ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството
12.10.2012 - (COM(2012)0277 – C7‑0137/2012 – 2012/0143(COD)) - ***I
Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Ian Hudghton
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството
(COM(2012)0277 – C7‑0137/2012 – 2012/0143(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията към Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0277),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0137/2012),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2012 г.[1],
– като взе предвид член 55 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0314/2012),
1. приема своята позиция на първо четене, която съвпада с предложението на Комисията;
2. изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент на Съвета, на Комисията, както и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.
- [1] Все още непубликувано в Официален вестник.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
В предложението си Комисията се стреми да удължи срока на режима за достъп в зоната до 12 морски мили. В рамките на съществуващото законодателство относно ОПОР, член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета установява дерогация от принципа за равен достъп в рамките на 12 морски мили от всяка държава членка. Дерогацията е в сила от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2012 г. Настоящото предложение има за цел да удължи този срок до 31 декември 2014 г.
Контекст
Различни дерогации от правилото за равен достъп в рамките на крайбрежните води са били в сила в продължение на над 40 години. За първи път дерогация се въвежда в Регламент (ЕИО) № 2141/70 за установяване на обща структурна политика за риболовната индустрия, а в Акта за присъединяване на Дания, Ирландия и Обединеното кралство също беше предвидена такава разпоредба.
Съществуващата понастоящем зона от 12 морски мили беше въведена от първия регламент за ОПОР през 1983 г. Член 6 от Регламент (ЕИО) № 170/83 на Съвета постановява, че зоната ще е в сила от 1 януари 1983 г. до 31 декември 1992 г.; равностойни разпоредби бяха приети през следващите реформи на общата политика в областта на рибарството (Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета и Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета).
Разпоредбите на член 17, параграф 2 от настоящия регламент са само части от законодателството, обвързани с краен срок. Комисията предложи съответните разпоредби да се подновят в член 6 от предложения основен регламент. Въпреки това, като се има предвид голямата вероятност, че реформираната ОПОР няма да влезе в сила преди края на тази година, беше необходимо Комисията да внесе настоящото предложение, за да се гарантира, че съществуващият режим не угасва.
Зоните от 12 морски мили – рядък успех за ОПОР
Всеобщо признат факт е, че общата политика в областта на рибарството като цяло през последните 30 години е провал. Коментарът на Комисията в Зелената книга относно реформата на ОПОР (COM (2009)0163), че „настоящата ОПОР не работи добре“ е може би твърде мек, а текущият процес на реформа започна по необходимост.
За разлика от това, съществува широко разпространено схващане, че управлението на рибарството в рамките на зоните от 12 морски мили е успешно. В Зелената книга например се заявява,, че крайбрежният режим като цяло работи добре и дори може да се засили“, докато в Доклада относно задълженията за докладване по силата на Регламент (ЕО) № 2371/2002 (COM (2011))418), се заявява, че „режимът е много стабилен и правилата продължават да работят задоволително“.
Този успех може би показва, че държавите членки могат и успяват да управляват рибарството донякъде успешно. Докато управлението на риболовните ресурси извън границите от 12 морски мили се характеризира със силно централизиран и неефективен контрол от страна на Брюксел, управлението в крайбрежните зони от отделните държави членки е стабилно и успешно.
Тъй като дебатът около по-широката реформа на ОПОР продължава, един от ключовите въпроси, по който трябва да се вземе решение, е равнището и естеството на децентрализация и регионализация, които да бъдат въведени. Общата ефективност на контрола на държавите членки в рамките на зоните до 12 морски мили ясно показва, че управлението, съобразено с местните условия, е най-ефективно. Успехът на контрола на държавите членки рязко контрастира с провала на централизирания контрол на равнище ЕС и предлага полезно ръководство за посоката, към която следва да се насочи реформата на ОПОР.
Разширена зона - във време и на разстояние
Както беше посочено по-горе, в Зелената книга се признава, че „крайбрежният режим дори може да се засили“. Освен това докладът относно задълженията за докладване отбелязва, че една държава членка е предложила зоните да бъдат разширени до 20 морски мили.
Докладчикът изразява силна подкрепа за предложението крайбрежните зони да бъдат разширени и в миналото вече е подкрепял изменения в тази насока. Да се надяваме, че реформираната ОПОР като цяло ще доведе до силно децентрализиран режим и ще позволи на държавите членки да вземат реални управленски решения като в същото време си сътрудничат на регионална основа. Въпреки това, независимо от окончателния вид на реформираната ОПОР, зоните до 12 морски мили явно са ефективни – и това е силен аргумент в полза на увеличаването на разстоянието на техния обхват.
Докладчикът също така поставя под въпрос уместността на предложението на Комисията в член 6 от предложения нов регламент за ОПОР настоящият режим да се удължи за период от само 10 години. Докато не е необходимо ОПОР да бъде изцяло реформирана на всеки 10 години, в тази насока със сигурност се очертава ясен модел. Да се надяваме, че текущият процес на реформа ще доведе до ОПОР, която ще работи ефективно и няма да се нуждае от съществена реформа след едно десетилетие. Въпреки това, дори ако настоящата реформа постигне успех, не е неразумно да се предположи, че след 10 години ще се проведе основен преглед и ще трябва да бъдат направени корекции.
Като се има предвид, че това е доста вероятен сценарий и като се има предвид, че текущия дебат за реформи показва, че законодателните процедури не винаги приключват в рамките на определените графици, изглежда ненужно рисковано на зоните от 12 морски мили да се налага 10-годишен срок. Настоящия доклад е необходим единствено поради факта, че член 17, параграф 2 е само част от ОПОР, която е ограничена във времето. Изглежда разумно да се приеме нова разпоредба относно крайбрежните зони със срок, който надхвърля обичайния период за реформа от 10 години и докладчикът подкрепя удължаването на режима за неопределено време.
Спешност
Независимо от подкрепата на докладчика за удължаването на зоните от 12 морски мили, както във времето и така и на разстояние, той приема, че този дебат следва да се проведе в рамките на по-широкия дебат относно реформата на ОПОР. Настоящите зони от 12 морски мили работят добре – но те ще изтекат на 31 декември тази година, ако настоящото предложение не е в сила. Зоните предлагат известна защита на уязвимите крайбрежни общности и тези риболовни общности не биха проявили разбиране, ако тази защита се премахне в резултат на междуинституционална задънена улица.
Във връзка с това докладчикът предлага настоящото предложение за удължаване на режима за срок от две години да се приеме, но продължава силно да защитава един по-голям национален контрол на крайбрежния риболов в рамките на по-широката реформа на пакета за ОПОР.
ПРОЦЕДУРА
Заглавие |
Изменение на Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството |
||||
Позовавания |
COM(2012)0277 – C7-0137/2012 – 2012/0143(COD) |
||||
Дата на представяне на ЕП |
7.6.2012 г. |
|
|
|
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
PECH 14.6.2012 г. |
|
|
|
|
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание |
ENVI 14.6.2012 г. |
|
|
|
|
Неизказано становище Дата на решението |
ENVI 21.6.2012 г. |
|
|
|
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
Ian Hudghton 31.5.2012 г. |
|
|
|
|
Разглеждане в комисия |
21.6.2012 г. |
6.9.2012 г. |
|
|
|
Дата на приемане |
9.10.2012 г. |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 0 0 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Kriton Arsenis, Alain Cadec, Chris Davies, João Ferreira, Carmen Fraga Estévez, Pat the Cope Gallagher, Dolores García-Hierro Caraballo, Marek Józef Gróbarczyk, Ian Hudghton, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Guido Milana, Crescenzio Rivellini, Ulrike Rodust, Raül Romeva i Rueda, Struan Stevenson, Isabelle Thomas, Nils Torvalds, Jarosław Leszek Wałęsa |
||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Diane Dodds, Rareş-Lucian Niculescu, Jens Nilsson |
||||
Дата на внасяне |
12.10.2012 г. |
||||