междуинституционален процес на вземане на решения завършва с постигнати с общо съгласие и демократично легитимни насоки относно политиката;

35. призовава Комисията да подобри качеството, прозрачността и демократичната отчетност на Европейския семестър, като предложи законодателство, определящо формалните изисквания по отношение на формата и графика на документите, които трябва да бъдат предоставени от държавите членки като част от Европейския семестър, включително специфичните задължения по отношение на наблюдението на напредъка по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ и демократичните и прозрачни процедури, водещи до формулирането на специфичните за всяка страна препоръки;

36. призовава държавите членки да се споразумеят относно процедури, които дават възможност за насърчаване на социалния диалог, истински парламентарен дебат и участие на заинтересованите страни във формулирането и изпълнението на НПР, и да включат подробен преглед в своите НПР, от който се вижда кой и по какъв начин е участвал; призовава Комисията да направи преглед на различните национални практики по отношение на парламентарните процедури и участието на заинтересованите страни в Европейския семестър и да публикува констатациите си в доклад до януари 2013 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	33 4 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Marije Cornelissen, Emer Costello, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Thomas Händel, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Ádám Kósa, Jean Lambert, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Kinga Göncz, Richard Howitt, Jan Kozłowski, Светослав Христов Малинов, Anthea McIntyre, Birgit Sippel, Csaba Sógor

• [1]  Приети текстове, P7_TA(2012)0047.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2011)0542.

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (19.9.2012)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.
(2012/2150(INI))

Докладчик по становище: Catherine Trautmann

КРАТКА ОБОСНОВКА

Европейският семестър е преди всичко инструмент за координиране на националните бюджети и на програмите за реформи на държавите членки. При настоящите условия, в които на всички държави членки са наложени бюджетни ограничения, за да се гарантира прилагането на законодателните мерки от „пакета от шест законодателни предложения“, бюджетът на ЕС може и следва да играе антициклична роля. Както е предвидено в Договорите, бюджетът на ЕС не може да отчита дефицит; той е инвестиционен бюджет, полезен за всички 27 държави членки (повече от 85 % от неговите средства се връщат на държавите членки). Чрез своя ефект на лансиране и ефект на лоста, особено в области на приобщаващ и устойчив растеж като политиките на сближаване и регионалните политики, бюджетът може да помогне да се насърчи растежа и да се повиши конкурентоспособността, като по този начин подкрепи държавите членки в постигането на техните икономически цели, както е установено в техните национални програми за реформи (стратегията „Европа 2020“), както и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, съгласувани в рамките на Европейския семестър.

Вече е в ход програма за прилагане на всички политики, договорени в МФР за периода 2007—2013 г. За онези от тях, които все още изостават, като например структурните фондове и Кохезионния фонд (различните причини за това е необходимо да бъдат внимателно разгледани и оценени), Европейската комисия и Съветът постигнаха съгласие за отключване на техния пълен потенциал. Действително, един от стълбовете на „Пакта за растеж и работни места“, одобрен от Европейския съвет през юни 2012 г., се основава на пренасочване на структурните фондове и Кохезионния фонд, които засега не са изцяло заделени (с бюджетна прогноза от 55 милиарда евро) за подкрепа на МСП, научните изследвания и иновациите, както и заетостта на младите хора.

Това представлява нова стъпка в правилната посока и повече от желана промяна във фокуса на икономическата политика на ЕС. Тя в голяма степен допълва важните стъпки, одобрени от Съвета и Парламента през периода 2010—2011 г., за временно облекчаване на правилата за съфинансиране на държавите членки, които са най-тежко засегнати от настоящата криза. За държави членки, в които се провеждат програми за финансова помощ, дяловете на съфинансиране са временно увеличени, за да се гарантира, че в момента се реализират необходимите инвестиции въпреки строгите ограничения в националните бюджети.

Въпреки това, за да бъдат успешни, тези мерки трябва да бъдат напълно и своевременно приложени в годишния бюджет на ЕС. По време на преговорите относно бюджетите за 2011 и 2012 г. Съветът наложи — в голяма степен против волята на Европейския парламент — много ниско равнище на бюджетните кредити за плащания. Като отказва системно адекватно равнище на плащанията, което да се основава на реалните и осезаеми потребности, Съветът излага на риск икономическото възстановяване, тъй като бенефициентите в самите държави членки, като например регионалните органи, университетите или МСП, не могат да получат плащанията навреме и са изправени пред огромни проблеми с паричния поток.

Положителното е, че по време на настоящия Европейски семестър за 2012 г. може да се постигне много важно споразумение относно пилотната фаза (2012—2013 г.) на облигациите за проекти за стимулиране на финансирането на ключови инфраструктурни проекти, които могат да създадат растеж в държавите членки в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ. Европейската инвестиционна банка ще започне прилагането му от юли 2012 г. Докладчикът счита, че това е само първата стъпка към изключително необходимата инвестиционна програма на ЕС за идните години.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в доклада си следните предложения:

1.  изразява съжаление относно липсата на широк, вдъхващ доверие и откровен публичен дебат относно процеса на Европейския семестър; счита, че тази липса противоречи на националните практики, където насоките на икономическата политика са открито и демократично разисквани; ето защо отправя предупреждение във връзка с установяването на Годишния обзор на растежа като бюрократична мярка, която не се ползва с одобрението на Европейския парламент, и подчертава необходимостта от демократизация на Европейския семестър чрез засилване на ролята както на националните парламенти, така и на Европейския парламент, на всички етапи от Европейския семестър; припомня предложението на Европейския парламент институциите на ЕС да приемат междуинституционално споразумение; припомня, че член 13 от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз предвижда организирането на парламентарна конференция на компетентните комисии на Европейския парламент и представители на националните парламенти; подчертава, че комисията по бюджети на Европейския парламент е една от гореспоменатите компетентни комисии на Европейския парламент;

2.  настоятелно призовава Комисията да подготви следващия Годишен обзор на растежа за 2013 г. въз основа на надеждни, амбициозни и безпристрастни икономически данни, които да отразяват действителната макроикономическа обстановка в държавите членки, както и макроикономическите дисбаланси между тях;

3.  призовава държавите членки, когато националните избори променят политическите мнозинства по време на Европейския семестър, да адаптират своевременно своите национални програми за реформи, за да подчертаят политическия характер на реформите и да гарантират ангажираността на новото правителство;

4.  настоятелно призовава Комисията в своя следващ Годишен обзор на растежа обстойно да разгледа и подчертае ролята на бюджета на ЕС в процеса на Европейския семестър, като предостави фактически и конкретни данни относно неговия ефект на лансиране, неговия каталитичен ефект, както и неговия синергетичен и допълващ ефект върху общите публични разходи на местно, регионално и национално равнище; счита освен това, че финансирането на равнище ЕС може да генерира икономии за бюджетите на държавите членки и че това следва да бъде подчертано; счита, че бюджетът на ЕС има решаваща роля за стимулирането на растежа и насърчаването на създаването на работни места, както и за успешното намаляване на макроикономическите дисбаланси в целия Съюз;

5.  настоятелно призовава Съвета по време на преговорите за бюджета на ЕС за 2013 г. да приеме политически и обществен дебат относно равнището на бюджетни кредити, необходимо за прилагането на „Пакта за растеж и работни места“, приет от Европейския съвет през юни 2012 г.; изразява дълбока загриженост във връзка с многократно заеманата от Съвета позиция за изкуствено намаляване на равнището на бюджетните кредити за плащания, налични в бюджета на ЕС, което би застрашило способността на ЕС да изпълни своите правни и политически ангажименти; призовава отново Съвета да приеме съвместно с Европейския парламент и Комисията общ метод за оценка на реалните потребности от плащания; подчертава неотложността на ситуацията, особено по функции 1A и 1Б (конкурентоспособност за растеж и заетост/сближаване за растеж и заетост), както и във фондовете за развитие на селските райони;

6.  призовава държавите членки да се възползват напълно от договорените възможности в „Пакта за растеж и работни места“, за да разгледат в рамките на своите национални пакети по структурните фондове и Кохезионния фонд (55 милиарда евро) преразпределяне в подкрепа на научните изследвания и иновациите, МСП (включително улесняване на техния достъп до фондове на ЕС) и заетостта на младите хора; призовава Комисията да предостави в своя Годишен обзор на растежа за 2013 г., който предстои да бъде публикуван през ноември 2012 г., пълна и цялостна картина на постигнатото в това отношение;

7.  подчертава освен това, че „Пактът за растеж и работни места“ изрично приканва държавите членки да използват част от отпуснатата им сума от структурните фондове, за да работят съвместно с ЕИБ по механизми за оценка на риска от заеми и за гарантиране на заеми за знание и умения, ефективно използване на ресурсите, стратегическа инфраструктура и достъп до финансиране на МСП; счита, че органите на държавите членки следва да се стремят да увеличат във възможно най-голяма степен потенциала за растеж, предлаган от други вече приети инициативи на ЕС, финансирани от бюджета на ЕС, като например пилотната фаза за облигациите за проекти, различните съществуващи иновативни финансови инструменти на ЕС, въведени от 2007 г. в областта на научните изследвания и иновациите, подкрепата за МСП или схемите за микрокредитиране; подчертава освен това увеличения кредитен капацитет на ЕИБ за периода 2012—2015 г.; счита, че, ако бъдат правилно съчетани и приложени, всички тези мерки биха могли да положат основите на инвестиционна програма на ЕС за идните години с изключително положителен ефект за БВП и заетостта в ЕС–27, като някои учени прогнозират увеличение от 0,56 % на БВП и 1,2 милиона допълнителни работни места;

8.  следователно призовава държавите членки да не разглеждат своите национални вноски от БНД в бюджета на ЕС като променлива величина за регулиране в своите усилия за консолидация, нито да се стремят изкуствено да намалят обема на стимулиращите растежа разходи от бюджета на ЕС в противоречие с политическите ангажименти, които са поели на най-високо равнище; осъзнава обаче икономическото напрежение между необходимостта от консолидиране на публичните финанси в краткосрочен план, от една страна, и евентуалното увеличение за някои държави членки на техните вноски, основаващи се на БНД, предизвикано от увеличение в равнището на плащанията в бюджета на ЕС; поради това отново заявява своя настоятелен призив за реформа на финансирането на бюджета на ЕС — която да бъде приета в рамките на преговорите за МФР за периода 2014—2020 г. — чрез намаляване на дела на основаващите се на БНД вноски на държавите членки в бюджета на ЕС до 40 % до 2020 г., като по този начин се допринесе за техните усилия за консолидация[1];

9.  изисква освен това Европейската комисия да изследва възможността за изключване на основаващите се на БНД вноски в бюджета на ЕС от изчисляването на структурния дефицит, както е посочено в „пакета от две законодателни предложения“;

10. предупреждава, че в контекста на преговорите за МФР за периода 2014—2020 г. намаляването на равнището на бюджета на ЕС, като се има предвид неговата роля на катализатор за инвестиции, би имало отрицателни последици за създаването на растеж и работни места в Съюза.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 2 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Richard Ashworth, Francesca Balzani, Zuzana Brzobohatá, Andrea Cozzolino, James Elles, Göran Färm, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Ivars Godmanis, Lucas Hartong, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Ивайло Калфин, Sergej Kozlík, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, George Lyon, Barbara Matera, Claudio Morganti, Juan Andrés Naranjo Escobar, Dominique Riquet, Alda Sousa, Derek Vaughan, Angelika Werthmann
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	François Alfonsi, Alexander Alvaro, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Paul Rübig, Peter Šťastný

• [1]  Резолюция на ЕП P7-TA 2012/245, юни 2012 г. Параграф 3.

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (19.9.2012)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.
(2012/2150(INI))

Докладчик по становище: Malcolm Harbour

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно Акта за единния пазар: следващите стъпки към растежа[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите[2],

A. като има предвид, че единният пазар е необходим повече от всякога като средство за съживяването на европейската икономика, като предоставя конкретен отговор на кризата и като действа като инструмент за насърчаване на конкурентоспособността и запазване на социалното благосъстояние;

1.  счита, че Европейският семестър трябва да се съсредоточи върху целта за насърчаване на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, конкурентоспособност, заетост и териториално и социално сближаване чрез преодоляване на вътрешните дисбаланси и постигането на динамика на сближаване между икономиките на държавите членки;

2.  подчертава, че е необходимо при изпълнението на Европейския семестър да се вземе изцяло предвид стратегията „Европа 2020“;

3.  настоятелно призовава Комисията да определи управлението на единния пазар за ключов приоритет, тъй като той допринася в значителна степен за постигането на целите на Европейския семестър, а именно устойчив икономически растеж и заетост; счита, че специфичните за всяка държава препоръки на Комисията следва същевременно да предлагат по-практични решения на държавите членки за подобряване на функционирането на единния пазар, така че да се създаде по-силна обществена подкрепа и политически ангажимент, за да се насърчи доизграждането на единния пазар;

4.  призовава Съвета и Комисията да свържат Европейския семестър с Акта за единния пазар, за да се осигури последователност на европейската икономическа политика и създаването на устойчив растеж;

5.  подчертава, че инициативите, предприети в рамките на Акта за единния пазар, трябва да съответстват и да допринасят за постигане на целите на седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

6.  приветства предложението на Комисията да подготви годишен доклад относно интегрирането на единния пазар в рамката на Европейския семестър с цел оценка на функционирането на единния пазар, установяване на основните предизвикателства за политиките и определянето на приоритети за действие; счита, че това ще помогне да се гарантира равни условия в Съюза;

7.  подчертава, че оценката следва да проучи как гражданите, работниците, потребителите и стопанската дейност печелят от единния пазар и се справят с пречките пред неговото функциониране; признава, че диалогът със социалните партньори, националните парламенти и гражданското общество играе основна роля за възстановяването на доверието в единния пазар; съответно приканва гражданите и бизнеса да отправят предложения как най-добре да бъде постигнато пълноценното осъществяване на единния пазар;

8.  призовава Комисията да координира годишния доклад относно интегрирането на единния пазар с другите инструменти за мониторинг на единния пазар, като информационното табло за вътрешния пазар, за да се избегне припокриване и да се изработят ефективни и ясни препоръки, и да се осигури съгласуваност на европейската икономическа политика;

9.  приветства в този контекст предложението на Комисията да определи препоръки, специфични за отделните държави по отношение на единния пазар, особено относно правилното транспониране на законодателство и срокове за транспониране; призовава Комисията да засили действията си при осигуряването на подходящо прилагане и въвеждане в действие на законодателството на ЕС в държавите членки, като използва категорично всичките си правомощия;

10. заявява отново необходимостта от намаляване на дефицита на транспониране на директивите относно единния пазар и подчертава ключовата роля на цялостното, единното, навременното и правилното транспониране, за да могат гражданите и бизнесът изцяло да се ползват от единния пазар;подкрепя създаването на мрежа от държавни служители на равнище държави членки, координирани от Комисията, които да отговарят за прилагането на всички нови законодателни актове на ЕС с цел цялостно подобряване на качеството на прилагането;

11. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отдадат първостепенно значение на приемането на 12-те ключови действия, съгласно Акта за единния пазар, като важен принос за укрепването на единния пазар по един всеобхватен и балансиран начин.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Adam Bielan, Jorgo Chatzimarkakis, Birgit Collin-Langen, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Cornelis de Jong, Vicente Miguel Garcés Ramón, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Sandra Kalniete, Toine Manders, Hans-Peter Mayer, Phil Prendergast, Mitro Repo, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Gino Trematerra, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Regina Bastos, Constance Le Grip, Olga Sehnalová, Sabine Verheyen
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Silvia Costa, Jutta Steinruck

• [1]  Приети текстове, P7_TA-PROV(2012)0258.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2010)0186.

СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (19.9.2012)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.
(2012/2150(INI))

Докладчик по становище: Paulo Rangel

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че европейският семестър засилва икономическата координация между държавите членки в рамките на общностния метод, като по този начин гарантира по-добро икономическо управление, което представлява добавена стойност за Европа;

2.  приветства факта, че европейският семестър е институционализиран посредством Регламент (ЕС) № 1175/2011 за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики;

3.  все пак е на мнение, че легитимността, прозрачността и ефективността на европейския семестър следва да бъдат подобрени;

4.  счита, че е от съществено значение да се повиши легитимността на семестъра и да бъдат премахнати оставащите правни неясноти, които в противен случай могат да предизвикат институционални конфликти в бъдеще, включително наслагване и дублиране на компетенции и отговорности, както и липсата на яснота и повишената сложност на институционалната рамка на ЕС;

5.  изразява съжаление, че парламентарният контрол играе само незначителна роля в този процес, и подчертава, че европейският семестър не трябва по никакъв начин да поставя под опасност прерогативите на Европейския парламент и на националните парламенти;

6.  отбелязва със загриженост, че Европейският парламент постоянно бива маргинализиран в основните икономически решения, произтичащи от кризата, и счита, че той трябва да бъде включен, за да се повиши легитимността на решенията, които засягат всички граждани;

7.  изразява мнение, че Европейският парламент е подходящото място за провеждане на икономически диалог и сътрудничество между националните парламенти и европейските институции;

8.  отново заявява, че разпоредбите относно икономическия диалог и новия механизъм за координация, включени в Регламент (ЕО) № 1466/97, следва да се прилагат изцяло и че европейският семестър следва да подлежи на пълен демократичен контрол на всички стадии;

9.  счита, че икономическият диалог следва да бъде разширен с модела на диалога по паричните въпроси с ЕЦБ, като включи редовни обсъждания между Европейския парламент, Комисията и председателя на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) относно подготовката за и дейността по изпълнението на годишния обзор на растежа и специфичните за всяка държава препоръки;

10. припомня, че с оглед гарантирането на демократична легитимност, прозрачността и достъпът до информация следва да бъдат основен елемент от процеса, както и че европейският семестър и икономическият диалог следва да се разглеждат като част от институционалната рамка на ЕС и да насърчават общностния метод, с участието на институциите на Съюза на всички стадии;

11. припомня доклада на Херман ван Ромпьой, представен на заседанието на Съвета от 28 и 29 юни 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“, и призовава за по-изпълнима рамка за координация на политиките в контекста на европейския семестър;

12. счита, че тясното сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в съответствие с член 9 от Протокол № 1 е от съществено значение с оглед създаването на необходимата демократична легитимност и национална ангажираност в процеса на семестъра; призовава за засилване на диалога между европейското и националното равнище, при зачитане на разделението на труда помежду им;

13. счита, че наред с гарантирането на сътрудничество между парламентите е необходимо и да се положат по-големи усилия за осъществяване на комуникация с гражданите и активното им включване в процеса;

14. счита, че националните парламенти следва да играят по-активна роля в процеса с цел отслабване на опасенията по отношение на легитимността, и предлага държавите членки да приспособят вътрешните си процедури, за да могат националните парламенти да участват в обсъждането на фискалните планове и плановете за реформи на техните държави преди представянето им на ЕС;

15. призовава за по-тясно ангажиране и активно участие от страна на Европейския парламент в процеса и счита, че въз основа на член 121, параграф 5 от ДФЕС Комисията и Съветът следва да се отчитат пред Парламента за приетите специфични за всяка държава препоръки;

16. настоятелно призовава Комисията да предостави подходяща обосновка на политическите си препоръки и да разграничи и отдаде приоритет на политическите действия в отделните държави, за да насочи Съвета към държавите, на които следва да обърне особено внимание;

17. счита, че с цел запазване на доверието в годишния обзор на растежа, на който се основават препоръките на Комисията, както и на прозрачността на европейския семестър, е важно Съветът да продължи да обосновава отклоненията от негова страна от препоръките на Комисията;

18. припомня, че координацията на икономическите политики в рамките на европейския семестър следва да се основава на член 5 от ДФЕС, както и че приоритетите, определени от семестъра, следва изцяло да зачитат целите и изискванията, посочени в член 3, параграф 3 от ДЕС, както и в други разпоредби на договора, като се позовава по-специално на член 121 от ДФЕС (общи насоки на икономическите политики), член 126 от ДФЕС (прекомерен държавен дефицит) и член 148 от ДФЕС (политика по заетостта);

19. припомня, че Европейският парламент трябва да бъде признат за подходящия европейски демократичен форум за предоставянето на обща оценка в края на европейския семестър; счита, че като знак на това признание, представители на институциите на ЕС и на стопанските субекти, участващи в процеса, следва да предоставят информация на членовете на Европейския парламент, когато такава бъде поискана от тях;

20. изразява мнение, че Европейският парламент следва да приспособи своята организационна структура към нововъведения европейски семестър, с мерки като създаването на ad hoc/временна комисия или работна или ръководна група за годишен мониторинг на европейския семестър.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrew Henry William Brons, Carlo Casini, Andrew Duff, Roberto Gualtieri, Enrique Guerrero Salom, Zita Gurmai, Gerald Häfner, Daniel Hannan, Станимир Илчев, Constance Le Grip, Paulo Rangel, Algirdas Saudargas, József Szájer, Rafał Trzaskowski, Manfred Weber, Luis Yáñez-Barnuevo García
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Zuzana Brzobohatá, Luis de Grandes Pascual, Isabelle Durant, Marietta Giannakou, Anneli Jäätteenmäki, György Schöpflin

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (21.9.2012)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.
(2012/2150(INI))

Докладчик по становище: Barbara Matera

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че във време на икономическа криза засилването на позициите на жените на пазара на труда и тяхната икономическа независимост е не само морален императив, но и икономическа необходимост; като има предвид, че трябва да се положат повече усилия за справяне с пречките, които не позволяват равен относителен дял на икономически активните лица сред мъжете и жените, за да бъде постигната водещата цел, заложена в стратегията „ЕС 2020“ за увеличаване на участието на жените на пазара на труда до 75%, тъй като това би: a) отключило голям неизползван потенциал, особено в сферата на науката и технологиите и б) допринесло за икономическа ефективност, увеличена производителност и за по-голяма данъчна основа в случай, че разликата в заплащането на жените и мъжете бъде намалена, също така ще помогне поне на 20 милиона души, живеещи в бедност и социално изключване или застрашени от това, като се обръща внимание на специфичното положение и на жените, и на мъжете,

Б.  като има предвид, че бъдещата икономическа конкурентоспособност и просперитет на Европа зависят изключително много от нейната способност изцяло да използва трудовите си ресурси, т.е. чрез увеличаване на участието на жените на пазара на труда и гарантиране, че те получават по-добър достъп до висококвалифицирани работни места; като има предвид, че един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“ е до 2020 г. да се достигне равнище на заетост 75% сред жените; като има предвид, че сравнително повече жени, отколкото мъже, работят на непълен работен ден или на временни договори и следователно могат по-лесно да бъдат съкратени в периоди на криза, както и че съществува риск настоящата рецесия да забави напредъка към постигане на равенство между половете, или дори да преобърне напълно неговата посока,

В.  като има предвид, че достъпът до капитал е силно ограничен от банковата криза, проблем, който вероятно ще засегне непропорционално жените предприемачи, предвид това, че жените все по-често работят като самостоятелно заети лица, за да могат да съчетават по-добре професионалния и семейния живот;

1.  отново изразява призива си към държавите членки да включат в процеса на Европейския семестър аспектите, свързани с равенството между половете, както и да наблегнат повече на обучението в рамките на политиките, насочени към пазара на труда, като вземат под внимание потребностите и положението на жените, когато прилагат насоките на политиката, определени в годишния обзор на растежа; поздравява държавите членки, които са включили измерението, свързано с равенството между половете, в своите национални програми за реформа (НПР), но изразява съжаление, че много държави членки са пропуснали дори да споменат равенството между половете в своите програми; призовава Комисията да предложи на държавите членки единен формат и единни критерии за включването на перспективата, свързана с равенството между половете, в НПР;

2.  призовава Комисията да извършва редовна оценка на въздействието на НПР и на националните програми за стабилност и сближаване (НПСС) върху равенството между половете, положението на жените на пазара на труда и бедността сред жените;

3.  призовава държавите членки да определят конкретни количествени цели в съответните НПР в съгласие със статистическите данни относно заетостта на жените, както и да вземат специфични мерки, насочени към уязвими групи жени (като млади жени, жени мигранти, жени с увреждания и самотни майки);

4.  призовава държавите членки да въведат бюджетиране, съобразено с фактора пол, с намерение да анализират не само програми, насочени конкретно към жените, но и да изследват всички правителствени програми и политики, тяхното въздействие върху разпределението на ресурсите и техния принос за равенството между жените и мъжете;

5.  подчертава необходимостта да бъде осигурено системно финансиране за програми, които насърчават равенството между половете и борбата срещу всички видове насилие над жени, деца и млади хора, за да бъдат взети мерки срещу дълбоко залегналите в нашето общество стереотипи;

6.  призовава Комисията да извършва оценка на въздействието върху равенството между половете, положението на жените на пазара на труда и бедността сред жените, което оказват програмите за икономическо приспособяване на държавите членки, които получават финансова помощ;

7.  призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на въздействието на икономическата и финансова криза върху половете посредством оценка на въздействието върху половете и последващи мерки за бюджетиране, съобразно с принципа на равенство между половете; призовава Комисията да прилага показатели, свързани с равенството между половете, при мониторинга на напредъка към постигането на целите „ЕС 2020“ и да подготви във възможно най-голяма степен класификация на целите и показателите на „ЕС 2020“ от гледна точка на равенството между половете; призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с препоръките на изследването, извършено от Тематичния отдел на Парламента, озаглавено „Данни за оценка на процеса на Европейския семестър от гледна точка на равенството между половете“[1];

8.  припомня, че разликата в заплащането на мъжете и жените продължава да бъде въпрос в ЕС и че тази разлика също така се отразява на размера на пенсиите, които жените по-късно получават, и впоследствие може да бъде причина жени да се окажат под прага на бедността; призовава следователно държавите членки да определят качествени цели в НПР, свързани с премахването на разликата в заплащането на мъжете и жените, като по този начин намалят несправедливото отношение към жените пенсионери и уязвимостта на по-възрастни жени с оглед на бедността;

9.  подчертава, че фискална консолидация без да се отчита равенството между половете, създава риск за нарастване на разделението между половете на пазара на труда, увеличаване на несигурността на работните места сред жените, по-голяма разлика в заплащането на жените и мъжете, увеличена феминизация на бедността и повече трудности при съчетаването на полагането на грижи и работата;

10. подчертава, че доходите, както и платената и висококачествена заетост на жените, представляват ключов фактор за тяхната икономическа независимост и за по-голямо равенство между мъжете и жените в обществото като цяло; припомня, че повечето работни места на непълно работно време се заемат от жени, което ограничава тяхната икономическа независимост, когато това не е личен избор, и се отразява силно на жени, които са в уязвимо положение като самотните майки; призовава следователно Комисията и държавите членки да извършват мониторинг на заетостта на жените както от количествена, така и качествена гледна точка, тоест въз основа на броя работни часове седмично, вид на договора и следователно способността им да си осигурят финансова независимост; призовава държавите членки да приемат благоприятни за семейството мерки, като гъвкаво работно време и работа от разстояние, както и да разширят финансово достъпните грижи за деца и достъпните извънучилищни заведения; призовава държавите членки активно да включат измерението, свързано с равенството между половете, във всички мерки и дейности, насочени към насърчаването на бизнеса, самостоятелната заетост и предприемаческата дейност на жените;

11. подчертава, че жените следва да бъдат насърчавани да разнообразяват своя избор на професия, за да навлизат в секторите с най-висок потенциал за заетост, които са доминирани предимно от мъже, като сектори в рамките на икономиката с ниски въглеродни емисии и с ефективно използване на ресурсите („зелени работни места“) или цифровата икономика; призовава с оглед на това за мерки за подобряване на връзките между професионалното обучение за жени и пазара на труда, в съгласие с целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че в сектора на здравеопазването и социалния сектор („бели работни места“), в които са заети много жени, работните места следва да получат по-добро признаване от гледна точка на видове договори и възнаграждение; призовава Комисията да разгледа въпроса в предстоящия годишен обзор на растежа;

12. отбелязва, че достъпът на жени до висококвалифицирани работни места също следва да бъде насърчаван без стереотипи, предразсъдъци или дискриминация на основание пол, за да се намали разликата в производителността на ЕС и съответно да се увеличи конкурентоспособността на ЕС на световните пазари.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.9.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 3 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Silvana Koch-Mehrin, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Astrid Lulling, Barbara Matera, Krisztina Morvai, Norica Nicolai, Антония Първанова, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Minodora Cliveti, Silvia Costa, Мария Габриел, Sylvie Guillaume, Christa Klaß, Ana Miranda, Doris Pack, Antigoni Papadopoulou, Licia Ronzulli, Angelika Werthmann

• [1]  http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=72951

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	9.10.2012 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	30 8 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Burkhard Balz, Elena Băsescu, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Astrid Lulling, Arlene McCarthy, Sławomir Witold Nitras, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Olle Schmidt, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool, Pablo Zalba Bidegain
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Ashley Fox, Robert Goebbels, Sophia in ‘t Veld, Olle Ludvigsson, Sirpa Pietikäinen, Emilie Turunen
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Timothy Kirkhope